вж. цедя` цедене, цеденето, цедения, цеденията

цедилна, цедилно, мн. цеди`лни, прил. Който служи за цедене. цедилен, цедилния, цедилният, цедилна, цедилната, цедилно, цедилното, цедилни, цедилните

мн. цедилници, (два) цедилника, м. Разг. Голяма здрава торба от вълнен плат с дълги връзки при отвора. цедилник, цедилника, цедилникът, цедилници, цедилниците, цедилника

мн. цедила и цедила, ср. Разг.
1. Правоъгълна кърпа от здрав вълнен плат за носене на товар и малки деца на гръб.
2. Парче тънък рехав плат за прецеждане на течности. цедило, цедилото, цедила, цедилата

мн. це`дки, ж. Приспособление за цедене с форма на сито, с мрежесто дъно. цедка, цедката, цедки, цедките

цедиш, мин. св. цедих, мин. прич. цедил, несв.<br />1. Какво. Пропускам течност през цедка, за да отделя примесите или гъстата част. <em>Цедя мляко.</em><br />2. Прен. Разг. Какво. Произнасям със стиснати устни, говоря бавно, небрежно. <em>Цедя думите си.</em><br />3. Прен. <em>Разг. Кого.</em> Поставям високи изисквания по време на изпит или при подбор; не пускам лесно.<br /><em>_цедя се.</em><em> — </em>Отделям се на капки._<br />същ. цедене, ср.
Синоними: пречиствам, изцеждам, доцеждам, филтрирам, подбирам, избирам цедя, цедим, цедиш, цедите, цеди, цедят, цедих, цедихме, цеди, цедихте, цеди, цедиха, цедях, цедяхме, цедеше, цедяхте, цедеше, цедяха, цедил съм, цедила съм, цедило съм, цедили сме, цедил си, цедила си, цедило си, цедили сте, цедил е, цедила е, цедило е, цедили са, бях цедил, бях цедила, бях цедило, бяхме цедили, беше цедил, беше цедила, беше цедило, бяхте цедили, беше цедил, беше цедила, беше цедило, бяха цедили, ще цедя, ще цедим, ще цедиш, ще цедите, ще цеди, ще цедят, ще съм цедил, ще съм цедила, ще съм цедило, ще сме цедили, ще си цедил, ще си цедила, ще си цедило, ще сте цедили

мн. цезу`ри, ж. Спец. В стихосложението — пауза, която разделя стиха.

мед. Началната част на дебелото черво. Представлява сляпо завършваща торба, към която е придаден апендикса. Разполага в дясната халбочна яма. Започва от илео-цекалната клапа.

целта, мн. цели, ж.
1. Това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи. Цел на пътуването. Благородни цели.
2. Място, обект, в който трябва да се попадне; прицел, мишена. Стрелба в цел.
* Попадам в целта. — Казвам най-важното или най-необходимото.
Синоними: намерение, мисъл, умисъл, план, стремление, стремеж, прицел, обект, резултат, край, предназначение, назначение, определение, идеал, мечта, задача, интерес, право, направление, насока, тенденция, смисъл, мишена, висота, причина, подбуда, същност, същина, поанта цел, целта, цели, целите

ср., само ед. Вид текстилни влакна.
прил. целволен, целволена, целволено, мн. целволени. целволе, целволето, целволета, целволетата

целебна, целебно, мн. целебни, прил. Който подобрява здравословното състояние; лековит. <em>Целебни средства. Целебен извор.</em><br />нареч. целебно.
същ. целебност, целебността, ж.
Синоними: целителен, церителен, церовит, лековит, лечебен, изцерителен, излечителен, медицински, спасителен, живителен, животворен, лечителен целебен, целебния, целебният, целебна, целебната, целебно, целебното, целебни, целебните

вж. целе`бен

вж. целе`бен
Синоними: лековитост целебност, целебността, целебности, целебностите

целева, целево, мн. це`леви, прил. Който има определено предназначение. Целеви средства.

целева, целево, мн. целеви`, прил. Целев. Целеви прием. целеви, целевия, целевият, целева, целевата, целево, целевото, целеви, целевите

целенасочена, целенасочено, мн. целенасочени, прил. Който е насочен към ясна цел. <em>Целенасочени действия.</em><br />нареч. целенасочено.
същ. целенасоченост, целенасочеността, ж.
Синоними: целеустремен, насочен, устремен, целесъобразен, искрен, праволинеен, честен, предан, всеотдаен, решителен, упорит целенасочен, целенасочения, целенасоченият, целенасочена, целенасочената, целенасочено, целенасоченото, целенасочени, целенасочените

вж. целенасо`чен

вж. целенасо`чен
Синоними: целеустременост, насоченост, устременост, целесъобразност целенасоченост, целенасочеността, целенасочености, целенасоченостите

целесъобразна, целесъобразно, мн. целесъобразни, прил. Който съответства на поставената цел; правилен, разумен, полезен. <em>Целесъобразно решение.</em><br />нареч. целесъобразно. Постъпвам целесъобразно.
същ. целесъобразност, целесъобразността, ж.
Синоними: подходящ, уместен, правилен, полезен, рационален, смислен, целенасочен, препоръчителен, за препоръчване, благоразумен целесъобразен, целесъобразния, целесъобразният, целесъобразна, целесъобразната, целесъобразно, целесъобразното, целесъобразни, целесъобразните

целесъобразна, целесъобразно, мн. целесъобразни, прил. Който съответства на поставената цел; правилен, разумен, полезен. <em>Целесъобразно решение.</em><br />нареч. целесъобразно. Постъпвам целесъобразно.
същ. целесъобразност, целесъобразността, ж.
Синоними: подходящ, уместен, правилен, полезен, рационален, смислен, целенасочен, препоръчителен, за препоръчване, благоразумен целесъобразен, целесъобразения, целесъобразеният, целесъобразена, целесъобразената, целесъобразено, целесъобразеното, целесъобразени, целесъобразените

вж. целесъобра`зен

вж. целесъобра`зен
Синоними: полза, смисленост, рационализация, целенасоченост целесъобразност, целесъобразността, целесъобразности, целесъобразностите

ж., само ед. Тревисто растение — зеленчук с кълбовиден корен и месести листа със силна миризма, който се използва като подправка; керевиз.

—-

мн. целини`, ж. Земя, която не е обработвана, не е орана.
Синоними: орница, угар, келеме целина, целината, целини, целините

целогодишна, целогодишно, мн. целогоди`шни, прил. Който трае цяла година. Целогодишна работа. целогодишен, целогодишния, целогодишният, целогодишна, целогодишната, целогодишно, целогодишното, целогодишни, целогодишните

целодневна, целодневно, мн. целодне`вни, прил.
1. Който трае цял ден. Целодневно обучение.
2. Който работи през целия ден. Целодневна детска градина. целодневен, целодневния, целодневният, целодневна, целодневната, целодневно, целодневното, целодневни, целодневните

целокупна, целокупно, мн. целоку`пни, прил. В цялостен вид, цял. Целокупен народ.
Синоними: цял, цялостен, непокътнат, пълен, интегрален, единен, абсолютен целокупен, целокупния, целокупният, целокупна, целокупната, целокупно, целокупното, целокупни, целокупните

целомъдрена, целомъдрено, мн. целомъдрени, прил. Който притежава целомъдрие. <em>Целомъдрена девойка. Целомъдрен старец.</em><br />нареч. целомъдрено.
същ. целомъдреност, целомъдреността, ж.
Синоними: морален, непорочен, чист, девствен, неопетнен, непокварен, запазен, чистонравен, нравствен, добродетелен, скромен, невинен целомъдрен, целомъдрения, целомъдреният, целомъдрена, целомъдрената, целомъдрено, целомъдреното, целомъдрени, целомъдрените

вж. целомъ`дрен

вж. целомъ`дрен целомъдреност, целомъдреността, целомъдрености, целомъдреностите

ср., само ед.
1. Девственост.
2. Непорочност, чистота.
3. Строга нравственост, душевна чистота.
Синоними: целомъдреност, морал, непорочност, чистота, девственост, непоквареност, нравственост, добродетелност, скромност, невинност целомъдрие, целомъдрието, целомъдрия, целомъдрията

м., само ед. Прозрачна тънка хартия, която се използва предимно за опаковка.
прил. целофанен, целофанена, целофанено, мн. целофанени. Целофанена опаковка. целофан, целофана, целофанът, целофани, целофаните, целофана

вж. целофа`н целофанен, целофанения, целофаненият, целофанена, целофанената, целофанено, целофаненото, целофанени, целофанените

целуваш, несв. и целуна, св.; Кого, какво.
1. Докосвам с устни в знак на любов, преданост, нежност, уважение и др.
2. Прен. Докосвам, галя. Слънцето целуваше върховете на планината.
целувам се/целуна се. — Само мн. Целувам друг, а той целува мене.
* Целувам/целуна земята. — Прен. Ирон. Падам, просвам се.
* Целувам/целуна краката (на някого). — Държа се угоднически, подмазвам се.
* Целувам/целуна ръката (на някого). — Изразявам признателност за направеното ми добро.
Синоними: прегръщам, милвам, галя целувам, целуваме, целуваш, целувате, целува, целуват, целувах, целувахме, целува, целувахте, целува, целуваха, целувах, целувахме, целуваше, целувахте, целуваше, целуваха, целувал съм, целувала съм, целувало съм, целували сме, целувал си, целувала си, целувало си, целували сте, целувал е, целувала е, целувало е, целували са, бях целувал, бях целувала, бях целувало, бяхме целували, беше целувал, беше целувала, беше целувало, бяхте целували, беше целувал, беше целувала, беше целувало, бяха целували, ще целувам, ще целуваме, ще целуваш, ще целувате, ще целува, ще целува

Библейско тълкуване: Целувката се е употребявала като знак на почит и на обич — Бит. 29:13; Рут 1:14; Д. А. 20:37. Понякога целуваха брадата — 2Цар. 20:9; а в знак на по-голяма смиреност, краката — Лк. 7:38. Пред идолите или небесните тела идолослужителите си целуваха към тях ръката — 3Цар. 19:18; Йов. 31:27; Ос. 13:2. Заповедта: “Целувайте Синът” — Пс. 2:12, може да се изясни с 1Цар. 10:1, където Самуил в знак на покорност целуна Саул. Първите християни в знак на мир и любов се поздравяваха със “свята целувка” — 1Пет. 5:14; Рим. 16:16. целуване, целуването, целувания, целуванията

мн. целу`вки, ж.
1. Докосване с устни в знак на любов, нежност, преданост. Майчина целувка.
2. Вид сладкиш, приготвен от разбит яйчен белтък и захар.
* Въздушна целувка. — Целувка от разстояние, без докосване, само с имитиране или с жест (докосване на устните с ръка). целувка, целувката, целувки, целувките

мед. Отнасящ се до клетка.

мед. Възпаление на хлабавата съединителна тъкан на кожата. целулит, целулита, целулитът, целулити, целулитите, целулита

ж., само ед. Спец.
1. Вещество, което е съставна част от клетъчните стени на растенията.
2. Вещество, получено при преработка на дървесина, от което се произвеждат хартия, изкуствени влакна и др. Завод за целулоза и хартия.
прил. целулозен, целулозна, целулозно, мн. целулозни.
Синоними: пулп, хартиена маса целулоза, целулозата, целулози, целулозите

вж. целуло`за целулозен, целулозния, целулозният, целулозна, целулозната, целулозно, целулозното, целулозни, целулозните

целунеш мин. св. целунах, мин. прич. целу`нал, св. — вж. целувам. целуна, целунем, целунеш, целунете, целуне, целунат, целунах, целунахме, целуна, целунахте, целуна, целунаха, целунех, целунехме, целунеше, целунехте, целунеше, целунеха, целунал съм, целунала съм, целунало съм, целунали сме, целунал си, целунала си, целунало си, целунали сте, целунал е, целунала е, целунало е, целунали са, бях целунал, бях целунала, бях целунало, бяхме целунали, беше целунал, беше целунала, беше целунало, бяхте целунали, беше целунал, беше целунала, беше целунало, бяха целунали, ще целуна, ще целунем, ще целунеш, ще целунете, ще целуне, ще целунат, ще

целиш, мин. св. целих и целих, мин. прич. целил и целил, несв.; Кого, какво. Стремя се да улуча, да попадна в цел. <em>Целеше ръката на противника.</em><br /><em>_целя се.</em><em> — Стремя се с оръжие или с друго средство да улуча; прицелвам се. </em>Целя се в мишената.<em> <br /><br />----<br /><br />целиш, мин. св. целих, мин. прич. целил, несв.; кого/какво. Разг. Лекувам, церя. Тази билка цели хора и животни.

—-

целиш, мин. св. целих, мин. прич. цели`л, несв. Стремя се да постигна нещо, преследвам своя цел. Не знам какво цели с въпросите си._
Синоними: имам намерение, имам за цел, стремя се, домогвам се, насочвам се, направлявам се, преследвам целя, целим, целиш, целите, цели, целят, целих, целихме, цели, целихте, цели, целиха, целех, целехме, целеше, целехте, целеше, целеха, целил съм, целила съм, целило съм, целили сме, целил си, целила си, целило си, целили сте, целил е, целила е, целило е, целили са, бях целил, бях целила, бях целило, бяхме целили, беше целил, беше целила, беше целило, бяхте целили, беше целил, беше целила, беше целило, бяха целили, ще целя, ще целим, ще целиш, ще целите, ще цели, ще целят, ще съм целил, ще съм целила, ще съм целило, ще сме целили, ще си целил, ще си целила, ще си целило, ще сте целили

целиш, мин. св. целих и целих, мин. прич. целил и целил, несв.; Кого, какво. Стремя се да улуча, да попадна в цел. <em>Целеше ръката на противника.</em><br /><em>_целя се.</em><em> — Стремя се с оръжие или с друго средство да улуча; прицелвам се. </em>Целя се в мишената.<em> <br /><br />----<br /><br />целиш, мин. св. целих, мин. прич. целил, несв.; кого/какво. Разг. Лекувам, церя. Тази билка цели хора и животни.

—-

целиш, мин. св. целих, мин. прич. цели`л, несв. Стремя се да постигна нещо, преследвам своя цел. Не знам какво цели с въпросите си._
Синоними: имам намерение, имам за цел, стремя се, домогвам се, насочвам се, направлявам се, преследвам целя, целим, целиш, целите, цели, целят, целих, целихме, цели, целихте, цели, целиха, целях, целяхме, целеше, целяхте, целеше, целяха, целил съм, целила съм, целило съм, целили сме, целил си, целила си, целило си, целили сте, целил е, целила е, целило е, целили са, бях целил, бях целила, бях целило, бяхме целили, беше целил, беше целила, беше целило, бяхте целили, беше целил, беше целила, беше целило, бяха целили, ще целя, ще целим, ще целиш, ще целите, ще цели, ще целят, ще съм целил, ще съм целила, ще съм целило, ще сме целили, ще си целил, ще си целила, ще си целило, ще сте целили

мн. цени`, ж.
1. Стойност на стока, имущество и др., изразена в пари. Повишение на цените.
2. Прен.Значение, стойност, роля на нещо. Знам цената на твоята помощ. Знам цената си.
* С цената на (нещо). — Като употребявам или губя нещо. Постигнах всичко това с цената на много лишения.
* На всяка цена. — При всички случаи, непременно.
* Няма цена. — Много ценно е.
Синоними: стойност, значение, полза, ценност, важност, разход, разноски, полезност, цифра, число, сума цена, цената, цени, цените

ценна, ценно, мн. це`нни, прил.
1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза.
2. Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. Ценен приятел.
3. Прен. Който е необходим, полезен, навременен. Ценен съвет. Ценна помощ.
4. Който има важно значение. Ценна археологическа находка.
Синоними: скъп, скъпоценен, многоценен, безценен, драгоценен, рядък, полезен, неоценим, важен, оценен, преценен, уважаван, зачитан, тачен, добър, сръчен, оправен, достоен за уважение, златен, отличен, прекрасен, много популярен, преуспяващ, истински, солиден, сигурен, верен, надежден ценен, ценения, цененият, ценена, ценената, ценено, цененото, ценени, ценените

ценна, ценно, мн. це`нни, прил.
1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза.
2. Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. Ценен приятел.
3. Прен. Който е необходим, полезен, навременен. Ценен съвет. Ценна помощ.
4. Който има важно значение. Ценна археологическа находка.
Синоними: скъп, скъпоценен, многоценен, безценен, драгоценен, рядък, полезен, неоценим, важен, оценен, преценен, уважаван, зачитан, тачен, добър, сръчен, оправен, достоен за уважение, златен, отличен, прекрасен, много популярен, преуспяващ, истински, солиден, сигурен, верен, надежден ценен, ценния, ценният, ценна, ценната, ценно, ценното, ценни, ценните

цензът, ценза, мн. цензове, (два) ценза, м.
1. Изискване за образование или трудов стаж при заемане на някаква длъжност. Образователен ценз. Нямам ценз за тази работа.
2. Условие, което ограничава участието на дадено лице в нещо или използването на някои права. Имуществен ценз.
Синоними: квалификация, пригодност, квалифициране ценз, ценза, цензът, цензове, цензовете, ценза

мн. цензори, м.<br />1. ист. В древния Рим — лице, което се занимава с редовното събиране на данъци и оценява имотното състояние на гражданите.<br />2. Остар. Длъжностно лице, което цензурира печатно произведение, предоставено за публикуване.<br />прил. цензорски, цензорска, цензорско, мн. це`нзорски. цензор, цензора, цензорът, цензори, цензорите, цензори, цензоре

мн. цензури, ж.<br />1. Само ед. Преглед на произведения, предназначени за публикуване, или на кореспонденция с цел упражняване на контрол.<br />2. Институция, която извършва такъв преглед.<br />прил. цензурен, цензурна, цензурно, мн. це`нзурни. цензура, цензурата, цензури, цензурите

вж. це`нзура цензурен, цензурния, цензурният, цензурна, цензурната, цензурно, цензурното, цензурни, цензурните

цензури`раш, несв. и св.; Какво. Осъществявам цензура (в 1 знач.). цензурирам, цензурираме, цензурираш, цензурирате, цензурира, цензурират, цензурирах, цензурирахме, цензурира, цензурирахте, цензурира, цензурираха, цензурирах, цензурирахме, цензурираше, цензурирахте, цензурираше, цензурираха, цензурирал съм, цензурирала съм, цензурирало съм, цензурирали сме, цензурирал си, цензурирала си, цензурирало си, цензурирали сте, цензурирал е, цензурирала е, цензурирало е, цензурирали са, бях цензурирал, бях цензурирала, бях цензурирало, бяхме цензурирали, беше цензурирал, беше цензурирала, беше цензурирало, бяхте цензурирали, б

ценителят, ценителя, мн. цени`тели, м. Човек, който умее да цени нещо, тъй като разбира стойността му. Ценител на българския фолклор.
Синоними: познавач, почитател, обожател, поклонник, любител, експерт ценител, ценителя, ценителят, ценители, ценителите, ценители, ценителю

ценността, мн. ценности, ж.
1. Само ед. Стойност, значимост. Находката има голяма ценност.
2. Само мн. Предмети, които имат висока цена. Банката съхранява ценности на граждани в трезорите си.
3. Материална или духовна придобивка. Културни ценности.
Синоними: цена, стойност, скъпоценност, драгоценност, важност, полезност, полза ценност, ценността, ценности, ценностите

ценова, ценово, мн. ценови`, прил.
* Ценова политика. — Политика за движението на цените, следвана от държавата или от производителите и търговците.
* Ценови шок. — Рязко покачване на цените на стоки и услуги.

мн. ценоразписи, (два) ценоразписа, м. Списък на стоки или услуги със съответните им цени. ценоразпис, ценоразписа, ценоразписът, ценоразписи, ценоразписите, ценоразписа

центът, цента, мн. центове, (два) цента, м. Монета в САЩ и други страни, равна на една стотна от долара или гулдена. цент, цента, центът, центове, центовете, цента

мн. центнери, (два) центнера, м. Мярка за тежина, равна на сто килограма. центнер, центнера, центнерът, центнери, центнерите, центнера

мн. центра`ли, ж.
1. Седалище на главно управление на предприятие или учреждение, което има клонове. Търговска централа.
2. Електроцентрала.
3. Апаратура на телефонна станция. Автоматична телефонна централа. централа, централата, централи, централите

централна, централно, мн. централни, прил.<br />1. Който е разположен в центъра на нещо; средищен. <em>Централна улица.</em><br />2. Който е ръководен, главен. <em>Централно управление. Централна гара.</em><br />3. Който е свързан с център или централа. <em>Централно парно отопление.</em><br />нареч. централно.
* Централен нападател. — Играч в някои колективни спортове, чиято задача е да отбелязва повече точки/голове.
Синоними: среден, средищен, пунктов, възлов, вътрешен, сборен, важен, главен, кардинален, основен, съществен, господствуващ, ръководен, най-важен централен, централния, централният, централна, централната, централно, централното, централни, централните

мн. централиза`ции, ж. Съсредоточаване в един център, подчиняване на един център. Централизация на управлението.
Синоними: централизиране, групиране, съсредоточаване, концентрация, струпване, натрупване, сливане централизация, централизацията, централизации, централизациите

централизи`раш, несв. и св.; Какво. Извършвам централизация; съсредоточавам.
Синоними: съсредоточавам, концентрирам, групирам, натрупвам, струпвам, събирам, съединявам, сливам централизирам, централизираме, централизираш, централизирате, централизира, централизират, централизирах, централизирахме, централизира, централизирахте, централизира, централизираха, централизирах, централизирахме, централизираше, централизирахте, централизираше, централизираха, централизирал съм, централизирала съм, централизирало съм, централизирали сме, централизирал си, централизирала си, централизирало си, централизирали сте, централизирал е, централизирала е, централизирало е, централизирали са, бях централизирал, бях централизирала, бях

м., само ед. Система на управление, при която дейността се ръководи от един център.
прил. централистичен, централистична, централистично, мн. централистични. централизъм, централизма, централизмът, централизми, централизмите, централизъма

Най-опасната разновидност на опортюнизма, която остава вярна на думи на марксизма, а в действителност е подчинена на опортюнизма.полит._ Умерено течение в политиката и управлението, което избягва крайните леви или десни партийни пристрастия. центризъм, центризма, центризмът, центризми, центризмите, центризъма