вин. него, крат. го, дат. остар. нему, крат. му, лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори. Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи.
2. За заместване на съдържанието на предходно изречение; това. Що е то? Изгряло е ясно слънце. То не било ясно слънце… Казвам какво мисля по тоя въпрос. Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран.
3. Като формален подлог при безлично сказуемо. А, то валяло!
4. Разг. Пренебр. Ирон. За заместване на лице от мъжки или женски род. Говоря и` като човек, ама то мълчи като риба.
5. Като част. Разг. За подчертаване или при подхващане на изказване. А бе то стана една! То бива, бива, ама… То не беше ходене, то не бяха приказки.
* А/и/пък то. — За усилване значението на съответния съюз. Мислех, че всичко е наред, а то — ето какво се оказа.
* Ако/когато/щом — то. — Като незадължителна съставка — за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото. Ако пристигнеш навреме, то ще можеш веднага да се включиш. то, него, го, нему, него, му

мн. тоалети, (два) тоалета, м.
1. Комбинация от дрехи (обувки и допълнения) за едно обличане, обикн. модни, както и изобщо дрехи, обикн. модни. Обличам новия си тоалет. Отивам на опера с подходящ тоалет. Евтин тоалет. Харчи много пари за тоалети.
2. Привеждане в ред на външния вид. Утринен тоалет. Правя си тоалета много бързо.
3. Тоалетна.
Синоними: дрехи, костюм, облекло, носия, накит, украшение, труфило, вид, фасон, каяфет, обличане, гримиране тоалет, тоалета, тоалетът, тоалети, тоалетите, тоалета

тоалетна, тоалетно, мн. тоале`тни, прил. Който се отнася до тоалет (във 2 знач.). Тоалетни принадлежности.
* Тоалетен сапун. — Сапун за тяло и лице — със специални добавки за омекотяване и ароматизиране. тоалетен, тоалетния, тоалетният, тоалетна, тоалетната, тоалетно, тоалетното, тоалетни, тоалетните

мн. тоале`тки, ж. Малка масичка или шкафче с огледало, където човек привежда външния си вид в ред. тоалетка, тоалетката, тоалетки, тоалетките

мн. тоале`тни, ж.
1. Помещение на обществено място или в жилище с огледало, чешма и клозет.
2. Клозет. Отивам в тоалетната. Тоалетната е на двора.
Синоними: гримьорна, гардеробна, съблекалня тоалетна, тоалетната, тоалетни, тоалетните

и разг. туй показ. мест.
1. Като същ. За посочване на предмет/предмети или лице/лица. Това е доцент Харалампиев. Ето това е новата ни библиотека. Какво е това? Това са нашите котенца.
2. Като същ. за обобщаване на изказана мисъл. Това се казва отговор! Само това ли искаше да ми кажеш?
3. Като същ. Като обобщителна дума на следващ именен израз. Това, че той не я харесва, в случая не е важно. От това, как ще работиш, ще зависи и заплатата ти.
* Без това/И без това. — Независимо от това.
* При това. — В промененото, новото обстоятелство.
* На това отгоре/отгоре на това. — В повече от посоченото.
* След това. — След посоченото; после.
* Това-онова / туй-онуй. — Разг. Едно-друго, различни, безразлично кое. Ще купя това-онова за ядене.

мн. товари, (два) товара, м.
1. Багаж, който се пренася. Товар на камион. Конят може да тегли тежък товар. Корабът пренася товари.
2. Количеството багаж като мярка, което животно, човек (или превозно средство) може да пренася. Купи си два товара дърва.
3. Прен. Задължения, грижи, бреме. Нося товара на директорската длъжност. Товарът на домакинството.
Синоними: тежест, бреме, багаж, баласт, обязаност, длъжност, задължение, повинност, тегоба, голямо усилие, изпитание, нещо непоносимо, наказание, затруднение, пречка, спънка товар, товара, товарът, товари, товарите, товара

мн. товара`чи, м. Работник, чието занятие е да товари и разтоварва стоки, предмети. товарач, товарача, товарачът, товарачи, товарачите, товарачи, товарачо

товарачна, товарачно, мн. товара`чни, прил. Който е свързан с товарене. Товарачен кран. Товарачни работи. товарачен, товарачния, товарачният, товарачна, товарачната, товарачно, товарачното, товарачни, товарачните

мн. товара`чки, ж.
1. Жена товарач.
2. Товарачна машина. товарачка, товарачката, товарачки, товарачките

товарна, товарно, мн. това`рни, прил. Който е предназначен за пренасяне на товари (не на хора). Товарен влак. Товарен кораб. Товарна кола. товарен, товарния, товарният, товарна, товарната, товарно, товарното, товарни, товарните

мн. товари`телници, ж. Документ с опис на натоварените стоки, придружаващ пренасянето им. товарителница, товарителницата, товарителници, товарителниците

товариш, мин. св. товарих и товарих, мин. прич. товарил и товари`л, несв.
1. Кого, какво. Слагам товар на превозно средство или на товарно животно. Товаря кон. Товаря камион.
2. Прен. Кого. Отрупвам с работа, със задължения, обременявам, ангажирам.
товаря се. — Прекалено се отрупвам с работа, задължения, обременявам се. Много се товариш напоследък.
Синоними: натоварвам, трупам, отрупвам, натрупвам, струпвам, претоварвам, обременявам, задължавам, ангажирам, натежавам товаря, товарим, товариш, товарите, товари, товарят, товарих, товарихме, товари, товарихте, товари, товариха, товарех, товарехме, товареше, товарехте, товареше, товареха, товарил съм, товарила съм, товарило съм, товарили сме, товарил си, товарила си, товарило си, товарили сте, товарил е, товарила е, товарило е, товарили са, бях товарил, бях товарила, бях товарило, бяхме товарили, беше товарил, беше товарила, беше товарило, бяхте товарили, беше товарил, беше товарила, беше товарило, бяха товарили, ще товаря, ще товарим, ще товариш, ще товарите, ще товари, ще товарят, ще

мн. то`ги, ж.
1. ист. Дълга мъжка дреха без ръкави, носена от пълноправните граждани на древния Рим.
2. Дълга горна дреха, обличана от съдии и адвокати по време на съдебно заседание или от ректор на университет в тържествени случаи.
Синоними: роба, мантия, плащ, наметало, одежда, расо тога, тогата, тоги, тогите

показ. нареч.
1. В момента, за който се говори, не сега. Показах му писмата и едва тогава той ми повярва. Какво да ти говоря за минали неща — тогава бях млад и всичко ми се струваше по-лесно.
2. В такъв случай, при това положение. Щом си готов, тогава да тръгваме. Ако ще се караме, тогава никъде не тръгвам!
Синоними: то газ, тогиз, по онова време, в същия момент, току, в такъв случай, следователно, значи

тогавашна, тогавашно, мн. тога`вашни, прил. Който е съществувал тогава. Проф. Иванов, тогавашен асистент, произнесъл слово. Тогавашният Сливен бил с тесни улици. тогавашен, тогавашния, тогавашният, тогавашна, тогавашната, тогавашно, тогавашното, тогавашни, тогавашните

нареч. Разг. Тогава.

нареч.
1. Въвежда пояснение след объркване или промяна на намерението, изказано с думи. До гарата има два километра, тоест повече са.
2. С други думи, по-точно, това значи.
Синоними: сиреч, с други думи, другояче, иначе, това значи, тъй да се каже, ще рече, така

или съкр. тоз и тоя, тази или съкр. таз 2 и тая, това и <em>разг.</em> туй, мн. тези или съкр. тез и ти`я, показ. мест.
1. Като прил. При посочване на лице или предмет, които са в обсега на участниците в речевия акт. Познаваш ли този човек? Каква е тази книга?
2. Като прил. При посочване на вече споменато лице или предмет. Ако вървите все направо, ще стигнете до един паметник. Именно зад тоя паметник се намира жп бюрото.
3. Като прил. За изразяване на отношение (учудване, възхищение, пренебрежение, закана и др.) към лице (вкл. същ. собствено) или предмет. Тая Пепа, тая Пепа — голяма майсторка била! Ах, тая котка, ще я науча аз нея!
4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. Пренебр. За посочване на лице, което е в обсега на участниците в речевия акт, или за което току-що се е споменало. Какво иска тоя? Тези няма ли да се махат най-после! Тая с всичкия си ли е? • Този-онзи/тоя-оня. Един-друг, различни, безразлично кой. Поразпитах тоя-оня, никой не знае.
* Тази година/този месец. — Годината/месецът, която/който в момента тече.
* Тия дни. — Разг. През последните няколко дни или в следващите няколко дни.
* Този/тоя път. — Сега, последният път. този, —, —, тази, —, това

вин. него, крат. го, дат. остар. нему, крат. му, лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от мъжки род, за които се говори. Исках да се срещна с доцент Харалампиев, но когато отидох, той беше излязъл. Тръгнахме за друг ресторант, но той пък беше затворен. Виждал ли си моя квартирант? — Изобщо не съм го виждал. Не съм виждал нито него, нито пък приятелката му.
2. За посочване на лица от мъжки род; този, това. – Той — посочи към мене баща ми — ще дойде с тебе, а другият остава тук. той, него, го, нему, него, му

токът, тока, само ед., м.
1. Насочено движение на електрически заряди в проводник; електрически ток. Включвам тока. Токът спря. Няма ток. Токът дойде.
2. Прен. Течение, поток. В тока на речта.

—-

токът, тока, мн. токове, (два) тока, м. Удължена част на обувка под петата. Висок ток. Нисък ток. Обичам обувки с широк ток.
Синоними: течение, поток ток, тока, токът, токове, токовете, тока

мн. токи, ж.
1. Малка метална/пластмасова рамка с езиче, която служи за закопчаване на колан, чанта, обувки.
2. Разг. Приспособление за защипване на коса.
същ. умал. токичка, мн. токички, ж.
Синоними: катарама, закопчалка, клипс, брошка тока, токата, токи, токите

мн. тока`ти, ж. Спец. Вид музикално произведение за пиано. токата, токатата, токати, токатите

вж. тока` токичка, токичката, токички, токичките

мн. токмаци, (два) токмака, м. Разг.
1. Чукало за хаванче, за тъпан и др.
2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго. Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст.
3. Прен. За дете, животно — този, който е набит, стегнат, тежък.
4. Прен. Глупав, недодялан човек.
същ. умал. токмаче, мн. токмачета, ср. токмак, токмака, токмакът, токмаци, токмаците, токмака

мед. Заболяване, причинено от ендогенни или екзогенни отрови.

ж., само ед. Спец. Наука за действието на отровите върху организма, за предпазване и лечение от тях. токсикология, токсикологията, токсикологии, токсикологиите

Вид отрова, отровен агент, отровно вещество, продуцирано от микроорганизми, някои животни и растения. токсин, токсина, токсинът, токсини, токсините, токсина

мед. Наличност на токсини в кръвта.

мн., токсин, м. Отровни вещества, образувани от микроорганизми или от някои животни и растения.<br />Синоними: (същ.) отрови току-речи нареч. Разг. Почти.<br />Синоними: (нар.) почти, приблизително, така, май че, (нар.) едва не току-така и току-тъ`й нареч.
1. Как да е, без нищо, за нищо, напразно. Никога не идват на гости току-така, без подарък.
2. Без причина, без основание. Никога не се обажда по телефона току-така.
Синоними: (нар.) току-тъй, без нищо, за нищо, (нар.) безпричинно, без причина, за щяло и нещяло, за нищо и никакво

токсична, токсично, мн. токси`чни, прил. Който е свързан с действието на токсини. токсичен, токсичния, токсичният, токсична, токсичната, токсично, токсичното, токсични, токсичните

мед. вж. анатоксин

мед. Протозойно заболяване, причинено от Toxoplasma gondii. Различават се вродена токсоплазмоза (протича с иктер, отоци, хепатоспленомегалия и др. ) и придобита токсоплазмоза (наблюдават се увеличени лимфни възли, хориоретинит, увеит и др. , но най-често протича безсимптомно). токсоплазмоза, токсоплазмозата, токсоплазмози, токсоплазмозите

нареч. Разг.
1. Почти в същия момент; тъкмо. Току тръгнахме и заваля. Току бях влязъл и той дойде.
2. От време на време. Минат не минат един-два дни, току дойдат да искат нещо — олио, сол.
3. Изведнъж, неочаквано. Току чух някакъв страшен гръм.
4. В съчетание с предлог — тъкмо, точно (по място или по време). Влязох току след тях. Току до брега се удавил. • Току-виж. Изведнъж, представи си, че; ненадейно. Не чакам гости, но току-виж някой дошъл да ни честити празника.

м., само ед. Допустимо отклонение при мерене, за време и т. н. Предвиждам толеранс от два сантиметра. Давам ти толеранс от десет минути.
Синоними: отклонение толеранс, толеранса, толерансът, толеранси, толерансите, толеранса

толерантна, толерантно, мн. толерантни, прил. Който проявява търпимост към чуждото мнение; либерален, с голяма душа.<br />същ. толерантност, толерантността`, ж.
Синоними: търпелив, либерален, човечен, добър, широк, великодушен, човеколюбив, доброжелателен, добросърдечен, всеобхватен, всестранен толерантен, толерантния, толерантният, толерантна, толерантната, толерантно, толерантното, толерантни, толерантните

вж. толера`нтен
Синоними: търпимост, свобода, веротърпимост, либералност, човечност, свобода на действие, волност, широта толерантност, толерантността, толерантности, толерантностите

толери`раш, несв. и св.; какво/кого.
1. Понасям, търпя, допускам, позволявам. Толерирам нечестни постъпки.
2. Покровителствам.
Синоними: търпя, понасям, позволявам, разрешавам, допускам толерирам, толерираме, толерираш, толерирате, толерира, толерират, толерирах, толерирахме, толерира, толерирахте, толерира, толерираха, толерирах, толерирахме, толерираше, толерирахте, толерираше, толерираха, толерирал съм, толерирала съм, толерирало съм, толерирали сме, толерирал си, толерирала си, толерирало си, толерирали сте, толерирал е, толерирала е, толерирало е, толерирали са, бях толерирал, бях толерирала, бях толерирало, бяхме толерирали, беше толерирал, беше толерирала, беше толерирало, бяхте толерирали, беше толерирал, беше толерирала, беше толе

показ. мест.
1. За еднаквост в количеството или степента на предмети и признаци. Стигат ли ти толкова пари? Бях толкова разтревожен, че нищо не разбрах. Колкото повече приказваш, толкова по-лошо става.
2. За интензифициране на количествен или качествен признак; много, твърде. Толкова мъки преживях! Толкова много!
Синоними: толкоз, това количество

показ. мест. Разг. Толкова.

Толос, фолос в древногръцката архитектура кръгло съоръжение (светилище, гробница, паметник, музакална зала).

Видове толоси: толос периптер; толос моноптер.

мн. толстои`сти, м. Последовател на толстоизма. топ- Първа съставна част на сложни думи, която означава изключителен, най-добър, напр. топкола, топлиста, топновина.

м., само ед. Спец. Религиозно-нравствено учение, което проповядва непротивене на злото, нравствено усъвършенстване. толстоизъм, толстоизма, толстоизмът, толстоизми, толстоизмите, толстоизъма

томът, тома, мн. томове, (два) тома, м.
1. Отделна книга от съчинение, издадено в няколко книги. История в три тома. Първи том на поредицата.
2. Изобщо издадена книга. Романът представлява голям том от 500 страници.
3. Всеки екземпляр на книга като част от книжно имущество. Колко тома книги има библиотеката?
същ. умал. томче, мн. томчета, ср.
Синоними: свитък, книга, свезка, част том, тома, томът, томове, томовете, тома

мн. томаха`вки, ж. Истор. Метателно оръжие у северноамериканските индианци. томахавка, томахавката, томахавки, томахавките

мн. то`мболи, ж. Предметна лотария, която се разиграва пред участниците, обикн. като част от увеселение.
Синоними: лотария, тираж томбола, томболата, томболи, томболите

томителна, томително, мн. томи`телни, прил. Който измъчва, изнурява. Томителен зной. Томителна жажда. томителен, томителния, томителният, томителна, томителната, томително, томителното, томителни, томителните

вж. том томче, томчето, томчета, томчетата

тонът, тона, мн. тонове, (два) тона, м. Мярка за тежина, равна на 1 000 кг.

—-

тонът, тона, мн. тонове, (два) тона, м.
1. Звук с определена височина; музикален звук.
2. Спец. В музиката — мярка за определяне величината на интервалите.
3. Прен. Само ед. Интонация, оттенък на речта. Високомерен тон. Строг тон. Мек тон.
4. Прен. Ударите на биещо сърце. Учестени тонове.
5. Характер, оттенък на цвят според яркостта му. Меки тонове. Ярки тонове.
6. Прен. Начин на поведение, на общуване с хората. Добър тон. Държа лош тон.
* Давам/дам тон. — Изпявам или изсвирвам на някого началния тон на мелодия, за да я изпълни.
* Давам/дам тон в живота на някого. — Разг. Меся се грубо в живота на някого.

—-

м., само ед. Морска риба с торпедовидно тяло и изострена глава.
Синоними: звук, звън, тембър, колорит, оттенък, нюанс, отсянка, цвят, боя, багра, отсенка, нота, тоналност, височина тон, тона, тонът, тонове, тоновете, тона

м., само ед.
1. Вместимост на товарно превозно средство, измерена в тонове.
2. Водоизместимост на плавателен съд, измерена в тонове. тонаж, тонажа, тонажът, тонажи, тонажите, тонажа

тоналността`, само ед., ж.
1. В музиката — гама, върху която е построено едно музикално произведение.
2. В живописта — преобладаващ тон в една картина.
3. Прен. Преобладаващо настроение в художествено произведение.
Синоними: тон, височина тоналност, тоналността, тоналности, тоналностите

мед. Овално образувание от лимфоидна тъкан, напр. небни сливици, фарингеална сливица, езична сливица. Играят роля на защитна бариера срещу микроорганизмите.

мед. Отнасящ се до сливиците.

мед. Оперативно отстраняване на сливици.

мед. Възпаление на сливиците, особено на небните сливици. тонзилит, тонзилита, тонзилитът, тонзилити, тонзилитите, тонзилита

тонизи`раш, несв. и св.; Кого, какво. Засилвам тонуса (във 2 знач.), увеличавам активността. тонизирам, тонизираме, тонизираш, тонизирате, тонизира, тонизират, тонизирах, тонизирахме, тонизира, тонизирахте, тонизира, тонизираха, тонизирах, тонизирахме, тонизираше, тонизирахте, тонизираше, тонизираха, тонизирал съм, тонизирала съм, тонизирало съм, тонизирали сме, тонизирал си, тонизирала си, тонизирало си, тонизирали сте, тонизирал е, тонизирала е, тонизирало е, тонизирали са, бях тонизирал, бях тонизирала, бях тонизирало, бяхме тонизирали, беше тонизирал, беше тонизирала, беше тонизирало, бяхте тонизирали, беше тонизирал, беше тонизирала, беше тони

тонизираща, тонизиращо, мн. тонизи`ращи, прил. Който тонизира. Тонизираща напитка. тонизиращ, тонизиращия, тонизиращият, тонизираща, тонизиращата, тонизиращо, тонизиращото, тонизиращи, тонизиращите

мн. тоници, (два) тоника, м.
1. Само ед. Възгорчива безалкохолна напитка с хинин за освежаване.
2. Порция от тази напитка.
3. Всяко средство, предназначено да тонизира, освежава. тоник, тоника, тоникът, тоници, тониците, тоника

мед. вж. офталмотонометрия

м., само ед.
1. Постоянно слабо съкращение на мускул, което не зависи от волята.
2. Напрежението, което обуславя дееспособността на организма. Нямам тонус. Вземам душ за тонус. тонус, тонуса, тонусът, тонуси, тонусите, тонуса

топът, топа, мн. топове, (два) топа, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна.
същ. умал. топче, мн. топчета, ср.
* На топа на устата. — Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата.
* Хвърлям/хвърля топа. — Разг. Умирам.

—-

топът, топа, мн. топове, (два) топа, м.
1. Навит на руло много метри плат. Топове вълнен плат.
2. Стегнат пакет с еднородна стока. Топ хартия.
3. Веществена маса с формата на голяма топка. Топ сняг. Топ кайма.
4. Навита прежда, вълна или памук с форма на топка.
същ. умал. топче, мн. топчета, ср.
Синоними: оръдие, огнестрелно оръжие, пушка, пистолет, пакет, вързоп, бала, денк, тесте, ролка топ, топа, топът, топове, топовете, топа

мн. топази, (два) топаза, м. Безцветен, жълт или син минерал, скъпоценен камък, както и парче от него, обработено за накит. Пръстен с топаз. Гривна с едри топази. топаз, топаза, топазът, топази, топазите, топаза

топваш, несв. и топна, св.; какво/кого. Топя веднъж или няколко пъти по веднъж. Топвам месото в соса.
топвам се/топна се. — Потопявам се веднъж или няколко пъти по веднъж. Топвам се два пъти във водата.
Синоними: топя, потапям, мокря, намокрям, кисна, накисвам топвам, топваме, топваш, топвате, топва, топват, топвах, топвахме, топва, топвахте, топва, топваха, топвах, топвахме, топваше, топвахте, топваше, топваха, топвал съм, топвала съм, топвало съм, топвали сме, топвал си, топвала си, топвало си, топвали сте, топвал е, топвала е, топвало е, топвали са, бях топвал, бях топвала, бях топвало, бяхме топвали, беше топвал, беше топвала, беше топвало, бяхте топвали, беше топвал, беше топвала, беше топвало, бяха топвали, ще топвам, ще топваме, ще топваш, ще топвате, ще топва, ще топват, ще съм топвал, ще съм топвала, ще съм топвало, ще см

Заглавие на трактат по логика на Аристотел, в който разглежда въпросът за намиране на аргументи, които са общи за няколко твърдения. Учение за намиране на доказателства за нещо. Общ аргумент, който може да се прилага към много сходни случаи.

топираш, несв. и <em>св.; какво.</em> Реша коса в посока към главата, за да стои бухнала.<br /><em>_топирам се.</em><em> — Разг. Топирам косата си.<br />прил. топиран, топирана, топирано, мн. топи`рани. Топиран кок. Ходи с топирана коса._

мн. топки, ж.<br />1. Кух или плътен предмет или веществена маса със сферична форма. <em>Метална топка. Дървена топка. Стъклена топка. Снежна топка.</em><br />2. Предмет със сферична форма, направен от кожа или гума, който се използва за игра. <em>Футболна топка.</em><br />същ. умал. топчица, мн. то`пчици, ж.
Синоними: кълбо, сфера, валчесто тяло, валмо, токмак, топуз, издатина, изпъкналост, топче, орнамент, розетка, кълбенце, фльонга, пискюл топка, топката, топки, топките

вж. то`пля топлене, топленето, топления, топленията

ср., само ед. Материали, които се изгарят за отопление (дърва, въглища, нефт, газ). Имам топливо за зимата.
Синоними: огрев, гориво топливо, топливото, топлива, топливата

мн. топли`йки, ж. Игличка с топчица на върха за закопчаване, обикн. при шиене на дрехи; карфица.
Синоними: карфица, безопасна игла, фуркет, фиба топлийка, топлийката, топлийки, топлийките

м., само ед.
1. В поезията — топлина; радост. Топликът на слънцето. Топлик за душата ми.
2. Диал. Топъл извор. топлик, топлика, топликът, топлици, топлиците, топлика

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — хаотично движение на частиците (молекули, атоми и др.), образуващи телата.
2. Нагрятост, висока температура, излъчвана от телата. Слънцето излъчва топлина и светлина. Стаята се изпълва с топлина от печката.
3. Прен. Приятно душевно чувство, душевна радост. Душата ми се изпълва с топлина. Очите и` излъчват топлина.
Синоними: температура, горещина, жега, зной, пек, топлота, припек, радост, щастие, процъфтяване, бодрост, яркост, червенина, руменина топлина, топлината, топлини, топлините

топлинно, топлинна, мн. топли`нни, прил. Който се отнася до топлина. Топлинна енергия. Топлинен двигател.
* Топлинен удар. — Болестно състояние у човека или у животните при престой в лошо проветрявани помещения, което се проявява в общо неразположение, главоболие и др. топлинен, топлинния, топлинният, топлинна, топлинната, топлинно, топлинното, топлинни, топлинните

мн., топли`нка, ж. Остар. Топли домашни пантофи, не чехли, от дебел плат или кожа.

нареч. С излъчване на топлина. Слънцето грее топло. Гледам детето топло. Говоря му топло.

ж., само ед. Външно покритие на топлообменници, тръбопроводи, стени и др. със специални изолационни материали; топлинна изолация. топлоизолация, топлоизолацията, топлоизолации, топлоизолациите

топлокръвна, топлокръвно, мн. топлокръ`вни, прил. За животно — който има постоянна температура на кръвта. топлокръвен, топлокръвния, топлокръвният, топлокръвна, топлокръвната, топлокръвно, топлокръвното, топлокръвни, топлокръвните

мед. вж. термотерапия топлолечение, топлолечението, топлолечения, топлолеченията

мн. топломери, (два) топломера, м. Уред за измерване на количеството топлина, използвана от потребител, включен в топлофикационна система с топлоносител вода. топломер, топломера, топломерът, топломери, топломерите, топломера

мн. топлопроводи, (два) топлопровода, м. Система от тръби за пренасяне на носител на топлина от топлофикационен източник. топлопровод, топлопровода, топлопроводът, топлопроводи, топлопроводите, топлопровода

ж., само ед. Душевна топлина, задушевност, сърдечност, близост. Отнасям се с топлота към тях.
Синоними: сърдечност, приветливост, задушевност топлота, топлотата, топлоти, топлотите

ж., само ед. Област от науката и техниката, която изучава методите и принципите за получаване, преобразуване, пренасяне и използване на топлина от енергийни източници. топлотехника, топлотехниката, топлотехники, топлотехниките

ж., само ед. Прокарване на отопление, чийто източник е топлоцентрала. топлофикация, топлофикацията, топлофикации, топлофикациите

мн. топлоцентрали, ж. Централа, която произвежда пара или топла вода за отопление на сгради или за индустриални нужди. топлоцентрала, топлоцентралата, топлоцентрали, топлоцентралите

топлиш, мин. св. топлих и топлих, мин. прич. топлил и топлил, несв.<br />1. Кого, какво. Правя да стане топъл; затоплям, стоплям. <em>Слънцето топли земята. Топля вода. Топля детето с тялото си.</em><br />2. Кого, какво. Мога да затоплям. <em>Зимното слънце не топли. Дрехата много топли.</em><br />3. Прен. Нося, създавам душевна топлина, радост. <em>Думите му ме топлят.</em><br /><em>_топля се. 1.</em><em> — Ставам топъл.<br />2. Стоя или съм поставен, за да се стопля. </em>Топля си ръцете на огъня.<em><br />същ. топлене, ср.
* Това не ме топли._ — Разг. Не ми помага, не ми върши работа, не ме засяга.
Синоними: стоплям, затоплям, огрявам, нагрявам, грея, сгорещявам, нагорещявам, загрявам, натоплям топля, топлим, топлиш, топлите, топли, топлят, топлих, топлихме, топли, топлихте, топли, топлиха, топлех, топлехме, топлеше, топлехте, топлеше, топлеха, топлил съм, топлила съм, топлило съм, топлили сме, топлил си, топлила си, топлило си, топлили сте, топлил е, топлила е, топлило е, топлили са, бях топлил, бях топлила, бях топлило, бяхме топлили, беше топлил, беше топлила, беше топлило, бяхте топлили, беше топлил, беше топлила, беше топлило, бяха топлили, ще топля, ще топлим, ще топлиш, ще топлите, ще топли, ще топлят, ще съм топлил, ще съм топлила, ще съм топлило, ще сме топ

топнеш, мин. св. топнах, мин. прич. то`пнал, св. — вж. топвам. топна, топнем, топнеш, топнете, топне, топнат, топнах, топнахме, топна, топнахте, топна, топнаха, топнех, топнехме, топнеше, топнехте, топнеше, топнеха, топнал съм, топнала съм, топнало съм, топнали сме, топнал си, топнала си, топнало си, топнали сте, топнал е, топнала е, топнало е, топнали са, бях топнал, бях топнала, бях топнало, бяхме топнали, беше топнал, беше топнала, беше топнало, бяхте топнали, беше топнал, беше топнала, беше топнало, бяха топнали, ще топна, ще топнем, ще топнеш, ще топнете, ще топне, ще топнат, ще съм топнал, ще съм топнала, ще съм топнало, ще сме топ

топовна, топовно, мн. топо`вни, прил. Който е произведен от топ 1 . Топовен изстрел. Топовни гърмежи. топовен, топовния, топовният, топовна, топовната, топовно, топовното, топовни, топовните

мн. топогра`фи, м. Специалист по топография. топограф, топографа, топографът, топографи, топографите, топографа

ж., само ед.
1. Спец. Дял от геодезията, който се занимава със заснимане и измерване на земната повърхност и представянето ивърху карти и планове.<br />2. Повърхност и разположение на точките в една местност.<br />прил. топографски, топографска, топографско, мн. топогра`фски. топография, топографията, топографии, топографиите

вж. топогра`фия топографски, топографския, топографският, топографска, топографската, топографско, топографското, топографски, топографските

мн. топо`ли, ж. Род бързорастящи дървета от семейство върбови с мека и лека дървесина, използвана за целулоза, фурнир и др., както и всеки вид и всяко дърво от този вид.
* Снага като топола. — Разг. За тънко, високо и стройно тяло. топола, тополата, тополи, тополите

ж., само ед. Спец. Математическа дисциплина за топологичните свойства на фигурите (свойствата, които не се променят при еднозначно обратимите и двойно непрекъснатите съответствия). топология, топологията, топологии, топологиите

Име на географски обект.
Според големината си топонимите се делят на три основни групи:
вж. макротопоним
вж. мезотопоним
вж. микротопоним
Според вида си топонимите са:
вж. хидроним
вж. ороним
вж. ойконим
вж. хороним
вж. урбоним
вж. дромоним топоним, топонима, топонимът, топоними, топонимите, топонима

вж. топони`мия топонимичен, топонимичния, топонимичният, топонимична, топонимичната, топонимично, топонимичното, топонимични, топонимичните

ж., само ед. Спец. Дял от езикознанието, който проучва произхода, значението и употребата на географските названия.
2. Географските названия за една териториална област. Топонимията в Ловешко.
прил. топонимичен, топонимична, топонимично, мн. топонимични. топонимия, топонимията, топонимии, топонимиите

ж., само ед. Топонимия (в 1 знач.).

мн. топори, (два) топора, м. Диал. Брадва.
Синоними: брадва, секира, балтия, сатър топор, топора, топорът, топори, топорите, топора

нареч. Разг.
1. Заедно, на едро, на един път. Продавам всичката стока топтан.
2. Всички, заедно, вкупом. Ще свършим работата топтан.
Синоними: (същ.) изцяло, нацяло, изведнъж, напълно, анблок, наедно, заедно, на един път, (същ.) на един дъх, с един замах, всички заедно, вкупом, купом, (същ.) на едро, небрежно, през куп за грош

мн. топузи, (два) топуза, м. Метална топка или метален къс, използван като тежест за кантар и др.
Синоними: топка, токмак топуз, топуза, топузът, топузи, топузите, топуза

топуркаш, несв. и топурна, св. Разг.
1. Бягам с тропот. Детето топурка.
2. Прен. Уреждам или правя нещо, свързано с вървене; бягам, търча дълго време. Един месец топурках за тези документи. Цял ден топуркам из къщи.
същ. топу`ркане, ср.
Синоними: тичам, припкам, търча, тропкам, потичвам, трополя топуркам, топуркаме, топуркаш, топуркате, топурка, топуркат, топурках, топуркахме, топурка, топуркахте, топурка, топуркаха, топурках, топуркахме, топуркаше, топуркахте, топуркаше, топуркаха, топуркал съм, топуркала съм, топуркало съм, топуркали сме, топуркал си, топуркала си, топуркало си, топуркали сте, топуркал е, топуркала е, топуркало е, топуркали са, бях топуркал, бях топуркала, бях топуркало, бяхме топуркали, беше топуркал, беше топуркала, беше топуркало, бяхте топуркали, беше топуркал, беше топуркала, беше топуркало, бяха топуркали, ще топуркам, ще топурк

вж. топу`ркам топуркане, топуркането, топуркания, топурканията

топурнеш, мин. св. топурнах, мин. прич. топу`рнал, св. — вж. топуркам.

мн. то`пчета, ср.
1. Малка топка. Топче за тенис на маса.
2. Топка от навити конци за бродиране или плетене.
Синоними: издатина, изпъкналост, топка, орнамент, розетка, петно, капка, топчица, кълбо, кълбенце топче, топчето, топчета, топчетата

топчеста, топчесто, мн. то`пчести, прил. Който има форма, подобна на топка; кръгъл, валчест. Топчесто лице.
Синоними: кълбест, валчест, кълбовиден, сферичен, овален, объл, кръгъл, пълничък, закръглен, кръглолик топчест, топчестия, топчестият, топчеста, топчестата, топчесто, топчестото, топчести, топчестите

вж. то`пка
Синоними: петно, капка, топче топчица, топчицата, топчици, топчиците, топчице

топла, топло, мн. то`пли, прил.
1. Който съдържа или/и излъчва топлина. Топли слънчеви лъчи. Топъл хляб. Топли длани.
2. Който задържа топлина и пази от студ. Топли дрехи.
3. Време, при което въздухът се възприема като съдържащ топлина. Топъл ден. Топла година.
4. Прен. Който съдържа или/и излъчва добри чувства, радост, задушевност. Топъл поглед. Топъл глас. Топъл разговор.
Синоними: горещ, жарък, жежък, слънчев, сърдечен, любезен, нагорещен, нажежен, приветлив, задушевен, уютен, удобен, приятен топъл, топлия, топлият, топла, топлата, топло, топлото, топли, топлите

топиш, мин. св. топих, мин. прич. топил, несв.; Какво.<br />1. Поставям в течност; натопявам. <em>Топя цветята във вода.</em><br />2. Поставям парче хляб в сол, пипер, сос и др.<br />3. <em>Разг. Кого.</em> Клеветя, компрометирам, издавам пред този, от когото съм зависим. <em>Постоянно ме топи на майка ми.</em> <br /><br />----<br /><br />топиш, мин. св. топих, мин. прич. топил, несв.
1. Какво. Правя нещо твърдо да стане течно. Слънцето топи снега. Топя метал. Топя мас.
2. Кого, какво. Измъчвам, тормозя физически или психически. Болестта го топи. Грижите я топят.
топя се. 1. — За някои твърди тела — преминавам в течно състояние. Ледовете се топят.
2. Прен. Намалявам, смалявам се; изчезвам. Къщата се топи в далечината. Парите се топят в ръцете ми. Надеждите се топят.
3. Прен. Слабея, линея физически или психически. Топи се от мъка.
Синоними: разтопявам, стопявам, претопявам, втечнявам, натопявам, мокря, намокрям, квася, наквасвам, лея, отливам, разтапям, разтварям, топвам, потапям, кисна, накисвам топя, топим, топиш, топите, топи, топят, топих, топихме, топи, топихте, топи, топиха, топях, топяхме, топеше, топяхте, топеше, топяха, топил съм, топила съм, топило съм, топили сме, топил си, топила си, топило си, топили сте, топил е, топила е, топило е, топили са, бях топил, бях топила, бях топило, бяхме топили, беше топил, беше топила, беше топило, бяхте топили, беше топил, беше топила, беше топило, бяха топили, ще топя, ще топим, ще топиш, ще топите, ще топи, ще топят, ще съм топил, ще съм топила, ще съм топило, ще сме топили, ще си топил, ще си топила, ще си топило, ще сте топили

торът, тора, мн. торове, м. и тор, торта, ж.
1. Животински изпражнения, които се използват за увеличаване плодородието на почвата.
2. Вещества (органични и минерални), които се внасят в почвата, за да се увеличи плодородието и`. тор, тора, торът, торове, торовете, тора

рел. „Закон“, наименование на първите пет книги от Библията; наричани у нас „Петокнижие“ и приписвани на Мойсей. Пергаментен свитък с цялата религиозна литература — тексът на „Петокнижието“ и Талмуда, който е пазен като светиня за юдеите в синагогите.

мед. Гръден, отнасящ се до или принадлежащ на гръдния кош.

мед. Болка в гръдния кош.

мед. Болка в мускулите на гръдната стена.

мед. Близнаци, срастнали в областта на гръдния кош.

мед. Хирургична операция, при която се изрязва част от няколко ребра.

мед. Изследване на плевралното пространство с помощта на торакоскоп. Има значение за доказване на тумори на плеврата, метастази на плеврата, туберкулозни изменения.

мед. Оперативно отваряне на гръдната кухина.

мед. Гръден кош — изграден е от гръдния дял на гръбначния стълб, от 12 чифта ребра и от гръдната кост. Той обгражда гръдната кухина.

мн. торби, ж.<br />1. Кесия, ушита от плат или направена от полиетилен и др., с една презрамка или с две дръжки, за носене на багаж.<br />2. Прен. Всеки предмет или детайл, наподобяващ такава кесия. <em>Кенгуруто носи малките си в торба.</em><br />същ. умал. торбичка, мн. торби`чки, ж. Сутринта стана с торбички под очите. Гнойна торбичка.
* Слагам/сложа си главата в торбата. — Разг. Заемам се с много рисковани дела.
* Овчарска торбичка. — Тревисто растение от семейство кръстоцветни, използвано в народната медицина.
Синоними: чувал, торбичка, кесия, кесийка, чанта, чантичка торба, торбата, торби, торбите

мн. торбала`новци, м.
1. Бедняк, парцалан.
2. При заплаха на възрастен към дете — човек, който ходи с голяма торба и събира в нея непослушните деца.
Синоними: просяк, парцалан, дрипльо, бедняк, сиромах торбалан, торбалана, торбаланът, торбалани, торбаланите, торбалана

торбеста, торбесто, мн. то`рбести, прил. Който наподобява торба. Торбести гащи. Торбеста гънка. торбест, торбестия, торбестият, торбеста, торбестата, торбесто, торбестото, торбести, торбестите

вж. торба`
Синоними: торба, кесия, кесийка торбичка, торбичката, торбички, торбичките

мн. тореадо`ри, м. Участник в борба с бикове пред публика (в корида). тореадор, тореадора, тореадорът, тореадори, тореадорите, тореадори, тореадоре

торна, торно, мн. то`рни, прил. Който се тори. Торна нива. торен, торния, торният, торна, торната, торно, торното, торни, торните

вж. торя`
Синоними: наторяване, подобрение, обогатяване торене, торенето, торения, торенията

мед. Завъртанe на орган около оста му, напр. торзия на семенната връв.

м., само ед. Измъчване, потискане. Морален тормоз. Налагам тормоз.
Синоними: пречка, спънка, препятствие, притеснение, гнет, терзание, мъчение, измъчване, изтезание, изтезаване, страдание, раздразнение, досада, дразнене, яд, тормозене тормоз, тормоза, тормозът, тормози, тормозите, тормоза

тормозиш, мин. св. тормозих и тормозих, мин. прич. тормозил и тормози`л, несв.
1. Кого, какво. Мъча, изтезавам, малтретирам. Тормозя семейството си. Тормози подчинените си.
2. Кого. Притеснявам, измъчвам. Тази мисъл ме тормози.
тормозя се. — Измъчвам се, страдам (от някаква мисъл, грижа).
Синоними: преча, спъвам, препятствувам, задържам, мъча, измъчвам, изтезавам, гнетя, терзая, малтретирам, тероризирам, угнетявам, тиранизирам, брутализирам, притеснявам, подтискам, безпокоя, дразня, закачам, не оставям на мира, потискам, вадя душата на, владея, насилвам, назорвам, преследвам, гоня, отегчавам, досаждам, заяждам се, налагам се тормозя, тормозим, тормозиш, тормозите, тормози, тормозят, тормозих, тормозихме, тормози, тормозихте, тормози, тормозиха, тормозех, тормозехме, тормозеше, тормозехте, тормозеше, тормозеха, тормозил съм, тормозила съм, тормозило съм, тормозили сме, тормозил си, тормозила си, тормозило си, тормозили сте, тормозил е, тормозила е, тормозило е, тормозили са, бях тормозил, бях тормозила, бях тормозило, бяхме тормозили, беше тормозил, беше тормозила, беше тормозило, бяхте тормозили, беше тормозил, беше тормозила, беше тормозило, бяха тормозили, ще тормозя, ще тормозим,

мн. торна`да, ср. Смерч. торнадо, торнадото, торнадота, торнадотата

мн. торна`да, ср. Смерч. торнадо, торнадото, торнада, торнадата

вж. торпе`до торпеден, торпедния, торпедният, торпедна, торпедната, торпедно, торпедното, торпедни, торпедните

мн. торпеда, ср. Снаряд за разрушаване подводната част на плавателен съд, изстрелван най-често от подводница.<br />прил. торпеден, торпедна, торпедно, мн. торпе`дни.
* Като торпедо. — Разг. Много бързо. Излетя от стаята като торпедо. торпедо, торпедото, торпеда, торпедата

мн. торпи`ли, ж. Торпедо. торпила, торпилата, торпили, торпилите

торпили`раш, несв. и св.; Какво.
1. Нападам, разрушавам с торпила. Торпилирам кораб.
2. Прен. Разрушавам, взривявам отвътре. Торпилирам организацията на работа. торпилирам, торпилираме, торпилираш, торпилирате, торпилира, торпилират, торпилирах, торпилирахме, торпилира, торпилирахте, торпилира, торпилираха, торпилирах, торпилирахме, торпилираше, торпилирахте, торпилираше, торпилираха, торпилирал съм, торпилирала съм, торпилирало съм, торпилирали сме, торпилирал си, торпилирала си, торпилирало си, торпилирали сте, торпилирал е, торпилирала е, торпилирало е, торпилирали са, бях торпилирал, бях торпилирала, бях торпилирало, бяхме торпилирали, беше торпилирал, беше торпилирала, беше торпилирало, бяхте торпилирали, б

торсът, торса, мн. торсове, (два) торса, м. Човешко тяло без главата и крайниците, както и негово скулптурно изображение. Здрав торс. Антични торсове. торс, торса, торсът, торсове, торсовете, торса

мн. торти, ж. Сладиш, обикн. с кръгла форма, направен от няколко тестени пласта и крем между тях, както и порция от него. <em>Шоколадова торта. Сметанова торта.</em><br />прил. тортен, тортена, тортено, мн. то`ртени. торта, тортата, торти, тортите

вж. то`рта тортен, тортения, тортеният, тортена, тортената, тортено, тортеното, тортени, тортените

торфът, торфа, само ед., м. Кафява до чернокафява маса, образувана от непълно разлагане на растения при блатни условия, която се използва като гориво, тор и др.
прил. торфен, торфена, торфено, мн. торфени. торф, торфа, торфът, торфове, торфовете, торфа

вж. торф торфен, торфения, торфеният, торфена, торфената, торфено, торфеното, торфени, торфените

ториш, мин. св. торих, мин. прич. торил, несв.; Какво. Внасям тор в почва, за да се увеличи плодородието и. Торя с изкуствени торове.
същ. торе`не, ср.
Синоними: наторявам, обогатявам, подобрявам торя, торим, ториш, торите, тори, торят, торих, торихме, тори, торихте, тори, ториха, торях, торяхме, тореше, торяхте, тореше, торяха, торил съм, торила съм, торило съм, торили сме, торил си, торила си, торило си, торили сте, торил е, торила е, торило е, торили са, бях торил, бях торила, бях торило, бяхме торили, беше торил, беше торила, беше торило, бяхте торили, беше торил, беше торила, беше торило, бяха торили, ще торя, ще торим, ще ториш, ще торите, ще тори, ще торят, ще съм торил, ще съм торила, ще съм торило, ще сме торили, ще си торил, ще си торила, ще си торило, ще сте торили

тостът, тоста, мн. тостове, (два) тоста, м.
1. Тържествена наздравица. Вдигам тост за здравето на домакинята.
2. Изказани пожелания при наздравица. Произнасям дълъг тост.
Синоними: наздравица, напивка тост, тоста, тостът, тостове, тостовете, тоста

мн. тостери, (два) тостера, м. Тостър. тостер, тостера, тостерът, тостери, тостерите, тостера

мн. тостъри, (два) тостъра, м. Електрически уред за прeпичане на филийки хляб.

тотализатори, (два) тотализатора, м. Система на парично залагане при спортни игри. тотализатор, тотализатора, тотализаторът, тотализатори, тотализаторите, тотализатора

тоталитарна, тоталитарно, мн. тоталита`рни, прил. Който е диктаторски, който потиска демократичните права и свободи на личността. Тоталитарен режим. Тоталитарни методи. тоталитарен, тоталитарния, тоталитарният, тоталитарна, тоталитарната, тоталитарно, тоталитарното, тоталитарни, тоталитарните

м., само ед. Качество на тоталитарен. тоталитаризъм, тоталитаризма, тоталитаризмът, тоталитаризми, тоталитаризмите, тоталитаризъма

мн. тотеми, (два) тотема, м. Животно (по-рядко растение), почитано в раннородовото общество като родоначалник на племето и издигано в култ. тотем, тотема, тотемът, тотеми, тотемите, тотема

тотемизмът, тотемизма само ед., м. В раннородовото общество и у някои примитивни народи — почитане на тотеми. тотемизъм, тотемизма, тотемизмът, тотемизми, тотемизмите, тотемизъма

точиш, мин. св. точих и точих, мин. прич. точил и точил, несв.; Какво.<br />1. Черпя течност на тънка струя. <em>Точа вино от бъчвата. Точа вода от резервоара.</em><br />2. Черпя, вадя, тегля. <em>Точа нефт.</em><br />3. Тегля нишка, източвам. <em>Точа коприна.</em><br />4. Разтеглям тесто да стане на кори. <em>Точа баница.</em><br /><em>_точа се. 1.</em><em> — За течност — тека, черпя се на тънка струйка.<br />2. За течност — провлачвам се.<br />3. Прен. За множество — движа се бавно, един след друг; нижа се; влача се.<br />4. Прен. Разпространявам се, излизам в тънка ивица. </em>Димът се точи към небето.<em> <br /><br />----<br /><br />точиш, мин. св. точих и точих, мин. прич. точил и точил, несв.; Какво. Правя острие да стане остро за рязане; наострям. Точа нож. Точа сабя.
прил. точен, точена, точено, мн. точени.
* Точа си зъбите._ — Разг. Каня се, очаквам с нетърпение.
Синоними: източвам, наточвам, остря, заострям, наострям, изострям, шиля, черпя, изчерпвам, вадя, изваждам, отливам, наливам, тегля, пълня, напълвам, насилвам, подострям точа, точим, точиш, точите, точи, точат, точих, точихме, точи, точихте, точи, точиха, точех, точехме, точеше, точехте, точеше, точеха, точил съм, точила съм, точило съм, точили сме, точил си, точила си, точило си, точили сте, точил е, точила е, точило е, точили са, бях точил, бях точила, бях точило, бяхме точили, беше точил, беше точила, беше точило, бяхте точили, беше точил, беше точила, беше точило, бяха точили, ще точа, ще точим, ще точиш, ще точите, ще точи, ще точат, ще съм точил, ще съм точила, ще съм точило, ще сме точили, ще си точил, ще си точила, ще си точило, ще сте точили

точна, точно, мн. точни, прил.<br />1. Който съответства на истината, на действителността. <em>Точни данни. Точно време. Точно копие. Точно повторение.</em><br />2. Който е прецизен, акуратен, съвестен. <em>Точен служител.</em><br />същ. точност, точността`, ж.
Синоними: еднакъв, същ, същински, буквален, текстуален, отговарящ, прецизен, математически, безпогрешен, съобразен, съгласен, съгласуван, прав, правилен, стриктен, истински, автентичен, верен, неоспорим, сигурен, положителен, абсолютен, определен, постоянен, акуратен, коректен, изправен, съвестен, редовен, дисциплиниран, изпълнителен, грижлив, придирчив, щателен, тесен, ограничен, внимателен, подробен, изискан, педантичен, издържан, почти точен, приблизителен, уреден, изравнен, уравновесен, съвършен, идеален, цял, пълен, безусловен, безукорен, завършен, строг точен, точния, точният, точна, точната, точно, точното, точни, точните

точиларят, точиларя, мн. точила`ри, м. Занаятчия, който точи сечива. точилар, точиларя, точиларят, точилари, точиларите, точилари, точиларю

мн. точи`лки, ж. Дълга обла и гладка пръчка за точене на кори от тесто. точилка, точилката, точилки, точилките

мн. точи`ла, ср. Специален кръгъл камък, който се върти и о който се търкат остриета на сечива, за да се наточат.
Синоними: брус, брусовка точило, точилото, точила, точилата

мн. то`чки, ж.
1. Спец. В математиката — понятие, получено чрез абстракция от представата за малък материален обект. Точка в пространството. В една точка на правата.
2. Малко кръгло изображение. Черна точка. Червена точка. Плат на точки.
3. Място в пространството, на земята; пункт. Известен е във всяка точка на планетата. Познавам всяка точка от тази местност.
4. Спец. В граматиката — препинателен знак за край на изречение, при съкращаване и др.
5. Спец. Предел, при който едно състояние се заменя с друго. Точка на кипене. Точка на замръзване. Критична точка.
6. Част от план, текст и др. Първа точка.
7. В спорта — израз на преимущество, на успех при състезание.
* Изходна точка. — Място или състояние, откъдето започва движение, развитие.
* Кулминационна точка. — Връхна точка в някакво развитие.
* Мъртва точка. — Състояние на застой, безизходица.
* Слагам/сложа точка (на нещо). — Приключвам с нещо.
* Печеля точки. — Жарг. Печеля уважение, положение.
Синоними: пункт, място, център, средоточие, край, завършек, предел, клауза, параграф, член, перо, статия, петно, петънце, точица, луничка, номер, рубрика, заглавие, категория, новина, кратко съобщение точка, точката, точки, точките

нареч. С точност, в съответствие на действителността.
Синоними: тъй, също тъй, също така, буквално, съобразно с, съгласно с, правилно, баш, тъкмо, таман, безусловно, безпрекословно, напълно, вярно, правдиво, искрено, предано, истински, изрично, категорично, ясно, наистина, пряко, съвсем, веднага, незабавно, ей сега, право

вж. то`чен
Синоними: прецизност, правилност, безпогрешност, автентичност, истинност, вярност, достоверност, положителност, акуратност, изправност, редовност, изпълнителност, коректност, грижливост, внимание точност, точността, точности, точностите

– вж. този. тоя, —, —, тая, —, туй

мн. тоя`ги, ж. Дебела и здрава, дълга пръчка за подпиране, за отбрана и др. Подпирам се на тоягата си.
* Довеждам/доведа до просешка тояга. — Разг. Правя някой да стане много беден. Пиянството ще го докара до просешка тояга.
* Ям тоягата. — Разг. Понасям бой.
Синоними: сопа, пръчка, бастун, гега, кривак, прът, стик тояга, тоягата, тояги, тоягите

мн. тоя`жки, ж. Разг. Малка тояга. тояжка, тояжката, тояжки, тояжките