умалееш, мин. св. умалях, мин. прич. умаля`л, св. — вж. [[умалявам 1_ . умалея, умалеем, умалееш, умалеете, умалее, умалеят, умалях, умаляхме, умаля, умаляхте, умаля, умаляха, умалеех, умалеехме, умалееше, умалеехте, умалееше, умалееха, умалял съм, умаляла съм, умаляло съм, умалели сме, умалял си, умаляла си, умаляло си, умалели сте, умалял е, умаляла е, умаляло е, умалели са, бях умалял, бях умаляла, бях умаляло, бяхме умалели, беше умалял, беше умаляла, беше умаляло, бяхте умалели, беше умалял, беше умаляла, беше умаляло, бяха умалели, ще умалея, ще умалеем, ще умалееш, ще умалеете, ще умалее, ще умалеят, ще съм умалял, ще съм умаляла, ще съ

умалителят, умалителя, мн. умалители, (два) умалителя, м. Спец. В математиката — числото, което се изважда от друго число. умалител, умалителя, умалителят, умалители, умалителите, умалителя

умалителна, умалително, мн. умалителни, прил.<br />1. Който умалява. Умалителна леща.<br />2. Спец. В граматиката за форма или наставка — с която се означава по-малък предмет.<br />същ. умалителност, умалителността`, ж. умалителен, умалителния, умалителният, умалителна, умалителната, умалително, умалителното, умалителни, умалителните

вж. умали`телен умалителност, умалителността, умалителности, умалителностите

умалиш, мин. св. умалих, мин. прич. умали`л, св. — вж. [[умалявам 2_ . умаля, умалим, умалиш, умалите, умали, умалят, умалих, умалихме, умали, умалихте, умали, умалиха, умалях, умаляхме, умалеше, умаляхте, умалеше, умаляха, умалил съм, умалила съм, умалило съм, умалили сме, умалил си, умалила си, умалило си, умалили сте, умалил е, умалила е, умалило е, умалили са, бях умалил, бях умалила, бях умалило, бяхме умалили, беше умалил, беше умалила, беше умалило, бяхте умалили, беше умалил, беше умалила, беше умалило, бяха умалили, ще умаля, ще умалим, ще умалиш, ще умалите, ще умали, ще умалят, ще съм умалил, ще съм умалила, ще съм умалило, ще сме ума

умаляваш, несв. и умалея, св. За дреха, обувки и др. — ставам малък на някого.

—-

умаляваш, несв. и умаля, св.; какво.
1. Правя да стане по-малък; смалявам, скъсявам. Умалих едни стари панталони.
2. Служа за умалител в математиката.
3. Служа за изразяване на умалителност в граматиката.
умалявам се/умаля се. — Ставам по-малък, по-кратък. През ноември денят се умали с един час.
Синоними: намалявам, съкращавам, ограничавам, скъсявам, смалявам, омаловажавам, смекчавам умалявам, умаляваме, умаляваш, умалявате, умалява, умаляват, умалявах, умалявахме, умалява, умалявахте, умалява, умаляваха, умалявах, умалявахме, умаляваше, умалявахте, умаляваше, умаляваха, умалявал съм, умалявала съм, умалявало съм, умалявали сме, умалявал си, умалявала си, умалявало си, умалявали сте, умалявал е, умалявала е, умалявало е, умалявали са, бях умалявал, бях умалявала, бях умалявало, бяхме умалявали, беше умалявал, беше умалявала, беше умалявало, бяхте умалявали, беше умалявал, беше умалявала, беше умалявало, бяха умалявали, ще умалявам, ще умаляв

мед. Пъпен, отнасящ се до пъпа.

умела, умело, мн. умели, прил.<br />1. Който е сръчен, вещ, ловък, изкусен. <em>Умел шивач. Умела учителка.</em><br />2. Който е хитър, гъвкав, обигран. <em>Умел търговец.</em><br />3. Който е извършен майсторски, изкусно, ловко. <em>Умел ход.</em><br />нареч. умело.
Синоними: вещ, опитен, майсторски, сръчен, изкусен, способен, похватен, ловък, компетентен, талантлив, практичен, тактичен, хитър, гъвък, обигран, отракан, изпечен, прозорлив, лукав, сложен, кадърен, здрав, годен, чудесен, който го бива умел, умелия, умелият, умела, умелата, умело, умелото, умели, умелите

вж. уме`л
Синоними: ловко, сръчно, компетентно, умно, лесно

умна, умно, мн. умни, прил.<br />1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. <em>Умен човек.</em><br />2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. <em>Умно решение. Умни думи.</em><br />3. Който изразява ум, интелигентност. <em>Умен поглед.</em><br />същ. умност, умността`, ж.
* Умна глава. — Много умен човек.
Синоними: мъдър, разумен, разсъдлив, здравомислещ, смислен, свестен, прозорлив, осторожен, схватлив, възприемчив, интелигентен, зрял, трезв, умна глава, сече му главата, сериозен, съзнателен, поумнял, хитър, дълбок, далновиден, учен, бърз, находчив, остроумен, безскрупулен, нахакан, способен, проницателен, благоразумен, наблюдателен, буден, съобразителен, тънък, отракан, ловък, надарен, талантлив умен, умния, умният, умна, умната, умно, умното, умни, умните

мн. уме`ния, ср. Способност за извършване на нещо; вещина, опит. Домакински умения. Добивам умения.
Синоними: умеене, вещина, сръчност, опитност, ловкост, умелост, способност, майсторство, майстория, майсторлък, изкуство, мурафет, похват, находчивост, талант, съвършено владеене, изобретателност, трик, задълбочени познания, склонност, тенденция, кадърност, дарба, ръка умение, умението, умения, уменията

умерваш, несв. и умеря, св. Улучвам. Умерих центъра на кръга. Умерих хубаво време.
Синоними: улучвам, прицелвам се, попадам в целта, случвам, удрям умервам, умерваме, умерваш, умервате, умерва, умерват, умервах, умервахме, умерва, умервахте, умерва, умерваха, умервах, умервахме, умерваше, умервахте, умерваше, умерваха, умервал съм, умервала съм, умервало съм, умервали сме, умервал си, умервала си, умервало си, умервали сте, умервал е, умервала е, умервало е, умервали са, бях умервал, бях умервала, бях умервало, бяхме умервали, беше умервал, беше умервала, беше умервало, бяхте умервали, беше умервал, беше умервала, беше умервало, бяха умервали, ще умервам, ще умерваме, ще умерваш, ще умервате, ще умерва, ще умерва

умерена, умерено, мн. умерени, прил.<br />1. За човек — който не е краен по характер, по възгледи. <em>Умерен във възгледите си. Умерен в исканията си.</em><br />2. Който е среден; посредствен. <em>Умерено натоварване. Умерен ход. Умерена температура.</em><br />същ. умереност, умереността`, ж.
Синоними: сдържан, въздържан, трезвен, с мярка, редовен, благоразумен, скромен, тих, среден, дребен, малък, ограничен, незначителен, разумен, смислен, приемлив, поносим, търпим, основателен, лек, слаб, недрастичен, сносен, равномерен, еднакъв, уравновесен, спокоен, сериозен, трезв, здрав, междинен, мек умерен, умерения, умереният, умерена, умерената, умерено, умереното, умерени, умерените

вж. уме`рен
Синоними: мярка, задръжка, въздържаност, трезвеност, трезвост, търпимост, благоразумие, скромност, приличие, сдържаност, резервираност, самообладание умереност, умереността, умерености, умереностите

умериш, мин. св. умерих, мин. прич. уме`рил, св. — вж. умервам. умеря, умерим, умериш, умерите, умери, умерят, умерих, умерихме, умери, умерихте, умери, умериха, умерех, умерехме, умереше, умерехте, умереше, умереха, умерил съм, умерила съм, умерило съм, умерили сме, умерил си, умерила си, умерило си, умерили сте, умерил е, умерила е, умерило е, умерили са, бях умерил, бях умерила, бях умерило, бяхме умерили, беше умерил, беше умерила, беше умерило, бяхте умерили, беше умерил, беше умерила, беше умерило, бяха умерили, ще умеря, ще умерим, ще умериш, ще умерите, ще умери, ще умерят, ще съм умерил, ще съм умерила, ще съм умерило, ще сме уме

уместна, уместно, мн. уместни, прил. Който е подходящ за случая; логичен, навременен, съответстващ. <em>Уместен въпрос. Уместно допълнение.</em><br />нареч. уместно.
Синоними: удобен, своевременен, навременен, сгоден, подходящ, благоприятен, разумен, смислен, добър, правилен, основателен, на място, добре подбран, сполучлив, добре обмислен, подобаващ, препоръчителен, за препоръчване, целесъобразен, благоразумен, съответен, приложим, от практическо значение, удачен уместен, уместния, уместният, уместна, уместната, уместно, уместното, уместни, уместните

вж. уме`стен
Синоними: на място, подходящо, подобаващо, съответно, успешно, добре

умееш, мин. св. умях, мин. прич. умя`л, несв. Способен съм да правя нещо, имам умения, удава ми се. Умея да готвя. Умея да шия. Умея да живея. Умея да се измъквам от трудни положения.
Синоними: зная, мога, способен съм, разбирам, иде ми отръки, допада ми, удава ми се умея, умеем, умееш, умеете, умее, умеят, умях, умяхме, умя, умяхте, умя, умяха, умеех, умеехме, умееше, умеехте, умееше, умееха, умял съм, умяла съм, умяло съм, умели сме, умял си, умяла си, умяло си, умели сте, умял е, умяла е, умяло е, умели са, бях умял, бях умяла, бях умяло, бяхме умели, беше умял, беше умяла, беше умяло, бяхте умели, беше умял, беше умяла, беше умяло, бяха умели, ще умея, ще умеем, ще умееш, ще умеете, ще умее, ще умеят, ще съм умял, ще съм умяла, ще съм умяло, ще сме умели, ще си умял, ще си умяла, ще си умяло, ще сте умели, ще е умял, ще е умяла, ще е умяло, ще са уме

мн. умива`лни, ж. Помещение с чешми в обществено заведение. умивалня, умивалнята, умивални, умивалните

умиваш, несв. и умия, св.; Кого, какво. Мия докрай; измивам.
* Умивам/умия очите (на някого). — Разг. Спасявам от срам, позор; представям го, отсрамвам го.
* Умивам/умия си ръцете. — Свалям отговорността за нещо от себе си и я прехвърлям на друг. умивам, умиваме, умиваш, умивате, умива, умиват, умивах, умивахме, умива, умивахте, умива, умиваха, умивах, умивахме, умиваше, умивахте, умиваше, умиваха, умивал съм, умивала съм, умивало съм, умивали сме, умивал си, умивала си, умивало си, умивали сте, умивал е, умивала е, умивало е, умивали са, бях умивал, бях умивала, бях умивало, бяхме умивали, беше умивал, беше умивала, беше умивало, бяхте умивали, беше умивал, беше умивала, беше умивало, бяха умивали, ще умивам, ще умиваме, ще умиваш, ще умивате, ще умива, ще умиват, ще съм умивал, ще съм умивала, ще съм умивало, ще см

ср., само ед. Затрогване, разчувстване, разнеженост. Изпадам в умиление от хубавите песни. Гледам с умиление.
нареч. умиле`но.
Синоними: трогване, разнежване, разчувствуване, разнеженост, сантименталност, нежност, състрадание, съжаление, отзивчивост, съчувствие, снизхождение умиление, умилението, умиления, умиленията

вж. уми`лквам се умилкване, умилкването, умилквания, умилкванията

умилостивиш, мин. св. умилостивих, мин. прич. умилостиви`л, св. — вж. умилостивявам. умилостивя, умилостивим, умилостивиш, умилостивите, умилостиви, умилостивят, умилостивих, умилостивихме, умилостиви, умилостивихте, умилостиви, умилостивиха, умилостивях, умилостивяхме, умилостивеше, умилостивяхте, умилостивеше, умилостивяха, умилостивил съм, умилостивила съм, умилостивило съм, умилостивили сме, умилостивил си, умилостивила си, умилостивило си, умилостивили сте, умилостивил е, умилостивила е, умилостивило е, умилостивили са, бях умилостивил, бях умилостивила, бях умилостивило, бяхме умилостивили, беше умилостивил, беше умилостивила, б

умилостивяваш, несв. и умилостивя, св.; Кого. Повлиявам да стане милостив, да влезе в положението ми; затрогвам.
умилостивявам се/умилостивя се. — Ставам милостив, състрадателен. Умилостиви се и му прости лошата постъпка.
същ. умилостивя`ване, ср.
Синоними: трогвам, затрогвам, покъртвам, разчувствувам, разнежвам, омекотявам, укротявам, смирявам, успокоявам, усмирявам умилостивявам, умилостивяваме, умилостивяваш, умилостивявате, умилостивява, умилостивяват, умилостивявах, умилостивявахме, умилостивява, умилостивявахте, умилостивява, умилостивяваха, умилостивявах, умилостивявахме, умилостивяваше, умилостивявахте, умилостивяваше, умилостивяваха, умилостивявал съм, умилостивявала съм, умилостивявало съм, умилостивявали сме, умилостивявал си, умилостивявала си, умилостивявало си, умилостивявали сте, умилостивявал е, умилостивявала е, умилостивявало е, умилостивявали са, бях умилостивявал, бях умилостивявала, бях

вж. умилостивя`вам
Синоними: спечелване, помирение, помиряване, спогаждане умилостивяване, умилостивяването, умилостивявания, умилостивяванията

умилиш, мин. св. умилих, мин. прич. умили`л, св. — вж. умилявам. умиля, умилим, умилиш, умилите, умили, умилят, умилих, умилихме, умили, умилихте, умили, умилиха, умилях, умиляхме, умилеше, умиляхте, умилеше, умиляха, умилил съм, умилила съм, умилило съм, умилили сме, умилил си, умилила си, умилило си, умилили сте, умилил е, умилила е, умилило е, умилили са, бях умилил, бях умилила, бях умилило, бяхме умилили, беше умилил, беше умилила, беше умилило, бяхте умилили, беше умилил, беше умилила, беше умилило, бяха умилили, ще умиля, ще умилим, ще умилиш, ще умилите, ще умили, ще умилят, ще съм умилил, ще съм умилила, ще съм умилило, ще сме уми

умиляваш, несв. и умиля, св.; Кого. Предизвиквам умиление. Гледката с високата планина го умиляваше. — умилявам се/умиля се. Изпадам в умиление. умилявам, умиляваме, умиляваш, умилявате, умилява, умиляват, умилявах, умилявахме, умилява, умилявахте, умилява, умиляваха, умилявах, умилявахме, умиляваше, умилявахте, умиляваше, умиляваха, умилявал съм, умилявала съм, умилявало съм, умилявали сме, умилявал си, умилявала си, умилявало си, умилявали сте, умилявал е, умилявала е, умилявало е, умилявали са, бях умилявал, бях умилявала, бях умилявало, бяхме умилявали, беше умилявал, беше умилявала, беше умилявало, бяхте умилявали, беше умилявал, беше умилявала, беше умилявало, бяха умилявали, ще умилявам, ще умиляв

ж., само ед. Разг. Умирачка, смърт.
* Не е болка за умиралка. — Не е нещо непоправимо, фатално. умиралка, умиралката, умиралки, умиралките

умираш, несв. и умра, св.
1. Преставам да съществувам, издъхвам. Умря млад. От катастрофи умират много хора.
2. Агонизирам, бера душа.
3. Прен. Изчезвам, унищожавам се, забравям се. Идеите не умират. Книгите му няма да умрат. Думите му няма да умрат.
4. Прен. Разг. Изпитвам изключително силно чувство. Умирам от глад. Умирам от любов. Умирам от умора.
същ. уми`ране, ср.
* Умирам/умра с отворени очи. — Разг. Умирам, преди да се е сбъднало нещо желано.
Синоними: издъхвам, затварям очи, склопвам очи, почивам, преселвам се във вечността, заспивам вечен сън, отивам в гроба, прощавам се с живота, свършвам, свършва ми животът, намирам смъртта си, заминавам си, напускам света, предавам богу дух, гътвам се, обръщам очи, бера душа, агонизирам, заминавам, пуквам, падам под ножа, хвърлям петалите, хвърлям топа, замирам, загивам, угасвам, изчезвам, загубвам се, пропадам, погивам, залязвам, загасвам, припадам, фалирам, тръгвам, отпътувам, отивам си умирам, умираме, умираш, умирате, умира, умират, умирах, умирахме, умира, умирахте, умира, умираха, умирах, умирахме, умираше, умирахте, умираше, умираха, умирал съм, умирала съм, умирало съм, умирали сме, умирал си, умирала си, умирало си, умирали сте, умирал е, умирала е, умирало е, умирали са, бях умирал, бях умирала, бях умирало, бяхме умирали, беше умирал, беше умирала, беше умирало, бяхте умирали, беше умирал, беше умирала, беше умирало, бяха умирали, ще умирам, ще умираме, ще умираш, ще умирате, ще умира, ще умират, ще съм умирал, ще съм умирала, ще съм умирало, ще см

вж. уми`рам умиране, умирането, умирания, умиранията

ж., само ед. Разг. Ирон. Смърт, умиралка. Дошла е умирачката.
Синоними: умиралка, смърт, умиране, кончина, край умирачка, умирачката, умирачки, умирачките

умирисваш, несв. и умириша, св.; Кого, какво. Разг. Правя да мирише; вмирисвам.
умирисвам се/умириша се. — Добивам миризма; вмирисвам се. Ако ги зарежа, ще се умиришат за два дни. умирисвам, умирисваме, умирисваш, умирисвате, умирисва, умирисват, умирисвах, умирисвахме, умирисва, умирисвахте, умирисва, умирисваха, умирисвах, умирисвахме, умирисваше, умирисвахте, умирисваше, умирисваха, умирисвал съм, умирисвала съм, умирисвало съм, умирисвали сме, умирисвал си, умирисвала си, умирисвало си, умирисвали сте, умирисвал е, умирисвала е, умирисвало е, умирисвали са, бях умирисвал, бях умирисвала, бях умирисвало, бяхме умирисвали, беше умирисвал, беше умирисвала, беше умирисвало, бяхте умирисвали, беше умирисвал, беше умирисвала, беше умир

умиришеш, мин. св. умирисах, мин. прич. умири`сал, св. — вж. умирисвам. умириша, умиришем, умиришеш, умиришете, умирише, умиришат, умирисах, умирисахме, умириса, умирисахте, умириса, умирисаха, умиришех, умиришехме, умиришеше, умиришехте, умиришеше, умиришеха, умирисал съм, умирисала съм, умирисало съм, умирисали сме, умирисал си, умирисала си, умирисало си, умирисали сте, умирисал е, умирисала е, умирисало е, умирисали са, бях умирисал, бях умирисала, бях умирисало, бяхме умирисали, беше умирисал, беше умирисала, беше умирисало, бяхте умирисали, беше умирисал, беше умирисала, беше умирисало, бяха умирисали, ще умириша, ще умиришем,

умиротворителят, умиротворителя, мн. умиротвори`тели, м. Този, който въвежда мир, спокойствие, разбирателство. Този цар влязъл в историята като умиротворител. Ставам умиротворител на двама съпрузи. умиротворител, умиротворителя, умиротворителят, умиротворители, умиротворителите, умиротворители, умиротворителю

мн. умиротвори`телки, ж. Тази, която умиротворява. умиротворителка, умиротворителката, умиротворителки, умиротворителките, умиротворителке

умиротвориш, мин. св. умиротворих, мин. прич. умиротвори`л, св. — вж. умиротворявам. умиротворя, умиротворим, умиротвориш, умиротворите, умиротвори, умиротворят, умиротворих, умиротворихме, умиротвори, умиротворихте, умиротвори, умиротвориха, умиротворях, умиротворяхме, умиротвореше, умиротворяхте, умиротвореше, умиротворяха, умиротворил съм, умиротворила съм, умиротворило съм, умиротворили сме, умиротворил си, умиротворила си, умиротворило си, умиротворили сте, умиротворил е, умиротворила е, умиротворило е, умиротворили са, бях умиротворил, бях умиротворила, бях умиротворило, бяхме умиротворили, беше умиротворил, беше умиротворила, б

умиротворяваш, несв. и умиротворя, св. Въвеждам мир, ред, спокойствие. Умиротворявам въстаналите райони.
същ. умиротворя`ване, ср.
Синоними: усмирявам, смирявам, умирявам, укротявам, обуздавам, възпирам, въздържам, успокоявам, уталожвам, примирявам, помирявам, спогаждам, подчинявам, покорявам, потушавам умиротворявам, умиротворяваме, умиротворяваш, умиротворявате, умиротворява, умиротворяват, умиротворявах, умиротворявахме, умиротворява, умиротворявахте, умиротворява, умиротворяваха, умиротворявах, умиротворявахме, умиротворяваше, умиротворявахте, умиротворяваше, умиротворяваха, умиротворявал съм, умиротворявала съм, умиротворявало съм, умиротворявали сме, умиротворявал си, умиротворявала си, умиротворявало си, умиротворявали сте, умиротворявал е, умиротворявала е, умиротворявало е, умиротворявали са, бях умиротворявал, бях умиротворявала, бях

вж. умиротворя`вам
Синоними: успокояване, умиротворение, успокоение умиротворяване, умиротворяването, умиротворявания, умиротворяванията

умириш, мин. св. умирих, мин. прич. умири`л, св. — вж. умирявам. умиря, умирим, умириш, умирите, умири, умирят, умирих, умирихме, умири, умирихте, умири, умириха, умирях, умиряхме, умиреше, умиряхте, умиреше, умиряха, умирил съм, умирила съм, умирило съм, умирили сме, умирил си, умирила си, умирило си, умирили сте, умирил е, умирила е, умирило е, умирили са, бях умирил, бях умирила, бях умирило, бяхме умирили, беше умирил, беше умирила, беше умирило, бяхте умирили, беше умирил, беше умирила, беше умирило, бяха умирили, ще умиря, ще умирим, ще умириш, ще умирите, ще умири, ще умирят, ще съм умирил, ще съм умирила, ще съм умирило, ще сме уми

умиряваш, несв. и умиря, св.; Кого, какво. Карам да стане кротък, послушен, мирен, тих. Умирявам деца. Умирявам куче.
умирявам се/умиря се. — Ставам кротък, тих, спокоен.
същ. умиря`ване, ср.
Синоними: усмирявам, смирявам, укротявам, обуздавам, възпирам, въздържам, успокоявам, уталожвам, примирявам, помирявам, спогаждам, подчинявам, покорявам, потушавам, умиротворявам умирявам, умиряваме, умиряваш, умирявате, умирява, умиряват, умирявах, умирявахме, умирява, умирявахте, умирява, умиряваха, умирявах, умирявахме, умиряваше, умирявахте, умиряваше, умиряваха, умирявал съм, умирявала съм, умирявало съм, умирявали сме, умирявал си, умирявала си, умирявало си, умирявали сте, умирявал е, умирявала е, умирявало е, умирявали са, бях умирявал, бях умирявала, бях умирявало, бяхме умирявали, беше умирявал, беше умирявала, беше умирявало, бяхте умирявали, беше умирявал, беше умирявала, беше умирявало, бяха умирявали, ще умирявам, ще умиряв

вж. умиря`вам умиряване, умиряването, умирявания, умиряванията

вж. уми`слям се
Синоними: замислен, вдълбочен, унесен, вглъбен, отдаден, потънал в мисли, угрижен, загрижен, замечтан, съсредоточен, улисан, сериозен умислен, умисления, умисленият, умислена, умислената, умислено, умисленото, умислени, умислените

вж. уми`слям се

умисълта`, само ед., ж. Намерение, замисъл, съзнание, цел при извършване на нещо. Нямах зла умисъл. Направих го без умисъл.
Синоними: намерение, предумисъл, умишленост, предумишленост, преднамереност, замисъл, план, проект, цел, тенденция, съзнание, решение, стремеж, хитрост, хитрина, похват умисъл, умисъла, умисълът, умисли, умислите, умисъла

умишлена, умишлено, мн. умишлени, прил. Който е извършен с умисъл. <em>Умишлено убийство.</em><br />нареч. умишлено. Извърших престъплението напълно умишлено.
Синоними: предумишлен, преднамерен, съзнателен, нарочен, обмислен, пресметнат, планиран, грижливо обмислен, предварително подготвен, волев умишлен, умишления, умишленият, умишлена, умишлената, умишлено, умишленото, умишлени, умишлените

вж. уми`шлен
Синоними: съзнателно, нарочно, тенденциозно, предумишлено, преднамерено, със съзнание, с намерение, с умисъл, с тенденция, с цел

умиеш, мин. св. умих, мин. прич. уми`л, св. — вж. умивам. умия, умием, умиеш, умиете, умие, умият, умих, умихме, уми, умихте, уми, умиха, умиех, умиехме, умиеше, умиехте, умиеше, умиеха, умил съм, умила съм, умило съм, умили сме, умил си, умила си, умило си, умили сте, умил е, умила е, умило е, умили са, бях умил, бях умила, бях умило, бяхме умили, беше умил, беше умила, беше умило, бяхте умили, беше умил, беше умила, беше умило, бяха умили, ще умия, ще умием, ще умиеш, ще умиете, ще умие, ще умият, ще съм умил, ще съм умила, ще съм умило, ще сме умили, ще си умил, ще си умила, ще си умило, ще сте умили, ще е умил, ще е умила, ще е умило, ще са уми

м., само ед. Спец. В езикознанието — изменение на артикулацията и тембъра на някои гласни под влияние на йота от следваща сричка (в германските езици). умлаут, умлаута, умлаутът, умлаути, умлаутите, умлаута

нареч. Разг. С ум, с разум. Внимавай, действай умната!
Синоними: умно, разсъдливо, трезво, благоразумно

мн. умни`ци, м.
1. Ирон. Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания. Голям умник е, вечно философства.
2. Разг. Хитрец; отракан, съобразителен човек.
3. Умен човек.
Синоними: хитрец, хитър, дявол, шмекер, съобразителен умник, умника, умникът, умници, умниците, умници, умнико

мн. умни`ци, ж. Жена умник. умница, умницата, умници, умниците, умнице

умножиш, мин. св. умножих, мин. прич. умножи`л, св. — вж. умножавам. умножа, умножим, умножиш, умножите, умножи, умножат, умножих, умножихме, умножи, умножихте, умножи, умножиха, умножах, умножахме, умножеше, умножахте, умножеше, умножаха, умножил съм, умножила съм, умножило съм, умножили сме, умножил си, умножила си, умножило си, умножили сте, умножил е, умножила е, умножило е, умножили са, бях умножил, бях умножила, бях умножило, бяхме умножили, беше умножил, беше умножила, беше умножило, бяхте умножили, беше умножил, беше умножила, беше умножило, бяха умножили, ще умножа, ще умножим, ще умножиш, ще умножите, ще умножи, ще умножат, ще

умножаваш, несв. и умножа, св.; какво.
1. Увеличавам няколко пъти брой или количество. Умножавам парите си. Умножавам приятелите си.
2. Спец. В математиката — извършвам действието умножение. Умножавам две по десет.
умножавам се/умножа се. — Множа се, ставам (няколко пъти, с много) повече. Книгите му се умножават с всяка изминала година.
същ. умножа`ване, ср.
Синоними: намножавам, размножавам, разраствам, нараствам, развивам, увеличавам, уголемявам, удвоявам умножавам, умножаваме, умножаваш, умножавате, умножава, умножават, умножавах, умножавахме, умножава, умножавахте, умножава, умножаваха, умножавах, умножавахме, умножаваше, умножавахте, умножаваше, умножаваха, умножавал съм, умножавала съм, умножавало съм, умножавали сме, умножавал си, умножавала си, умножавало си, умножавали сте, умножавал е, умножавала е, умножавало е, умножавали са, бях умножавал, бях умножавала, бях умножавало, бяхме умножавали, беше умножавал, беше умножавала, беше умножавало, бяхте умножавали, беше умножавал, беше умножавала, беше умно

вж. умножа`вам умножаване, умножаването, умножавания, умножаванията

ср., само ед.
1. Умножаване.
2. Спец. В математиката — аритметическо действие, при което едно число се увеличава определен брой пъти.
* Таблица за умножението. — Спец. Таблица, представяща умножението на числата от едно до десет, която се учи наизуст.
Синоними: размножение, прираст, нарастване, прирастване, разрастване, увеличение, развитие умножение, умножението, умножения, умноженията

умозаключиш, мин. св. умозаключил, мин. прич. умозаключил, св. — вж. умозаключавам. умозаключа, умозаключим, умозаключиш, умозаключите, умозаключи, умозаключат, умозаключих, умозаключихме, умозаключи, умозаключихте, умозаключи, умозаключиха, умозаключех, умозаключехме, умозаключеше, умозаключехте, умозаключеше, умозаключеха, умозаключил съм, умозаключила съм, умозаключило съм, умозаключили сме, умозаключил си, умозаключила си, умозаключило си, умозаключили сте, умозаключил е, умозаключила е, умозаключило е, умозаключили са, бях умозаключил, бях умозаключила, бях умозаключило, бяхме умозаключили, беше умозаключил, беше умозаключила, б умърлуша се умърлушиш се, мин. св. умърлуших се, мин. прич. умърлушил се, св. — вж. умърлушвам се. умърлуша, умърлушим, умърлушиш, умърлушите, умърлуши, умърлушат, умърлуших, умърлушихме, умърлуши, умърлушихте, умърлуши, умърлушиха, умърлушех, умърлушехме, умърлушеше, умърлушехте, умърлушеше, умърлушеха, умърлушил съм, умърлушила съм, умърлушило съм, умърлушили сме, умърлушил си, умърлушила си, умърлушило си, умърлушили сте, умърлушил е, умърлушила е, умърлушило е, умърлушили са, бях умърлушил, бях умърлушила, бях умърлушило, бяхме умърлушили, беше умърлушил, беше умърлушила, беше умърлушило, бяхте умърлушили, беше умърлушил, беше умърлушила, беше умърлу

умозаключаваш, несв. и умозаключа, св. Правя умозаключение. От това умозаключавам, че престъпникът е влязъл през прозореца.
Синоними: заключавам, вадя заключение, правя извод, идвам до заключение умозаключавам, умозаключаваме, умозаключаваш, умозаключавате, умозаключава, умозаключават, умозаключавах, умозаключавахме, умозаключава, умозаключавахте, умозаключава, умозаключаваха, умозаключавах, умозаключавахме, умозаключаваше, умозаключавахте, умозаключаваше, умозаключаваха, умозаключавал съм, умозаключавала съм, умозаключавало съм, умозаключавали сме, умозаключавал си, умозаключавала си, умозаключавало си, умозаключавали сте, умозаключавал е, умозаключавала е, умозаключавало е, умозаключавали са, бях умозаключавал, бях умозаключавала, бях

мн. умозаключе`ния, ср. Заключение, направено на основата на няколко съждения. Правя умозаключение.
Синоними: заключение, извод, съждение, умозрение, мисъл, изваждане, отбив, удържане, намаляване умозаключение, умозаключението, умозаключения, умозаключенията

умозрителна, умозрително, мн. умозри`телни, прил. Който е основан на размишления, разсъждения, а не на опит. Умозрителен път на изучаване. Умозрителни представи.
Синоними: логичен, умозаключителен, спекулативен, отвлечен, абстрактен, идеен умозрителен, умозрителния, умозрителният, умозрителна, умозрителната, умозрително, умозрителното, умозрителни, умозрителните

умокриш, мин. св. умокрих, мин. прич. умокрил, св. — вж. умокрям. умокря, умокрим, умокриш, умокрите, умокри, умокрят, умокрих, умокрихме, умокри, умокрихте, умокри, умокриха, умокрех, умокрехме, умокреше, умокрехте, умокреше, умокреха, умокрил съм, умокрила съм, умокрило съм, умокрили сме, умокрил си, умокрила си, умокрило си, умокрили сте, умокрил е, умокрила е, умокрило е, умокрили са, бях умокрил, бях умокрила, бях умокрило, бяхме умокрили, беше умокрил, беше умокрила, беше умокрило, бяхте умокрили, беше умокрил, беше умокрила, беше умокрило, бяха умокрили, ще умокря, ще умокрим, ще умокриш, ще умокрите, ще умокри, ще умокрят, ще умъдря се умъдриш се, мин. св. умъдрих се, мин. прич. умъдрил се, св. — вж. умъдрям се. умъдря, умъдрим, умъдриш, умъдрите, умъдри, умъдрят, умъдрих, умъдрихме, умъдри, умъдрихте, умъдри, умъдриха, умъдрех, умъдрехме, умъдреше, умъдрехте, умъдреше, умъдреха, умъдрил съм, умъдрила съм, умъдрило съм, умъдрили сме, умъдрил си, умъдрила си, умъдрило си, умъдрили сте, умъдрил е, умъдрила е, умъдрило е, умъдрили са, бях умъдрил, бях умъдрила, бях умъдрило, бяхме умъдрили, беше умъдрил, беше умъдрила, беше умъдрило, бяхте умъдрили, беше умъдрил, беше умъдрила, беше умъдрило, бяха умъдрили, ще умъдря, ще умъдрим, ще умъдриш, ще умъдрите, ще умъдри, ще умъдрят, ще

умокряш, несв. и умокря, св. Измокрям, намокрям. Умокрям си дрехите.
умокрям се/умокря се. — Намокрям себе си. Умокрил се целият на чешмата.

умолителна, умолително, умолителни, прил. Който съдържа и/или изразява молба. <em>Умолителен поглед.</em><br />нареч. умолително. Гледам умолително. умолителен, умолителния, умолителният, умолителна, умолителната, умолително, умолителното, умолителни, умолителните

вж. умоли`телен

умоля`ваш, несв.; Кого. Моля настоятелно, на колене. Умолявам те да ми дадеш тези пари!
Синоними: искам, моля, прося, апелирам, призовавам, зова умолявам, умоляваме, умоляваш, умолявате, умолява, умоляват, умолявах, умолявахме, умолява, умолявахте, умолява, умоляваха, умолявах, умолявахме, умоляваше, умолявахте, умоляваше, умоляваха, умолявал съм, умолявала съм, умолявало съм, умолявали сме, умолявал си, умолявала си, умолявало си, умолявали сте, умолявал е, умолявала е, умолявало е, умолявали са, бях умолявал, бях умолявала, бях умолявало, бяхме умолявали, беше умолявал, беше умолявала, беше умолявало, бяхте умолявали, беше умолявал, беше умолявала, беше умолявало, бяха умолявали, ще умолявам, ще умоляв

умопобъ`ркаш, св. — вж. умопобърквам. умопобъркам, умопобъркаме, умопобъркаш, умопобъркате, умопобърка, умопобъркат, умопобърках, умопобъркахме, умопобърка, умопобъркахте, умопобърка, умопобъркаха, умопобърках, умопобъркахме, умопобъркаше, умопобъркахте, умопобъркаше, умопобъркаха, умопобъркал съм, умопобъркала съм, умопобъркало съм, умопобъркали сме, умопобъркал си, умопобъркала си, умопобъркало си, умопобъркали сте, умопобъркал е, умопобъркала е, умопобъркало е, умопобъркали са, бях умопобъркал, бях умопобъркала, бях умопобъркало, бяхме умопобъркали, беше умопобъркал, беше умопобъркала

вж. умопобъ`рквам
Синоними: побъркан, умоповреден, луд, налудничав, умопомрачен, малоумен, безумен, обезумял, душевно болен, ненормален, психопат, идиот, душевноболен умопобъркан, умопобъркания, умопобърканият, умопобъркана, умопобърканата, умопобъркано, умопобърканото, умопобъркани, умопобърканите

умопобъркваш, несв. и умопобъркам, св.; Кого. Причинявам побъркване, полудяване.
умопобърквам се/умопобъркам се. — Побърквам се, полудявам.
прил. умопобъркан, умопобъркана, умопобъркано, мн. умопобъркани. умопобърквам, умопобъркваме, умопобъркваш, умопобърквате, умопобърква, умопобъркват, умопобърквах, умопобърквахме, умопобърква, умопобърквахте, умопобърква, умопобъркваха, умопобърквах, умопобърквахме, умопобъркваше, умопобърквахте, умопобъркваше, умопобъркваха, умопобърквал съм, умопобърквала съм, умопобърквало съм, умопобърквали сме, умопобърквал си, умопобърквала си, умопобърквало си, умопобърквали сте, умопобърквал е, умопобърквала е, умопобърквало е, умопобърквали са, бях умопобърквал, бях умопобърквала, бях умопобърквало, бяхме умопобърквали

умопомрачиш, мин. св. умопомрачих, мин. прич. умопомрачи`л, св. — вж. умопомрачавам. умопомрача, умопомрачим, умопомрачиш, умопомрачите, умопомрачи, умопомрачат, умопомрачих, умопомрачихме, умопомрачи, умопомрачихте, умопомрачи, умопомрачиха, умопомрачах, умопомрачахме, умопомрачеше, умопомрачахте, умопомрачеше, умопомрачаха, умопомрачил съм, умопомрачила съм, умопомрачило съм, умопомрачили сме, умопомрачил си, умопомрачила си, умопомрачило си, умопомрачили сте, умопомрачил е, умопомрачила е, умопомрачило е, умопомрачили са, бях умопомрачил, бях умопомрачила, бях умопомрачило, бяхме умопомрачили, беше умопомрачил, беше умопомрачила, б

умопомрачаваш, несв. и умопомрача, св.; Кого. Разстройвам разсъдъка, подлудявам.
прил. умопомрачен, умопомрачена, умопомрачено, мн. умопомрачени. умопомрачавам, умопомрачаваме, умопомрачаваш, умопомрачавате, умопомрачава, умопомрачават, умопомрачавах, умопомрачавахме, умопомрачава, умопомрачавахте, умопомрачава, умопомрачаваха, умопомрачавах, умопомрачавахме, умопомрачаваше, умопомрачавахте, умопомрачаваше, умопомрачаваха, умопомрачавал съм, умопомрачавала съм, умопомрачавало съм, умопомрачавали сме, умопомрачавал си, умопомрачавала си, умопомрачавало си, умопомрачавали сте, умопомрачавал е, умопомрачавала е, умопомрачавало е, умопомрачавали са, бях умопомрачавал, бях умопомрачавала, бях

вж. умопомрача`вам
Синоними: луд, обезумял, умопобъркан умопомрачен, умопомрачения, умопомраченият, умопомрачена, умопомрачената, умопомрачено, умопомраченото, умопомрачени, умопомрачените

ср., само ед.
1. Побърканост, неспособност за разбиране; лудост.
2. Прен. Силно объркване, заслепление, вълнение. Изпадам в умопомрачение от щастие.
* До умопомрачение. — До неспособност да разбирам, да разсъждавам; до лудост. Работя до умопомрачение.
Синоними: лудост, полудяване, налудничавост, умопобъркване, безумие, обезумялост, безразсъдство, помрачение, ярост, бяс, заслепение, транс, душевна болест, ненормалност умопомрачение, умопомрачението, умопомрачения, умопомраченията

умопомрачителна, умопомрачително, мн. умопомрачи`телни, прил. Който довежда до умопомрачение — много силен, вълнуващ, шокиращ. Умопомрачително преживяване. Умопомрачителни цени. Умопомрачителна красавица. умопомрачителен, умопомрачителния, умопомрачителният, умопомрачителна, умопомрачителната, умопомрачително, умопомрачителното, умопомрачителни, умопомрачителните

ж., само ед. Състояние на отпадналост, слабост, изтощение на физическите или умствените сили вследствие от много работа или напрежение. Умствена умора. Физическа умора. Падам от умора.
Синоними: изтощение, преумора, отпадналост, унилост, изнемощялост, изнуреност, слабост, безсилие, немощ, апатит умора, умората, умори, уморите

уморна, уморно, мн. уморни, прил. Разг. Уморителен. <em>Уморен труд. Уморно лято.</em> <br /><br />----<br /><br />уморена, уморено, мн. уморени, прил. Който изпитва умора. Много уморен.
Синоними: заморен, изтощен, отпаднал, преуморен, немощен, изнемощял, изнурен, изморен, омаломощен, слаб, отслабнал, сломен, безсилен, обезсилен, грохнал, пресилен, унил, капнал от умора, отруден, морен, отмалял, капнал, обезсърчен уморен, уморения, умореният, уморена, уморената, уморено, умореното, уморени, уморените

уморителна, уморително, мн. умори`телни, прил. Който носи умора; изтощителен, тежък. Уморителна дейност. Уморително заседание. Уморителни коктейли.
Синоними: изтощителен, тежък, обременителен, съсипателен, сломителен, обезсилващ, измерителен, изнурителен, труден, мъчен, непоносим, непосилен, убийствен, омаломощителен, неприятен, досаден, тягостен, трудно поносим, мъчителен, дразнещ, напрегнат, изискващ внимание, гнетящ, потискащ, усилен уморителен, уморителния, уморителният, уморителна, уморителната, уморително, уморителното, уморителни, уморителните

умориш, мин. св. уморих, мин. прич. умори`л, св. — вж. уморявам. уморя, уморим, умориш, уморите, умори, уморят, уморих, уморихме, умори, уморихте, умори, умориха, уморях, уморяхме, умореше, уморяхте, умореше, уморяха, уморил съм, уморила съм, уморило съм, уморили сме, уморил си, уморила си, уморило си, уморили сте, уморил е, уморила е, уморило е, уморили са, бях уморил, бях уморила, бях уморило, бяхме уморили, беше уморил, беше уморила, беше уморило, бяхте уморили, беше уморил, беше уморила, беше уморило, бяха уморили, ще уморя, ще уморим, ще умориш, ще уморите, ще умори, ще уморят, ще съм уморил, ще съм уморила, ще съм уморило, ще сме умо

уморяваш, несв. и уморя, св.; Кого, какво.
1. Причинявам умора; изморявам. Уморявам коня от бяг. Пътят я умори до смърт.
2. Ставам причина някой да умре; погубвам. Той умори майка си с поведението си.
уморявам се/уморя се. — Изчерпвам силите си, изтощавам се.
прил. уморен, уморена, уморено, мн. уморени.
Синоними: отегчавам, досаждам уморявам, уморяваме, уморяваш, уморявате, уморява, уморяват, уморявах, уморявахме, уморява, уморявахте, уморява, уморяваха, уморявах, уморявахме, уморяваше, уморявахте, уморяваше, уморяваха, уморявал съм, уморявала съм, уморявало съм, уморявали сме, уморявал си, уморявала си, уморявало си, уморявали сте, уморявал е, уморявала е, уморявало е, уморявали са, бях уморявал, бях уморявала, бях уморявало, бяхме уморявали, беше уморявал, беше уморявала, беше уморявало, бяхте уморявали, беше уморявал, беше уморявала, беше уморявало, бяха уморявали, ще уморявам, ще уморяв

умреш, мин. св. умрях, мин. прич. умря`л, св. — вж. умирам. умра, умрем, умреш, умрете, умре, умрат, умрях, умряхме, умря, умряхте, умря, умряха, умрях, умряхме, умреше, умряхте, умреше, умряха, умрял съм, умряла съм, умряло съм, умрели сме, умрял си, умряла си, умряло си, умрели сте, умрял е, умряла е, умряло е, умрели са, бях умрял, бях умряла, бях умряло, бяхме умрели, беше умрял, беше умряла, беше умряло, бяхте умрели, беше умрял, беше умряла, беше умряло, бяха умрели, ще умра, ще умрем, ще умреш, ще умрете, ще умре, ще умрат, ще съм умрял, ще съм умряла, ще съм умряло, ще сме умрели, ще си умрял, ще си умряла, ще си умряло, ще сте умрели

мн. умрела`, ср. Разг.
1. Погребение. Ходя на умряло.
2. Мъртвец. Изнасят умрялото.
* Като на умряло. — Разг. Тъжно, скръбно, тихо; безутешно. Плаче като на умряло.
Синоними: (гл.) мъртвец, покойник, смъртник

умствена, умствено, мн. умствени, прил. Който се отнася до ум. <em>Умствен труд. Умствена умора.</em><br />нареч. умствено.
* Умствен багаж. — Разг. Умствени способности; знания.
Синоними: мисловен, интелектуален умствен, умствения, умственият, умствена, умствената, умствено, умственото, умствени, умствените

умуваш, несв. Дълго размишлявам върху предстоящо решение; колебая се; разсъждавам, философствам. <em>Цяло лято умувам как да разположа мебелите.</em><br />същ. умуване, ср.
Синоними: разсъждавам, мъдрувам, обмислям, обсъждам, философствувам, теоретизирам, дяволувам, хитрувам умувам, умуваме, умуваш, умувате, умува, умуват, умувах, умувахме, умува, умувахте, умува, умуваха, умувах, умувахме, умуваше, умувахте, умуваше, умуваха, умувал съм, умувала съм, умувало съм, умували сме, умувал си, умувала си, умувало си, умували сте, умувал е, умувала е, умувало е, умували са, бях умувал, бях умувала, бях умувало, бяхме умували, беше умувал, беше умувала, беше умувало, бяхте умували, беше умувал, беше умувала, беше умувало, бяха умували, ще умувам, ще умуваме, ще умуваш, ще умувате, ще умува, ще умуват, ще съм умувал, ще съм умувала, ще съм умувало, ще см умълчавам се умълчаваш се, несв. и <em>_умълча се, св. Млъквам, затихвам, притихвам. Публиката се умълча и се загледа.
същ. умълчаване, ср.<br />прил. умълчан, умълчана, умълчано, мн. умълчани. </em>Умълчан двор._<br />Синоними: млъквам, замълчавам, замлъквам, немея, смълчавам се, занемявам, тая се, затайвам се, притайвам се, затихвам, утихвам, не отварям уста, не се обаждам, зъб не обелвам, дума не казвам умълчавам, умълчаваме, умълчаваш, умълчавате, умълчава, умълчават, умълчавах, умълчавахме, умълчава, умълчавахте, умълчава, умълчаваха, умълчавах, умълчавахме, умълчаваше, умълчавахте, умълчаваше, умълчаваха, умълчавал съм, умълчавала съм, умълчавало съм, умълчавали сме, умълчавал си, умълчавала си, умълчавало си, умълчавали сте, умълчавал е, умълчавала е, умълчавало е, умълчавали са, бях умълчавал, бях умълчавала, бях умълчавало, бяхме умълчавали, беше умълчавал, беше умълчавала, беше умълчавало, бяхте умълчавали, беше умълчавал, беше умълчавала, беше умъл умърлушвам се умърлушваш се, несв. и умърлу`ша се, св. Ставам тъжен, унил, отпаднал. Птицата заболя и се умърлуши — не ядеше и не пееше. умърлушвам, умърлушваме, умърлушваш, умърлушвате, умърлушва, умърлушват, умърлушвах, умърлушвахме, умърлушва, умърлушвахте, умърлушва, умърлушваха, умърлушвах, умърлушвахме, умърлушваше, умърлушвахте, умърлушваше, умърлушваха, умърлушвал съм, умърлушвала съм, умърлушвало съм, умърлушвали сме, умърлушвал си, умърлушвала си, умърлушвало си, умърлушвали сте, умърлушвал е, умърлушвала е, умърлушвало е, умърлушвали са, бях умърлушвал, бях умърлушвала, бях умърлушвало, бяхме умърлушвали, беше умърлушвал, беше умърлушвала, беше умърлушвало, бяхте умърлушвали, б