вж. усамотя`вам се
Синоними: сам, самотен, откъснат, изолиран, отделен, отделил се, уединен, скрит, таен усамотен, усамотения, усамотеният, усамотена, усамотената, усамотено, усамотеното, усамотени, усамотените
вж. усамотя`вам се
Синоними: самота, самотност, усамотеност, изолация, уединение, отшелничество, откъснатост, отчужденост, изолиране, интимност, уединяване, уединено място усамотение, усамотението, усамотения, усамотенията
вж. усамотя`вам се
Синоними: самота, усамотение, уединение усамотеност, усамотеността, усамотености, усамотеностите
усвоиш, мин. св. усвоих, мин. прич. усвои`л, св. — вж. усвоявам. усвоя, усвоим, усвоиш, усвоите, усвои, усвоят, усвоих, усвоихме, усвои, усвоихте, усвои, усвоиха, усвоях, усвояхме, усвоеше, усвояхте, усвоеше, усвояха, усвоил съм, усвоила съм, усвоило съм, усвоили сме, усвоил си, усвоила си, усвоило си, усвоили сте, усвоил е, усвоила е, усвоило е, усвоили са, бях усвоил, бях усвоила, бях усвоило, бяхме усвоили, беше усвоил, беше усвоила, беше усвоило, бяхте усвоили, беше усвоил, беше усвоила, беше усвоило, бяха усвоили, ще усвоя, ще усвоим, ще усвоиш, ще усвоите, ще усвои, ще усвоят, ще съм усвоил, ще съм усвоила, ще съм усвоило, ще сме усв
усвояваш, несв. и усвоя, св.; какво.
1. Възприемам, научавам, овладявам. Усвоявам знания. Усвоявам чужд език. Усвоявам професия.
2. За организъм — преработвам, оползотворявам храна.
3. Преработвам, обработвам, внедрявам в експлоатация. Усвоявам пустеещи земи. Усвоявам машини.
4. Оползотворявам, прилагам (пари, средства).
същ. усвоя`ване, ср.
Синоними: възприемам, разбирам, схващам, заучавам, научавам, изучавам, присвоявам, обсебвам, завладявам, вземам, завземам, придобивам, заграбвам, узурпирам, поглъщам, глътвам, приемам, заимствувам усвоявам, усвояваме, усвояваш, усвоявате, усвоява, усвояват, усвоявах, усвоявахме, усвоява, усвоявахте, усвоява, усвояваха, усвоявах, усвоявахме, усвояваше, усвоявахте, усвояваше, усвояваха, усвоявал съм, усвоявала съм, усвоявало съм, усвоявали сме, усвоявал си, усвоявала си, усвоявало си, усвоявали сте, усвоявал е, усвоявала е, усвоявало е, усвоявали са, бях усвоявал, бях усвоявала, бях усвоявало, бяхме усвоявали, беше усвоявал, беше усвоявала, беше усвоявало, бяхте усвоявали, беше усвоявал, беше усвоявала, беше усвоявало, бяха усвоявали, ще усвоявам, ще усвояв
вж. усвоя`вам
Синоними: асимилация, поглъщане, претопяване, асимилиране усвояване, усвояването, усвоявания, усвояванията
уседнеш, мин. св. уседнах, мин. прич. уседнал, св. — вж. усядам. уседна, уседнем, уседнеш, уседнете, уседне, уседнат, уседнах, уседнахме, уседна, уседнахте, уседна, уседнаха, уседнех, уседнехме, уседнеше, уседнехте, уседнеше, уседнеха, уседнал съм, уседнала съм, уседнало съм, уседнали сме, уседнал си, уседнала си, уседнало си, уседнали сте, уседнал е, уседнала е, уседнало е, уседнали са, бях уседнал, бях уседнала, бях уседнало, бяхме уседнали, беше уседнал, беше уседнала, беше уседнало, бяхте уседнали, беше уседнал, беше уседнала, беше уседнало, бяха уседнали, ще уседна, ще уседнем, ще уседнеш, ще уседнете, ще уседне, ще уседнат, ще
усмихна се усмихнеш се, мин. св. усмихнах се, мин. прич. усмихнал се, св. — вж. усмихвам се. усмихна, усмихнем, усмихнеш, усмихнете, усмихне, усмихнат, усмихнах, усмихнахме, усмихна, усмихнахте, усмихна, усмихнаха, усмихнех, усмихнехме, усмихнеше, усмихнехте, усмихнеше, усмихнеха, усмихнал съм, усмихнала съм, усмихнало съм, усмихнали сме, усмихнал си, усмихнала си, усмихнало си, усмихнали сте, усмихнал е, усмихнала е, усмихнало е, усмихнали са, бях усмихнал, бях усмихнала, бях усмихнало, бяхме усмихнали, беше усмихнал, беше усмихнала, беше усмихнало, бяхте усмихнали, беше усмихнал, беше усмихнала, беше усмихнало, бяха усмихнали, ще усмихна, ще усмихнем,
вж. уся`дам
Да не се бърка с отседнал.
Синоними: установен, заседнал, уталожен уседнал, уседналия, уседналият, уседнала, уседналата, уседнало, уседналото, уседнали, уседналите
м., само ед. Чувство на възприемане, разбиране, преценяване; нюх. Усет към поезията. Усет към езика. Усет за справедливост. Търговски усет. Имам усет. Развивам си усет. Проявявам усет.
Синоними: усещане, възприятие, чувство, нюх, обоняние, проницателност, прозорливост, око, очи, поглед, преценка, схващане, схватливост усет, усета, усетът, усети, усетите, усета
усетиш, мин. св. усетих, мин. прич. усе`тил, св. — вж. усещам. усетя, усетим, усетиш, усетите, усети, усетят, усетих, усетихме, усети, усетихте, усети, усетиха, усетех, усетехме, усетеше, усетехте, усетеше, усетеха, усетил съм, усетила съм, усетило съм, усетили сме, усетил си, усетила си, усетило си, усетили сте, усетил е, усетила е, усетило е, усетили са, бях усетил, бях усетила, бях усетило, бяхме усетили, беше усетил, беше усетила, беше усетило, бяхте усетили, беше усетил, беше усетила, беше усетило, бяха усетили, ще усетя, ще усетим, ще усетиш, ще усетите, ще усети, ще усетят, ще съм усетил, ще съм усетила, ще съм усетило, ще сме усе
усещаш, несв. и усетя, св.
1. Какво. Възприемам, чувствам със сетивата си. Усещам миризма на печено месо. Усещам студ. Усещам грапавините по пътя.
2. Какво. Чувствам, изпитвам чувства. Усещам силна радост. Усещам любов.
3. Прен. Какво/кого. Долавям, разбирам, забелязвам. Усетих, че крие нещо от мене. Усетих, че е влюбен. Не усетих как изминаха два часа.
усещам се/усетя се. 1. — Досещам се, разбирам, схващам. Усетих се, че трябваше да и` кажа, но беше късно. Не се усетих да му благодаря.
2. Чувствам се в някакво състояние. Усещам се силен да направя това.
Синоними: получавам впечатление, получавам усещане, сещам, възприемам, осезавам, душа, надушвам, чувствувам, почувствувам, изпитвам, угаждам, долавям, предусещам, подушвам, понадушвам, разбирам, разумявам, съзнавам, схващам, виждам, забелязвам, предчувствувам, знам, ясно ми е, чувствам, осъзнавам, хващам, дочувам, имам чувство, чувствителен съм усещам, усещаме, усещаш, усещате, усеща, усещат, усещах, усещахме, усеща, усещахте, усеща, усещаха, усещах, усещахме, усещаше, усещахте, усещаше, усещаха, усещал съм, усещала съм, усещало съм, усещали сме, усещал си, усещала си, усещало си, усещали сте, усещал е, усещала е, усещало е, усещали са, бях усещал, бях усещала, бях усещало, бяхме усещали, беше усещал, беше усещала, беше усещало, бяхте усещали, беше усещал, беше усещала, беше усещало, бяха усещали, ще усещам, ще усещаме, ще усещаш, ще усещате, ще усеща, ще усещат, ще съм усещал, ще съм усещала, ще съм усещало, ще см
мн. усещания, ср.<br />1. Спец. Психически процес на отразяване на свойства на предметите и явленията при непосредственото им въздействие върху сетивата. <em>Зрително усещане. Слухово усещане.</em><br />2. Усет, долавяне. <em>Имам усещане, че няма да дойдат.</em><br />3. Чувство. <em>Различни усещания вълнуват душата</em> <em>и.
Синоними: усет, чувство, възприятие, впечатление, надушване, долавяне, преживяване, възприемане, разбиране, схващане, осезание, схватливост, съзнаване, съзнание, емоция, страст усещане, усещането, усещания, усещанията
усилваш, несв. и усиля, св.; какво. Правя да стане по-силен, по-бърз, по-здрав. Усилвам скоростта си. Усилвам позициите. Усилвам съпротивата. Усилвам светлината. Усилвам растежа.
усилвам се/усиля се. — Ставам по-силен, по-бърз. Дъждът се усили.
същ. усилване, ср.<br />прил. усилен, усилена, усилено, мн. уси`лени. Усилен ход. Усилена мощност.
Синоними: засилвам, подсилвам, закрепвам, подкрепвам, заздравявам, затвърдявам, ускорявам, активизирам, разгарям, раздухвам, удвоявам, изострям, влошавам, утежнявам, повишавам, увеличавам, покачвам, укрепявам, раста, нараствам, качвам, повдигам усилвам, усилваме, усилваш, усилвате, усилва, усилват, усилвах, усилвахме, усилва, усилвахте, усилва, усилваха, усилвах, усилвахме, усилваше, усилвахте, усилваше, усилваха, усилвал съм, усилвала съм, усилвало съм, усилвали сме, усилвал си, усилвала си, усилвало си, усилвали сте, усилвал е, усилвала е, усилвало е, усилвали са, бях усилвал, бях усилвала, бях усилвало, бяхме усилвали, беше усилвал, беше усилвала, беше усилвало, бяхте усилвали, беше усилвал, беше усилвала, беше усилвало, бяха усилвали, ще усилвам, ще усилваме, ще усилваш, ще усилвате, ще усилва, ще усилва
вж. уси`лвам
Синоними: увеличаване, повишаване, издигане, уголемяване, нарастване, разширяване, укрепване, засилване, подсилване усилване, усилването, усилвания, усилванията
усилвателят, усилвателя, мн. усилватели, (два) усилвателя, м. Устройство за усилване на мощност или напрежение на ток, на звук и др.
прил. усилвателен, усилвателна, усилвателно, мн. усилвателни. усилвател, усилвателя, усилвателят, усилватели, усилвателите, усилвателя
вж. усилва`тел усилвателен, усилвателния, усилвателният, усилвателна, усилвателната, усилвателно, усилвателното, усилвателни, усилвателните
усилна, усилно, мн. уси`лни, прил.
1. Който е тежък, напрегнат, мъчителен. Усилен труд. Усилни години.
2. Разг. Който постоянно иска нещо, който пречи; досаден. Усилно дете.
Синоними: засилен, подсилен, заякчен, затвърден, заздравен, стабилизиран, закрепнал, закоравял, интензивен, напрегнат, активен, ускорен, бърз, спешен, тежък, труден, мъчителен, упорит, изморителен, тромав, неловък, несръчен, нескопосен, непохватен, мъчен, уморителен усилен, усилния, усилният, усилна, усилната, усилно, усилното, усилни, усилните
мн. уси`лия, ср. Упражнен от човек натиск, напън; напрежение, стремеж, активност. Правя усилие да настигна другите. Постигам успехи без усилие. Безуспешни усилия. Нечовешки усилия.
Синоними: напън, напор, напрежение, натиск, тласък, напрягане, интензивност, активност, мъка, зор, напрегнатост, сила, старание, опит, напъване, начинание, призив, трудност, затруднение, изпитание, беда, нужда, лишение, страдание, мъчнотия, усложнение, проблем усилие, усилието, усилия, усилията
усилиш, мин. св. усилих, мин. прич. усилил, св. — вж. усилвам. усиля, усилим, усилиш, усилите, усили, усилят, усилих, усилихме, усили, усилихте, усили, усилиха, усилех, усилехме, усилеше, усилехте, усилеше, усилеха, усилил съм, усилила съм, усилило съм, усилили сме, усилил си, усилила си, усилило си, усилили сте, усилил е, усилила е, усилило е, усилили са, бях усилил, бях усилила, бях усилило, бяхме усилили, беше усилил, беше усилила, беше усилило, бяхте усилили, беше усилил, беше усилила, беше усилило, бяха усилили, ще усиля, ще усилим, ще усилиш, ще усилите, ще усили, ще усилят, ще съм усилил, ще съм усилила, ще съм усилило, ще сме уси
ухиля се ухилиш се, мин. св. ухилих се, мин. прич. ухилил се, св. — вж. ухилвам се. ухиля, ухилим, ухилиш, ухилите, ухили, ухилят, ухилих, ухилихме, ухили, ухилихте, ухили, ухилиха, ухилех, ухилехме, ухилеше, ухилехте, ухилеше, ухилеха, ухилил съм, ухилила съм, ухилило съм, ухилили сме, ухилил си, ухилила си, ухилило си, ухилили сте, ухилил е, ухилила е, ухилило е, ухилили са, бях ухилил, бях ухилила, бях ухилило, бяхме ухилили, беше ухилил, беше ухилила, беше ухилило, бяхте ухилили, беше ухилил, беше ухилила, беше ухилило, бяха ухилили, ще ухиля, ще ухилим, ще ухилиш, ще ухилите, ще ухили, ще ухилят, ще съм ухилил, ще съм ухилила, ще съм ухилило, ще сме ухи
вж. ускоря`вам
Синоними: усилен, засилен, активизиран, интензивен, бърз ускорен, ускорения, ускореният, ускорена, ускорената, ускорено, ускореното, ускорени, ускорените
ср., само ед.
1. Спец. Във физиката — величината, с която се увеличава движението на едно тяло за единица време.
2. Ускоряване.
3. Време на ускоряване. Движа се с ускорение от два часа.
Синоними: ускоряване, усилване, засилване, тласък ускорение, ускорението, ускорения, ускоренията
ускорителят, ускорителя, мн. ускорители, (два) ускорителя, м. Това, което ускорява (химическа реакция, процес, събитие). Ускорител в каучуковото производство. Тази случка стана ускорител в развитието на събитията.
прил. ускорителен, ускорителна, ускорително, мн. ускорителни. ускорител, ускорителя, ускорителят, ускорители, ускорителите, ускорителя
вж. ускори`тел ускорителен, ускорителния, ускорителният, ускорителна, ускорителната, ускорително, ускорителното, ускорителни, ускорителните
ускориш, мин. св. ускорих, мин. прич. ускорил, св. — вж. ускорявам. ускоря, ускорим, ускориш, ускорите, ускори, ускорят, ускорих, ускорихме, ускори, ускорихте, ускори, ускориха, ускорях, ускоряхме, ускореше, ускоряхте, ускореше, ускоряха, ускорил съм, ускорила съм, ускорило съм, ускорили сме, ускорил си, ускорила си, ускорило си, ускорили сте, ускорил е, ускорила е, ускорило е, ускорили са, бях ускорил, бях ускорила, бях ускорило, бяхме ускорили, беше ускорил, беше ускорила, беше ускорило, бяхте ускорили, беше ускорил, беше ускорила, беше ускорило, бяха ускорили, ще ускоря, ще ускорим, ще ускориш, ще ускорите, ще ускори, ще ускорят, ще
усладя се усладиш се, мин. св. усладих се, мин. прич. усладил се, св. — вж. услаждам се. усладя, усладим, усладиш, усладите, услади, усладят, усладих, усладихме, услади, усладихте, услади, усладиха, усладях, усладяхме, усладеше, усладяхте, усладеше, усладяха, усладил съм, усладила съм, усладило съм, усладили сме, усладил си, усладила си, усладило си, усладили сте, усладил е, усладила е, усладило е, усладили са, бях усладил, бях усладила, бях усладило, бяхме усладили, беше усладил, беше усладила, беше усладило, бяхте усладили, беше усладил, беше усладила, беше усладило, бяха усладили, ще усладя, ще усладим, ще усладиш, ще усладите, ще услади, ще усладят, ще
условя се условиш се, мин. св. услових се, мин. прич. усло`вил се, св. — вж. уславям се. условя, условим, условиш, условите, услови, условят, услових, условихме, услови, условихте, услови, условиха, условях, условяхме, условеше, условяхте, условеше, условяха, условил съм, условила съм, условило съм, условили сме, условил си, условила си, условило си, условили сте, условил е, условила е, условило е, условили са, бях условил, бях условила, бях условило, бяхме условили, беше условил, беше условила, беше условило, бяхте условили, беше условил, беше условила, беше условило, бяха условили, ще условя, ще условим, ще условиш, ще условите, ще услови, ще условят, ще
ускоряваш, несв. и ускоря, св.; какво.
1. Правя да се извършва по-бързо, по-интензивно. Ускорявам ход. Ускорявам крачките си.
2. Правя да се прояви по-бързо, по-рано от нормалното. Ускорявам края на войната. Ускорявам събитията. Ускорявам протичането на химическа реакция.
ускорявам се/ускоря се. 1. — Започвам да се извършвам с по-голяма скорост. Вятърът се ускори.
2. Ставам, проявявам се по-рано от обикновено. Зреенето на черешите се ускори от топлото време.
прил. ускорен, ускорена, ускорено, мн. ускорени.
същ. ускоряване, ср.<br />Синоними: усилвам, засилвам, активизирам, форсирам, подтиквам, давам зор, бързам, съкращавам времето, насилвам, озорвам, назорвам, помагам на, подпомагам, способствувам за, поощрявам, стимулирам, предизвиквам ускорявам, ускоряваме, ускоряваш, ускорявате, ускорява, ускоряват, ускорявах, ускорявахме, ускорява, ускорявахте, ускорява, ускоряваха, ускорявах, ускорявахме, ускоряваше, ускорявахте, ускоряваше, ускоряваха, ускорявал съм, ускорявала съм, ускорявало съм, ускорявали сме, ускорявал си, ускорявала си, ускорявало си, ускорявали сте, ускорявал е, ускорявала е, ускорявало е, ускорявали са, бях ускорявал, бях ускорявала, бях ускорявало, бяхме ускорявали, беше ускорявал, беше ускорявала, беше ускорявало, бяхте ускорявали, беше ускорявал, беше ускорявала, беше уско
услаждам се услаждаш се, несв. и усладя` се, св.; На кого. Доставям наслада, удоволствие, задоволство, желание пак да изпитам. Печеното месо се услади на всички. Властта се е усладила на всички, не искат да я изпуснат.
услажда ми се/услади ми се. — Получавам наслада, удоволствие, доволство, желание пак да изпитам или да правя нещо. Услажда ми се тортата. Услажда му се виното. Услаждат му се жените. Услади му се голямата печалба. услаждам, услаждаме, услаждаш, услаждате, услажда, услаждат, услаждах, услаждахме, услажда, услаждахте, услажда, услаждаха, услаждах, услаждахме, услаждаше, услаждахте, услаждаше, услаждаха, услаждал съм, услаждала съм, услаждало съм, услаждали сме, услаждал си, услаждала си, услаждало си, услаждали сте, услаждал е, услаждала е, услаждало е, услаждали са, бях услаждал, бях услаждала, бях услаждало, бяхме услаждали, беше услаждал, беше услаждала, беше услаждало, бяхте услаждали, беше услаждал, беше услаждала, беше услаждало, бяха услаждали, ще услаждам, ще услажд
вж. ускоря`вам ускоряване, ускоряването, ускорявания, ускоряванията
условна, условно, мн. усло`вни, прил.
1. Който може да се извърши при определени условия; относителен. Уговорихме си условен час на среща, ако не се случи нещо непредвидено.
2. Който е въображаем, несъществуващ. Прокарвам условна линия.
3. Спец. В граматиката — който съдържа условие (в 1 знач.). Условно наклонение. Подчинено условно изречение.
* Условна присъда. — Спец. В правото — присъда, която влиза в сила, ако в определен срок осъденият направи ново престъпление.
* Условен рефлекс. — Спец. Автоматичен приспособителен механизъм, придобит при определени условия.
Синоними: уговорен, уречен, договорен, съгласуван, конвенционален, относителен, зависи, общоприет, традиционен, неоригинален, шаблонен, неспонтанен условен, условния, условният, условна, условната, условно, условното, условни, условните
мн. усло`вия, ср.
1. Обстоятелство, от което зависи нещо. Ще дойда при условие, че не вали. Дъждът е необходимо условие за растежа.
2. Изискване, уговорено обстоятелство при договаряне. Изложих писмено условията си за общата работа.
3. Обстоятелства на живот, работа; обстановка, конюнктура. Работя при трудни условия. Икономическите условия в държавата.
4. Обикн. мн. Обстоятелства, факти, от които се изхожда. Условия на математическа задача.
* При условие че. — Като съюз. Ако.
* В условията на. — При дадените обстоятелства.
Синоними: уговорка, клауза, споразумение, съглашение, договореност, конвенция, договор, предпоставка, предусловие, изискване, причина, основание, обстоятелства, обстановка, конюнктура условие, условието, условия, условията
мн. усло`вности, ж. Приет обичай, навик; договореност. Условностите на брака. Условностите на доброто поведение. Спазвам условностите на дипломацията.
Синоними: конвенционалност, договореност, обичай, навик, традиционност, липса на оригиналност, шаблонност условност, условността, условности, условностите
мн. усложне`ния, ср.
1. Затруднение, заплитане на положението; бъркотия, пречка; трудност, която възниква допълнително. Поради лошото време настъпват усложнения в транспорта. Случаят предизвика усложнения в отношенията ни. Усложнения в строителството.
2. В медицината — последици от едно заболяване, засягащи и други органи.
Синоними: усложненост, заплетеност, забърканост, комплицираност, компликация, бъркотия, объркване, сложност, перипетия, мъчнотия, трудност, пречка, затруднение, препятствие, обърканост, заплитане, безредие, спънка, неприятност, неудобство, изпитание, беда, нужда, лишение, страдание, мъка, усилие, зор, проблем усложнение, усложнението, усложнения, усложненията
усложниш, мин. св. усложних, мин. прич. усложни`л, св. — вж. усложнявам. усложня, усложним, усложниш, усложните, усложни, усложнят, усложних, усложнихме, усложни, усложнихте, усложни, усложниха, усложнях, усложняхме, усложнеше, усложняхте, усложнеше, усложняха, усложнил съм, усложнила съм, усложнило съм, усложнили сме, усложнил си, усложнила си, усложнило си, усложнили сте, усложнил е, усложнила е, усложнило е, усложнили са, бях усложнил, бях усложнила, бях усложнило, бяхме усложнили, беше усложнил, беше усложнила, беше усложнило, бяхте усложнили, беше усложнил, беше усложнила, беше усложнило, бяха усложнили, ще усложня, ще усложним,
усложняваш, несв. и усложня, св.; какво. Правя да стане по-сложен, по-труден, заплетен; спъвам, преча. Това условие усложнява постъпването и</em> <em>на работа. Това заболяване усложнява отношенията им.</em><br /><em>_усложнявам се/усложня се.</em><em> — Ставам по-заплетен, по-труден, по-бавен. </em>Положението му се усложни. Животът се усложни._<br />същ. усложняване, ср.
Синоними: заплитам, замотавам, комплицирам, забърквам, обърквам, замъглявам, затруднявам, препятствувам, спъвам, оплитам, замесвам, изработвам, изпипвам, създавам, разработвам, доразвивам, развивам усложнявам, усложняваме, усложняваш, усложнявате, усложнява, усложняват, усложнявах, усложнявахме, усложнява, усложнявахте, усложнява, усложняваха, усложнявах, усложнявахме, усложняваше, усложнявахте, усложняваше, усложняваха, усложнявал съм, усложнявала съм, усложнявало съм, усложнявали сме, усложнявал си, усложнявала си, усложнявало си, усложнявали сте, усложнявал е, усложнявала е, усложнявало е, усложнявали са, бях усложнявал, бях усложнявала, бях усложнявало, бяхме усложнявали, беше усложнявал, беше усложнявала, беше усложнявало, бяхте усложнявали, б
вж. усложня`вам усложняване, усложняването, усложнявания, усложняванията
мн. услу`ги, ж.
1. Действие в полза или в изгода на друг (човек, учреждение и др.). Правя услуга. Моля за услуга.
2. Обикн. мн. Битово обслужване, улеснения. Комунални услуги. Пощенски услуги.
* Мечешка услуга. — Разг. Услуга, която е замислена като вреда или се оказва вредна.
* В услуга на. — За доброто на.
Синоними: заслуга, добрина, помощ, съдействие, полза услуга, услугата, услуги, услугите
услужиш, мин. св. услужих, мин. прич. услужил, св. — вж. услужвам. услужа, услужим, услужиш, услужите, услужи, услужат, услужих, услужихме, услужи, услужихте, услужи, услужиха, услужех, услужехме, услужеше, услужехте, услужеше, услужеха, услужил съм, услужила съм, услужило съм, услужили сме, услужил си, услужила си, услужило си, услужили сте, услужил е, услужила е, услужило е, услужили са, бях услужил, бях услужила, бях услужило, бяхме услужили, беше услужил, беше услужила, беше услужило, бяхте услужили, беше услужил, беше услужила, беше услужило, бяха услужили, ще услужа, ще услужим, ще услужиш, ще услужите, ще услужи, ще услужат, ще
добера се добереш се, мин. св. добрах се, мин. прич. добрал се, св. — вж. добирам се. добера, доберем, добереш, доберете, добере, доберат, добрах, добрахме, добра, добрахте, добра, добраха, доберях, доберяхме, добереше, доберяхте, добереше, доберяха, добрал съм, добрала съм, добрало съм, добрали сме, добрал си, добрала си, добрало си, добрали сте, добрал е, добрала е, добрало е, добрали са, бях добрал, бях добрала, бях добрало, бяхме добрали, беше добрал, беше добрала, беше добрало, бяхте добрали, беше добрал, беше добрала, беше добрало, бяха добрали, ще добера, ще доберем, ще добереш, ще доберете, ще добере, ще доберат, ще съм добрал, ще съм добрала, ще съ
услужваш, несв. и услужа, св.; На кого. Правя услуга, помагам. Услужих и</em> <em>с пари.</em><br />същ. услужване, ср.
Синоними: помагам, правя услуга, способствувам, съдействувам услужвам, услужваме, услужваш, услужвате, услужва, услужват, услужвах, услужвахме, услужва, услужвахте, услужва, услужваха, услужвах, услужвахме, услужваше, услужвахте, услужваше, услужваха, услужвал съм, услужвала съм, услужвало съм, услужвали сме, услужвал си, услужвала си, услужвало си, услужвали сте, услужвал е, услужвала е, услужвало е, услужвали са, бях услужвал, бях услужвала, бях услужвало, бяхме услужвали, беше услужвал, беше услужвала, беше услужвало, бяхте услужвали, беше услужвал, беше услужвала, беше услужвало, бяха услужвали, ще услужвам, ще услужв
вж. услу`жвам услужване, услужването, услужвания, услужванията
услужлива, услужливо, мн. услужливи, прил.<br />1. Който е готов винаги да прави услуги.<br />2. Прен. Който е в състояние веднага да служи, да изпълни функцията си. <em>Услужлива памет. Услужливи очи.</em><br />същ. услужливост, услужливостта, ж.<br />нареч. услужливо. Подаде и` ръка услужливо.
Синоними: любезен, учтив, отзивчив, разположен, благоразположен, угодлив, вежлив, отстъпчив, полезен, благотворен, ефикасен услужлив, услужливия, услужливият, услужлива, услужливата, услужливо, услужливото, услужливи, услужливите
вж. услужли`в
вж. услужли`в
Синоними: любезност, вежливост, учтивост, угодливост, отзивчивост, готовност, разположение, отстъпчивост услужливост, услужливостта, услужливости, услужливостите
който щави кожи
мн. усми`вки, ж. Гримаса на човек, при която се разтягат настрани устните и се показват зъбите в израз на радост, доволство, рядко горчивина, сарказъм. Щастлива усмивка. Широка усмивка. Иронична усмивка.
Синоними: смях, хилене, подхилване, весела физиономия усмивка, усмивката, усмивки, усмивките
усмирителят, усмирителя, мн. усмири`тели, м. Лице, което усмирява. Усмирител на спорове. Усмирител на тигри. усмирител, усмирителя, усмирителят, усмирители, усмирителите, усмирителя
усмирителна, усмирително, мн. усмири`телни, прил. Който усмирява, който служи за усмиряване. Усмирително средство.
* Усмирителна риза. 1. — Спец. Риза с дълги ръкави, която обличат на буйстващ душевноболен.
2. Строги мерки срещу движение, своеволия и др. усмирителен, усмирителния, усмирителният, усмирителна, усмирителната, усмирително, усмирителното, усмирителни, усмирителните
усмириш, мин. св. усмирих, мин. св. усмири`л, св. — вж. усмирявам. усмиря, усмирим, усмириш, усмирите, усмири, усмирят, усмирих, усмирихме, усмири, усмирихте, усмири, усмириха, усмирях, усмиряхме, усмиреше, усмиряхте, усмиреше, усмиряха, усмирил съм, усмирила съм, усмирило съм, усмирили сме, усмирил си, усмирила си, усмирило си, усмирили сте, усмирил е, усмирила е, усмирило е, усмирили са, бях усмирил, бях усмирила, бях усмирило, бяхме усмирили, беше усмирил, беше усмирила, беше усмирило, бяхте усмирили, беше усмирил, беше усмирила, беше усмирило, бяха усмирили, ще усмиря, ще усмирим, ще усмириш, ще усмирите, ще усмири, ще усмирят, ще
усмиряваш, несв. и усмиря, св.; Кого, какво. Умирявам. Усмири развилнялото се куче. Усмириха бунтовете.
Синоними: смирявам, умирявам, укротявам, обуздавам, възпирам, въздържам, успокоявам, уталожвам, примирявам, помирявам, спогаждам, подчинявам, покорявам, потушавам, умиротворявам, сдържам, удържам, ограничавам, сподавям, изглаждам усмирявам, усмиряваме, усмиряваш, усмирявате, усмирява, усмиряват, усмирявах, усмирявахме, усмирява, усмирявахте, усмирява, усмиряваха, усмирявах, усмирявахме, усмиряваше, усмирявахте, усмиряваше, усмиряваха, усмирявал съм, усмирявала съм, усмирявало съм, усмирявали сме, усмирявал си, усмирявала си, усмирявало си, усмирявали сте, усмирявал е, усмирявала е, усмирявало е, усмирявали са, бях усмирявал, бях усмирявала, бях усмирявало, бяхме усмирявали, беше усмирявал, беше усмирявала, беше усмирявало, бяхте усмирявали, беше усмирявал, беше усмирявала, беше усми
вж. усми`хвам се
Синоними: ухилен, засмян, захилен, щастлив, весел, радостен, доволен усмихнат, усмихнатия, усмихнатият, усмихната, усмихнатата, усмихнато, усмихнатото, усмихнати, усмихнатите
ср., само ед. Преценка, разбиране, убеждение, мнение.
* По мое усмотрение. — По моя преценка, мнение.
Синоними: преценка, свободна преценка, убеждение, схващане, разбиране, мнение, благоусмотрение, благоволение, идея, приумица, хрумване, скимване, текване, решение, заключение усмотрение, усмотрението, усмотрения, усмотренията
усмърдиш, мин. св. усмърдях, мин. прич. усмърдя`л, св. — вж. усмърдявам. усмърдя, усмърдим, усмърдиш, усмърдите, усмърди, усмърдят, усмърдях, усмърдяхме, усмърдя, усмърдяхте, усмърдя, усмърдяха, усмърдях, усмърдяхме, усмърдеше, усмърдяхте, усмърдеше, усмърдяха, усмърдял съм, усмърдяла съм, усмърдяло съм, усмърдели сме, усмърдял си, усмърдяла си, усмърдяло си, усмърдели сте, усмърдял е, усмърдяла е, усмърдяло е, усмърдели са, бях усмърдял, бях усмърдяла, бях усмърдяло, бяхме усмърдели, беше усмърдял, беше усмърдяла, беше усмърдяло, бяхте усмърдели, беше усмърдял, беше усмърдяла, беше усмърдяло, бяха усмърдели, ще усмърдя, ще усмърдим,
усмърдяваш, несв. и усмърдя, св.; Кого, какво. Правя да смърди, да вони. Рибата усмърдя стаята.
усмърдявам се/усмърдя се. — Вмирисвам се, започвам да воня.
Синоними: умирисвам усмърдявам, усмърдяваме, усмърдяваш, усмърдявате, усмърдява, усмърдяват, усмърдявах, усмърдявахме, усмърдява, усмърдявахте, усмърдява, усмърдяваха, усмърдявах, усмърдявахме, усмърдяваше, усмърдявахте, усмърдяваше, усмърдяваха, усмърдявал съм, усмърдявала съм, усмърдявало съм, усмърдявали сме, усмърдявал си, усмърдявала си, усмърдявало си, усмърдявали сте, усмърдявал е, усмърдявала е, усмърдявало е, усмърдявали са, бях усмърдявал, бях усмърдявала, бях усмърдявало, бяхме усмърдявали, беше усмърдявал, беше усмърдявала, беше усмърдявало, бяхте усмърдявали, б
усмъртиш, мин. св. усмъртих, мин. прич. усмърти`л, св. — вж. усмъртявам. усмъртя, усмъртим, усмъртиш, усмъртите, усмърти, усмъртят, усмъртих, усмъртихме, усмърти, усмъртихте, усмърти, усмъртиха, усмъртях, усмъртяхме, усмъртеше, усмъртяхте, усмъртеше, усмъртяха, усмъртил съм, усмъртила съм, усмъртило съм, усмъртили сме, усмъртил си, усмъртила си, усмъртило си, усмъртили сте, усмъртил е, усмъртила е, усмъртило е, усмъртили са, бях усмъртил, бях усмъртила, бях усмъртило, бяхме усмъртили, беше усмъртил, беше усмъртила, беше усмъртило, бяхте усмъртили, беше усмъртил, беше усмъртила, беше усмъртило, бяха усмъртили, ще усмъртя, ще усмъртим,
усмъртяваш, несв. и усмъртя, св.; Кого, какво. Причинявам смърт, убивам. усмъртявам, усмъртяваме, усмъртяваш, усмъртявате, усмъртява, усмъртяват, усмъртявах, усмъртявахме, усмъртява, усмъртявахте, усмъртява, усмъртяваха, усмъртявах, усмъртявахме, усмъртяваше, усмъртявахте, усмъртяваше, усмъртяваха, усмъртявал съм, усмъртявала съм, усмъртявало съм, усмъртявали сме, усмъртявал си, усмъртявала си, усмъртявало си, усмъртявали сте, усмъртявал е, усмъртявала е, усмъртявало е, усмъртявали са, бях усмъртявал, бях усмъртявала, бях усмъртявало, бяхме усмъртявали, беше усмъртявал, беше усмъртявала, беше усмъртявало, бяхте усмъртявали, б
ср., само ед. Разг. Неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място. усое, усоето, усоета, усоетата
усойна, усойно, мн. усо`йни, прил.
1. Който не се огрява от слънце; влажен, студен.
2. За стая, къща — който е винаги хладен, мрачен. Усойна стая.
Синоними: сенчест, безслънчев, студен, хладен, влажен усоен, усойния, усойният, усойна, усойната, усойно, усойното, усойни, усойните
усоят, усоя, мн. усо`и, м. Усое.
Синоними: усоя, усоище, усойна усой, усоя, усоят, усои, усоите, усоя
мн. усо`йници, ж.
1. Вид отровна змия с рогче на главата и зигзаговидни шарки на гърба.
2. Прен. Пренебр. Проклета, лоша жена. усойница, усойницата, усойници, усойниците, усойнице
мн. успехи, (два) успеха, м.
1. Постигане на цел; прогрес, сполука. Успех в бизнеса. Имам успех. Нямам успех в любовта. Успехи в кариерата.
2. Обществено признание, одобрение, прослава. Филмът има голям успех. Певицата гастролира с голям успех. Жъна успехи.
3. Степен на овладяване на знания, изразена в оценки. Слаб успех. Висок успех.
4. Сполука, победа, слава. Той има успехи пред жените.
Синоними: сполука, постижение, достижение, придобивка, прокопсия, резултат, актив, шанс, щастие, късмет, прогрес, крачка напред, напредък, развитие, подобрение, победа, триумф, слава, лаври, напредване, увеличение, благоденствие успех, успеха, успехът, успехи, успехите, успеха
успешна, успешно, мн. успе`шни, прил. Който е сполучлив, резултатен, благополучен. Успешна сделка. Успешно пътуване.
Синоними: сполучлив, резултатен, полезен, ефикасен, благополучен, благоприятен, удачен, щастлив, с добър край успешен, успешния, успешният, успешна, успешната, успешно, успешното, успешни, успешните
успееш, мин. св. успях, мин. прич. успя`л, св. — вж. успявам. успея, успеем, успееш, успеете, успее, успеят, успях, успяхме, успя, успяхте, успя, успяха, успеех, успеехме, успееше, успеехте, успееше, успееха, успял съм, успяла съм, успяло съм, успели сме, успял си, успяла си, успяло си, успели сте, успял е, успяла е, успяло е, успели са, бях успял, бях успяла, бях успяло, бяхме успели, беше успял, беше успяла, беше успяло, бяхте успели, беше успял, беше успяла, беше успяло, бяха успели, ще успея, ще успеем, ще успееш, ще успеете, ще успее, ще успеят, ще съм успял, ще съм успяла, ще съм успяло, ще сме успели, ще си успял, ще си успяла, ще си у
вж. успи`вам се успиване, успиването, успивания, успиванията
вж. успокоя`вам
Синоними: успокояване, утеха, утешение, забрава, примирение, примиреност, облекчение, спокойствие, уталожване, смиреност, кротост, укротяване, отдушник, умиротворяване, умиротворение, разтуха успокоение, успокоението, успокоения, успокоенията
успокоителна, успокоително, мн. успокоителни, прил. Който успокоява. <em>Успокоителна усмивка. Успокоителни думи.</em><br />нареч. успокоително. • Успокоително. Лекарство, което действа успокояващо. Вземам успокоителни.
Синоними: успокояващ, уталожващ, облекчителен, утешителен, усмирителен, укротителен, примирителен, мек, лек, пухкав, нежен, тих, призрачен, неясен, смътен, прелестен, спокоен, вдъхващ спокойствие, лъхащ покой успокоителен, успокоителния, успокоителният, успокоителна, успокоителната, успокоително, успокоителното, успокоителни, успокоителните
вж. успокои`телен
успокоиш, мин. св. успокоих, мин. прич. успокои`л, св. — вж. успокоявам. успокоя, успокоим, успокоиш, успокоите, успокои, успокоят, успокоих, успокоихме, успокои, успокоихте, успокои, успокоиха, успокоях, успокояхме, успокоеше, успокояхте, успокоеше, успокояха, успокоил съм, успокоила съм, успокоило съм, успокоили сме, успокоил си, успокоила си, успокоило си, успокоили сте, успокоил е, успокоила е, успокоило е, успокоили са, бях успокоил, бях успокоила, бях успокоило, бяхме успокоили, беше успокоил, беше успокоила, беше успокоило, бяхте успокоили, беше успокоил, беше успокоила, беше успокоило, бяха успокоили, ще успокоя, ще успокоим,
успокояваш, несв. и успокоя, св.
1. Кого. Утешавам, вдъхвам спокойствие. Успокоиха разтревожената майка.
2. Кого, какво. Усмирявам, укротявам. Успокоявам разлудувалите се деца. Успокоявам разбунтуваните райони.
3. Прен. Какво. Потискам, потушавам, намалявам. Успокоявам болката с лекарства. Успокоявам гнева си.
успокоявам се/успокоя се. 1. — Добивам спокойствие, утешавам се. Успокои се, като го видя жив и здрав.
2. Умирявам се, уталожвам се, утихвам. Детето се успокои и млъкна.
3. Прен. Затихвам, заглъхвам. Болките се успокоиха. Чувствата им се успокоиха.
същ. успокояване, ср.<br />същ. успокоение, ср.
Синоними: умирявам, укротявам, примирявам, уталожвам, утолявам, облекчавам, задоволявам, утешавам, смекчавам, обуздавам, усмирявам, помирявам, уреждам, изглеждам, подреждам, оправям, намалявам, изглаждам, ободрявам успокоявам, успокояваме, успокояваш, успокоявате, успокоява, успокояват, успокоявах, успокоявахме, успокоява, успокоявахте, успокоява, успокояваха, успокоявах, успокоявахме, успокояваше, успокоявахте, успокояваше, успокояваха, успокоявал съм, успокоявала съм, успокоявало съм, успокоявали сме, успокоявал си, успокоявала си, успокоявало си, успокоявали сте, успокоявал е, успокоявала е, успокоявало е, успокоявали са, бях успокоявал, бях успокоявала, бях успокоявало, бяхме успокоявали, беше успокоявал, беше успокоявала, беше успокоявало, бяхте успокоявали, б
вж. успокоя`вам
Синоними: облекчаване, облекчение, уталожване, насищане, задоволяване, умиротворяване, умиротворение, успокоение, усмиряване, укротяване, изглаждане, помиряване, помирение успокояване, успокояването, успокоявания, успокояванията
успоредна, успоредно, мн. успоредни, прил.<br />1. Който с всичките си точки е еднакво отдалечен от друг; паралелен. <em>Успоредни прави.</em><br />2. Прен. Който се извършва в едно и също време с друг.<br />същ. успоредност, успоредността`, ж.
Синоними: паралелен, симетричен успореден, успоредния, успоредният, успоредна, успоредната, успоредно, успоредното, успоредни, успоредните
мн. у`споредици, ж. Съпоставяне и уподобяване или свързване на сходни явления, предмети; сравнение. Правя успоредица между положението в България и в други европейски страни.
Синоними: аналог, нещо сходно, подобие, паралел, аналогия, съответствие, сравнение успоредица, успоредицата, успоредици, успоредиците
мн. у`споредки, ж. Гимнастически уред, комбинация от два успоредни лоста. Играя на успоредка. Женска успоредка. Мъжка успоредка. успоредка, успоредката, успоредки, успоредките
мн. успоредници, (два) успоредника, м. Спец. В геометрията — четириъгълник с две по две успоредни и равни страни. успоредник, успоредника, успоредникът, успоредници, успоредниците, успоредника
вж. у`спореден
Синоними: паралелизъм, съпоставяне, сравнение, дублиране, двойност, двойственост, повторение успоредност, успоредността, успоредности, успоредностите
успяваш, несв. и успея, св.
1. Сполучвам, смогвам да направя нещо. Успях да и</em> <em>се обадя въпреки лошата телефонна връзка. Успях да свърша определената работа.</em><br />2. Постигам успехи.<br />същ. успяване, ср.
Синоними: сполучвам, сварвам, съумявам, постигам, смогвам, справям се, остава ред, сколасвам, насмогвам, случвам, домогвам се, добирам се, наваксвам, прокопсвам, удава ми се, преодолявам, превъзмогвам, побеждавам, надвивам, излизам наглава, жъна успехи, върви ми, имам успехи, напредвам, преуспявам, цъфтя, процъфтявам, тръгва ми, потръгва ми, вреждам се, нареждам се, намествам се, вървя, минавам, развивам се, имам късмет, имам успех, вървя добре, изхитрям се успявам, успяваме, успяваш, успявате, успява, успяват, успявах, успявахме, успява, успявахте, успява, успяваха, успявах, успявахме, успяваше, успявахте, успяваше, успяваха, успявал съм, успявала съм, успявало съм, успявали сме, успявал си, успявала си, успявало си, успявали сте, успявал е, успявала е, успявало е, успявали са, бях успявал, бях успявала, бях успявало, бяхме успявали, беше успявал, беше успявала, беше успявало, бяхте успявали, беше успявал, беше успявала, беше успявало, бяха успявали, ще успявам, ще успяваме, ще успяваш, ще успявате, ще успява, ще успява
вж. успя`вам успяване, успяването, успявания, успяванията
мн. усти`, ж.
1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. Отварям си устата и лапвам бонбона.
2. Устни. Красива уста.
3. Разг. Прен. Способност да се говори; общителност, дар слово. Има уста, произнася цели речи. Има голяма уста, не можеш да го наддумаш.
4. Прен. Отвор на машина, съд и др. Уста на бутилка. Уста на чувал.
* Вземам/взема думата от устата. — Разг. Казвам това, което друг е искал да каже.
* Гледам в устата (някого). — Разг.
1. Угоднича, угаждам му.
2. Гледам го, като яде.
* Запушвам/запуша устата (на някого). — Разг.
1. Оборвам твърдения със силни аргументи.
2. Накарвам някого да спре да говори.
* Има жълто около устата. — Разг. Млад, неопитен.
* Мед капе от устата му. — Разг. Много е любезен.
* Оставам/остана с пръст в устата. — Разг. Излъган съм в очакванията си.
* Плюли си в устата. — Разг. Казват едно и също.
* С половин уста. — Едва-едва, без желание.
—-
неизм. Остар. Майстор (стои пред лично име). Уста Кольо Фичето.
Синоними: гърло, отвор, устие, отвърстие, дуло уста, устата, усти, устите
мн. устави, (два) устава, м. Сбор от правила за устройството и дейността на организация; правилник.
—-
м., само ед. Спец. Тържествено и красиво писмо, използвано в славянски ръкописи от Х до ХIV в. — буквите са геометрично правилни, думите не са отделени; уставно писмо.
Синоними: правилник, статут, основни правила, регламент, харта, грамота, право устав, устава, уставът, устави, уставите, устава
уставна, уставно, мн. у`ставни, прил.
1. Който се отнася до устав 1 . Уставни принципи.
2. Който се отнася до устав 2 .
* Уставен капитал. — Начална сума на фирма (предприятие), определена в нейния устав и формирана главно от продажба на акции. уставен, уставния, уставният, уставна, уставната, уставно, уставното, уставни, уставните
м., само ед. Остар. Майсторство.
вж. установя`вам
Синоними: образуван, основан, учреден, въведен, несъмнен, неоспорим, неизменен, утвърден, затвърден, наложил се, всепризнат, настанен, заседнал, застоял, закрепнал, неотменим, фиксиран, определен, уточнен, доказан, в обръщение, общоприет, на мода, моден, постоянен, еднакъв, неизменяем, стандартен, типов, нормален, обикновен, устойчив, уговорен, редовен, уречен, традиционен, предписан, равномерен, отмерен, системен, методичен, непрестанен, неотклонен, твърд, обичаен, рутинен, шаблонен установен, установения, установеният, установена, установената, установено, установеното, установени, установените
мн. устано`вки, ж.
1. Ръководно указание, директива.
2. Уредба, устройство. Заводска установка.
Синоними: принцип, директива, указание, положение, ръководно начало, начало установка, установката, установки, установките
установиш, мин. св. установих, мин. прич. установи`л, св. — вж. установявам. установя, установим, установиш, установите, установи, установят, установих, установихме, установи, установихте, установи, установиха, установях, установяхме, установеше, установяхте, установеше, установяха, установил съм, установила съм, установило съм, установили сме, установил си, установила си, установило си, установили сте, установил е, установила е, установило е, установили са, бях установил, бях установила, бях установило, бяхме установили, беше установил, беше установила, беше установило, бяхте установили, беше установил, беше установила, беше устано
установяваш, несв. и установя, св.; какво.
1. Въвеждам, устройвам, утвърждавам. Установявам ред и законност. Установявам извънредно положение в страната.
2. Откривам, констатирам (като изчислявам, изяснявам, проучвам). Установявам размера на щетите от бурята. Установявам наличния капитал. Установявам фактите. Установявам престъпление. Установих, че ме е излъгал.
установявам се/установя се. 1. — Утвърждавам се, въвеждам се, наставам. Установи се ред и тишина. Установи се топло време.
2. Спирам се някъде, устройвам се за по-дълго. Установих се да живея в София.
прил. установен, установена, установено, мн. установени. Установени навици.
Синоними: образувам, основавам, учредявам, устройвам, фиксирам, определям, утвърдявам, въвеждам, въдворявам, уточнявам, удостоверявам, констатирам, откривам, потвърдявам, доказвам, аргументирам, намирам, смятам, узнавам, убеждавам се, стигам до заключение, признавам, изрично упоменавам, уреждам, създавам, формирам, организирам, съставям установявам, установяваме, установяваш, установявате, установява, установяват, установявах, установявахме, установява, установявахте, установява, установяваха, установявах, установявахме, установяваше, установявахте, установяваше, установяваха, установявал съм, установявала съм, установявало съм, установявали сме, установявал си, установявала си, установявало си, установявали сте, установявал е, установявала е, установявало е, установявали са, бях установявал, бях установявала, бях установявало, бяхме установявали, беше установявал, беше установявала
устата, устато, мн. уста`ти, прил. Разг.
1. Който е бъбрив, словоохотлив, общителен.
2. Пренебр. Който е заядлив, хаплив, зъбат.
Синоними: бъбрив, говорлив, приказлив, словоохотлив, многознайник, злословец, злоезичник, зъбат, заядлив, хаплив устат, устатия, устатият, устата, устатата, устато, устатото, устати, устатите
устна, устно, мн. у`стни, прил.
1. Който се отнася до уста. Устна хигиена. Устна кухина.
2. Който се извършва с говорене, не писмено. Устни указания. Устен изпит.
Синоними: вербален, словесен устен, устния, устният, устна, устната, устно, устното, устни, устните
мн. у`стия, ср.
1. Мястото, където река се влива в море или езеро.
2. Малък отвор на някои съдове; уста.
3. Начало или край на планински проход.
Синоними: излаз, тесен отвор, гърло, ждрело устие, устието, устия, устията
усти`скаш, св. — вж. устисквам. устискам, устискаме, устискаш, устискате, устиска, устискат, устисках, устискахме, устиска, устискахте, устиска, устискаха, устисках, устискахме, устискаше, устискахте, устискаше, устискаха, устискал съм, устискала съм, устискало съм, устискали сме, устискал си, устискала си, устискало си, устискали сте, устискал е, устискала е, устискало е, устискали са, бях устискал, бях устискала, бях устискало, бяхме устискали, беше устискал, беше устискала, беше устискало, бяхте устискали, беше устискал, беше устискала, беше устискало, бяха устискали, ще устискам, ще устиск
устискаш, несв. и устискам, св.; на какво. Разг. Устоявам, справям се, издържам (на трудности или на съблазън). Ще устискаме без отопление до края на месеца.
Синоними: устоявам, смогвам, успявам, издържам, изтрайвам, справям се, удържам, понасям, карам я устисквам, устискваме, устискваш, устисквате, устисква, устискват, устисквах, устисквахме, устисква, устисквахте, устисква, устискваха, устисквах, устисквахме, устискваше, устисквахте, устискваше, устискваха, устисквал съм, устисквала съм, устисквало съм, устисквали сме, устисквал си, устисквала си, устисквало си, устисквали сте, устисквал е, устисквала е, устисквало е, устисквали са, бях устисквал, бях устисквала, бях устисквало, бяхме устисквали, беше устисквал, беше устисквала, беше устисквало, бяхте устисквали, беше устисквал, беше устисквала, беше усти
мн. у`стни, ж. Всяка от двете месести подвижни части, които затварят устата. Тънки устни. Червени устни.
Синоними: бърна, джука, джуна устна, устната, устни, устните
устнена, устнено, мн. у`стнени, прил. Спец. В езикознанието — който се образува с устните; лабиален. Устнен звук.
само мн. Принципи, които съставят опората, основата; които крепят, поддържат нещо да бъде цяло. Устоите на държавата. Морални устои. Човешки устои.
Синоними: (същ.) база, основа, фундамент, опора, подкрепа, (същ.) поддръжка
устойчива, устойчиво, мн. устойчиви, прил.<br />1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. <em>Устойчиви основи. Устойчива конструкция. Устойчиви възгледи.</em><br />2. Който е издръжлив (на тежки условия); жизнеспособен. <em>Устойчиви на студ сортове. Устойчиви традиции.</em><br />същ. устойчивост, устойчивостта`, ж.
Синоними: твърд, стабилен, солиден, масивен, здрав, як, укрепнал, крепък, заздравен, затвърден, несломим, неподвижен, непроменяем, постоянен, издръжлив, жизнеспособен, кален, закален, упорит, непоколебим, неподатлив, резистентен, непогрешим, уверен, жилав, траен, закован, определен, установен, уговорен, редовен, балансиран, неизменен, неотклонен, непоклатим устойчив, устойчивия, устойчивият, устойчива, устойчивата, устойчиво, устойчивото, устойчиви, устойчивите
вж. устойчи`в
Синоними: твърдост, крепкост, здравина, якост, солидност, стабилност, покой, неподвижност, съпротивление, съпротивляемост, упоритост, издръжливост, закаленост, закалка, непоколебимост, неподатливост, жизнеспособност, резистентност, постоянство, неизменност, трайност, непоклатимост, стабилитет устойчивост, устойчивостта, устойчивости, устойчивостите
устоиш, мин. св. устоях, мин. прич. устоя`л, св. — вж. устоявам. устоя, устоим, устоиш, устоите, устои, устоят, устоях, устояхме, устоя, устояхте, устоя, устояха, устоях, устояхме, устоеше, устояхте, устоеше, устояха, устоял съм, устояла съм, устояло съм, устояли сме, устоял си, устояла си, устояло си, устояли сте, устоял е, устояла е, устояло е, устояли са, бях устоял, бях устояла, бях устояло, бяхме устояли, беше устоял, беше устояла, беше устояло, бяхте устояли, беше устоял, беше устояла, беше устояло, бяха устояли, ще устоя, ще устоим, ще устоиш, ще устоите, ще устои, ще устоят, ще съм устоял, ще съм устояла, ще съм устояло, ще сме уст
устояваш, несв. и устоя, св.
1. На какво. Успявам да издържа, давам отпор, изтрайвам, оставам същия. Дървото е устояло на вятъра. Устоявам на всички трудности. Устоял на огъня.
2. На какво. Оставам на същите възгледи, позиции и др. Устоявам на влиянията.
3. На кого/на какво. Издържам, не се поддавам (на съблазън, на любов, на жена).
същ. устояване, ср.<br />прил. устоял, устояла, устояло, мн. устоя`ли.
Синоними: държа се, удържам, издържам, крепя се, трая, утрайвам, хващам корен, задържам се, загнездям се, упорствувам, противопоставям се, не отстъпвам, противя се, възпротивявам се, реагирам, справям се, смогвам, устисквам, не се разколебавам, не се отчайвам, оставам убеден устоявам, устояваме, устояваш, устоявате, устоява, устояват, устоявах, устоявахме, устоява, устоявахте, устоява, устояваха, устоявах, устоявахме, устояваше, устоявахте, устояваше, устояваха, устоявал съм, устоявала съм, устоявало съм, устоявали сме, устоявал си, устоявала си, устоявало си, устоявали сте, устоявал е, устоявала е, устоявало е, устоявали са, бях устоявал, бях устоявала, бях устоявало, бяхме устоявали, беше устоявал, беше устоявала, беше устоявало, бяхте устоявали, беше устоявал, беше устоявала, беше устоявало, бяха устоявали, ще устоявам, ще устояв
вж. устоя`вам устояване, устояването, устоявания, устояванията
устрелваш, несв. и устрелям, св. Разг.
1. Кого, какво. Улучвам, застрелвам. Устрелвам с поглед.
2. Прен. За болест — поразявам, повалям. устрелвам, устрелваме, устрелваш, устрелвате, устрелва, устрелват, устрелвах, устрелвахме, устрелва, устрелвахте, устрелва, устрелваха, устрелвах, устрелвахме, устрелваше, устрелвахте, устрелваше, устрелваха, устрелвал съм, устрелвала съм, устрелвало съм, устрелвали сме, устрелвал си, устрелвала си, устрелвало си, устрелвали сте, устрелвал е, устрелвала е, устрелвало е, устрелвали са, бях устрелвал, бях устрелвала, бях устрелвало, бяхме устрелвали, беше устрелвал, беше устрелвала, беше устрелвало, бяхте устрелвали, беше устрелвал, беше устрелвала, беше устр
устре`ляш, св. — вж. устрелвам.
мн. устреми, (два) устрема, м.
1. Подем, порив, насочена стихия. Устрем към свобода. Устрем към образование.
2. Пристъп, напор, удар.
прил. устремен, устремена, устремено, мн. устремени. Устремен към любовта си.
същ. устременост, устремеността, ж.
Синоними: подем, порив, полет, бързина, стремителност, стихия, устременост, насока, насоченост, пристъп, атака, щурм, нападение, напън, напор, прилив, бързо движение, бяг, втурване, хукване, възторг, въодушевление, жар, вълнение, вълни, нахлуване, прииждане, изблик, бушуване, пламък, увлечение, вдъхновение, усърдие, ревност, старание, стремеж устрем, устрема, устремът, устреми, устремите, устрема
устремна, устремно, мн. устремни, прил. Който съдържа порив, стремеж. <em>Устремна игра.</em><br />същ. устремност, устремността`, ж.
Синоними: насочен, отправен, тласнат, целеустремен, целенасочен, ориентиран, стремителен, бърз, стихиен, поривист, буен, вихрен, пламенен устремен, устремения, устременият, устремена, устремената, устремено, устременото, устремени, устремените
устремна, устремно, мн. устремни, прил. Който съдържа порив, стремеж. <em>Устремна игра.</em><br />същ. устремност, устремността`, ж.
Синоними: насочен, отправен, тласнат, целеустремен, целенасочен, ориентиран, стремителен, бърз, стихиен, поривист, буен, вихрен, пламенен устремен, устремния, устремният, устремна, устремната, устремно, устремното, устремни, устремните
вж. у`стрем
Синоними: насоченост, целеустременост, целенасоченост, направление, посока, насока, стремителност, буйност, вихреност, пламенност устременост, устремеността, устремености, устременостите
вж. у`стремен
Синоними: стремителност, буйност, вихреност, пламенност, прибързаност, необмисленост устремност, устремността, устремности, устремностите
устремиш, мин. св. устремих, мин. прич. устремил, св. — вж. устремявам. устремя, устремим, устремиш, устремите, устреми, устремят, устремих, устремихме, устреми, устремихте, устреми, устремиха, устремях, устремяхме, устремеше, устремяхте, устремеше, устремяха, устремил съм, устремила съм, устремило съм, устремили сме, устремил си, устремила си, устремило си, устремили сте, устремил е, устремила е, устремило е, устремили са, бях устремил, бях устремила, бях устремило, бяхме устремили, беше устремил, беше устремила, беше устремило, бяхте устремили, беше устремил, беше устремила, беше устремило, бяха устремили, ще устремя, ще устремим,
усъмня се усъмниш се, мин. св. усъмних се, мин. прич. усъмнил се, св. — вж. усъмнявам се. усъмня, усъмним, усъмниш, усъмните, усъмни, усъмнят, усъмних, усъмнихме, усъмни, усъмнихте, усъмни, усъмниха, усъмнях, усъмняхме, усъмнеше, усъмняхте, усъмнеше, усъмняха, усъмнил съм, усъмнила съм, усъмнило съм, усъмнили сме, усъмнил си, усъмнила си, усъмнило си, усъмнили сте, усъмнил е, усъмнила е, усъмнило е, усъмнили са, бях усъмнил, бях усъмнила, бях усъмнило, бяхме усъмнили, беше усъмнил, беше усъмнила, беше усъмнило, бяхте усъмнили, беше усъмнил, беше усъмнила, беше усъмнило, бяха усъмнили, ще усъмня, ще усъмним, ще усъмниш, ще усъмните, ще усъмни, ще усъмнят, ще
устремяваш, несв. и устремя, св.; какво.
1. Насочвам със сила към определена цел. Устремявам усилията си.
2. Прен. Насочвам стремително, изцяло; отправям. Устремявам към него поглед, пълен с омраза. Устремявам чувствата си.
устремявам се/устремя се. 1. — Стремително се насочвам, движа се в определена посока. Всички се устремиха към центъра на града.
2. Прен. Съсредоточвам се, насочвам се към желана цел. Устремиха надеждите си към него.
същ. устремя`ване, ср.
Синоними: насочвам, отправям, направлявам, тласкам устремявам, устремяваме, устремяваш, устремявате, устремява, устремяват, устремявах, устремявахме, устремява, устремявахте, устремява, устремяваха, устремявах, устремявахме, устремяваше, устремявахте, устремяваше, устремяваха, устремявал съм, устремявала съм, устремявало съм, устремявали сме, устремявал си, устремявала си, устремявало си, устремявали сте, устремявал е, устремявала е, устремявало е, устремявали са, бях устремявал, бях устремявала, бях устремявало, бяхме устремявали, беше устремявал, беше устремявала, беше устремявало, бяхте устремявали, б
вж. устремя`вам устремяване, устремяването, устремявания, устремяванията
устройваш, несв. и устроя, св.
1. Какво. Създавам, основавам; поставям ред, регламент, статут. Устройвам нова държава. Устройвам университет по подобие на съществуващия.
2. Какво. Съграждам, уреждам, установявам. Устройвам живота си. Устройвам бъдещето си.
3. Кого. Съдействам да се установи; вреждам. Устрои дъщеря си на работа. Устроиха ги с големи апартаменти.
устройвам се/устроя се. — Нареждам се, уреждам се, установявам се. Устройвам се на работа. Устроих се в живота.
прил. устроен, устроена, устроено, мн. устроени.
същ. устро`йване, ср.
* Това ме устройва. — Разг. Това е удобно, подходящо за мене. Този закон ме устройва. Тази маса ме устройва. Тези пари не ме устройват.
Синоними: организирам, уреждам, установявам, учредявам, създавам, стъкмявам, натъкмявам, нагласявам, приготвям, комбинирам, правя, редя, регламентирам, нареждам, разпореждам, изнасям, давам, изпълнявам, основавам устройвам, устройваме, устройваш, устройвате, устройва, устройват, устройвах, устройвахме, устройва, устройвахте, устройва, устройваха, устройвах, устройвахме, устройваше, устройвахте, устройваше, устройваха, устройвал съм, устройвала съм, устройвало съм, устройвали сме, устройвал си, устройвала си, устройвало си, устройвали сте, устройвал е, устройвала е, устройвало е, устройвали са, бях устройвал, бях устройвала, бях устройвало, бяхме устройвали, беше устройвал, беше устройвала, беше устройвало, бяхте устройвали, беше устройвал, беше устройвала, беше устр
вж. устро`йвам устройване, устройването, устройвания, устройванията
вж. устро`йство
Синоними: организационен, учредителен, основен устройствен, устройствения, устройственият, устройствена, устройствената, устройствено, устройственото, устройствени, устройствените
мн. устройства, ср.<br />1. Устройване. <em>Устройството на новия дом отне много време.</em><br />2. Разположение, конструкция, състав, организация на части, сили и др. <em>Устройство на двигател с вътрешно горене. Устройство на града.</em><br />3. Уредба, строй, ред, управление. <em>Държавно устройство.</em><br />4. Техническо съоръжение, механизъм. <em>Двигателят е устройство, което се състои от няколко детайла. Сложно устройство. Просто устройство.</em><br />прил. устройствен, устройствена, устройствено, мн. устро`йствени. Устройствен план.
Синоними: организация, структура, строеж, направа, конструкция, уредба, строй, установен ред, режим, администрация, управление, наредба, разположение, апарат, апаратура, уред, приспособление, прибор, скелет, форма, система, начин на работа, чалъм, цака, план, стил, характер, механизъм, постройка, съставяне, състав, съединяване, учредяване, фактура устройство, устройството, устройства, устройствата
устроиш, мин. св. устроих, мин. прич. устроил, св. — вж. устройвам. устроя, устроим, устроиш, устроите, устрои, устроят, устроих, устроихме, устрои, устроихте, устрои, устроиха, устроях, устрояхме, устроеше, устрояхте, устроеше, устрояха, устроил съм, устроила съм, устроило съм, устроили сме, устроил си, устроила си, устроило си, устроили сте, устроил е, устроила е, устроило е, устроили са, бях устроил, бях устроила, бях устроило, бяхме устроили, беше устроил, беше устроила, беше устроило, бяхте устроили, беше устроил, беше устроила, беше устроило, бяха устроили, ще устроя, ще устроим, ще устроиш, ще устроите, ще устрои, ще устроят, ще
утая се утаиш се, мин. св. утаих се, мин. прич. утаил се, св. — вж. утаявам се. утая, утаим, утаиш, утаите, утаи, утаят, утаих, утаихме, утаи, утаихте, утаи, утаиха, утаях, утаяхме, утаеше, утаяхте, утаеше, утаяха, утаил съм, утаила съм, утаило съм, утаили сме, утаил си, утаила си, утаило си, утаили сте, утаил е, утаила е, утаило е, утаили са, бях утаил, бях утаила, бях утаило, бяхме утаили, беше утаил, беше утаила, беше утаило, бяхте утаили, беше утаил, беше утаила, беше утаило, бяха утаили, ще утая, ще утаим, ще утаиш, ще утаите, ще утаи, ще утаят, ще съм утаил, ще съм утаила, ще съм утаило, ще сме утаили, ще си утаил, ще си утаила, ще си утаило, ще сте утаили
кая се каеш се, мин. св. каях се, мин. прич. каял се, несв.; За какво.<br />1. Съжалявам, разкайвам се за нещо. <em>Кая се горчиво, че не</em> <em>и помогнах тогава.
2. Разкайвам се, признавам грехове.
Синоними: разкайвам се, съжалявам, измъчвам се, гризе ме съвестта, признавам си, изповядвам се, покайвам се, правя изповед кая, каем, каеш, каете, кае, каят, каях, каяхме, кая, каяхте, кая, каяха, каех, каехме, каеше, каехте, каеше, каеха, каял съм, каяла съм, каяло съм, каяли сме, каял си, каяла си, каяло си, каяли сте, каял е, каяла е, каяло е, каяли са, бях каял, бях каяла, бях каяло, бяхме каяли, беше каял, беше каяла, беше каяло, бяхте каяли, беше каял, беше каяла, беше каяло, бяха каяли, ще кая, ще каем, ще каеш, ще каете, ще кае, ще каят, ще съм каял, ще съм каяла, ще съм каяло, ще сме каяли, ще си каял, ще си каяла, ще си каяло, ще сте каяли, ще е каял, ще е каяла, ще е каяло, ще са каяли, щях да кая, щяхме
устроя`ваш, несв. Устройвам. устроявам, устрояваме, устрояваш, устроявате, устроява, устрояват, устроявах, устроявахме, устроява, устроявахте, устроява, устрояваха, устроявах, устроявахме, устрояваше, устроявахте, устрояваше, устрояваха, устроявал съм, устроявала съм, устроявало съм, устроявали сме, устроявал си, устроявала си, устроявало си, устроявали сте, устроявал е, устроявала е, устроявало е, устроявали са, бях устроявал, бях устроявала, бях устроявало, бяхме устроявали, беше устроявал, беше устроявала, беше устроявало, бяхте устроявали, беше устроявал, беше устроявала, беше устр
усукваш, несв. и усуча, св.
1. Какво. Завивам нещо пластично около собствената му ос. Усуквам конец.
2. Какво. Увивам около нещо друго, замотавам. Усуквам шала около врата си.
3. Прен. Разг. Говоря със заобикалки, с недомлъвки, не казвам направо.
усуквам се/усуча се. — Разг.
1. Въртя се около някого с определена цел; увъртам се, угоднича.
2. Ухажвам настоятелно. Усуква се около нея.
3. Въртя се в безизходица, в нужда. Усуквам се за два лева.
* Усуквам/усуча (го). — Разг. Говоря с недомлъвки, не казвам направо.
Синоними: вплитам, оплитам, заплитам, замотавам, омотавам, мотая, обвивам, увивам, опримчвам, преплитам, извъртам, изопачавам, изкривявам, лавирам, извивам, намотавам усуквам, усукваме, усукваш, усуквате, усуква, усукват, усуквах, усуквахме, усуква, усуквахте, усуква, усукваха, усуквах, усуквахме, усукваше, усуквахте, усукваше, усукваха, усуквал съм, усуквала съм, усуквало съм, усуквали сме, усуквал си, усуквала си, усуквало си, усуквали сте, усуквал е, усуквала е, усуквало е, усуквали са, бях усуквал, бях усуквала, бях усуквало, бяхме усуквали, беше усуквал, беше усуквала, беше усуквало, бяхте усуквали, беше усуквал, беше усуквала, беше усуквало, бяха усуквали, ще усуквам, ще усукваме, ще усукваш, ще усуквате, ще усуква, ще усуква
м., само ед. Остар. Способ, леснина; колай. • Усул-усул. Остар. Леко, тихо, внимателно.
усучеш, мин. св. усуках, мин. прич. усу`кал, св. — вж. усуквам. усуча, усучем, усучеш, усучете, усуче, усучат, усуках, усукахме, усука, усукахте, усука, усукаха, усучех, усучехме, усучеше, усучехте, усучеше, усучеха, усукал съм, усукала съм, усукало съм, усукали сме, усукал си, усукала си, усукало си, усукали сте, усукал е, усукала е, усукало е, усукали са, бях усукал, бях усукала, бях усукало, бяхме усукали, беше усукал, беше усукала, беше усукало, бяхте усукали, беше усукал, беше усукала, беше усукало, бяха усукали, ще усуча, ще усучем, ще усучеш, ще усучете, ще усуче, ще усучат, ще съм усукал, ще съм усукала, ще съм усукало, ще сме усу
усъвършенстваш, несв.; Какво. Правя да стане по-съвършен. <em>Усъвършенствам устройството на уреда. Усъвършенствам английския си.</em><br /><em>_усъвършенствам се.</em><em> — Ставам по-съвършен (в работа, знания, умения, дейност). </em>Усъвършенствам се в готвенето._<br />същ. усъвършенстване, ср. усъвършенствам, усъвършенстваме, усъвършенстваш, усъвършенствате, усъвършенства, усъвършенстват, усъвършенствах, усъвършенствахме, усъвършенства, усъвършенствахте, усъвършенства, усъвършенстваха, усъвършенствах, усъвършенствахме, усъвършенстваше, усъвършенствахте, усъвършенстваше, усъвършенстваха, усъвършенствал съм, усъвършенствала съм, усъвършенствало съм, усъвършенствали сме, усъвършенствал си, усъвършенствала си, усъвършенствало си, усъвършенствали сте, усъвършенствал е, усъвършенствала е, усъвършенствало е, усъвършенствали са, бях усъвър
вж. усъвърше`нствам
Синоними: рационализиране, рационализация, усъвършенствуване, модернизация усъвършенстване, усъвършенстването, усъвършенствания, усъвършенстванията
усъвърше`нствуваш, несв. Усъвършенствам.
Синоними: подобрявам, поправям, дотъкмявам, довършвам, изкусурявам, измайсторявам, перфекционирам, модернизирам, реформирам, разширявам, обогатявам, увеличавам усъвършенствувам, усъвършенствуваме, усъвършенствуваш, усъвършенствувате, усъвършенствува, усъвършенствуват, усъвършенствувах, усъвършенствувахме, усъвършенствува, усъвършенствувахте, усъвършенствува, усъвършенствуваха, усъвършенствувах, усъвършенствувахме, усъвършенствуваше, усъвършенствувахте, усъвършенствуваше, усъвършенствуваха, усъвършенствувал съм, усъвършенствувала съм, усъвършенствувало съм, усъвършенствували сме, усъвършенствувал си, усъвършенствувала си, усъвършенствувало си, усъвършенствували сте, усъвършенствувал е, усъвършен
усъмнявам се, усъмняваш се, несв. и усъмня се, св. ; в какво/в кого. Изпитвам съмнение, недоверие. Усъмних се в думите и.
усърдна, усърдно, мн. усъ`рдни, прил.
1. Който проявява усърдие. Усърден ученик. Усърден изследвач.
2. Който се извършва с усърдие. Усърден труд.
Синоними: прилежен, работлив, трудолюбив, ревностен, упорит, настойчив, неуморен, неуморим, старателен, грижлив, внимателен, акуратен, изпълнителен, послушен, деятелен, предприемчив, енергичен, редовен, примерен, съвестен, жив, деен, пъргав, ентусиазиран, трудолюбие, прилежание, усърдие, работливост усърден, усърдния, усърдният, усърдна, усърдната, усърдно, усърдното, усърдни, усърдните
ср., само ед.
1. Старание, грижливост, прецизност. Работя с усърдие. Влагам усърдие.
2. Упоритост, настойчивост, активност. Проявява голямо усърдие в уреждане на личните си дела.
същ. усърдност, усърдността, ж.
Синоними: прилежание, старание, ревност, грижливост, упоритост, настойчивост, стремеж, предприемчивост, усилие, активност, деятелност, трудолюбие, дух, кураж, издръжливост, живост, пъргавост, веселост, готовност, внимание, увлечение, жар, устрем, залягане, постоянство, трудолюбив, прилежен, усърден, работлив, неуморен, работливост, усилия, труд усърдие, усърдието, усърдия, усърдията
вж. усъ`рдие усърдност, усърдността, усърдности, усърдностите
усядаш, несв. и уседна, св.
1. След номадско съществуване започвам да живея на едно и също място.
2. Диал. Слягам се, потъвам. Почвата е уседнала. Основите са уседнали.
прил. уседнал, уседнала, уседнало, мн. уседнали.
същ. уся`дане, ср. усядам, усядаме, усядаш, усядате, усяда, усядат, усядах, усядахме, усяда, усядахте, усяда, усядаха, усядах, усядахме, усядаше, усядахте, усядаше, усядаха, усядал съм, усядала съм, усядало съм, усядали сме, усядал си, усядала си, усядало си, усядали сте, усядал е, усядала е, усядало е, усядали са, бях усядал, бях усядала, бях усядало, бяхме усядали, беше усядал, беше усядала, беше усядало, бяхте усядали, беше усядал, беше усядала, беше усядало, бяха усядали, ще усядам, ще усядаме, ще усядаш, ще усядате, ще усяда, ще усядат, ще съм усядал, ще съм усядала, ще съм усядало, ще см
вж. уся`дам усядане, усядането, усядания, усяданията