цианкалият, цианкалия, само ед., м. Смъртоносна отрова, съединение на циан и калий. цианкалий, цианкалия, цианкалият, цианкалии, цианкалиите, цианкалия

мед. Синкаво или лилаво оцветяване на кожата и видимите лигавици в следствие на недостатъчно насищане на хемоглобина с кислород. Става видимо когато редуцираният хемоглобин в кръвта надхвърли 5 g на 100 ml. цианоза, цианозата, цианози, цианозите

цивилна, цивилно, мн. циви`лни, прил.
1. Който не носи военна или друга униформа. Цивилен полицай.
2. За облекло — който не е униформен. Цивилно облекло.
Синоними: граждански цивилен, цивилния, цивилният, цивилна, цивилната, цивилно, цивилното, цивилни, цивилните

мн. цивилизатори, м. Човек, който разпространява цивилизация.<br />прил. цивилизаторски, цивилизаторска, цивилизаторско, мн. цивилиза`торски. цивилизатор, цивилизатора, цивилизаторът, цивилизатори, цивилизаторите, цивилизатора

вж. цивилиза`тор цивилизаторски, цивилизаторския, цивилизаторският, цивилизаторска, цивилизаторската, цивилизаторско, цивилизаторското, цивилизаторски, цивилизаторските

мн. цивилиза`ции, ж.
1. Степен на общественото развитие и материалната култура, характерни за обществено-политическа формация. Древногръцка цивилизация. В търсене на извънземни цивилизации.
2. Висока степен на развитие и материална култура.
Синоними: култура, просвета, образование, образованост, напредък, успех, прогрес, подем цивилизация, цивилизацията, цивилизации, цивилизациите

цивилизо`ваш, несв. и св.; Кого, какво. Приобщавам към цивилизацията, разпространявам цивилизацията сред диви народи и племена.
цивилизовам се. 1. — Приобщавам се към цивилизацията, възприемам цивилизацията.
2. Разг. Ставам културен, усвоявам навици и умения, характерни за изискана среда.
Синоними: вчовечавам, очовечавам, смекчавам, облагородявам цивилизовам, цивилизоваме, цивилизоваш, цивилизовате, цивилизова, цивилизоват, цивилизовах, цивилизовахме, цивилизова, цивилизовахте, цивилизова, цивилизоваха, цивилизовах, цивилизовахме, цивилизоваше, цивилизовахте, цивилизоваше, цивилизоваха, цивилизовал съм, цивилизовала съм, цивилизовало съм, цивилизовали сме, цивилизовал си, цивилизовала си, цивилизовало си, цивилизовали сте, цивилизовал е, цивилизовала е, цивилизовало е, цивилизовали са, бях цивилизовал, бях цивилизовала, бях цивилизовало, бяхме цивилизовали, беше цивилизовал, беше цивилизовала

мн. ци`вки, ж. Разг.
1. Ледена висулка.
2. Сопол.
3. Малък отвор на съд с течност, от който се пие. цивка, цивката, цивки, цивките

цивриш, мин. св. циврих и циврих, мин. прич. циврил и циврил, несв. Разг. Цивря се.<br /><em>_цивря се.</em>_ — Разг. Плача, рева, хленча. цивря, циврим, цивриш, циврите, циври, циврят, циврих, циврихме, циври, циврихте, циври, цивриха, циврех, циврехме, цивреше, циврехте, цивреше, цивреха, циврил съм, циврила съм, циврило съм, циврили сме, циврил си, циврила си, циврило си, циврили сте, циврил е, циврила е, циврило е, циврили са, бях циврил, бях циврила, бях циврило, бяхме циврили, беше циврил, беше циврила, беше циврило, бяхте циврили, беше циврил, беше циврила, беше циврило, бяха циврили, ще цивря, ще циврим, ще цивриш, ще циврите, ще циври, ще циврят, ще съм циврил, ще съм циврила, ще съм циврило, ще сме цив цупя се цупиш се, мин. св. цупих се и цупих се, мин. прич. цупил се и цупил се, несв.
1. С мимика изразявам недоволството си.
2. Недоволствам, сърдя се, мръщя се.
Синоними: муся се, нацупвам се, мръщя се, намръщвам се, свесвам вежди, сърдя се, правя кисела физиономия, правя гримаси, намръщвам, въся се, навъсвам се, чумеря се цупя, цупим, цупиш, цупите, цупи, цупят, цупих, цупихме, цупи, цупихте, цупи, цупиха, цупех, цупехме, цупеше, цупехте, цупеше, цупеха, цупил съм, цупила съм, цупило съм, цупили сме, цупил си, цупила си, цупило си, цупили сте, цупил е, цупила е, цупило е, цупили са, бях цупил, бях цупила, бях цупило, бяхме цупили, беше цупил, беше цупила, беше цупило, бяхте цупили, беше цупил, беше цупила, беше цупило, бяха цупили, ще цупя, ще цупим, ще цупиш, ще цупите, ще цупи, ще цупят, ще съм цупил, ще съм цупила, ще съм цупило, ще сме цупили, ще си цупил, ще си цупила, ще си цупило, ще сте цупили

мн. цигани, м.<br />1. Лице, което принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни.<br />2. Прен. Пренебр. Лъжлив, беден или мръсен човек.<br />прил. цигански, циганска, циганско, мн. ци`гански.
* Като циганин. 1. — (Лъжа) Много.
2. (Ходя) Нечист, окъсан.
* Циганска любов. — Вид печка от тънка ламарина, която гори буйно, но лесно изстива.
* Циганско лято. — Последните топли дни на есента.
* Циганско петле. — Папуняк. циганин, циганина, циганинът, цигани, циганите, цигани, циганино

мн. ци`ганки, ж.
1. Жена, която принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни.
2. Прен. Лъжлива, бедна или мръсна жена. циганка, циганката, циганки, циганките, циганко

вж. ци`ганин цигански, циганския, циганският, циганска, циганската, циганско, циганското, цигански, циганските

мн. ци`ганчета, ср.
1. Дете на цигани.
2. Диал. Неразпукано зрънце от пуканки. циганче, циганчето, циганчета, циганчетата

мн. цигари, ж. Тръбичка от тънка хартия, в която е поставен ситно нарязан тютюн за пушене. <em>Паля цигара след цигара.</em><br />прил. цигарен, цигарена, цигарено, мн. цига`рени. Цигарен дим. цигара, цигарата, цигари, цигарите

мн. цигаре`та, ср. Къса тръбичка, в единия край на която се поставя цигарата при пушене, а от другия се всмуква димът. цигаре, цигарето, цигарета, цигаретата

вж. цига`ра цигарен, цигарения, цигареният, цигарена, цигарената, цигарено, цигареното, цигарени, цигарените

мн. ци`гли, ж. Плоска глинена плоча, която се използва за покриване на сгради; керемида. цигла, циглата, цигли, циглите

цигуларят, цигуларя, мн. цигула`ри, м. Музикант, който свири на цигулка. цигулар, цигуларя, цигуларят, цигулари, цигуларите, цигулари, цигуларю

мн. цигула`рки, ж. Жена цигулар. цигуларка, цигуларката, цигуларки, цигуларките

мн. цигу`лки, ж. Лъково-струнен музикален инструмент с четири струни, който има най-големи технически и художествени възможности и е с най-висока звучност. Концерт за цигулка и оркестър.
* Свиря първа цигулка. — Командвам, ръководя. цигулка, цигулката, цигулки, цигулките

мед. Белег образуван при зарастване на рана. Отначало има розов цвят, но постепенно избледнява и придобива седефенобял цвят.

мн. ци`кли, ж. Стоманено сечиво или специална машина за изстъргване на дърво, паркет и др.; циклачка. цикла, циклата, цикли, циклите

мн. цикла`ми, ж. Декоративно растение с ярки цветове, прикрепени към дълги дръжки, и сърцевидни листа. циклама, цикламата, циклами, цикламите

цикламена, цикламено, мн. цикла`мени, прил.
1. Който се отнася до циклама. Цикламен цвят.
2. Който има цвят на циклама; розово-виолетов. цикламен, цикламения, цикламеният, цикламена, цикламената, цикламено, цикламеното, цикламени, цикламените

мн. цикла`чки, ж. Разг. Машина за циклене; цикла. циклачка, циклачката, циклачки, циклачките

циклична, циклично, мн. циклични, прил. Който се извършва на цикли; кръгов.<br />нареч. циклично.
същ. цикличност, цикличността, ж.
Синоними: кръгов, повтаряем цикличен, цикличния, цикличният, циклична, цикличната, циклично, цикличното, циклични, цикличните

вж. цикли`чен

вж. цикли`чен цикличност, цикличността, цикличности, цикличностите

мн. циклони, (два) циклона, м. Спец. Атмосферно явление, изразяващо се в бурни спиралообразни ветрове.
Синоними: вихър, вихрушка, буря, хала, смерч, ураган, виелица циклон, циклона, циклонът, циклони, циклоните, циклона

мн. циклопи, (два) циклопа, м. В древногръцката митология — едноок великан. циклоп, циклопа, циклопът, циклопи, циклопите, циклопа

мед. Парализа на цилиарния мускул, при което настъпва загуба на акомодацията.

мн. циклостили, (два) циклостила, м. Малка ръчна преса с валяк за размножаване на текст, написан на ръка или с пишеща машина.
прил. циклостилен, циклостилна, циклостилно, мн. циклостилни. циклостил, циклостила, циклостилът, циклостили, циклостилите, циклостила

вж. циклости`л циклостилен, циклостилния, циклостилният, циклостилна, циклостилната, циклостилно, циклостилното, циклостилни, циклостилните

мед. Афективно разстройство, характеризиращо се с многобройни периоди на лека депресия и лека приповдигнатост.

циклиш, мин. св. циклих и циклих, мин. прич. циклил и цикли`л, несв.; Какво. Изстъргвам дърво или паркет с цикла/циклачка. цикля, циклим, циклиш, циклите, цикли, циклят, циклих, циклихме, цикли, циклихте, цикли, циклиха, циклех, циклехме, циклеше, циклехте, циклеше, циклеха, циклил съм, циклила съм, циклило съм, циклили сме, циклил си, циклила си, циклило си, циклили сте, циклил е, циклила е, циклило е, циклили са, бях циклил, бях циклила, бях циклило, бяхме циклили, беше циклил, беше циклила, беше циклило, бяхте циклили, беше циклил, беше циклила, беше циклило, бяха циклили, ще цикля, ще циклим, ще циклиш, ще циклите, ще цикли, ще циклят, ще съм циклил, ще съм циклила, ще съм циклило, ще сме цик

мн. цикли, (два) цикъла, м.
1. Период, през който се редуват едни и същи астрономически явления. Годишен цикъл на въртене на Земята.
2. Съвкупност от явления и процеси, които са свързани и се извършват в определен ред през известен период. Производствен цикъл.
3. Група творби, обединени от общ признак или близка тематика. Цикъл от разкази. Цикъл лекции.
Синоними: кръг, серия, период, век, епоха, ера, поредица, верига, редица, рутина цикъл, цикъла, цикълът, цикли, циклите, цикъла

цилиндрична, цилиндрично, мн. цилиндри`чни, прил. Който е с форма на цилиндър. Цилиндричен съд. цилиндричен, цилиндричния, цилиндричният, цилиндрична, цилиндричната, цилиндрично, цилиндричното, цилиндрични, цилиндричните

цилиндриш, мин. св. цилиндрих и цилиндрих, мин. прич. цилиндрил и цилиндри`л, несв.; Какво. Пречиствам зърнени храни от примеси чрез въртене в цилиндрични барабани.

мн. цилиндри, (два) цилиндъра, м.
1. Геометрично тяло, получено при въртене на правоъгълник около едната му страна като ос.
2. Предмет с такава форма. Цилиндър на двигател с вътрешно горене.
3. Висока твърда шапка с такава форма и с малка периферия. Всички господа бяха с фракове и цилиндри. цилиндър, цилиндъра, цилиндърът, цилиндри, цилиндрите, цилиндъра

мед. Мигла, дебел косъм издаващ се от ръба на клепача.

мн. цимбали, (два) цимбала, м. Музикален инструмент с множество струни, разположени в дървен резонатор, по които се удря с чукчета (палки). цимбал, цимбала, цимбалът, цимбали, цимбалите, цимбала

мн. цимбали`сти, м. Музикант, който свири на цимбал. цимбалист, цимбалиста, цимбалистът, цимбалисти, цимбалистите, цимбалисти, цимбалисте

м., само ед. Прахоообразно вещество, получено при загряване на варовик и глина, което при смесване с вода се втвърдява. Циментът е строителен материал.
прил. циментен, циментена, циментено, мн. циментени. Циментен завод.
прил. циментов, циментова, циментово, мн. циментови. Циментова плоча. цимент, цимента, циментът, цименти, циментите, цимента

вж. циме`нт циментен, циментения, циментеният, циментена, циментената, циментено, циментеното, циментени, циментените

цименти`раш, несв. и св.; Какво. Покривам с цимент, свързвам с цимент. Циментирам площадката пред входа на къщата. циментирам, циментираме, циментираш, циментирате, циментира, циментират, циментирах, циментирахме, циментира, циментирахте, циментира, циментираха, циментирах, циментирахме, циментираше, циментирахте, циментираше, циментираха, циментирал съм, циментирала съм, циментирало съм, циментирали сме, циментирал си, циментирала си, циментирало си, циментирали сте, циментирал е, циментирала е, циментирало е, циментирали са, бях циментирал, бях циментирала, бях циментирало, бяхме циментирали, беше циментирал, беше циментирала, беше циментирало, бяхте циментирали, б

вж. циме`нт циментов, циментовия, циментовият, циментова, циментовата, циментово, циментовото, циментови, циментовите

Уред за измерване степента на ферментация.

мн. цинизми, (два) цинизъма, м.
1. Нагло поведение или отношение, изразяващо пренебрежение към моралните норми.
2. Обикн. мн. Груби, безсрамни думи. Говоря цинизми.
Синоними: безсрамие, безочливост, дебелоочие, тупе, наглост, дързост, нахалство, нецензурност, циничност, вулгарност, вулгарен език цинизъм, цинизма, цинизмът, цинизми, цинизмите, цинизъма

мн. цини`ци, м.
1. ист. Привърженик на древногръцко учение, проповядващо презрение към земните блага.
2. Циничен човек.
Синоними: мръсник, безсрамник, безобразник, нахалник, безочлив, безочливец, маскара циник, циника, циникът, циници, циниците, циници, цинико

цинична, цинично, мн. цинични, прил.<br />1. Който проявява цинизъм, безсрамен. <em>Циничен мъж.</em><br />2. Който съдържа цинизъм. <em>Цинично изказване. Цинична усмивка.</em><br />нареч. цинично.
същ. циничност, циничността, ж.
Синоними: безсрамен, безнравствен, покварен, срамен, нецензурен, неприличен, непристоен, мръсен, цапнат в устата, нахален, арогантен, дързък, нагъл, дебелоок, груб, вулгарен, прост, невъзпитан, просташки, грубо откровен, скептичен, неблагоприличен, скандален, развратен, порочен, порнографски циничен, циничния, циничният, цинична, циничната, цинично, циничното, цинични, циничните

вж. цини`чен

вж. цини`чен
Синоними: вулгарност, цинизъм, вулгарен език циничност, циничността, циничности, циничностите

цинкът, цинка, само ед., м. Химически елемент — ковък метал със синкавобял цвят.
прил. цинков, цинкова, цинково, мн. цинкови. Цинково корито. Цинков оксид. цинк, цинка, цинкът, цинкове, цинковете, цинка

вж. цинк цинков, цинковия, цинковият, цинкова, цинковата, цинково, цинковото, цинкови, цинковите

мн. цинкогра`фи, м. Специалист по цинкография. цинкограф, цинкографа, цинкографът, цинкографи, цинкографите, цинкографа

ж., само ед. Приготвяне на цинкови клишета за печат по фотомеханичен начин. цинкография, цинкографията, цинкографии, цинкографиите

м., само ед.
1. Минерал с аленочервен цвят, който се използва за правене на червени бои.
2. Яркочервена боя. цинобър, цинобъра, цинобърът, цинобри, цинобрите, цинобъра

полит. Еврейско националистическо движение, основано през 1896 г. в Австрия от Теодор Херлц, за създаване на самостоятелна еврейска държава в Палестина, която да събере там представителите на еврейската диаспора_ по целия свят. ционизъм, ционизма, ционизмът, ционизми, ционизмите, ционизъма