турски полицейски началник на градче или голямо село, ага;
чиновник, който събирал десятъка

Който се стреми да събори съществуващия строй; бунтовен.

мед. Разположен под твърдата мозъчна обвивка (dura mater), между нея и паяжиновидната обвивка (arachnoidea). субдурален, субдуралния, субдуралният, субдурална, субдуралната, субдурално, субдуралното, субдурални, субдуралните

мн. субекти, (два) субекта, м.
1. Спец. Във философията – същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства.
2. Човек като носител на качества. Някакъв непознат субект се върти пред вратата.
3. Спец. В логиката – предмет на съждението.
4. Спец. В граматиката – дума, назоваваща деятеля; подлог.
5. Спец. Юридическо лице, което притежава правоспособност и дееспособност.
прил. субектен, субектна, субектно, мн. субектни.
Синоними: личност, лице, индивид, човек, персона, екземпляр, тип, оригинал, терк, същество субект, субекта, субектът, субекти, субектите, субекта

субективна, субективно, мн. субективни, прил.<br />1. Който е присъщ на субект; личен. <em>Субективно възприятие.</em><br />2. Който е лишен от обективност; преднамерен, пристрастен. <em>Субективна оценка.</em><br />нареч. субективно.
същ. субективност, субективността, ж.
Синоними: личен, индивидуален, собствен, характерен, свойствен, частен, персонален, самобитен, пристрастен, лишен от обективност, едностранчив, необективен субективен, субективния, субективният, субективна, субективната, субективно, субективното, субективни, субективните

м., само ед.
1. Спец. Философско направление, което отрича външния материален свят и го смята за резултат от усещанията и възприятията на субекта.
2. Субективност; пристрастно отношение. субективизъм, субективизма, субективизмът, субективизми, субективизмите, субективизъма

мн. субективисти, м. Последовател на субективизма (в 1 знач.).<br />прил. субективистичен, субективистична, субективистично, мн. субективисти`чни. субективист, субективиста, субективистът, субективисти, субективистите, субективиста

вж. субективи`ст субективистичен, субективистичния, субективистичният, субективистична, субективистичната, субективистично, субективистичното, субективистични, субективистичните

вж. субекти`вен

вж. субекти`вен
Синоними: индивидуалност, особеност, самобитност, характерност, двойственост, пристрастие, едностранчивост субективност, субективността, субективности, субективностите

мед. Едва доловима жълтеница.

мед. Спиране на обратно развитие на матката след раждане, при което тя остава с анормално големи размери.

мед. Подкожен, намиращ се под кожата.

сублимна, сублимно, мн. субли`мни, прил. Величествен, върховен, висш. Сублимен момент.
Синоними: върховен, възвишен, висок, най-висок, най-висш, величествен, идеален, съвършен, непостижим, вълшебен, прекрасен, превъзходен, неземен, божествен сублимен, сублимния, сублимният, сублимна, сублимната, сублимно, сублимното, сублимни, сублимните

мед. Подезичен, разположен под езика, напр. подезична жлеза.

мед. Непълно разместване на артикулиращите повърхности на костите, образуващи дадена става.

мед. Подчелюстен, разположен под долната челюст, напр. подчелюстна слюнчена жлеза (gl. submandibularis).

мед. Разположен под брадичката.

мед. Подлигавичен, намиращ се под лигавицата.

мед. Намиращ се под тилната кост.

вж. субордина`ция субординационен, субординационния, субординационният, субординационна, субординационната, субординационно, субординационното, субординационни, субординационните

мн. субординации, ж. Система, при която по-нисшите се подчиняват на по-висшите; подчинение.<br />прил. субординационен, субординационна, субординационно, мн. субординацио`нни. Субординационни отношения между простите изречения в състава на сложното.
Синоними: подчиненост, зависимост, йерархия, подчиняване, подчинение субординация, субординацията, субординации, субординациите

мн. субре`тки, ж. В някои комедии и водевили – весела прислужница, която обикновено се присмива на господарите си. субретка, субретката, субретки, субретките, субретке

субсиди`раш, несв. и св.; Кого, какво. Давам субсидия.
Синоними: подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам, подпомагам субсидирам, субсидираме, субсидираш, субсидирате, субсидира, субсидират, субсидирах, субсидирахме, субсидира, субсидирахте, субсидира, субсидираха, субсидирах, субсидирахме, субсидираше, субсидирахте, субсидираше, субсидираха, субсидирал съм, субсидирала съм, субсидирало съм, субсидирали сме, субсидирал си, субсидирала си, субсидирало си, субсидирали сте, субсидирал е, субсидирала е, субсидирало е, субсидирали са, бях субсидирал, бях субсидирала, бях субсидирало, бяхме субсидирали, беше субсидирал, беше субсидирала, беше субсидирало, бяхте субсидирали, б

мн. субси`дии, ж. Материална или парична помощ, давана на учреждения, организации от държавата или от други институции.
Синоними: помощ, поддръжка, издръжка, стипендия, дотация, подпомагане, дар, дарение субсидия, субсидията, субсидии, субсидиите

мед. Подлопатков, намиращ се под лопатката.

мн. субста`нции, ж. Спец. Във философията – основа на всички предмети и явления; същност, материя.
Синоними: вещество, материя, същност, естество, предметност субстанция, субстанцията, субстанции, субстанциите

Заместване, поставяне вместо друг. субституция, субституцията, субституции, субституциите

м., само ед. Спец.
1. Във философията – общата основа на многообразните явления.
2. В езикознанието – езикът на асимилираното местно население, който е повлиял върху езика на новото население. субстрат, субстрата, субстратът, субстрати, субстратите, субстрата

само мн. Надпис, който се наслагва върху филмова лента и показва в кадър репликите на действащите лица в превод на съответния език. субтитри, субтитрите

само мн. Надпис, който се наслагва върху филмова лента и показва в кадър репликите на действащите лица в превод на съответния език.

мн. субтропици, (два) субтропика, м. Една от двете области, разположени в двете полукълба на Земята между тропическия и умерения пояс.
прил. субтропичен, субтропична, субтропично, мн. субтропични. Субтропичен климат.
прил. субтропически, субтропическа, субтропическо, мн. субтропически. субтропик, субтропика, субтропикът, субтропици, субтропиците, субтропика

вж. субтро`пик субтропичен, субтропичния, субтропичният, субтропична, субтропичната, субтропично, субтропичното, субтропични, субтропичните

вж. субтро`пик субтропически, субтропическия, субтропическият, субтропическа, субтропическата, субтропическо, субтропическото, субтропически, субтропическите

мед. Поднокътен, разположен под нокътя.

мед. Леко повишена телесна температура, субфебрилна температура — от 37 до 37,5 °С. субфебрилен, субфебрилния, субфебрилният, субфебрилна, субфебрилната, субфебрилно, субфебрилното, субфебрилни, субфебрилните

мед. Поддиафрагмален, разположен под диафрагмата, напр. субфреничен абсцес.

мн. сувенири, (два) сувенира, м. Малък предмет за спомен. Трябва да купя някакви сувенири за моите приятели.
прил. сувенирен, сувенирна, сувенирно, мн. сувенирни. сувенир, сувенира, сувенирът, сувенири, сувенирите, сувенира

вж. сувени`р сувенирен, сувенирния, сувенирният, сувенирна, сувенирната, сувенирно, сувенирното, сувенирни, сувенирните

мн. сувере`ни, м. Независим владетел. суверен, суверена, суверенът, суверени, суверените, суверена

суверенна, суверенно, мн. суверенни, прил. Който осъществява върховната власт; независим. <em>Суверенна държава.</em><br />същ. суверенност, суверенността`, ж.
Синоними: върховен, независим, абсолютен, неограничен суверенен, суверенния, суверенният, суверенна, суверенната, суверенно, суверенното, суверенни, суверенните

м., само ед.
1. Право на върховна власт.
2. Независимост от чужда власт. суверенитет, суверенитета, суверенитетът, суверенитети, суверенитетите, суверенитета

вж. сувере`нен суверенност, суверенността, суверенности, суверенностите

Право на най-висока власт, върховен, независим. Вътрешна и външна независимост на държава.

мн. сугаре`та, ср. Диал. Животно (обикн. агне), родено по-късно от нормалното.

сугарна, сугарно, мн. суга`рни, прил. Диал.
1. Който е роден по-късно.
2. Който не е израсъл достатъчно или не е узрял.

сугестивна, сугестивно, мн. сугести`вни, прил. Който е свързан с внушение или използва внушение. сугестивен, сугестивния, сугестивният, сугестивна, сугестивната, сугестивно, сугестивното, сугестивни, сугестивните

ж., само ед.
1. Спец. Начин на внушение и словесно въздействие от един човек върху друг или върху себе си, който се отличава с несъзнателно възприемане на внушаваното.
2. Внушение. сугестия, сугестията, сугестии, сугестиите

ж., само ед. Спец. Наука за сугестията като един от психотерапевтичните методи за въздействие върху човека. сугестология, сугестологията, сугестологии, сугестологиите

ж., само ед. Снеговалеж на дребни замръзнали зърна. суграшица, суграшицата, суграшици, суграшиците

мн. суджуци, (два) суджука, м. Вид сух колбас от смляно месо с подправки; наденица. суджук, суджука, суджукът, суджуци, суджуците, суджука

суеверна, суеверно, мн. суеверни, прил.<br />1. Който вярва в свръхестествени сили. <em>Суеверна жена.</em><br />2. Който е подтикнат или предизвикан от вяра в свръхестествени сили. <em>Суеверен страх.</em><br />нареч. суеверно.
същ. суеверност, суеверността, ж.
Синоними: религиозен, предразсъдъчен, фаталист суеверен, суеверния, суеверният, суеверна, суеверната, суеверно, суеверното, суеверни, суеверните

мн. суеве`рия, ср. Вярване в свръхестествените сили като двигател на събитията.
Синоними: предразсъдък, заблуда, поверие, вярване суеверие, суеверието, суеверия, суеверията

вж. суеве`рен

вж. суеве`рен суеверност, суеверността, суеверности, суеверностите

мн. суеци, (два) суека, м. Диал. Лалугер. супер- Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който е главен, върховен, напр. суперарбитър, суперинтендант и др.
2. Който е от най-високо качество, напр. супершоу.
3. Който е с много големи размери или е най-важен, напр. супердобив, суперпечалба, суперголям, супердълъг и др.

мн. суети`, ж. Обикн. ед.
1. Всичко безсмислено, дребно, напразно, малоценно.
2. Склонност към нещо безсмислено, към парадиране.
3. Излишна прибързаност в движенията, действията и др.; суетене. Предпразнична суета.
Синоними: суетност, суетливост, празнота, лекомислие, каприз, пустота, безсмислие, безсмисленост, пустословие, тщеславие, снобизъм, превзетост, вятърничавост, дребнавост, лекота, суетене, суетня, външен блясък, славолюбие, самохвалство суета, суетата, суети, суетите

суетна, суетно, мн. суетни, прил.<br />1. Който проявява суета. <em>Суетна жена.</em><br />2. Който изразява суета. <em>Суетни движения. Суетни желания.</em><br />нареч. суетно.
същ. суетност, суетността, ж.
Синоними: суетлив, празен, лекомислен, несериозен, вятърничав, безгрижен, превзет, тщеславен, безсмислен, напразен, напуст, пуст, самомнителен, надут, светски, без идеали, славолюбив суетен, суетния, суетният, суетна, суетната, суетно, суетното, суетни, суетните

вж. суетя` се
Синоними: суетня, щуране, залисия, лутане, шетня, шум, врява, бъркотия, нервничене суетене, суетенето, суетения, суетенията

суетлива, суетливо, мн. суетливи, прил. Суетен.<br />нареч. суетливо.
същ. суетливост, суетливостта, ж.
Синоними: дребен, незначителен, маловажен, нервен, дребнав, придирчив суетлив, суетливия, суетливият, суетлива, суетливата, суетливо, суетливото, суетливи, суетливите

вж. суетли`в

вж. суетли`в
Синоними: нервност, дребнавост, придирчивост суетливост, суетливостта, суетливости, суетливостите

вж. суе`тен

вж. суе`тен
Синоними: суета, суетливост, празнота, лекомислие, каприз, пустота, безсмислие, безсмисленост, пустословие, тщеславие, снобизъм, превзетост, вятърничавост, дребнавост, лекота, суетене, суетня, външен блясък суетност, суетността, суетности, суетностите

мн. суетни`, ж. Суетене, забързани или безцелни движения. Около закланото животно цареше суетня.
Синоними: суетене, щуране, залисия, лутане, вълнение, смут, суматоха, бъркотия, смущение, тревога, шетня суетня, суетнята, суетни, суетните

мн. суинги, (два) суинга, м.
1. Спец. Стил в джазовата музика, който се отличава с мелодични акценти, създаващи впечатление за вълнообразно движение.
2. Танц с умерено живо темпо.
3. Остар. Екстравагантно облечен младеж с лекомислено или дръзко поведение. суинг, суинга, суингът, суинги, суингите, суинга

мн. сука`лчета, ср.
1. Дете, което още суче.
2. Малко животно, което още суче.
Синоними: бебе, детенце, рожба, чедо, кърмаче, пеленаче сукалче, сукалчето, сукалчета, сукалчетата

мн. сукмани, (два) сукмана, м. Дълга женска дреха, подобна на рокля без ръкави, която се облича върху блуза. сукман, сукмана, сукманът, сукмани, сукманите, сукмана

вж. су`кно сукнен, сукнения, сукненият, сукнена, сукнената, сукнено, сукненото, сукнени, сукнените

ср., само ед. Мек вълнен плат. Масата е постлана със зелено сукно, а зад нея се е наредила комисията.
прил. сукнен, сукнена, сукнено, мн. сукнени. Сукнена покривка.
Синоними: плат, тъкан, платно, вълнен плат сукно, сукното, сукна, сукната

книж. Непрекъснатост, последователност.

мн. султани, м.<br />1. Титла на монарх в някои мюсюлмански страни.<br />2. Остар. Титла на татарски първенци, обитавали български области през османското робство.<br />прил. султански, султанска, султанско, мн. султански. <em>Султански ферман.</em><br />прил. султанов, султанова, султаново, мн. султа`нови. Султанов дом. султан, султана, султанът, султани, султаните, султани, султане

мн. султа`нки, ж. Съпруга на султан. султанка, султанката, султанки, султанките

вж. султа`н султанов, султановия, султановият, султанова, султановата, султаново, султановото, султанови, султановите

вж. султа`н султански, султанския, султанският, султанска, султанската, султанско, султанското, султански, султанските

мн. сулфамиди, (два) сулфамида, м. Спец. Обикн. мн. Вид антибиотични лекарствени средства, употребявани при някои инфекциозни болести. сулфамид, сулфамида, сулфамидът, сулфамиди, сулфамидите, сулфамида

мн. сулфати, (два) сулфата, м. Спец. Сол на сярната киселина. сулфат, сулфата, сулфатът, сулфати, сулфатите, сулфата

мн. сулфиди, (два) сулфида, м. Спец. Съединение на сярата с химичен елемент или група; сол на сероводорода. сулфид, сулфида, сулфидът, сулфиди, сулфидите, сулфида

мн. сулфити, (два) сулфита, м. Спец. Сол на серистата киселина. сулфит, сулфита, сулфитът, сулфити, сулфитите, сулфита

мн. су`ми, ж.
1. Спец. В математиката — резултатът, получен при действието събиране; сбор.
2. Прен. Общо количество от нещо.
3. Определено количество пари. Внесох в банката крупна сума.
Синоними: сбор, общо, брой, число, количество, цифра, цена сума, сумата, суми, сумите

Разг. Много, доста. Похарчих сума пари.
Синоними: много, голямо количество, изобилно, из ведро Вали като из ведро.

сумарна, сумарно, мн. сумарни, прил.<br />1. Който е получен при събиране. <em>Сумарна величина.</em><br />2. Обобщен, без подробности, сбит, кратък. <em>Сумарен обзор.</em><br />нареч. сумарно.
Синоними: сбит, кратък, съкратен сумарен, сумарния, сумарният, сумарна, сумарната, сумарно, сумарното, сумарни, сумарните

вж. сума`рен

ж., само ед. Безредно движение, безпокойно действие. Пожарът предизвика суматоха в сградата и около нея.
Синоними: смут, безредие, безредица, бъркотия, неразбория, объркване, обърканост, заплетеност, залисия, паника, шашарма, тревога, аларма, безпорядък, суетене, размирица, бунт, паническо бягство, безредици, размирици, блъсканица, вълнение, суетня, смущение, шум, врява, гюрултия, кавга, караница суматоха, суматохата, суматохи, суматохите

сумираш, несв. и <em>св.; какво.</em><br />1. Спец. В математиката <em>–</em> извършвам действието събиране.<br />2. Обобщавам. <em>Сумирам всички данни.</em> сумирам, сумираме, сумираш, сумирате, сумира, сумират, сумирах, сумирахме, сумира, сумирахте, сумира, сумираха, сумирах, сумирахме, сумираше, сумирахте, сумираше, сумираха, сумирал съм, сумирала съм, сумирало съм, сумирали сме, сумирал си, сумирала си, сумирало си, сумирали сте, сумирал е, сумирала е, сумирало е, сумирали са, бях сумирал, бях сумирала, бях сумирало, бяхме сумирали, беше сумирал, беше сумирала, беше сумирало, бяхте сумирали, беше сумирал, беше сумирала, беше сумирало, бяха сумирали, ще сумирам, ще сумираме, ще сумираш, ще сумирате, ще сумира, ще сумира сурвам се сурваш се, несв. и су`рна се, св. Разг. Плъзгам се, свличам се бързо. сурвам, сурваме, сурваш, сурвате, сурва, сурват, сурвах, сурвахме, сурва, сурвахте, сурва, сурваха, сурвах, сурвахме, сурваше, сурвахте, сурваше, сурваха, сурвал съм, сурвала съм, сурвало съм, сурвали сме, сурвал си, сурвала си, сурвало си, сурвали сте, сурвал е, сурвала е, сурвало е, сурвали са, бях сурвал, бях сурвала, бях сурвало, бяхме сурвали, беше сурвал, беше сурвала, беше сурвало, бяхте сурвали, беше сурвал, беше сурвала, беше сурвало, бяха сурвали, ще сурвам, ще сурваме, ще сурваш, ще сурвате, ще сурва, ще сурват, ще съм сурвал, ще съм сурвала, ще съм сурвало, ще см

м., само ед. Полутъмно състояние преди изгрева на слънцето и след залеза; здрач, полумрак. В сумрака неясно се виждаха очертанията на къщите.
Синоними: дрезгавина, полумрак, здрач, здрачина, тъмнина, мрачина сумрак, сумрака, сумракът, сумраци, сумраците, сумрака

сумрачна, сумрачно, мн. сумрачни, прил. Който е полутъмен, мрачен. <em>Сумрачна стая.</em><br />нареч. сумрачно.
Синоними: мрачен, тъмен, сенчест сумрачен, сумрачния, сумрачният, сумрачна, сумрачната, сумрачно, сумрачното, сумрачни, сумрачните

вж. су`мрачен

сумтиш, мин. св. сумтях, мин. прич. сумтя`л, несв.
1. Дишам шумно през носа.
2. Прен. За човек – дишам шумно поради гняв, ярост, силна възбуда и др.
Синоними: пъхтя, пъшкам, охкам, цупя се, мръщя се, муся се, сърдя се, навъсвам се, намусвам се, нацупвам се, разсърдвам се, мънкам, недоволствам сумтя, сумтим, сумтиш, сумтите, сумти, сумтят, сумтях, сумтяхме, сумтя, сумтяхте, сумтя, сумтяха, сумтях, сумтяхме, сумтеше, сумтяхте, сумтеше, сумтяха, сумтял съм, сумтяла съм, сумтяло съм, сумтели сме, сумтял си, сумтяла си, сумтяло си, сумтели сте, сумтял е, сумтяла е, сумтяло е, сумтели са, бях сумтял, бях сумтяла, бях сумтяло, бяхме сумтели, беше сумтял, беше сумтяла, беше сумтяло, бяхте сумтели, беше сумтял, беше сумтяла, беше сумтяло, бяха сумтели, ще сумтя, ще сумтим, ще сумтиш, ще сумтите, ще сумти, ще сумтят, ще съм сумтял, ще съм сумтяла, ще съм сумтяло, ще сме сум

рел. Сборник от избрани откъси (хадиси) — разкази за Мохамед или негови изказвания; допълнение на Корана.

рел. Основно направление в исляма, което се смята за правоверно и признава и признава за свещено писание освен Корана и суната, където е описан живата на пророка Мохамед. сунизъм, сунизма, сунизмът, сунизми, сунизмите, сунизъма

мн. су`пи, ж. Течно ястие, приготвено при варене на месо или зеленчуци с подправки; чорба. Пилешка супа.
Синоними: бульон, чорба супа, супата, супи, супите

супена, супено, мн. су`пени, прил. Който е предназначен за ядене на супа. Супена лъжица. супен, супения, супеният, супена, супената, супено, супеното, супени, супените

мн. супери, (два) супера, м. Разг. Супермаркет.

—-

нареч. Разг. Отлично, превъзходно. Филмът е супер! Как си? — Супер съм!
Синоними: чудесно супер, супера, суперът, супери, суперите, супера

мн. супери, (два) супера, м. Разг. Супермаркет.

—-

нареч. Разг. Отлично, превъзходно. Филмът е супер! Как си? — Супер съм!

мед. Нова инфекция, наслагваща се върху вече налична такава.

Предмет с много малък размер. суперкомпактен, суперкомпактния, суперкомпактният, суперкомпактна, суперкомпактната, суперкомпактно, суперкомпактното, суперкомпактни, суперкомпактните

мн. суперлативи, (два) суперлатива, м.
1. Спец. В езикознанието – превъзходна степен.
2. Най-висш, върховен.
3. Прен. Разг. Обикн. мн. Преувеличение. Той непрекъснато сипе около себе си суперлативи.
прил. суперлативен, суперлативна, суперлативно, мн. суперлативни. суперлатив, суперлатива, суперлативът, суперлативи, суперлативите, суперлатива

вж. суперлати`в суперлативен, суперлативния, суперлативният, суперлативна, суперлативната, суперлативно, суперлативното, суперлативни, суперлативните

мн. супермаркети, (два) супермаркета, м. Голям магазин на самообслужване, в който се продават най-различни стоки. супермаркет, супермаркета, супермаркетът, супермаркети, супермаркетите, супермаркета

мн. суперпроду`кции, ж.
1. Свръхпроизводство.
2. Филм с високо постижение в актьорската игра и режисурата и с използване на сложни и скъпи технически средства. суперпродукция, суперпродукцията, суперпродукции, суперпродукциите

мед. Последователно оплождане на две или повече яйцеклетки от един и същ овулационен цикъл при полови сношения през кратък интервал.

мед. Забременяване при съществуваща вече бременност.

мед. Повърхностен, недълбок.

Самостоятелно вещно право да се построи сграда в чужд недвижим имот. След извършване на строеж, правото на строеж включва в себе си правото на собственост върху сградата и правото да се държи тя в чуждия имот, както и да се ползва земята, доколкото това е необходимо за ползването на сградата — достъпът до нея, прокарването на водопроводна, електрическа и др. инсталации, за свързването на сградата с улични инженерни мрежи и др.

мн. супници, (два) супника, м. Голям съд, в който се поднася супа. супник, супника, супникът, супници, супниците, супника

мед. Надключичен, разположен над ключицата.

мед. Надглезенен, намиращ се над глезена.

изк. Формалистично направление в абстрактната живопис през първите десетилетия на ХХ в. , което свежда изображенията само до различно оцветени геометрични форми и отрича нуждата от изрисуване на предмети.

мед. Потискане, задържане, спиране.

мед. Гноен, образуващ, отделящ гной.

мед. Нагнояване, гноене, образуване на гной.

сура, суро, мн. су`ри, прил. Диал.
1. Светлосив. Сури елени.
2. В който има бяло и сиво. Сури биволи.

мн. сурати, (два) сурата, м. Разг. Пренебр. Човешко лице, образ.
* Плюя в сурата (на някого). — Казвам направо на някого какво мисля за него, изказвам презрението си.
* Плюя си на сурата. — Потъпквам чувството си за самоуважение. сурат, сурата, суратът, сурати, суратите, сурата

прил., неизм.
* Сурва година. — Здрава, весела година (като пожелание).

сурва`каш, несв.; Кого.
1. Удрям леко със сурвакница за здраве и пожелавам нещо.
2. Прен. Ирон. Бия. сурвакам, сурвакаме, сурвакаш, сурвакате, сурвака, сурвакат, сурваках, сурвакахме, сурвака, сурвакахте, сурвака, сурвакаха, сурваках, сурвакахме, сурвакаше, сурвакахте, сурвакаше, сурвакаха, сурвакал съм, сурвакала съм, сурвакало съм, сурвакали сме, сурвакал си, сурвакала си, сурвакало си, сурвакали сте, сурвакал е, сурвакала е, сурвакало е, сурвакали са, бях сурвакал, бях сурвакала, бях сурвакало, бяхме сурвакали, беше сурвакал, беше сурвакала, беше сурвакало, бяхте сурвакали, беше сурвакал, беше сурвакала, беше сурвакало, бяха сурвакали, ще сурвакам, ще сурвак

сурвакарят, сурвакаря, мн. сурвака`ри, м. Млад мъж, който на Нова година ходи да сурвака. сурвакар, сурвакаря, сурвакарят, сурвакари, сурвакарите, сурвакари, сурвакарю

мн. сурва`кници, ж. Украсена дрянова пръчка, с която се сурвака на Нова година за здраве. сурвакница, сурвакницата, сурвакници, сурвакниците

мн. сурва`чки, ж. Сурвакница. сурвачка, сурвачката, сурвачки, сурвачките

ж., само ед. Приспособление, с което се променя тембърът или се понижава силата на тона, издаван от духови или струнни музикални инструменти.
* Под сурдинка. — Тихо, приглушено.
* Поставям/поставя сурдинка (на нещо). — Върша нещо в по-слаба степен. сурдинка, сурдинката, сурдинки, сурдинките

ж., само ед. Спец. Дял от дефектологията, който се занимава с обучението на глухонеми деца и на деца със слухови дефекти. сурна се сурнеш се, мин. св. сурнах се, мин. прич. су`рнал се, св. — вж. сурвам се. аеро- Първа съставна част в сложни думи със значение авиационен, въздушен, напр. аерогара, аероклуб, аеролиния, аероснимка, аеротерапия, аеротранспорт, аерофотография. съ- представка — вж. с-

сурова, сурово, мн. сурови, прил.<br />1. За храна <em>–</em> който не е подлаган на топлинна обработка. <em>Сурово месо.</em><br />2. Който не е готвен достатъчно; недоварен, недоизпечен, недоизпържен. <em>Картофите са малко сурови и затова са твърди.</em><br />3. Който не е обработван. <em>Сурови кожи.</em><br />4. Който е много строг, сериозен или груб, безмилостен. <em>Сурова критика. Суров баща. Суров поглед.</em><br />5. Прен. Жесток, безмилостен, безсърдечен. <em>Сурово наказание. Суров бой.</em><br />6. Много тежък, труден. <em>Животът е суров.</em><br />7. Неблагоприятен за живот, много студен. <em>Суров климат.</em><br />* <em>Сухо и сурово.</em> — Всичко или всички.<br />* <em>Покрай сухото и суровото.</em> — Заедно с виновния страда и невинният.<br />нареч. сурово (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.).
Синоними: неопечен, неизпечен, несварен, каба, недозрял, необработен, недодялан, неодялан, груб, непреработен, студен, неумолим, твърд, корав, непреклонен, непоколебим, безмилостен, безчовечен, жесток, лют, свиреп, труден, мъчен, уморителен, безжалостен, безсърдечен, коравосърдечен, хладен, безразличен, влажен, неизсъхнал, неотлежал, недопечен, неощавен, строг, лош, тежък, незрял, млад, непречистен, нерафиниран, недоварен, рязък, остър, безчувствен, неотстъпчив, неприветлив, отблъскващ, намусен, мрачен, непоклатим, пуритански, тесногръд, нетолерантен, безрадостен суров, суровия, суровият, сурова, суровата, сурово, суровото, сурови, суровите

мн. сурова`тки, ж. Течност, която се отделя от млякото при подсирването му; цвик. суроватка, суроватката, суроватки, суроватките

мн. суровини, ж. Първични, необработени материали, които се използват в производството.<br />прил. суровинен, суровинна, суровинно, мн. сурови`нни.
* Вторични суровини. — Негодни за употреба изделия, които се преработват и отново се използват в производството или бита. суровина, суровината, суровини, суровините

вж. суровина` суровинен, суровинния, суровинният, суровинна, суровинната, суровинно, суровинното, суровинни, суровинните

мн. су`ровици, ж.
1. Още неизсъхнало отсечено дърво.
2. Дебела тояга; сопа. суровица, суровицата, суровици, суровиците

вж. суро`в
Синоними: жестоко, грубо, лошо, зле

суровостта`, само ед., ж. Строгост, жестокост.
Синоними: грубост, суровина, строгост, студенина, бруталност, твърдост, жестокост, безчовечност, свирепост, грапавост, грапавина, неотстъпчивост, безмилостност, нечувствителност, непреклонност, неприветливост суровост, суровостта, суровости, суровостите

мн. сурогати, (два) сурогата, м.
1. Продукт, който е непълноценен заместител на друг продукт.
2. Прен. Пренебр. Непълноценен заместител; ерзац.
Синоними: имитация, подправка, заместител, ерзац сурогат, сурогата, сурогатът, сурогати, сурогатите, сурогата

вж. сурогат
сурогатна майка, сурогатна бременност
Сурогатна майка е жена, която забременява и износва дете на друга жена, като предварително е подписала законово споразумение, че се отказва от детето в полза на приемната майка.
В много страни сурогатното майчинство е забранено или има наложени законови ограничения.

м., само ед. Тревисто маслодайно растение и неговите семена, които се използват в кулинарията.
прил. сусамен, сусамена, сусамено, мн. сусамени.
прил. сусамов, сусамова, сусамово, мн. сусамови. сусам, сусама, сусамът, сусами, сусамите, сусама

вж. суса`м сусамен, сусамения, сусаменият, сусамена, сусамената, сусамено, сусаменото, сусамени, сусамените

мн. суса`мки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от карамел и сусамено семе. сусамка, сусамката, сусамки, сусамките

вж. суса`м сусамов, сусамовия, сусамовият, сусамова, сусамовата, сусамово, сусамовото, сусамови, сусамовите

суспенди`раш, несв. и св.; какво. Спец. Отменям, обезсилвам, преустановявам действието на закон.
Синоними: преустановявам, прекъсвам, спирам, отменявам, премахвам суспендирам, суспендираме, суспендираш, суспендирате, суспендира, суспендират, суспендирах, суспендирахме, суспендира, суспендирахте, суспендира, суспендираха, суспендирах, суспендирахме, суспендираше, суспендирахте, суспендираше, суспендираха, суспендирал съм, суспендирала съм, суспендирало съм, суспендирали сме, суспендирал си, суспендирала си, суспендирало си, суспендирали сте, суспендирал е, суспендирала е, суспендирало е, суспендирали са, бях суспендирал, бях суспендирала, бях суспендирало, бяхме суспендирали, беше суспендирал, беше суспендирала

вж. суспендирам

мн. суспе`нзии, ж. Спец. Флуидна дисперсна система, в която равномерно са разпределени множество твърди и течни частици с много малки размери. суспензия, суспензията, суспензии, суспензиите

мн. сутеньо`ри, м.
1. Сводник.
2. Любовник на проститутка, който използва изработваните от нея средства. сутеньор, сутеньора, сутеньорът, сутеньори, сутеньорите, сутеньори, сутеньоре

мн. сутерени, (два) сутерена, м. Полуподземен етаж, който се използва за живеене или за магазини.
прил. сутеренен, сутеренна, сутеренно, мн. сутеренни. Сутеренни помещения. сутерен, сутерена, сутеренът, сутерени, сутерените, сутерена

вж. сутере`н сутеренен, сутеренния, сутеренният, сутеренна, сутеренната, сутеренно, сутеренното, сутеренни, сутеренните

мн. сутиени, (два) сутиена, м. Долно дамско облекло, използвано за поддържане или за повдигане и увеличаване на бюста. сутиен, сутиена, сутиенът, сутиени, сутиените, сутиена

сутрешна, сутрешно, мн. су`трешни, прил. Който става сутрин. Сутрешен влак. Сутрешен вестник.
Синоними: ранен, сутринен, утрешен сутрешен, сутрешния, сутрешният, сутрешна, сутрешната, сутрешно, сутрешното, сутрешни, сутрешните

сутринта, мн. сутрини, ж.
1. Първите часове от началото на деня. Денят се познава от сутринта. И тази сутрин е прохладна и свежа.
2. Като нареч. През първите часове на деня. Сутрин ходя на работа пеш, а вечер се връщам с автобус.
Синоними: утрин, на ранина, на съмнало, на разсъмване, заран, рано, утро сутрин, сутринта, сутрини, сутрините

мед. 1. Шев — свързване на костите на свода на черепа и лицето. Осъществява се от къси повлекла от влакнеста съединителна тъкан между ръбовете на съседни кости. С възрастта влакнестата съединителна тъкан се замества с костна, настъпва вкостяване на шевовете.на латински език: sutura.
2. Хирургичен шев.

рел. Мистично и аскетично отшерническо течение в исляма, възникнало през VІІІ в. на територията на Ирак и сирия, напълно оформено през ХІ—ХІІ в. ; разпространявано от Северна Африка до Северен Китай и Индонезия. През ХХ в. подложено на ограничения и забрани в редица ислямски страни. суфизъм, суфизма, суфизмът, суфизми, суфизмите, суфизъма

и суфикс, мн. суфикси и суфикси, (два) суфикса и су`фикса, м. Спец. В граматиката – наставка.
Синоними: постфикс, окончание суфикс, суфикса, суфиксът, суфикси, суфиксите, суфикса

мн. суфле`та, ср. Бухнало тестено изделие с разбити яйчени белтъци. суфле, суфлето, суфлета, суфлетата

суфли`раш, несв. и св.; На кого.
1. Подсказвам на артистите репликите им от текста по време на представление.
2. Прен. Подсказвам.
Синоними: подсказвам, нашепван, подшушвам, продиктувам, внушавам суфлирам, суфлираме, суфлираш, суфлирате, суфлира, суфлират, суфлирах, суфлирахме, суфлира, суфлирахте, суфлира, суфлираха, суфлирах, суфлирахме, суфлираше, суфлирахте, суфлираше, суфлираха, суфлирал съм, суфлирала съм, суфлирало съм, суфлирали сме, суфлирал си, суфлирала си, суфлирало си, суфлирали сте, суфлирал е, суфлирала е, суфлирало е, суфлирали са, бях суфлирал, бях суфлирала, бях суфлирало, бяхме суфлирали, беше суфлирал, беше суфлирала, беше суфлирало, бяхте суфлирали, беше суфлирал, беше суфлирала, беше суфлирало, бяха суфлирали, ще суфлирам, ще суфлир

мн. суфльо`ри, м.
1. Работник в театъра, чиято професия е да суфлира (в 1 знач.).
2. Човек, който подсказва; подсказвач. суфльор, суфльора, суфльорът, суфльори, суфльорите, суфльори, суфльоре

мн. суфльо`рки, ж. Жена суфльор. суфльорка, суфльорката, суфльорки, суфльорките

мед. Кръвоизливи с насяданe на кръв в подкожието и в по-дълбоките меки части.

суха, сухо, мн. сухи, прил.<br />1. Който не съдържа влага, не е мокър. <em>Суха кърпа. Суха земя.</em><br />2. Който е останал без вода, пресъхнал. <em>Сухо дере. Сух геран.</em><br />3. През който не е имало валежи. <em>Сухо лято.</em><br />4. Който е лишен от мекост, влажност, свежест. <em>Сух хляб.</em><br />5. Който е лишен от жизнени сокове; изсъхнал. <em>Сухо дърво. Суха трева.</em><br />6. Прен. Слаб, мършав, без тлъстини. <em>Суха жена. Суха ръка.</em><br />7. Който се проявява с отсъствие на влажност; дрезгав. <em>Суха кашлица.</em><br />8. Прен. Който не предизвиква интерес; досаден, скучен. <em>Сух доклад.</em><br />9. Който не проявява чувства; нелюбезен, хладен, безучастен. <em>Сух човек. Сухо посрещане.</em><br />нареч. сухо. Разговаряха сухо.
същ. сухост, сухостта, ж.
* Сух режим. — Забрана за употреба на силни спиртни напитки.
* Сух лед. — Спец. Твърд въглероден диоксид.
* Сух студ. — Много студено време без валежи.
* Суха дестилация. — Спец. Получаване на газове при загряване на вещество в затворен съд, при което протичат химични промени.
* Суха храна. — Твърда (не течна) храна: варени яйца, колбаси, сирене, плодове и др.
* Суха батерия. — Спец. Батерия, в която електролитът е във вид на паста, а не течен като при акумулатора.
* Сухо вино. — Спец. Вино без остатъчна захар.
* Измъквам се сух от водата. — Разг. Отървавам се без последствия от ситуация, в която съм намесен, оставам ненаказан.
Синоними: изсъхнал, изсушен, безводен, безсочен, пресъхнал, пустинен, оскъден, безплоден, пуст, постал, слаб, мършав, съсухрен, изпит, отслабнал, вейка, безсъдържателен, безинтересен, неинтересен, кух, празен, скучен, досаден, жилест, сушав, мъртъв, извехнал, измършавял, прозаичен, делничен, банален, отегчителен, ялов, непродуктивен, хубав, светъл, слънчев, чудесен сух, сухия, сухият, суха, сухата, сухо, сухото, сухи, сухите

мн. сухари, (два) сухара, м.
1. Изсушен, препечен хляб, който има по-голяма трайност.
2. Прен. Разг. Сух, неконтактен, неотзивчив, скучен човек.
прил. сухарен, сухарна, сухарно, мн. сухарни (в 1 знач.).
Синоними: галета сухар, сухара, сухарът, сухари, сухарите, сухара

вж. суха`р сухарен, сухарения, сухареният, сухарена, сухарената, сухарено, сухареното, сухарени, сухарените

мн. сухарници, (два) сухарника, м. Съд за съхраняване на сухари. сухарник, сухарника, сухарникът, сухарници, сухарниците, сухарника

вж. сух
Синоними: раздразнено, сопнато, сприхаво

суховеят, суховея, мн. суховеи, (два) суховея, м. Сух горещ североизточен вятър, който предизвиква засушаване. суховей, суховея, суховеят, суховеи, суховеите, суховея

мн. суходолища и суходолове, (два) суходо`ла, м. Дол, в който почвата не е достатъчно влажна и вода се събира само след валежи. суходол, суходола, суходолът, суходолове, суходоловете, суходола

ж., само ед. Суха храна, обикн. оскъдна. сухоежбина, сухоежбината, сухоежбини, сухоежбините

мн. сухожи`лия, ср. Спец. Плътна и жилава съединителна тъкан между костите и мускулите. сухожилие, сухожилието, сухожилия, сухожилията

сухоземна, сухоземно, мн. сухозе`мни, прил.
1. Който живее или се развива само върху земята. Сухоземни животни.
2. Който е разположен само върху земя. България има сухоземни и водни граници. сухоземен, сухоземния, сухоземният, сухоземна, сухоземната, сухоземно, сухоземното, сухоземни, сухоземните

сухопътна, сухопътно, мн. сухопъ`тни, прил. Който е свързан с действия върху сушата. Сухопътни войски. сухопътен, сухопътния, сухопътният, сухопътна, сухопътната, сухопътно, сухопътното, сухопътни, сухопътните

вж. сух
Синоними: безводност, безводие, безплодие сухост, сухостта, сухости, сухостите

ж., само ед. Усещане за сухост; сухост. Лекарството предизвиква сухота в устната кухина. сухота, сухотата, сухоти, сухотите

сучеш, мин. св. суках и суках, мин. прич. сукал и сукал, несв.; Какво.<br />1. Съединявам в едно няколко нишки, като ги увивам. <em>Суча прежда.</em><br />2. Увивам, усуквам, засуквам. <em>Суча мустак.</em><br />* <em>Суча мустак.</em> — Прен. Изразявам задоволство или недоволство.<br />* <em>Въртя, суча.</em> — Правя всичко възможно, за да постигна целта си. <br /><br />----<br /><br />сучеш, мин. св. суках и суках, мин. прич. сукал и сукал, несв. С устни изтеглям мляко от гръдта на жена или на женско животно; бозая. Котенцата бяха налягали до майка си и лакомо сучеха.
* Суча от две майки. — Разг. Извличам полза от две места. суча, сучем, сучеш, сучете, суче, сучат, суках, сукахме, сука, сукахте, сука, сукаха, сучех, сучехме, сучеше, сучехте, сучеше, сучеха, сукал съм, сукала съм, сукало съм, сукали сме, сукал си, сукала си, сукало си, сукали сте, сукал е, сукала е, сукало е, сукали са, бях сукал, бях сукала, бях сукало, бяхме сукали, беше сукал, беше сукала, беше сукало, бяхте сукали, беше сукал, беше сукала, беше сукало, бяха сукали, ще суча, ще сучем, ще сучеш, ще сучете, ще суче, ще сучат, ще съм сукал, ще съм сукала, ще съм сукало, ще сме сукали, ще си сукал, ще си сукала, ще си сукало, ще сте сукали

мн. суши, ж. Продължителен сух период, дълго време без валежи. <em>Сушата унищожи всички посеви.</em> <br /><br />----<br /><br />ж., само ед. Част от земната повърхност, която е оградена с вода; земя. <em>Сушата заема 29 % от земната повърхност.</em> <br /><br />----<br /><br />сушиш, мин. св. суших, мин. прич. сушил, несв.; Какво.
1. Правя да стане сух. Суша косата си. Суша грозде.
2. Само в трето лице. Предизвиквам сухота. Жегата суши гърлото му.
същ. суше`не, ср.
Синоними: (същ.) бездъждие, (същ.) безплодие, (същ.) изсушавам, пресушавам, обезводняван, (същ.) земя, земното кълбо, свят, този свят, (същ.) съхна, изсъхвам, избърсвам суша, сушим, сушиш, сушите, суши, сушат, суших, сушихме, суши, сушихте, суши, сушиха, сушах, сушахме, сушеше, сушахте, сушеше, сушаха, сушил съм, сушила съм, сушило съм, сушили сме, сушил си, сушила си, сушило си, сушили сте, сушил е, сушила е, сушило е, сушили са, бях сушил, бях сушила, бях сушило, бяхме сушили, беше сушил, беше сушила, беше сушило, бяхте сушили, беше сушил, беше сушила, беше сушило, бяха сушили, ще суша, ще сушим, ще сушиш, ще сушите, ще суши, ще сушат, ще съм сушил, ще съм сушила, ще съм сушило, ще сме сушили, ще си сушил, ще си сушила, ще си сушило, ще сте сушили

мн. суши, ж. Продължителен сух период, дълго време без валежи. <em>Сушата унищожи всички посеви.</em> <br /><br />----<br /><br />ж., само ед. Част от земната повърхност, която е оградена с вода; земя. <em>Сушата заема 29 % от земната повърхност.</em> <br /><br />----<br /><br />сушиш, мин. св. суших, мин. прич. сушил, несв.; Какво.
1. Правя да стане сух. Суша косата си. Суша грозде.
2. Само в трето лице. Предизвиквам сухота. Жегата суши гърлото му.
същ. суше`не, ср.
Синоними: бездъждие, безплодие, изсушавам, пресушавам, обезводняван, земя, земното кълбо, свят, този свят, съхна, изсъхвам, избърсвам суша, сушата, суши, сушите

сушава, сушаво, мн. су`шави, прил. Който е свързан с малко валежи. Сушава година.
Синоними: изсъхнал, пресъхнал, сух сушав, сушавия, сушавият, сушава, сушавата, сушаво, сушавото, сушави, сушавите

вж. су`ша сушене, сушенето, сушения, сушенията

сушилна, сушилно, мн. суши`лни, прил. Който е предназначен за сушене. Сушилна инсталация. сушилен, сушилния, сушилният, сушилна, сушилната, сушилно, сушилното, сушилни, сушилните

мн. суши`лни, ж.
1. Помещение, в което се суши нещо. Сушилня за тютюн.
2. Пещ за сушене на плодове и зеленчуци. сушилня, сушилнята, сушилни, сушилните

мн. су`шини, ж.
1. Само ед. Място, което е защитено от дъжд. Скри се на сушина под едно голямо дърво.
2. Лека постройка, която предпазва от дъжд или сняг; навес.
Синоними: стряха, навес, подслон, покрив, заслон, сайвант, скривалище, убежище, защита, закрила, защитено място, закритие, гъстак, шубраци, храсти сушина, сушината, сушини, сушините

мн. суяци, (два) суяка, м. Суек. суяк, суяка, суякът, суяци, суяците, суяка