мн. юмруци, (два) юмрука, м.
1. Човешка длан със стиснати към нея пръсти. Стискам ръцете си в юмруци. Удрям с юмрук.
2. Прен. Насилие, терор. Тези хора май искат юмрука, само така ще се усмирят.
прил. юмручен, юмручна, юмручно, мн. юмручни. Юмручна схватка.
същ. умал. юмруче, мн. юмручета, ср.
* (Ръководя) с твърд юмрук. — Ръководя строго, твърдо.
Синоними: пестник, пестница, сила, насилие, натиск юмрук, юмрука, юмрукът, юмруци, юмруците, юмрука