съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение, което предава съобщение от говорещото лице или възпроизвежда съобщение. Видях, че тръгнаха към реката. Той каза, че това малко го интересувало. Чух, че ще се женят.
2. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Стори ми се, че чух шум. Странно е, че още никой не е дошъл.
3. За въвеждане на подчинено определително изречение. Мисълта, че ще го види, я крепеше.
4. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение. Видях го, че плаче.
5. Разг. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото. Може и да закъснея, че имаме гости.
6. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за последица. Така се е натряскал, че нищо не вижда.
7. Остар. Като съчинителен съединителен съюз: и. Заплака, зарида, че на майка си продума.
8. Разг. За въвеждане на присъединено изречение. Изтървах я и тя се счупи. Че като се разкряска, не можеш да си представиш!
* Въпреки че. — Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка – действието в главното изречение се извършва противно на обстоятелството от подчиненото. Въпреки че няма осемнайсет години, взеха я на работа.
* Макар че. — Съюз за реална отстъпка; въпреки че.
* Така/тъй че. — Съюз. За въвеждане на подчинено изречение за следствие: ето защо, поради това. Малък си, тъй че не можеш да ми държиш сметка.
* При все че. — Съюз. Въпреки че, макар че. Не мога да си позволя тая покупка, при все че много ми се иска.

—-

част. Разг.
1. За усилване на заповедно или подбудително значение. Че покажи му къщата!
2. За подчертаване на потвърждение, съгласие. Че хубава е, защо не я вземеш!
3. За наблягане; дори, даже. Че и да съм ходил! Защо трябва да ти казвам?

мн. чебъри, (два) чебъра, м. Диал. Дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене. чебър, чебъра, чебърът, чебъри, чебърите, чебъра

чевръста, чевръсто, мн. чевръсти, прил. Разг. Сръчен, бърз, пъргав. <em>Чевръста жена.</em><br />нареч. чевръсто. Тя чевръсто шеташе.
Синоними: бърз, пъргав, подвижен, лек, игрив, жив, бодър, енергичен, незабавен, ловък, сръчен, активен, оживен чевръст, чевръстия, чевръстият, чевръста, чевръстата, чевръсто, чевръстото, чевръсти, чевръстите

вж. чевръ`ст

чегъ`рташ, несв. Разг. Стържа, като издавам шум. Котката чегърташе с нокти по вратата.
* Чегърта ме под лъжичката. — Разг. Измъчва ме, тревожи ме.
Синоними: стържа, изстъргвам, изчегъртвам, чопля, човъркам, драсквам, издрасквам чегъртам, чегъртаме, чегърташ, чегъртате, чегърта, чегъртат, чегъртах, чегъртахме, чегърта, чегъртахте, чегърта, чегъртаха, чегъртах, чегъртахме, чегърташе, чегъртахте, чегърташе, чегъртаха, чегъртал съм, чегъртала съм, чегъртало съм, чегъртали сме, чегъртал си, чегъртала си, чегъртало си, чегъртали сте, чегъртал е, чегъртала е, чегъртало е, чегъртали са, бях чегъртал, бях чегъртала, бях чегъртало, бяхме чегъртали, беше чегъртал, беше чегъртала, беше чегъртало, бяхте чегъртали, беше чегъртал, беше чегъртала, беше чегъртало, бяха чегъртали, ще чегъртам, ще чегърт

мн. чеда`, ср.
1. Разг. Дете, рожба. Тя прегърна болното си чедо.
2. Жител, гражданин. Достойни чеда на родината.
3. Остар. Обръщение на възрастен човек към по-млад или към дете. Кажи, чедо!
Синоними: бебе, детенце, рожба, кърмаче, пеленаче, сукалче, дете, потомък чедо, чедото, чеда, чедата

чезнеш, мин. св. чезнах и чезнах, мин. прич. чезнал и чезна`л, несв.
1. Постепенно преставам да се виждам. Планинските хребети чезнеха зад хоризонта.
2. Постепенно преставам да съществувам; губя се, загивам. Желанието му да успее не чезнеше.
3. Постепенно губя сили; отпадам, линея. Чезна по нея от любов.
Синоними: губя се, загубвам се, изгубвам се, изчезвам, гина, загивам, топя се, стапям се, слабея, намалявам, гасна, вехна, линея, отпадам, замирам, редея, оредявам, пропадам, затъвам, избягвам, офейквам, заглъхвам, избледнявам, отслабвам, утихвам, съхна, бледнея, отмалявам чезна, чезнем, чезнеш, чезнете, чезне, чезнат, чезнах, чезнахме, чезна, чезнахте, чезна, чезнаха, чезнех, чезнехме, чезнеше, чезнехте, чезнеше, чезнеха, чезнал съм, чезнала съм, чезнало съм, чезнали сме, чезнал си, чезнала си, чезнало си, чезнали сте, чезнал е, чезнала е, чезнало е, чезнали са, бях чезнал, бях чезнала, бях чезнало, бяхме чезнали, беше чезнал, беше чезнала, беше чезнало, бяхте чезнали, беше чезнал, беше чезнала, беше чезнало, бяха чезнали, ще чезна, ще чезнем, ще чезнеш, ще чезнете, ще чезне, ще чезнат, ще съм чезнал, ще съм чезнала, ще съм чезнало, ще сме чез

мн. чеизи, (два) чеиза, м. Истор. Дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си.
Синоними: дар, зестра чеиз, чеиза, чеизът, чеизи, чеизите, чеиза

чейнджът, чейнджа, само ед., м. Обмяна, смяна (обикн. на валута). Правя чейндж. Занимавам се с чейндж. чейндж, чейнджа, чейнджът, чейнджове, чейнджовете, чейнджа

чекът, чека, мн. чекове, (два) чека, м.
1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.
2. Касова бележка за изразходена сума и закупени стоки.
прил. чеков, чекова, чеково, мн. чекови. Чекова книжка. чек, чека, чекът, чекове, чековете, чека

остар.
майстор по наместване на счупени или изкълчени кости

мн. чеки`и, ж. Разг. Сгъваемо джобно ножче. чекия, чекията, чекии, чекиите

мн. чекмедже`та, ср. Плитко сандъче в шкаф, маса, бюро и др. мебели, което може да се изтегля напред и да се прибира обратно на мястото си. Старият скрин имаше четири чекмеджета. чекмедже, чекмеджето, чекмеджета, чекмеджетата

чекнеш, мин. св. чекнах и чекнах, мин. прич. чекнал и чекна`л, несв.; какво. Разг. Разтварям много силно, до болка (части на тялото); разчеквам. Чекна пръстите си.
2. Чупя, кърша. Защо чекнеш клоните на дръвчето? – чекна се. Разг. Пренебр. Кривя се, заемам/правя неприлични пози.
Синоними: отчеквам, късам, откъсвам, разчеквам, кърша, откършвам, скършвам, чупя, отчупвам чекна, чекнем, чекнеш, чекнете, чекне, чекнат, чекнах, чекнахме, чекна, чекнахте, чекна, чекнаха, чекнех, чекнехме, чекнеше, чекнехте, чекнеше, чекнеха, чекнал съм, чекнала съм, чекнало съм, чекнали сме, чекнал си, чекнала си, чекнало си, чекнали сте, чекнал е, чекнала е, чекнало е, чекнали са, бях чекнал, бях чекнала, бях чекнало, бяхме чекнали, беше чекнал, беше чекнала, беше чекнало, бяхте чекнали, беше чекнал, беше чекнала, беше чекнало, бяха чекнали, ще чекна, ще чекнем, ще чекнеш, ще чекнете, ще чекне, ще чекнат, ще съм чекнал, ще съм чекнала, ще съм чекнало, ще сме чек

вж. чек чеков, чековия, чековият, чекова, чековата, чеково, чековото, чекови, чековите

мн. чекръци, (два) чекръка, м.
1. Ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото.
2. Цилиндричен барабан над кладенец, по който се навива въжето, за което е закачена кофата.
Синоними: вдигачка, лебедка чекрък, чекръка, чекръкът, чекръци, чекръците, чекръка

вж. чекатчия чекръкчия, чекръкчията, чекръкчията, чекръкчии, чекръкчиите, чекръкчии, чекръкчийо

челна, челно, мн. челни, прил.<br />1. Който се отнася до чело. <em>Челна кост. Челно оплешивяване.</em><br />2. Който е с лицевата част; фронтален. <em>Челен удар.</em><br />3. Прен. Който е най-отпред; преден, пръв. <em>Челен отред. Челни редици.</em><br />нареч. челно (във 2 знач.).
Синоними: преден, начален, на челно място, личен, виден, изтъкнат, пръв, първи, главен, старши, най-ранен, най-преден челен, челния, челният, челна, челната, челно, челното, челни, челните

м., само ед. Остар. Стомана.
прил. челичен, челичена, челичено, мн. челичени.

—-

мн. челици, (два) челика, м. Остар.
1. Късо дърво с четири стени, заострено в двата края, с което се играе.
2. Детска игра с това дръвце.
Синоними: стомана, желязо, здрав, твърд, непревиваем, издръжлив челик, челика, челикът, челици, челиците, челика

мн. чели`сти, м. Музикант, който свири на чело 2 . челист, челиста, челистът, челисти, челистите, челиста

вж. чели`к челичен, челичения, челиченият, челичена, челичената, челичено, челиченото, челичени, челичените

мн. че`лници, м. Остар. Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи.
Синоними: първенец, отличник, изтъкнат, личен, виден, началник, водач, вожд, водител, предводител, главатар челник, челника, челникът, челници, челниците, челници, челнико

и чело, мн. чела, ср.
1. Горна лицева част на човешки череп, между очите и косата. Високо открито чело.
2. Най-предна, горна, лицева част на нещо. Вървя в челото на колоната.
* На челото (на някого) е написано. — Ясно е, вижда се отдалече.
* С открито чело. — С чест, с чиста съвест.
* С пот на челото. — С много работа, с упорит труд.

—-

мн. чела`, ср. Четириструнен лъков инструмент; виолончело.
Синоними: ръб, издатък, издатина, изпъкналост, стъпало чело, челото, чела, челата

челюстта, мн. челюсти, ж.
1. Лицева кост, върху която са подредени зъбите. Долната челюст е подвижна.
2. Прен. Зъбна протеза – пластина с подредени на нея изкуствени зъби.
прил. челюстен, челюстна, челюстно, мн. челюстни.
* Челюстен ъгъл. — Спец. Ъгълът между горната и долната челюст при изговор на гласни и съгласни. челюст, челюстта, челюсти, челюстите

вж. че`люст челюстен, челюстния, челюстният, челюстна, челюстната, челюстно, челюстното, челюстни, челюстните

челядта, само ед., ж. <em>Разг.</em><br />1. Децата в едно семейство. <em>Многобройна челяд.</em><br />2. Членовете на едно семейство; домочадие.<br />прил. челяден, челядна, челядно, мн. че`лядни.
Синоними: семейство, домочадие, фамилия, потомство, деца, чада, рожби, род челяд, челядта, челяди, челядите

вж. че`ляд челяден, челядния, челядният, челядна, челядната, челядно, челядното, челядни, челядните

мн. челяди`нки, ж. Вид дребна ядлива гъба с жълтеникаво оцветяване. челядинка, челядинката, челядинки, челядинките

мн. че`мбала, ср. Клавишно-струнен музикален инструмент, подобен на роял; клавесин.

забрадка чембер, чембера, чемберът, чембери, чемберите, чембера

мн. чемери`ки, ж. Отровно планинско-ливадно растение с тлъсто коренище, едри елипсовидни листа и метловидни съцветия. чемерика, чемериката, чемерики, чемериките

мн. чемшири, (два) чемшира, м. Чимшир.
прил. чемширен, чемширена, чемширено, мн. чемширени.
прил. чемширов, чемширова, чемширово, мн. чемширови. чемшир, чемшира, чемширът, чемшири, чемширите, чемшира

вж. чемши`р чемширен, чемширения, чемширеният, чемширена, чемширената, чемширено, чемширеното, чемширени, чемширените

вж. чемши`р чемширов, чемшировия, чемшировият, чемширова, чемшировата, чемширово, чемшировото, чемширови, чемшировите

мн. ченге`та, ср. Жарг. Полицай. ченге, ченгето, ченгета, ченгетата

мн. ченгели, (два) ченгела, м. Желязна пръчка с куки в двата края. Закачиха закланото агне на ченгела.
* Пиша ченгели. — Разг. Пиша грозни и нечетливи букви.
* Тегля думите с ченгел (от устата). — Разг. Много трудно получавам отговор на въпросите си.
Синоними: кука, канджа ченгел, ченгела, ченгелът, ченгели, ченгелите, ченгела

мн. чене`та, ср. Разг. Челюст.
* Работи ми ченето. — Умея да говоря, красноречив съм. чене, ченето, ченета, ченетата

чепът, чепа, мн. чепове, (два) чепа, м.
1. Чвор.
2. Дървена запушалка на бъчва или каца.
Синоними: чвор, втулка, запушалка, тапа, пробка, канела, клапан, кран, канелка, клечка, клин, колче, щифт, шплинт чеп, чепа, чепът, чепове, чеповете, чепа

чепата, чепато, мн. чепа`ти, прил.
1. По който има чепове; чворест.
2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга.
3. Прен. Разг. За човек, характер на човек – труден, раздразнителен, неспокоен. Чепат характер. Чепата жена.
Синоними: мъчен, упорит, чворест чепат, чепатия, чепатият, чепата, чепатата, чепато, чепатото, чепати, чепатите

мн., чепик, м. Разг. Обувки. <em>Купих си нови чепици.</em><br />същ. умал. чепички само мн. Лачени чепички.
* Къде го стяга чепикът. — Разг. Какво го притеснява.

мн. че`пки, ж. Част от грозд с няколко зърна. Откъснах си няколко чепки грозде.
Синоними: грозд, кичур, китка, храст чепка, чепката, чепки, чепките

мн. чепкала`, ср. Приспособление, подобно на гребен с железни зъбци, на което се чепкат вълна или парцали. чепкало, чепкалото, чепкала, чепкалата

чепкаш, несв.; Какво.<br />1. Разчесвам, разнищвам.<br />2. Прен. Проучвам внимателно, разнищвам; разчепквам. <em>Чепка все тази тема.</em><br />Синоними: разчепквам, разчесвам, нищя, разнищвам, разчоплям, човъркам, разчовърквам, чопля, ровя, търся чепкам, чепкаме, чепкаш, чепкате, чепка, чепкат, чепках, чепкахме, чепка, чепкахте, чепка, чепкаха, чепках, чепкахме, чепкаше, чепкахте, чепкаше, чепкаха, чепкал съм, чепкала съм, чепкало съм, чепкали сме, чепкал си, чепкала си, чепкало си, чепкали сте, чепкал е, чепкала е, чепкало е, чепкали са, бях чепкал, бях чепкала, бях чепкало, бяхме чепкали, беше чепкал, беше чепкала, беше чепкало, бяхте чепкали, беше чепкал, беше чепкала, беше чепкало, бяха чепкали, ще чепкам, ще чепкаме, ще чепкаш, ще чепкате, ще чепка, ще чепкат, ще съм чепкал, ще съм чепкала, ще съм чепкало, ще см черкувам се черкуваш се, несв. Присъствам на църковна служба и се причестявам. черкувам, черкуваме, черкуваш, черкувате, черкува, черкуват, черкувах, черкувахме, черкува, черкувахте, черкува, черкуваха, черкувах, черкувахме, черкуваше, черкувахте, черкуваше, черкуваха, черкувал съм, черкувала съм, черкувало съм, черкували сме, черкувал си, черкувала си, черкувало си, черкували сте, черкувал е, черкувала е, черкувало е, черкували са, бях черкувал, бях черкувала, бях черкувало, бяхме черкували, беше черкувал, беше черкувала, беше черкувало, бяхте черкували, беше черкувал, беше черкувала, беше черкувало, бяха черкували, ще черкувам, ще черкув

черна, черно, мн. че`рни, прил. Черен.
* Чер пипер. — Черен пипер. червено- Първа съставна част на сложни думи със значение червен, напр. червенобуз, червенокос, червенокрак и др.

червеят, червея, мн. червеи, (два) червея, м.
1. Малко продълговато мекотело животно, което се придвижва чрез пълзене. Плодови червеи.
2. Прен. Пренебр. Дребен, нищожен, незначителен човек.
* Червеят на съмнението. — Постоянно измъчващо съмнение, подозрителност.
* Червей ми гризе/яде сърцето. — Постоянно се измъчвам. червей, червея, червеят, червеи, червеите, червея

червена, червено, мн. черве`ни, прил.
1. Който има цвят на кръв. Червена рокля. Червено вино.
2. Който се отнася до комунистическите идеи.
* Червен вятър. — Инфекциозно заболяване, при което се появява характерен червен обрив.
* Червен кръст. — Международна здравна организация за подпомагане на пострадали при войни или бедствия.
* Червена книга. — Книга, в която са записани растения и животни, които са на изчезване.
* Червен лук. — Лук кромид.
* Червен пипер. — Прахообразна подправка от смлени изсушени пиперки.
* Червен гигант. — Звезда, в чието ядро протичат термоядрени реакции с отделяне на енергия, свързана с превръщането на водорода в хелий.
* Червени кръвни телца. — Спец. Еритроцити – кръвни клетки, които съдържат хемоглобин.
* Червени бригади. — Италианска престъпна организация с левичарски уклон, създадена през 70-те год. на ХХ в.
* Давам/показвам червен картон. 1. — В спорта – изгонвам футболист за грубо нарушаване на правилата.
2. Прен. Ирон. Изгонвам.
Синоними: ален, пурпурен, румен, зачервен, аленочервен, червендалест, розов, вишнев, вишневочервен, червеникав, (същ.) комунист, болшевик, марксист червен, червения, червеният, червена, червената, червено, червеното, червени, червените

червендалеста, червендалесто, мн. червенда`лести, прил. Разг. За човек – който е с пълно, червено лице. червендалест, червендалестия, червендалестият, червендалеста, червендалестата, червендалесто, червендалестото, червендалести, червендалестите

червенееш, мин. св. червенях, мин. прич. червеня`л, несв.
1. Забелязвам се с червения си цвят. По поляната червенееха божури.
2. Ставам червен. Ябълките започнаха да червенеят. Момичето червенееше от срам. – червенея се. Забелязвам се с червения си цвят; червенея (в 1 знач.). червенея, червенеем, червенееш, червенеете, червенее, червенеят, червенях, червеняхме, червеня, червеняхте, червеня, червеняха, червенеех, червенеехме, червенееше, червенеехте, червенееше, червенееха, червенял съм, червеняла съм, червеняло съм, червенели сме, червенял си, червеняла си, червеняло си, червенели сте, червенял е, червеняла е, червеняло е, червенели са, бях червенял, бях червеняла, бях червеняло, бяхме червенели, беше червенял, беше червеняла, беше червеняло, бяхте червенели, беше червенял, беше червеняла, беше червеняло, бяха червенели, ще червене

червеникава, червеникаво, мн. червени`кави, прил. Който е с цвят, близък до червения. червеникав, червеникавия, червеникавият, червеникава, червеникавата, червеникаво, червеникавото, червеникави, червеникавите

ж., само ед.
1. Качество на червен. Червенината на кръвта.
2. Зачервено място. На ръката му имаше някаква червенина.
Синоними: руменина, яркост, топлина червенина, червенината, червенини, червенините

червенокожа, червенокожо, мн. червеноко`жи, прил.
1. Който има червеникава кожа.
2. Като същ. Член на индианско племе; индианец. червенокож, червенокожия, червенокожият, червенокожа, червенокожата, червенокожо, червенокожото, червенокожи, червенокожите

мн. червенопе`рки, ж. Вид риба с червени перки. червеноперка, червеноперката, червеноперки, червеноперките

мн. червеноши`йки, ж. Пойна птица с жълто-червена окраска. червеношийка, червеношийката, червеношийки, червеношийките

мн. червену`шки, ж.
1. Название на гъба с червена гугла или червени ресни.
2. Горска птичка с червени шарки и къс дебел клюн. червенушка, червенушката, червенушки, червенушките

червива, червиво, мн. черви`ви, прил. В който има червеи. Червива ябълка.
* Червив с пари. — Разг. Много богат. червив, червивия, червивият, червива, червивата, червиво, червивото, червиви, червивите

мн. червила`, ср. Козметично средство за боядисване на устните, обикновено с червен цвят. Тя ползваше само червило с гланц. червило, червилото, червила, червилата

мн. черва`, ср.
1. Еластична тръба в тялото на човека и животните, по която преминава храната, след като излезе от стомаха. Дебело черво.
2. Тръба, по която се движат течности; маркуч.
* Сляпо черво. — Началото на дебелото черво.
* Залепили ми се червата. — Разг. Не съм ял много дълго.
* И в червата (някакъв). — Разг. В голяма степен, извънредно. Луд и в червата.
* Точат се като черва. — Разг. Вървят безредно, разпръснато, бавно. черво, червото, черва, червата

червиш, мин. св. червих, мин. прич. черви`л, несв.; Кого, какво.
1. Боядисвам с червена боя. Червя яйца за Великден.
2. Мажа устните си с червило. Червя устните си. – червя се. 1. Мажа се с червило.
2. Ставам червен от срам; смущавам се, срамувам се; изчервявам се. червя, червим, червиш, червите, черви, червят, червих, червихме, черви, червихте, черви, червиха, червях, червяхме, червеше, червяхте, червеше, червяха, червил съм, червила съм, червило съм, червили сме, червил си, червила си, червило си, червили сте, червил е, червила е, червило е, червили са, бях червил, бях червила, бях червило, бяхме червили, беше червил, беше червила, беше червило, бяхте червили, беше червил, беше червила, беше червило, бяха червили, ще червя, ще червим, ще червиш, ще червите, ще черви, ще червят, ще съм червил, ще съм червила, ще съм червило, ще сме чер

червя`саш, св. — вж. червясвам. червясам, червясаме, червясаш, червясате, червяса, червясат, червясах, червясахме, червяса, червясахте, червяса, червясаха, червясах, червясахме, червясаше, червясахте, червясаше, червясаха, червясал съм, червясала съм, червясало съм, червясали сме, червясал си, червясала си, червясало си, червясали сте, червясал е, червясала е, червясало е, червясали са, бях червясал, бях червясала, бях червясало, бяхме червясали, беше червясал, беше червясала, беше червясало, бяхте червясали, беше червясал, беше червясала, беше червясало, бяха червясали, ще червясам, ще червяс

червясваш, несв. и червясам, св. Ставам червив. След многото дъждове черешите червясаха. червясвам, червясваме, червясваш, червясвате, червясва, червясват, червясвах, червясвахме, червясва, червясвахте, червясва, червясваха, червясвах, червясвахме, червясваше, червясвахте, червясваше, червясваха, червясвал съм, червясвала съм, червясвало съм, червясвали сме, червясвал си, червясвала си, червясвало си, червясвали сте, червясвал е, червясвала е, червясвало е, червясвали са, бях червясвал, бях червясвала, бях червясвало, бяхме червясвали, беше червясвал, беше червясвала, беше червясвало, бяхте червясвали, беше червясвал, беше червясвала, беше черв

мн. че`рги, ж.
1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги.
2. Прен. Разг. Социално положение. Търси си жена от своята черга.
* Дърпам чергата към себе си. — Разг. Грижа се за себе си за сметка на някой друг.
* Простирам се според чергата си. — Разг. Съобразявам се с възможностите си.
Синоними: рогозка, чердже, килимче, тепих черга, чергата, черги, чергите

чергарят, чергаря, мн. чергари, м. Човек, който води скитнически живот.<br />прил. чергарски, чергарска, чергарско, мн. черга`рски. Чергарски племена.
Синоними: скитник, бродяга, номад, босяк, несретник, голтак, бездомник чергар, чергаря, чергарят, чергари, чергарите, чергари, чергарю

мн. черга`ри,м. Чергар. чергарин, чергарина, чергаринът, чергари, чергарите, чергари, чергарино

вж. черга`р чергарски, чергарския, чергарският, чергарска, чергарската, чергарско, чергарското, чергарски, чергарските

мн. чергила`, ср. Подвижен покрив на кола, файтон и др. превозни средства от плат; платнище. чергило, чергилото, чергила, чергилата

мн. черди`, ж. Чарда. черда, чердата, черди, чердите

мн. чердже`та, ср. Малка черга (в 1 знач.), обикн. за под.
Синоними: рогозка, черга, килимче, тепих чердже, черджето, черджета, черджетата

черна, черно, мн. черни, прил.<br />1. Който има цвят на въглен. <em>Черна боя. Черна птица.</em><br />2. Който има тъмен цвят. <em>Черен хляб.</em><br />3. Прен. Тъжен, нерадостен. <em>Черни мисли.</em><br />4. Прен. Тежък, труден. <em>Черни дни.</em><br />5. Лош, зъл, злокобен. <em>Черна магия.</em><br />6. Прен. В най-силна степен отрицателен. <em>Черна неблагодарност.</em><br />7. Прен. Неприятен, омразен. <em>Черен си ми пред очите.</em><br />8. Престъпен, отрицателен. <em>Черни сили.</em><br />9. Прен. Неквалифициран, тежък. <em>Черна работа.</em><br />10. Като същ. Негър. <em>Правата на черните.</em><br />нареч. черно.
* Ходя в черно. — Ходя с траурно облекло.
* Черен вход. — Неофициален, заден вход.
* Черен дроб. — Анатомичен орган у човека и животните, който отделя жлъчката.
* Черен пипер. — Изсушени топчести зърна от тропическо растение, които имат лютив вкус и се използват като подправка.
* Черен списък. — Списък на провинените, които трябва да бъдат наказани.
* Черен хайвер. — Едрозърнест хайвер от някои риби, с най-добри вкусови качества.
* Черен пазар. — Незаконна спекулативна продажба на дефицитни стоки на високи цени.
* Черен хумор. — Хумор, при който смешното се търси в трагични или абсурдни неща.
* Черен роман. — Криминален роман, в който акцентът е върху описанието на жестокости и ужас.
* Черна дъска. — Боядисана в черно плоскост, която се използва за писане в учебни заведения.
* Черна дупка. — Предполагаема област във вселената, която не излъчва и не отразява лъчение поради силното гравитационно поле.
* Черна кутия. — Записващо устройство в самолет, което регистрира всички разговори и шумове по време на полет.
* Черни метали. — Желязото и неговите разновидности.
* Черно злато. — Каменни въглища.
* За черни дни. — В случай на нужда, в тежки моменти.
* За черните очи (на някого). — Без да имам облага, без изгода. Никой няма да ти помогне за черните ти очи.
* Черен ми е светът. — В лошо настроение съм.
* Черна овца. — Човек с отрицателни прояви, когото всички смятат за лош.
* Черно на бяло. — Писмено доказателство за нещо.
* Казвам на черното бяло. — Съзнателно твърдя противното на това, което е очевидно.
Синоними: почернен, очернен, начернен, черникав, черничък, възчерен, тъмен, мрачен, злокобен, неприветлив, невзрачен черен, черния, черният, черна, черната, черно, черното, черни, черните

мн. черепи, (два) черепа, м. Костите, които образуват твърдата част на главата у човека и животните.
прил. черепен, черепна, черепно, мн. черепни. Черепна кост. череп, черепа, черепът, черепи, черепите, черепа

вж. че`реп черепен, черепния, черепният, черепна, черепната, черепно, черепното, черепни, черепните

стара турска монета, четвърт лира

мн. череши, ж.<br />1. Дърво, което ражда топчести тъмножълти до червени плодове с костилка, закрепени на дълги дръжки. <em>Ранна череша.</em><br />2. Плодът от това дърво. <em>Сладко от бели череши.</em><br />прил. черешов и черешов, черешова и черешова, черешово и черешово, мн. черешови и черешо`ви. Черешова градина.
* Черешово топче. — Огнестрелно оръжие, направено от черешови трупи по време на Априлското въстание (1876 г.). череша, черешата, череши, черешите

вж. чере`ша черешов, черешовия, черешовият, черешова, черешовата, черешово, черешовото, черешови, черешовите

мн. черкви, ж. Църква.<br />прил. черковен, черковна, черковно, мн. черко`вни.
Синоними: храм, църква, обител, катедрала, молитвен дом, олтар, манастир, параклис, светилище, светиня черква, черквата, черкви, черквите

мн. черкези, м. Истор. Лице от кавказка народност, тероризирала българското население по време на турското робство.<br />прил. черкезки, черкезка, черкезко, мн. черке`зки. черкез, черкеза, черкезът, черкези, черкезите, черкеза

вж. черке`з черкезки, черкезкия, черкезкият, черкезка, черкезката, черкезко, черкезкото, черкезки, черкезките

мн. че`ркови, ж. Диал. Черква. черно- Първа съставна част на сложни думи със значение черен, напр. черно-бял, черноок, чернокос и др.

вж. че`рква черковен, черковния, черковният, черковна, черковната, черковно, черковното, черковни, черковните

чернееш, мин. св. чернях, мин. прич. черня`л, несв.
1. Забелязвам се, изпъквам с черния си цвят. Планинските върхове чернееха далечни.
2. Ставам черен.
3. Прен. Страдам, тегля. – чернея се. Чернея (в 1 знач.).
* Чернее ми пред очите. 1. — Много съм болен, зле ми е.
2. Много съм ядосан.
3. Отчаян съм. чернея, чернеем, чернееш, чернеете, чернее, чернеят, чернях, черняхме, черня, черняхте, черня, черняха, чернеех, чернеехме, чернееше, чернеехте, чернееше, чернееха, чернял съм, черняла съм, черняло съм, чернели сме, чернял си, черняла си, черняло си, чернели сте, чернял е, черняла е, черняло е, чернели са, бях чернял, бях черняла, бях черняло, бяхме чернели, беше чернял, беше черняла, беше черняло, бяхте чернели, беше чернял, беше черняла, беше черняло, бяха чернели, ще чернея, ще чернеем, ще чернееш, ще чернеете, ще чернее, ще чернеят, ще съм чернял, ще съм черняла, ще съ

мн. черни`лки, ж.
1. Черня боя.
2. Разг. Заболяване по някои растения; главня.
3. Чернило. чернилка, чернилката, чернилки, чернилките, чернилко

мн. чернила`, ср.
1. Черна наслойка. Изми чернилото от ръцете си.
2. Прен. Тежък живот, лошата, трудната страна на живота; тегло, зло. чернило, чернилото, чернила, чернилата

мн. черници, ж. Дърво със ситни меки плодове и изрязани листа, които се използват за храна на копринената буба.<br />прил. черничев, черничева, черничево, мн. черни`чеви. Черничеви листа. черница, черницата, черници, черниците

вж. черни`ца черничев, черничевия, черничевият, черничева, черничевата, черничево, черничевото, черничеви, черничевите

вж. че`рен

мн. чернови`, ж. Неокончателен вариант на текст. Чернова на писмо.
Синоними: проект, рисуване, чертане чернова, черновата, чернови, черновите

мн. черно`вки, ж. Чернова. черновка, черновката, черновки, черновките

мн. черноземи, (два) чернозема, м. Плодородна почва с тъмен цвят в равнинни места.
прил. черноземен, черноземна, черноземно, мн. черноземни. чернозем, чернозема, черноземът, черноземи, черноземите, чернозема

вж. чернозе`м черноземен, черноземния, черноземният, черноземна, черноземната, черноземно, черноземното, черноземни, черноземните

чернокожа, чернокожо, мн. черноко`жи, прил.
1. Който има тъмна кожа или принадлежи към негърската раса.
2. Като същ. Човек, който принадлежи към негърската раса. Двама чернокожи. чернокож, чернокожия, чернокожият, чернокожа, чернокожата, чернокожо, чернокожото, чернокожи, чернокожите

мн. чернори`зци, м. Остар. Монах. черноризец, черноризеца, черноризецът, черноризци, черноризците, черноризци, черноризецо

Реакционер в царска Русия, участник в някоя от крайните монархически групи, които са изпращали наказателни групи (черная сотня) срещу революционери и прогресивни люде. Краен реакционер; мракобесник.

ж., само ед. Признак на черен (в 1 знач.). чернота, чернотата, черноти, чернотите

черниш, мин. св. черних и черних, мин. прич. чернил и черни`л, несв.
1. Кого, какво. Мажа с черна боя. Черня косата си.
2. Прен. кого. Злословя за някого; клеветя.
3. Прен. Правя нещастен; зачерням.
Синоними: почерням, петня, опетнявам, позоря, опозорявам, цапам, оцапвам, мърся, замърсявам, клеветя, наклеветявам, оклеветявам, коря, укорявам, безчестя, срамя, злословя, очерням, злословя по адрес на, хуля, злепоставям, нацапвам, оплесквам, измърсявам, начерням, помрачавам черня, черним, черниш, черните, черни, чернят, черних, чернихме, черни, чернихте, черни, черниха, чернех, чернехме, чернеше, чернехте, чернеше, чернеха, чернил съм, чернила съм, чернило съм, чернили сме, чернил си, чернила си, чернило си, чернили сте, чернил е, чернила е, чернило е, чернили са, бях чернил, бях чернила, бях чернило, бяхме чернили, беше чернил, беше чернила, беше чернило, бяхте чернили, беше чернил, беше чернила, беше чернило, бяха чернили, ще черня, ще черним, ще черниш, ще черните, ще черни, ще чернят, ще съм чернил, ще съм чернила, ще съм чернило, ще сме чер

мн. черпаци, (два) черпака, м.
1. Голяма готварска лъжица за сипване на храна. Сипа му пълен черпак супа.
2. Съд с форма на плитка чаша, с който се гребе и пие вода (обикн. от кладенец, извор и др.). черпак, черпака, черпакът, черпаци, черпаците, черпака

черпиш, мин. св. черпих и черпих, мин. прич. черпил и черпил, несв.; Какво.<br />1. Греба вода с някакъв съд.<br />2. Прен. Вземам, добивам, използвам. <em>Черпя сведения. Черпя знания. Черпя сили.</em> <br /><br />----<br /><br />черпиш, мин. св. черпих и черпих, мин. прич. черпил и черпил, несв.
1. Кого, с какво. Поднасям храна или пиене по някакъв приятен повод. Черпя гостите си с кафе и сладкиш.
2. Плащам в заведение сметката на друго лице. Днес аз черпя.
Синоними: почерпвам, нагостявам, нагощавам, угощавам, точа, източвам, вземам, получавам, тегля, изтеглям, смуча, изсмуквам, греба, изгребвам, вадя, изваждам, изчерпвам, измъквам, изтръгвам, загребвам черпя, черпим, черпиш, черпите, черпи, черпят, черпих, черпихме, черпи, черпихте, черпи, черпиха, черпех, черпехме, черпеше, черпехте, черпеше, черпеха, черпил съм, черпила съм, черпило съм, черпили сме, черпил си, черпила си, черпило си, черпили сте, черпил е, черпила е, черпило е, черпили са, бях черпил, бях черпила, бях черпило, бяхме черпили, беше черпил, беше черпила, беше черпило, бяхте черпили, беше черпил, беше черпила, беше черпило, бяха черпили, ще черпя, ще черпим, ще черпиш, ще черпите, ще черпи, ще черпят, ще съм черпил, ще съм черпила, ще съм черпило, ще сме чер

мн. черти`, ж.
1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти.
2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от друго. Чертата на хоризонта. Нежни черти на женско лице.
3. Граница, очертание, предел. В чертите на града.
4. Отличителна особеност, качество, признак. Положителни черти на характера.
* В общи черти. — Без подробности.
* Тегля чертата (на нещо). — Разг.
1. Приключвам с нещо.
2. Правя точна сметка.
Синоними: рязка, линия, щриха, предел, граница, нрав, характер, темперамент, особеност, качество, жилка, елемент, лека склонност към, бразда, драскотина, ивица, браздичка черта, чертата, черти, чертите

вж. черта`я
Синоними: начертаване, набелязване, очертаване, проект, чернова, рисуване чертане, чертането, чертания, чертанията

чертаеш, мин. св. чертах, мин. прич. чертал, несв.<br />1. Правя, поставям черта. <em>Чертая с чадъра по пясъка.</em><br />2. Какво. Правя чертеж. <em>Чертая проект на къща.</em><br />3. Какво. Описвам, отбелязвам. <em>Светлините на автомобилите чертаеха цветни линии в мъглата.</em><br />същ. чертане, ср. Машинно чертане.
Синоними: начертавам, тегля линия, браздя, очертавам, кроя, тъкмя, глася, проектирам, възнамерявам, мисля, намислям, правя план, нанасям, рисувам, изобразявам, обрисувам, описвам, скицирам чертая, чертаем, чертаеш, чертаете, чертае, чертаят, чертах, чертахме, черта, чертахте, черта, чертаха, чертаех, чертаехме, чертаеше, чертаехте, чертаеше, чертаеха, чертал съм, чертала съм, чертало съм, чертали сме, чертал си, чертала си, чертало си, чертали сте, чертал е, чертала е, чертало е, чертали са, бях чертал, бях чертала, бях чертало, бяхме чертали, беше чертал, беше чертала, беше чертало, бяхте чертали, беше чертал, беше чертала, беше чертало, бяха чертали, ще чертая, ще чертаем, ще чертаеш, ще чертаете, ще чертае, ще чертаят, ще съм чертал, ще съм чертала, ще съ

мн. чертежи, (два) чертежа, м. Изображение на нещо в една плоскост с черти. Чертеж на машинна част.
прил. чертежен, чертежна, чертежно, мн. чертежни.
Синоними: план, скица, диаграма, таблица, график, табло, схема, рисунка, проект, дизайн, фигура, илюстрация чертеж, чертежа, чертежът, чертежи, чертежите, чертежа

вж. черте`ж чертежен, чертежния, чертежният, чертежна, чертежната, чертежно, чертежното, чертежни, чертежните

мн. черти`ци, ж.
1. Малка черта.
2. Препинателен знак тире.
* Съединителна чертица. — Спец. Знак за графично оформление на сложни думи и при пренасяне; дефис.
* Дълга чертица. — Тире.
Синоними: драсване с перо, щриха, тире, тиренце чертица, чертицата, чертици, чертиците

мн. чертози, (два) чертога, м. Остар. Замък, дворец, палат. чертог, чертога, чертогът, чертози, чертозите, чертога акушер-гинеколог мн. акушер-гинеколози, м. Лекар, специалист по акушерство и гинекология. акушер-гинеколог, акушер-гинеколога, акушер-гинекологът, акушер-гинеколози, акушер-гинеколозите, акушер-гинеколози

чертожна, чертожно, мн. черто`жни, прил. Който е предназначен за чертане. Чертожна дъска. чертожен, чертожния, чертожният, чертожна, чертожната, чертожно, чертожното, чертожни, чертожните

мн. чертожници, м. Специалист, който прави чертежи.<br />прил. чертожнически, чертожническа, чертожническо, мн. черто`жнически. чертожник, чертожника, чертожникът, чертожници, чертожниците, чертожника

вж. черто`жник чертожнически, чертожническия, чертожническият, чертожническа, чертожническата, чертожническо, чертожническото, чертожнически, чертожническите

мн. черто`жнички, ж. Жена чертожник. чертожничка, чертожничката, чертожнички, чертожничките

мн. черу`пки, ж. Външна твърда обвивка на плод, яйце или на някои животни. Мидена черупка.
* Свивам се в черупката си. — Разг.
1. Не предприемам нищо, спотайвам се.
2. Не съм общителен, затварям се.
Синоними: външна обвивка, покривка, кожа, кора, ципа, раковина, шушулка, чушка, люспа черупка, черупката, черупки, черупките

мн. черчеве`та, ср. Разг. Дървена част на прозорец; рамка. черчеве, черчевето, черчевета, черчеветата

Диал.
желязо, с което се кълца сол, пипер и др. черясло, черяслото, черясла, черяслата

мн. чесала`, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни. чесало, чесалото, чесала, чесалата

вж. че`сън чеснов, чесновия, чесновият, чеснова, чесновата, чесново, чесновото, чеснови, чесновите

честта, само ед., ж.<br />1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. <em>Семейна чест. Воинска чест.</em><br />2. За жена <em>–</em> целомъдрие, непорочност, девственост. <em>Моминска чест.</em><br />3. Почит, уважение, особено внимание. <em>Чест е за мен да ти помогна.</em><br />* <em>В чест на (нещо или някого).</em> — В знак на уважение.<br />* <em>За зла чест.</em> — За нещастие.<br />* <em>За чест и слава.</em> — Без материални облаги, безвъзмездно.<br />* <em>Излизам с чест (от нещо).</em> — Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя.<br />* <em>Прави ми чест.</em> — Похвално е за мене.<br />* <em>Отдавам чест.</em> — За военен <em>–</em> изразявам почит към началник, като козирувам.<br />* <em>Имам честта да.</em> — Удостоен съм с възможността да направя нещо. <br /><br />----<br /><br />честа, често, мн. чести, прил. Който става през малки промеждутъци. Чести посещения. Чести превалявания.
нареч. че`сто. Често пътувам.
Синоними: достойнство, име, почит, уважение, почитание, репутация, почест, удостояване, отличие, отличаване, признание, похвала, заслуга, (прил.) многоброен, многократен, гъст, повтарян, нееднократен, повтарящ се, постоянен, непрекъснат, всекидневен, обичаен, зачестил, (прил.) плътен, сбит чест, честта, чести, честите

честта, само ед., ж.<br />1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. <em>Семейна чест. Воинска чест.</em><br />2. За жена <em>–</em> целомъдрие, непорочност, девственост. <em>Моминска чест.</em><br />3. Почит, уважение, особено внимание. <em>Чест е за мен да ти помогна.</em><br />* <em>В чест на (нещо или някого).</em> — В знак на уважение.<br />* <em>За зла чест.</em> — За нещастие.<br />* <em>За чест и слава.</em> — Без материални облаги, безвъзмездно.<br />* <em>Излизам с чест (от нещо).</em> — Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя.<br />* <em>Прави ми чест.</em> — Похвално е за мене.<br />* <em>Отдавам чест.</em> — За военен <em>–</em> изразявам почит към началник, като козирувам.<br />* <em>Имам честта да.</em> — Удостоен съм с възможността да направя нещо. <br /><br />----<br /><br />честа, често, мн. чести, прил. Който става през малки промеждутъци. Чести посещения. Чести превалявания.
нареч. че`сто. Често пътувам.
Синоними: (същ.) достойнство, име, почит, уважение, почитание, репутация, почест, (същ.) удостояване, отличие, отличаване, (същ.) признание, похвала, заслуга, многоброен, многократен, гъст, повтарян, нееднократен, повтарящ се, постоянен, непрекъснат, всекидневен, обичаен, зачестил, плътен, сбит чест, честия, честият, честа, честата, често, честото, чести, честите

че`стваш, несв.; Кого, какво. Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство. чествам, честваме, честваш, чествате, чества, честват, чествах, чествахме, чества, чествахте, чества, честваха, чествах, чествахме, честваше, чествахте, честваше, честваха, чествал съм, чествала съм, чествало съм, чествали сме, чествал си, чествала си, чествало си, чествали сте, чествал е, чествала е, чествало е, чествали са, бях чествал, бях чествала, бях чествало, бяхме чествали, беше чествал, беше чествала, беше чествало, бяхте чествали, беше чествал, беше чествала, беше чествало, бяха чествали, ще чествам, ще честваме, ще честваш, ще чествате, ще чества, ще чества

че`ствуваш, несв. Чествам.
Синоними: празнувам, отпразнувам, тържествувам чествувам, чествуваме, чествуваш, чествувате, чествува, чествуват, чествувах, чествувахме, чествува, чествувахте, чествува, чествуваха, чествувах, чествувахме, чествуваше, чествувахте, чествуваше, чествуваха, чествувал съм, чествувала съм, чествувало съм, чествували сме, чествувал си, чествувала си, чествувало си, чествували сте, чествувал е, чествувала е, чествувало е, чествували са, бях чествувал, бях чествувала, бях чествувало, бяхме чествували, беше чествувал, беше чествувала, беше чествувало, бяхте чествували, беше чествувал, беше чествувала, беше чест

честна, честно, мн. честни, прил.<br />1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. <em>Честен мъж.</em><br />2. Който изразява такива качества. <em>Честен поглед. Честна постъпка.</em><br />3. Който е съобразен с изисквания за чест (в 1 знач.). <em>Честен двубой. Честен живот.</em><br />4. За жена <em>–</em> девствена, целомъдрена.<br />нареч. честно. Говоря честно.
* Честна дума. — Израз за потвърждаване истинността на нещо.
Синоними: почтен, пристоен, коректен, съвестен, добродетелен, справедлив, безкористен, безукоризнен, достоен, доблестен, непокварен, неподкупен, верен, предан, искрен, сърдечен, праволинеен, целенасочен, истински, неподправен, добър, уважаем, достопочтен, лоялен, всеотдаен, напълно предан на партията, прав, чист, невинен, благоприличен, благороден, ясен, недвусмислен, прям честен, честния, честният, честна, честната, честно, честното, честни, честните

честита, честито, мн. честити, прил.<br />1. Остар. Щастлив. <em>Честито семейство. Царю честити!</em><br />2. При поздрави и благопожелания <em>–</em> да носи радост, да е на добро. <em>Честита Нова година! Честит рожден ден!</em><br />нареч. честито.
Синоними: щастлив, доволен, цветущ, благополучен, радостен, с късмет честит, честития, честитият, честита, честитата, честито, честитото, честити, честитите

мн. чести`тки, ж.
1. Поздравителна картичка. Изпращам честитка за празника.
2. Поздравителни думи. честитка, честитката, честитки, честитките

вж. чести`т

честитиш, мин. св. честитих, мин. прич. честитил, несв.; <em>какво, на кого.</em> Поздравявам по случай някакво събитие или постигнат успех. <em>Честитих рождения ден на сестра си.</em><br />Синоними: честитявам, поздравявам, приветствувам, благопожелавам, похвалявам честитя, честитим, честитиш, честитите, честити, честитят, честитих, честитихме, честити, честитихте, честити, честитиха, честитях, честитяхме, честитеше, честитяхте, честитеше, честитяха, честитил съм, честитила съм, честитило съм, честитили сме, честитил си, честитила си, честитило си, честитили сте, честитил е, честитила е, честитило е, честитили са, бях честитил, бях честитила, бях честитило, бяхме честитили, беше честитил, беше честитила, беше честитило, бяхте честитили, беше честитил, беше честитила, беше честитило, бяха честитили, ще честитя, ще честитим, числя се числиш се, мин. св. числих се, мин. прич. числил се, несв. Влизам в състав; включвам се, спадам. Той се числи към друга партия.
Синоними: подпадам, спадам, причислен съм, съставлявам част, зачислен съм, съм част от, включен съм, вписан съм, влизам, участвувам, фигурирам, принадлежа, отнасям се, част съм числя, числим, числиш, числите, числи, числят, числих, числихме, числи, числихте, числи, числиха, числях, числяхме, числеше, числяхте, числеше, числяха, числил съм, числила съм, числило съм, числили сме, числил си, числила си, числило си, числили сте, числил е, числила е, числило е, числили са, бях числил, бях числила, бях числило, бяхме числили, беше числил, беше числила, беше числило, бяхте числили, беше числил, беше числила, беше числило, бяха числили, ще числя, ще числим, ще числиш, ще числите, ще числи, ще числят, ще съм числил, ще съм числила, ще съм числило, ще сме чис

вж. че`стен
Синоними: почтено

вж. чест
Синоними: постоянно, неведнъж, непрекъснато, обикновено, обичайно, периодически, често пъти, редовно, начесто, многократно, нерядко, много пъти, нееднократно

мн. честоти, ж.<br />1. Качество на чест. <em>Посещенията</em> <em>и се редуваха с различна честота.
2. Величина, която показва число на повторение на нещо в единица време или разстояние. Честота на трептене. Честота на употреба на думи в текст.
прил. честотен, честотна, честотно, мн. честотни (във 2 знач.). Честотен речник.
Синоними: гъстота, многократност, периодичност честота, честотата, честоти, честотите

вж. честота` честотен, честотния, честотният, честотна, честотната, честотно, честотното, честотни, честотните

м., само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус.
прил. чеснов, чеснова, чесново, мн. чеснови. чесън, чесъна, чесънът, чесъни, чесъните, чесъна

м.[[]], неизм. Остар. Брой.
* Нямат чет. — Твърде много са.
Синоними: брой, изброяване

мн. чети, ж. Група въоръжени хора, които се борят за свобода. <em>Хайдушка чета.</em><br />прил. четен, четна, четно, мн. четни. <em>Четни командири.</em> <br /><br />----<br /><br />четеш, мин. св. четох, мин. прич. чел, несв.<br />1. Какво. Възприемам със зрението си написан или напечатан текст. <em>Чета интересна книга. Чета на глас.</em><br />2. Разбирам и запаметявам написан или напечатан текст. <em>Чета за изпит.</em><br />3. Какво. Произнасям, за да поучавам, наставлявам. <em>Чета нравоучение.</em><br />4. Произнасям молитва. <em>Попът чете за здраве.</em><br />5. Какво. Излагам устно пред аудитория. <em>Чета лекции.</em><br />6. Прен. Какво. Отгатвам по външни признаци и прояви. <em>Чета притаена радост в погледа</em> <em>и.
7. Диал. Броя.
същ. че`тене, ср.
* Чета между редовете. — Долавям загатнатото.
* Чета конско (евангелие). — Разг. Карам се на някого, наставлявам го.
* Чета по диагонал. — Чета бързо, повърхностно, само най-важното.
Синоними: група, потеря, отряд, банда, шайка, тайфа, (гл.) прочитам, разчитам, (гл.) броя, изброявам чета, четата, чети, четите

мн. чети, ж. Група въоръжени хора, които се борят за свобода. <em>Хайдушка чета.</em><br />прил. четен, четна, четно, мн. четни. <em>Четни командири.</em> <br /><br />----<br /><br />четеш, мин. св. четох, мин. прич. чел, несв.<br />1. Какво. Възприемам със зрението си написан или напечатан текст. <em>Чета интересна книга. Чета на глас.</em><br />2. Разбирам и запаметявам написан или напечатан текст. <em>Чета за изпит.</em><br />3. Какво. Произнасям, за да поучавам, наставлявам. <em>Чета нравоучение.</em><br />4. Произнасям молитва. <em>Попът чете за здраве.</em><br />5. Какво. Излагам устно пред аудитория. <em>Чета лекции.</em><br />6. Прен. Какво. Отгатвам по външни признаци и прояви. <em>Чета притаена радост в погледа</em> <em>и.
7. Диал. Броя.
същ. че`тене, ср.
* Чета между редовете. — Долавям загатнатото.
* Чета конско (евангелие). — Разг. Карам се на някого, наставлявам го.
* Чета по диагонал. — Чета бързо, повърхностно, само най-важното.
Синоними: (същ.) група, потеря, отряд, банда, (същ.) шайка, тайфа, прочитам, разчитам, броя, изброявам чета, четем, четеш, четете, чете, четат, четох, четохме, чете, четохте, чете, четоха, четях, четяхме, четеше, четяхте, четеше, четяха, чел съм, чела съм, чело съм, чели сме, чел си, чела си, чело си, чели сте, чел е, чела е, чело е, чели са, бях чел, бях чела, бях чело, бяхме чели, беше чел, беше чела, беше чело, бяхте чели, беше чел, беше чела, беше чело, бяха чели, ще чета, ще четем, ще четеш, ще четете, ще чете, ще четат, ще съм чел, ще съм чела, ще съм чело, ще сме чели, ще си чел, ще си чела, ще си чело, ще сте чели, ще е чел, ще е чела, ще е чело, ще са чели, щях да чета, щяхме да четем, ще

мн. четала`, ср.
1. Учебно помагало – основа, върху която се нареждат букви при първоначално обучение в четене.
2. Вид прашка – къс чатал, към който е привързан ластик за изстрелване на метални скоби. четало, четалото четири- Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който има четири еднородни части, напр. четирибуквен, четириетажен, четирикрилен и др.
2. Който има четири мерни единици, напр. четириметров, четиричасов и др.

четворна, четворно, мн. четворни, прил.<br />1. Който се състои от четири еднородни предмета или от четири части. <em>Четворен конец.</em><br />2. Който е четири пъти по-голям. <em>В четворен размер.</em><br />3. Който се извършва четири пъти. <em>Четворно премятане.</em><br />нареч. четворно. Печеля четворно. четворен, четворния, четворният, четворна, четворната, четворно, четворното, четворни, четворните

числ. Остар.Четирима мъже или мъже и жени. четворица, четворицата, четворици, четвориците

мн. четво`рки, ж.
1. Цифрата на числото четири.
2. Оценка в училище или в университет за добра степен на усвояване на учебния материал.
3. Карта за игра с четири знака.
4. Превозно средство с номер четири.
5. Група от четири души, които извършват нещо заедно. Четворка за белот.
6. Нещо, съставено от четири предмета. четворка, четворката, четворки, четворките

вж. четво`рен

мн. че`твърти, ж. Само нечленувано.
1. Всяка една от четирите равни части на нещо цяло. Отрязах си четвърт ябълка.
2. Спец. Мярка за времетраене в музиката, равна на една четвъртина от цяла нота.
3. Една от четирите равни части на коя да е мерна единица. Четвърт килограм сирене. Часът е осем и четвърт. Изпих четвърт литър вино. Втората четвърт на ХХ век. четвърт, четвъртта, четвърти, четвъртите

мн. четвърти`ни, ж.
1. Една четвърта част от нещо.
2. Спец. Музикална нота с времетраене една четвърт от цяла нота. четвъртина, четвъртината, четвъртини, четвъртините

четвъртита, четвъртито, мн. четвърти`ти, прил. Който има форма на четириъгълник. Четвъртито парче плат. четвъртит, четвъртития, четвъртитият, четвъртита, четвъртитата, четвъртито, четвъртитото, четвъртити, четвъртитите

мн. четвърфинали, (два) четвъртфинала, м. Игра на състезание, на шампионат между четири двойки, която предшества полуфинала.
прил. четвъртфинален, четвърфинална, четвъртфинално, мн. четвъртфинални. четвъртфинал, четвъртфинала, четвъртфиналът, четвъртфинали, четвъртфиналите, четвъртфинала

вж. че`твъртфинал четвъртфинален, четвъртфиналния, четвъртфиналният, четвъртфинална, четвъртфиналната, четвъртфинално, четвъртфиналното, четвъртфинални, четвъртфиналните

мн. че`твъртфиналисти, м. Състезател или отбор, който участва в четвъртфинал. четвъртфиналист, четвъртфиналиста, четвъртфиналистът, четвъртфиналисти, четвъртфиналистите, четвъртфиналисти, четвъртфиналисте

мн. четвъртъци, (два) четвъртъка, м. Ден от седмицата след сряда и преди петък.
прил. четвъртъчен, четвъртъчна, четвъртъчно, мн. четвъртъчни. четвъртък, четвъртъка, четвъртъкът, четвъртъци, четвъртъците, четвъртъка

четна, четно, мн. четни, прил. За число <em>–</em> който се дели на две без остатък. <em>Четни числа.</em> <br /><br />----<br /><br />четна, четно, мн. четни, прил. Който се отнася до чета. Четни командири. четен, четния, четният, четна, четната, четно, четното, четни, четните

мн. че`тения, ср.
1. Само ед. Учебен предмет в началните класове за получаване на първи умения да се чете. Учим четене и писане.
3. Събиране, на което се представят литературни или научни съчинения. Литературно четене. четене, четенето, четения, четенията

мн. четци`, м.
1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец.
2. Остар. Читател.
Синоними: читател, рецитатор, конферансие четец, четеца, четецът, четци, четците, четци, четецо

четивна, четивно, мн. четивни, прил. Който се чете лесно, увлекателно. <em>Четивен роман.</em><br />същ. четивност, четивността`, ж. четивен, четивния, четивният, четивна, четивната, четивно, четивното, четивни, четивните

вж. чети`вен четивност, четивността, четивности, четивностите

мн. четива`, ср.
1. Отделно произведение или откъс, поместен в сборник, христоматия и др. Увлекателно четиво.
2. Само ед. Нещо за четене. Историческо четиво. четиво, четивото, четива, четивата

мн. че`тини, ж.
1. Твърди косми на свиня и други животни.
2. Прен. Твърда и гъста брада/коса.
Синоними: коса, козина, руно четина, четината, четини, четините

четинеста, четинесто, мн. чети`нести, прил.
1. Който е покрит с четина.
2. За лице на мъж – обрасло с гъста брада, небръснато.
3. Прен. Който наподобява четина. Четинеста брада.
Синоними: набол, остър, бодлив, щръкнал четинест, четинестия, четинестият, четинеста, четинестата, четинесто, четинестото, четинести, четинестите

числ. Четири лица, от които поне едно от мъжки пол. Четиримата лекари дойдоха заедно.

мн. четиристенници, (два) четиристенника, м. Геометрическо тяло, което има четири стени.

мн. четиристи`шия, ср. Строфа от четири стиха; катрен. четиристишие, четиристишието, четиристишия, четиристишията

четиритактова, четиритактово, мн. четирита`ктови, прил. Който има четири такта. Четиритактов двигател. четиритактов, четиритактовия, четиритактовият, четиритактова, четиритактовата, четиритактово, четиритактовото, четиритактови, четиритактовите

мн. четириъгълници, (два) четириъгълника, м. Геометрична фигура, която има четири ъгъла. четириъгълник, четириъгълника, четириъгълникът, четириъгълници, четириъгълниците, четириъгълника

мн. че`тки, ж.
1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се от плоска основа, върху която са набодени влакна, косми, четина, железни шипове и др. Четка за обувки. Четка за рисуване. Четка за зъби.
2. Приспособление в електродвигател, което предава ток от въртящите се части към неподвижните.
* Правя четки (на някого). — Жарг. Угоднича, подмазвам се.
* На четка. — Разг. За нещо, което е много гъсто разположено. Косата й е на четка. Разсадът е израсъл на четка. четка, четката, четки, четките

че`ткаш, несв.
1. Какво. Почиствам прах с четка. Четкам обувките си.
2. Жарг. Кого. Хваля, лаская. Стига си ме четкал! четкам, четкаме, четкаш, четкате, четка, четкат, четках, четкахме, четка, четкахте, четка, четкаха, четках, четкахме, четкаше, четкахте, четкаше, четкаха, четкал съм, четкала съм, четкало съм, четкали сме, четкал си, четкала си, четкало си, четкали сте, четкал е, четкала е, четкало е, четкали са, бях четкал, бях четкала, бях четкало, бяхме четкали, беше четкал, беше четкала, беше четкало, бяхте четкали, беше четкал, беше четкала, беше четкало, бяха четкали, ще четкам, ще четкаме, ще четкаш, ще четкате, ще четка, ще четкат, ще съм четкал, ще съм четкала, ще съм четкало, ще см

четлива, четливо, мн. четливи, прил. Който лесно се разчита. <em>Четлив почерк.</em><br />нареч. четливо. Пиша четливо.
същ. четливост, четливостта, ж.
Синоними: разбираем, ясен, хубав, чист четлив, четливия, четливият, четлива, четливата, четливо, четливото, четливи, четливите

вж. четли`в

вж. четли`в четливост, четливостта, четливости, четливостите

ср., само ед. Остар. Умение да се чете; четене. Уча на четмо и писмо. четмо, четмото

мн. четници, м. Участник в чета.<br />прил. четнически, четническа, четническо, мн. че`тнически.
Синоними: бунтовник, въстаник, революционер четник, четника, четникът, четници, четниците, четници, четнико

вж. че`тник четнически, четническия, четническият, четническа, четническата, четническо, четническото, четнически, четническите

чехларят, чехларя, мн. чехлари, м. Занаятчия, който прави и/или продава чехли.<br />прил. чехларски, чехларска, чехларско, мн. чехла`рски. чехлар, чехларя, чехларят, чехлари, чехларите, чехлари, чехларю

мн., че`хъл, м. Вид леки домашни обувки, които са отворени отзад и не се закопчават.
* Под чехъл. — Ирон. За мъж – който се подчинява безпрекословно на жена си.
* По чехли. 1. — В домашно облекло. Дойдох набързо, по чехли.
2. Неподготвен.

мн. че`хълчета, ср.
1. Малък чехъл.
2. Спец. Едноклетъчен организъм с форма на чехъл. чехълче, чехълчето, чехълчета, чехълчетата

чешеш, мин. св. чесах и чесах, мин. прич. чесал и чеса`л, несв.
1. Кого, какво. Търкам, за да облекча сърбеж. Чеша ръката си. Прасето чешеше гърба си о дървото.
2. Какво. Реша, разчесвам. Чешеше коня всеки ден.
3. Диал. Какво. Разчепквам, почиствам. Чеша вълна. – чеша се. Чеша себе си.
* Чеша си езика. — Пренебр. Говоря празни приказки.
* Чеша се по врата/тила. 1. — В затруднено положение съм и не зная как да постъпя.
2. Не мога да си спомня. чеша, чешем, чешеш, чешете, чеше, чешат, чесах, чесахме, чеса, чесахте, чеса, чесаха, чешех, чешехме, чешеше, чешехте, чешеше, чешеха, чесал съм, чесала съм, чесало съм, чесали сме, чесал си, чесала си, чесало си, чесали сте, чесал е, чесала е, чесало е, чесали са, бях чесал, бях чесала, бях чесало, бяхме чесали, беше чесал, беше чесала, беше чесало, бяхте чесали, беше чесал, беше чесала, беше чесало, бяха чесали, ще чеша, ще чешем, ще чешеш, ще чешете, ще чеше, ще чешат, ще съм чесал, ще съм чесала, ще съм чесало, ще сме чесали, ще си чесал, ще си чесала, ще си чесало, ще сте чесали

потури

мн. чеши`ти, м.
1. Диал. Разг. Сорт, разновидност. Днес купих пък друг чешит череши.
2. Разг. Странен човек, особняк. Такъв чешит като него рядко се среща.
Синоними: чудак чешит, чешита, чешитът, чешити, чешитите, чешита

мн. чешми, ж.<br />1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода. <em>Край селото изградиха белокаменна чешма.</em><br />2. Отклонение от водопровод в жилище с кран за точене на вода.<br />3. Разг. Кранът на такова отклонение.<br />прил. чешмен и чешмян, чешмена и чешмяна, чешмено и чешмяно, мн. чешмени и чешмя`ни. Чешмяна вода. чешма, чешмата, чешми, чешмите

вж. чешма` чешмен, чешмения, чешменият, чешмена, чешмената, чешмено, чешменото, чешмени, чешмените

вж. чешма` чешмян, чешмения, чешменият, чешмяна, чешмяната, чешмяно, чешмяното, чешмени, чешмените