мн. съа`вторки, ж. Жена съавтор. съавторка, съавторката, съавторки, съавторките

мн. съа`вторства, ср. Съвместно авторство. съавторство, съавторството, съавторства, съавторствата

събаряш, несв. и съборя, св.
1. Кого, какво. Свалям на земята, катурвам, повалям. Силният удар го събори от коня. Вятърът събори шапката му.
2. Кого. Разболявам или убивам. Мъката го събори.
3. Какво. Разрушавам. Събори старата къща и вдигна на мястото и` нова.
4. Прен. Разг. Свалям от власт. Кризата и инфлацията събориха поредното правителство.
* Събарям/съборя всички мостове зад гърба си. — Не оставям никаква възможност за връщане назад или за възобновяване на връзките.
* Събарям/съборя на легло (някого). — Разболявам.
Синоними: търкулвам, превръщам, гътвам, бутвам, кипвам, повалям, свалям, снемам, катурвам, обръщам, сгромолясвам, тръшвам, прекатурвам, рутя, срутвам, порутвам, съсипвам, разстройвам, сривам, разрушавам, кося, покосявам, завалям, блъсвам, хвърлям, демонтирам, разглобявам, руша устои, руша, разбивам, сломявам, надвивам, побеждавам, унищожавам събарям, събаряме, събаряш, събаряте, събаря, събарят, събарях, събаряхме, събаря, събаряхте, събаря, събаряха, събарях, събаряхме, събаряше, събаряхте, събаряше, събаряха, събарял съм, събаряла съм, събаряло съм, събаряли сме, събарял си, събаряла си, събаряло си, събаряли сте, събарял е, събаряла е, събаряло е, събаряли са, бях събарял, бях събаряла, бях събаряло, бяхме събаряли, беше събарял, беше събаряла, беше събаряло, бяхте събаряли, беше събарял, беше събаряла, беше събаряло, бяха събаряли, ще събарям, ще събаряме, ще събаряш, ще събаряте, ще събаря, ще събаря

събереш, мин. св. събрах, мин. прич. събра`л, св. — вж. събирам. събера, съберем, събереш, съберете, събере, съберат, събрах, събрахме, събра, събрахте, събра, събраха, съберях, съберяхме, събереше, съберяхте, събереше, съберяха, събрал съм, събрала съм, събрало съм, събрали сме, събрал си, събрала си, събрало си, събрали сте, събрал е, събрала е, събрало е, събрали са, бях събрал, бях събрала, бях събрало, бяхме събрали, беше събрал, беше събрала, беше събрало, бяхте събрали, беше събрал, беше събрала, беше събрало, бяха събрали, ще събера, ще съберем, ще събереш, ще съберете, ще събере, ще съберат, ще съм събрал, ще съм събрала, ще съ

събесе`дваш, несв.; с кого. Водя беседа, разговарям с едно или няколко лица.
Синоними: беседвам, разговарям, водя разговор, конферирам, съвещавам се, обсъждам събеседвам, събеседваме, събеседваш, събеседвате, събеседва, събеседват, събеседвах, събеседвахме, събеседва, събеседвахте, събеседва, събеседваха, събеседвах, събеседвахме, събеседваше, събеседвахте, събеседваше, събеседваха, събеседвал съм, събеседвала съм, събеседвало съм, събеседвали сме, събеседвал си, събеседвала си, събеседвало си, събеседвали сте, събеседвал е, събеседвала е, събеседвало е, събеседвали са, бях събеседвал, бях събеседвала, бях събеседвало, бяхме събеседвали, беше събеседвал, беше събеседвала, беше събеседвало, бяхте събеседвали, б

мн. събесе`двания, ср. Специално организирана беседа с определени цели; интервю. Кандидатите ще се назначават след събеседване. събеседване, събеседването, събеседвания, събеседванията

мн. събесе`дници, м. Лице, с което се води разговор.
Синоними: другар, компаньон събеседник, събеседника, събеседникът, събеседници, събеседниците, събеседници, събеседнико

мн. събесе`дници, ж. Жена събеседник. събеседница, събеседницата, събеседници, събеседниците

събираш, несв. и събера, св.
1. Какво. Поставям на едно място разпръснати предмети. Събрах разхвърляните по бюрото книги.
2. Кого, какво. Свиквам, довеждам при себе си. Събра децата от махалата и ги поведе към гората.
3. Какво. Свивам, прибирам, смествам. Събра косите си и ги върза.
4. Кого. Правя да са заедно, да живеят заедно; сдружавам, сприятелявам, приобщавам. Общата работа ги събра и те скоро се ожениха.
5. Трупам, пестя, добивам. Сега събираме за нов апартамент. Животните събират храна за зимата.
6. Какво. Колекционирам. Събирам монети.
7. Какво. Узнавам, научавам, записвам, проучвам. Събирам информация.
8. Прибавям едно число към друго. В първи клас децата се учат да събират и изваждат.
9. Прен. Като се напрягам, активизирам силите и способностите си. Събирам мислите си.
10. Какво. Получавам в своя полза, за своята кандидатура. Той събра най-много гласове в изборите за кмет. 11. За помещение, съд — вмествам, побирам. Камерата на хладилника събира пет килограма месо.
събирам се/събера се. 1. — Само мн. Съсредоточаваме се на едно място. Трите потока се събират в малка планинска река.
2. Само мн. Идваме на едно място. Хората се събраха около църквата.
3. Натрупвам се. Много щастие ми се събра наведнъж.
4. Намалявам размерите си. След изпирането роклята се събра.
5. Вместявам се, побирам се. В автомобила могат да се съберат най-много седем човека.
същ. съби`ране, ср.
* Събирам/събера си багажа. — Готвя се да пътувам.
* Събрах очите/погледа (на някого). — Жарг. Изненадвам силно с постъпка или проява.
* Събирам пепел. — За предмет, който не се използва дълго време.
Синоними: сбирам, бера, съдържам, побирам, включвам, вмествам, помествам, обгръщам, приближавам, доближавам, допирам, съединявам, слепям, скачвам, свързвам, набирам, натрупвам, съсредоточавам, групирам, трупам, централизирам, прибирам, свивам, стягам, греба, загребвам, търмъча, колекционирам, стичам се събирам, събираме, събираш, събирате, събира, събират, събирах, събирахме, събира, събирахте, събира, събираха, събирах, събирахме, събираше, събирахте, събираше, събираха, събирал съм, събирала съм, събирало съм, събирали сме, събирал си, събирала си, събирало си, събирали сте, събирал е, събирала е, събирало е, събирали са, бях събирал, бях събирала, бях събирало, бяхме събирали, беше събирал, беше събирала, беше събирало, бяхте събирали, беше събирал, беше събирала, беше събирало, бяха събирали, ще събирам, ще събираме, ще събираш, ще събирате, ще събира, ще събира

вж. су`ма
Синоними: записване, вписване, приемане, рекрутиране, наемане, сбор, свикване, срещане, съсредоточаване, приближаване събиране, събирането, събирания, събиранията

събирателна, събирателно, мн. събира`телни, прил.
1. Който е предназначен за събиране на нещо. Събирателен пункт.
2. Който се отнася до много; обобщен. Събирателен образ.
* Събирателни съществителни имена. — В граматиката — група съществителни имена, които обозначават съвкупност от еднородни предмети.
Синоними: сборен, централен, средищен събирателен, събирателния, събирателният, събирателна, събирателната, събирателно, събирателното, събирателни, събирателните

мн. събира`чи, м. Разг. Лице, което събира нещо; колекционер. събирач, събирача, събирачът, събирачи, събирачите, събирачи, събирачо

мн. събира`чки, ж. Жена събирач. събирачка, събирачката, събирачки, събирачките

мн. съби`тия, ср. Значим факт от обществения или личния живот; нещо, което се е случило. Важни исторически събития.
Синоними: случка, инцидент, премеждие, произшествие, приключение, авантюра, преживелица, епизод, перипетия, сензация, гости, прием, вечеринка, банкет, случай, факт, обстоятелство събитие, събитието, събития, събитията

съблазнителят, съблазнителя, мн. съблазни`тели, м. Човек, който съблазнява.
Синоними: прелъстител, изкусител, измамник съблазнител, съблазнителя, съблазнителят, съблазнители, съблазнителите, съблазнители, съблазнителю

съблазнителна, съблазнително, мн. съблазнителни, прил. Който съдържа съблазън; привлекателен, примамлив. <em>Съблазнителна поза.</em><br />нареч. съблазнително. Тя изглежда съблазнително.
същ. съблазнителност, съблазнителността, ж.
Синоними: изкусителен, прелъстителен, пленителен, примамлив, приятен, хубав, привлекателен, възбудителен, раздразнителен, пикантен, очарователен, блазнещ, сладък, вкусен съблазнителен, съблазнителния, съблазнителният, съблазнителна, съблазнителната, съблазнително, съблазнителното, съблазнителни, съблазнителните

мн. съблазни`телки, ж. Жена съблазнител. съблазнителка, съблазнителката, съблазнителки, съблазнителките

вж. съблазни`телен

вж. съблазни`телен
Синоними: привлекателност, примамливост, прелъщение съблазнителност, съблазнителността, съблазнителности, съблазнителностите

съблазниш, мин. св. съблазних, мин. прич. съблазнил, св. — вж. съблазнявам. съблазня, съблазним, съблазниш, съблазните, съблазни, съблазнят, съблазних, съблазнихме, съблазни, съблазнихте, съблазни, съблазниха, съблазнях, съблазняхме, съблазнеше, съблазняхте, съблазнеше, съблазняха, съблазнил съм, съблазнила съм, съблазнило съм, съблазнили сме, съблазнил си, съблазнила си, съблазнило си, съблазнили сте, съблазнил е, съблазнила е, съблазнило е, съблазнили са, бях съблазнил, бях съблазнила, бях съблазнило, бяхме съблазнили, беше съблазнил, беше съблазнила, беше съблазнило, бяхте съблазнили, беше съблазнил, беше съблазнила, беше съблаз съглася се съгласиш се, мин. св. съгласих се, мин. прич. съгласил се, св. — вж. съгласявам се. съглася, съгласим, съгласиш, съгласите, съгласи, съгласят, съгласих, съгласихме, съгласи, съгласихте, съгласи, съгласиха, съгласях, съгласяхме, съгласеше, съгласяхте, съгласеше, съгласяха, съгласил съм, съгласила съм, съгласило съм, съгласили сме, съгласил си, съгласила си, съгласило си, съгласили сте, съгласил е, съгласила е, съгласило е, съгласили са, бях съгласил, бях съгласила, бях съгласило, бяхме съгласили, беше съгласил, беше съгласила, беше съгласило, бяхте съгласили, беше съгласил, беше съгласила, беше съгласило, бяха съгласили, ще съглася, ще съгласим,

съблазняваш, несв. и съблазня, св.; кого, с Какво.
1. Привличам с нещо приятно; изкушавам. Той го съблазни с изгодното предложение за работа.
2. Подмамвам, склонявам, прелъстявам.
Синоними: изкушавам, прелъстявам, излъстявам, въвеждам в съблазън, подбуждам, подмамвам, мамя, измамвам, примамвам, прилъгвам, пленявам, привличам, омайвам, блазня, впримчвам, подлъгвам съблазнявам, съблазняваме, съблазняваш, съблазнявате, съблазнява, съблазняват, съблазнявах, съблазнявахме, съблазнява, съблазнявахте, съблазнява, съблазняваха, съблазнявах, съблазнявахме, съблазняваше, съблазнявахте, съблазняваше, съблазняваха, съблазнявал съм, съблазнявала съм, съблазнявало съм, съблазнявали сме, съблазнявал си, съблазнявала си, съблазнявало си, съблазнявали сте, съблазнявал е, съблазнявала е, съблазнявало е, съблазнявали са, бях съблазнявал, бях съблазнявала, бях съблазнявало, бяхме съблазнявали, беше съблазнявал, беше съблазнявала

съблазънта, мн. съблазни, ж. Нещо, което силно привлича, предизвиква желание, изкушава. Не устоявам на земните съблазни.
Синоними: изкушение, прелъстяване, прелъщение, примамка, подмамка съблазън, съблазънта, съблазни, съблазните

съблечеш, мин. св. съблякох, мин. прич. събля`къл, св. — вж. събличам. съблека, съблечем, съблечеш, съблечете, съблече, съблекат, съблякох, съблякохме, съблече, съблякохте, съблече, съблякоха, съблечах, съблечахме, съблечеше, съблечахте, съблечеше, съблечаха, съблякъл съм, съблякла съм, съблякло съм, съблекли сме, съблякъл си, съблякла си, съблякло си, съблекли сте, съблякъл е, съблякла е, съблякло е, съблекли са, бях съблякъл, бях съблякла, бях съблякло, бяхме съблекли, беше съблякъл, беше съблякла, беше съблякло, бяхте съблекли, беше съблякъл, беше съблякла, беше съблякло, бяха съблекли, ще съблека, ще съблечем, ще съблечеш, ще събл

мн. съблека`лни, ж. Помещение за събличане и обличане (в баня, плаж, стадион и др.).
Синоними: гримьорна, тоалетна, гардеробна съблекалня, съблекалнята, съблекални, съблекалните

съблечена, съблечено, мн. събле`чени, прил. Който е без дрехи; гол. Съблечено бебе.
Синоними: разсъблечен, разголен, необлечен, гол, без дрехи, оголен съблечен, съблечения, съблеченият, съблечена, съблечената, съблечено, съблеченото, съблечени, съблечените

събличаш, несв. и съблека, св.
1. Какво. Свалям дреха от себе си. Съблякох палтото си.
2. Кого. Свалям дреха от тялото на някого. Съблякох детето, за да го изкъпя.
3. Прен. Какво. Смъквам, свалям. Есента отминаваше и дърветата събличаха пъстрата си премяна. Змията съблече кожата си, като се триеше о камъните.
събличам се/съблека се. — Сам себе си събличам.
* Събличам ризата от гърба (на някого). — Ограбвам безмилостно, вземам всичко.
Синоними: голя, разголвам, оголвам, смъквам дрехите, свалям дрехите, разсъбличам, заголвам, оставам гол, събувам, свалям събличам, събличаме, събличаш, събличате, съблича, събличат, събличах, събличахме, съблича, събличахте, съблича, събличаха, събличах, събличахме, събличаше, събличахте, събличаше, събличаха, събличал съм, събличала съм, събличало съм, събличали сме, събличал си, събличала си, събличало си, събличали сте, събличал е, събличала е, събличало е, събличали са, бях събличал, бях събличала, бях събличало, бяхме събличали, беше събличал, беше събличала, беше събличало, бяхте събличали, беше събличал, беше събличала, беше събличало, бяха събличали, ще събличам, ще съблич

съблюда`ваш, несв.; Какво. Строго се придържам към нещо; спазвам. Трябва да се съблюдават правилата за уличното движение.
Синоними: пазя, спазвам, следвам, съобразявам се, изпълнявам точно, вървя в крак, придържам се, държа сметка, внимавам, изпълнявам, справям се, считам се, оставам верен на, държа на, придържам се към, оставам верен съблюдавам, съблюдаваме, съблюдаваш, съблюдавате, съблюдава, съблюдават, съблюдавах, съблюдавахме, съблюдава, съблюдавахте, съблюдава, съблюдаваха, съблюдавах, съблюдавахме, съблюдаваше, съблюдавахте, съблюдаваше, съблюдаваха, съблюдавал съм, съблюдавала съм, съблюдавало съм, съблюдавали сме, съблюдавал си, съблюдавала си, съблюдавало си, съблюдавали сте, съблюдавал е, съблюдавала е, съблюдавало е, съблюдавали са, бях съблюдавал, бях съблюдавала, бях съблюдавало, бяхме съблюдавали, беше съблюдавал, беше съблюдавала, беше съблюдавало, бяхте съблюдавали, б

съблюдаема, съблюдаемо, мн. съблюда`еми, прил. Който може да се съблюдава, да се спазва.

мн. съболезнова`ния, ср. Съчувствие при чужда скръб или страдание; състрадание.
* Моите съболезнования. — Етикетна формула, с която изказваме съчувствието си към човек след смъртта на негов роднина или близък.
Синоними: съжаление, съчувствие, състрадание, скръб съболезнование, съболезнованието, съболезнования, съболезнованията

съболезнователна, съболезнователно, мн. съболезнова`телни, прил. С който се изказва съболезнование. Съболезнователна телеграма. съболезнователен, съболезнователния, съболезнователният, съболезнователна, съболезнователната, съболезнователно, съболезнователното, съболезнователни, съболезнователните

мн. събори, (два) събора, м.
1. Лица, свикани да обсъдят важен въпрос. Църковен събор.
2. Местен празник на селище, манастир и др. Фолклорен събор. Отивам на събор в близкото село.
прил. съборен, съборна, съборно, мн. съборни.
* Съборна черква. — Катедрала.
Синоними: събрание, сбирка, конгрес, празник, празненство събор, събора, съборът, събори, съборите, събора

вж. събо`р съборен, съборения, събореният, съборена, съборената, съборено, събореното, съборени, съборените

събориш, мин. св. съборих, мин. прич. събо`рил, св. — вж. събарям. съборя, съборим, събориш, съборите, събори, съборят, съборих, съборихме, събори, съборихте, събори, събориха, съборех, съборехме, събореше, съборехте, събореше, събореха, съборил съм, съборила съм, съборило съм, съборили сме, съборил си, съборила си, съборило си, съборили сте, съборил е, съборила е, съборило е, съборили са, бях съборил, бях съборила, бях съборило, бяхме съборили, беше съборил, беше съборила, беше съборило, бяхте съборили, беше съборил, беше съборила, беше съборило, бяха съборили, ще съборя, ще съборим, ще събориш, ще съборите, ще събори, ще съборят, ще

мн. съботи, ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя.<br />прил. съботен, съботна, съботна, мн. съ`ботни.
* Велика събота. — Събота преди Великден. събота, съботата, съботи, съботите

вж. съ`бота съботен, съботния, съботният, съботна, съботната, съботно, съботното, съботни, съботните

мн. съботници, м. Диал. Човек, роден в събота, който според народните поверия вижда вампири и може да се бори с тях. <br /><br />----<br /><br />мн. съботници, (два) съ`ботника, м. Истор. При комунистическото управление — ден, в който хората се задължават да извършват безплатна работа. Съботник за почистване на града. съботник, съботника, съботникът, съботници, съботниците, съботника

нареч.
с качества на съботник

мн. съботя`ни, м. Последовател на религиозна секта, която смята за празничен ден събота вместо неделя. съботянин, съботянина, съботянинът, съботяни, съботяните, съботяни, съботянино

мн. съботя`нки, ж. Жена съботянин. съботянка, съботянката, съботянки, съботянките

мн. събра`ния, ср.
1. Организирана среща на хора за обсъждане на някакъв въпрос или с други цели. Отчетно-изборно събрание.
2. Участниците в такава среща. Събранието избра нов председател.
3. Название на някои изборни учреждения. Народно събрание. Учредително събрание.
4. Съвкупност от нещо събрано, обикновено художествени произведения. Пълно събрание на съчиненията.
Синоними: заседание, сеанс, присъствие, общество, митинг, парламент, народно събрание, камара, обсъждане, разискване събрание, събранието, събрания, събранията

мн. събра`тя, м. Човек, който споделя идеите, интересите, начина на живот на друг човек.
Синоними: другар, компаньон, колега, съученик, съучастник събрат, събрата, събратът, събратя, събратята, събратя, събрате

събуваш, несв. и събуя, св.
1. Какво. Свалям чорапи, панталони, гащи и др. Събух бързо мокрите обувки.
2. Кого. Свалям обувки, чорапи, панталони и др. от някого. Събуй детето.
събувам се/събуя се. — Сам себе си събувам.
Синоними: събличам, свалям, смъквам, оголвам, разголвам, изувам, изсулвам събувам, събуваме, събуваш, събувате, събува, събуват, събувах, събувахме, събува, събувахте, събува, събуваха, събувах, събувахме, събуваше, събувахте, събуваше, събуваха, събувал съм, събувала съм, събувало съм, събували сме, събувал си, събувала си, събувало си, събували сте, събувал е, събувала е, събувало е, събували са, бях събувал, бях събувала, бях събувало, бяхме събували, беше събувал, беше събувала, беше събувало, бяхте събували, беше събувал, беше събувала, беше събувало, бяха събували, ще събувам, ще събуваме, ще събуваш, ще събувате, ще събува, ще събува

събудиш, мин. св. събудих, мин. прич. събу`дил, св. — вж. събуждам. събудя, събудим, събудиш, събудите, събуди, събудят, събудих, събудихме, събуди, събудихте, събуди, събудиха, събудех, събудехме, събудеше, събудехте, събудеше, събудеха, събудил съм, събудила съм, събудило съм, събудили сме, събудил си, събудила си, събудило си, събудили сте, събудил е, събудила е, събудило е, събудили са, бях събудил, бях събудила, бях събудило, бяхме събудили, беше събудил, беше събудила, беше събудило, бяхте събудили, беше събудил, беше събудила, беше събудило, бяха събудили, ще събудя, ще събудим, ще събудиш, ще събудите, ще събуди, ще събудят, ще

събуждаш, несв. и събудя, св.
1. Кого, какво. Прекратявам съня; разбуждам. Събуди я някакъв странен шум.
2. Какво. Предизвиквам, пораждам. Това събуди любопитството му.
3. Какво. Възстановявам нещо старо, възраждам. Заспали чувства в мен недей събужда.
Синоними: разбуждам, пробуждам, вдигам от сън, разсънвам, съвземам, свестявам, опомням, стряскам, пораждам, предизвиквам, създавам, будя, възбуждам, вдигам от легло, възвишавам събуждам, събуждаме, събуждаш, събуждате, събужда, събуждат, събуждах, събуждахме, събужда, събуждахте, събужда, събуждаха, събуждах, събуждахме, събуждаше, събуждахте, събуждаше, събуждаха, събуждал съм, събуждала съм, събуждало съм, събуждали сме, събуждал си, събуждала си, събуждало си, събуждали сте, събуждал е, събуждала е, събуждало е, събуждали са, бях събуждал, бях събуждала, бях събуждало, бяхме събуждали, беше събуждал, беше събуждала, беше събуждало, бяхте събуждали, беше събуждал, беше събуждала, беше събуждало, бяха събуждали, ще събуждам, ще събужд

събуеш, мин. св. събух, мин. прич. събу`л, св. — вж. събувам. събуя, събуем, събуеш, събуете, събуе, събуят, събух, събухме, събу, събухте, събу, събуха, събуех, събуехме, събуеше, събуехте, събуеше, събуеха, събул съм, събула съм, събуло съм, събули сме, събул си, събула си, събуло си, събули сте, събул е, събула е, събуло е, събули са, бях събул, бях събула, бях събуло, бяхме събули, беше събул, беше събула, беше събуло, бяхте събули, беше събул, беше събула, беше събуло, бяха събули, ще събуя, ще събуем, ще събуеш, ще събуете, ще събуе, ще събуят, ще съм събул, ще съм събула, ще съм събуло, ще сме събули, ще си събул, ще си събула, ще си с

съвестта`, само ед., ж. Чувство за отговорност пред останалите за постъпките и делата; съзнание. Нечиста съвест. Угризения на съвестта.
* Гризе ме съвестта. — Измъчвам се заради нещо, което съм извършил.
* По съвест. — Безпристрастно, откровено.
Синоними: съзнание, разум, свяст, скрупули, честност, почтеност, добросъвестност, морал, справедливост, добродетел, угризение, разкайване, съжаление, душа, сърце, чувства, мисли съвест, съвестта, съвести, съвестите

съвестна, съвестно, мн. съвестни, прил.<br />1. Който постъпва по съвест; честен, справедлив, почтен. <em>Съвестен ученик.</em><br />2. Който е извършен старателно, съзнателно. <em>Съвестна работа.</em><br />нареч. съвестно. •Съвестно ми е. Изпитвам угризения, измъчвам се заради някакво дело.
Синоними: добросъвестен, съзнателен, справедлив, добродетелен, морален, честен, почтен, безпристрастен, точен, старателен, грижлив, трудолюбив съвестен, съвестния, съвестният, съвестна, съвестната, съвестно, съвестното, съвестни, съвестните

вж. съ`вестен

мн. съвети, (два) съвета, м.
1. Наставление, указание как да се постъпи. Полезни съвети. 2. Название на колективни органи за управление. Академически съвет. Министерски съвет. Управителен съвет.
3. Сграда, в която заседава такъв орган.
4. Съвещание, обсъждане. Свиквам съвет.
5. Участниците в такова съвещание. Съветът реши как да постъпят.
Синоними: наставление, поука, поучение, урок, напътствие, указание, препоръка, ум, акъл, допитване, консултация, заседание, конференция, съвещание, подбудителство, подстрекателство, идея, предложение, внушение, известие, съобщение, съвещателно тяло, комисия, комитет, сведение, намек, подмятане съвет, съвета, съветът, съвети, съветите, съвета

съве`тваш, несв.; Кого. Давам съвет. Всички го съветваха да не бърза.
съветвам се. — Искам съвет от някого, допитвам се. Винаги се съветвам с майка си.
Синоними: поучавам, наставлявам, уча, давам съвет, давам акъл, давам ум, назидавам, напътвам, напътствувам, направлявам, препоръчвам, съобщавам предварително, уведомявам, предизвестявам, увещавам, убеждавам съветвам, съветваме, съветваш, съветвате, съветва, съветват, съветвах, съветвахме, съветва, съветвахте, съветва, съветваха, съветвах, съветвахме, съветваше, съветвахте, съветваше, съветваха, съветвал съм, съветвала съм, съветвало съм, съветвали сме, съветвал си, съветвала си, съветвало си, съветвали сте, съветвал е, съветвала е, съветвало е, съветвали са, бях съветвал, бях съветвала, бях съветвало, бяхме съветвали, беше съветвал, беше съветвала, беше съветвало, бяхте съветвали, беше съветвал, беше съветвала, беше съветвало, бяха съветвали, ще съветвам, ще съветв

мн. съве`тници, м.
1. Човек, който дава съвети. Баща ми е най-добрият ми съветник. Омразата е лош съветник.
2. Длъжностно или изборно лице, което дава съвети по въпроси от неговата компетенция. Юридически съветник. Общински съветник.
Синоними: вдъхновител, напътственик, душеприказчик, помощник, експерт съветник, съветника, съветникът, съветници, съветниците, съветници, съветнико

мн. съве`тници, ж. Жена съветник. съветница, съветницата, съветници, съветниците

мн. съве`тнички, ж. Съветница. съветничка, съветничката, съветнички, съветничките

съветска, съветско, мн. съве`тски, прил. Истор. Който се отнася до СССР. Съветска армия. Съветски съюз. съветски, съветския, съветският, съветска, съветската, съветско, съветското, съветски, съветските

мн. съвеща`ния, ср. Съвместно обсъждане на някакъв въпрос; заседание. След кратко съвещание решиха да продължат работата си.
Синоними: консултация, допитване, мнение, заседание, конференция, съвет, обсъждане, разискване, предложение съвещание, съвещанието, съвещания, съвещанията

съвещателна, съвещателно, мн. съвеща`телни, прил.
1. Който се отнася до правото за изказване на мнение в съвещание. Съвещателен глас. Съвещателен орган.
2. Който е предназначен за съвещание. Съвещателна зала.
Синоними: консултативен, съветнически съвещателен, съвещателния, съвещателният, съвещателна, съвещателната, съвещателно, съвещателното, съвещателни, съвещателните

мн. съви`пускници, м. Човек, който е от същия випуск с друг. съвипускник, съвипускника, съвипускникът, съвипускници, съвипускниците, съвипускници, съвипускнико

мн. съви`пускнички, ж. Жена съвипускник. съвипускничка, съвипускничката, съвипускнички, съвипускничките

съвкупна, съвкупно, мн. съвкупни, прил. Който е резултат на обща дейност; сборен, съвместен. <em>Съвкупен продукт.</em><br />нареч. съвкупно. съвкупен, съвкупния, съвкупният, съвкупна, съвкупната, съвкупно, съвкупното, съвкупни, съвкупните

мн. съвкупле`ния, ср. Полов акт. съвкупление, съвкуплението, съвкупления, съвкупленията

вж. съвку`пен
Синоними: заедно, наедно, наведнъж, вкупом, купом, съвместно, ведно, изцяло

съвместна, съвместно, мн. съвместни, прил. Който се извършва заедно с други; общ. <em>Съвместна работа. Съвместен живот.</em><br />нареч. съвместно.
Синоними: общ, взаимен, всеобщ, с общи усилия, солидарен, задружен, дружен, обединен, съединен, единен съвместен, съвместния, съвместният, съвместна, съвместната, съвместно, съвместното, съвместни, съвместните

съвместима, съвместимо, мн. съвместими, прил. Който може да се извършва или да съществува заедно с други.<br />същ. съвместимост, съвместимостта`, ж. Съвместимост на характерите.
Синоними: съгласуем, съчетаем, съответствуващ, съобразен, подходящ, отговарящ, съвпадащ съвместим, съвместимия, съвместимият, съвместима, съвместимата, съвместимо, съвместимото, съвместими, съвместимите

вж. съвмести`м
Синоними: съгласуемост, съответствие, съвпадане съвместимост, съвместимостта, съвместимости, съвместимостите

съвместителят, съвместителя, мн. съвмести`тели, м. Разг. Лице, което работи по съвместителство. съвместител, съвместителя, съвместителят, съвместители, съвместителите, съвместители, съвместителю

мн. съвмести`телки, ж. Жена съвместител. съвместителка, съвместителката, съвместителки, съвместителките

ср., само ед. Едновременно заемане на две и повече щатни работни места, от които едното е основно. Работя по съвместителство в два университета. съвместителство, съвместителството, съвместителства, съвместителствата

вж. съвме`стен
Синоними: съвкупно, заедно, наедно, наведнъж, вкупом, купом, ведно, изцяло

съвпадаш, несв. и съвпадна, св.
1. Извършвам се в едно и също време с друго събитие. Датата на сватбата съвпадна с рождения ми ден.
2. Оказвам се тъждествен, еднакъв, еднороден. Предварителната хипотеза съвпадна с резултатите от наблюденията.
3. При налагане един върху друг покривам точно. Центровете на окръжностите трябва да съвпаднат. Стрелката съвпадаше с второто деление от скалата.
Синоними: съгласувам се, прилягам, схождам, подхождам, съответствувам, уйдисвам, идвам точно, покривам се, случвам се, срещам се, сбъдвам се съвпадам, съвпадаме, съвпадаш, съвпадате, съвпада, съвпадат, съвпадах, съвпадахме, съвпада, съвпадахте, съвпада, съвпадаха, съвпадах, съвпадахме, съвпадаше, съвпадахте, съвпадаше, съвпадаха, съвпадал съм, съвпадала съм, съвпадало съм, съвпадали сме, съвпадал си, съвпадала си, съвпадало си, съвпадали сте, съвпадал е, съвпадала е, съвпадало е, съвпадали са, бях съвпадал, бях съвпадала, бях съвпадало, бяхме съвпадали, беше съвпадал, беше съвпадала, беше съвпадало, бяхте съвпадали, беше съвпадал, беше съвпадала, беше съвпадало, бяха съвпадали, ще съвпадам, ще съвпад

м., само ед. Съвпадение.

мн. съвпаде`ния, ср.
1. Събитие, явление, което се извършва едновременно с друго. След толкова много съвпадения се замислих за живота си.
2. Еднаквост, тъждественост. Съвпадение на имената.
Синоними: случай, случка, случайност, шанс, момент, стечение, стечение на обстоятелства, съвпадане, едновременност, съгласуване, съответствие, евентуалност съвпадение, съвпадението, съвпадения, съвпаденията

съвпаднеш, мин. св. съвпаднах, мин. прич. съвпа`днал, св. — вж. съвпадам. съвпадна, съвпаднем, съвпаднеш, съвпаднете, съвпадне, съвпаднат, съвпаднах, съвпаднахме, съвпадна, съвпаднахте, съвпадна, съвпаднаха, съвпаднех, съвпаднехме, съвпаднеше, съвпаднехте, съвпаднеше, съвпаднеха, съвпаднал съм, съвпаднала съм, съвпаднало съм, съвпаднали сме, съвпаднал си, съвпаднала си, съвпаднало си, съвпаднали сте, съвпаднал е, съвпаднала е, съвпаднало е, съвпаднали са, бях съвпаднал, бях съвпаднала, бях съвпаднало, бяхме съвпаднали, беше съвпаднал, беше съвпаднала, беше съвпаднало, бяхте съвпаднали, беше съвпаднал, беше съвпаднала, беше съвпад

съвременна, съвременно, мн. съвременни, прил.<br />1. Който се отнася към сегашното време; сегашен. <em>Съвременно кино. Съвременен български език.</em><br />2. Който е от една и съща епоха, от едно и също време с друг. <em>Повечето съвременни на Вазов писатели се учат от него.</em><br />3. Който е съобразен с идеите и разбиранията на епохата си, не изостава от времето си; модерен. <em>Съвременни технологии. Съвременен човек.</em><br />нареч. съвременно. Разсъждава съвременно.
Синоними: сегашен, актуален, днешен, нов, настоящ, насъщ, модерен, в крак с времето, напредничав, свободомислещ, модернистичен, неотдавнашен, скорошен, последен, моден съвременен, съвременния, съвременният, съвременна, съвременната, съвременно, съвременното, съвременни, съвременните

мн. съвре`менници, м. Човек, който живее в едно и също време с други хора или събития. Моите съвременници. Той е съвременник на първите полети към Луната. съвременник, съвременника, съвременникът, съвременници, съвременниците, съвременници, съвременнико

мн. съвре`менници, ж. Съвременничка. съвременница, съвременницата, съвременници, съвременниците

мн. съвре`меннички, ж. Жена съвременник. съвременничка, съвременничката, съвременнички, съвременничките, съвременничке

вж. съвре`менен

съвременността`, само ед., ж. Всичко, което става сега; сегашният живот.
Синоними: съвремие, актуалност съвременност, съвременността, съвременности, съвременностите

нареч.
1. До крайна степен; напълно, съвършено. Облякох съвсем нова рокля. Съвсем забравих.
2. С отрицание — никак, ни най-малко. Съвсем не е страшно.
* Съвсем не! — Отрицателен отговор при запитване според военния устав; не.
Синоними: напълно, изцяло, всецяло, основно, из корен, съвършено, досущ, подробно, детайлно, буквално, дословно, докрай, еднакво, дибидюс, като цяло, изключително, навсякъде, открай докрай, окончателно, крайно, цялостно, пряко, точно, веднага, незабавно, ей сега

съвършена, съвършено, мн. съвършени, прил.<br />1. Който притежава само положителни качества; върховен, превъзходен. <em>Съвършена красота.</em><br />2. Който се проявява в крайна степен; пълен. <em>Съвършено копие на родителите си. Съвършен глупак.</em><br />нареч. съвършено.
същ. съвършеност, съвършеността, ж. Съвършеност на формите.
Синоними: идеален, безпогрешен, образцов, примерен, непостижим, божествен, удивителен, чуден, перфекциониран, перфектен, истински, ненадминат, недостижим, недосегаем, единствен, рядък, превъзходен, безупречен, безукоризнен, отличен, безукорен, възхитителен, завършен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен, цял, пълен, безусловен, абсолютен, точен, изпълнен, напълнен, цялостен, категоричен, безрезервен, същ, същински, непокътнат, здрав съвършен, съвършения, съвършеният, съвършена, съвършената, съвършено, съвършеното, съвършени, съвършените

вж. съвърше`н
Синоними: съвсем, напълно, изцяло, всецяло, основно, из корен, досущ, подробно, детайлно, буквално, дословно, докрай, еднакво, дибидюс, абсолютно, безусловно, неограничено, във всяко отношение, извънредно, крайно, пълно, цялостно, окончателно

вж. съвърше`н съвършеност, съвършеността, съвършености, съвършеностите

ср., само ед.
1. Висша степен в проявата на някакви качества. Изпълнението и` се доближава до съвършенството.
2. Идеал. Стремя се към съвършенство.
* До съвършенство. — Във висша степен, превъзходно. Владее английски до съвършенство.
Синоними: пълнота, идеал, образец, мечта, блян, непостижимото съвършенство, съвършенството, съвършенства, съвършенствата

съгласна, съгласно, мн. съгласни, прил.<br />1. Който се съгласява. <em>Съгласна съм да ти помогна.</em><br />2. При който има съгласие; задружен. <em>Съгласен живот.</em> <br /><br />----<br /><br />съгласна, съгласно, мн. съгласни, прил. За звуковете на речта — който съдържа шум, получен в резултат на учленителната дейност. Сонорни съгласни звукове. Звучни и беззвучни съгласни звукове.
Синоними: склонен, готов, разположен, благоразположен, благосклонен, наклонен, единодушен, солидарен съгласен, съгласния, съгласният, съгласна, съгласната, съгласно, съгласното, съгласни, съгласните

мн. съгла`сия, ср.
1. Утвърдителен отговор. Искам съгласието ти. Мълчанието е знак за съгласие.
2. Споразумение, единомислие, обща гледна точка. Двете страни стигнаха до съгласие. По взаимно съгласие.
3. Приятелски отношения, разбирателство. В семейството им няма съгласие.
* В съгласие с. — Според, в съответствие с.
Синоними: единодушие, единомислие, солидарност, разбирателство, хармония, споразумение, спогодба, одобрение, благосклонност, разположение, позволение, разрешение, договор, контракт, пакт, съглашение, единение, дружба, одобряване, санкция, декрет, уговорка, споделяне, съгласуване, съгласуваност, съответствие, сходство съгласие, съгласието, съгласия, съгласията

мн. съгла`сни, ж. Съгласен звук. съгласна, съгласната, съгласни, съгласните

предлог. Съгласно с, в съответствие с, според. Действай съгласно указанията.
* Съгласно с. — предлог. Според. Действай съгласно с указанията.
Синоними: според, съобразно с, спроти, в съгласие с, съответно, по силата на

съгласуваш, несв.<br />1. <em>Какво, с кого.</em> Вземам решение за нещо, като стигам до единомислие при обсъждането му с друго лице. <em>Съгласувам пътуването си с началника.</em><br />2. <em>Какво</em>, с Какво. Привеждам в съответствие; координирам. <em>Съгласувам движенията си с ритъма.</em><br />3. Спец. В граматиката — поставям зависимата дума във формите и значенията, които притежава главната. <em>Съгласувам сказуемото с подлога.</em><br />същ. съгласуване, мн. съгласу`вания, ср.
Синоними: координирам, свързвам, съчетавам, комбинирам, нагласявам, нагаждам, натъкмявам, пригаждам, притъкмявам, хармонирам съгласувам, съгласуваме, съгласуваш, съгласувате, съгласува, съгласуват, съгласувах, съгласувахме, съгласува, съгласувахте, съгласува, съгласуваха, съгласувах, съгласувахме, съгласуваше, съгласувахте, съгласуваше, съгласуваха, съгласувал съм, съгласувала съм, съгласувало съм, съгласували сме, съгласувал си, съгласувала си, съгласувало си, съгласували сте, съгласувал е, съгласувала е, съгласувало е, съгласували са, бях съгласувал, бях съгласувала, бях съгласувало, бяхме съгласували, беше съгласувал, беше съгласувала, беше съгласувало, бяхте съгласували, б

вж. съгласу`вам
Синоними: координация, координиране, съгласуваност, съответствие, сходство, съгласие съгласуване, съгласуването, съгласувания, съгласуванията

нареч. В съгласие, като предварително сме уеднаквили позицията си. Действаме съгласувано.
Синоними: в съгласие с, в съчетание с, заедно

съглашателят, съглашателя, мн. съглашатели, м. Пренебр. Лице, което води политика на компромиси с противника, склонно е безпринципно да се съгласява с него.<br />прил. съглашателски, съглашателска, съглашателско, мн. съглаша`телски. съглашател, съглашателя, съглашателят, съглашатели, съглашателите, съглашатели, съглашателю

вж. съглаша`тел съглашателски, съглашателския, съглашателският, съглашателска, съглашателската, съглашателско, съглашателското, съглашателски, съглашателските

ср., само ед. Политика, водена от съглашател. Склонен към съглашателство.
Синоними: опортюнизъм, компромис съглашателство, съглашателството, съглашателства, съглашателствата

мн. съглаше`ния, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашение. • Съглашението. ист. Единството от Франция, Англия, Италия и др. държави като една от воюващите страни през Първата световна война.
Синоними: споразумение, уговорка, условие, спогодба, контракт, трактат, договор, съгласие, пакт съглашение, съглашението, съглашения, съглашенията

съгле`даш, св. — вж. съглеждам. съгледам, съгледаме, съгледаш, съгледате, съгледа, съгледат, съгледах, съгледахме, съгледа, съгледахте, съгледа, съгледаха, съгледах, съгледахме, съгледаше, съгледахте, съгледаше, съгледаха, съгледал съм, съгледала съм, съгледало съм, съгледали сме, съгледал си, съгледала си, съгледало си, съгледали сте, съгледал е, съгледала е, съгледало е, съгледали са, бях съгледал, бях съгледала, бях съгледало, бяхме съгледали, беше съгледал, беше съгледала, беше съгледало, бяхте съгледали, беше съгледал, беше съгледала, беше съгледало, бяха съгледали, ще съгледам, ще съглед

мн. съгледва`чи, м. Човек, който има задача тайно да наблюдава или да проучва нещо; шпионин. Той изпрати напред съгледвачи, за да проверят за засади по пътя. съгледвач, съгледвача, съгледвачът, съгледвачи, съгледвачите, съгледвача

съглеждаш, несв. и съгледам, св.; Кого, какво. Виждам отдалече или случайно; забелязвам. В края на улицата тя съгледа тъмна сянка, която се плъзна безшумно покрай стената.
Синоними: зървам, съзирам, забелязвам, виждам, откривам, набива ми се в очите съглеждам, съглеждаме, съглеждаш, съглеждате, съглежда, съглеждат, съглеждах, съглеждахме, съглежда, съглеждахте, съглежда, съглеждаха, съглеждах, съглеждахме, съглеждаше, съглеждахте, съглеждаше, съглеждаха, съглеждал съм, съглеждала съм, съглеждало съм, съглеждали сме, съглеждал си, съглеждала си, съглеждало си, съглеждали сте, съглеждал е, съглеждала е, съглеждало е, съглеждали са, бях съглеждал, бях съглеждала, бях съглеждало, бяхме съглеждали, беше съглеждал, беше съглеждала, беше съглеждало, бяхте съглеждали, беше съглеждал, беше съглеждала, беше съгл

съградиш, мин. св. съградих, мин. прич. съгради`л, св. — вж. съграждам. съградя, съградим, съградиш, съградите, съгради, съградят, съградих, съградихме, съгради, съградихте, съгради, съградиха, съградях, съградяхме, съградеше, съградяхте, съградеше, съградяха, съградил съм, съградила съм, съградило съм, съградили сме, съградил си, съградила си, съградило си, съградили сте, съградил е, съградила е, съградило е, съградили са, бях съградил, бях съградила, бях съградило, бяхме съградили, беше съградил, беше съградила, беше съградило, бяхте съградили, беше съградил, беше съградила, беше съградило, бяха съградили, ще съградя, ще съградим,

съграждаш, несв. и съградя, св.; Какво. Изграждам, издигам, построявам. Той съгради с много труд нова къща.
Синоними: градя, изграждам, строя, зидам, съзиждам, издигам, построявам, творя, сътворявам, създавам, организирам, устройвам съграждам, съграждаме, съграждаш, съграждате, съгражда, съграждат, съграждах, съграждахме, съгражда, съграждахте, съгражда, съграждаха, съграждах, съграждахме, съграждаше, съграждахте, съграждаше, съграждаха, съграждал съм, съграждала съм, съграждало съм, съграждали сме, съграждал си, съграждала си, съграждало си, съграждали сте, съграждал е, съграждала е, съграждало е, съграждали са, бях съграждал, бях съграждала, бях съграждало, бяхме съграждали, беше съграждал, беше съграждала, беше съграждало, бяхте съграждали, беше съграждал, беше съграждала, беше съгр

мн. съгра`ждани, м. Жител на същия град. съгражданин, съгражданина, съгражданинът, съграждани, съгражданите, съграждани, съгражданино

мн. съгра`жданки, ж. Жена съгражданин. съгражданка, съгражданката, съгражданки, съгражданките, съгражданко

съгрешиш, мин. св. съгреших, мин. прич. съгрешил, св. — вж. съгрешавам. съгреша, съгрешим, съгрешиш, съгрешите, съгреши, съгрешат, съгреших, съгрешихме, съгреши, съгрешихте, съгреши, съгрешиха, съгрешах, съгрешахме, съгрешеше, съгрешахте, съгрешеше, съгрешаха, съгрешил съм, съгрешила съм, съгрешило съм, съгрешили сме, съгрешил си, съгрешила си, съгрешило си, съгрешили сте, съгрешил е, съгрешила е, съгрешило е, съгрешили са, бях съгрешил, бях съгрешила, бях съгрешило, бяхме съгрешили, беше съгрешил, беше съгрешила, беше съгрешило, бяхте съгрешили, беше съгрешил, беше съгрешила, беше съгрешило, бяха съгрешили, ще съгреша, ще съгрешим, съдружа се съдружиш се, мин. св. съдружих се, мин. прич. съдружил се, св. — вж. съдружавам се. съдружа, съдружим, съдружиш, съдружите, съдружи, съдружат, съдружих, съдружихме, съдружи, съдружихте, съдружи, съдружиха, съдружах, съдружахме, съдружеше, съдружахте, съдружеше, съдружаха, съдружил съм, съдружила съм, съдружило съм, съдружили сме, съдружил си, съдружила си, съдружило си, съдружили сте, съдружил е, съдружила е, съдружило е, съдружили са, бях съдружил, бях съдружила, бях съдружило, бяхме съдружили, беше съдружил, беше съдружила, беше съдружило, бяхте съдружили, беше съдружил, беше съдружила, беше съдружило, бяха съдружили, ще съдружа, ще съдружим,

съгрешаваш, несв. и съгреша, св. Сгрешавам пред Бог, извършвам грях. съгрешавам, съгрешаваме, съгрешаваш, съгрешавате, съгрешава, съгрешават, съгрешавах, съгрешавахме, съгрешава, съгрешавахте, съгрешава, съгрешаваха, съгрешавах, съгрешавахме, съгрешаваше, съгрешавахте, съгрешаваше, съгрешаваха, съгрешавал съм, съгрешавала съм, съгрешавало съм, съгрешавали сме, съгрешавал си, съгрешавала си, съгрешавало си, съгрешавали сте, съгрешавал е, съгрешавала е, съгрешавало е, съгрешавали са, бях съгрешавал, бях съгрешавала, бях съгрешавало, бяхме съгрешавали, беше съгрешавал, беше съгрешавала, беше съгрешавало, бяхте съгрешавали, б

съдът, съда, мн. съди`лища, м.
1. Само ед. Държавна институция, която разглежда граждански и наказателни дела съгласно законите на съответната страна. Върховен съд.
2. Сградата, в която заседава такава институция.
3. Само ед. Съдиите, целият състав, който работи по едно дело. Съдът иде! Съдът реши.
4. Само ед. Разглеждане и разрешаване на дела. Убит без съд и присъда.
* Давам под съд. — Подавам жалба в съда срещу някого, като искам съдебно разрешаване на възникналия спор.
* Страшният съд. — Според Библията — отсъждане на делата на живите и мъртвите след второ пришествие.
Синоними: съдилище, трибунал, съдебна палата, съдебна зала, арбитражен съд съд, съда, съдът, съдилища, съдилищата, съда

съдът, съда, мн. съдове, (два) съда, м.
1. Прибор, в който се поставят течности, храна и др. Домакински съдове за храна.
2. Прибор, вместилище за течности, газове и др. Керамичен съд. Скачени съдове.
3. Тръбовидни органи у човека и животните, по които се движат течности. Кръвоносни съдове.
4. Плаващо транспортно средство за хора и товари. Морски съдове. Плавателен съд.
Синоними: съдина, чиния, паница, блюдо, резервоар, кутия, сандък, контейнер съд, съда, съдът, съдове, съдовете, съда

мн. съдби`, ж.
1. Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. Както е решила съдбата. Съдбата ни срещна отново.
2. Участ, жизнен път. Не знам нищо за съдбата на съучениците си.
3. История на съществуването; битие. Тази книга има интересна съдба.
4. Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване. Тази проява определи съдбата ми.

* Ирония на съдбата. — Непредвидено стечение на обстоятелствата.
* Удар на съдбата. — Нещастие.
Синоними: участ, предопределение, фаталност, фортуна, неизбежност, орис, орисница, орисия, провидение, щастие, звезда, жребий, бъдеще, бъдника, съдбини, жребие, риск, случайност, късмет, предопределеност съдба, съдбата, съдби, съдбите

само мн. Предстояще, бъдеще, съдба. Народни съдбини.
Синоними: (същ.) бъдеще, бъднини, участ, съдба

съдбовна, съдбовно, мн. съдбовни, прил. Съдбоносен. <em>Съдбовно решение.</em><br />нареч. съдбовно.
Синоними: съдбоносен, неизбежен, фатален, неминуем, предопределен, решителен, критичен, рискован, опасен, гибелен, паметен, забележителен, пагубен съдбовен, съдбовния, съдбовният, съдбовна, съдбовната, съдбовно, съдбовното, съдбовни, съдбовните

вж. съдбо`вен

съдбоносна, съдбоносно, мн. съдбоносни, прил. От който зависи по-нататъшното, бъдещето, съдбата. <em>Съдбоносна среща.</em><br />нареч. съдбоносно.
Синоними: съдбовен, неизбежен, фатален, неминуем, предопределен, решителен, критичен, рискован, опасен, гибелен, пагубен, важен съдбоносен, съдбоносния, съдбоносният, съдбоносна, съдбоносната, съдбоносно, съдбоносното, съдбоносни, съдбоносните

вж. съдбоно`сен

съдебна, съдебно, мн. съде`бни, прил. Който е свързан със съд и с разрешаване на дела. Съдебен процес. Съдебна зала.
* Съдебен заседател. — Избирано лице, което участва при разглеждане на дела в съд.
* Съдебна медицина. — Дял от медицината, изучаващ случаите, свързани с насилие. съдебен, съдебния, съдебният, съдебна, съдебната, съдебно, съдебното, съдебни, съдебните

съде`йстваш, несв.; На кого. Оказвам съдействие. Той ми съдейства да получа тази работа. съдействам, съдействаме, съдействаш, съдействате, съдейства, съдействат, съдействах, съдействахме, съдейства, съдействахте, съдейства, съдействаха, съдействах, съдействахме, съдействаше, съдействахте, съдействаше, съдействаха, съдействал съм, съдействала съм, съдействало съм, съдействали сме, съдействал си, съдействала си, съдействало си, съдействали сте, съдействал е, съдействала е, съдействало е, съдействали са, бях съдействал, бях съдействала, бях съдействало, бяхме съдействали, беше съдействал, беше съдействала, беше съдействало, бяхте съдействали, б

мн. съде`йствия, ср. Подкрепа, помощ, поддръжка; сътрудничество. Полицията разчита на съдействие от страна на гражданите.
Синоними: сътрудничество, подкрепа, поддръжка, помощ, подпомагане, съучастие, благосклонно съгласие, благоволение, разрешение, посредничество, придвижване напред, спомагане, поддържане, поощряване, насърчаване, поощрение, средство, начин, способ съдействие, съдействието, съдействия, съдействията

съде`йствуваш, несв. Съдействам.
Синоними: помагам, подпомагам, способствувам, благоприятствувам, оказвам помощ, оказвам съдействие, участвувам, сътруднича, уйдисвам на ума, спомагам, поддържам, подсилвам, подкрепям, улеснявам, допринасям, подбуждам, подстрекавам, насърчавам, поощрявам, облекчавам съдействувам, съдействуваме, съдействуваш, съдействувате, съдействува, съдействуват, съдействувах, съдействувахме, съдействува, съдействувахте, съдействува, съдействуваха, съдействувах, съдействувахме, съдействуваше, съдействувахте, съдействуваше, съдействуваха, съдействувал съм, съдействувала съм, съдействувало съм, съдействували сме, съдействувал си, съдействувала си, съдействувало си, съдействували сте, съдействувал е, съдействувала е, съдействувало е, съдействували са, бях съдействувал, бях съдействувала, бях съдействувало, бяхме съдействували

съдереш, мин. св. съдрах, мин. прич. съдра`л, св. — вж. съдирам. съдера, съдерем, съдереш, съдерете, съдере, съдерат, съдрах, съдрахме, съдра, съдрахте, съдра, съдраха, съдерях, съдеряхме, съдереше, съдеряхте, съдереше, съдеряха, съдрал съм, съдрала съм, съдрало съм, съдрали сме, съдрал си, съдрала си, съдрало си, съдрали сте, съдрал е, съдрала е, съдрало е, съдрали са, бях съдрал, бях съдрала, бях съдрало, бяхме съдрали, беше съдрал, беше съдрала, беше съдрало, бяхте съдрали, беше съдрал, беше съдрала, беше съдрало, бяха съдрали, ще съдера, ще съдерем, ще съдереш, ще съдерете, ще съдере, ще съдерат, ще съм съдрал, ще съм съдрала, ще съ

вж. съдия` съдийски, съдийския, съдийският, съдийска, съдийската, съдийско, съдийското, съдийски, съдийските

съди`йстваш, несв. В спорта — съблюдавам спазването на правилата на играта; изпълнявам функцията си на съдия (в 3 знач.). съдийствам, съдийстваме, съдийстваш, съдийствате, съдийства, съдийстват, съдийствах, съдийствахме, съдийства, съдийствахте, съдийства, съдийстваха, съдийствах, съдийствахме, съдийстваше, съдийствахте, съдийстваше, съдийстваха, съдийствал съм, съдийствала съм, съдийствало съм, съдийствали сме, съдийствал си, съдийствала си, съдийствало си, съдийствали сте, съдийствал е, съдийствала е, съдийствало е, съдийствали са, бях съдийствал, бях съдийствала, бях съдийствало, бяхме съдийствали, беше съдийствал, беше съдийствала, беше съдийствало, бяхте съдийствали, б

ср., само ед.
1. Занятие, професия на съдия.
2. Съвкупност от всички съдии. съдийство, съдийството, съдийства, съдийствата

съдийствуваш, несв. Съдийствам. съдружавам се съдружаваш се, несв. и съдружа` се, св; с кого. Правя съдружие.

мн. съди`лища, ср. Съд (тип 26, във 2 знач.).
Синоними: съд, трибунал, съдебна палата, съдебна зала, арбитражен съд съдилище, съдилището, съдилища, съдилищата

съдимостта`, само ед., ж.
* Свидетелство за съдимост. — Спец. Документ, който удостоверява, че някой не е осъждан или не е под съдебно следствие. съдимост, съдимостта, съдимости, съдимостите

мн. съдини, ж. <em>Разг.</em> Домакински съд за храна.<br />същ. умал. съдинка, мн. съди`нки, ж. съдина, съдината, съдини, съдините

вж. съди`на съдинка, съдинката, съдинки, съдинките

съдираш, несв. и съдера, св.; Какво.
1. С дране разделям на части; скъсвам. Съдрах тетрадката си. Съдрах роклята си.
2. Разг. Прокъсвам от продължително носене.
съдирам се/съдера се. — Разделям се на части с дране, скъсвам се. Обувките ми се съдраха от носене.
* Съдирам/съдера от бой (някого). — Разг. Бия жестоко, безмилостно.
* Съдирам се/съдера се от рев/плач. — Разг. Плача много дълго, до захласване.
Синоними: дера, раздирам, късам, скъсвам, накъсвам, цепя, разцепвам, изпокъсвам, изпосъдирам, изпораздирам, разкъсвам, откъсвам, одирам, разпарям съдирам, съдираме, съдираш, съдирате, съдира, съдират, съдирах, съдирахме, съдира, съдирахте, съдира, съдираха, съдирах, съдирахме, съдираше, съдирахте, съдираше, съдираха, съдирал съм, съдирала съм, съдирало съм, съдирали сме, съдирал си, съдирала си, съдирало си, съдирали сте, съдирал е, съдирала е, съдирало е, съдирали са, бях съдирал, бях съдирала, бях съдирало, бяхме съдирали, беше съдирал, беше съдирала, беше съдирало, бяхте съдирали, беше съдирал, беше съдирала, беше съдирало, бяха съдирали, ще съдирам, ще съдираме, ще съдираш, ще съдирате, ще съдира, ще съдира

мн. съдии, м.<br />1. Длъжностно лице с юридическо образование, което разрешава съдебни дела.<br />2. Човек, който изказва мнението си, като преценява, съди. <em>Съдия на самия себе си.</em><br />3. В спорта — лице, което следи за спазване правилата на играта и отчита резултата. <em>Футболен съдия.</em><br />прил. съдийски, съдийска, съдийско, мн. съди`йски (в 1 и 3 знач.). Съдийска бригада. Съдийска свирка.
Синоними: магистрат, съдник, арбитър съдия, съдията, съдията, съдии, съдиите, съдии, съдийо

мн. съ`дници, м. Лице, което преценява, съди нещо. Мой съдник. съдник, съдника, съдникът, съдници, съдниците, съдници, съднико

мн. съдоклади, (два) съдоклада, м. Допълнителен доклад на друго лице по въпросите от основния доклад. съдоклад, съдоклада, съдокладът, съдоклади, съдокладите, съдоклада

мн. съдокла`дчици, м. Лице, което изнася съдоклад. съдокладчик, съдокладчика, съдокладчикът, съдокладчици, съдокладчиците, съдокладчици, съдокладчико

ср., само ед. Разрешаване на съдебни дела по установения ред. съдопроизводство, съдопроизводството, съдопроизводства, съдопроизводствата

съдрана, съдрано, мн. съдра`ни, прил. Скъсан.
Синоними: одран, продран, скъсан, дрипав, парцалив, окъсан, накъсан, разкъсан, опърпан съдран, съдрания, съдраният, съдрана, съдраната, съдрано, съдраното, съдрани, съдраните

мн. съдру`жия, ср. Групировка на лица с търговски, индустриални и др. цели.
Синоними: съдружничество, дружество, съучастие, съюз, ортаклък, корпорация, сдружение, братство съдружие, съдружието, съдружия, съдружията

мн. съдружници, м. Участник в сдружение или в съдружие.<br />прил. съдружнически, съдружническа, съдружническо, мн. съдру`жнически.
Синоними: съучастник, помагач, ортак, другар, колега, сътрудник съдружник, съдружника, съдружникът, съдружници, съдружниците, съдружници, съдружнико

вж. съдру`жник съдружнически, съдружническия, съдружническият, съдружническа, съдружническата, съдружническо, съдружническото, съдружнически, съдружническите

съдъ`ржаш, несв. Имам, побирам, включвам в себе си. Лекарството не съдържа спирт.
Синоними: вмествам, помествам, смествам, включвам, обгръщам, обхващам, събирам, побирам, включвам в себе си, съставен съм, състоя се, имам, притежавам, схващам, обемам, състоя се от съдържам, съдържаме, съдържаш, съдържате, съдържа, съдържат, съдържах, съдържахме, съдържа, съдържахте, съдържа, съдържаха, съдържах, съдържахме, съдържаше, съдържахте, съдържаше, съдържаха, съдържал съм, съдържала съм, съдържало съм, съдържали сме, съдържал си, съдържала си, съдържало си, съдържали сте, съдържал е, съдържала е, съдържало е, съдържали са, бях съдържал, бях съдържала, бях съдържало, бяхме съдържали, беше съдържал, беше съдържала, беше съдържало, бяхте съдържали, беше съдържал, беше съдържала, беше съдържало, бяха съдържали, ще съдържам, ще съдърж

мн. съдържа`ния, ср.
1. Само ед. Това, което се съдържа в нещо. Изсипа съдържанието на чантата си на леглото.
2. Тема, основна линия на изложение. Книгата е с интересно съдържание.
3. Същност на нещо, смисъл. Форма и съдържание.
4. Списък на съставните части или на поместените творби в книга. Съдържанието е в края на книгата.
5. Количество, вещество, което се намира в нещо. Шипките са с високо съдържание на витамин С.
Синоними: вместимост, обхват, размер, големина, количество, съдържимо, съдържимост, пълнеж, материя, обем, смисъл, разум, същност, същина, ядка, зародиш, основа, предмет, храна за мисълта, повод за размишление, тема, въпрос съдържание, съдържанието, съдържания, съдържанията

съдържателят, съдържателя, мн. съдържа`тели, м. Лице, което притежава хотел, ресторант и др.; собственик.
Синоними: собственик, притежател, господар, стопанин съдържател, съдържателя, съдържателят, съдържатели, съдържателите, съдържатели, съдържателю

съдържателна, съдържателно, мн. съдържателни, прил. Който има богато съдържание; съществен, смислен. <em>Съдържателен</em> <em>разказ.</em><br />нареч. съдържателно.
същ. съдържателност, съдържателността, ж.
Синоними: пълен, цялостен, изчерпателен, обстоен, подробен, богат, смислен, умен, разумен, мъдър, многозначителен, съществен съдържателен, съдържателния, съдържателният, съдържателна, съдържателната, съдържателно, съдържателното, съдържателни, съдържателните

мн. съдържа`телки, ж. Жена съдържател. съдържателка, съдържателката, съдържателки, съдържателките

вж. съдържа`телен

вж. съдържа`телен
Синоними: богатство, пълнота, плодовитост съдържателност, съдържателността, съдържателности, съдържателностите

съдържима, съдържимо, мн. съдържими, прил. Който се съдържа в нещо.<br />същ. съдържимост, съдържимостта`, ж. съдържим, съдържимия, съдържимият, съдържима, съдържимата, съдържимо, съдържимото, съдържими, съдържимите

вж. съдържи`м
Синоними: съдържание, вместимост, обхват, размер, големина, количество, съдържимо, пълнеж, материя, обем, смисъл, разум, същност, същина, ядка, зародиш, основа съдържимост, съдържимостта, съдържимости, съдържимостите

съдиш, мин. св. съдих и съдих, мин. прич. съдил и съди`л, несв.
1. Кого. Разглеждам дело според законите. Ще го съдят за изнасилване.
2. Кого. Водя съдебен процес срещу някого. Ще го съдя за обида.
3. За какво/за кого. Създавам си мнение по някакъв въпрос. Съдя за способностите му по това, което видях.
4. Кого, какво. Преценявам, обвинявам. Победителите не ги съдят. Ще ме съдят следващите поколения.
съдя се. — Водя съдебно дело с някого. Ще се съдят за наследството.
Синоними: осъждам, присъждам, издавам присъда, давам под съд, заключавам, вадя заключение, правя извод, решавам, обсъждам, преценявам, обмислям, разсъждава, съобразявам, тълкувам, поучавам, съветвам, наставлявам, давам акъл, давам съвет, ценя, оценявам, отсъждам, произнасям се съдя, съдим, съдиш, съдите, съди, съдят, съдих, съдихме, съди, съдихте, съди, съдиха, съдех, съдехме, съдеше, съдехте, съдеше, съдеха, съдил съм, съдила съм, съдило съм, съдили сме, съдил си, съдила си, съдило си, съдили сте, съдил е, съдила е, съдило е, съдили са, бях съдил, бях съдила, бях съдило, бяхме съдили, беше съдил, беше съдила, беше съдило, бяхте съдили, беше съдил, беше съдила, беше съдило, бяха съдили, ще съдя, ще съдим, ще съдиш, ще съдите, ще съди, ще съдят, ще съм съдил, ще съм съдила, ще съм съдило, ще сме съдили, ще си съдил, ще си съдила, ще си съдило, ще сте съдили

мн. съедине`ния, ср.
1. Само ед. Събиране в едно, обединяване. Съединението прави силата.
2. Спец. В химията — вещество, в което са свързани атоми на химически елементи с химически връзки.
3. Спец. Обединение от самостоятелни войскови части.
* Късо съединение. — Спец. Допиране на два електропровода, без да са във верига с електрически уред.
Синоними: допир, контакт, връзка, мост, окачване, спойка, заварка, сплав, композиция, комбинация, състав, става, място на съединяване, звено, брънка, свръзка, свързване, конюгация, сливане на клетки, монтиране, сглобка, муфа съединение, съединението, съединения, съединенията

съединителят, съединителя, мн. съединители, (два) съединителя, м.
1. Спец. Механизъм в автомобил за пускането му в движение, който предава движението от двигателя към ходовата част; амбреаж.
2. Педал в автомобил, с който се задейства този механизъм.
Синоними: зъбец, клема, муфа съединител, съединителя, съединителят, съединители, съединителите, съединителя

съединителна, съединително, мн. съедини`телни, прил. Който служи за съединяване, за свързване. Съединителна тъкан.
* Съединителен съюз. — Спец. В граматиката — съюз, който свързва две единици като равноправни.
* Съединителна гласна. — Гласен звук, който свързва двете основи в някои сложни думи. Съединителна гласна в синеок е гласната “е”.
Синоними: обединителен, свързочен съединителен, съединителния, съединителният, съединителна, съединителната, съединително, съединителното, съединителни, съединителните

съединиш, мин. св. съединих, мин. прич. съедини`л, св. — вж. съединявам. съединя, съединим, съединиш, съедините, съедини, съединят, съединих, съединихме, съедини, съединихте, съедини, съединиха, съединях, съединяхме, съединеше, съединяхте, съединеше, съединяха, съединил съм, съединила съм, съединило съм, съединили сме, съединил си, съединила си, съединило си, съединили сте, съединил е, съединила е, съединило е, съединили са, бях съединил, бях съединила, бях съединило, бяхме съединили, беше съединил, беше съединила, беше съединило, бяхте съединили, беше съединил, беше съединила, беше съединило, бяха съединили, ще съединя, ще съединим,

съединяваш, несв. и съединя, св.
1. Кого, какво. Съставям от няколко части; обединявам,сливам. Съединяват ни общите интереси.
2. Какво. Свързвам по някакъв начин, установявам връзка. Съединих двата края на проводника. Съединявам две точки.
3. Какво. Служа за връзка между няколко обекта. Мостът съединява двата бряга на реката.
съединявам се/съединя се. — Обединявам се, свързвам се.
Синоними: свързвам, сближавам, приближавам, долепям, прилепям, слепвам, залепвам, сливам, събирам, окачвам, присъединявам, обединявам, сплотявам, сцеплявам, групирам, прибавям, притурям, причислявам, включвам, смесвам, разбърквам, комбинирам, намествам, натъкмявам, натаманявам, свързвам по две, съчетавам, чифтосвам, съешавам, женя, оженвам, сглобявам, прикрепям, наставям, сраствам, споявам, втвърдявам, сраствам се, завързвам съединявам, съединяваме, съединяваш, съединявате, съединява, съединяват, съединявах, съединявахме, съединява, съединявахте, съединява, съединяваха, съединявах, съединявахме, съединяваше, съединявахте, съединяваше, съединяваха, съединявал съм, съединявала съм, съединявало съм, съединявали сме, съединявал си, съединявала си, съединявало си, съединявали сте, съединявал е, съединявала е, съединявало е, съединявали са, бях съединявал, бях съединявала, бях съединявало, бяхме съединявали, беше съединявал, беше съединявала, беше съединявало, бяхте съединявали, б

съестна, съестно, мн. съе`стни, прил.
* Съестни продукти. — Остар. Хранителни продукти. съестен, съестния, съестният, съестна, съестната, съестно, съестното, съестни, съестните

съешиш, мин. св. съеших, мин. прич. съеши`л, св. — вж. съешавам. съеша, съешим, съешиш, съешите, съеши, съешат, съеших, съешихме, съеши, съешихте, съеши, съешиха, съешах, съешахме, съешеше, съешахте, съешеше, съешаха, съешил съм, съешила съм, съешило съм, съешили сме, съешил си, съешила си, съешило си, съешили сте, съешил е, съешила е, съешило е, съешили са, бях съешил, бях съешила, бях съешило, бяхме съешили, беше съешил, беше съешила, беше съешило, бяхте съешили, беше съешил, беше съешила, беше съешило, бяха съешили, ще съеша, ще съешим, ще съешиш, ще съешите, ще съеши, ще съешат, ще съм съешил, ще съм съешила, ще съм съешило, ще сме съе

съешаваш, несв. и съеша, св.; Какво. Събирам мъжко и женско животно, за да се оплодят.
съешавам се/съеша се. — За животно — събирам се с животно от другия пол за оплождане.
Синоними: свързвам по две, съединявам, съчетавам, комбинирам, чифтосвам, женя, оженвам съешавам, съешаваме, съешаваш, съешавате, съешава, съешават, съешавах, съешавахме, съешава, съешавахте, съешава, съешаваха, съешавах, съешавахме, съешаваше, съешавахте, съешаваше, съешаваха, съешавал съм, съешавала съм, съешавало съм, съешавали сме, съешавал си, съешавала си, съешавало си, съешавали сте, съешавал е, съешавала е, съешавало е, съешавали са, бях съешавал, бях съешавала, бях съешавало, бяхме съешавали, беше съешавал, беше съешавала, беше съешавало, бяхте съешавали, беше съешавал, беше съешавала, беше съешавало, бяха съешавали, ще съешавам, ще съешав

мн. съжаления, ср.<br />1. Чувство на жал, на състрадание към някого. <em>Изпитвам съжаление към него. Видът</em> <em>и будеше съжаление у всички.
2. Чувство на скръб, огорчение, жалост поради някакво събитие. Със съжаление се раздели с чантата, която беше скъп спомен от баща и`.
* За съжаление. — За жалост; жалко, че е така. За голямо съжаление той не дойде.
Синоними: скръб, жал, тъга, жалост, мъка, страдание, прискърбие, състрадание, съчувствие, снизхождение, милост, умиление, покаяние, разкайване, болка съжаление, съжалението, съжаления, съжаленията

съжалителна, съжалително, мн. съжалителни, прил. Който изразява съжаление. <em>Съжалителна усмивка.</em><br />нареч. съжалително. Погледна съжалително.
Синоними: състрадателен, снизходителен, милостив съжалителен, съжалителния, съжалителният, съжалителна, съжалителната, съжалително, съжалителното, съжалителни, съжалителните

вж. съжали`телен

съжалиш, мин. св. съжалих, мин. прич. съжали`л, св. — вж. съжалявам. съжаля, съжалим, съжалиш, съжалите, съжали, съжалят, съжалих, съжалихме, съжали, съжалихте, съжали, съжалиха, съжалях, съжаляхме, съжалеше, съжаляхте, съжалеше, съжаляха, съжалил съм, съжалила съм, съжалило съм, съжалили сме, съжалил си, съжалила си, съжалило си, съжалили сте, съжалил е, съжалила е, съжалило е, съжалили са, бях съжалил, бях съжалила, бях съжалило, бяхме съжалили, беше съжалил, беше съжалила, беше съжалило, бяхте съжалили, беше съжалил, беше съжалила, беше съжалило, бяха съжалили, ще съжаля, ще съжалим, ще съжалиш, ще съжалите, ще съжали, ще съжалят, ще

съжаляваш, несв. и съжаля, св.; кого/какво, За какво. Изпитвам съжаление. Съжалявам за пропуснатите възможности.
Синоними: жаля, мъчно ми е, скърбя, окайвам, разкайвам се, пожалвам, смилявам се, омилостивявам се, щадя, пощадявам, съчувствувам съжалявам, съжаляваме, съжаляваш, съжалявате, съжалява, съжаляват, съжалявах, съжалявахме, съжалява, съжалявахте, съжалява, съжаляваха, съжалявах, съжалявахме, съжаляваше, съжалявахте, съжаляваше, съжаляваха, съжалявал съм, съжалявала съм, съжалявало съм, съжалявали сме, съжалявал си, съжалявала си, съжалявало си, съжалявали сте, съжалявал е, съжалявала е, съжалявало е, съжалявали са, бях съжалявал, бях съжалявала, бях съжалявало, бяхме съжалявали, беше съжалявал, беше съжалявала, беше съжалявало, бяхте съжалявали, беше съжалявал, беше съжалявала, беше съжа

мн. съжде`ния, ср.
1. Спец. Във философията — мисловен акт, при който се утвърждава нещо, което може да бъде истинно или неистинно.
2. Мисъл, разсъждение.
Синоними: мисъл, умозаключение, съображение, мнение, разсъждение, довод, резон, аргумент, становище, мотив съждение, съждението, съждения, съжденията

съживиш, мин. св. съживих, мин. прич. съживи`л, св. — вж. съживявам. съживя, съживим, съживиш, съживите, съживи, съживят, съживих, съживихме, съживи, съживихте, съживи, съживиха, съживях, съживяхме, съживеше, съживяхте, съживеше, съживяха, съживил съм, съживила съм, съживило съм, съживили сме, съживил си, съживила си, съживило си, съживили сте, съживил е, съживила е, съживило е, съживили са, бях съживил, бях съживила, бях съживило, бяхме съживили, беше съживил, беше съживила, беше съживило, бяхте съживили, беше съживил, беше съживила, беше съживило, бяха съживили, ще съживя, ще съживим, ще съживиш, ще съживите, ще съживи, ще съживят, ще

съживяваш, несв. и съживя, св.
1. Кого. Възвръщам към живот; възкресявам. Шаманът с дълги заклинания го съживи.
2. Прен. Какво. Възобновявам, оживявам. През пролетта стопените снегове съживиха растителността.
3. Кого. Ободрявам, освежавам. Разговорът ни я съживи.
съживявам се/съживя се. 1. — Връщам се към живота, възкръсвам. Не вярвах, че това птиче може да се съживи.
2. Ставам по-бодър, оживявам се. След танците се съживих.
3. Ставам по-шумен, изпълвам се с движение. Търговията в района се съживява.
Синоними: оживявам, вдъхвам живот, свестявам, възраждам, обновявам, възкресявам, възбуждам, стимулирам, възвръщам, възстановявам, повдигам, ободрявам, развеселявам, вдъхвам енергия, въодушевявам, разведрявам съживявам, съживяваме, съживяваш, съживявате, съживява, съживяват, съживявах, съживявахме, съживява, съживявахте, съживява, съживяваха, съживявах, съживявахме, съживяваше, съживявахте, съживяваше, съживяваха, съживявал съм, съживявала съм, съживявало съм, съживявали сме, съживявал си, съживявала си, съживявало си, съживявали сте, съживявал е, съживявала е, съживявало е, съживявали са, бях съживявал, бях съживявала, бях съживявало, бяхме съживявали, беше съживявал, беше съживявала, беше съживявало, бяхте съживявали, беше съживявал, беше съживявала, беше съжи

съжителят, съжителя, мн. съжи`тели, м. Човек, който живее на едно и също място с друг.
Синоними: съквартирант, другар, компаньон съжител, съжителя, съжителят, съжители, съжителите, съжители, съжителю

мн. съжи`телки, ж. Жена съжител. съжителка, съжителката, съжителки, съжителките

съжи`телстваш, несв.
1. С кого. Живея заедно, на едно място с някого. Съжителствам с едно момче от моя град.
2. Проявявам се, съществувам, намирам се заедно с други. съжителствам, съжителстваме, съжителстваш, съжителствате, съжителства, съжителстват, съжителствах, съжителствахме, съжителства, съжителствахте, съжителства, съжителстваха, съжителствах, съжителствахме, съжителстваше, съжителствахте, съжителстваше, съжителстваха, съжителствал съм, съжителствала съм, съжителствало съм, съжителствали сме, съжителствал си, съжителствала си, съжителствало си, съжителствали сте, съжителствал е, съжителствала е, съжителствало е, съжителствали са, бях съжителствал, бях съжителствала, бях съжителствало, бяхме съжителствали

ср., само ед. Съвместно живеене с друг/други. Странно съжителство между куче и котка.
Синоними: съвместен живот, общежитие, общуване, другаруване съжителство, съжителството, съжителства, съжителствата

съжи`телствуваш, несв. Съжителствам. съжителствувам, съжителствуваме, съжителствуваш, съжителствувате, съжителствува, съжителствуват, съжителствувах, съжителствувахме, съжителствува, съжителствувахте, съжителствува, съжителствуваха, съжителствувах, съжителствувахме, съжителствуваше, съжителствувахте, съжителствуваше, съжителствуваха, съжителствувал съм, съжителствувала съм, съжителствувало съм, съжителствували сме, съжителствувал си, съжителствувала си, съжителствувало си, съжителствували сте, съжителствувал е, съжителствувала е, съжителствувало е, съжителствували са, бях съжите

мн. съзакля`тия, ср. Заговор.
Синоними: заговор, комплот, конспирация, атентат, покушение, нападение, сплетня, машинация, интрига, коварство съзаклятие, съзаклятието, съзаклятия, съзаклятията

мн. съзакля`тници, м. Участник в съзаклятие; заговорник.
Синоними: заговорник, конспиратор, атентатор, нападател съзаклятник, съзаклятника, съзаклятникът, съзаклятници, съзаклятниците, съзаклятници, съзаклятнико

съзаклятничиш, мин. св. съзаклятничих, мин. прич. съзакля`тничил, несв. Правя съзаклятие; заговорнича. съзаклятнича, съзаклятничим, съзаклятничиш, съзаклятничите, съзаклятничи, съзаклятничат, съзаклятничих, съзаклятничихме, съзаклятничи, съзаклятничихте, съзаклятничи, съзаклятничиха, съзаклятничех, съзаклятничехме, съзаклятничеше, съзаклятничехте, съзаклятничеше, съзаклятничеха, съзаклятничил съм, съзаклятничила съм, съзаклятничило съм, съзаклятничили сме, съзаклятничил си, съзаклятничила си, съзаклятничило си, съзаклятничили сте, съзаклятничил е, съзаклятничила е, съзаклятничило е, съзаклятничили са, бях съзаклятничил, бях съзаклятничила, бях съ

мн. съзве`здия, ср.
1. Отделна група звезди, които образуват фигура. Зодиакално съзвездие.
2. Прен. Група от видни, знаменити, талантливи хора. Съзвездие от велики имена. съзвездие, съзвездието, съзвездия, съзвездията

съзвучна, съзвучно, мн. съзвучни, прил. Който образува съзвучие; хармоничен.<br />нареч. съзвучно.
същ. съзвучност, съзвучността, ж.
Синоними: хармоничен, мелодичен, звучен, хармонически, съгласуван, равномерен, последователен съзвучен, съзвучния, съзвучният, съзвучна, съзвучната, съзвучно, съзвучното, съзвучни, съзвучните

мн. съзву`чия, ср.
1. Съчетание от няколко едновременно звучащи тона с различна височина.
2. Еднакъв край на стихове; рима.
3. Само ед. Хармония, съответствие. Нежната музика беше в съзвучие с чувствата ми.
Синоними: съзвучност, благозвучие, хармония, консонанс, асонанс, мелодия, хармонично съчетание, напевност съзвучие, съзвучието, съзвучия, съзвучията

вж. съзву`чен

вж. съзву`чен
Синоними: съзвучие, благозвучие, хармония, консонанс, асонанс съзвучност, съзвучността, съзвучности, съзвучностите

създаваш, несв. и създам, св.
1. Кого, какво. Сътворявам, изработвам нещо, което по-рано не е съществувало. Бог създаде жената от реброто на Адам.
2. Какво. Организирам, устройвам, уреждам, основавам. Ентусиасти създадоха първата театрална група.
3. Какво. Произвеждам, правя, изработвам. През краткия си живот създава чудесни картини.
4. Какво. Причинявам, предизвиквам. Създавам излишни затруднения.
* Създадени са един за друг. — Напълно си подхождат като семейна двойка.
Синоними: образувам, основавам, учредявам, изграждам, творя, сътворявам, правя, изработвам, произвеждам, причинявам, докарвам, предизвиквам, будя, развивам, пораждам, повличам, съчинявам, композирам, донасям, измислям, изнамирам, изобретявам, планирам, изпипвам, разработвам, доразвивам, усложнявам, формирам, почвам, предприемам, пускам в ход, лансирам, правя да преуспее, издигам, прославям, построявам, фабрикувам, написвам, съставям, размножавам се, плодя се, раждам, умножавам се, установявам, въвеждам, организирам създавам, създаваме, създаваш, създавате, създава, създават, създавах, създавахме, създава, създавахте, създава, създаваха, създавах, създавахме, създаваше, създавахте, създаваше, създаваха, създавал съм, създавала съм, създавало съм, създавали сме, създавал си, създавала си, създавало си, създавали сте, създавал е, създавала е, създавало е, създавали са, бях създавал, бях създавала, бях създавало, бяхме създавали, беше създавал, беше създавала, беше създавало, бяхте създавали, беше създавал, беше създавала, беше създавало, бяха създавали, ще създавам, ще създав

създадеш, мин. св. създадох, мин. прич. създа`л, св. — вж. създавам. създам, създадем, създадеш, създадете, създаде, създадат, създадох, създадохме, създаде, създадохте, създаде, създадоха, създадях, създадяхме, създадеше, създадяхте, създадеше, създадяха, създал съм, създала съм, създало съм, създали сме, създал си, създала си, създало си, създали сте, създал е, създала е, създало е, създали са, бях създал, бях създала, бях създало, бяхме създали, беше създал, беше създала, беше създало, бяхте създали, беше създал, беше създала, беше създало, бяха създали, ще създам, ще създадем, ще създадеш, ще създадете, ще създаде, ще създадат, ще с

мн. създа`ния, ср.
1. Нещо, което е създадено; творение, плод, произведение. Скулпторът се радваше на създанието си.
2. Прен. Човек или природен обект; същество. Сестра му е прелестно създание.
Синоними: същество, твар, живот, живина, живо същество, рожба, произведение, творение, продукт, изделие, изработка, плод, производство, резултат, работа, човек създание, създанието, създания, създанията

създателят, създателя, мн. създа`тели, м.
1. Човек, който е създал нещо; творец. Създател на теория.
2. Бог. В песните си славеха своя Създател.
Синоними: автор, съчинител, творец, основател, основоположник, учредител, родоначалник, производител, изобретател, извършител, виновник, причинител създател, създателя, създателят, създатели, създателите, създатели, създателю

мн. създа`телки, ж. Жена създател (в 1 знач.). създателка, създателката, създателки, създателките

съзерца`ваш, несв.; Кого, какво. Гледам продължително, замечтано; наблюдавам. Съзерцавам чудесната гледка към морето.
Синоними: наблюдавам, гледам, разглеждам, преглеждам, наглеждам, бдя, надзиравам, оглеждам, взирам се, вторачвам се, изучавам, следя, дебна, бленувам, мечтая, унасям се, мечтателствам съзерцавам, съзерцаваме, съзерцаваш, съзерцавате, съзерцава, съзерцават, съзерцавах, съзерцавахме, съзерцава, съзерцавахте, съзерцава, съзерцаваха, съзерцавах, съзерцавахме, съзерцаваше, съзерцавахте, съзерцаваше, съзерцаваха, съзерцавал съм, съзерцавала съм, съзерцавало съм, съзерцавали сме, съзерцавал си, съзерцавала си, съзерцавало си, съзерцавали сте, съзерцавал е, съзерцавала е, съзерцавало е, съзерцавали са, бях съзерцавал, бях съзерцавала, бях съзерцавало, бяхме съзерцавали, беше съзерцавал, беше съзерцавала, беше съзерцавало, бяхте съзерцавали, б

мн. съзерца`ния, ср. Мечтателно наблюдение, мечтателно състояние.
Синоними: съзерцаване, наблюдение, бдение, разглеждане, внимание, взиране, вторачване, преглед, изучаване, мечтание, умозрение съзерцание, съзерцанието, съзерцания, съзерцанията

съзерцателна, съзерцателно, мн. съзерцателни, прил.<br />1. Който е склонен към съзерцание. <em>Съзерцателна натура.</em><br />2. Който е изпълнен със съзерцание. <em>Съзерцателен поглед.</em><br />нареч. съзерцателно.
същ. съзерцателност, съзерцателността, ж.
Синоними: наблюдателен, внимателен, бдителен, съсредоточен, осторожен, буден, зорък, предпазлив, съобразителен, мечтателен, унесен съзерцателен, съзерцателния, съзерцателният, съзерцателна, съзерцателната, съзерцателно, съзерцателното, съзерцателни, съзерцателните

вж. съзерца`телен

вж. съзерца`телен
Синоними: замечтаност, мечтателност, унес, унесеност съзерцателност, съзерцателността, съзерцателности, съзерцателностите

съзидателна, съзидателно, мн. съзидателни, прил. Който създава нещо; творчески, градивен. <em>Съзидателен труд.</em><br />нареч. съзидателно.
Синоними: градивен, конструктивен, творчески съзидателен, съзидателния, съзидателният, съзидателна, съзидателната, съзидателно, съзидателното, съзидателни, съзидателните

вж. съзида`телен

съзираш, несв. и съзра, св.
1. Кого, какво. Виждам, забелязвам, съглеждам. Между хората съзрях сестра си.
2. Какво. Схващам, откривам, разбирам. Той съзря колко самотен беше в празната къща.
Синоними: зървам, виждам, съглеждам, проглеждам, забелязвам, откривам, вниквам, прозирам, разбирам, схващам, долавям, гледам, поглеждам, различавам, разпознавам съзирам, съзираме, съзираш, съзирате, съзира, съзират, съзирах, съзирахме, съзира, съзирахте, съзира, съзираха, съзирах, съзирахме, съзираше, съзирахте, съзираше, съзираха, съзирал съм, съзирала съм, съзирало съм, съзирали сме, съзирал си, съзирала си, съзирало си, съзирали сте, съзирал е, съзирала е, съзирало е, съзирали са, бях съзирал, бях съзирала, бях съзирало, бяхме съзирали, беше съзирал, беше съзирала, беше съзирало, бяхте съзирали, беше съзирал, беше съзирала, беше съзирало, бяха съзирали, ще съзирам, ще съзираме, ще съзираш, ще съзирате, ще съзира, ще съзира

съзнаваш, несв. и съзная, св.; Какво. Възприемам правилно, разбирам, преценявам, оценявам. Съзнавам недостатъците и грешките си.
Синоними: осъзнавам, разбирам, схващам, проумявам, прониквам се от съзнанието, прозирам, разумявам, виждам ясно, давам си сметка, имам ясна представа, усещам, вниквам, чувствувам, забелязвам съзнавам, съзнаваме, съзнаваш, съзнавате, съзнава, съзнават, съзнавах, съзнавахме, съзнава, съзнавахте, съзнава, съзнаваха, съзнавах, съзнавахме, съзнаваше, съзнавахте, съзнаваше, съзнаваха, съзнавал съм, съзнавала съм, съзнавало съм, съзнавали сме, съзнавал си, съзнавала си, съзнавало си, съзнавали сте, съзнавал е, съзнавала е, съзнавало е, съзнавали са, бях съзнавал, бях съзнавала, бях съзнавало, бяхме съзнавали, беше съзнавал, беше съзнавала, беше съзнавало, бяхте съзнавали, беше съзнавал, беше съзнавала, беше съзнавало, бяха съзнавали, ще съзнавам, ще съзнав

мн. съзна`ния, ср.
1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността.
2. Способност на човека да разсъждава; мисъл, чувство. В съзнанието му се мяркаха картини от пътуването.
3. Състояние на човека, при което той е способен да мисли, чувства, усеща. Идвам в съзнание. Губя съзнание.
Синоними: ум, разум, мисъл, усещане, усет, чувство, чувствуване, съзнателност, осъзнаване, свяст, съвест, разбиране, схващане, разсъдливост, разсъдък, умисъл, дух, манталитет, мисловност, съзнаване съзнание, съзнанието, съзнания, съзнанията

съзнателна, съзнателно, мн. съзнателни, прил.<br />1. Който има съзнание; съвестен. <em>Съзнателен работник.</em><br />2. Който се върши със съзнание; преднамерен. <em>Съзнателна помощ.</em><br />нареч. съзнателно. Съзнателно те попитах за това.
същ. съзнателност, съзнателността, ж.
Синоними: умишлен, нарочен, предумишлен, преднамерен, осъзнат, желан, искан, смислен, умен, разумен, разсъдлив, здравомислещ, свестен, честен, почтен, съвестен, добросъвестен, обмислен, волев, премерен, чувствителен, усещащ, съзнаващ съзнателен, съзнателния, съзнателният, съзнателна, съзнателната, съзнателно, съзнателното, съзнателни, съзнателните

вж. съзна`телен
Синоними: умишлено, преднамерено, нарочно, желано, искано, с пълно съзнание, със съзнание, не току-така, с цел

вж. съзна`телен
Синоними: съзнание, ум, разум, мисъл, усещане, усет, чувство, чувствуване, осъзнаване, свяст, съвест, разбиране, схващане, разсъдливост, разсъдък, умисъл съзнателност, съзнателността, съзнателности, съзнателностите

съзнаеш, мин. св. съзнах, мин. прич. съзна`л, св. — вж. съзнавам. съзная, съзнаем, съзнаеш, съзнаете, съзнае, съзнаят, съзнах, съзнахме, съзна, съзнахте, съзна, съзнаха, съзнаех, съзнаехме, съзнаеше, съзнаехте, съзнаеше, съзнаеха, съзнал съм, съзнала съм, съзнало съм, съзнали сме, съзнал си, съзнала си, съзнало си, съзнали сте, съзнал е, съзнала е, съзнало е, съзнали са, бях съзнал, бях съзнала, бях съзнало, бяхме съзнали, беше съзнал, беше съзнала, беше съзнало, бяхте съзнали, беше съзнал, беше съзнала, беше съзнало, бяха съзнали, ще съзная, ще съзнаем, ще съзнаеш, ще съзнаете, ще съзнае, ще съзнаят, ще съм съзнал, ще съм съзнала, ще съ

съзреш, мин. св. съзрях, мин. прич. съзря`л, св. — вж. съзирам. съзра, съзрем, съзреш, съзрете, съзре, съзрат, съзрях, съзряхме, съзря, съзряхте, съзря, съзряха, съзрях, съзряхме, съзреше, съзряхте, съзреше, съзряха, съзрял съм, съзряла съм, съзряло съм, съзрели сме, съзрял си, съзряла си, съзряло си, съзрели сте, съзрял е, съзряла е, съзряло е, съзрели са, бях съзрял, бях съзряла, бях съзряло, бяхме съзрели, беше съзрял, беше съзряла, беше съзряло, бяхте съзрели, беше съзрял, беше съзряла, беше съзряло, бяха съзрели, ще съзра, ще съзрем, ще съзреш, ще съзрете, ще съзре, ще съзрат, ще съм съзрял, ще съм съзряла, ще съм съзряло, ще сме съз

съзрееш, мин. св. съзрях, мин. прич. съзря`л, св. — вж. съзрявам. съзрея, съзреем, съзрееш, съзреете, съзрее, съзреят, съзрях, съзряхме, съзря, съзряхте, съзря, съзряха, съзреех, съзреехме, съзрееше, съзреехте, съзрееше, съзрееха, съзрял съм, съзряла съм, съзряло съм, съзрели сме, съзрял си, съзряла си, съзряло си, съзрели сте, съзрял е, съзряла е, съзряло е, съзрели са, бях съзрял, бях съзряла, бях съзряло, бяхме съзрели, беше съзрял, беше съзряла, беше съзряло, бяхте съзрели, беше съзрял, беше съзряла, беше съзряло, бяха съзрели, ще съзрея, ще съзреем, ще съзрееш, ще съзреете, ще съзрее, ще съзреят, ще съм съзрял, ще съм съзряла, ще съ

съзряваш, несв. и съзрея, св.
1. За плод — почти узрявам.
2. Прен. За мисъл, идея — появявам се, оформям се. Постепенно идеите му за новия строеж съзряха, станаха реални.
3. Прен. За човек — ставам зрял. Децата съзряват по-рано, отколкото очакваме. съзрявам, съзряваме, съзряваш, съзрявате, съзрява, съзряват, съзрявах, съзрявахме, съзрява, съзрявахте, съзрява, съзряваха, съзрявах, съзрявахме, съзряваше, съзрявахте, съзряваше, съзряваха, съзрявал съм, съзрявала съм, съзрявало съм, съзрявали сме, съзрявал си, съзрявала си, съзрявало си, съзрявали сте, съзрявал е, съзрявала е, съзрявало е, съзрявали са, бях съзрявал, бях съзрявала, бях съзрявало, бяхме съзрявали, беше съзрявал, беше съзрявала, беше съзрявало, бяхте съзрявали, беше съзрявал, беше съзрявала, беше съзрявало, бяха съзрявали, ще съзрявам, ще съзряв съмнявам се съмня`ваш се, несв. Изпитвам съмнение. Съмнявай се във всичко!
Синоними: усъмнявам се, подозирам, не ми вдъхва доверие, не ми се вярва, не ми е за вярване, не вярвам, имам съмнение, колебая се, не се решавам, двоумя се, страхувам се, не се доверявам, нямам доверие, боя се съмнявам, съмняваме, съмняваш, съмнявате, съмнява, съмняват, съмнявах, съмнявахме, съмнява, съмнявахте, съмнява, съмняваха, съмнявах, съмнявахме, съмняваше, съмнявахте, съмняваше, съмняваха, съмнявал съм, съмнявала съм, съмнявало съм, съмнявали сме, съмнявал си, съмнявала си, съмнявало си, съмнявали сте, съмнявал е, съмнявала е, съмнявало е, съмнявали са, бях съмнявал, бях съмнявала, бях съмнявало, бяхме съмнявали, беше съмнявал, беше съмнявала, беше съмнявало, бяхте съмнявали, беше съмнявал, беше съмнявала, беше съмнявало, бяха съмнявали, ще съмнявам, ще съмняв

мн. съзъ`бия, ср. Остар. Съвкупността от всички зъби в устната кухина.

съизмерима, съизмеримо, мн. съизмери`ми, прил. Който може да се измери, да се съпостави с друг. Съизмерими стойности. Съизмерими понятия.
Синоними: сравним, съпоставим, подобен, сходен, близък, приличен, равен, достоен, еднороден, хомогенен, еднакъв съизмерим, съизмеримия, съизмеримият, съизмерима, съизмеримата, съизмеримо, съизмеримото, съизмерими, съизмеримите

мн. съи`менници, м. Човек, който има същото име. Той е мой съименник — казва се също Божидар. съименник, съименника, съименникът, съименници, съименниците, съименници, съименнико

мн. съи`менници, ж. Жена съименник. съименница, съименницата, съименници, съименниците

съкът, съка, мн. съкове, (два) съка, м. Диал. Твърда част от дърво или дървен материал, която е основа на клон; чеп, чвор.

мн. съкварта`лци, м. Човек, който живее в същия квартал. съкварталец, съкварталеца, съкварталецът, съкварталци, съкварталците, съкварталци, съкварталецо

мн. съквартира`нти, м. Човек, който живее в същата квартира. Моят съквартирант е много приятен човек. съквартирант, съквартиранта, съквартирантът, съквартиранти, съквартирантите, съквартиранти, съквартиранте

мн. съквартира`нтки, ж. Жена съквартирант. съквартирантка, съквартирантката, съквартирантки, съквартирантките

м., само ед. Разг. Мъка, притеснение, досада. Хваща ме съклетът от чакане.
Синоними: притеснение, подтиснатост, угнетение, угнетеност, мъка, скука, отегчение, тягост, досада, досадливост, тегота съклет, съклета, съклетът, съклети, съклетите, съклета

съкратиш, мин. св. съкратих, мин. прич. съкрати`л, св. — вж. съкращавам. съкратя, съкратим, съкратиш, съкратите, съкрати, съкратят, съкратих, съкратихме, съкрати, съкратихте, съкрати, съкратиха, съкратях, съкратяхме, съкратеше, съкратяхте, съкратеше, съкратяха, съкратил съм, съкратила съм, съкратило съм, съкратили сме, съкратил си, съкратила си, съкратило си, съкратили сте, съкратил е, съкратила е, съкратило е, съкратили са, бях съкратил, бях съкратила, бях съкратило, бяхме съкратили, беше съкратил, беше съкратила, беше съкратило, бяхте съкратили, беше съкратил, беше съкратила, беше съкратило, бяха съкратили, ще съкратя, ще съкратим,

съкращаваш, несв. и съкратя, св.
1. Какво. Правя по-кратък, по-къс; скъсявам. Съкращавам времето за подготовка. Съкратих част от речта си.
2. Какво. В математиката — деля числителя и знаменателя с едно и също число.
3. Изписвам думите, без да пиша всичките им букви. Не съкращавай, защото после няма да разбереш какво си писал.
4. Кого. Уволнявам от работа поради намаление на щата.
5. Какво. Намалявам количеството, броя, обема. Трябва да съкратим малко разходите си.
Синоними: намалявам, умалявам, смалявам, скъсявам, ограничавам, редуцирам, свеждам до, спадам, снишавам, прерязвам, икономисвам съкращавам, съкращаваме, съкращаваш, съкращавате, съкращава, съкращават, съкращавах, съкращавахме, съкращава, съкращавахте, съкращава, съкращаваха, съкращавах, съкращавахме, съкращаваше, съкращавахте, съкращаваше, съкращаваха, съкращавал съм, съкращавала съм, съкращавало съм, съкращавали сме, съкращавал си, съкращавала си, съкращавало си, съкращавали сте, съкращавал е, съкращавала е, съкращавало е, съкращавали са, бях съкращавал, бях съкращавала, бях съкращавало, бяхме съкращавали, беше съкращавал, беше съкращавала, беше съкращавало, бяхте съкращавали, б

мн. съкраще`ния, ср.
1. Намаляване на нещо.
2. Изпускане на част от текста на книга, статия и др. Статията препечатваме с незначителни съкращения.
3. По-кратка форма за записване на дума. Лексикални съкращения. Речник на съкращенията в българския език.
4. Уволнение от работа поради намаляване на щата. Ще има големи съкращения в завода.
Синоними: намаление, редукция, ограничение, резюме, сбито, уволнение, намаляване, отстъпка, понижаване, съкращаване, ограничаване, скъсяване, премахване, отстраняване, резюмиране съкращение, съкращението, съкращения, съкращенията

съкровена, съкровено, мн. съкровени, прил. Таен, свято пазен, дълбок, интимен. <em>Съкровена мечта.</em><br />нареч. съкровено.
Синоними: интимен, личен, сърдечен, душевен, задушевен, вътрешен, свиден, скрит, таен, потаен съкровен, съкровения, съкровеният, съкровена, съкровената, съкровено, съкровеното, съкровени, съкровените

вж. съкрове`н

мн. съкровища, ср.<br />1. Скъпоценна вещ; имане. <em>Земята крие много съкровища.</em><br />2. Прен. Нещо много ценно и мило, скъпо. <em>Ти си най-голямото ми съкровище, мила моя.</em><br />3. Прен. Ценности на духовната и материалната култура.<br />прил. съкровищен, съкровищна, съкровищно, мн. съкро`вищни.
Синоними: богатство, имане, състояние, ценност, скъпоценност, драгоценност, съкровищница, хазна, каса съкровище, съкровището, съкровища, съкровищата

вж. съкро`вище съкровищен, съкровищния, съкровищният, съкровищна, съкровищната, съкровищно, съкровищното, съкровищни, съкровищните

мн. съкро`вищници, ж.
1. Място, където се съхранява съкровище.
2. Прен. Съвкупност от духовни и/или материални ценности.
Синоними: съкровище, богатство, ценност, запас, изобилен източник, извор, жива енциклопедия съкровищница, съкровищницата, съкровищници, съкровищниците

съкрушиш, мин. св. съкруших, мин. прич. съкруши`л, св. — вж. съкрушавам. съкруша, съкрушим, съкрушиш, съкрушите, съкруши, съкрушат, съкруших, съкрушихме, съкруши, съкрушихте, съкруши, съкрушиха, съкрушах, съкрушахме, съкрушеше, съкрушахте, съкрушеше, съкрушаха, съкрушил съм, съкрушила съм, съкрушило съм, съкрушили сме, съкрушил си, съкрушила си, съкрушило си, съкрушили сте, съкрушил е, съкрушила е, съкрушило е, съкрушили са, бях съкрушил, бях съкрушила, бях съкрушило, бяхме съкрушили, беше съкрушил, беше съкрушила, беше съкрушило, бяхте съкрушили, беше съкрушил, беше съкрушила, беше съкрушило, бяха съкрушили, ще съкруша, ще съкрушим,

съкрушаваш, несв. и съкруша, св.; Кого, какво. Унищожавам напълно, разбивам, сломявам. Опитът му за самоубийство я съкруши.
Синоними: сломявам, сразявам, съсипвам, смазвам, унищожавам, поразявам, разгромявам, разбивам, разнебитвам, разстройвам, покорявам, побеждавам, убивам, потъпквам, потушавам, мачкам, смачквам, раздробявам съкрушавам, съкрушаваме, съкрушаваш, съкрушавате, съкрушава, съкрушават, съкрушавах, съкрушавахме, съкрушава, съкрушавахте, съкрушава, съкрушаваха, съкрушавах, съкрушавахме, съкрушаваше, съкрушавахте, съкрушаваше, съкрушаваха, съкрушавал съм, съкрушавала съм, съкрушавало съм, съкрушавали сме, съкрушавал си, съкрушавала си, съкрушавало си, съкрушавали сте, съкрушавал е, съкрушавала е, съкрушавало е, съкрушавали са, бях съкрушавал, бях съкрушавала, бях съкрушавало, бяхме съкрушавали, беше съкрушавал, беше съкрушавала, беше съкрушавало, бяхте съкрушавали, б

съкрушителна, съкрушително, мн. съкруши`телни, прил. Който съкрушава; унищожителен. Съкрушителен удар. Съкрушителни доводи.
Синоними: съсипателен, гибелен, убийствен, пагубен, унищожителен, разрушителен, разорителен, опропастителен, разсипнически, смъртен, унищожаващ, смазващ, сразяващ съкрушителен, съкрушителния, съкрушителният, съкрушителна, съкрушителната, съкрушително, съкрушителното, съкрушителни, съкрушителните

мн. сълзи и сълзи, ж.
1. Капка прозрачна солена течност, която се отделя от жлезите, разположени в очите. Едра парлива сълза се търкулна по бузата и.</em><br />2. Прен. Само мн. Скръб, плач. <em>Говори през сълзи.</em><br />* <em>Бърша сълзите (на някого).</em> — Утешавам, успокоявам.<br />* <em>Крокодилски сълзи.</em> — Лицемерно съчувствие, неискрено съжаление.<br />* <em>Като сълза.</em> — Много бистър, чист.<br />прил. сълзен, сълзна, сълзно, мн. сълзни и слъзен, слъзна, слъзно, мн. слъ`зни (в 1 знач.). Слъзни жлези. Слъзен канал. сълза, сълзата, сълзи, сълзите

се, съпротивляваш се, несв. и <em>_съпротивя се, св. Оказвам съпротива. Детето се съпротивляваше и не искаше да влезе в зъболекарския кабинет._ съпротивлявам, съпротивляваме, съпротивляваш, съпротивлявате, съпротивлява, съпротивляват, съпротивлявах, съпротивлявахме, съпротивлява, съпротивлявахте, съпротивлява, съпротивляваха, съпротивлявах, съпротивлявахме, съпротивляваше, съпротивлявахте, съпротивляваше, съпротивляваха, съпротивлявал съм, съпротивлявала съм, съпротивлявало съм, съпротивлявали сме, съпротивлявал си, съпротивлявала си, съпротивлявало си, съпротивлявали сте, съпротивлявал е, съпротивлявала е, съпротивлявало е, съпротивлявали са, бях съпротивлявал, бях съпротивлявала, бях съревновавам се съревнова`ваш се, несв. Участвам в съревнование.
Синоними: състезавам се, надпреварвам се, изпитвам силите си, преборвам се съревновавам, съревноваваме, съревноваваш, съревновавате, съревновава, съревновават, съревновавах, съревновавахме, съревновава, съревновавахте, съревновава, съревноваваха, съревновавах, съревновавахме, съревноваваше, съревновавахте, съревноваваше, съревноваваха, съревновавал съм, съревновавала съм, съревновавало съм, съревновавали сме, съревновавал си, съревновавала си, съревновавало си, съревновавали сте, съревновавал е, съревновавала е, съревновавало е, съревновавали са, бях съревновавал, бях съревновавала, бях съревновавало, бяхме съревновавали

мн. съпрузи, м.<br />1. Мъж по отношение на жената, с която е в брак. <em>Моят съпруг е лекар.</em><br />2. Само мн. Семейна двойка, мъж и жена.<br />прил. съпружески, съпружеска, съпружеско, мн. съпру`жески. Съпружески живот.
Синоними: брачен партньор, съпруга съпруг, съпруга, съпругът, съпрузи, съпрузите, съпрузи, съпруже

мн. съпру`ги, ж. Жена по отношение на мъжа, с когото е в брак.
Синоними: жена, булка, невеста, благоверната, брачен партньор, съпруг съпруга, съпругата, съпруги, съпругите, съпруго

вж. съпру`г
Синоними: брачен, семеен, женитбен, сватбен съпружески, съпружеския, съпружеският, съпружеска, съпружеската, съпружеско, съпружеското, съпружески, съпружеските

съпъ`тстваш, несв.
1. Кого. Вървя заедно, придружавам.
2. Какво. Проявявам се заедно с нещо, едновременно с нещо. Болести и глад съпътстваха войната. съпътствам, съпътстваме, съпътстваш, съпътствате, съпътства, съпътстват, съпътствах, съпътствахме, съпътства, съпътствахте, съпътства, съпътстваха, съпътствах, съпътствахме, съпътстваше, съпътствахте, съпътстваше, съпътстваха, съпътствал съм, съпътствала съм, съпътствало съм, съпътствали сме, съпътствал си, съпътствала си, съпътствало си, съпътствали сте, съпътствал е, съпътствала е, съпътствало е, съпътствали са, бях съпътствал, бях съпътствала, бях съпътствало, бяхме съпътствали, беше съпътствал, беше съпътствала, беше съпътствало, бяхте съпътствали, б

съпъ`тствуваш, несв. Съпътствам.
Синоними: съпровождам, водя, придружавам, следвам, изпровождам, упътвам, напътвам, направлявам, акомпанирам съпътствувам, съпътствуваме, съпътствуваш, съпътствувате, съпътствува, съпътствуват, съпътствувах, съпътствувахме, съпътствува, съпътствувахте, съпътствува, съпътствуваха, съпътствувах, съпътствувахме, съпътствуваше, съпътствувахте, съпътствуваше, съпътствуваха, съпътствувал съм, съпътствувала съм, съпътствувало съм, съпътствували сме, съпътствувал си, съпътствувала си, съпътствувало си, съпътствували сте, съпътствувал е, съпътствувала е, съпътствувало е, съпътствували са, бях съпътствувал, бях съпътствувала, бях съпътствувало, бяхме съпътствували

неизм. 1. Почтително обръщение към мъж в някои англоезични страни.
2. Титла на човек от висшето общество в Англия. сър, съра, сърът, сърове, съровете, съра

съразмерна, съразмерно, мн. съразмерни, прил. Който има хармонични една на друга свои части или съответстващи на нещо размери; хармоничен. <em>Съразмерно тяло. Заплащането е съразмерно с положения труд.</em><br />нареч. съразмерно.
същ. съразмерност, съразмерността, ж.
Синоними: пропорционален, симетричен, съотносителен, хармоничен, взаимен, отговарящ, корелативен, приравнен, еднакъв, уеднаквен, сходен, съответен, адекватен съразмерен, съразмерния, съразмерният, съразмерна, съразмерната, съразмерно, съразмерното, съразмерни, съразмерните

вж. съразме`рен
Синоними: пропорционално, хармонично, съотносително, съобразно с, съгласно с, според

вж. съразме`рен
Синоними: пропорционалност, симетричност, симетрия, хармония, хармоничност, съответствие, съответственост, съотношение, съотносителност, корелация, сходство, подобие, еднаквост съразмерност, съразмерността, съразмерности, съразмерностите

мн. съра`тници, м. Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата или борбата.
Синоними: другар, сподвижник, съидейник, съмишленик, труженик съратник, съратника, съратникът, съратници, съратниците, съратници, съратнико

мн. съра`тнички, ж. Жена съратник. съратничка, съратничката, съратнички, съратничките, съратничке

съ`рбаш, несв.; Какво.
1. Пия шумно течност. Сърбам кафе.
2. Ям шумно течност с лъжица. Сърбам гореща супа.
* Каквото надробя, това ще сърбам. — Понасям последствията от нещо, което сам съм причинил.
Синоними: пия, смуча, лоча, налоквам се, смъркам, гълтам, пия жадно сърбам, сърбаме, сърбаш, сърбате, сърба, сърбат, сърбах, сърбахме, сърба, сърбахте, сърба, сърбаха, сърбах, сърбахме, сърбаше, сърбахте, сърбаше, сърбаха, сърбал съм, сърбала съм, сърбало съм, сърбали сме, сърбал си, сърбала си, сърбало си, сърбали сте, сърбал е, сърбала е, сърбало е, сърбали са, бях сърбал, бях сърбала, бях сърбало, бяхме сърбали, беше сърбал, беше сърбала, беше сърбало, бяхте сърбали, беше сърбал, беше сърбала, беше сърбало, бяха сърбали, ще сърбам, ще сърбаме, ще сърбаш, ще сърбате, ще сърба, ще сърбат, ще съм сърбал, ще съм сърбала, ще съм сърбало, ще см

мн. сърбежи, (два) сърбежа, м. Кожно раздразнение, което предизвиква чесане.
Синоними: сърбене, изтръпналост, смъдене, щипене сърбеж, сърбежа, сърбежът, сърбежи, сърбежите, сърбежа

сърдечна, сърдечно, мн. сърдечни, прил.<br />1. Който се отнася до сърце (в 1 знач.). <em>Сърдечен порок. Сърдечна клапа.</em><br />2. Който е свързан с чувствата и преживяванията; интимен. <em>Сърдечни тайни.</em><br />3. Искрен, задушевен, откровен. <em>Сърдечно посещение. Сърдечен прием.</em><br />4. За човек — мил, искрен, откровен, добър. <em>Сърдечна жена.</em><br />нареч. сърдечно. Посрещнаха ни сърдечно. Сърдечно болен.
същ. сърдечност, сърдечността, ж.
Синоними: интимен, близък, душевен, задушевен, вътрешен, съкровен, любовен, искрен, мил, радушен, приветлив, съчувствен, непринуден, непресторен, откровен, чистосърдечен, простодушен, наивен, добър, добросърдечен, привързан, честен, весел, добродушен, общителен, игрив, безгрижен, любезен, състрадателен, милостив, открит, топъл сърдечен, сърдечния, сърдечният, сърдечна, сърдечната, сърдечно, сърдечното, сърдечни, сърдечните

вж. сърде`чен
Синоними: добросърдечно, искрено, непресторено, мило, приятно, приветливо, от сърце, от душа и от сърце, откровено, чистосърдечно, от все сърце, охотно, на драго сърце, с удоволствие

вж. сърде`чен
Синоними: интимност, непринуденост, искреност, откровеност, чистосърдечност, привързаност, задушевност, приятелство, приветливост, радушност, добросърдечност, отзивчивост, доброта, топлота сърдечност, сърдечността, сърдечности, сърдечностите

сърдечносъдова, сърдечносъдово, мн. сърде`чносъдови, прил. Който се отнася до сърцето и кръвоносните съдове. Сърдечносъдови заболявания. сърдечносъдов, сърдечносъдовия, сърдечносъдовият, сърдечносъдова, сърдечносъдовата, сърдечносъдово, сърдечносъдовото, сърдечносъдови, сърдечносъдовите

сърдита, сърдито, мн. сърдити, прил.<br />1. Който е обхванат от недоволство, яд, раздразнение, обида. <em>Тя ми е сърдита, защото не я чаках вчера.</em><br />2. Който изразява недоволство. <em>Сърдит поглед.</em><br />нареч. сърдито. Погледна го сърдито.
Синоними: недоволен, кисел, навъсен, намусен, нацупен, намръщен, троснат, груб, сопнат, отсечен, лют, разлютен, възбуден, яростен, раздразнен, гневен, нервиран, разядосан, разсърден, озверен, освирепял, бесен, разярен, разбеснял се, самозабравен, вкиснал, прокиснал, раздразнителен, рязък, възмутен, негодуващ, обиден, засегнат, побеснял, ядосан, сръдлив, мрачен, потиснат, враждебен, докачлив, избухлив, заядлив, сприхав сърдит, сърдития, сърдитият, сърдита, сърдитата, сърдито, сърдитото, сърдити, сърдитите

мн. сърди`тковци, ср. Човек (обикн. дете), който често се сърди. сърдитко, сърдиткото, сърдиткото, сърдитковци, сърдитковците, сърдитковци, сърдитко

вж. сърди`т

сърдиш, мин. св. сърдих и сърдих, мин. прич. сърдил и сърдил, несв.; Кого. Предизвиквам раздразнение, гняв, недоволство, злоба. <em>Не сърди началника си.</em><br /><br /><em>_сърдя се.</em><em><br />1. Изпитвам раздразнение, недоволство, злоба, гняв.<br />2. </em>На кого, за какво.<em> Избягвам да общувам с някого. </em>За какво ми се сърдиш?_<br />Синоними: разсърдвам, дразня, раздразням, възбуждам, нервирам, лютя, разлютявам, гневя, предизвиквам, ядосвам, разядосвам, разпалвам, озверявам, огорчавам, докачвам, оскърбявам, обиждам, раздразвам, досаждам, навличам си гнева на, тревожа, безпокоя, суетя се, оплаквам се, карам се сърдя, сърдим, сърдиш, сърдите, сърди, сърдят, сърдих, сърдихме, сърди, сърдихте, сърди, сърдиха, сърдех, сърдехме, сърдеше, сърдехте, сърдеше, сърдеха, сърдил съм, сърдила съм, сърдило съм, сърдили сме, сърдил си, сърдила си, сърдило си, сърдили сте, сърдил е, сърдила е, сърдило е, сърдили са, бях сърдил, бях сърдила, бях сърдило, бяхме сърдили, беше сърдил, беше сърдила, беше сърдило, бяхте сърдили, беше сърдил, беше сърдила, беше сърдило, бяха сърдили, ще сърдя, ще сърдим, ще сърдиш, ще сърдите, ще сърди, ще сърдят, ще съм сърдил, ще съм сърдила, ще съм сърдило, ще сме сър теля се телиш се, мин. св. телих се и телих се, мин. прич. телил се и телил се, несв.
1. За крава, биволица — добивам теле.
2. За теле — раждам се. теля, телим, телиш, телите, тели, телят, телих, телихме, тели, телихте, тели, телиха, телех, телехме, телеше, телехте, телеше, телеха, телил съм, телила съм, телило съм, телили сме, телил си, телила си, телило си, телили сте, телил е, телила е, телило е, телили са, бях телил, бях телила, бях телило, бяхме телили, беше телил, беше телила, беше телило, бяхте телили, беше телил, беше телила, беше телило, бяха телили, ще теля, ще телим, ще телиш, ще телите, ще тели, ще телят, ще съм телил, ще съм телила, ще съм телило, ще сме телили, ще си телил, ще си телила, ще си телило, ще сте телили

съребрена, съребрено, мн. съре`брени, прил.
* Роднини по съребрена линия. — Лица, които имат общ родоначалник, но не произхождат едно от друго (не са родители, деца, внуци един спрямо друг). съребрен, съребрения, съребреният, съребрена, съребрената, съребрено, съребреното, съребрени, съребрените

мн. съревнова`ния, ср. Дейност, при която всеки участник се стреми да покаже по-добри резултати; надпревара, състезание. Спортно съревнование.
Синоними: надпреварване, съперничество, конкуренция, състезание, надпревара, борба, ревностно подражание съревнование, съревнованието, съревнования, съревнованията

ж., само ед.
1. Посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бродерия или тъкане. Извеза блузата със сърма.
2. Материя, в която са втъкани такива нишки. Облечен в сърма и коприна.
прил. сърмен, сърмена, сърмено, мн. сърмени. Сърмено коланче.

—-

мн. сърми`, ж. Сарма. сърма, сърмата, сърми, сърмите

вж. съ`рма сърмен, сърмения, сърменият, сърмена, сърмената, сърмено, сърменото, сърмени, сърмените

мн. сърни, ж. Преживно двукопитно горско животно от семейството на елените, но без рога, което се отличава с грациозност и нежност.<br />същ. умал. сърничка, мн. сърни`чки, ж. сърна, сърната, сърни, сърните

мн. сърнета, ср. Малкото на сърната.<br />същ. умал. сърненце, мн. сърне`нца, ср. сърне, сърнето, сърнета, сърнетата

мн. сърне`ли, ж. Вид ядивна гъба с мъхната сива шапка, обикн. със светли петна. сърнела, сърнелата, сърнели, сърнелите

вж. сърне` сърненце, сърненцето, сърненца, сърненцата

вж. сърна` сърничка, сърничката, сърнички, сърничките, сърничке

сърпът, сърпа, мн. сърпове, (два) сърпа, м.
1. Ръчно земеделско сечиво — назъбен нож с формата на дъга за рязане на зърнени растения. Ожъна със сърпа цялата нива.
2. Прен. Непълна луна. Около златния лунен сърп блестяха звезди. сърп, сърпа, сърпът, сърпове, сърповете, сърпа

сърфът, сърфа, мн. сърфове, (два) сърфа, м. Подобно на дъска леко заоблено приспособление за плуване, върху което се закрепва платно. сърф, сърфа, сърфът, сърфове, сърфовете, сърфа

сърцата, сърцато, мн. сърцати, прил. Който има смело сърце; смел, храбър. <em>Сърцато момче.</em><br />нареч. сърцато.
Синоними: безстрашен, безстрашлив, смел, решителен, неустрашим, самоотвержен, дързък, героичен, юначен, мъжествен, храбър, доблестен, войнствен, безбоязнен, себеотрицателен, без страх сърцат, сърцатия, сърцатият, сърцата, сърцатата, сърцато, сърцатото, сърцати, сърцатите

вж. сърца`т

мн. сърца, ср.<br />1. Централен орган на кръвообращението у човека и животните. <em>Сърцето му биеше едва доловимо. Изкуствено сърце.</em><br />2. Прен. Този орган като символ на преживяванията, чувствата, настроенията, възприятията у човека. <em>Сърцето ми се сви от страх.</em><br />3. Прен. Център, среда, най-важно място. <em>В сърцето на Европа.</em><br />същ. умал. сърчице, мн. съ`рчица, ср.
* Без сърце. — Без желание.
* Давам/дам сърцето си (на някого). — Обиквам силно, влюбвам се.
* Дама на сърцето. — Любима, обичана жена.
* Златно сърце (имам). — Много съм добър.
* Имам заешко сърце. — Много съм страхлив.
* Ляга/легне ми на сърцето. 1. — Влюбвам се в някого.
2. Много ми харесва (нещо или някой).
* На гладно сърце. — Когато съм гладен, преди ядене.
* Нямам сърце. — Зъл, безчувствен, безсърдечен съм.
* От сърце. 1. — Искрено, сърдечно. От сърце ти благодаря.
2. С желание, доброволно. Давам ти го от сърце.
* Свива ми се сърцето. — Притеснявам се, вълнувам се силно.
* Слушам сърцето си. — Постъпвам според чувствата си. Не слушай сърцето, а ума.
* С ръка на сърце. — Откровено, честно, искрено.
* Разбивам/разбия сърцето (на някого). — Правя нещастен.
Синоними: чувствителност, състрадание, отзивчивост, доброта, сърдечност, благост, душа, сърцатост, мъжество, смелост, безстрашие, храброст, среда, средина, сърцевина, вътрешност, център, ядка, средоточие, средище, чувства, мисли, съвест сърце, сърцето, сърца, сърцата

ср., само ед. Ускорено биене на сърцето, предизвикано от силно чувство или поради заболяване. Имам висока температура, световъртеж и сърцебиене. сърцебиене, сърцебиенето, сърцебиения, сърцебиенията

мн. сърцеве`ди, м. Човек, който познава добре човешките чувства и преживявания. Писател сърцевед. сърцевед, сърцеведа, сърцеведът, сърцеведи, сърцеведите, сърцеведи, сърцеведе

мн. сърцеве`дци, м. Сърцевед.

мн. сърцевини`, ж.
1. Средната вътрешна по-мека част на стъблото. Сърцевината на дървото беше изгнила.
2. Вътрешна месеста част на плод.
3. Прен. Център, средище.
Синоними: вътрешност, среда, средина, ядка, същност, същина, съдържание, живец, ядро, център сърцевина, сърцевината, сърцевини, сърцевините

сърцераздирателна, сърцераздирателно, мн. сърцераздирателни, прил. Който много силно вълнува или трогва; покъртителен. <em>Сърцераздирателен плач.</em><br />нареч. сърцераздирателно.
Синоними: трогателен, печален, плачевен, тъжен, жален, скръбен, покъртителен, затрогващ, прочувствен, вълнуващ, емоционален, трагичен, умилителен, патетичен, жалък сърцераздирателен, сърцераздирателния, сърцераздирателният, сърцераздирателна, сърцераздирателната, сърцераздирателно, сърцераздирателното, сърцераздирателни, сърцераздирателните

вж. сърцераздира`телен

вж. сърце` сърчице, сърчицето, сърчица, сърчицата

предлог — вж. с.

мн. съсе`ди, м.
1. Човек, който живее в близост с други лица. Не избирай само жилище, а и съседи.
2. Човек, който се намира в непосредствена близост до друго лице. По време на представлението попита съседа си отляво колко е часът.
Синоними: комшия съсед, съседа, съседът, съседи, съседите, съседи, съседе

съседна, съседно, мн. съсе`дни, прил. Който е в непосредствена близост; разположен наблизо. Магазинът е на съседната улица.
Синоними: комшийски, допрян, долепен, прилепен, близък, близолежащ, прилежащ съседен, съседния, съседният, съседна, съседната, съседно, съседното, съседни, съседните

мн. съсе`дки, ж. Жена съсед. съседка, съседката, съседки, съседките, съседке

съседска, съседско, мн. съсе`дски, прил. Който принадлежи на съседите или се отнася до тях. Съседско дете. Съседски отношения. съседски, съседския, съседският, съседска, съседската, съседско, съседското, съседски, съседските

съсе`дстваш, несв. Намирам се в съседство. съседствам, съседстваме, съседстваш, съседствате, съседства, съседстват, съседствах, съседствахме, съседства, съседствахте, съседства, съседстваха, съседствах, съседствахме, съседстваше, съседствахте, съседстваше, съседстваха, съседствал съм, съседствала съм, съседствало съм, съседствали сме, съседствал си, съседствала си, съседствало си, съседствали сте, съседствал е, съседствала е, съседствало е, съседствали са, бях съседствал, бях съседствала, бях съседствало, бяхме съседствали, беше съседствал, беше съседствала, беше съседствало, бяхте съседствали, б

ср., само ед. Непосредствена близост по местоположение или по местоживеене. Двете къщи са в съседство.
Синоними: допир, съприкосновение, прикосновение, контакт, досег, сношение, близост, връзка, комшулук съседство, съседството, съседства, съседствата

съсе`дствуваш, несв. Съседствам.

съсечеш, мин. св. съсякох, мин. прич. съся`къл, св. — вж. съсичам. съсека, съсечем, съсечеш, съсечете, съсече, съсекат, съсякох, съсякохме, съсече, съсякохте, съсече, съсякоха, съсечах, съсечахме, съсечеше, съсечахте, съсечеше, съсечаха, съсякъл съм, съсякла съм, съсякло съм, съсекли сме, съсякъл си, съсякла си, съсякло си, съсекли сте, съсякъл е, съсякла е, съсякло е, съсекли са, бях съсякъл, бях съсякла, бях съсякло, бяхме съсекли, беше съсякъл, беше съсякла, беше съсякло, бяхте съсекли, беше съсякъл, беше съсякла, беше съсякло, бяха съсекли, ще съсека, ще съсечем, ще съсечеш, ще съсечете, ще съсече, ще съсекат, ще съм съсякъл, ще съм

мн. съсели, (два) съсела, м. Сив горски гризач, подобен на плъх, с рунтава опашка. съсел, съсела, съселът, съсели, съселите, съсела

съсипваш, несв. и съсипя, св.
1. Какво. Не използвам напълно, унищожавам, разсипвам. Съсипаха къщата.
2. Кого. Нанасям голяма вреда; опропаставям, унищожавам. Болестта я съсипа.
съсипвам се/съсипя се. — Изразходвам всичките си морални и физически сили. Съсипа се от мъка и плач.
Синоними: опропастявам, разорявам, разсипвам, унищожавам, разбивам, разнебитвам, порутвам, разгромявам, сломявам, смазвам, сразявам, поразявам, съкрушавам, разпердушинвам, провалям, погубвам, бия жестоко, смазвам от бой, побеждавам, бия, набивам, пердаша, напердашвам, изтощавам, отчайвам, разрушавам, прелъстявам, обезчестявам, озлочестявам, удрям, счупвам, правя негоден, руша, събарям, срутвам съсипвам, съсипваме, съсипваш, съсипвате, съсипва, съсипват, съсипвах, съсипвахме, съсипва, съсипвахте, съсипва, съсипваха, съсипвах, съсипвахме, съсипваше, съсипвахте, съсипваше, съсипваха, съсипвал съм, съсипвала съм, съсипвало съм, съсипвали сме, съсипвал си, съсипвала си, съсипвало си, съсипвали сте, съсипвал е, съсипвала е, съсипвало е, съсипвали са, бях съсипвал, бях съсипвала, бях съсипвало, бяхме съсипвали, беше съсипвал, беше съсипвала, беше съсипвало, бяхте съсипвали, беше съсипвал, беше съсипвала, беше съсипвало, бяха съсипвали, ще съсипвам, ще съсипв

съсипеш, мин. св. съсипах, мин. прич. съси`пал, св. — вж. съсипвам. съсипя, съсипем, съсипеш, съсипете, съсипе, съсипят, съсипах, съсипахме, съсипа, съсипахте, съсипа, съсипаха, съсипех, съсипехме, съсипеше, съсипехте, съсипеше, съсипеха, съсипал съм, съсипала съм, съсипало съм, съсипали сме, съсипал си, съсипала си, съсипало си, съсипали сте, съсипал е, съсипала е, съсипало е, съсипали са, бях съсипал, бях съсипала, бях съсипало, бяхме съсипали, беше съсипал, беше съсипала, беше съсипало, бяхте съсипали, беше съсипал, беше съсипала, беше съсипало, бяха съсипали, ще съсипя, ще съсипем, ще съсипеш, ще съсипете, ще съсипе, ще съсипят, ще

съсирваш, несв. и съсиря, св.; Какво. Правя да се пресече, да стане на пихтия, да се сгъсти.
съсирвам се/съсиря се. — Ставам на пихтия, сгъстявам се, пресичам се. Кръвта се съсири и засъхна.
Синоними: втвърдявам, сгъстявам, свивам, стискам, утаявам се съсирвам, съсирваме, съсирваш, съсирвате, съсирва, съсирват, съсирвах, съсирвахме, съсирва, съсирвахте, съсирва, съсирваха, съсирвах, съсирвахме, съсирваше, съсирвахте, съсирваше, съсирваха, съсирвал съм, съсирвала съм, съсирвало съм, съсирвали сме, съсирвал си, съсирвала си, съсирвало си, съсирвали сте, съсирвал е, съсирвала е, съсирвало е, съсирвали са, бях съсирвал, бях съсирвала, бях съсирвало, бяхме съсирвали, беше съсирвал, беше съсирвала, беше съсирвало, бяхте съсирвали, беше съсирвал, беше съсирвала, беше съсирвало, бяха съсирвали, ще съсирвам, ще съсирв

мн. съсиреци, (два) съсирека, м. Парче съсирена кръв. Гърдите го боляха и често плюеше съсиреци.
Синоними: бучка съсирек, съсирека, съсирекът, съсиреци, съсиреците, съсирека

съсириш, мин. св. съсирих, мин. прич. съси`рил, св. — вж. съсирвам. съсиря, съсирим, съсириш, съсирите, съсири, съсирят, съсирих, съсирихме, съсири, съсирихте, съсири, съсириха, съсирех, съсирехме, съсиреше, съсирехте, съсиреше, съсиреха, съсирил съм, съсирила съм, съсирило съм, съсирили сме, съсирил си, съсирила си, съсирило си, съсирили сте, съсирил е, съсирила е, съсирило е, съсирили са, бях съсирил, бях съсирила, бях съсирило, бяхме съсирили, беше съсирил, беше съсирила, беше съсирило, бяхте съсирили, беше съсирил, беше съсирила, беше съсирило, бяха съсирили, ще съсиря, ще съсирим, ще съсириш, ще съсирите, ще съсири, ще съсирят, ще

съсичаш, несв. и съсека, св.; Кого. Със сечене убивам или разполовявам. Замахна със сабята си и съсече неприятеля от рамото до кръста.
Синоними: разсичам, насичам, сека, накълцвам, нарязвам, посичам, убивам, умъртвявам съсичам, съсичаме, съсичаш, съсичате, съсича, съсичат, съсичах, съсичахме, съсича, съсичахте, съсича, съсичаха, съсичах, съсичахме, съсичаше, съсичахте, съсичаше, съсичаха, съсичал съм, съсичала съм, съсичало съм, съсичали сме, съсичал си, съсичала си, съсичало си, съсичали сте, съсичал е, съсичала е, съсичало е, съсичали са, бях съсичал, бях съсичала, бях съсичало, бяхме съсичали, беше съсичал, беше съсичала, беше съсичало, бяхте съсичали, беше съсичал, беше съсичала, беше съсичало, бяха съсичали, ще съсичам, ще съсичаме, ще съсичаш, ще съсичате, ще съсича, ще съсича

съскава, съскаво, мн. съскави, прил. Който съдържа в себе си изговор на звука с. <em>Съскави съгласни.</em><br />същ. съскавост, съскавостта`, ж. съскав, съскавия, съскавият, съскава, съскавата, съскаво, съскавото, съскави, съскавите

съскаш, несв.<br />1. Издавам звук, наподобяващ продължително с. <em>В храстите съскаше змия.</em><br />2. Прен. Говоря със злоба, през зъби.<br />Синоними: недоволствам, негодувам, протестирам, роптая, ръмжа, зъбя се, показвам си зъбите, изразявам злоба съскам, съскаме, съскаш, съскате, съска, съскат, съсках, съскахме, съска, съскахте, съска, съскаха, съсках, съскахме, съскаше, съскахте, съскаше, съскаха, съскал съм, съскала съм, съскало съм, съскали сме, съскал си, съскала си, съскало си, съскали сте, съскал е, съскала е, съскало е, съскали са, бях съскал, бях съскала, бях съскало, бяхме съскали, беше съскал, беше съскала, беше съскало, бяхте съскали, беше съскал, беше съскала, беше съскало, бяха съскали, ще съскам, ще съскаме, ще съскаш, ще съскате, ще съска, ще съскат, ще съм съскал, ще съм съскала, ще съм съскало, ще см състезавам се състезаваш се, несв.; С кого, с какво. Участвам в състезание.
Синоними: съревновавам се, надпреварвам се, изпитвам силите си, преборвам се състезавам, състезаваме, състезаваш, състезавате, състезава, състезават, състезавах, състезавахме, състезава, състезавахте, състезава, състезаваха, състезавах, състезавахме, състезаваше, състезавахте, състезаваше, състезаваха, състезавал съм, състезавала съм, състезавало съм, състезавали сме, състезавал си, състезавала си, състезавало си, състезавали сте, състезавал е, състезавала е, състезавало е, състезавали са, бях състезавал, бях състезавала, бях състезавало, бяхме състезавали, беше състезавал, беше състезавала, беше състезавало, бяхте състезавали, б

вж. съсло`вие
Синоними: класов, кастов, еснафски, корпоративен, групов съсловен, съсловния, съсловният, съсловна, съсловната, съсловно, съсловното, съсловни, съсловните

мн. съсловия, ср.<br />1. Исторически образувала се обществена група с определени права и задължения. <em>Привилегировани съсловия. В съсловието на духовенството.</em><br />2. Група хора, обединени по общ признак (обикн. по професия). <em>Учителско съсловие. Женско съсловие.</em><br />прил. съсловен, съсловна, съсловно, мн. съсло`вни.
Синоними: класа, каста, слой, група, род, корпорация, еснаф съсловие, съсловието, съсловия, съсловията

съсредоточиш, мин. св. съсредоточих, мин. прич. съсредоточи`л, св. — вж. съсредоточавам. съсредоточа, съсредоточим, съсредоточиш, съсредоточите, съсредоточи, съсредоточат, съсредоточих, съсредоточихме, съсредоточи, съсредоточихте, съсредоточи, съсредоточиха, съсредоточах, съсредоточахме, съсредоточеше, съсредоточахте, съсредоточеше, съсредоточаха, съсредоточил съм, съсредоточила съм, съсредоточило съм, съсредоточили сме, съсредоточил си, съсредоточила си, съсредоточило си, съсредоточили сте, съсредоточил е, съсредоточила е, съсредоточило е, съсредоточили са, бях съсредоточил, бях съсредоточила, бях съсредоточило, бяхме съсредоточили, б

съсредоточаваш, несв. и съсредоточа, св.
1. Кого, какво. Събирам на едно място. Врагът съсредоточаваше силите си около града.
2. Прен. Какво. Напрягам, отправям. Трябва да съсредоточа мислите си.
съсредоточавам се/съсредоточа се. — Напрягам се, насочвам се, устремявам се; вглъбявам се в себе си, замислям се. Той се съсредоточи над книгата.
Синоними: концентрирам, централизирам, трупам, натрупвам, струпвам, групирам, събирам, съединявам, привличам, фиксирам, напрягам, устремявам съсредоточавам, съсредоточаваме, съсредоточаваш, съсредоточавате, съсредоточава, съсредоточават, съсредоточавах, съсредоточавахме, съсредоточава, съсредоточавахте, съсредоточава, съсредоточаваха, съсредоточавах, съсредоточавахме, съсредоточаваше, съсредоточавахте, съсредоточаваше, съсредоточаваха, съсредоточавал съм, съсредоточавала съм, съсредоточавало съм, съсредоточавали сме, съсредоточавал си, съсредоточавала си, съсредоточавало си, съсредоточавали сте, съсредоточавал е, съсредоточавала е, съсредоточавало е, съсредоточавали са, бях съсред

съсредоточена, съсредоточено, мн. съсредоточени, прил.<br />1. Който е насочен към определено място. <em>Съсредоточена стрелба.</em><br />2. Който е вглъбен, замислен, сериозен. <em>Съсредоточен поглед.</em><br />нареч. съсредоточено.
същ. съсредоточеност, съсредоточеността, ж.
Синоними: концентриран, централизиран, групиран, натрупан, отрупан, събран, сбран, углъбен, вглъбен, напрегнат, устремен, внимателен, бдителен, осторожен, замислен, сериозен, вдълбочен, унесен, отправен, определен, насочен, фиксиран, акуратен, погълнат, задълбочен съсредоточен, съсредоточения, съсредоточеният, съсредоточена, съсредоточената, съсредоточено, съсредоточеното, съсредоточени, съсредоточените

вж. съсредоточе`н
Синоними: внимателно, щателно, строго

вж. съсредоточе`н
Синоними: внимание, вдълбоченост, вглъбеност, сериозност, напрежение, концентрация, концентриране съсредоточеност, съсредоточеността, съсредоточености, съсредоточеностите

мн. състави, (два) състава, м.
1. Съвкупност от хора, предмети, които изграждат, образуват нещо цяло. Офицерски състав на армията. Концерт изнесоха няколко състава от страната.
2. Само ед. Вещества, които участват в смес или съединение. Химически състав.
3. Само ед. Съдържание, строеж и съотношение на частите на една съвкупност.
Синоними: кадри, щат, численост, персонал, тяло, колегия, съставяне, съединяване, учредяване, устройство състав, състава, съставът, състави, съставите, състава

съставна, съставно, мн. съста`вни, прил. Който участва в състава на нещо. Съставна част на смес.
* Сложно съставно изречение. — Спец. В граматиката — сложно изречение, в което има едно главно и едно или няколко подчинени на него прости изречения.
Синоними: смесен, комбиниран, образуван, направен, произведен, формиран, композиран, сложен съставен, съставния, съставният, съставна, съставната, съставно, съставното, съставни, съставните

и съставител, съставителят и съставителят, съставителя и съставителя, мн. съставители и състави`тели, м. Автор, който съставя нещо, като подбира. Съставител на христоматия.
Синоними: съчинител, автор съставител, съставителя, съставителят, съставители, съставителите, съставители, съставителю

мн. съста`вки, ж. Това, което участва в състава на нещо; съставна част. Парфюмът има ароматни съставки.
Синоними: част, елемент, съставна част, компонент съставка, съставката, съставки, съставките

съставля`ваш, несв. Съставям.
Синоними: съм, представлявам съставлявам, съставляваме, съставляваш, съставлявате, съставлява, съставляват, съставлявах, съставлявахме, съставлява, съставлявахте, съставлява, съставляваха, съставлявах, съставлявахме, съставляваше, съставлявахте, съставляваше, съставляваха, съставлявал съм, съставлявала съм, съставлявало съм, съставлявали сме, съставлявал си, съставлявала си, съставлявало си, съставлявали сте, съставлявал е, съставлявала е, съставлявало е, съставлявали са, бях съставлявал, бях съставлявала, бях съставлявало, бяхме съставлявали, беше съставлявал, беше съставлявала

съставиш, мин. св. съставих, мин. прич. съставил, св. — вж. съставям. съставя, съставим, съставиш, съставите, състави, съставят, съставих, съставихме, състави, съставихте, състави, съставиха, съставех, съставехме, съставеше, съставехте, съставеше, съставеха, съставил съм, съставила съм, съставило съм, съставили сме, съставил си, съставила си, съставило си, съставили сте, съставил е, съставила е, съставило е, съставили са, бях съставил, бях съставила, бях съставило, бяхме съставили, беше съставил, беше съставила, беше съставило, бяхте съставили, беше съставил, беше съставила, беше съставило, бяха съставили, ще съставя, ще съставим, съсухря се съсухриш се, мин. св. съсухрих се, мин. прич. съсухрил се, св. — вж. съсухрям се. съсухря, съсухрим, съсухриш, съсухрите, съсухри, съсухрят, съсухрих, съсухрихме, съсухри, съсухрихте, съсухри, съсухриха, съсухрех, съсухрехме, съсухреше, съсухрехте, съсухреше, съсухреха, съсухрил съм, съсухрила съм, съсухрило съм, съсухрили сме, съсухрил си, съсухрила си, съсухрило си, съсухрили сте, съсухрил е, съсухрила е, съсухрило е, съсухрили са, бях съсухрил, бях съсухрила, бях съсухрило, бяхме съсухрили, беше съсухрил, беше съсухрила, беше съсухрило, бяхте съсухрили, беше съсухрил, беше съсухрила, беше съсухрило, бяха съсухрили, ще съсухря, ще съсухрим,

съставяш, несв. и съставя, св.
1. Какво. Образувам някаква цялост; сформирам, съединявам. Съставям изречение. Съставям сборник.
2. Образувам, представлявам. Тази сума съставя половината от доходите ми.
Синоними: съчинявам, нагласявам, композирам, комбинирам, скърпвам, съчетавам, нареждам, правя, изработвам, сформирам, образувам, създавам, организирам, оформям, сглобявам, оформявам, измислям, построявам, произвеждам, изграждам, фабрикувам, написвам, събирам факти, данни, компилирам, формирам, учредявам, установявам, формулирам, тегля, вадя съставям, съставяме, съставяш, съставяте, съставя, съставят, съставях, съставяхме, съставя, съставяхте, съставя, съставяха, съставях, съставяхме, съставяше, съставяхте, съставяше, съставяха, съставял съм, съставяла съм, съставяло съм, съставяли сме, съставял си, съставяла си, съставяло си, съставяли сте, съставял е, съставяла е, съставяло е, съставяли са, бях съставял, бях съставяла, бях съставяло, бяхме съставяли, беше съставял, беше съставяла, беше съставяло, бяхте съставяли, беше съставял, беше съставяла, беше съставяло, бяха съставяли, ще съставям, ще състав съсухрям се съсухряш се, несв. и <em>_съсухря се_, св. Ставам съсухрен; измършавявам, изсъхвам. съсухрям, съсухряме, съсухряш, съсухряте, съсухря, съсухрят, съсухрях, съсухряхме, съсухря, съсухряхте, съсухря, съсухряха, съсухрях, съсухряхме, съсухряше, съсухряхте, съсухряше, съсухряха, съсухрял съм, съсухряла съм, съсухряло съм, съсухряли сме, съсухрял си, съсухряла си, съсухряло си, съсухряли сте, съсухрял е, съсухряла е, съсухряло е, съсухряли са, бях съсухрял, бях съсухряла, бях съсухряло, бяхме съсухряли, беше съсухрял, беше съсухряла, беше съсухряло, бяхте съсухряли, беше съсухрял, беше съсухряла, беше съсухряло, бяха съсухряли, ще съсухрям, ще съсухр

състариш, мин. св. състарих, мин. прич. състари`л, св. — вж. състарявам. състаря, състарим, състариш, състарите, състари, състарят, състарих, състарихме, състари, състарихте, състари, състариха, състарях, състаряхме, състареше, състаряхте, състареше, състаряха, състарил съм, състарила съм, състарило съм, състарили сме, състарил си, състарила си, състарило си, състарили сте, състарил е, състарила е, състарило е, състарили са, бях състарил, бях състарила, бях състарило, бяхме състарили, беше състарил, беше състарила, беше състарило, бяхте състарили, беше състарил, беше състарила, беше състарило, бяха състарили, ще състаря, ще състарим,

състаряваш, несв. и състаря, св.; Кого, какво. Правя да изглежда по-стар или да остарее преждевременно. Неумелият грим я състаряваше.
състарявам се/състаря се. — Ставам/изглеждам преждевременно стар. След боледуването той изведнъж се състари. състарявам, състаряваме, състаряваш, състарявате, състарява, състаряват, състарявах, състарявахме, състарява, състарявахте, състарява, състаряваха, състарявах, състарявахме, състаряваше, състарявахте, състаряваше, състаряваха, състарявал съм, състарявала съм, състарявало съм, състарявали сме, състарявал си, състарявала си, състарявало си, състарявали сте, състарявал е, състарявала е, състарявало е, състарявали са, бях състарявал, бях състарявала, бях състарявало, бяхме състарявали, беше състарявал, беше състарявала, беше състарявало, бяхте състарявали, б

мн. състеза`ния, ср.
1. Спортна надпревара, съревнование. Лекоатлетически състезания.
2. Надпревара в някаква област; конкурс.
Синоними: спорт, игра, гимнастика, борба, турнир, упражнение, надбягване, надпреварване, съревнование, съперничество, конкуренция, дуел, двубой състезание, състезанието, състезания, състезанията

състезателят, състезателя, мн. състеза`тели, м. Участник в състезание. Състезателите заеха местата си на пистата.
Синоними: играч, борец състезател, състезателя, състезателят, състезатели, състезателите, състезатели, състезателю

състезателна, състезателно, мн. състеза`телни, прил. Който се отнася до състезание или е предназначен за състезание. Състезателен номер. Състезателна писта. Състезателен изпит.
Синоними: спортен, контрадикторен състезателен, състезателния, състезателният, състезателна, състезателната, състезателно, състезателното, състезателни, състезателните

мн. състеза`телки, ж. Жена състезател. състезателка, състезателката, състезателки, състезателките

мн. състоя`ния, ср.
1. Положение, в което се намира някой или нещо. Състояние на водата. Продавам автомобил в добро състояние.
2. Физическо разположение, самочувствие, настроение. В нетрезво състояние.
3. Ценно имущество, богатство. Наследявам състояние. Тази гривна струва цяло състояние.
* Агрегатни състояния. — Четирите основни физически състояния, в които се намират веществата (течно, твърдо, газообразно, плазмено).
Синоними: положение, хал, дередже, степен, етап, фаза, обстоятелство, позиция, благосъстояние, богатство, пари, средства, капитал, имот, имане, самочувствие, настроение, разположение на духа, обстоятелства, условия, начин на живот, занимание, занятие, търговия състояние, състоянието, състояния, състоянията

състоятелна, състоятелно, мн. състоятелни, прил.<br />1. Който има богатство; заможен, богат. <em>Състоятелен господин.</em><br />2. Доказан, обоснован. <em>Състоятелни обвинения.</em><br />същ. състоятелност, състоятелността`, ж.
Синоними: богат, заможен, имотен, кредитоспособен, платежоспособен, основателен, правдив, приемлив, обоснован, убедителен, разумен, сериозен, положителен, правилен, законен, неопровержим състоятелен, състоятелния, състоятелният, състоятелна, състоятелната, състоятелно, състоятелното, състоятелни, състоятелните

вж. състоя`телен
Синоними: заможност, богатство, имотност, платежоспособност, кредитоспособност, основателност, правдивост, законност, убедителност състоятелност, състоятелността, състоятелности, състоятелностите

състрада`ваш, несв.; На кого. Изпитвам състрадание.

ср., само ед. Съчувствие, жалост, скръб, предизвикани от чуждо нещастие или скръб. Видът му будеше състрадание.
Синоними: съчувствие, отзивчивост, сърдечност, милосърдие, умиление, съжаление, съболезнование, снизхождение, снизходителност, милост, човещина, помилване, прошка, пощада, благоволение, благост, доброта, добродушие, жал, божа милост, благодат състрадание, състраданието, състрадания, състраданията

състрадателна, състрадателно, мн. състрадателни, прил. Който е склонен да състрадава; жалостив, милостив.<br />нареч. състрадателно.
същ. състрадателност, състрадателността, ж.
Синоними: съчувствен, съчувствуващ, отзивчив, сърдечен, милосърден, жалостив, милостив, милозлив, съжалителен, снизходителен, благ, добродушен, добър, разположен, човешки, радушен, чувствителен, прочувствен, изпълнен със съчувствие състрадателен, състрадателния, състрадателният, състрадателна, състрадателната, състрадателно, състрадателното, състрадателни, състрадателните

вж. състрада`телен

вж. състрада`телен състрадателност, състрадателността, състрадателности, състрадателностите

съсухрена, съсухрено, мн. съсухрени, прил.<br />1. Който е много слаб, изпит, мършав. <em>Съсухрена ръка.</em><br />2. Който е започнал да изсъхва. <em>Съсухрен плод.</em><br />същ. съсухреност, съсухреността`, ж.
Синоними: слаб, отслабнал, мършав, сух, изпит, съсъхнал, свит, смален, повехнал съсухрен, съсухрения, съсухреният, съсухрена, съсухрената, съсухрено, съсухреното, съсухрени, съсухрените

мн. съсъди, (два) съсъда, м. Остар. Съд за течности.

мн. съ`сънки, ж. Пролетно горско цвете с бели цветове. съсънка, съсънката, съсънки, съсънките

мн. сътворе`ния, ср. Създаване. Сътворението на света.
Синоними: творение, творба, произведение, създание, дело, изделие, изобретение, създаване, строеж, построяване, приготвяне, направа, производство, фабрикуване сътворение, сътворението, сътворения, сътворенията

сътвориш, мин. св. сътворих, мин. прич. сътвори`л, св. — вж. сътворявам. сътворя, сътворим, сътвориш, сътворите, сътвори, сътворят, сътворих, сътворихме, сътвори, сътворихте, сътвори, сътвориха, сътворях, сътворяхме, сътвореше, сътворяхте, сътвореше, сътворяха, сътворил съм, сътворила съм, сътворило съм, сътворили сме, сътворил си, сътворила си, сътворило си, сътворили сте, сътворил е, сътворила е, сътворило е, сътворили са, бях сътворил, бях сътворила, бях сътворило, бяхме сътворили, беше сътворил, беше сътворила, беше сътворило, бяхте сътворили, беше сътворил, беше сътворила, беше сътворило, бяха сътворили, ще сътворя, ще сътворим,

сътворяваш, несв. и сътворя, св.; Какво. Създавам, изобретявам нещо ново. В тяхна чест сътворил чудесна песен.
Синоними: творя, създавам, правя, осъществявам, реализирам, произвеждам, образувам, основавам, изобретявам, учредявам, откривам сътворявам, сътворяваме, сътворяваш, сътворявате, сътворява, сътворяват, сътворявах, сътворявахме, сътворява, сътворявахте, сътворява, сътворяваха, сътворявах, сътворявахме, сътворяваше, сътворявахте, сътворяваше, сътворяваха, сътворявал съм, сътворявала съм, сътворявало съм, сътворявали сме, сътворявал си, сътворявала си, сътворявало си, сътворявали сте, сътворявал е, сътворявала е, сътворявало е, сътворявали са, бях сътворявал, бях сътворявала, бях сътворявало, бяхме сътворявали, беше сътворявал, беше сътворявала, беше сътворявало, бяхте сътворявали, б

мн. сътрапе`зници, м. Човек, който седи на една трапеза с други лица. сътрапезник, сътрапезника, сътрапезникът, сътрапезници, сътрапезниците, сътрапезници, сътрапезнико

мн. сътресе`ния, ср.
1. Разтърсване, разклащане, раздрусване. При най-малкото сътресение кулата щеше да падне.
2. Прен. Силно раздвижване или разстройство в психиката или в обществото. Душевно сътресение.
* Мозъчно сътресение. — Заболяване на главния мозък след травми по главата.
Синоними: трус, разтърсване, разклащане, раздрусване, удар, съсипия, катаклизъм, катастрофа, крах, гибел, бедствие, съкрушение, смут, вълнение, объркване, смущение, сблъскване, тласък сътресение, сътресението, сътресения, сътресенията

мн. сътрудници, м.<br />1. Човек, който помага при извършването на някаква дейност; помощник.<br />2. Човек, който участва в издаването на вестник или списание. <em>Технически сътрудник.</em><br />прил. сътруднически, сътрудническа, сътрудническо, мн. сътру`днически.
* Научен сътрудник. — Учен, който работи в научноизследователски институт.
Синоними: помощник, помагач, съучастник, участник, другар, колега, съдружник сътрудник, сътрудника, сътрудникът, сътрудници, сътрудниците, сътрудници, сътруднико

сътрудничиш, мин. св. сътрудничих, мин. прич. сътру`дничил, несв.
1. Работя заедно с някого, помагам. Можем да си сътрудничим.
2. Работя като сътрудник (във 2 знач.). Сътруднича на няколко научни издания.
Синоними: помагам, подпомагам, съдействувам, спомагам, способствувам, улеснявам, оказвам помощ, оказвам съдействие, подкрепям, участвувам сътруднича, сътрудничим, сътрудничиш, сътрудничите, сътрудничи, сътрудничат, сътрудничих, сътрудничихме, сътрудничи, сътрудничихте, сътрудничи, сътрудничиха, сътрудничех, сътрудничехме, сътрудничеше, сътрудничехте, сътрудничеше, сътрудничеха, сътрудничил съм, сътрудничила съм, сътрудничило съм, сътрудничили сме, сътрудничил си, сътрудничила си, сътрудничило си, сътрудничили сте, сътрудничил е, сътрудничила е, сътрудничило е, сътрудничили са, бях сътрудничил, бях сътрудничила, бях сътрудничило, бяхме сътрудничили, беше сътрудничил, беше сътрудничила, б

вж. сътру`дник сътруднически, сътрудническия, сътрудническият, сътрудническа, сътрудническата, сътрудническо, сътрудническото, сътруднически, сътрудническите

ср., само ед.
1. Съвместна работа. Ползотворно сътрудничество между две фирми. Културно сътрудничество.
2. Сътрудническа дейност в списание или вестник.
Синоними: съдействие, съучастие, спомагане, подкрепа, поддръжка, помощ, съучастничество, способствуване, солидарност, кооперация, средство, начин, способ сътрудничество, сътрудничеството, сътрудничества, сътрудничествата

съумееш, мин. св. съумях, мин. прич. съумя`л, св. — вж. съумявам. съумея, съумеем, съумееш, съумеете, съумее, съумеят, съумях, съумяхме, съумя, съумяхте, съумя, съумяха, съумеех, съумеехме, съумееше, съумеехте, съумееше, съумееха, съумял съм, съумяла съм, съумяло съм, съумели сме, съумял си, съумяла си, съумяло си, съумели сте, съумял е, съумяла е, съумяло е, съумели са, бях съумял, бях съумяла, бях съумяло, бяхме съумели, беше съумял, беше съумяла, беше съумяло, бяхте съумели, беше съумял, беше съумяла, беше съумяло, бяха съумели, ще съумея, ще съумеем, ще съумееш, ще съумеете, ще съумее, ще съумеят, ще съм съумял, ще съм съумяла, ще съ

съумяваш, несв. и съумея, св. Успявам правилно или своевременно да свърша нещо; смогвам. Не съумя да го убеди.
Синоними: сполучвам, смогвам, справям се, успявам, умея, показвам се способен, съобразявам, сещам се, досещам се, предвиждам, изхитрям се съумявам, съумяваме, съумяваш, съумявате, съумява, съумяват, съумявах, съумявахме, съумява, съумявахте, съумява, съумяваха, съумявах, съумявахме, съумяваше, съумявахте, съумяваше, съумяваха, съумявал съм, съумявала съм, съумявало съм, съумявали сме, съумявал си, съумявала си, съумявало си, съумявали сте, съумявал е, съумявала е, съумявало е, съумявали са, бях съумявал, бях съумявала, бях съумявало, бяхме съумявали, беше съумявал, беше съумявала, беше съумявало, бяхте съумявали, беше съумявал, беше съумявала, беше съумявало, бяха съумявали, ще съумявам, ще съумяв

съуча`стваш, несв. Участвам в нещо заедно с друго лице. съучаствам, съучастваме, съучастваш, съучаствате, съучаства, съучастват, съучаствах, съучаствахме, съучаства, съучаствахте, съучаства, съучастваха, съучаствах, съучаствахме, съучастваше, съучаствахте, съучастваше, съучастваха, съучаствал съм, съучаствала съм, съучаствало съм, съучаствали сме, съучаствал си, съучаствала си, съучаствало си, съучаствали сте, съучаствал е, съучаствала е, съучаствало е, съучаствали са, бях съучаствал, бях съучаствала, бях съучаствало, бяхме съучаствали, беше съучаствал, беше съучаствала, беше съучаствало, бяхте съучаствали, б

съуча`ствуваш, несв. Съучаствам.

мн. съучастници, м. Човек, който участва заедно с друг в извършването на нещо (обикн. престъпление или друга негативна постъпка). <em>Съучастниците му получиха по-леки наказания.</em><br />прил. съучастнически, съучастническа, съучастническо, мн. съуча`стнически. Съучастнически поглед.
Синоними: участник, помагач, сътрудник, ятак, съдружник, ортак, другар, колега, компаньон, събрат, съученик, подбудител, съизвършител, помощник, последовател съучастник, съучастника, съучастникът, съучастници, съучастниците, съучастници, съучастнико

вж. съуча`стник съучастнически, съучастническия, съучастническият, съучастническа, съучастническата, съучастническо, съучастническото, съучастнически, съучастническите

съхнеш, мин. св. съхнах и съхнах, мин. прич. съхнал и съхна`л, несв.
1. Ставам сух, като губя влагата се. През лятото изпраните дрехи съхнат бързо.
2. За растения — преставам да се развивам, вехна, линея. Старият орех започна да съхне.
3. Прен. Губя жизнените си сили; вехна, чезна, линея. Тя вехнеше и съхнеше от любов по него.
Синоними: изсъхвам, пресъхвам, пресушавам, засъхвам, изсушавам, вехна, увяхвам, посървам, линея, чезна, слабея, отпадам, страдам, боледувам, остарявам, суша, избърсвам съхна, съхнем, съхнеш, съхнете, съхне, съхнат, съхнах, съхнахме, съхна, съхнахте, съхна, съхнаха, съхнех, съхнехме, съхнеше, съхнехте, съхнеше, съхнеха, съхнал съм, съхнала съм, съхнало съм, съхнали сме, съхнал си, съхнала си, съхнало си, съхнали сте, съхнал е, съхнала е, съхнало е, съхнали са, бях съхнал, бях съхнала, бях съхнало, бяхме съхнали, беше съхнал, беше съхнала, беше съхнало, бяхте съхнали, беше съхнал, беше съхнала, беше съхнало, бяха съхнали, ще съхна, ще съхнем, ще съхнеш, ще съхнете, ще съхне, ще съхнат, ще съм съхнал, ще съм съхнала, ще съм съхнало, ще сме съх

вж. съхраня`вам
Синоними: опазване, предпазване, пазене, владение, охрана, грижа, закрила съхранение, съхранението, съхранения, съхраненията

съхраниш, мин. св. съхраних, мин. прич. съхрани`л, св. — вж. съхранявам. съхраня, съхраним, съхраниш, съхраните, съхрани, съхранят, съхраних, съхранихме, съхрани, съхранихте, съхрани, съхраниха, съхранях, съхраняхме, съхранеше, съхраняхте, съхранеше, съхраняха, съхранил съм, съхранила съм, съхранило съм, съхранили сме, съхранил си, съхранила си, съхранило си, съхранили сте, съхранил е, съхранила е, съхранило е, съхранили са, бях съхранил, бях съхранила, бях съхранило, бяхме съхранили, беше съхранил, беше съхранила, беше съхранило, бяхте съхранили, беше съхранил, беше съхранила, беше съхранило, бяха съхранили, ще съхраня, ще съхраним,

съхраняваш, несв.; Какво.<br />1. Пазя нещо така, че да не се повреди или развали. <em>Картофите се съхраняват в сухи тъмни помещения.</em><br />2. Оставям, запазвам нещо да не се променя, да не изчезне. <em>В селото са съхранили повечето народни обичаи от миналото.</em><br />същ. съхранение, ср. Предавам за съхранение.
Синоними: пазя, вардя, запазвам, завардвам, опазвам, увардвам, крия, прикривам, пестя, спестявам, държа, поддържам, задържам, скътвам, записвам съхранявам, съхраняваме, съхраняваш, съхранявате, съхранява, съхраняват, съхранявах, съхранявахме, съхранява, съхранявахте, съхранява, съхраняваха, съхранявах, съхранявахме, съхраняваше, съхранявахте, съхраняваше, съхраняваха, съхранявал съм, съхранявала съм, съхранявало съм, съхранявали сме, съхранявал си, съхранявала си, съхранявало си, съхранявали сте, съхранявал е, съхранявала е, съхранявало е, съхранявали са, бях съхранявал, бях съхранявала, бях съхранявало, бяхме съхранявали, беше съхранявал, беше съхранявала, беше съхранявало, бяхте съхранявали, б

мн. съцве`тия, ср. Съвкупност от цветове, струпани върху едно стъбло. съцветие, съцветието, съцветия, съцветията

съчетаваш, несв. и съчетая, св.; какво, с Какво. Правя да съществуват заедно; комбинирам, съединявам. Съчетавам разходката с пазаруването. Съчетавам цветове. Съчетавам пола с различни блузи.
Синоними: комбинирам, обединявам, съставям, нагласявам, разпределям, съгласувам, групирам, нареждам, свързвам, натъкмявам, стъкмявам, систематизирам, съединявам, сравнявам, съпоставям, уподобявам, смесвам, сливам, свързвам по две, чифтосвам, съешавам, женя, оженвам, споявам съчетавам, съчетаваме, съчетаваш, съчетавате, съчетава, съчетават, съчетавах, съчетавахме, съчетава, съчетавахте, съчетава, съчетаваха, съчетавах, съчетавахме, съчетаваше, съчетавахте, съчетаваше, съчетаваха, съчетавал съм, съчетавала съм, съчетавало съм, съчетавали сме, съчетавал си, съчетавала си, съчетавало си, съчетавали сте, съчетавал е, съчетавала е, съчетавало е, съчетавали са, бях съчетавал, бях съчетавала, бях съчетавало, бяхме съчетавали, беше съчетавал, беше съчетавала, беше съчетавало, бяхте съчетавали, беше съчетавал, беше съчетавала, беше съче

мн. съчета`ния, ср.
1. Съединение, цялост от няколко елемента. Красиво съчетание на тоновете.
2. В спорта — поредица от движения, изпълнени от един или повече състезатели съобразно с изискванията. Волно съчетание. Ансамблово съчетание. Съчетание с топка.
Синоними: комбинация, композиция, единство, цялост, съединение, групиране, състав, сбор, смес, сравнение, съпоставяне, сличаване съчетание, съчетанието, съчетания, съчетанията

съчетаеш, мин. св. съчетах, мин. прич. съчета`л, св. — вж. съчетавам. съчетая, съчетаем, съчетаеш, съчетаете, съчетае, съчетаят, съчетах, съчетахме, съчета, съчетахте, съчета, съчетаха, съчетаех, съчетаехме, съчетаеше, съчетаехте, съчетаеше, съчетаеха, съчетал съм, съчетала съм, съчетало съм, съчетали сме, съчетал си, съчетала си, съчетало си, съчетали сте, съчетал е, съчетала е, съчетало е, съчетали са, бях съчетал, бях съчетала, бях съчетало, бяхме съчетали, беше съчетал, беше съчетала, беше съчетало, бяхте съчетали, беше съчетал, беше съчетала, беше съчетало, бяха съчетали, ще съчетая, ще съчетаем, ще съчетаеш, ще съчетаете, ще съч

мн. съчине`ния, ср.
1. Литературно, научно или друго произведение. Оригинално музикално съчинение. Събрани съчинения.
2. Вид писмена работа в училище. Съчинение по картина.
3. Прен. Разг. Измислица, неистина. Не искам да слушам съчинения.
Синоними: произведение, творение, творба, труд, книжовен труд, писание, композиция, работа, творчество съчинение, съчинението, съчинения, съчиненията

съчини`телстваш, несв. Създавам бездарни творби. съчинителствам, съчинителстваме, съчинителстваш, съчинителствате, съчинителства, съчинителстват, съчинителствах, съчинителствахме, съчинителства, съчинителствахте, съчинителства, съчинителстваха, съчинителствах, съчинителствахме, съчинителстваше, съчинителствахте, съчинителстваше, съчинителстваха, съчинителствал съм, съчинителствала съм, съчинителствало съм, съчинителствали сме, съчинителствал си, съчинителствала си, съчинителствало си, съчинителствали сте, съчинителствал е, съчинителствала е, съчинителствало е, съчинителствали са, бях съчини

съчини`телствуваш, несв. Съчинителствам. съчинителствувам, съчинителствуваме, съчинителствуваш, съчинителствувате, съчинителствува, съчинителствуват, съчинителствувах, съчинителствувахме, съчинителствува, съчинителствувахте, съчинителствува, съчинителствуваха, съчинителствувах, съчинителствувахме, съчинителствуваше, съчинителствувахте, съчинителствуваше, съчинителствуваха, съчинителствувал съм, съчинителствувала съм, съчинителствувало съм, съчинителствували сме, съчинителствувал си, съчинителствувала си, съчинителствувало си, съчинителствували сте, съчинителствувал е, съчинител

съчиниш, мин. св. съчиних, мин. прич. съчини`л, св. — вж. съчинявам. съчиня, съчиним, съчиниш, съчините, съчини, съчинят, съчиних, съчинихме, съчини, съчинихте, съчини, съчиниха, съчинях, съчиняхме, съчинеше, съчиняхте, съчинеше, съчиняха, съчинил съм, съчинила съм, съчинило съм, съчинили сме, съчинил си, съчинила си, съчинило си, съчинили сте, съчинил е, съчинила е, съчинило е, съчинили са, бях съчинил, бях съчинила, бях съчинило, бяхме съчинили, беше съчинил, беше съчинила, беше съчинило, бяхте съчинили, беше съчинил, беше съчинила, беше съчинило, бяха съчинили, ще съчиня, ще съчиним, ще съчиниш, ще съчините, ще съчини, ще съчинят, ще

съчиняваш, несв. и съчиня, св.; Какво.
1. Пиша съчинение. Съчиних весела песничка. Съчиних кратък разказ.
2. Съставям текст. Докато пътувах, съчиних писмото, което трябваше да напиша.
3. Прен. Разг. Измислям, лъжа, преувеличавам. Съчинявам оправдание. Съчинявам някаква история.
Синоними: съставям, комбинирам, стъкмявам, нагласявам, композирам, измислям, преувеличавам, надувам, лъжа, измъдрям, изнамирам, изобретявам, изработвам, създавам, планирам, скалъпвам, правя, произвеждам, построявам, изграждам, фабрикувам, написвам съчинявам, съчиняваме, съчиняваш, съчинявате, съчинява, съчиняват, съчинявах, съчинявахме, съчинява, съчинявахте, съчинява, съчиняваха, съчинявах, съчинявахме, съчиняваше, съчинявахте, съчиняваше, съчиняваха, съчинявал съм, съчинявала съм, съчинявало съм, съчинявали сме, съчинявал си, съчинявала си, съчинявало си, съчинявали сте, съчинявал е, съчинявала е, съчинявало е, съчинявали са, бях съчинявал, бях съчинявала, бях съчинявало, бяхме съчинявали, беше съчинявал, беше съчинявала, беше съчинявало, бяхте съчинявали, беше съчинявал, беше съчинявала, беше съчи

вж. съ`чка съчица, съчицата, съчици, съчиците

мн. съчки, ж. Малко отчупено клонче (обикн. сухо). <em>Събирам съчки за огъня. Изпука съчка — някой идваше.</em><br />същ. умал. съчица, мн. съ`чици, ж.
Синоними: пръчка, клечка, клонче, стрък, стръкче съчка, съчката, съчки, съчките

мн. съчми`, ж. Сачма. съчма, съчмата, съчми, съчмите

съчу`встваш, несв.; на Кого. Изпитвам съчувствие. съчувствам, съчувстваме, съчувстваш, съчувствате, съчувства, съчувстват, съчувствах, съчувствахме, съчувства, съчувствахте, съчувства, съчувстваха, съчувствах, съчувствахме, съчувстваше, съчувствахте, съчувстваше, съчувстваха, съчувствал съм, съчувствала съм, съчувствало съм, съчувствали сме, съчувствал си, съчувствала си, съчувствало си, съчувствали сте, съчувствал е, съчувствала е, съчувствало е, съчувствали са, бях съчувствал, бях съчувствала, бях съчувствало, бяхме съчувствали, беше съчувствал, беше съчувствала, беше съчувствало, бяхте съчувствали, б

вж. съчувствие. съчувстване, съчувстването, съчувствания, съчувстванията

съчувствена, съчувствено, мн. съчувствени, прил. Който изразява съчувствие. <em>Съчувствена усмивка.</em><br />нареч. съчувствено.
Синоними: състрадателен, милостив, благ, добър, разположен, сърдечен, радушен, отзивчив, близък, нежен, деликатен, отстъпчив, чувствителен, прочувствен, изпълнен със съчувствие съчувствен, съчувствения, съчувственият, съчувствена, съчувствената, съчувствено, съчувственото, съчувствени, съчувствените

вж. съчу`вствен
Синоними: с чувство, развълнувано, разгорещено, със съчувствие, прочувствено

мн. съчу`вствия, ср.
1. Отзивчиво отношение към чувствата, скръбта, нещастието на някого. Търся съчувствие.
2. Остар. Благожелателно, одобрително отношение; благоразположение. Идеята бе посрещната със съчувствие от всички.
Синоними: симпатия, отзивчивост, единомислие, сърдечност, разположение, благоразположение, състрадание, снизхождение, човещина, доброта, милост, съжаление съчувствие, съчувствието, съчувствия, съчувствията

съчу`вствуваш, несв. Съчувствам.
Синоними: симпатизирам, споделям, влизам в положението съчувствувам, съчувствуваме, съчувствуваш, съчувствувате, съчувствува, съчувствуват, съчувствувах, съчувствувахме, съчувствува, съчувствувахте, съчувствува, съчувствуваха, съчувствувах, съчувствувахме, съчувствуваше, съчувствувахте, съчувствуваше, съчувствуваха, съчувствувал съм, съчувствувала съм, съчувствувало съм, съчувствували сме, съчувствувал си, съчувствувала си, съчувствувало си, съчувствували сте, съчувствувал е, съчувствувала е, съчувствувало е, съчувствували са, бях съчувствувал, бях съчувствувала, бях съчувствувало, бяхме съчувствували

съшиваш, несв. и съшия, св.; Какво. Съединявам с шиене; зашивам. Съших покривката от няколко цветни парчета.
* Съшит с бели конци. 1. — Неумело прикрит, в който лесно се открива измамата.
2. Неподходящ, неуместно прибавен. съшивам, съшиваме, съшиваш, съшивате, съшива, съшиват, съшивах, съшивахме, съшива, съшивахте, съшива, съшиваха, съшивах, съшивахме, съшиваше, съшивахте, съшиваше, съшиваха, съшивал съм, съшивала съм, съшивало съм, съшивали сме, съшивал си, съшивала си, съшивало си, съшивали сте, съшивал е, съшивала е, съшивало е, съшивали са, бях съшивал, бях съшивала, бях съшивало, бяхме съшивали, беше съшивал, беше съшивала, беше съшивало, бяхте съшивали, беше съшивал, беше съшивала, беше съшивало, бяха съшивали, ще съшивам, ще съшиваме, ще съшиваш, ще съшивате, ще съшива, ще съшива

съшиеш, мин. св. съших, мин. прич. съши`л, св. — вж. съшивам. съшия, съшием, съшиеш, съшиете, съшие, съшият, съших, съшихме, съши, съшихте, съши, съшиха, съшиех, съшиехме, съшиеше, съшиехте, съшиеше, съшиеха, съшил съм, съшила съм, съшило съм, съшили сме, съшил си, съшила си, съшило си, съшили сте, съшил е, съшила е, съшило е, съшили са, бях съшил, бях съшила, бях съшило, бяхме съшили, беше съшил, беше съшила, беше съшило, бяхте съшили, беше съшил, беше съшила, беше съшило, бяха съшили, ще съшия, ще съшием, ще съшиеш, ще съшиете, ще съшие, ще съшият, ще съм съшил, ще съм съшила, ще съм съшило, ще сме съшили, ще си съшил, ще си съшила, ще си с

същевременна, същевременно, мн. същевременни, прил. Който се извършва по същото време.<br />нареч. същевременно. Той пишеше и същевременно разговаряше с някакъв посетител. същевременен, същевременния, същевременният, същевременна, същевременната, същевременно, същевременното, същевременни, същевременните

вж. същевре`менен
Синоними: наведнъж, изведнъж, едновременно, в същото време, в това време, съвместно, заедно с това, спонтанно

съществена, съществено, мн. съществени, прил. Който представя същността на нещо; важен, значим, основен. <em>Съществен въпрос. Съществен пропуск.</em><br />нареч. съществено.
Синоними: главен, първостепенен, основен, важен, централен, значителен, капитален, ценен, забележителен, немаловажен, сериозен, знаменателен, за отбелязване, присъщ, характерен, свойствен, съдържателен, смислен, злободневен, актуален, голям, фактически, истински, коренен, радикален, вроден съществен, съществения, същественият, съществена, съществената, съществено, същественото, съществени, съществените

вж. съще`ствен

съществителна, съществително, мн. съществи`телни, прил.
* Съществително име. — Съществително. таз- Разг. Първа съставна част на сложни думи със значение тази, напр. тазвечерен, тазгодишен, тазсутрешен и др.

мн. съществи`телни, ср. В граматиката — част на речта, която обозначава предмети. Конкретни и абстрактни съществителни. Род на съществителното. съществително, съществителното, съществителни, съществителните

мн. същества`, ср. Нещо живо, нещо, което съществува; създание, твар. Прелестно същество. Извънземни същества.
* Цялото ми същество. — Вътрешният ми мир, съзнанието ми. Цялото ми същество се бунтуваше срещу тази несправедливост.
* По същество. — Не формално, а в своята същност, по съдържание. Говореше по същество.
Синоними: човек, лице, създание, организъм, живина, живот, твар, материя, субстанция, естество, същина, обект, единица, субект същество, съществото, същества, съществата

съществу`ваш, несв.
1. Налице съм, в наличност съм, има ме. Съществува поверие, че тук са живели самодиви. Градът вече не съществува.
2. Поддържам живота си, живея. С тези средства едва съществувам.
Синоними: живея, проживявам, преживявам, прекарвам живота си, намирам се, срещам се, има ме, тук съм, налице съм, създавам се, пораждам се, жив съм, доживявам, храня се, издържам се, препитавам се съществувам, съществуваме, съществуваш, съществувате, съществува, съществуват, съществувах, съществувахме, съществува, съществувахте, съществува, съществуваха, съществувах, съществувахме, съществуваше, съществувахте, съществуваше, съществуваха, съществувал съм, съществувала съм, съществувало съм, съществували сме, съществувал си, съществувала си, съществувало си, съществували сте, съществувал е, съществувала е, съществувало е, съществували са, бях съществувал, бях съществувала, бях съществувало, бяхме съществували, беше съществувал, беше съществувала

мн. същини`, ж. Най-важното, най-значимото в съдържанието на нещо; същност. Той осъзна същината на проблема. Същина на литературна творба.
Синоними: същност, същество, естество, живец, съдържание, сърцевина, ядка, зародиш, голата истина, предмет, смисъл, ядро, вътрешност, център, среда, значение, важност, поанта, цел, храна за мисълта, повод за размишление същина, същината, същини, същините

същинска, същинско, мн. същи`нски, прил.
1. Който е почти еднакъв или същият; цял, истински. Станал е същински мъж.
2. Действителен, същ, истински. Същинският проблем са дългите пътувания.
Синоними: същ, един и същи, цял, истински, автентичен, неподправен, действителен, реален, еднакъв, подобен, формен, буквален, естествен, стопроцентов, отявлен, явен, флагрантен, същи, чист, пълен, абсолютен, съвършен, точен, акуратен, щателен, грижлив, правилен, прецизен, верен, стриктен, тесен, ограничен, непокътнат, здрав, очевиден същински, същинския, същинският, същинска, същинската, същинско, същинското, същински, същинските

същността`, само ед., ж. Вътрешна основа, съдържание, най-важна част, най-главното в нещо. Човешка същност.
Синоними: същина, естество, природа, живец, същество, ядка, зародиш, есенния, съдържание, център, ядро, сърцевина, истина, действителност, реалност, натура, характер, нрав, душа, значение, важност, поанта, смисъл, цел същност, същността, същности, същностите

същностна, същностно, мн. съ`щностни, прил. Който се отнася до същността, до съдържанието. същностен, същностния, същностният, същностна, същностната, същностно, същностното, същностни, същностните

нареч. По същия начин; както друг. Аз също ще пътувам. Тя е висока също като майка си.
Синоними: също тъй, тъй, еднакво, по същия начин

мн. съюзи, (два) съюза, м.
1. Тясно единство, обединение на отделни лица или групи. Съюз на демократическите сили.
2. Обединение, съглашение, споразумение за постигане на общи цели. Военен съюз. Сключвам съюз.
3. Обществена организация. Съюз на българските художници. Съюз на учените. Творчески съюзи.
4. Спец. В граматиката — част на речта, която съединява простите изречения или техни части.
прил. съюзен, съюзна, съюзно, мн. съюзни. Съюзен договор. Съюзна връзка.
Синоними: сдружение, дружество, лига, коалиция, разбирателство, споразумение, договор, съгласие, федерация, конфедерация, братство, организация, групиране, групировка съюз, съюза, съюзът, съюзи, съюзите, съюза

вж. съю`з съюзен, съюзния, съюзният, съюзна, съюзната, съюзно, съюзното, съюзни, съюзните

мн. съюзници, (два) съюзника, м. Този, който се намира в съюз (в 1 и 2 знач.) с някого и действа в съгласие с него. Търсеше съюзници в борбата срещу нашествениците. Верен съюзник. съюзник, съюзника, съюзникът, съюзници, съюзниците, съюзници, съюзнико

съюзиш, мин. св. съюзих, мин. прич. съюзи`л, св. — вж. съюзявам. съюзя, съюзим, съюзиш, съюзите, съюзи, съюзят, съюзих, съюзихме, съюзи, съюзихте, съюзи, съюзиха, съюзях, съюзяхме, съюзеше, съюзяхте, съюзеше, съюзяха, съюзил съм, съюзила съм, съюзило съм, съюзили сме, съюзил си, съюзила си, съюзило си, съюзили сте, съюзил е, съюзила е, съюзило е, съюзили са, бях съюзил, бях съюзила, бях съюзило, бяхме съюзили, беше съюзил, беше съюзила, беше съюзило, бяхте съюзили, беше съюзил, беше съюзила, беше съюзило, бяха съюзили, ще съюзя, ще съюзим, ще съюзиш, ще съюзите, ще съюзи, ще съюзят, ще съм съюзил, ще съм съюзила, ще съм съюзило, ще сме съю

съюзяваш, несв. и съюзя, св.; Кого. Свързвам в съюз.
съюзявам се/съюзя се. — С кого. Сключвам съюз.
Синоними: свързвам съюзявам, съюзяваме, съюзяваш, съюзявате, съюзява, съюзяват, съюзявах, съюзявахме, съюзява, съюзявахте, съюзява, съюзяваха, съюзявах, съюзявахме, съюзяваше, съюзявахте, съюзяваше, съюзяваха, съюзявал съм, съюзявала съм, съюзявало съм, съюзявали сме, съюзявал си, съюзявала си, съюзявало си, съюзявали сте, съюзявал е, съюзявала е, съюзявало е, съюзявали са, бях съюзявал, бях съюзявала, бях съюзявало, бяхме съюзявали, беше съюзявал, беше съюзявала, беше съюзявало, бяхте съюзявали, беше съюзявал, беше съюзявала, беше съюзявало, бяха съюзявали, ще съюзявам, ще съюзяв