ятът, ята, само ед., м. Спец. В езикознанието — название на буквата h.
прил. ятов, ятова, ятово, мн. ятови.
* Ятова граница. — Спец. Граница, която разделя на две българската езикова територия според изговора на ятовата гласна.
мн. ятагани, (два) ятагана, м. Истор. Дълъг закривен турски нож.
Синоними: меч, кинжал, калъч, сабя ятаган, ятагана, ятаганът, ятагани, ятаганите, ятагана
мн. ята`ци, м. Лице, което укрива занимаващи се с конспиративна дейност и им помага.
Синоними: укривател, съучастник, помагач ятак, ятака, ятакът, ятаци, ятаците, ятаци, ятако
мн. ята`, ср.
1. Група птици, които се движат заедно; орляк. Лястовичите ята отлитат на юг.
2. Прен. Група хора, обикновено деца. Децата пристигаха в училищния двор на ята.
3. Прен. Ескадра самолети.
Синоними: орляк, рой, рояк, множество ято, ятото, ята, ятата
вж. ят ятов, ятовия, ятовият, ятова, ятовата, ятово, ятовото, ятови, ятовите
мед. В следствие на медицинско или хирургическо лечени.