вж. хра`бър

вж. хра`бър
Синоними: мъжество, мъжественост, смелост, себеотрицание, себеотрицателност, самоотверженост, неустрашимост, безстрашие, доблест, кураж, сърцатост, решителност, дързост, безразсъдство, дух, въодушевление, живот, пламък, юначество, юначност, сила храброст, храбростта, храбрости, храбростите

храбра, храбро, мн. храбри, прил.<br />1. Който не се страхува, който проявява мъжество и решителност; смел, юначен, мъжествен, сърцат. <em>Храбра жена.</em><br />2. Който е проява на мъжество и решителност. <em>Храбро поведение.</em><br />нареч. храбро.
същ. храброст, храбростта, ж.
Синоними: мъжествен, неустрашим, безстрашен, смел, сърцат, самоотвержен, себеотрицателен, доблестен, войнствен, решителен, героичен, юначен, куражлия, дързък, безразсъден, безразсъдно смел, геройски, енергичен, жив, оживен, разгорещен, рицарски, кавалерски, внимателен, галантен, упорит храбър, храбрия, храбрият, храбра, храбрата, храбро, храброто, храбри, храбрите

мн. хралу`пи, ж. Дупка в ствола на дърво, образувана при изгниването му от старост.
Синоними: коруба, кухина хралупа, хралупата, хралупи, хралупите

хралупеста, хралупесто, мн. хралу`пести, прил. За дърво — който има хралупа. Хралупест дъб. хралупест, хралупестия, хралупестият, хралупеста, хралупестата, хралупесто, хралупестото, хралупести, хралупестите

храмът, храма, мн. храмове, (два) храма, м.
1. Богослужебна сграда; църква. Влизам в храма.
2. Прен. Място, където се изпитва благоговение пред това, което се създава или твори там. Театърът е храм на изкуството.
прил. храмов, храмова, храмово, мн. храмови (в 1 знач.).
Синоними: църква, обител, катедрала, светилище, олтар, светиня храм, храма, храмът, храмове, храмовете, храма

вж. храм храмов, храмовия, храмовият, храмова, храмовата, храмово, храмовото, храмови, храмовите

мн. храни`, ж.
1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна.
2. Прен. Само ед. Това, което задоволява вътрешни нужди. Храна за чувствата. Храна за ума.
3. Обикн. мн. Жито, зърно, фураж. Зърнени храни.
Синоними: ядене, гозба, готвено, манджа, ястие, продукти, продоволствие, кърма, провизии, запас, хранителни продукти, обед, вечеря храна, храната, храни, храните

хранена, хранено, мн. хра`нени, прил.
1. Разг. Охранен. Хранен добитък.
2. Остар. Доверен, верен. Хранен човек. хранен, хранения, храненият, хранена, хранената, хранено, храненото, хранени, хранените

вж. хра`ня хранене, храненето, хранения, храненията

мн. храненици, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява.<br />същ. умал. хранениче, хра`неничета, ср.
Синоними: готован, търтей храненик, храненика, храненикът, храненици, хранениците, храненици, храненико

мн. хра`неници, ж. Момиче храненик. храненица, храненицата, храненици, хранениците

вж. хра`неник хранениче, храненичето, храненичета, храненичетата

мн. храни`лища, ср. Място (помещение или сграда), където се съхраняват ценни и др. предмети. Хранилище за ръкописи.
Синоними: депо, склад, депозит, антрепозит, магазия, влагалище хранилище, хранилището, хранилища, хранилищата

мн. храни`лки, ж. Приспособление за хранене на животни и птици. Децата поставиха хранилки в гората. хранилка, хранилката, хранилки, хранилките

хранителна, хранително, мн. хранителни, прил.<br />1. Който се използва като храна. <em>Хранителни стоки.</em><br />2. Който е наситен с полезни за организма вещества; питателен.<br />3. Който произвежда храни. <em>Хранителен комбинат.</em><br />същ. хранителност, хранителността`, ж.
Синоними: питателен, богат, обилен, тлъст, мазен, тучен, силно подправен, пикантен, много сладък, изобилен, задоволяващ, засищащ хранителен, хранителния, хранителният, хранителна, хранителната, хранително, хранителното, хранителни, хранителните

вж. храни`телен хранителност, хранителността, хранителности, хранителностите

мн. хранопроводи, (два) хранопровода, м. Обикн. ед. Орган във форма на тръба, по която храната преминава от устата в стомаха.
прил. хранопроводен, хранопроводна, хранопроводно, мн. хранопроводни. хранопровод, хранопровода, хранопроводът, хранопроводи, хранопроводите, хранопровода

вж. хранопрово`д хранопроводен, хранопроводния, хранопроводният, хранопроводна, хранопроводната, хранопроводно, хранопроводното, хранопроводни, хранопроводните

ср., само ед. Процес на разграждане, смилане на храната в организма. Добро храносмилане.
прил. храносмилателен, храносмилателна, храносмилателно, мн. храносмилателни. Храносмилателен орган. храносмилане, храносмилането, храносмилания, храносмиланията

вж. храносми`лане храносмилателен, храносмилателния, храносмилателният, храносмилателна, храносмилателната, храносмилателно, храносмилателното, храносмилателни, храносмилателните

хрантутиш, мин. св. хрантутих и хрантутих, мин. прич. хрантутил и хрантутил, несв.; кого/какво. Разг. Грубо. Храня, издържам този, който не заслужава или от който няма никаква полза. <em>Цял живот хрантутеше сина си, това</em> <em>и е за отплата. Само ги хрантутим тия животни, а не растат.
Синоними: охранвам, прехранвам, храня, издържам, поддържам хрантутя, хрантутим, хрантутиш, хрантутите, хрантути, хрантутят, хрантутих, хрантутихме, хрантути, хрантутихте, хрантути, хрантутиха, хрантутех, хрантутехме, хрантутеше, хрантутехте, хрантутеше, хрантутеха, хрантутил съм, хрантутила съм, хрантутило съм, хрантутили сме, хрантутил си, хрантутила си, хрантутило си, хрантутили сте, хрантутил е, хрантутила е, хрантутило е, хрантутили са, бях хрантутил, бях хрантутила, бях хрантутило, бяхме хрантутили, беше хрантутил, беше хрантутила, беше хрантутило, бяхте хрантутили, беше хрантутил, беше хрантутила, беше хранту

храниш, мин. св. храних и храних, мин. прич. хранил и хранил, несв.; Кого, какво.<br />1. Давам храна да яде. <em>Отивам да храня децата. Храня добитък.</em><br />2. Осигурявам необходимите средства за издръжка; издържам. <em>Мъжът</em> <em>и не работи и тя трябва да ги храни.
храня се. 1. — Ям. Храня се в стол. Храня се бързо.
2. Издържам се, прехранвам се. От тези книги се храня.
същ. хранене, мн. хранения, ср. Две хранения на ден.

—-

храниш, мин. св. храних и храних, мин. прич. хранил и храни`л, несв. В съчетание със съществителни за чувство — изпитвам. Храня омраза. Храня голяма любов.
Синоними: нахранвам, угощавам, прехранвам, изхранвам, охранвам, подхранвам, кърмя, откърмям, тъпча, хрантутя, питая, отхранвам, отглеждам, тая, запазвам, поддържам, издържам, лелея, тая в душата си, изпитвам, чувствувам храня, храним, храниш, храните, храни, хранят, храних, хранихме, храни, хранихте, храни, храниха, хранех, хранехме, хранеше, хранехте, хранеше, хранеха, хранил съм, хранила съм, хранило съм, хранили сме, хранил си, хранила си, хранило си, хранили сте, хранил е, хранила е, хранило е, хранили са, бях хранил, бях хранила, бях хранило, бяхме хранили, беше хранил, беше хранила, беше хранило, бяхте хранили, беше хранил, беше хранила, беше хранило, бяха хранили, ще храня, ще храним, ще храниш, ще храните, ще храни, ще хранят, ще съм хранил, ще съм хранила, ще съм хранило, ще сме хра

храсваш, несв. и храсна, св. Разг. Храскам веднъж или поединично.

храскаш, несв. Разг. Удрям силно, със замах, като предизвиквам шум; хряскам, тряскам. хрумва ми (<em>ти, му, й, ни, ви, им</em>), несв. и <em>_хрумне ми, св. Внезапно ми идва наум, осенява ме. Постоянно ми хрумват разни идеи._
същ. хрумване, мн. хрумвания, ср.
Синоними: (словосъч.) идва ми на ума, сещам се, припомням си, спомням си, подсещам се, (словосъч.) теква ми, скимва ми, измислям, имам идея хрумне ми мин. св. хрумна ми, мин. прич. хрумнал ми, св. — вж. хрумва ми.

вж. хра`свам

храстът, храста, мн. храсти, (два) храста, м. Дребно дърво с тънък ствол и много разклонения, които започват още от повърхността на земята. Шипков храст.
същ. умал. храстче, мн. храстчета, ср.
прил. храстов, храстова, храстово, мн. храстови.
Синоними: грозд, чепка, кичур, китка храст, храста, храстът, храсти, храстите, храста

мн. храсталаци, (два) храсталака, м. Покрито с гъстоизраснали храсти място. Шмугнах се в храсталака.
Синоними: буренак, гъсталак, шубрак, гъстак, млада гора храсталак, храсталака, храсталакът, храсталаци, храсталаците, храсталака

вж. храст храстов, храстовия, храстовият, храстова, храстовата, храстово, храстовото, храстови, храстовите

вж. храст храстче, храстчето, храстчета, храстчетата

храчиш, мин. св. храчих и храчих, мин. прич. храчил и храчил, несв. Отделям, плюя храчка. <em>Храча кръв.</em><br />същ. храчене, ср.
Синоними: плюя, изплювам се, изхранвам се, изкашлям, изхрачвам храча, храчим, храчиш, храчите, храчи, храчат, храчих, храчихме, храчи, храчихте, храчи, храчиха, храчех, храчехме, храчеше, храчехте, храчеше, храчеха, храчил съм, храчила съм, храчило съм, храчили сме, храчил си, храчила си, храчило си, храчили сте, храчил е, храчила е, храчило е, храчили са, бях храчил, бях храчила, бях храчило, бяхме храчили, беше храчил, беше храчила, беше храчило, бяхте храчили, беше храчил, беше храчила, беше храчило, бяха храчили, ще храча, ще храчим, ще храчиш, ще храчите, ще храчи, ще храчат, ще съм храчил, ще съм храчила, ще съм храчило, ще сме хра

вж. хра`ча
Синоними: изкашляне, изхрачване, плюене храчене, храченето, храчения, храченията

мн. хра`чки, ж. Гъста слуз, която се отделя от секретите на белите дробове или носната кухина и се изхвърля през устата. Кървава храчка. храчка, храчката, храчки, храчките

мн. хребети, (два) хребета, м. Връхна част, гребен на планина.
Синоними: рътлина, било, гребен, чукар, рид, бърдо, рило, възвишение, височина, баир, хълм, скала, връх, превал, планинска верига хребет, хребета, хребетът, хребети, хребетите, хребета

ж., само ед. Възпаление на носната лигавица, придружено от сополи и често кихане; ринит. хрема, хремата, хреми, хремите

хремава, хремаво, мн. хре`мави, прил. Който има хрема. Хремаво дете. хремав, хремавия, хремавият, хремава, хремавата, хремаво, хремавото, хремави, хремавите

вж. хромел

мн. хризанте`ми, ж. Есенно цвете с големи кичести цветове по един на стрък. Бели хризантеми. хризантема, хризантемата, хризантеми, хризантемите

само мн. Органи за дишане на водни животни във форма на дъговидни твърди цепнатини по кожата. хриле, хрилете

хрипът, хрипа, мн. хрипове, (два) хрипа, м. Хриплив звук при дишане, обикн. в резултат на белодробно заболяване. хрип, хрипа, хрипът, хрипове, хриповете, хрипа

хрипкава, хрипкаво, мн. хрипкави, прил. Хриплив.<br />нареч. хрипкаво.
същ. хрипкавост, хрипкавостта, ж.
Синоними: глух, неясен, пресипнал хрипкав, хрипкавия, хрипкавият, хрипкава, хрипкавата, хрипкаво, хрипкавото, хрипкави, хрипкавите

вж. хри`пкав

вж. хри`пкав хрипкавост, хрипкавостта, хрипкавости, хрипкавостите

хриплива, хрипливо, мн. хрипливи, прил. За глас, звук — който не звучи чисто, ясно; глух, дрезгав, пресипнал, прегракнал, продран.<br />нареч. хрипливо. Пея хрипливо.
същ. хрипливост, хрипливостта, ж.
Синоними: хрипкав, дрезгав, прегракнал, пресипнал, гърлест хриплив, хрипливия, хрипливият, хриплива, хрипливата, хрипливо, хрипливото, хрипливи, хрипливите

вж. хрипли`в

мед. Прибавени към дишането патологични шумове. Образуват се при раздвижване от въздушната струя на намиращия се в трахеята, бронхите и кухините секрет. Различават се сухи хрипове (при наличие на жилав секрет в бронхите) и влажни хрипове (образуват се от течен секрет в бронхите и в каверни при преминаване на въздушната струя).

хрисима, хрисимо, мн. хрисими, прил. Разг.<br />1. Кротък, смирен, покорен. <em>Хрисимо дете.</em><br />2. Който изразява смиреност, покорство. <em>Хрисим поглед.</em> <em>Хрисими думи.</em><br />нареч. хрисимо.
същ. хрисимост, хрисимостта, ж.
Синоними: кротък, послушен, смирен, тих, спокоен, добродушен, мирен, скромен, благ, благовъзпитан, възпитан, благодушен, миловиден, изпълнителен, безропотен, покорен, мек, внимателен, деликатен, набожен, кротичък, отстъпчив, сговорчив, дискретен, непретрупан, обикновен хрисим, хрисимия, хрисимият, хрисима, хрисимата, хрисимо, хрисимото, хрисими, хрисимите

вж. хри`сим

вж. хри`сим
Синоними: податливост, послушание, покорство, сговорчивост, кротост хрисимост, хрисимостта, хрисимости, хрисимостите

християнизираш, несв. и св.; Кого, какво. Обръщам в християнска вяра.<br />същ. християнизиране, ср. християнизирам, християнизираме, християнизираш, християнизирате, християнизира, християнизират, християнизирах, християнизирахме, християнизира, християнизирахте, християнизира, християнизираха, християнизирах, християнизирахме, християнизираше, християнизирахте, християнизираше, християнизираха, християнизирал съм, християнизирала съм, християнизирало съм, християнизирали сме, християнизирал си, християнизирала си, християнизирало си, християнизирали сте, християнизирал е, християнизирала е, християнизирало е, християнизирали са, бях христи

вж. християнизи`рам християнизиране, християнизирането, християнизирания, християнизиранията

мн. христия`ни, м. Човек, който изповядва християнството. християнин, християнина, християнинът, християни, християните, християни, християнино

мн. христия`нки, ж. Жена християнин. християнка, християнката, християнки, християнките

вж. христия`нство християнски, християнския, християнският, християнска, християнската, християнско, християнското, християнски, християнските

ср., само ед.
1. Широкоразпространена религия, в основата на която лежи култът към Исус Христос.
2. Тези, които изповядват тази религия като цяло. Западно християнство.
прил. християнски, християнска, християнско, мн. християнски. Християнска религия. християнство, християнството, християнства, християнствата

христолюбива, христолюбиво, мн. христолюби`ви, прил. Който е предан християнин. Христолюбива жена. христолюбив, христолюбивия, христолюбивият, христолюбива, христолюбивата, христолюбиво, христолюбивото, христолюбиви, христолюбивите

мн. христома`тии, ж. Учебно помагало — сборник с подбрани текстове или откъси от текстове за изучаване. Христоматия по езикова култура. Христоматия по литература.
Синоними: антология, сбирка христоматия, христоматията, христоматии, христоматиите

хрома, хромо, мн. хроми, прил. Остар. Куц. <br /><br />----<br /><br />хромът, хрома, само ед., м. Химически елемент — сивкавобял метал с приложение в металургията за различни сплави или покрития.<br />прил. хромов, хромова, хромово, мн. хро`мови.
Синоними: куц, сакат, инвалид, недъгав, кьопав, тромав хром, хрома, хромът, хромове, хромовете, хрома

хрома, хромо, мн. хроми, прил. Остар. Куц. <br /><br />----<br /><br />хромът, хрома, само ед., м. Химически елемент — сивкавобял метал с приложение в металургията за различни сплави или покрития.<br />прил. хромов, хромова, хромово, мн. хро`мови.
Синоними: (същ.) куц, сакат, инвалид, недъгав, кьопав, тромав хром, хромия, хромият, хрома, хромата, хромо, хромото, хроми, хромите

куцам

Диал. ръчна мелница от два камъка; камък на ръчна мелница, воденичен камък хромел, хромела, хромелът, хромели, хромелите, хромела

хромираш, несв. и св.; Какво. Правя хромово покритие.<br />същ. хромиране, ср. хромирам, хромираме, хромираш, хромирате, хромира, хромират, хромирах, хромирахме, хромира, хромирахте, хромира, хромираха, хромирах, хромирахме, хромираше, хромирахте, хромираше, хромираха, хромирал съм, хромирала съм, хромирало съм, хромирали сме, хромирал си, хромирала си, хромирало си, хромирали сте, хромирал е, хромирала е, хромирало е, хромирали са, бях хромирал, бях хромирала, бях хромирало, бяхме хромирали, беше хромирал, беше хромирала, беше хромирало, бяхте хромирали, беше хромирал, беше хромирала, беше хромирало, бяха хромирали, ще хромирам, ще хромир

вж. хроми`рам хромиране, хромирането, хромирания, хромиранията

вж. хром хромов, хромовия, хромовият, хромова, хромовата, хромово, хромовото, хромови, хромовите

мн. хро`ники, ж.
1. ист. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Манасиева хроника.
2. Литературно произведение, което наподобява в излагането на събитията такова съчинение.
3. В периодичния печат — кратко съобщение за актуална случка, събитие или колонка с такива съобщения.
Синоними: летопис, анали, история, мемоари, спомени, записки хроника, хрониката, хроники, хрониките

хроникална, хроникално, мн. хроника`лни, прил. Който е построен като хроника. хроникален, хроникалния, хроникалният, хроникална, хроникалната, хроникално, хроникалното, хроникални, хроникалните

мн. хроникьо`ри, м.
1. Сътрудник във вестник, който събира материали за хрониката.
2. Човек, който излага в последователен ред събития, на които е съвременник, без да ги коментира. хроникьор, хроникьора, хроникьорът, хроникьори, хроникьорите, хроникьора

мн. хрони`сти, м. Истор. Автор на хроника (в 1 знач.); летописец. хронист, хрониста, хронистът, хронисти, хронистите, хронисти, хронисте

хронична, хронично, мн. хронични, прил. Който не се променя с времето или се повтаря циклично; траен, постоянен. <em>Хронично заболяване. Хроничен недоимък. Хроничен глад.</em><br />нареч. хронично.
Синоними: дълготраен, продължителен хроничен, хроничния, хроничният, хронична, хроничната, хронично, хроничното, хронични, хроничните

хроническа, хроническо, мн. хронически, прил. Хроничен.<br />нареч. хронически. хронически, хроническия, хроническият, хроническа, хроническата, хроническо, хроническото, хронически, хроническите

вж. хрони`чен

вж. хроноло`гия
Синоними: последователен, исторически хронологичен, хронологичния, хронологичният, хронологична, хронологичната, хронологично, хронологичното, хронологични, хронологичните

вж. хроноло`гия хронологически, хронологическия, хронологическият, хронологическа, хронологическата, хронологическо, хронологическото, хронологически, хронологическите

ж., само ед.
1. Изброяване на събитията в тяхната последователност по време. Правя хронология.
2. Последователност от събития във времето. Спазвам хронологията.
3. Спец. Помощна историческа наука, която датира събития и паметници.
прил. хронологичен, хронологична, хронологично, мн. хронологични.
прил. хронологически, хронологическа, хронологическо, мн. хронологически. Хронологически ред.
Синоними: последователност хронология, хронологията, хронологии, хронологиите

мн. хронометри, (два) хронометъра, м.
1. Астрономически прибор на точно измерване на времето.
2. Много точен часовник.
3. Такъв часовник, с който се отчита времето в спортни състезания. хронометър, хронометъра, хронометърът, хронометри, хронометрите, хронометъра

Сексуално удоволствие от разлика във възрастта на партньора. гр. хронос.

вж. хру`мва ми
Синоними: сещане, подсещане, досещане, спомняне, припомняне, напомняне, внушение, текване, скимване, идея, мисъл, проект, усмотрение, приумица, вътрешен импулс, инстинкт, порив, план, намерение, желание, прищявка, каприз, странна идея, чудатост хрумване, хрумването, хрумвания, хрумванията

хрупаш, несв.<br />1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен приглушен и отсечен шум. <em>Хрупам морков.</em><br />2. Издавам такъв шум при ядене. <em>Стига си хрупал, че ме дразниш.</em><br />същ. хрупане, ср.
Синоними: ям, дъвча, хрускам, схрусквам, схрупвам, сдъвквам, изяждам, изхрупвам хрупам, хрупаме, хрупаш, хрупате, хрупа, хрупат, хрупах, хрупахме, хрупа, хрупахте, хрупа, хрупаха, хрупах, хрупахме, хрупаше, хрупахте, хрупаше, хрупаха, хрупал съм, хрупала съм, хрупало съм, хрупали сме, хрупал си, хрупала си, хрупало си, хрупали сте, хрупал е, хрупала е, хрупало е, хрупали са, бях хрупал, бях хрупала, бях хрупало, бяхме хрупали, беше хрупал, беше хрупала, беше хрупало, бяхте хрупали, беше хрупал, беше хрупала, беше хрупало, бяха хрупали, ще хрупам, ще хрупаме, ще хрупаш, ще хрупате, ще хрупа, ще хрупат, ще съм хрупал, ще съм хрупала, ще съм хрупало, ще см

вж. хру`пам хрупане, хрупането, хрупания, хрупанията

хрупваш, несв. и хрупна, св. Хрупам веднъж или поединично.

хрупкава, хрупкаво, мн. хрупкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раздробяване. <em>Хрупкава кора. Хрупкави сладки. Хрупкав сняг.</em><br />същ. хрупкавост, хрупкавостта`, ж. хрупкав, хрупкавия, хрупкавият, хрупкава, хрупкавата, хрупкаво, хрупкавото, хрупкави, хрупкавите

вж. хру`пкав хрупкавост, хрупкавостта, хрупкавости, хрупкавостите

хрупкаш, несв. Хрупам леко, по малко.<br />същ. хрупкане, ср. хрупкам, хрупкаме, хрупкаш, хрупкате, хрупка, хрупкат, хрупках, хрупкахме, хрупка, хрупкахте, хрупка, хрупкаха, хрупках, хрупкахме, хрупкаше, хрупкахте, хрупкаше, хрупкаха, хрупкал съм, хрупкала съм, хрупкало съм, хрупкали сме, хрупкал си, хрупкала си, хрупкало си, хрупкали сте, хрупкал е, хрупкала е, хрупкало е, хрупкали са, бях хрупкал, бях хрупкала, бях хрупкало, бяхме хрупкали, беше хрупкал, беше хрупкала, беше хрупкало, бяхте хрупкали, беше хрупкал, беше хрупкала, беше хрупкало, бяха хрупкали, ще хрупкам, ще хрупкаме, ще хрупкаш, ще хрупкате, ще хрупка, ще хрупка

вж. хру`пкам
Синоними: гризане, хапане, кълване хрупкане, хрупкането, хрупкания, хрупканията

хрупнеш, мин. св. хрупнах, мин. прич. хру`пнал, св. — вж. хрупвам.

хрусваш, несв. и хрусна, св. Хрускам веднъж или поединично. хрусвам, хрусваме, хрусваш, хрусвате, хрусва, хрусват, хрусвах, хрусвахме, хрусва, хрусвахте, хрусва, хрусваха, хрусвах, хрусвахме, хрусваше, хрусвахте, хрусваше, хрусваха, хрусвал съм, хрусвала съм, хрусвало съм, хрусвали сме, хрусвал си, хрусвала си, хрусвало си, хрусвали сте, хрусвал е, хрусвала е, хрусвало е, хрусвали са, бях хрусвал, бях хрусвала, бях хрусвало, бяхме хрусвали, беше хрусвал, беше хрусвала, беше хрусвало, бяхте хрусвали, беше хрусвал, беше хрусвала, беше хрусвало, бяха хрусвали, ще хрусвам, ще хрусваме, ще хрусваш, ще хрусвате, ще хрусва, ще хрусва

хрускаш, несв.<br />1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен рязък шум. <em>Хрускам дражета.</em><br />2. Хрущя.<br />същ. хрускане, ср. хрускам, хрускаме, хрускаш, хрускате, хруска, хрускат, хрусках, хрускахме, хруска, хрускахте, хруска, хрускаха, хрусках, хрускахме, хрускаше, хрускахте, хрускаше, хрускаха, хрускал съм, хрускала съм, хрускало съм, хрускали сме, хрускал си, хрускала си, хрускало си, хрускали сте, хрускал е, хрускала е, хрускало е, хрускали са, бях хрускал, бях хрускала, бях хрускало, бяхме хрускали, беше хрускал, беше хрускала, беше хрускало, бяхте хрускали, беше хрускал, беше хрускала, беше хрускало, бяха хрускали, ще хрускам, ще хрускаме, ще хрускаш, ще хрускате, ще хруска, ще хруска

вж. хру`скам хрускане, хрускането, хрускания, хрусканията

хруснеш, мин. св. хруснах, мин. прич. хру`снал, св. — вж. хрусвам. хрусна, хруснем, хруснеш, хруснете, хрусне, хруснат, хруснах, хруснахме, хрусна, хруснахте, хрусна, хруснаха, хруснех, хруснехме, хруснеше, хруснехте, хруснеше, хруснеха, хруснал съм, хруснала съм, хруснало съм, хруснали сме, хруснал си, хруснала си, хруснало си, хруснали сте, хруснал е, хруснала е, хруснало е, хруснали са, бях хруснал, бях хруснала, бях хруснало, бяхме хруснали, беше хруснал, беше хруснала, беше хруснало, бяхте хруснали, беше хруснал, беше хруснала, беше хруснало, бяха хруснали, ще хрусна, ще хруснем, ще хруснеш, ще хруснете, ще хрусне, ще хруснат, ще

вж. хрущя` хрущене, хрущенето, хрущенета, хрущенетата

хрущиш, мин. св. хрущях, мин. прич. хрущял, несв. Издавам специфичен шум като при раздробяване на нещо твърдо. <em>Костилките хрущяха</em> <em>между зъбите на прасето.</em><br />същ. хрущене, ср.
Синоними: скриптя, скърцам хрущя, хрущим, хрущиш, хрущите, хрущи, хрущят, хрущях, хрущяхме, хрущя, хрущяхте, хрущя, хрущяха, хрущях, хрущяхме, хрущеше, хрущяхте, хрущеше, хрущяха, хрущял съм, хрущяла съм, хрущяло съм, хрущели сме, хрущял си, хрущяла си, хрущяло си, хрущели сте, хрущял е, хрущяла е, хрущяло е, хрущели са, бях хрущял, бях хрущяла, бях хрущяло, бяхме хрущели, беше хрущял, беше хрущяла, беше хрущяло, бяхте хрущели, беше хрущял, беше хрущяла, беше хрущяло, бяха хрущели, ще хрущя, ще хрущим, ще хрущиш, ще хрущите, ще хрущи, ще хрущят, ще съм хрущял, ще съм хрущяла, ще съм хрущяло, ще сме хру

мн. хрущяли, (два) хрящяла, м. Вид ненапълно втвърдена костна тъкан в организма на човек или животно.
прил. хрущялен, хрущялна, хрущялно, мн. хрущялни. хрущял, хрущяла, хрущялът, хрущяли, хрущялите, хрущяла

вж. хрущя`л хрущялен, хрущялния, хрущялният, хрущялна, хрущялната, хрущялно, хрущялното, хрущялни, хрущялните

хрътът, хръта, мн. хрътове, (два) хръта, м. Остар. Ловно куче с дълго и елегантно тяло.

мн. хръ`тки, ж.
1. Хрът.
2. Женски хрът. хрътка, хрътката, хрътки, хрътките

хрянът, хряна, мн. хрянове, (два) хряна, м. Културно растение с дебел лют корен, използван като подправка.
прил. хрянов, хрянова, хряново, мн. хрянови. хрян, хряна, хрянът, хрянове, хряновете, хряна

хрясваш, несв. и хрясна, св. Хряскам веднъж или поединично.

хря`скаш, несв. Разг. Храскам.

хряснеш, мин. св. хряснах, мин. прич. хря`снал, св. — вж. хрясвам. хрясна, хряснем, хряснеш, хряснете, хрясне, хряснат, хряснах, хряснахме, хрясна, хряснахте, хрясна, хряснаха, хряснех, хряснехме, хряснеше, хряснехте, хряснеше, хряснеха, хряснал съм, хряснала съм, хряснало съм, хряснали сме, хряснал си, хряснала си, хряснало си, хряснали сте, хряснал е, хряснала е, хряснало е, хряснали са, бях хряснал, бях хряснала, бях хряснало, бяхме хряснали, беше хряснал, беше хряснала, беше хряснало, бяхте хряснали, беше хряснал, беше хряснала, беше хряснало, бяха хряснали, ще хрясна, ще хряснем, ще хряснеш, ще хряснете, ще хрясне, ще хряснат, ще