счетеш, мин. св. счетох, мин. прич. счел, св. — вж. считам. счета, счетем, счетеш, счетете, счете, счетат, счетох, счетохме, счете, счетохте, счете, счетоха, счетях, счетяхме, счетеше, счетяхте, счетеше, счетяха, счел съм, счела съм, счело съм, счели сме, счел си, счела си, счело си, счели сте, счел е, счела е, счело е, счели са, бях счел, бях счела, бях счело, бяхме счели, беше счел, беше счела, беше счело, бяхте счели, беше счел, беше счела, беше счело, бяха счели, ще счета, ще счетем, ще счетеш, ще счетете, ще счете, ще счетат, ще съм счел, ще съм счела, ще съм счело, ще сме счели, ще си счел, ще си счела, ще си счело, ще сте счели, ще е сче
счетоводителят, счетоводителя, мн. счетоводи`тели, м. Специалист по счетоводство. счетоводител, счетоводителя, счетоводителят, счетоводители, счетоводителите, счетоводители, счетоводителю
мн. счетоводи`телки, ж. Жена счетоводител. счетоводителка, счетоводителката, счетоводителки, счетоводителките
мн. счетово`дства, ср.
1. Само ед. Водене на служебни или търговски сметки.
2. Помещение, където се водят такива сметки. Отивам до счетоводството. счетоводство, счетоводството, счетоводства, счетоводствата
считаш, несв. и счета, св. Мисля, смятам. Считам те за сигурен участник. Считай, че сме се разбрали.
Синоними: смятам, пресмятам, предполагам, допускам, преценявам, намирам, на мнение съм, мисля, вярвам, струва ми се, поддържам мнение, твърдя, представям си, разбирам, схващам, признавам, обявявам считам, считаме, считаш, считате, счита, считат, считах, считахме, счита, считахте, счита, считаха, считах, считахме, считаше, считахте, считаше, считаха, считал съм, считала съм, считало съм, считали сме, считал си, считала си, считало си, считали сте, считал е, считала е, считало е, считали са, бях считал, бях считала, бях считало, бяхме считали, беше считал, беше считала, беше считало, бяхте считали, беше считал, беше считала, беше считало, бяха считали, ще считам, ще считаме, ще считаш, ще считате, ще счита, ще считат, ще съм считал, ще съм считала, ще съм считало, ще см
счупваш, несв. и счупя, св.; Какво. С чупене разделям на части. Счупих една чиния. Счупих си ръката.
същ. счупване, мн. счупвания, ср.
* Счупвам/счупя рекорд. — Надминавам постигнатото в някаква област.
* Счупвам/счупя врата/главата (на някого). 1. — Убивам, унищожавам.
2. Наказвам жестоко.
Синоними: чупя, ломя, напарчавам, разбивам, троша, разтрошавам, натрошавам, строшавам, кърша, скършвам, прекършвам, пречупвам, отчупвам, скъсвам, прасвам, удрям, разнебитвам, съсипвам, правя негоден счупвам, счупваме, счупваш, счупвате, счупва, счупват, счупвах, счупвахме, счупва, счупвахте, счупва, счупваха, счупвах, счупвахме, счупваше, счупвахте, счупваше, счупваха, счупвал съм, счупвала съм, счупвало съм, счупвали сме, счупвал си, счупвала си, счупвало си, счупвали сте, счупвал е, счупвала е, счупвало е, счупвали са, бях счупвал, бях счупвала, бях счупвало, бяхме счупвали, беше счупвал, беше счупвала, беше счупвало, бяхте счупвали, беше счупвал, беше счупвала, беше счупвало, бяха счупвали, ще счупвам, ще счупваме, ще счупваш, ще счупвате, ще счупва, ще счупва
вж. счу`пвам
Синоними: сблъскване, удар, катастрофа счупване, счупването, счупвания, счупванията
счупиш, мин. св. счупих, мин. прич. счу`пил, св. — вж. счупвам. счупя, счупим, счупиш, счупите, счупи, счупят, счупих, счупихме, счупи, счупихте, счупи, счупиха, счупех, счупехме, счупеше, счупехте, счупеше, счупеха, счупил съм, счупила съм, счупило съм, счупили сме, счупил си, счупила си, счупило си, счупили сте, счупил е, счупила е, счупило е, счупили са, бях счупил, бях счупила, бях счупило, бяхме счупили, беше счупил, беше счупила, беше счупило, бяхте счупили, беше счупил, беше счупила, беше счупило, бяха счупили, ще счупя, ще счупим, ще счупиш, ще счупите, ще счупи, ще счупят, ще съм счупил, ще съм счупила, ще съм счупило, ще сме счу