мн. хубаве`лки, ж. Разг. Хубавица. хубавелка, хубавелката, хубавелки, хубавелките, хубавелке

мн. хубаве`ляци, м. Разг. Хубавец (в 1 знач.). хубавеляк, хубавеляка, хубавелякът, хубавеляци, хубавеляците, хубавеляци, хубавеляко

мн. хубавци`, м.
1. Хубав (в 1 знач.) мъж; красавец.
2. Ирон. Негодник, хубостник. хубавец, хубавеца, хубавецът, хубавци, хубавците, хубавци, хубавецо

хубавееш, мин. св. хубавях, мин. прич. хубавя`л, несв.
1. Ставам все по-хубав; разхубавявам се. От ден на ден момата хубавееше.
2. Хубавея се.
хубавея се. — Изглеждам хубав, красив, привличам вниманието с хубостта си. Момата се хубавееше сред невести и баби.
Синоними: разхубавявам се, разкрасявам се, ставам хубав хубавея, хубавеем, хубавееш, хубавеете, хубавее, хубавеят, хубавях, хубавяхме, хубавя, хубавяхте, хубавя, хубавяха, хубавеех, хубавеехме, хубавееше, хубавеехте, хубавееше, хубавееха, хубавял съм, хубавяла съм, хубавяло съм, хубавели сме, хубавял си, хубавяла си, хубавяло си, хубавели сте, хубавял е, хубавяла е, хубавяло е, хубавели са, бях хубавял, бях хубавяла, бях хубавяло, бяхме хубавели, беше хубавял, беше хубавяла, беше хубавяло, бяхте хубавели, беше хубавял, беше хубавяла, беше хубавяло, бяха хубавели, ще хубавея, ще хубавеем, ще хубавееш, ще хубавеете, ще хуб

мн. хубави`ци, ж. Хубава (в 1 знач.) жена; красавица.
Синоними: красавица, хубавелка, гиздавелка, чародейка, омайница, вълшебница, сладурана хубавица, хубавицата, хубавици, хубавиците, хубавице

вж. ху`бав
Синоними: привлекателен, мил, сладък хубавичък, хубавичкия, хубавичкият, хубавичка, хубавичката, хубавичко, хубавичкото, хубавички, хубавичките

нареч.
1. Приятно. Много ми е хубаво в тази къща.
2. Добре. Хубаво сте се наредили — и работа имате, и къща си купихте.
3. Много, доста. Хубаво ще те набия, да запомниш.
нареч. умал. ху`бавичко.

хубостта, мн. хубости, ж.
1. Само ед. Съвкупност от приятни външни качества; красота, привлекателност, обаяние, прелест. Такава хубост рядко се среща.
2. Обикн. мн. Красиви местности или други природни обекти. Хубостите на България.
* Средна хубост. — Разг. Пренебр. Не твърде добре, не твърде много.
* От хубости. — Разг. От лоши обстоятелства, от недобър живот. Напълнях от големи хубости.
Синоними: хубавина, хубосия, прелест, красота, чар, обаяние, привлекателност, очарование, очарователност, вълшебство, омайност, великолепие, изящество хубост, хубостта, хубости, хубостите

мн. ху`бостници, м. Разг. Пренебр. Лош човек; негодник, непрокопсаник. Оня хубостник да не ми се мярка пред очите.
Синоними: непрокопсаник, вагабонтин, разбойник, негодник, проклетник, обесник хубостник, хубостника, хубостникът, хубостници, хубостниците, хубостници, хубостнико

мн. ху`бостници, ж. Разг. Пренебр. Жена хубостник. хубостница, хубостницата, хубостници, хубостниците, хубостнице

Привърженик на Реформацията или на калвинското протестантство във Франция през XVI—XVII в. хугенот, хугенота, хугенотът, хугеноти, хугенотите, хугеноти, хугеноте

художествена, художествено, мн. художествени, прил.<br />1. Който се отнася до изкуство или до произведения на изкуството. <em>Художествена литература. Художествен ръководител.</em><br />2. Който е в съответствие с изискванията на изкуството, на естетиката. <em>Художествена фотография.</em><br />нареч. художествено (във 2 знач.).
същ. художественост, художествеността, ж.
* Художествена галерия. — Галерия, в която се излагат на показ картини, скулптури и под. произведения на изкуството.
Синоними: живописен, красив, хубав, артистичен художествен, художествения, художественият, художествена, художествената, художествено, художественото, художествени, художествените

вж. худо`жествен

вж. худо`жествен
Синоними: живописност, красота, артистичност художественост, художествеността, художествености, художественостите

мн. художници, м.<br />1. Човек, който умее да рисува и професионално се занимава с рисуване; живописец.<br />2. Човек, който проявява творчество, оригиналност в дейността си, обикн. свързана с изкуството. <em>Елин Пелин — художник на българското село. Художник фотограф.</em><br />прил. художнически, художническа, художническо, мн. худо`жнически. Художнически талант.
Синоними: рисувач художник, художника, художникът, художници, художниците, художници, художнико

вж. худо`жник художнически, художническия, художническият, художническа, художническата, художническо, художническото, художнически, художническите

мн. худо`жнички, ж. Жена художник. художничка, художничката, художнички, художничките

вж. худри

Керамични кухи блокове за пълнене на подови конструкции.

викам “ху!” след някого; хуля

хукваш, несв. и хукна, св.
1. Затичвам се изведнъж; втурвам се да бягам. Кучето хукна по пътеката.
2. Разг. Прен. Ходя да уреждам, многократно и настойчиво се заемам с уреждането на нещо. Хукнах да го оправям, да не стига до съд.
Синоними: втурвам се, впускам се, затичвам се, завтичвам се, изтърчавам, изтичвам, припвам, бягам, прибягвам, тичам, търча, забързвам се, притърчавам, притичвам, търтя, търтя да бягам, удрям на бяг, избягвам, побягвам, изплъзвам се, изскубвам се, офейквам, плюя си на петите, плюя си на краката, разтичвам се, разшетвам се, разшавам се, разтърчавам се, спускам се хуквам, хукваме, хукваш, хуквате, хуква, хукват, хуквах, хуквахме, хуква, хуквахте, хуква, хукваха, хуквах, хуквахме, хукваше, хуквахте, хукваше, хукваха, хуквал съм, хуквала съм, хуквало съм, хуквали сме, хуквал си, хуквала си, хуквало си, хуквали сте, хуквал е, хуквала е, хуквало е, хуквали са, бях хуквал, бях хуквала, бях хуквало, бяхме хуквали, беше хуквал, беше хуквала, беше хуквало, бяхте хуквали, беше хуквал, беше хуквала, беше хуквало, бяха хуквали, ще хуквам, ще хукваме, ще хукваш, ще хуквате, ще хуква, ще хукват, ще съм хуквал, ще съм хуквала, ще съм хуквало, ще см

хукнеш, мин. св. хукнах, мин. прич. ху`кнал, св. — вж. хуквам. хукна, хукнем, хукнеш, хукнете, хукне, хукнат, хукнах, хукнахме, хукна, хукнахте, хукна, хукнаха, хукнех, хукнехме, хукнеше, хукнехте, хукнеше, хукнеха, хукнал съм, хукнала съм, хукнало съм, хукнали сме, хукнал си, хукнала си, хукнало си, хукнали сте, хукнал е, хукнала е, хукнало е, хукнали са, бях хукнал, бях хукнала, бях хукнало, бяхме хукнали, беше хукнал, беше хукнала, беше хукнало, бяхте хукнали, беше хукнал, беше хукнала, беше хукнало, бяха хукнали, ще хукна, ще хукнем, ще хукнеш, ще хукнете, ще хукне, ще хукнат, ще съм хукнал, ще съм хукнала, ще съм хукнало, ще сме хук

мн. ху`ли, ж. Груба нападка, обвинение, често несправедливо; злословие, клевета. Тези хули на могат да очернят светлата му памет.
Синоними: нападка, обвинение, ругатня, ругателство, порицание, клевета, злословие, гавра, злодумство, одумки, лоша дума, подигравка, присмех, срам хула, хулата, хули, хулите

хулна, хулно, мн. ху`лни, прил. Който съдържа хули. Хулни думи. хулен, хуления, хуленият, хулена, хулената, хулено, хуленото, хулени, хулените

хулна, хулно, мн. ху`лни, прил. Който съдържа хули. Хулни думи. хулен, хулния, хулният, хулна, хулната, хулно, хулното, хулни, хулните

мн. хулигани, м. Невъзпитан човек, който грубо нарушава обществения ред и спокойствието на хората; гамен, нехранимайко, хъшлак, хаймана.<br />прил. хулигански, хулиганска, хулиганско, мн. хулига`нски. Хулиганска проява.
Синоними: уличник, гамен, нехранимайко, скандалджия, побойник, хъшлак, хаймана, хайта, декласиран, бандит, гангстер, главорез, престъпник, грубиян, брутален престъпник, кавгаджия, тирании хулиган, хулигана, хулиганът, хулигани, хулиганите, хулигана

мн. хулига`нки, ж.
1. Жена хулиган.
2. Прен. Жарг. Малка бутилка за 100 г алкохолно питие. хулиганка, хулиганката, хулиганки, хулиганките

вж. хулига`н хулигански, хулиганския, хулиганският, хулиганска, хулиганската, хулиганско, хулиганското, хулигански, хулиганските

хулиганстваш, несв. Проявявам хулиганство.<br />същ. хулиганстване, ср. хулиганствам, хулиганстваме, хулиганстваш, хулиганствате, хулиганства, хулиганстват, хулиганствах, хулиганствахме, хулиганства, хулиганствахте, хулиганства, хулиганстваха, хулиганствах, хулиганствахме, хулиганстваше, хулиганствахте, хулиганстваше, хулиганстваха, хулиганствал съм, хулиганствала съм, хулиганствало съм, хулиганствали сме, хулиганствал си, хулиганствала си, хулиганствало си, хулиганствали сте, хулиганствал е, хулиганствала е, хулиганствало е, хулиганствали са, бях хулиганствал, бях хулиганствала, бях хулиганствало, бяхме хулиганствали

вж. хулига`нствам хулиганстване, хулиганстването, хулиганствания, хулиганстванията

мн. хулига`нства, ср. Хулиганска проява.
Синоними: хулиганщина, безчинство, гавра, кощунство, поругание, хула, неуважение, незачитане, хъшлащина хулиганство, хулиганството, хулиганства, хулиганствата

хулига`нствуваш, несв. Хулиганствам. хулиганствувам, хулиганствуваме, хулиганствуваш, хулиганствувате, хулиганствува, хулиганствуват, хулиганствувах, хулиганствувахме, хулиганствува, хулиганствувахте, хулиганствува, хулиганствуваха, хулиганствувах, хулиганствувахме, хулиганствуваше, хулиганствувахте, хулиганствуваше, хулиганствуваха, хулиганствувал съм, хулиганствувала съм, хулиганствувало съм, хулиганствували сме, хулиганствувал си, хулиганствувала си, хулиганствувало си, хулиганствували сте, хулиганствувал е, хулиганствувала е, хулиганствувало е, хулиганствували са, бях хулига

хулителят, хулителя, мн. хулители, м. Човек, който хули.<br />прил. хулителски, хулителска, хулителско, мн. хули`телски.
Синоними: обвинител, клеветник, злословец хулител, хулителя, хулителят, хулители, хулителите, хулители, хулителю

мн. хули`телки, ж. Жена хулител. хулителка, хулителката, хулителки, хулителките

мн. хули`телства, ср. Хулителска проява.

хулиш, мин. св. хулих и хулих, мин. прич. хулил и хули`л, несв.; Кого, какво. Говоря хули по адрес на някого или нещо; злословя, ругая, оплювам.
Синоними: злословя, коря, укорявам, нападам, обвинявам, порицавам, охулвам, ругая, гавря се, клеветя, наклеветявам, позоря, одумвам, хвърлям кал, петня, черня, очерням, калям, окалям, клеймя, обиждам, оскърбявам, не одобрявам, оклеветявам, злословя по адрес на, опетнявам, бичувам, хокам хуля, хулим, хулиш, хулите, хули, хулят, хулих, хулихме, хули, хулихте, хули, хулиха, хулех, хулехме, хулеше, хулехте, хулеше, хулеха, хулил съм, хулила съм, хулило съм, хулили сме, хулил си, хулила си, хулило си, хулили сте, хулил е, хулила е, хулило е, хулили са, бях хулил, бях хулила, бях хулило, бяхме хулили, беше хулил, беше хулила, беше хулило, бяхте хулили, беше хулил, беше хулила, беше хулило, бяха хулили, ще хуля, ще хулим, ще хулиш, ще хулите, ще хули, ще хулят, ще съм хулил, ще съм хулила, ще съм хулило, ще сме хулили, ще си хулил, ще си хулила, ще си хулило, ще сте хулили

ж., само ед. Вид мазна глина, употребявана като козметично или хигиенно средство и др. Маска на лицето от хума. хума, хумата, хуми, хумите

хуманна, хуманно, мн. хуманни, прил. Човечен, човеколюбив, състрадателен, отзивчив. <em>Хуманен жест. Хуманна проява.</em><br />нареч. хуманно.
същ. хуманност, хуманността, ж.
Синоними: човеколюбив, човечен, хуманитарен, филантропичен, добър, милостив, милосърден, състрадателен, отзивчив, благороден хуманен, хуманния, хуманният, хуманна, хуманната, хуманно, хуманното, хуманни, хуманните

м., само ед.
1. Идеология, която поставя на първо място уважението към личността, към достойнството на човека.
2. Човечност, човеколюбие, хуманност. Проява на хуманизъм.
прил. хуманистичен, хуманистична, хуманистично, мн. хуманистични. хуманизъм, хуманизма, хуманизмът, хуманизми, хуманизмите, хуманизъма

мн. хумани`сти, м.
1. Привърженик и последовател на хуманизма.
2. Хуманен човек. хуманист, хуманиста, хуманистът, хуманисти, хуманистите, хуманисти, хуманисте

вж. хумани`зъм хуманистичен, хуманистичния, хуманистичният, хуманистична, хуманистичната, хуманистично, хуманистичното, хуманистични, хуманистичните

мн. хумани`стки, ж. Жена хуманист. хуманистка, хуманистката, хуманистки, хуманистките

хуманитарна, хуманитарно, мн. хуманита`рни, прил. Който се отнася към човешкото общество, към човека и неговата култура. Хуманитарни науки. Хуманитарно образование. хуманитарен, хуманитарния, хуманитарният, хуманитарна, хуманитарната, хуманитарно, хуманитарното, хуманитарни, хуманитарните

вж. хума`нен

вж. хума`нен
Синоними: човечност, човещина, човеколюбие, хуманитарност, филантропия, състрадание, отзивчивост, благородство, милост, милосърдие хуманност, хуманността, хуманности, хуманностите

мн. хуманои`ди, м. Човекоподобно същество от друга планета, което посещава Земята; извънземно. хуманоид, хуманоида, хуманоидът, хуманоиди, хуманоидите, хуманоида

мед. Дълга кост, разположена в областта на мишницата. Състои се от тяло и две епифизи.

м., само ед.
1. Насмешливо отношение към недостатъци, слабости и др., чрез което те се представят в комически вид и предизвикват смях. Чувство за хумор.
2. В изкуството и литературата — изобразяване на нещо или на някого в комичен план, така че да предизвика смях. Чудомир използва хумора, за да изобрази своите селяци.
прил. хумористичен, хумористична, хумористично, мн. хумористични. Хумористично предаване.
прил. хумористически, хумористическа, хумористическо, мн. хумористически.
Синоними: сатира, духовитост, подигравка, насмешка, шега, ирония, сарказъм, комизъм, комичност хумор, хумора, хуморът, хумори, хуморите, хумора

мн. хуморе`ски, ж.
1. Остар. Късо хумористично произведение (литературно или музикално). Играем хумореска.
2. Разг. Пренебр. Неистина, измислица. Стига си ми разправял хуморески!
Синоними: смешка, глума хумореска, хумореската, хуморески, хумореските

мн. хумори`сти, м.
1. Автор на хумористични художествени произведения.
2. Човек, който умее забавно да разказва смешни неща, да се шегува. хуморист, хумориста, хумористът, хумористи, хумористите, хумористи, хумористе

вж. ху`мор
Синоними: комичен, комически, сатиричен, смешен, смеховит, духовит, подигравателен, ироничен, саркастичен, шеговит хумористичен, хумористичния, хумористичният, хумористична, хумористичната, хумористично, хумористичното, хумористични, хумористичните

мн. хумори`стки, ж. Жена хуморист. хумористка, хумористката, хумористки, хумористките, хумористке

мн. ху`нти, ж. В латиноамериканските страни — заговорническа военна организация, която заграбва властта и налага режим на терор. хунта, хунтата, хунти, хунтите

мн. ху`рки, ж. Специално пригодена дълга пръчка, върху която се закрепва къделя вълна и др. при ръчно предене. хурка, хурката, хурки, хурките

мн. хусари, м.<br />1. ист. Някогашен конник с пика.<br />2. Конен войник или офицер в някои армии.<br />прил. хусарски, хусарска, хусарско, мн. хуса`рски. Хусарска стойка. хусар, хусаря, хусарят, хусари, хусарите, хусари, хусарю

вж. хуса`р хусарски, хусарския, хусарският, хусарска, хусарската, хусарско, хусарското, хусарски, хусарските