мн. хора, след дума за количество души, м.
1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
2. Лице с положителни качества. Той не е човек.
3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого. Той е човек на началника. Мой човек.
4. Мъж. Идва някакъв човек.
5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име). Човек на действието. Човек на изкуството.
* Като един човек. — Задружно, заедно.
* Като човек. — Както трябва, хубаво.
* Човек на място. — Решителен, справедлив човек.
* Няма жив човек. — Няма никого.
* Божи човек. — Кротък, смирен човек.
Синоними: личност, человек, особа, лице, същество, твар, човече, индивид, смъртен, мъж, съпруг, субект, тип, създание, фигура, тяло, телосложение, външен вид, образ, облик човек, човека, човекът, човеци, човеците, човеци, човеко

мн. човекодни, (два) човекодена, м. Единица за отчитане на работно време, равна на работата, която се извършва от един човек за един работен ден. човекоден, човекоденя, човекоденят, човекодни, човекодните, човекодена

човеколю`бци, м. Човек, който обича хората; хуманист. човеколюбец, човеколюбеца, човеколюбецът, човеколюбци, човеколюбците, човеколюбци, човеколюбецо

ср., само ед. Качество на човеколюбец; хуманизъм.
Синоними: човечност, човещина, хуманност, филантропия, алтруизъм, щедрост, благотворителност, великодушие, доброта човеколюбие, човеколюбието, човеколюбия, човеколюбията

човекоподобна, човекоподобно, мн. човекоподо`бни, прил. Който прилича на човек. Човекоподобна маймуна. човекоподобен, човекоподобния, човекоподобният, човекоподобна, човекоподобната, човекоподобно, човекоподобното, човекоподобни, човекоподобните

мн. човекоя`дци, м. Член на нецивилизовано племе, което яде човешко месо; канибал.
Синоними: людоед, людоядец, канибал човекоядец, човекоядеца, човекоядецът, човекоядци, човекоядците, човекоядци, човекоядецо

мн. човекоя`дки, ж. Жена човекоядец. човекоядка, човекоядката, човекоядки, човекоядките, човекоядке

мн. чове`чета, ср. Малък, дребен човек.
Синоними: дребосъче, фъстъче човече, човечето, човечета, човечетата

човечна, човечно, мн. човечни, прил. Който проявява отзивчивост, състрадателност; човеколюбив, хуманен, милостив.<br />нареч. човечно. Постъпвам човечно.
същ. човечност, човечността, ж.
Синоними: хуманен, човешки, милостив, състрадателен, човеколюбив, милосърден, сърдечен, добър, снизходителен, благороден човечен, човечния, човечният, човечна, човечната, човечно, човечното, човечни, човечните

ср., само ед. Човешкият род. човечество, човечеството, човечества, човечествата

вж. чове`чен

вж. чове`чен
Синоними: човещина, човеколюбие, хуманност, алтруизъм, филантропия, състрадание, благосклонност, благодеяние, снизходителност, добродетелност, доброта, добродушие, милост, милосърдие, благородство човечност, човечността, човечности, човечностите

човешка, човешко, мн. чове`шки, прил.
1. Който принадлежи на човек. Човешка ръка. Човешки ум.
2. Който е присъщ на човек. Човешка реч.
3. Който се състои от хора. Човешко общество.
4. Който е предназначен за хора. Човешко жилище.
5. Прен. Разг. Сносен, поносим, приемлив. Що-годе човешки условия за живот.
6. Човечен. Човешко отношение.
Синоними: кротък, добър, благ, състрадателен, снизходителен, бащински, човеколюбив човешки, човешкия, човешкият, човешка, човешката, човешко, човешкото, човешки, човешките

мн. чо`вки, ж. Рогов израстък у птиците, който е продължение на лицевата кост и долната челюст; клюн.
* Затваряй си човката. — Жарг. Пренебр. Млъквай!
Синоними: клюн, гага човка, човката, човки, човките

човъ`ркаш, несв.
1. Какво. Чопля, дълбая. Човъркам телевизора.
2. За червей – прояждам, дълбая. Някакъв червей човъркаше по цяла нощ.
3. Прен. Занимавам се с нещо дребно. Цял ден човъркаше нещо из градината.
4. Прен. Какво/кого. За мисъл, чувство – вълнувам, безпокоя, тревожа. Подозрението човъркаше сърцето й.
Синоними: чопля, разчовърквам, чопкам, чепкам, разчепквам, разчоплям, чегъртам, глождя, гриза, разяждам, ровя, търся, изследвам, мъча, измъчвам човъркам, човъркаме, човъркаш, човъркате, човърка, човъркат, човърках, човъркахме, човърка, човъркахте, човърка, човъркаха, човърках, човъркахме, човъркаше, човъркахте, човъркаше, човъркаха, човъркал съм, човъркала съм, човъркало съм, човъркали сме, човъркал си, човъркала си, човъркало си, човъркали сте, човъркал е, човъркала е, човъркало е, човъркали са, бях човъркал, бях човъркала, бях човъркало, бяхме човъркали, беше човъркал, беше човъркала, беше човъркало, бяхте човъркали, беше човъркал, беше човъркала, беше човъркало, бяха човъркали, ще човъркам, ще човърк

нареч. Разг. Неприятно, неудобно. Чоглаво ми е.

Еднорък човек. С наранена ръка или пръсти.

чопът, чопа, мн. чопове, (два) чопа, м. Разг. Жребий. Хвърлям чоп. Тегля чоп. чоп, чопа, чопът, чопове, чоповете, чопа

чоплиш, мин. св. чоплих и чоплих, мин. прич. чоплил и чопли`л, несв.; Какво.
1. Ровя с пръст или с приспособление; дълбая. Не чопли раната.
2. Прен. Занимавам се с нещо дребно. Чопля земята.
3. Прен. За мисъл, чувство – измъчвам, тревожа, вълнувам.
4. Разг. За животно – паса трева. Овцете чоплеха сухата трева.
5. Олющвам, обелвам. Чопля семки.
* Чопля си носа. — Ирон. Бездействам.
Синоними: човъркам, разчовърквам, чопкам, чепкам, разчепквам, разчоплям, чегъртам, глождя, гриза, разяждам, ровя, търся, изследвам чопля, чоплим, чоплиш, чоплите, чопли, чоплят, чоплих, чоплихме, чопли, чоплихте, чопли, чоплиха, чоплех, чоплехме, чоплеше, чоплехте, чоплеше, чоплеха, чоплил съм, чоплила съм, чоплило съм, чоплили сме, чоплил си, чоплила си, чоплило си, чоплили сте, чоплил е, чоплила е, чоплило е, чоплили са, бях чоплил, бях чоплила, бях чоплило, бяхме чоплили, беше чоплил, беше чоплила, беше чоплило, бяхте чоплили, беше чоплил, беше чоплила, беше чоплило, бяха чоплили, ще чопля, ще чоплим, ще чоплиш, ще чоплите, ще чопли, ще чоплят, ще съм чоплил, ще съм чоплила, ще съм чоплило, ще сме чоп

вж. чора`пи чорапен, чорапения, чорапеният, чорапена, чорапената, чорапено, чорапеното, чорапени, чорапените

мн., чорап, м. Част от облеклото <em>–</em> изделие, което се обува върху краката. <em>Дълги чорапи. Бели къси чорапи. Копринени чорапи.</em><br />същ. умал. чорапче, мн. чорапчета, ср.<br />прил. чорапен, чорапна, чорапно, мн. чора`пни. Чорапна плетка.
* По чорапи (се измъквам). — Тихо, неусетно.
* Разплитам/разплета чорапа. — Постепенно разкривам цялата истина за нещо.

само мн. Част от облеклото, което се обува върху краката. Ползва се предимно от жени. чорапогащи, чорапогащите

вж. чора`пи чорапче, чорапчето, чорапчета, чорапчетата

мн. чорби`, ж.
1. Течно ястие, приготвено чрез варене; супа. Шкембе-чорба. Бобена чорба.
2. Прен. Пренебр. Смес от несъвместими, от всякакви неща; смесица.
* Зелева чорба. — Сок от кисело зеле, подправен с червен пипер. чорба, чорбата, чорби, чорбите

вж. чорбаджи`я чорбаджийски, чорбаджийския, чорбаджийският, чорбаджийска, чорбаджийската, чорбаджийско, чорбаджийското, чорбаджийски, чорбаджийските

мн. чорбаджии, м.<br />1. ист. Едър собственик по време на турското робство в България.<br />2. Разг. Едър собственик, богаташ.<br />3. Разг. Собственик, стопанин. <em>Кой е чорбаджията на това куче?</em><br />прил. чорбаджийски, чорбаджийска, чорбаджийско, мн. чорбаджи`йски. Чорбаджийска къща.
* Чорбаджийски чушлета/чушки. — Вид дълги леко люти чушлета/чушки.
Синоними: богаташ, думбаз, господар, бригадир, надзирател, работодател чорбаджия, чорбаджията, чорбаджията, чорбаджии, чорбаджиите, чорбаджии, чорбаджийо

чорлава, чорлаво, мн. чо`рлави, прил. Пренебр.
1. Който е с невчесана коса; рошав.
2. За брада, коса – невчесан, рошав.
Синоними: рошав, несресан, невчесан, рунтав, разчорлен, разрошен чорлав, чорлавия, чорлавият, чорлава, чорлавата, чорлаво, чорлавото, чорлави, чорлавите

мн. чо`рльовци, м. Пренебр. Чорлав човек. чорльо, чорльото, чорльото, чорльовци, чорльовците, чорльовци, чорльо

чорлиш, мин. св. чорлих и чорлих, мин. прич. чорлил и чорли`л, несв. Разг. Роша. – чорля се. Роша се. чорля, чорлим, чорлиш, чорлите, чорли, чорлят, чорлих, чорлихме, чорли, чорлихте, чорли, чорлиха, чорлех, чорлехме, чорлеше, чорлехте, чорлеше, чорлеха, чорлил съм, чорлила съм, чорлило съм, чорлили сме, чорлил си, чорлила си, чорлило си, чорлили сте, чорлил е, чорлила е, чорлило е, чорлили са, бях чорлил, бях чорлила, бях чорлило, бяхме чорлили, беше чорлил, беше чорлила, беше чорлило, бяхте чорлили, беше чорлил, беше чорлила, беше чорлило, бяха чорлили, ще чорля, ще чорлим, ще чорлиш, ще чорлите, ще чорли, ще чорлят, ще съм чорлил, ще съм чорлила, ще съм чорлило, ще сме чор

чортът, чорта, мн. чортове, (два) чорта, м. Остар. Дявол.

ж., само ед. Остар. Сукно.
прил. чохен и чохен, чохена и чохена, чохено и чохено, мн. чохени и чохени. чоха, чохата, чохи, чохите

вж. чоха` чохен, чохения, чохеният, чохена, чохената, чохено, чохеното, чохени, чохените