удава ми се
несв. удаде ми се
1. Природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и се да шие.
2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да купя билети.
Пада ми се сгоден момент. Удаде ми се да се запозная с него.

заб. удава да не се бърка с отдава и с удавя имат различно смислово значение.
вж. отдава
вж. удавя

мн. уда`вници, м. Човек, който се дави във водата или се е удавил. Спасявам удавник. Извадиха удавника. удавник, удавника, удавникът, удавници, удавниците, удавници, удавнико

мн. уда`вници, ж. Жена удавник. удавница, удавницата, удавници, удавниците

удавиш, мин. св. удавих, мин. прич. уда`вил, св. — вж. удавям. удавя, удавим, удавиш, удавите, удави, удавят, удавих, удавихме, удави, удавихте, удави, удавиха, удавех, удавехме, удавеше, удавехте, удавеше, удавеха, удавил съм, удавила съм, удавило съм, удавили сме, удавил си, удавила си, удавило си, удавили сте, удавил е, удавила е, удавило е, удавили са, бях удавил, бях удавила, бях удавило, бяхме удавили, беше удавил, беше удавила, беше удавило, бяхте удавили, беше удавил, беше удавила, беше удавило, бяха удавили, ще удавя, ще удавим, ще удавиш, ще удавите, ще удави, ще удавят, ще съм удавил, ще съм удавила, ще съм удавило, ще сме уда

удавяш, несв. и удавя, св.
1. Кого. Умъртвявам, като държа потопен в течност или причинявам потапяне.
2. Какво. Правя да се облеят растения с вода. Дъждовете удавиха зелето.
3. Прен. Какво. Обраствам, задушавам, преча да расте. Плевелите са удавили лука.
4. Прен. Разг. Кого. Затрупвам, отрупвам (с изобилие от нещо). Там могат да те удавят с банани. Ще те удавя с пари.
5. Прен. Какво. За животно — удушавам. Лисицата удавила две кокошки.
удавям се/удавя се. — Умирам след потапяне във вода.
* Удавям/удавя (някого) в капка вода. — Бих навредил на някого по всякакъв начин. удавям, удавяме, удавяш, удавяте, удавя, удавят, удавях, удавяхме, удавя, удавяхте, удавя, удавяха, удавях, удавяхме, удавяше, удавяхте, удавяше, удавяха, удавял съм, удавяла съм, удавяло съм, удавяли сме, удавял си, удавяла си, удавяло си, удавяли сте, удавял е, удавяла е, удавяло е, удавяли са, бях удавял, бях удавяла, бях удавяло, бяхме удавяли, беше удавял, беше удавяла, беше удавяло, бяхте удавяли, беше удавял, беше удавяла, беше удавяло, бяха удавяли, ще удавям, ще удавяме, ще удавяш, ще удавяте, ще удавя, ще удавят, ще съм удавял, ще съм удавяла, ще съм удавяло, ще см

мн. удари, (два) удара, м.
1. Силен тласък по някого или по нещо; сблъсък. Нанасям юмручен удар. Събори го с два удара. С два удара изкърти вратата. Удар по главата.
2. Звукът от стълкновение със сила. Ечат удари на брадва. Чувам ударите на часовника.
3. Мощно нападение във война, както и голяма загуба за врага. Организирам удар. Нанасям/понасям голям удар.
4. Прен. Умишлени действия против някого; поражение в кариерата; неуспех.
5. Прен. Голямо нещастие, несполука, беда. Смъртта на баща и</em> <em>беше голям удар за нея. С изневярата си</em> <em>и нанесе истински удар. Понасям ударите на съдбата.
6. Прен. Кръвоизлив в мозъка, както и сърдечен инфаркт. Получавам удар.
Синоними: замах, атака, натиск, напор, напън, тласък, сблъсък, схватка, бой, стълкновение, нападение, среща, загуба, съкрушение, разгром, сътресение, трус, припадък, замерване, биене, пердашене, обстрелване, разтърсване, сблъскване, ръгване, мушване, пробождане, промушване, счупване, катастрофа, бутане, бутване, трясък, дрънчене удар, удара, ударът, удари, ударите, удара

ударваш, несв. и ударя, св.; Кого, какво. Удрям веднъж или няколко пъти по веднъж. Ударвам го и бягам. удремвам се удремваш се, несв. Удрямвам се. удремя се удремеш се, мин. св. удрямах се, мин. прич. удрямал се, св. — вж. удрямвам се.

ударна, ударно, мн. ударни, прил.<br />1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). <em>Ударни инструменти.</em><br />2. Който е свързан с нанасяне на решаващ удар (в 3 знач.). <em>Ударна дивизия. Ударен час.</em><br />3. Остар. Който е първи при извършване на работа. <em>Ударна бригада.</em><br />* <em>Ударна вълна.</em> — Спец. Разпространяваща се със свръхзвукова скорост преходна област, в която се увеличава рязко налягането и температурата на веществата и която възниква при взрив; може да поразява хора и животни и да разрушава. <br /><br />----<br /><br />ударена, ударено, мн. ударени, прил.
1. Който е получил удар (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Разг. Който е ранен или убит. Птицата е ударена, но не е убита.
3. Спец. В езикознанието — който е под ударение. Ударена сричка.
* Правя се на ударен. — Разг. Правя се, че не разбирам, защото не ми е изгодно.
Синоними: смахнат, шантав, щурав ударен, ударния, ударният, ударна, ударната, ударно, ударното, ударни, ударните

ударна, ударно, мн. ударни, прил.<br />1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). <em>Ударни инструменти.</em><br />2. Който е свързан с нанасяне на решаващ удар (в 3 знач.). <em>Ударна дивизия. Ударен час.</em><br />3. Остар. Който е първи при извършване на работа. <em>Ударна бригада.</em><br />* <em>Ударна вълна.</em> — Спец. Разпространяваща се със свръхзвукова скорост преходна област, в която се увеличава рязко налягането и температурата на веществата и която възниква при взрив; може да поразява хора и животни и да разрушава. <br /><br />----<br /><br />ударена, ударено, мн. ударени, прил.
1. Който е получил удар (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Разг. Който е ранен или убит. Птицата е ударена, но не е убита.
3. Спец. В езикознанието — който е под ударение. Ударена сричка.
* Правя се на ударен. — Разг. Правя се, че не разбирам, защото не ми е изгодно.
Синоними: смахнат, шантав, щурав ударен, ударения, удареният, ударена, ударената, ударено, удареното, ударени, ударените

мн. ударе`ния, ср.
1. Изговаряне на една сричка в думата с по-голяма сила на гласа, както и писменият знак за него. Под ударение.
2. Прен. Подчертаване на нещо, наблягане. На тази част от работата трябва да поставим ударение.
Синоними: акцент, произношение, наблягане, натъртване, подчертаване, емфаза, емфатичност, подчертаност, изтъкване ударение, ударението, ударения, ударенията

мн. у`дарници, м. Остар. Работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование.
Синоними: първенец, отличник, челник, активист, петле, чакмак ударник, ударника, ударникът, ударници, ударниците, ударници, ударнико

мн. у`дарници, м. Остар. Работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование.
Синоними: първенец, отличник, челник, активист, петле, чакмак ударник, ударника, ударникът, ударници, ударниците, ударника

мн. у`дарнички, ж. Жена ударник. ударничка, ударничката, ударнички, ударничките

удариш, мин. св. ударих, мин. прич. уда`рил, св. — вж. удрям. ударя, ударим, удариш, ударите, удари, ударят, ударих, ударихме, удари, ударихте, удари, удариха, ударех, ударехме, удареше, ударехте, удареше, удареха, ударил съм, ударила съм, ударило съм, ударили сме, ударил си, ударила си, ударило си, ударили сте, ударил е, ударила е, ударило е, ударили са, бях ударил, бях ударила, бях ударило, бяхме ударили, беше ударил, беше ударила, беше ударило, бяхте ударили, беше ударил, беше ударила, беше ударило, бяха ударили, ще ударя, ще ударим, ще удариш, ще ударите, ще удари, ще ударят, ще съм ударил, ще съм ударила, ще съм ударило, ще сме уда

удачна, удачно, мн. удачни, прил.<br />1. Който е успешен, благополучен. <em>Удачна сделка. Удачно пътуване.</em><br />2. Който е сполучлив, подходящ. <em>Удачен избор.</em><br />нареч. удачно.
Синоними: успешен, благополучен, добър, резултатен, сполучлив, благоприятен, уместен, подходящ, добре подбран удачен, удачния, удачният, удачна, удачната, удачно, удачното, удачни, удачните

удвоена, удвоено, мн. удвое`ни, прил. Който е два пъти по-голям, по-силен. Удвоени усилия.
Синоними: усилен, засилен, подсилен, увеличен, двоен удвоен, удвоения, удвоеният, удвоена, удвоената, удвоено, удвоеното, удвоени, удвоените

удвоиш, мин. св. удвоих, мин. прич. удвои`л, св. — вж. удвоявам. удвоя, удвоим, удвоиш, удвоите, удвои, удвоят, удвоих, удвоихме, удвои, удвоихте, удвои, удвоиха, удвоях, удвояхме, удвоеше, удвояхте, удвоеше, удвояха, удвоил съм, удвоила съм, удвоило съм, удвоили сме, удвоил си, удвоила си, удвоило си, удвоили сте, удвоил е, удвоила е, удвоило е, удвоили са, бях удвоил, бях удвоила, бях удвоило, бяхме удвоили, беше удвоил, беше удвоила, беше удвоило, бяхте удвоили, беше удвоил, беше удвоила, беше удвоило, бяха удвоили, ще удвоя, ще удвоим, ще удвоиш, ще удвоите, ще удвои, ще удвоят, ще съм удвоил, ще съм удвоила, ще съм удвоило, ще сме удв

удвояваш, несв. и удвоя, св.; какво. Правя да стане два пъти по-силен, по-голям. Удвоявам парите си.
удвоявам се/удвоя се. — Ставам два пъти по-силен, по-голям.
същ. удвоя`ване, ср.
Синоними: дублирам, усилвам, подсилвам, увеличавам, прибавям, умножавам удвоявам, удвояваме, удвояваш, удвоявате, удвоява, удвояват, удвоявах, удвоявахме, удвоява, удвоявахте, удвоява, удвояваха, удвоявах, удвоявахме, удвояваше, удвоявахте, удвояваше, удвояваха, удвоявал съм, удвоявала съм, удвоявало съм, удвоявали сме, удвоявал си, удвоявала си, удвоявало си, удвоявали сте, удвоявал е, удвоявала е, удвоявало е, удвоявали са, бях удвоявал, бях удвоявала, бях удвоявало, бяхме удвоявали, беше удвоявал, беше удвоявала, беше удвоявало, бяхте удвоявали, беше удвоявал, беше удвоявала, беше удвоявало, бяха удвоявали, ще удвоявам, ще удвояв

вж. удвоя`вам удвояване, удвояването, удвоявания, удвояванията

удебелиш, мин. св. удебелих, мин. прич. удебели`л, св. — вж. удебелявам. удебеля, удебелим, удебелиш, удебелите, удебели, удебелят, удебелих, удебелихме, удебели, удебелихте, удебели, удебелиха, удебелях, удебеляхме, удебелеше, удебеляхте, удебелеше, удебеляха, удебелил съм, удебелила съм, удебелило съм, удебелили сме, удебелил си, удебелила си, удебелило си, удебелили сте, удебелил е, удебелила е, удебелило е, удебелили са, бях удебелил, бях удебелила, бях удебелило, бяхме удебелили, беше удебелил, беше удебелила, беше удебелило, бяхте удебелили, беше удебелил, беше удебелила, беше удебелило, бяха удебелили, ще удебеля, ще удебелим,

удебеляваш, несв. и удебеля, св.; какво. Правя да стане по-дебел (линия, черта и др.). удебелявам, удебеляваме, удебеляваш, удебелявате, удебелява, удебеляват, удебелявах, удебелявахме, удебелява, удебелявахте, удебелява, удебеляваха, удебелявах, удебелявахме, удебеляваше, удебелявахте, удебеляваше, удебеляваха, удебелявал съм, удебелявала съм, удебелявало съм, удебелявали сме, удебелявал си, удебелявала си, удебелявало си, удебелявали сте, удебелявал е, удебелявала е, удебелявало е, удебелявали са, бях удебелявал, бях удебелявала, бях удебелявало, бяхме удебелявали, беше удебелявал, беше удебелявала, беше удебелявало, бяхте удебелявали, б

удесеториш, мин. св. удесеторих, мин. прич. удесетори`л, св. — вж. удесеторявам. удесеторя, удесеторим, удесеториш, удесеторите, удесетори, удесеторят, удесеторих, удесеторихме, удесетори, удесеторихте, удесетори, удесеториха, удесеторях, удесеторяхме, удесетореше, удесеторяхте, удесетореше, удесеторяха, удесеторил съм, удесеторила съм, удесеторило съм, удесеторили сме, удесеторил си, удесеторила си, удесеторило си, удесеторили сте, удесеторил е, удесеторила е, удесеторило е, удесеторили са, бях удесеторил, бях удесеторила, бях удесеторило, бяхме удесеторили, беше удесеторил, беше удесеторила, беше удесеторило, бяхте удесеторили, беш

удесеторяваш, несв. и удесеторя, св.; какво. Правя да стане десет пъти по-голям, по-силен. Удесеторявам вложените средства.
удесеторявам се/удесеторя се. — Ставам десет пъти по-голям, по-силен и др. Заплатите се удесеториха. удесеторявам, удесеторяваме, удесеторяваш, удесеторявате, удесеторява, удесеторяват, удесеторявах, удесеторявахме, удесеторява, удесеторявахте, удесеторява, удесеторяваха, удесеторявах, удесеторявахме, удесеторяваше, удесеторявахте, удесеторяваше, удесеторяваха, удесеторявал съм, удесеторявала съм, удесеторявало съм, удесеторявали сме, удесеторявал си, удесеторявала си, удесеторявало си, удесеторявали сте, удесеторявал е, удесеторявала е, удесеторявало е, удесеторявали са, бях удесеторявал, бях удесеторявала, бях удесеторявало, бяхме удесеторявали

удивена, удивено, мн. удивени, прил. Който е учуден, смаян, изненадан. <em>Удивен от силата на вятъра.</em><br />нареч. удивено.
Синоними: учуден, изненадан, смаян, изумен, пленен, възхитен, поразен, захласнат, слисан удивен, удивения, удивеният, удивена, удивената, удивено, удивеното, удивени, удивените

вж. удиве`н

удивителна, удивително, мн. удиви`телни, прил. Който буди удивление; чуден, странен. Удивителна красота. Удивителни традиции.
* Удивителен знак. — Спец. Препинателен знак, поставян в края на изречение, което изразява заповед или чувство.
Синоними: учудващ, прелестен, прекрасен, очарователен, омаен, пленителен, чуден, възхитителен, дивен, поразителен, изумителен, нечут, чудесен, необикновен, чудноват, забележителен, приказен, баснословен, фантастичен, феноменален, неочакван, непредвиден, невероятен, изненадващ, захласващ, огромен, знаменит, славен, недействителен, шеметен, зашеметяващ, глупав, лекомислен, краен удивителен, удивителния, удивителният, удивителна, удивителната, удивително, удивителното, удивителни, удивителните

ср., само ед.
1. Почуда, изненада, смайване. Изпитвам голямо удивление от умението на животното.
2. Възхищение, захлас. Удивление пред красотата на момичето. Удивление пред красотата на изгрева.
Синоними: захлас, учудване, изненада, почуда, слисване, изумление, възхищение, възхита, сюрприз, смайване удивление, удивлението, удивления, удивленията

удивляваш, несв. и удивя, св.; Кого.
1. Предизвиквам почуда, смайване. Удивлявам всички с познанията си.
2. Предизвиквам възхищение, възторг, захлас. Удивлява всички мъже с хубостта си.
удивлявам се/удивя се. — Учудвам се, смайвам се.
Синоними: чудя, учудвам, смайвам, списвам, заслепявам, пленявам, поразявам, озадачавам, изумявам, изненадвам, възхищавам, сюрпризирам, слисвам удивлявам, удивляваме, удивляваш, удивлявате, удивлява, удивляват, удивлявах, удивлявахме, удивлява, удивлявахте, удивлява, удивляваха, удивлявах, удивлявахме, удивляваше, удивлявахте, удивляваше, удивляваха, удивлявал съм, удивлявала съм, удивлявало съм, удивлявали сме, удивлявал си, удивлявала си, удивлявало си, удивлявали сте, удивлявал е, удивлявала е, удивлявало е, удивлявали са, бях удивлявал, бях удивлявала, бях удивлявало, бяхме удивлявали, беше удивлявал, беше удивлявала, беше удивлявало, бяхте удивлявали, беше удивлявал, беше удивлявала, беше удив

удивиш, мин. св. удивих, мин. прич. удиви`л, св. — вж. удивлявам. удивя, удивим, удивиш, удивите, удиви, удивят, удивих, удивихме, удиви, удивихте, удиви, удивиха, удивях, удивяхме, удивеше, удивяхте, удивеше, удивяха, удивил съм, удивила съм, удивило съм, удивили сме, удивил си, удивила си, удивило си, удивили сте, удивил е, удивила е, удивило е, удивили са, бях удивил, бях удивила, бях удивило, бяхме удивили, беше удивил, беше удивила, беше удивило, бяхте удивили, беше удивил, беше удивила, беше удивило, бяха удивили, ще удивя, ще удивим, ще удивиш, ще удивите, ще удиви, ще удивят, ще съм удивил, ще съм удивила, ще съм удивило, ще сме уди

удивя`ваш, несв. Удивлявам. удивявам, удивяваме, удивяваш, удивявате, удивява, удивяват, удивявах, удивявахме, удивява, удивявахте, удивява, удивяваха, удивявах, удивявахме, удивяваше, удивявахте, удивяваше, удивяваха, удивявал съм, удивявала съм, удивявало съм, удивявали сме, удивявал си, удивявала си, удивявало си, удивявали сте, удивявал е, удивявала е, удивявало е, удивявали са, бях удивявал, бях удивявала, бях удивявало, бяхме удивявали, беше удивявал, беше удивявала, беше удивявало, бяхте удивявали, беше удивявал, беше удивявала, беше удивявало, бяха удивявали, ще удивявам, ще удивяв

удобна, удобно, мн. удобни, прил.<br />1. За дом, хотел и др. — който е добър, пригоден, приятен за живеене. <em>Удобна къща. Удобна баня.</em><br />2. За дрехи, обувки, мебели и др. — който е мек, добър за използване; не убива, не притеснява.<br />3. Прен. За време, случай, обстоятелство — който е подходящ, благоприятен. <em>Случвам удобния момент. Изтървах удобния случай. Намирам удобно време за разговор.</em><br />4. Прен. С отрицание. За въпрос, тон и др. — който е тактичен, навременен, дискретен. <em>Въпросът не е удобен за момента.</em><br />нареч. удобно. Седя удобно.
* Не ми е удобно. — Не се чувствам добре, нещо ми пречи, притеснява ме. Не ми е удобно да спя на това легло. Не ми е удобно да задавам такъв деликатен въпрос.
Синоними: лек, лесен, практичен, сгоден, пригоден, полезен, благоприятен, подходящ, съответен, приемлив, уместен, навременен, комфортен, луксозен, приятен, изгоден, годен, съответствуващ, добър, подобаващ, надлежен, уютен, охолен, топъл удобен, удобния, удобният, удобна, удобната, удобно, удобното, удобни, удобните

вж. удо`бен

мн. удо`бства, ср.
1. Приспособление, разположение и др., което прави живота по-лек, по-приятен. Създавам си удобства в жилището. Централното отопление е голямо удобство.
2. Само ед. Чувство на спокойствие, сгода, доволство. Той я придружава за нейно удобство.
Синоними: сгода, леснота, улеснение, практичност, предимство, комфорт, лукс, спокойствие, свобода, ширина, рахатлък удобство, удобството, удобства, удобствата

удовлетворена, удовлетворено, мн. удовлетворени, прил. Който е получил удовлетворение. <em>Искането ми е удовлетворено.</em><br />същ. удовлетвореност, удовлетвореността`, ж.
Синоними: задоволен, наситен, преситен, доволен, уважен, зачетен, признат удовлетворен, удовлетворения, удовлетвореният, удовлетворена, удовлетворената, удовлетворено, удовлетвореното, удовлетворени, удовлетворените

ср., само ед.
1. Удовлетворяване.
2. Задоволство, доволство от осъществени стремежи, желания.
3. Уважение, признаване на заслуги.
Синоними: задоволство, доволство, компенсация, възнаграждение, обезщетение, задоволяване, насищане, уважение, признаване удовлетворение, удовлетворението, удовлетворения, удовлетворенията

вж. удовлетворе`н
Синоними: задоволеност, задоволство, удовлетворение, доволство, насита, наситеност удовлетвореност, удовлетвореността, удовлетворености, удовлетвореностите

удовлетворителна, удовлетворително, мн. удовлетворителни, прил. Който носи удовлетворение; задоволителен. <em>Получава удовлетворителни оценки.</em><br />нареч. удовлетворително. Владее езика удовлетворително.
Синоними: задоволителен, добър, среден, достатъчен, сносен удовлетворителен, удовлетворителния, удовлетворителният, удовлетворителна, удовлетворителната, удовлетворително, удовлетворителното, удовлетворителни, удовлетворителните

вж. удовлетвори`телен
Синоними: сносно, доста добре, задоволително

удовлетвориш, мин. св. удовлетворих, мин. прич. удовлетвори`л, св. — вж. удовлетворявам. удовлетворя, удовлетворим, удовлетвориш, удовлетворите, удовлетвори, удовлетворят, удовлетворих, удовлетворихме, удовлетвори, удовлетворихте, удовлетвори, удовлетвориха, удовлетворях, удовлетворяхме, удовлетвореше, удовлетворяхте, удовлетвореше, удовлетворяха, удовлетворил съм, удовлетворила съм, удовлетворило съм, удовлетворили сме, удовлетворил си, удовлетворила си, удовлетворило си, удовлетворили сте, удовлетворил е, удовлетворила е, удовлетворило е, удовлетворили са, бях удовлетворил, бях удовлетворила, бях удовлетворило, бяхме удовлетворили, б

удовлетворяваш, несв. и удовлетворя, св.
1. Какво. Задоволявам. Удовлетворявам жаждата си. Удовлетворявам молбата и`.
2. Кого. Оказвам се напълно подходящ за случая или напълно достатъчен, справедлив.
Синоними: задоволявам, насищам, утолявам, възнаграждавам, компенсирам, уважавам, зачитам, признавам, изпълнявам, вземам под внимание, разрешавам, глезя, разглезвам, угаждам на, достатъчен съм, стигам, харесвам се, нравя се, доставям удоволствие, угаждам удовлетворявам, удовлетворяваме, удовлетворяваш, удовлетворявате, удовлетворява, удовлетворяват, удовлетворявах, удовлетворявахме, удовлетворява, удовлетворявахте, удовлетворява, удовлетворяваха, удовлетворявах, удовлетворявахме, удовлетворяваше, удовлетворявахте, удовлетворяваше, удовлетворяваха, удовлетворявал съм, удовлетворявала съм, удовлетворявало съм, удовлетворявали сме, удовлетворявал си, удовлетворявала си, удовлетворявало си, удовлетворявали сте, удовлетворявал е, удовлетворявала е, удовлетворявало е, удовлетворявали са, бях удовле

мн. удово`лствия, ср.
1. Само ед. Приятно чувство, радост, наслаждение (от успех, преживяване, удовлетвореност и др.).
2. Развлечение, забава, веселие. Харча пари за удоволствия. Живея без всякакви удоволствия.
* С удоволствие. — Формула в речевия етикет в отговор на молба, желание — с най-голямо желание. Би ли ми отворил вратата? — С удоволствие.
Синоними: наслада, кеф, задоволство, доволство, радост, наслаждение, приятност, развлечение, забавление, забава, игра, веселие, сладост, сладина, хатър, угода, занимание удоволствие, удоволствието, удоволствия, удоволствията

мн. удостовере`ния, ср.
1. Документ, който доказва, показва нещо. Удостоверение за правоспособност на шофьор. Удостоверение за раждане.
2. Удостоверяване.
Синоними: уверение, свидетелство, доказателство, документ удостоверение, удостоверението, удостоверения, удостоверенията

удостовериш, мин. св. удостоверих, мин. прич. удостовери`л, св. — вж. удостоверявам. удостоверя, удостоверим, удостовериш, удостоверите, удостовери, удостоверят, удостоверих, удостоверихме, удостовери, удостоверихте, удостовери, удостовериха, удостоверях, удостоверяхме, удостовереше, удостоверяхте, удостовереше, удостоверяха, удостоверил съм, удостоверила съм, удостоверило съм, удостоверили сме, удостоверил си, удостоверила си, удостоверило си, удостоверили сте, удостоверил е, удостоверила е, удостоверило е, удостоверили са, бях удостоверил, бях удостоверила, бях удостоверило, бяхме удостоверили, беше удостоверил, беше удостоверила, б

удостоверяваш, несв. и удостоверя, св. Свидетелствам, доказвам, показвам. Документът удостоверява образованието. Свидетелите удостовериха деянието.
същ. удостоверя`ване, ср.
Синоними: потвърждавам, свидетелствувам, засвидетелствувам, доказвам, уверявам, установявам, сигурен съм, гарантирам удостоверявам, удостоверяваме, удостоверяваш, удостоверявате, удостоверява, удостоверяват, удостоверявах, удостоверявахме, удостоверява, удостоверявахте, удостоверява, удостоверяваха, удостоверявах, удостоверявахме, удостоверяваше, удостоверявахте, удостоверяваше, удостоверяваха, удостоверявал съм, удостоверявала съм, удостоверявало съм, удостоверявали сме, удостоверявал си, удостоверявала си, удостоверявало си, удостоверявали сте, удостоверявал е, удостоверявала е, удостоверявало е, удостоверявали са, бях удостоверявал, бях удостоверявала, бях

вж. удостоверя`вам
Синоними: заверяване, заверка, засвидетелствуване удостоверяване, удостоверяването, удостоверявания, удостоверяванията

удостоиш, мин. св. удостоих, мин. прич. удостоил, св. — вж. удостоявам. удостоя, удостоим, удостоиш, удостоите, удостои, удостоят, удостоих, удостоихме, удостои, удостоихте, удостои, удостоиха, удостоях, удостояхме, удостоеше, удостояхте, удостоеше, удостояха, удостоил съм, удостоила съм, удостоило съм, удостоили сме, удостоил си, удостоила си, удостоило си, удостоили сте, удостоил е, удостоила е, удостоило е, удостоили са, бях удостоил, бях удостоила, бях удостоило, бяхме удостоили, беше удостоил, беше удостоила, беше удостоило, бяхте удостоили, беше удостоил, беше удостоила, беше удостоило, бяха удостоили, ще удостоя, ще удостоим, уединя се уединиш се, мин. св. уединих се, мин. прич. уединил се, св. — вж. уединявам се. уединя, уединим, уединиш, уедините, уедини, уединят, уединих, уединихме, уедини, уединихте, уедини, уединиха, уединях, уединяхме, уединеше, уединяхте, уединеше, уединяха, уединил съм, уединила съм, уединило съм, уединили сме, уединил си, уединила си, уединило си, уединили сте, уединил е, уединила е, уединило е, уединили са, бях уединил, бях уединила, бях уединило, бяхме уединили, беше уединил, беше уединила, беше уединило, бяхте уединили, беше уединил, беше уединила, беше уединило, бяха уединили, ще уединя, ще уединим, ще уединиш, ще уедините, ще уедини, ще уединят, ще

удостояваш, несв. и удостоя, св.; Кого.
1. Награждавам за заслуги. Удостоявам със звание.
2. Зачитам, показвам внимание; смятам за достоен. Удостоявам с присъствие. Удостоявам с покана. Удостоявам с внимание. Удостоявам с поглед.
същ. удостоя`ване, ср.
Синоними: зачитам, благоволя, тача, уважавам, обръщам внимание, облагородявам, въздигам удостоявам, удостояваме, удостояваш, удостоявате, удостоява, удостояват, удостоявах, удостоявахме, удостоява, удостоявахте, удостоява, удостояваха, удостоявах, удостоявахме, удостояваше, удостоявахте, удостояваше, удостояваха, удостоявал съм, удостоявала съм, удостоявало съм, удостоявали сме, удостоявал си, удостоявала си, удостоявало си, удостоявали сте, удостоявал е, удостоявала е, удостоявало е, удостоявали са, бях удостоявал, бях удостоявала, бях удостоявало, бяхме удостоявали, беше удостоявал, беше удостоявала, беше удостоявало, бяхте удостоявали, б

вж. удостоя`вам
Синоними: внимание, почитание, зачитане, уважение, отличаване, почест, присъждане, даване удостояване, удостояването, удостоявания, удостояванията

мн., удръжка, ж. Удържани от заплата или хонорар суми за данъци и други плащания. удрямвам се удрямваш се, несв. и удре`мя се, св. Разг. Клюмам, умърлушвам се, отчайвам се. Какво си се удрямал, да не са ти потънали гемиите?

удряш, несв. и ударя, св.
1. Кого, какво. Нанасям удар (в 1, 3 и 4 знач.). Удрям плесница на детето. Тази нощ ще ударим позициите на врага.
2. Издавам шум от удар, гръм; изтръгвам шум при удар. Часовникът удари три часа. Удари гръм. Удрям барабаните.
3. Разг. Какво. Ранявам или убивам (при лов). В неделя удари два заека.
4. Прен. Разг. Какво. Слагам или правя с удар, със силен замах, енергично. Удрям печат. Удрям подпис. Удрям един танц. Удрям му един смях. Удрям една ракия.
5. Прен. Разг. Какво. Спечелвам, получавам като подарък, с късмет. Удари голямата печалба. Удари шестица от тотото.
6. Прен. Нанасям поражение, обикн. върху отрицателни явления. Удрям по престъпността. Новото правителство удари (по) корупцията.
7. Прен. Кого/какво. За болест, слънчев удар — поразявам, увреждам. Болестта го удари в очите.
8. Прен. Кого. Бивам силен, осезателен. Миризмата ме удари силно. Удари го гъст лют дим. 9. Прен. Само несв. в трето лице. Разг. Прилича, отива към, наподобява. Удря на зелено. 10. Прен. Разг. Впускам се без задръжки (в нередни или престъпни действия). Удрям я на кражби. Удря я на алкохол.
удрям се/ударя се. 1. — Блъскам се (в нещо). Чантата се удря в гърба му.
2. Нанасям си удар, понасям удар. Ударих се в шкафа. Ударих се в ръката.
* Удрям/ударя ключа. — Заключвам.
* Удрям/ударя на камък. — Разг. Не успявам, получавам отказ за нещо.
* Удрям в очи. — Веднага се забелязвам, правя впечатление. Богатството удря в очи.
* Удрям/ударя кьоравото. — Разг. Успявам да спечеля нечестно.
* Удрям/ударя в кесията/джоба. — Разг.
1. Струвам много скъпо.
2. Ощетявам материално.
* Удрям си главата в стената. — Разг. Съжалявам горчиво.
Синоними: бия, набивам, блъскам, сблъсквам, нанасям удар, бъхтя, думкам, пердаша, напердашвам, лупам, тупам, натупвам, тепам, натепвам, цапардосвам, пляскам, праскам, чаткам, первам, хласвам, фрасвам, хлопвам, чуквам, шибам, нашибвам, вдигам ръка срещу, плющя, замахвам, малтретирам, бичувам, барабаня, тропам, чукам, бухам, сипя удари върху, разнебитвам, побеждавам, налагам, гърмя, изгърмявам, трещя, тряскам, изтрещявам, бумтя, буча, мушкам, пронизвам, нападам, повалям, убивам, счупвам, разбивам, съсипвам, правя негоден, улучвам, умервам, попадам в целта, почуквам, похлопвам, тропвам, потропвам удрям, удряме, удряш, удряте, удря, удрят, удрях, удряхме, удря, удряхте, удря, удряха, удрях, удряхме, удряше, удряхте, удряше, удряха, удрял съм, удряла съм, удряло съм, удряли сме, удрял си, удряла си, удряло си, удряли сте, удрял е, удряла е, удряло е, удряли са, бях удрял, бях удряла, бях удряло, бяхме удряли, беше удрял, беше удряла, беше удряло, бяхте удряли, беше удрял, беше удряла, беше удряло, бяха удряли, ще удрям, ще удряме, ще удряш, ще удряте, ще удря, ще удрят, ще съм удрял, ще съм удряла, ще съм удряло, ще сме удряли, ще си удрял, ще си удряла, ще си удряло, ще сте уд

удушиш, мин. св. удуших, мин. прич. удуши`л, св. — вж. удушавам. удуша, удушим, удушиш, удушите, удуши, удушат, удуших, удушихме, удуши, удушихте, удуши, удушиха, удушех, удушехме, удушеше, удушехте, удушеше, удушеха, удушил съм, удушила съм, удушило съм, удушили сме, удушил си, удушила си, удушило си, удушили сте, удушил е, удушила е, удушило е, удушили са, бях удушил, бях удушила, бях удушило, бяхме удушили, беше удушил, беше удушила, беше удушило, бяхте удушили, беше удушил, беше удушила, беше удушило, бяха удушили, ще удуша, ще удушим, ще удушиш, ще удушите, ще удуши, ще удушат, ще съм удушил, ще съм удушила, ще съм удушило, ще сме уду

удушаваш, несв. и удуша, св.; Кого, какво. Умъртвявам, като душа.
Синоними: задушавам, душа, задавям, заглушавам, сподавям, потушавам, смирявам, усмирявам, угасявам, не позволявам, не разрешавам, потискам, потъпквам, смачквам, унищожавам, давя се, задушавам се удушавам, удушаваме, удушаваш, удушавате, удушава, удушават, удушавах, удушавахме, удушава, удушавахте, удушава, удушаваха, удушавах, удушавахме, удушаваше, удушавахте, удушаваше, удушаваха, удушавал съм, удушавала съм, удушавало съм, удушавали сме, удушавал си, удушавала си, удушавало си, удушавали сте, удушавал е, удушавала е, удушавало е, удушавали са, бях удушавал, бях удушавала, бях удушавало, бяхме удушавали, беше удушавал, беше удушавала, беше удушавало, бяхте удушавали, беше удушавал, беше удушавала, беше удушавало, бяха удушавали, ще удушавам, ще удушав

уду`шваш, несв. Удушавам. удушвам, удушваме, удушваш, удушвате, удушва, удушват, удушвах, удушвахме, удушва, удушвахте, удушва, удушваха, удушвах, удушвахме, удушваше, удушвахте, удушваше, удушваха, удушвал съм, удушвала съм, удушвало съм, удушвали сме, удушвал си, удушвала си, удушвало си, удушвали сте, удушвал е, удушвала е, удушвало е, удушвали са, бях удушвал, бях удушвала, бях удушвало, бяхме удушвали, беше удушвал, беше удушвала, беше удушвало, бяхте удушвали, беше удушвал, беше удушвала, беше удушвало, бяха удушвали, ще удушвам, ще удушваме, ще удушваш, ще удушвате, ще удушва, ще удушва

удължиш, мин. св. удължих, мин. прич. удължи`л, св. — вж. удължавам. удължа, удължим, удължиш, удължите, удължи, удължат, удължих, удължихме, удължи, удължихте, удължи, удължиха, удължах, удължахме, удължеше, удължахте, удължеше, удължаха, удължил съм, удължила съм, удължило съм, удължили сме, удължил си, удължила си, удължило си, удължили сте, удължил е, удължила е, удължило е, удължили са, бях удължил, бях удължила, бях удължило, бяхме удължили, беше удължил, беше удължила, беше удължило, бяхте удължили, беше удължил, беше удължила, беше удължило, бяха удължили, ще удължа, ще удължим, ще удължиш, ще удължите, ще удължи, ще удължат, ще

удължаваш, несв. и удължа, св.; какво. Правя да стане по-дълъг (по размер, по време). Удължавам полата си. Удължавам ваканцията си. Удължавам удоволствието си.
удължавам се/удължа се. — Ставам по-дълъг (по размери, по време и др.). Денят се удължи.
същ. удължа`ване, ср.
Синоними: източвам, разтягам, опъвам, опвам, изопвам, раздърпвам, разширявам, изпъвам, проточвам, изтеглям, дърпам, тегля, разточвам, увеличавам, уголемявам, просрочвам, протакам, разтакавам, бавя, забавям, продължавам, отлагам, точа, отсрочвам, принаждам, притурям, наставям, развивам, провлачвам удължавам, удължаваме, удължаваш, удължавате, удължава, удължават, удължавах, удължавахме, удължава, удължавахте, удължава, удължаваха, удължавах, удължавахме, удължаваше, удължавахте, удължаваше, удължаваха, удължавал съм, удължавала съм, удължавало съм, удължавали сме, удължавал си, удължавала си, удължавало си, удължавали сте, удължавал е, удължавала е, удължавало е, удължавали са, бях удължавал, бях удължавала, бях удължавало, бяхме удължавали, беше удължавал, беше удължавала, беше удължавало, бяхте удължавали, беше удължавал, беше удължавала, беше удъл

вж. удължа`вам
Синоними: изтегляне, разтегляне, удълженост, продължаване, удължение, отсрочка, протакане, продължение удължаване, удължаването, удължавания, удължаванията

мн. удълже`ния, ср. Това, с което нещо се удължава.
Синоними: продължение, просрочване, отсрочване, пристрояване, пристройка, наставка, протакане, удължаване, продължаване, отсрочка удължение, удължението, удължения, удълженията

удължителят, удължителя, мн. удължители, (два) удължителя, м. Това, което служи за удължаване, което удължава. удължител, удължителя, удължителят, удължители, удължителите, удължителя

удържиш, мин. св. удържах, мин. прич. удържа`л, св. — вж. удържам. удържа, удържим, удържиш, удържите, удържи, удържат, удържах, удържахме, удържа, удържахте, удържа, удържаха, удържах, удържахме, удържеше, удържахте, удържеше, удържаха, удържал съм, удържала съм, удържало съм, удържали сме, удържал си, удържала си, удържало си, удържали сте, удържал е, удържала е, удържало е, удържали са, бях удържал, бях удържала, бях удържало, бяхме удържали, беше удържал, беше удържала, беше удържало, бяхте удържали, беше удържал, беше удържала, беше удържало, бяха удържали, ще удържа, ще удържим, ще удържиш, ще удържите, ще удържи, ще удържат, ще

удържаш, несв. и удържа, св.
1. Кого, какво. Едва успявам да държа нещо тежко. С мъка удържам тежкия куфар.
2. Кого, какво. Едва успявам да спра нещо силно, бързо; задържам. Едва удържам колата по надолнището. Удържам го да не си подаде оставката.
3. На кого/на какво. Успявам да противостоя; издържам. Платната едва удържаха на вятъра. Не можах да удържа на натиска.
4. Задържам част от сума; правя удръжка. Удържа пари за заема.
удържам се/удържа се. — Сдържам вътрешен напор, желание. Едва се удържах да не избухна. Удържам се да не се изсмея.
* Удържам/удържа обещание/дума. — Спазвам, изпълнявам обещанието си.
Синоними: държа, задържам, възпирам, спирам, сдържам, устоявам, упорствувам, издържам, търпя, изтърпявам, трая, изтрайвам, утрайвам, въздържам, държа се, не отстъпвам, изваждам, спадам, намалявам, приспадам, обуздавам, усмирявам, ограничавам, сподавям, овладявам удържам, удържаме, удържаш, удържате, удържа, удържат, удържах, удържахме, удържа, удържахте, удържа, удържаха, удържах, удържахме, удържаше, удържахте, удържаше, удържаха, удържал съм, удържала съм, удържало съм, удържали сме, удържал си, удържала си, удържало си, удържали сте, удържал е, удържала е, удържало е, удържали са, бях удържал, бях удържала, бях удържало, бяхме удържали, беше удържал, беше удържала, беше удържало, бяхте удържали, беше удържал, беше удържала, беше удържало, бяха удържали, ще удържам, ще удържаме, ще удържаш, ще удържате, ще удържа, ще удържа уединявам се уединяваш се, несв. и <em>_уединя се, св. Оттеглям се някъде сам; усамотявам се. Уединил се в монашеска килия._
прил. уединен, уединена, уединено, мн. уединени.
прил. уединеност, уединеността, ж. уединявам, уединяваме, уединяваш, уединявате, уединява, уединяват, уединявах, уединявахме, уединява, уединявахте, уединява, уединяваха, уединявах, уединявахме, уединяваше, уединявахте, уединяваше, уединяваха, уединявал съм, уединявала съм, уединявало съм, уединявали сме, уединявал си, уединявала си, уединявало си, уединявали сте, уединявал е, уединявала е, уединявало е, уединявали са, бях уединявал, бях уединявала, бях уединявало, бяхме уединявали, беше уединявал, беше уединявала, беше уединявало, бяхте уединявали, беше уединявал, беше уединявала, беше уеди