мн. хабери, (два) хабера, м. Разг. Вест, новина, известие. Добър хабер.
* Хабер (си) нямам. — Разг. Нямам представа, нищо не знам.
Синоними: вест, известие, предизвестие, съобщение, новина, сведение, идея, разбиране, понятие, знание, познание хабер, хабера, хаберът, хабери, хаберите, хабера

Ареалът, обитаван от определен вид. Това е естествената околна среда, в която един организъм живее, или това е физичната околна среда, която заобикаля популация на даден вид.

В екологията има по-широко значение. Там се разбира съвкупността от множество видове, живеещи заедно при определени условия на околната среда. В този смисъл, в екологията се употребява понятието биотоп.
вж. биотоп хабитат, хабитата, хабитатът, хабитати, хабитатите, хабитата

мед. Обичаен, привичен.

мед. Телосложение на човека — съвкупност от външни признаци (ръст, телесна маса, развитие на скелета и мускулатурата, цвят на кожата и др. ), които предразполагат към развитието на определени заболявания. хабитус, хабитуса, хабитусът, хабитуси, хабитусите, хабитуса

хабиш, мин. св. хабих, мин. прич. хаби`л, несв.; Какво.
1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва.
2. Правя да стане негодно; повреждам, развалям. Тя се учи да плете, ама само хаби преждата.
3. Правя да стане тъп; изтъпявам, похабявам. Хабя ножа за хляб, като режа тел.
* Хабя думите си. — Разг. Говоря, без да ме чуят, напразно.
* Хабя нерви. — Разг. Ядосвам се напразно.
Синоними: изхабявам, похабявам, прахосвам, разпилявам, пръскам, хвърлям на вятъра, правя зян, зяносвам, изразходвам, употребявам, консумирам, повреждам, развалям, разрушавам, разстройвам, разнебитвам, унищожавам, пилея, изхарчвам, губя, губя се, изчезвам хабя, хабим, хабиш, хабите, хаби, хабят, хабих, хабихме, хаби, хабихте, хаби, хабиха, хабях, хабяхме, хабеше, хабяхте, хабеше, хабяха, хабил съм, хабила съм, хабило съм, хабили сме, хабил си, хабила си, хабило си, хабили сте, хабил е, хабила е, хабило е, хабили са, бях хабил, бях хабила, бях хабило, бяхме хабили, беше хабил, беше хабила, беше хабило, бяхте хабили, беше хабил, беше хабила, беше хабило, бяха хабили, ще хабя, ще хабим, ще хабиш, ще хабите, ще хаби, ще хабят, ще съм хабил, ще съм хабила, ще съм хабило, ще сме хабили, ще си хабил, ще си хабила, ще си хабило, ще сте хабили

ж., само ед.
1. Остар. Време, състояние на атмосферата.
2. Разг. Ситуация, положение, състояние, настроение. Каква е хавата в училище?
3. Жарг. Младежка танцова забава.
Синоними: време, атмосфера, настроение хава, хавата, хави, хавите

мн. хавани, (два) хавана, м. Дълбока здрава чаша (метална или дървена) с чук за начукване на бисквити, орехи, подправки, лекарства и др.
същ. умал. хаванче, мн. хаванчета, ср. хаван, хавана, хаванът, хавани, хаваните, хавана

вж. хава`н хаванче, хаванчето, хаванчета, хаванчетата

мн. хавли`и, ж.
1. Мека мъхеста кърпа за избърсване от памучна материя с изтеглени на клупове нишки.
2. Широка дреха за баня от такава материя; халат. Обличам хавлия. хавлия, хавлията, хавлии, хавлиите

мн. хаджи`йки, ж. Жена хаджия. хаджийка, хаджийката, хаджийки, хаджийките, хаджийке

вж. хаджи`я хаджийски, хаджийския, хаджийският, хаджийска, хаджийската, хаджийско, хаджийското, хаджийски, хаджийските

мн. хаджии, м. Човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места (за християните — Божи гроб в Ерусалим).<br />прил. хаджийски, хаджийска, хаджийско, мн. хаджи`йски. хаджия, хаджията, хаджията, хаджии, хаджиите, хаджии, хаджийо

мн. хазаи, м. Хазяин.<br />прил. хазайски, хазайска, хазайско, мн. хаза`йски. хазаин, хазаина, хазаинът, хазаи, хазаите, хазаи, хазаино

мн. хаза`йки, ж. Жена хазаин. хазайка, хазайката, хазайки, хазайките

вж. хаза`ин хазайски, хазайския, хазайският, хазайска, хазайската, хазайско, хазайското, хазайски, хазайските

м., само ед.
1. Игри и развлечения, при които се залагат пари; комар.
2. Прен. Необмислена, рискована постъпка.
прил. хазартен, хазартна, хазартно, мн. хазартни. Хазартна игра.
Синоними: случка, случайност, случай, комар, игра хазарт, хазарта, хазартът, хазарти, хазартите, хазарта

вж. хаза`рт хазартен, хазартния, хазартният, хазартна, хазартната, хазартно, хазартното, хазартни, хазартните

мн. хазни`, ж. Остар. Държавна парична съкровищница; трезор.
Синоними: съкровище, богатство, каса хазна, хазната, хазни, хазните

мн. хазяи, м. Собственик, стопанин на жилище или др. помещение, дадено под наем, по отношение на наемателя; наемодател.<br />прил. хазяйски, хазяйска, хазяйско, мн. хазя`йски. Хазяйско дете.
Синоними: наемодател, стопанин, собственик, чорбаджия, господар, домакин, къщовник хазяин, хазяина, хазяинът, хазяи, хазяите, хазяи, хазяино

мн. хазя`йки, ж. Жена хазяин. хазяйка, хазяйката, хазяйки, хазяйките

вж. хазя`ин хазяйски, хазяйския, хазяйският, хазяйска, хазяйската, хазяйско, хазяйското, хазяйски, хазяйските

м., само ед. Разг. Добро, благодеяние, благополучие. Голям хаир. Хаир да не видиш. хаир, хаира, хаирът

който е на добро; благополучен хаирлия, хаирлията, хаирлии, хаирлиите

мн. хаирсъ`зи, м. Разг. Непрокопсаник, безделник, негодник. хаирсъзин, хаирсъзина, хаирсъзинът, хаирсъзи, хаирсъзите, хаирсъзи, хаирсъзино

мн. хаирсъ`зки, ж. Жена хаирсъзин. хаирсъзка, хаирсъзката, хаирсъзки, хаирсъзките, хаирсъзке

1. животно, добитък
   2.
   Прен.
   говедо, дръвник
   Синоними: животно, добиче, простак, глупак хайван, хайвана, хайванът, хайвани, хайваните, хайвана

м., само ед.
1. Яйца на риба. Рибата си хвърли хайвера.
2. Яйцата на риба, приготвени и използвани като ястие. Чер хайвер. Разбит хайвер.
3. Предястие от майонеза и грис, което по вид наподобява риби яйца.
прил. хайверен, хайверена, хайверено, мн. хайверени.
* Пращам за зелен хайвер. — Разг. Пренебр. Безогледно излъгвам. хайвер, хайвера, хайверът, хайвери, хайверите, хайвера

вж. хайве`р хайверен, хайверния, хайверният, хайверна, хайверната, хайверно, хайверното, хайверни, хайверните

част.
1. За подбуда към действие или движение, подкана или за усилване на подбуда, подкана. Чети! Хайде, започвай! Хайде, закъсняваме!
2. За възражение, несъгласие. Хайде, не ме будалкай! Хайде, хайде, не ме лъжи!
3. За снизхождение или примирение. Евтино ти го давам, ама хайде!
* Хайде де! — Като междум. За израз на силно недоволство и несъгласие. Пише се голям началник, ще ме наказва! Хайде де!

мн. хайдуци, м. Разг. Разбойник, непрокопсаник, вагабонтин.<br />прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайду`шки. Хайдушки нрави.
Синоними: крадец, грабител, разбойник, обирач хайдук, хайдука, хайдукът, хайдуци, хайдуците, хайдука

мн. хайдути, м.<br />1. ист. По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората.<br />2. Остар. Разбойник, хайдук.<br />прил. хайдутски, хайдутска, хайдутско, мн. хайдутски. <em>Хайдутско сборище.</em><br />прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. <em>Хайдушка</em> <em>дружина. Хайдушко кладенче.</em><br />същ. хайдутство, ср.
Синоними: бунтовник, въстаник, четник, харамия, размирник, бунтар, революционер хайдутин, хайдутина, хайдутинът, хайдути, хайдутите, хайдути, хайдутино

вж. хайду`тин хайдутски, хайдутския, хайдутският, хайдутска, хайдутската, хайдутско, хайдутското, хайдутски, хайдутските

вж. хайду`тин хайдутство, хайдутството, хайдутства, хайдутствата

хайдуту`ваш, несв. Занимавам се с хайдутство.

вж. хайду`тин хайдушки, хайдушкия, хайдушкият, хайдушка, хайдушката, хайдушко, хайдушкото, хайдушки, хайдушките

мн. ха`йки, ж.
1. Организирано преследване на дивеч. Хайка за вълци.
2. Група, която организира такова преследване. Многобройна хайка.
3. Прен. Преследване на хора заради техни убеждения.
Синоними: засада, пусия, клопка, капан, примка, преследване, гонене хайка, хайката, хайки, хайките

мн. хайла`зи, м. Разг. Пренебр. Мързеливец, лентяй.
Синоними: безделник, празноскитащ, нехранимайко, лентяй, ленивец, мързеливец, готован, готованец, търтей, паразит, дембелин, негодяй, хайта, хаймана хайлаз, хайлаза, хайлазът, хайлази, хайлазите, хайлаза

мн. хайла`зи, м. Хайлаз.
Синоними: безделник, готован, празноскитащ човек хайлазин, хайлазина, хайлазинът, хайлази, хайлазите, хайлази, хайлазино

хайлазуваш, <em>несв. Разг. Пренебр.</em> Не правя нищо; мързелувам, лентяйствам. <em>Цял ден хайлазува и вечер пак не се прибира да</em> <em>помогне.</em><br />същ. хайлазуване, ср.
Синоними: мързелувам, безделнича, хайманувам, лентяйствувам, клатя си краката, чакам наготово хайлазувам, хайлазуваме, хайлазуваш, хайлазувате, хайлазува, хайлазуват, хайлазувах, хайлазувахме, хайлазува, хайлазувахте, хайлазува, хайлазуваха, хайлазувах, хайлазувахме, хайлазуваше, хайлазувахте, хайлазуваше, хайлазуваха, хайлазувал съм, хайлазувала съм, хайлазувало съм, хайлазували сме, хайлазувал си, хайлазувала си, хайлазувало си, хайлазували сте, хайлазувал е, хайлазувала е, хайлазувало е, хайлазували са, бях хайлазувал, бях хайлазувала, бях хайлазувало, бяхме хайлазували, беше хайлазувал, беше хайлазувала, беше хайлазувало, бяхте хайлазували, б

вж. хайлазу`вам хайлазуване, хайлазуването, хайлазувания, хайлазуванията

м., само ед. Висшето общество и животът, който то води. Хайлайфът на обществото.
прил. хайлайфен, хайлайфна, хайлайфно, мн. хайлайфни. Хайлайфно обкръжение.
Синоними: аристокрация, елит хайлайф, хайлайфа, хайлайфът, хайлайфи, хайлайфите, хайлайфа

вж. ха`йлайф хайлайфен, хайлайфния, хайлайфният, хайлайфна, хайлайфната, хайлайфно, хайлайфното, хайлайфни, хайлайфните

мн. хаймани`, м. и ж. Разг. Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник.
Синоними: хъшлак, уличник, безделник, скитник, пройдоха, негодник, лентяй, хайта, вагабонтин, нехранимайко хаймана, хайманата, хаймани, хайманите

хаймано`сваш, несв. Разг. Пренебр. Държа се като хаймана; безделнича, скитам. Цял ден хайманосва из града. хайманосвам, хайманосваме, хайманосваш, хайманосвате, хайманосва, хайманосват, хайманосвах, хайманосвахме, хайманосва, хайманосвахте, хайманосва, хайманосваха, хайманосвах, хайманосвахме, хайманосваше, хайманосвахте, хайманосваше, хайманосваха, хайманосвал съм, хайманосвала съм, хайманосвало съм, хайманосвали сме, хайманосвал си, хайманосвала си, хайманосвало си, хайманосвали сте, хайманосвал е, хайманосвала е, хайманосвало е, хайманосвали са, бях хайманосвал, бях хайманосвала, бях хайманосвало, бяхме хайманосвали, беше хайманосвал, беше хайманосвала

хайману`ваш, несв. Хайманосвам.
Синоними: безделнича, лентяйствувам, скитам хайманувам, хаймануваме, хаймануваш, хайманувате, хайманува, хаймануват, хайманувах, хайманувахме, хайманува, хайманувахте, хайманува, хаймануваха, хайманувах, хайманувахме, хаймануваше, хайманувахте, хаймануваше, хаймануваха, хайманувал съм, хайманувала съм, хайманувало съм, хайманували сме, хайманувал си, хайманувала си, хайманувало си, хайманували сте, хайманувал е, хайманувала е, хайманувало е, хайманували са, бях хайманувал, бях хайманувала, бях хайманувало, бяхме хайманували, беше хайманувал, беше хайманувала, беше хайманувало, бяхте хайманували, б

мн. ха`йти, м. и ж. Хаймана.
Синоними: скитник, пътник, друмник, чуждестранен, босяк, бездомник, чергар, номад, хаймана, празноскитащ, пройдоха хайта, хайтата, хайти, хайтите

хакът, хака, мн. хакове, (два) хака, м. Разг. Възнаграждение за отработено, полагащ се дял; заработка, заплата. Получи голям хак.
* Изяждам/изям хака (на някого). — Разг. Ощетявам.
* Хак ми е. — Разг. Заслужавам си неприятностите.
Синоними: възнаграждение, плата, заплата, дял, пай, част хак, хака, хакът, хакове, хаковете, хака

ха`каш, несв.; какво/кого. Диал. Удрям, блъскам, халосвам. хакам, хакаме, хакаш, хакате, хака, хакат, хаках, хакахме, хака, хакахте, хака, хакаха, хаках, хакахме, хакаше, хакахте, хакаше, хакаха, хакал съм, хакала съм, хакало съм, хакали сме, хакал си, хакала си, хакало си, хакали сте, хакал е, хакала е, хакало е, хакали са, бях хакал, бях хакала, бях хакало, бяхме хакали, беше хакал, беше хакала, беше хакало, бяхте хакали, беше хакал, беше хакала, беше хакало, бяха хакали, ще хакам, ще хакаме, ще хакаш, ще хакате, ще хака, ще хакат, ще съм хакал, ще съм хакала, ще съм хакало, ще сме хакали, ще си хакал, ще си хакала, ще си хакало, ще сте ха

хакваш, несв. и хакна, св. Хакам веднъж или поединично. Хакнах го с дървото.
хаквам се/хакна се. 1. — Удрям се силно, изведнъж.
2. Влизам, нахълтвам със сила изведнъж. Хакнах се в кабинета, а те имат заседание.
Синоними: удрям, блъскам, набивам, цапардосвам, халосвам, первам, удрям силно, фрасвам хаквам, хакваме, хакваш, хаквате, хаква, хакват, хаквах, хаквахме, хаква, хаквахте, хаква, хакваха, хаквах, хаквахме, хакваше, хаквахте, хакваше, хакваха, хаквал съм, хаквала съм, хаквало съм, хаквали сме, хаквал си, хаквала си, хаквало си, хаквали сте, хаквал е, хаквала е, хаквало е, хаквали са, бях хаквал, бях хаквала, бях хаквало, бяхме хаквали, беше хаквал, беше хаквала, беше хаквало, бяхте хаквали, беше хаквал, беше хаквала, беше хаквало, бяха хаквали, ще хаквам, ще хакваме, ще хакваш, ще хаквате, ще хаква, ще хакват, ще съм хаквал, ще съм хаквала, ще съм хаквало, ще см

напразно, не си струва, не си заслужава

хакнеш, мин. св. хакнах, мин. прич. ха`кнал, св. – вж. хаквам. хакна, хакнем, хакнеш, хакнете, хакне, хакнат, хакнах, хакнахме, хакна, хакнахте, хакна, хакнаха, хакнех, хакнехме, хакнеше, хакнехте, хакнеше, хакнеха, хакнал съм, хакнала съм, хакнало съм, хакнали сме, хакнал си, хакнала си, хакнало си, хакнали сте, хакнал е, хакнала е, хакнало е, хакнали са, бях хакнал, бях хакнала, бях хакнало, бяхме хакнали, беше хакнал, беше хакнала, беше хакнало, бяхте хакнали, беше хакнал, беше хакнала, беше хакнало, бяха хакнали, ще хакна, ще хакнем, ще хакнеш, ще хакнете, ще хакне, ще хакнат, ще съм хакнал, ще съм хакнала, ще съм хакнало, ще сме хак

халът, хала, само ед., м. Разг. Състояние, положение. Добър ти е халът.
Синоними: състояние, положение вид, дередже, сила, издръжливост, държеливост, дилема, затруднено положение хал, хала, халът, халове, халовете, хала

мн. ха`ли, ж.
1. Митично същество, което носи бури, ветрове; змей.
2. Природна стихия; буря. Халата фучи навън.
3. Прен. Разг. Силен човек. Тая хала се развъртя и на полето не остана нито сноп.
4. Прен. Пренебр. Разг. Човек, който яде без мярка. Каквато е хала, за минути помете всичко от масата.
Синоними: буря, ураган, фурия, вихър, виелица, сила, стихия, силен вятър хала, халата, хали, халите

нареч.
* Халал да (ти) е. — Давам, подарявам без съжаление, от сърце.

мн. халати, (два) халата, м. Широка домашна дреха без копчета, която се затваря чрез замятане на двете поли една върху друга и завързване. халат, халата, халатът, халати, халатите, халата

кон, който не става за нищо; кранта

мн. ха`лби, ж. Голяма чаша за бира (обикн. с дръжка), която събира половин литър. Изпих две халби бира. халба, халбата, халби, халбите

ж., само ед. Сладкарско изделие — гъста или втвърдена каша от разтопена захар, сусамово семе, тахан, ядки и др. Сусамена халва.
прил. халвен, халвена, халвено, мн. халвени. Халвена кутия. халва, халвата, халви, халвите

вж. халваджи`я халваджийски, халваджийския, халваджийският, халваджийска, халваджийската, халваджийско, халваджийското, халваджийски, халваджийските

мн. халваджии, м. Човек, който произвежда халва.<br />прил. халваджийски, халваджийска, халваджийско, мн. халваджи`йски. Халваджийски съд.
* Халваджийски тефтер. — Разг. Измърсен и изпокъсан бележник, тетрадка с различни записки. халваджия, халваджията, халваджията, халваджии, халваджиите, халваджии, халваджийо

мн. ха`лета, ср. Голямо закрито помещение с висок таван за излагане, производство и складиране на стоки. Търговско хале.
Синоними: зала, салон, приемна, банкетна зала хале, халето, халета, халетата

само мн. Обширен просторен магазин за хранителни стоки. Градски хали.
Синоними: (същ.) тържище, пазар, пазарище, (същ.) вихри, бури, ветрове

мн. ха`лища, ср. Дебела вълнена черга за постилане или завиване; китеник. Пъстри халища. халище, халището, халища, халищата

мн. халки`, ж.
1. Малко метално колелце; брънка. Скъсана халка на синджир.
2. Годежен или венчален пръстен без украшения.
3. Само мн. В спорта — гимнастическа дисциплина, при която се изпълняват упражнения на висящи на въжета кръгли приспособления за хващане.
Синоними: брънка, звено, пръстен, гривна, диадема, стреме, обица, скоба, тапа, втулка, обръч, шайба, фланец халка, халката, халки, халките

хало`саш, св. — вж. халосвам. халосам, халосаме, халосаш, халосате, халоса, халосат, халосах, халосахме, халоса, халосахте, халоса, халосаха, халосах, халосахме, халосаше, халосахте, халосаше, халосаха, халосал съм, халосала съм, халосало съм, халосали сме, халосал си, халосала си, халосало си, халосали сте, халосал е, халосала е, халосало е, халосали са, бях халосал, бях халосала, бях халосало, бяхме халосали, беше халосал, беше халосала, беше халосало, бяхте халосали, беше халосал, беше халосала, беше халосало, бяха халосали, ще халосам, ще халосаме, ще халосаш, ще халосате, ще халоса, ще халоса

халосана, халосано, мн. халосани, прил. Разг. Смахнат, пернат, налудничав, занесен. <em>Халосано дете.</em><br />нареч. халосано.
Синоними: смахнат, блъснат, ударен в главата, джаснат, налудничав, дръпнат, бишнат, занесен, заплеснат, захласнат, замаян, унесен халосан, халосания, халосаният, халосана, халосаната, халосано, халосаното, халосани, халосаните

халосваш, несв. и халосам, св.; кого/какво. Разг. Удрям, блъсвам, хаквам. Халоса я по главата и тя падна.
халосвам се/халосам се. 1. — Удрям се, блъсвам се. Халосах се о вратата.
2. Прен. Ставам халосан.
3. Прен. Държа се като халосан.
4. Прахосвам си времето; помайвам се, щурам се. Цял ден се халосваш, а работата остана несвършена.
Синоними: цапвам, удрям, блъсвам, цапардосвам, замахвам, нанасям удар, первам, хаквам, удрям силно, фрасвам халосвам, халосваме, халосваш, халосвате, халосва, халосват, халосвах, халосвахме, халосва, халосвахте, халосва, халосваха, халосвах, халосвахме, халосваше, халосвахте, халосваше, халосваха, халосвал съм, халосвала съм, халосвало съм, халосвали сме, халосвал си, халосвала си, халосвало си, халосвали сте, халосвал е, халосвала е, халосвало е, халосвали са, бях халосвал, бях халосвала, бях халосвало, бяхме халосвали, беше халосвал, беше халосвала, беше халосвало, бяхте халосвали, беше халосвал, беше халосвала, беше халосвало, бяха халосвали, ще халосвам, ще халосв

халосна, халосно, мн. халосни и халосни, прил. За патрон, снаряд — който гърми, а не стреля и не убива. Халосни патрони. халосен, халосния, халосният, халосна, халосната, халосно, халосното, халосни, халосните

халтава, халтаво, мн. халтави, прил. Разг. Който не е прилегнал плътно, не е стегнат; хлабав. <em>Халтава примка.</em><br />нареч. халтаво.
същ. халтавост, халтавостта, ж.
Синоними: хлабав, слаб, разпуснат, отпуснат, разслабен, разхлабен, разтегнат, нестегнат, неизпънат, неопънат, широк, рехав, разглобен, развинтен, недисциплиниран, разпасан, незакрепен, разклатен, несвързан халтав, халтавия, халтавият, халтава, халтавата, халтаво, халтавото, халтави, халтавите

вж. ха`лтав

вж. ха`лтав
Синоними: хлабавост, рехавост, разслабеност, разхлабеност, отпуснатост, широчина, разпуснатост, разгащеност, разхайтеност, свобода, слободия, непридирчивост, небрежност халтавост, халтавостта, халтавости, халтавостите

ж., само ед. Разг.
1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея. Това не е театър, а халтура.
2. Странична работа за допълнителни средства. Работя халтура, защото парите не стигат.
прил. халтурен, халтурна, халтурно, мн. халтурни. халтура, халтурата, халтури, халтурите

мн. халюцина`ции, ж. Лъжливо видение, възприемано като реалност обикн. поради нервно разстройство.
Синоними: видение, сън, съновидение, мираж, илюзия, призрак, бълнуване, кошмар, блян, мечта, идеал, фантазия халюцинация, халюцинацията, халюцинации, халюцинациите

халюцини`раш, несв. и св. Виждам халюцинации. халюцинирам, халюцинираме, халюцинираш, халюцинирате, халюцинира, халюцинират, халюцинирах, халюцинирахме, халюцинира, халюцинирахте, халюцинира, халюцинираха, халюцинирах, халюцинирахме, халюцинираше, халюцинирахте, халюцинираше, халюцинираха, халюцинирал съм, халюцинирала съм, халюцинирало съм, халюцинирали сме, халюцинирал си, халюцинирала си, халюцинирало си, халюцинирали сте, халюцинирал е, халюцинирала е, халюцинирало е, халюцинирали са, бях халюцинирал, бях халюцинирала, бях халюцинирало, бяхме халюцинирали, беше халюцинирал, беше халюцинирала

мит. Библейски персонаж, син на Ной, подиграл се на баща си заради това, че бил в пияно състояние.

мн. хамаци, (два) хамака, м. Висящо мрежесто легло; люлка за лягане. Спя в хамак. хамак, хамака, хамакът, хамаци, хамаците, хамака

мн. хама`ли, м. Хамалин. хамал, хамала, хамалът, хамали, хамалите, хамала

мн. хамали, м. Човек, който хамалува (в 1 знач.); носач.<br />прил. хамалски, хамалска, хамалско, мн. хама`лски.
* Хамалска работа. — Тежка обща, техническа работа, в която се влагат много сили.
Синоними: носач, преносвач хамалин, хамалина, хамалинът, хамали, хамалите, хамали, хамалино

вж. хама`лин
Синоними: груб, невъзпитан, просташки, недодялан, тежък, непосилен, мъчен хамалски, хамалския, хамалският, хамалска, хамалската, хамалско, хамалското, хамалски, хамалските

хамалу`ваш, несв.
1. Пренасям на гръб багаж, мебели и др. тежки товари. Хамалувам на доковете.
2. Прен. Върша тежка и неблагодарна работа срещу ниско възнаграждение. хамалувам, хамалуваме, хамалуваш, хамалувате, хамалува, хамалуват, хамалувах, хамалувахме, хамалува, хамалувахте, хамалува, хамалуваха, хамалувах, хамалувахме, хамалуваше, хамалувахте, хамалуваше, хамалуваха, хамалувал съм, хамалувала съм, хамалувало съм, хамалували сме, хамалувал си, хамалувала си, хамалувало си, хамалували сте, хамалувал е, хамалувала е, хамалувало е, хамалували са, бях хамалувал, бях хамалувала, бях хамалувало, бяхме хамалували, беше хамалувал, беше хамалувала, беше хамалувало, бяхте хамалували, беше хамалувал, беше хамалувала, беше хама

мед. Доброкачествено тумороподобно разрастване, което възниква в резултат на неправилно съотношение и разместване на тъкани, напр. наличие на островче от фиброзна или мускулна тъкан в бъбречната кора.

мн. хамбари, (два) хамбара, м.
1. Помещение за прибиране и съхранение на зърнени храни. Пълен хамбар.
2. Пренебр. Голямо, студено, неприветливо помещение.
Синоними: житница, склад хамбар, хамбара, хамбарът, хамбари, хамбарите, хамбара

мн. хамбургери, (два) хамбургера, м. Солена закуска, състояща се от питка, в която са поставени парче колбас, месо, зеленчуци и сос. Топъл хамбургер. хамбургер, хамбургера, хамбургерът, хамбургери, хамбургерите, хамбургера

мн. хамелеони, (два) хамелеона, м.
1. Тропически гущер, който променя цвета си, приспособявайки го към околната среда.
2. Прен. Човек, който се нагажда според обстоятелствата; безпринципен, конюнктурен човек.
прил. хамелеонски, хамелеонска, хамелеонско, мн. хамелеонски.
същ. хамелеонство, ср. (във 2 знач.).<br />същ. хамелеонщина, ж. (във 2 знач.).
Синоними: приспособим, променим, непостоянен, несигурен, безпринципен, изменчив хамелеон, хамелеона, хамелеонът, хамелеони, хамелеоните, хамелеона

вж. хамелео`н хамелеонски, хамелеонския, хамелеонският, хамелеонска, хамелеонската, хамелеонско, хамелеонското, хамелеонски, хамелеонските

вж. хамелео`н хамелеонство, хамелеонството, хамелеонства, хамелеонствата

вж. хамелео`н хамелеонщина, хамелеонщината, хамелеонщини, хамелеонщините

вж. хамси`я хамсиен, хамсиения, хамсиеният, хамсиена, хамсиената, хамсиено, хамсиеното, хамсиени, хамсиените

вж. хамси`я хамсийка, хамсийката, хамсийки, хамсийките

мн. хамсии, ж. Вид дребна черноморска риба със странично сплеснато тяло.<br />същ. умал. хамсийка, мн. хамсийки, ж.<br />прил. хамсиен, хамсиена, хамсиено, мн. хамси`ени. хамсия, хамсията, хамсии, хамсиите

мн. хамути, (два) хамута, м. Дъгообразно извито дърво, обшито с кожа, което се надява на кон при впрягане. Надявам хамут на врата на коня. хамут, хамута, хамутът, хамути, хамутите, хамута

ханът, хана, мн. ханове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. <em>Хан Аспарух.</em><br />прил. хански, ханска, ханско, мн. хански. <em>Хански кон.</em> <br /><br />----<br /><br />ханът, хана, мн. ханове, (два) хана, м.<br />1. Остар. Подобно на хотел градско заведение в миналото.<br />2. Крайпътно заведение за хранене и преспиване на пътници; странноприемница.<br />същ. умал. ханче, мн. ха`нчета, ср. Еленското ханче. хан, хана, ханът, ханове, хановете, хана

мн. хангари, (два) хангара, м. Просторна постройка за подслоняване и обслужване на самолети, големи земеделски и др. машини. Влизам в хангара. хангар, хангара, хангарът, хангари, хангарите, хангара

м., само ед. Колективна спортна игра с топка, която се прехвърля с ръце, за да се вкара в противниковата врата.
Синоними: тенис, баскетбол, волейбол хандбал, хандбала, хандбалът, хандбали, хандбалите, хандбала

мн. ханджи`йки, ж.
1. Жена ханджия.
2. Съпруга на ханджия. ханджийка, ханджийката, ханджийки, ханджийките

вж. ханджи`я ханджийски, ханджийския, ханджийският, ханджийска, ханджийската, ханджийско, ханджийското, ханджийски, ханджийските

мн. ханджии, м. Владетел, стопанин на хан <em>_2 .</em><em><br />прил. ханджийски, ханджийска, ханджийско, мн. ханджийски. </em>Ханджийски кон._<br />същ. ханджийство, ср. ханджия, ханджията, ханджията, ханджии, ханджиите, ханджии, ханджийо

вж. хан хански, ханския, ханският, ханска, ханската, ханско, ханското, хански, ханските

мн. ха`нства, ср. Истор.
1. Страна, управлявана от хан. Ханство Велика България.
2. Само ед. Положение на хан.
3. Обикн. ед. Периодът на управление на хан. ханство, ханството, ханства, ханствата

вж. хан ханче, ханчето, ханчета, ханчетата

ханшът, ханша, мн. ханшове, (два) ханша, м. Обиколка на човешкото тяло на височината на таза. Тесен ханш. ханш, ханша, ханшът, ханшове, ханшовете, ханша

мн. ханъ`ми, ж. Женена туркиня; кадъна. ханъма, ханъмата, ханъми, ханъмите

м., само ед. Бъркотия, безпорядък, безредие. Преди заминаване във всяка къща настъпва хаос.
Синоними: хаотичност, безредие, безпорядък, бъркотия, обърканост, разтурия, залисия, смутни, галиматия, неразбория, усложненост, заплетеност, анархия, безначалие, междуцарствие, безредица, метеж, суматоха, смут, шум, врява, бърканица, заплетено положение, въртене, вихрушка, вихър хаос, хаоса, хаосът, хаоси, хаосите, хаоса

хаотична, хаотично, мн. хаотични, прил. Който е в хаос; объркан, безреден, безразборен. <em>Хаотични мисли.</em><br />нареч. хаотично.
същ. хаотичност, хаотичността, ж.
Синоними: безреден, объркан, безсистемен, несистемен, безразборен, разбъркан, забъркан, безпринципен, анархистичен хаотичен, хаотичния, хаотичният, хаотична, хаотичната, хаотично, хаотичното, хаотични, хаотичните

хаотическа, хаотическо, мн. хаотически, прил. Хаотичен.<br />нареч. хаотически.

вж. хаоти`чен

вж. хаоти`чен
Синоними: хаос, безредие, безпорядък, бъркотия, обърканост, разтурия, залисия, смутни, галиматия, неразбория, усложненост, заплетеност, анархия, безначалие, междуцарствие, безредица, метеж, суматоха, смут хаотичност, хаотичността, хаотичности, хаотичностите

хапът, хапа, мн. хапове, (два) хапа, м. Разг. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; хапче, таблетка. Вземам два хапа на ден.
* Горчивият хап. — Неприятност, която трябва да се преживее. хап, хапа, хапът, хапове, хаповете, хапа

вж. ха`пя
Синоними: гризане, хрупкане, кълване хапане, хапането, хапания, хапанията

хапваш, несв. и хапна, св.; Какво.
1. Ям малко или набързо. На обед хапнах една вафла.
2. Опитвам вкуса на нещо, като вземам и изяждам малко от него.
същ. ха`пване, ср. Хапване и пийване. хапвам, хапваме, хапваш, хапвате, хапва, хапват, хапвах, хапвахме, хапва, хапвахте, хапва, хапваха, хапвах, хапвахме, хапваше, хапвахте, хапваше, хапваха, хапвал съм, хапвала съм, хапвало съм, хапвали сме, хапвал си, хапвала си, хапвало си, хапвали сте, хапвал е, хапвала е, хапвало е, хапвали са, бях хапвал, бях хапвала, бях хапвало, бяхме хапвали, беше хапвал, беше хапвала, беше хапвало, бяхте хапвали, беше хапвал, беше хапвала, беше хапвало, бяха хапвали, ще хапвам, ще хапваме, ще хапваш, ще хапвате, ще хапва, ще хапват, ще съм хапвал, ще съм хапвала, ще съм хапвало, ще см

вж. ха`пвам хапване, хапването, хапвания, хапванията

мн. ха`пки, ж.
1. Количество храна, което се лапа и се гълта наведнъж. Хапка по хапка.
2. Жарг. Хапване, хранене.
3. Жарг. Събиране, на което има и храна; гощавка. Отиваме на хапка.
Синоними: залък, къс, късче, парче, парченце, частица, мъничко, малко, проба, глътка хапка, хапката, хапки, хапките

хаплива, хапливо, мн. хапливи, прил.<br />1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. <em>Хапливо животно.</em><br />2. Прен. Който е язвителен, който хапе (в 4 знач.). <em>Хаплива забележка.</em><br />нареч. хапливо.
същ. хапливост, хапливостта, ж.
Синоними: язвителен, злобен, жлъчен, зъл, лош, злостен, ехиден, ядовит, обиден, оскърбителен, жигосващ, ругателен, остър, заядлив, свадлив, нападателен, подигравателен, зъбат, саркастичен, на подбив, рязък, троснат, критичен, сприхав, раздразнителен, избухлив, пиперлия, ожесточен хаплив, хапливия, хапливият, хаплива, хапливата, хапливо, хапливото, хапливи, хапливите

вж. хапли`в

вж. хапли`в
Синоними: саркастичност, сарказъм, язвителност, жлъчност, острота, злъчност, жегване хапливост, хапливостта, хапливости, хапливостите

хапнеш, мин. св. хапнах, мин. прич. ха`пнал, св. — вж. хапвам. хапна, хапнем, хапнеш, хапнете, хапне, хапнат, хапнах, хапнахме, хапна, хапнахте, хапна, хапнаха, хапнех, хапнехме, хапнеше, хапнехте, хапнеше, хапнеха, хапнал съм, хапнала съм, хапнало съм, хапнали сме, хапнал си, хапнала си, хапнало си, хапнали сте, хапнал е, хапнала е, хапнало е, хапнали са, бях хапнал, бях хапнала, бях хапнало, бяхме хапнали, беше хапнал, беше хапнала, беше хапнало, бяхте хапнали, беше хапнал, беше хапнала, беше хапнало, бяха хапнали, ще хапна, ще хапнем, ще хапнеш, ще хапнете, ще хапне, ще хапнат, ще съм хапнал, ще съм хапнала, ще съм хапнало, ще сме хап

мн. ха`пчета, ср. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; таблетка. Хапчета против простуда. хапче, хапчето, хапчета, хапчетата

хапеш, мин. св. хапах и хапах, мин. прич. хапал и хапал, несв.<br />1. Кого, какво. Причинявам рана със зъби. <em>Кучето хапе.</em><br />2. Кого, какво. За насекомо — жиля. <em>Хапят ме комари.</em><br />3. Прен. Какво. За студ, мраз и др. под. — причинявам болезнено усещане. <em>Вятърът хапеше бузите му.</em><br />4. Прен. Причинявам душевна болка с думи; обиждам, уязвявам. <em>Гледаше мрачно и думите му хапеха.</em><br />същ. хапане, ср.
* Хапе ме. — Разг. Сърби ме.
Синоними: ухапвам, прехапвам, огризвам, прегризвам, преяждам, захапвам, заяждам, нахапвам, схрусквам, уязвявам, ужилвам, жигосвам, жегвам, обиждам, нападам, докачвам, засягам, давя, душа, ръфам, гриза хапя, хапем, хапеш, хапете, хапе, хапят, хапах, хапахме, хапа, хапахте, хапа, хапаха, хапех, хапехме, хапеше, хапехте, хапеше, хапеха, хапал съм, хапала съм, хапало съм, хапали сме, хапал си, хапала си, хапало си, хапали сте, хапал е, хапала е, хапало е, хапали са, бях хапал, бях хапала, бях хапало, бяхме хапали, беше хапал, беше хапала, беше хапало, бяхте хапали, беше хапал, беше хапала, беше хапало, бяха хапали, ще хапя, ще хапем, ще хапеш, ще хапете, ще хапе, ще хапят, ще съм хапал, ще съм хапала, ще съм хапало, ще сме хапали, ще си хапал, ще си хапала, ще си хапало, ще сте хапали

мн. характери, (два) характера, м.
1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. Весел характер. Лош характер. Твърд характер.
2. Прен. Литературен герой, образ. Писателят рисува различни характери.
3. Само ед. Упоритост, последователност, твърда воля. Човек с характер.
4. Само ед. Отличителна черта, особеност, естество. Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?
Синоними: темперамент, нрав, свойство, природа, натура, вид, качество, естество, особеност, характерност, черта, отличителна черта, индивидуалност, отличителен белег, признак, същност, душа, организъм, физика, стил, маниер, устройство, строеж, структура, твърдост, упоритост, издръжливост, смелост, решителност, висок дух характер, характера, характерът, характери, характерите, характера

и характерен, характерна и характерна, характерно и характерно, мн. характерни и характерни, прил.<br />1. Който е присъщ, който характеризира. <em>Характерна за него усмивка. Характерно за епохата облекло. Характерно държание.</em><br />2. Който има специфични черти, рязко отличаващи го особености. <em>Характерен глас.</em><br />нареч. характерно и характерно.<br />същ. характерност и характерност, характерността, ж.
Синоними: присъщ, отличителен, свойствен, за подчертаване, индивидуален, личен, особен, съществен, типичен, оригинален, специфичен, подчертан, класически, показателен, очебиен, очевиден, изпъкващ, забележителен характерен, характерния, характерният, характерна, характерната, характерно, характерното, характерни, характерните

характеризираш, несв. и св.; Кого, какво. Описвам отличителните черти на някого или на нещо. <em>Героят е характеризиран като жесток и безскрупулен.</em><br /><em>_характеризирам се.</em>_ — Отличавам се, разграничавам се от останалите със своите черти.<br />същ. характеризиране, ср.
Синоними: обрисувам, описвам, очертавам, определям, преценявам, окачествявам, отбелязвам, определям характера, надписвам, отличавам, бележа, посочвам, показвам, засвидетелствувам характеризирам, характеризираме, характеризираш, характеризирате, характеризира, характеризират, характеризирах, характеризирахме, характеризира, характеризирахте, характеризира, характеризираха, характеризирах, характеризирахме, характеризираше, характеризирахте, характеризираше, характеризираха, характеризирал съм, характеризирала съм, характеризирало съм, характеризирали сме, характеризирал си, характеризирала си, характеризирало си, характеризирали сте, характеризирал е, характеризирала е, характеризирало е, характеризирали са, бях характ

вж. характеризи`рам характеризиране, характеризирането, характеризирания, характеризиранията

мн. характери`стики, ж.
1. Писмено или устно проявяване на характерните особености на някого или на нещо. Речева характеристика.
2. Официален документ с отзив за трудовата, обществената и др. дейности на човек. Трябва ми характеристика за постъпване на работа.
Синоними: обрисовка, картина, описание, определение, характерност, качества характеристика, характеристиката, характеристики, характеристиките

характеристична, характеристично, мн. характеристи`чни, прил. Характерен. Характеристичен подход. характеристичен, характеристичния, характеристичният, характеристична, характеристичната, характеристично, характеристичното, характеристични, характеристичните

вж. хара`ктерен

вж. хара`ктерен
Синоними: характер, характеристика, особеност, свойство, оригиналност, типичност, същественост, отличителност, отличителна черта, специфичност, специфика характерност, характерността, характерности, характерностите

нареч. остар.
незаслужен, непростен

вж. харами`я харамийски, харамийския, харамийският, харамийска, харамийската, харамийско, харамийското, харамийски, харамийските

мн. харамии, м. Остар.<br />1. Разбойник, хайдук.<br />2. Хайдутин, бунтовник.<br />прил. харамийски, харамийска, харамийско, мн. харамийски.<br />същ. харамийство, ср.
Синоними: четник, хайдутин, революционер, въстаник, бунтовник, бунтар, размирник харамия, харамията, харамията, харамии, харамиите, харамии, харамийо

голям котел за топлене на вода

неизм. Като прил. Твърд, корав, як, силен, стабилен; тежък, суров. хард, харда, хардът, хардове, хардовете, харда

синап хардал, хардала, хардалът, хардали, хардалите, хардала

остар. вино, пресечено със синап, та останало безалкохолно

мн. хардла`йнери, м. Най-твърд, последователен поддръжник на определена политическа позиция в рамките на партия, движение и др.; твърдолинеен член. хардлайнер, хардлайнера, хардлайнерът, хардлайнери, хардлайнерите, хардлайнера

м., само ед. Спец. Материалната част, апаратурата на компютър.
Синоними: апаратно осигуряване хардуер, хардуера, хардуерът, хардуери, хардуерите, хардуера

мн. хареми, (два) харема, м.
1. Всички жени на един мъж в страни с многоженство. Водя харема си.
2. Женски помещения в къща на многоженец. В харема не влизат външни хора.
3. Прен. Разг. Ирон. Колектив от много жени само с един или няколко мъже. Поведох харема на кафе.
прил. харемски, харемска, харемско, мн. харемски. харем, харема, харемът, хареми, харемите, харема

вж. харе`м харемски, харемския, харемският, харемска, харемската, харемско, харемското, харемски, харемските

харна, харно, мн. харни, прил. Разг. Добър, хубав, хрисим. <em>Харен кон.</em><br />нареч. харно.
Синоними: добър, благ, благодушен, добряк, кротък, отстъпчив, смирен, послушен, хубав, бива си го харен, харния, харният, харна, харната, харно, харното, харни, харните

харе`саш, св. — вж. харесвам. харесам, харесаме, харесаш, харесате, хареса, харесат, харесах, харесахме, хареса, харесахте, хареса, харесаха, харесах, харесахме, харесаше, харесахте, харесаше, харесаха, харесал съм, харесала съм, харесало съм, харесали сме, харесал си, харесала си, харесало си, харесали сте, харесал е, харесала е, харесало е, харесали са, бях харесал, бях харесала, бях харесало, бяхме харесали, беше харесал, беше харесала, беше харесало, бяхте харесали, беше харесал, беше харесала, беше харесало, бяха харесали, ще харесам, ще харесаме, ще харесаш, ще харесате, ще хареса, ще хареса

харесваш, несв. и харесам, св.
1. Кого, какво. Изпитвам естетическа наслада, удоволствие, радост, защото отговаря на моя вкус и на моите изисквания. Харесвам усмихнати хора. Харесвам песните й. Не харесвам мазни яденета.
2. На кого. Харесвам се, допадам, нравя се. Харесвам ли ти с тая прическа? Май не му харесах.
харесвам се/харесам се. — Доставям естетическа наслада, удоволствие, радост; нравя се, допадам. Тази книга се хареса на всички.
харесва ми — (ти, му, и, ни, ви, им)/</em><em>хареса ми</em><em>. Нрави ми се, допада ми. </em>Тая работа не ми харесва. Прическата ти не ми харесва.<em><br /></em><em>харесва ми</em><em> — (ти, му, и, ни, ви, им) се/хареса ми се. Разг. Харесва ми.
Синоними: избирам, одобрявам, обиквам, предпочитам, подбирам, приятно ми е, допада ми, нрави ми се, отиват ми очите, хваща ми очите, харесва ми, очите ми остават, влиза ми в очите, напълват ми се очите, хвърлям око, хвърлям мерак, привързвам се, обичам, изпитвам удоволствие, радвам се, склонен съм, клоня към, привлича ме, прави ми удоволствие харесвам, харесваме, харесваш, харесвате, харесва, харесват, харесвах, харесвахме, харесва, харесвахте, харесва, харесваха, харесвах, харесвахме, харесваше, харесвахте, харесваше, харесваха, харесвал съм, харесвала съм, харесвало съм, харесвали сме, харесвал си, харесвала си, харесвало си, харесвали сте, харесвал е, харесвала е, харесвало е, харесвали са, бях харесвал, бях харесвала, бях харесвало, бяхме харесвали, беше харесвал, беше харесвала, беше харесвало, бяхте харесвали, беше харесвал, беше харесвала, беше харесвало, бяха харесвали, ще харесвам, ще харесв

харижеш, мин. св. харизах, мин. прич. хари`зал, св. — вж. харизвам. харижа, харижем, харижеш, харижете, хариже, харижат, харизах, харизахме, хариза, харизахте, хариза, харизаха, харижех, харижехме, харижеше, харижехте, харижеше, харижеха, харизал съм, харизала съм, харизало съм, харизали сме, харизал си, харизала си, харизало си, харизали сте, харизал е, харизала е, харизало е, харизали са, бях харизал, бях харизала, бях харизало, бяхме харизали, беше харизал, беше харизала, беше харизало, бяхте харизали, беше харизал, беше харизала, беше харизало, бяха харизали, ще харижа, ще харижем, ще харижеш, ще харижете, ще хариже, ще харижат, ще

харизваш, несв. и харижа, св.; какво, На кого. Разг. Давам безвъзмездно; подарявам. Ако го искаш, направо ще ти го харижа.
Синоними: подарявам, даря, давам даром, отстъпвам, давам харизвам, харизваме, харизваш, харизвате, харизва, харизват, харизвах, харизвахме, харизва, харизвахте, харизва, харизваха, харизвах, харизвахме, харизваше, харизвахте, харизваше, харизваха, харизвал съм, харизвала съм, харизвало съм, харизвали сме, харизвал си, харизвала си, харизвало си, харизвали сте, харизвал е, харизвала е, харизвало е, харизвали са, бях харизвал, бях харизвала, бях харизвало, бяхме харизвали, беше харизвал, беше харизвала, беше харизвало, бяхте харизвали, беше харизвал, беше харизвала, беше харизвало, бяха харизвали, ще харизвам, ще харизв

рел. Според християнството — божествено вдъхновен дар, достойнство като отплата за утешаване и проповядване.полит._ Специално качество на водач, което привлича масите, въздейства на въобръжението, вдъхновява подчинение и отдаденост към лидера. харизма, харизмата, харизми, харизмите