вин. тях, крат. ги, дат. остар. тям, крат. им, лично мест. За заместване на лица и/или предмети, за които се говори. Трябваше да кажа и на родителите си, защото май само те нищо не подозираха.

—-

част. Диал. Ето, ето така, ей. Те` къде е селото, може и пеш да се стигне. те, тях, ги, тям, тях, им

мн. театра`ли, м.
1. Театрален деец.
2. Разг. Театрален любител. театрал, театрала, театралът, театрали, театралите, театрала

театрална, театрално, мн. театрални, прил.<br />1. Който се отнася до театър. <em>Театрален състав. Театрален декор.</em><br />2. Прен. Който е проява на маниерничене, на театралничене, на поза. <em>Театрален жест.</em><br />нареч. театрално (във 2 знач.).
същ. театралност<em>_, театралността, ж._ (във 2 знач.)
Синоними: сценичен, изкуствен, неестествен, престорен, превзет, пресилен, мелодраматичен, показен, гонещ външни ефекти, афектиран, позьорски, фалшив театрален, театралния, театралният, театрална, театралната, театрално, театралното, театрални, театралните

мн. театра`лки, ж. Жена театрал. театралка, театралката, театралки, театралките

театралничиш, мин. св. театралничих, мин. прич. театра`лничил, несв. Държа се неестествено; преигравам, позирам, маниернича. Не е необходимо да театралничиш!
Синоними: позирам, преструвам се, превземам се, държа се престорено, маниернича, заемам театрални пози театралнича, театралничим, театралничиш, театралничите, театралничи, театралничат, театралничих, театралничихме, театралничи, театралничихте, театралничи, театралничиха, театралничех, театралничехме, театралничеше, театралничехте, театралничеше, театралничеха, театралничил съм, театралничила съм, театралничило съм, театралничили сме, театралничил си, театралничила си, театралничило си, театралничили сте, театралничил е, театралничила е, театралничило е, театралничили са, бях театралничил, бях театралничила, бях театралничило, бяхме театралничили, б

вж. театра`лен

вж. театра`лен
Синоними: престореност, превзетост, изкуственост, театралничене, позиране театралност, театралността, театралности, театралностите

ср., само ед. Спец. Наука за театъра. театрознание, театрознанието, театрознания, театрознанията

мн. театри, (два) театъра, м.
1. Само ед. Изкуство, в което се поставят драматически произведения на сцена пред зрители, като се използват актьори, декори и др.
2. Учреждение, което осъществява такива постановки. Ръководство на театъра.
3. Сграда, в която се играят такива постановки. Влизам в театъра.
4. Само ед. Съвкупност от драматическите произведения на един народ, на един автор и др.
5. Прен. Място, където се случват, стават важни събития. Театър на ожесточени борби.
6. Прен. Разг. Представление, сцена, обикн. свързана с кавга. Хайде да не правим театър пред хората.
Синоними: сцена, зрелище, спектакъл, представление театър, театъра, театърът, театри, театрите, театъра

лично мест. съкр. — вж. тебе 1 .

– вж. ти 1 .

—-

лично мест. Остар. На тебе. теготя се теготиш се, мин. св. теготих се, мин. прич. теготи`л се, несв. Разг. Тягостно ми е, измъчвам се.

мн. тебешири, (два) тебешира, м.
1. Само ед. Мек бял минерал, калциев карбонат.
2. Парче от такъв минерал, с което се пише върху черна дъска. Пиша с тебешир. тебешир, тебешира, тебеширът, тебешири, тебеширите, тебешира

тебеширена, тебеширено, мн. тебеши`рени, прил.
1. Който се отнася до тебешир. Тебеширено парче.
2. Прен. Който е с цвят на тебешир; пребледнял. Тебеширено лице. тебеширен, тебеширения, тебеширеният, тебеширена, тебеширената, тебеширено, тебеширеното, тебеширени, тебеширените

мн. тегели, (два) тегела, м.
1. Направена с конец от шевна машина линия; шев. Правя няколко тегела.
2. Прен. Разг. Движение в относително права линия. Направих един тегел по площада.
Синоними: шев тегел, тегела, тегелът, тегели, тегелите, тегела

мн. тегли`лки, ж.
1. Уред за измерване на тежести; везни, кантар. Слагам на теглилката.
2. Метално кюлче с фиксирано тегло, което се използва при измерване на тежести. Сложи още една теглилка.
Синоними: кантар, децимал теглилка, теглилката, теглилки, теглилките

мн. теглила`, ср. Разг. Голямо тегло 2 ; страдание, мъка. Настъпиха големи теглила.
Синоними: тегло, мъка, страдание, патило, гнет, изпитание, изтезание, зор, усилия, мъки теглило, теглилото, теглила, теглилата

ср., само ед.
1. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от земята, и силата на това привличане; тежест. Всяко тяло има тегло.
2. Тежестта, определена според единица мярка. Голямо тегло.
прил. тегловен, тегловна, тегловно, мн. тегловни.

—-

мн. тегла`, ср. Нещо, от което се страда; страдание, мъка. Голямо тегло.
Синоними: тежина, тежест, теглило, мъка, страдание, усилия, мъки тегло, теглото, тегла, теглата

вж. тегло` тегловен, тегловния, тегловният, тегловна, тегловната, тегловно, тегловното, тегловни, тегловните

теглиш, мин. св. теглих и теглих, мин. прич. теглил и теглил, несв.<br />1. Какво. Дърпам с усилие към или след себе си; притеглям, придърпвам, влача. <em>Тегля дрехата</em> <em>и. Конят тегли каруцата.
2. Разг. Какво. Поемайки, всмуквам, изсмуквам. Тегля цигара. Тегля сок със сламка.
3. Разг. Какво. Прекарвам, чертая. Тегля черта.
4. Прен. Какво. Вземам пари от влог или на кредит от банка. За да теглиш, трябва да внасяш.
5. Прен. Разг. Кого. Само в трето лице. Увличам, примамвам. Тегли ме науката. Тегли ме в планината.
6. Кого, какво. Меря тегло. Тегля на кантар. Тегля домати.
тегля се. 1. — Дърпам се, опъвам се, обикн. за да се освободя. Аз го държа за ръката, то се тегли.
2. Прен. Разг. Отбягвам, страня, дистанцирам се. Той все се тегли настрани от нас.
* Тегля каиша. — Разг. Страдам, търпя.
* Тегля калема/чертата. — Разг. Правя равносметка.
* Тегля куршума. — Разг. Убивам.
* Тегля ножа. — Разг. Убивам.
* Тегля ушите. — Разг. Хокам, мъмря.
* Тегля (един) ритник. — Разг. Ритам.
* Тегля една майна. — Разг. Грубо. Напсувам, наругавам.

—-

теглиш, мин. св. теглих и теглих, мин. прич. теглил и тегли`л, несв. Разг. Търпя голямо тегло 2 ; страдам, патя, мъча се. Цял живот е теглила.
Синоними: претеглям, измервам, повличам, дърпам, придърпвам, издърпвам, изтеглям, мъкна, домъквам, влача, тътря, примъквам, замъквам, притеглям, привличам, водя, довеждам, докарвам, возя, изопвам, изпъвам, опъвам, разпъвам, разтеглям, разтягам, раздърпвам, удължавам, скубя, изскубвам, изваждам, измъквам, увличам, подмамвам, примамвам, страдам, мъча се, измъчвам се, патя си, изпащам си, натеглям се, обтягам, влача насила, дръпвам, вдигам, меря, премервам, преценявам, съставям, формулирам, написвам, правя, вадя тегля, теглим, теглиш, теглите, тегли, теглят, теглих, теглихме, тегли, теглихте, тегли, теглиха, теглех, теглехме, теглеше, теглехте, теглеше, теглеха, теглил съм, теглила съм, теглило съм, теглили сме, теглил си, теглила си, теглило си, теглили сте, теглил е, теглила е, теглило е, теглили са, бях теглил, бях теглила, бях теглило, бяхме теглили, беше теглил, беше теглила, беше теглило, бяхте теглили, беше теглил, беше теглила, беше теглило, бяха теглили, ще тегля, ще теглим, ще теглиш, ще теглите, ще тегли, ще теглят, ще съм теглил, ще съм теглила, ще съм теглило, ще сме тег

тегнеш, мин. св. тегнах и тегнах, мин. прич. тегнал и тегна`л, несв.
1. Вися, увлечен от теглото си; натежавам. Чантата тегне в ръката му. Пердетата тегнат на корниза.
2. Разг. Тежа. Детето вече тегне много.
3. Прен. Само в трето лице. Кого. Карам да страда; мъча. На душата ми тегне голяма мъка.
* Тегне ми на сърцето/душата. — Измъчвам се от нещо.
Синоними: тежа, имам тежест, натежавам, имам тегло, налягам, вися тегна, тегнем, тегнеш, тегнете, тегне, тегнат, тегнах, тегнахме, тегна, тегнахте, тегна, тегнаха, тегнех, тегнехме, тегнеше, тегнехте, тегнеше, тегнеха, тегнал съм, тегнала съм, тегнало съм, тегнали сме, тегнал си, тегнала си, тегнало си, тегнали сте, тегнал е, тегнала е, тегнало е, тегнали са, бях тегнал, бях тегнала, бях тегнало, бяхме тегнали, беше тегнал, беше тегнала, беше тегнало, бяхте тегнали, беше тегнал, беше тегнала, беше тегнало, бяха тегнали, ще тегна, ще тегнем, ще тегнеш, ще тегнете, ще тегне, ще тегнат, ще съм тегнал, ще съм тегнала, ще съм тегнало, ще сме тег

мн. тего`би, ж. Остар.
1. Задължение, повинност, данък. Всеки трябва да изпълни тегобите си.
2. Прен. Голямо тегло, скръб, мъка, страдание. Никой няма нейната тегоба.
Синоними: налог, данък, контрибуция, повинност, ангария тегоба, тегобата, тегоби, тегобите

ж., само ед. Остар.
1. Мъчително състояние на тягост, досада, мъка.
2. Горещо време, в което е трудно да се диша от задух.
Синоними: тягост, мъка, горест, страдание, скръб, болка, отегчение, досада, скука, униние, отпадналост тегота, теготата, теготи, теготите

притегляне, привличане

тежиш, мин. св. тежах, мин. прич. тежа`л, несв.
1. Имам тегло, тежина. Детето тежи 16 килограма.
2. Имам голямо тегло; не съм лек и удобен за носене, вдигане и др. Не могат двама души да го вдигнат, защото тежи.
3. Прен. Разг. Важен съм, имам влияние. Думата му тежи.
4. Прен. На кого/какво. В тежест съм, бреме съм. Неговата подготовка лягаше върху тях, тежеше им.
5. Прен. На кого. Предизвиквам неприятно чувство, угризение; измъчвам. Тази постъпка ще ми тежи цял живот.
6. Само в трето лице. Тежко ми е на душата.
7. Само в трето лице. Усещам неприятно тежестта, теглото на нещо. Тежат ми новите килограми.
* Тежа на мястото си. — Разг. Имам успехи, уважение в областта, където съм специалист.
Синоними: тегна, имам тежест, натежавам, имам тегло, налягам, вися тежа, тежим, тежиш, тежите, тежи, тежат, тежах, тежахме, тежа, тежахте, тежа, тежаха, тежах, тежахме, тежеше, тежахте, тежеше, тежаха, тежал съм, тежала съм, тежало съм, тежали сме, тежал си, тежала си, тежало си, тежали сте, тежал е, тежала е, тежало е, тежали са, бях тежал, бях тежала, бях тежало, бяхме тежали, беше тежал, беше тежала, беше тежало, бяхте тежали, беше тежал, беше тежала, беше тежало, бяха тежали, ще тежа, ще тежим, ще тежиш, ще тежите, ще тежи, ще тежат, ще съм тежал, ще съм тежала, ще съм тежало, ще сме тежали, ще си тежал, ще си тежала, ще си тежало, ще сте тежали

тежестта, мн. тежести, ж.
1. Само ед. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от Земята, както и силата на това привличане; тегло. Тежестта влияе върху равновесието.
2. Масата на нещо, определена според единица мярка; тегло. Вазата падна с цялата си тежест върху крака му.
3. Тежина. Жената вървеше огъната под тежестта на чантите.
4. Обикн. мн. Тежък предмет. В чантата имаше всякакви тежести — чукове, машини, детайли и др.
5. Прен. Само ед. Важност, значимост. Имам тежест в професията си.
6. Прен. Само ед. Неприятно, често болезнено усещане в орган на човешкото тяло, свързано с нарушаване на нормалното му функциониране. Тежест в стомаха. Тежест в главата.
7. Прен. Само ед. Грижа, бреме, тягост. Тежестта на къщната работа смазваше въображението и`.
* Център на тежестта. — Най-значимото, най-същественото нещо.
* В тежест съм (на някого). — Причинявам грижи, създавам разходи.
* Вдигане на тежести. — Спец. Спортна дисциплина, при която се вдигат щанги с различни тежести, закрепени в краищата им.
Синоними: тежина, товар, тегло, тягост, бреме, авторитет, влияние, важност, значение, стойност, достойнство, затруднение, пречка, спънка, сериозност, тържественост, внушителност, строгост, улегналост тежест, тежестта, тежести, тежестите

вж. те`жък
Синоними: тежест, товар, тегло, тягост, бреме, авторитет, влияние, важност, значение, стойност, достойнство тежина, тежината, тежини, тежините

вж. те`жък тежичък, тежичкия, тежичкият, тежичка, тежичката, тежичко, тежичкото, тежички, тежичките

тежкарят, тежкаря, мн. тежкари, <em>м. Жарг.</em> Високомерен, надут човек. <em>Ходи като тежкар.</em><br />прил. тежкарски, тежкарска, тежкарско, мн. тежка`рски. тежкар, тежкаря, тежкарят, тежкари, тежкарите, тежкари, тежкарю

тежкарееш, мин. св. тежкарях, мин. прич. тежкарял, <em>несв. Жарг.</em> Държа се като тежкар; големея се. тежкаря се тежкариш се, мин. св. тежкарих се, мин. прич. тежкарил се, несв. Жарг. Големея се; тежкарея.

мн. тежка`рки, ж. Жена тежкар. тежкарка, тежкарката, тежкарки, тежкарките, тежкарке

вж. тежка`р тежкарски, тежкарския, тежкарският, тежкарска, тежкарската, тежкарско, тежкарското, тежкарски, тежкарските

нареч.
1. Много, прекалено. Тежко натоварен кон.
2. Бавно, мудно, тромаво, едва. Стъпвам тежко.
3. С голямо затруднение, изтощено, без сила, едва. Тежко си поемаха въздух.
4. С важност; авторитетно, надменно. Започна да говори тежко.
* Спя тежко. 1. — Спя непробудно.
2. Спя неспокойно.
* Тежко ми — (или ти, му, и, ни, ви, им) <em>_е. 1.</em><em> Лошо ми е.<br />2. Измъчва ме нещо.<br />3. </em>На какво.<em> Изпитвам тежест, болка. </em>Тежко ми е на стомаха.<em> <br /><br />----<br /><br />нареч. Разг. За израз на съжаление, съчувствие във връзка с предстоящи нещастия, беди. </em>Тежко и`, да знае какво я чака!_
Синоними: чудно, бавно, тромаво, неподвижно, мъчно, важно, авторитетно, с важност, с достойнство, трудно, болезнено, с мъка, мъчително

мн. тежкоатлети, м. Спортист, който се занимава с тежка атлетика.<br />прил. тежкоатлетичен, тежкоатлетична, тежкоатлетично, мн. тежкоатлетични.<br />прил. тежкоатлетически, тежкоатлетическа, тежкоатлетическо, мн. тежкоатлети`чески. тежкоатлет, тежкоатлета, тежкоатлетът, тежкоатлети, тежкоатлетите, тежкоатлети, тежкоатлете

тежковъоръжена, тежковъоръжено, мн. тежковъоръже`ни, прил. Който е с голямо въоръжение, с много оръжие. Тежковъоръжен войник. тежковъоръжен, тежковъоръжения, тежковъоръженият, тежковъоръжена, тежковъоръжената, тежковъоръжено, тежковъоръженото, тежковъоръжени, тежковъоръжените

тежкоподвижна, тежкоподвижно, мн. тежкоподвижни, прил. Който се движи или се придвижва трудно, тежко; трудноподвижен.<br />същ. тежкоподвижност, тежкоподвижността`, ж. тежкоподвижен, тежкоподвижния, тежкоподвижният, тежкоподвижна, тежкоподвижната, тежкоподвижно, тежкоподвижното, тежкоподвижни, тежкоподвижните

вж. тежкоподви`жен тежкоподвижност, тежкоподвижността, тежкоподвижности, тежкоподвижностите

тежкотоварна, тежкотоварно, мн. тежкотова`рни, прил.
1. Който е пригоден за превоз на тежки товари. Тежкотоварен влак.
2. Прен. Разг. Ирон. Който издържа на голямо натоварване, на големи тежести. тежкотоварен, тежкотоварния, тежкотоварният, тежкотоварна, тежкотоварната, тежкотоварно, тежкотоварното, тежкотоварни, тежкотоварните

мн. тежне`ния, ср. Склонност към нещо; стремеж, влечение, желание. Ние имаме различни тежнения.
Синоними: тенденция, мисъл, разбиране, наклонност, склонност, стремеж, влечение, перспектива, изглед, възможност, домогване, аспирация тежнение, тежнението, тежнения, тежненията

тежка, тежко, мн. тежки, прил.<br />1. Който има голямо тегло. <em>Тежък хладилник.</em><br />2. Който изглежда с голямо тегло по външен вид; масивен, плътен. <em>Тежък плат. Тежки облаци. Тежка постройка.</em><br />3. Който е лишен от изящество, от лекота, от плавност. <em>Тежка походка. Тежък стил.</em><br />4. Прен. Който е неприятен за сетивата и храносмилането. <em>Тежък парфюм. Тежка храна.</em><br />5. Прен. Който изисква големи усилия, притеснения, затруднения. <em>Тежка задача. Тежка работа.</em><br />6. Прен. Който става с голямо напрежение; напрегнат, труден. <em>Тежък сън. Тежка раздяла. Тежки мисли.</em><br />7. Прен. За болест, рана и под. — опасен, сериозен. <em>Тежко състояние.</em><br />8. Прен. Много сериозен, значителен. <em>Тежко провинение.</em><br />9. Прен. Безжалостен, жесток, суров. <em>Тежко наказание.</em><br />10. Прен. Който е изпълнен с препятствия, трудности, нещастия. <em>Тежък живот.</em><br />11. Разг. Който е с авторитет, чиято дума се слуша; важен, авторитетен. <em>Тежък стопанин.</em><br />12. Разг. С когото трудно се общува. <em>Тежък човек. Тежък характер.</em><br />13. Разг. Бавен, муден. <em>Тежък е на приказки. Тежък е на работа.</em><br />14. Остар. Разг. За жена или женско животно — бременна; трудна.<br /><em>прил. умал.</em> тежичък, тежичка, тежичко, мн. тежички.<br />същ. тежина, ж.
* Имам тежка ръка. — Строг съм, суров съм.
* Казвам си тежката дума. — Решавам категорично и окончателно.
* Тежка артилерия. 1. — Артилерия с големи оръдия.
2. Най-силните аргументи.
* Тежка атлетика. — Съвкупност от спортни дисциплини, при които има вдигане, хвърляне, тласкане на тежести, напр. вдигане на тежести, тласкане на гюлле и др.
* Тежка дума. — Обидна дума.
* Тежка промишленост. — Дял от промишлеността, който произвежда средствата за производство.
Синоними: възтежък, тежичък, масивен, солиден, плътен, труден, мъчен, мъчителен, тегловен, уморителен, обременителен, несносен, непосилен, непоносим, тягостен, напрегнат, натегнат, съдбоносен, опасен, утежнен, суров, жесток, бавен, ленив, муден, мъчноподвижен, тромав, важен, сериозен, авторитетен, забавен, скучен, неблагодарен, бодлив, трънлив, щекотлив, душен, спарен, непроветрен, лош, едър, обемист, голям, трудно поносим, дразнещ, изморителен, неудобен, огромен, грамаден, улегнал, силен, остър, скован, принуден, неестествен, дървен, хладен, резервиран, високомерен, надменен, надут, нелюбезен, слоноподобен, слонски, мечешки, неловък, несръчен, нескопосен, непохватен, усилен, досаден, упорен, гнетящ, потискащ, упорит тежък, тежкия, тежкият, тежка, тежката, тежко, тежкото, тежки, тежките

мн. те`зи, ж. Основно положение, което се поддържа и доказва в научно съчинение; становище, схващане. Неговата теза е ясна.
Синоними: теория, становище, гледище, разбиране, схващане, позиция, кауза, дисертация, трактат, съчинение, дипломна работа, доклад, студия теза, тезата, тези, тезите

мед. Група наследствени заболявания, дължащи се на дефект или пълна липса на определен ензим (най-често от лизозомен произход). Липсата на ензим води нарушаване на обменните процеси и натрупване в клетките и тъканите на непълно разградени междинни продукти. Различават се: гликогенози, липидози, мукополизахаридози и др.

мн. тезгяхи и тезгяси, (два) тезгя`ха, м.
1. Специална маса в ресторант, закусвалня, магазин, от където се обслужват клиентите и където се осъществява плащането. Стоя до тезгяха.
2. Специална маса, пригодена за дърводелска, обущарска работа и др. тезгях, тезгяха, тезгяхът, тезгяхи, тезгяхите, тезгяха

мн. тезгяхи и тезгяси, (два) тезгя`ха, м.
1. Специална маса в ресторант, закусвалня, магазин, от където се обслужват клиентите и където се осъществява плащането. Стоя до тезгяха.
2. Специална маса, пригодена за дърводелска, обущарска работа и др. тезгях, тезгяха, тезгяхът, тезгяси, тезгясите, тезгяха

1. Говежди екскременти премесени със слама, които са се ползвали за отопление.
   2. прен. голямо парче. В тази салата доматите са като тезеци.

– вж. този. теква ми (ти, му, и, ни, ви, им)</em>, несв. и <em>_текне ми, св. Разг. Идва ми наум; хрумва ми, скимва ми. Текнало му да излиза по това време!_
Синоними: (словосъч.) хрумва ми, скимва ми, измислям, спомням си, идва ми на ума, сещам се, припомням си, наумявам си, подсещам се

мн. тезиси, (два) тезиса, м.
1. Теза.
2. Обикн. мн. Кратки бележки, план на изказване, съчинение, дейност и др. Бележка с тезиси.
прил. тезисен, тезисна, тезисно, мн. тезисни.
Синоними: тема, основна мисъл, основно положение, сентенция, резюме, конспект тезис, тезиса, тезисът, тезиси, тезисите, тезиса

вж. те`зис тезисен, тезисния, тезисният, тезисна, тезисната, тезисно, тезисното, тезисни, тезисните

Религиозно-философско течение, признаващо бог като разумна сила, която е създала и управлява света, която ръководи цялата дейност на хората; деизъм. теизъм, теизма, теизмът, теизми, теизмите, теизъма

ср., само ед. Остар. Разг. Татко.
прил. тейков, тейкова, тейково, мн. тейкови. тейко, тейкото, тейкото, тейковци, тейковците, тейковци, тейко

вж. те`йко тейков, тейковия, тейковият, тейкова, тейковата, тейково, тейковото, тейкови, тейковите

прил. неизм. Който е с нечетен брой. Хората са тек.
Синоними: единичен, сам, отделен, един тек, тека, текът, текове, тековете, тека

течеш, мин. св. текох, мин. прич. текъл, несв.<br />1. За течност и под. — движа се в някаква посока. <em>Водата тече. Реката тече. Млякото тече по пода.</em><br />2. Процеждам се и се стичам. <em>По тялото</em> <em>и течеше пот.
3. Пропускам да преминава течност през отвор, дупка. Чешмата тече. Кранът тече. Бъчвата тече. Обувките текат.
4. Прен. Преминавам, протичам, нижа се. Времето тече.
5. Прен. За мисъл, реч и под. — подреждам се равномерно, плавно; лея се.
същ. те`чене, ср.
* Лихвата тече. — Срокът на лихвата преминава, протича.
* Текат ми лигите (за нещо). — Разг. Имам силно желание за нещо.
Синоними: протичам, изтичам, лея се, струя, изливам се, изсипвам се, шуртя, минавам, заминавам, отминавам, преминавам, вървя, движа се, нижа се, изнизвам се, лея, бликам тека, течем, течеш, течете, тече, текат, текох, текохме, тече, текохте, тече, текоха, течах, течахме, течеше, течахте, течеше, течаха, текъл съм, текла съм, текло съм, текли сме, текъл си, текла си, текло си, текли сте, текъл е, текла е, текло е, текли са, бях текъл, бях текла, бях текло, бяхме текли, беше текъл, беше текла, беше текло, бяхте текли, беше текъл, беше текла, беше текло, бяха текли, ще тека, ще течем, ще течеш, ще течете, ще тече, ще текат, ще съм текъл, ще съм текла, ще съм текло, ще сме текли, ще си текъл, ще си текла, ще си текло, ще сте текли, ще е текъл, ще е текла, ще

мн. текмета, ср. <em>Диал</em>. Ритник. <em>Магарето удари няколко текмета.</em> текне ми мин. св. текна ми, мин. прич. те`кнало ми, св. — вж. теква ми. теле- Първа съставна част на сложни думи със значение.
1. Който се осъществява от разстояние, напр. телефотография, телебинокъл, телекомандване и др.
2. Който се отнася до телевизия, напр. телекино, телекамера, телезрител и др.

текстът, текста, мн. текстове, (два) текста, м.
1. Последователност от думи, която представлява относително завършено в смислово отношение цяло (художествени произведения, откъси от тях, диалози, думи към музика за пеене и др.).
2. Бележки към чертеж или картина.
прил. текстов, текстова, текстово, мн. текстови. Текстов анализ.
Синоними: съдържание, извадка, откъслек текст, текста, текстът, текстове, текстовете, текста

м., само ед. Общо наименование на всички изделия от прежда, обикн. тъкани. <em>Вълнен текстил. Копринен текстил.</em><br />прил. текстилен, текстилна, текстилно, мн. тексти`лни. Текстилна промишленост. Текстилни материали. текстил, текстила, текстилът, текстили, текстилите, текстила

вж. тексти`л текстилен, текстилния, текстилният, текстилна, текстилната, текстилно, текстилното, текстилни, текстилните

мн. тексти`лци, м. Човек, който работи в текстилната промишленост. текстилец, текстилеца, текстилецът, текстилци, текстилците, текстилци, текстилецо

мн. тексти`лки, ж. Жена текстилец. текстилка, текстилката, текстилки, текстилките

вж. текст текстов, текстовия, текстовият, текстова, текстовата, текстово, текстовото, текстови, текстовите

мн. текстоло`зи, м. Специалист по текстология. текстолог, текстолога, текстологът, текстолози, текстолозите, текстолози

вж. текстоло`гия текстологичен, текстологичния, текстологичният, текстологична, текстологичната, текстологично, текстологичното, текстологични, текстологичните

ж., само ед. Спец. Филологическа наука, която се занимава с изучаване особеностите на художествения текст, на промените, настъпили в него, както и с издаването на литературни паметници и исторически документи.
прил. текстологичен, текстологична, текстологично, мн. текстологични.
прил. текстологически, текстологическа, текстологическо, мн. текстологически. текстология, текстологията, текстологии, текстологиите

мн. текстоло`жки, ж. Жена текстолог. текстоложка, текстоложката, текстоложки, текстоложките, текстоложке

текстообработваща, текстообработващо, мн. текстообрабо`тващи, прил. Който е предназначен да обработва текст.
* Текстообработваща система. — Спец. Пишещо устройство към компютър, предназначено за обработка на текст със специализирани програми, които позволяват набиране, коригиране, редактиране и съхраняване на текстове. текстообработващ, текстообработващия, текстообработващият, текстообработваща, текстообработващата, текстообработващо, текстообработващото, текстообработващи, текстообработващите

текстуална, текстуално, мн. текстуални, прил. Дословен, буквален.<br />нареч. текстуално.
Синоними: буквален, дословен, същ, същински, еднакъв, точен, мот-амо, идентичен текстуален, текстуалния, текстуалният, текстуална, текстуалната, текстуално, текстуалното, текстуални, текстуалните

вж. текстуа`лен

ж., само ед.
1. Строеж, устройство.
2. Спец. В геологията — строеж на земната кора и промени в него.
прил. тектоничен, тектонична, тектонично, мн. тектонични. тектоника, тектониката, тектоники, тектониките

вж. текто`ника тектоничен, тектоничния, тектоничният, тектонична, тектоничната, тектонично, тектоничното, тектонични, тектоничните

ср., само ед. Постоянна промяна в персонала на учреждение, служба, предприятие и др. Има голямо текучество. текучество, текучеството, текучества, текучествата

текуща, текущо, мн. теку`щи, прил.
1. Остар. Течащ. Текуща вода.
2. Прен. Остар. Който тече, преминава; течащ. През текущата година.
3. Прен. Който става постоянно, без прекъсване; всекидневен. Текущи разходи.
* Текуща сметка. — Спец. Сметка в банка, чрез която се уреждат някои периодични плащания, като банката служи за посредник между титуляря на сметката и институцията, на която се плаща.
Синоними: настоящ, сегашен, съвременен, актуален, всекидневен, висящ текущ, текущия, текущият, текуща, текущата, текущо, текущото, текущи, текущите

телът, тела, мн. телове, (два) тела, м. и тел, телта, само <em>ед., ж.</em><br />1. Само ед. Тънка метална нишка. <em>Връзвам с тел.</em><br />2. Само м. Парче от такава нишка. <em>Свързвам телове.</em><br />прил. телен, телена, телено, мн. те`лени. Телена мрежа.
* Бодлива тел. — Тел с остри бодли по нея, предназначена за огради. тел, тела, телът, телове, теловете, тела

телът, тела, мн. телове, (два) тела, м. и тел, телта, само <em>ед., ж.</em><br />1. Само ед. Тънка метална нишка. <em>Връзвам с тел.</em><br />2. Само м. Парче от такава нишка. <em>Свързвам телове.</em><br />прил. телен, телена, телено, мн. те`лени. Телена мрежа.
* Бодлива тел. — Тел с остри бодли по нея, предназначена за огради. тел, телта

мн. телета и телци, ср.
1. Малкото на крава. Кафяво теле.
2. Прен. Разг. Грубо. Глупав човек.
същ. умал. теленце, мн. теленца, ср.
прил. телешки, телешка, телешко, мн. телешки. Телешка опашка. Телешки салам. • Телешко. Телешко месо. теле, телето, телета, телетата

мед. Трайно разширение на малки кръвоносни съдове, причиняващо малко червено петно по кожата или лигавиците.

вж. телеви`зия телевизионен, телевизионния, телевизионният, телевизионна, телевизионната, телевизионно, телевизионното, телевизионни, телевизионните

мн. телевизии, ж. Обикн. ед. Система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали. <em>Българска национална телевизия.</em><br />прил. телевизионен, телевизионна, телевизионно, мн. телевизио`нни. Телевизионно предаване. телевизия, телевизията, телевизии, телевизиите

мн. телевизори, (два) телевизора, м. Апарат за приемане на излъчваните телевизионни сигнали и непосредствено възпроизвеждане на образ и звук. Цветен телевизор.
прил. телевизорен, телевизорна, телевизорно, мн. телевизорни. телевизор, телевизора, телевизорът, телевизори, телевизорите, телевизора

вж. телеви`зор телевизорен, телевизорния, телевизорният, телевизорна, телевизорната, телевизорно, телевизорното, телевизорни, телевизорните

мн. телеграми, ж. Бързо съобщение, предадено по телеграф, и бланката, на която се пише. <em>Получавам телеграма.</em><br />прил. телеграмен, телеграмна, телеграмно, мн. телегра`мни.
Синоними: депеша, известие, телефонограма, радиограма, официално съобщение, комюнике телеграма, телеграмата, телеграми, телеграмите

вж. телегра`ма телеграмен, телеграмния, телеграмният, телеграмна, телеграмната, телеграмно, телеграмното, телеграмни, телеграмните

мн. телеграфи, (два) телеграфа, м.
1. Устройство за бързо предаване и приемане на съобщения от разстояние чрез електрически сигнали. Предавам по телеграфа.
2. Разг. Остар. Помещение за приемане и получаване на телеграми.
прил. телеграфен, телеграфна, телеграфно, мн. телеграфни.
прил. телеграфски, телеграфска, телеграфско, мн. телеграфски. телеграф, телеграфа, телеграфът, телеграфи, телеграфите, телеграфа

вж. телегра`ф телеграфен, телеграфния, телеграфният, телеграфна, телеграфната, телеграфно, телеграфното, телеграфни, телеграфните

телеграфираш, несв. и св. Изпращам телеграма. <em>Трябва да телеграфирам вкъщи.</em><br />същ. телеграфиране, ср.
Синоними: пращам телеграма, бия телеграма телеграфирам, телеграфираме, телеграфираш, телеграфирате, телеграфира, телеграфират, телеграфирах, телеграфирахме, телеграфира, телеграфирахте, телеграфира, телеграфираха, телеграфирах, телеграфирахме, телеграфираше, телеграфирахте, телеграфираше, телеграфираха, телеграфирал съм, телеграфирала съм, телеграфирало съм, телеграфирали сме, телеграфирал си, телеграфирала си, телеграфирало си, телеграфирали сте, телеграфирал е, телеграфирала е, телеграфирало е, телеграфирали са, бях телеграфирал, бях телеграфирала, бях телеграфирало, бяхме телеграфирали

вж. телеграфи`рам телеграфиране, телеграфирането, телеграфирания, телеграфиранията

мн. телеграфи`сти, м. Човек, който работи на телеграф.
Синоними: телефонист, свързочник телеграфист, телеграфиста, телеграфистът, телеграфисти, телеграфистите, телеграфиста

мн. телеграфи`стки, ж. Жена телеграфист. телеграфистка, телеграфистката, телеграфистки, телеграфистките

телеграфична, телеграфично, мн. телеграфични, прил. Който става, който се съобщава чрез телеграф. <em>Телеграфичен запис.</em><br />нареч. телеграфично. телеграфичен, телеграфичния, телеграфичният, телеграфична, телеграфичната, телеграфично, телеграфичното, телеграфични, телеграфичните

телеграфическа, телеграфическо, мн. телеграфически, прил. Телеграфичен.<br />нареч. телеграфически.

телеграфическа, телеграфическо, мн. телеграфически, прил. Телеграфичен.<br />нареч. телеграфически. телеграфически, телеграфическия, телеграфическият, телеграфическа, телеграфическата, телеграфическо, телеграфическото, телеграфически, телеграфическите

вж. телеграфи`чен

ж., само ед. Преместване на предмети от разстояние. Владея телекинеза. телекинеза, телекинезата, телекинези, телекинезите

мн. телекси, (два) телекса, м.
1. Само ед. Система от телетипни машини, по която се получават и се изпращат съобщения.
2. Машина от такава система. Имаме телекс.
3. Съобщение по такава машина. Изпращам телекс.
прил. телексен, телексна, телексно, мн. телексни. телекс, телекса, телексът, телекси, телексите, телекса

вж. те`лекс телексен, телексния, телексният, телексна, телексната, телексно, телексното, телексни, телексните

телена, телено, мн. телени, прил. Който е от тел. <em>Телена ограда.</em> <br /><br />----<br /><br />телна, телно, мн. телни, прил. За крава, биволица — която е бременна. телен, теления, теленият, телена, телената, телено, теленото, телени, телените

вж. теле` теленце, теленцето, теленца, теленцата

Pазглеждане на нещата като целево причинено; преднамерено доказателство. телеология, телеологията, телеологии, телеологиите

вж. телепа`тия телепатичен, телепатичния, телепатичният, телепатична, телепатичната, телепатично, телепатичното, телепатични, телепатичните

вж. телепа`тия телепатически, телепатическия, телепатическият, телепатическа, телепатическата, телепатическо, телепатическото, телепатически, телепатическите

ж., само ед. Способност да се приемат и предават мисли на разстояние. Говорим по телепатия.
прил. телепатичен, телепатична, телепатично, мн. телепатични. Телепатично възприятие.
прил. телепатически, телепатическа, телепатическо, мн. телепатически. телепатия, телепатията, телепатии, телепатиите

телесна, телесно, мн. теле`сни, прил. Който се отнася до тялото на човек или животно, физически. Телесна температура.
Синоними: физически, материален, материалистичен, груб, сетивен, чувствен, земен, светски, плътски, сексуален, полов, похотлив телесен, телесния, телесният, телесна, телесната, телесно, телесното, телесни, телесните

мн. телескопи, (два) телескопа, м. Оптично приспособление за наблюдение на небесни тела на големи разстояния. Голям телескоп.
прил. телескопен, телескопна, телескопно, мн. телескопни. телескоп, телескопа, телескопът, телескопи, телескопите, телескопа

вж. телеско`п телескопен, телескопния, телескопният, телескопна, телескопната, телескопно, телескопното, телескопни, телескопните

мн. телетипи, (два) телетипа, м. Телеграфен апарат, който изписва буквите на съобщението върху дълга книжна лента.
прил. телетипен, телетипна, телетипно, мн. телетипни. телетип, телетипа, телетипът, телетипи, телетипите, телетипа

вж. телети`п телетипен, телетипния, телетипният, телетипна, телетипната, телетипно, телетипното, телетипни, телетипните

мн. телетипи`сти, м. Човек, който работи на телетип. телетипист, телетиписта, телетипистът, телетиписти, телетипистите, телетиписта

мн. телетипи`стки, ж. Жена телетипист. телетипистка, телетипистката, телетипистки, телетипистките

мн. телефаксове, (два) телефакса, м.
1. Апарат за предаване и приемане на писмени съобщения и снимки на разстояние през телефонната мрежа; факс.
2. Самият лист със съобщение или снимка, предназначен за такъв апарат; факс. Изпращам телефакс. Получавам телефакс. телефакс, телефакса, телефаксът, телефаксове, телефаксовете, телефакса

мн. телефони, (два) телефона, м.
1. Само ед. Система за предаване и приемане на говор на далечно разстояние чрез електрически сигнали.
2. Апарат за такова предаване и приемане. Купихме си нов телефон.
3. Номер на абонат на такава система. Записвам телефона му.
прил. телефонен, телефонна, телефонно, мн. телефонни. Телефонен разговор. Телефонен апарат. Телефонна кабина. Телефонна слушалка. телефон, телефона, телефонът, телефони, телефоните, телефона

вж. телефо`н телефонен, телефонния, телефонният, телефонна, телефонната, телефонно, телефонното, телефонни, телефонните

телефонизираш, несв. и <em>св.; какво.</em> Изграждам телефонна мрежа. <em>Телефонизирахме селото.</em><br />същ. телефонизиране, ср. телефонизирам, телефонизираме, телефонизираш, телефонизирате, телефонизира, телефонизират, телефонизирах, телефонизирахме, телефонизира, телефонизирахте, телефонизира, телефонизираха, телефонизирах, телефонизирахме, телефонизираше, телефонизирахте, телефонизираше, телефонизираха, телефонизирал съм, телефонизирала съм, телефонизирало съм, телефонизирали сме, телефонизирал си, телефонизирала си, телефонизирало си, телефонизирали сте, телефонизирал е, телефонизирала е, телефонизирало е, телефонизирали са, бях телефонизирал, бях телефонизирала, бях

телефонираш, несв. и <em>св.; на кого.</em> Изпращам съобщение по телефона; обаждам се по телефона. <em>Телефонирай ми вкъщи.</em><br />същ. телефониране, ср. телефонирам, телефонираме, телефонираш, телефонирате, телефонира, телефонират, телефонирах, телефонирахме, телефонира, телефонирахте, телефонира, телефонираха, телефонирах, телефонирахме, телефонираше, телефонирахте, телефонираше, телефонираха, телефонирал съм, телефонирала съм, телефонирало съм, телефонирали сме, телефонирал си, телефонирала си, телефонирало си, телефонирали сте, телефонирал е, телефонирала е, телефонирало е, телефонирали са, бях телефонирал, бях телефонирала, бях телефонирало, бяхме телефонирали, беше телефонирал, беше телефонирала

вж. телефони`рам телефониране, телефонирането, телефонирания, телефониранията

мн. телефони`сти, м. Служител в телефонна станция, който осъществява връзката между телефонните абонати.
Синоними: телеграфист, свързочник телефонист, телефониста, телефонистът, телефонисти, телефонистите, телефониста

мн. телефони`стки, ж. Жена телефонист. телефонистка, телефонистката, телефонистки, телефонистките

мн. телци, (два) телеца, м.
1. Остар. Теле.
2. Само ед. Зодиакално съзвездие (месец април — май).
* Златен телец. — Злато, богатство. телец, телеца, телецът, телци, телците, телеца

вж. теле` телешки, телешкия, телешкият, телешка, телешката, телешко, телешкото, телешки, телешките

мед. Възпаление на гръдното зърно.

мн. тели`ци, ж. Разг. Млада крава, която още не се е телила. телица, телицата, телици, телиците

нареч. Остар. Що се отнася до тялото; физически. Телом съм здрав.
* Телом и духом. — Изцяло, напълно.

телопазителят, телопазителя, мн. телопази`тели, м. Остар. Телохранител. телопазител, телопазителя, телопазителят, телопазители, телопазителите, телопазители, телопазителю

мед. Кръвотечение от гръдното зърно.

мн. телосложе`ния, ср. Строеж, конструкция на тялото, свързана с определени пропорции. Мъжко телосложение.
Синоними: стойка, фигура, поза, човек, тяло, външен вид, образ, облик телосложение, телосложението, телосложения, телосложенията

телохранителят, телохранителя, мн. телохрани`тели, м. Човек, който пази, защитава друг човек, обикн. високопоставен, срещу заплащане; персонален пазач, бодигард. Работя като телохранител.
Синоними: пазач, пазител, страж, гавазин телохранител, телохранителя, телохранителят, телохранители, телохранителите, телохранители, телохранителю

книж. Влиянието на Земята върху жителите на дадена местност, върху техните обичаи, бит и характер.

мн. телфери, (два) телфера, м. Вид подемна транспортна машина, която се движи по високо окачен еднорелсов път. телфер, телфера, телферът, телфери, телферите, телфера

телчарят, телчаря, мн. телча`ри, м. Човек, който отглежда телета. телчар, телчаря, телчарят, телчари, телчарите, телчари, телчарю

мн. телча`рки, ж. Жена телчар. телчарка, телчарката, телчарки, телчарките

мн. телчарници, (два) телчарника, м. Помещение за телета. телчарник, телчарника, телчарникът, телчарници, телчарниците, телчарника

мн. теля`ци, м. Работник в обществена баня, който се занимава с измиване и изтъркване телата на посетителите.
Синоними: масажист теляк, теляка, телякът, теляци, теляците, теляци, теляко

мн. теляки`ни, ж. Телячка. телякиня, телякинята, телякини, телякините, телякиньо

Диал.
глашатай

мн. теля`чки, ж. Жена теляк. телячка, телячката, телячки, телячките, телячке

мн. те`ми, ж.
1. Проблем или съвкупност от проблеми, върху които се разсъждава в художествено произведение, научно съчинение, в разговор и др.
2. Формулиран и записан проблем за разсъждение, обикн. на изпит. Изпитна тема.
3. Разг. Разработено литературно-научно съчинение; статия. Пиша тема.
4. Основен мотив в музикално произведение. Музикална тема.
Синоними: сюжет, мотив, идея, предмет, лайтмотив, въпрос, мисъл, съдържание, завет, основна идея, смисъл, значение, поука, обсег, сфера, област тема, темата, теми, темите

мн. темане`та, ср. Мохамедански поклон за поздрав с доближаване на дясната ръка до челото до устата и до сърцето.
Синоними: поздрав, поклон темане, темането, теманета, теманетата

ж., само ед. Съвкупност от теми, характерни за творчеството на един писател, за едно направление или за определен период; проблематика. Тематика на Вазовото творчество.
прил. тематичен, тематична, тематично, мн. тематични.
прил. тематически, тематическа, тематическо, мн. тематически. тематика, тематиката, тематики, тематиките

вж. тема`тика тематичен, тематичния, тематичният, тематична, тематичната, тематично, тематичното, тематични, тематичните

м., само ед. Характерна особеност, по която се различават еднакви по височина звукове. Нисък тембър.
Синоними: оттенък, тон, нюанс тембър, тембъра, тембърът, тембри, тембрите, тембъра

мн. темета, ср. Горната и задната част на човешка глава. <em>Голо теме. Удар по темето.</em><br />прил. теменен, теменна, теменно, мн. те`менни. Теменни кости.
Синоними: чело теме, темето, темета, теметата

мн. темели, (два) темела, м.
1. Разг. Основа на сграда. Полагам темел.
2. Прен. Остар. Основа, база.
Синоними: основа, база, устои, корен темел, темела, темелът, темели, темелите, темела

вж. темел

вж. те`ме теменен, теменния, теменният, теменна, теменната, теменно, теменното, теменни, теменните

мн. теменуги, ж.<br />1. Пролетно горско цвете с ароматни виолетови или бели цветчета.<br />2. Градинско цвете с по-едри цветове с подобна форма, но без мирис.<br />3. Пролетно и лятно полско цвете с пъстри цветове без мирис.<br />същ. умал. теменужка, мн. теменужки, ж.<br />прил. теменугов, теменугова, теменугово, мн. темену`гови. теменуга, теменугата, теменуги, теменугите

вж. темену`га теменугов, теменуговия, теменуговият, теменугова, теменуговата, теменугово, теменуговото, теменугови, теменуговите

теменужена и теменужна, теменужено и теменужно, мн. теменужени и теменужни, прил.
1. Който е с аромат на теменуга. Теменужен аромат.
2. Който е с цвят на теменуга; син, морав, виолетов, лилав. Теменужена рокля.
Синоними: виолетов, морав, лилав теменужен, теменужения, теменуженият, теменужена, теменужената, теменужено, теменуженото, теменужени, теменужените

теменужена и теменужна, теменужено и теменужно, мн. теменужени и теменужни, прил.
1. Който е с аромат на теменуга. Теменужен аромат.
2. Който е с цвят на теменуга; син, морав, виолетов, лилав. Теменужена рокля.
Синоними: виолетов, морав, лилав теменужен, теменужния, теменужният, теменужна, теменужната, теменужно, теменужното, теменужни, теменужните

вж. темену`га теменужка, теменужката, теменужки, теменужките

мн. темерути, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец.<br />прил. темерутски, темерутска, темерутско, мн. темеру`тски. Темерутски навици.
Синоними: навъсен, начумерен, неприветлив, мрачен, строг, затворен, мълчалив, необщителен, саможив, намусен, намръщен, недружелюбен, неразговорлив, намусен човек, проклетия темерут, темерута, темерутът, темерути, темерутите, темерути, темеруте

мн. темеру`ти, м. Темерут. темерутин, темерутина, темерутинът, темерути, темерутите, темерути, темерутино

мн. темеру`тки, ж. Жена темерут.

темпът, темпа, мн. темпове, (два) темпа, м.
1. Спец. В музиката — темпо.
2. Скорост в извършването на някоя дейност. Бавни темпове.
прил. темпов, темпова, темпово, мн. темпови. темп, темпа, темпът, темпове, темповете, темпа

м., само ед.
1. Съвкупност от психическите свойства на човека, които характеризират степента на неговата възбудимост и се проявяват в поведението му. Агресивен темперамент.
2. Жизненост, енергичност. Имам темперамент.
Синоними: характер, черта, нрав, жизненост, възбуденост, възбуда, страст, бодрост, енергия, живост, въодушевление, жар темперамент, темперамента, темпераментът, темпераменти, темпераментите, темперамента

темпераментна, темпераментно, мн. темпераментни, прил.<br />1. Който проявява жизненост, енергичност. <em>Темпераментен човек.</em><br />2. Който е проява на жизненост, енергичност. <em>Темпераментен жест.</em><br />нареч. темпераментно.
същ. темпераментност, темпераментността, ж.
Синоними: пъргав, жив, енергичен, весел, жизнерадостен, жизнен, игрив, буен, сприхав, палав, необуздан, невъздържан, разпуснат, поривист, разпален, пламенен, ентусиазиран, яростен, неистов, побеснял темпераментен, темпераментния, темпераментният, темпераментна, темпераментната, темпераментно, темпераментното, темпераментни, темпераментните

вж. темпераме`нтен

вж. темпераме`нтен темпераментност, темпераментността, темпераментности, темпераментностите

мн. температури, ж.<br />1. Величина, която характеризира степента на нагряване или на топлинно излъчване. <em>Желязото се топи при висока температура.</em><br />2. Само ед. Топлина на човешкото тяло по отношение на установено като добро от здравословно гледище състояние. <em>Повишена температура.</em><br />3. Разг. Само ед. По-висока от нормалната топлина на човешкото или животинското тяло. <em>Имам температура. Нямам температура.</em><br />прил. температурен, температурна, температурно, мн. температу`рни.
Синоними: топлина, горещина, топлота, време, климат, треска, малария температура, температурата, температури, температурите

вж. температу`ра температурен, температурния, температурният, температурна, температурната, температурно, температурното, температурни, температурните

ср., само ед.
1. Скорост при изпълнението на музикално произведение или на танц. Бързо темпо.
2. Темп.
прил. темпов, темпова, темпово, мн. темпови.
Синоними: темп, бързина, движение, скорост, ход, развитие, ускоряване, активност, трескавост темпо, темпото, темпа, темпата

вж. темп темпов, темповия, темповият, темпова, темповата, темпово, темповото, темпови, темповите

мед. Слепоочен, отнасящ се до слепоочната (темпоралната) област. темпорален, темпоралния, темпоралният, темпорална, темпоралната, темпорално, темпоралното, темпорални, темпоралните

тенът, тена, само ед., м.
1. Цвят на кожата. Светъл тен.
2. Слънчев загар. Придобивам тен.
Синоними: цвят, колорит, боя, обгаряне от слънцето, загар, мургавина тен, тена, тенът, тенове, теновете, тена

мед. Болка в сухожилие.

мед. Латерално надлъжно възвишение на дланта на ръката, предизвикано от мускулите на палеца.

тенденциозна, тенденциозно, мн. тенденциозни, прил. Който съдържа, проявява тенденция или е направен с тенденция (в 3 знач.); пристрастен, необективен, преднамерен. <em>Тенденциозен въпрос. Тенденциозен разговор.</em><br />нареч. тенденциозно.
същ. тенденциозност, тенденциозността, ж.
Синоними: преднамерен, предумишлен, умишлен, съзнателен, с умисъл, предвзет, целенасочен, насочен, целещ тенденциозен, тенденциозния, тенденциозният, тенденциозна, тенденциозната, тенденциозно, тенденциозното, тенденциозни, тенденциозните

вж. тенденцио`зен

вж. тенденцио`зен
Синоними: преднамереност, умисъл, предвзетост тенденциозност, тенденциозността, тенденциозности, тенденциозностите

мн. тенде`нции, ж.
1. Насока в развитието на нещо; склонност, стремление, тежнение. Тенденция към обедняване на населението.
2. Внушавана на други основна мисъл, насока в съчинение и др. У Яворов бунтовната тенденция е смесена с романтика.
3. Предварително поставена цел, която изопачава истината; предумисъл, преднамереност, необективност. Тук не трябва да се търси тенденция.
Синоними: тежнение, влечение, склонност, проява, наклонност, идея, разбиране, мисъл, умисъл, умишленост, предумисъл, преднамереност, намерение, предвзетост, стремеж, стремление, цел, насока, направление, жилка, смисъл, насоченост, уклон, насока на развитие, предразположение, способност, умение, ход, обща насока, развитие, курс, течение, поток тенденция, тенденцията, тенденции, тенденциите

мн. те`нджери, ж. Дълбок, покрит съд за готвене с две дръжки отстрани. Тенджера под налягане. тенджера, тенджерата, тенджери, тенджерите

мед. Възпаление на сухожилие.

мед. Възпаление на сухожилно влагалище. тендовагинит, тендовагинита, тендовагинитът, тендовагинити, тендовагинитите, тендовагинита

мед. вж. тенорафия

мед. Мъчителен, болезнен, неефективен позив за уриниране или дефекация.

мн. тенекета, ср. <em>Разг.</em> Тенекия.<br />прил. тенекен, тенекена, тенекено, мн. тенеке`ни.
Синоними: тенекия, тенекиена кутия, консервена кутия тенеке, тенекето, тенекета, тенекетата

мн. тенекеджи`йници, ж. Работилница на тенекеджия. тенекеджийница, тенекеджийницата, тенекеджийници, тенекеджийниците

вж. тенекеджи`я тенекеджийски, тенекеджийския, тенекеджийският, тенекеджийска, тенекеджийската, тенекеджийско, тенекеджийското, тенекеджийски, тенекеджийските

вж. тенекеджи`я тенекеджийство, тенекеджийството, тенекеджийства, тенекеджийствата

мн. тенекеджии, м. Занаятчия, който изработва изделия от тенекия.<br />прил. тенекеджийски, тенекеджийска, тенекеджийско, мн. тенекеджийски.<br />същ. тенекеджийство, ср. тенекеджия, тенекеджията, тенекеджията, тенекеджии, тенекеджиите, тенекеджии, тенекеджийо

вж. тенеки`я тенекиен, тенекиения, тенекиеният, тенекиена, тенекиената, тенекиено, тенекиеното, тенекиени, тенекиените

мн. тенеки`йки, ж.
1. Малка тенекия.
2. Метална или лъскава евтина дреболия, обикн. за украшение. Кича се с тенекийки. тенекийка, тенекийката, тенекийки, тенекийките

мн. тенекии, ж.<br />1. Тънък метален лист, тънка ламарина. <em>Правя заслон от тенекия.</em><br />2. Висок четвъртит съд, направен от такъв лист. <em>Тенекия за сирене.</em><br />прил. тенекиен, тенекиена, тенекиено, мн. тенеки`ени.
Синоними: тенеке, тенекиена кутия, консервена кутия тенекия, тенекията, тенекии, тенекиите

мед. Налягане, напрежение.

м., само ед. Леко платно от преплетени нарядко бели памучни нишки. Слагам тензух на прозореца.
прил. тензухен, тензухена, тензухено, мн. тензухени. Тензухена торбичка. тензух, тензуха, тензухът, тензуси, тензусите, тензуха

вж. тензу`х тензухен, тензухения, тензухеният, тензухена, тензухената, тензухено, тензухеното, тензухени, тензухените

м., само ед. Вид спорт, при който двама състезатели или две двойки състезатели си подават топчица през мрежа с помощта на ракета по специални правила. Тенис по двойки. Играя тенис.
прил. тенисен, тенисна, тенисно, мн. тенисни. Тенисни обувки.
* Тенис на маса. — Вид тенис, който се играе с пинг-понг върху специално пригодена маса с мрежа.
Синоними: хандбал, баскетбол, волейбол тенис, тениса, тенисът, тениси, тенисите, тениса

вж. те`нис тенисен, тенисния, тенисният, тенисна, тенисната, тенисно, тенисното, тенисни, тенисните

мн. тениси`сти, м. Състезател по тенис. тенисист, тенисиста, тенисистът, тенисисти, тенисистите, тенисиста

мн. тениси`стки, ж. Жена тенисист. тенисистка, тенисистката, тенисистки, тенисистките

мн. те`ниски, ж. Обикновена памучна лятна блуза с къси ръкави. тениска, тениската, тениски, тениските

само мн. Вид спортни обувки, подобни на маратонки.

мн. тенискортове, (два) тенискорта, м. Специално игрище за тенис.

мн. те`нии, ж.
1. Болестотворен плосък червей, който живее в червата на човека и на гръбначните животни като паразит. Котешка тения.
2. Болест, причинена от този червей. Болен съм от кучешка тения. тения, тенията, тении, тениите

мед. Възпаление на Теноновата капсула. Протича с оток и хиперемия на клепачите и конюнктивата, силна болка при движение на очната ябълка и др.

мн. тенори, (два) тенора, м.
1. Спец. Висок мъжки певчески глас.
2. Певец с такъв глас. Концерт на тримата тенори.
прил. теноров, тенорова, тенорово, мн. тенорови. Тенорова ария. тенор, тенора, тенорът, тенори, тенорите, тенора

мед. Шев на сухожилие, зашиване на сухожилие.

вж. тено`р теноров, теноровия, теноровият, тенорова, теноровата, тенорово, теноровото, тенорови, теноровите

мед. вж. тендовагинит

мед. Оперативно прерязване на сухожилие с цел корекция на деформация.

мн. те`нти, ж. Платнен или пластмасов навес пред заведение за предпазване от слънце, дъжд и др. Пъстра тента. тента, тентата, тенти, тентите

мит. Съвкупност от божества, чийто култ образува религиозната система на един народ; митовете за божества на една религия. Родословие на божества. Прочута поема на Хезиод (VII в. пр. Хр. ), в която е описано родословието на гръцките богове. теогония, теогонията, теогонии, теогониите

Религиозна и философска теория създадена от Лайбниц, която се старае да оправдае и примири съществуването на зло и несправедливост в света с учението за всеблагост и всемогъщество, приписвани на Бога. Метафизическо учение за съществуването на бога и неговите атрибути.

вж. теокра`ция теократичен, теократичния, теократичният, теократична, теократичната, теократично, теократичното, теократични, теократичните

ж., само ед.
1. Политическо господство на духовенството в държавното управление.
2. Държава с такова управление (Ватикана).
прил. теократичен, теократична, теократично, мн. теократични.
прил. теократически, теократическа, теократическо, мн. теократически. Теократическа държава. теокрация, теокрацията, теокрации, теокрациите

вж. теоло`гия теологичен, теологичния, теологичният, теологична, теологичната, теологично, теологичното, теологични, теологичните

вж. теоло`гия теологически, теологическия, теологическият, теологическа, теологическата, теологическо, теологическото, теологически, теологическите

ж., само ед. Спец. Богословие.
прил. теологичен, теологична, теологично, мн. теологични.
прил. теологически, теологическа, теологическо, мн. теологически. Теологически науки.
Синоними: божество, бог, богословие теология, теологията, теологии, теологиите

рел. Предсказване на бъдещето по „внушение“ на бога.

мн. теоре`ми, ж. Спец. Математически постулат, който подлежи на доказване. Прилагам теорема. Решавам теорема.
Синоними: правило, принцип теорема, теоремата, теореми, теоремите

теоретизираш, несв. и св. Разсъждавам теоретически, без връзка с практиката.<br />същ. теоретизиране, ср.
Синоними: философствувам, умувам, мъдрувам теоретизирам, теоретизираме, теоретизираш, теоретизирате, теоретизира, теоретизират, теоретизирах, теоретизирахме, теоретизира, теоретизирахте, теоретизира, теоретизираха, теоретизирах, теоретизирахме, теоретизираше, теоретизирахте, теоретизираше, теоретизираха, теоретизирал съм, теоретизирала съм, теоретизирало съм, теоретизирали сме, теоретизирал си, теоретизирала си, теоретизирало си, теоретизирали сте, теоретизирал е, теоретизирала е, теоретизирало е, теоретизирали са, бях теоретизирал, бях теоретизирала, бях теоретизирало, бяхме теоретизирали

вж. теоретизи`рам теоретизиране, теоретизирането, теоретизирания, теоретизиранията

мн. теорети`ци, м.
1. Човек, който изследва теорията на някоя област на знанието. Инженер теоретик.
2. Разг. Човек, който е откъснат от практиката. Голям теоретик, но не може нищо да направи. теоретик, теоретика, теоретикът, теоретици, теоретиците, теоретика тик-так междум. Наподобява равномерни удари на часовник или на друг механизъм. тик-так, тик-така, тик-такът, тик-таци, тик-таците, тик-така

теоретична, теоретично, мн. теоретични, прил.<br />1. Който е направен въз основа на теорията или който се отнася до въпросите на теорията. <em>Теоретичен извод. Теоретични доказателства.</em><br />2. Който разглежда теорията на определена наука. <em>Теоретична математика.</em><br />3. Който е откъснат от практиката; отвлечен. <em>Теоретично мислене. Теоретични разсъждения.</em><br />нареч. теоретично.
Синоними: теоретически, доктринен, научен, отвлечен, откъснат, абстрактен, нереален, утопичен, словесен, духовен, нематериален теоретичен, теоретичния, теоретичният, теоретична, теоретичната, теоретично, теоретичното, теоретични, теоретичните

теоретическа, теоретическо, мн. теоретически, прил. Теоретичен.<br />нареч. теоретически.

теоретическа, теоретическо, мн. теоретически, прил. Теоретичен.<br />нареч. теоретически. теоретически, теоретическия, теоретическият, теоретическа, теоретическата, теоретическо, теоретическото, теоретически, теоретическите

мн. теорети`чки, ж. Жена теоретик. теоретичка, теоретичката, теоретички, теоретичките

вж. теорети`чен

мн. тео`рии, ж.
1. Система от идеи в един клон на знанието, които обобщават практическия опит, натрупан от човека в процеса на опознаване на природата, в обществения живот и мисленето. Теория за клетъчния строеж.
2. Съвкупност от основни правила за дейност или от основни положения в определена научна област. Теория на изкуството. Теория на футбола.
3. Мнение, схващане, мисъл, разработена подробно. Имам своя теория по въпроса.
Синоними: учение, доктрина, наука, разбиране, схващане, мнение, идея, построение теория, теорията, теории, теориите

Религиозно и мистично учение, което признава вечното съществуване и прераждане на душите и приема, че по мистичен път може да се влезе в общение с тайни и свръхестествени сили, които откриват истината на избрани лица.Прен. Мистицизъм; ср. спиритизъм. теософия, теософията, теософии, теософиите

мн. тепавици, ж. Съоръжение за тепане и пране на вълнени тъкани, обикн. край течаща вода.<br />прил. тепавичен, тепавична, тепавично, мн. тепа`вични. Тепавичен улей. тепавица, тепавицата, тепавици, тепавиците

тепавичарят, тепавичаря, мн. тепавичари, м. Човек, който работи на тепавица или е собственик на тепавица.<br />прил. тепавичарски, тепавичарска, тепавичарско, мн. тепавичарски.<br />същ. тепавичарство, ср. тепавичар, тепавичаря, тепавичарят, тепавичари, тепавичарите, тепавичари, тепавичарю

мн. тепавича`рки, ж. Жена тепавичар. тепавичарка, тепавичарката, тепавичарки, тепавичарките

вж. тепавича`р тепавичарски, тепавичарския, тепавичарският, тепавичарска, тепавичарската, тепавичарско, тепавичарското, тепавичарски, тепавичарските

вж. тепавича`р тепавичарство, тепавичарството, тепавичарства, тепавичарствата

вж. тепа`вица тепавичен, тепавичния, тепавичният, тепавична, тепавичната, тепавично, тепавичното, тепавични, тепавичните

те`паш, несв.
1. Какво. Поливам с гореща вода и удрям върху вълнена тъкан, за да стане по-плътна.
2. Прен. Диал. Кого. Убивам. Ще те тепам.
Синоними: бия, удрям, нанасям удар, побивам, набивам, наплясквам, нацапвам, тупам, блъскам, налагам, бъхтя, думкам, пухам, бухам, дъня, млатя, жуля, натупвам, пердаша, тегля бой, лупам, натемарявам, шибам, нашибвам, нанасям побой, наблъсквам, набъхтвам, добивам, изжулвам, бруля, нажулвам, чукам, начуквам, забивам, кова, наковавам, туптя, пулсирам, щракам, трепя, убивам, моря, уморявам, побеждавам, надвивам тепам, тепаме, тепаш, тепате, тепа, тепат, тепах, тепахме, тепа, тепахте, тепа, тепаха, тепах, тепахме, тепаше, тепахте, тепаше, тепаха, тепал съм, тепала съм, тепало съм, тепали сме, тепал си, тепала си, тепало си, тепали сте, тепал е, тепала е, тепало е, тепали са, бях тепал, бях тепала, бях тепало, бяхме тепали, беше тепал, беше тепала, беше тепало, бяхте тепали, беше тепал, беше тепала, беше тепало, бяха тепали, ще тепам, ще тепаме, ще тепаш, ще тепате, ще тепа, ще тепат, ще съм тепал, ще съм тепала, ще съм тепало, ще сме тепали, ще си тепал, ще си тепала, ще си тепало, ще сте те

мн. тепе`та, ср. Диал. Хълм, възвишение. Часовниковата кула в Пловдив е на тепето. тепе, тепето, тепета, тепетата

прил. неизм. Разг. Нахален, безочлив, безсрамен. Той е тепегьоз. Тепегьоз човек.
Синоними: безочлив, нахален, нагъл, арогантен, безсрамен, неприличен, дързък, дебелоок, циничен, безобразен, упорит, настойчив, смел тепегьоз, тепегьоза, тепегьозът, тепегьози, тепегьозите, тепегьоза

и тепих, мн. тепихи и тепихи, (два) тепиха и те`пиха, м. Специално очертан и застлан терен за спортна борба.
Синоними: рогозка, черга, чердже, килимче тепих, тепиха, тепихът, тепихи, тепихите, тепиха

тепкава, тепкаво, мн. те`пкави, прил. Диал. Който тепка, заеква. Тепкаво дете.

те`пкаш, несв. Диал. Трудно изговарям някои звукове; запъвам се, заеквам. Стига си тепкал, ами кажи човешки.

мн. тепси`и, ж. Кръгла тава. Слагам хляба в тепсията.
* Поднасям на тепсия. — Разг. Давам, осигурявам на някого нещо, без той да се е потрудил, за да го заслужи.
Синоними: тава, синия, табла тепсия, тепсията, тепсии, тепсиите

нареч. Разг.
1. Оттук нататък, занапред. Тепърва ще се срещаме.
2. Чак сега, едва сега. Хората тепърва се срещат, не се познават.
Синоними: наново, отново, отсега, занапред, в бъдеще, отсега нататък, за пръв път, сега, едва сега

ж., само ед.
1. Вид керамика — изпечена чиста глина или пластична смес от материали с жълт или кафявочервен цвят.
2. Изработено от такъв материал изделие без глазура.
прил. теракотен, теракотена, теракотено, мн. теракотени. Теракотени плочки.
Синоними: глина, глинено изделие, керемиден цвят теракота, теракотата, теракоти, теракотите

вж. терако`та теракотен, теракотения, теракотеният, теракотена, теракотената, теракотено, теракотеното, теракотени, теракотените

мн. терапе`вти, м.
1. Лекар, който прави терапия.
2. Лекар, специалист по вътрешни болести. Добър терапевт. терапевт, терапевта, терапевтът, терапевти, терапевтите, терапевта

ж., само ед. Спец. Терапия (в 1 и 2 знач.).
прил. терапевтичен, терапевтична, терапевтично, мн. терапевтични. Терапевтичен участък.
прил. терапевтически, терапевтическа, терапевтическо, мн. терапевтически. терапевтика, терапевтиката, терапевтики, терапевтиките

вж. терапе`втика терапевтичен, терапевтичния, терапевтичният, терапевтична, терапевтичната, терапевтично, терапевтичното, терапевтични, терапевтичните

ж., само ед.
1. Спец. Дял от медицината, който се занимава с определяне начините за лекуване на различните болести.
2. Подразделение на медицината, което се занимава с лечението на вътрешните болести без хирургическа намеса.
3. Разг. Лекуване, начин на лечение.
прил. терапевтичен, терапевтична, терапевтично, мн. терапевтични.
прил. терапевтически, терапевтическа, терапевтическо, мн. терапевтически. терапия, терапията, терапии, терапиите

мн. тераси, ж.<br />1. Открита част от жилище; голям балкон, веранда. <em>Излизам на терасата. Слънчева тераса.</em><br />2. Открита площадка на покрива на сграда.<br />3. Малка хоризонтална равнина, разположена върху наклонена земна повърхност. <em>Свищов е разположен на тераси.</em><br />прил. терасен, терасна, терасно, мн. тера`сни. Терасна стена.
Синоними: насип, купчина, вал, рид, бърдо, издатина тераса, терасата, тераси, терасите

вж. тера`са терасен, терасния, терасният, терасна, терасната, терасно, терасното, терасни, терасните

терасираш, несв. и <em>св.; какво.</em> Правя на тераси (в 3 знач.). <em>Терасирахме склона за залесяване.</em><br />същ. терасиране, ср. терасирам, терасираме, терасираш, терасирате, терасира, терасират, терасирах, терасирахме, терасира, терасирахте, терасира, терасираха, терасирах, терасирахме, терасираше, терасирахте, терасираше, терасираха, терасирал съм, терасирала съм, терасирало съм, терасирали сме, терасирал си, терасирала си, терасирало си, терасирали сте, терасирал е, терасирала е, терасирало е, терасирали са, бях терасирал, бях терасирала, бях терасирало, бяхме терасирали, беше терасирал, беше терасирала, беше терасирало, бяхте терасирали, беше терасирал, беше терасирала, беше тера

вж. тераси`рам терасиране, терасирането, терасирания, терасиранията

терасовидна, терасовидно, мн. терасовидни, прил. Който е разположен на тераси (в 3 знач.).<br />нареч. терасовидно. терасовиден, терасовидния, терасовидният, терасовидна, терасовидната, терасовидно, терасовидното, терасовидни, терасовидните

вж. терасови`ден

терасообразна, терасообразно, мн. терасообра`зни, прил. Терасовиден.

Диал.
теглилка, везни приисква ми или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и прииска ми се, св.; безл. Внезапно ми се появява желание за нещо; прищява ми се.

1. който е пристрастен към нещо (пиене или
   пушене)
   2. кисел, лют, ядосан

мн. терени, (два) терена, м.
1. Само ед. Съставна част на земна повърхност; почва, земя. Каменлив терен.
2. Само ед. Външен вид на местност. Планински терен. Пресечен терен.
3. Ограничено място върху земната повърхност; площ, парцел. Терен на игрище.
4. Прен. Жарг. Младежка забава, обикн. при домашни условия и с танци; купон. Снощи бях на терен.
прил. теренен, теренна, теренно, мн. теренни. Теренна работа.
Синоними: място, местност, почва, земя, площ, пространство, територия, база, позиция, основа, опора, игрище, спортна площадка, писта, район терен, терена, теренът, терени, терените, терена

вж. тере`н теренен, теренния, теренният, теренна, теренната, теренно, теренното, теренни, теренните

мн. терза`ния, ср. Душевен гнет; безпокойство, мъка, страдание, горест, угризение. Мъчи го дълбоко терзание.
Синоними: тормоз, гнет, угнетение, мъка, измъчване, мъчение, изтезание, страдание, болка, горест, огорчение, угризение, силна болка терзание, терзанието, терзания, терзанията

терзаеш, мин. св. терзах, мин. прич. терза`л, несв.; Кого, какво. Причинявам терзание. Терзае го чувството за вина.
терзая се. — Изпитвам терзание.
Синоними: мъча, измъчвам, гнетя, угнетявам, огорчавам, оскърбявам, тормозя, малтретирам, изтезавам, тиранизирам, жегвам, смъдвам, уязвявам, засягам, ранявам терзая, терзаем, терзаеш, терзаете, терзае, терзаят, терзах, терзахме, терза, терзахте, терза, терзаха, терзаех, терзаехме, терзаеше, терзаехте, терзаеше, терзаеха, терзал съм, терзала съм, терзало съм, терзали сме, терзал си, терзала си, терзало си, терзали сте, терзал е, терзала е, терзало е, терзали са, бях терзал, бях терзала, бях терзало, бяхме терзали, беше терзал, беше терзала, беше терзало, бяхте терзали, беше терзал, беше терзала, беше терзало, бяха терзали, ще терзая, ще терзаем, ще терзаеш, ще терзаете, ще терзае, ще терзаят, ще съм терзал, ще съм терзала, ще съ

вж. терзи`я терзийски, терзийския, терзийският, терзийска, терзийската, терзийско, терзийското, терзийски, терзийските

мн. терзии, м.<br />1. Остар. Шивач.<br />2. Разг. Нивелир.<br />прил. терзийски, терзийска, терзийско, мн. терзийски.<br />същ. терзийство, ср.
Синоними: абаджия, шивач терзия, терзията, терзията, терзии, терзиите, терзии, терзийо

вж. терито`рия териториален, териториалния, териториалният, териториална, териториалната, териториално, териториалното, териториални, териториалните

мн. територии, ж.<br />1. Ограничена земна площ, която е нечия собственост или под нечие разпореждане. <em>Територия на стопанство.</em><br />2. Отделена с граници част от земната повърхност, от въздушното и от морското пространство, с която се разпорежда една държава. <em>Нахлуване на войски в чужда територия.</em><br />3. Прен. Област на занимание, на дейност. <em>Предпочитана научна територия.</em><br />прил. териториален, териториална, териториално, мн. териториа`лни. Териториално деление.
Синоними: пространство, област, място, местност, край, околност, зона, терен, земя, страна, владение, имение, царство територия, територията, територии, териториите

теркът, терка, мн. теркове, (два) терка, м. Остар.
1. Образец, модел, калъп.
2. Еталон за кройка. Шия по терк.
3. Прен. Разг. Особен човек, човек, с когото трудно можеш да се разбереш.
4. Разг. Като прил., неизм. Особен, неразбран. Терк човек. Терк жена.
Синоними: образец, модел, калъп, пример, екземпляр, субект, тип терк, терка, теркът, теркове, терковете, терка

вж. терк

мн., терли`к, м. Плетени или ушити от дебел вълнен плат домашни пантофи.
* По терлици. — Разг. Много тихо, без да ме усетят. Измъкна се по терлици.

термална, термално, мн. терма`лни, прил.
1. Топъл, горещ.
2. За извор и под. — чиято вода излиза топла.
3. За територия — където има такива извори. термален, термалния, термалният, термална, термалната, термално, термалното, термални, термалните

мед. Липса на способност за разпознаване на топло и студено.

мн. термини, (два) термина, м. Дума, специализирана да назовава точно определено понятие в някоя научна област. Географски термини.
Синоними: дума, име, наименование, название, обозначение, понятие термин, термина, терминът, термини, термините, термина

мн. терминали, (два) терминала, м. Телевизионно, телефонно и др. устройство, което е включено към определена информационна система, за да може да се използват съдържащите се в нея данни. терминал, терминала, терминалът, терминали, терминалите, терминала

Идеалистическо учение във философията, според което общото понятие на думата няма съответствие в обективната реалност.

вж. терминоло`гия терминологичен, терминологичния, терминологичният, терминологична, терминологичната, терминологично, терминологичното, терминологични, терминологичните

ж., само ед. Съвкупност от използваните в определена научна област термини. Научна терминология.
прил. терминологичен, терминологична, терминологично, мн. терминологични.
прил. терминологически, терминологическа, терминологическо, мн. терминологически.
Синоними: наименование, означение, название, термини терминология, терминологията, терминологии, терминологиите

само мн. Подобни на мравки южни насекоми, които живеят в различни по форма големи мравуняци и се хранят с дървесина. термо- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до топлина или до температура, напр. термобатерия, термовулканизатор, термоизолация, термообработка, термореакция, терморегулатор, термотерапия и др.

термична, термично, мн. терми`чни, прил. Който се отнася до топлина; топлинен. Термична обработка. термичен, термичния, термичният, термична, термичната, термично, термичното, термични, термичните

термическа, термическо, мн. терми`чески, прил. Термичен. термически, термическия, термическият, термическа, термическата, термическо, термическото, термически, термическите

мн. термогенератори, (два) термогенератора, м. Генератор, който преобразува топлинната енергия в електрическа.

ж., само ед. Спец. Дял от физиката, който изучава топлинната енергия и превръщането ив друг вид енергия.<br />прил. термодинамичен, термодинамична, термодинамично, мн. термодинамични.<br />прил. термодинамически, термодинамическа, термодинамическо, мн. термодинами`чески. термодинамика, термодинамиката, термодинамики, термодинамиките

вж. термодина`мика термодинамичен, термодинамичния, термодинамичният, термодинамична, термодинамичната, термодинамично, термодинамичното, термодинамични, термодинамичните

мед. Неустойчив на топлина, разрушаващ се от топлина.

мн. термола`мпи, ж. Лампа, която служи и за отопление. термолампа, термолампата, термолампи, термолампите

мн. термометри, (два) термометъра, м. Уред за измерване на температурата. Медицински термометър. Термометър за въздуха. термометър, термометъра, термометърът, термометри, термометрите, термометъра

мн. терморегулатори, (два) терморегулатора, м. Устройство за автоматично регулиране на температурата. Печка с терморегулатор. терморегулатор, терморегулатора, терморегулаторът, терморегулатори, терморегулаторите, терморегулатора

ж., само ед.
1. Топлинно регулиране.
2. Спец. Съвкупност от процеси по поддържане на постоянна температура в човешкия и животинския организъм. терморегулация, терморегулацията, терморегулации, терморегулациите

мн. термоси, (два) термоса, м. Специално пригоден съд за поддържане на температурата на поставените в него течности или храни. Двулитров термос.
прил. термосов, термосова, термосово, мн. термосови. термос, термоса, термосът, термоси, термосите, термоса

вж. те`рмос термосов, термосовия, термосовият, термосова, термосовата, термосово, термосовото, термосови, термосовите

мн. термостати, (два) термостата, м.
1. Апарат, в който чрез автоматични регулатори се поддържа постоянна температура.
2. Терморегулатор в нагревателни и хладилни устройства.
3. Уред, с който се поддържа нормален топлинен режим на автомобилния двигател. термостат, термостата, термостатът, термостати, термостатите, термостата

мед. Използване на екзогенне топлина, получена от нагрети среди — парафин, пясък, кал, въздух и др. с лечебна цел. термотерапия, термотерапията, термотерапии, термотерапиите

термоустойчива, термоустойчиво, мн. термоустойчиви, прил. Който не се влияе от промени в температурата. <em>Термоустройчив материал.</em><br />същ. термоустойчивост, термоустойчивостта`, ж. термоустойчив, термоустойчивия, термоустойчивият, термоустойчива, термоустойчивата, термоустойчиво, термоустойчивото, термоустойчиви, термоустойчивите

вж. термоустойчи`в термоустойчивост, термоустойчивостта, термоустойчивости, термоустойчивостите

мн. термофори, (два) термофора, м. Плосък, обикн. гумен съд, в който се слага гореща вода, за да служи за затопляне; грейка. термофор, термофора, термофорът, термофори, термофорите, термофора

термоядрена, термоядрено, мн. термоя`дрени, прил. Който е в резултат от сблъсъка на атомни ядра от газова среда, нагорещени под висока температура. Термоядрена реакция. Термоядрен взрив. термоядрен, термоядрения, термоядреният, термоядрена, термоядрената, термоядрено, термоядреното, термоядрени, термоядрените

м., само ед.
1. Система за политическо или религиозно преследване.
2. Начин на властване чрез насилие. В страната владее терор. Упражнявам терор.
прил. терористичен, терористична, терористично, мн. терористични.
прил. терористически, терористическа, терористическо, мн. терористически.
Синоними: гнет, ужас, страх, заплаха, безпокойство, измъчване, изтезание, насилие, преследване терор, терора, терорът, терори, терорите, терора

тероризираш, несв. и св.<br />1. Прилагам терор.<br />2. <em>Разг. Кого.</em> Измъчвам, насилвам. <em>Вкъщи всички я тероризираха.</em><br />същ. тероризиране, ср.
Синоними: гнетя, малтретирам, мъча, измъчвам, изтезавам, тиранизирам, всявам страх, заплашвам, сплашвам, развиквам се, наплашвам, насилвам, тормозя, заяждам се, налагам се тероризирам, тероризираме, тероризираш, тероризирате, тероризира, тероризират, тероризирах, тероризирахме, тероризира, тероризирахте, тероризира, тероризираха, тероризирах, тероризирахме, тероризираше, тероризирахте, тероризираше, тероризираха, тероризирал съм, тероризирала съм, тероризирало съм, тероризирали сме, тероризирал си, тероризирала си, тероризирало си, тероризирали сте, тероризирал е, тероризирала е, тероризирало е, тероризирали са, бях тероризирал, бях тероризирала, бях тероризирало, бяхме тероризирали, беше тероризирал, беше тероризирала

вж. тероризи`рам тероризиране, тероризирането, тероризирания, тероризиранията

м., само ед.
1. Политика или дейност, при които целите се постигат чрез терор.
2. Дейност на терорист.
прил. терористичен, терористична, терористично, мн. терористични.
прил. терористически, терористическа, терористическо, мн. терористическа. Терористическа акция. тероризъм, тероризма, тероризмът, тероризми, тероризмите, тероризъма

мн. терори`сти, м. Човек, който прилага насилие, терор, за да постигне целите си; привърженик на тероризма. терорист, терориста, терористът, терористи, терористите, терористи, терористе

вж. теро`р терористичен, терористичния, терористичният, терористична, терористичната, терористично, терористичното, терористични, терористичните

вж. теро`р терористически, терористическия, терористическият, терористическа, терористическата, терористическо, терористическото, терористически, терористическите

мн. терори`стки, ж. Жена терорист. терористка, терористката, терористки, терористките

м., само ед. Наименование на масло, което се добива от иглолистни дървета чрез дестилация на смолата им.
прил. терпентинов, терпентинова, терпентиново, мн. терпентинови.
прил. терпентинен, терпентинена, терпентинено, мн. терпентинени. терпентин, терпентина, терпентинът, терпентини, терпентините, терпентина

вж. терпенти`н терпентинов, терпентиновия, терпентиновият, терпентинова, терпентиновата, терпентиново, терпентиновото, терпентинови, терпентиновите

Разг.
1. Прил. Неизм. Който не се разбира с другите; опак, неразбран. Терсене човек.
2. Нареч. Лошо, неудобно. Седнал е терсене, та не се вижда.
Синоними: (същ.) опак, обратен, не като другите, неудобен, (същ.) неразбран, мъчен характер, мъчен човек, своеобразен, своенравен, дръпнат, ни се води-ни се кара терсене, терсенето

м., само ед. Разг.
1. Маниер, начин, образец. По свой тертип.
2. Добър маниер, начин (обикн. на подредба, на поддържане на ред и чистота). Има тертип.
Синоними: обичай, порядък, уредба, ред, начин, традиция, адет, табиет, маниер, метод, фасон тертип, тертипа, тертипът, тертипи, тертипите, тертипа

мн. терци, ж.<br />1. Спец. Музикален интервал от три степени.<br />2. При игра на карти — група от три последователни карти от един цвят, която носи точки или печалба.<br />3. <em>Прен. Жарг.</em> Тройка като оценка при изпитване. <em>Хванах терцата.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. терци, ж. и м. Жарг. Забавен, весел човек. Голяма терца е тоя човек. терца, терцата, терци, терците

тесаш, <em>несв.; какво. Диал.</em><br />1. Дялам, кастря, изглаждам.<br />2. Почиствам терен от тревата с помощта на мотика. <em>Тесам трева.</em><br />същ. тесане, ср. тесам, тесаме, тесаш, тесате, теса, тесат, тесах, тесахме, теса, тесахте, теса, тесаха, тесах, тесахме, тесаше, тесахте, тесаше, тесаха, тесал съм, тесала съм, тесало съм, тесали сме, тесал си, тесала си, тесало си, тесали сте, тесал е, тесала е, тесало е, тесали са, бях тесал, бях тесала, бях тесало, бяхме тесали, беше тесал, беше тесала, беше тесало, бяхте тесали, беше тесал, беше тесала, беше тесало, бяха тесали, ще тесам, ще тесаме, ще тесаш, ще тесате, ще теса, ще тесат, ще съм тесал, ще съм тесала, ще съм тесало, ще сме тесали, ще си тесал, ще си тесала, ще си тесало, ще сте те

вж. те`сам тесане, тесането, тесания, тесанията

тясна, тясно, мн. те`сни, прил.
1. Който е с малка ширина. Тесен проход. Тесен коридор.
2. Който е с малко жизнено пространство. Тясно жилище.
3. За облекло, обувки и др. под. — който стяга, който не е с подходяща ширина. Тесен панталон.
4. Прен. Който обхваща малко или се занимава с малко неща. Тесен специалист.
5. Прен. Който е лишен от широта на ума, на разбиранията; ограничен, едностранчив. Тесен мироглед.
6. Прен. За връзки, контакти и др. под. — много близък. Тесен контакт.
Синоними: възтесен, стеснен, малък, умален, намален, не широк, ограничен, прилепващ, прилепнал, стегнат, по тялото, сбутан, беден, жалък, точен, акуратен, щателен, грижлив, правилен, същински, истински, прецизен, верен, стриктен тесен, тесния, тесният, тясна, тясната, тясно, тясното, тесни, тесните

обемна фигура в четиримерното пространство

мн. тескере`та, ср. Остар. Паспорт. Показа им тескерето. тескере, тескерето, тескерета, тескеретата

мн. тесли`, ж. Дърводелски инструмент с острие за дялане и тъпа страна за зачукване на гвоздеи. тесла, теслата, тесли, теслите

теснееш, мин. св. теснях, мин. прич. тесня`л, несв. Ставам тесен. теснея, теснеем, теснееш, теснеете, теснее, теснеят, теснях, тесняхме, тесня, тесняхте, тесня, тесняха, теснеех, теснеехме, теснееше, теснеехте, теснееше, теснееха, теснял съм, тесняла съм, тесняло съм, теснели сме, теснял си, тесняла си, тесняло си, теснели сте, теснял е, тесняла е, тесняло е, теснели са, бях теснял, бях тесняла, бях тесняло, бяхме теснели, беше теснял, беше тесняла, беше тесняло, бяхте теснели, беше теснял, беше тесняла, беше тесняло, бяха теснели, ще теснея, ще теснеем, ще теснееш, ще теснеете, ще теснее, ще теснеят, ще съм теснял, ще съм тесняла, ще съ

мн. теснини`, ж.
1. Тясно място между стръмни склонове в планина; клисура. Минавам през теснините.
2. Тясно място, стеснение.
Синоними: теснота, стесненост, теснотия, пролом, клисура, дефиле теснина, теснината, теснини, теснините

тесногръда, тесногръдо, мн. тесногръди, прил. Който няма широко схващане за нещата; ограничен, едностранчив, дребнав. <em>Тесногръд политик.</em><br />нареч. тесногръдо.
същ. тесногръдие, ср.<br />същ. тесногръдство, ср.
Синоними: (същ.) едностранчив, ограничен, посредствен, късоглед, педант, еснаф, (същ.) нетолерантен, назадничав, консервативен, с предразсъдъци, (същ.) прост, егоцентричен, свидлив, (същ.) старомоден, безинтересен, скучен, мухлясал, (същ.) строг, суров, пуритански тесногръд, тесногръдия, тесногръдият, тесногръда, тесногръдата, тесногръдо, тесногръдото, тесногръди, тесногръдите

вж. тесногръ`д
Синоними: ограниченост, посредственост, дребнавост, затвореност, късогледство, едностранчивост, еснафщина тесногръдие, тесногръдието, тесногръдия, тесногръдията

вж. тесногръ`д

вж. тесногръ`д
Синоними: нетолерантност, назадничавост, ограниченост, предразсъдъци тесногръдство, тесногръдството, тесногръдства, тесногръдствата

мн. теснолине`йки, ж.
1. Вид железопътна линия с по-малко междурелсово разстояние от нормалното.
2. Влак, който се движи по такава линия. теснолинейка, теснолинейката, теснолинейки, теснолинейките

ж., само ед.
1. Качество на тесен. Теснотата на стаята се компенсираше от нейната дължина.
2. Прен. Рядко. Ограниченост, липса на широк обхват, на широк мироглед. Теснота на възгледите.
Синоними: теснина, стесненост, теснотия теснота, теснотата, тесноти, теснотите

ж., само ед. Разг. Тясно пространство, обикн. за живеене. Голяма теснотия.
Синоними: теснота, стеснение, стесненост, притеснение, липса на място, свитост теснотия, теснотията, теснотии, теснотиите

тестът, теста, мн. тестове, (два) теста, м.
1. Проверка на умственото развитие и интелигентността у човека. Подлагам на тест.
2. Задача за такава проверка.
3. Специално разработена схема от задачи за проверка на знанията. Попълвам тест.
4. Разработена система за откриване на болест. Тест за спин.
Синоними: проба, проверка, изпитание тест, теста, тестът, тестове, тестовете, теста

мн. тесте`та, ср. Множество еднакви предмети с плоска форма и в определен брой, обикн. карти за игра, листове и др.
Синоними: пакет, вързоп, бала, денк, топ тесте, тестето, тестета, тестетата

тестена, тестено, мн. тесте`ни, прил.
1. Който се отнася до тесто. Тестени сладкиши.
2. Който е покрит, изцапан с тесто. Тестена паница. тестен, тестения, тестеният, тестена, тестената, тестено, тестеното, тестени, тестените

мн. тестикули, (два) тестикула, м. Всяка една от двете полови жлези у мъжко същество; тестис. Тестикулите са разположени в торбичка. тестикул, тестикула, тестикулът, тестикули, тестикулите, тестикула

мн. тестиси, (два) тестиса, м. Тестикул. тестис, тестиса, тестисът, тестиси, тестисите, тестиса

мн. теста`, ср.
1. Гъста смес от брашно и др., омесена с вода. Пухкаво тесто.
2. Гъста смес, каша от други вещества, забъркана с малко течност. Маджун на тесто.
* От друго тесто съм. — Различен съм.
* От същото тесто съм. — Еднакъв съм. тесто, тестото, теста, тестата

Мъжки хормон, който се синтезира и от двата пола, но въпреки това се различава по своята концентрация и въздействие. Най-силните и потентни биологични андрогени, които съществуват в кръвната плазма и урината. тестостерон, тестостерона, тестостеронът, тестостерони, тестостероните, тестостерона

тестуваш, <em>несв.; кого.</em> Подлагам на тест.<br />същ. тестуване, ср. тестувам, тестуваме, тестуваш, тестувате, тестува, тестуват, тестувах, тестувахме, тестува, тестувахте, тестува, тестуваха, тестувах, тестувахме, тестуваше, тестувахте, тестуваше, тестуваха, тестувал съм, тестувала съм, тестувало съм, тестували сме, тестувал си, тестувала си, тестувало си, тестували сте, тестувал е, тестувала е, тестувало е, тестували са, бях тестувал, бях тестувала, бях тестувало, бяхме тестували, беше тестувал, беше тестувала, беше тестувало, бяхте тестували, беше тестувал, беше тестувала, беше тестувало, бяха тестували, ще тестувам, ще тестув

вж. тесту`вам тестуване, тестуването, тестувания, тестуванията

тестява, тестяво, мн. тестя`ви, прил. Разг.
1. Който е като тесто по форма и вид; тестен.
2. Който не е доопечен и част от него стои на тесто. Тестяв сладкиш. тестяв, тестявия, тестявият, тестява, тестявата, тестяво, тестявото, тестяви, тестявите

мед. Патологично състояние, дължащо се на хипокалциемия. Характеризира се с пристъпи на болезнени гърчове — карпопедални гърчове, тризмус, опистотонус и др. Наблюдава се при хипопаратиреоидизъм, дефицит на витамин Д и др.

м., само ед. Тежка инфекциозна болест, която се развива вследствие от замърсяване на рани. тетанус, тетануса, тетанусът, тетануси, тетанусите, тетануса

ж., само ед. или само мн. Опъната нишка на лък, чрез която се изстрелват стрелите. Тетивата се скъса. тетива, тетивата, тетиви, тетивите

мн. тетра`дки, ж. Свързани в книга листове за писане. Тетрадка с карирани листове. тетрадка, тетрадката, тетрадки, тетрадките

мед. вж. тироксин

мн. тетрало`гии, ж. Това, което е от четири части (обикн. книга, филм). Тетралогията на Димитър Талев. тетралогия, тетралогията, тетралогии, тетралогиите

мед. Парализа на четирите крайника.

м., само ед. Разг. Разходка на открито място, на въздух, обикн. с угощение; пикник. Отиваме на теферич. теферич, теферича, теферичът, теферичи, теферичите, теферича

м., само ед.
1. Еластичен материал, който има изолационни свойства и се използва при изработване на домакински съдове.
2. Домакински съд от такъв материал.
прил. тефлонов, тефлонова, тефлоново, мн. тефлонови. Тефлонов тиган. Тефлоново покритие. тефлон, тефлона, тефлонът, тефлони, тефлоните, тефлона

вж. тефло`н тефлонов, тефлоновия, тефлоновият, тефлонова, тефлоновата, тефлоново, тефлоновото, тефлонови, тефлоновите

мн. тефтери, (два) тефтера, м.
1. Остар. Голяма подвързана тетрадка на търговец за записване на сметки и др.; сметководна книга. Търговски тефтер.
2. Тефтерче.
Синоними: книга, блок, бележник тефтер, тефтера, тефтерът, тефтери, тефтерите, тефтера

мн. тефте`рчета, ср.
1. Подшити откъм тясната страна малки листове за водене на бележки; бележник.
2. Остар. Ученически бележник. тефтерче, тефтерчето, тефтерчета, тефтерчетата

тяхна, тяхно, мн. те`хни, крат. им, притеж. мест.
1. Който принадлежи на тях или се отнася до тях. Техните деца пораснали. Това не е тяхно. Преподавателят им отсъства, затова си тръгват.
2. Като същ. тяхната, тяхното. Разг. Всичко (обикн. негативно), което се отнася до лицата, за които се говори. И ние не сме цвете за мирисане, ама тяхното на нищо не прилича. Остави, и тяхната не е лесна — три деца имат хората… техен, техния, техният, тяхна, тяхната, тяхно, тяхното, техни, техните, им

мн. техни`ци, м.
1. Човек, който се занимава с ремонт на техника. Асансьорен техник.
2. Прен. Разг. Човек, който извършва с умение, сръчно дейност от областта на техниката.
3. Лице, което има средно техническо или професионално образование. Строителен техник. Ветеринарен техник.
Синоними: механик, машинист, шлосер, специалист, оператор, монтьор техник, техника, техникът, техници, техниците, техници, технико

мн. те`хники, ж.
1. Само ед. Съвкупност от оръдия и средства за производство, както и научната дейност, необходима за тяхното създаване и прилагане. Развитие на техниката. Последна дума на техниката.
2. Съвкупност от начини и средства при извършване на определен тип дейност. Техника на свирене. Прилагаме различни техники в пързалянето.
3. Само ед. Съвкупност от всички машини и механизми в една област. Авиационна техника. Изчислителна техника.
4. Остар. Разг. Политехника.
Синоними: механика, сръчност, умение, ловкост, маниер, похват техника, техниката, техники, техниките

мн. техникуми, (два) техникума, м. Средно техническо или специализирано професионално училище. Селскостопански техникум. Строителен техникум.
Синоними: колеж, пансион, школа, интернат, училище техникум, техникума, техникумът, техникуми, техникумите, техникума

техническа, техническо, мн. техни`чески, прил.
1. Който се отнася до техника.
2. Който се използва в промишлеността. Технически растения.
3. Който обслужва техниката, технологията на едно производство или дейност. Техническа дирекция.
4. Който няма творческа задача, а трябва да изпълнява точно възложеното му от друг. Технически изпълнител.
5. Който изпълнява помощни функции. Технически секретар.
* По технически причини. — Поради неизправност в техниката или поради липса на необходимите средства.
Синоними: механически, машинен, специален, специфичен технически, техническия, техническият, техническа, техническата, техническо, техническото, технически, техническите

мн. техни`чки, ж. Жена техник. техничка, техничката, технички, техничките, техничке

мн. технокра`ти, м. Представител на технокрацията. технократ, технократа, технократът, технократи, технократите, технократи, технократе

ж., само ед. Научно-техническата интелигенция, която според съответна теория е ръководна сила за развитие на обществото. технокрация, технокрацията, технокрации, технокрациите

мн. техноло`зи, м. Специалист по технология (обикн. в определен производствен отрасъл). технолог, технолога, технологът, технолози, технолозите, технолози

вж. техноло`гия технологичен, технологичния, технологичният, технологична, технологичната, технологично, технологичното, технологични, технологичните

вж. техноло`гия технологически, технологическия, технологическият, технологическа, технологическата, технологическо, технологическото, технологически, технологическите

мн. технологии, ж.<br />1. Система от последователни процеси, чрез които от суровия материал се получава готов продукт. <em>Прилагаме различни технологии.</em><br />2. Само ед. Наука, която изучава една такава система.<br />3. Прен. Съвкупност от средства и начини за по-ефективно и по-качествено извършване на определена дейност. <em>Всяко нещо си има технология. Технология на подготовката за изпит.</em><br />прил. технологичен, технологична, технологично, мн. технологични.<br />прил. технологически, технологическа, технологическо, мн. технологически. <em>Технологически режим.</em><br />прил. техноложки, техноложка, техноложко, мн. техноло`жки.
Синоними: метод, похват, процес технология, технологията, технологии, технологиите

мн. техноло`жки, ж. Жена технолог. техноложка, техноложката, техноложки, техноложките, техноложке

вж. техноло`гия техноложки, техноложкия, техноложкият, техноложка, техноложката, техноложко, техноложкото, техноложки, техноложките

течна, течно, мн. те`чни, прил.
1. Който тече, който е като вода. Течно вещество. Течно състояние.
2. Който не е твърд, а рядък (но съществува и твърд от същия вид). Течен сапун. Течен шоколад.
Синоними: воднист, втечнен, рядък, разводнен течен, течния, течният, течна, течната, течно, течното, течни, течните

мн. тече`ния, ср.
1. Поток вода или въздух, който се движи. Водно течение. Топли течения. Студено въздушно течение.
2. Въздушно движение между два отвора. Става течение. Настивам при течение.
3. Отделяне (непрекъснато) на секрет от тялото — кръв, гной. Течението продължава два дни.
4. Прен. Движение на много хора в една посока. Течението ме поде към центъра.
5. Прен. Възгледи, схващания в науката или изкуството със съответни методи и произведения; направление.
6. Прен. Всички броеве на периодично издание за определен период. Годишно течение. Течението на вестника за две години.
* Вървя (сам) срещу течението. — Опълчвам се срещу всички, срещу традиционното, общоприетото.
* В течение съм (на нещо). — Запознат съм с хода, с развитието на нещо.
* С течение на времето. — С времето, с протичане на времето. С течение на времето отношението им ще се изгладят.
Синоними: изтичане, ток, направление, движение, ход, вървеж, посока, насока, река, поток, курс, развитие, тенденция течение, течението, течения, теченията

течността, мн. течности, ж. Течно вещество. Водата е безцветна течност. Металът се превръща в течност.
Синоними: влага, влажност, мокрота, разтвор, боя течност, течността, течности, течностите

тешиш, мин. св. теших и тешах, мин. прич. тешил и теша`л, несв.; кого. Разг. Успокоявам, утешавам. Майката теши детето.
теша се. — Утешавам се. Теши се с децата. теша, тешим, тешиш, тешите, теши, тешат, теших, тешихме, теши, тешихте, теши, тешиха, тешах, тешахме, тешеше, тешахте, тешеше, тешаха, тешил съм, тешила съм, тешило съм, тешили сме, тешил си, тешила си, тешило си, тешили сте, тешил е, тешила е, тешило е, тешили са, бях тешил, бях тешила, бях тешило, бяхме тешили, беше тешил, беше тешила, беше тешило, бяхте тешили, беше тешил, беше тешила, беше тешило, бяха тешили, ще теша, ще тешим, ще тешиш, ще тешите, ще теши, ще тешат, ще съм тешил, ще съм тешила, ще съм тешило, ще сме тешили, ще си тешил, ще си тешила, ще си тешило, ще сте тешили