вж. флаг
Синоними: знаме, флаг, байрак флагче, флагчето, флагчета, флагчетата

мн. флакони, (два) флакона, м. Затварящо се шишенце за парфюм или лекарство. Красиво изработен флакон.
същ. умал. флаконче, мн. флакончета, ср. флакон, флакона, флаконът, флакони, флаконите, флакона

вж. флако`н флаконче, флакончето, флакончета, флакончетата

мн. флами`нги, ср. Блатна птица с бяло-розово оперение и много дълга шия. фламинго, фламингото, фламинги, фламингите

флангът, фланга, мн. флангове, (два) фланга, м. Лява или дясна крайна част на войска, строй, редица и под. Имат слаб ляв фланг.
прил. флангов, флангова, флангово, мн. флангови.
Синоними: страна, крило фланг, фланга, флангът, флангове, фланговете, фланга

вж. фланг флангов, фланговия, фланговият, флангова, фланговата, флангово, фланговото, флангови, фланговите

мн. фланели, ж.<br />1. Вид мека памучна или вълнена трикотажна тъкан, обикн. за изработка на бельо.<br />2. Потник или блузка от такава материя. <em>Долна фланела.</em><br />3. Разг. Плетена дебела вълнена дреха, закопчаваща се отпред; фанела, жилетка.<br />същ. умал. фланелка, мн. фланелки, ж. (във 2 знач.).<br />прил. фланелен, фланелена, фланелено, мн. флане`лени. фланела, фланелата, фланели, фланелите

вж. флане`ла фланелен, фланеления, фланеленият, фланелена, фланелената, фланелено, фланеленото, фланелени, фланелените

вж. флане`ла фланелка, фланелката, фланелки, фланелките

мед. 1. Наличие на повишено количество газове в стомаха или червата.
2. Изпускане на газове.

мед. Разширение на вени.

мед. Възпаление на вена. флебит, флебита, флебитът, флебити, флебитите, флебита

мед. 1. Рентгеново изследване на вените след вкарване на контрастни средства. Бива: директна флебография (контрастната материя се въвежда директно в изследвания съд) и индиректна флебография (контрастната материя се въвежда интраартериално и се проследява контрастирането на венозната система).
2. Процес на записване на венозния пулс.

мед. Пукване на вена.

мед. Срязване на вена за пускане на кръв.

мед. Първична венозна тромбоза, при която няма възпаление на венозната стена. Най-често се наблюдава в дълбоките вени на долните крайници.

мн. флегмати`ци, м. Флегматичен човек. флегматик, флегматика, флегматикът, флегматици, флегматиците, флегматици, флегматико

флегматична, флегматично, мн. флегматични, прил.<br />1. Който проявява мудност в движенията си, спокойствие и невъзмутимост в поведението си; бавноподвижен. <em>Флегматично дете.</em><br />2. Който изразява мудност, спокойствие, невъзмутимост. <em>Флегматичен тон.</em><br />нареч. флегматично.
същ. флегматичност, флегматичността, ж.
Синоними: апатичен, инертен, хладнокръвен, хладен, студен, безучастен, безразличен, спокоен, индиферентен, търпелив, равнодушен, нечувствителен, вял, отпуснат, тромав, неподвижен, тежък, безстрастен, безчувствен, невъзмутим, безжизнен, неемоционален, муден, бавен флегматичен, флегматичния, флегматичният, флегматична, флегматичната, флегматично, флегматичното, флегматични, флегматичните

мн. флегмати`чки, ж. Жена флегматик. флегматичка, флегматичката, флегматички, флегматичките, флегматичке

вж. флегмати`чен
Синоними: апатичност, инертност, индиферентност, хладнокръвие, студенина, безразличие, безжизненост, отпуснатост, безстрастност флегматичност, флегматичността, флегматичности, флегматичностите

мед. Дифузно остро гнойно възпаление на рехавата съединителна тъкан. Най-често се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група А и златистият стафилокок. Развива се в подкожната мастна тъкан, междуфасциалните пространства на мускулите и др.

мн. фле`йти, ж. Дървен духов музикален инструмент с висок тон, който има клапи върху отвърстията си. флейта, флейтата, флейти, флейтите

мн. флейти`сти, м. Музикант, който свири на флейта. флейтист, флейтиста, флейтистът, флейтисти, флейтистите, флейтисти, флейтисте

мн. флейти`стки, ж. Жена флейтист. флейтистка, флейтистката, флейтистки, флейтистките

мн. фле`ксии, ж. Спец. В граматиката — граматическо окончание при изменението на формите на думите; окончание.
Синоними: свиване, извиване, сгъване, прегъване, огъване флексия, флексията, флексии, флексиите

мед. Сгъвач (мускул).

мед. Извивка, кривина.

флиртът, флирта, мн. флиртове, (два) флирта, м. Леко любовно увлечение, игра; ухажване. Обичам флиртовете.
Синоними: кокетиране, ухажване, задиряне, ласкаене флирт, флирта, флиртът, флиртове, флиртовете, флирта

флирту`ваш, несв. Занимавам се с флирт, участвам във флирт; ухажвам, кокетирам, задявам.
Синоними: ухажвам, кокетирам флиртувам, флиртуваме, флиртуваш, флиртувате, флиртува, флиртуват, флиртувах, флиртувахме, флиртува, флиртувахте, флиртува, флиртуваха, флиртувах, флиртувахме, флиртуваше, флиртувахте, флиртуваше, флиртуваха, флиртувал съм, флиртувала съм, флиртувало съм, флиртували сме, флиртувал си, флиртувала си, флиртувало си, флиртували сте, флиртувал е, флиртувала е, флиртувало е, флиртували са, бях флиртувал, бях флиртувала, бях флиртувало, бяхме флиртували, беше флиртувал, беше флиртувала, беше флиртувало, бяхте флиртували, беше флиртувал, беше флиртувала, беше флир

мн. фломастери, (два) фломастера, м. Флумастер. фолк- Първа съставна част на сложни думи със значение народен, фолклорен, напр. фолкфестивал, фолкоркестър, фолкизпълнител и др.

ж., само ед. Част от природата, която обхваща растителния свят. флора, флората, флори, флорите

флотът, флота, мн. флотове, (два) флота, м.
1. Всички плавателни съдове на една страна или всички съдове с еднакво предназначение. Военен флот.
2. Група кораби с единно командване.
прил. флотски, флотска, флотско, мн. флотски.
* Въздушен флот. — Всички летателни апарати на дадена страна; авиация. флот, флота, флотът, флотове, флотовете, флота

мн. фло`ти, ж. Флот.
Синоними: марина, флотилия флота, флотата, флоти, флотите

мн. флоти`лии, ж.
1. Група военни кораби, които действат заедно в един воден басейн.
2. Малка група кораби. флотилия, флотилията, флотилии, флотилиите

вж. флот флотски, флотския, флотският, флотска, флотската, флотско, флотското, флотски, флотските

мн. флуиди, м.<br />1. Течност или газ (които си приличат по физически свойства).<br />2. Според спиритистите — биологична сила, която изтича от тялото на човек.<br />прил. флуиден, флуидна, флуидно, мн. флуи`дни. флуид, флуида, флуидът, флуиди, флуидите, флуида

вж. флуи`д флуиден, флуидния, флуидният, флуидна, флуидната, флуидно, флуидното, флуидни, флуидните

мед. Вълнообразно раздвижване на течност, затворена в мекостенна кухина, което възниква при перкусия. флуктуация, флуктуацията, флуктуации, флуктуациите

мн. флумастери, (два) флумастера, м. Приспособление за писане и рисуване с цветно мастило, съдържащо се в пореста пръчица с твърд връх. флумастер, флумастера, флумастерът, флумастери, флумастерите, флумастера

мед. Течение. флуор, флуора, флуорът, флуори, флуорите, флуора

мед. Патологично състояние, причинено от повишен прием на флуор, напр. при продължителен прием на вода с повишена концентрация на флуор или при хронична инхалация на въздух с повишена концентрация на флуор. Протича с поява на бели или кафяви петна по зъбите, разрушаване на зъбния емайл (зъбна флуороза), уврежда се и костната система (скелетна флуороза).

мн. фльо`нги, ж. Разг. Обикн. пренебр. Панделка, джувка.
Синоними: пискюл, топка фльонга, фльонгата, фльонги, фльонгите