травести`раш, несв. и св.
1. Кого. Преобличам в чужди дрехи.
2. Какво. В литературата — преработвам съчинение в карикатурен вид. травестирам, травестираме, травестираш, травестирате, травестира, травестират, травестирах, травестирахме, травестира, травестирахте, травестира, травестираха, травестирах, травестирахме, травестираше, травестирахте, травестираше, травестираха, травестирал съм, травестирала съм, травестирало съм, травестирали сме, травестирал си, травестирала си, травестирало си, травестирали сте, травестирал е, травестирала е, травестирало е, травестирали са, бях травестирал, бях травестирала, бях травестирало, бяхме травестирали, беше травестирал, беше травестирала

мн. травести`ти, м. Лице, което се облича с дрехи на другия пол. травестит, травестита, травеститът, травестити, травеститите, травестита

мн. травми, ж.<br />1. Увреждане на организма от външно въздействие — удар, отравяне и др. <em>Получавам травма.</em><br />2. Прен. Всяко сътресение, удар; нарушаване на ход, процес, развитие. <em>Икономическа травма.</em><br />прил. травматичен, травматична, травматично, мн. травмати`чни.
* Психическа травма. — Психическо сътресение, удар. Преживявам психическа травма. травма, травмата, травми, травмите

травматизи`раш, несв. и св.; Кого, какво. Предизвиквам физическа или психическа травма; преча, тормозя. Снегът травматизира градския транспорт.
травматизирам се. — Изпитвам психическа травма. Травматизирахме се от тая неизвестност. травматизирам, травматизираме, травматизираш, травматизирате, травматизира, травматизират, травматизирах, травматизирахме, травматизира, травматизирахте, травматизира, травматизираха, травматизирах, травматизирахме, травматизираше, травматизирахте, травматизираше, травматизираха, травматизирал съм, травматизирала съм, травматизирало съм, травматизирали сме, травматизирал си, травматизирала си, травматизирало си, травматизирали сте, травматизирал е, травматизирала е, травматизирало е, травматизирали са, бях травматизирал, бях травматизирала, бях

вж. тра`вма травматичен, травматичния, травматичният, травматична, травматичната, травматично, травматичното, травматични, травматичните

вж. травматоло`гия травматологичен, травматологичния, травматологичният, травматологична, травматологичната, травматологично, травматологичното, травматологични, травматологичните

ж., само ед. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с физическите травми.
прил. травматологичен, травматологична, травматологично, мн. травматологични. травматология, травматологията, травматологии, травматологиите

вж. травма

вж. траге`дия трагедиен, трагедийния, трагедийният, трагедийна, трагедийната, трагедийно, трагедийното, трагедийни, трагедийните

мн. трагедии, ж.<br />1. Спец. Вид драматическо произведение, разкриващо непреодолими конфликти на главния герой и завършващо с неговата смърт. <em>Трагедиите на Шекспир.</em><br />2. Прен. Нещастна случка.<br />прил. трагедиен, трагедийна, трагедийно, мн. трагеди`йни (в 1 знач.). Трагедиен конфликт. Трагедийно действие.
* Правя трагедии (от дребни неща). — Разг. Преживявам или представям дребни неща за големи нещастия.
Синоними: нещастие, злощастие, покъртителна картина, гибел, катастрофа, покруса, мъка, страдание трагедия, трагедията, трагедии, трагедиите

трагизмът, трагизма, само ед., м. Качество на трагедия; фаталност, безизходица; трагичност. Трагизмът на положението. От думите му лъха трагизъм. трагизъм, трагизма, трагизмът, трагизми, трагизмите, трагизъма

мн. траги`ци, м.
1. Автор на трагедии. Древногръцки трагици.
2. Артист, изпълнител на трагични роли. трагик, трагика, трагикът, трагици, трагиците, трагици, трагико

мн. трагикомедии, ж.<br />1. Спец. Драматическо произведение, съчетаващо трагични и комични черти.<br />2. Случка, едновременно с тъжни и весели страни.<br />прил. трагикомичен, трагикомична, трагикомично, мн. трагикоми`чни. трагикомедия, трагикомедията, трагикомедии, трагикомедиите

вж. трагикоме`дия трагикомичен, трагикомичния, трагикомичният, трагикомична, трагикомичната, трагикомично, трагикомичното, трагикомични, трагикомичните

трагична, трагично, мн. трагични, прил. Който се отнася до трагедия. <em>Трагичен случай. Трагичен край. Трагични последици.</em><br />нареч. трагично.
Синоними: драматичен, печален, скръбен, тъжен, трогателен, покъртителен, потресаващ, сърцераздирателен, плачевен, злощастен, нещастен, гибелен трагичен, трагичния, трагичният, трагична, трагичната, трагично, трагичното, трагични, трагичните

традиционализмът, традиционализма, само ед., м. Привързаност към традициите и отдаване голяма роля на тях. традиционализъм, традиционализма, традиционализмът, традиционализми, традиционализмите, традиционализъма

мн. традиционали`сти, м. Привърженик на традиционализма. традиционалист, традиционалиста, традиционалистът, традиционалисти, традиционалистите, традиционалиста

вж. тради`ция
Синоними: обичаен, рутинен, свещен, обреден, ритуален, определен, установен, уговорен, уречен, предписан, условен, конвенционален, общоприет, неоригинален, шаблонен, неспонтанен традиционен, традиционния, традиционният, традиционна, традиционната, традиционно, традиционното, традиционни, традиционните

мн. традиции, ж. Това, което се предава от поколение на поколение; установеното от предшествениците, което се повтаря като обичай. <em>Извършвам по традиция. Това е в традициите на народа. Нова година се празнува по стара традиция. Спазвам традициите. Нарушавам традициите.</em><br />прил. традиционен, традиционна, традиционно, мн. традицио`нни. Традиционен фестивал.
Синоними: навик, обичай, рутина, ритуал, предание, легенда, вярване традиция, традицията, традиции, традициите

мн. траекто`рии, ж.
1. Спец. Във физиката — линията, която описва движещо се в пространството тяло.
2. Линията, която описва изстреляно тяло. траектория, траекторията, траектории, траекториите

трайна, трайно, мн. тра`йни, прил.
1. Който е продължителен, неизменен, издръжлив. Траен мир.
2. Който е издръжлив, здрав, който не се разваля. Трайни продукти. Трайни консерви.
3. Който е незаличим или неизличим. Трайни спомени. Трайни знания. Трайно увреждане.
Синоними: дълъг, дълготраен, дълговременен, продължителен, постоянен, неизменен, вечен, дълговечен, безсмъртен, издръжлив, здрав, крепък, стабилен, устойчив, непоколебим, незаличим, неизгладим, неизличим, вековен, солиден, масивен, здраво закрепен, неподвижен, твърд, як, реален, веществен, сигурен, надежден, упорит, смел, решителен, с висок дух, непреклонен, строг траен, трайния, трайният, трайна, трайната, трайно, трайното, трайни, трайните

трайността`, само ед., ж.
1. Издръжливост, здравина, стабилност. Стоки с голяма трайност.
2. Времетраене, срок, време на годност. Шоколадът има трайност един месец. Тази бира има голяма трайност.
Синоними: времетраене, продължителност, срок, време, издръжливост, дълготрайност, устойчивост, солидност, здравина, стабилност, якост, твърдост, непоколебимост, постоянство, неизменност трайност, трайността, трайности, трайностите

тра`каш, несв.
1. Удрям се о твърд предмет и издавам характерен шум, наподобяващ трак-трак. Счупеното стъкло трака от вятъра.
2. Какво. Удрям два твърди предмета, които издават същия шум. Тракам чиниите. Тракам чашите.
3. Прен. Правя нещо с такъв шум. Тракам на машината.
тракам се. — Удрям се о твърд предмет и издавам шум. Вратата се трака от вятъра.
Синоними: дрънча, звънтя, удрям, дрънкам, хлопам, тропам, чукам, блъскам, трополя, трещя, гърмя тракам, тракаме, тракаш, тракате, трака, тракат, траках, тракахме, трака, тракахте, трака, тракаха, траках, тракахме, тракаше, тракахте, тракаше, тракаха, тракал съм, тракала съм, тракало съм, тракали сме, тракал си, тракала си, тракало си, тракали сте, тракал е, тракала е, тракало е, тракали са, бях тракал, бях тракала, бях тракало, бяхме тракали, беше тракал, беше тракала, беше тракало, бяхте тракали, беше тракал, беше тракала, беше тракало, бяха тракали, ще тракам, ще тракаме, ще тракаш, ще тракате, ще трака, ще тракат, ще съм тракал, ще съм тракала, ще съм тракало, ще см

тракваш, несв. и тракна, св.
1. Тракам веднъж или няколко пъти по веднъж. Тракнаха си чашите и започнаха да пият.
2. Кого. Удрям с нещо твърдо. Тракнах го с книгата по главата.
Синоними: щраквам, прищраквам траквам, тракваме, тракваш, траквате, траква, тракват, траквах, траквахме, траква, траквахте, траква, тракваха, траквах, траквахме, тракваше, траквахте, тракваше, тракваха, траквал съм, траквала съм, траквало съм, траквали сме, траквал си, траквала си, траквало си, траквали сте, траквал е, траквала е, траквало е, траквали са, бях траквал, бях траквала, бях траквало, бяхме траквали, беше траквал, беше траквала, беше траквало, бяхте траквали, беше траквал, беше траквала, беше траквало, бяха траквали, ще траквам, ще тракваме, ще тракваш, ще траквате, ще траква, ще траква

тракнеш, мин. св. тракнах, мин. прич. тра`кнал, св. — вж. траквам. тракна, тракнем, тракнеш, тракнете, тракне, тракнат, тракнах, тракнахме, тракна, тракнахте, тракна, тракнаха, тракнех, тракнехме, тракнеше, тракнехте, тракнеше, тракнеха, тракнал съм, тракнала съм, тракнало съм, тракнали сме, тракнал си, тракнала си, тракнало си, тракнали сте, тракнал е, тракнала е, тракнало е, тракнали са, бях тракнал, бях тракнала, бях тракнало, бяхме тракнали, беше тракнал, беше тракнала, беше тракнало, бяхте тракнали, беше тракнал, беше тракнала, беше тракнало, бяха тракнали, ще тракна, ще тракнем, ще тракнеш, ще тракнете, ще тракне, ще тракнат, ще

трактът, тракта, само ед., м. Устройства, които образуват канала за предаване, придвижване; път. Тракт на съобщенията.
* Стомашно-чревен тракт. — Храносмилателен път. тракт, тракта, трактът, трактове, трактовете, тракта

мн. трактати, (два) трактата, м.
1. Спец. Научно съчинение, в което преобладават теоретични разсъждения по даден въпрос.
2. Остар. Вид международен договор.
Синоними: дисертация, етюд, договор, съглашение трактат, трактата, трактатът, трактати, трактатите, трактата

ж., само ед. Начин на тълкуване на въпрос, художествен образ и др. трактовка, трактовката, трактовки, трактовките

мн. трактори (два) трактора, м. Самоходна мощна машина за теглене, обикн. на селскостопански съоръжения за обработване на земята или на товари. Тракторът оре.
прил. тракторен, тракторна, тракторно, мн. тракторни. Тракторен завод. Тракторна верига. трактор, трактора, тракторът, трактори, тракторите, трактора

вж. тра`ктор тракторен, тракторния, тракторният, тракторна, тракторната, тракторно, тракторното, тракторни, тракторните

мн. трактори`сти, м. Лице, което кара трактор. тракторист, тракториста, трактористът, трактористи, трактористите, трактористи, трактористе

мед. Издърпване, изтегляне, напр. на крайник за корекция на разместени фрактури. тракция, тракцията, тракции, тракциите

тралът, трала, мн. тралове, (два) трала, м.
1. Конусовидна мрежа за ловене на риба.
2. Във военното дело — устройство за откриване на подводни препятствия.
3. Устройство за откриване на мини. трал, трала, тралът, тралове, траловете, трала

ж. само ед.
1. Трамбуване.
2. Греда за трамбуване.
3. Прен. Разг. Продължително маршируване или ходене, вървене. трамбовка, трамбовката, трамбовки, трамбовките

трамбу`ваш, несв.
1. Какво. Чрез удари с тежък предмет правя да придобие плътност (пръст, бетон и др.).
2. Прен. Разг. Ходя дълго пеша, обикн. без да свърша работа. Цял ден трамбувам улиците и не купих нищо. транс- Първа съставна част на думи, която означава преминаване през или разположение зад нещо, напр. трансокеански, трансконтинентален, трансатлантически.

вж. трамва`й трамваен, трамвайния, трамвайният, трамвайна, трамвайната, трамвайно, трамвайното, трамвайни, трамвайните

трамваят, трамвая, мн. трамваи, (два) трамвая, м. Градско превозно средство, което се състои от един или няколко вагона и се движи по релсов път с електричество. Трамваите шумят много. Вземам трамвая.
прил. трамваен, трамвайна, трамвайно, мн. трамвайни. Трамвайна линия. трамвай, трамвая, трамваят, трамваи, трамваите, трамвая

мн. тра`мпи, ж. Разг. Размяна на един предмет срещу друг. Правя трампа с един колега — давам му две книги, той ми дава един речник.
Синоними: размяна, замяна, смяна трампа, трампата, трампи, трампите

мн. трамплини, (два) трамплина, м.
1. Спортно съоръжение за оттласкване на спортиста преди скок. Скачам върху трамплина.
2. Прен. Положение, което служи като изходна точка към по-високо положение, за оттласкване. Тази длъжност е трамплин към директорската. трамплин, трамплина, трамплинът, трамплини, трамплините, трамплина

трампиш, мин. св. трампих и трампих, мин. прич. трампил и трампи`л, несв. Правя трампа, разменям. трампя, трампим, трампиш, трампите, трампи, трампят, трампих, трампихме, трампи, трампихте, трампи, трампиха, трампех, трампехме, трампеше, трампехте, трампеше, трампеха, трампил съм, трампила съм, трампило съм, трампили сме, трампил си, трампила си, трампило си, трампили сте, трампил е, трампила е, трампило е, трампили са, бях трампил, бях трампила, бях трампило, бяхме трампили, беше трампил, беше трампила, беше трампило, бяхте трампили, беше трампил, беше трампила, беше трампило, бяха трампили, ще трампя, ще трампим, ще трампиш, ще трампите, ще трампи, ще трампят, ще

мн. транзистори, (два) транзистора, м.
1. Полупроводников прибор за усилване, генериране и преобразуване на електрическите колебания.
2. Прен. Разг. Портативен радиоприемник с такива прибори.
прил. транзисторен, транзисторна, транзисторно, мн. транзисторни. транзистор, транзистора, транзисторът, транзистори, транзисторите, транзистора

вж. транзи`стор транзисторен, транзисторния, транзисторният, транзисторна, транзисторната, транзисторно, транзисторното, транзисторни, транзисторните

м., само ед. Преминаване при пътуване през междинен пункт без прекъсване (без проверка на багаж и др.). Минавам транзит.
прил. транзитен, транзитна, транзитно, мн. транзитни. Транзитен пътник. Транзитен багаж. транзит, транзита, транзитът, транзити, транзитите, транзита

вж. транзи`т
Синоними: пряк, директен, без прекачване транзитен, транзитния, транзитният, транзитна, транзитната, транзитно, транзитното, транзитни, транзитните

мн. траквилизатори, (два) транквилизатора, м. Общо наименование на лекарства за успокоение. транквилизатор, транквилизатора, транквилизаторът, транквилизатори, транквилизаторите, транквилизатора

трансът, транса, м. само ед. Помрачаване на съзнанието при силна нервна възбуда, хипноза, загуба на контрол. Изпадам в транс. Крещя в транс.
Синоними: унес, захлас, забрава, хипноза транс, транса, трансът, трансове, трансовете, транса

мед. През пикочния мехур.

транскриби`раш, несв. и св.; Какво. Правя транскрипция. транскрибирам, транскрибираме, транскрибираш, транскрибирате, транскрибира, транскрибират, транскрибирах, транскрибирахме, транскрибира, транскрибирахте, транскрибира, транскрибираха, транскрибирах, транскрибирахме, транскрибираше, транскрибирахте, транскрибираше, транскрибираха, транскрибирал съм, транскрибирала съм, транскрибирало съм, транскрибирали сме, транскрибирал си, транскрибирала си, транскрибирало си, транскрибирали сте, транскрибирал е, транскрибирала е, транскрибирало е, транскрибирали са, бях транскрибирал, бях транскрибирала, бях

ж., само ед.
1. Спец. В езикознанието — предаване на думи или букви от един език с букви на друг език, като се спазва оригиналният изговор.
2. Спец. В езикознанието — предаване на диалектен изговор с всичките му тънкости чрез букви и специални знаци.
3. Спец. В музиката — преработка на музикално произведение за изпълнение от друг инструмент. транскрипция, транскрипцията, транскрипции, транскрипциите

ж., само ед.
1. Предаване на извънстудийни радио- и телевизионни предавания.
2. Приемане на електрически сигнали и предаването им от източника към приемника, като при това се усилват или коригират.
3. Превод на описанието на програмата на цифрова изчислителна машина от един език на програмиране на друг. транслация, транслацията, транслации, транслациите

ж., само ед. Спец. В езикознанието — предаване на букви от една азбука чрез букви от друга азбука, без оглед на оригиналния им изговор. транслитерация, транслитерацията, транслитерации, транслитерациите

транслитери`раш, несв. и св.; Какво. Правя транслитерация. транслитерирам, транслитерираме, транслитерираш, транслитерирате, транслитерира, транслитерират, транслитерирах, транслитерирахме, транслитерира, транслитерирахте, транслитерира, транслитерираха, транслитерирах, транслитерирахме, транслитерираше, транслитерирахте, транслитерираше, транслитерираха, транслитерирал съм, транслитерирала съм, транслитерирало съм, транслитерирали сме, транслитерирал си, транслитерирала си, транслитерирало си, транслитерирали сте, транслитерирал е, транслитерирала е, транслитерирало е, транслитерирали са, бях трансл

вж. трансми`сия трансмисионен, трансмисионния, трансмисионният, трансмисионна, трансмисионната, трансмисионно, трансмисионното, трансмисионни, трансмисионните

мн. трансмисии, ж. <em>Спец.</em> В техниката — съвкупност от механизми за предаване на въртеливо движение от двигател към потребители на енергия.<br />прил. трансмисионен, трансмисионна, трансмисионно, мн. трансмисио`нни. трансмисия, трансмисията, трансмисии, трансмисиите

мн. транспара`нти, м. Приспособление, направено от плат, хартия, алуминий и др., което се поставя на прозорец за предпазване от слънце; щора. Поставям си транспаранти. Вдигам транспарантите. транспарант, транспаранта, транспарантът, транспаранти, транспарантите, транспаранта

мн. трансплантанти, (два) трансплантанта, м. Спец. Орган или част от орган — това, което се трансплантира. трансплантант, трансплантанта, трансплантантът, трансплантанти, трансплантантите, трансплантанта

ж., само ед. Спец. В медицината — присаждане на части от органи или на органи от едно място на друго, от един на друг човек или животно. Трансплантация на костен мозък. Трансплантация на бъбрек. трансплантация, трансплантацията, трансплантации, трансплантациите

трансплантираш, несв. и св.; <em>какво</em>, на Кого. Извършвам трансплантация.<br />същ. трансплантиране, ср.
Синоними: присаждам, ашладисвам трансплантирам, трансплантираме, трансплантираш, трансплантирате, трансплантира, трансплантират, трансплантирах, трансплантирахме, трансплантира, трансплантирахте, трансплантира, трансплантираха, трансплантирах, трансплантирахме, трансплантираше, трансплантирахте, трансплантираше, трансплантираха, трансплантирал съм, трансплантирала съм, трансплантирало съм, трансплантирали сме, трансплантирал си, трансплантирала си, трансплантирало си, трансплантирали сте, трансплантирал е, трансплантирала е, трансплантирало е, трансплантирали са, бях трансп

вж. транспланти`рам трансплантиране, трансплантирането, трансплантирания, трансплантиранията

мн. транспози`ции, ж. Преместване, разместване. транспозиция, транспозицията, транспозиции, транспозициите

м., само ед. Превозване на хора или товари от едно място на друго. Железопътен транспорт. Воден транспорт. Градски транспорт. Добър транспорт.
прил. транспортен, транспортна, транспортно, мн. транспортни. Транспортна линия. Транспортно средство.
Синоними: пренос, превоз транспорт, транспорта, транспортът, транспорти, транспортите, транспорта

вж. транспо`рт транспортен, транспортния, транспортният, транспортна, транспортната, транспортно, транспортното, транспортни, транспортните

транспортираш, несв. и св.; Кого, какво. Превозвам, пренасям.<br />същ. транспортиране, ср.
Синоними: превозвам, доставям, извършвам рейс транспортирам, транспортираме, транспортираш, транспортирате, транспортира, транспортират, транспортирах, транспортирахме, транспортира, транспортирахте, транспортира, транспортираха, транспортирах, транспортирахме, транспортираше, транспортирахте, транспортираше, транспортираха, транспортирал съм, транспортирала съм, транспортирало съм, транспортирали сме, транспортирал си, транспортирала си, транспортирало си, транспортирали сте, транспортирал е, транспортирала е, транспортирало е, транспортирали са, бях транспортирал, бях транспортирала, бях

вж. транспорти`рам
Синоними: превозване, извозване, доставяне, подвоз, пренасяне транспортиране, транспортирането, транспортирания, транспортиранията

мн. транспортьори, (два) транспортьора, м.
1. Конвейер за преместване на товари.
2. Военна машина за превозване на хора и товари. транспортьор, транспортьора, транспортьорът, транспортьори, транспортьорите, транспортьора

“Сменяне” на половата насока в произволни моменти, чрез обличане на дрехи на противоположния пол например.

мед. Процес на излизане на течната съставка на кръвта от капилярите в тъканните пространства и телесните кухини.

мед. През уретрата, напр. трансуретрална резекция при простатен аденом и др.

м., само ед.
1. Прехвърляне на валута или злато от едно финансово учреждение в друго или от една страна в друга.
2. Прехвърляне на владението над поименни ценни книжа.
3. Прехвърляне. трансфер, трансфера, трансферът, трансфери, трансферите, трансфера

мн. трансформатори, (два) трансформатора, м. Съоръжение за изменяне на напрежението на електрическата енергия. трансформатор, трансформатора, трансформаторът, трансформатори, трансформаторите, трансформатора

вж. трансформи`рам
Синоними: промяна, променение, изменение, видоизменение, модификация, преобразяване, преобразование, смяна, метаморфоза трансформация, трансформацията, трансформации, трансформациите

трансформираш, несв. и св.; Какво. Преобразувам, превръщам от едно в друго.<br />същ. трансформация, ж.
същ. трансформи`ране, ср.
Синоними: видоизменявам, изменявам, променям, преобразявам, преобразувам, превръщам, преустройвам, поправям, сменявам трансформирам, трансформираме, трансформираш, трансформирате, трансформира, трансформират, трансформирах, трансформирахме, трансформира, трансформирахте, трансформира, трансформираха, трансформирах, трансформирахме, трансформираше, трансформирахте, трансформираше, трансформираха, трансформирал съм, трансформирала съм, трансформирало съм, трансформирали сме, трансформирал си, трансформирала си, трансформирало си, трансформирали сте, трансформирал е, трансформирала е, трансформирало е, трансформирали са, бях трансформирал, бях трансформирала, бях

вж. трансформи`рам трансформиране, трансформирането, трансформирания, трансформиранията

мед. 1. Кръвопреливане.
2. Венозно вливане на разтвор, напр. въглехидратни, електролитни, аминокиселинни разтвори и др. трансфузия, трансфузията, трансфузии, трансфузиите

трансцендентална, трансцендентално, мн. трансцендента`лни, прил. Във философията на Кант — който се отнася до априорните форми на познанието (време, пространство и др.). трансцендентален, трансценденталния, трансценденталният, трансцендентална, трансценденталната, трансцендентално, трансценденталното, трансцендентални, трансценденталните

трансцендентна, трансцендентно, мн. трансценде`нтни, прил. Спец. Във философията — който се намира извън пределите на познанието, на опита. трансцендентен, трансцендентния, трансцендентният, трансцендентна, трансцендентната, трансцендентно, трансцендентното, трансцендентни, трансцендентните

траншът, транша, мн. траншове, (два) транша, м. Спец. Парична сума като част от финансова сделка в рамките на квота. транш, транша, траншът, траншове, траншовете, транша

мн. транше`и, ж. Дълъг, тесен и дълбок ров за предпазване при водене на бой или при строителство на пътища, канали и др.
Синоними: изкоп, ров, канавка, канал траншея, траншеята, траншеи, траншеите

трапът, трапа, мн. трапове и трапища, (два) трапа, м.<br />1. Естествена или специално изкопана дупка в земята. <em>Копая трап. Пътят е осеян с трапища.</em><br />2. Всяка неравност върху гладка повърхност. <em>Подът е на трапища.</em><br />същ. умал. трапче, мн. трапчета, ср.<br />* <em>Запълвам трапа.</em> — Разг. Грубо. Запълвам си гроба, умирам.<br />* <em>Прескачам трапа.</em> — Разг. Успявам да избегна смъртта. <br /><br />----<br /><br />трапът, трапа, мн. трапове, (два) тра`па, м.
1. Стълба на кораб.
2. Въжена стълба за изкачване или за гимнастически упражнения.
Синоними: яма, ров, окоп, дупка, хендек, трапчина, дупчица, трапчинка, вдлъбнатина, изкоп, изкопи трап, трапа, трапът, трапове, траповете, трапа

мн. трапези, ж.<br />1. Остар. Маса, софра, на която се яде.<br />2. Маса с наредено ядене, обикн. богато. <em>Слагам трапеза. Вдигам трапеза. Каня на трапеза.</em><br />3. Ядене. Трапезата ми е хляб и сол. <em>Богата</em> <em>трапеза.</em><br />прил. трапезен, трапезна, трапезно, мн. трапе`зни.
* На/от държавната трапеза. — На държавна заплата или облагодетелстване с държавни средства.
Синоними: маса, софра, ядене, храна трапеза, трапезата, трапези, трапезите

мн. трапеза`рии, ж.
1. Стая в жилище, предназначена за хранене.
2. Заведение за безплатно раздаване на храна. Откривам трапезария за бедни. трапезария, трапезарията, трапезарии, трапезариите

вж. трапе`за трапезен, трапезния, трапезният, трапезна, трапезната, трапезно, трапезното, трапезни, трапезните

мн. тра`пери, м. Ловец на дивеч заради кожата в Северна Америка. трапер, трапера, траперът, трапери, траперите, трапера

мн. трапеци, (два) трапеца, м.
1. Спец. В математиката — четириъгълник с две срещуположни успоредни и две неуспоредни страни.
2. Гимнастически уред в цирка — хоризонтална летва, закрепена на две въжета, намираща се на голяма височина. трапец, трапеца, трапецът, трапеци, трапеците, трапеца

вж. трап трапче, трапчето, трапчета, трапчетата

мн. трапчи`нки, ж.
1. Малък трап.
2. Малка вдлъбнатина, обикн. на бузите при усмивка.
Синоними: вдлъбнатина, извивка, заливче, дупка, дупчица, яма, трап трапчинка, трапчинката, трапчинки, трапчинките

мн. трасе`та, ср.
1. Линия, с която се означава оста на железопътен път, канал и др. върху терен, план, проект.
2. Направление, линия на някакъв канал, път, връзка. Открита е повреда по трасето на телефонната линия. трасе, трасето, трасета, трасетата

траси`раш, несв. и св.; Какво.
1. Набелязвам трасе.
2. Проправям трасе.
3. Прен. Набелязвам линия на действие, план и др.
4. Прен. Проправям път, правя нещо за първи път.
Синоними: чертая, начертавам, отбелязвам, браздя, набраздявам, прекарвам трасирам, трасираме, трасираш, трасирате, трасира, трасират, трасирах, трасирахме, трасира, трасирахте, трасира, трасираха, трасирах, трасирахме, трасираше, трасирахте, трасираше, трасираха, трасирал съм, трасирала съм, трасирало съм, трасирали сме, трасирал си, трасирала си, трасирало си, трасирали сте, трасирал е, трасирала е, трасирало е, трасирали са, бях трасирал, бях трасирала, бях трасирало, бяхме трасирали, беше трасирал, беше трасирала, беше трасирало, бяхте трасирали, беше трасирал, беше трасирала, беше трасирало, бяха трасирали, ще трасирам, ще трасир

мн. траулери, (два) траулера, м.
1. Кораб, устроен за чистене от мини; миночистач.
2. Малък риболовен кораб за влачене на трал. траулер, траулера, траулерът, траулери, траулерите, траулера

м., само ед.
1. Скръб по близък човек, външно изразена чрез носене на тъмни дрехи и спазване на определен тип поведение. Той е в траур. Налагам траур.
2. Прен. Черни дрехи, ленти и др. при траур. Слагам траур на вратата.
прил. траурен, траурна, траурно, мн. траурни. Траурна церемония. Траурна музика.
Синоними: печал, скръб, жал, жалба, жалейка, жалеене, горест траур, траура, траурът, траури, траурите, траура

вж. тра`ур
Синоними: жалеен, печален, скръбен, тъжен, погребален траурен, траурния, траурният, траурна, траурната, траурно, траурното, траурни, траурните

мн. трафарети, (два) трафарета, м.
1. Метална, картонена или пластмасова пластинка с дупки за щамповане. Трафаретен печат.
2. Фигури или надписи, възпроизведени с такава пластинка.
3. Прен. Шаблон; образец, който се следва автоматично.
прил. трафаретен, трафаретна, трафаретно, мн. трафаретни. Трафаретен художествен образ.

мн. трафици, (два) трафика, м.
1. Търговски обмен на стоки.
2. Транспорт, измерен по брой на транспортни средства за определено време. Претоварен трафик.
Синоними: търговия, размяна, обмен, стокообмен, продажби трафик, трафика, трафикът, трафици, трафиците, трафика

ж., само ед. Разг.
1. Тесто с подправки, което се изсушава и после се вари с вода.
2. Ястие от такова тесто.

мед. Възпаление на трахеята.

мед. Възпаление на трахеята и бронхите.

мед. Операция, при която се прави малък разрез на трахеята и през него се вкарва специална тръбичка с цел облекчаване на дишането. трахеотомия, трахеотомията, трахеотомии, трахеотомиите

мн. трахе`и, ж. Спец. В анатомията — у човека и белодробните гръбначни — дихателна тръба, свързваща гръкляна с белите дробове. трахея, трахеята, трахеи, трахеите

ж., само ед. Спец. В медицината — заразно хронично заболяване на конюнктивата. трахома, трахомата, трахоми, трахомите

траеш, мин. св. трая и траях, мин. прич. траял и трая`л, несв.
1. Съществувам или се извършвам в определено време. Тържеството трая два часа. Щастието трая две години.
2. Издържам, не се развалям, не се повреждам. Това грозде трае много. Млякото не трае дълго.
3. Разг. Търпя, понасям. Трая на болки.
трая си. — Разг. Мълча си, кротувам си, не се намесвам. Другите протестираха, но аз си траех.
* Трай, коньо, за зелена трева. — Разг. За израз на неверие, че нещо ще се промени, когато съветват някого да търпи.
Синоними: продължавам, не преставам, съществувам, пребъдвам, търпя, понасям, претърпявам, издържам, изтрайвам, утрайвам, кротувам, мирувам, позволявам, чакам, изчаквам, почаквам, дебна, обхващам, разпростирам се върху трая, траем, траеш, траете, трае, траят, траях, траяхме, трая, траяхте, трая, траяха, траех, траехме, траеше, траехте, траеше, траеха, траял съм, траяла съм, траяло съм, траяли сме, траял си, траяла си, траяло си, траяли сте, траял е, траяла е, траяло е, траяли са, бях траял, бях траяла, бях траяло, бяхме траяли, беше траял, беше траяла, беше траяло, бяхте траяли, беше траял, беше траяла, беше траяло, бяха траяли, ще трая, ще траем, ще траеш, ще траете, ще трае, ще траят, ще съм траял, ще съм траяла, ще съм траяло, ще сме траяли, ще си траял, ще си траяла, ще си траяло, ще сте траяли

мн. тре`би, ж. Църковна служба или обред от частен характер (при кръщене, брак).

тре`бваш, несв.; Какво. Изисквам чрез документи сума, храна, служебно облекло и др. Требвам храна за болните в болницата.

мн. требници, (два) требника, м. Спец. Църковна книга с молитви, изпълнявани при треби. требник, требника, требникът, требници, требниците, требника

требиш, мин. св. требих и требих, мин. прич. требил и треби`л, несв. Разг.
1. Кого, какво. Унищожавам, убивам безпощадно; изтребвам. Требя насекоми. Требя хора.
2. Какво. Чистя, подреждам; разтребвам. Требя стаята.
3. Почиствам вариво от примеси; претребвам. Требя боб.
Синоними: разтребвам, чистя, пречиствам, изчиствам, очиствам, разчиствам, поставям в ред, подреждам, оправям, нареждам, шетам, ошетвам, прибирам требя, требим, требиш, требите, треби, требят, требих, требихме, треби, требихте, треби, требиха, требех, требехме, требеше, требехте, требеше, требеха, требил съм, требила съм, требило съм, требили сме, требил си, требила си, требило си, требили сте, требил е, требила е, требило е, требили са, бях требил, бях требила, бях требило, бяхме требили, беше требил, беше требила, беше требило, бяхте требили, беше требил, беше требила, беше требило, бяха требили, ще требя, ще требим, ще требиш, ще требите, ще треби, ще требят, ще съм требил, ще съм требила, ще съм требило, ще сме тре

мн. треви, ж.<br />1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти. <em>Трева е покрила пътеката. Зелена трева. Скубя трева. Кося трева.</em><br />2. Разг. Билка. <em>Пия чай от треви.</em><br />3. <em>Жарг.</em> Само ед. Вид наркотик — марихуана.<br />същ. умал. тревичка, мн. треви`чки, ж.
Синоними: билка, бурен, плевел, буренак, морава, зеленина, ливада, биле, лековито растение, подправка трева, тревата, треви, тревите

тревна, тревно, мн. тре`вни, прил. Който се отнася до трева. Тревна площ. Тревна растителност. тревен, тревния, тревният, тревна, тревната, тревно, тревното, тревни, тревните

тревиста, тревисто, мн. треви`сти, прил.
1. Който е покрит с трева; тревясал. Тревист двор.
2. Който по вид наподобява трева. Тревисто растение.
3. Който по цвят наподобява трева; тревистозелен. Тревиста блуза. тревист, тревистия, тревистият, тревиста, тревистата, тревисто, тревистото, тревисти, тревистите

вж. трева` тревичка, тревичката, тревички, тревичките

мн. трево`ги, ж.
1. Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа. Тревога за бъдещето. Създава ми тревоги.
2. Сигнал и положение при военна опасност или при друга авария. Бия тревога. Какво трябва да се прави при въздушна тревога?
* Бия тревога. — Предупреждавам за някаква опасност.
Синоними: разтревоженост, безпокойствие, безпокойство, вълнение, суматоха, паника, аларма, смут, смущение, неспокойствие, страх, уплаха, ужас, безредица, бунт, сигнал, тревожен сигнал, неприятност, грижа, труд, затруднение, беля, опасение, обърканост, загриженост, възбуждане, възбуда, силни усещания, неприятности, притеснение, нервничене, смущаване, бъркотия, суетня тревога, тревогата, тревоги, тревогите

тревожиш, мин. св. тревожих и тревожих, мин. прич. тревожил и тревожи`л, несв.; Кого, какво. Създавам, предизвиквам тревоги у някого. Тревожа родителите си. Размерът на престъпността тревожи обществото.
тревожа се. — Изпитвам тревоги. Тревожа се за бъдещето на децата.
Синоними: разтревожвам, плаша, заплашвам, алармирам, внасям смут, поставям в паника, вдигам на крак, смущавам, безпокоя, обезпокоявам, не давам мира, не оставям на мира, не давам спокойствие, вълнувам, обърквам, суетя се, сърдя, оплаквам се, карам се, дразня, предизвиквам, унижавам, оскърбявам, огорчавам, причинявам неудобство на, притеснявам тревожа, тревожим, тревожиш, тревожите, тревожи, тревожат, тревожих, тревожихме, тревожи, тревожихте, тревожи, тревожиха, тревожех, тревожехме, тревожеше, тревожехте, тревожеше, тревожеха, тревожил съм, тревожила съм, тревожило съм, тревожили сме, тревожил си, тревожила си, тревожило си, тревожили сте, тревожил е, тревожила е, тревожило е, тревожили са, бях тревожил, бях тревожила, бях тревожило, бяхме тревожили, беше тревожил, беше тревожила, беше тревожило, бяхте тревожили, беше тревожил, беше тревожила, беше тревожило, бяха тревожили, ще тревожа, ще тревожим,

тревожна, тревожно, мн. трево`жни, прил.
1. Който изпитва тревога; разтревожен. Тревожна майка.
2. Който съдържа и/или изразява тревога. Тревожен вик. Тревожен глас. Тревожен поглед.
Синоними: обезпокоителен, застрашителен, заплашителен, панически, страшен, зловещ, смутен, смутителен, размирен, напрегнат, натегнат, неспокоен, предупредителен, сигнализиращ, потресаващ, поразителен, изумителен тревожен, тревожния, тревожният, тревожна, тревожната, тревожно, тревожното, тревожни, тревожните

тревопасна, тревопасно, мн. тревопа`сни, прил. За животно — който се храни с трева. Кравата е тревопасно животно. тревопасен, тревопасния, тревопасният, тревопасна, тревопасната, тревопасно, тревопасното, тревопасни, тревопасните

тревоядна, тревоядно, мн. тревоя`дни, прил. Тревопасен. тревояден, тревоядния, тревоядният, тревоядна, тревоядната, тревоядно, тревоядното, тревоядни, тревоядните

тревя`саш, св. — вж. тревясвам. тревясам, тревясаме, тревясаш, тревясате, тревяса, тревясат, тревясах, тревясахме, тревяса, тревясахте, тревяса, тревясаха, тревясах, тревясахме, тревясаше, тревясахте, тревясаше, тревясаха, тревясал съм, тревясала съм, тревясало съм, тревясали сме, тревясал си, тревясала си, тревясало си, тревясали сте, тревясал е, тревясала е, тревясало е, тревясали са, бях тревясал, бях тревясала, бях тревясало, бяхме тревясали, беше тревясал, беше тревясала, беше тревясало, бяхте тревясали, беше тревясал, беше тревясала, беше тревясало, бяха тревясали, ще тревясам, ще тревяс

тревясваш, несв. и тревясам, св.
1. Покривам се с трева, обраствам с трева. Пътеката е тревясала.
2. За насаждение — обхваща ме трева. Лукът е тревясал. тревясвам, тревясваме, тревясваш, тревясвате, тревясва, тревясват, тревясвах, тревясвахме, тревясва, тревясвахте, тревясва, тревясваха, тревясвах, тревясвахме, тревясваше, тревясвахте, тревясваше, тревясваха, тревясвал съм, тревясвала съм, тревясвало съм, тревясвали сме, тревясвал си, тревясвала си, тревясвало си, тревясвали сте, тревясвал е, тревясвала е, тревясвало е, тревясвали са, бях тревясвал, бях тревясвала, бях тревясвало, бяхме тревясвали, беше тревясвал, беше тревясвала, беше тревясвало, бяхте тревясвали, беше тревясвал, беше тревясвала, беше трев

мн. трегери, (два) трегера, м. Хоризонтална греда, която служи за опора на други греди в сграда или в покривна конструкция. трегер, трегера, трегерът, трегери, трегерите, трегера

трезва, трезво, мн. трезви, прил. Който не се поддава на увлечения; реален, практичен, ясен. <em>Трезви разсъждения. Трезв ум.</em><br />същ. трезвост, трезвостта, ж.<br />нареч. трезво.
Синоними: груб, закоравял, упорит, практичен, спокоен, безстрастен, хладнокръвен, въздържан, умерен, сериозен, здрав трезв, трезвия, трезвият, трезва, трезвата, трезво, трезвото, трезви, трезвите

трезвена, трезвено, мн. трезвени, прил. Който не е пиян (от алкохол). <em>Пие, но остава трезвен.</em><br />същ. трезвеност, трезвеността`, ж.
Синоними: умерен, въздържан, резервиран, улегнал, зрял, разумен, благоразумен, мъдър, здравомислещ, смислен, свестен, разсъдлив, отрезнял, спокоен, уравновесен, сериозен, уталожен, солиден, с добро държание трезвен, трезвения, трезвеният, трезвена, трезвената, трезвено, трезвеното, трезвени, трезвените

мн. тре`звеници, м. Който не пие алкохол; въздържател.
Синоними: въздържател трезвеник, трезвеника, трезвеникът, трезвеници, трезвениците, трезвеници, трезвенико

вж. тре`звен
Синоними: въздържание трезвеност, трезвеността, трезвености, трезвеностите

вж. трезв

вж. трезв
Синоними: умереност, въздържаност, благоразумие, мъдрост, уравновесеност, здрав разум, разсъдливост трезвост, трезвостта, трезвости, трезвостите

мн. трезори, (два) трезора, м.
1. Банково хранилище за ценности.
2. Ценност, съкровище. трезор, трезора, трезорът, трезори, трезорите, трезора

Спец. В музиката — мелодична украса от повтарящи се съседни тонове. трела, трелата, трели, трелите

само мн.
1. Спец. В музиката — мелодична украса от повтарящи се съседни тонове.
2. Подобен мелодичен ефект в птичите песни. Трелите на славея.

м., само ед. Спец. В медицината — ритмично движение на части от тялото. тремор, тремора, треморът, тремори, треморите, тремора

тренът, трена, мн. тренове, (два) трена, м. Остар. Влак.
Синоними: влак, железница трен, трена, тренът, тренове, треновете, трена

мн. тренажори, (два) тренажора, м. Устройство за провеждане на тренировъчни упражнения, което имитира естествения апарат или средство. тренажор, тренажора, тренажорът, тренажори, тренажорите, тренажора

мн. трендафили, (два) трендафила, м. Разг.Роза. трендафил, трендафила, трендафилът, трендафили, трендафилите, трендафила

м., само ед. Разг. Тренираност. Имам тренинг. Трябва ми още малко тренинг. тренинг, тренинга, тренингът, тренинги, тренингите, тренинга

тренираш, несв. и св.<br />1. Кого, какво. Чрез многократни упражнения подготвям спортисти или животни за постигане на някакво равнище в спорт, в навици. <em>Тренирам отбора по футбол. Тренирам коне.</em><br />2. Какво. Многократно се упражнявам за постигане на форма, издръжливост или за здраве, развлечение. <em>Тренирам баскетбол.</em><br /><em>_тренирам се.</em>_ — Тренирам (във 2 знач.).<br />прил. трениран, тренирана, тренирано, мн. тренирани.<br />същ. трениране, ср.
Синоними: обучавам, упражнявам, подготвям, каля, закалявам, опитомявам, укротявам, приучвам, дисциплинирам, обуздавам тренирам, тренираме, тренираш, тренирате, тренира, тренират, тренирах, тренирахме, тренира, тренирахте, тренира, тренираха, тренирах, тренирахме, тренираше, тренирахте, тренираше, тренираха, тренирал съм, тренирала съм, тренирало съм, тренирали сме, тренирал си, тренирала си, тренирало си, тренирали сте, тренирал е, тренирала е, тренирало е, тренирали са, бях тренирал, бях тренирала, бях тренирало, бяхме тренирали, беше тренирал, беше тренирала, беше тренирало, бяхте тренирали, беше тренирал, беше тренирала, беше тренирало, бяха тренирали, ще тренирам, ще тренир

вж. трени`рам трениране, тренирането, тренирания, трениранията

мн. тренировки, ж.<br />1. Само ед. Многократно повтаряне на упражнения с цел постигане на форма, издръжливост. <em>Тренировка по езда. Тренировка на паметта.</em><br />2. Едно занятие с такива упражнения. <em>Една тренировка по волейбол трае два часа. Ходя на тренировки.</em><br />прил. тренировъчен, тренировъчна, тренировъчно, мн. трениро`въчни.
Синоними: обучение, упражнение, закаляване, закалка, подготовка, квалификация, упражняване тренировка, тренировката, тренировки, тренировките

вж. трениро`вка тренировъчен, тренировъчния, тренировъчният, тренировъчна, тренировъчната, тренировъчно, тренировъчното, тренировъчни, тренировъчните

мн. тренчкоти, (два) тренчкота, м. Остар. Непромокаемо пардесю с подвижна подплата. тренчкот, тренчкота, тренчкотът, тренчкоти, тренчкотите, тренчкота

мн. треньори, м. Лице, което тренира спортисти.<br />прил. треньорски, треньорска, треньорско, мн. треньо`рски. треньор, треньора, треньорът, треньори, треньорите, треньори, треньоре

мн. треньо`рки, ж. Жена треньор. треньорка, треньорката, треньорки, треньорките

вж. треньо`р треньорски, треньорския, треньорският, треньорска, треньорската, треньорско, треньорското, треньорски, треньорските

ж., само ед. Хирургическа намеса с проникване в костна кухина — чрез пробиване или отваряне на костите. Трепанация на черепа. трепанация, трепанацията, трепанации, трепанациите

трепваш, несв. и трепна, св.
1. Правя еднократно внезапно движение от учудване, изненада; стряскам се. Трепвам от силния гръм.
2. Задвижвам се леко. Листата трепнаха от лекия вятър.
3. Прен. Появявам се за кратко. Усмивка трепва върху устните й. Радост трепва по лицето и`.
4. Прен. Обикн. с отрицание. Смущавам се, трогвам се. Не трепва пред никакви опасности.
* Окото ми не трепва. — Разг. Не се смущавам, не се плаша.
Синоними: потрепервам, стряскам се, сепвам се, изплашвам се, изненадвам се, пробуждам се, опомням се, идвам на себе си, колебая се, дърпам се, губя кураж, уплашвам се, свивам се, дръпвам се, тласкам, дръпвам рязко, хвърлям, правя рязко движение трепвам, трепваме, трепваш, трепвате, трепва, трепват, трепвах, трепвахме, трепва, трепвахте, трепва, трепваха, трепвах, трепвахме, трепваше, трепвахте, трепваше, трепваха, трепвал съм, трепвала съм, трепвало съм, трепвали сме, трепвал си, трепвала си, трепвало си, трепвали сте, трепвал е, трепвала е, трепвало е, трепвали са, бях трепвал, бях трепвала, бях трепвало, бяхме трепвали, беше трепвал, беше трепвала, беше трепвало, бяхте трепвали, беше трепвал, беше трепвала, беше трепвало, бяха трепвали, ще трепвам, ще трепваме, ще трепваш, ще трепвате, ще трепва, ще трепва

треперлива, треперливо, мн. треперли`ви, прил. Който трепери. Треперлив глас. Треперливи ръце.
Синоними: треперещ, разтреперан, разклатен, неустойчив, разнебитен, съсипан, слаб, немощен, трептящ, вибриращ треперлив, треперливия, треперливият, треперлива, треперливата, треперливо, треперливото, треперливи, треперливите

трепериш и трепереш, мин. св. треперих и треперах, мин. прич. треперил и треперал, несв.
1. Правя отсечени и чести движения; треса се, клатя се, люлея се. Треперя от треска. Треперя от студ.
2. Прен. Изпитвам силен страх. Треперят пред директора си. Треперя за живота си.
* Треперя над стотинката. — Разг. Скъперник съм.
* Треперят ми гащите. — Разг. Страхувам се много.
Синоними: трепкам, трептя, друсам се, треса се, затрепервам, затрептявам, потрепервам, побиват ме тръпки, тръпна, потръпвам, разтрепервам се, зъзна, вълнувам се, изпълвам се с трепет, вълнувам, възбуждам, туптя, тупам, потрепвам, вибрирам, играя треперя, треперим, трепериш, треперите, трепери, треперят, треперих, треперихме, трепери, треперихте, трепери, трепериха, треперех, треперехме, трепереше, треперехте, трепереше, трепереха, треперил съм, треперила съм, треперило съм, треперили сме, треперил си, треперила си, треперило си, треперили сте, треперил е, треперила е, треперило е, треперили са, бях треперил, бях треперила, бях треперило, бяхме треперили, беше треперил, беше треперила, беше треперило, бяхте треперили, беше треперил, беше треперила, беше треперило, бяха треперили, ще треперя, ще треперим,

мн. тре`пети, м.
1. Само ед. Треперене, потреперване, поклащане. Лек трепет разклаща листата на дърветата.
2. Вълнение, възбуда, напрежение. Любовни трепети.
3. Само ед. Страх, неспокойствие. Посреща смъртта без трепет.
Синоними: вълнение, възбуда, възбуждение, треска, безпокойство, тревога, напрежение, оживление, боязън, страх, неспокойствие, сензация, потрепване, трепкане, трептене, вибрация, потреперване, разтреперване, тръпки, трепетно вълнение, радостна възбуда, треперене, потръпване трепет, трепета, трепетът, трепети, трепетите, трепета

трепетна, трепетно, мн. тре`петни, прил.
1. Който съдържа и/или издава трепет, вълнение. Трепетен глас. Трепетни движения.
2. Който предизвиква вълнения. Трепетни чувства.
Синоними: вълнуващ, трогателен, покъртителен, прочувствен, сърцераздирателен, умилителен трепетен, трепетния, трепетният, трепетна, трепетната, трепетно, трепетното, трепетни, трепетните

мн. трепетли`ки, ж. Дърво с широка корона от семейство върбови; осика. трепетлика, трепетликата, трепетлики, трепетликите

трепкаш, несв.<br />1. Трептя.<br />2. За светлина — мигам, светвам и угасвам.<br />същ. трепкане, ср.
Синоними: трептя, затрептявам, треперя, потрепвам, вибрирам, туптя, тупам, играя, потрепервам трепкам, трепкаме, трепкаш, трепкате, трепка, трепкат, трепках, трепкахме, трепка, трепкахте, трепка, трепкаха, трепках, трепкахме, трепкаше, трепкахте, трепкаше, трепкаха, трепкал съм, трепкала съм, трепкало съм, трепкали сме, трепкал си, трепкала си, трепкало си, трепкали сте, трепкал е, трепкала е, трепкало е, трепкали са, бях трепкал, бях трепкала, бях трепкало, бяхме трепкали, беше трепкал, беше трепкала, беше трепкало, бяхте трепкали, беше трепкал, беше трепкала, беше трепкало, бяха трепкали, ще трепкам, ще трепкаме, ще трепкаш, ще трепкате, ще трепка, ще трепка

вж. тре`пкам
Синоними: трепет, потрепване, трептене, вибрация трепкане, трепкането, трепкания, трепканията

трепнеш, мин. св. трепнах, мин. прич. тре`пнал, св. — вж. трепвам. трепна, трепнем, трепнеш, трепнете, трепне, трепнат, трепнах, трепнахме, трепна, трепнахте, трепна, трепнаха, трепнех, трепнехме, трепнеше, трепнехте, трепнеше, трепнеха, трепнал съм, трепнала съм, трепнало съм, трепнали сме, трепнал си, трепнала си, трепнало си, трепнали сте, трепнал е, трепнала е, трепнало е, трепнали са, бях трепнал, бях трепнала, бях трепнало, бяхме трепнали, беше трепнал, беше трепнала, беше трепнало, бяхте трепнали, беше трепнал, беше трепнала, беше трепнало, бяха трепнали, ще трепна, ще трепнем, ще трепнеш, ще трепнете, ще трепне, ще трепнат, ще

вж. трептя`
Синоними: вибрация, колебание, вибриране, осцилация, треперене, потръпване, трепет, потрепване, трепкане трептене, трептенето, трептения, трептенията

мн. трепте`ния, ср.
1. Трептене.
2. Спец. Във физиката — периодично кратко и бързо движение; колебание, вибрация. Трептения на въздушната среда.
Синоними: вибрация трептение, трептението, трептения, трептенията

трептиш, мин. св. трептях, мин. прич. трептял, несв.<br />1. Правя отсечени бързи многократни движения, като се отклонявам от оста си; трепкам. <em>Знамето трепти. Струните трептят.</em><br />2. За светлина — светвам и угасвам ритмично и бързо. <em>Звездите трептят.</em><br />3. За звук, глас — чувам се ту по-високо, ту по-ниско.<br />4. Прен. Проявявам се кратко. <em>В очите</em> <em>и трепти радост. На лицето итрепти усмивка.</em><br />същ. трептене, ср.
Синоними: треперя, потрепвам, трепкам, тръпна, вибрирам, мигам, блещукам, проблясвам, мъждукам, светвам и угасвам, играя, потрепервам трептя, трептим, трептиш, трептите, трепти, трептят, трептях, трептяхме, трептя, трептяхте, трептя, трептяха, трептях, трептяхме, трептеше, трептяхте, трептеше, трептяха, трептял съм, трептяла съм, трептяло съм, трептели сме, трептял си, трептяла си, трептяло си, трептели сте, трептял е, трептяла е, трептяло е, трептели са, бях трептял, бях трептяла, бях трептяло, бяхме трептели, беше трептял, беше трептяла, беше трептяло, бяхте трептели, беше трептял, беше трептяла, беше трептяло, бяха трептели, ще трептя, ще трептим, ще трептиш, ще трептите, ще трепти, ще трептят, ще

триеш, мин. св. трих, мин. прич. трил, несв.; Какво.<br />1. Търкам, разтърквам, разтривам. <em>Трия си очите.</em><br />2. Търкам, за да изтрия, избърша. <em>Трия прах. Трия пода. Трия си потта.</em><br />3. Правя на каша, претривам, стривам. <em>Трия картофите на пюре.</em><br /><em>_трия се.</em><em> — Търкам се о нещо. </em>Трия се в стената.<em><br />същ. триене, ср.
* Трия сол на главата (на някого)._ — Разг. Натяквам, мърморя, карам се.
Синоними: търкам, гладя, изглаждам, разтривам, разтърквам, изтърквам, протривам, изтривам, потърквам, натърквам, натривам, стържа, изстъргвам, стривам, строшавам, смилам, стърквам, надробявам, бърша, избърсвам, изсушавам, обърсвам трия, трием, триеш, триете, трие, трият, трих, трихме, три, трихте, три, триха, триех, триехме, триеше, триехте, триеше, триеха, трил съм, трила съм, трило съм, трили сме, трил си, трила си, трило си, трили сте, трил е, трила е, трило е, трили са, бях трил, бях трила, бях трило, бяхме трили, беше трил, беше трила, беше трило, бяхте трили, беше трил, беше трила, беше трило, бяха трили, ще трия, ще трием, ще триеш, ще триете, ще трие, ще трият, ще съм трил, ще съм трила, ще съм трило, ще сме трили, ще си трил, ще си трила, ще си трило, ще сте трили, ще е трил, ще е трила, ще е трило, ще са три

вж. тро`вя тровене, тровенето, тровения, тровенията

тровиш, мин. св. трових и трових, мин. прич. тровил и тровил, несв.<br />1. Кого, какво. Давам отрова, за да убия. <em>Тровя хлебарки.</em><br />2. Кого, какво. Увреждам организма, убивам. <em>Въздухът трови жителите на града. Цигарите ме тровят.</em><br />3. <em>Прен. Кого.</em> Измъчвам, причинявам мъка, грижи, тревога. <em>Всеки ден трови майка си с поведението си.</em><br /><em>_тровя се. 1.</em><em> — Тровя себе си.<br />2. Прен. Ядосвам се, измъчвам се.<br />същ. тровене, ср.
* Тровя си душата/живота._ — Ядосвам се много.
Синоними: ядосвам, огорчавам, измъчвам, гневя, нервирам, сърдя, лютя, разлютявам, кося, скосявам, отравям, тровя душата тровя, тровим, тровиш, тровите, трови, тровят, трових, тровихме, трови, тровихте, трови, тровиха, тровех, тровехме, тровеше, тровехте, тровеше, тровеха, тровил съм, тровила съм, тровило съм, тровили сме, тровил си, тровила си, тровило си, тровили сте, тровил е, тровила е, тровило е, тровили са, бях тровил, бях тровила, бях тровило, бяхме тровили, беше тровил, беше тровила, беше тровило, бяхте тровили, беше тровил, беше тровила, беше тровило, бяха тровили, ще тровя, ще тровим, ще тровиш, ще тровите, ще трови, ще тровят, ще съм тровил, ще съм тровила, ще съм тровило, ще сме тро

трогателна, трогателно, мн. трога`телни, прил. Който трогва, който вълнува. Трогателен жест. Трогателни грижи.
Синоними: покъртителен, вълнуващ, прочувствен, сърцераздирателен, умилителен, умилен, затрогващ, патетичен, разчувствуван трогателен, трогателния, трогателният, трогателна, трогателната, трогателно, трогателното, трогателни, трогателните

трогваш, несв. и трогна, св.; Кого. Извиквам вълнение, умиление; разчувствам, разнежвам. Мъката и</em> <em>го трогна. Песента трогна душата му. Нищо не го трогна, остана безучастен.</em><br /><em>_трогвам се/трогна се.</em><em> — Разчувствам се, вълнувам се, изпадам в умиление. </em>Трогнах се от вниманието. Трогнах се от подаръка.<em><br />прил. трогнат, трогната, трогнато, мн. тро`гнати. Трогнат съм._
Синоними: покъртвам, затрогвам, вълнувам, развълнувам, разчувствувам, разнежвам, просълзявам, разплаквам, натъжавам, разтъжавам, докарвам до умиление, омилостивявам, засягам, въздействувам, раздвижвам, възбуждам трогвам, трогваме, трогваш, трогвате, трогва, трогват, трогвах, трогвахме, трогва, трогвахте, трогва, трогваха, трогвах, трогвахме, трогваше, трогвахте, трогваше, трогваха, трогвал съм, трогвала съм, трогвало съм, трогвали сме, трогвал си, трогвала си, трогвало си, трогвали сте, трогвал е, трогвала е, трогвало е, трогвали са, бях трогвал, бях трогвала, бях трогвало, бяхме трогвали, беше трогвал, беше трогвала, беше трогвало, бяхте трогвали, беше трогвал, беше трогвала, беше трогвало, бяха трогвали, ще трогвам, ще трогваме, ще трогваш, ще трогвате, ще трогва, ще трогва

трогнеш, мин. св. трогнах, мин. прич. трогнал, св. — вж. трогвам. трогна, трогнем, трогнеш, трогнете, трогне, трогнат, трогнах, трогнахме, трогна, трогнахте, трогна, трогнаха, трогнех, трогнехме, трогнеше, трогнехте, трогнеше, трогнеха, трогнал съм, трогнала съм, трогнало съм, трогнали сме, трогнал си, трогнала си, трогнало си, трогнали сте, трогнал е, трогнала е, трогнало е, трогнали са, бях трогнал, бях трогнала, бях трогнало, бяхме трогнали, беше трогнал, беше трогнала, беше трогнало, бяхте трогнали, беше трогнал, беше трогнала, беше трогнало, бяха трогнали, ще трогна, ще трогнем, ще трогнеш, ще трогнете, ще трогне, ще трогнат, ще тросна се троснеш се, мин. св. троснах се, мин. прич. троснал се, св. — вж. тросвам се. тросна, троснем, троснеш, троснете, тросне, троснат, троснах, троснахме, тросна, троснахте, тросна, троснаха, троснех, троснехме, троснеше, троснехте, троснеше, троснеха, троснал съм, троснала съм, троснало съм, троснали сме, троснал си, троснала си, троснало си, троснали сте, троснал е, троснала е, троснало е, троснали са, бях троснал, бях троснала, бях троснало, бяхме троснали, беше троснал, беше троснала, беше троснало, бяхте троснали, беше троснал, беше троснала, беше троснало, бяха троснали, ще тросна, ще троснем, ще троснеш, ще троснете, ще тросне, ще троснат, ще

тройна, тройно, мн. тройни, прил.<br />1. Който се състои от три еднородни предмета или от три части. <em>Троен конец.</em><br />2. Който е три пъти по-голям. <em>В троен размер.</em><br />3. Който се извършва три пъти. <em>Тройно завъртане.</em><br />нареч. тройно. Печеля тройно повече.
Синоними: трикратен, трояк троен, тройния, тройният, тройна, тройната, тройно, тройното, тройни, тройните

числ. Трима.

—-

ж., само ед.
1. В християнството — триединно божество; бог син, бог отец и бог свети дух.
2. Прен. Разг. Трима неразделни приятели. троица, троицата, троици, троиците

мн. тро`йки, ж.
1. Цифрата на числото три.
2. Оценка в училище или във висше учебно заведение за задоволително усвояване на материала.
3. Карта за игра с три знака.
4. Превозно средство с номер три.
5. Група от трима души, които извършват нещо заедно. Съдийска тройка.
6. Впряг от три коня. Тройката препускаше през гората. Руска тройка.
7. Разг. Група, съставена от три предмета. Тройка кебапчета. тройка, тройката, тройки, тройките

мн. тро`йкаджийки, ж. Разг. Студентка или ученичка тройкаджия. тройкаджийка, тройкаджийката, тройкаджийки, тройкаджийките

мн. тро`йкаджии, м. Разг. Студент или ученик, който не знае достатъчно и обикновено получава тройки. тройкаджия, тройкаджията, тройкаджията, тройкаджии, тройкаджиите, тройкаджии, тройкаджийо

вж. тро`ен

мн. тройу`нции, ж. Спец. Единица мярка за тежина, равна на 31 г, която се използва за измерване на благородни метали. тройунция, тройунцията, тройунции, тройунциите

вж. троле`й тролеен, тролейния, тролейният, тролейна, тролейната, тролейно, тролейното, тролейни, тролейните

тролеят, тролея, мн. тролеи, (два) тролея, м.
1. Метален прът при някои превозни средства, който служи за снабдяване с ток чрез допиране до контактната мрежа.
2. Разг. Тролейбус.
прил. тролеен, тролейна, тролейно, мн. тролейни. Тролейна мрежа. тролей, тролея, тролеят, тролеи, тролеите, тролея

мн. тролейбуси, (два) тролейбуса, м. Многоместно превозно средство в градския транспорт, което се движи с електричество по безрелсов път.
прил. тролейбусен, тролейбусна, тролейбусно, мн. тролейбусни. Тролейбусна спирка. тролейбус, тролейбуса, тролейбусът, тролейбуси, тролейбусите, тролейбуса

вж. тролейбу`с тролейбусен, тролейбусния, тролейбусният, тролейбусна, тролейбусната, тролейбусно, тролейбусното, тролейбусни, тролейбусните

тромава, тромаво, мн. тромави, прил.<br />1. Който се движи бавно, несръчно. <em>Тромава костенурка.</em><br />2. Който е бавен, непохватен, тежък. <em>Тромави стъпки.</em><br />нареч. тромаво.
същ. тромавост, тромавостта, ж.
Синоними: бавен, муден, ленив, мъчноподвижен, непохватен, несръчен, свит, вързан, схванат, тежък, недъгав, сакат, хром, неграциозен, грубоват, грапав, недодялан, неловък, огромен, грамаден, обемист, слоноподобен, слонски, мечешки, нескопосен, труден, мъчен, напрегнат, усилен, скучен, досаден тромав, тромавия, тромавият, тромава, тромавата, тромаво, тромавото, тромави, тромавите

вж. тро`мав

вж. тро`мав
Синоними: бавност, леност, мудност, тромавщина, несръчност, недъгавост, мъчноподвижност тромавост, тромавостта, тромавости, тромавостите

тромбът, тромба, мн. тромбове, (два) тромба, м. Спец. Плътно парче съсирена кръв, образувано в кръвоносните съдове. тромб, тромба, тромбът, тромби, тромбите, тромба

мн. тро`мби, ж.
1. Спец. Тромпет.
2. Устройство в автомобил, което издава звук при натискане на клаксона. тромба, тромбата, тромби, тромбите

мед. Възпалителен процес в интимата на кръвоносен съд с образуване на тромб.

мед. Възпаление на артерия, съпровождано с тромбоза.

мед. Наследствена хеморагична диaтеза, дължаща се на морфологични и функционални нарушения на тромбоцитите при нормален брой. Протича с кръвоизливи по кожата и лигавиците.

мед. Ензим, който се съдържа в кръвната плазма и превръща фибриногена във фибрин в процеса на кръвосъсирване.

мед. Ембол, който се е откъснал от тромб (най-често на дълбоките вени на долните крайници) и се движи в кръвоносните съдове, като може да предизвика запушване на артериите на белия дроб, сърцето, мозъка, бъбреците и др. тромбоемболия, тромбоемболията, тромбоемболии, тромбоемболиите

ж., само ед. Спец. В медицината — процес на образуване на тромби, които при отлагането си могат да запушат кръвоносните съдове. тромбоза, тромбозата, тромбози, тромбозите

мн. тромбони, (два) тромбона, м. Меден духов музикален инструмент с нисък тембър и плътна звучност. тромбон, тромбона, тромбонът, тромбони, тромбоните, тромбона

мед. Тромбоза на вена с вторично възникнало възпаление на стената на вената. тромбофлебит, тромбофлебита, тромбофлебитът, тромбофлебити, тромбофлебитите, тромбофлебита

мед. Кръвна клетка, представляваща фрагмент от цитоплазмата на зрял мегакариоцит. Притежава мембрана, цитоплазмени органели, специални образувания (алфа-гранули и плътни телца), няма ядро. Броят на тромбоцитите възлиза на 130-360 х 109/l клетки. Участват в процеса на кръвосъсирване. тромбоцит, тромбоцита, тромбоцитът, тромбоцити, тромбоцитите, тромбоцита

мед. Абнормно повишаване на тромбоцитите в кръвта, напр. при есенциална тромбоцитемия, полицитемия вера и др.

мед. Абнормно понижаване на тромбоцитите в кръвта, напр. при болестта на Верлхоф, хипо- и аплазия на костния мозък, инфекциозни заболявания и др. тромбоцитопения, тромбоцитопенията, тромбоцитопении, тромбоцитопениите

мн. тромпети, (два) тромпета, м. Меден духов музикален инструмент с висока звучност, който наподобява извита тръба. тромпет, тромпета, тромпетът, тромпети, тромпетите, тромпета

тронът, трона, мн. тронове, (два) трона, м.
1. Специален украсен стол, на който седи монарх по време на тържествени церемонии.
2. Прен. Власт на монарх.
3. Прикрепен към стената на църква стол.
прил. тронен, тронна, тронно, мн. тронни. Тронна зала.
* Сядам/седна на трона. — Поемам държавната власт.
* Свалям/сваля от трона. — Отнемам държавната власт на монарх.
Синоними: престол трон, трона, тронът, тронове, троновете, трона

вж. трон тронен, тронния, тронният, тронна, тронната, тронно, тронното, тронни, тронните

тропът, тропа, мн. тропи, (два) тропа, м. Спец. В литературата — дума или израз с преносно значение. Тропи и фигури.

тро`паш, несв.
1. Произвеждам шум при движение или при местене на предмети. Някой тропаше на тавана.
2. Произвеждам шум, като удрям, блъскам. Непозната жена тропаше по прозореца.
3. Разг. Играя хоро, ръченица и др.
* Тропам на нечия врата. — Моля за помощ, търся съдействие.
* Тропам от врата на врата. — Ходя при различни хора, за да ги моля за помощ.
Синоними: хлопам, чукам, блъскам, удрям, тракам, трополя, почуквам, похлопвам, барабаня, дрънча, трещя, гърмя, дрънкам тропам, тропаме, тропаш, тропате, тропа, тропат, тропах, тропахме, тропа, тропахте, тропа, тропаха, тропах, тропахме, тропаше, тропахте, тропаше, тропаха, тропал съм, тропала съм, тропало съм, тропали сме, тропал си, тропала си, тропало си, тропали сте, тропал е, тропала е, тропало е, тропали са, бях тропал, бях тропала, бях тропало, бяхме тропали, беше тропал, беше тропала, беше тропало, бяхте тропали, беше тропал, беше тропала, беше тропало, бяха тропали, ще тропам, ще тропаме, ще тропаш, ще тропате, ще тропа, ще тропат, ще съм тропал, ще съм тропала, ще съм тропало, ще см

мн. тропари, (два) тропара, м. Спец. Църковна песен в чест на празник или светец. тропар, тропара, тропарът, тропари, тропарите, тропара

тропваш, несв. и тропна, св.
1. Тропам еднократно или поединично. Тропнах енергично по масата.
2. Затварям силно, шумно. Тропнах вратата.
3. Прен. Разг. Изненадвам с нещо неприятно. Ще ти тропнат някое наказание.
Синоними: удрям, чукам, чуквам, почуквам, хлопвам, похлопвам, потропвам, блъскам тропвам, тропваме, тропваш, тропвате, тропва, тропват, тропвах, тропвахме, тропва, тропвахте, тропва, тропваха, тропвах, тропвахме, тропваше, тропвахте, тропваше, тропваха, тропвал съм, тропвала съм, тропвало съм, тропвали сме, тропвал си, тропвала си, тропвало си, тропвали сте, тропвал е, тропвала е, тропвало е, тропвали са, бях тропвал, бях тропвала, бях тропвало, бяхме тропвали, беше тропвал, беше тропвала, беше тропвало, бяхте тропвали, беше тропвал, беше тропвала, беше тропвало, бяха тропвали, ще тропвам, ще тропваме, ще тропваш, ще тропвате, ще тропва, ще тропва

мн. тропици, (два) тропика, м.
1. Всяка една от двете въображаеми линии, успоредни на екватора, които отстоят от него на 23°27’ в северното и в южното полукълбо.
2. Обикн. мн. Област, разположена между тези линии, която е най-горещият район на земното кълбо.
прил. тропически, тропическа, тропическо, мн. тропически. Тропически дъждове. Тропически климат.
прил. тропичен, тропична, тропично, мн. тропични.
* Тропик на рака. — Северният тропик.
* Тропик на козирога. — Южният тропик. тропик, тропика, тропикът, тропици, тропиците, тропика

вж. тро`пик
Синоними: тропически, екваториален, горещ, зноен, палещ, задушлив тропичен, тропичния, тропичният, тропична, тропичната, тропично, тропичното, тропични, тропичните

вж. тро`пик тропически, тропическия, тропическият, тропическа, тропическата, тропическо, тропическото, тропически, тропическите

тропнеш, мин. св. тропнах, мин. прич. тро`пнал, св. — вж. тропвам. тропна, тропнем, тропнеш, тропнете, тропне, тропнат, тропнах, тропнахме, тропна, тропнахте, тропна, тропнаха, тропнех, тропнехме, тропнеше, тропнехте, тропнеше, тропнеха, тропнал съм, тропнала съм, тропнало съм, тропнали сме, тропнал си, тропнала си, тропнало си, тропнали сте, тропнал е, тропнала е, тропнало е, тропнали са, бях тропнал, бях тропнала, бях тропнало, бяхме тропнали, беше тропнал, беше тропнала, беше тропнало, бяхте тропнали, беше тропнал, беше тропнала, беше тропнало, бяха тропнали, ще тропна, ще тропнем, ще тропнеш, ще тропнете, ще тропне, ще тропнат, ще

трополиш, мин. св. трополих, мин. прич. трополи`л, несв. Произвеждам еднообразен шум; тропотя. Каруцата трополеше по калдъръма.
Синоними: топуркам, тропам, шумя, вдигам шум, вдигам тупурдия, дрънча, тракам, хлопам, чукам, трещя, гърмя, дрънкам трополя, трополим, трополиш, трополите, трополи, трополят, трополих, трополихме, трополи, трополихте, трополи, трополиха, трополях, трополяхме, трополеше, трополяхте, трополеше, трополяха, трополил съм, трополила съм, трополило съм, трополили сме, трополил си, трополила си, трополило си, трополили сте, трополил е, трополила е, трополило е, трополили са, бях трополил, бях трополила, бях трополило, бяхме трополили, беше трополил, беше трополила, беше трополило, бяхте трополили, беше трополил, беше трополила, беше трополило, бяха трополили, ще трополя, ще трополим,

тропо`саш, св. — вж. тропосвам. тропосам, тропосаме, тропосаш, тропосате, тропоса, тропосат, тропосах, тропосахме, тропоса, тропосахте, тропоса, тропосаха, тропосах, тропосахме, тропосаше, тропосахте, тропосаше, тропосаха, тропосал съм, тропосала съм, тропосало съм, тропосали сме, тропосал си, тропосала си, тропосало си, тропосали сте, тропосал е, тропосала е, тропосало е, тропосали са, бях тропосал, бях тропосала, бях тропосало, бяхме тропосали, беше тропосал, беше тропосала, беше тропосало, бяхте тропосали, беше тропосал, беше тропосала, беше тропосало, бяха тропосали, ще тропосам, ще тропос

тропосваш, несв. и тропосам, св.; Какво. Правя тропоска. Тропосах полата, за да я пробвам. тропосвам, тропосваме, тропосваш, тропосвате, тропосва, тропосват, тропосвах, тропосвахме, тропосва, тропосвахте, тропосва, тропосваха, тропосвах, тропосвахме, тропосваше, тропосвахте, тропосваше, тропосваха, тропосвал съм, тропосвала съм, тропосвало съм, тропосвали сме, тропосвал си, тропосвала си, тропосвало си, тропосвали сте, тропосвал е, тропосвала е, тропосвало е, тропосвали са, бях тропосвал, бях тропосвала, бях тропосвало, бяхме тропосвали, беше тропосвал, беше тропосвала, беше тропосвало, бяхте тропосвали, беше тропосвал, беше тропосвала, беше троп тросвам се тросваш се, несв. и <em>_тросна се, св.
1. Падам, строполявам се тежко.
2. Прен. На кого. Казвам нещо грубо, отговарям сърдито. Защо ми се тросна?_ тросвам, тросваме, тросваш, тросвате, тросва, тросват, тросвах, тросвахме, тросва, тросвахте, тросва, тросваха, тросвах, тросвахме, тросваше, тросвахте, тросваше, тросваха, тросвал съм, тросвала съм, тросвало съм, тросвали сме, тросвал си, тросвала си, тросвало си, тросвали сте, тросвал е, тросвала е, тросвало е, тросвали са, бях тросвал, бях тросвала, бях тросвало, бяхме тросвали, беше тросвал, беше тросвала, беше тросвало, бяхте тросвали, беше тросвал, беше тросвала, беше тросвало, бяха тросвали, ще тросвам, ще тросваме, ще тросваш, ще тросвате, ще тросва, ще тросва

мн. тропо`ски, ж.
1. Временен, нездрав шев, който се прави преди окончателното зашиване.
2. Конецът, с който е направен такъв шев. Почиствам тропоската. тропоска, тропоската, тропоски, тропоските

мн. тропосфе`ри, ж. Обикн. ед. Най-ниският слой от атмосферата, разположен от земната повърхност до стратосферата. тропосфера, тропосферата, тропосфери, тропосферите

м., само ед. Еднообразен шум, произвеждан при движение. Тропот на конски копита.
Синоними: шум, топуркане, трополене, тропотене, буботене, тътен, тътнеж, грохот, тракане, дрънкане, тропане, тупурдия, трясък тропот, тропота, тропотът, тропоти, тропотите, тропота

тропотиш, мин. св. тропотих и тропотих, мин. прич. тропотил и тропотил, несв. Произвеждам тропот.<br />Синоними: трополя, топуркам, тропам, шумя, вдигам шум, вдигам тупурдия, дрънча тропотя, тропотим, тропотиш, тропотите, тропоти, тропотят, тропотих, тропотихме, тропоти, тропотихте, тропоти, тропотиха, тропотех, тропотехме, тропотеше, тропотехте, тропотеше, тропотеха, тропотил съм, тропотила съм, тропотило съм, тропотили сме, тропотил си, тропотила си, тропотило си, тропотили сте, тропотил е, тропотила е, тропотило е, тропотили са, бях тропотил, бях тропотила, бях тропотило, бяхме тропотили, беше тропотил, беше тропотила, беше тропотило, бяхте тропотили, беше тропотил, беше тропотила, беше тропотило, бяха тропотили, ще тропотя, ще тропотим, трудя се трудиш се, мин. св. трудих се и трудих се, мин. прич. трудил се и трудил се, несв.
1. Занимавам се с труд; работя. По цял ден се трудя.
2. Над какво. Полагам усилия, за да направя нещо. Трудя се над нов проект.
3. Разг. Стремя се да постигна нещо; мъча се.
Синоними: работя, правя усилия, мъча се, блъскам се, трепя се, старая се, правя си труда, полагам труд, сторвам си труда, грижа се, залягам, влагам труд, давам си труд, опъвам, бачкам, бъхтя трудя, трудим, трудиш, трудите, труди, трудят, трудих, трудихме, труди, трудихте, труди, трудиха, трудех, трудехме, трудеше, трудехте, трудеше, трудеха, трудил съм, трудила съм, трудило съм, трудили сме, трудил си, трудила си, трудило си, трудили сте, трудил е, трудила е, трудило е, трудили са, бях трудил, бях трудила, бях трудило, бяхме трудили, беше трудил, беше трудила, беше трудило, бяхте трудили, беше трудил, беше трудила, беше трудило, бяха трудили, ще трудя, ще трудим, ще трудиш, ще трудите, ще труди, ще трудят, ще съм трудил, ще съм трудила, ще съм трудило, ще сме тру

м., само ед.
1. Трева с пълзящо коренище и сплескани класчета.
2. Название на пирей и други треви. троскот, троскота, троскотът, троскоти, троскотите, троскота

нареч. Ядосано, сопнато, сърдито. Отговарям троснато.

Диал.
троскот

м., само ед. Спец. Бледожълто кристално вещество, което се използва като взрив за приготвяне на бомби, снаряди и др. тротил, тротила, тротилът, тротили, тротилите, тротила

мн. тротине`тки, ж. Детско превозно средство — играчка от дъска, към която са прикрепени две колела и кормило. тротинетка, тротинетката, тротинетки, тротинетките

мн. тротоари, (два) тротоара, м. Издигнато място от двете страни на улица покрай сградите за движение на пешеходци; плочник.
прил. тротоарен, тротоарна, тротоарно, мн. тротоарни. тротоар, тротоара, тротоарът, тротоари, тротоарите, тротоара

вж. тротоа`р тротоарен, тротоарния, тротоарният, тротоарна, тротоарната, тротоарно, тротоарното, тротоарни, тротоарните

вж. трофе`й трофеен, трофейния, трофейният, трофейна, трофейната, трофейно, трофейното, трофейни, трофейните

трофеят, трофея, мн. трофеи, (два) трофея, м.
1. Боеприпаси, знамена и друго имущество, завоювано при победа над неприятеля.
2. Имущество, което символизира победа. Ловни трофеи.
прил. трофеен, трофейна, трофейно, мн. трофейни.
Синоними: плячка, грабеж, кражба трофей, трофея, трофеят, трофеи, трофеите, трофея

мед. Хранещ, отнасящ се до храненето, до кръвоснабдяването.

мн. трохи`, ж.
1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие. Хранеше гълъбите с трохи и жито.
2. Прен. Само мн. Дребен, нищожен дял от нещо. Той обираше големите печалби, а на нас даваше трохите.
* До троха. — Разг. Напълно, до края.
* Не съм слагал/сложил и троха в устата си. — Разг. Нищо не съм ял.
Синоними: нещо малко, грам, зърно, частица, капка троха, трохата, трохи, трохите

мед. Грапава костна издатина на горния край на бедрената кост. Различават се: голям и малък въртел, за тях се залавят редица мускули.

мед. Образувание, имащо вид на макара или действащо като макара, напр. макара на скочната кост (trochlea tali), която участва в образуването на горната скочна става.

полит._ Едно от теченията на руската революционна мисъл след налагането на съветската власт; характеризира се със своята догматичност и понякога граничи с екстремизма в революционната си реторика. троцкизъм, троцкизма, троцкизмът, троцкизми, троцкизмите, троцкизъма