хвалебна, хвалебно, мн. хвалебни, прил. Остар. Който съдържа, изразява похвала; хвалебствен. <em>Хвалебни думи.</em><br />нареч. хвалебно.
Синоними: похвален, одобрителен, хвалебствен, възхвалителен, величаещ хвалебен, хвалебния, хвалебният, хвалебна, хвалебната, хвалебно, хвалебното, хвалебни, хвалебните

вж. хвале`бен

хвалебствена, хвалебствено, мн. хвале`бствени, прил. Който съдържа, изразява хвалебствие.
Синоними: ласкателен, похвален, любезен хвалебствен, хвалебствения, хвалебственият, хвалебствена, хвалебствената, хвалебствено, хвалебственото, хвалебствени, хвалебствените

мн. хвале`бствия, ср. Публична похвала; хвалба (във 2 знач.). В словото му имаше само хвалебствия.
Синоними: хвала, възхвала, похвала, панегирика, венцехваление хвалебствие, хвалебствието, хвалебствия, хвалебствията

мн. хвалипръ`цковци, м. Разг. Пренебр. Самохвалко. хвалипръцко, хвалипръцкото, хвалипръцкото, хвалипръцковци, хвалипръцковците, хвалипръцковци, хвалипръцко

хвалителят, хвалителя, мн. хвали`тели, м. Остар. Човек, който хвали.

хвалиш, мин. св. хвалих и хвалих, мин. прич. хвалил и хвали`л, несв.; Кого, какво. Говоря добри думи, като изтъквам достойнства, заслуги, прояви и др. Всеки я хвали.
хваля се. 1. — Говоря за себе си, за своя придобивка или за свои качества, прояви с гордост. Човекът продължаваше да се хвали с децата си.
2. Пренебр. Самоизтъквам се. Той обича да се хвали.
3. Необмислено предизвестявам намеренията си; каня се, заканвам се. Той се хвали, че ще я вземе за жена.
Синоними: похвалявам, възхвалявам, одобрявам, препоръчвам, лаская, превъзнасям, въздигам до небесата, славословя, величая, възвеличавам, обсипвам с похвали, говоря добро, насърчавам, похвалвам, говоря благоприятно хваля, хвалим, хвалиш, хвалите, хвали, хвалят, хвалих, хвалихме, хвали, хвалихте, хвали, хвалиха, хвалех, хвалехме, хвалеше, хвалехте, хвалеше, хвалеха, хвалил съм, хвалила съм, хвалило съм, хвалили сме, хвалил си, хвалила си, хвалило си, хвалили сте, хвалил е, хвалила е, хвалило е, хвалили са, бях хвалил, бях хвалила, бях хвалило, бяхме хвалили, беше хвалил, беше хвалила, беше хвалило, бяхте хвалили, беше хвалил, беше хвалила, беше хвалило, бяха хвалили, ще хваля, ще хвалим, ще хвалиш, ще хвалите, ще хвали, ще хвалят, ще съм хвалил, ще съм хвалила, ще съм хвалило, ще сме хва

хванеш, мин. св. хванах, мин. прич. хва`нал, св. — вж. хващам. хвана, хванем, хванеш, хванете, хване, хванат, хванах, хванахме, хвана, хванахте, хвана, хванаха, хванех, хванехме, хванеше, хванехте, хванеше, хванеха, хванал съм, хванала съм, хванало съм, хванали сме, хванал си, хванала си, хванало си, хванали сте, хванал е, хванала е, хванало е, хванали са, бях хванал, бях хванала, бях хванало, бяхме хванали, беше хванал, беше хванала, беше хванало, бяхте хванали, беше хванал, беше хванала, беше хванало, бяха хванали, ще хвана, ще хванем, ще хванеш, ще хванете, ще хване, ще хванат, ще съм хванал, ще съм хванала, ще съм хванало, ще сме хва

мн. хва`тки, ж.
1. В спортната борба — начин за хващане на противника, специална позиция. Ловка хватка. Прилагам различни хватки.
2. Разг. Количество от нещо, захванато наведнъж с една ръка. Хватка трева.
3. Прен. Разг. Хитрост, шмекерия, тънкост.
Синоними: ръкохватка, дръжка, ръчка, ловкост, сръчност, похват, маниер, техника, улавяне, сграбчване, вкопчване, хващане, стисване, стискане, скачване, ръкостискане хватка, хватката, хватки, хватките

хващаш, несв. и хвана, св.
1. Кого, какво. Поемам, задържам с ръка; ловя, улавям. Хващам детето за дрехите. Хващам птичка. Хващам перилата.
2. Кого, какво. Достигам и улавям това, което преследвам. Хващам кокошка. Хващам дивеч. Хващам крадеца.
3. Разг. Какво. Успявам да се кача, за да пътувам; вземам (в 7 знач.). Хващам влака. Хващам такси.
4. Прен. Разг. Започвам работа (с инструмент). Хващам косата. Хванах да кося.
5. Разг. Кого. Обхващам, обземам. Хваща ме депресия.
6. Какво. Заразявам се, прихващам. Хващам ангина.
7. Разг. Кого. За алкохол — започвам да действам, замайвам, опивам. Пих малко, пък ме хвана.
8. Разг. Какво. Завъждам (без да съм искал). Хванахме мравки.
9. Разг. Какво. Покривам се с тънък слой от нещо; задържам, поемам. Желязото хваща ръжда. Мебелите са хванали прах.
10. Разг. Притежавам свойството да се задържам върху повърхността. Боята не хваща.
11. Диал. Започвам; захващам. Хората хванаха да се чудят.
12. Разг. Удържам (сума). Хванаха ми по десет лева килото.
13. Разг. Събирам, побирам. Чантата хваща много. Легенът хваща десет литра.
14. Разг. Какво. За различни приематели — улавям сигнал, излъчване. Хващам радиостанция. Хващам френската телевизия.
15. Разг. Запалвам се, възпламенявам се. Огнивото не хваща.
16. Разг. Тръгвам. Хванаха към гората.
хващам се/хвана се. 1. — Залавям се с ръка за нещо или за някого. Хващам се за дръжката. Хващам се за приятеля си.
2. Попадам в капан, в клопка; излъгвам се, подвеждам се. Лисицата се хвана в капана. Хванах се на лъжите му.
3. Започвам да правя; захващам се, залавям се. Хванах се да почистя.
4. Прен. Осланям се, опирам се на нещо, разчитам. Хванах се за думите му.
5. За растение — прихващам се, започвам да се развивам. Розата се хвана.
същ. хва`щане, ср.
* Хванала ме липсата. — Разг. Изчезнал съм, няма ме.
* Хващам гората. 1. — Забягвам в планината и ставам хайдутин, бунтовник и др.
2. Разг. Запилявам се, изгубвам се.
* Хващам дикиш. — Разг. За използвано средство — постигам целта си.
* Хващам дирята (на някого). — Успявам да разбера какво върши.
* Хваща(т) ме бесът/бесовете. — Разг. Озлобявам се и не контролирам действията си.
* Хваща ме канапът. — Жарг. Домързява ме.
* Хващаме се за косите. — Разг. Скарваме се грозно, остро.
* Хваща ме слънцето. — Разг. Лесно почернявам, добивам загар.
* Хващам за гушата (някого). — Разг. Насила карам някого да направи нещо.
2. Поставям някого в затруднено положение.
* Хваща ми окото. — Нрави ми се, харесва ми.
* Хващам корени. 1. — За човек — заседявам се, задържам се някъде.
2. За обект — добивам голяма сила; укрепвам, трая.
* Хващам натясно (някого). — Разг. Поставям в затруднено положение.
* Хващам окото. — Разг. Харесвам се, нравя се.
* Хващам пътя. — Разг. Отправям се нанякъде.
* Хващам се за думата. — Опитвам се да използвам за лична изгода нещо, казано случайно.
* Хващам се за сламката. — Разг. Възползвам се и от най-малката възможност, за да се справя с някакъв проблем, да изляза от затруднено положение.
* Хващам се на въдицата. — Оставям се да бъда подведен, измамен.
* Хващам се по ума (на някого). — Пренебр. Постъпвам според препоръките, напътствията на някого.
* Хващам се на хорото. — Заемам се с неприятна работа, от която бих искал да се откажа.
* Хващам си белята (с някого или с нещо). — Сам си създавам неприятности.
* Хващат ме дяволите/братята. — Изпадам в силно разгневено състояние; ядосвам се.
* Хващат ме нервите. — Обхванат съм от силно нервно напрежение, което ме прави избухлив.
Синоними: ловя, улавям, залавям, захващам, докопвам, сбарвам, пипвам, стисвам, сграбчвам, скопчвам, вкопчвам се, налучквам, улучвам, набарвам, напипвам, вземам, грабвам, поемам, прихващам, подхващам, почвам, започвам, начевам, подемам, пипам, барам, похващам, попипвам, докосвам, допирам се, вземам със сила, пленявам, спечелвам, арестувам, долавям, дочувам, усещам, схващам, разбирам, заразявам се, стигам, заклещвам, настигам, заварвам, изненадвам хващам, хващаме, хващаш, хващате, хваща, хващат, хващах, хващахме, хваща, хващахте, хваща, хващаха, хващах, хващахме, хващаше, хващахте, хващаше, хващаха, хващал съм, хващала съм, хващало съм, хващали сме, хващал си, хващала си, хващало си, хващали сте, хващал е, хващала е, хващало е, хващали са, бях хващал, бях хващала, бях хващало, бяхме хващали, беше хващал, беше хващала, беше хващало, бяхте хващали, беше хващал, беше хващала, беше хващало, бяха хващали, ще хващам, ще хващаме, ще хващаш, ще хващате, ще хваща, ще хващат, ще съм хващал, ще съм хващала, ще съм хващало, ще см

вж. хва`щам
Синоними: улавяне, сграбчване, стисване, хватка, стискане, вкопчване, скачване, ръкостискане, стягане хващане, хващането, хващания, хващанията

мн. хвойни, ж. Нискостеблено иглолистно растение с червеникави топчести плодове.<br />прил. хвойнов, хвойнова, хвойново, мн. хво`йнови. хвойна, хвойната, хвойни, хвойните

вж. хво`йна хвойнов, хвойновия, хвойновият, хвойнова, хвойновата, хвойново, хвойновото, хвойнови, хвойновите

хвощът, хвоща, мн. хвощове, (два) хвоща, м. Тревисто растение с дълги и тесни прешленести листа.
прил. хвощов, хвощова, хвощово, мн. хвощови. хвощ, хвоща, хвощът, хвощове, хвощовете, хвоща

вж. хвощ хвощов, хвощовия, хвощовият, хвощова, хвощовата, хвощово, хвощовото, хвощови, хвощовите

хвръкваш, несв. и хвръкна, св.
1. Започвам да летя; излитам, политам. Птичето хвръкна.
2. Прен. Насочвам се устремено към нещо; политам. Детето хвръкна към татко си.
3. Прен. За време — протичам и отминавам много бързо; отлитам. Годината хвръкна, без да я усетим.
4. Прен. Разг. Изчезвам, изгубвам се; преставам да съществувам като такъв, какъвто съм. За къщата хвръкнаха всичките ни пари. И къщата хвръкна за дългове.
5. Разрушавам се в резултат на взривяване. Сградата хвръкна във въздуха.
* Хвръква ми умът. 1. — Обезумявам от силно чувство.
2. Увличам се по нещо или се влюбвам.
Синоними: литвам, политам, излитам, изхвръквам, отхвръквам, отлитам, понасям се, устремявам се, впускам се, летя, прехвърчам, нося се из въздуха, отвявам, отнасям, издухвам, изхвърчавам, експлодирам хвръквам, хвръкваме, хвръкваш, хвръквате, хвръква, хвръкват, хвръквах, хвръквахме, хвръква, хвръквахте, хвръква, хвръкваха, хвръквах, хвръквахме, хвръкваше, хвръквахте, хвръкваше, хвръкваха, хвръквал съм, хвръквала съм, хвръквало съм, хвръквали сме, хвръквал си, хвръквала си, хвръквало си, хвръквали сте, хвръквал е, хвръквала е, хвръквало е, хвръквали са, бях хвръквал, бях хвръквала, бях хвръквало, бяхме хвръквали, беше хвръквал, беше хвръквала, беше хвръквало, бяхте хвръквали, беше хвръквал, беше хвръквала, беше хвръквало, бяха хвръквали, ще хвръквам, ще хвръкв

хвръкнеш, мин. св. хвръкнах, мин. прич. хвръ`кнал, св. — вж. хвръквам. хвръкна, хвръкнем, хвръкнеш, хвръкнете, хвръкне, хвръкнат, хвръкнах, хвръкнахме, хвръкна, хвръкнахте, хвръкна, хвръкнаха, хвръкнех, хвръкнехме, хвръкнеше, хвръкнехте, хвръкнеше, хвръкнеха, хвръкнал съм, хвръкнала съм, хвръкнало съм, хвръкнали сме, хвръкнал си, хвръкнала си, хвръкнало си, хвръкнали сте, хвръкнал е, хвръкнала е, хвръкнало е, хвръкнали са, бях хвръкнал, бях хвръкнала, бях хвръкнало, бяхме хвръкнали, беше хвръкнал, беше хвръкнала, беше хвръкнало, бяхте хвръкнали, беше хвръкнал, беше хвръкнала, беше хвръкнало, бяха хвръкнали, ще хвръкна, ще хвръкнем,

хвъргаш, несв. Разг. Хвърлям.<br />същ. хвъргане, ср. хвъргам, хвъргаме, хвъргаш, хвъргате, хвърга, хвъргат, хвъргах, хвъргахме, хвърга, хвъргахте, хвърга, хвъргаха, хвъргах, хвъргахме, хвъргаше, хвъргахте, хвъргаше, хвъргаха, хвъргал съм, хвъргала съм, хвъргало съм, хвъргали сме, хвъргал си, хвъргала си, хвъргало си, хвъргали сте, хвъргал е, хвъргала е, хвъргало е, хвъргали са, бях хвъргал, бях хвъргала, бях хвъргало, бяхме хвъргали, беше хвъргал, беше хвъргала, беше хвъргало, бяхте хвъргали, беше хвъргал, беше хвъргала, беше хвъргало, бяха хвъргали, ще хвъргам, ще хвъргаме, ще хвъргаш, ще хвъргате, ще хвърга, ще хвърга

мн. хвърга`чи, м. Човек, който хвърля. Копиехвъргач. хвъргач, хвъргача, хвъргачът, хвъргачи, хвъргачите, хвъргачи, хвъргачо

мн. хвърга`чки, ж. Жена хвъргач. хвъргачка, хвъргачката, хвъргачки, хвъргачките, хвъргачке

хвъ`ркаш, несв. Хвърча на кратки разстояния; подхвръквам. хвъркам, хвъркаме, хвъркаш, хвъркате, хвърка, хвъркат, хвърках, хвъркахме, хвърка, хвъркахте, хвърка, хвъркаха, хвърках, хвъркахме, хвъркаше, хвъркахте, хвъркаше, хвъркаха, хвъркал съм, хвъркала съм, хвъркало съм, хвъркали сме, хвъркал си, хвъркала си, хвъркало си, хвъркали сте, хвъркал е, хвъркала е, хвъркало е, хвъркали са, бях хвъркал, бях хвъркала, бях хвъркало, бяхме хвъркали, беше хвъркал, беше хвъркала, беше хвъркало, бяхте хвъркали, беше хвъркал, беше хвъркала, беше хвъркало, бяха хвъркали, ще хвъркам, ще хвъркаме, ще хвъркаш, ще хвъркате, ще хвърка, ще хвърка

хвърката, хвъркато, мн. хвърка`ти, прил. Остар.
1. Който може да лети, хвърчи. Хвъркати животни.
2. Прен. Който се движи много бързо. Хвърката дружина.
Синоними: хвърковат, крилат, летящ, бърз, светкавичен, стихиен, жив, пъргав, подвижен хвъркат, хвъркатия, хвъркатият, хвърката, хвъркатата, хвъркато, хвъркатото, хвъркати, хвъркатите

хвърковата, хвърковато, мн. хвъркова`ти, прил. Хвъркат. хвърковат, хвърковатия, хвърковатият, хвърковата, хвърковатата, хвърковато, хвърковатото, хвърковати, хвърковатите

хвърлеят, хвърлея, мн. хвърлеи, (два) хвърлея, м. Разстоянието, което ограничава един хвърлен камък като мерна единица. Живеят на два хвърлея от нас. хвърлей, хвърлея, хвърлеят, хвърлеи, хвърлеите, хвърлея

хвърлиш, мин. св. хвърлих и хвърлих, мин. прич. хвърлил и хвърли`л, св. — вж. хвърлям. хвърля, хвърлим, хвърлиш, хвърлите, хвърли, хвърлят, хвърлих, хвърлихме, хвърли, хвърлихте, хвърли, хвърлиха, хвърлех, хвърлехме, хвърлеше, хвърлехте, хвърлеше, хвърлеха, хвърлил съм, хвърлила съм, хвърлило съм, хвърлили сме, хвърлил си, хвърлила си, хвърлило си, хвърлили сте, хвърлил е, хвърлила е, хвърлило е, хвърлили са, бях хвърлил, бях хвърлила, бях хвърлило, бяхме хвърлили, беше хвърлил, беше хвърлила, беше хвърлило, бяхте хвърлили, беше хвърлил, беше хвърлила, беше хвърлило, бяха хвърлили, ще хвърля, ще хвърлим, ще хвърлиш, ще хвърлите, ще хвърли, ще хвърлят, ще

хвърляш, несв. и хвърля, св.
1. Какво. Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам. Хвърлям камъни по животните. Хвърлих чантата си.
2. Разг. Какво. Махам от себе си това, което ми пречи или не ми е необходимо; изоставям, захвърлям. През лятото хората хвърлят ботушите и обуват сандали.
3. Кого, какво. За животно — освобождавам се от товара или от ездача си. Магарето хвърли дисагите.
4. В какво. В съчетание със съществителни, означаващи състояние — предизвиквам състоянието, назовано от тях, напр. хвърлям в смут — смущавам; хвърлям в страх — плаша; хвърлям в тревога — разтревожвам, и др.
хвърлям се/хвърля се. 1. — Насочвам се устремено. Хвърлям се в атака. Хвърлям се към завърналия се приятел.
2. Мятам се, скачам. Хвърлям се от терасата. Животното се хвърля от страх.
3. Започвам енергично да върша, да вземам участие. Хвърлих се да му помагам.
същ. хвъ`рляне, ср.
* Хвърлям в очите/лицето (на някого нещо). — Казвам истината (обикн. неприятна) направо, без заобикалки.
* Хвърлям в огън. — Засрамвам, притеснявам някого.
* Хвърлям въдицата. — Подмамвам, подвеждам някого.
* Хвърлям гръм и мълния. — Отправям остри нападки срещу някого или нещо.
* Хвърля ме в огън. 1. — Имам висока температура.
2. Смущавам се, притеснявам се силно.
* Хвърлям (един) поглед. — Преглеждам набързо.
* Хвърлям кал/петно (върху някого или нещо). — Очерням, безчестя.
* Хвърлям камъни в градината (на някого). — Подмятам, намеквам за някого или на някого нещо.
* Хвърлям котва. 1. — За плавателен съд — преустановявам плаването.
2. Прен. Оставам да живея някъде; заселвам се.
* Хвърлям мост. — Установявам връзка между две неща.
* Хвърлям око (на някого или на нещо). 1. — Много харесвам и искам да притежавам.
2. Насочвам се с намерение да предприема нещо спрямо някого или да го включа в някаква работа.
* Хвърлям петалата. — Разг. Грубо. Умирам.
* Хвърлям (по) едно око. 1. — Поглеждам от време на време; попоглеждам.
2. Преглеждам набързо.
* Хвърлям прах в очите (на някого). — Опитвам се да заблудя някого за истинските си намерения.
* Хвърлям ръкавицата (на някого). — Предизвиквам някого на спор, двубой и др.
* Хвърлям светлина (върху нещо). — Разяснявам, разкривам същността.
* Хвърлям се в огъня. — Излагам се на смъртна опасност за някого или за нещо.
* Хвърлям се в/на очи(те). — От пръв поглед се забелязвам.
* Хвърлям се на едро. — Предприемам само големи, значими дела, обикн. безрезултатно.
* Хвърлям се с главата надолу. — Предприемам много рисковано, опасно начинание.
* Хвърлям си думите на вятъра. — Безуспешно убеждавам, съветвам някого.
* Хвърлям всички сили. — Върша нещо, без да се щадя.
* Хвърлям сянка. 1. — Нарушавам доброто впечатление.
2. Злепоставям, безчестя, излагам някого или нещо.
* Хвърлям топа. — Разг. Грубо. Умирам.
Синоними: мятам, захвърлям, запращам, лашкам, джасвам, изхвърлям, прехвърлям, премятам, отпращам, стоварвам, струпвам, нахвърлям, наджасвам, отмятам, отхвърлям, отблъсквам, тръшкам, удрям, блъскам, блъсвам, тръшвам, събарям, запокитвам, подавам, тласкам, подхвърлям, дръпвам рязко, правя рязко движение, трепвам хвърлям, хвърляме, хвърляш, хвърляте, хвърля, хвърлят, хвърлях, хвърляхме, хвърля, хвърляхте, хвърля, хвърляха, хвърлях, хвърляхме, хвърляше, хвърляхте, хвърляше, хвърляха, хвърлял съм, хвърляла съм, хвърляло съм, хвърляли сме, хвърлял си, хвърляла си, хвърляло си, хвърляли сте, хвърлял е, хвърляла е, хвърляло е, хвърляли са, бях хвърлял, бях хвърляла, бях хвърляло, бяхме хвърляли, беше хвърлял, беше хвърляла, беше хвърляло, бяхте хвърляли, беше хвърлял, беше хвърляла, беше хвърляло, бяха хвърляли, ще хвърлям, ще хвърляме, ще хвърляш, ще хвърляте, ще хвърля, ще хвърля

вж. хвъ`рлям
Синоними: мятане, запращане, изхвърляне, изстрелване, подхвърляне, повдигане, издигане, надигане и спадане, дърпане, теглене, пускане хвърляне, хвърлянето, хвърляния, хвърлянията

хвърчиш, мин. св. хвърчах, мин. прич. хвърча`л, несв.
1. За птица, насекомо и др. — движа се във въздуха, летя. Бръмбърът хвърчи.
2. Прен. Движа се с голяма скорост, устремно; летя. Колите хвърчат по улицата.
3. За време — преминавам бързо, неусетно; отлитам. Минутите хвърчат, а никой не предприема нищо.
4. За мисъл и под. — рея се, унасям се далеч.
* Хвърча в/из облаците. — Нямам реална представа, реална оценка за нещата.
* Хвърча нависоко. 1. — Имам големи претенции, в повечето случаи неоснователни или невъзможни за изпълнение.
2. Големея се.
Синоними: хвъркам, летя, нося се, политам, хвърча в облаците, блуждая, фантазирам, прелитам, прехвръквам, пробягвам хвърча, хвърчим, хвърчиш, хвърчите, хвърчи, хвърчат, хвърчах, хвърчахме, хвърча, хвърчахте, хвърча, хвърчаха, хвърчах, хвърчахме, хвърчеше, хвърчахте, хвърчеше, хвърчаха, хвърчал съм, хвърчала съм, хвърчало съм, хвърчали сме, хвърчал си, хвърчала си, хвърчало си, хвърчали сте, хвърчал е, хвърчала е, хвърчало е, хвърчали са, бях хвърчал, бях хвърчала, бях хвърчало, бяхме хвърчали, беше хвърчал, беше хвърчала, беше хвърчало, бяхте хвърчали, беше хвърчал, беше хвърчала, беше хвърчало, бяха хвърчали, ще хвърча, ще хвърчим, ще хвърчиш, ще хвърчите, ще хвърчи, ще хвърчат, ще

нареч. Хвърчешком.

нареч. С голяма скорост, с хвърчене; много бързо.
Синоними: хвърчешката, хвърчейки, бързо, стремително

мн. хвърчи`лки, ж. Израстък върху семе за разпространяване чрез вятъра. хвърчилка, хвърчилката, хвърчилки, хвърчилките

мн. хвърчила`, ср. Детска играчка — летяща във въздуха рамка с прикрепена хартия, управлявана с въженце или връв от земята. хвърчило, хвърчилото, хвърчила, хвърчилата