участта`, само ед., ж. Съдба, орисия, късмет. Зла участ. Щастлива участ.
Синоними: съдба, съдбина, орис, орисница, орисия, жребий, предопределение, жребие, предопределеност, фаталност участ, участта, участи, участите

уча`стваш, несв. и св. Вземам участие. Участвам в спора. Участвам в конференцията. участвам, участваме, участваш, участвате, участва, участват, участвах, участвахме, участва, участвахте, участва, участваха, участвах, участвахме, участваше, участвахте, участваше, участваха, участвал съм, участвала съм, участвало съм, участвали сме, участвал си, участвала си, участвало си, участвали сте, участвал е, участвала е, участвало е, участвали са, бях участвал, бях участвала, бях участвало, бяхме участвали, беше участвал, беше участвала, беше участвало, бяхте участвали, беше участвал, беше участвала, беше участвало, бяха участвали, ще участвам, ще участв

уча`ствуваш. Участвам.
Синоними: намесвам се, вземам участие, имам дял, имам пай, имам пръст, замесен съм, объркан съм, бъркам се, вмесвам се, свързвам се, свързан съм, участник съм, съучастник съм, помагам, съдействувам, фигурирам, явявам се участвувам, участвуваме, участвуваш, участвувате, участвува, участвуват, участвувах, участвувахме, участвува, участвувахте, участвува, участвуваха, участвувах, участвувахме, участвуваше, участвувахте, участвуваше, участвуваха, участвувал съм, участвувала съм, участвувало съм, участвували сме, участвувал си, участвувала си, участвувало си, участвували сте, участвувал е, участвувала е, участвувало е, участвували са, бях участвувал, бях участвувала, бях участвувало, бяхме участвували, беше участвувал, беше участвувала, беше участвувало, бяхте участвували, б

мн. уча`стия, ср. Личен дял в обща дейност, работа, проява. Имам участия в международни конференции. Вземам участие в подготовката на тържеството.
2. Остар. Съчувствие, старание за помощ.
Синоними: намеса, вмешателство, съучастие, сътрудничество, дял, пай, част, пръст, работа, дълг, процент, квота, норма, наряд, принадлежност участие, участието, участия, участията

мн. уча`стници, м. Лице, което взема участие в нещо. Участник в събитията. Участник във филма.
Синоними: член, съучастник, сътрудник участник, участника, участникът, участници, участниците, участници, участнико

мн. уча`стнички, ж. Жена участник. участничка, участничката, участнички, участничките

мн. участъци, (два) участъка, м.
1. Част от земя, площ, улица, място. Имам участък от пет декара. Един участък от пътя беше много хлъзгав.
2. Административно-териториален район за обслужване. Градът е разделен на участъци за медицинско обслужване.
прил. участъков, участъкова, участъково, мн. участъкови. Участъков лекар.

—-

мн. участъци, (два) участъка, м.
1. Служба, подразделение на градската полиция.
2. Сградата на такава служба.
Синоними: сектор, район, местност, част, подразделение, ресор, клон, бранш, обсег, обхват, зона, елемент, секция, агрегат, възел, област, околия, окръг, енория, квартал, отдел, отделение, поделение участък, участъка, участъкът, участъци, участъците, участъци, участъко

вж. уча`стък
Синоними: областен, районен, околийски, окръжен, енорийски, квартален участъков, участъковия, участъковият, участъкова, участъковата, участъково, участъковото, участъкови, участъковите

учебна, учебно, мн. уче`бни, прил. Който се отнася до учение и занятия (обикн. в учебно заведение). Учебен час. Учебна стая. Учебен материал.
* Учебно заведение. — Училище, институт, университет.
Синоними: школски, училищен, образователен, учителски, ученически учебен, учебния, учебният, учебна, учебната, учебно, учебното, учебни, учебните

мн. учебници, (два) учебника, м. Книга с изложен в уроци или по дялове материал по дадена учебна дисциплина. Учебник по химия. Учебник по математика. учебник, учебника, учебникът, учебници, учебниците, учебника

учена, учено, мн. у`чени, прил.
1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен.
2. Разг. Който е учил много, има високо образование. Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора.
3. Като същ., м. и мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни.
Синоними: (същ.) книжовник, академик, дипломиран, просветен, начетен, културен, образован, далновиден, мъдър, умен учен, учения, ученият, учена, учената, учено, ученото, учени, учените

учена, учено, мн. у`чени, прил.
1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен.
2. Разг. Който е учил много, има високо образование. Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора.
3. Като същ., м. и мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни.
Синоними: книжовник, академик, дипломиран, (прил.) просветен, начетен, културен, образован, (прил.) далновиден, мъдър, умен учен, учения, ученият, учени, учените, учени

мн. уче`ния, ср.
1. Учене. Учението е трудно нещо. Учението му трая пет години.
2. Спец. Военни строеви или практически занятия. Отивам на учение. Участвам в учения.
3. Теоретически положения за определена сфера от действителността. Религиозни учения.
Синоними: просвета, наука, образование, обучение, доктрина, теория, дисциплина, школа, учебни занимания, следване учение, учението, учения, ученията

мн. ученици, м.<br />1. Дете или младеж, който посещава училище. <em>Учениците излизат във ваканция за Коледа.</em><br />2. Последовател в теория, в изкуството, в науката.<br />* <em>Частен ученик.</em> — Ученик, който изучава учебния материал самостоятелно, като се явява на изпити в училище.<br />прил. ученически, ученическа, ученическо, мн. учени`чески. Ученически стол.
Синоними: школник, възпитаник, новак, любител, дилетант, неопитен, чирак, калфа, последовател, привърженик, адепт, партизанин ученик, ученика, ученикът, ученици, учениците, ученици, ученико

вж. учени`к
Синоними: училищен, учебен ученически, ученическия, ученическият, ученическа, ученическата, ученическо, ученическото, ученически, ученическите

ср., само ед. Времето, през което човек е ученик, както и положението на ученик. Ученичеството е по-трудно от студентството. ученичество, ученичеството, ученичества, ученичествата

мн. учени`чки, ж. Момиче, жена ученик. ученичка, ученичката, ученички, ученичките

ученолюбива, ученолюбиво, мн. ученолюбиви, прил. Който обича ученето.<br />Синоними: любознателен, любопитен, начетен, просветен, културен ученолюбив, ученолюбивия, ученолюбивият, ученолюбива, ученолюбивата, ученолюбиво, ученолюбивото, ученолюбиви, ученолюбивите учещ се учеща се, учещо се, мн. учещи се, прил.
1. Който учи в учебно заведение.
2. Като същ., обикн. мн. — лице, което учи (в учебно заведение). учещ, учещия, учещият, учеща, учещата, учещо, учещото, учещи, учещите

мн. училища, ср.<br />1. Учебно заведение, в което учат ученици (рядко — висше учебно заведение). <em>Средно училище. Музикално училище. Военно училище.</em><br />2. Прен. Сградата, в която се помещава такова учебно заведение. <em>Училището е голямо и светло.</em><br />3. Прен. Съвкупността от хората, които учат или работят в едно учебно заведение. <em>Цялото училище беше строено пред сградата.</em><br />4. Прен. Разг. Само ед. Учебни занятия, които се водят в учебно заведение. <em>Утре е празник и няма да имаме училище.</em><br />прил. училищен, училищна, училищно, мн. учи`лищни.
Синоними: школа, учебно заведение школо, колеж, пансион, интернат, техникум училище, училището, училища, училищата

вж. учи`лище
Синоними: учебен, образователен, учителски, ученически училищен, училищния, училищният, училищна, училищната, училищно, училищното, училищни, училищните

учителят, учителя, мн. учители, м.<br />1. Специалист, който обучава ученици. <em>Учител по български език. Учител по история. Начален учител.</em><br />2. Лице, което има последователи, от което някой се учи (на творчески методи, на учения, школи).<br />прил. учителски, учителска, учителско, мн. учи`телски. Учителски синдикат. Учителски заплати.
Синоними: преподавател, професор, даскал, възпитател, педагог, наставник учител, учителя, учителят, учители, учителите, учители, учителю

мн. учи`телки, ж. Жена учител. учителка, учителката, учителки, учителките, учителко

вж. учи`тел
Синоними: училищен, учебен, образователен учителски, учителския, учителският, учителска, учителската, учителско, учителското, учителски, учителските

учи`телстваш, несв. Работя като учител, практикувам учителство. Учителствах две години в родното си село. учителствам, учителстваме, учителстваш, учителствате, учителства, учителстват, учителствах, учителствахме, учителства, учителствахте, учителства, учителстваха, учителствах, учителствахме, учителстваше, учителствахте, учителстваше, учителстваха, учителствал съм, учителствала съм, учителствало съм, учителствали сме, учителствал си, учителствала си, учителствало си, учителствали сте, учителствал е, учителствала е, учителствало е, учителствали са, бях учителствал, бях учителствала, бях учителствало, бяхме учителствали, беше учителствал, беше учителствала

ср., само ед.
1. Професия, работа на учител. Започвам учителство.
2. Учителското съсловие. Българското учителство. учителство, учителството, учителства, учителствата

учителствуваш. Учителствам. учителствувам, учителствуваме, учителствуваш, учителствувате, учителствува, учителствуват, учителствувах, учителствувахме, учителствува, учителствувахте, учителствува, учителствуваха, учителствувах, учителствувахме, учителствуваше, учителствувахте, учителствуваше, учителствуваха, учителствувал съм, учителствувала съм, учителствувало съм, учителствували сме, учителствувал си, учителствувала си, учителствувало си, учителствували сте, учителствувал е, учителствувала е, учителствувало е, учителствували са, бях учителствувал, бях учителствувала, бях фехтувам се фехтуваш се, несв. Бия се с шпага, рапира и под.
същ. фехту`ване, ср. фехтувам, фехтуваме, фехтуваш, фехтувате, фехтува, фехтуват, фехтувах, фехтувахме, фехтува, фехтувахте, фехтува, фехтуваха, фехтувах, фехтувахме, фехтуваше, фехтувахте, фехтуваше, фехтуваха, фехтувал съм, фехтувала съм, фехтувало съм, фехтували сме, фехтувал си, фехтувала си, фехтувало си, фехтували сте, фехтувал е, фехтувала е, фехтувало е, фехтували са, бях фехтувал, бях фехтувала, бях фехтувало, бяхме фехтували, беше фехтувал, беше фехтувала, беше фехтувало, бяхте фехтували, беше фехтувал, беше фехтувала, беше фехтувало, бяха фехтували, ще фехтувам, ще фехтув

мн. учкури, (два) учкура, м. Остар. Връв, с която се стягат гащи.

ср., само ед. Спец. В езикознанието — образуване на звуковете на човешката реч от говорния апарат; артикулация, учленяване.
прил. учленителен, учленителна, учленително, мн. учленителни. Учленителни навици. Учленителни трудности. учленение, учленението, учленения, учлененията

вж. учлене`ние учленителен, учленителния, учленителният, учленителна, учленителната, учленително, учленителното, учленителни, учленителните

учлениш, мин. св. учлених, мин. прич. учлени`л, св. — вж. учленявам. учленя, учленим, учлениш, учлените, учлени, учленят, учлених, учленихме, учлени, учленихте, учлени, учлениха, учленях, учленяхме, учленеше, учленяхте, учленеше, учленяха, учленил съм, учленила съм, учленило съм, учленили сме, учленил си, учленила си, учленило си, учленили сте, учленил е, учленила е, учленило е, учленили са, бях учленил, бях учленила, бях учленило, бяхме учленили, беше учленил, беше учленила, беше учленило, бяхте учленили, беше учленил, беше учленила, беше учленило, бяха учленили, ще учленя, ще учленим, ще учлениш, ще учлените, ще учлени, ще учленят, ще

учленяваш, несв. и учленя, св.; какво. Спец. В езикознанието — произнасям звук от речта; артикулирам.
същ. учленя`ване, ср.
Синоними: изговарям, произнасям, говоря учленявам, учленяваме, учленяваш, учленявате, учленява, учленяват, учленявах, учленявахме, учленява, учленявахте, учленява, учленяваха, учленявах, учленявахме, учленяваше, учленявахте, учленяваше, учленяваха, учленявал съм, учленявала съм, учленявало съм, учленявали сме, учленявал си, учленявала си, учленявало си, учленявали сте, учленявал е, учленявала е, учленявало е, учленявали са, бях учленявал, бях учленявала, бях учленявало, бяхме учленявали, беше учленявал, беше учленявала, беше учленявало, бяхте учленявали, беше учленявал, беше учленявала, беше учле

вж. учленя`вам учленяване, учленяването, учленявания, учленяванията

учредителят, учредителя, мн. учреди`тели, м. Лице, което основава, създава организация, предприятие и др. Учредител на партия. Учредител на институт.
Синоними: основател, основоположник, инициатор, създател, уредник, организатор, родоначалник учредител, учредителя, учредителят, учредители, учредителите, учредители, учредителю

учредителна, учредително, мн. учреди`телни, прил. Който е свързан с основаването, учредяването на организация, предприятие и др.; организационен. Учредително събрание.
Синоними: организационен, устройствен, основен учредителен, учредителния, учредителният, учредителна, учредителната, учредително, учредителното, учредителни, учредителните

учредиш, мин. св. учредих, мин. прич. учреди`л, св. — вж. учредявам. учредя, учредим, учредиш, учредите, учреди, учредят, учредих, учредихме, учреди, учредихте, учреди, учредиха, учредях, учредяхме, учредеше, учредяхте, учредеше, учредяха, учредил съм, учредила съм, учредило съм, учредили сме, учредил си, учредила си, учредило си, учредили сте, учредил е, учредила е, учредило е, учредили са, бях учредил, бях учредила, бях учредило, бяхме учредили, беше учредил, беше учредила, беше учредило, бяхте учредили, беше учредил, беше учредила, беше учредило, бяха учредили, ще учредя, ще учредим, ще учредиш, ще учредите, ще учреди, ще учредят, ще

учредяваш, несв. и учредя, св.; какво. Основавам, организирам, устройвам организация, учреждение.
същ. учредя`ване, ср.
Синоними: основавам, създавам, правя, поставям основи, уреждам, устройвам, установявам, организирам, конституирам, съставям, въвеждам, формирам, образувам учредявам, учредяваме, учредяваш, учредявате, учредява, учредяват, учредявах, учредявахме, учредява, учредявахте, учредява, учредяваха, учредявах, учредявахме, учредяваше, учредявахте, учредяваше, учредяваха, учредявал съм, учредявала съм, учредявало съм, учредявали сме, учредявал си, учредявала си, учредявало си, учредявали сте, учредявал е, учредявала е, учредявало е, учредявали са, бях учредявал, бях учредявала, бях учредявало, бяхме учредявали, беше учредявал, беше учредявала, беше учредявало, бяхте учредявали, беше учредявал, беше учредявала, беше учре

вж. учредя`вам
Синоними: съставяне, основаване, назначаване, състав, съединяване, устройство учредяване, учредяването, учредявания, учредяванията

мн. учреждения, ср. Организация в рамките на едно ведомство. <em>Държавно учреждение. Здравно учреждение.</em><br />прил. учрежденски, учрежденска, учрежденско, мн. учрежде`нски.
Синоними: заведение, институт, служба, работа, служено, бюро, фирма, организация учреждение, учреждението, учреждения, учрежденията

вж. учрежде`ние учрежденски, учрежденския, учрежденският, учрежденска, учрежденската, учрежденско, учрежденското, учрежденски, учрежденските

учтива, учтиво, мн. учтиви, прил.<br />1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен.<br />2. Който изразява любезност, внимание. <em>Учтива покана. Учтив жест.</em><br />същ. учтивост, учтивостта`, ж.
Синоними: мил, любезен, внимателен, приветлив, ласкав, вежлив, възпитан, приличен, коректен, почтителен, услужлив, благовъзпитан, изискан, изтънчен учтив, учтивия, учтивият, учтива, учтивата, учтиво, учтивото, учтиви, учтивите

вж. учти`в
Синоними: любезност, вежливост, ласкавост, приличие, куртоазия, коректност, възпитание, внимание, приветливост, благовъзпитаност, етикет, добър тон, благоприличие учтивост, учтивостта, учтивости, учтивостите

учудваш, несв. и учудя, св.; кого. Предизвиквам почуда; удивлявам, смайвам. Учудваш ме с енергията си.
учудвам се/учудя се. — Изпитвам удивление, смайване. Учудвам се на търпението му.
същ. учудване, ср.<br />прил. учуден, учудена, учудено, мн. учу`дени. Учудени очи.
Синоними: удивлявам, смайвам, слисвам, изненадвам, изумявам, поразявам, пленявам, омайвам, сюрпризирам, сепвам, стряскам, изплашвам, разтревожвам учудвам, учудваме, учудваш, учудвате, учудва, учудват, учудвах, учудвахме, учудва, учудвахте, учудва, учудваха, учудвах, учудвахме, учудваше, учудвахте, учудваше, учудваха, учудвал съм, учудвала съм, учудвало съм, учудвали сме, учудвал си, учудвала си, учудвало си, учудвали сте, учудвал е, учудвала е, учудвало е, учудвали са, бях учудвал, бях учудвала, бях учудвало, бяхме учудвали, беше учудвал, беше учудвала, беше учудвало, бяхте учудвали, беше учудвал, беше учудвала, беше учудвало, бяха учудвали, ще учудвам, ще учудваме, ще учудваш, ще учудвате, ще учудва, ще учудва

вж. учу`двам
Синоними: чудене, удивление, почуда, захлас, изумление, озадачаване, изненада, смайване, недоумение, възражение, възторг, сюрприз, слисване учудване, учудването, учудвания, учудванията

учудиш, мин. св. учудих, мин. прич. учу`дил, св. — вж. учудвам. учудя, учудим, учудиш, учудите, учуди, учудят, учудих, учудихме, учуди, учудихте, учуди, учудиха, учудех, учудехме, учудеше, учудехте, учудеше, учудеха, учудил съм, учудила съм, учудило съм, учудили сме, учудил си, учудила си, учудило си, учудили сте, учудил е, учудила е, учудило е, учудили са, бях учудил, бях учудила, бях учудило, бяхме учудили, беше учудил, беше учудила, беше учудило, бяхте учудили, беше учудил, беше учудила, беше учудило, бяха учудили, ще учудя, ще учудим, ще учудиш, ще учудите, ще учуди, ще учудят, ще съм учудил, ще съм учудила, ще съм учудило, ще сме учу