мн. укази, (два) указа, м. Спец.
1. Постановление на върховната държавна власт, което има сила на закон.
2. Постановление на държавния глава по важен за държавата въпрос.
Синоними: декрет, постановление, разпореждане, наредба, повеление, заповед, закон, акт указ, указа, указът, укази, указите, указа

мн. указа`ния, ср.
1. Наставление, съвет, предписание, инструкция, насока за работа или действие. Давам указания. Получавам указания за режима на лечение. Получавам указания как да се държа на приема. Указания как да избегнем заразата от грип.
2. Показание, сведение (от уред), симптом, сигнал. Ръководя се от указанията на термометъра. Този знак е указание за срутване на пътя.
Синоними: индикация, директива, инструкция, инструктаж, наставление, съвет, напътствие, ръководство, знак, белег, симптом, признак, знамение, предвестие, предвещание, предзнаменование, данни, сигнали, нареждане, заповед, упътване, нишка, диря, следа, улика, ръководно начало, принцип, пример, сведение, намек, подмятане указание, указанието, указания, указанията

указателят, указателя, мн. указа`тели, м. Книга или брошура, сбор от данни и сведения за справки; справочник. Телефонен указател на гр. София. Указател на фирмите в България.
Синоними: справочник, показалец, наръчник, азбучник, списък, индекс, регистър, дневник, опис указател, указателя, указателят, указатели, указателите, указателя

указваш, несв. и укажа, св.; какво.
1. Посочвам, показвам. В обявата са указали деня и часа на срещата.
2. Давам указания; обозначавам.
прил. указан, указана, указано, мн. указани. Пътят е указан на картата с червена линия. На таблото са указани часовете за хранене.
Синоними: соча, означавам, посочвам, показвам, ръководя, напътвам, упътвам, поучавам указвам, указваме, указваш, указвате, указва, указват, указвах, указвахме, указва, указвахте, указва, указваха, указвах, указвахме, указваше, указвахте, указваше, указваха, указвал съм, указвала съм, указвало съм, указвали сме, указвал си, указвала си, указвало си, указвали сте, указвал е, указвала е, указвало е, указвали са, бях указвал, бях указвала, бях указвало, бяхме указвали, беше указвал, беше указвала, беше указвало, бяхте указвали, беше указвал, беше указвала, беше указвало, бяха указвали, ще указвам, ще указваме, ще указваш, ще указвате, ще указва, ще указва

м., само ед.
1. В политиката — отклонение от основната линия на партия. Ляв уклон. Десен уклон.
2. Отклонение от основната линия на възгледи, методи, от което може да се оформи направление (в изкуството, литературата).
3. Прен. Линия, склонност, направление. Всичките му изследвания са с религиозен уклон.
Синоними: отклонение, отстъпление, забежка, нарушение, изкривяване, извращение, тенденция, склонност, насоченост, насока на развитие уклон, уклона, уклонът, уклони, уклоните, уклона

уклончива, уклончиво, мн. уклончиви, прил. Който е несигурен, двусмислен, неясен, изврътлив. <em>Уклончив отговор. Уклончиво обещание.</em><br />нареч. уклончиво.
Синоними: несигурен, колеблив, неустановен, нестабилен, двусмислен, двузначен, двояк, неясен, противоречив, непрям, неопределен, неразбираем, неточен, непостоянен, нерешителен, съмнителен, прикрит, подозрителен, загадъчен, мистериозен, заобиколен, непряк, косвен, индиректен, обиколен, неискрен, непочтен, нечестен уклончив, уклончивия, уклончивият, уклончива, уклончивата, уклончиво, уклончивото, уклончиви, уклончивите

вж. уклончи`в

мн. укори, (два) укора, м. Обвинение (изказано с думи), неодобрение, критика; упрек. Отправям укор. Получавам укори. Сипя укори по дъщеря си.
Синоними: упрек, неодобрение, натякване, намек, мъмрене, сгълчаване, порицание, порицаване, обвинение, нападка, хула, ругатня, злословие, бележка, забележка, критика, смъмряне, осъждане, презрително отношение, високомерно отношение, подигравка, груб отказ укор, укора, укорът, укори, укорите, укора

укорна, укорно, мн. у`корни, прил.
1. Който предизвиква укор.
2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укорен жест.
Синоними: укорителен, за укор, за упрек, неодобрителен, осъдителен, порицателен, порицаем, укорим, обвинителен, нападателен, недостоен, срамен, позорен укорен, укорния, укорният, укорна, укорната, укорно, укорното, укорни, укорните

укоризнена, укоризнено, мн. укоризнени, прил. Укорен, укорителен.<br />нареч. укоризнено. Погледна ме укоризнено. укоризнен, укоризнения, укоризненият, укоризнена, укоризнената, укоризнено, укоризненото, укоризнени, укоризнените

укорителна, укорително, мн. укорителни, прил. Който съдържа или изразява укор. <em>Укорителни думи.</em><br />нареч. укорително. Гледам я укорително.
Синоними: укорен, за укор, за упрек, неодобрителен, осъдителен, порицателен, порицаем, укорим, обвинителен, нападателен, осъждащ укорителен, укорителния, укорителният, укорителна, укорителната, укорително, укорителното, укорителни, укорителните

вж. укори`телен

укориш, мин. св. укорих, мин. прич. укори`л, св. — вж. укорявам. укоря, укорим, укориш, укорите, укори, укорят, укорих, укорихме, укори, укорихте, укори, укориха, укорях, укоряхме, укореше, укоряхте, укореше, укоряха, укорил съм, укорила съм, укорило съм, укорили сме, укорил си, укорила си, укорило си, укорили сте, укорил е, укорила е, укорило е, укорили са, бях укорил, бях укорила, бях укорило, бяхме укорили, беше укорил, беше укорила, беше укорило, бяхте укорили, беше укорил, беше укорила, беше укорило, бяха укорили, ще укоря, ще укорим, ще укориш, ще укорите, ще укори, ще укорят, ще съм укорил, ще съм укорила, ще съм укорило, ще сме уко

укоряваш, несв. и укоря, св.; Кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му.
укорявам се/укоря се. — Обвинявам себе си, отправям укори към себе си. Укорявам се за държанието си с баща си.
Синоними: упреквам, не одобрявам, порицавам, правя укор, сърдя се, карам се, правя бележка, мъмря, смъмрям, вменявам във вина, посмъмрям, нагрубявам, обвинявам, бичувам, осъждам, връзвам кусур, нападам, натяквам, намеквам, хуля, ругая, навиквам, критикувам, правя забележка, виня, критикувам остро, коря укорявам, укоряваме, укоряваш, укорявате, укорява, укоряват, укорявах, укорявахме, укорява, укорявахте, укорява, укоряваха, укорявах, укорявахме, укоряваше, укорявахте, укоряваше, укоряваха, укорявал съм, укорявала съм, укорявало съм, укорявали сме, укорявал си, укорявала си, укорявало си, укорявали сте, укорявал е, укорявала е, укорявало е, укорявали са, бях укорявал, бях укорявала, бях укорявало, бяхме укорявали, беше укорявал, беше укорявала, беше укорявало, бяхте укорявали, беше укорявал, беше укорявала, беше укорявало, бяха укорявали, ще укорявам, ще укоряв

мн. укра`си, ж.
1. Само ед. Сбор от предмети (произведения на изкуството, фигури, гирлянди и др.), които са предназначени да придадат красота или тържественост в помещение, на улица и др. Подготвям коледна украса.
2. Предмет, който придава красота. Цветята са приятна украса.
3. Украсяване. От три дни се занимавам с украсата на залата за тържеството.
Синоними: украшение, премяна, гиздило, труфило, накит, гердан, огърлица, скъпоценност, драгоценност, бижу, орнамент, декорация, приготвяне, нагласяване украса, украсата, украси, украсите

украсиш, мин. св. украсих, мин. прич. украси`л, св. — вж. украсявам. украся, украсим, украсиш, украсите, украси, украсят, украсих, украсихме, украси, украсихте, украси, украсиха, украсях, украсяхме, украсеше, украсяхте, украсеше, украсяха, украсил съм, украсила съм, украсило съм, украсили сме, украсил си, украсила си, украсило си, украсили сте, украсил е, украсила е, украсило е, украсили са, бях украсил, бях украсила, бях украсило, бяхме украсили, беше украсил, беше украсила, беше украсило, бяхте украсили, беше украсил, беше украсила, беше украсило, бяха украсили, ще украся, ще украсим, ще украсиш, ще украсите, ще украси, ще украсят, ще

украсяваш, несв. и украся, св.
1. Кого, какво. Поставям украса. Украси косата и</em> <em>с панделки.</em><br />2. Кого, какво. Служа за украса, придавам красив вид. <em>Китайски вази украсяват къщата.</em><br />3. Прен. Какво. Правя (разказ, история и др.) интересен, занимателен, като съчинявам или преувеличавам детайли.<br />същ. украсяване, ср.
Синоними: крася, кича, накичвам, обкичвам, гиздя, нагиздям, разхубавявам, пременям, декорирам, труфя, натруфям, гарнирам, разкрасявам, изопачавам, пресилвам, преиначавам, преувеличавам, изпъстрям, окичвам, нареждам, подреждам украсявам, украсяваме, украсяваш, украсявате, украсява, украсяват, украсявах, украсявахме, украсява, украсявахте, украсява, украсяваха, украсявах, украсявахме, украсяваше, украсявахте, украсяваше, украсяваха, украсявал съм, украсявала съм, украсявало съм, украсявали сме, украсявал си, украсявала си, украсявало си, украсявали сте, украсявал е, украсявала е, украсявало е, украсявали са, бях украсявал, бях украсявала, бях украсявало, бяхме украсявали, беше украсявал, беше украсявала, беше украсявало, бяхте украсявали, беше украсявал, беше украсявала, беше укра

укрепваш, несв. и укрепна, св. Ставам по-силен, крепък, здрав (физически или духовно). От тежкия труд мускулите му укрепнаха. Любовта им укрепна.
същ. укрепване, ср. <br /><br />----<br /><br />укрепваш, несв. и укрепя, св.<br />1. Кого, какво. Правя да стане по-силен, по-крепък. <em>Гимнастиката укрепва тялото. Почивката укрепи здравето</em> <em>и.
2. Какво. Правя да стане по-стабилен, по-устойчив; заздравявам. Укрепих старата къща. Укрепи позициите си в учреждението.
3. Във военното или в минното дело — поставям съоръжения за стабилност, за защита. Укрепвам галерията.
укрепвам се/укрепя се. 1. — Ставам по-стабилен, по-устойчив.
2. Построявам около себе си съоръжения за стабилност или за защита. Четата се укрепи с камъни и клони на върха.
прил. укрепен, укрепена, укрепено, мн. укрепени. Пътят е укрепен. Градът е укрепен с ров.
Синоними: подсилвам, засилвам, заздравявам, затвърдявам, консолидирам, стабилизирам, закрепвам, подкрепвам, усилвам, правя устойчив, утвърдявам, засилвам се, заяквам, възстановявам, потвърждавам, подкрепям, оправям се, съвземам се, идвам на себе си, увеличавам, нараствам, разраствам се укрепвам, укрепваме, укрепваш, укрепвате, укрепва, укрепват, укрепвах, укрепвахме, укрепва, укрепвахте, укрепва, укрепваха, укрепвах, укрепвахме, укрепваше, укрепвахте, укрепваше, укрепваха, укрепвал съм, укрепвала съм, укрепвало съм, укрепвали сме, укрепвал си, укрепвала си, укрепвало си, укрепвали сте, укрепвал е, укрепвала е, укрепвало е, укрепвали са, бях укрепвал, бях укрепвала, бях укрепвало, бяхме укрепвали, беше укрепвал, беше укрепвала, беше укрепвало, бяхте укрепвали, беше укрепвал, беше укрепвала, беше укрепвало, бяха укрепвали, ще укрепвам, ще укрепв

вж. укре`пвам
Синоними: заздравяване, затвърдяване, усилване, подсилване, стабилизиране, засилване укрепване, укрепването, укрепвания, укрепванията

вж. укре`пвам укрепен, укрепения, укрепеният, укрепена, укрепената, укрепено, укрепеното, укрепени, укрепените

укрепителна, укрепително, мн. укрепи`телни, прил.
1. Който служи за укрепване. Укрепителни зидове. Укрепителни работи по сградата. Укрепителни греди.
2. Който създава бодрост, сила. Укрепителен чай. Укрепителен сън.
Синоними: заздравителен, оздравителен, заякчителен, усилвателен, ободрителен, освежаващ, укрепващ укрепителен, укрепителния, укрепителният, укрепителна, укрепителната, укрепително, укрепителното, укрепителни, укрепителните

мн. укрепле`ния, ср.
1. Съоръжение, което служи за укрепване, стабилизиране, защита.
2. Място със съоръжение за защита. Напускам укреплението.
Синоними: крепост, твърдина, цитадела, бастион, кале, пост, позиция, форт укрепление, укреплението, укрепления, укрепленията

укрепнеш, мин. св. укрепнах, мин. прич. укре`пнал, св. — вж. [[укрепвам 1_ . укрепна, укрепнем, укрепнеш, укрепнете, укрепне, укрепнат, укрепнах, укрепнахме, укрепна, укрепнахте, укрепна, укрепнаха, укрепнех, укрепнехме, укрепнеше, укрепнехте, укрепнеше, укрепнеха, укрепнал съм, укрепнала съм, укрепнало съм, укрепнали сме, укрепнал си, укрепнала си, укрепнало си, укрепнали сте, укрепнал е, укрепнала е, укрепнало е, укрепнали са, бях укрепнал, бях укрепнала, бях укрепнало, бяхме укрепнали, беше укрепнал, беше укрепнала, беше укрепнало, бяхте укрепнали, беше укрепнал, беше укрепнала, беше укрепнало, бяха укрепнали, ще укрепна, ще укрепнем,

укрепиш, мин. св. укрепих, мин. прич. укрепи`л, св. — вж. [[укрепвам 2_ . укрепя, укрепим, укрепиш, укрепите, укрепи, укрепят, укрепих, укрепихме, укрепи, укрепихте, укрепи, укрепиха, укрепях, укрепяхме, укрепеше, укрепяхте, укрепеше, укрепяха, укрепил съм, укрепила съм, укрепило съм, укрепили сме, укрепил си, укрепила си, укрепило си, укрепили сте, укрепил е, укрепила е, укрепило е, укрепили са, бях укрепил, бях укрепила, бях укрепило, бяхме укрепили, беше укрепил, беше укрепила, беше укрепило, бяхте укрепили, беше укрепил, беше укрепила, беше укрепило, бяха укрепили, ще укрепя, ще укрепим, ще укрепиш, ще укрепите, ще укрепи, ще укрепят, ще

укрепя`ваш, несв. Укрепвам.
Синоними: споявам, свързвам, затвърдявам, обединявам, усилвам, подсилвам укрепявам, укрепяваме, укрепяваш, укрепявате, укрепява, укрепяват, укрепявах, укрепявахме, укрепява, укрепявахте, укрепява, укрепяваха, укрепявах, укрепявахме, укрепяваше, укрепявахте, укрепяваше, укрепяваха, укрепявал съм, укрепявала съм, укрепявало съм, укрепявали сме, укрепявал си, укрепявала си, укрепявало си, укрепявали сте, укрепявал е, укрепявала е, укрепявало е, укрепявали са, бях укрепявал, бях укрепявала, бях укрепявало, бяхме укрепявали, беше укрепявал, беше укрепявала, беше укрепявало, бяхте укрепявали, беше укрепявал, беше укрепявала, беше укре

укриваш, несв. и укрия, св.; Кого, какво.
1. Слагам на тайно място; скривам. Укривам крадени вещи. Укривам нелегални в дома си.
2. Не заявявам, не декларирам, не изказвам, не издавам; прикривам. Укривам доходи. Укривам престъпления. Укривам крадците.
укривам се/укрия се. — Скривам се от властите, полицията (поради извършена нередност, когато ме търсят).
същ. укри`ване, ср.
Синоними: крия, прикривам, закривам, скривам, тая, затайвам, притайвам, пазя, запазвам, опазвам, скътвам, прикътвам, приютявам, подслонявам, давам подслон укривам, укриваме, укриваш, укривате, укрива, укриват, укривах, укривахме, укрива, укривахте, укрива, укриваха, укривах, укривахме, укриваше, укривахте, укриваше, укриваха, укривал съм, укривала съм, укривало съм, укривали сме, укривал си, укривала си, укривало си, укривали сте, укривал е, укривала е, укривало е, укривали са, бях укривал, бях укривала, бях укривало, бяхме укривали, беше укривал, беше укривала, беше укривало, бяхте укривали, беше укривал, беше укривала, беше укривало, бяха укривали, ще укривам, ще укриваме, ще укриваш, ще укривате, ще укрива, ще укрива

вж. укри`вам укриване, укриването, укривания, укриванията

мн. укри`тия, ср. Съоръжение или място, което служи за укриване. Оградата ми служи за укритие. Строя укрития. Противоатомни укрития.
Синоними: подслон, заслон, закътано място, убежище, скривалище, приют, навес укритие, укритието, укрития, укритията

укриеш, мин. св. укрих, мин. прич. укри`л, св. — вж. укривам. укрия, укрием, укриеш, укриете, укрие, укрият, укрих, укрихме, укри, укрихте, укри, укриха, укриех, укриехме, укриеше, укриехте, укриеше, укриеха, укрил съм, укрила съм, укрило съм, укрили сме, укрил си, укрила си, укрило си, укрили сте, укрил е, укрила е, укрило е, укрили са, бях укрил, бях укрила, бях укрило, бяхме укрили, беше укрил, беше укрила, беше укрило, бяхте укрили, беше укрил, беше укрила, беше укрило, бяха укрили, ще укрия, ще укрием, ще укриеш, ще укриете, ще укрие, ще укрият, ще съм укрил, ще съм укрила, ще съм укрило, ще сме укрили, ще си укрил, ще си укрила, ще си у

укротителят, укротителя, мн. укроти`тели, м. Човек, който укротява; звероукротител. укротител, укротителя, укротителят, укротители, укротителите, укротители, укротителю

мн. укроти`телки, ж. Жена укротител. укротителка, укротителката, укротителки, укротителките

укротиш, мин. св. укротих, мин. прич. укроти`л, св. — вж. укротявам. укротя, укротим, укротиш, укротите, укроти, укротят, укротих, укротихме, укроти, укротихте, укроти, укротиха, укротях, укротяхме, укротеше, укротяхте, укротеше, укротяха, укротил съм, укротила съм, укротило съм, укротили сме, укротил си, укротила си, укротило си, укротили сте, укротил е, укротила е, укротило е, укротили са, бях укротил, бях укротила, бях укротило, бяхме укротили, беше укротил, беше укротила, беше укротило, бяхте укротили, беше укротил, беше укротила, беше укротило, бяха укротили, ще укротя, ще укротим, ще укротиш, ще укротите, ще укроти, ще укротят, ще

укротяваш, несв. и укротя, св.; Кого, какво. Умирявам, обуздавам, успокоявам. Укротявам буйното дете. Укроти разгневените животни. Укротява разигралия се кон. Укротявам разгневената тълпа.
укротявам се/укротя се. 1. — Ставам кротък, смирен, послушен.
2. Прен. Ставам тих, спокоен. Вятърът се укроти и спря. Морето се укроти, утихна.
същ. укротя`ване, ср.
Синоними: обуздавам, успокоявам, усмирявам, смирявам, уталожвам, подчинявам, покорявам, задържам, въздържам, озаптявам, омилостивявам, спирам, сдържам, опитомявам, дресирам, обучавам, тренирам, преодолявам, надделявам над, побеждавам, надвивам, умирявам, изглаждам, помирявам укротявам, укротяваме, укротяваш, укротявате, укротява, укротяват, укротявах, укротявахме, укротява, укротявахте, укротява, укротяваха, укротявах, укротявахме, укротяваше, укротявахте, укротяваше, укротяваха, укротявал съм, укротявала съм, укротявало съм, укротявали сме, укротявал си, укротявала си, укротявало си, укротявали сте, укротявал е, укротявала е, укротявало е, укротявали са, бях укротявал, бях укротявала, бях укротявало, бяхме укротявали, беше укротявал, беше укротявала, беше укротявало, бяхте укротявали, беше укротявал, беше укротявала, беше укро

вж. укротя`вам
Синоними: успокояване, усмиряване, изглаждане, помиряване, помирение укротяване, укротяването, укротявания, укротяванията

старин.
къшей хляб