ъглова, ъглово, мн. ъ`глови, прил. Който се намира на ъгъл или е поставен под ъгъл. Ъглова сграда. Ъглова спалня. ъглов, ъгловия, ъгловият, ъглова, ъгловата, ъглово, ъгловото, ъглови, ъгловите

ъгловата, ъгловато, мн. ъглова`ти, прил. Ъглест. Ъгловата глава.
Синоними: ъглест, ръбат, ръбест ъгловат, ъгловатия, ъгловатият, ъгловата, ъгловатата, ъгловато, ъгловатото, ъгловати, ъгловатите

мн. ъгломери, (два) ъгломера, м. Уред за измерване на ъгли. ъгломер, ъгломера, ъгломерът, ъгломери, ъгломерите, ъгломера

мн. ъгли, (два) ъгъла, м. 1. Спец. В геометрията — част от равнина между две прави линии, излизащи от една точка. Прав ъгъл. Тъп ъгъл. Рамо на ъгъла. 2. Място, където се пресичат две страни на един предмет или два предмета. Ъгъл на стаята. Заставам до ъгъла на къщата. Ъглите на масата.
същ. умал. ъгълче, мн. ъгълчета, ср.
* Остър ъгъл. — Спец. Ъгъл, по-малък от 90°.
* Прав ъгъл. — Спец. Ъгъл, равен на 90°.
* Тъп ъгъл. — Спец. Ъгъл, по-голям от 90°.
Синоними: кът, кьоше, място, завой, поврат ъгъл, ъгъла, ъгълът, ъгли, ъглите, ъгъла

вж. ъ`гъл ъгълче, ъгълчето, ъгълчета, ъгълчетата