мн. чували, (два) чувала, м. Голяма торба от плат, зебло или найлон за съхранение на вещества в насипно състояние, на зърнени храни и др.
Синоними: торба, чанта, чантичка, кесия чувал, чувала, чувалът, чували, чувалите, чувала

чуваш, несв. и чуя, св.
1. Какво. Възприемам със слуха си звукове. Не чувам добре какво говориш.
2. Притежавам способност да възприемам със слуха си. Той не чува по рождение.
3. Прен. Научавам, узнавам, дочувам. Чувам, че си щяла да се омъжваш.
4. Вслушвам се в съвет, съобразявам се с нечии думи. Колко му говорих, но не иска и да чуе.

—-

чу`ваш, несв. Диал.
1. Какво. Отглеждам. Чувам десетина кокошки.
2. Кого, какво. Пазя, съхранявам. Чувай го като очите си!
Синоними: слушам, идва ми до ушите, подочувам, вслушвам се, давам ухо, внимавам, схващам, разбирам, научавам, узнавам, долавям, пазя, запазвам, съхранявам, отглеждам, отхранвам, издържам, дочувам, научавам се, получавам сведения, подразбирам чувам, чуваме, чуваш, чувате, чува, чуват, чувах, чувахме, чува, чувахте, чува, чуваха, чувах, чувахме, чуваше, чувахте, чуваше, чуваха, чувал съм, чувала съм, чувало съм, чували сме, чувал си, чувала си, чувало си, чували сте, чувал е, чувала е, чувало е, чували са, бях чувал, бях чувала, бях чувало, бяхме чували, беше чувал, беше чувала, беше чувало, бяхте чували, беше чувал, беше чувала, беше чувало, бяха чували, ще чувам, ще чуваме, ще чуваш, ще чувате, ще чува, ще чуват, ще съм чувал, ще съм чувала, ще съм чувало, ще сме чували, ще си чувал, ще си чувала, ще си чувало, ще сте чу

чу`встваш, несв.
1. Изпитвам някакво чувство. Чувствам радост.
2. Имам сетивно усещане; усещам. Не чувствам болка.
3. Какво. Възприемам правилно, разбирам. Чувствам музиката. Чувствам, че тя се отдалечава. – чувствам се. 1. Намирам се в някакво състояние. Чувствам се болен.
2. Само в трето лице. Усеща се, забелязва се. В разказите му се чувства чуждо влияние.
Синоними: усещам, осезавам чувствам, чувстваме, чувстваш, чувствате, чувства, чувстват, чувствах, чувствахме, чувства, чувствахте, чувства, чувстваха, чувствах, чувствахме, чувстваше, чувствахте, чувстваше, чувстваха, чувствал съм, чувствала съм, чувствало съм, чувствали сме, чувствал си, чувствала си, чувствало си, чувствали сте, чувствал е, чувствала е, чувствало е, чувствали са, бях чувствал, бях чувствала, бях чувствало, бяхме чувствали, беше чувствал, беше чувствала, беше чувствало, бяхте чувствали, беше чувствал, беше чувствала, беше чувствало, бяха чувствали, ще чувствам, ще чувств

чувствена, чувствено, мн. чу`вствени, прил. Който се отнася до плътските наслади. Чувствен поглед. Чувствени устни.
Синоними: похотлив, еротичен, сластен, сладострастен, полов, сексуален, материален, материалистичен, телесен, груб, сетивен, земен, светски, плътски чувствен, чувствения, чувственият, чувствена, чувствената, чувствено, чувственото, чувствени, чувствените

чувствителна, чувствително, мн. чувствителни, прил.<br />1. Който бързо се поддава на чувствата си. <em>Чувствително дете.</em><br />2. Който лесно и бързо реагира на външни дразнения. <em>Чувствителен нерв.</em><br />3. Прен. Който регистрира и най-слабото външно въздействие или отклонение, промяна. <em>Чувствителен уред.</em><br />5. Прен. Значим, осезаем, значителен. <em>Чувствителни загуби. Чувствителна разлика.</em><br />нареч. чувствително. Светът чувствително се променя.
същ. чувствителност, чувствителността, ж.
Синоними: нежен, деликатен, сантиментален, прочувствен, емоционален, впечатлителен, възприемчив, внимателен, нервен, раздразнителен, честолюбив, самолюбив, горд, себелюбив, голям, значителен, внушителен, осезателен, реален, веществен, изтънчен, изискан, префинен, лесно възбудим, напрегнат, лесно уязвим, болезнен, неустойчив, остър, тънък, изпълнен със съчувствие, съчувствен, състрадателен, усещащ, съзнаващ, съзнателен чувствителен, чувствителния, чувствителният, чувствителна, чувствителната, чувствително, чувствителното, чувствителни, чувствителните

вж. чувстви`телен
Синоними: явно, видимо, забележимо, доста

вж. чувстви`телен
Синоними: изтънченост, нежност, впечатлителност, раздразнителност, нервност, изисканост, финес чувствителност, чувствителността, чувствителности, чувствителностите

мн. чувства, ср.<br />1. Психическо състояние, предизвикано от външни въздействия; душевно преживяване, емоция. <em>В сърцето</em> <em>и се бореха противоречиви чувства.
2. Само ед. Способност да се разбира някакво въздействие; усет, съзнание. Чувство за хумор. Чувство за мярка.
3. Усещане. Имам чувството, че ще падна.
4. Положителна емоция, любов. Изпитвам синовни чувства към него.
* Шесто чувство. — Интуиция, предчувствие.
Синоними: възприятие, сетиво, усет, усещане, осезание, прочувственост, емоция, патос, въодушевление, увлечение, забрава, страст, пристрастеност, сърце, състрадание, състрадателност, нежност, нерв, жизненост, живот, отношение, настроение, впечатление, разбиране, вникване, съзнаване, съзнание чувство, чувството, чувства, чувствата

чу`вствуваш, несв. Чувствам.
Синоними: изпитвам, усещам, почувствувам, възприемам, осезавам, душа, надушвам, разбирам, разумявам, схващам, долавям, съзнавам, предусещам, подушвам, получавам впечатление, предугаждам, угаждам, изживявам, преживявам, страдам, изстрадвам, вълнувам се, знам, ясно ми е, опитвам, вкусвам, познавам, предчувствувам, забелязвам, имам чувство, чувствителен съм, храня, тая чувствувам, чувствуваме, чувствуваш, чувствувате, чувствува, чувствуват, чувствувах, чувствувахме, чувствува, чувствувахте, чувствува, чувствуваха, чувствувах, чувствувахме, чувствуваше, чувствувахте, чувствуваше, чувствуваха, чувствувал съм, чувствувала съм, чувствувало съм, чувствували сме, чувствувал си, чувствувала си, чувствувало си, чувствували сте, чувствувал е, чувствувала е, чувствувало е, чувствували са, бях чувствувал, бях чувствувала, бях чувствувало, бяхме чувствували, беше чувствувал, беше чувствувала, беше чувствувало, бяхте чувствували, б

м., само ед. Вид желязо, получено от руда, което съдържа въглеродни, силициеви и други примеси, поради което е чупливо и не може да се кове, а се обработва с леене.
прил. чугунен, чугунена, чугунено, мн. чугунени. Чугунена печка. Чугунена пещ.
Синоними: стомана, желязо чугун, чугуна, чугунът, чугуни, чугуните, чугуна

вж. чугу`н чугунен, чугунения, чугуненият, чугунена, чугунената, чугунено, чугуненото, чугунени, чугунените

мн. чуда`ци, м. Странен човек, особняк.
Синоними: своенравен, особен, особняк, странен, оригинален, интересен, ексцентричен, маниак, ексцентричен човек, мърморко, чешит чудак, чудака, чудакът, чудаци, чудаците, чудаци, чудако

чудата, чудато, мн. чудати, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма, вид, съдържание и др. <em>Чудат човек. Чудато облекло. Чудати растения.</em><br />чудатост, чудатостта<em>, мн.</em> чудатости, ж.
Синоними: чуден, особен, странен, необикновен, необичаен, небивал, рядък, неестествен, оригинален, невероятен, невъзможен, нечут, чудноват, необясним, за чудене, дивен, удивителен, чудесен, фантастичен, куриозен, парадоксален, ексцентричен, своенравен, екстравагантен, своеобразен, неизвестен, непознат, необуздан, капризен, блуждаещ, неочакван чудат, чудатия, чудатият, чудата, чудатата, чудато, чудатото, чудати, чудатите

вж. чуда`т
Синоними: прищявка, своеобразност, ексцентричност, скимване, хрумване, каприз, приумица, странност, необичайност, непознатост чудатост, чудатостта, чудатости, чудатостите

мн. чуда`чки, ж. Странна жена, особнячка. чудачка, чудачката, чудачки, чудачките, чудачке

чудна, чудно, мн. чу`дни, прил.
1. Който е особен, странен и буди недоумение. Чудни същества живеят в приказките.
2. Който буди възхищение; удивителен, прекрасен. Чудна хубавица. Чудна пролет.
3. За качество – който се проявява в голяма степен. Някаква чудна сила го правеше непобедим.
Синоними: особен, странен, необикновен, необичаен, небивал, рядък, неестествен, оригинален, невероятен, невъзможен, нечут, чудноват, необясним, за чудене, дивен, удивителен, чудесен, фантастичен, куриозен, парадоксален, ексцентричен, своенравен, нередовен, анормален, чудат, неочакван, хубав, красив, прекрасен, прелестен, гротесков чуден, чудния, чудният, чудна, чудната, чудно, чудното, чудни, чудните

чудесна, чудесно, мн. чудесни, прил.<br />1. Който се отличава с превъзходни качества, с голяма красота; съвършен, прекрасен. <em>Чудесен ден. Чудесна закуска. Чудесна картина.</em><br />2. Който се отнася до чудо; необикновен.<br />нареч. чудесно. Тя пее чудесно.
Синоними: превъзходен, хубав, красив, изящен, великолепен, прекрасен, възхитителен, очарователен, чуден, екстра, шик, фин, голям, ужасен, страхотен, славен, знаменит, забележителен, удивителен, учудващ, изненадващ, лукав, дяволит, кокетен, отличен, страшен, огромен, поразителен, достоен за уважение, достоен за възхищение, първокласен, най-добър, сладък, мил, смайващ, невъзможен, сносен, поносим, търпим, свестен, разбран, добър, любезен, умел, ловък, който го бива, доблестен, внушителен, представителен, величествен, добре сложен, напет, елегантен, светъл, сух, слънчев чудесен, чудесния, чудесният, чудесна, чудесната, чудесно, чудесното, чудесни, чудесните

вж. чуде`сен

мн. чудеса`, ср.
1. Необикновено, свръхестествено явление. Чудо на природата.
2. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност. Това лекарство прави чудеса.
3. Като прил., неизм. Разг. Чудесен, прекрасен, поразителен. Чудо къща.
* Виждам/видя се в чудо. — Силно съм изненадан и не зная как да постъпя.
* За чудо и приказ. — Изключителен, поразителен. Момче за чудо и приказ.
* Чудо голямо. — Ирон. Пренебр. Голяма работа, много важно.
* Чудо ще направя. — Ще използвам всички възможности, за да постигна нещо.
Синоними: рядкост, феномен, куриоз, особеност, оригиналност, магия, знамение чудо, чудото, чудеса, чудесата

мн. чудо`вища, ср.
1. Приказно-фантастично същество, което има необикновен вид и всява ужас.
2. Прен. Грозно, уродливо, ужасяващо животно или човек.
3. Прен. Жесток, коравосърдечен, безнравствен човек; изверг.
Синоними: страшилище, грозота, грозотия, плашило, страхотия, изверг, урод, изрод, звяр чудовище, чудовището, чудовища, чудовищата

чудовищна, чудовищно, мн. чудовищни, прил.<br />1. Който е подобен на чудовище. <em>Чудовищен звяр.</em><br />2. Който е с големи размери, огромен, колосален. <em>Чудовищни размери.</em><br />3. Прен. Който има крайно отрицателни качества и буди отвращение. <em>Чудовищно убийство.</em><br />нареч. чудовищно.
същ. чудовищност, чудовищността, ж.
Синоними: ужасен, страшен, грозен, отвратителен, колосален, грамаден, необикновен, феноменален, извънреден, исполински, гигантски, противоестествен, свръхестествен чудовищен, чудовищния, чудовищният, чудовищна, чудовищната, чудовищно, чудовищното, чудовищни, чудовищните

вж. чудо`вищен

вж. чудо`вищен чудовищност, чудовищността, чудовищности, чудовищностите

чудодейна, чудодейно, мн. чудодейни, прил. Чудотворен. <em>Чудодейна сила.</em><br />нареч. чудодейно. чудодеен, чудодейния, чудодейният, чудодейна, чудодейната, чудодейно, чудодейното, чудодейни, чудодейните

вж. чудоде`ен

чудотворна, чудотворно, мн. чудотворни, прил. Който върши чудеса. <em>Чудотворно средство.</em><br />нареч. чудотворно.
Синоними: вълшебен, чудодеен, чародеен чудотворен, чудотворния, чудотворният, чудотворна, чудотворната, чудотворно, чудотворното, чудотворни, чудотворните

мн. чудотво`рци, м.
1. В религията – лице, което върши чудеса. Свети Николай Чудотворец.
2. Прен. Човек, чиито дела са невероятни, почти чудо.
Синоними: вълшебник, магьосник, чудодеец, чародеец, чародей чудотворец, чудотвореца, чудотворецът, чудотворци, чудотворците, чудотворци, чудотворецо

вж. чудотво`рен

ж., само ед. Страните извън родината; странство, чужди земи. Ходя по чужбина.
Синоними: странство, вън от страната чужбина, чужбината, чужбини, чужбините

чужда, чуждо, мн. чу`жди, прил.
1. Който принадлежи на друг, не собствен. Заглеждам се по чужди жени. Чужда дреха. Пиша под чуждо име.
2. Който произхожда от друга страна; чуждестранен. Имам малко чужди пари. Чужди думи.
3. Който не е познат; далечен, непривичен. Чужда обстановка.
4. Който идва от друго място; външен. Чужд човек. Чуждо влияние.
5. Който няма общност, близост с нещо, не притежава в ни най-малка степен някакво качество. Чужд на омразата. Чужд на семейството ни.
* Оставам/остана чужд (на нещо). — Не се интересувам, не участвам.
Синоними: не свой, хорски, людски, неизвестен, непринадлежащ, непознат, външен, далечен, чуждестранен, иностранен, друг, отчужден, отдалечен, враждебен, неприятелски, вражески, заимствуван, зает, копиран, имитиран, възпроизведен, несвойствен, случаен, страничен чужд, чуждия, чуждият, чужда, чуждата, чуждо, чуждото, чужди, чуждите

мн. чужденци`, м.
1. Жител на чужда страна.
2. Прен. Човек, който е чужд на някакво общество или обстановка.
Синоними: другоземец, пришелец, чуждестранен, иностранен, емигрант, странник, пътник, непознат, чужд човек чужденец, чужденеца, чужденецът, чужденци, чужденците, чужденци, чужденецо

мн. чужденки`, ж. Жена чужденец. чужденка, чужденката, чужденки, чужденките

чуждестранна, чуждестранно, мн. чуждестра`нни, прил. Който принадлежи на чужда страна или се отнася до чужда страна. Чуждестранен паспорт. Чуждестранен легион.
Синоними: чуждоземен, иностранен, задграничен, чужд, външен чуждестранен, чуждестранния, чуждестранният, чуждестранна, чуждестранната, чуждестранно, чуждестранното, чуждестранни, чуждестранните

мн. чуждестра`нци, м. Остар. Жител на чужда страна; чужденец. чуждестранец, чуждестранеца, чуждестранецът, чуждестранци, чуждестранците, чуждестранци, чуждестранецо

се, чуждееш се, мин. св. чуждях се, мин. прич. чуждял се, несв. Държа се като чужд, стоя настрани; страня. чуждея, чуждеем, чуждееш, чуждеете, чуждее, чуждеят, чуждях, чуждяхме, чуждя, чуждяхте, чуждя, чуждяха, чуждеех, чуждеехме, чуждееше, чуждеехте, чуждееше, чуждееха, чуждял съм, чуждяла съм, чуждяло съм, чуждели сме, чуждял си, чуждяла си, чуждяло си, чуждели сте, чуждял е, чуждяла е, чуждяло е, чуждели са, бях чуждял, бях чуждяла, бях чуждяло, бяхме чуждели, беше чуждял, беше чуждяла, беше чуждяло, бяхте чуждели, беше чуждял, беше чуждяла, беше чуждяло, бяха чуждели, ще чуждея, ще чуждеем, ще чуждееш, ще чуждеете, ще чуждее, ще чуждеят, ще съм чуждял, ще съм чуждяла, ще съ шаренея се шаренееш се, мин. св. шаренях се, мин. прич. шаренял се, несв. Изглеждам, виждам се (обикн. от далече) като шарен; пъстрея се. Гората се шаренееше. шаренея, шаренеем, шаренееш, шаренеете, шаренее, шаренеят, шаренях, шареняхме, шареня, шареняхте, шареня, шареняха, шаренеех, шаренеехме, шаренееше, шаренеехте, шаренееше, шаренееха, шаренял съм, шареняла съм, шареняло съм, шаренели сме, шаренял си, шареняла си, шареняло си, шаренели сте, шаренял е, шареняла е, шареняло е, шаренели са, бях шаренял, бях шареняла, бях шареняло, бяхме шаренели, беше шаренял, беше шареняла, беше шареняло, бяхте шаренели, беше шаренял, беше шареняла, беше шареняло, бяха шаренели, ще шаренея, ще шаренеем, ще шаренееш, ще шаренеете, ще шар

мн. чужди`ци, ж. Ненужно заета дума от чужд език, която има съответствие в родния. чуждица, чуждицата, чуждици, чуждиците

мн. чуждопокло`нници, м. Човек, който е почитател на всичко чуждо. чуждопоклонник, чуждопоклонника, чуждопоклонникът, чуждопоклонници, чуждопоклонниците, чуждопоклонници, чуждопоклоннико

междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?

—-

чукът и чукът, чука и чука, мн. чукове, (два) чука, м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
* Вдигам/дигам си чуковете. — Разг. Отивам си, махам се.
* Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности.

междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?

—-

чукът и чукът, чука и чука, мн. чукове, (два) чука, м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
* Вдигам/дигам си чуковете. — Разг. Отивам си, махам се.
* Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности. чук, чука, чукът, чукове, чуковете, чука

мн. чу`ки, ж. Камениста, обикновено незалесена височина. Планински чуки. чука, чуката, чуки, чуките

чукаш, несв.<br />1. Какво. Удрям с чук; заковавам. <em>Той чукаше гвоздея, за да го забие.</em><br />2. Какво. С удряне раздробявам предмет на части; троша. <em>Чукам орехи. Чукам камъни.</em><br />3. Удрям с твърд предмет, като се получава звук; тропам. <em>Някой чука на вратата. Чукаме чашите си за наздравица.</em><br />4. Издавам звук като при удар. <em>Нещо в двигателя чука. Едри зърна град чукаха по керемидите.</em><br />5. <em>Жарг.</em> За мъж <em>–</em> осъществявам полов акт. <em>–</em> <em>_чукам се. 1.</em><em> Удрям чашата си с друг за наздравица. </em>Чукаха се при всеки тост.<em><br />2. </em>Жарг. Вулгарно.<em> Осъществявам полов акт; правя секс.<br />същ. чукане, ср.
* Да чукна/чукай на дърво. — Употребява се след съобщение, че е станало или може да стане нещо хубаво (за да не се развали или провали).
* Чукам от врата на врата. — Моля мнозина за помощ, търся съдействие от всички.
* Чука на вратата. — Много е близо, всеки момент ще дойде или ще настъпи. Зимата вече чука на вратата, а ние още не сме готови.
* Чукам си главата._ — Съжалявам много за нещо, което съм извършил.
Синоними: тропам, хлопам, удрям, кова, блъскам, бъхтя, бия, почуквам, похлопвам, тракам, топуркам, барабаня, зачуквам, забивам, заковавам, трополя, трещя, гърмя, дрънча, дрънкам, чуквам, хлопвам, тропвам, потропвам чукам, чукаме, чукаш, чукате, чука, чукат, чуках, чукахме, чука, чукахте, чука, чукаха, чуках, чукахме, чукаше, чукахте, чукаше, чукаха, чукал съм, чукала съм, чукало съм, чукали сме, чукал си, чукала си, чукало си, чукали сте, чукал е, чукала е, чукало е, чукали са, бях чукал, бях чукала, бях чукало, бяхме чукали, беше чукал, беше чукала, беше чукало, бяхте чукали, беше чукал, беше чукала, беше чукало, бяха чукали, ще чукам, ще чукаме, ще чукаш, ще чукате, ще чука, ще чукат, ще съм чукал, ще съм чукала, ще съм чукало, ще сме чукали, ще си чукал, ще си чукала, ще си чукало, ще сте чу

вж. чу`кам
Синоними: коване, изковаване, заковаване, тракане, потракване, тропане чукане, чукането, чукания, чуканията

мн. чукари, (два) чукара, м. Остра скала, зъбер. По тия чукари едва ли някога е стъпвал човешки крак.
Синоними: хребет, рило, рид, възвишение, бърдо, височина, рътлина, скала, канара, зъбер чукар, чукара, чукарът, чукари, чукарите, чукара

чукваш, несв. и чукна, св. Чукам (в 1, 2, 3 и 4 знач.) еднократно или поединично. Нещо чукна по прозореца.
* Чукна го съдбата. — Случи му се нещастие, сполетя го зло.
Синоними: удрям, чукам, почуквам, хлопвам, похлопвам, тропвам, потропвам, блъскам чуквам, чукваме, чукваш, чуквате, чуква, чукват, чуквах, чуквахме, чуква, чуквахте, чуква, чукваха, чуквах, чуквахме, чукваше, чуквахте, чукваше, чукваха, чуквал съм, чуквала съм, чуквало съм, чуквали сме, чуквал си, чуквала си, чуквало си, чуквали сте, чуквал е, чуквала е, чуквало е, чуквали са, бях чуквал, бях чуквала, бях чуквало, бяхме чуквали, беше чуквал, беше чуквала, беше чуквало, бяхте чуквали, беше чуквал, беше чуквала, беше чуквало, бяха чуквали, ще чуквам, ще чукваме, ще чукваш, ще чуквате, ще чуква, ще чукват, ще съм чуквал, ще съм чуквала, ще съм чуквало, ще см

чукнеш, мин. св. чукнах, мин. прич. чу`кнал, св. — вж. чуквам. чукна, чукнем, чукнеш, чукнете, чукне, чукнат, чукнах, чукнахме, чукна, чукнахте, чукна, чукнаха, чукнех, чукнехме, чукнеше, чукнехте, чукнеше, чукнеха, чукнал съм, чукнала съм, чукнало съм, чукнали сме, чукнал си, чукнала си, чукнало си, чукнали сте, чукнал е, чукнала е, чукнало е, чукнали са, бях чукнал, бях чукнала, бях чукнало, бяхме чукнали, беше чукнал, беше чукнала, беше чукнало, бяхте чукнали, беше чукнал, беше чукнала, беше чукнало, бяха чукнали, ще чукна, ще чукнем, ще чукнеш, ще чукнете, ще чукне, ще чукнат, ще съм чукнал, ще съм чукнала, ще съм чукнало, ще сме чук

кръмно червено цвекло чукундур, чукундура, чукундурът, чукундури, чукундурите, чукундури, чукундуре

мед. Една от трите слуховите костици — чукче, наковалня и стреме. Разполагат се в тъпанчевата кухина и са подвижно свързани една с друга. Чукчето има глава, шийка и дръжка. Главата се свързва ставно с наковалнята, а дръжката сраства с тъпанчевата мембрана. чукче, чукчето, чукчета, чукчетата

чулът, чула, мн. чулове, (два) чула, м. Завивка, покривка за добитък. Метна чула върху изпотения кон.
* Хубавият кон и под скъсан чул си личи. — Хубавото не може да се скрие, вижда се отдалеч.
Синоними: зебло, груб конопен плат, платно чул, чула, чулът, чулове, чуловете, чула

ж., само ед.
1. Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход. Епидемия от чума.
2. Прен. Грозна, зле облечена, несресана жена.
3. Прен. Зла, проклета жена.
прил. чумен, чумна, чумно, мн. чумни. Чумна епидемия.
Синоними: грозотия, проклетия, мор, смърт, заразна болест, епидемия чума, чумата, чуми, чумите

чумава, чумаво, мн. чу`мави, прил.
1. Който е заразен с чума, болен от чума.
2. За време – през който има чума. Чумава година.
3. Разг. Пренебр. За човек – раздърпан, несресан. чумав, чумавия, чумавият, чумава, чумавата, чумаво, чумавото, чумави, чумавите

кърпа за глава, чембер, забрадка

вж. чу`ма чумен, чумния, чумният, чумна, чумната, чумно, чумното, чумни, чумните

част. Разг. Чунким.

част. Разг. Нима, мигар, като че ли. Чунким не знаеш къде живея!
Синоними: като че ли, нима, мигар

мн. чу`пки, ж.
1. Ъгловата извивка на линия. Там реката прави чупка и тръгва почти обратно.
2. Прегъната част на дреха. Ръкав с чупки. • Чупка! Жарг. Махай се, изчезвай, отивай си!
Синоними: гънка, извивка, завой, огънато място чупка, чупката, чупки, чупките

чуплива, чупливо, мн. чупливи, прил. Който лесно се чупи; трошлив. <em>Тези чаши не са чупливи.</em><br />същ. чупливост, чупливостта`, ж.
Синоними: трошлив, ронлив, крехък, слаб, нежен, деликатен, хилав, болнав, немощен, неустойчив, нетраен чуплив, чупливия, чупливият, чуплива, чупливата, чупливо, чупливото, чупливи, чупливите

вж. чупли`в
Синоними: трошливост, крехкост, деликатност, слабост, несолидност, нетрайност чупливост, чупливостта, чупливости, чупливостите

чупиш, мин. св. чупих и чупих, мин. прич. чупил и чупи`л, несв.
1. Какво. С удар или натиск правя нещо твърдо да стане на парчета. Чупя чаши. Чупя орехи.
2. Какво. Откъсвам, отделям част от нещо. Бурята чупеше клоните на дърветата. Чупя топъл хляб.
3. Прен. Кърша, извивам в знак на отчаяние. Чупя пръсти и не знам какво да правя. – чупя се. 1. Ставам на парчета, троша се.
2. Жарг. Отивам си, изчезвам.
* Чупя рекорд. — Надминавам някакво постижение или норма.
* Чупя си главата. 1. — Излагам се на опасност с необмислено или рисковано действие.
2. Постъпвам, както аз смятам за добре, без да се съобразявам с нечии съвети.
Синоними: счупвам, начупвам, изпочупвам, дочупвам, ситня, наситнявам, роня, кърша, троша, строшавам, натрошавам, разтрошавам, потрошавам, изпотрошавам, чекна, отчеквам, откъртвам, отчупвам, ломя, отломявам, разбивам, унищожавам, сцепвам, къртя чупя, чупим, чупиш, чупите, чупи, чупят, чупих, чупихме, чупи, чупихте, чупи, чупиха, чупех, чупехме, чупеше, чупехте, чупеше, чупеха, чупил съм, чупила съм, чупило съм, чупили сме, чупил си, чупила си, чупило си, чупили сте, чупил е, чупила е, чупило е, чупили са, бях чупил, бях чупила, бях чупило, бяхме чупили, беше чупил, беше чупила, беше чупило, бяхте чупили, беше чупил, беше чупила, беше чупило, бяха чупили, ще чупя, ще чупим, ще чупиш, ще чупите, ще чупи, ще чупят, ще съм чупил, ще съм чупила, ще съм чупило, ще сме чупили, ще си чупил, ще си чупила, ще си чупило, ще сте чупили

чурули`каш, несв.
1. За птица – издавам приятни, мелодични звуци. По жиците чуруликаха лястовички.
2. Прен. За човек – говоря бързо, весело, припряно. Децата чуруликаха край нея. чуруликам, чуруликаме, чуруликаш, чуруликате, чурулика, чуруликат, чуруликах, чуруликахме, чурулика, чуруликахте, чурулика, чуруликаха, чуруликах, чуруликахме, чуруликаше, чуруликахте, чуруликаше, чуруликаха, чуруликал съм, чуруликала съм, чуруликало съм, чуруликали сме, чуруликал си, чуруликала си, чуруликало си, чуруликали сте, чуруликал е, чуруликала е, чуруликало е, чуруликали са, бях чуруликал, бях чуруликала, бях чуруликало, бяхме чуруликали, беше чуруликал, беше чуруликала, беше чуруликало, бяхте чуруликали, беше чуруликал, беше чуруликала, беше чуру

чутна, чутно, мн. чутни, прил. <em>Поетично.</em> Чутовен.<br />нареч. чутно.

книж.
усет

вж. чу`тен

чутовна, чутовно, мн. чутовни, прил. Прославен, прочут, именит, велик. <em>Чутовен подвиг.</em><br />нареч. чутовно.
същ. чутовност, чутовността, ж.
Синоними: славен, прочут, прославен, всеизвестен, именит, знатен, велик чутовен, чутовния, чутовният, чутовна, чутовната, чутовно, чутовното, чутовни, чутовните

вж. чутура

мн. чу`тури, ж.
1. Диал. Дълбок тесен съд от издълбано дърво, в който се чука пипер, жито и др.
2. Прен. Разг. Ирон.Човешка глава.
* Празна чутура. — Глупав човек. чутура, чутурата, чутури, чутурите

книж. остар.
усетлив, остър (за слух)

мн. чухали, (два) чухала, м. Малка нощна птица, подобна на бухал.

чучиш, мин. св. чучих и чучих, мин. прич. чучил и чучи`л, несв. Умал. В детската реч – седя. Чучи кротко до мене.

мн. чу`чела, ср.
1. Фигура на човек, направена от слама или парцали. Изгориха чучелото му на площада за назидание.
2. Плашило. Насред бостана стърчеше самотно чучело.
3. Прен. Зле облечен човек. Тръгнала е като чучело.
4. Прен. Бездеен човек, който формално заема някакъв пост.
Синоними: плашило, кукла, манекен чучело, чучелото, чучела, чучелата

мн. чучули, (два) чучула, м.
1. Група по-дълги пера на главата на птица.
2. Рогче, месест израстък върху главата на някои животни. чучул, чучула, чучулът, чучули, чучулите, чучула

чучулата, чучулато, мн. чучула`ти, прил. Който има чучул. Чучулата чучулига. чучулат, чучулатия, чучулатият, чучулата, чучулатата, чучулато, чучулатото, чучулати, чучулатите

мн. чучули`ги, ж. Пойна полска птица със сиво оперение. Сладкопойна чучулига. чучулига, чучулигата, чучулиги, чучулигите

мн. чучури, (два) чучура, м. Тръба, по която изтича водата от чешма или извор. Крайселската чешма е с два чучура.
Синоними: струя, улей, чешма, ручей, извор чучур, чучура, чучурът, чучури, чучурите, чучура

междум. Диал. За подкарване на магаре; дий.

мн. чу`шки, ж.
1. Плодът на растението пипер; пиперка. Люти чушки. Червени чушки.
2. Дълга тясна обвивка, в която са разположени семената на някои растения; шушулка.
* Арнаутска чушка. — Много избухлив, сърдит човек.
Синоними: шушулка, люспа, черупка, външна обвивка чушка, чушката, чушки, чушките

чу`шкаш, несв.; какво. Диал. Вадя зърната на растения от шушулките им. Чушкам боб.
Синоними: беля, обелвам, лющя чушкам, чушкаме, чушкаш, чушкате, чушка, чушкат, чушках, чушкахме, чушка, чушкахте, чушка, чушкаха, чушках, чушкахме, чушкаше, чушкахте, чушкаше, чушкаха, чушкал съм, чушкала съм, чушкало съм, чушкали сме, чушкал си, чушкала си, чушкало си, чушкали сте, чушкал е, чушкала е, чушкало е, чушкали са, бях чушкал, бях чушкала, бях чушкало, бяхме чушкали, беше чушкал, беше чушкала, беше чушкало, бяхте чушкали, беше чушкал, беше чушкала, беше чушкало, бяха чушкали, ще чушкам, ще чушкаме, ще чушкаш, ще чушкате, ще чушка, ще чушкат, ще съм чушкал, ще съм чушкала, ще съм чушкало, ще см

чу`еш, мин. св. чух, мин. прич. чул, св. — вж. чувам. чуя, чуем, чуеш, чуете, чуе, чуят, чух, чухме, чу, чухте, чу, чуха, чуех, чуехме, чуеше, чуехте, чуеше, чуеха, чул съм, чула съм, чуло съм, чули сме, чул си, чула си, чуло си, чули сте, чул е, чула е, чуло е, чули са, бях чул, бях чула, бях чуло, бяхме чули, беше чул, беше чула, беше чуло, бяхте чули, беше чул, беше чула, беше чуло, бяха чули, ще чуя, ще чуем, ще чуеш, ще чуете, ще чуе, ще чуят, ще съм чул, ще съм чула, ще съм чуло, ще сме чули, ще си чул, ще си чула, ще си чуло, ще сте чули, ще е чул, ще е чула, ще е чуло, ще са чули, щях да чуя, щяхме да чуем, щеше да чуеш, щяхте да чуете, щеше да ч