мн. уравне`ния, ср.
1. Само ед. Уравняване.
2. Спец. В математиката — равенство с неизвестни величини, възможно само при определена стойност на тези величини. Уравнение с две неизвестни. Решавам уравнение. уравнение, уравнението, уравнения, уравненията

ж., само ед. Необосновано механично изравняване, обикн. на доходи или качества на отделни лица. Действа принципът на уравниловката. уравниловка, уравниловката, уравниловки, уравниловките

уравновесена, уравновесено, мн. уравновесе`ни, прил.
1. Който е в равновесие. Силите са уравновесени.
2. Прен. Който е трезв, зрял, улегнал, сдържан. Уравновесен човек.
Синоними: равновесен, балансиран, изравнен, спокоен, умерен, трезвен, зрял, улегнал, здравомислещ, умен, нормален, правилен, точен, уреден, равномерен, еднакъв, сериозен, трезвомислещ, невъзмутим уравновесен, уравновесения, уравновесеният, уравновесена, уравновесената, уравновесено, уравновесеното, уравновесени, уравновесените

уравновесиш, мин. св. уравновесих, мин. прич. уравновеси`л, св. — вж. уравновесявам. уравновеся, уравновесим, уравновесиш, уравновесите, уравновеси, уравновесят, уравновесих, уравновесихме, уравновеси, уравновесихте, уравновеси, уравновесиха, уравновесях, уравновесяхме, уравновесеше, уравновесяхте, уравновесеше, уравновесяха, уравновесил съм, уравновесила съм, уравновесило съм, уравновесили сме, уравновесил си, уравновесила си, уравновесило си, уравновесили сте, уравновесил е, уравновесила е, уравновесило е, уравновесили са, бях уравновесил, бях уравновесила, бях уравновесило, бяхме уравновесили, беше уравновесил, беше уравновесила, б

уравновесяваш, несв. и уравновеся, св.; какво. Привеждам в равновесие; изравнявам, балансирам. Уравновесявам двете страни на везните. Уравновесявам силата на вятъра.
уравновесявам се/уравновеся се. — Намирам се в равновесие.
Синоними: балансирам, уравнявам, изравнявам уравновесявам, уравновесяваме, уравновесяваш, уравновесявате, уравновесява, уравновесяват, уравновесявах, уравновесявахме, уравновесява, уравновесявахте, уравновесява, уравновесяваха, уравновесявах, уравновесявахме, уравновесяваше, уравновесявахте, уравновесяваше, уравновесяваха, уравновесявал съм, уравновесявала съм, уравновесявало съм, уравновесявали сме, уравновесявал си, уравновесявала си, уравновесявало си, уравновесявали сте, уравновесявал е, уравновесявала е, уравновесявало е, уравновесявали са, бях уравновесявал, бях уравновесявала, бях

уравниш, мин. св. уравних, мин. прич. уравни`л, св. — вж. уравнявам. уравня, уравним, уравниш, уравните, уравни, уравнят, уравних, уравнихме, уравни, уравнихте, уравни, уравниха, уравнях, уравняхме, уравнеше, уравняхте, уравнеше, уравняха, уравнил съм, уравнила съм, уравнило съм, уравнили сме, уравнил си, уравнила си, уравнило си, уравнили сте, уравнил е, уравнила е, уравнило е, уравнили са, бях уравнил, бях уравнила, бях уравнило, бяхме уравнили, беше уравнил, беше уравнила, беше уравнило, бяхте уравнили, беше уравнил, беше уравнила, беше уравнило, бяха уравнили, ще уравня, ще уравним, ще уравниш, ще уравните, ще уравни, ще уравнят, ще

уравняваш, несв. и уравня, св.
1. Какво. Правя равен с друг, приравнявам. Уравниха заплатите на всички.
2. Разг. Заравнявам, заглаждам (земя, място и др.).
уравнявам се/уравня се. 1. — За сума, сметки — ставам равен с друг.
2. За земя, грапавини — ставам гладък, равен.
Синоними: приравнявам, изравнявам, сравнявам, изглаждам, балансирам, уравновесявам, заравням, нивелирам, уеднаквявам, държа в равновесие уравнявам, уравняваме, уравняваш, уравнявате, уравнява, уравняват, уравнявах, уравнявахме, уравнява, уравнявахте, уравнява, уравняваха, уравнявах, уравнявахме, уравняваше, уравнявахте, уравняваше, уравняваха, уравнявал съм, уравнявала съм, уравнявало съм, уравнявали сме, уравнявал си, уравнявала си, уравнявало си, уравнявали сте, уравнявал е, уравнявала е, уравнявало е, уравнявали са, бях уравнявал, бях уравнявала, бях уравнявало, бяхме уравнявали, беше уравнявал, беше уравнявала, беше уравнявало, бяхте уравнявали, беше уравнявал, беше уравнявала, беше урав

мн. урагани, (два) урагана, м.
1. Силен разрушителен вятър. Ураганът разруши по-малките сгради.
2. Тропически циклон.
3. Прен. Разрушаващи, помитащи сили. Ураганът на войната. Ураганът на страстта.
4. Прен. Нещо, което изригва със сила, облива, помита. Ураган от ругатни. Ураган от мечти.
прил. ураганен, ураганна, ураганно, мн. ураганни.
* Като ураган. — Бързо стремително, вихрено. Минава като ураган.
Синоними: вихър, вихрушка, буря, виелица, вятър, фъртуна, тайфун, циклон, смерч, хала, стихия ураган, урагана, ураганът, урагани, ураганите, урагана

вж. урага`н ураганен, ураганния, ураганният, ураганна, ураганната, ураганно, ураганното, ураганни, ураганните

м., само ед.
1. В древногръцката митология — бог на небето, баща на титаните, циклопите и сторъките великани.
2. Име на планета от слънчевата система.
3. Спец. Радиоактивен химически елемент от групата на актинидите, сребрист метал с изключително значение за ядрената енергетика.
прил. уранов, уранова, ураново, мн. уранови (в 3 знач.). Уранови мини. Уранова руда. уран, урана, уранът, урани, ураните, урана

вж. ура`н уранов, урановия, урановият, уранова, урановата, ураново, урановото, уранови, урановите

ж., само ед. Описание на небесните тела.

ж., само ед. Астрология. урвам се урваш се, несв. и <em>_урна се_, св. Юрвам се.

ж., само ед. Миграция на населението от селата в градовете, обусловена от социално-икономически условия. урбанизация, урбанизацията, урбанизации, урбанизациите

урбанизи`раш, несв. и св.
1. Кого, какво. Подлагам на урбанизация.
2. Какво. Благоустроявам, цивилизовам.
урбанизирам се. — Цивилизовам се. урбанизирам, урбанизираме, урбанизираш, урбанизирате, урбанизира, урбанизират, урбанизирах, урбанизирахме, урбанизира, урбанизирахте, урбанизира, урбанизираха, урбанизирах, урбанизирахме, урбанизираше, урбанизирахте, урбанизираше, урбанизираха, урбанизирал съм, урбанизирала съм, урбанизирало съм, урбанизирали сме, урбанизирал си, урбанизирала си, урбанизирало си, урбанизирали сте, урбанизирал е, урбанизирала е, урбанизирало е, урбанизирали са, бях урбанизирал, бях урбанизирала, бях урбанизирало, бяхме урбанизирали, беше урбанизирал, беше урбанизирала

урбанизмът, урбанизма, само ед., м.
1. Урбанизация.
2. Направление в литературата и изкуството, в което се описва животът в големия град. урбанизъм, урбанизма, урбанизмът, урбанизми, урбанизмите, урбанизъма

Име на вътрешноградски обект — парк, площад и др.
вж. топоним

вж. урбулешки. кой-годе коя-годе, кое-годе, мн. кои-годе, неопр. мест. — вж. годе.

и у`рбулешката нареч.
1. Грубо, стремглаво, набързо. Минавам урбулешката.
2. Набързо, необмислено. Не огледахме другите магазини, цени, а го купихме урбулешката.
Синоними: урбулешката, набързо, презглава, стремглаво, грубо, недодялано, през куп за грош, несръчно урбулешки, урбулешкия, урбулешкият, урбулешка, урбулешката, урбулешко, урбулешкото, урбулешки, урбулешките

твърде бързо, лудешки, бегом

мн. у`рви, ж. Разг. Стръмно място, стръмнина. Каруцата едва се влачеше по урвата.
Синоними: стръмнина, надолнище, нанадолнище, наклон, скат, дол урва, урвата, урви, урвите

урвеста, урвесто, мн. у`рвести, прил. Разг. В който има урви. Урвесто място. Урвести улици.

урегули`раш, несв. и св.; какво. Регулирам.
Синоними: регулирам, отправям, канализирам, уреждам, направлявам, насочвам, поставям в граници, регламентирам урегулирам, урегулираме, урегулираш, урегулирате, урегулира, урегулират, урегулирах, урегулирахме, урегулира, урегулирахте, урегулира, урегулираха, урегулирах, урегулирахме, урегулираше, урегулирахте, урегулираше, урегулираха, урегулирал съм, урегулирала съм, урегулирало съм, урегулирали сме, урегулирал си, урегулирала си, урегулирало си, урегулирали сте, урегулирал е, урегулирала е, урегулирало е, урегулирали са, бях урегулирал, бях урегулирала, бях урегулирало, бяхме урегулирали, беше урегулирал, беше урегулирала, беше урегулирало, бяхте урегулирали, б

мн. уреди, (два) уреда, м.
1. Механизъм, приспособление за извършване на работа. Електрически домакински уреди. Измервателен уред.
2. Инструмент, прибор, оръдие. Уред за отваряне на бутилки.
Синоними: апарат, прибор, машина, механизъм, съоръжение, приспособление, сечиво, инструмент, оръдие, апаратура, устройство, принадлежност, измишльотина уред, уреда, уредът, уреди, уредите, уреда

мн. уре`дби, ж.
1. Само ед. Устройство, структура, ред. Уредба на обществото. Уредба на света.
2. Само ед. Управление, ред, организация. Слаба уредба.
3. В техниката — съчетание от уреди, съоръжения и др., свързани и подредени така, че да извършват работа. Звукозаписна уредба.
Синоними: устройство, организация, режим, наредба, регламентация, направа, структура, конструкция, администрация, управление, инсталация, съоръжение уредба, уредбата, уредби, уредбите

вж. уре`ждам
Синоними: устроен, организиран, направен, съставен, създаден, образуван, правилен, точен, изравнен, уравновесен, спретнат, стегнат, прибран, грижлив, акуратен, подреден, чист, кокетен, издокаран, пременен уреден, уредения, уреденият, уредена, уредената, уредено, уреденото, уредени, уредените

мн. уре`дници, м.
1. Остар. Лице, което организира, устройва, учредява. Той е от уредниците на библиотеката.
2. Технически помощник, организатор. Уредник на списание. Уредник на изложба.
Синоними: организатор, основател, учредител, инициатор, отговорник, ръководител, пазач, надзирател, управител, директор, началник, администратор уредник, уредника, уредникът, уредници, уредниците, уредници, уреднико

мн. уре`днички, ж. Жена уредник. уредничка, уредничката, уреднички, уредничките

уредиш, мин. св. уредих, мин. прич. уредил, св. — вж. уреждам. уредя, уредим, уредиш, уредите, уреди, уредят, уредих, уредихме, уреди, уредихте, уреди, уредиха, уредях, уредяхме, уредеше, уредяхте, уредеше, уредяха, уредил съм, уредила съм, уредило съм, уредили сме, уредил си, уредила си, уредило си, уредили сте, уредил е, уредила е, уредило е, уредили са, бях уредил, бях уредила, бях уредило, бяхме уредили, беше уредил, беше уредила, беше уредило, бяхте уредили, беше уредил, беше уредила, беше уредило, бяха уредили, ще уредя, ще уредим, ще уредиш, ще уредите, ще уреди, ще уредят, ще съм уредил, ще съм уредила, ще съм уредило, ще сме уре усамотя се усамотиш се, мин. св. усамотих се, мин. прич. усамотил се, св. — вж. усамотявам се. усамотя, усамотим, усамотиш, усамотите, усамоти, усамотят, усамотих, усамотихме, усамоти, усамотихте, усамоти, усамотиха, усамотях, усамотяхме, усамотеше, усамотяхте, усамотеше, усамотяха, усамотил съм, усамотила съм, усамотило съм, усамотили сме, усамотил си, усамотила си, усамотило си, усамотили сте, усамотил е, усамотила е, усамотило е, усамотили са, бях усамотил, бях усамотила, бях усамотило, бяхме усамотили, беше усамотил, беше усамотила, беше усамотило, бяхте усамотили, беше усамотил, беше усамотила, беше усамотило, бяха усамотили, ще усамотя, ще усамотим,

уреждаш, несв. и уредя, св.
1. Какво. Слагам в ред; оправям, устройвам. Уреждам дом. Уреждам отношенията със съпруга си.
2. Какво. Организирам, устройвам, подготвям. Уреждам изложба. Уреждам екскурзия. Уреждам тържество.
3. Какво. Уговарям. Уредих си среща с ректора. Уредих ти час при най-добрия зъболекар.
4. Прен. Кого. Устройвам (условия на живот, работа и др.), често по нечестен начин. Уреди дъщеря си на добра работа. Уреждам го с голям апартамент. Уреждам ги да следват.
5. Прен. Какво. Обзавеждам с всички удобства за живеене; подреждам. Уреждам къщата си. Уредиха добре града.
6. Прен. Какво. Успявам да наготвя, да приготвя нещо, което изисква майсторство, има тънкости. Уреждам добре хляба. Уреждам виното. Уреждам печената пуйка.
уреждам се/уредя се. — Устройвам се умело, вреждам се пред другите, обикн. по нечестен начин. Уредих се с голяма заплата. Уреждам се да го купя на безценица.
прил. уреден, уредена, уредено, мн. уредени.
* Уреждам/уредя си сметките (с някого). — Разг.
1. Ликвидирам паричен въпрос.
2. Отмъщавам си.
* Уреждам/уредя спор. — Ликвидирам спора, установявам съгласие.
Синоними: устройвам, подготвям, организирам, редя, създавам, образувам, съставям, нареждам, нагласявам, приготовлявам, установявам, учредявам, разпореждам, натъкмявам, комбинирам, стъкмявам, правя, оправям, подреждам, поставям в ред, слагам ред, регламентирам, изнасям, давам, изпълнявам, изплащам, погасявам, освобождавам от задължение, изваждам от затруднение, определям, назначавам, уговарям, вземам мерки, планирам, обзавеждам, снабдявам, основавам, слагам ред в, направлявам, контролирам, договарям, поставям като условие, предвиждам, успокоявам, помирявам, изглеждам уреждам, уреждаме, уреждаш, уреждате, урежда, уреждат, уреждах, уреждахме, урежда, уреждахте, урежда, уреждаха, уреждах, уреждахме, уреждаше, уреждахте, уреждаше, уреждаха, уреждал съм, уреждала съм, уреждало съм, уреждали сме, уреждал си, уреждала си, уреждало си, уреждали сте, уреждал е, уреждала е, уреждало е, уреждали са, бях уреждал, бях уреждала, бях уреждало, бяхме уреждали, беше уреждал, беше уреждала, беше уреждало, бяхте уреждали, беше уреждал, беше уреждала, беше уреждало, бяха уреждали, ще уреждам, ще уреждаме, ще уреждаш, ще уреждате, ще урежда, ще урежда

мед. Отнасящ се до или причинен от уремия.

ж., само ед. Спец. В медицината — отравяне на организма с отпадъчни вещества при недостатъчна дейност на бъбреците. уремия, уремията, уремии, уремиите

мед. Тръбест орган с дължина около 30 cm. Започва от областта на бъбречния хилус и се отваря в пикочния мехур. уретер, уретера, уретерът, уретери, уретерите, уретера

мед. Отнасящ се до уретера.

мед. Възпаление на пикочопровода.

мед. Камъни в пикочопровода.

мед. Оперативно отстраняване на камък от уретера.

мед. Оперативно отваряне на уретера.

мед. Пикочен канал с дължина у мъжа — 20-22 cm. , а у жената — 3-5 сm. уретра, уретрата, уретри, уретрите

мед. Отнасящ се до пикочния канал.

м., само ед.
мед. Възпаление на пикочния канал. уретрит, уретрита, уретритът, уретрити, уретритите, уретрита

мед. Кръвотечение от пикочния канал.

мед. Оглеждане на пикочния канал с уретроскоп.

мед. Оперативно срязване на стриктура на уретрата.

мед. Възпаление на уретрата и на пикочния мехур.

ж., само ед. Спец. Най-важният краен продукт от обмяната на белтъчините в организма, чието количество се увеличава при нарушени функции на бъбреците, при сърдечна недостатъчност и др. урея, уреята

мед. Увеличение на пикочната киселина в кръвта. Наблюдава се при подагра, левкемия, бъбречни заболявания.

ж., само ед. Отделяна от организма чрез бъбреците течност, която съдържа отпадъчни вещества; пикоч. урина, урината, урини, урините

мед. вж. уринен уринарен, уринарния, уринарният, уринарна, уринарната, уринарно, уринарното, уринарни, уринарните

мед. Пикочен, отнасящ се до урината.

уринираш, несв. и св. Отделям урина.<br />същ. уриниране, ср. уринирам, уринираме, уринираш, уринирате, уринира, уринират, уринирах, уринирахме, уринира, уринирахте, уринира, уринираха, уринирах, уринирахме, уринираше, уринирахте, уринираше, уринираха, уринирал съм, уринирала съм, уринирало съм, уринирали сме, уринирал си, уринирала си, уринирало си, уринирали сте, уринирал е, уринирала е, уринирало е, уринирали са, бях уринирал, бях уринирала, бях уринирало, бяхме уринирали, беше уринирал, беше уринирала, беше уринирало, бяхте уринирали, беше уринирал, беше уринирала, беше уринирало, бяха уринирали, ще уринирам, ще уринир

вж. урини`рам уриниране, уринирането, уринирания, уриниранията

мед. Пикочен, подобен на урина.

мн. у`рни, ж.
1. Съд, в който се пази прахът на мъртвец след изгарянето му.
2. Кутия с процеп, в която се пускат бюлетини при гласуване. Избирателна урна. урна, урната, урни, урните

мед. Жлъчен пигмент в урината, получен от уробилиногена чрез окисляване при стоене на урината на въздуха.

мед. Oбразува се в червата чрез деконюгиране и редукция на билирубина от чревната бактериална флора. Незначителна част от уробилиногена попада в кръвообръщението и се отделя в урината.

м., само ед. Равнище, ниво. Уровен на живот.

мед. Пикочнополов, отнасящ се до пикочните и половите органи. урогенитален, урогениталния, урогениталният, урогенитална, урогениталната, урогенитално, урогениталното, урогенитални, урогениталните

мед. Рентгеново изследване на пикочните пътища. Раличават се: обзорна рентгенография (урография) на бъбреци, уретери, пикочен мехур, венозна (екскреторна) урография, инфузионна урография и др.

мн. у`роди, м. Изрод.
Синоними: изрод, изчадие, изверг, чудовище, идиот, дегенерат, ненормален, душевно болен урод, урода, уродът, уроди, уродите, уроди, уроде

уродлива, уродливо, мн. уродливи, прил.<br />1. Който е с природен недостатък, недъгав.<br />2. Който е грозен, безобразен, убог. уродливи дървета.<br />3. Прен. Който е извратен, ненормален.<br />същ. уродливост, уродливостта`, ж.
Синоними: недъгав, изроден, хилав, недоразвит, дегенериран, безобразен, деформиран, некрасив, грозен, патологичен, ненормален уродлив, уродливия, уродливият, уродлива, уродливата, уродливо, уродливото, уродливи, уродливите

вж. уродли`в
Синоними: недъгавост, хилавост, грозота, безформеност, патологичност уродливост, уродливостта, уродливости, уродливостите

мн. у`родства, ср. Спец. Вроден траен недостатък в строежа на организма или на части от него. уродство, уродството, уродства, уродствата

урожаят, урожая, само ед., м. Реколта, добив, обикн. добра. Богат урожай на царевица.
Синоними: плодородие, реколта, изобилие, берекет, спор, благодат урожай, урожая, урожаят, урожаи, урожаите, урожая

мн. уроци, (два) урока, м.
1. Учебна единица, включваща материал по един въпрос, често преподаван в един учебен час. Преподавам нов урок. Имам нов урок. Изучихме всички уроци от учебника.
2. Пример, поука, извод от някакъв случай. Вземам си урок от неуспешното представяне. Това ми служи за урок.
прил. урочен, урочна, урочно, мн. урочни.
* Вземам/взема уроци. — Уча в определени часове при частен учител.
* Давам/дам урок. — Прен. Отмъщавам за сторено зло или нанесена обида.
* Давам/дам уроци. — Преподавам уроци на един или няколко души като частен учител.
Синоними: лекция, обучение, упражнение, поука, пример, назидание, извод, наставление, напътствие, съвет, мнение, поучение урок, урока, урокът, уроци, уроците, урока

само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки.
* Да не те хванат уроки. — Разг. Да не ти се случва нищо лошо (след похвалите).

само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки.
* Да не те хванат уроки. — Разг. Да не ти се случва нищо лошо (след похвалите). уроки, уроките

мед. Образуване и наличие на камъни в пикочните пътища — бъбреци, уретери, пикочен мехур, уретрата.

мн. уроло`зи, м. Лекар, специалист по урология. уролог, уролога, урологът, уролози, уролозите, уролози

ж., само ед. Спец. Дял от медицината, който проучва и лекува болестите на пикочоотделителната система. урология, урологията, урологии, урологиите

уронваш, несв. и уроня, св.; какво. Накърнявам, засягам. Уронвам престижа.
уронвам се/уроня се. — Накърнявам се, засягам се.
Синоними: роня, засягам, намалявам, накърнявам, увреждан, отслабям, спъвам, повреждам, развалям, разстройвам, унижавам, понижавам, деградирам уронвам, уронваме, уронваш, уронвате, уронва, уронват, уронвах, уронвахме, уронва, уронвахте, уронва, уронваха, уронвах, уронвахме, уронваше, уронвахте, уронваше, уронваха, уронвал съм, уронвала съм, уронвало съм, уронвали сме, уронвал си, уронвала си, уронвало си, уронвали сте, уронвал е, уронвала е, уронвало е, уронвали са, бях уронвал, бях уронвала, бях уронвало, бяхме уронвали, беше уронвал, беше уронвала, беше уронвало, бяхте уронвали, беше уронвал, беше уронвала, беше уронвало, бяха уронвали, ще уронвам, ще уронваме, ще уронваш, ще уронвате, ще уронва, ще уронва

урониш, мин. св. уроних, мин. прич. уро`нил, св. — вж. уронвам. уроня, уроним, урониш, уроните, урони, уронят, уроних, уронихме, урони, уронихте, урони, урониха, уронех, уронехме, уронеше, уронехте, уронеше, уронеха, уронил съм, уронила съм, уронило съм, уронили сме, уронил си, уронила си, уронило си, уронили сте, уронил е, уронила е, уронило е, уронили са, бях уронил, бях уронила, бях уронило, бяхме уронили, беше уронил, беше уронила, беше уронило, бяхте уронили, беше уронил, беше уронила, беше уронило, бяха уронили, ще уроня, ще уроним, ще урониш, ще уроните, ще урони, ще уронят, ще съм уронил, ще съм уронила, ще съм уронило, ще сме уро

мед. Сепсис в резултат на инфекция на уринарния тракт.

Парафилия, при която сексуално удоволствие доставя контакта с урина. гр. урион, урина филия.

мед. Основен жълт пигмент на урината, образуван от урохромогена чрез окисление.

уроча`саш, св. — вж. урочасвам. урочасам, урочасаме, урочасаш, урочасате, урочаса, урочасат, урочасах, урочасахме, урочаса, урочасахте, урочаса, урочасаха, урочасах, урочасахме, урочасаше, урочасахте, урочасаше, урочасаха, урочасал съм, урочасала съм, урочасало съм, урочасали сме, урочасал си, урочасала си, урочасало си, урочасали сте, урочасал е, урочасала е, урочасало е, урочасали са, бях урочасал, бях урочасала, бях урочасало, бяхме урочасали, беше урочасал, беше урочасала, беше урочасало, бяхте урочасали, беше урочасал, беше урочасала, беше урочасало, бяха урочасали, ще урочасам, ще урочас

урочасваш, несв. и урочасам, св.
1. Кого. Докарвам уроки. Жена с такива очи може да урочаса детето.
2. Постигат ме уроки, понасям уроки. Урочасана е на сватбата си. урочасвам, урочасваме, урочасваш, урочасвате, урочасва, урочасват, урочасвах, урочасвахме, урочасва, урочасвахте, урочасва, урочасваха, урочасвах, урочасвахме, урочасваше, урочасвахте, урочасваше, урочасваха, урочасвал съм, урочасвала съм, урочасвало съм, урочасвали сме, урочасвал си, урочасвала си, урочасвало си, урочасвали сте, урочасвал е, урочасвала е, урочасвало е, урочасвали са, бях урочасвал, бях урочасвала, бях урочасвало, бяхме урочасвали, беше урочасвал, беше урочасвала, беше урочасвало, бяхте урочасвали, беше урочасвал, беше урочасвала, беше уроч

прил., неизм. Разг. Който е лош, проклет, злобен, инат. урсуз, урсуза, урсузът, урсузи, урсузите, урсуза

мн. урсузлуци, (два) урсузлука, м. Разг.
1. Проклетия, злоба, подлост. Пълен е с урсузлук.
2. Постъпка от проклетия, злоба, подлост. Правя урсузлуци.

лош, проклет, долен човек

мед. Бързопреходна, сърбяща еритемна обривна единица, леко надигната над нивото на кожата, с различна форма и размери. Наблюдава се при уртикария.

ж., само ед. Спец. Заболяване с обриви по кожата, което е реакция на организма на различни дразнители и на свръхчувствителност (алергия) към някои вещества, храни, ухапване и др.; копривна треска. уртикария, уртикарията, уртикарии, уртикариите

Лека жена.
Синоними: брантия, уличница, курва, проститутка, парясница, въртиопашка, гювендия, менада, шаврантия, чучарка, джидия, скучубра уруспия, уруспията, уруспии, уруспиите, уруспийо