убедена, убедено, мн. убедени, прил.<br />1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо. <em>Убеден е, че трябва да следва право.</em><br />2. Който е твърд, непоколебим в отстояване на позиции или принципи. <em>Убеден демократ. Убеден комунист.</em><br />нареч. убедено.
същ. убеденост, убедеността, ж.
Синоними: уверен, твърдо убеден, положителен, сигурен, определен, решен, увещан, осъзнал, предуман, склонен, твърд, непоколебим, непоклатим убеден, убедения, убеденият, убедена, убедената, убедено, убеденото, убедени, убедените
вж. убеде`н
вж. убеде`н
Синоними: убеждение, разбиране, схващане, мнение, идея, мисъл, възглед, мироглед, идеология, вяра, увереност, съзнание, осъзнаване, впечатление, сигурност, несъмненост убеденост, убедеността, убедености, убеденостите
убедителна, убедително, мн. убедителни, прил. Който е в състояние да убеждава, да доказва. <em>Убедителен отговор. Убедителен глас. Убедителни думи.</em><br />нареч. убедително.
същ. убедителност, убедителността, ж.
Синоними: нагледен, красноречив, правдив, авторитетен, меродавен, основателен, доказателен, истински, сигурен, явен, настоятелен, настойчив, смислен, логичен, разбран, добре обмислен, влиятелен, изразителен, поразителен, подчертан, сладкодумен, силен, енергичен, завладяващ, състоятелен, неопровержим убедителен, убедителния, убедителният, убедителна, убедителната, убедително, убедителното, убедителни, убедителните
вж. убеди`телен
вж. убеди`телен
Синоними: логика, логичност, смисленост, яснота, нагледност, меродавност, авторитетност убедителност, убедителността, убедителности, убедителностите
убедиш, мин. св. убедих, мин. прич. убеди`л, св. — вж. убеждавам. убедя, убедим, убедиш, убедите, убеди, убедят, убедих, убедихме, убеди, убедихте, убеди, убедиха, убедях, убедяхме, убедеше, убедяхте, убедеше, убедяха, убедил съм, убедила съм, убедило съм, убедили сме, убедил си, убедила си, убедило си, убедили сте, убедил е, убедила е, убедило е, убедили са, бях убедил, бях убедила, бях убедило, бяхме убедили, беше убедил, беше убедила, беше убедило, бяхте убедили, беше убедил, беше убедила, беше убедило, бяха убедили, ще убедя, ще убедим, ще убедиш, ще убедите, ще убеди, ще убедят, ще съм убедил, ще съм убедила, ще съм убедило, ще сме убе
убеждаваш, несв. и убедя, св.; кого, в какво. Карам да повярва в нещо, да се съгласи с мене; увещавам, скланям. Убедих я в правилността на моето решение. Убедих я да тръгне утре.
убеждавам се/убедя се. — Започвам да вярвам в правилността на нещо; осъзнавам, съгласявам се с нещо, за което ме увещават. Убедих се, че ме е лъгал през цялото време.
Синоними: увещавам, скланям, предумвам, съгласявам, кандърдисвам, уверявам, накарвам, заставам, принуждавам, придумвам, склонявам, карам, съветвам, поучавам убеждавам, убеждаваме, убеждаваш, убеждавате, убеждава, убеждават, убеждавах, убеждавахме, убеждава, убеждавахте, убеждава, убеждаваха, убеждавах, убеждавахме, убеждаваше, убеждавахте, убеждаваше, убеждаваха, убеждавал съм, убеждавала съм, убеждавало съм, убеждавали сме, убеждавал си, убеждавала си, убеждавало си, убеждавали сте, убеждавал е, убеждавала е, убеждавало е, убеждавали са, бях убеждавал, бях убеждавала, бях убеждавало, бяхме убеждавали, беше убеждавал, беше убеждавала, беше убеждавало, бяхте убеждавали, беше убеждавал, беше убеждавала, беше убеж
мн. убежде`ния, ср.
1. Впечатление, мнение; съзнание, увереност. Останах с убеждение, че работата не ти харесва. Моето убеждение е, че тя ще продължи да учи.
2. Обикн. мн. Възгледи, идеи, разбирания. Политически убеждения. Леви убеждения.
Синоними: убеденост, разбиране, схващане, мнение, идея, мисъл, възглед, мироглед, идеология, вяра, увереност, съзнание, осъзнаване, впечатление убеждение, убеждението, убеждения, убежденията
мн. убе`жища, ср.
1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. Търся убежище при родителите си. Не намирам убежище по време на бурята. Давам убежище на преследвания.
2. Специално направено скривалище за военно време или при аварии.
* Политическо убежище. — Приемане и закрила в чужда държава на преследвано по политически причини в страната си лице. Получавам политическо убежище.
Синоними: подслон, покрив, заслон, прибежище, приют, скривалище, леговище, дупка, гнездо, свърталище, бърлога, закрила, защита, покровителство, пазител, защитник, предпазно средство, закритие, прикритие, закътано място, укритие, навес, сушина, защитено място, гъстак, шубраци, храсти, усамотено място, общежитие убежище, убежището, убежища, убежищата
убиваш, несв. и убия, св.; Кого, какво.
1. Отнемам живота, умъртвявам. Убивам заек. Убиха го на фронта. Убивам с пистолет.
2. Прен. Отчайвам, обезкуражавам, сломявам. Последният неуспех я уби. Престъплението на сина му го уби.
3. Прен. Унищожавам, премахвам, потискам. Изневярата му уби любовта и. Тази присъда убива бъдещето му.</em><br /><em>_убивам се/убия се. 1.</em><em> — Убивам себе си.<br />2. Прен. Изтощавам се, съсипвам се от непосилна работа, път и др.<br />* </em>Убивам/убия времето си.<em> — Запълвам времето си с нещо незначително. <br /><br />----<br /><br />убиваш, несв. и убия, св.<br />1. Причинявам болка заради твърдост, теснота. </em>Обувките ме убиват. Твърдият под ме убива._<br />2. За градушка — очуквам, увреждам насаждения, плодове и др.<br />прил. убит, убита, убито, мн. уби`ти.
Синоними: умъртвявам, лишавам от живот, отнемам живота, утрепвам, претрепвам, трепя, пребивам, оставям на място, претупвам, съсичам, доубивам, пречуквам, светя му маслото, уморявам, завличам в гроба, замъквам в гроба, събарям, натръшквам, изтръшквам, погубвам, унищожавам, затривам, премахвам, сразявам, смазвам от бой, покосявам, повалям, поразявам, довършвам, ликвидирам, виждам сметката на, застрелвам, неутрализирам, причинявам болка на, наранявам, натъртвам, удрям, нападам убивам, убиваме, убиваш, убивате, убива, убиват, убивах, убивахме, убива, убивахте, убива, убиваха, убивах, убивахме, убиваше, убивахте, убиваше, убиваха, убивал съм, убивала съм, убивало съм, убивали сме, убивал си, убивала си, убивало си, убивали сте, убивал е, убивала е, убивало е, убивали са, бях убивал, бях убивала, бях убивало, бяхме убивали, беше убивал, беше убивала, беше убивало, бяхте убивали, беше убивал, беше убивала, беше убивало, бяха убивали, ще убивам, ще убиваме, ще убиваш, ще убивате, ще убива, ще убиват, ще съм убивал, ще съм убивала, ще съм убивало, ще см
мн. уби`йци, м.
1. Човек, който е убил друг човек.
2. Човек, който с поведението си е причинил смърт на друг човек.
Синоними: палач, душегубец, кръвопиец, кръвник, джелатин, главорез, убийца, разбойник, престъпник, катил, кръволок убиец, убиеца, убиецът, убийци, убийците, убийци, убиецо
убийствена, убийствено, мн. убийствени, прил.<br />1. Който води до смърт. <em>Убийствена схватка.</em><br />2. Който унищожава, съсипва физически или психически. <em>Убийствен студ. Убийствена горещина. Убийствена мъка.</em><br />нареч. убийствено.
Синоними: мъчителен, уморителен, непосилен, непоносим, тежък, съсипателен, изтощителен, крайно неприятен, сломяващ, гнетящ, угнетителен, нетърпим, гибелен, съкрушителен, унищожителен, пагубен, смъртоносен, смъртен, разрушителен, вреден, самоубийствен, безскрупулен, безжалостен, безмилостен убийствен, убийствения, убийственият, убийствена, убийствената, убийствено, убийственото, убийствени, убийствените
вж. уби`йствен
мн. уби`йства, ср. Отнемане живота на човек. Обвинен в убийство. Направил е две убийства.
Синоними: изтребление, лишаване от живот, отнемане на живота, умъртвяване, касапница, клане, заколение, убиване, ликвидиране, очистване убийство, убийството, убийства, убийствата
Учение, че нещо се намира навсякъде.
убита, убито, мн. уби`ти, прил.
1. На който е отнет насилствено животът. В тоя бой има много убити българи. Убит от засада.
2. Прен. Който е смазан физически (от работа, път и др.). Прен. Който е сломен, отчаян. Убита от грижи.
4. Прен. За цвят — който е тъмен, мрачен.
Синоними: лишен от живот, претрепан, умъртвен, погубен, оставен на място, пречукан, затрит, унищожен, съсипан, съкрушен, поразен, сразен, смазан, пребит, изчезнал, умрял, отчаян, унил, паднал духом убит, убития, убитият, убита, убитата, убито, убитото, убити, убитите
убиеш, мин. св. убих, мин. прич. уби`л, св. — вж. [[убивам 1,2_ . убия, убием, убиеш, убиете, убие, убият, убих, убихме, уби, убихте, уби, убиха, убиех, убиехме, убиеше, убиехте, убиеше, убиеха, убил съм, убила съм, убило съм, убили сме, убил си, убила си, убило си, убили сте, убил е, убила е, убило е, убили са, бях убил, бях убила, бях убило, бяхме убили, беше убил, беше убила, беше убило, бяхте убили, беше убил, беше убила, беше убило, бяха убили, ще убия, ще убием, ще убиеш, ще убиете, ще убие, ще убият, ще съм убил, ще съм убила, ще съм убило, ще сме убили, ще си убил, ще си убила, ще си убило, ще сте убили, ще е убил, ще е убила, ще е убило, ще са уби
убога, убого, мн. убоги, прил.<br />1. Много беден, мизерен, жалък. <em>Убог човек. Убога къща.</em><br />2. Прен. Беден на съдържание, фантазия; нищожен, посредствен. <em>Убого писание. Убоги произведения.</em><br />същ. убогост, убогостта`, ж.
убодеш, мин. св. убодох, мин. прич. убо`л, св. — вж. убождам. убода, убодем, убодеш, убодете, убоде, убодат, убодох, убодохме, убоде, убодохте, убоде, убодоха, убодях, убодяхме, убодеше, убодяхте, убодеше, убодяха, убол съм, убола съм, уболо съм, уболи сме, убол си, убола си, уболо си, уболи сте, убол е, убола е, уболо е, уболи са, бях убол, бях убола, бях уболо, бяхме уболи, беше убол, беше убола, беше уболо, бяхте уболи, беше убол, беше убола, беше уболо, бяха уболи, ще убода, ще убодем, ще убодеш, ще убодете, ще убоде, ще убодат, ще съм убол, ще съм убола, ще съм уболо, ще сме уболи, ще си убол, ще си убола, ще си уболо, ще сте уболи, ще е убо
убождаш, несв. и убода, св.
1. Кого, какво. Бода един път или няколко пъти по един път; бодвам. Убодох си пръста с игла.
2. Прен. Кого. Жегвам, засягам остро с думи, с поглед.
убождам се/убода се. 1. — Бодвам себе си.
2. Прен. Разг. Не случвам, не улучвам, обикн. със съпруг, съпруга, изпащам от нещо. Убодохме се (на голям трън) с тая снаха.
Синоними: бода, бодвам, боцвам, жегвам, жигосвам, ухапвам, жулвам, жилвам, ужилвам, пробивам убождам, убождаме, убождаш, убождате, убожда, убождат, убождах, убождахме, убожда, убождахте, убожда, убождаха, убождах, убождахме, убождаше, убождахте, убождаше, убождаха, убождал съм, убождала съм, убождало съм, убождали сме, убождал си, убождала си, убождало си, убождали сте, убождал е, убождала е, убождало е, убождали са, бях убождал, бях убождала, бях убождало, бяхме убождали, беше убождал, беше убождала, беше убождало, бяхте убождали, беше убождал, беше убождала, беше убождало, бяха убождали, ще убождам, ще убождаме, ще убождаш, ще убождате, ще убожда, ще убожда
мн. убо`рки, ж. Почистване, обикн. на обществен двор, събиране на дребни отпадъци. Учениците правят уборка на училищния двор. уборка, уборката, уборки, уборките
убя`гаш, св. Убягна. убягам, убягаме, убягаш, убягате, убяга, убягат, убягах, убягахме, убяга, убягахте, убяга, убягаха, убягах, убягахме, убягаше, убягахте, убягаше, убягаха, убягал съм, убягала съм, убягало съм, убягали сме, убягал си, убягала си, убягало си, убягали сте, убягал е, убягала е, убягало е, убягали са, бях убягал, бях убягала, бях убягало, бяхме убягали, беше убягал, беше убягала, беше убягало, бяхте убягали, беше убягал, беше убягала, беше убягало, бяха убягали, ще убягам, ще убягаме, ще убягаш, ще убягате, ще убяга, ще убягат, ще съм убягал, ще съм убягала, ще съм убягало, ще см
убягваш, несв. и убягна, св.
1. От какво. Спасявам се (с бягане или с хитрост, с умение). Убягнах от наказанието. Убягнаха от куршумите.
2. Прен. Оставам незабелязан, изплъзвам се, губя се. Скри се в тълпата и убягна от погледа и. Убягва от ръката на закона.</em><br /><em>_убягва ми (ти, му, и, ни, ви, им)/убегне ми. — Изплъзва ми се; изтървавам, изпускам. Убегна ми добрата заплата. Женитбата няма да ти убегне, има време._
Синоними: избягвам, отстранявам се убягвам, убягваме, убягваш, убягвате, убягва, убягват, убягвах, убягвахме, убягва, убягвахте, убягва, убягваха, убягвах, убягвахме, убягваше, убягвахте, убягваше, убягваха, убягвал съм, убягвала съм, убягвало съм, убягвали сме, убягвал си, убягвала си, убягвало си, убягвали сте, убягвал е, убягвала е, убягвало е, убягвали са, бях убягвал, бях убягвала, бях убягвало, бяхме убягвали, беше убягвал, беше убягвала, беше убягвало, бяхте убягвали, беше убягвал, беше убягвала, беше убягвало, бяха убягвали, ще убягвам, ще убягваме, ще убягваш, ще убягвате, ще убягва, ще убягва
убегнеш, мин. св. убягнах, мин. прич. убя`гнал, св. — вж. убягвам. убягна, убегнем, убегнеш, убегнете, убегне, убегнат, убягнах, убягнахме, убягна, убягнахте, убягна, убягнаха, убегнех, убегнехме, убегнеше, убегнехте, убегнеше, убегнеха, убягнал съм, убягнала съм, убягнало съм, убягнали сме, убягнал си, убягнала си, убягнало си, убягнали сте, убягнал е, убягнала е, убягнало е, убягнали са, бях убягнал, бях убягнала, бях убягнало, бяхме убягнали, беше убягнал, беше убягнала, беше убягнало, бяхте убягнали, беше убягнал, беше убягнала, беше убягнало, бяха убягнали, ще убягна, ще убегнем, ще убегнеш, ще убегнете, ще убегне, ще убегнат, ще