вж. цвекло` цвеклов, цвекловия, цвекловият, цвеклова, цвекловата, цвеклово, цвекловото, цвеклови, цвекловите

цветарят, цветаря, мн. цвета`ри, м. Човек, който произвежда и/или продава цветя. цветар, цветаря, цветарят, цветари, цветарите, цветари, цветарю

мн. цвета`рки, ж. Жена цветар. цветарка, цветарката, цветарки, цветарките

мн. цветарници, (два) цветарника, м.
1. Помещение, в което се отглеждат цветя.
2. Приспособление, върху което се поставят саксии с цветя. Дървен цветарник. цветарник, цветарника, цветарникът, цветарници, цветарниците, цветарника

мн. цвета`рници, ж. Магазин за цветя. цветарница, цветарницата, цветарници, цветарниците

цветарска, цветарско, мн. цвета`рски, прил. Който се отнася до цветар и до цветарство. Цветарски магазин. цветарски, цветарския, цветарският, цветарска, цветарската, цветарско, цветарското, цветарски, цветарските

ср., само ед. Дейност, свързана с отглеждане на цветя и продажбата им. цветарство, цветарството, цветарства, цветарствата

мн. цветя`, ср.
1. Тревисто или храстовидно растение, което има цвят като размножителен орган. Пролетни цветя. Цветята са най-хубавият подарък.
2. Цвят от такова растение заедно с част от стъблото. Бера цветя. Бяло цвете.
3. Прен. Само ед. Нещо хубаво, добро, качествено.
* Гледам (някого) като цвете в саксия. — Гледам прекалено много, задоволявам всички прищевки, глезя.
* Не съм цвете (за мирисане). — Разг. Не съм добър човек, лош съм. цвете, цветето, цветя, цветята

цветна, цветно, мн. цветни, прил.<br />1. Който се отнася до цвят <em>_1 .</em><em> </em>Цветен прашец.<em><br />2. Който е покрит с цветя. </em>Цветна леха.<em><br />3. Който е от цветя.<br />4. Който дава цвят. </em>Цветна пъпка.<em><br />* </em>Цветно зеле.<em> — Карфиол. <br /><br />----<br /><br />цветна, цветно, мн. цветни, прил. Който има цвят, не е черно-бял. Цветна хартия. Цветни моливи. Цветен филм. Цветен телевизор.
* Цветен метал. — Всеки метал с изключение на желязото.
* Цветна бременност. — Разг. Бременност, при която е налице менструация.
* Цветна слепота._ — Далтонизъм.
Синоними: оцветен, обагрен, боядисан, шарен, пъстър, изпъстрен, напъстрен, разноцветен, многоцветен цветен, цветния, цветният, цветна, цветната, цветно, цветното, цветни, цветните

цветиста, цветисто, мн. цветисти, прил.<br />1. Който е обрасъл с цветя. <em>Цветисти градини.</em> 2. Прен. За език, стил — образен, жив. <em>Цветиста реч.</em><br />нареч. цветисто (във 2 знач.).
Синоними: пъстър, оцветен, цветен, образен, художествен, кичест, жив, оживен, колоритен, излиятелен, прочувствен, възторжен, пищен, претрупан, надут, ярък, крещящ, картинен цветист, цветистия, цветистият, цветиста, цветистата, цветисто, цветистото, цветисти, цветистите

вж. цвети`ст

цветнокожа, цветнокожо, мн. цветноко`жи, прил.
1. Който не е с бяла кожа. Цветнокожа жена.
2. Като същ. Човек, който не принадлежи към бялата раса. Квартал за цветнокожи. цветнокож, цветнокожия, цветнокожият, цветнокожа, цветнокожата, цветнокожо, цветнокожото, цветнокожи, цветнокожите

ж., само ед. Музикално изпълнение, съпроводено с промяна в цветовете на светлината. цветомузика, цветомузиката, цветомузики, цветомузиките

цветуща, цветущо, мн. цвету`щи, прил.
1. Който е изпълнен с разцъфнали цветя. Цветущи градини.
2. Прен. Който е в разцвета си. Цветущо здраве. В цветуща младост.
Синоними: щастлив, честит, благополучен цветущ, цветущия, цветущият, цветуща, цветущата, цветущо, цветущото, цветущи, цветущите

мн. цветче`та, ср. 1. Малък цвят 1 . По земята се посипаха люлякови цветчета. цветче, цветчето, цветчета, цветчетата

цвикът, цвика, само ед., м.
1. Жълто-зелена течност, която се отделя от сирене, извара, кисело мляко и др.
2. Преварена суроватка. цвик, цвика, цвикът

цвилиш, мин. св. цвилих и цвилих, мин. прич. цвилил и цвили`л, несв.
1. За кон — издавам продължителен рязък звук.
2. Прен. Разг. Пренебр. Смея се пресилено или прекалено. Тя цвилеше след всеки анекдот, дори и след най-известните. цвиля, цвилим, цвилиш, цвилите, цвили, цвилят, цвилих, цвилихме, цвили, цвилихте, цвили, цвилиха, цвилех, цвилехме, цвилеше, цвилехте, цвилеше, цвилеха, цвилил съм, цвилила съм, цвилило съм, цвилили сме, цвилил си, цвилила си, цвилило си, цвилили сте, цвилил е, цвилила е, цвилило е, цвилили са, бях цвилил, бях цвилила, бях цвилило, бяхме цвилили, беше цвилил, беше цвилила, беше цвилило, бяхте цвилили, беше цвилил, беше цвилила, беше цвилило, бяха цвилили, ще цвиля, ще цвилим, ще цвилиш, ще цвилите, ще цвили, ще цвилят, ще съм цвилил, ще съм цвилила, ще съм цвилило, ще сме цви

Едно от теченията в Реформацията, създадено от Улрих Цвингли в Швейцария — 1522 г. („67 тезиса“), близко до лутерианството, но по-рационалистично относно обредите на католическия култ, защитава дребната собственост, привърженик на републиканската форма на управление, въведена в редица швейцарски градове.

само мн. Леки обувки от тънка кожа или плат за гимнастика.

цвъ`ркаш, несв. Цвъртя.
Синоними: цвъртя, цвърча, писукам цвъркам, цвъркаме, цвъркаш, цвъркате, цвърка, цвъркат, цвърках, цвъркахме, цвърка, цвъркахте, цвърка, цвъркаха, цвърках, цвъркахме, цвъркаше, цвъркахте, цвъркаше, цвъркаха, цвъркал съм, цвъркала съм, цвъркало съм, цвъркали сме, цвъркал си, цвъркала си, цвъркало си, цвъркали сте, цвъркал е, цвъркала е, цвъркало е, цвъркали са, бях цвъркал, бях цвъркала, бях цвъркало, бяхме цвъркали, беше цвъркал, беше цвъркала, беше цвъркало, бяхте цвъркали, беше цвъркал, беше цвъркала, беше цвъркало, бяха цвъркали, ще цвъркам, ще цвъркаме, ще цвъркаш, ще цвъркате, ще цвърка, ще цвърка

цвъртиш, мин. св. цвъртях, мин. прич. цвъртя`л, несв.
1. За птици и някои животни — издавам отсечени, пискливи звуци. В клоните цвъртяха врабчета. Мишката цвъртеше уплашено в лапите на котката.
2. Прен. Издавам подобни звуци. Върху скарата цвъртяха кебапчета.
Синоними: цвъркам, цвърча, писукам цвъртя, цвъртим, цвъртиш, цвъртите, цвърти, цвъртят, цвъртях, цвъртяхме, цвъртя, цвъртяхте, цвъртя, цвъртяха, цвъртях, цвъртяхме, цвъртеше, цвъртяхте, цвъртеше, цвъртяха, цвъртял съм, цвъртяла съм, цвъртяло съм, цвъртели сме, цвъртял си, цвъртяла си, цвъртяло си, цвъртели сте, цвъртял е, цвъртяла е, цвъртяло е, цвъртели са, бях цвъртял, бях цвъртяла, бях цвъртяло, бяхме цвъртели, беше цвъртял, беше цвъртяла, беше цвъртяло, бяхте цвъртели, беше цвъртял, беше цвъртяла, беше цвъртяло, бяха цвъртели, ще цвъртя, ще цвъртим, ще цвъртиш, ще цвъртите, ще цвърти, ще цвъртят, ще

цвърчиш, мин. св. цвърчах, мин. прич. цвърча`л, несв. Цвъртя.
Синоними: цвъртя, цвъркам, писукам цвърча, цвърчим, цвърчиш, цвърчите, цвърчи, цвърчат, цвърчах, цвърчахме, цвърча, цвърчахте, цвърча, цвърчаха, цвърчах, цвърчахме, цвърчеше, цвърчахте, цвърчеше, цвърчаха, цвърчал съм, цвърчала съм, цвърчало съм, цвърчали сме, цвърчал си, цвърчала си, цвърчало си, цвърчали сте, цвърчал е, цвърчала е, цвърчало е, цвърчали са, бях цвърчал, бях цвърчала, бях цвърчало, бяхме цвърчали, беше цвърчал, беше цвърчала, беше цвърчало, бяхте цвърчали, беше цвърчал, беше цвърчала, беше цвърчало, бяха цвърчали, ще цвърча, ще цвърчим, ще цвърчиш, ще цвърчите, ще цвърчи, ще цвърчат, ще

цветът, цвета, мн. цветове, (два) цвята, м.
1. Част от растение, съставена от зелена чашка и обагрени листчета, в която са разположени плодникът и тичинките. Розов цвят. Дърветата се покриха с цвят.
2. Диал. Плесен върху вино, туршия, оцет и др.
3. Само ед. Прен. Най-добрата част от хората, занимаващи се с нещо или съставляващи някаква група. Цветът на интелигенцията. Цветът на науката.

—-

цветът, цвета, мн. цветове, (два) цвята, м. Зрително усещане, предизвикано от пречупването на светлина с определена дължина на вълната; боя, багра. Ярък цвят. Цветовете на дъгата.
Синоними: цвете, цветче, елит, подбор, отбор, най-хубавото, хубост, блясък, шарка, багра, краска, боя, оттенък, нюанс, тен, десен, колорит, оцветяване, отсенка, тон цвят, цвета, цветът, цветове, цветовете, цвята