мн. юзди`, ж.
1. Приспособление, направено от ремъци (за главата и за държане) и метална част за устата, което е предназначено за управляване на кон или друго впрегатно животно. Дърпам юздата.
2. Металната част на това приспособление, която се поставя в устата на животното.
* Дърпам юздите. — Разг. Управлявам, ръководя някаква дейност, често когато не съм самият аз ръководител. Жена му дърпа юздите на фирмата.
* Държа под юзда. — Разг. Държа строго някого.
* Стягам/стегна юздите (на някого). — Разг. Започвам да го държа строго.
* Пускам/пусна юздите (на някого). — Разг. Преставам да се държа строго с някого, оставям го да прави каквото иска.
Синоними: повод, юлар, оглавник, спирачка, пречка, задръжка юзда, юздата, юзди, юздите