мн. сце`ни, ж.
1. Специална площадка в салон, където се играе театрално представление. Въртяща се сцена.
2. Спец. Отделна, относително обособена част от драматургична творба.
3. Отделна част от действие, епизод в художествена творба.
4. Обикн. мн. Произшествие, скандал, шумна разправия. Семейни сцени.
5. Поле на изява; област, сфера. На сцената на обществено-политическия живот се появиха нови партии. 6. Само ед. Театър.
* Излизам/изляза на сцената. — Започвам да се проявявам, да действам.
* Слизам/сляза от сцената. — Преставам да се проявявам, да действам.
* Правя сцени. — Устройвам скандали, разправии.
Синоними: трибуна, подиум, естрада, арена, случка, събитие, произшествие, скандал, разправия сцена, сцената, сцени, сцените
сценарият, сценария, мн. сценарии, (два) сценария, м.
1. Спец. Литературен текст с подробно описание на действието, по който се прави кинофилм. Автор на сценария.
2. Сюжетен план на драматичен конфликт, по който се поставя театрален спектакъл или балет.
3. Прен. Предварително съставен план за развитие на някакви събития. сценарий, сценария, сценарият, сценарии, сценариите, сценария
мн. сценари`сти, м. Автор на сценарий (в 1 знач.) сценарист, сценариста, сценаристът, сценаристи, сценаристите, сценаристи, сценаристе
мн. сценари`стки, ж. Жена сценарист. сценаристка, сценаристката, сценаристки, сценаристките
сценична, сценично, мн. сцени`чни, прил. Който се отнася до сцена. Сценична постановка. сценичен, сценичния, сценичният, сценична, сценичната, сценично, сценичното, сценични, сценичните
мн. сце`нки, ж.
1. Малка сцена.
2. Малко драматично произведение, което изобразява епизоди от живота. сценка, сценката, сценки, сценките
мн. сценогра`фи, м. Лице, което се занимава със сценография. сценограф, сценографа, сценографът, сценографи, сценографите, сценографи, сценографе
ж., само ед. Художествено оформление на спектакъл чрез декори, костюми, техника. сценография, сценографията, сценографии, сценографиите
сцепваш, несв. и сцепя, св.; Какво.
1. Правя цепка; скъсвам, раздирам. Сцепих роклята си.
2. Разделям на късове чрез цепене; разсичам. Сцепих дънера.
същ. сце`пване, ср.
Синоними: цепя, разцепвам, разрязвам, разсичам, чупя, отчупвам, начупвам, троша, разбивам, къртя сцепвам, сцепваме, сцепваш, сцепвате, сцепва, сцепват, сцепвах, сцепвахме, сцепва, сцепвахте, сцепва, сцепваха, сцепвах, сцепвахме, сцепваше, сцепвахте, сцепваше, сцепваха, сцепвал съм, сцепвала съм, сцепвало съм, сцепвали сме, сцепвал си, сцепвала си, сцепвало си, сцепвали сте, сцепвал е, сцепвала е, сцепвало е, сцепвали са, бях сцепвал, бях сцепвала, бях сцепвало, бяхме сцепвали, беше сцепвал, беше сцепвала, беше сцепвало, бяхте сцепвали, беше сцепвал, беше сцепвала, беше сцепвало, бяха сцепвали, ще сцепвам, ще сцепваме, ще сцепваш, ще сцепвате, ще сцепва, ще сцепва
вж. сце`пвам
Синоними: разцепване, цепене, нацепване сцепване, сцепването, сцепвания, сцепванията
мн. сцепле`ния, ср.
1. Сила, която привлича и задържа частите на телата и молекулите в едно тяло.
2. Допир, съприкосновение. При хлъзгав път няма добро сцепление между гумите и настилката, коeто води до нестабилност на превозното средство.
Синоними: спойка, спояване, единство, дружност, свързаност, сплотяване, монолитност, сближение, обединение, неделимост, сговор сцепление, сцеплението, сцепления, сцепленията
сцепиш, мин. св. сцепих, мин. прич. сце`пил, св. — вж. сцепвам. сцепя, сцепим, сцепиш, сцепите, сцепи, сцепят, сцепих, сцепихме, сцепи, сцепихте, сцепи, сцепиха, сцепех, сцепехме, сцепеше, сцепехте, сцепеше, сцепеха, сцепил съм, сцепила съм, сцепило съм, сцепили сме, сцепил си, сцепила си, сцепило си, сцепили сте, сцепил е, сцепила е, сцепило е, сцепили са, бях сцепил, бях сцепила, бях сцепило, бяхме сцепили, беше сцепил, беше сцепила, беше сцепило, бяхте сцепили, беше сцепил, беше сцепила, беше сцепило, бяха сцепили, ще сцепя, ще сцепим, ще сцепиш, ще сцепите, ще сцепи, ще сцепят, ще съм сцепил, ще съм сцепила, ще съм сцепило, ще сме сце
Вярване във всесилието на науката. сциентизъм, сциентизма, сциентизмът, сциентизми, сциентизмите, сциентизъма