мед. Натрупване на хиалин в стените на кръвоносните съдове и в междуклетъчното вещество на различни органи.

мед. Отвор, отвърстие. хиатус, хиатуса, хиатусът, хиатуси, хиатусите, хиатуса

мн. хибриди, (два) хибрида, м. Спец. Организъм, получен в резултат от кръстосването на различни видове, сортове, раси и др.; мелез, кръстоска.
прил. хибриден, хибридна, хибридно, мн. хибридни. Хибридни домати. Хибридна овца. хибрид, хибрида, хибридът, хибриди, хибридите, хибрида

вж. хибри`д хибриден, хибридния, хибридният, хибридна, хибридната, хибридно, хибридното, хибридни, хибридните

ж., само ед.
1. Спец. Дял от медицината, който проучва причините за болестите и условията за запазване на здравето.
2. Чистотата като условие за здраве. Поддържам добра хигиена.
3. Мерки и правила за запазване на здравето, често свързани с характера на професията. Хигиена на научния труд.
прил. хигиенен, хигиенна, хигиенно, мн. хигиенни.
Синоними: здравеопазване, чистота хигиена, хигиената, хигиени, хигиените

вж. хигие`на хигиенен, хигиенния, хигиенният, хигиенна, хигиенната, хигиенно, хигиенното, хигиенни, хигиенните

хигиенизираш, несв. и св.; Какво. Привеждам в съответствие с хигиенните изисквания. <em>Хигиенизирам сградата.</em><br />същ. хигиенизиране, ср. хигиенизирам, хигиенизираме, хигиенизираш, хигиенизирате, хигиенизира, хигиенизират, хигиенизирах, хигиенизирахме, хигиенизира, хигиенизирахте, хигиенизира, хигиенизираха, хигиенизирах, хигиенизирахме, хигиенизираше, хигиенизирахте, хигиенизираше, хигиенизираха, хигиенизирал съм, хигиенизирала съм, хигиенизирало съм, хигиенизирали сме, хигиенизирал си, хигиенизирала си, хигиенизирало си, хигиенизирали сте, хигиенизирал е, хигиенизирала е, хигиенизирало е, хигиенизирали са, бях хигиенизирал, бях хигиенизирала, бях хигиенизирало, бяхме хигиенизирали

вж. хигиенизи`рам хигиенизиране, хигиенизирането, хигиенизирания, хигиенизиранията

хигиенична, хигиенично, мн. хигиенични, прил. Който е съобразен с изискванията на хигиената; здравословно чист.<br />нареч. хигиенично.
същ. хигиеничност, хигиеничността, ж.
Синоними: здравословен, санитарен, здрав, чист, слънчев, проветрен хигиеничен, хигиеничния, хигиеничният, хигиенична, хигиеничната, хигиенично, хигиеничното, хигиенични, хигиеничните

вж. хигиени`чен

хигроскопична, хигроскопично, мн. хигроскопични, прил. Който лесно всмуква, поема влага. <em>Хигроскопичен памук.</em><br />същ. хигроскопичност, хигроскопичността`, ж. хигроскопичен, хигроскопичния, хигроскопичният, хигроскопична, хигроскопичната, хигроскопично, хигроскопичното, хигроскопични, хигроскопичните

вж. хигроскопи`чен хигроскопичност, хигроскопичността, хигроскопичности, хигроскопичностите

мит. Многоглаво чудовище, убито от Херакъл хидра, хидрата, хидри, хидрите

ж, само ед. Спец. Наука, която изучава физичните свойства на течностите и приложението им в техниката. хидравлика, хидравликата, хидравлики, хидравликите

хидравлична, хидравлично, мн. хидравли`чни, прил.
1. Който се отнася до хидравлика.
2. Който използва физичните свойства на течностите, за да действа. Хидравлична машина. хидравличен, хидравличния, хидравличният, хидравлична, хидравличната, хидравлично, хидравличното, хидравлични, хидравличните

хидравлическа, хидравлическо, мн. хидравли`чески, прил. Хидравличен. хипер- Първа съставна част на думи със значение много повече от нормалното; свръх, напр. хиперинфлация, хиперсексуалност, хиперфункция и др.

мед. Гнойно възпаление на потните жлези, най-често се предизвиква от златистия стафилокок. Локализира се в аксиларните ямки, гениталната и перианалната област и др.

мед. Наличие на повишено количество околоплодни води.

мед. Отравяне с живак.

мед. Събиране на серозна течност в ставната кухина.

мн. хидрати, (два) хидрата, м. Спец. Химическо съединение с ОН група; основа. хидрат, хидрата, хидратът, хидрати, хидратите, хидрата

ср., само ед. Спец. Насищане на съединение с вода, без да се осъществява химическо преразлагане. хидратиране, хидратирането, хидратирания, хидратиранията

мед. Увеличено съдържание на вода в кръвта.

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от жлезистия епител на потните жлези.

мед. Основният глюкокортикоиден хормон секретиран от надбъбречната жлеза. Неговият синтетичен дубликат, приложен локално или системно, се използва за лечението на възпаления, алергии, колагенози, астма, недостатъчност на надбъбречната кора, шок и някои неплазми. хидрокортизон, хидрокортизона, хидрокортизонът, хидрокортизони, хидрокортизоните, хидрокортизона

мн. хидролози, м. Специалист по хидрология.<br />прил. хидроложки, хидроложка, хидроложко, мн. хидроло`жки. хидролог, хидролога, хидрологът, хидролози, хидролозите, хидролози

ж., само ед. Спец. Наука за движението и разпространението на водата над и под земята и в атмосферата. хидрология, хидрологията, хидрологии, хидрологиите

вж. хидроло`г хидроложки, хидроложкия, хидроложкият, хидроложка, хидроложката, хидроложко, хидроложкото, хидроложки, хидроложките

мед. Разширяване на бъбречното легенче и чашки поради нарушено оттичане на урината, напр. при обструкция на уретера от тумор, конкремент и др.

Название на воден обект — река, езеро, море.
вж. топоним хидроним, хидронима, хидронимът, хидроними, хидронимите, хидронима

мед. Натрупване на трансудат в перикардната торбичка.

мед. Събиране на гнойна урина в бъбречното легенче и чашки. Най-често е резултат от бактериална инфекция, възникнала след обструкция на уретер.

мн. хидроплани, (два) хидроплана, м. Самолет, който е пригоден за излитане от вода и кацане във вода. хидроплан, хидроплана, хидропланът, хидроплани, хидропланите, хидроплана

мед. Събиране на газ (въздух) и серозна течност в плевралното пространство.

мед. Събиране на серозна течност (трансудат) в тъканите (особено в подкожната тъкан) и в телесните кухини.

мед. Изпълнена със серозна течност (трансудат) и разширена маточната тръба поради стеснение на абдоминалния й край, напр. след прекаран салпингит.

ж., само ед. Спец. Водната обвивка на Земята. хидросфера, хидросферата, хидросфери, хидросферите

хидротермална, хидротермално, мн. хидротерма`лни, прил. Който се отнася до топли минерални води. Хидротермален извор. хидротермален, хидротермалния, хидротермалният, хидротермална, хидротермалната, хидротермално, хидротермалното, хидротермални, хидротермалните

мед. Събиране на серозна течност (трансудат) в плевралното пространство.

мед. Събиране на серозна течност между париеталния и висцералния лист на tunica vaginalis на тестиса.

мед. Увеличаване на ликвора в мозъчните стомахчета, в субарахноидното пространство. Най-честата причина е блокиране на ликворните пътища от малформации, тумори, абсцеси и др. По-рядко се дължи на нарушена абсорбция на ликвор, хиперпродукция на ликвор и др. Различават се некомуницираща (обтурационна) и комуницираща хидроцефалия. хидроцефалия, хидроцефалията, хидроцефалии, хидроцефалиите

мед. Киста на потна жлеза, кистозно разширение на изходния канал на потна жлеза.

мн. хие`ни, ж. Хищен бозайник от рода на кучетата, който се храни основно с мърша.
Синоними: грабител, хищник, пантера, кръволок, кръвожадник хиена, хиената, хиени, хиените, хиено

мн. хи`жи, ж.
1. Туристическа база в планината. Високопланинска хижа.
2. Остар. Малка къща; колиба.
Синоними: колиба, къщурка, къщица, барака, заслон, виличка, къщичка, колибка хижа, хижата, хижи, хижите

хиксът, хикса, мн. хиксове, (два) хикса, м.
1. Название на двадесет и третата буква от латинската азбука.
2. Название на неизвестна величина или на непознат обект. В деня хикс.
Синоними: неизвестна величина, неизвестно, нещо неизвестно, неизвестна личност хикс, хикса, хиксът, хиксове, хиксовете, хикса

хилава, хилаво, мн. хилави, прил. Който е много слаб; нездрав, немощен, неразвит. <em>Хилаво дете. Хилаво цвете.</em><br />същ. хилавост, хилавостта`, ж.
Синоними: слаб, слабоват, немощен, слабосилен, неразвит, недъгав, хром, сакат, инвалид, болен, болнав, болезнен, негоден, неспособен, некадърен, изчерпан, изтощен, изхабен, упадъчен, крехък, чуплив, нежен, деликатен, дребен, недорасъл, кекав хилав, хилавия, хилавият, хилава, хилавата, хилаво, хилавото, хилави, хилавите

вж. хи`лав
Синоними: слабост, слабоватост, немощност, недъгавост, негодност, некадърност, изтощеност, изчерпаност, изхабеност, упадъчност, кекавост, немощ хилавост, хилавостта, хилавости, хилавостите

мн. хи`лки, ж.
1. Приспособление за игра на тенис на маса, което има елипсовидна плоска форма и дръжка.
2. Прен. Жарг. Много слаб човек. хилка, хилката, хилки, хилките

Болест при рибите, при която бактерии покриват тялото на рибата и се хранят с епителни клетки от кожата и хрилете.

Учение, според което всички форми на материята притежават чувсвителност и жизнедеятелност;всеодушевеност на природата.

мед. Хлътнала част на даден орган, където влизат и излизат съдове (кръвоносни и лимфни) и нерви, напр. хилус на белия дроб, на бъбрека и др. хилус, хилуса, хилусът, хилуси, хилусите, хилуса

мн. хиляди, ж.<br />1. Хиляда единици.<br />2. Само мн. Извънредно много. <em>Направихме хиляди разговори, изтърпяхме хиляди неприятности и пак нищо.</em><br />прил. хиляден, хилядна, хилядно, мн. хилядни. <em>Хилядно множество. Не</em> <em>и достигнаха няколко хилядни от секундата. —, —, —, хиляда, хилядата, —, —, хиляди, хилядите, хиляди, хиляда, хилядата, хиляда, хилядата, хиляда, хилядата, —, —, —, —

мн. хиляда`рки, ж. Разг. Хиляда лева, както и банкнота от хиляда лева. Получавам няколко хилядарки. хилядарка, хилядарката, хилядарки, хилядарките

вж. хи`ляда хиляден, хилядния, хилядният, хилядна, хилядната, хилядно, хилядното, хилядни, хилядните

вж. хилядоле`тие хилядолетен, хилядолетния, хилядолетният, хилядолетна, хилядолетната, хилядолетно, хилядолетното, хилядолетни, хилядолетните

мн. хилядолетия, ср. Период от хиляда години.<br />прил. хилядолетен, хилядолетна, хилядолетно, мн. хилядоле`тни. хилядолетие, хилядолетието, хилядолетия, хилядолетията

мед. Лигавична гънка, която частично закрива входа на влагалището. Има различна форма — полулунна, пръстеновидна, решетъчна и др. химен, химена, хименът, химени, химените, химена

мед. Хирургичен шев на разкъсан химен.

мн. химери, ж. Нещо нереално, непостижимо, измислено; блян, мечта, мираж, утопия, илюзия. <em>Празни химери.</em><br />прил. химерен, химерна, химерно, мн. химерни.<br />прил. химеричен, химерична, химерично, мн. химери`чни.
Синоними: утопия, измама, призрак, мираж, лъжа, фикция, заблуда, фантазия, мечта, блян, идеал, сън, нереалност, неосъществимост, недействителност, нещо недействително, илюзия химера, химерата, химери, химерите

вж. химе`ра химерен, химерния, химерният, химерна, химерната, химерно, химерното, химерни, химерните

вж. химе`ра
Синоними: отвлечен, фиктивен, неосъществим, невъзможен, неизпълним, нереализуем, недействителен, нереален, неприложим, абстрактен, утопичен, фантастичен, въображаем, далечен, имагинерен, идеалистичен, несъществуващ, лъжовен химеричен, химеричния, химеричният, химерична, химеричната, химерично, химеричното, химерични, химеричните

мн. хими`ци, м. Специалист по химия. химик, химика, химикът, химици, химиците, химика

мн. химикали, (два) химикала, м.
1. Получен по химически път препарат.
2. Разг. Пълнител за писане, зареден със специално мастило. химикал, химикала, химикалът, химикали, химикалите, химикала

мн. химика`лки, ж. Приспособление за писане, в което се поставя химикал (във 2 знач.). химикалка, химикалката, химикалки, химикалките

химична, химично, мн. хими`чни, прил. Химически. химичен, химичния, химичният, химична, химичната, химично, химичното, химични, химичните

химическа, химическо, мн. хими`чески, прил.
1. Който се отнася до химия. Химическо съединение.
2. В който се използват продукти, средства на химията. Химическа обработка на почвата. Химическо чистене. Химическа война.
3. Който е предназначен за изследвания по химия или за приложението им в практиката. Химически комбинат. Химически кабинет.
* Химически молив. — Вид молив, чийто писец се разтваря във вода. химически, химическия, химическият, химическа, химическата, химическо, химическото, химически, химическите

мн. хими`чки, ж. Жена химик. химичка, химичката, химички, химичките

ж., само ед.
1. Спец. Наука, която се занимава със свойствата на различните вещества, с техния състав и със съединяването помежду им.
2. Разг. Пренебр. Това, което не е естествено, от природата, а получено по химичен път (обикн. за продукти). химия, химията, химии, химиите

химнът, химна, мн. химни, (два) химна, м.
1. Официална тържествена песен като символ на държава или на организация, съюз и др. Национален химн.
2. Прен. Тържествена песен или стихотворение, слово с хвалебствено съдържание. Рецитирам химни.
Синоними: песен, хвалебна песен, хвала, възхваление, хвалебствие химн, химна, химнът, химни, химните, химна

м., само ед. Силногорчиво лекарство против малария, тиф и др., получавано от кората на специално южноамериканско растение.
прил. хининов, хининова, хининово, мн. хининови. хинин, хинина, хининът, хинини, хинините, хинина

вж. хини`н хининов, хининовия, хининовият, хининова, хининовата, хининово, хининовото, хининови, хининовите

мед. Понижена чувствителност за болка.

мед. Абнормна острота на слуха — състояние, при коено нормални звукове се възприемат необикновено силно.

мед. Повишена чувствителност за болка.

мед. Повишена киселинност на стомашния сок.

мн. хипе`рболи, ж. Спец. Стилистично средство, което се основава върху преувеличението. хипербола, хиперболата, хиперболи, хиперболите

хиперболизираш, несв. и св. Преувеличавам, засилвам.<br />същ. хиперболизиране, ср. хиперболизирам, хиперболизираме, хиперболизираш, хиперболизирате, хиперболизира, хиперболизират, хиперболизирах, хиперболизирахме, хиперболизира, хиперболизирахте, хиперболизира, хиперболизираха, хиперболизирах, хиперболизирахме, хиперболизираше, хиперболизирахте, хиперболизираше, хиперболизираха, хиперболизирал съм, хиперболизирала съм, хиперболизирало съм, хиперболизирали сме, хиперболизирал си, хиперболизирала си, хиперболизирало си, хиперболизирали сте, хиперболизирал е, хиперболизирала е, хиперболизирало е, хиперболизирали са, бях хиперб

хиперболична, хиперболично, мн. хиперболични, прил.<br />1. Който се отнася до хипербола.<br />2. Прен. Преувеличен, изопачен.<br />нареч. хиперболично.
същ. хиперболичност, хиперболичността, ж. хиперболичен, хиперболичния, хиперболичният, хиперболична, хиперболичната, хиперболично, хиперболичното, хиперболични, хиперболичните

вж. хиперболи`чен

вж. хиперболи`чен хиперболичност, хиперболичността, хиперболичности, хиперболичностите

мед. Повишена вентилация на белите дробове поради учестено и задълбочено дишане. хипервентилация, хипервентилацията, хипервентилации, хипервентилациите

мед. Патологично състояние, причинено от прием на много високи дози витамини, напр. на витамин А (хипервитаминоза А), на витамин Д (хипервитаминоза Д).

мед. Понижена реактивност на организма.

мед. Повишени стойности на глюкозата в кръвта.

мед. вж. полицитемия

мед. вж. полидактилия

мед. Кръвонапълнен, съдържащ повишено количество кръв.

мед. Повишено кръвонапълване на определен орган или съдова област поради увеличен артериален приток на кръв — артериална хиперемия. При венозна хиперемия е налице венозен застой поради затруднено оттичане на кръвта от определена област.

мед. Повишена реактивност на организма.

мед. Повишена чувствителност към различни видове дразнения, напр. допир, болка и др.

мед. Повишени стойности на въглероден диоксид в кръвта.

мед. Прекомерно вроговяване на епидермиса, при което той задебелява. Образува се по-голямо количество рогово вещество в отделни части на тялото, напр. длани, ходила и др.

мед. вж. липемия

мед. вж. липемия

мед. Успоредните лъчи след пречупване от окото се пресичат зад ретината, т. е. окото е по-слабо пречупващо.

мед. Аденокарцином на бъбрека, изхождащ от епитела на проксималните извити каналчета. Най-чест е светлоклетъчния вариант. Характеризира се с макроскопска хематурия, болка, палпираща се туморна маса в корема и др.

мед. вж. хиперметропия

мед. Изострено обоняние.

мед. Патологично разрастване на кост.

мед. Прекомерна пигментация на кожата, обикновено в следствие на увеличено количество меланин в дермата или епидермиса (меланоза). Хиперпигментацията може да възникне в резултат на излагане на слънчева светлина, химикали или други вещества или на нарушено метаболитно равновесие. Бива локализирана или генерализирана.

мед. Повишаване на телесната температурата над 41 ºС.

мед. Хиперфункция на аденохипофизата.

мед. Процес, при който се увеличава обема на даден орган в резултат на увеличаване на броя на паренхимните клетки. Различават се физиологична хиперплазия (напр. нарастване на млечните жлези през пубертета) и патологична хиперплазия (напр. в простатната жлеза, в надбъбречните жлези и др. ). хиперплазия, хиперплазията, хиперплазии, хиперплазиите

мед. Учестено и по-дълбоко дишане от нормалното.

мед. Болестно усилени рефлекси, например при тиреотоксикоза, тетанус, при увреждане на пирамидния път и др.

мед. Повишено слюноотделяне, повишена секреция на слюнчените жлези.

мед. Увеличено разстояние между двете очи.

мед. Повишено хидростатично налягане в съдове, кухини или в кухи органи, напр. артериална хипертензия (повишено кръвно налягане), интраабдоминална хипертензия и др.

мед. Болестно повишена емоционална реактивност — силна радост, веселост или гняв. Наблюдава се при манийния синдром.

мед. вж. хипертиреоидизъм

мед. Нарушение на функцията на щитовидната жлеза, при което има прекомерно образуване на щитовидни хормони (тироксин — Т4 и трийодтиронин Т3) и повишаване на концентрацията им в циркулиращата кръв. Характеризира се с ускорен метаболизъм, най-често проявяващ се с повишена телесна температура, тахикардия и сърцебиене, тревожност, превъзбуда, тремор, диария, загуба на тегло и в определени случаи екзофталм.

мед. 1. Повишен мускулен тонус.
2. Повишено кръвно налягане, артериална хипертония. хипертония, хипертонията, хипертонии, хипертониите

мед. Патологично състояние, при което космите по тялото се увеличават, удължават, задебеляват и пигментират. Може да се дължи на ендокринни заболявания, тумори, медикаменти (кортикостероиди, АСТН, андрогени и др. ).

ж., само ед. Спец. Неестествено, прекалено увеличаване обема на орган, тъкан и под. хипертрофия, хипертрофията, хипертрофии, хипертрофиите

мед. Повишено потоотделяне.

мед. Повишено съдържание на холестерол в кръвта.

мед. Намалена чувствителност към различни стимули, например допир, болка и др. хипо- Представка, която в сложни думи указва по-ниско от нормалното и редното или нещо по-ниско.

мн. хи`пита, ср. Представител на младежко движение от края на 60-те години на ХХ в., което се бунтува срещу традиционните норми и отрича традиционните буржоазни ценности, нрави, облекло, морал. хипи, хипито, хипита, хипитата

мн. хи`пита, ср. Представител на младежко движение от края на 60-те години на ХХ в., което се бунтува срещу традиционните норми и отрича традиционните буржоазни ценности, нрави, облекло, морал. хипи, хипи, хипи, хипи, хипи, хипи, хипи, хипи, хипи

ж., само ед.
1. Предизвикано под чуждо влияние сънно състояние, при което лице, изпаднало в такова състояние, се подчинява на чужда воля.
2. Прен. Силно увлечение; омая. Поддаде се на хипнозата на гласа му.
прил. хипнотичен, хипнотична, хипнотично, мн. хипнотични. Хипнотично въздействие. Хипнотичен сън.
прил. хипнотически, хипнотическа, хипнотическо, мн. хипнотически.
Синоними: внушение, внушаемост, влияние, въздействие, смайване, замайване, шемет хипноза, хипнозата, хипнози, хипнозите

мн. хипнотизатори, м. Човек, който предизвиква хипноза.<br />прил. хипнотизаторски, хипнотизаторска, хипнотизаторско, мн. хипнотиза`торски. хипнотизатор, хипнотизатора, хипнотизаторът, хипнотизатори, хипнотизаторите, хипнотизатори, хипнотизаторе

мн. хипнотиза`ции, ж. Хипнотизиране. хипнотизация, хипнотизацията, хипнотизации, хипнотизациите

хипнотизираш, несв. и св.; Кого. Правя да изпадне в състояние на хипноза. <em>Хипнотизираха го с поглед.</em><br />същ. хипнотизиране, ср. хипнотизирам, хипнотизираме, хипнотизираш, хипнотизирате, хипнотизира, хипнотизират, хипнотизирах, хипнотизирахме, хипнотизира, хипнотизирахте, хипнотизира, хипнотизираха, хипнотизирах, хипнотизирахме, хипнотизираше, хипнотизирахте, хипнотизираше, хипнотизираха, хипнотизирал съм, хипнотизирала съм, хипнотизирало съм, хипнотизирали сме, хипнотизирал си, хипнотизирала си, хипнотизирало си, хипнотизирали сте, хипнотизирал е, хипнотизирала е, хипнотизирало е, хипнотизирали са, бях хипнотизирал, бях хипнотизирала, бях хипнотизирало, бяхме хипнотизирали

вж. хипнотизи`рам хипнотизиране, хипнотизирането, хипнотизирания, хипнотизиранията

вж. хипно`за хипнотичен, хипнотичния, хипнотичният, хипнотична, хипнотичната, хипнотично, хипнотичното, хипнотични, хипнотичните

мед. Дефицит на един или повече витамини в резултат на недостатъчен прием с храната.

мед. Оскъдна или намалена млечна секреция в периода на лактация.

мед. Понижени стойности на глюкозата в кръвта. хипогликемия, хипогликемията, хипогликемии, хипогликемиите

мн. хиподруми, (два) хиподрума, м. Специално пригодена площадка (стадион) за конни състезания. хиподрум, хиподрума, хиподрумът, хиподруми, хиподрумите, хиподрума

мед. Понижени стойности на въглероден диоксид в кръвта, напр. поради хипервентилация.

мед. Понижено съдържание на кислород в кръвта.

мед. Понижено съдържание на кислород в тъканите. хипоксия, хипоксията, хипоксии, хипоксиите

мед. Много слаба, оскъдна менструация, продължаваща не повече от 2-3 дни.

мед. Отслабване на паметта. хипопион-кератит мед. вж. пълзяща язва на роговицата

мед. Състояние дължащо се на намаляване до пълно преустановяване на секрецията на един, два или всички хормони на предния дял на хипофизата (аденохипофиза). Получава се в резултат на частично до пълно унищожаване на хипофизата или липса на хипоталамична стимулация.

мед. Недоразвитие на тъкан или орган, напр. хипоплазия на бъбрека.

мн. хипопотами, (два) хипопотама, м. Огромен южноафрикански бозайник с голяма глава и дебела кожа, който обитава гори и езера; речен кон. хипопотам, хипопотама, хипопотамът, хипопотами, хипопотамите, хипопотама

мед. Намаление на количеството на протромбин в циркулиращата кръв.

мед. Понижено слюноотделяне, понижена секреция на слюнчените жлези.

мед. Намалено обоняние.

мед. Вродена аномалия, при която уретрата е недоразвита и външният уретрален отвор се разполага на различни места по вентралната (долната) страна на пениса. Различават се: гландуларна, коронарна, корпорална, пеноскротална и перинеална хипоспадия.

Предавам обективно съществуване на отвлечена представа, признак, качество при идеалистическата философия.

мн. хипоте`зи, ж.
1. Научно предположение, което подлежи на доказване.
2. Предположение, допускане. Имам своя хипотеза.
Синоними: предположение, вероятност, евентуалност, догадка хипотеза, хипотезата, хипотези, хипотезите

мед. Медиално надлъжно възвишение на дланта на ръката, предизвикано от мускулите на малкия пръст.

мед. Понижено хидростатично налягане в съдове, кухини или в кухи органи, напр. артериална хипотензия (понижено кръвно налягане). хипотензия, хипотензията, хипотензии, хипотензиите

мн. хипотену`зи, ж. Спец. В геометрията — страна в правоъгълен триъгълник, разположена срещу правия ъгъл. хипотенуза, хипотенузата, хипотенузи, хипотенузите

мед. Понижаване на телесна температура под 35 ºС. хипотермия, хипотермията, хипотермии, хипотермиите

хипотетична, хипотетично, мн. хипотетични, прил. Който е основан на хипотеза; предполагаем, възможен. <em>Хипотетичен извод.</em><br />нареч. хипотетично.
Синоними: предполагаем, съмнителен, несигурен, по предположение хипотетичен, хипотетичния, хипотетичният, хипотетична, хипотетичната, хипотетично, хипотетичното, хипотетични, хипотетичните

вж. хипотети`чен

мед. Болестно понижено настроение, отслабена емоционална реактивност, напр. при кататонна форма на шизофрения.

мед. Намалена секреция на тиреоидни (щитовидни) хормони, водеща до клинична проява на щитотвидна недостатъчост — забавен метаболизъм, наддаване на тегло, сънливост и в определени случаи микседем. хипотиреоидизъм, хипотиреоидизма, хипотиреоидизмът, хипотиреоидизми, хипотиреоидизмите, хипотиреоидизъма

мед. 1. Понижен мускулен тонус.2. Понижено кръвно налягане, артериална хипотония. хипотония, хипотонията, хипотонии, хипотониите

мед. Ендокринна жлеза, разположена в хипофизната ямка на sella turcica. Има овална форма и малки размери. Прикрепена е към хипоталамуса чрез инфундибулум. Състои се от аденохипофиза и неврохипофиза. хипофиза, хипофизата, хипофизи, хипофизите

мед. Намалено отделяне на пот.

мед. Понижено съдържание на холестерол в кръвта.

мед. Човек, който страда от прекалена ирационална загриженост за собственото здраве. Хипохондрикът преувеличава всеки симптом, без значение колко незначителен е той, и го отдава на наличието на някаква въображаема болест. хипохондрик, хипохондрика, хипохондрикът, хипохондрици, хипохондриците, хипохондрици, хипохондрико

мед. Психично заболяване, което се характеризира с прекалена ирационална загриженост за собственото здраве и убеденост в наличието на някакво заболяване, за което няма обективни доказателства.
Синоними: нервна депресия, меланхолия, истерия хипохондрия, хипохондрията, хипохондрии, хипохондриите

мед. Повишено окосмяване от мъжки тип при жени. Най-често се дължи на ендокринни заболявания — овариални, адренални (болест на Кушинг), хипофизарни и др.

мн. хирома`нти, м. Човек, който се занимава с хиромантия. хиромант, хироманта, хиромантът, хироманти, хиромантите, хироманта

ж., само ед. Гадаене по линиите на ръката. хиромантия, хиромантията, хиромантии, хиромантиите

наука за предсказване на бъдещето, гадаене по формата и линиите на дланите на ръцете

мн. хирома`нтки, ж. Жена хиромант. хиромантка, хиромантката, хиромантки, хиромантките, хиромантке

мед. Мануална терапия, при която се лекуват различни заболявания чрез манипулации върху гръбначния стълб и други структури на тялото.

мн. хиру`рзи, м. Лекар, специалист по хирургия. хирург, хирурга, хирургът, хирурзи, хирурзите, хирурзи

вж. хиру`ргия хирургичен, хирургичния, хирургичният, хирургична, хирургичната, хирургично, хирургичното, хирургични, хирургичните

вж. хиру`ргия хирургически, хирургическия, хирургическият, хирургическа, хирургическата, хирургическо, хирургическото, хирургически, хирургическите

ж., само ед. Дял от медицината, който се занимава с лечението на вътрешни болести, счупвания и др. по оперативен път.
прил. хирургичен, хирургична, хирургично, мн. хирургични.
прил. хирургически, хирургическа, хирургическо, мн. хирургически. хирургия, хирургията, хирургии, хирургиите

мед. Оперативно отстраняване на матката. хистеректомия, хистеректомията, хистеректомии, хистеректомиите

мед. Рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната кухина. За целта тази кухина се изпълва с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал.

мед. Оперативно фиксиране на изместената или патологично подвижна матка за предната коремна стена.

мед. Смъкване, спадане на матката.

мед. Рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната кухина, маточните тръби и отчасти цервикалният канал. За целта тези кухини се изпълват с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал.

мед. Оперативен разрез на матката. хистеротомия, хистеротомията, хистеротомии, хистеротомиите

мед. Макрофаг на съединителната тъкан. Произхожда от кръвните моноцити и представлява основна структурна единица на моноцитно-макрофагиалната система.

хитът, хита, мн. хитове, (два) хита, м.
1. Широкоизвестна, популярна и харесвана песен, творба. Нов хит.
2. Това, което в определен момент е особено нашумяло. Хитът на сезона са тези обувки. хит, хита, хитът, хитове, хитовете, хита

м., само ед. Фашистка идеология, пропагандирана и реализирана под формата на диктатура в Германия от Адолф Хитлер (1933 –
1945. . хитлеризъм, хитлеризма, хитлеризмът, хитлеризми, хитлеризмите, хитлеризъма

мн. хитлеристи, м. Привърженик на хитлеризма.<br />прил. хитлеристки, хитлеристка, хитлеристко, мн. хитлери`стки. хитлерист, хитлериста, хитлеристът, хитлеристи, хитлеристите, хитлеристи, хитлеристе

мн. хитлери`стки, ж. Жена хитлерист. хитлеристка, хитлеристката, хитлеристки, хитлеристките

вж. хитлери`ст хитлеристки, хитлеристкия, хитлеристкият, хитлеристка, хитлеристката, хитлеристко, хитлеристкото, хитлеристки, хитлеристките

мн. хитреци`, м. Хитър човек; шмекер, дявол.
Синоними: умник, ловък, дявол, шейретин, фога, антика, шмекер, лисица, лукавец, велзевул хитрец, хитреца, хитрецът, хитреци, хитреците, хитреци, хитрецо

хитрееш, мин. св. хитрях, мин. прич. хитря`л, несв. Разг. Проявявам хитрост, лукавство. Всеки хитрее и работата стои несвършена. – хитрея се. Хитрея. хитрея, хитреем, хитрееш, хитреете, хитрее, хитреят, хитрях, хитряхме, хитря, хитряхте, хитря, хитряха, хитреех, хитреехме, хитрееше, хитреехте, хитрееше, хитрееха, хитрял съм, хитряла съм, хитряло съм, хитрели сме, хитрял си, хитряла си, хитряло си, хитрели сте, хитрял е, хитряла е, хитряло е, хитрели са, бях хитрял, бях хитряла, бях хитряло, бяхме хитрели, беше хитрял, беше хитряла, беше хитряло, бяхте хитрели, беше хитрял, беше хитряла, беше хитряло, бяха хитрели, ще хитрея, ще хитреем, ще хитрееш, ще хитреете, ще хитрее, ще хитреят, ще съм хитрял, ще съм хитряла, ще съ

мн. хитрини`, ж. Хитрост, хитра постъпка.
Синоними: хитрост, лукавство, лукавщина, притворство, престореност, ехидност, византийщина, надлъгване, измама, клопка, капан, подлост, лавиране, извъртане, дяволия, софистика, неискреност, прикритост, неочаквана трудност, уловка, примамка, способ, средство, начин, похват, ход, средство за прехрана, въдица, коварство, умисъл хитрина, хитрината, хитрини, хитрините

вж. хи`тър

хитростта, мн. хитрости, ж.
1. Само ед. Качество на хитър; хитрина. Известен е с хитростта си.
2. Проява на хитър; хитрина. Торбата с хитростите.
Синоними: хитрина, лукавство, лукавщина, притворство, престореност, ехидност, византийщина, надлъгване, измама, клопка, капан, подлост, лавиране, извъртане, дяволия, благоразумие, политичност, съобразителност, ловкост, хитър номер, средство, уловка, въдица, коварство, похват, умисъл хитрост, хитростта, хитрости, хитростите

хитроумна, хитроумно, мн. хитроумни, прил.<br />1. Който проявява хитрост и ум. <em>Хитроумен селянин.</em><br />2. Който е проява на хитрост и ум. <em>Хитроумни забележки.</em><br />нареч. хитроумно. хитроумен, хитроумния, хитроумният, хитроумна, хитроумната, хитроумно, хитроумното, хитроумни, хитроумните

хитруваш, несв. Проявявам хитрост, обикн. за да не направя нещо, което се иска или се очаква от мен. <em>Тя чу въпроса, но не отговори, а започна да хитрува.</em><br />същ. хитруване, ср.
Синоними: дяволувам, умувам, преструвам се, надлъгвам, мамя, лъжа, играя на въже, лавирам, извъртам, отмятам се, усуквам го, шикалкавя, клинча, изклинчвам хитрувам, хитруваме, хитруваш, хитрувате, хитрува, хитруват, хитрувах, хитрувахме, хитрува, хитрувахте, хитрува, хитруваха, хитрувах, хитрувахме, хитруваше, хитрувахте, хитруваше, хитруваха, хитрувал съм, хитрувала съм, хитрувало съм, хитрували сме, хитрувал си, хитрувала си, хитрувало си, хитрували сте, хитрувал е, хитрувала е, хитрувало е, хитрували са, бях хитрувал, бях хитрувала, бях хитрувало, бяхме хитрували, беше хитрувал, беше хитрувала, беше хитрувало, бяхте хитрували, беше хитрувал, беше хитрувала, беше хитрувало, бяха хитрували, ще хитрувам, ще хитрув

вж. хитру`вам
Синоними: увъртане, уловка, претекст хитруване, хитруването, хитрувания, хитруванията

мн. хитру`ши, ж. Разг. Обикн. одобрително или снизходително. Хитра жена, хитро момиче или хитро женско животно.
Синоними: нахалница, палавница, дявол, кокетка хитруша, хитрушата, хитруши, хитрушите, хитрушо

хитра, хитро, мн. хитри, прил.<br />1. Който трудно може да бъде подмамен, подведен, излъган; опитен, лукав. <em>Хитро добиче. Хитро дете.</em><br />2. Който е проява на обиграност, лукавство. <em>Хитър отговор. Хитър поглед.</em><br />3. Който изразява склонност към заобикаляне на истината, към лукавство.<br />нареч. хитро.
Синоними: лукав, подъл, коварен, притворен, тънък, ловък, изкусен, обигран, изпечен, отракан, опитен, умен, дълбок, лисица, политичен, дипломатичен, остроумен, вещ, прозорлив, умел, безскрупулен, непочтен, нечестен, задкулисен, измамен, измамнически, лъжлив, несигурен, измамлив, интелигентен, бърз, находчив, нахакан, лисичи, дяволит, ироничен, съобразителен, любезен, лицемерен, ласкателен, неискрен, прикрит, потаен, ненадежден, непостоянен, труден, завързан, проницателен, с подвижен ум, отворен хитър, хитрия, хитрият, хитра, хитрата, хитро, хитрото, хитри, хитрите

хихикаш, несв. Смея се тихо, на пресекулки и за кратко.<br />същ. хихикане, ср.
Синоними: подсмивам се, кикотя се, кискам се, смея се тихичко хихикам, хихикаме, хихикаш, хихикате, хихика, хихикат, хихиках, хихикахме, хихика, хихикахте, хихика, хихикаха, хихиках, хихикахме, хихикаше, хихикахте, хихикаше, хихикаха, хихикал съм, хихикала съм, хихикало съм, хихикали сме, хихикал си, хихикала си, хихикало си, хихикали сте, хихикал е, хихикала е, хихикало е, хихикали са, бях хихикал, бях хихикала, бях хихикало, бяхме хихикали, беше хихикал, беше хихикала, беше хихикало, бяхте хихикали, беше хихикал, беше хихикала, беше хихикало, бяха хихикали, ще хихикам, ще хихикаме, ще хихикаш, ще хихикате, ще хихика, ще хихика

вж. хихи`кам
Синоними: кикот, кикотене, подсмиване, насмешка, сподавен смях, кискане хихикане, хихикането, хихикания, хихиканията

нареч. Разг.
1. Никак. Хич не ми се спи.
2. Като част. Остар. Нима. Хич бива ли да не дойдат.
* Хич ме няма. 1. — Много съм зле физически.
2. Много съм зле в определена област, в определено отношение.
Синоними: никак, съвсем, на никаква цена, за нищо, ни най-малко

хищна, хищно, мн. хищни, прил.<br />1. За животно — който се храни с други животни. <em>Хищен орел.</em><br />2. Прен. Който прилича на такова животно по жестокост, настървение; безмилостен, граблив. <em>Хищен поглед. Хищна усмивка. Хищни хора.</em><br />нареч. хищно.
същ. хищност, хищността, ж.
Синоними: граблив, кръвожаден, звяр, алчен, лаком, жаден, ненаситен хищен, хищния, хищният, хищна, хищната, хищно, хищното, хищни, хищните

мн. хищници, (два) хищника, м.
1. Хищно животно. Лъвът е хищник.
2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек.
прил. хищнически, хищническа, хищническо, мн. хищнически.
същ. хи`щничество, ср. (във 2 знач.).
Синоними: див звяр, грабител, разбойник, кръвожаден, акула, хиена, пантера, мошеник, измамник, лихвар, изнудвач хищник, хищника, хищникът, хищници, хищниците, хищника

мн. хищници, (два) хищника, м.
1. Хищно животно. Лъвът е хищник.
2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек.
прил. хищнически, хищническа, хищническо, мн. хищнически.
същ. хи`щничество, ср. (във 2 знач.).
Синоними: див звяр, грабител, разбойник, кръвожаден, акула, хиена, пантера, мошеник, измамник, лихвар, изнудвач хищник, хищника, хищникът, хищници, хищниците, хищници, хищнико

мн. хи`щници, ж. Женско същество хищник. хищница, хищницата, хищници, хищниците

вж. хи`щник
Синоними: грабителски, граблив, разбойнически, крадлив хищнически, хищническия, хищническият, хищническа, хищническата, хищническо, хищническото, хищнически, хищническите

вж. хи`щник
Синоними: грабеж, обир, грабителство, кражба, алчност, ненаситност, лакомия хищничество, хищничеството, хищничества, хищничествата

вж. хи`щен

вж. хи`щен хищност, хищността, хищности, хищностите