мн. чада`, ср.
1. Чедо.
2. Обръщение на духовно лице към мирянин.
Синоними: чедо, дете, рожба, син, наследник чадо, чадото, чада, чадата

мн. чадъри, (два) чадъра, м.
1. Предмет с полусферична форма от опънато платно за предпазване от дъжд или слънце. Плажен чадър. Сгъваем чадър.
2. Прен. Съвкупност от клони на дърво, които имат такава форма. Под огромния чадър на ореха.// същ. умал. чадърче, мн. чадърчета, ср.
* Български(ят) чадър. — Сигурно, изпитано оръжие, обикновено прикрито в друг предмет. чадър, чадъра, чадърът, чадъри, чадърите, чадъра

вж. чадъ`р чадърче, чадърчето, чадърчета, чадърчетата

чаена и чайна, чаено и чайно, мн. чаени и чайни, прил.
1. Който се отнася до чай. Чайна плантация.
2. Който е предназначен за пиене на чай. Чаена чаша. Чаена лъжичка.
* Чайна роза. — Роза с тъмнокремав цвят. чаен, чаения, чаеният, чаена, чаената, чаено, чаеното, чаени, чаените

чаена и чайна, чаено и чайно, мн. чаени и чайни, прил.
1. Който се отнася до чай. Чайна плантация.
2. Който е предназначен за пиене на чай. Чаена чаша. Чаена лъжичка.
* Чайна роза. — Роза с тъмнокремав цвят. чаен, чайния, чайният, чайна, чайната, чайно, чайното, чайни, чайните

чаят, чая, мн. чайове и чаеве, (два) ча`я, м.
1. Само ед. Вечнозелено растение, от чиито листа, съдържащи кофеин, се приготвя ароматна гореща напитка. Плантации, засети с чай.
2. Само ед. Изсушени листа от това растение.
3. Топла напитка от листата на това растение. Пия чай с лимон.
4. Топла напитка, приготвена от изсушени растения; настойка, отвара. Липов чай. Билков чай.
5. Прен. Време за пиене на тази напитка. Ела за чая.
6. Прием, на който се поднася тази напитка. чай, чая, чаят, чайове, чайовете, чая

чаят, чая, мн. чайове и чаеве, (два) ча`я, м.
1. Само ед. Вечнозелено растение, от чиито листа, съдържащи кофеин, се приготвя ароматна гореща напитка. Плантации, засети с чай.
2. Само ед. Изсушени листа от това растение.
3. Топла напитка от листата на това растение. Пия чай с лимон.
4. Топла напитка, приготвена от изсушени растения; настойка, отвара. Липов чай. Билков чай.
5. Прен. Време за пиене на тази напитка. Ела за чая.
6. Прием, на който се поднася тази напитка. чай, чая, чаят, чаеве, чаевете, чая

мн. ча`йки, ж. Водоплаваща птица с бяла окраска и къси крака, която живее по морското крайбрежие. Морска чайка. чайка, чайката, чайки, чайките

мн. ча`йни, ж. Питейно заведение, в което се сервира чай. Китайска чайна. чайна, чайната, чайни, чайните

мн. чайници, (два) чайника, м. Специален съд с капак и чучур, който се използва за варене на чай или на други течности и за сервирането им. Порцеланов чайник. Електрически чайник. чайник, чайника, чайникът, чайници, чайниците, чайника

Будистки молитвен храм в Индия, често изсечен в скали, с място за поклонение наречено ступа.

нареч.
1. За означаване на отдалеченост по време или място. Чак след три седмици разбрах истината.
2. За подчертаване на степента, с която се проявява нещо. Чак толкова не мога да остана, най-много два дни. Чак великан не съм, но съм достатъчно висока.

—-

част. Разг. За усилване, подчертаване; дори. Толкова те чаках,чак се уморих.
Синоними: дори, даже, до

мн. чакали, (два) чакала, м. Хищно диво животно от рода на кучето.
Синоними: хищник, хиена, вълк, грабител, кръвожадник чакал, чакала, чакалът, чакали, чакалите, чакала

мн. чака`лни, ж. Специално помещение, в което чакат пътници или посетители. Чакалня на поликлиника. Гарова чакалня. чакалня, чакалнята, чакални, чакалните

ча`каш, несв.
1. Кого, какво. Намирам се някъде, докато се появи някой или стане нещо, за което знам предварително. Чакам влак. Чакам да се стъмни.
2. Какво. Надявам се на нещо, желая го, стремя се да го получа. Не чакай похвали за постъпката си.
3. Предполагам, че нещо ще се случи. След толкова горещи дни можем да чакаме бури.
4. Само в трето лице. Кого. Предстои ми, трябва да върша. Чака ме много работа. Никой не знае какво го чака в бъдеще.
5. Като част. За означаване на несъгласие, закана, подкана и др. Чакай, ще те науча аз как се краде! Чакай, откъде си сигурен?
* Чакам на двете си ръце. — Разг. Разчитам за издръжката си на собствен труд.
* Чакам наготово. — Чакам друг да свърши вместо мен работата ми, стремя се без труд да получа нещо.
Синоними: очаквам, почаквам, надея се, надявам се, разчитам, уповавам се, дочаквам, доизчаквам, вардя, причаквам, дебна, издебвам, следя, извардвам, дебна случай, трая, изтрайвам, потрайвам, кротувам, имам търпение, търпя, издържам, изчаквам, поизчаквам, дремя, кисна, вися, спирам се, бавя се, не бързам чакам, чакаме, чакаш, чакате, чака, чакат, чаках, чакахме, чака, чакахте, чака, чакаха, чаках, чакахме, чакаше, чакахте, чакаше, чакаха, чакал съм, чакала съм, чакало съм, чакали сме, чакал си, чакала си, чакало си, чакали сте, чакал е, чакала е, чакало е, чакали са, бях чакал, бях чакала, бях чакало, бяхме чакали, беше чакал, беше чакала, беше чакало, бяхте чакали, беше чакал, беше чакала, беше чакало, бяха чакали, ще чакам, ще чакаме, ще чакаш, ще чакате, ще чака, ще чакат, ще съм чакал, ще съм чакала, ще съм чакало, ще сме чакали, ще си чакал, ще си чакала, ще си чакало, ще сте ча

обозначение на центровете в енергийното тяло на човека, които събират, трансформират и разпределят протичащата през тях енергия. Чакрите са центрове, в които душевното и телесното преминават и преливат едно в друго

пийнал

м., само ед. Речни дребни камъни, които се използват за настилка или като строителен материал.
прил. чакълен, чакълена, чакълено, мн. чакълени.
Синоними: баластра, трошляк чакъл, чакъла, чакълът, чакъли, чакълите, чакъла

1. воденично кречетало, детска играчка във вид на воденица
   2. фъшкия под опашката на овце

вж. чакъ`л
Синоними: чакълест, пясъчен, песъчлив чакълен, чакъления, чакъленият, чакълена, чакълената, чакълено, чакъленото, чакълени, чакълените

чакълеста, чакълесто, мн. чакъ`лести, прил. Който има много чакъл. Чакълесто речно корито.
Синоними: чакълен, пясъчен, песъчлив чакълест, чакълестия, чакълестият, чакълеста, чакълестата, чакълесто, чакълестото, чакълести, чакълестите

чакъреста, чакъресто, мн. чакъ`рести, прил. Диал.
1. За очи — със сив или пъстър цвят.
2. Който е с пъстри или сиви очи.
3. На който двете очи се различават по цвета си. Котката беше чакъреста — едното й око синьо, а другото жълто-зелено.

подпийнал, пийнал повече, сръбнал си, развеселен от пиене

сивоок, пъстроок

чалваш, несв. и чална, св.; Кого, какво. Диал. Удрям силно; первам. чалвам, чалваме, чалваш, чалвате, чалва, чалват, чалвах, чалвахме, чалва, чалвахте, чалва, чалваха, чалвах, чалвахме, чалваше, чалвахте, чалваше, чалваха, чалвал съм, чалвала съм, чалвало съм, чалвали сме, чалвал си, чалвала си, чалвало си, чалвали сте, чалвал е, чалвала е, чалвало е, чалвали са, бях чалвал, бях чалвала, бях чалвало, бяхме чалвали, беше чалвал, беше чалвала, беше чалвало, бяхте чалвали, беше чалвал, беше чалвала, беше чалвало, бяха чалвали, ще чалвам, ще чалваме, ще чалваш, ще чалвате, ще чалва, ще чалват, ще съм чалвал, ще съм чалвала, ще съм чалвало, ще см

мн. ча`лги, ж. Чалгия. чалга, чалгата, чалги, чалгите

мн. ча`лгаджии, м. Разг. Пренебр. Свирач, музикант. чалгаджия, чалгаджията, чалгаджията, чалгаджии, чалгаджиите, чалгаджии, чалгаджийо

мн. чалги`и, ж. Разг. Пренебр. Музика, свирня; музикален инструмент.

мн. чалми`, ж. Дълъг тънък плат, който се увива около фес. чалма, чалмата, чалми, чалмите

чалнеш, мин. св. чалнах, мин. прич. ча`лнал, св. — вж. чалвам. чална, чалнем, чалнеш, чалнете, чалне, чалнат, чалнах, чалнахме, чална, чалнахте, чална, чалнаха, чалнех, чалнехме, чалнеше, чалнехте, чалнеше, чалнеха, чалнал съм, чалнала съм, чалнало съм, чалнали сме, чалнал си, чалнала си, чалнало си, чалнали сте, чалнал е, чалнала е, чалнало е, чалнали са, бях чалнал, бях чалнала, бях чалнало, бяхме чалнали, беше чалнал, беше чалнала, беше чалнало, бяхте чалнали, беше чалнал, беше чалнала, беше чалнало, бяха чалнали, ще чална, ще чалнем, ще чалнеш, ще чалнете, ще чалне, ще чалнат, ще съм чалнал, ще съм чалнала, ще съм чалнало, ще сме чал

чалната, чалнато, мн. ча`лнати, прил. Разг. Смахнат, побъркан.
Синоними: (гл.) бишнат, пернат, блъснат, налудничав, луд, побъркан, ненормален, ударен, шантав, смахнат, завеян, извеян, развален, развратник, безнравственик, женкар, донжуан, коцкар

мн. чалъми, (два) чалъма, м. Разг.
1. Само ед. Умение, тайно присъщо на нещо действие. Всяка работа си има чалъм.
2. Само мн. Превземки.
* Продавам чалъм/чалъми. — Разг. Старая се да се представя в положителна светлина.
Синоними: похват, умение, способ, маниер, леснина, цака, средство, прийом, метод, колай, устройство, начин на работа чалъм, чалъма, чалъмът, чалъми, чалъмите, чалъма

чамът, чама, мн. чамове, (два) чама, м.
1. Иглолистно дърво.
2. Само ед. Дървен материал от такива дървета.
прил. чамов, чамова, чамово, мн. чамови. чам, чама, чамът, чамове, чамовете, чама

вж. чам чамов, чамовия, чамовият, чамова, чамовата, чамово, чамовото, чамови, чамовите

само мн. Диал. Кръгли метални плочи, подобни на кастанети, които се удрят за ритъм при танц.

чанът, чана, мн. чанове, (два) чана, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове. чан, чана, чанът, чанове, чановете, чана

мн. ча`нти, ж. Торба от плат, кожа и др. с различен обем, която се използва за носене на различни неща. Дамска чанта. Лекарска чанта. Ученическа чанта. Пазарска чанта. Пътна чанта.
Синоними: торба, чантичка, кесия, чувал чанта, чантата, чанти, чантите

мн. ча`нтаджии, м.
1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник.
2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти. чантаджия, чантаджията, чантаджията, чантаджии, чантаджиите, чантаджии, чантаджийо

междум. Разг. Възклицание при раздяла; довиждане.

мн. чапкъ`ни, м. Разг. Развратник, уличник, женкар. чапкънин, чапкънина, чапкънинът, чапкъни, чапкъните, чапкъни, чапкънино

мн. ча`пли, ж. Едра блатна птица с дълга шия и дълги крака, но по-малка от щъркела. чапла, чаплата, чапли, чаплите

мн. чапрази, (два) чапраза, м. Разг. Украсена метална тока на женски колан.
* Стоя диван чапраз. — Разг. Стоя почтително пред някого. чапраз, чапраза, чапразът, чапрази, чапразите, чапраза

чарът, чара, мн. чарове, (два) чара, м. Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност. Жена с чар. Да усетим чара на музиката.
Синоними: прелест, хубост, красота, великолепие, очарователност, очарование, обаяние, омая, омайност, вълшебство, привлекателност, приветливост, чаровност, магия, романтика, омагьосване, интерес, пленителност чар, чара, чарът, чарове, чаровете, чара

мн. чарди`, ж. Диал. Стадо животни — крави или биволи. чарда, чардата, чарди, чардите

мн. чардаци, (два) чардака, м. Висока покрита тераса на къща. чардак, чардака, чардакът, чардаци, чардаците, чардака

м., само ед.
1. Бърз унгарски народен танц.
2. Музиката за такъв танц. чардаш, чардаша, чардашът, чардаши, чардашите, чардаша

остар.
цяр, лек

чаркът, чарка, мн. чаркове, (два) чарка, м.
1. ист. Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода.
2. Разг. Пренебр. Обикн. мн. Съставни елементи на механизъм; части. Всичките чаркове на играчката бяха пръснати по масата. чарк, чарка, чаркът, чаркове, чарковете, чарка

мн. чарлстони, (два) чарлстона, м.
1. Много бърз негърски танц.
2. Музиката за такъв танц. Оркестърът свиреше чарлстон.
3. Остар. Вид панталон с разширени в долния си край крачоли. Обут в чарлстон. чарлстон, чарлстона, чарлстонът, чарлстони, чарлстоните, чарлстона

чаровна, чаровно, мн. чаровни, прил. Който притежава или изразява чар; пленителен, обаятелен, прелестен. <em>Чаровно момиче. Чаровна усмивка.</em><br />нареч. чаровно. Усмихна му се чаровно.
същ. чаровност, чаровността, ж.
Синоними: прелестен, прекрасен, красив, хубав, вълшебен, чародеец, привлекателен, омаен, пленителен, обаятелен, очарователен, дивен, удивителен, възхитителен, великолепен, увлекателен чаровен, чаровния, чаровният, чаровна, чаровната, чаровно, чаровното, чаровни, чаровните

вж. чаро`вен

вж. чаро`вен чаровност, чаровността, чаровности, чаровностите

чародейна, чародейно, мн. чароде`йни, прил.
1. Който върши чудеса; вълшебен.
2. Който покорява с чара си; прелестен. чародеен, чародейния, чародейният, чародейна, чародейната, чародейно, чародейното, чародейни, чародейните

чародеят, чародея, мн. чародеи, м. Вълшебник, магьосник. <em>Като чародей лекарят премахна болката.</em><br />прил. чародейски, чародейска, чародейско, мн. чароде`йски.
Синоними: вълшебник, магьосник, чудотворец, чародеец, заклинател чародей, чародея, чародеят, чародеи, чародеите, чародея

вж. чароде`й чародейски, чародейския, чародейският, чародейска, чародейската, чародейско, чародейското, чародейски, чародейските

чароде`йстваш, несв. Върша чародейство. чародействам, чародействаме, чародействаш, чародействате, чародейства, чародействат, чародействах, чародействахме, чародейства, чародействахте, чародейства, чародействаха, чародействах, чародействахме, чародействаше, чародействахте, чародействаше, чародействаха, чародействал съм, чародействала съм, чародействало съм, чародействали сме, чародействал си, чародействала си, чародействало си, чародействали сте, чародействал е, чародействала е, чародействало е, чародействали са, бях чародействал, бях чародействала, бях чародействало, бяхме чародействали

мн. чароде`йства, ср.
1. Магия, вълшебство.
2. Въздействие на нещо, което притежава чар; обаяние.
Синоними: магия, вълшебство, чудо чародейство, чародейството, чародейства, чародействата

чароде`йствуваш, несв. Чародействам. частно- Първа съставна част на сложни думи със значение частен, напр. частнонаучен, частностопански, частнособственически и др. чат-пат нареч. Разг.
1. От време на време, понякога.
2. На отделни места; тук-там.
3. Малко, в слаба степен. Говоря английски чат-пат.
Синоними: (нар.) горе-долу, средно, посредствено, както може, (нар.) сегиз-тогиз, от време на време ча-ча неизм.
1. Бърз латиноамерикански танц.
2. Музиката за такъв танц.

м., само ед. Истор. Работническо движение в Англия през 30 — 40-те год. на ХIХ в. чартизъм, чартизма, чартизмът, чартизми, чартизмите, чартизъма

чартърна, чартърно, мн. ча`ртърни, прил. Който се извършва не по разписание, а по договор за определен ден и посока. Чартърен полет.
Синоними: нает, под наем, поръчан чартърен, чартърния, чартърният, чартърна, чартърната, чартърно, чартърното, чартърни, чартърните

мн. чаршафи, (два) чаршафа, м. Покривка за легло, която е част от спалното бельо. Бял чаршаф. Копринен чаршаф. Горен чаршаф. Долен чаршаф. чаршаф, чаршафа, чаршафът, чаршафи, чаршафите, чаршафа

чаршафо`саш, св. — вж. чаршафосвам. чаршафосам, чаршафосаме, чаршафосаш, чаршафосате, чаршафоса, чаршафосат, чаршафосах, чаршафосахме, чаршафоса, чаршафосахте, чаршафоса, чаршафосаха, чаршафосах, чаршафосахме, чаршафосаше, чаршафосахте, чаршафосаше, чаршафосаха, чаршафосал съм, чаршафосала съм, чаршафосало съм, чаршафосали сме, чаршафосал си, чаршафосала си, чаршафосало си, чаршафосали сте, чаршафосал е, чаршафосала е, чаршафосало е, чаршафосали са, бях чаршафосал, бях чаршафосала, бях чаршафосало, бяхме чаршафосали, беше чаршафосал, беше чаршафосала, беше чаршафосало, бяхте чаршафосали, б

чаршафосваш, несв. и чаршафосам, св.; Какво. Разг. Снабдявам с чаршаф, поставям одеяло, юрган и др. в чаршаф. чаршафосвам, чаршафосваме, чаршафосваш, чаршафосвате, чаршафосва, чаршафосват, чаршафосвах, чаршафосвахме, чаршафосва, чаршафосвахте, чаршафосва, чаршафосваха, чаршафосвах, чаршафосвахме, чаршафосваше, чаршафосвахте, чаршафосваше, чаршафосваха, чаршафосвал съм, чаршафосвала съм, чаршафосвало съм, чаршафосвали сме, чаршафосвал си, чаршафосвала си, чаршафосвало си, чаршафосвали сте, чаршафосвал е, чаршафосвала е, чаршафосвало е, чаршафосвали са, бях чаршафосвал, бях чаршафосвала, бях чаршафосвало, бяхме чаршафосвали, беше чаршафосвал, беше чаршафосвала

вж. чарши`я чаршийски, чаршийския, чаршийският, чаршийска, чаршийската, чаршийско, чаршийското, чаршийски, чаршийските

мн. чаршии, ж. <em>Остар.</em> Търговска улица или център.<br />прил. чаршийски, чаршийска, чаршийско, мн. чарши`йски.
Синоними: пазар, пазарище, тържище чаршия, чаршията, чаршии, чаршиите

часът, часа, мн. часове, (два) часа, м.
1. Мерна единица за време, равна на една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на шейсет минути. Чаках го цял час.
2. Само ед. Срок от 60 минути, изчислен от полунощ или от обяд. Сега е два часът след полунощ. Ще се върна в пет часа следобед.
3. Промеждутък, предназначен за учебни занятия. Утре имам два часа математика.
4. Време, момент. В труден час. В късен час.
5. Време, предназначено за нещо. Приемен час.
* Час по час. — Много често.
* Дванадесети час. — Решителен момент.
* На добър час! — Пожелание при отпътуване или при започване на нова дейност.
* На часа. — Веднага.
* Удари часът. — Настъпи решителният момент.
* Малките часове. — Времето след полунощ.
* Настъпи/удари последният час (на някого). — Дойде краят, предсмъртният момент.
Синоними: момент, миг, време час, часа, часът, часове, часовете, часа

часова, часово, мн. ча`сови, прил. Който се отнася до час. Часови пояси. Часова разлика. Часов график. часов, часовия, часовият, часова, часовата, часово, часовото, часови, часовите

часовият, часовия, мн. часови`, м. Военнослужещ, който стои на пост; часовой.
Синоними: часовой, страж, пост, караул, стража часови, часовия, часовият, часова, часовата, часово, часовото, часови, часовите

мн. часовници, (два) часовника, м. Уред за измерване на времето в денонощието. Стенен часовник. Електронен часовник. Ръчен часовник. Пясъчен часовник.
прил. часовников, часовникова, часовниково, мн. часовникови. Часовникови стрелки. Часовников механизъм.
* По часовник. — Много точно.
* Сверявам/сверя си часовника (с някого или с нещо). — Ориентирам се, съобразявам се.
* Биологичен часовник. — За механизъм на живия организъм, който подсигурява приспособяването му към ритмичните процеси от живата природа. часовник, часовника, часовникът, часовници, часовниците, часовника

часовникарят, часовникаря, мн. часовникари, м. Човек, който прави или поправя часовници.<br />прил. часовникарски, часовникарска, часовникарско, мн. часовника`рски. часовникар, часовникаря, часовникарят, часовникари, часовникарите, часовникари, часовникарю

вж. часовника`р часовникарски, часовникарския, часовникарският, часовникарска, часовникарската, часовникарско, часовникарското, часовникарски, часовникарските

вж. часо`вник часовников, часовниковия, часовниковият, часовникова, часовниковата, часовниково, часовниковото, часовникови, часовниковите

часовоят, часовоя, мн. часово`и, м. Остар. Часови.
Синоними: страж, стража, пост, караул, патрул, пазач, часови часовой, часовоя, часовоят, часовои, часовоите, часовои, часовою

мн. часослови, (два) часослова, м. Спец. Църковна книга с молитви за различните часове на денонощието. часослов, часословия, часословият, часослова, часословата, часослово, часословото, часослови, часословите

частта, мн. части, ж.
1. Къс, отделна единица от нещо цяло. Разделих ябълката на три части.
2. Съставен елемент на механизъм, организъм и др. Резервни части. Части на тялото.
3. Дял, подразделение на литературно, филмово, музикално или др. произведение. Концерт в три части.
4. Отделна войскова единица. Танкови части. Пехотни части.
5. Област от някаква дейност. Запознавам се с техническата част.
* Части на речта. — Спец. В граматиката — класове от думи, обединени по общо значение, граматически категории и синтактична функция.
* Идеална част. — Спец. В правото — дял от общ неделим имот.
* Не е по моята част. — Разг. Не ме засяга, не се отнася до мен.
* Не съм по тая част. — Разг. Не ми е присъщо някакво увлечение.
* По тънката част съм. — Разг. За мъж — задирям жените.
Синоними: частица, парче, къс, отломък, дял, припадаща се част, пай, съставна част, съставка, елемент, компонент, член, доза, порция, дивидент, процент, квота, норма, наряд, участие, раздел, отделение, подразделение, фрагмент, откъслек, мярка, размер, стандарт, тарифа, степен, откъс, резен, отред, контингент, команда, отрязък, сегмент, секция, отдел, параграф, участък, поделение част, частта, части, частите

частна, частно, мн. ча`стни, прил.
1. Който не е държавна собственост, а принадлежи на отделно лице или на група лица. Частен университет.
2. Който не е типичен, а характерен за част от нещо. Частен случай.
3. Който се отнася до отделно лице; интимен. Частен живот.
4. Който се извършва от отделно лице без отношение към колектив или обществени среди. Частна практика.
5. Който не участва в колектив. Частен производител.
* Частен урок. — Урок, който се води извън учебно заведение срещу заплащане.
* Частен ученик. — Ученик, който се подготвя извън училище и в края на годината се явява на изпити.
* Частен учител. — Учител, който преподава извън училище срещу заплащане.
Синоними: личен, индивидуален, неофициален, интимен, семеен, персонален, специален, особен, отделен, специфичен частен, частния, частният, частна, частната, частно, частното, частни, частните

мн. части`ци, ж.
1. Малка дребна част от нещо. В окото му попадна частица от счупената чаша.
2. Прен. Малко количество или малка степен от нещо. В сърцето й нямаше частица жал.
3. Спец. В граматиката — неизменяема част на речта, която придава смислови или емоционални оттенъци на думите и изреченията или образува форми на думите.
Синоними: част, отломък, парче, зърно, зрънце, гранула, шушка, капчица, трошица, трошичка, късче, парченце, хапка, мъничко, малко, нещо малко, грам, троха, капка, следа, диря, белег, признак, знак, къс, откъслек, чертичка, точица, дреболия частица, частицата, частици, частиците

частична, частично, мн. частични, прил. Който обхваща само част от нещо; непълен. <em>Частичен успех. Частична амнистия.</em><br />нареч. частично. Той изпълни плана си частично.
Синоними: откъслечен, непълен, отделен, страничен, единствен, изолиран, случаен, единичен частичен, частичния, частичният, частична, частичната, частично, частичното, частични, частичните

вж. части`чен
Синоними: отчасти, непълно, ненапълно, малко, откъслечно

мн. ча`стници, м. Лице, което работи за своя сметка, а не в държавно предприятие или кооперация. частник, частника, частникът, частници, частниците, частници, частнико

мн. ча`стни, ср. Спец. В математиката — резултат от действие делене.

—-

нареч. Като частно лице. Работя частно.

мн. часту`шки, ж. Произведение на устното руско народно творчество – хумористично двустишие или четиристишие, изпълнявано с ритмичен напев. частушка, частушката, частушки, частушките

междум. 1. За наподобяване на звук от удар на твърди предмети.
2. За наподобяване на звук от конски копита при движение.
3. За наподобяване на единичен изстрел от оръжие. чат, чата, чатът, чатове, чатовете, чата

мн. чатали, (два) чатала, м.
1. Дървен прът, раздвоен в края си; разсоха.
2. Прен. Разг. Част от човешкото тяло – от кръста надолу. чатал, чатала, чаталът, чатали, чаталите, чатала

ча`ткаш, несв. Разг.
1. Издавам рязък звук “чат” при удряне. Камъните чаткаха по железния покрив.
2. Издавам рязък звук при движение. По улицата чаткаха копита.
3. Издавам рязък звук при стрелба.
4. Жарг. Разбирам, възприемам правилно. Трудно чаткам. Не чаткам за какво говориш. Чаткаш ли?
Синоними: удрям, бия, тракам, блъскам, пляскам, цапвам, цапардосвам, нанасям удар чаткам, чаткаме, чаткаш, чаткате, чатка, чаткат, чатках, чаткахме, чатка, чаткахте, чатка, чаткаха, чатках, чаткахме, чаткаше, чаткахте, чаткаше, чаткаха, чаткал съм, чаткала съм, чаткало съм, чаткали сме, чаткал си, чаткала си, чаткало си, чаткали сте, чаткал е, чаткала е, чаткало е, чаткали са, бях чаткал, бях чаткала, бях чаткало, бяхме чаткали, беше чаткал, беше чаткала, беше чаткало, бяхте чаткали, беше чаткал, беше чаткала, беше чаткало, бяха чаткали, ще чаткам, ще чаткаме, ще чаткаш, ще чаткате, ще чатка, ще чаткат, ще съм чаткал, ще съм чаткала, ще съм чаткало, ще см

мн. чау`ши, м. Истор.
1. Турски сержант.
2. Въоръжен турски пазач. чауш, чауша, чаушът, чауши, чаушите, чауша

мн. ча`ши, ж.
1. Неголям съд, отворен отгоре, който се използва за пиене на течности. Кристална чаша. Чаена чаша.
2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд. Изпих чаша вино.
* Буря в чаша вода. — Много шум за нещо незначително.
* Горчива чаша. — Тежко изпитание, нещастие.
* Обичам чашата. — Пиянствам, пияница съм.
* Обръщам чашите. — Пия много, пияница съм.
* Чашата на търпението ми преля. — Не мога повече да понасям.
* Вдигам чаша. 1. — Пия.
2. Вдигам наздравица.
Синоними: стакан чаша, чашата, чаши, чашите

мн. ча`шки, ж.
1. Малка чаша. Ракиена чашка.
2. Спец. Външна зелена обвивка от цвят на растение.
3. Цвят с форма на чаша. Лалето разтвори чашката си под слънчевите лъчи.
4. Спец. Порцеланов изолатор с чашковидна форма, към който се прикрепват телеграфни, телефонни и др. жици.
* На чашка. — На почерпка, обикн. с алкохол. Разговаряхме на чашка. чашка, чашката, чашки, чашките

мн. чашкодрени, (два) чашкодрена, м. Храстовидно растение с красив червен плод от четири сраснали кутийки с по едно оранжево зърно.