вин. тебе 1 или съкр. теб, крат. те 2 , дат. остар. тебе 2 , крат. ти 2 , лично мест.
1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея.
2. Като част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето! ти, тебе, теб, те, тебе, теб, тебе, теб, ти

мн. тиа`ри, ж. Корона на римския папа, както и на древни царе. тиара, тиарата, тиари, тиарите

мед. По-голямата от двете кости на подбедрицата.

мн. тигани, (два) тигана, м. Кръгъл плитък домакински съд за пържене с дълга дръжка.
* Блести като тиган на месечина. — Разг. Ирон. За човек, който е много черен.
Синоними: тава, тавичка, блюдо, чиния тиган, тигана, тиганът, тигани, тиганите, тигана

мн. тигри`ци, ж.
1. Женската на тигъра.
2. Буйна и/или разярена жена. Спуска се като тигрица. тигрица, тигрицата, тигрици, тигриците, тигрице

вж. ти`гър тигров, тигровия, тигровият, тигрова, тигровата, тигрово, тигровото, тигрови, тигровите

мн. тигри, (два) тигъра, м. Едър хищен бозайник от семейството на котките с окраска на кожата на райета, разпространен в Южна Азия.
прил. тигров, тигрова, тигрово, мн. тигрови.
* Тигрова походка. — Походка с мека, безшумна, дебнеща стъпка. тигър, тигъра, тигърът, тигри, тигрите, тигъра, тигре

тигърска, тигърско, мн. ти`гърски, прил. Който е присъщ на тигър, като на тигър. Тигърски очи. тигърски, тигърския, тигърският, тигърска, тигърската, тигърско, тигърското, тигърски, тигърските

мн. тийне`йджъри, м. Младеж на възраст между 13 и 19 години; юноша. тийнейджър, тийнейджъра, тийнейджърът, тийнейджъри, тийнейджърите, тийнейджъра

мн. тийне`йджърки, ж. Момиче тийнейджър. тийнейджърка, тийнейджърката, тийнейджърки, тийнейджърките, тийнейджърке

икът, тика, мн. тикове, (два) тика, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове.

икът, тика, мн. тикове, (два) тика, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове. тик, тика, тикът, тикове, тиковете, тика

ти`каш, несв.
1. Кого, какво. Движа, карам да върви, като бутам, тласкам, натискам. Тикам количка с бебе. Тикам кола. Тикам го пред себе си.
2. Разг. Какво. Мушкам, пъхам, завирам някъде. Тикам тетрадките в чантата. Тика пръсти в косата си.
3. Разг. Какво. Давам на някого насила; натрапвам. Тика му пари в ръцете. Тика му бележника под носа.
4. Прен. Кого. Подтиквам, подбуждам, насърчавам непрекъснато за дейност. Постоянно го тикат да учи.
тикам се. 1. — Разг. Влизам с напиране, със сила, мушкам се, навирам се. Тикам се в автобуса.
2. Прен. Разг. Натрапвам се, напирам, вра се. Тикам се, където не ми е мястото.
* Тикам се под носа (на някого). — Разг. Натрапвам се на вниманието.
* Тикам под носа/в очите (на някого, нещо). 1. — Настойчиво повтарям някакъв факт; натрапвам.
2. Показвам отблизо като доказателство на твърдение. Тикам под носа му документа.
3. Повтарям факт като доказателство, натяквам.
Синоними: бутам, блъскам, тласкам, движа, мърдам, местя, размествам, разтиквам, избутвам, напирам, насилвам, натискам, напъвам, силя, наблягам, натиквам, завирам, мушкам, ръгам, затиквам, забивам, затъквам, забучвам, набивам, пъхам, впъхвам, напъхвам, втъквам, натъквам, вкарвам, подтиквам, подбуждам, насърчавам, импулсирам, муша, мушвам, ръгвам, вмъквам тикам, тикаме, тикаш, тикате, тика, тикат, тиках, тикахме, тика, тикахте, тика, тикаха, тиках, тикахме, тикаше, тикахте, тикаше, тикаха, тикал съм, тикала съм, тикало съм, тикали сме, тикал си, тикала си, тикало си, тикали сте, тикал е, тикала е, тикало е, тикали са, бях тикал, бях тикала, бях тикало, бяхме тикали, беше тикал, беше тикала, беше тикало, бяхте тикали, беше тикал, беше тикала, беше тикало, бяха тикали, ще тикам, ще тикаме, ще тикаш, ще тикате, ще тика, ще тикат, ще съм тикал, ще съм тикала, ще съм тикало, ще сме тикали, ще си тикал, ще си тикала, ще си тикало, ще сте ти

мн. тикви, ж.<br />1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове. <em>Печена тиква. Отглеждам тикви.</em><br />2. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Глава на човек. <em>В тиквата му няма капка мозък.</em><br />3. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Глупав човек. <em>Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди.</em><br />прил. тиквен, тиквена, тиквено, мн. ти`квени. Тиквени семки.
* Тиквата ми е зелена. — Разг. Глупав съм.
* Не било по тиквите, а по кратуните. — Разг. За нещо, което става късно, на което му е минало времето.
* Тиквен медал. — Разг. Никакъв медал.
Синоними: кратуна тиква, тиквата, тикви, тиквите, тикво

тикваш, несв. и тикна, св.
1. Кого, какво. Тикам един път или няколко пъти по един път.
2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Тласвам, набутвам, натиквам, вкарвам. Тикнаха го в затвора.
* Тикам/тикна в ръцете (на някого). — Разг.
1. Давам грубо нещо. Тиквам му в ръцете хляба.
2. Предлагам настойчиво нещо наготово. Тикат му длъжността в ръцете, а той не я иска.
Синоними: бутвам, мушвам, слагам, поставям, турям, наблъсквам тиквам, тикваме, тикваш, тиквате, тиква, тикват, тиквах, тиквахме, тиква, тиквахте, тиква, тикваха, тиквах, тиквахме, тикваше, тиквахте, тикваше, тикваха, тиквал съм, тиквала съм, тиквало съм, тиквали сме, тиквал си, тиквала си, тиквало си, тиквали сте, тиквал е, тиквала е, тиквало е, тиквали са, бях тиквал, бях тиквала, бях тиквало, бяхме тиквали, беше тиквал, беше тиквала, беше тиквало, бяхте тиквали, беше тиквал, беше тиквала, беше тиквало, бяха тиквали, ще тиквам, ще тикваме, ще тикваш, ще тиквате, ще тиква, ще тикват, ще съм тиквал, ще съм тиквала, ще съм тиквало, ще см

вж. ти`ква тиквен, тиквения, тиквеният, тиквена, тиквената, тиквено, тиквеното, тиквени, тиквените

мн. тиквеници, (два) тиквеника, м.
1. Баница с пълнеж от тиква. Пека тиквеник.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, недодялан човек.
Синоними: глупак, тъпак, гламав, будала, хапльо, дебелак, простак, тутманик тиквеник, тиквеника, тиквеникът, тиквеници, тиквениците, тиквеници, тиквенико

мн. ти`квички, ж.
1. Малка тиква (в 1 знач.).
2. Вид тиква с дълги и тънки зелени плодове. Пържени тиквички с чесън. тиквичка, тиквичката, тиквички, тиквичките, тиквичке

тикнеш, мин. св. тикнах, мин. прич. ти`кнал, св. — вж. тиквам. тикна, тикнем, тикнеш, тикнете, тикне, тикнат, тикнах, тикнахме, тикна, тикнахте, тикна, тикнаха, тикнех, тикнехме, тикнеше, тикнехте, тикнеше, тикнеха, тикнал съм, тикнала съм, тикнало съм, тикнали сме, тикнал си, тикнала си, тикнало си, тикнали сте, тикнал е, тикнала е, тикнало е, тикнали са, бях тикнал, бях тикнала, бях тикнало, бяхме тикнали, беше тикнал, беше тикнала, беше тикнало, бяхте тикнали, беше тикнал, беше тикнала, беше тикнало, бяха тикнали, ще тикна, ще тикнем, ще тикнеш, ще тикнете, ще тикне, ще тикнат, ще съм тикнал, ще съм тикнала, ще съм тикнало, ще сме тик

тикова, тиково, мн. ти`кови, прил.
* Тиково дърво. — Тропическо дърво, на височина достигащо до 30 метра, със здрава и твърда дървесина, използвана в корабостроенето, в строителството, за мебели. тиков, тиковия, тиковият, тикова, тиковата, тиково, тиковото, тикови, тиковите

ср., само ед. Разг. Лентовидна лепенка, обикн. безцветна; скоч 2 . тиксо, тиксото, тиксота, тиксотата

тикта`каш, несв. Издавам звук, подобен на тик-так. тиктакам, тиктакаме, тиктакаш, тиктакате, тиктака, тиктакат, тиктаках, тиктакахме, тиктака, тиктакахте, тиктака, тиктакаха, тиктаках, тиктакахме, тиктакаше, тиктакахте, тиктакаше, тиктакаха, тиктакал съм, тиктакала съм, тиктакало съм, тиктакали сме, тиктакал си, тиктакала си, тиктакало си, тиктакали сте, тиктакал е, тиктакала е, тиктакало е, тиктакали са, бях тиктакал, бях тиктакала, бях тиктакало, бяхме тиктакали, беше тиктакал, беше тиктакала, беше тиктакало, бяхте тиктакали, беше тиктакал, беше тиктакала, беше тиктакало, бяха тиктакали, ще тиктакам, ще тиктак

тилът, тила, мн. тилове, (два) тила, м.
1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила.
2. Прен. Територията зад фронта. Действам в тила.
3. Прен. Система от военни органи, части и учреждения, действаща зад фронта за осигуряването му.
* В тил. — Откъм гърба. Нападам в тил.
Синоними: задна част, обратна страна, гръб, опако, хастар, подплата, дъно тил, тила, тилът, тилове, тиловете, тила

ж., само ед. Спец.
1. Диакритичен знак, използван в някои писмености на латинска основа и във фонетичната транскрипция.
2. Типографски знак, който в речниците означава изпусната повтаряща се дума или част от дума. тилда, тилдата, тилди, тилдите

тилна, тилно, мн. ти`лни, прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.). Тилна кост. Тилен лег. тилен, тилния, тилният, тилна, тилната, тилно, тилното, тилни, тилните

тилилейска, тилилейско, мн. тилиле`йски, прил.
* Гори тилилейски. — В народните приказки — непристъпни, далечни, тайнствени гори. тилилейски, тилилейския, тилилейският, тилилейска, тилилейската, тилилейско, тилилейското, тилилейски, тилилейските

тилова, тилово, мн. ти`лови, прил. Който се отнася до тил (във 2 и 3 знач.). Тилови служби. Тилова част. тилов, тиловия, тиловият, тилова, тиловата, тилово, тиловото, тилови, тиловите

тимът, тима, мн. тимове, (два) тима, м. В спорта — група от спортисти, които се състезават заедно с други такива групи; отбор. тим, тима, тимът, тимове, тимовете, тима

книж. Форма на управление, при което властта принадлежи на богатите; плутокрация.

мн. тимпани, (два) тимпана, м. Ударен музикален инструмент с полусферична част и опъната на нея кожа. Танц под звуците на тимпаните. тимпан, тимпана, тимпанът, тимпани, тимпаните, тимпана

мед. Възпаление на тъпанчевата кухина.

мед. Ендокринна жлеза, съставена от два дяла и разположена зад гръдната кост. Смята се за лимфоиден орган, произвежда лимфоцити и играе роля в имунните процеси в организма.

тинеста, тинесто, мн. ти`нести, прил. Който съдържа тиня или е покрит с тиня. Тинести почви. Тинести места. Тинесто дъно. тинест, тинестия, тинестият, тинеста, тинестата, тинесто, тинестото, тинести, тинестите

мн. тинкту`ри, ж. Спец. В химията — разтвор на вещество в спирт или етер. Йодова тинктура.
Синоними: разтвор, смес тинктура, тинктурата, тинктури, тинктурите

ж., само ед. Род треви и полухрасти с приложение в медицината, за подправка на напитки и др. тинтява, тинтявата, тинтяви, тинтявите

ж., само ед.
1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикн. вода. Паднал на дъното и се покрил с тиня.
2. Прен. Наслойка, утайка, която пречи на движението, на развитието на обществото или на отделния човек. Тинята на предразсъдъците. Тинята в душата му.
3. Прен. Утайката, калта на обществото. Попадам сред тинята на обществото. Излизам от тинята на живота.
Синоними: кал, утайка, блато, мочур, мочурище, локва, батак, нечистотия, мътилка, наслойка, падение, поквара, утайката на обществото, хора най-долни тиня, тинята, тини, тините

типът, типа, мн. типове, (два) типа, м.
1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от типа на Пловдив. Всички училища са от този тип. Лицето и` е от друг тип.
2. Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези. Харесват ми този тип хора.
3. Литературен образ, обединяващ такава категория от хора. Тип на скъперник. Типът на малкия човек.
4. Прен. Своеобразен, странен човек. Интересен тип.
5. Прен. Разг. Пренебр. Мръсен, подъл човек. Разни типове се въртят наоколо. Тип такъв!
Синоними: образец, пример, модел, стандарт, екземпляр, вид, безобразник, нахалник, безсрамник, оригинал, прототип, субект, терк, лице, човек, индивид, негодник, свиня, мръсник тип, типа, типът, типове, типовете, типа

ж., само ед. Типизиране. типизация, типизацията, типизации, типизациите

типизираш, несв. и <em>св.; какво.</em><br />1. Въплъщавам черти в типични образи.<br />2. Разпределям по типове. <em>Типизирам висшите учебни заведения.</em><br />същ. типизиране, ср.
Синоними: уеднаквявам, изравнявам, стандартизирам типизирам, типизираме, типизираш, типизирате, типизира, типизират, типизирах, типизирахме, типизира, типизирахте, типизира, типизираха, типизирах, типизирахме, типизираше, типизирахте, типизираше, типизираха, типизирал съм, типизирала съм, типизирало съм, типизирали сме, типизирал си, типизирала си, типизирало си, типизирали сте, типизирал е, типизирала е, типизирало е, типизирали са, бях типизирал, бях типизирала, бях типизирало, бяхме типизирали, беше типизирал, беше типизирала, беше типизирало, бяхте типизирали, беше типизирал, беше типизирала, беше типи

вж. типизи`рам типизиране, типизирането, типизирания, типизиранията

типична, типично, мн. типични, прил.<br />1. Който е присъщ на даден тип. <em>Типични черти. Типичен характер.</em><br />2. Който притежава в най-чист вид белезите на даден тип. <em>Типичен властник. Типичен провинциален град.</em><br />същ. типичност, типичността`, ж.
Синоними: характерен, присъщ, отличителен, свойствен, обичаен, особен, съществен, оригинален, индивидуален, личен, специфичен, своеобразен, нормален, правилен, обикновен, редовен, утвърден, всепризнат, класически, показателен типичен, типичния, типичният, типична, типичната, типично, типичното, типични, типичните

вж. типи`чен
Синоними: характерност, особеност, свойство, оригиналност, специфичност, специфика, своеобразие, отличие, същественост, разновидност типичност, типичността, типичности, типичностите

Метално прътче с квадратно сечение за свързване на квадри при специална зидария. Подобно на диблата при дървените конструкции.
вж. квадра

типова, типово, мн. ти`пови, прил.
1. Който е образец на даден тип (в 1 знач.). Типов договор.
2. Който съответства на даден образец. Типов проект.
Синоними: еднообразен, еднакъв, едноформен, уеднаквен, стандартизиран, по образец, общоприет, установен, стандартен, нормален, обикновен типов, типовия, типовият, типова, типовата, типово, типовото, типови, типовите

ж., само ед.
1. Отпечатване на текстове, книги.
2. Остар. Предприятие за отпечатване на текстове, книги; печатница.
прил. типографски, типографска, типографско, мн. типографски. Типографска техника. типография, типографията, типографии, типографиите

вж. типогра`фия типографски, типографския, типографският, типографска, типографската, типографско, типографското, типографски, типографските

вж. типоло`гия типологически, типологическия, типологическият, типологическа, типологическата, типологическо, типологическото, типологически, типологическите

ж., само ед. Научна класификация на предмети и явления по типове. Типология на езиците. Типология на горите.
прил. типологически, типологическа, типологическо, мн. типологически. типология, типологията, типологии, типологиите

типо`саш, св. — вж. типосвам.

типосваш, несв. и типосам, св.
1. Остар. Какво. Печатам.
2. Прен. Кого/какво. Изваждам наяве нещо нередно и прикрито. Типосали го във вестника.
типосвам се/типосам се. 1. — Остар. Фотографирам се.
2. Прен. Разг. Заставам на предна линия, изтъквам се. Типосала се на първия ред в салона. типосвам, типосваме, типосваш, типосвате, типосва, типосват, типосвах, типосвахме, типосва, типосвахте, типосва, типосваха, типосвах, типосвахме, типосваше, типосвахте, типосваше, типосваха, типосвал съм, типосвала съм, типосвало съм, типосвали сме, типосвал си, типосвала си, типосвало си, типосвали сте, типосвал е, типосвала е, типосвало е, типосвали са, бях типосвал, бях типосвала, бях типосвало, бяхме типосвали, беше типосвал, беше типосвала, беше типосвало, бяхте типосвали, беше типосвал, беше типосвала, беше типосвало, бяха типосвали, ще типосвам, ще типосв

мн. тира`ди, ж. Задъхано словоизлияние, обикн. празнословно. Произнасям тиради. Изслушвам дълги тиради.
Синоними: словоизлияние, бъбрене, многоглаголстване, празнословие, дрънканица, дълго скучно писмо, ферман, дълга скучна реч, дълъг пасаж, реч тирада, тирадата, тиради, тирадите

мн. тиражи, (два) тиража, м.
1. Теглене на печелившите номера на лотария, тото или на облигации (за изплащане на държавен заем). Тиражът на тотото е в събота.
2. Спец. Брой на отпечатаните екземпляри на печатно издание при едно издаване. Книгата излиза в тираж 5 000. Голям тираж. Малък тираж.
прил. тиражен, тиражна, тиражно, мн. тиражни.
* Тиражен лист. — Списък на печелившите номера на лотария или на излезлите за изплащане облигации.
Синоними: издание, издаване, публикуване, пускане, лотария, томбола тираж, тиража, тиражът, тиражи, тиражите, тиража

вж. тира`ж тиражен, тиражния, тиражният, тиражна, тиражната, тиражно, тиражното, тиражни, тиражните

тиражираш, несв. и <em>св.; какво.</em><br />1. Установявам тираж.<br />2. Прен. Размножавам (в определен брой). <em>Тиражирам графики.</em><br />3. Прен. Размножавам, разнасям, разпространявам, обикн. лъжи, клюки, интриги.<br />прил. тиражиран, тиражирана, тиражирано, мн. тиражи`рани. тиражирам, тиражираме, тиражираш, тиражирате, тиражира, тиражират, тиражирах, тиражирахме, тиражира, тиражирахте, тиражира, тиражираха, тиражирах, тиражирахме, тиражираше, тиражирахте, тиражираше, тиражираха, тиражирал съм, тиражирала съм, тиражирало съм, тиражирали сме, тиражирал си, тиражирала си, тиражирало си, тиражирали сте, тиражирал е, тиражирала е, тиражирало е, тиражирали са, бях тиражирал, бях тиражирала, бях тиражирало, бяхме тиражирали, беше тиражирал, беше тиражирала, беше тиражирало, бяхте тиражирали, беше тиражирал, беше тиражирала, беше тира

Италиански десерт, който се приготвя от бишкоти, напоени с кафе еспресо, сирене маскарпоне (меко, сладникаво и с консистенция на гъст крем, вид сладка сметана), яйца, захар, вино марсала или ром и какао


На италиански „тирамису“ означава буквално „ободри ме!“, заради двете си съдържащи кофеин съставки, кафето и какаото. тирамису, тирамисуто

мн. тира`ни, м. Тиранин.
Синоними: диктатор, деспот, самовластник, господар, подтисник, насилник, сатрап, деребей, властелин, автократ тиран, тирана, тиранът, тирани, тираните, тирана

тиранизи`раш, несв. и св.; кого. Измъчвам, потискам, малтретирам. Тиранизирам подчинените си. Тиранизирам семейството си.
Синоними: тормозя, мъча, измъчвам, изтезавам, терзая, гнетя, малтретирам, тероризирам, угнетявам, притеснявам, подтискам, мачкам тиранизирам, тиранизираме, тиранизираш, тиранизирате, тиранизира, тиранизират, тиранизирах, тиранизирахме, тиранизира, тиранизирахте, тиранизира, тиранизираха, тиранизирах, тиранизирахме, тиранизираше, тиранизирахте, тиранизираше, тиранизираха, тиранизирал съм, тиранизирала съм, тиранизирало съм, тиранизирали сме, тиранизирал си, тиранизирала си, тиранизирало си, тиранизирали сте, тиранизирал е, тиранизирала е, тиранизирало е, тиранизирали са, бях тиранизирал, бях тиранизирала, бях тиранизирало, бяхме тиранизирали, беше тиранизирал, беше тиранизирала

мн. тира`ни, м. Диктатор, потисник. Чужди тирани измъчват народа. Тиранин в семейството. тиранин, тиранина, тиранинът, тирани, тираните, тирани, тиранино

тиранична, тиранично, мн. тирани`чни, прил. Който е присъщ на тиранин. Тираничен нрав. Тиранични похвати.
Синоними: тиранически, диктаторски, деспотичен, самовластнически, подтиснически, гнетящ, притеснителен тираничен, тираничния, тираничният, тиранична, тираничната, тиранично, тираничното, тиранични, тираничните

ж., само ед. Деспотизъм, потисничество, тормоз. Подлагам на тирания. Цари тирания.
Синоними: тиранство, самовластие, деспотизъм, сатрапия, подтисничество, абсолютизъм, безправие, робство, робия, насилие, насилничество, гнет, тормоз, жестокост тирания, тиранията, тирании, тираниите

тира`нстваш, несв.; над кого. Държа се като тиранин. Тиранства над подчинените си работници.

тира`нствуваш, несв. Тиранствам.

само мн. Специални презрамки от широк ластик със закопчалки за придържане на панталони. Слагам си тиранти. Ходя с тиранти. тиранти, тирантите

мн. тирбушони, (два) тирбушона, м. Уред за изтегляне на тапа от бутилка. тирбушон, тирбушона, тирбушонът, тирбушони, тирбушоните, тирбушона

мн. тире`та, ср. Спец. Вид препинателен знак с вид на черта.

—-

ср., само ед. Памучни конци за ръчно плетиво и бродерия.
Синоними: драсване с перо, щриха, тиренце, чертица тире, тирето, тирета, тиретата

мед. Оперативно отстраняване на щитовидната жлеза. Различават се тотална и парциална тиреоидектомия.

мед. Отнасящ се до щитовидната жлеза или щитовидния хрущял, напр. тиреоидна артерия.

мед. Възпаление на щитовидната жлеза.

мед. Лекарствени средства, потискащи функцията на щитовидната жлеза. Те блокират ензимите, участващи в синтеза на тиреоидни хормони.

мед. Общ термин, с който се означават всички състояния на наднормено повишение на тиреоидните хормони в кръвта и тъканите, напр. Базедова болест, токсичен аденом, тумори, продуциращи ТТХ и др. тиреотоксикоза, тиреотоксикозата, тиреотоксикози, тиреотоксикозите

мед. Отнасящ се до повишената функция на на щитовидната жлеза или предизвикан от хиперфункция на щитовидната жлезата.

мед. Стимулиращ или регулиращ дейността на щитовидната жлеза, напр. тиреотропен хормон, произвеждан от предния дял на хипофизата.

мед. Хормон, продуциран от щитовидната жлеза. тироксин, тироксина, тироксинът, тироксини, тироксините, тироксина

остар.
хиляда

мн. тита`ни, м.
1. В старогръцката митология — син на богове, гигант, който влязъл в борба със Зевс.
2. Прен. Човек с изключителна дарба; колос, исполин. Титан на литературата. Титан в математиката.

—-

м., само ед. Стоманеносив, много твърд пластичен метал.
Синоними: исполин, гигант, великан, колос, грамада титан, титана, титанът, титани, титаните, титани, титане

мит. В древногръцката митология — архаични богове, олицетворяващи природните стихии: 6 сина (Океан, Кой, Кий, Хиперион, Япет, Кронос) и 6 дъщери (Тетида, Феба, Мнемосина, Тейя, Темида, Рея) — деца на небето Уран и земята Гея.

титанична, титанично, мн. титани`чни, прил. Който е присъщ на титан 1 . Титанични усилия.
Синоними: титански, исполински, великански, голям, огромен, грамаден, колосален, грандиозен, неимоверен, необикновен, величав, гигантски титаничен, титаничния, титаничният, титанична, титаничната, титанично, титаничното, титанични, титаничните

титанска, титанско, мн. тита`нски, прил. Титаничен.
Синоними: гигантски, огромен, колосален, исполински, титаничен титански, титанския, титанският, титанска, титанската, титанско, титанското, титански, титанските

мн. титли, ж. Почетно звание за благородство, за научна квалификация или за особени заслуги. <em>Титлата граф. Научна титла. Шампионска титла.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. титли, ж. В средновековната писменост — надреден знак, който стои над мястото на изпусната буква в съкратено написана дума или над буква, означаваща число.
Синоними: име, наименование, звание, отличие, висок чин, висок пост, почетно звание, сан титла, титлата, титли, титлите

само мн. Спец. Банкови ценни книжа.

мн. титули, (два) титула, м. Титулна страница. титул, титула, титулът, титули, титулите, титула

титулна, титулно, мн. ти`тулни, прил.
* Титулна страница. — Първата страница на книга, на която са отпечатани заглавието, името на автора, издателството, името на титулния редактор и др. титулен, титулния, титулният, титулна, титулната, титулно, титулното, титулни, титулните

титулу`ваш, несв.; кого.
1. Обръщам се към някого с титла или звание.
2. Озаглавявам; наричам.
титулувам се. — Наричам се с титла, често недействителна. титулувам, титулуваме, титулуваш, титулувате, титулува, титулуват, титулувах, титулувахме, титулува, титулувахте, титулува, титулуваха, титулувах, титулувахме, титулуваше, титулувахте, титулуваше, титулуваха, титулувал съм, титулувала съм, титулувало съм, титулували сме, титулувал си, титулувала си, титулувало си, титулували сте, титулувал е, титулувала е, титулувало е, титулували са, бях титулувал, бях титулувала, бях титулувало, бяхме титулували, беше титулувал, беше титулувала, беше титулувало, бяхте титулували, беше титулувал, беше титулувала, беше титу

титулярят, титуляря, мн. титуля`ри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ.
Синоними: носител, притежател, собственик, държател титуляр, титуляря, титулярят, титуляри, титулярите, титуляри, титулярю

титулярят, титуляря, мн. титуля`ри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ.
Синоними: носител, притежател, собственик, държател титуляр, титуляра, титулярът, титуляри, титулярите, титуляра

мн. титуля`рки, ж. Жена титуляр. титулярка, титулярката, титулярки, титулярките, титулярке

тифът, тифа, само ед. м. Тифус. тиф, тифа, тифът, тифове, тифовете, тифа

тифозна, тифозно, мн. тифо`зни, прил.
1. Който се отнася до тифус. Тифозни симптоми.
2. Който е болен от тифус. тифозен, тифозния, тифозният, тифозна, тифозната, тифозно, тифозното, тифозни, тифозните

м., само ед. Спец. Остро заразно заболяване, протичащо с треска, с поражения на червата. тифус, тифуса, тифусът, тифуси, тифусите, тифуса

тиха, тихо, мн. ти`хи, прил.
1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен.
2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тиха нощ. Тих двор. Тиха улица.
3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен. Тихо езеро. Тих площад.
4. Прен. За човек — който е спокоен, кротък.
5. Прен. За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно.
* Тиха вода. — Разг. За човек, който е потаен, тих, но може да навреди на някого.
Синоними: безшумен, безмълвен, беззвучен, спокоен, смирен, хрисим, мирен, несмутим, безбурен, безметежен, успокоен, умирен, смълчан, млъкнал, притаен, кротък, мълчалив, сдържан, търпелив, безучастен, индиферентен, безчувствен, флегматичен, неподвижен, замлъкнал, затихнал, безгласен, мек, пухкав, нежен, успокоителен, ням, недраматичен, нисък, призрачен, неясен, смътен, прелестен, без особени събития, безветрен, застоял, ведър, скромен, дискретен, непретрупан, обикновен, сподавен, стихнал, хладнокръвен, невъзмутим, ясен, безоблачен тих, тихия, тихият, тиха, тихата, тихо, тихото, тихи, тихите

нареч.
1. За звук, говор — слабо, едва чуто. Говоря тихо. Чукам тихо. Свиря тихо.
2. Без звук или шум, спокойно. В къщата е тихо. Седя тихо. Чакат тихо.
Синоними: безмълвно, безгласно, негласно, шепнешком, шепнешката, нечуто, безшумно, на пръсти, бавно, полека, предпазливо, незабелязано, спокойно, тихомълком, мирно и тихо, полугласно

нареч. В поезията — тихо.

нареч. Без говор, безмълвно. Става и си тръгва тихомълком.

тичаш, несв.<br />1. Бягам, търча, движа се бързо към определено място или с определена цел. <em>Тичам до автобусната спирка. Тичай да купиш един хляб.</em><br />2. Прен. Върша усилено и продължително нещо, свързано с движение. <em>Цяла седмица тича, за да посрещне добре гостите.</em><br />3. Прен. Ходя дълго по инстанции, уреждам нещо. <em>Колко тича, докато се уреди на работа в министерството.</em><br />4. Прен. Грижа се за някого усърдно, усилено. <em>Майка му цял живот тича за него.</em><br />същ. тичане, ср.
* Тичам след някого. — Разг.
1. Грижа се прекалено усърдно за някого.
2. Задирям, ухажвам някого, без да срещна взаимност.
Синоними: бягам, припкам, търча, летя, бързам, изтичвам, изтърчавам, притърчавам, дотърчавам, прибягвам, притичвам, потичвам, поприпквам, плюя си на петите, избягвам, отбягвам, оттеглям се, напускам, страня, разбягвам се, отдалечавам се, отстранявам се, отдръпвам се, отмествам се, забягвам, побягвам, движа се, препускам, пробягвам, преминавам тичам, тичаме, тичаш, тичате, тича, тичат, тичах, тичахме, тича, тичахте, тича, тичаха, тичах, тичахме, тичаше, тичахте, тичаше, тичаха, тичал съм, тичала съм, тичало съм, тичали сме, тичал си, тичала си, тичало си, тичали сте, тичал е, тичала е, тичало е, тичали са, бях тичал, бях тичала, бях тичало, бяхме тичали, беше тичал, беше тичала, беше тичало, бяхте тичали, беше тичал, беше тичала, беше тичало, бяха тичали, ще тичам, ще тичаме, ще тичаш, ще тичате, ще тича, ще тичат, ще съм тичал, ще съм тичала, ще съм тичало, ще сме тичали, ще си тичал, ще си тичала, ще си тичало, ще сте ти

Библейско тълкуване:
Синоними: бягане, бяг, пробег, препускане тичане, тичането, тичания, тичанията

нареч. С тичане, като тичам. Тръгна тичешком към къщата.
Синоними: тичешката, тичайки, бегом, бежешком, бежешката, търчешком, търчешката

мн. ти`чинки, ж. Спец. Част от цвета, мъжки размножителен орган, който се състои от дръжка и прашник. тичинка, тичинката, тичинки, тичинките

ж., само ед.
1. Отсъствие на шум, звук, глъчка. Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина.
2. Спокойствие, безметежност. Обичам тишината. Прекарвам дните си в тишина.
* Пазя/запазя тишина. — Не шумя, не говоря.
* Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос). — Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна.
* Мъртва тишина. — Абсолютна тишина.
* Гробна тишина. — Абсолютна тишина.
Синоними: безмълвие, мълчание, затишие, покой, пустота, пустиня, глухота, самота, гробница, мъртва тишина, мъртвило, спокойствие, застой, немота тишина, тишината, тишини, тишините

– вж. този.