мн. юлари, (два) юлара, м.
1. Оглавник. Слагам юлара.
2. Повод на оглавника.
* Водя за юлара. — Разг. Подчинил съм някого на волята си, командвам го.
* Надявам/надяна юлара (на някого). — Разг. Започвам да командвам някого, правя го зависим. юлар, юлара, юларът, юлари, юларите, юлара
м., неизм. Седмият месец от календарната година. юли
юлска, юлско, мн. ю`лски, прил.
1. Който е свойствен за месец юли. Юлска горещина. Юлски температури.
2. Който става през месец юли. Юлски събития. Юлска революция. юлски, юлския, юлският, юлска, юлската, юлско, юлското, юлски, юлските