Идеалистическо философско учение на немския философ-идеалист и диалектик Хегел за „абсолютната идея“ на духа с особен принос в новото виждане на диалектиката и логиката; с две течениея — старохегелианство (дясно) и новохегелианство (ляво).

мн. хегемо`ни, м. Основна управляваща, ръководеща сила; този, който установява хегемония. хегемон, хегемона, хегемонът, хегемони, хегемоните, хегемона

вж. хегемо`ния хегемонен, хегемонния, хегемонният, хегемонна, хегемонната, хегемонно, хегемонното, хегемонни, хегемонните

ж., само ед. Върховенство, първенство, надмощие. Политическа хегемония.
прил. хегемонен, хегемонна, хегемонно, мн. хегемонни.
Синоними: първенство, превъзходство, надмощие, върховенство, владичество, господство, подтисничество, водачество хегемония, хегемонията, хегемонии, хегемониите

Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот. хедонизъм, хедонизма, хедонизмът, хедонизми, хедонизмите, хедонизъма

Човек, който приема като своя цел да си доставя удоволствия и наслада.
вж. хедонизъм хедонист, хедониста, хедонистът, хедонисти, хедонистите, хедонисти, хедонисте

част. Разг. Ей
1. Хей там го остави! Хей, какво правиш там? Хей, я се върни!

—-

междум. Разг. Ей 2 . Хей, какъв човек!

мед. Възпаление на устните.

мн. хекато`мби, ж.
1. ист. В древността — голямо жертвоприношение.
2. Прен. Остар. Масова смърт в името на нещо, като жертва. хекатомба, хекатомбата, хекатомби, хекатомбите

и хектар, мн. хектари и хектари, (два) хектара и хе`ктара, м. Мярка за площ, равна на сто ара. хектар, хектара, хектарът, хектари, хектарите, хектара

Вид саламандър живеещ в Америка.

вж. хелбендер

нареч. Разг. Най-сетне. Хеле пристигнаха и те.

вж. хе`лий хелиев, хелиевия, хелиевият, хелиева, хелиевата, хелиево, хелиевото, хелиеви, хелиевите

хелият, хелия, само ед., м. Лек газ, използван за пълнене на балони.
прил. хелиев, хелиева, хелиево, мн. хелиеви. хелий, хелия, хелият

мн. хеликоптери, (два) хеликоптера, м. Летателен апарат, който излита и каца вертикално с помощта на въртяща се перка в горната му част; вертолет. хеликоптер, хеликоптера, хеликоптерът, хеликоптери, хеликоптерите, хеликоптера

мед. Слънчев удар, сльнчасване.

Теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него. хелиоцентризъм, хелиоцентризма, хелиоцентризмът, хелиоцентризми, хелиоцентризмите, хелиоцентризъма

мед. Паразитни червеи. Разделят се на три класа: Nematodes — кръгли червеи (напр. Ascaris, Trichinella), Cestodes — плоски червии (напр. говежда, свинска, кучешка тения) и Trematodes — плоски смучещи червеи (напр. шистозоми, фасциоли и др).

мед. Заболявания, причинени от хелминти, напр. аскаридоза, трихинелоза, ехинококоза, цистецеркоза и др.

част. Разг.
1. За усилване на предупреждение, молба. Хем да не забравиш!
2. За усилване на потвърждение, присъединяване, придружено с учудване, изненада. • Хем-хем. Съюз.
1. За съединяване на изречения, чиито действия се извършват едновременно. Хем пее, хем плаче.
2. За включване на две или повече части: и — и. Кой цвят ти харесва — белият или зеленият? — Хем белият, хем зеленият.

част. Разг.
1. За усилване на предупреждение, молба. Хем да не забравиш!
2. За усилване на потвърждение, присъединяване, придружено с учудване, изненада. • Хем-хем. Съюз.
1. За съединяване на изречения, чиито действия се извършват едновременно. Хем пее, хем плаче.
2. За включване на две или повече части: и — и. Кой цвят ти харесва — белият или зеленият? — Хем белият, хем зеленият.

мед. Вродената аномалия, при която пролиферация на кръвоносни съдове води до образуването на маса, която наподобява неоплазма. Може да се появи навсякъде в тялото, но най-често се наблюдава по кожата и в подкожните тъкани. Повечето хемангиоми претърпяват спонтанно обратно развитие.

мед. Кръвоизлив в ставната кухина, напр. при хемофилия, травма и др.

мед. Повръщане на кръв. Дължи се на кръвоизлив от горните отдели на храносмилателния тракт — хранопровод, стомах, дуоденум.

мед. 1. Кръвообразуващ, кръвотворен, хемопоетичен.
2. Произхождащ от или разпространяващ се чрез кръвта.

мед. Ограничено натрупване на кръв в тъканите поради кръвоизлив. хематом, хематома, хематомът, хематоми, хематомите, хематома

мед. Кръвоизлив в гръбначния мозък.

мед. Кръвообразуване, процес на образуване на кръвни клетки (еритроцити, гранулоцити, моноцити, тромбоцити и лимфоцити), нормално протичащ в костния мозък.

мед. Кръвообразуващ, кръвотворен, отнасящ се до кръвообразуването.

мед. Кръвоизлив в гръбначномозъчния канал.

мед. Обилно кръвотечение.

мед. Събиране на кръв в маточната тръба.

мед. Събиране на кръв в ограничено пространство, напр. между париеталния и висцералния лист на tunica vaginalis на тестиса.

мед. Наличие на кръв в урината. Различават се микроскопска (доказва се чрез микроскопско изследване) и макроскопска (видима) хематурия. Наблюдава се при нефролитиаза, бъбречна туберкулоза, тумори на бъбреците, травми, хемофилия, лечение с антикоагуланти, сулфонамиди, салицилати и др. хематурия, хематурията, хематурии, хематуриите

мед. Неспособност за ясно виждане при ярка светлина, поради увреждане на конусовидните клетки в ретината. В резултат на това дневното зрение е нарушено, докато нощното зрение остава незасегнато, тъй като при него се използват пръчковидните клетки в ретината.

мед. Загуба на сетивността на едната страна на тялото.

мед. Отпадане на половината зрително поле на едното или на двете очи.

мед. Пареза на едната половина на тялото.

мед. Парализа на едната половина на тялото, напр. при мозъчен кръвоизлив.

мед. Спазъм на един или повече мускули на едната половина на лицето или тялото.

мед. Желязо-съдържащ червен пигмент, намиращ се в еритроцитите, чиято основна функция е транспортът кислород от белите дробове до тъканите на тялото. хемоглобин, хемоглобина, хемоглобинът, хемоглобини, хемоглобините, хемоглобина

ж., само ед. Спец. В медицината — извънбъбречно пречистване на кръвта (с помощта на специален апарат) при бъбречна недостатъчност. хемодиализа, хемодиализата, хемодиализи, хемодиализите

мн. хемодиализатори, (два) хемодиализатора, м. Апарат за хемодиализа.

мед. Оток на конюнктивата. Наблюдава се при възпалителни заболявания на окото, при травми, нарушено оттичане на венозната кръв или лимфата и др.

мед. Разрушаване (лизиране) на еритроцитите, при което се освобождава хемоглобин.

мед. Вещества, които предизвикват разрушаване (лизиране) на еритроцитите.

мед. Предизвикващ хемолиза, дължащ се на хемолиза, напр. хемолитична анемия. хемолитичен, хемолитичния, хемолитичният, хемолитична, хемолитичната, хемолитично, хемолитичното, хемолитични, хемолитичните

мед. Наличие на кръв в перикардната торбичка.

мед. Наличие на въздух и кръв в плевралното пространство.

мед. вж. хематопоеза

мед. Наличие на малко количество кръв в храчките, във вид на жилки.

мед. Наличие на кръв в храчките.

мед. 1. Кървав, свързан с кръвоизлив.2. Предизвикващ кръвотечение. хеморагичен, хеморагичния, хеморагичният, хеморагична, хеморагичната, хеморагично, хеморагичното, хеморагични, хеморагичните

мед. Излизане на кръв извън кръвоносните съдове при нарушаване на целостта им. Различават се вътрешни кръвоизливи (в тъканите, органите) и външни кръвоизливи (във външната среда).
Синоними: кръвоизлив, кръвоизлияние, кръвотечение хеморагия, хеморагията, хеморагии, хеморагиите

само мн. Спец. Подути болезнени възли върху вените на правото черво и ануса; маясъл.

мед. Натрупване на абнормни количества хемосидерин в органите и тъканите. Различават се локална хемосидероза (има извънсъдова хемолиза на еритроцитите) и генерализирана хемосидероза (има вътресъдова хемолиза на еритроцитите, напр. при хемолитични анемии, интоксикация с хемолитични отрови — олово и др. ).

мед. Наличие на кръв в спермата. Може да се наблюдава при епидидимит, простатит, везикулит и др.

мед. Спиране на кръвотечение, кръвоспиране. Различават се спонтанно и изкуствено кръвоспиране. хемостаза, хемостазата, хемостази, хемостазите

мед. Кръвоспиращи лекарствени средства. Биват: локални и общи коагуланти, антифибринолитици и др.

мед. Събиране на кръв в плевралната кухина.

мед. Наследствена коагулопатия. Протича с кръвоизливи поради нарушение на плазмената фаза на кръвосъсирването. Боледуват основно мъжете, а жените са хетерозиготни носители на рецесивния ген. хемофилия, хемофилията, хемофилии, хемофилиите

мед. Кръвоизлив в очната ябълка.

мед. вж. хемофталм

мед. Заболяване, характеризиращо се с нарушена обмяна на желязото с натрупване на хемосидерин в тъканите и органите на организма. Различават се първична хемохроматоза (болест на Реклинхаузен, бронзов диабет) и вторична хемохроматоза (среща се при чернодробна цироза, хроничен алкохолизъм и др. ).

и хендек, мн. хендеци и хендеци, (два) хендека и хенде`ка, м. Разг. Крайпътен изкоп, ров.
Синоними: трап, яма, ров, дупка, окоп, изкоп, канавка хендек, хендека, хендекът, хендеци, хендеците, хендека

вж. хендек

мед. вж. черен дроб

мед. Уплътняване на паренхимен орган, главно на белия дроб при крупозна пневмония.

м., само ед. Спец. Вид болест — заболяване на черния дроб; жълтеница. хепатит, хепатита, хепатитът, хепатити, хепатитите, хепатита

мед. Увеличаване на размерите на черния дроб, напр. при тумори, кисти на черния дроб, левкемия и лимфоми, инфекциозна мононуклеоза и др.

мед. Оперативно фиксиране на черния дроб към коремната стена при хепатоптоза.

мед. Спадане, смъкване на черния дроб.

мед. Чернодробно-бъбречен, отнасящ се до черния дроб и бъбреците, напр. хепаторенален синдром.

мед. Увеличаване на размерите на черния дроб и слезката.

м., само ед. Щастлив край, изход. хепиенд, хепиенда, хепиендът, хепиенди, хепиендите, хепиенда

нареч. Разг. Съвсем, напълно, изцяло. Той пък хептен глупав. хидро- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до вода, воден, или който използва водна сила, водна енергия, напр. хидробиология, хидровъзел, хидрогеология, хидродинамика, хидроелектростанция, хидромелиорация, хидромеханика, хидротехника и др.

, мн. хепънинги, (два) хепънинга, м. 1. Драматическо представление, което се състои от не свързани помежду си епизоди, често с участие на зрителите. 2. Масово празненство на открито, веселие. хепънинг, хепънинга, хепънингът, хепънинги, хепънингите, хепънинга

ж., само ед. Спец.
1. Наука, която изучава родословието и символите на аристократичните родове.
2. Наука, която изучава гербовата символика и описва гербовете, както и съвкупността от всички гербове.
прил. хералдически, хералдическа, хералдическо, мн. хералдически. хералдика, хералдиката, хералдики, хералдиките

вж. хера`лдика хералдически, хералдическия, хералдическият, хералдическа, хералдическата, хералдическо, хералдическото, хералдически, хералдическите

хербаризираш, несв.; Какво. Изсушавам по специален начин растения. <em>Хербаризирам цветя.</em><br />същ. хербаризиране, ср. хербаризирам, хербаризираме, хербаризираш, хербаризирате, хербаризира, хербаризират, хербаризирах, хербаризирахме, хербаризира, хербаризирахте, хербаризира, хербаризираха, хербаризирах, хербаризирахме, хербаризираше, хербаризирахте, хербаризираше, хербаризираха, хербаризирал съм, хербаризирала съм, хербаризирало съм, хербаризирали сме, хербаризирал си, хербаризирала си, хербаризирало си, хербаризирали сте, хербаризирал е, хербаризирала е, хербаризирало е, хербаризирали са, бях хербаризирал, бях хербаризирала, бях хербаризирало, бяхме хербаризирали

вж. хербаризи`рам хербаризиране, хербаризирането, хербаризирания, хербаризиранията

хербарият, хербария, мн. хербарии, (два) хербария, м. Сбирка от хербаризирани растения, предназначени за изучаване. хербарий, хербария, хербарият, хербарии, хербариите, хербария

мн. хербициди, (два) хербицида, м. Препарат против плевели. хербицид, хербицида, хербицидът, хербициди, хербицидите, хербицида

мн. хергеле`та, ср. Остар. Стадо коне. хергеле, хергелето, хергелета, хергелетата

мед. Наследствен, унаследен.

обл.
рендосан

мн. хе`ринги, ж. Северна морска риба. херинга, херингата, херинги, херингите

мед. вж. хермафродитизъм

мн. хермафродити, м. Организъм с едновременно проявени мъжки и женски полови белези.<br />прил. хермафродитен, хермафродитна, хермафродитно, мн. хермафроди`тни. хермафродит, хермафродита, хермафродитът, хермафродити, хермафродитите, хермафродита

вж. хермафроди`т хермафродитен, хермафродитния, хермафродитният, хермафродитна, хермафродитната, хермафродитно, хермафродитното, хермафродитни, хермафродитните

мед. Вродено състояние, при което в един организъм има наличие едновременно на признаци от двата пола. хермафродитизъм, хермафродитизма, хермафродитизмът, хермафродитизми, хермафродитизмите, хермафродитизъма

мн. хермелини, (два) хермелина, м. Дребен бозайник от рода на бялката с ценна бяла кожа, както и самата кожа.
прил. хермелинов, хермелинова, хермелиново, мн. хермелинови. Хермелинова наметка. хермелин, хермелина, хермелинът, хермелини, хермелините, хермелина

вж. хермели`н хермелинов, хермелиновия, хермелиновият, хермелинова, хермелиновата, хермелиново, хермелиновото, хермелинови, хермелиновите

Учение и метод за тълкуване на стари текстове, а в най-широк смисъл и на света, разглеждан като знак за извънсетивното. херменевтика, херменевтиката, херменевтики, херменевтиките

херметична, херметично, мн. херметични, прил. Който не пропуска въздух след затваряне. <em>Херметична врата.</em><br />нареч. херметично. херметичен, херметичния, херметичният, херметична, херметичната, херметично, херметичното, херметични, херметичните

херметическа, херметическо, мн. херметически, прил. Херметичен.<br />нареч. херметически. херметически, херметическия, херметическият, херметическа, херметическата, херметическо, херметическото, херметически, херметическите

вж. хермети`чен

мед. Оперативно отваряне на херниалния сак и премахване на хернията.

мн. хе`рнии, ж. Спукване или разкъсване на ципата, която поддържа някои органи в човешкото или животинското тяло; изсипване. херния, хернията, хернии, херниите

м., само ед. Наркотик във вид на бял прах, получаван от маково семе.
прил. хероинов, хероинова, хероиново, мн. хероинови. Хероиново отравяне. хероин, хероина, хероинът, хероини, хероините, хероина

вж. херои`н хероинов, хероиновия, хероиновият, хероинова, хероиновата, хероиново, хероиновото, хероинови, хероиновите

мед. Остър тонзилит, причинен от коксаки вирус. Характеризира се с наличието на малки везикули по сливиците и небните дъги.

мн. херпеси, (два) херпеса, м. Спец. Кожно възпаление във вид на група малки мехурчета, пълни с течност, което се появява най-често по устата в резултат на стрес, треска и др. херпес, херпеса, херпесът, херпеси, херпесите, херпеса

мн. херувими, (два) херувима, м. В християнството — висш ангел.
прил. херувимски, херувимска, херувимско, мн. херувимски. херувим, херувима, херувимът, херувими, херувимите, херувима

вж. херуви`м херувимски, херувимския, херувимският, херувимска, херувимската, херувимско, херувимското, херувимски, херувимските

мн. херцози, м. Наследствена титла на владетелски княз в някои западноевропейски страни, както и лицето, което я носи.<br />прил. херцогски, херцогска, херцогско, мн. херцо`гски. херцог, херцога, херцогът, херцози, херцозите, херцози, херцоже

мн. херцоги`ни, ж.
1. Жена херцог.
2. Съпруга на херцог. херцогиня, херцогинята, херцогини, херцогините, херцогиньо

вж. херцо`г херцогски, херцогския, херцогският, херцогска, херцогската, херцогско, херцогското, херцогски, херцогските

мн. херцо`гства, ср. Територия, управлявана от херцог. херцогство, херцогството, херцогства, херцогствата

мит. Всяка една от трите дъщери на Атлас, който поддържал на раменете си небесния свод далеч на зарад — в района на днешна Испания; западна нимфа. хетеро- Първа съставна част на сложни думи, означаващи отношение към друго лице или друг предмет.

мн. хете`ри, ж. Скъпоплатена, добре възпитана и начетена куртизанка. хетера, хетерата, хетери, хетерите

хетерогенна, хетерогенно, мн. хетерогенни, прил. Нееднороден, разносъставен, смесен. <em>Хетерогенно общество.</em><br />същ. хетерогенност, хетерогенността`, ж.
Синоними: разнороден, разносъставен, смесен, нееднороден, комбиниран, различен хетерогенен, хетерогенния, хетерогенният, хетерогенна, хетерогенната, хетерогенно, хетерогенното, хетерогенни, хетерогенните

вж. хетероге`нен хетерогенност, хетерогенността, хетерогенности, хетерогенностите

мед. Състояние, при което степента на рефракция в двете очи е различна.

Чувство на страх от срещуположния пол