междум. За изпъждане на куче; чит.
мн. чибуци, (два) чибука, м. Вид лула с дълга тръба. чибук, чибука, чибукът, чибуци, чибуците, чибука
мн. чиви`и, ж. Диал. Клин, гвоздей, приспособление за окачване.
* Изхвръква/мръдва ми чивията. — Разг. Побърквам се, обезумявам. чивия, чивията, чивии, чивиите
мн. чи`ги, ж. Вид хрущялна риба от семейството на есетрите. чига, чигата, чиги, чигите
чизмарят, чизмаря, мн. чизма`ри, м. Остар. Занаятчия, който изработва и продава чизми. чизмар, чизмаря, чизмарят, чизмари, чизмарите, чизмари, чизмарю
само мн. Остар. Ботуши, обикн. меки и високи. Котаракът с чизми.
чий-годе чия-годе, чие-годе, мн. чии-годе, неопр. мест. — вж. - годе.
чик-чирик междум. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, обикн. врабчови.
чия, чие, мн. чии`, въпр. мест.
1. Като прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице; на кого. Чие е това дете? Чии са тези ръкавици? Чия дъщеря ще взема?
2. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение – косвен въпрос. Не разбрах чие е това дете. Попитах те чия дъщеря ще взема.
* Чий да е. — Неопр. мест. Нечий, без значение чий; чийто и да е. чий, —, —, —, чия, чие, чии
чиято, чието, мн. чии`то, относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главното; на който, на когото. Жената, в чиито ръце той се беше загледал, отново заплака.
* Чийто и да е. — Неопр. мест. Без значение чий, на всеки. Чиито и да са тия багажи, казвам ти, не можеш да ги пипаш! чийто, —, —, —, чиято, чието, чиито
чикчири`каш, несв. За птица – издавам звук “чик-чирик”; чуруликам, цвърча. чикчирикам, чикчирикаме, чикчирикаш, чикчирикате, чикчирика, чикчирикат, чикчириках, чикчирикахме, чикчирика, чикчирикахте, чикчирика, чикчирикаха, чикчириках, чикчирикахме, чикчирикаше, чикчирикахте, чикчирикаше, чикчирикаха, чикчирикал съм, чикчирикала съм, чикчирикало съм, чикчирикали сме, чикчирикал си, чикчирикала си, чикчирикало си, чикчирикали сте, чикчирикал е, чикчирикала е, чикчирикало е, чикчирикали са, бях чикчирикал, бях чикчирикала, бях чикчирикало, бяхме чикчирикали, беше чикчирикал, беше чикчирикала, беше чикчирикало, бяхте чикчирикали, б
мн. чиле`та, ср. Намотани на снопче конци за бродерия; гранка. Копринено чиле. чиле, чилето, чилета, чилетата
чимът, чима, мн. чимове, (два) чима, м. Четвъртито парче земя с израсла трева, което се използва за покриване на площи. Подмениха чимовете на стадиона. чим, чима, чимът, чимове, чимовете, чима
мн. чимшири, (два) чимшира, м. Вечнозелен декоративен храст с дребни кръгли листа.
прил. чимширен, чимширена, чимширено, мн. чимширени. Чимширено клонче. чимшир, чимшира, чимширът, чимшири, чимширите, чимшира
вж. чимши`р чимширен, чимширения, чимширеният, чимширена, чимширената, чимширено, чимширеното, чимширени, чимширените
чинът, чина, мн. чинове и чинове, (два) чина, м. Училищна мебел <em>–</em> наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка. <br /><br />----<br /><br />чинът, чина, мн. чинове, (два) чи`на, м. Степен в служебното положение на военни и граждански лица. Офицерски чин.
Синоними: място, положение, ранг, сан, степен, пост, длъжност, служба, първенство, старшинство, звание чин, чина, чинът, чинове, чиновете, чина
мн. чинари, (два) чинара, м. Вид едро дърво — силноразклонено, с длановидноизрязани листа и топчест плод; източен платан, яблан. чинар, чинара, чинарът, чинари, чинарите, чинара
само мн. Ударен музикален инструмент – два метални диска, които се удрят един о друг и издават рязък звънлив звук.
чини ми (ти, му, и</em>, <em>ни</em>, <em>ви</em>, <em>им</em>) се, мин. св. чини ми се и чиними се, мин. прич. чинило ми се и чини`ло ми се, несв.; безл. Разг. Струва ми се.
чинна, чинно, мн. чинни, прил. Остар. Кротък, послушен, мирен.<br />нареч. чинно. Стоя чинно пред баща си. чинен, чинния, чинният, чинна, чинната, чинно, чинното, чинни, чинните
вж. чини`я чинийка, чинийката, чинийки, чинийките
мн. чинии, ж.<br />1. Домакински съд, обикн. с кръгла форма и леко повдигнати краища, за сервиране на храна. <em>Чиния за риба. Дълбока чиния.</em><br />2. Храната, сервирана в такъв съд. <em>Изядох две чинии яхния.</em><br />същ. умал. чинийка, мн. чини`йки, ж.
* Летяща чиния. — Въображаем или предполагаем космически кораб, изстрелян към земята от друга планета, населена с разумни същества.
Синоними: блюдо, паница, съд, съдина, куверт, тиган, тава, тавичка чиния, чинията, чинии, чиниите
мн. чи`нки, ж. Малка пойна птица, която живее в горите. чинка, чинката, чинки, чинките
вж. чи`нен
Синоними: почтително, уважително, угодливо, мирно, кротко, послушно
мн. чиновници, м.<br />1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи.<br />2. Прен. Пренебр. Бюрократ, бездушен служител.<br />прил. чиновнически, чиновническа, чиновническо, мн. чино`внически. Чиновническа работа.
Синоними: служител, служещ, длъжностно лице, държавен служител, функционер, агент чиновник, чиновника, чиновникът, чиновници, чиновниците, чиновници, чиновнико
вж. чино`вник чиновнически, чиновническия, чиновническият, чиновническа, чиновническата, чиновническо, чиновническото, чиновнически, чиновническите
мн. чино`внички, ж. Жена чиновник. чиновничка, чиновничката, чиновнички, чиновничките
ср., само ед. Остар. Учтиво отношение към по-старшите по чин.
Синоними: послушание, уважение, йерархия, зависимост, подчиненост, угодливост, сервилност, раболепие чинопочитание, чинопочитанието, чинопочитания, чинопочитанията
чиниш, мин. св. чиних и чиних, мин. прич. чинил и чинил, несв. Разг.<br />1. Правя, върша. <em>Що чиниш тук?</em><br />2. Имам определена стойност; струвам. <em>Колко чини помощта ти?</em><br />3. Годен съм, влизам в работа, струвам. <em>Тая обувка не чини вече.</em><br />Синоними: правя, работя, върша, извършвам, струвам, коствам, бива ме, годен съм, добър съм, на място съм, влизам в работа, хващам място чиня, чиним, чиниш, чините, чини, чинят, чиних, чинихме, чини, чинихте, чини, чиниха, чинех, чинехме, чинеше, чинехте, чинеше, чинеха, чинил съм, чинила съм, чинило съм, чинили сме, чинил си, чинила си, чинило си, чинили сте, чинил е, чинила е, чинило е, чинили са, бях чинил, бях чинила, бях чинило, бяхме чинили, беше чинил, беше чинила, беше чинило, бяхте чинили, беше чинил, беше чинила, беше чинило, бяха чинили, ще чиня, ще чиним, ще чиниш, ще чините, ще чини, ще чинят, ще съм чинил, ще съм чинила, ще съм чинило, ще сме чинили, ще си чинил, ще си чинила, ще си чинило, ще сте чинили
чудя се чудиш се, мин. св. чудих се и чудих се, мин. прич. чудил се и чудил се, несв.
1. Дивя се, възхищавам се, прехласвам се. Чудя се на красотата и.</em><br />2. Старая се да избера, да разреша нещо; колебая се. <em>Чудя се къде да отида най-напред.</em><br />* <em>Чудя се и се мая.</em> — Разг. Намирам се в недоразумение, не мога да реша.<br />Синоними: учудвам се, зачудвам се, почудвам се, изненадвам се, недоумявам, дивя се, удивлявам се, захласвам се, изумявам се, списвам се, не проумявам, не разумявам, блъскам си ума, бъхтя си ума, бъхтя си ангелите, блъскам си ангелите, напрягам си мисълта, в чудо съм, зазяпвам се, заблейвам се, прехласвам се чудя, чудим, чудиш, чудите, чуди, чудят, чудих, чудихме, чуди, чудихте, чуди, чудиха, чудех, чудехме, чудеше, чудехте, чудеше, чудеха, чудил съм, чудила съм, чудило съм, чудили сме, чудил си, чудила си, чудило си, чудили сте, чудил е, чудила е, чудило е, чудили са, бях чудил, бях чудила, бях чудило, бяхме чудили, беше чудил, беше чудила, беше чудило, бяхте чудили, беше чудил, беше чудила, беше чудило, бяха чудили, ще чудя, ще чудим, ще чудиш, ще чудите, ще чуди, ще чудят, ще съм чудил, ще съм чудила, ще съм чудило, ще сме чудили, ще си чудил, ще си чудила, ще си чудило, ще сте чудили
чумеря се чумериш се, мин. св. чумерих се, <em>мин. прил.</em> чумерил се, несв. Разг.
1. Правя мимика на недоволство; сърдя се. Защо се чумериш?
2. На какво. Не харесвам, не одобрявам. Стига си се чумерил на храната.
3. Прен. За небе, природа, време – влошавам се, ставам мрачен; заоблачавам се. Небето взе да се чумери.
Синоними: цупя се, въся се, мръщя се, сърдя се, разсърдвам се, навъсвам се, муся се, правя гримаси, правя кисела физиономия, намръщвам се чумеря, чумерим, чумериш, чумерите, чумери, чумерят, чумерих, чумерихме, чумери, чумерихте, чумери, чумериха, чумерех, чумерехме, чумереше, чумерехте, чумереше, чумереха, чумерил съм, чумерила съм, чумерило съм, чумерили сме, чумерил си, чумерила си, чумерило си, чумерили сте, чумерил е, чумерила е, чумерило е, чумерили са, бях чумерил, бях чумерила, бях чумерило, бяхме чумерили, беше чумерил, беше чумерила, беше чумерило, бяхте чумерили, беше чумерил, беше чумерила, беше чумерило, бяха чумерили, ще чумеря, ще чумерим, ще чумериш, ще чумерите, ще чумери, ще чумерят, ще
чипа, чипо, мн. чипи, прил. За нос <em>–</em> малък, с вирнат нагоре край. <br /><br />----<br /><br />чипът, чипа, мн. чипове, (два) чи`па, м.
1. Жетон, пул, който се използва при някои хазартни игри.
2. Спец. Компютърен елемент – полупроводников кристал, който изпълнява голям брой функции. Силициев чип. чип, чипия, чипият, чипа, чипата, чипо, чипото, чипи, чипите
чипа, чипо, мн. чипи, прил. За нос <em>–</em> малък, с вирнат нагоре край. <br /><br />----<br /><br />чипът, чипа, мн. чипове, (два) чи`па, м.
1. Жетон, пул, който се използва при някои хазартни игри.
2. Спец. Компютърен елемент – полупроводников кристал, който изпълнява голям брой функции. Силициев чип. чип, чипа, чипът, чипове, чиповете, чипа
чи`пкаш, несв.; Кого. Гальовно. Къпя в корито (малко дете, бебе). – чипкам се. Разг. Къпя се, като пляскам във водата. чипкам, чипкаме, чипкаш, чипкате, чипка, чипкат, чипках, чипкахме, чипка, чипкахте, чипка, чипкаха, чипках, чипкахме, чипкаше, чипкахте, чипкаше, чипкаха, чипкал съм, чипкала съм, чипкало съм, чипкали сме, чипкал си, чипкала си, чипкало си, чипкали сте, чипкал е, чипкала е, чипкало е, чипкали са, бях чипкал, бях чипкала, бях чипкало, бяхме чипкали, беше чипкал, беше чипкала, беше чипкало, бяхте чипкали, беше чипкал, беше чипкала, беше чипкало, бяха чипкали, ще чипкам, ще чипкаме, ще чипкаш, ще чипкате, ще чипка, ще чипкат, ще съм чипкал, ще съм чипкала, ще съм чипкало, ще см
чипсът, чипса, само ед., м. Тънко нарязани пържени картофи. чипс, чипса, чипсът, чипсове, чипсовете, чипса
мн. чира`ци, м.
1. Остар. Младеж, който учи занаят при майстор.
2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа. чирак, чирака, чиракът, чираци, чираците, чираци, чирако
чираку`ваш, несв. Остар. Работя като чирак (в 1 знач.). чиракувам, чиракуваме, чиракуваш, чиракувате, чиракува, чиракуват, чиракувах, чиракувахме, чиракува, чиракувахте, чиракува, чиракуваха, чиракувах, чиракувахме, чиракуваше, чиракувахте, чиракуваше, чиракуваха, чиракувал съм, чиракувала съм, чиракувало съм, чиракували сме, чиракувал си, чиракувала си, чиракувало си, чиракували сте, чиракувал е, чиракувала е, чиракувало е, чиракували са, бях чиракувал, бях чиракувала, бях чиракувало, бяхме чиракували, беше чиракувал, беше чиракувала, беше чиракувало, бяхте чиракували, беше чиракувал, беше чиракувала, беше чира
мн. чирепи, (два) чирепа, м. Диал. Парче от счупен глинен или порцеланов съд. чиреп, чирепа, чирепът, чирепи, чирепите, чирепа
чири`каш, несв. За птица – издавам висок звук; цвъртя, чуруликам. чирикам, чирикаме, чирикаш, чирикате, чирика, чирикат, чириках, чирикахме, чирика, чирикахте, чирика, чирикаха, чириках, чирикахме, чирикаше, чирикахте, чирикаше, чирикаха, чирикал съм, чирикала съм, чирикало съм, чирикали сме, чирикал си, чирикала си, чирикало си, чирикали сте, чирикал е, чирикала е, чирикало е, чирикали са, бях чирикал, бях чирикала, бях чирикало, бяхме чирикали, беше чирикал, беше чирикала, беше чирикало, бяхте чирикали, беше чирикал, беше чирикала, беше чирикало, бяха чирикали, ще чирикам, ще чирикаме, ще чирикаш, ще чирикате, ще чирика, ще чирика
мн. чирози, (два) чироза, м.
1. Осолена сушена скумрия.
2. Прен. Разг. Много слаб, сух човек.
* Като чироз. — Извънредно слаб. чироз, чироза, чирозът, чирози, чирозите, чироза
числена, числено, мн. числени, прил.<br />1. Който е изразен в число, в брой. <em>Числен състав.</em><br />2. Който е съставен от числа. <em>Числен израз.</em><br />нареч. числено. Превъзхождаме числено врага.
същ. численост, числеността, ж. Каква е числеността на населението?
Синоними: количествен, цифров, кантитативен числен, числения, численият, числена, числената, числено, численото, числени, числените
вж. чи`слен
вж. чи`слен
Синоними: брой, количество, число, цифра, кадри, щат, състав численост, числеността, числености, численостите
числителят, числителя, мн. числители, (два) числителя, м. Числото над чертата в проста дроб, делимото в дробта. числител, числителя, числителят, числители, числителите, числителя
числителна, числително, мн. числи`телни, прил.
* Числително име/Числително. — Спец. Част на речта, която показва количеството или поредността на предметите при броене. Числително бройно. Числително редно. числителен, числителния, числителният, числителна, числителната, числително, числителното, числителни, числителните
мн. числа`, ср.
1. Математическа величина – понятие за количество, с което се брои и смята. Цели числа. Рационални числа.
2. Разг. Ден от месеца според поредността му. На кое число получавате заплата?
3. Числен състав, брой, количество. Увеличавам числото на новоприетите студенти.
4. Съвкупност, състав, брой. Той не е в числото на поканените.
5. Спец. Граматическа категория за изразяване на брой или величина.
Синоними: брой, цифра, количество, сума, сбор, общ брой, цена число, числото, числа, числата
чиста, чисто, мн. чи`сти, прил.
1. Които не е изцапан, не е мръсен. Чиста блуза. Чиста вода.
2. Който поддържа чистота. Чисти хора.
3. Който има свободна, незаета, ненакърнена повърхност. Чисто небе. Чиста страница.
4. Който не съдържа примеси. Чисто злато. Чист въздух.
5. Ясен, отчетлив, правилен. Чист звук. Чиста реч.
6. За печалба – който остава, като се приспаднат разходите. Чист доход.
7. Прен. Високонравствен, непокварен, непорочен. Чисто дете. Чист поглед. С чиста съвест.
* Вземам/взема за чиста монета. — Приемам лъжа, измама за истина.
* Не му е чиста работата. — Занимава се с нечестни, непочтени дела.
* Пътят е чист. — Без пречки може да се продължи движение или работа.
* С чисто чело. — Откровено, честно.
* Чист понеделник. — Понеделник след Сирни заговезни.
* Чиста работа. — Много добре свършено дело.
* Чисти ръце (имам). — Не присвоявам, не крада, не се занимавам с нечестни сделки, не вземам подкупи.
* Чиста порода. — Порода, в която няма следи от смесване с други породи.
* Чиста случайност. — Истинска случайност, която не е подготвена.
* Чисто изкуство. — Изкуство за самото изкуство.
Синоними: неоцапан, неизцапан, бистър, ясен, прозрачен, непримесен, естествен, натурален, същински, истински, непорочен, непокварен, нравствен, честен, неопетнен, неосквернен, девствен, невинен, идеален, непокътнат, платонически, идиличен, безгрешен, праведен, светъл, лазурен, блестящ, висококачествен, с голяма стойност, недокоснат, нов, още неупотребяван, момински, звучен, хармоничен, леещ се, здрав, небесен, божествен, ангелски, блажен, почтен, благороден, незамърсен, без примес, чистокръвен, без примеси, без дефекти, неподправен, нефалшифициран, неподкупен, открит, свободен, безопасен, отривист, отсечен, жив, оживен, решителен, твърд, ясно очертан, отявлен, явен, флагрантен, същи, пълен, абсолютен, пресен, свеж, прост, изискан, класически, рафиниран, пречистен, спретнат, в пълен ред, тип-топ, кокетен, подреден, уреден, стегнат, издокаран, пременен, напет, строг, без нищо излишно, хубав, четлив, целомъдрен, благоприличен, чистоплътен, изпран, почистен, измит, очевиден, цял, ярък, безоблачен, спокоен чист, чистия, чистият, чиста, чистата, чисто, чистото, чисти, чистите
мн. чиста`чи, м. Работник, чието занятие е да чисти. чистач, чистача, чистачът, чистачи, чистачите, чистачи, чистачо
мн. чистачки, ж. Жена чистач. <br /><br />----<br /><br />мн. чистачки, ж. Приспособление на автомобил, което почиства стъклото и фаровете при дъжд, снеговалеж или друго замърсяване. чистачка, чистачката, чистачки, чистачките
мн. чи`стения, ср. Отстраняване на нечистотията. Пролетно чистене. Химическо чистене.
Синоними: карти изчистена карта, отпадъчни вещи, отпадъци, отхвърлен кандидат чистене, чистенето, чистения, чистенията
мн. чисти`лища, ср. Според християнските вярвания – място, където душите на умрелите се пречистват от греховете си, преди да отидат в рая. чистилище, чистилището, чистилища, чистилищата
мн. чи`стки, ж. Отстраняване на неудобни лица от политическа групировка или друга организация. Новият директор направи чистка в администрацията.
Синоними: прочистване чистка, чистката, чистки, чистките
мн. чистни`ци, м. Лице, което поддържа чистота.
Синоними: чистофайник чистник, чистника, чистникът, чистници, чистниците, чистници, чистнико
нареч.
1. Без замърсявания. В стаята е чисто.
2. Без друг примес.
3. Ясно, отчетливо, правилно. Говоря чисто.
4. Изключително, предимно, само. Проблемът си е чисто твой.
* Преписвам на чисто. — Преписвам в окончателен вид.
* Чисто и просто. 1. — В действителност. Той чисто и просто не знае, затова мълчи.
2. Направо, без уговорки. Чисто и просто ела, когато искаш.
чистокръвна, чистокръвно, мн. чистокръ`вни, прил.
1. Който няма примеси в кръвта си; породист. Чистокръвен кон.
2. Прен. Разг. Същински, истински, настоящ. Чистокръвен измамник.
Синоними: расов, породист, чист, незамърсен, без примес, без примеси, без дефекти чистокръвен, чистокръвния, чистокръвният, чистокръвна, чистокръвната, чистокръвно, чистокръвното, чистокръвни, чистокръвните
чистосърдечна, чистосърдечно, мн. чистосърдечни, прил. Искрен, откровен, непресторен. <em>Чистосърдечна жена. Чистосърдечно признание.</em><br />същ. чистосърдечност, чистосърдечността`, ж.
Синоними: сърдечен, искрен, добродушен, простодушен, прям, открит, откровен, незлобив, благ, приятен, непринуден, естествен чистосърдечен, чистосърдечния, чистосърдечният, чистосърдечна, чистосърдечната, чистосърдечно, чистосърдечното, чистосърдечни, чистосърдечните
вж. чистосърде`чен чистосърдечност, чистосърдечността, чистосърдечности, чистосърдечностите
ж., само ед. Качество на чист. Чистота на звук. Чистота на езика. Нравствена чистота.
Синоними: непорочност, непоквареност, девственост, отривистост, отсеченост, яснота, решителност, целомъдрие чистота, чистотата, чистоти, чистотите
мн. чистофа`йници, м. Разг. Човек, който проявява пресилен стремеж към чистота; чистник. чистофайник, чистофайника, чистофайникът, чистофайници, чистофайниците, чистофайници, чистофайнико
мн. чистофа`йници, ж. Разг. Жена чистофайник. чистофайница, чистофайницата, чистофайници, чистофайниците
чистиш, мин. св. чистих и чистих, мин. прич. чистил и чисти`л, несв.; Какво.
1. Правя да стане чист, отстранявам нечистотиите. Чистя жилището си.
2. Освобождавам от ненужното или излишното. Чистя плодовете за компот. Чистя риба.
Синоними: пречиствам, изчиствам, почиствам, прочиствам, очиствам, бърша, избърсвам, разчиствам, разтребвам, премахвам, затривам, заличавам, изтребвам, изчетквам, реша, изресвам, мия, забърсвам, измитам чистя, чистим, чистиш, чистите, чисти, чистят, чистих, чистихме, чисти, чистихте, чисти, чистиха, чистех, чистехме, чистеше, чистехте, чистеше, чистеха, чистил съм, чистила съм, чистило съм, чистили сме, чистил си, чистила си, чистило си, чистили сте, чистил е, чистила е, чистило е, чистили са, бях чистил, бях чистила, бях чистило, бяхме чистили, беше чистил, беше чистила, беше чистило, бяхте чистили, беше чистил, беше чистила, беше чистило, бяха чистили, ще чистя, ще чистим, ще чистиш, ще чистите, ще чисти, ще чистят, ще съм чистил, ще съм чистила, ще съм чистило, ще сме чис
междум. За изпъждане на куче; чиба.
читава, читаво, мн. чи`тави, прил. Разг. Невредим, цял. Пристигнахме здрави и читави.
Синоними: здрав, запазен, цял, невредим, непокътнат, недокоснат читав, читавия, читавият, читава, читавата, читаво, читавото, читави, читавите
мн. чита`ци, м. Остар. Пренебр. Турчин. читак, читака, читакът, читаци, читаците, читаци, читако
мн. читалища, ср.<br />1. Културна институция за разпространяване на знания и култура, особено активна през Възраждането.<br />2. Сграда, в която се помещава такава институция. <em>В читалището имаше библиотека, театрален салон, зала за репетиции.</em><br />прил. читалищен, читалищна, читалищно, мн. чита`лищни. Читалищни дейци. читалище, читалището, читалища, читалищата
вж. чита`лище читалищен, читалищния, читалищният, читалищна, читалищната, читалищно, читалищното, читалищни, читалищните
мн. чита`лни, ж. Помещение в библиотека, предназначено за четене. Университетска читалня. Читалня за специализирана литература. читалня, читалнята, читални, читалните
мн. чита`нки, ж.
1. Учебник в началните класове с избрани текстове за обучение в четене.
2. Прен. Жарг. Ученик, който много чете; зубрач.
Синоними: учебник читанка, читанката, читанки, читанките
читателят, читателя, мн. читатели, м.<br />1. Човек, който чете напечатано произведение. <em>Вестникът помества писма на читатели. Брой по желание на читателите.</em><br />2. Човек, който ползва книги от обществена библиотека.<br />прил. читателски, читателска, читателско, мн. чита`телски. Читателски интерес.
Синоними: четец читател, читателя, читателят, читатели, читателите, читатели, читателю
мн. чита`телки, ж. Жена читател. читателка, читателката, читателки, читателките
вж. чита`тел читателски, читателския, читателският, читателска, читателската, читателско, читателското, читателски, читателските
мн. чифлици, (два) чифлика, м. Частно имение край населено място за земеделие и скотовъдство.
Синоними: имение, стопанство, владение, ферма чифлик, чифлика, чифликът, чифлици, чифлиците, чифлика
вж. чифликчи`я чифликчийски, чифликчийския, чифликчийският, чифликчийска, чифликчийската, чифликчийско, чифликчийското, чифликчийски, чифликчийските
мн. чифликчии, м. Собственик на чифлик.<br />прил. чифликчийски, чифликчийска, чифликчиско, мн. чифликчи`йски. чифликчия, чифликчията, чифликчията, чифликчии, чифликчиите, чифликчии, чифликчийо
чифтът, чифта, мн. чифтове, (два) чифта, м.
1. Два еднакви предмета, които се ползват заедно. Нов чифт обувки.
2. Двойка животни за работа или размножаване. Чифт гълъби.
3. Четно число, четен брой.
Синоними: двойка чифт, чифта, чифтът, чифтове, чифтовете, чифта
мн. чифте`та, ср. Разг. Ловна пушка с две цеви; двуцевка.
* Хвърлям чифте. — Разг. За животно – ритам едновременно с двата задни крака. Магарето хвърляше чифтета и не искаше да върви. чифте, чифтето, чифтета, чифтетата
чифто`саш, св. — вж. чифтосвам. чифтосам, чифтосаме, чифтосаш, чифтосате, чифтоса, чифтосат, чифтосах, чифтосахме, чифтоса, чифтосахте, чифтоса, чифтосаха, чифтосах, чифтосахме, чифтосаше, чифтосахте, чифтосаше, чифтосаха, чифтосал съм, чифтосала съм, чифтосало съм, чифтосали сме, чифтосал си, чифтосала си, чифтосало си, чифтосали сте, чифтосал е, чифтосала е, чифтосало е, чифтосали са, бях чифтосал, бях чифтосала, бях чифтосало, бяхме чифтосали, беше чифтосал, беше чифтосала, беше чифтосало, бяхте чифтосали, беше чифтосал, беше чифтосала, беше чифтосало, бяха чифтосали, ще чифтосам, ще чифтос
чифтосваш, несв. и чифтосам, св.; какво. Разг.
1. Събирам два предмета, за да образуват чифт.
2. Събирам две противоположни по пол животни, за да се размножават. Чифтосвам зайци. – чифтосвам се/чифтосам се. 1. За животно – събирам се с животно от противоположния пол за размножителния период.
2. Прен. За младеж и девойка – образувам любовна двойка.
Синоними: свързвам по две, съединявам, съчетавам, комбинирам, съешавам, женя, оженвам чифтосвам, чифтосваме, чифтосваш, чифтосвате, чифтосва, чифтосват, чифтосвах, чифтосвахме, чифтосва, чифтосвахте, чифтосва, чифтосваха, чифтосвах, чифтосвахме, чифтосваше, чифтосвахте, чифтосваше, чифтосваха, чифтосвал съм, чифтосвала съм, чифтосвало съм, чифтосвали сме, чифтосвал си, чифтосвала си, чифтосвало си, чифтосвали сте, чифтосвал е, чифтосвала е, чифтосвало е, чифтосвали са, бях чифтосвал, бях чифтосвала, бях чифтосвало, бяхме чифтосвали, беше чифтосвал, беше чифтосвала, беше чифтосвало, бяхте чифтосвали, беше чифтосвал, беше чифтосвала, беше чифт
мн. чифу`ти, м. Остар. Пренебр. Евреин. чифут, чифута, чифутът, чифути, чифутите, чифута
мн. чичеро`нета, м. Остар. Човек, който съпровожда група в музей и разяснява експонатите или забележителностите; екскурзовод, гид. чичероне, чичеронето, чичеронета, чичеронетата
вж. чи`чо чичко, чичкото, чичкото, чичковци, чичковците, чичковци, чичко
мн. чичовци, м.<br />1. Брат на бащата по отношение на децата му. <em>Имам двама чичовци.</em><br />2. Разг. Обръщение към по-възрастен мъж без наличие на роднински връзки.<br />същ. умал. чичко, мн. чичковци, м.<br />прил. чичов, чичова, чичово, мн. чи`чови. Чичови деца. чичо, чичото, чичото, чичовци, чичовците, чичовци, чичо
вж. чи`чо чичов, чичовия, чичовият, чичова, чичовата, чичово, чичовото, чичови, чичовите
чичопеят, чичопея, мн. чичопеи, (два) чичопея, м. Диал. Авлига. чичопей, чичопея, чичопеят, чичопеи, чичопеите, чичопея