мн. яблани, (два) яблана, м. Диал. Чинар.
прил. ябланов, ябланова, ябланово, мн. ябланови. яблан, яблана, ябланът, яблани, ябланите, яблана

мн. ябълки, ж.<br />1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.<br />2. Плод от това дърво<em>. Зелена ябълка. Сушени ябълки.</em><br />3. Прен. Разг. Издадена лицева кост до окото; скула.<br />4. Прен. Разг. Горна заоблена част на бедрена кост. <em>Боли ме ябълката.</em><br />прил. ябълков, ябълкова, ябълково, мн. я`бълкови. Ябълков сок. Ябълков кейк.
* Адамова ябълка. — Издадена напред хрущялна кост на гръкляна.
* Земна ябълка. — Вид растение, подобно на слънчоглед, чиито грудки се ядат.
* Очна ябълка. — Кълбовидното тяло на окото.
* Ябълка на раздора. — Нещо, което предизвиква спор, раздор. ябълка, ябълката, ябълки, ябълките

вж. я`бълка ябълков, ябълковия, ябълковият, ябълкова, ябълковата, ябълково, ябълковото, ябълкови, ябълковите

ябълчена, ябълчено, мн. я`бълчени, прил. Ябълков.
* Ябълчена киселина. — Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове. ябълчен, ябълчния, ябълчният, ябълчна, ябълчната, ябълчно, ябълчното, ябълчни, ябълчните

ябълчена, ябълчено, мн. я`бълчени, прил. Ябълков.
* Ябълчена киселина. — Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове. ябълчен, ябълчения, ябълченият, ябълчена, ябълчената, ябълчено, ябълченото, ябълчени, ябълчените