вж. стабилиза`ция стабилизационен, стабилизационния, стабилизационният, стабилизационна, стабилизационната, стабилизационно, стабилизационното, стабилизационни, стабилизационните

ж., само ед. Стабилизиране.
прил. стабилизационен, стабилизационна, стабилизационно, мн. стабилизационни.
Синоними: стабилизиране, заздравяване, консолидация, укрепване, закрепване, затвърдяване, подсилване стабилизация, стабилизацията, стабилизации, стабилизациите

стабилизираш, несв. и св.; Кого, какво. Правя да стане стабилен; укрепвам, заздравявам, закрепвам. <em>Стабилизирам машина. Стабилизирам полет. Стабилизирам цени.</em><br />същ. стабилизиране, ср.
Синоними: закрепвам, укрепвам, заздравявам, затвърдявам, подсилвам, усилвам, засилвам, консолидирам стабилизирам, стабилизираме, стабилизираш, стабилизирате, стабилизира, стабилизират, стабилизирах, стабилизирахме, стабилизира, стабилизирахте, стабилизира, стабилизираха, стабилизирах, стабилизирахме, стабилизираше, стабилизирахте, стабилизираше, стабилизираха, стабилизирал съм, стабилизирала съм, стабилизирало съм, стабилизирали сме, стабилизирал си, стабилизирала си, стабилизирало си, стабилизирали сте, стабилизирал е, стабилизирала е, стабилизирало е, стабилизирали са, бях стабилизирал, бях стабилизирала, бях стабилизирало, бяхме стабилизирали

вж. стабилизи`рам стабилизиране, стабилизирането, стабилизирания, стабилизиранията

вж. стаби`лен
Синоними: устойчиво, твърдо, здраво

вж. стаби`лен
Синоними: стабилитет, здравина, трайност, солидност, твърдост, устойчивост, укрепналост, затвърденост, закрепналост, непоколебимост, якост, неподвижност, неизменност, непоклатимост, издръжливост, постоянство стабилност, стабилността, стабилности, стабилностите

мн. стави, ж.<br />1. Подвижна връзка между костите на живите същества. <em>Колянна става.</em><br />2. Свързващо приспособление в машини, музикални инструменти и др., което позволява движение.<br />прил. ставен, ставна, ставно, мн. ста`вни. Ставен ревматизъм.
Синоними: случва се, сбъдва се, настъпва, идва, осъществява се, състои се, реализира се, извършва се, ражда се, вирее, дава плод, развива се, може, бива, позволено е, връзка, съединение, място на съединяване, гласи се, мъти се, готви се става, ставата, стави, ставите

ставаш, несв. и стана, св.
1. Заемам вертикално положение; изправям се, вдигам се, надигам се. Станах да сипя вино.
2. Махам се, напускам, отстранявам се. Ставам от масата.
3. Събуждам се и се вдигам от леглото. Сутрин ставам рано.
4. Прен. Остар. Започвам борба за освобождение; разбунтувам се, въставам. Ставайте, братя! На оръжие!
5. Придобивам качество, свойство, състояние, професия и др.; бивам, съм. Ставам голям. Ставам ученик. Ставам оптимист.
6. Съм, бивам. Той ще стане добър инженер. Тая няма да стане.
7. Разг. За какво. Бива ме, годен, подходящ съм. Ставам за началник. Виното става за пиене.
8. Само в трето лице. Осъществявам се, случвам се, извършвам се. Какво става? Нещата стават и без да сме там.
9. Само в трето лице. За време – настъпвам, наставам. Става вечер. Става есен.
10. Само в трето лице. Давам плод, вирея. Тази година кайсиите станаха рано. Житото става в полето.
11. Само в трето лице. Получавам се, добивам се, изработвам се. В планината става най-хубавата сланина.
12. Само в трето лице. Отговарям точно на определена мярка; прилягам. Дрехите ми стават. Това стъкло не става на рамката. 13. Разг. Безл. При отговор – добре, бива. Ще дойдеш ли? — Става.
* Става/стане въпрос/дума. — Започва да се говори.
* Ставам/стана за смях. — Заслужавам да ми се смеят.
* Става/стане ми тясно/горещо. — Изпадам в критично положение.
* Ставам/стана мост (на някого). — Позволявам да ме използват за постигане на користни цели.
* Ставам/стана на крака. — Засвидетелствам уважението си, като го съпровождам със съответното движение.
* Ставам/стана на пух и прах. — Бивам унищожен изцяло.
* Ставам/стана от леглото. — Оздравявам.
* Стана тя една/стана тя каквато стана. — Възклицание при неочаквана неприятност.
* Ставам/стана човек. — Разг. Получавам уважението на хората за своето служебно издигане или забогатяване.
Синоними: осъществявам се, реализирам се, случвам се, произлизам, следвам, прилягам, по мярка съм, уйдисвам, променям, променлив съм, изменям се, явявам се, намирам се, лежа ставам, ставаме, ставаш, ставате, става, стават, ставах, ставахме, става, ставахте, става, ставаха, ставах, ставахме, ставаше, ставахте, ставаше, ставаха, ставал съм, ставала съм, ставало съм, ставали сме, ставал си, ставала си, ставало си, ставали сте, ставал е, ставала е, ставало е, ставали са, бях ставал, бях ставала, бях ставало, бяхме ставали, беше ставал, беше ставала, беше ставало, бяхте ставали, беше ставал, беше ставала, беше ставало, бяха ставали, ще ставам, ще ставаме, ще ставаш, ще ставате, ще става, ще стават, ще съм ставал, ще съм ставала, ще съм ставало, ще см

вж. ста`ва ставен, ставния, ставният, ставна, ставната, ставно, ставното, ставни, ставните

мн. ста`вки, ж.
1. В хазартните игри – сумата, която се залага.
2. Размер на заплащане, заплата за определено време. Дневна ставка. Месечна ставка.
* Очна ставка. — Среща между лица на разпит, за да се сверят показанията им. ставка, ставката, ставки, ставките

ж., само ед. Застой в производството по време на икономическа криза.
Синоними: застоялост, застой, затегнатост, парализа, криза, затишие, покой, тишина, мъртвило стагнация, стагнацията, стагнации, стагнациите

вж. ста`до стаден, стадния, стадният, стадна, стадната, стадно, стадното, стадни, стадните

вж. ста`дий стадиен, стадийния, стадийният, стадийна, стадийната, стадийно, стадийното, стадийни, стадийните

стадият, стадия, мн. стадии, (два) стадия, м. Степен в развитието, която се характеризира с определени черти; етап, период. Стадий в развитието на ембриона. Стадии на растежа.
прил. стадиен, стадийна, стадийно, мн. стадийни.
Синоними: етап, период, фаза, степен, състояние, положение, стъпало, етап на развитие стадий, стадия, стадият, стадии, стадиите, стадия

мн. стадиони, (два) стадиона, м. Голямо многофункционално спортно игрище с места за зрители, разположени стъпаловидно.
Синоними: игрище стадион, стадиона, стадионът, стадиони, стадионите, стадиона

мн. стада, ср.<br />1. Група животни от един и същ вид, които се движат заедно, хранят се заедно, живеят заедно. <em>Овче стадо. Стадо крави.</em><br />2. Пренебр. Група от хора без индивидуалност.<br />прил. стаден, стадна, стадно, мн. ста`дни. Стадно чувство.
Синоними: тълпа, сган стадо, стадото, стада, стадата

вж. ста`я
Синоними: притихнал, затихнал, тих, безмълвен, притаен, спотаен стаен, стаения, стаеният, стаена, стаената, стаено, стаеното, стаени, стаените

стажът, стажа, мн. стажове, (два) стажа, м.
1. Фиксиран период от време, през който новопостъпил работник, служител или студент се обучава практически по специалността си.
2. Продължителност на работата в една област. Педагогически стаж. Трудов стаж по специалността. Имам/нямам стаж. Голям/дълъг стаж. стаж, стажа, стажът, стажове, стажовете, стажа

мн. стажанти, м. Човек, който е на стаж (в 1 знач.).<br />прил. стажантски, стажантска, стажантско, мн. стажа`нтски. Стажантска практика. стажант, стажанта, стажантът, стажанти, стажантите, стажанти, стажанте

мн. стажа`нтки, ж. Жена стажант. стажантка, стажантката, стажантки, стажантките

вж. стажа`нт стажантски, стажантския, стажантският, стажантска, стажантската, стажантско, стажантското, стажантски, стажантските

стажу`ваш, несв. Провеждам стаж (в 1 знач.). стажувам, стажуваме, стажуваш, стажувате, стажува, стажуват, стажувах, стажувахме, стажува, стажувахте, стажува, стажуваха, стажувах, стажувахме, стажуваше, стажувахте, стажуваше, стажуваха, стажувал съм, стажувала съм, стажувало съм, стажували сме, стажувал си, стажувала си, стажувало си, стажували сте, стажувал е, стажувала е, стажувало е, стажували са, бях стажувал, бях стажувала, бях стажувало, бяхме стажували, беше стажувал, беше стажувала, беше стажувало, бяхте стажували, беше стажувал, беше стажувала, беше стажувало, бяха стажували, ще стажувам, ще стажув

мед. Застой, напр. застой на кръв в кръвоносните съдове.

вж. ста`я
Синоними: колиба, къщичка, къщурка стаичка, стаичката, стаички, стаичките

мн. сталагмити, (два) сталагмита, м. Спец. Конусовидни варовикови отлагания от капеща вода на пода на пещера. сталагмит, сталагмита, сталагмитът, сталагмити, сталагмитите, сталагмита

мн. сталактити, (два) сталактита, м. Спец. Конусовидни варовикови висулки от капала вода на тавана на пещера. сталактит, сталактита, сталактитът, сталактити, сталактитите, сталактита

мн. сталактони, (два) сталактона, м. Спец. Колона от свързали се сталактит и сталагмит. старо- Първа съставна част на сложни думи със значение стар, отдавнашен, някогашен, напр. старогръцки, староеврейски, староруски, старобългарски и др.

станът, стана, мн. станове, (два) стана, м. Машина за тъкане. Тъка на три стана.

—-

станът, стана, мн. станове, (два) стана, м. Остар. Лагер, бивак. Войнишки стан.

—-

станът, стана, само ед., м. Остар. Тяло, снага.
Синоними: лагер, бивак, ръст, тяло, снага стан, стана, станът, станове, становете, стана

вж. ста`вам

станеш, мин. св. станах, мин. прич. ста`нал, св. — вж. ставам. стана, станем, станеш, станете, стане, станат, станах, станахме, стана, станахте, стана, станаха, станех, станехме, станеше, станехте, станеше, станеха, станал съм, станала съм, станало съм, станали сме, станал си, станала си, станало си, станали сте, станал е, станала е, станало е, станали са, бях станал, бях станала, бях станало, бяхме станали, беше станал, беше станала, беше станало, бяхте станали, беше станал, беше станала, беше станало, бяха станали, ще стана, ще станем, ще станеш, ще станете, ще стане, ще станат, ще съм станал, ще съм станала, ще съм станало, ще сме ста

мн. стандарти, (два) стандарта, м.
1. Типово изделие, служещо за образец на други, които трябва да му съответстват по качества, вид и др.; еталон.
2. Държавен документ, който определя изискванията към стоките, изделията и др. Държавен стандарт.
3. Прен. Равнище на задоволеност на човешките потребности в дадено общество, държава. Висок жизнен стандарт.
4. Норма, образец.
Синоними: шаблон, образец, тип, еднообразие, еднаквост, щампа, мерило, критерий, норма, мостра, равнище, ниво, мярка, размер, тарифа, степен, процент, част, правило, пробен камък стандарт, стандарта, стандартът, стандарти, стандартите, стандарта

стандартна, стандартно, мн. стандартни, прил.<br />1. Който е според определен стандарт. <em>Стандартна страница.</em><br />2. Прен. Който не се отличава с оригиналност, с творчество; шаблонен, стереотипен. <em>Стандартно мислене. Стандартни изисквания.</em><br />нареч. стандартно.
Синоними: шаблонен, стереотипен, неизменен, еднакъв, типов, общоприет, установен, нормален, обикновен стандартен, стандартния, стандартният, стандартна, стандартната, стандартно, стандартното, стандартни, стандартните

ж., само ед. Стандартизиране.
Синоними: типизация, опростяване, рационализация стандартизация, стандартизацията, стандартизации, стандартизациите

стандартизираш, несв. и св.; Какво. Свеждам многообразието от изделия до типови образци, стандарти.<br />същ. стандартизиране, ср.
Синоними: правя условен, шаблонизирам стандартизирам, стандартизираме, стандартизираш, стандартизирате, стандартизира, стандартизират, стандартизирах, стандартизирахме, стандартизира, стандартизирахте, стандартизира, стандартизираха, стандартизирах, стандартизирахме, стандартизираше, стандартизирахте, стандартизираше, стандартизираха, стандартизирал съм, стандартизирала съм, стандартизирало съм, стандартизирали сме, стандартизирал си, стандартизирала си, стандартизирало си, стандартизирали сте, стандартизирал е, стандартизирала е, стандартизирало е, стандартизирали са, бях станда

вж. стандартизи`рам стандартизиране, стандартизирането, стандартизирания, стандартизиранията

вж. станда`ртен

м., само ед. Тънък като хартия метален лист за опаковка.
прил. станиолов, станиолова, станиолово, мн. станиолови. станиол, станиола, станиолът, станиоли, станиолите, станиола

вж. станио`л станиолов, станиоловия, станиоловият, станиолова, станиоловата, станиолово, станиоловото, станиолови, станиоловите

мн. стано`вища, ср. Разбиране на определен проблем; мнение, схващане, гледище, позиция, възглед. Имат различни становища по проблема.
Синоними: гледище, схващане, разбиране, мнение, твърдение, теза, отношение, позиция, положение, база, основа, платформа, решение становище, становището, становища, становищата

вж. ста`нция станционен, станционния, станционният, станционна, станционната, станционно, станционното, станционни, станционните

мн. станции, ж.<br />1. Учреждение, предприятие за обслужване на населението в различни области на живота. <em>Метеорологична станция. Орбитална станция. Телеграфна станция. Радиостанция.</em><br />2. Остар. Място, където спират по разписание влакове, както и сградата, която се намира там; гара.<br />3. Остар. Място, където са се сменяли конете на файтоните при пътуване на дълги разстояния.<br />прил. станционен, станционна, станционно, мн. станцио`нни.
* Почивна станция. — Постройка за отдих или летуване на работещите (обикн. в определено предприятие или в някаква област); почивен дом.
Синоними: гара, спирка, място, позиция, пункт, пост станция, станцията, станции, станциите

ста`пяш, несв. Стопявам.
Синоними: стопявам, топя, разтопявам, претопявам, втечнявам, премахвам, съсипвам стапям, стапяме, стапяш, стапяте, стапя, стапят, стапях, стапяхме, стапя, стапяхте, стапя, стапяха, стапях, стапяхме, стапяше, стапяхте, стапяше, стапяха, стапял съм, стапяла съм, стапяло съм, стапяли сме, стапял си, стапяла си, стапяло си, стапяли сте, стапял е, стапяла е, стапяло е, стапяли са, бях стапял, бях стапяла, бях стапяло, бяхме стапяли, беше стапял, беше стапяла, беше стапяло, бяхте стапяли, беше стапял, беше стапяла, беше стапяло, бяха стапяли, ще стапям, ще стапяме, ще стапяш, ще стапяте, ще стапя, ще стапят, ще съм стапял, ще съм стапяла, ще съм стапяло, ще см

стара, старо, мн. стари, прил.<br />1. Който е преминал активната си възраст; възрастен. <em>Стара жена.</em><br />2. Старчески. <em>Видяха старите му очи да плачат.</em><br />3. Който е бил преди; предишен, нявгашен, някогашен, бивш. <em>Старите приятели са останали в спомените. Старата учителка беше по-добра.</em><br />4. Който е от отдавна и досега; отдавнашен. <em>Стар познайник.</em><br />5. Който се отнася към отдавна минали времена; античен, старинен. <em>Стара пара.</em><br />6. Който е употребяван, не е нов. <em>Всичките ми дрехи са стари.</em><br />7. Който не е годен, не е валиден, излязъл е от употреба; остарял, отживял. <em>Личната ми карта е стара, от студентско време.</em><br />8. <em>Жарг.</em> Като същ. Обикн. членувано. Стар войник. <em>Слушай стария.</em><br />9. Разг. Като същ. Родител. <em>Старата се инати.</em><br />същ. старост, старостта`, ж.
* Доброто старо време. — Идеализираното минало.
* От стара коза яре. — Разг. Много опитен, лукав човек.
* Пея (си) старата песен. — Отегчително повтарям едно и също.
* Разправяй на старата ми шапка. — Разг. Възклицание за израз на недоверие, на убеденост, че се стараят да заблудят някого.
* Стара кримка. 1. — Опитен човек.
2. Жарг. Ученик от горните класове или стар войник.
* Старо куче. — Жарг. Ученик от горните класове или стар войник.
* Стар стил. — Летоброене по юлианския календар.
* Стар свят. — Континентите Европа, Азия и Африка по отношение на Америка, която е открита по-късно.
* Старият завет. — Част на Библията, описваща историята на евреите преди Христос.
Синоними: възрастен, състарен, остарял, дърт, застарял, преминал години, престарял, на възраст, старичък, възстар, старик, дядо, ветеран, немощен, отпаднал, слаб, изтощен, грохнал, разклатен, изхабен, вехт, овехтял, извехтял, взел-дал, влязъл в архивата, отколешен, някогашен, отдавнашен, предишен, бивш, минал, дългогодишен, многогодишен, отживял си времето, излязъл от употреба, неупотребим, старомоден, изоставен, напуснат, старинен, древен, античен, вековен, допотопен, износен, похабен, закъснял, просрочен, опитен, врял и кипял, дълголетен, негоден, прошарен, бял, побелял, зрял, употребяван, използван стар, стария, старият, стара, старата, старо, старото, стари, старите

мн. стара`ния, ср. Желание това, което се прави, да бъде направено както трябва; усърдие, прилежание. В писането полагаме голямо старание.
Синоними: грижа, усърдие, грижовност, прилежание, мерак, ревност, усилие, напрежение, активност, стремеж, деятелност, съревнование, предприемчивост, интерес, любознателност, трудолюбие, внимание, опит, усилия, труд, залягане, постоянство, увлечение, жар, устрем старание, старанието, старания, старанията

старателна, старателно, мн. старателни, прил.<br />1. Който проявява старание. <em>Старателно дете.</em><br />2. Който е проява на старание. <em>Старателно учене.</em><br />нареч. старателно.
същ. старателност, старателността, ж.
Синоними: прилежен, усърден, ревностен, грижлив, акуратен, редовен, съвестен, внимателен, мераклия, изпълнителен, примерен, послушен, енергичен, работлив, трудолюбив, деятелен, предприемчив, неуморим, любознателен старателен, старателния, старателният, старателна, старателната, старателно, старателното, старателни, старателните

вж. стара`телен

вж. стара`телен старателност, старателността, старателности, старателностите

мн. старци, м.<br />1. Стар, възрастен човек. <em>Белокоси старци.</em><br />2. <em>Прен. Жарг.</em> Баща. <em>Моят старец не иска и да чуе.</em><br />прил. старчески, старческа, старческо, мн. старчески.<br />прил. старешки и старешки, старешка и старешка, старешко и старешко, мн. старешки и старе`шки.
Синоними: дядо, стар, стар човек, старик, дъртак старец, стареца, старецът, старци, старците, старци, старецо

вж. ста`рец
Синоними: старчески, дядовски, слаб, немощен, отпаднал, изтощен, безсилен, сенилен, бабешки, вдетинен, изкуфял старешки, старешкия, старешкият, старешка, старешката, старешко, старешкото, старешки, старешките

старееш, мин. св. старях, мин. прич. старя`л, несв. Постепенно остарявам. С всеки ден стареем.
Синоними: остарявам, застарявам, минавам години, ставам стар, състарявам се, отпадам, дъртея, одъртявам, вехтея, овехтявам, демодирам се старея, стареем, старееш, стареете, старее, стареят, старях, старяхме, старя, старяхте, старя, старяха, стареех, стареехме, старееше, стареехте, старееше, старееха, старял съм, старяла съм, старяло съм, старели сме, старял си, старяла си, старяло си, старели сте, старял е, старяла е, старяло е, старели са, бях старял, бях старяла, бях старяло, бяхме старели, беше старял, беше старяла, беше старяло, бяхте старели, беше старял, беше старяла, беше старяло, бяха старели, ще старея, ще стареем, ще старееш, ще стареете, ще старее, ще стареят, ще съм старял, ще съм старяла, ще съ

м., само ед. Старец, дядо.
Синоними: старец, дядо, стар, стар човек, дъртак старик, старика, старикът, старици, стариците, старици, старико

мн. старини`, ж.
1. Обикн. мн. Старост. Живея до дълбоки старини.
2. Отдавна отминало време; античност. Българската старина не е добре позната.
3. Архитектурни и други остатъци от отминали епохи, които са ценни паметници на културата.
Синоними: старост, старини, преклонни години, стари години, антика старина, старината, старини, старините

старинна, старинно, мн. старинни, прил.<br />1. Който се отнася до отдавна минали времена и затова е ценен и има висока стойност; древен. <em>Старинен часовник.</em><br />2. Остар. Който е отживял времето си; остарял, овехтял. <em>Тези старинни чинии не могат вече да ни служат.</em><br />същ. старинност, старинността`, ж.
Синоними: стар, античен, древен, архаичен, старовремски, старовременен, старовремешен, някогашен, старомоден, традиционен, рутинен старинен, старинния, старинният, старинна, старинната, старинно, старинното, старинни, старинните

вж. стари`нен
Синоними: анахронизъм, архаизъм, античност, старина, рутина старинност, старинността, старинности, старинностите

мн. стари`ци, ж. Стара жена, баба.
Синоними: баба, бабичка, стара жена, старуха старица, старицата, старици, стариците, старице

старобългарска, старобългарско, мн. старобъ`лгарски, прил. Който се отнася към началото на държавата и на писмеността ни. Старобългарска азбука. Старобългарски епиграфски паметници. Старобългарски език. старобългарски, старобългарския, старобългарският, старобългарска, старобългарската, старобългарско, старобългарското, старобългарски, старобългарските

стародавна, стародавно, мн. старода`вни, прил. Остар. Старинен, старовремски, отдавнашен. Стародавна традиция. стародавен, стародавния, стародавният, стародавна, стародавната, стародавно, стародавното, стародавни, стародавните

старолика, старолико, мн. староли`ки, прил. Който в лицето изглежда по-стар от възрастта си. Старолика жена. старолик, староликия, староликият, старолика, староликата, старолико, староликото, старолики, староликите

старомодна, старомодно, мн. старомодни, прил.<br />1. За облекло, обувки, аксесоари <em>–</em> който е от стара, отминала мода. <em>Старомодна дреха. Старомодни цветчета на шапката.</em><br />2. Прен. Който е с остарели, консервативни разбирания. <em>Старомоден човек. Старомодна нравственост.</em><br />нареч. <em>_старомодно.
_ същ. старомодност, старомодността, ж.
Синоними: стар, остарял, старовремски, от старата школа, демодиран, банален, изтъркан, изтрит, изоставен, излязъл от употреба, педантичен, важен, самомнителен, тесногръд, безинтересен, скучен, мухлясал старомоден, старомодния, старомодният, старомодна, старомодната, старомодно, старомодното, старомодни, старомодните

вж. старомо`ден старомодност, старомодността, старомодности, старомодностите

старопечатна, старопечатно, мн. старопеча`тни, прил. Който се отнася към началото на книгопечатането. Старопечатен шрифт. старопечатен, старопечатния, старопечатният, старопечатна, старопечатната, старопечатно, старопечатното, старопечатни, старопечатните

мн. старопиталища, ср. Обществено заведение за прютяване на изоставени и немощни стари хора.<br />прил. старопиталищен, старопиталищна, старопиталищно, мн. старопита`лищни. старопиталище, старопиталището, старопиталища, старопиталищата

старопланинска, старопланинско, мн. староплани`нски, прил. Който се отнася до Стара планина. Старопланинска река. Старопланински водопад. старопланински, старопланинския, старопланинският, старопланинска, старопланинската, старопланинско, старопланинското, старопланински, старопланинските

вж. стар
Синоними: напреднала възраст, преклонна възраст, застарялост, престарялост, старина, стари години, немощ, слабост, отпадналост, сенилност, грохналост, изкуфялост старост, старостта, старости, старостите

стартът, старта, мн. стартове, (два) старта, м.
1. Начало на спортно състезание. Даден е стартът на маратона.
2. Място, черта, линия, откъдето започва състезанието. В някои състезания стартът е едновременно и финал.
3. Прен. Начало, начален тласък на дейност. Старт в живота. Старт в кариерата.
прил. стартов, стартова, стартово, мн. стартови. Стартова отсечка. старт, старта, стартът, стартове, стартовете, старта

старти`раш, несв. и св.
1. В спортно състезание – тръгвам, отделям се, потеглям от старта, като по такъв начин поставям начало на съревнованието.
2. Разг. Какво. Давам начало. Стартирахме реформата.
3. Разг. Започвам. Реформата стартира успешно.
Синоними: пускам стартирам, стартираме, стартираш, стартирате, стартира, стартират, стартирах, стартирахме, стартира, стартирахте, стартира, стартираха, стартирах, стартирахме, стартираше, стартирахте, стартираше, стартираха, стартирал съм, стартирала съм, стартирало съм, стартирали сме, стартирал си, стартирала си, стартирало си, стартирали сте, стартирал е, стартирала е, стартирало е, стартирали са, бях стартирал, бях стартирала, бях стартирало, бяхме стартирали, беше стартирал, беше стартирала, беше стартирало, бяхте стартирали, беше стартирал, беше стартирала, беше стар

вж. старт стартов, стартовия, стартовият, стартова, стартовата, стартово, стартовото, стартови, стартовите

вж. ста`рец
Синоними: старешки, дядовски, слаб, немощен, отпаднал, изтощен, безсилен, сенилен, грохнал, изкуфял старчески, старческия, старческият, старческа, старческата, старческо, старческото, старчески, старческите

старша, старшо, мн. ста`рши, прил.
1. Който е с по-висок чин в служебната йерархия. Старши асистент. Старши преподавател. Старши офицер.
2. Като същ. Който е упълномощен да отговаря за дейността на малка група войници, полицаи и др. Старши на групата.
Синоними: по-голям, по-важен, главен, значителен, челен, преден, първи старши, старшия, старшият, старша, старшата, старшо, старшото, старши, старшите

ср., само ед. Положение на старши (в 1 знач.). Подреждат се по старшинство.
Синоними: предимство, преднина, първенство, приоритет, чин, ранг старшинство, старшинството, старшинства, старшинствата

мн. стативи, (два) статива, м. Приспособление за поставяне на уреди, апарати, музикални ноти и др.; стойка, подпора, поставка. Поставят листата на статива.
Синоними: подпора, стойка, поставка, триножник, пиедестал, основа, цокъл статив, статива, стативът, стативи, стативите, статива

ж., само ед. Спец. Във физиката – дял от механиката, в който се разглеждат законите за равновесие на телата. статика, статиката, статики, статиките

мн. стати`сти, м.
1. Човек, който участва в масовите сцени на театрални или филмови постановки. Млади статисти.
2. Разг. Пренебр. Лице с незначителен принос в определена работа, дейност. статист, статиста, статистът, статисти, статистите, статисти, статисте

мн. статисти`ци, м. Специалист по статистика. статистик, статистика, статистикът, статистици, статистиците, статистика

мн. статистики, ж.<br />1. Спец. Само ед. Наука, която следи количествените промени, които настъпват в социалния, политическия, икономическия живот на обществото.<br />2. Количествени данни, установени чрез методите на тази наука; преброяване. <em>Водя статистика.</em><br />прил. статистичен, статистична, статистично, мн. статистични.<br />прил. статистически, статистическа, статистическо, мн. статисти`чески. Статистически наблюдения. статистика, статистиката, статистики, статистиките

вж. стати`стика статистичен, статистичния, статистичният, статистична, статистичната, статистично, статистичното, статистични, статистичните

вж. стати`стика статистически, статистическия, статистическият, статистическа, статистическата, статистическо, статистическото, статистически, статистическите

мн. статисти`чки, ж. Жена статистик. статистичка, статистичката, статистички, статистичките

мн. стати`стки, ж. Жена статист. статистка, статистката, статистки, статистките

статична, статично, мн. статични, прил. Който се намира в състояние на спокойствие, покой, застой; неподвижен. <em>Статична картина.</em><br />нареч. статично.
същ. статичност, статичността, ж.
Синоними: неподвижен, стоящ, застоял, спокоен, неизменен, инертен, латентен, летаргичен статичен, статичния, статичният, статична, статичната, статично, статичното, статични, статичните

статическа, статическо, мн. стати`чески, прил. Статичен. статически, статическия, статическият, статическа, статическата, статическо, статическото, статически, статическите

вж. стати`чен

вж. стати`чен
Синоними: неподвижност, застой, застоялост статичност, статичността, статичности, статичностите

мн. ста`тии, ж.
1. Сравнително кратко научно или публицистично съчинение по определен проблем, отпечатано във вестник, списание и др. Оспорвана статия. Уводна статия.
2. Спец. Относително обособен кратък текст в речник, справочник, закон и др. Речникова статия.
Синоними: документ, описание, ръководство, перо, точка, член статия, статията, статии, статиите

мн. статуе`тки, ж. Малка статуя, обикн. предназначена за поставяне във витрина. Статуетката на “Златния Орфей”. статуетка, статуетката, статуетки, статуетките

ср., само ед. Спец. Трайно установено положение в обществото; липса на промени. Няма изгледи статуквото на Балканите да се запази. статукво, статуквото, статуква, статуквата

м., само ед. Положение, състояние. Висок обществен статус. Подобрявам статуса. Имам статус. Придобивам статус.
Синоними: обществено положение, работа, професия, звание, ранг статус, статуса, статусът, статуси, статусите, статуса

м., само ед.
1. Устав, правилник.
2. Положение, статус.
Синоними: устав, правилник, режим, организация, гибел, разорение, смърт, декрет статут, статута, статутът, статути, статутите, статута

мн. ста`туи, ж. Обемно художествено произведение, изсечено от мрамор, камък, издялано от дърво или отлято, което обикн. представлява човешка или животинска фигура или ансамбъл от фигури.
Синоними: изображение, образ, лик, портрет, фигура, подобие статуя, статуята, статуи, статуите

мн. стафи`ди, ж. Изсушено гроздово зърно. Крем със стафиди. стафида, стафидата, стафиди, стафидите

мед. Възпаление на увулата (мъжеца).

мед. Пиодермия, повърхностно или дълбоко гнойно възпалително заболяване на кожата, причинено от стафилококи. Различават се стафилодермии на космените фоликули, на потните жлези и на гладката кожа (напр. impetigo bullosa).

мед. Стафилококите са Грам-положителни, сферични микроорганизми, подредени на гроздове. Факултативни анаероби са, неподвижни и не образуват спори. Притежават редица токсини и ензими, напр. хемолизини, левкоцидин, плазмокоагулаза, хиалуронидаза, стафилокиназа, β-лактамаза и др. Причиняват кожни инфекции (фоликулити, абсцеси, фурункул, панарициум), респираторни заболявания (ангини, пневмонии), хранителни отравяния и др. стафилокок, стафилокока, стафилококът, стафилококи, стафилококите, стафилокока

мед. Изпъкване, издуване напред на роговицата или на склерата. Най-често възниква след прекаран кератит или склерит и формиран цикатрикс, който се разтяга и издува.

вж. ста`чка стачен, стачния, стачният, стачна, стачната, стачно, стачното, стачни, стачните

мн. стачки, ж. Форма на икономическа и политическа борба, която се изразява в спиране на професионалната дейност, за да се изпълнят определени искания.<br />прил. стачен, стачна, стачно, мн. ста`чни. Стачна организация. стачка, стачката, стачки, стачките

стачку`ваш, несв.
1. Участвам в стачка, вдигам стачка. Работниците не стачкуват от добро.
2. Ирон. Не работя. Ти стачкуваш ли, какво ли? стачкувам, стачкуваме, стачкуваш, стачкувате, стачкува, стачкуват, стачкувах, стачкувахме, стачкува, стачкувахте, стачкува, стачкуваха, стачкувах, стачкувахме, стачкуваше, стачкувахте, стачкуваше, стачкуваха, стачкувал съм, стачкувала съм, стачкувало съм, стачкували сме, стачкувал си, стачкувала си, стачкувало си, стачкували сте, стачкувал е, стачкувала е, стачкувало е, стачкували са, бях стачкувал, бях стачкувала, бях стачкувало, бяхме стачкували, беше стачкувал, беше стачкувала, беше стачкувало, бяхте стачкували, беше стачкувал, беше стачкувала, беше стач

мн. ста`чници, м. Човек, който стачкува. стачник, стачника, стачникът, стачници, стачниците, стачници, стачнико

мн. стаи, ж. Отделно помещение в жилище или в учреждение, което е оградено със стени и има врата. <em>Гостна стая.</em><br />същ. умал. стаичка, мн. стаички, ж.<br />прил. стаен, стайна, стайно, мн. стайни. <em>Стаен прозорец. Стайна температура.</em> <br /><br />----<br /><br />стаиш, мин. св. стаих, мин. прич. стаил, св. — вж. стаявам.
Синоними: одая, соба, горница, помещение, зала, салон стая, стаята, стаи, стаите

мн. стаи, ж. Отделно помещение в жилище или в учреждение, което е оградено със стени и има врата. <em>Гостна стая.</em><br />същ. умал. стаичка, мн. стаички, ж.<br />прил. стаен, стайна, стайно, мн. стайни. <em>Стаен прозорец. Стайна температура.</em> <br /><br />----<br /><br />стаиш, мин. св. стаих, мин. прич. стаил, св. — вж. стаявам.
Синоними: (същ.) одая, соба, горница, (същ.) помещение, зала, салон стая, стаим, стаиш, стаите, стаи, стаят, стаих, стаихме, стаи, стаихте, стаи, стаиха, стаях, стаяхме, стаеше, стаяхте, стаеше, стаяха, стаил съм, стаила съм, стаило съм, стаили сме, стаил си, стаила си, стаило си, стаили сте, стаил е, стаила е, стаило е, стаили са, бях стаил, бях стаила, бях стаило, бяхме стаили, беше стаил, беше стаила, беше стаило, бяхте стаили, беше стаил, беше стаила, беше стаило, бяха стаили, ще стая, ще стаим, ще стаиш, ще стаите, ще стаи, ще стаят, ще съм стаил, ще съм стаила, ще съм стаило, ще сме стаили, ще си стаил, ще си стаила, ще си стаило, ще сте стаили

стаяваш, несв. и стая, св. Притаявам. Стаявам дъх. – стаявам се/стая се. Притаявам се. Стаиха се в ъгъла под стълбата.

стволът, ствола, мн. стволове и стволи, (два) ство`ла, м. Стъбло на дърво или на храст. Висок ствол.
Синоними: стъбло, дънер, пън ствол, ствола, стволът, стволове, стволовете, ствола

стволеста, стволесто, мн. ство`лести, прил. Който е с голям ствол. Стволест бук. стволест, стволестия, стволестият, стволеста, стволестата, стволесто, стволестото, стволести, стволестите

мед. Натрупване на липиди в клетките на черния дроб, миокарда и др. стеатоза, стеатозата, стеатози, стеатозите

мед. Мастна киста.

мед. Наличие в изпражненията на неразградени мазнини под формата на мастни капки, напр. при панкреатит, при спру и др.

вж. стебло` стеблен, стебления, стебленият, стеблена, стеблената, стеблено, стебленото, стеблени, стеблените

мн. стебла, ср. Стъбло.<br />прил. стеблен, стеблена, стеблено, мн. сте`блени. стебло, стеблото, стебла, стеблата

стегнеш, мин. св. стегнах, мин. прич. сте`гнал, св. — вж. стягам. стегна, стегнем, стегнеш, стегнете, стегне, стегнат, стегнах, стегнахме, стегна, стегнахте, стегна, стегнаха, стегнех, стегнехме, стегнеше, стегнехте, стегнеше, стегнеха, стегнал съм, стегнала съм, стегнало съм, стегнали сме, стегнал си, стегнала си, стегнало си, стегнали сте, стегнал е, стегнала е, стегнало е, стегнали са, бях стегнал, бях стегнала, бях стегнало, бяхме стегнали, беше стегнал, беше стегнала, беше стегнало, бяхте стегнали, беше стегнал, беше стегнала, беше стегнало, бяха стегнали, ще стегна, ще стегнем, ще стегнеш, ще стегнете, ще стегне, ще стегнат, ще

нареч.
1. С добра организация, при добър ред; дисциплинирано, строго. Войниците вървят стегнато.
2. В сбита форма, кратко. Изказвам се стегнато.
Синоними: здраво, яко, силно, плътно, трайно, кратко, сбито, ясно

стекът, стека, мн. стекове, (два) стека, м. Запечено на грил или в печка парче месо, обикн. говеждо или телешко; бифтек. стек, стека, стекът, стекове, стековете, стека

мн. стелажи, (два) стелажа, м.
1. Рафт, етажерка.
2. Множество рафтове в складове, библиотеки за подреждане на материали, книги и др. Вземам книга от стелажа.
прил. стелажен, стелажна, стелажно, мн. стелажни. стелаж, стелажа, стелажът, стелажи, стелажите, стелажа

вж. стела`ж стелажен, стелажния, стелажният, стелажна, стелажната, стелажно, стелажното, стелажни, стелажните

сте`леш, мин. св. стлах, мин. прич. стлал, несв. Остар. Стеля се. – стеля се. Разпръсвам се върху голяма площ и я покривам; разпростирам се, простирам се. Мъгла се стеле над града.
Синоними: слоя, пластя, настилам, постилам, застилам, напластявам, наслоявам, покривам, наслагвам, натрупвам стеля, стелем, стелеш, стелете, стеле, стелят, стлах, стлахме, стла, стлахте, стла, стлаха, стелех, стелехме, стелеше, стелехте, стелеше, стелеха, стлал съм, стлала съм, стлало съм, стлали сме, стлал си, стлала си, стлало си, стлали сте, стлал е, стлала е, стлало е, стлали са, бях стлал, бях стлала, бях стлало, бяхме стлали, беше стлал, беше стлала, беше стлало, бяхте стлали, беше стлал, беше стлала, беше стлало, бяха стлали, ще стеля, ще стелем, ще стелеш, ще стелете, ще стеле, ще стелят, ще съм стлал, ще съм стлала, ще съм стлало, ще сме стлали, ще си стлал, ще си стлала, ще си с

стенеш, мин. св. стенах, мин. прич. стенал, несв. Издавам стонове; охкам. <em>Родилката стенеше в треска.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. стени, ж.
1. Вертикална ограждаща част на помещение, на сграда; зид. Стая с четири стени.
2. Висока, обикн. каменна или тухлена ограда, преграда; зид, дувар. Стените на Царевец. Язовирна стена.
3. Висока странична част на нещо, която го затваря, огражда. Стена на куб. Каса със здрави стени. 4. Прен. Само ед. Единна маса от нещо, която образува преграда. Стена от дъждовни капки.
5. Прен. Пречка, преграда, препятствие. Премахваме стените помежду си.
* Жива стена. — Плътна маса от хора.
Синоними: (същ.) зид, дувар, (същ.) преграда, бариера, параван, (същ.) пречка, спънка, препятствие, (същ.) ридая, заридавам, въздишам, пъшкам, охкам, плача, оплаквам, проплаквам, вайкам се, заплаквам, разплаквам се, простенвам, (същ.) издавам стон стена, стенем, стенеш, стенете, стене, стенат, стенах, стенахме, стена, стенахте, стена, стенаха, стенех, стенехме, стенеше, стенехте, стенеше, стенеха, стенал съм, стенала съм, стенало съм, стенали сме, стенал си, стенала си, стенало си, стенали сте, стенал е, стенала е, стенало е, стенали са, бях стенал, бях стенала, бях стенало, бяхме стенали, беше стенал, беше стенала, беше стенало, бяхте стенали, беше стенал, беше стенала, беше стенало, бяха стенали, ще стена, ще стенем, ще стенеш, ще стенете, ще стене, ще стенат, ще съм стенал, ще съм стенала, ще съм стенало, ще сме сте

стенеш, мин. св. стенах, мин. прич. стенал, несв. Издавам стонове; охкам. <em>Родилката стенеше в треска.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. стени, ж.
1. Вертикална ограждаща част на помещение, на сграда; зид. Стая с четири стени.
2. Висока, обикн. каменна или тухлена ограда, преграда; зид, дувар. Стените на Царевец. Язовирна стена.
3. Висока странична част на нещо, която го затваря, огражда. Стена на куб. Каса със здрави стени. 4. Прен. Само ед. Единна маса от нещо, която образува преграда. Стена от дъждовни капки.
5. Прен. Пречка, преграда, препятствие. Премахваме стените помежду си.
* Жива стена. — Плътна маса от хора.
Синоними: зид, дувар, преграда, бариера, параван, пречка, спънка, препятствие, ридая, заридавам, въздишам, пъшкам, охкам, плача, оплаквам, проплаквам, вайкам се, заплаквам, разплаквам се, простенвам, издавам стон стена, стената, стени, стените

мн. стена`ния, ср. Мъчителна въздишка; вопъл, стон, охкане. Отчаяни стенания.
Синоними: плач, ридание, охкане, пъшкане, вайкане, вопъл, рев, вой, въздишка, стон, дълбока въздишка стенание, стенанието, стенания, стенанията

стенна, стенно, мн. сте`нни, прил. Който е предназначен за стена, който виси на стена. Стенна лампа. Стенен часовник. стенен, стенния, стенният, стенна, стенната, стенно, стенното, стенни, стенните

стенобитна, стенобитно, мн. стеноби`тни, прил. Истор. Който е предназначен да разбива стени на крепости. Стенобитно оръдие. Стенобитна машина. Стенобитна техника. стенобитен, стенобитния, стенобитният, стенобитна, стенобитната, стенобитно, стенобитното, стенобитни, стенобитните

мн. стеногра`ми, ж. Стенографски запис на текст, обикн. реч, изказване и др. стенограма, стенограмата, стенограми, стенограмите

мн. стеногра`фи, м. Човек, който си служи със стенография. Стенографи на Народното събрание. стенограф, стенографа, стенографът, стенографи, стенографите, стенографа

вж. стеногра`фия стенографен, стенографния, стенографният, стенографна, стенографната, стенографно, стенографното, стенографни, стенографните

стенографираш, несв. и св.; Какво. Записвам със средствата на стенографията. <em>Стенографирам изказване.</em><br />същ. стенографиране, ср. стенографирам, стенографираме, стенографираш, стенографирате, стенографира, стенографират, стенографирах, стенографирахме, стенографира, стенографирахте, стенографира, стенографираха, стенографирах, стенографирахме, стенографираше, стенографирахте, стенографираше, стенографираха, стенографирал съм, стенографирала съм, стенографирало съм, стенографирали сме, стенографирал си, стенографирала си, стенографирало си, стенографирали сте, стенографирал е, стенографирала е, стенографирало е, стенографирали са, бях стенографирал, бях стенографирала, бях

вж. стенографи`рам стенографиране, стенографирането, стенографирания, стенографиранията

ж., само ед. Вид писмо със специални съкращения за бързо записване, обикн. на устна реч; бързопис, скоропис.
прил. стенографски, стенографска, стенографско, мн. стенографски.
прил. стенографен, стенографна, стенографно, мн. стенографни.
Синоними: бързопис, скоропис стенография, стенографията, стенографии, стенографиите

мн. стеногра`фки, ж. Жена стенограф. стенографка, стенографката, стенографки, стенографките

вж. стеногра`фия стенографски, стенографския, стенографският, стенографска, стенографската, стенографско, стенографското, стенографски, стенографските

мед. Абнормно стеснение на канал или отвърстие, напр. стеноза на пилора, на бъбречните артерии, на сърдечните клапи и др. стеноза, стенозата, стенози, стенозите

мед. вж. ангина пекторис стенокардия, стенокардията, стенокардии, стенокардиите

стенописът, стенописа, мн. стенописи, (два) стенописа, м. Живопис върху стенна мазилка; фреска. Православните храмове са богати на стенописи.
прил. стенописен, стенописна, стенописно, мн. стенописни.
Синоними: стенна живопис, фреска стенопис, стенописа, стенописът, стенописи, стенописите, стенописа

вж. стенопи`с стенописен, стенописния, стенописният, стенописна, стенописната, стенописно, стенописното, стенописни, стенописните

мн. стенопи`сци, м. Художник майстор на стенописи. стенописец, стенописеца, стенописецът, стенописци, стенописците, стенописци, стенописецо

степта, мн. степи, ж. Затревено равно пространство върху вътрешноконтинентални територии със сух климат. Руска степ.
прил. степен, степна, степно, мн. степни. Степна растителност. Степни животни.

—-

степът, степа, само ед., м. Стептанц.
Синоними: пустиня степ, степта, степи, степите

сте`паш, св. — вж. степвам. степам, степаме, степаш, степате, степа, степат, степах, степахме, степа, степахте, степа, степаха, степах, степахме, степаше, степахте, степаше, степаха, степал съм, степала съм, степало съм, степали сме, степал си, степала си, степало си, степали сте, степал е, степала е, степало е, степали са, бях степал, бях степала, бях степало, бяхме степали, беше степал, беше степала, беше степало, бяхте степали, беше степал, беше степала, беше степало, бяха степали, ще степам, ще степаме, ще степаш, ще степате, ще степа, ще степат, ще съм степал, ще съм степала, ще съм степало, ще см

степваш, несв. и степам, св.; Какво. Правя вълнена материя да бъде сбита, да проникнат влакната едно в друго чрез многократно пране или държане в гореща вода. – степвам се/степам се. За вълнена материя – ставам степан. Пуловерът ми се степа.
Синоними: сбивам, сплесквам, опитвам, правя на пита степвам, степваме, степваш, степвате, степва, степват, степвах, степвахме, степва, степвахте, степва, степваха, степвах, степвахме, степваше, степвахте, степваше, степваха, степвал съм, степвала съм, степвало съм, степвали сме, степвал си, степвала си, степвало си, степвали сте, степвал е, степвала е, степвало е, степвали са, бях степвал, бях степвала, бях степвало, бяхме степвали, беше степвал, беше степвала, беше степвало, бяхте степвали, беше степвал, беше степвала, беше степвало, бяха степвали, ще степвам, ще степваме, ще степваш, ще степвате, ще степва, ще степва

степента, мн. степени, ж.
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен.
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен.
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен.
4. Спец. В математиката – числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. Повдигам на втора степен.
5. Спец. В граматиката – граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен.
прил. степенен, степенна, степенно, мн. степенни. Степенна разлика.
* На ента степен. — Разг. Многократно, безкрайно.
Синоними: (същ.) стъпка, стъпало, равнище, ниво, висота, градус, (същ.) преход, етап, положение, състояние, (същ.) чин, ранг, размер, мащаб, мярка, мяра, доза, (същ.) граница, предел, (същ.) норма, стандарт, тарифа, процент, част, (същ.) разред, класа, категория степен, степния, степният, степна, степната, степно, степното, степни, степните

степента, мн. степени, ж.
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен.
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен.
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен.
4. Спец. В математиката – числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. Повдигам на втора степен.
5. Спец. В граматиката – граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен.
прил. степенен, степенна, степенно, мн. степенни. Степенна разлика.
* На ента степен. — Разг. Многократно, безкрайно.
Синоними: стъпка, стъпало, равнище, ниво, висота, градус, преход, етап, положение, състояние, чин, ранг, размер, мащаб, мярка, мяра, доза, граница, предел, норма, стандарт, тарифа, процент, част, разред, класа, категория степен, степента, степени, степените

вж. сте`пен степенен, степенния, степенният, степенна, степенната, степенно, степенното, степенни, степенните

степенуваш, несв.<br />1. Какво. Подреждам според степента на важност, значимост. <em>Трябва да степенуваме нещата.</em><br />2. Спец. В математиката <em>–</em> повдигам на степен.<br />3. Спец. В граматиката <em>–</em> изменям според формите за степен.<br />същ. степенуване, ср.
Синоними: градуирам, класирам, класифицирам, сортирам степенувам, степенуваме, степенуваш, степенувате, степенува, степенуват, степенувах, степенувахме, степенува, степенувахте, степенува, степенуваха, степенувах, степенувахме, степенуваше, степенувахте, степенуваше, степенуваха, степенувал съм, степенувала съм, степенувало съм, степенували сме, степенувал си, степенувала си, степенувало си, степенували сте, степенувал е, степенувала е, степенувало е, степенували са, бях степенувал, бях степенувала, бях степенувало, бяхме степенували, беше степенувал, беше степенувала, беше степенувало, бяхте степенували, б

вж. степену`вам
Синоними: градация, прогресия, постепенност, последователност, градуиране, кресчендо степенуване, степенуването, степенувания, степенуванията

м., само ед.
1. Танцова стъпка.
2. Вид бърз танц с характерни почуквания посредством железца на обувките. стерео- Първа съставна част на сложни думи със значение който позволява да се възпроизвеждат звукове или образи, като се възприема от различни точки в пространството; който придава обемност на звука или на образа; пространствен, напр. стереозапис, стереомагнетофон, стереограмофон, стереокино.

мед. вж. тактилна агнозия

вж. стереоме`трия стереометричен, стереометричния, стереометричният, стереометрична, стереометричната, стереометрично, стереометричното, стереометрични, стереометричните

вж. стереоме`трия стереометрически, стереометрическия, стереометрическият, стереометрическа, стереометрическата, стереометрическо, стереометрическото, стереометрически, стереометрическите

ж., само ед. Спец. Дял от геометрията, който изучава триизмерно телата, фигурите.
прил. стереометричен, стереометрична, стереометрично, мн. стереометрични.
прил. стереометрически, стереометрическа, стереометрическо, мн. стереометрически. стереометрия, стереометрията, стереометрии, стереометриите

мн. стереотипи, (два) стереотипа, м.
1. Спец. В типографията — метална плоча копие на набор, която се използва при многократно препечатване на един текст.
2. Прен. Шаблон.
3. Прен. Система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства. Имам изграден стереотип. стереотип, стереотипа, стереотипът, стереотипи, стереотипите, стереотипа

стереотипна, стереотипно, мн. стереотипни, прил.<br />1. Който е отпечатан със стереотип.<br />2. Прен. Който показва липса на оригиналност; шаблонен, банален, ограничен. <em>Стереотипно мислене.</em><br />3. Прен. Който е в резултат на изграден стереотип. <em>Стереотипно поведение.</em><br />нареч. стереотипно.
същ. стереотипност, стереотипността, ж. (във 2 знач.).
Синоними: първообразен, неизменен, еднакъв, стандартен, шаблонен, изтъркан, несолиден, нереален, неестествен стереотипен, стереотипния, стереотипният, стереотипна, стереотипната, стереотипно, стереотипното, стереотипни, стереотипните

вж. стереоти`пен

вж. стереоти`пен стереотипност, стереотипността, стереотипности, стереотипностите

стерилна, стерилно, мн. стерилни, прил.<br />1. Който е обеззаразен. <em>Стерилен инструмент.</em><br />2. Който не може да даде потомство, да се възпроизведе; безплоден. <em>Стерилен мъж.</em><br />3. Прен. Чиито творчески усилия са безплодни. <em>Стерилен писател.</em><br />4. Прекалено чист; изчистен от всичко, което може да навреди. <em>Стерилна обстановка.</em><br />същ. стерилност, стерилността`, ж.
Синоними: стерилизиран, дезинфекциран, обеззаразен, ялов, безплоден стерилен, стерилния, стерилният, стерилна, стерилната, стерилно, стерилното, стерилни, стерилните

мн. стерилизатори, (два) стерилизатора, м. Апарат за обеззаразяване на хранителни стоки, инструменти, превързочни материали и др. стерилизатор, стерилизатора, стерилизаторът, стерилизатори, стерилизаторите, стерилизатора

ж., само ед. Стерилизиране.
Синоними: обеззаразяване, дезинфекция стерилизация, стерилизацията, стерилизации, стерилизациите

стерилизираш, несв. и св.<br />1. Какво. Обеззаразявам хранителни стоки, инструменти, превързочни материали и др.<br />2. Разг. Какво. Консервирам. <em>Стерилизирам чушки. Стерилизирам лютеница.</em><br />3. Кого. Правя да стане безплоден, стерилен чрез кастриране, облъчване и др.<br />същ. стерилизиране, ср. стерилизирам, стерилизираме, стерилизираш, стерилизирате, стерилизира, стерилизират, стерилизирах, стерилизирахме, стерилизира, стерилизирахте, стерилизира, стерилизираха, стерилизирах, стерилизирахме, стерилизираше, стерилизирахте, стерилизираше, стерилизираха, стерилизирал съм, стерилизирала съм, стерилизирало съм, стерилизирали сме, стерилизирал си, стерилизирала си, стерилизирало си, стерилизирали сте, стерилизирал е, стерилизирала е, стерилизирало е, стерилизирали са, бях стерилизирал, бях стерилизирала, бях стерилизирало, бяхме стерилизирали

вж. стерилизи`рам стерилизиране, стерилизирането, стерилизирания, стерилизиранията

мед. Безплодие, неспособност на зрелия организъм да създаде потомство. стерилитет, стерилитета, стерилитетът, стерилитети, стерилитетите, стерилитета

вж. стери`лен
Синоними: обеззаразеност, яловост, безплодие стерилност, стерилността, стерилности, стерилностите

мед. Продукт от разграждането на билирубина. В дебелото черво основната част от уробилиногена се превръща в стеркобилиноген, който се окислява в стеркобилин и се отделя във фекалиите, като им придава кафяв цвят.

мед. Болка в гръдната кост или в областта на гръдната кост, напр. при стенокардия.

мед. Отнасящ се до гръдната кост.

мед. Плоска, продълговата кост, разположена на предната стена на гръдния кош. Състои се от три части — дръжка, тяло и мечовиден израстък.

мед. Хриптящ, хъркащ звук при дишане.

мн. стесне`ния, ср.
1. Част от нещо, в която ширината му намалява, стеснява се.
2. Прен. Само ед. Чувство на неудобство, нервност, предизвикано от липсата на самочувствие в присъствието на други хора; притеснение. Изпитвам стеснение.
Синоними: притеснение, спънка, пречка, ограничение, неудобство, затруднение, срам, свян, срамежливост, стеснителност, смущение, неловкост, безпокойство, объркване, нерешителност, колебание, скромност, свитост, опасение, угризение, скрупули, неловко положение стеснение, стеснението, стеснения, стесненията

стеснителна, стеснително, мн. стеснителни, прил.<br />1. Който изпитва стеснение (във 2 знач.); притеснителен, срамежлив, свит. <em>Стеснително момиче.</em><br />2. Който е проява на стеснение (във 2 знач.); срамежлив, свенлив. <em>Стеснителен жест.</em><br />3. Който е причина за стеснение (във 2 знач.). <em>Стеснителен разговор.</em><br />нареч. стеснително.
същ. стеснителност, стеснителността, ж.
Синоними: срамежлив, свенлив, свит, затворен, скромен, несръчен, вързан, ограничен, затруднителен, ограничителен, плах, боязлив, плашлив, стеснен, смутен, неловък стеснителен, стеснителния, стеснителният, стеснителна, стеснителната, стеснително, стеснителното, стеснителни, стеснителните

вж. стесни`телен

вж. стесни`телен
Синоними: стеснение, притеснение, спънка, пречка, ограничение, неудобство, затруднение, срам, свян, срамежливост, смущение, неловкост, безпокойство, объркване, нерешителност, колебание, скромност, свитост, плахост, боязливост, свенливост стеснителност, стеснителността, стеснителности, стеснителностите

стесниш, мин. св. стесних, мин. прич. стесни`л, св. — вж. стеснявам. стесня, стесним, стесниш, стесните, стесни, стеснят, стесних, стеснихме, стесни, стеснихте, стесни, стесниха, стеснях, стесняхме, стеснеше, стесняхте, стеснеше, стесняха, стеснил съм, стеснила съм, стеснило съм, стеснили сме, стеснил си, стеснила си, стеснило си, стеснили сте, стеснил е, стеснила е, стеснило е, стеснили са, бях стеснил, бях стеснила, бях стеснило, бяхме стеснили, беше стеснил, беше стеснила, беше стеснило, бяхте стеснили, беше стеснил, беше стеснила, беше стеснило, бяха стеснили, ще стесня, ще стесним, ще стесниш, ще стесните, ще стесни, ще стеснят, ще

стесняваш, несв. и стесня, св.
1. Какво. Правя по-тесен. Стеснявам пола.
2. Прен. Остар. Какво. Ограничавам, преча. Стеснявам мисълта.
3. Прен. Кого. Предизвиквам стеснение (във 2 знач.). – стеснявам се/стесня се. 1. Ставам по-тесен. Коридорът се стеснява преди изхода.
2. Разг. Обикн. мн. Събираме се на по-тясно пространство в жилище. Ще се стесним и ще има място за всички.
3. Прен. Изпитвам стеснение (във 2 знач.).
Синоними: намалявам, свивам, притеснявам, безпокоя, затруднявам, смущавам, преча, спъвам, ограничавам, ограничавам свободата, насилвам, ограждам, определям границите, стягам, затягам стеснявам, стесняваме, стесняваш, стеснявате, стеснява, стесняват, стеснявах, стеснявахме, стеснява, стеснявахте, стеснява, стесняваха, стеснявах, стеснявахме, стесняваше, стеснявахте, стесняваше, стесняваха, стеснявал съм, стеснявала съм, стеснявало съм, стеснявали сме, стеснявал си, стеснявала си, стеснявало си, стеснявали сте, стеснявал е, стеснявала е, стеснявало е, стеснявали са, бях стеснявал, бях стеснявала, бях стеснявало, бяхме стеснявали, беше стеснявал, беше стеснявала, беше стеснявало, бяхте стеснявали, беше стеснявал, беше стеснявала, беше стес

мед. Слушалка — медицински инструмент, служещ за преслушване на болния. стетоскоп, стетоскопа, стетоскопът, стетоскопи, стетоскопите, стетоскопа

ср., само ед. Събиране на едно място; струпване, натрупване, съвпадение. По стечение на обстоятелствата. Стечение на факти.
Синоними: сбор, натрупване, струпване, наплив, приток, тълпа, множество, гъмжило, навалица, вълна от хора, маса, народ, съвпадение, стичане стечение, стечението, стечения, стеченията

стигаш, несв. и стигна, св.
1. Кого, какво. При движение настигам, застигам. Стигнах го и го задминах.
2. Разг. Пристигам. Ще стигнем до довечера. Стигнахме късно.
3. Какво/кого или до какво/до кого. Достигам, докосвам. Не мога да стигна тая книга, много е нависоко.
4. До кого/до какво. Успявам да вляза в контакт, да осъществя среща. Вечно е зает — не мога да стигна до него. Ще стигна чак до телевизията, да знаеш!
5. Кого, какво. Изравнявам се, настигам. Стигнахме циганите с тая мръсотия!
6. До кого/до какво. Идвам/отивам по предназначение, пристигам. За колко дни ще стигне това писмо? Информацията стига до ограничен кръг от лица.
7. До какво. Достигам, идвам до предел, граница. Не може алчността и` да стига чак до там!
8. Достатъчен съм, задоволявам. Яденето не ми стига. Не му стигам аз, ами и ти се домъкна. • Стига! Достатъчно, край.
* Стига/стигне ми умът/главата/акълът/пипето. — Разг. Схващам, проумявам.
Синоними: настигам, достигам, застигам, наближавам, доближавам, приближавам, догонвам, достатъчен съм, в достатъчно количество съм, задоволявам, докосвам, пипвам, идвам, пристигам, отивам, стисвам, хващам, улавям, заклещвам, удовлетворявам стигам, стигаме, стигаш, стигате, стига, стигат, стигах, стигахме, стига, стигахте, стига, стигаха, стигах, стигахме, стигаше, стигахте, стигаше, стигаха, стигал съм, стигала съм, стигало съм, стигали сме, стигал си, стигала си, стигало си, стигали сте, стигал е, стигала е, стигало е, стигали са, бях стигал, бях стигала, бях стигало, бяхме стигали, беше стигал, беше стигала, беше стигало, бяхте стигали, беше стигал, беше стигала, беше стигало, бяха стигали, ще стигам, ще стигаме, ще стигаш, ще стигате, ще стига, ще стигат, ще съм стигал, ще съм стигала, ще съм стигало, ще см

стигнеш, мин. св. стигнах, мин. прич. сти`гнал, св. — вж. стигам. стигна, стигнем, стигнеш, стигнете, стигне, стигнат, стигнах, стигнахме, стигна, стигнахте, стигна, стигнаха, стигнех, стигнехме, стигнеше, стигнехте, стигнеше, стигнеха, стигнал съм, стигнала съм, стигнало съм, стигнали сме, стигнал си, стигнала си, стигнало си, стигнали сте, стигнал е, стигнала е, стигнало е, стигнали са, бях стигнал, бях стигнала, бях стигнало, бяхме стигнали, беше стигнал, беше стигнала, беше стигнало, бяхте стигнали, беше стигнал, беше стигнала, беше стигнало, бяха стигнали, ще стигна, ще стигнем, ще стигнеш, ще стигнете, ще стигне, ще стигнат, ще

стикът, стика, мн. стикове, (два) стика, м.
1. Връзка, взаимодействие.
2. Специално приспособление за придвижване на шайбата в играта на хокей. Удар със стик.
Синоними: прът, тояга, сопа, кривак стик, стика, стикът, стикове, стиковете, стика

ж., само ед. Осъществяване на връзка; съединяване, стик (в 1 знач.). Стиковка на космически кораби. стиковка, стиковката, стиковки, стиковките

стилът, стила, мн. стилове, (два) стила, м.
1. В изкуството – система от елементи, които са подчинени на единна художествена закономерност. Готически стил.
2. Система от начини за използване на езиковите средства в речта. Научен стил. Лош стил на писане. Стилът на Вазов.
3. Система от елементи в някаква дейност – спорт, обличане, работа, обзавеждане и др., – която се характеризира с тяхното вътрешно единство, с тяхната общност. Къщата се характеризира със свой стил.
4. Вид, разновидност; маниер. Стилове на плуване.
прил. стилов, стилова, стилово, мн. стилови. Стилова черта.
Синоними: маниер, жанр, начин, способ, метод, вид, тип, форма, израз, език, фраза, изложение, езикова особеност, перо, похват, прийом, характер, фасон, кройка, маниерност, устройство, строеж, структура стил, стила, стилът, стилове, стиловете, стила

стилна, стилно, мн. сти`лни, прил.
1. Стилов. Стилна черта.
2. Който се характеризира със свой стил; оригинален. Стилна жена. Стилно облекло.
Синоними: моден, елегантен, изискан стилен, стилния, стилният, стилна, стилната, стилно, стилното, стилни, стилните

мн. стилиза`ции, ж.
1. Стилизиране. В произведението се срещаме със стилизация на разговорна реч.
2. Опростена декоративна рисунка. стилизация, стилизацията, стилизации, стилизациите

стилизираш, несв. и св.; Какво. Спец.<br />1. Подражавам на характерни за някакъв стил (в 1 и 2 знач.) черти. <em>Стилизирам разговорна реч.</em><br />2. Правя стилова редакция.<br />същ. стилизиране, ср. стилизирам, стилизираме, стилизираш, стилизирате, стилизира, стилизират, стилизирах, стилизирахме, стилизира, стилизирахте, стилизира, стилизираха, стилизирах, стилизирахме, стилизираше, стилизирахте, стилизираше, стилизираха, стилизирал съм, стилизирала съм, стилизирало съм, стилизирали сме, стилизирал си, стилизирала си, стилизирало си, стилизирали сте, стилизирал е, стилизирала е, стилизирало е, стилизирали са, бях стилизирал, бях стилизирала, бях стилизирало, бяхме стилизирали, беше стилизирал, беше стилизирала, беше стилизирало, бяхте стилизирали, б

вж. стилизи`рам стилизиране, стилизирането, стилизирания, стилизиранията

мн. стили`сти, м.
1. Човек, който има добър стил на писане.
2. Човек, който се занимава със стилистика.
3. Човек, който изработва стилни, модерни дрехи или прически. стилист, стилиста, стилистът, стилисти, стилистите, стилисти, стилисте

ж., само ед.
1. Наука за стила (във 2 знач.).
2. Стиловите особености на отделно произведение, писател, школа, направление и др. Стилистика на кръга “Мисъл”.
прил. стилистичен, стилистична, стилистично, мн. стилистични.
прил. стилистически, стилистическа, стилистическо, мн. стилистически. стилистика, стилистиката, стилистики, стилистиките

вж. стили`стика стилистичен, стилистичния, стилистичният, стилистична, стилистичната, стилистично, стилистичното, стилистични, стилистичните

вж. стили`стика стилистически, стилистическия, стилистическият, стилистическа, стилистическата, стилистическо, стилистическото, стилистически, стилистическите

мн. стили`стки, ж. Жена стилист. стилистка, стилистката, стилистки, стилистките

мн. стила`, ср. Остар. Писалка с резервоар за мастило; автоматична писалка. агро- Първа съставна част в съкратени сложни думи със значение агрономически, аграрен, напр. агробиология, агрометеорология, агрополитика, агротехника, агрохимия.

вж. стил стилов, стиловия, стиловият, стилова, стиловата, стилово, стиловото, стилови, стиловите

ср., само ед. Учебна дисциплина за изучаването на характерните особености на архитектурните или др. стилове. стилознание, стилознанието, стилознания, стилознанията

мн. стимули, (два) стимула, м. Вътрешна мотивировка на някаква дейност; подтик, подбуда, причина, импулс. Амбицията е добър стимул за работа.
Синоними: тласък, импулс, подтик, подбуда, мотив, причина, двигател, мотор, пружина, движеща сила, мощ, влияние, поощрение стимул, стимула, стимулът, стимули, стимулите, стимула

вж. стимула`ция стимулационен, стимулационния, стимулационният, стимулационна, стимулационната, стимулационно, стимулационното, стимулационни, стимулационните

мн. стимулации, ж. Стимулиране.<br />прил. стимулационен, стимулационна, стимулационно, мн. стимулацио`нни. стимулация, стимулацията, стимулации, стимулациите

стимулираш, несв. и св.; Кого, какво. Давам стимул; подтиквам, импулсирам. <em>Стимулирам растежа на косата. Стимулирам го за работа.</em><br />същ. стимулиране, ср. Материално стимулиране.
Синоними: импулсирам, подсилвам, подтиквам, подбуждам, възбуждам, оживявам, съживявам, дразня, правя чувствителен, изпълвам с енергия, активизирам, ободрявам, освежавам, развеселявам, въодушевявам, насъсквам, провокирам, движа, вдъхновявам, поощрявам, подпомагам, предизвиквам, ускорявам, раздвижвам, разгарям, раздухвам, тласкам, форсирам стимулирам, стимулираме, стимулираш, стимулирате, стимулира, стимулират, стимулирах, стимулирахме, стимулира, стимулирахте, стимулира, стимулираха, стимулирах, стимулирахме, стимулираше, стимулирахте, стимулираше, стимулираха, стимулирал съм, стимулирала съм, стимулирало съм, стимулирали сме, стимулирал си, стимулирала си, стимулирало си, стимулирали сте, стимулирал е, стимулирала е, стимулирало е, стимулирали са, бях стимулирал, бях стимулирала, бях стимулирало, бяхме стимулирали, беше стимулирал, беше стимулирала, беше стимулирало, бяхте стимулирали, б

вж. стимули`рам стимулиране, стимулирането, стимулирания, стимулиранията

мн. стипендиа`нти, м. Човек, който получава стипендия. стипендиант, стипендианта, стипендиантът, стипендианти, стипендиантите, стипендианта

мн. стипендиа`нтки, ж. Жена стипендиант. стипендиантка, стипендиантката, стипендиантки, стипендиантките

мн. стипе`ндии, ж. Парична помощ, която се дава на учещ се, за да извърши определена дейност. Студентска стипендия. Конкурс за стипендия. стипендия, стипендията, стипендии, стипендиите

мн. стипци, ж.<br />1. Само ед. Безцветно вещество със стягащо кръвоспиращо действие и с тръпчив вкус.<br />2. Прен. Разг. Стиснат човек; скъперник.<br />прил. стипцов, стипцова, стипцово, мн. сти`пцови. стипца, стипцата, стипци, стипците

вж. сти`пца стипцов, стипцовия, стипцовият, стипцова, стипцовата, стипцово, стипцовото, стипцови, стипцовите

стипчива, стипчиво, мн. стипчиви, прил. Който има вкус на стипца; тръпчив. <em>Стипчива дюля.</em><br />същ. стипчивост, стипчивостта`, ж.
Синоними: тръпчив, резлив, кисел стипчив, стипчивия, стипчивият, стипчива, стипчивата, стипчиво, стипчивото, стипчиви, стипчивите

вж. стипчи`в стипчивост, стипчивостта, стипчивости, стипчивостите

стисваш, несв. и стисна, св. Стискам веднъж или поединично.
Синоними: хващам, улавям, сграбчвам, залавям, пипвам, стигам, заклещвам стисвам, стисваме, стисваш, стисвате, стисва, стисват, стисвах, стисвахме, стисва, стисвахте, стисва, стисваха, стисвах, стисвахме, стисваше, стисвахте, стисваше, стисваха, стисвал съм, стисвала съм, стисвало съм, стисвали сме, стисвал си, стисвала си, стисвало си, стисвали сте, стисвал е, стисвала е, стисвало е, стисвали са, бях стисвал, бях стисвала, бях стисвало, бяхме стисвали, беше стисвал, беше стисвала, беше стисвало, бяхте стисвали, беше стисвал, беше стисвала, беше стисвало, бяха стисвали, ще стисвам, ще стисваме, ще стисваш, ще стисвате, ще стисва, ще стисва

стискаш, несв.<br />1. Кого, какво. Обхващам плътно и държа. <em>Стискам парите в ръка. Стискам ръката му. Дрехите ме стискат.</em><br />2. Какво. Обикн. за две съставни части <em>–</em> прилепвам плътно едно към друго; притискам. <em>Стискам зъби/челюсти. Стискам клещи. Стискам клепачи.</em><br />3. Прен. Разг. Стискам се (в 1, 2 и 3 знач.). <em>–</em> <em>_стискам се.</em><em> Разг.<br />1. Въздържам се, овладявам се да не покажа болка, притеснение, мъка и др.; сдържам се. </em>Стискам се да не плача.<em><br />2. Разг. Въздържам се от ходене по малка или голяма нужда. </em>Стига си се стискала, ами върви в тоалетната.<em><br />3. Не обичам да давам пари; скъперник съм.<br />същ. стискане, мн. сти`скания, ср.
* Стискам ръка. — Поздравявам.
* Стискам зъби. — Сдържам се, търпя.
* Стискам палци. — Желая успех.
* Стиска ми. — Смея, осмелявам се.
* Стискам си кесията._ — Скъперник съм.
Синоними: държа, хванал съм, уловил съм, пипнал съм, притискам, натискам, налягам, стягам, мачкам, задушавам, заглушавам, втвърдявам, сгъстявам, съсирвам, свивам, изстисквам, изцеждам, процеждам, смачквам, пресовам стискам, стискаме, стискаш, стискате, стиска, стискат, стисках, стискахме, стиска, стискахте, стиска, стискаха, стисках, стискахме, стискаше, стискахте, стискаше, стискаха, стискал съм, стискала съм, стискало съм, стискали сме, стискал си, стискала си, стискало си, стискали сте, стискал е, стискала е, стискало е, стискали са, бях стискал, бях стискала, бях стискало, бяхме стискали, беше стискал, беше стискала, беше стискало, бяхте стискали, беше стискал, беше стискала, беше стискало, бяха стискали, ще стискам, ще стискаме, ще стискаш, ще стискате, ще стиска, ще стиска

вж. сти`скам
Синоними: притискане, ръкуване, прегръдка, свиване, стягане, стесняване, хващане, улавяне, вкопчване, скачване, ръкостискане, хватка стискане, стискането, стискания, стисканията

стиснеш, мин. св. стиснах, мин. прич. сти`снал, св. — вж. стисвам. стисна, стиснем, стиснеш, стиснете, стисне, стиснат, стиснах, стиснахме, стисна, стиснахте, стисна, стиснаха, стиснех, стиснехме, стиснеше, стиснехте, стиснеше, стиснеха, стиснал съм, стиснала съм, стиснало съм, стиснали сме, стиснал си, стиснала си, стиснало си, стиснали сте, стиснал е, стиснала е, стиснало е, стиснали са, бях стиснал, бях стиснала, бях стиснало, бяхме стиснали, беше стиснал, беше стиснала, беше стиснало, бяхте стиснали, беше стиснал, беше стиснала, беше стиснало, бяха стиснали, ще стисна, ще стиснем, ще стиснеш, ще стиснете, ще стисне, ще стиснат, ще

стисната, стиснато, мн. стиснати, прил. Който се стиска (в 3 знач.), който проявява скъперничество. <em>Стиснат човек.</em><br />същ. стиснатост, стиснатостта`, ж.
Синоними: (гл.) свидлив, стислив, скъперник, сметкаджия, алчен, вариклечко, скръндза, пинтия, циция, (гл.) пестелив, спестовен, (гл.) икономичен, (гл.) затворен, ограничен, (гл.) скъпернически сто- Първа съставна част на сложни думи със значение който съдържа сто еднакви единици, напр. стоглав, стогодишен, стокилограмов, столистен, стопроцентов и др.

вж. сти`снат
Синоними: скъперничество, свидливост, пестеливост, икономия стиснатост, стиснатостта, стиснатости, стиснатостите

стихът, стиха, мн. стихове, (два) стиха, м.
1. Част от лирическо произведение, разположена на един ред. Първи стих.
2. Куплет, строфа.
3. Обикн. мн. Стихотворение. Чета стихове.
4. Мерена реч. Говорим си в стихове. стих, стиха, стихът, стихове, стиховете, стиха

стихваш, несв. и стихна, св. Преставам да издавам шум и да действам; притихвам, затихвам, затаявам се, замирам. Вятърът стихна. Бурята стихна. Децата стихнаха.
Синоними: затихвам, утихвам, притихвам, заглъхвам, замирам, угасвам, намалявам, спирам, успокоявам се, уталожвам се, умълчавам се, не говоря, затайвам се, смълчавам се, смъквам се, спускам се, спадам, снишавам се, укротявам се, усмирявам се, преставам, отминавам стихвам, стихваме, стихваш, стихвате, стихва, стихват, стихвах, стихвахме, стихва, стихвахте, стихва, стихваха, стихвах, стихвахме, стихваше, стихвахте, стихваше, стихваха, стихвал съм, стихвала съм, стихвало съм, стихвали сме, стихвал си, стихвала си, стихвало си, стихвали сте, стихвал е, стихвала е, стихвало е, стихвали са, бях стихвал, бях стихвала, бях стихвало, бяхме стихвали, беше стихвал, беше стихвала, беше стихвало, бяхте стихвали, беше стихвал, беше стихвала, беше стихвало, бяха стихвали, ще стихвам, ще стихваме, ще стихваш, ще стихвате, ще стихва, ще стихва стичам се стичаш се, несв. и <em>_стека се, св.
1. За течност – тека надолу, обикн. по някаква повърхност. Реките се стичат по склоновете на планините. В чашата се стекоха още няколко капки.
2. За течност – събирам се от няколко места на едно; сливам се. Потоците се стичат и образуват голяма река.
3. Прен. Само мн. За хора – събираме се заедно, като идваме от различни посоки; струпваме се. Стекоха се на площада._
Синоними: прииждам, придохождам, струпвам се, нахлувам, лея се, изливам се, изтичам се, проливам, разливам, заливам, събирам, трупам, натрупвам, трупам се, натрупвам се, тълпя се, събирам се стичам, стичаме, стичаш, стичате, стича, стичат, стичах, стичахме, стича, стичахте, стича, стичаха, стичах, стичахме, стичаше, стичахте, стичаше, стичаха, стичал съм, стичала съм, стичало съм, стичали сме, стичал си, стичала си, стичало си, стичали сте, стичал е, стичала е, стичало е, стичали са, бях стичал, бях стичала, бях стичало, бяхме стичали, беше стичал, беше стичала, беше стичало, бяхте стичали, беше стичал, беше стичала, беше стичало, бяха стичали, ще стичам, ще стичаме, ще стичаш, ще стичате, ще стича, ще стичат, ще съм стичал, ще съм стичала, ще съм стичало, ще см

стихийна, стихийно, мн. стихийни, прил.<br />1. Който е предизвикан от природна стихия, който не се подчинява на човешката воля. <em>Стихийни ветрове.</em><br />2. Прен. Който не е добре организиран, обмислен; хаотичен, безразборен. <em>Стихийни отговори. Стихийно недоволство.</em><br />нареч. стихийно.
същ. стихийност, стихийността, ж.
Синоними: силен, мощен, бурен, неудържим, поривист, вихрен, стремителен, буен, необуздан, несдържан, невъздържан, пламенен, горещ, неугасим, жарък, разгорещен, фанатичен, хаотичен, неопределен, безсистемен, безразборен, безпланов, непланомерен, неорганизиран, объркан, много силен, бесен, яростен, буйствуващ, ревностен, страстен, разпален стихиен, стихийния, стихийният, стихийна, стихийната, стихийно, стихийното, стихийни, стихийните

вж. стихи`ен

вж. стихи`ен
Синоними: сила, бурност, неудържимост, стремителност, вихреност, пламенност, жар, порив, жаркост, разгорещеност, хаотичност, безплановост, безсистемност, неорганизираност, неопределеност стихийност, стихийността, стихийности, стихийностите

мн. стихи`и, ж.
1. Неконтролируема природна сила (която не се подчинява на човешката воля).
2. Прен. Само ед. Любима професионална област, в която човек се проявява най-добре. Неговата стихия е изкуството. Той е в стихията си.
Синоними: буря, ураган, вихър, хала, вихрушка, фурия, сила, порив, разгар, кипеж стихия, стихията, стихии, стихиите

стихнеш, мин. св. стихнах, мин. прич. сти`хнал, св. — вж. стихвам. стихна, стихнем, стихнеш, стихнете, стихне, стихнат, стихнах, стихнахме, стихна, стихнахте, стихна, стихнаха, стихнех, стихнехме, стихнеше, стихнехте, стихнеше, стихнеха, стихнал съм, стихнала съм, стихнало съм, стихнали сме, стихнал си, стихнала си, стихнало си, стихнали сте, стихнал е, стихнала е, стихнало е, стихнали са, бях стихнал, бях стихнала, бях стихнало, бяхме стихнали, беше стихнал, беше стихнала, беше стихнало, бяхте стихнали, беше стихнал, беше стихнала, беше стихнало, бяха стихнали, ще стихна, ще стихнем, ще стихнеш, ще стихнете, ще стихне, ще стихнат, ще

мн. стихопле`тци, м. Пренебр. Съчинител на бездарни стихове. стихоплетец, стихоплетеца, стихоплетецът, стихоплетци, стихоплетците, стихоплетци, стихоплетецо

мн. стихопле`тки, ж. Жена стихоплетец. стихоплетка, стихоплетката, стихоплетки, стихоплетките, стихоплетке

мн. стихосби`рки, ж. Книга, в която са събрани стохотворения, обикн. организирани от обща идея и с общо заглавие. стихосбирка, стихосбирката, стихосбирки, стихосбирките

мн. стихосложе`ния, ср. Спец. Система на организация на мерената реч във връзка с ударения, паузи, ритъм, рима, строфа. Силабическо стихосложение. стихосложение, стихосложението, стихосложения, стихосложенията

вж. стихотворе`ние стихотворен, стихотворния, стихотворният, стихотворна, стихотворната, стихотворно, стихотворното, стихотворни, стихотворните

мн. стихотворения, ср. <em>Спец.</em> Кратък лирически жанр, в който основното са образите и чувството, а не действието. <em>Пиша стихотворения.</em><br />прил. стихотворен, стихотворна, стихотворно, мн. стихотво`рни. Стихотворна реч.
Синоними: поезия, лирика стихотворение, стихотворението, стихотворения, стихотворенията

мн. стобори, (два) стобора, м. Разг. Дъсчена ограда на къща, двор и др. Прескочих стобора.
Синоними: ограда, плет, тараба стобор, стобора, стоборът, стобори, стоборите, стобора

стоварваш, несв. и стоваря, св.; Какво.
1. Снемам, свалям товар; разтоварвам. Стовариха дървата и си заминаха.
2. Прен. Прехвърлям, давам на другиго. Стовариха ми всички проблеми.
3. Прен. Разг. Пускам със сила върху нещо; удрям. Стоварвам юмрук. Стоварвам ръката си. Стоварвам тялото си. – стоварвам се/стоваря се. Разг. Падам, пльосвам се, тръшвам се.
Синоними: разтоварвам, изсипвам, изхвърлям стоварвам, стоварваме, стоварваш, стоварвате, стоварва, стоварват, стоварвах, стоварвахме, стоварва, стоварвахте, стоварва, стоварваха, стоварвах, стоварвахме, стоварваше, стоварвахте, стоварваше, стоварваха, стоварвал съм, стоварвала съм, стоварвало съм, стоварвали сме, стоварвал си, стоварвала си, стоварвало си, стоварвали сте, стоварвал е, стоварвала е, стоварвало е, стоварвали са, бях стоварвал, бях стоварвала, бях стоварвало, бяхме стоварвали, беше стоварвал, беше стоварвала, беше стоварвало, бяхте стоварвали, беше стоварвал, беше стоварвала, беше стов

стовариш, мин. св. стоварих, мин. прич. стова`рил, св. — вж. стоварвам. стоваря, стоварим, стовариш, стоварите, стовари, стоварят, стоварих, стоварихме, стовари, стоварихте, стовари, стовариха, стоварех, стоварехме, стовареше, стоварехте, стовареше, стовареха, стоварил съм, стоварила съм, стоварило съм, стоварили сме, стоварил си, стоварила си, стоварило си, стоварили сте, стоварил е, стоварила е, стоварило е, стоварили са, бях стоварил, бях стоварила, бях стоварило, бяхме стоварили, беше стоварил, беше стоварила, беше стоварило, бяхте стоварили, беше стоварил, беше стоварила, беше стоварило, бяха стоварили, ще стоваря, ще стоварим,

стова`ряш, несв. Стоварвам.

м., само ед. Стояща поза; стойка. Разкрачен стоеж. стоеж, стоежа, стоежът, стоежи, стоежите, стоежа

нареч. Стоешком.

нареч. В изправено положение; като стоя. Стоешком изпих един сок.
Синоними: прав, на крака, стоейки

мн. стожери, (два) стожера, м.
1. ист. Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др.), за да обикаля около него при вършитба.
2. Прен. Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб. Той е стожер на българистиката в Полша.
Синоними: опора, стълб, крепител стожер, стожера, стожерът, стожери, стожерите, стожера

мн. стои`ци, м.
1. Привърженик на стоицизма.
2. Човек, който се държи стоически.
Синоними: философ, търпелив, хладнокръвен, твърд, мъжествен, спокоен стоик, стоика, стоикът, стоици, стоиците, стоици, стоико

м., само ед.
1. Спец. Рационалистично философско течение в древността.
2. Твърдост, устойчивост, мъжество. Проявявам стоицизъм.
прил. стоически, стоическа, стоическо, мн. стоически. Стоическо държание.
нареч. стои`чески (във 2 знач.). Понася трудностите стоически.
Синоними: твърдост, мъжество, издръжливост, хладнокръвие, спокойствие стоицизъм, стоицизма, стоицизмът, стоицизми, стоицизмите, стоицизъма

вж. стоици`зъм
Синоними: твърд, мъжествен, непоколебим, хладнокръвен, спокоен, философски, строг, суров стоически, стоическия, стоическият, стоическа, стоическата, стоическо, стоическото, стоически, стоическите

мн. стойки, ж.<br />1. Положение на тялото на стоящ човек <em>–</em> с изправен корпус, изпънати крака и отпуснати ръце; стоеж. <em>Стойката му е прегърбена.</em><br />2. Статично положение на човешкото тяло; поза. <em>Смешна стойка.</em><br />3. <em>Прен. Жарг.</em> Превземка, поза, каприз. <em>Правя стойки.</em><br />4. <em>Прен. Жарг.</em> Човек, който се превзема, позира, перчи се. <br /><br />----<br /><br />мн. стойки, ж. Поставка за вещи, предмети, които трябва да стоят изправени. Стойка за ноти.
Синоними: поза, държане, обноска, телосложение, стоеж, статив, подпора, колона, стълб, контрафорс, пилон, конфигурация, очертания, линия, положение, крак, рамо, подпорка, подставка, опора, подложка, рамка, решетка, ритли стойка, стойката, стойки, стойките

стойността, мн. стойности, ж.
1. Материализираният при изработването на някаква стока човешки труд, изразен чрез цена. Висока стойност.
2. Прен. Само ед. Значение, значимост, важност. Книга с голяма стойност.
3. Спец. В математиката и други науки – числена величина.
прил. стойностен, стойностна, стойностно, мн. стойностни. Стойностен труд.
Синоними: цена, ценност, равностойност, значение, значимост, важност, качество, достойнство, полза, валидност, разход, разноски стойност, стойността, стойности, стойностите

вж. сто`йност стойностен, стойностния, стойностният, стойностна, стойностната, стойностно, стойностното, стойностни, стойностните

мн. стоки, ж.<br />1. Продукт на човешка дейност, предназначен за продажба или за размяна. <em>Хранителни стоки. Промишлени стоки.</em><br />2. Разг. Само ед. Добитък. <em>Отгледали са хубава стока.</em><br />прил. стоков, стокова, стоково, мн. сто`кови. Стокова борса.
* Една стока. — За две сравнявани неща – еднакви са.
* Не съм стока. — Разг. Не може да се разчита на мен, лош и безотговорен съм.
Синоними: артикул, продукт, произведение, произвол стока, стоката, стоки, стоките

вж. сто`ка стоков, стоковия, стоковият, стокова, стоковата, стоково, стоковото, стокови, стоковите

м., само ед. Обмен на стоки; търговия. Голям стокообмен между европейските страни.
Синоними: търговия, размяна, обмен, продажба, трафик, алъш-вериш, вземане-даване стокообмен, стокообмена, стокообменът, стокообмени, стокообмените, стокообмена

м., само ед. Оборот на стоки; обръщение. Дневен стокооборот. стокооборот, стокооборота, стокооборотът, стокообороти, стокооборотите, стокооборота

мн. стокообраще`ния, ср. Стокообръщение.

мн. стокообръще`ния, ср. Стокооборот.

стократна, стократно, мн. стократни, прил.<br />1. Който се е умножил по сто<em>. Стократно увеличение на заплатите.</em><br />2. Многократен.<br />нареч. стократно. Ще му го върна стократно.
Синоними: многократен, чест, многоброен стократен, стократния, стократният, стократна, стократната, стократно, стократното, стократни, стократните

вж. стокра`тен
Синоними: многократно, често, много, изобилно, обилно

столът, стола, мн. столове и столове, (два) стола, м. Приспособление за сядане на един човек. <em>Тапициран стол.</em> <br /><br />----<br /><br />столът, стола, мн. столове, (два) сто`ла, м. Зала за обществено хранене към предприятие, учреждение с кухня, в която се приготвя храната; столова. Столът работи само по обед.
Синоними: седало, кресло стол, стола, столът, столове, столовете, стола

столарят, столаря, мн. столари, м. Занаятчия, който изработва и/или ремонтира дървени столове и др. мебели.<br />прил. столарски, столарска, столарско, мн. столарски.<br />същ. столарство, ср. столар, столаря, столарят, столари, столарите, столари, столарю

вж. стола`р столарски, столарския, столарският, столарска, столарската, столарско, столарското, столарски, столарските

вж. стола`р столарство, столарството, столарства, столарствата

мн. столе`вки, ж. Банкнота от сто лева. Нова столевка. столевка, столевката, столевки, столевките

столевова, столевово, мн. столе`вови, прил. Който е от сто лева. столевов, столевовия, столевовият, столевова, столевовата, столевово, столевовото, столевови, столевовите

столетна, столетно, мн. столе`тни, прил. Който е на сто или на около сто (обикн. повече от сто) години. Столетен човек. Столетно дърво. столетен, столетния, столетният, столетна, столетната, столетно, столетното, столетни, столетните

мн. столе`тия, ср. Период от сто години; век. Последното столетие.
Синоними: век, епоха столетие, столетието, столетия, столетията

мн. столетници, м. Човек на сто и повече години. <em>Страната ни не е известна с много столетници.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. столетници, (два) столе`тника, м. Декоративно растение с месести дълги и островърхи листа. столетник, столетника, столетникът, столетници, столетниците, столетници, столетнико

мн. столе`тници, ж. Жена столетник 1 . столетница, столетницата, столетници, столетниците

столика, столико, мн. столи`ки, прил. Който е с много лица; многообразен. Столика съдба. столик, столикия, столикият, столика, столиката, столико, столикото, столики, столиките

мн. столици, ж. Главен град в страна, в който се намират органите на държавната власт <em>–</em> парламент, президент, правителство.<br />прил. столичен, столична, столично, мн. сто`лични. Столична управа. Столичен театър.
Синоними: главен град, престолен град, метрополия, център столица, столицата, столици, столиците

мн. столича`ни, м. Човек, който живее постоянно в столицата. столичанин, столичанина, столичанинът, столичани, столичаните, столичани, столичанино

мн. столича`нки, ж. Жена столичанин. столичанка, столичанката, столичанки, столичанките

вж. сто`лица
Синоними: престолен столичен, столичния, столичният, столична, столичната, столично, столичното, столични, столичните

мн. столови`, ж.
1. Трапезария.
2. Стол 2 .
Синоними: трапезария столова, столовата, столови, столовите

столу`ваш, несв. Храня се в стол 2 . столувам, столуваме, столуваш, столувате, столува, столуват, столувах, столувахме, столува, столувахте, столува, столуваха, столувах, столувахме, столуваше, столувахте, столуваше, столуваха, столувал съм, столувала съм, столувало съм, столували сме, столувал си, столувала си, столувало си, столували сте, столувал е, столувала е, столувало е, столували са, бях столувал, бях столувала, бях столувало, бяхме столували, беше столувал, беше столувала, беше столувало, бяхте столували, беше столувал, беше столувала, беше столувало, бяха столували, ще столувам, ще столув

ж., само ед. Устойчива сплав на желязо с въглерод, която се характеризира със здравина и еластичност.
Синоними: желязо, чугун стомана, стоманата, стомани, стоманите

стоманена, стоманено, мн. стома`нени, прил.
1. Който се отнася до стомана. Стоманена врата.
2. Прен. Който има голяма твърдост, устойчивост. Стоманени мускули. Стоманена воля. Стоманен поглед. стоманен, стоманения, стоманеният, стоманена, стоманената, стоманено, стоманеното, стоманени, стоманените

мед. Възпаление на лигавицата на устната кухина. стоматит, стоматита, стоматитът, стоматити, стоматитите, стоматита

мн. стоматоло`зи, м. Лекар, специалист по стоматология; зъболекар. стоматолог, стоматолога, стоматологът, стоматолози, стоматолозите, стоматолози

вж. стоматоло`гия стоматологичен, стоматологичния, стоматологичният, стоматологична, стоматологичната, стоматологично, стоматологичното, стоматологични, стоматологичните

ж., само ед. Спец. Дял от медицината, който се занимава с лечението на зъбите, венците и другите свързани с тях органи.
прил. стоматологичен, стоматологична, стоматологично, мн. стоматологични. Стоматологичен кабинет.
прил. стоматологически, стоматологическа, стоматологическо, мн. стоматологически. стоматология, стоматологията, стоматологии, стоматологиите

мн. стоматоло`жки, ж. Жена стоматолог. стоматоложка, стоматоложката, стоматоложки, стоматоложките, стоматоложке

мед. Кръвотечение от устната кухина.

мн. стомаси, (два) стомаха, м. Вътрешен орган, в който погълнатата храна се подлага на първична преработка, на смилане. Пълен стомах. Болен стомах.
прил. стомашен<em>_, стомашна, стомашно</em>, мн.<em> стомашни. Стомашни киселини._
Синоними: корем, вътрешност, благоутробие, търбух, шкембе, гърло, гуша, черва, вътрешности стомах, стомаха, стомахът, стомаси, стомасите, стомаха

вж. стома`х стомашен, стомашния, стомашният, стомашна, стомашната, стомашно, стомашното, стомашни, стомашните

мн. сто`мни, ж. Глинен съд с една дръжка, разширен в долната си част и стеснен при отвора, който е предназначен предимно за вода. Красива стомна. Пълна стомна. Стомна вода. стомна, стомната, стомни, стомните

стонът, стона, мн. стонове, (два) стона, м. Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, скръб и др.
Синоними: стенание, плач, ридание, охкане, пъшкане, вайкане, вопъл, рев, вой, въздишка, дълбока въздишка стон, стона, стонът, стонове, стоновете, стона

стонога, стоного, мн. стоно`ги, прил. Който има сто крака.

мн. стоно`жки, ж. Многокрако животно с подобно на червей тяло. стоножка, стоножката, стоножки, стоножките

1. междум. Спри!
   2. Разг. Като същ. сто̀път, сто̀па, мн. сто̀пове, (два) сто̀па, м. Всяка от двете малки лампи, разположени в краищата на задницата на лек автомобил, които светват при натискане на спирачките. Стоповете не светят.
   3. Като същ. Пътен знак, който изисква задължително спиране на превозните средства. Не спрях на стопа.
   4. Разг. Като същ. Начин за безплатно пътуване, като се спират коли по пътя; автостоп. Пътувам на стоп. Стопът не върви. стоп, стопа, стопът, стопове, стоповете, стопа

мн. стопа`ни, м.
1. Човек, който притежава собственост и/или се грижи за нея; собственик, владетел. Добър стопанин. Богат стопанин.
2. Прен. Остар. Господар. Искам да съм стопанин сам на себе си.
3. Остар. Разг. Съпруг. Стопанинът ми не се върна от войната.
Синоними: собственик, владетел, притежател, държател, титуляр, носител, приносител, предявител, господар, хазяин, къщовник, домакин, сайбия, чорбаджия, повелител, крал, индустриален магнат, съдържател стопанин, стопанина, стопанинът, стопани, стопаните, стопани, стопанино

стопани`сваш, несв; Какво. Поддържам своя или чужда собственост, грижа се за нея. Добре стопанисваш нивата си.
Синоними: ползвам, използвам, експлоатирам, обработвам, разработвам, култивирам, ръководя, управлявам, контролирам стопанисвам, стопанисваме, стопанисваш, стопанисвате, стопанисва, стопанисват, стопанисвах, стопанисвахме, стопанисва, стопанисвахте, стопанисва, стопанисваха, стопанисвах, стопанисвахме, стопанисваше, стопанисвахте, стопанисваше, стопанисваха, стопанисвал съм, стопанисвала съм, стопанисвало съм, стопанисвали сме, стопанисвал си, стопанисвала си, стопанисвало си, стопанисвали сте, стопанисвал е, стопанисвала е, стопанисвало е, стопанисвали са, бях стопанисвал, бях стопанисвала, бях стопанисвало, бяхме стопанисвали, беше стопанисвал, беше стопанисвала

мн. стопа`нки, ж. Жена стопанин. Малката стопанка на голямата къща. Моята стопанка умря млада.
Синоними: господарка, домакиня, чорбаджийка стопанка, стопанката, стопанки, стопанките, стопанке

вж. стопа`нство стопански, стопанския, стопанският, стопанска, стопанската, стопанско, стопанското, стопански, стопанските

мн. стопанства, ср.<br />1. Само ед. Система на обществено производство, която включва промишленост, земеделие и животновъдство; икономика.<br />2. Подразделение на обществената система за производство, което е с обща организация и се занимава обикновено със земеделие и/или животновъдство. <em>Частно стопанство. Кооперативно стопанство.</em><br />прил. стопански, стопанска, стопанско, мн. стопа`нски.
* Селско стопанство. — Част от общото народно стопанство, която обхваща земеделието и животновъдството.
Синоними: имение, имот, чифлик, ферма, земя, икономика, производство, имущество, собственост, притежание стопанство, стопанството, стопанства, стопанствата

мн. стопкадри, (два) стопкадъра, м. Спец.
1. Само ед. Похват в кинематографията и телевизията, при който изобразяваното на екрана в течение на няколко секунди се дава като фотография.
2. Кадър с такова изображение. стопкадър, стопкадъра, стопкадърът, стопкадри, стопкадрите, стопкадъра

стоплиш, мин. св. стоплих, мин. прич. сто`плил, св. — вж. стоплям. стопля, стоплим, стоплиш, стоплите, стопли, стоплят, стоплих, стоплихме, стопли, стоплихте, стопли, стоплиха, стоплех, стоплехме, стоплеше, стоплехте, стоплеше, стоплеха, стоплил съм, стоплила съм, стоплило съм, стоплили сме, стоплил си, стоплила си, стоплило си, стоплили сте, стоплил е, стоплила е, стоплило е, стоплили са, бях стоплил, бях стоплила, бях стоплило, бяхме стоплили, беше стоплил, беше стоплила, беше стоплило, бяхте стоплили, беше стоплил, беше стоплила, беше стоплило, бяха стоплили, ще стопля, ще стоплим, ще стоплиш, ще стоплите, ще стопли, ще стоплят, ще

стопляш, несв. и стопля, св.; Кого, какво.
1. Правя да стане топъл. Стоплям ядене. Стоплям мляко. Стоплям краката си. Мъжът ми ме стопли.
2. Прен. Придавам топлота, уют, предизвиквам хубави чувства. Усмивката и</em> <em>стопли сърцата им. Радостта</em> <em>и стопляше цялата къща.
Синоними: затоплям, горещя, сгорещявам, загорещявам, огрявам, нагрявам, сварявам, претоплям стоплям, стопляме, стопляш, стопляте, стопля, стоплят, стоплях, стопляхме, стопля, стопляхте, стопля, стопляха, стоплях, стопляхме, стопляше, стопляхте, стопляше, стопляха, стоплял съм, стопляла съм, стопляло съм, стопляли сме, стоплял си, стопляла си, стопляло си, стопляли сте, стоплял е, стопляла е, стопляло е, стопляли са, бях стоплял, бях стопляла, бях стопляло, бяхме стопляли, беше стоплял, беше стопляла, беше стопляло, бяхте стопляли, беше стоплял, беше стопляла, беше стопляло, бяха стопляли, ще стоплям, ще стопляме, ще стопляш, ще стопляте, ще стопля, ще стопля

стопроцентова, стопроцентово, мн. стопроцентови, прил.<br />1. Който е или става сто на сто. <em>Стопроцентово увеличение на цените.</em><br />2. Прен. Който е сигурен, в който няма съмнение. <em>Стопроцентов победител.</em><br />нареч. стопроцентово.
Синоними: същински, истински стопроцентов, стопроцентовия, стопроцентовият, стопроцентова, стопроцентовата, стопроцентово, стопроцентовото, стопроцентови, стопроцентовите

вж. стопроце`нтов

стопиш, мин. св. стопих, мин. прич. стопи`л, св. — вж. стопявам. стопя, стопим, стопиш, стопите, стопи, стопят, стопих, стопихме, стопи, стопихте, стопи, стопиха, стопях, стопяхме, стопеше, стопяхте, стопеше, стопяха, стопил съм, стопила съм, стопило съм, стопили сме, стопил си, стопила си, стопило си, стопили сте, стопил е, стопила е, стопило е, стопили са, бях стопил, бях стопила, бях стопило, бяхме стопили, беше стопил, беше стопила, беше стопило, бяхте стопили, беше стопил, беше стопила, беше стопило, бяха стопили, ще стопя, ще стопим, ще стопиш, ще стопите, ще стопи, ще стопят, ще съм стопил, ще съм стопила, ще съм стопило, ще сме сто

стопяваш, несв. и стопя, св.
1. Кого, какво. Топя изцяло, докрай. Стопявам лед. Стопявам желязо. Болестта я стопи.
2. Какво. Правя да се изгуби, да изчезне. Обидата стопи усмивката му. – стопявам се/стопя се. Топя се изцяло, докрай. Снегът се стопи. Болната се стопи. Куражът им се стопи.
Синоними: стапям, топя, разтопявам, претопявам, втечнявам, премахвам, съсипвам, изпарявам, унищожавам, довършвам, разтапям, разтварям стопявам, стопяваме, стопяваш, стопявате, стопява, стопяват, стопявах, стопявахме, стопява, стопявахте, стопява, стопяваха, стопявах, стопявахме, стопяваше, стопявахте, стопяваше, стопяваха, стопявал съм, стопявала съм, стопявало съм, стопявали сме, стопявал си, стопявала си, стопявало си, стопявали сте, стопявал е, стопявала е, стопявало е, стопявали са, бях стопявал, бях стопявала, бях стопявало, бяхме стопявали, беше стопявал, беше стопявала, беше стопявало, бяхте стопявали, беше стопявал, беше стопявала, беше стопявало, бяха стопявали, ще стопявам, ще стопяв

сторваш, несв. и сторя, св. Разг.
1. Какво. Правя, върша, направям, причинявам. Какво му стори?
2. Кого, какво. Преобразявам, набеждавам. Сторих жабата на слон.
* Сторва ми се/стори ми се. — Струва ми се, изглежда ми.
Синоними: чиня, върша, извършвам, направям, причинявам, създавам сторвам, сторваме, сторваш, сторвате, сторва, сторват, сторвах, сторвахме, сторва, сторвахте, сторва, сторваха, сторвах, сторвахме, сторваше, сторвахте, сторваше, сторваха, сторвал съм, сторвала съм, сторвало съм, сторвали сме, сторвал си, сторвала си, сторвало си, сторвали сте, сторвал е, сторвала е, сторвало е, сторвали са, бях сторвал, бях сторвала, бях сторвало, бяхме сторвали, беше сторвал, беше сторвала, беше сторвало, бяхте сторвали, беше сторвал, беше сторвала, беше сторвало, бяха сторвали, ще сторвам, ще сторваме, ще сторваш, ще сторвате, ще сторва, ще сторва

сториш, мин. св. сторих, мин. прич. сто`рил, св. — вж. сторвам. сторя, сторим, сториш, сторите, стори, сторят, сторих, сторихме, стори, сторихте, стори, сториха, сторех, сторехме, стореше, сторехте, стореше, стореха, сторил съм, сторила съм, сторило съм, сторили сме, сторил си, сторила си, сторило си, сторили сте, сторил е, сторила е, сторило е, сторили са, бях сторил, бях сторила, бях сторило, бяхме сторили, беше сторил, беше сторила, беше сторило, бяхте сторили, беше сторил, беше сторила, беше сторило, бяха сторили, ще сторя, ще сторим, ще сториш, ще сторите, ще стори, ще сторят, ще съм сторил, ще съм сторила, ще съм сторило, ще сме сто

мн. стотаци, (два) стотака, м. Разг. Сто лева. Дай един стотак! стотак, стотака, стотакът, стотаци, стотаците, стотака

мн. стота`рки, ж. Разг. Банкнота от сто лева; столевка. стотарка, стотарката, стотарки, стотарките

числ. Около сто. стотина, стотината, стотини, стотините

мн. стоти`нки, ж. Монета, равна на една стотна от лева. Жълти стотинки.
* Правя на две стотинки. — Жарг. Унижавам, обиждам, ругая.
* За жълти стотинки. — Много евтино. стотинка, стотинката, стотинки, стотинките

мн. стоти`ци, ж.
1. Сто предмета (или лица) от един и същи вид. Една стотица кламери.
2. Обикн. мн. Неопределено множество; много. Стотици лица се усмихваха в отговор. стотица, стотицата, стотици, стотиците

мн. сто`тни, ж. Част от цялото, която се получава при разделянето му на сто. стотна, стотната, стотни, стотните

мн. сто`тници, м. Истор. В миналото – военен командир на сто души. стотник, стотника, стотникът, стотници, стотниците, стотника

стоиш, мин. св. стоях, мин. прич. стоял, несв.<br />1. Намирам се във вертикално, изправено положение. <em>Стоя до вратата.</em><br />2. Не се движа, не мърдам, а оставам на същото място. <em>Цял ден стои на леглото. Стой!</em><br />3. Заемам определено място; намирам се, разположен съм. <em>Чашата стои на първия рафт. Портиерът стои до входа.</em><br />4. <em>Прен. Зад кого.</em> Защитавам интересите на някого, работя в полза на някого. <em>Някой силен човек стои зад него, щом си позволява такива постъпки.</em><br />5. Прекарвам, преживявам определено време на едно място. <em>Почти цяло лято стоят на село.</em><br />6. Разг. Изявявам се, проявявам се. <em>Стоя мирен.</em><br />7. Прен. Не работя, не действам. <em>Цял ден стои — нищо не похваща.</em><br />8. Прен. Намирам се в някакво състояние. <em>Метлата стои неизползвана.</em><br />9. Прен. Само в трето лице. Съществувам и се нуждая от решение. <em>Пред България стоят важни задачи.</em><br />10. Само в трето лице. За тоалет <em>–</em> изглеждам добре в него; прилича ми, приляга ми. <em>Роклята ми стои добре.</em><br />* <em>Стоя в сянка. 1.</em> — Пренебрегнат съм.<br />2. В дъното съм на нещо лошо, което е извършено, но никой не знае.<br />* <em>Стоя (като) на тръни.</em> — Неспокоен съм, притеснен съм.<br />* <em>Стоя на заден план.</em> — Имам второстепенно значение.<br />* <em>Стоя на кръстопът.</em> — Колебая се в решението си.<br />* <em>Стоя (си) на своето.</em> — Упорито защитавам позицията си.<br />* <em>Стоя настрана.</em> — Не се меся.<br />* <em>Стоя на топло.</em> — В безопасност съм по отношение на работата ми.<br />* <em>Стоя със скръстени ръце.</em> — Бездействам.<br />Синоними: заставам, изправям се, изправен съм, възправям се, прав съм, стоя прав, спирам се, мъдря се, седя, застоявам се, не се движа, стъписвам се, не мърдам, съм неподвижен, престоявам, оставам, намирам се, съм, лежа, държа се, не се предавам стоя, стоим, стоиш, стоите, стои, стоят, стоях, стояхме, стоя, стояхте, стоя, стояха, стоях, стояхме, стоеше, стояхте, стоеше, стояха, стоял съм, стояла съм, стояло съм, стояли сме, стоял си, стояла си, стояло си, стояли сте, стоял е, стояла е, стояло е, стояли са, бях стоял, бях стояла, бях стояло, бяхме стояли, беше стоял, беше стояла, беше стояло, бяхте стояли, беше стоял, беше стояла, беше стояло, бяха стояли, ще стоя, ще стоим, ще стоиш, ще стоите, ще стои, ще стоят, ще съм стоял, ще съм стояла, ще съм стояло, ще сме стояли, ще си стоял, ще си стояла, ще си стояло, ще сте стояли състоя се състоиш се, мин. св. състоях се, мин. прич. състоял се, несв. Само в трето лице.
1. Съставен съм, съдържам, имам в състава си. Групата се състои от осем човека.
2. Осъществявам се, ставам, извършвам се. Срещата не се състоя.
Синоними: съставен съм, съдържам, включвам в себе си, имам, притежавам, заключавам се, изразявам се състоя, състоим, състоиш, състоите, състои, състоят, състоях, състояхме, състоя, състояхте, състоя, състояха, състоях, състояхме, състоеше, състояхте, състоеше, състояха, състоял съм, състояла съм, състояло съм, състояли сме, състоял си, състояла си, състояло си, състояли сте, състоял е, състояла е, състояло е, състояли са, бях състоял, бях състояла, бях състояло, бяхме състояли, беше състоял, беше състояла, беше състояло, бяхте състояли, беше състоял, беше състояла, беше състояло, бяха състояли, ще състоя, ще състоим, ще състоиш, ще състоите, ще състои, ще състоят, ще

мед. Кривогледство — отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не се пресичат върху фиксирания предмет и изображението му попада върху некореспондиращи точки на ретините.

страдална, страдално, мн. страдални, прил. Който е страдал. <em>Страдален народ.</em><br />нареч. страдално. страдален, страдалния, страдалният, страдална, страдалната, страдално, страдалното, страдални, страдалните

мн. страдалци, м. Човек, който страда или е страдал. <em>Велик страдалец.</em><br />прил. страдалчески, страдалческа, страдалческо, мн. страда`лчески. Страдалчески вид.
Синоними: мъченик, жертва, измъчен, изтерзан, многострадален, светец страдалец, страдалеца, страдалецът, страдалци, страдалците, страдалци, страдалецо

мн. страда`лки, ж. Жена страдалец. страдалка, страдалката, страдалки, страдалките

мн. страда`лници, м. Страдалец.

мн. страда`лници, ж. Страдалка. страдалница, страдалницата, страдалници, страдалниците, страдалнице

вж. страда`лец
Синоними: мъченически страдалчески, страдалческия, страдалческият, страдалческа, страдалческата, страдалческо, страдалческото, страдалчески, страдалческите

стра`даш, несв.
1. Изпитвам страдание; измъчвам се. Страдам от несподелена любов.
2. Претърпявам лишения, беди; тегля, претеглям, намъчвам се. Цял живот страдаха.
3. Имам болест. Страдам от гастрит.
4. Прен. Търпя лошо въздействие. Отношенията им страдат от чужда намеса.
5. Прен. Само в трето лице. Не притежавам необходимите качества, свойства. Разработката страда от разностилие.
Синоними: страдан, мъча се, измъчвам се, терзая се, тормозя се, изстрадвам, патя си, изпащам, изпитвам мъка, бял ден не виждам, тегля, изтеглям, изтърпявам, претърпявам, пострадвам, търпя, изживявам, изпитвам, прекарвам, преживявам, боледувам, болен съм, усещам болка, болно ми е, мъчно ми е, къса ми се сърцето, натеглям се, намъчвам се, вкусвам му сладостта, ям му попарата, сърбам му попарата, аз си знам страдам, страдаме, страдаш, страдате, страда, страдат, страдах, страдахме, страда, страдахте, страда, страдаха, страдах, страдахме, страдаше, страдахте, страдаше, страдаха, страдал съм, страдала съм, страдало съм, страдали сме, страдал си, страдала си, страдало си, страдали сте, страдал е, страдала е, страдало е, страдали са, бях страдал, бях страдала, бях страдало, бяхме страдали, беше страдал, беше страдала, беше страдало, бяхте страдали, беше страдал, беше страдала, беше страдало, бяха страдали, ще страдам, ще страдаме, ще страдаш, ще страдате, ще страда, ще страда

мн. страда`ния, ср. Дълбока физическа или душевна болка; мъка, терзание, мъчение. Страданията на болния бяха изписани на лицето му.
Синоними: болка, болест, болезненост, мъка, измъчване, изтезание, мъченичество, тегло, теглило, тормоз, гнет, терзание, страдалчество, мъчение, изпитни, голгота, скръб, огорчение, горест, изпитание, безпокойство, беда, нещастие, бедствие, заболяване, изтезаване, злочестина, наказание, неприятности, недъг, силна болка, трудност, затруднение, нужда, лишение, усилие, зор, мъчнотия, усложнение, проблем страдание, страданието, страдания, страданията

страдателна, страдателно, мн. страда`телни, прил. Спец. За глаголни форми – който показва, че действието се търпи от глаголното лице. Страдателен залог. Страдателно причастие. страдателен, страдателния, страдателният, страдателна, страдателната, страдателно, страдателното, страдателни, страдателните

стражът, стража, мн. стра`жи, м. Истор. Човек,който е на пост, за да охранява.
* На страж. — На пост.
Синоними: надзирател, пазач, вратар, портиер, стража, пост, караул, патрул, часовой страж, стража, стражът, стражи, стражите, стража

мн. стра`жи, ж. Група от стражи. Нощна стража.
Синоними: охрана, милиция, пазач, караул, патрул, защита, пазител, хранител, надзорник, наблюдател, блюстител, страж, конвой, ескорт, пост, часовой, часови стража, стражата, стражи, стражите

стражарят, стражаря, мн. стражари, м. Истор. Униформен полицай в миналото.<br />прил. стражарски, стражарска, стражарско, мн. стража`рски. Стражарска униформа.
Синоними: полицай, жандарм, фанте стражар, стражаря, стражарят, стражари, стражарите, стражари, стражарю

вж. стража`р стражарски, стражарския, стражарският, стражарска, стражарската, стражарско, стражарското, стражарски, стражарските

мн. страни, ж.<br />1. Място, разположено в посока от нещо или от някого. <em>От едната му страна имаше път, от другата — ливада, от третата — река, от четвъртата беше планината.</em><br />2. Държавата, обикн. като територия; край. <em>Близки и далечни страни.</em><br />3. Ограждаща линия. <em>Страните на триъгълника са различни.</em><br />4. Направление, насока. <em>Завивам на друга страна.</em><br />5. Повърхност на нещо плоско. <em>Външната страна на вратата.</em><br />6. Разг. Буза. <em>Зачервиха</em> <em>и се страните от студ.
7. Прен. Характерна особеност; качество. Не познавах тази страна от характера му.
8. Всеки един от противостоящите си в съдебно дело, при спор и др. Нека да чуем мнението на противниковата страна.
9. Гледна точка. Погледнато от тази страна, делото е ясно.
* Вземам страна. — Не съм безпристрастен, защитавам позицията на единия от противниците.
* От страна на. — От името на.
Синоними: направление, посока, насока, линия, местност, земя, землище, област, територия, зона, край, околност, величина, размах, мащаб, аспект, люлка, развъдник, родина страна, страната, страни, страните

мед. 1. Механични асфиксии от притискане на шията отвън. Различават се три вида странгулации — обесване, загърляне и удушаване.
2. Вътрешно заклещване, притискане, напр. странгулационен илеус.

странна, странно, мн. странни, прил. Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен. <em>Странен човек. Странни неща стават.</em><br />нареч. странно.
същ. странност, странността, мн. странности, ж. <br /><br />----<br /><br />странна, странно, мн. странни, прил. Остар. Който е от чужда страна; ненашенски, далечен, екзотичен.
Синоними: чуден, особен, чудноват, причудлив, необикновен, необичаен, неестествен, своенравен, рядък, парадоксален, фантастичен, куриозен, ексцентричен, оригинален, нечут, невъзможен, непонятен, трудно обясним, необясним, невероятен, чудесен, дивен, удивителен, чудат, нередовен, анормален, необуздан, капризен, блуждаещ, неочакван, нереален, претенциозен, префърцунен, тайнствен, свръхестествен, гротесков странен, странния, странният, странна, странната, странно, странното, странни, странните

страни`раш, несв. и св.; какво. Спец. Разделям печатан текст по страници. странирам, странираме, странираш, странирате, странира, странират, странирах, странирахме, странира, странирахте, странира, странираха, странирах, странирахме, странираше, странирахте, странираше, странираха, странирал съм, странирала съм, странирало съм, странирали сме, странирал си, странирала си, странирало си, странирали сте, странирал е, странирала е, странирало е, странирали са, бях странирал, бях странирала, бях странирало, бяхме странирали, беше странирал, беше странирала, беше странирало, бяхте странирали, беше странирал, беше странирала, беше стра

мн. стра`ници, ж. Всяка една от двете повърхности на лист в печатно произведение, тетрадка и др. Прочетох много страници. страница, страницата, страници, страниците

странична, странично, мн. страни`чни, прил.
1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого. Страничен прозорец.
2. Който не взема пряко участие, не е ангажиран пряко с нещо. Страничен наблюдател.
3. Който не е в близки или роднински взаимоотношения. Страничен човек.
4. Прен. Второстепенен, допълнителен. Странични източници.
Синоними: чужд, далечен, отстранен, косвен, непряк, индиректен, заобиколен, второстепенен, вторичен, несъществен, незначителен, допълнителен, добавъчен, случаен, външен страничен, страничния, страничният, странична, страничната, странично, страничното, странични, страничните

мн. стра`нници, м. Остар.
1. Човек, който е от друг край или държава.
2. Човек, който обича да скита, да пътешества, да странства; скитник, скиталец, пътешественик.
Синоними: чужденец, чуждоземец, скитник, пътник, пътешественик, друмник, номад, пешеходец, непознат, чужд човек странник, странника, странникът, странници, странниците, странници, страннико

мн. стра`нници, ж. Жена странник. странница, странницата, странници, странниците

вж. стра`нен
Синоними: чудно, чудновато, невидяно, неестествено, особено, оригинално, необикновено, необичайно

мн. странноприе`мници, ж. Остар. Хан за странници; хотел. странноприемница, странноприемницата, странноприемници, странноприемниците

вж. стра`нен
Синоними: чудноватост, оригиналност, особеност, ексцентричност, екстравагантност, маниачество, парадоксалност, необичайност, чудатост, непознатост странност, странността, странности, странностите

странстваш, несв. Пътувам по чужди страни; пътешествам, скитам. <em>Странстваха дълго из Европа.</em><br />същ. странстване, мн. стра`нствания, ср. странствам, странстваме, странстваш, странствате, странства, странстват, странствах, странствахме, странства, странствахте, странства, странстваха, странствах, странствахме, странстваше, странствахте, странстваше, странстваха, странствал съм, странствала съм, странствало съм, странствали сме, странствал си, странствала си, странствало си, странствали сте, странствал е, странствала е, странствало е, странствали са, бях странствал, бях странствала, бях странствало, бяхме странствали, беше странствал, беше странствала, беше странствало, бяхте странствали, б

вж. стра`нствам странстване, странстването, странствания, странстванията

ср., само ед. Разг. Чужбина. Отивам в странство.
Синоними: чужбина, вън от страната, чужда страна странство, странството, странства, странствата

странствуваш, несв. Странствам.<br />Синоними: пътешествувам, пътувам, пропътувам, обхождам, обикалям, кръстосвам, скитам, ходя, бродя, преброждам, снова, миткам, лутам се, рея се, блуждая странствувам, странствуваме, странствуваш, странствувате, странствува, странствуват, странствувах, странствувахме, странствува, странствувахте, странствува, странствуваха, странствувах, странствувахме, странствуваше, странствувахте, странствуваше, странствуваха, странствувал съм, странствувала съм, странствувало съм, странствували сме, странствувал си, странствувала си, странствувало си, странствували сте, странствувал е, странствувала е, странствувало е, странствували са, бях странствувал, бях странствувала, бях странствувало, бяхме странствували страхувам се страхуваш се, несв. Изпитвам страх; боя се, плаша се, безпокоя се, опасявам се. Страхувам се от тъмното. Страхувам се, че не мога да ви помогна.
Синоними: страх ме е, боя се, плаша се, безпокоя се, опасявам се, изпитвам страх, изпадам в страх, дострашава ме, идва ми страх, изплашвам се, уплашвам се, изплашен съм, не смея, обзет съм от страх, хваща ме страх, имам страх, ужасявам се, треперя от страх, бера страх, не ми стиска, треперят ми гащите, тръпна, треперя, смутен съм, съмнявам се, нямам доверие, подозирам, не вярвам страхувам, страхуваме, страхуваш, страхувате, страхува, страхуват, страхувах, страхувахме, страхува, страхувахте, страхува, страхуваха, страхувах, страхувахме, страхуваше, страхувахте, страхуваше, страхуваха, страхувал съм, страхувала съм, страхувало съм, страхували сме, страхувал си, страхувала си, страхувало си, страхували сте, страхувал е, страхувала е, страхувало е, страхували са, бях страхувал, бях страхувала, бях страхувало, бяхме страхували, беше страхувал, беше страхувала, беше страхувало, бяхте страхували, беше страхувал, беше страхувала, беше стра

страниш, мин. св. страних, мин. прич. странил, несв.; <em>от кого/от какво.</em> Държа се настрана; отбягвам, чуждея се. <em>Не е добър човек — трябва да страним от него.</em><br />Синоними: отбягвам, избягвам, отчуждавам се, чуждея се, чуждя се, отделям се, усамотявам се, тегля се, отдалечавам се, дърпам се настрана, дърпам се, заобикалям, манкирам, лавирам страня, страним, страниш, страните, страни, странят, страних, странихме, страни, странихте, страни, страниха, странях, страняхме, странеше, страняхте, странеше, страняха, странил съм, странила съм, странило съм, странили сме, странил си, странила си, странило си, странили сте, странил е, странила е, странило е, странили са, бях странил, бях странила, бях странило, бяхме странили, беше странил, беше странила, беше странило, бяхте странили, беше странил, беше странила, беше странило, бяха странили, ще страня, ще страним, ще страниш, ще страните, ще страни, ще странят, ще стремя се стремиш се, мин. св. стремих се, мин. прич. стремил се, несв. Действам с всички сили в една посока, за да постигна свое желание, мечта; домогвам се. Стремя се да постигна успех. Стремя се към височината.
Синоними: силя се, мъча се, труда се, старая се, целя, домогвам се, полагам усилия, залягам, полагам грижи, грижа се, движа се бързо, устремявам се, насочил съм се, насочвам се, запътвам се, аспирирам, напъвам се, боря се стремя, стремим, стремиш, стремите, стреми, стремят, стремих, стремихме, стреми, стремихте, стреми, стремиха, стремях, стремяхме, стремеше, стремяхте, стремеше, стремяха, стремил съм, стремила съм, стремило съм, стремили сме, стремил си, стремила си, стремило си, стремили сте, стремил е, стремила е, стремило е, стремили са, бях стремил, бях стремила, бях стремило, бяхме стремили, беше стремил, беше стремила, беше стремило, бяхте стремили, беше стремил, беше стремила, беше стремило, бяха стремили, ще стремя, ще стремим, ще стремиш, ще стремите, ще стреми, ще стремят, ще суетя се суетиш се, мин. св. суетих се, мин. прич. суетил се, несв. Забързано или безсмислено се движа. <em>Суетя се пред огледалото.</em><br />същ. суетене, ср.
Синоними: засуетявам се, лутам се, объркал съм се, въртя се, балтая се, вълнувам се, тръпна, обърквам се, тревожа, безпокоя, сърдя, оплаквам се, карам се, дразня суетя, суетим, суетиш, суетите, суети, суетят, суетих, суетихме, суети, суетихте, суети, суетиха, суетях, суетяхме, суетеше, суетяхте, суетеше, суетяха, суетил съм, суетила съм, суетило съм, суетили сме, суетил си, суетила си, суетило си, суетили сте, суетил е, суетила е, суетило е, суетили са, бях суетил, бях суетила, бях суетило, бяхме суетили, беше суетил, беше суетила, беше суетило, бяхте суетили, беше суетил, беше суетила, беше суетило, бяха суетили, ще суетя, ще суетим, ще суетиш, ще суетите, ще суети, ще суетят, ще съм суетил, ще съм суетила, ще съм суетило, ще сме суе

страстта, мн. страсти, ж.
1. Неудържимо увлечение, желание, чувство, което трудно се контролира; разпаленост. Говоря със страст.
2. Предмет на дълбоко увлечение. Плуването е моята страст.
3. Любов със силно чувствено, сексуално влечение. Неудържима страст.
Синоними: влечение, увлечение, нагон, стремление, пристрастеност, склонност, въжделение, наклонност, привързаност, придаденост, любов, ревност, разпаленост, жар, жаркост, пламенност, фанатизъм, ентусиазъм, плам, забрава, слабост, порок, краста, похот, сластолюбие, бурност, буйност, сила, страстност, желание, готовност, нетърпение, енергия, жажда, алчност, увличане, заслепение, сляпо увлечение, безумно влюбване, чувство, усещане, емоция страст, страстта, страсти, страстите

страстна, страстно, мн. страстни, прил.<br />1. Който е проникнат от страст. <em>Страстна защита. Страстна любов.</em><br />2. Който е увлечен силно от нещо, отдал му се е изцяло, със страст. <em>Страстен еколог.</em><br />нареч. страстно.
същ. страстност, страстността, ж.
Синоними: пламенен, бурен, жарък, разпален, ревностен, придаден, пристрастен, привързан, увлечен, поривист, похотлив, сластолюбив, сластен, сладострастен, буен, бушуващ, горещ, зноен, пламтящ, ентусиазиран, възторжен, запален, душен, огнен, разгорещен, яростен, раздразнителен, избухлив, сприхав, лют, кибритлия, енергичен, със силно желание, силен, стремителен, стихиен страстен, страстния, страстният, страстна, страстната, страстно, страстното, страстни, страстните

вж. стра`стен

вж. стра`стен
Синоними: бурност, буйност, сила, страст, пламенност, увлечение, жар страстност, страстността, страстности, страстностите

стратегична, стратегично, мн. стратеги`чни, прил.
1. Който се отнася до стратегия. Стратегична височина.
2. Прен. Който е от изключителна важност, за да се постигне дадена цел. Стратегично решение. стратегичен, стратегичния, стратегичният, стратегична, стратегичната, стратегично, стратегичното, стратегични, стратегичните

стратегическа, стратегическо, мн. стратеги`чески, прил. Стратегичен. стратегически, стратегическия, стратегическият, стратегическа, стратегическата, стратегическо, стратегическото, стратегически, стратегическите

мн. страте`гии, ж. Обща, предварително начертана насока в ръководеното на война, битка, дейност, която трябва да доведе до победен, успешен край. стратегия, стратегията, стратегии, стратегиите

стратифици`раш, несв. и св.; Какво. Разпределям по групи, пластове.

страхът, страха, мн. страхове, (два) страха, м. Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън. Ръцете му трепереха от страх.
* Страх ме (те, го, я, ни, ви, ги) е. — Страхувам се.
* Вземам страха (на някого). — Плаша.
* Имам стра`ха. — Страхувам се.
Синоними: уплаха, малодушие, нерешителност, слабодушие, боязън, боязливост, трепет, наплашеност, заплаха, угроза, опасение, ужас, страхопочитание, почтителен страх, уважение, респект, паника, смут, суматоха, безпокойство, подозрение, недоверие, недоверчивост, съмнение, мнителност, тревога страх, страха, страхът, страхове, страховете, страха

страхлива, страхливо, мн. страхливи, прил.<br />1. Който проявява страх; боязлив, плах. <em>Страхливо дете.</em><br />2. Който е проява на страх. <em>Страхлив поглед.</em><br />нареч. страхливо.
същ. страхливост, страхливостта, ж.
Синоними: нерешителен, несмел, плах, плашлив, страшлив, боязлив, наплашен, изплашен, страхопъзльо, пъзльо, баба, поплювко, бъзлив, липсва му смелост, няма кураж, слабохарактерен, слабодушен, безволев, мекушав, малодушен, смутен, подозрителен, недоверчив, мнителен, безхарактерен, низък, подъл, колеблив, пъзлив страхлив, страхливия, страхливият, страхлива, страхливата, страхливо, страхливото, страхливи, страхливите

мн. страхли`вци, м. Страхлив човек. страхливец, страхливеца, страхливецът, страхливци, страхливците, страхливци, страхливецо

мн. страхли`вки, ж. Страхлива жена. страхливка, страхливката, страхливки, страхливките, страхливке

вж. страхли`в

вж. страхли`в страхливост, страхливостта, страхливости, страхливостите

страховита, страховито, мн. страховити, прил. Който предизвиква страх; страшен, ужасяващ. <em>Страховит вик.</em><br />нареч. страховито. Изреваха страховито.
същ. страховитост, страховитостта, ж.
Синоними: страшен, ужасен, чудовищен, грозен, опасен, обезпокоителен, страхотен, застрашителен, ужасяващ, непоносим, адски, огромен, забележителен, отвратителен страховит, страховития, страховитият, страховита, страховитата, страховито, страховитото, страховити, страховитите

вж. страхови`т

вж. страхови`т страховитост, страховитостта, страховитости, страховитостите

ж., само ед. Голямо уважение, респект, благоговение, което граничи със страх; почтителен страх. Гледам със страхопочитание.
Синоними: уважение, респект, страх, боязън, почтителност, благоговение, почтителен страх страхопочитание, страхопочитанието, страхопочитания, страхопочитанията

мн. страхопъ`зли, ж. Разг. Страхливка. страхопъзла, страхопъзлата, страхопъзли, страхопъзлите

мн. страхопъ`зльовци, м. Разг. Страхливец. страхопъзльо, страхопъзльото, страхопъзльото, страхопъзльовци, страхопъзльовците, страхопъзльовци, страхопъзльо

страхотна, страхотно, мн. страхотни, прил.<br />1. Остар. Много страшен.<br />2. Прен. Много голям по размери или по сила. <em>Страхотна височина.</em><br />3. <em>Прен. Жарг.</em> Много красив, много хубав; чудесен. <em>Страхотна прическа.</em><br />нареч. страхотно. (във 2 и 3 знач.) Изглеждаш страхотно.
Синоними: страшен, ужасен, чудовищен, грозен, опасен, обезпокоителен, страховит, застрашителен, ужасяващ, непоносим, адски, голям, славен, чудесен, знаменит, огромен, тъмен, мрачен, отвратителен страхотен, страхотния, страхотният, страхотна, страхотната, страхотно, страхотното, страхотни, страхотните

вж. страхо`тен
Синоними: отвратително, ужасно

страшна, страшно, мн. стра`шни, прил.
1. Който всява, провокира страх. Страшен разказ. Страшен филм.
2. Прен. Много голям по размери или по сила. Страшен взрив.
3. Прен. Жарг. Много добър, много красив, много хубав; чудесен, прекрасен. Страшен си! Имам страшен приятел.
Синоними: ужасен, чудовищен, грозен, опасен, обезпокоителен, страхотен, страховит, застрашителен, ужасяващ, непоносим, адски, злобен, лош, зъл, престъпен, лукав, дяволит, кокетен, отличен, чудесен, неприветлив, отблъскващ, мрачен, зловещ, огромен, заплашителен, заканителен, строг, внушаващ страх, противен, отвратителен, яростен, неудържим страшен, страшния, страшният, страшна, страшната, страшно, страшното, страшни, страшните

мн. страши`лища, ср. Нещо, обикн. живо същество, което всява страх, ужас, паника. Физкултурникът е страшилище за учениците.
Синоними: чудовище, страхотия, грозота, грозотия, призрак, плашило, страшило, заплаха, опасност, угроза, зъл дух, вампир, караконджул страшилище, страшилището, страшилища, страшилищата

нареч.
1. Заплашително, застрашително, страховито, опасно. Гледам страшно.
2. Разг. Извънредно много; изключително. Филмът страшно ми хареса.
Синоними: ужасно, страхотно, страховито, застрашително, заплашително, чудовищно, опасно

мн. стрели`, ж.
1. Тънка пръчка с острие на единия край и с перца в другия, за да помагат на летенето, която се е изхвърляла с помощта на лък и е служела за оръжие при лов, война и др.
2. Подвижна част на кран. Премествам стрелата надолу.
* Отровна стрела. — Обидни думи, намеци.
* Като стрела. — Много бързо.
Синоними: конзола, напречна греда, траверса стрела, стрелата, стрели, стрелите

мн. стрелби`, ж.
1. Само ед. Стреляне.
2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие. Зад хълма се чуваше стрелба.
3. Само ед. В спорта – удар, насочен към определена цел – врата, кош. Стрелба към вратата.
4. Наименование на няколко вида спорт, при който целта е да се съберат максимален брой точки, като се стреля с лък, с пистолет, с пушка по мишена. Стрелба с малокалибрена пушка.
Синоними: гърмеж, пукотевица, пукот, изстрел, огън, изстрелване, хаплива забележка стрелба, стрелбата, стрелби, стрелбите

мн. стрелби`ща, ср.
1. Пригодено за учебни тренировки по стрелба място или помещение. Военно стрелбище,
2. Фургон за развлекателна стрелба по различни мишени. стрелбище, стрелбището, стрелбища, стрелбищата

стрелваш, несв. и стрелна, св.
1. Стрелям веднъж или поединично.
2. Прен. Кого. Насочвам бързо и остро очи (или думи) към някого. Стрелвам я с поглед. – стрелвам се/стрелна се. 1. Стрелкам се веднъж или поединично. Птицата се стрелна в небето.
2. Прен. За мисъл – бързо и тревожно минавам през ума.
Синоними: пронизвам, пробождам, промушвам, стрелкам стрелвам, стрелваме, стрелваш, стрелвате, стрелва, стрелват, стрелвах, стрелвахме, стрелва, стрелвахте, стрелва, стрелваха, стрелвах, стрелвахме, стрелваше, стрелвахте, стрелваше, стрелваха, стрелвал съм, стрелвала съм, стрелвало съм, стрелвали сме, стрелвал си, стрелвала си, стрелвало си, стрелвали сте, стрелвал е, стрелвала е, стрелвало е, стрелвали са, бях стрелвал, бях стрелвала, бях стрелвало, бяхме стрелвали, беше стрелвал, беше стрелвала, беше стрелвало, бяхте стрелвали, беше стрелвал, беше стрелвала, беше стрелвало, бяха стрелвали, ще стрелвам, ще стрелв

мн. стрелци`, м.
1. Човек, който умее добре да стреля. Добър стрелец. Лош стрелец.
2. Зодиакално съзвездие (м. ноември – декември). стрелец, стрелеца, стрелецът, стрелци, стрелците, стрелци, стрелецо

мн. стрелки`, ж.
1. Дълга и тънка островърха пластинка, която служи за показване на мярката в различни измервателни прибори, като се движи върху ос. Часовникова стрелка. Стрелка на водомер.
2. Указателен знак с такава форма.
3. Приспособление за насочване на влак или трамвай по определена линия.
Синоними: маневра, отклонение стрелка, стрелката, стрелки, стрелките

стре`лкаш, несв.; кого.
1. Поглеждам внезапно и за кратко време от любопитство, за закачка и др. Стрелкам го с поглед.
2. За болка – пронизва ме остро от време на време. – стрелкам се. Преминавам с голяма скорост, като стрела; прелетявам. Хора се стрелкаха във всички посоки. стрелкам, стрелкаме, стрелкаш, стрелкате, стрелка, стрелкат, стрелках, стрелкахме, стрелка, стрелкахте, стрелка, стрелкаха, стрелках, стрелкахме, стрелкаше, стрелкахте, стрелкаше, стрелкаха, стрелкал съм, стрелкала съм, стрелкало съм, стрелкали сме, стрелкал си, стрелкала си, стрелкало си, стрелкали сте, стрелкал е, стрелкала е, стрелкало е, стрелкали са, бях стрелкал, бях стрелкала, бях стрелкало, бяхме стрелкали, беше стрелкал, беше стрелкала, беше стрелкало, бяхте стрелкали, беше стрелкал, беше стрелкала, беше стрелкало, бяха стрелкали, ще стрелкам, ще стрелк

стрелнеш, мин. св. стрелнах, мин. прич. стре`лнал, св. — вж. стрелвам. стрелна, стрелнем, стрелнеш, стрелнете, стрелне, стрелнат, стрелнах, стрелнахме, стрелна, стрелнахте, стрелна, стрелнаха, стрелнех, стрелнехме, стрелнеше, стрелнехте, стрелнеше, стрелнеха, стрелнал съм, стрелнала съм, стрелнало съм, стрелнали сме, стрелнал си, стрелнала си, стрелнало си, стрелнали сте, стрелнал е, стрелнала е, стрелнало е, стрелнали са, бях стрелнал, бях стрелнала, бях стрелнало, бяхме стрелнали, беше стрелнал, беше стрелнала, беше стрелнало, бяхте стрелнали, беше стрелнал, беше стрелнала, беше стрелнало, бяха стрелнали, ще стрелна, ще стрелнем,

мн. стрело`чници, м. Служител, който насочва влак или трамвай посредством стрелка (в 3 знач.). стрелочник, стрелочника, стрелочникът, стрелочници, стрелочниците, стрелочници, стрелочнико

стреляш, несв.<br />1. Изхвърлям стрела с лък. <em>Някога хората са стреляли по животните, за да се хранят, а не за развлечение.</em><br />2. С какво. Изхвърлям куршум, гюлле и др. към цел с помощта на специално приспособление <em>–</em> пистолет, пушка, топ и др. <em>Стрелям с торпедо.</em><br />3. За огнестрелно оръжие <em>–</em> изхвърлям куршум, гюлле и др. към цел. <em>Пушките стрелят.</em><br />4. В спорта <em>–</em> насочвам удар с топката към врата, кош и др. <em>Стрелям с лявата ръка.</em><br />5. <em>Прен. Жарг.</em> Преписвам (обикн. по време на изпит).<br />същ. стреляне, ср.
Синоними: гърмя, пушкам, давам изстрел, гръмвам, давам залп, изстрелвам стрелям, стреляме, стреляш, стреляте, стреля, стрелят, стрелях, стреляхме, стреля, стреляхте, стреля, стреляха, стрелях, стреляхме, стреляше, стреляхте, стреляше, стреляха, стрелял съм, стреляла съм, стреляло съм, стреляли сме, стрелял си, стреляла си, стреляло си, стреляли сте, стрелял е, стреляла е, стреляло е, стреляли са, бях стрелял, бях стреляла, бях стреляло, бяхме стреляли, беше стрелял, беше стреляла, беше стреляло, бяхте стреляли, беше стрелял, беше стреляла, беше стреляло, бяха стреляли, ще стрелям, ще стреляме, ще стреляш, ще стреляте, ще стреля, ще стреля

вж. стре`лям стреляне, стрелянето, стреляния, стрелянията

стремглава, стремглаво, мн. стремглави, прил. Който се осъществява с устрем, безразсъдно; стремителен, буен. <em>Стремглаво нападение.</em><br />нареч. стремглаво.
Синоними: стремителен, бърз, силен, поривист, мълниеносен, светкавичен, устремен, буен, стихиен, главоломен, неудържим, несдържан, пламенен, енергичен, горещ, сприхав, вихрен, напрегнат, интензивен, прибързан, внезапен стремглав, стремглавия, стремглавият, стремглава, стремглавата, стремглаво, стремглавото, стремглави, стремглавите

вж. стремгла`в
Синоними: стремително, през глава, напрегнато, с напрежение, с пълна пара

мн. стремена`, м. Метално приспособление, където ездачът поставя стъпалата си.
Синоними: гривна, обица, халка, скоба стреме, стремето, стремена, стремената

мн. стремежи, (два) стремежа, м. Желание за постигане на нещо, което провокира активна дейност; устрем, стремление, домогване. Имам високи стремежи. Стремеж към съвършенство.
Синоними: стремление, напън, нагон, устрем, порив, влечение, амбиция, идеал, цел, блян, намерение, желание, жажда, домогване, тежнение, аспирация, наклонност, славолюбие, честолюбие, силно желание, охота, жилка, склонност, тенденция, умисъл, направление, насока, смисъл, преследване, гонене, гонитба, усърдие, ревност, старание, увлечение, жар стремеж, стремежа, стремежът, стремежи, стремежите, стремежа

стремителна, стремително, мн. стремителни, прил.<br />1. Много бърз, внезапен в движението и в развитието си; светкавичен, буен, стремглав. <em>Стремителна атака. Стремителен поток.</em><br />2. Който е проява на стремеж; целенасочен, устремен.<br />нареч. стремително.
същ. стремителност, стремителността, ж.
Синоними: бърз, силен, поривист, мълниеносен, светкавичен, устремен, буен, стремглав, стихиен, главоломен, неудържим, несдържан, пламенен, енергичен, горещ, сприхав, вихрен, напрегнат, интензивен, прибързан, необмислен, безразсъден, страстен, бурен, яростен, разпален стремителен, стремителния, стремителният, стремителна, стремителната, стремително, стремителното, стремителни, стремителните

вж. стреми`телен
Синоними: стремглаво, през глава, напрегнато, с напрежение, с пълна пара

вж. стреми`телен
Синоними: устремност, напрегнатост, бързина, сила, скорост, трескавост, светкавичност, стихия, стихийност, устрем, порив, неудържимост, буйност, вихреност, пламенност, устременост, прибързаност, необмисленост, упоритост, своенравност, несдържаност, ярост, ревност, жар стремителност, стремителността, стремителности, стремителностите

мн. стремле`ния, ср. Домогване, въжделение, стремеж.
Синоними: стремеж, напън, нагон, устрем, порив, влечение, амбиция, идеал, цел, блян, намерение, желание, жажда, домогване, тежнение, аспирация, наклонност стремление, стремлението, стремления, стремленията

мед. Пиодермия, гнойно-възпалителни процеси на кожата, причинени от стрептококи, напр. небулозно импетиго, червен вятър и др.

мед. Стрептококите са Грам-положителни, кълбовидни микроорганизми, подредени във верижка. Факултативни анаероби са, неподвижни и не образуват спори, имат капсула. Притежават редица токсини и ензими, напр. стрептолизини, хиалуронидаза, стрептокиназа, левкоцидин и др. Причиняват кожни инфекции (небулозно импетиго, червен вятър), респираторни заболявания (ангини, пневмонии), миокардит, ревматизъм, гломерулонефрит и др. стрептокок, стрептокока, стрептококът, стрептококи, стрептококите, стрептокока

стресът, стреса, само ед., м. Състояние на максимално нервно напрежение, предизвикано от негативно емоционално или физическо въздействие върху организма. Постоянен стрес. Изпадам в стрес. Живея в стрес.
прил. стресов, стресова, стресово, мн. стресови. Стресова реакция. Стресов фактор. стрес, стреса, стресът, стресове, стресовете, стреса

стреснеш, мин. св. стреснах, мин. прич. стре`снал, св. — вж. стрясвам. стресна, стреснем, стреснеш, стреснете, стресне, стреснат, стреснах, стреснахме, стресна, стреснахте, стресна, стреснаха, стреснех, стреснехме, стреснеше, стреснехте, стреснеше, стреснеха, стреснал съм, стреснала съм, стреснало съм, стреснали сме, стреснал си, стреснала си, стреснало си, стреснали сте, стреснал е, стреснала е, стреснало е, стреснали са, бях стреснал, бях стреснала, бях стреснало, бяхме стреснали, беше стреснал, беше стреснала, беше стреснало, бяхте стреснали, беше стреснал, беше стреснала, беше стреснало, бяха стреснали, ще стресна, ще стреснем,

вж. стрес стресов, стресовия, стресовият, стресова, стресовата, стресово, стресовото, стресови, стресовите

мн. стрехи`, ж. Стряха. стреха, стрехата, стрехи, стрехите

м., само ед. Вид гимнастика за разтягане мускулатурата на тялото. стречинг, стречинга, стречингът, стречинги, стречингите, стречинга

стриваш, несв. и стрия, св.; Какво. Правя на прах чрез триене; строшавам, раздробявам. Стривам лекарство.
същ. стри`ване, ср.
Синоними: смилам, меля, строшавам, разтрошавам, раздробявам, смазвам, търкам, разтърквам, потърквам, потривам, протривам, разтривам, мачкам, смачквам, скашквам стривам, стриваме, стриваш, стривате, стрива, стриват, стривах, стривахме, стрива, стривахте, стрива, стриваха, стривах, стривахме, стриваше, стривахте, стриваше, стриваха, стривал съм, стривала съм, стривало съм, стривали сме, стривал си, стривала си, стривало си, стривали сте, стривал е, стривала е, стривало е, стривали са, бях стривал, бях стривала, бях стривало, бяхме стривали, беше стривал, беше стривала, беше стривало, бяхте стривали, беше стривал, беше стривала, беше стривало, бяха стривали, ще стривам, ще стриваме, ще стриваш, ще стривате, ще стрива, ще стрива

вж. стри`вам
Синоними: мелене, смилане стриване, стриването, стривания, стриванията

вж. стри`жа стригане, стригането, стригания, стриганията

стрижеш, мин. св. стригах, мин. прич. стригал, несв.; Кого, какво. Намалявам дължината на косъма с помощта на ножици, машинка и др.; подстригвам. <em>Стрижа овце. Обичам да стрижа дълги и къдрави коси.</em><br />същ. стригане, ср.
Синоними: клъцвам, подрязвам, кастря, окастрям, орязвам, остригвам, отрязвам, подкастрям стрижа, стрижем, стрижеш, стрижете, стриже, стрижат, стригах, стригахме, стрига, стригахте, стрига, стригаха, стрижех, стрижехме, стрижеше, стрижехте, стрижеше, стрижеха, стригал съм, стригала съм, стригало съм, стригали сме, стригал си, стригала си, стригало си, стригали сте, стригал е, стригала е, стригало е, стригали са, бях стригал, бях стригала, бях стригало, бяхме стригали, беше стригал, беше стригала, беше стригало, бяхте стригали, беше стригал, беше стригала, беше стригало, бяха стригали, ще стрижа, ще стрижем, ще стрижеш, ще стрижете, ще стриже, ще стрижат, ще

стриктна, стриктно, мн. стриктни, прил. Точен, прецизен. <em>Стриктен човек. Стриктен превод.</em><br />нареч. стриктно.
същ. стриктност, стриктността, ж.
Синоними: точен, буквален, текстуален, прецизен, акуратен, щателен, грижлив, правилен, същински, истински, верен, тесен, ограничен стриктен, стриктния, стриктният, стриктна, стриктната, стриктно, стриктното, стриктни, стриктните

вж. стри`ктен

вж. стри`ктен стриктност, стриктността, стриктности, стриктностите

мед. Ограничено стеснение на кух орган, напр. стриктура на хранопровода след изгаряне.

мн. стрини, ж.<br />1. Диал. Жена на брата на бащата.<br />2. Разг. Омъжена жена на средна възраст.<br />прил. стринин, стринина, стринино, мн. стри`нини. Стринина гривна. стрина, стрината, стрини, стрините, стрино

вж. стри`на стринин, стрининия, стрининият, стринина, стринината, стринино, стрининото, стринини, стринините

мн. стринки, ж. Стрина.<br />прил. стринкин, стринкина, стринкино, мн. стри`нкини.
Синоними: леля, тетка, вуйна стринка, стринката, стринки, стринките, стринке

вж. стри`нка стринкин, стринкиния, стринкиният, стринкина, стринкината, стринкино, стринкиното, стринкини, стринкините

м., само ед. Представление, в което участниците (предимно жени) постепенно се събличат, танцувайки еротични танци върху сцена. Правя стриптийз. стриптийз, стриптийза, стриптийзът, стриптийзи, стриптийзите, стриптийза

мн. стриптийзьо`рки, ж. Жена, която участва в стриптийз. стриптийзьорка, стриптийзьорката, стриптийзьорки, стриптийзьорките, стриптийзьорке

стри`еш, мин. св. стрих, мин. прич. стрил, св. — вж. стривам. стрия, стрията, стрии, стриите

стри`еш, мин. св. стрих, мин. прич. стрил, св. — вж. стривам. стрия, стрием, стриеш, стриете, стрие, стрият, стрих, стрихме, стри, стрихте, стри, стриха, стриех, стриехме, стриеше, стриехте, стриеше, стриеха, стрил съм, стрила съм, стрило съм, стрили сме, стрил си, стрила си, стрило си, стрили сте, стрил е, стрила е, стрило е, стрили са, бях стрил, бях стрила, бях стрило, бяхме стрили, беше стрил, беше стрила, беше стрило, бяхте стрили, беше стрил, беше стрила, беше стрило, бяха стрили, ще стрия, ще стрием, ще стриеш, ще стриете, ще стрие, ще стрият, ще съм стрил, ще съм стрила, ще съм стрило, ще сме стрили, ще си стрил, ще си стрила, ще си с

строга, строго, мн. строги, прил.<br />1. Който е с големи изисквания; взискателен. <em>Строг човек. Строго наблюдение.</em><br />2. Който не позволява волности, лекомислие; сериозен, хладен, студен, суров. <em>Имам строги родители. Строг морал.</em><br />3. Който е проява на сериозност. <em>Строг поглед.</em><br />4. Който не допуска отклонения, който е спазван точно. <em>Строго разписание. Строг режим. Строга диета.</em><br />5. Който не допуска снизхождение; тежък, жесток. <em>Строги мерки. Строго наказание.</em><br />6. Прен. Който не е претрупан; прост, изчистен. <em>Строго подреждане. Строго обзавеждане. Строго облекло.</em><br />нареч. строго.
същ. строгост, строгостта, ж.
Синоними: суров, неумолим, непоколебим, неотстъпчив, непреклонен, заповеднически, хладен, студен, груб, серт, жесток, взискателен, педант, точен, редовен, стегнат, сериозен, бдителен, фатален, неизбежен, свиреп, методичен, изискан, отблъскващ, заплашителен, заканителен, страшен, внушаващ страх, мрачен, неприветлив, противен, корав, безмилостен, безжалостен, твърд, намусен, непоклатим, пуритански, тесногръд, нетолерантен, решителен, категоричен, уверен, енергичен, упорит, издръжлив, смел, с висок дух, траен, чист, прост, без нищо излишно, щателен, подробен строг, строгия, строгият, строга, строгата, строго, строгото, строги, строгите

вж. строг
Синоними: внимателно, съсредоточено, щателно

вж. строг
Синоними: суровост, грубост, студенина, неотстъпчивост, взискателност, пуританство, сериозност, важност, тържественост, внушителност, тежест, улегналост, жестокост, безмилостност, нечувствителност, непреклонност, неприветливост, твърдост, неизменяемост строгост, строгостта, строгости, строгостите

мн. строежи, (два) строежа, м.
1. Само ед. Строене. Започнахме строежа веднага.
2. Това, което се строи. Вижда се строежът на болницата.
3. Само ед. Разположение и връзка между частите на цялото; структура, конструкция, организация, устройство. Строеж на клетката.
Синоними: градеж, строителство, изграждане, конструкция, направа, структура, устройство, композиция, организация, план, постройка, начин на изграждане, стил, характер, създаване, сътворение, построяване, приготвяне, производство, фабрикуване, система, механизъм, фактура, форма строеж, строежа, строежът, строежи, строежите, строежа

стройна, стройно, мн. стройни, прил.<br />1. Който е висок и елегантен и има хубава стойка. <em>Стройно момиче.</em><br />2. Който е добре построен, подреден; премерен, стегнат. <em>Строен ред. Стройна реч. Стройно изречение.</em><br />3. За звуци <em>–</em> който е чист и ясен; хармоничен.<br />нареч. стройно.
същ. стройност, стройността, ж.
Синоними: снажен, едър, левент, грациозен, хубав, красив, напет, гиздав, кокетен, гъвкав, изящен, тънък, слаб, деликатен строен, стройния, стройният, стройна, стройната, стройно, стройното, стройни, стройните

строителят, строителя, мн. строители, м. Човек, който строи. <em>Строител на мостове. Строители на езика ни.</em><br />прил. строителски, строителска, строителско, мн. строителски.<br />същ. строителство, ср.
Синоними: зидар, създател, творец, основоположник строител, строителя, строителят, строители, строителите, строители, строителю

строителна, строително, мн. строи`телни, прил.
1. Който строи. Строителен работник.
2. Който се използва при строене. Строителни материали. Строителна техника.
3. Върху който се строи. Строителна площадка.
4. Който се строи. Строителен обект. строителен, строителния, строителният, строителна, строителната, строително, строителното, строителни, строителните

мн. строи`телки, ж. Жена строител. строителка, строителката, строителки, строителките

вж. строи`тел строителски, строителския, строителският, строителска, строителската, строителско, строителското, строителски, строителските

вж. строи`тел
Синоними: строеж, градеж, творчество, изграждане, създаване, сътворяване строителство, строителството, строителства, строителствата

строят, строя, мн. строеве, (два) строя, м.
1. Начин на строяване, обикн. на войници. Параден строй. Походен строй.
2. Редица от хора; войскова част на редици, разположени по строго определен начин. Поздравявам строя. Рапортувам пред строя.
3. Съставът на действащите войски. Той се уволни и излезе от строя.
4. Обществена система за управление; начин на управление, устройство. Феодален строй.
* Влизам в строя. — Започвам да действам.
* Излизам от строя. — Преставам да действам; развалям се, повреждам се.
Синоними: режим, обществен строй, система, порядък, организация, устройство, ред, уредба, разположение, разполагане, диспозиция, разгъване, продаване, пласиране, прехвърляне, управление, контрол, надзор строй, строя, строят, строеве, строевете, строя

мн. стро`йници, м. Диал. Човек, който е изпратен да сватосва; годежар, сват. стройник, стройника, стройникът, стройници, стройниците, стройници, стройнико

мн. стро`йници, ж. Диал. Жена стройник. стройница, стройницата, стройници, стройниците, стройнице

вж. стро`ен

вж. стро`ен стройност, стройността, стройности, стройностите

мед. Опорна структура на даден орган. Състои се от съединителна тъкан, кръвоносни, лимфни съдове и нерви.

строполиш, мин. св. строполих, мин. прич. строполи`л, св. — вж. строполявам. строполя, строполим, строполиш, строполите, строполи, строполят, строполих, строполихме, строполи, строполихте, строполи, строполиха, строполях, строполяхме, строполеше, строполяхте, строполеше, строполяха, строполил съм, строполила съм, строполило съм, строполили сме, строполил си, строполила си, строполило си, строполили сте, строполил е, строполила е, строполило е, строполили са, бях строполил, бях строполила, бях строполило, бяхме строполили, беше строполил, беше строполила, беше строполило, бяхте строполили, беше строполил, беше строполила, беше стропо

строполяваш, несв. и строполя, св.; Кого, какво. Шумно и понякога грубо и неумело събарям; смъквам, сривам. – строполявам се/строполя се. Падам шумно; стоварвам се, сгромолясвам се, тръшвам се. Както си вървях, изведнъж се подхлъзнах и се строполих на земята. строполявам, строполяваме, строполяваш, строполявате, строполява, строполяват, строполявах, строполявахме, строполява, строполявахте, строполява, строполяваха, строполявах, строполявахме, строполяваше, строполявахте, строполяваше, строполяваха, строполявал съм, строполявала съм, строполявало съм, строполявали сме, строполявал си, строполявала си, строполявало си, строполявали сте, строполявал е, строполявала е, строполявало е, строполявали са, бях строполявал, бях строполявала, бях строполявало, бяхме строполявали, беше строполявал, беше строполявала

строполя`саш, св. — вж. строполясвам. строполясам, строполясаме, строполясаш, строполясате, строполяса, строполясат, строполясах, строполясахме, строполяса, строполясахте, строполяса, строполясаха, строполясах, строполясахме, строполясаше, строполясахте, строполясаше, строполясаха, строполясал съм, строполясала съм, строполясало съм, строполясали сме, строполясал си, строполясала си, строполясало си, строполясали сте, строполясал е, строполясала е, строполясало е, строполясали са, бях строполясал, бях строполясала, бях строполясало, бяхме строполясали, беше строполясал, беше строполясала

строполясваш, несв. и строполясам, св. Разг. Строполявам.
Синоними: събарям, търкулвам, смъквам, гътвам, повалям, сривам, сгромолясвам строполясвам, строполясваме, строполясваш, строполясвате, строполясва, строполясват, строполясвах, строполясвахме, строполясва, строполясвахте, строполясва, строполясваха, строполясвах, строполясвахме, строполясваше, строполясвахте, строполясваше, строполясваха, строполясвал съм, строполясвала съм, строполясвало съм, строполясвали сме, строполясвал си, строполясвала си, строполясвало си, строполясвали сте, строполясвал е, строполясвала е, строполясвало е, строполясвали са, бях строполясвал, бях строполясвала, бях строполясвало, бяхме строполясвали

книж. остар. упорит, своенравен, опърничав

мн. стро`фи, ж. Повтаряща се група от стихове, организирани от рима, ритъм и интонация; куплет. Четиристишна строфа. строфа, строфата, строфи, строфите

мед. Кожно заболяване в детската възраст, което се характеризира със сърбящ папуло-уртикариален обрив, като често в центъра на лезията се формира мехурче, засъхващо в круста.

строшиш, мин. св. строших, мин. прич. строши`л, св. — вж. строшавам. строша, строшим, строшиш, строшите, строши, строшат, строших, строшихме, строши, строшихте, строши, строшиха, строшах, строшахме, строшеше, строшахте, строшеше, строшаха, строшил съм, строшила съм, строшило съм, строшили сме, строшил си, строшила си, строшило си, строшили сте, строшил е, строшила е, строшило е, строшили са, бях строшил, бях строшила, бях строшило, бяхме строшили, беше строшил, беше строшила, беше строшило, бяхте строшили, беше строшил, беше строшила, беше строшило, бяха строшили, ще строша, ще строшим, ще строшиш, ще строшите, ще строши, ще строшат, ще

строшаваш, несв. и строша, св.
1. Какво. Правя на части чрез трошене; счупвам. Строшавам чаша.
2. Прен. Кого. Потрошавам, смазвам, пребивам. Строшиха го от бой.
* Строшавам/строша си зъбите. — Разг. Не мога да се справя, да разреша нещо.
* Строшавам/строша си главата. — Разг. Погубвам се сам; навреждам си тежко.
Синоними: троша, разтрошавам, изпотрошавам, натрошавам, претрошавам, счупвам, чупя, разчупвам, пречупвам, изпочупвам, начупвам, разбивам, унищожавам, ломя, стривам, меля, смилам, прекършвам, раздробявам строшавам, строшаваме, строшаваш, строшавате, строшава, строшават, строшавах, строшавахме, строшава, строшавахте, строшава, строшаваха, строшавах, строшавахме, строшаваше, строшавахте, строшаваше, строшаваха, строшавал съм, строшавала съм, строшавало съм, строшавали сме, строшавал си, строшавала си, строшавало си, строшавали сте, строшавал е, строшавала е, строшавало е, строшавали са, бях строшавал, бях строшавала, бях строшавало, бяхме строшавали, беше строшавал, беше строшавала, беше строшавало, бяхте строшавали, беше строшавал, беше строшавала, беше стро

стро`шваш, несв. Строшавам.

строиш, мин. св. строих, мин. прич. строил, несв.; Какво.<br />1. Изграждам, изработвам, съзиждам. <em>Строя мост. Строя жилище.</em><br />2. Прен. Създавам, сътворявам, изграждам. <em>Строя хипотези. Строя планове.</em> <br /><br />----<br /><br />строиш, мин. св. строих, мин. прич. строил, св. — вж. строявам.
Синоними: градя, зидам, съзиждам, иззиждам, построявам, издигам, правя, създавам, творя, сътворявам, устройвам, изграждам, вия, свивам строя, строим, строиш, строите, строи, строят, строих, строихме, строи, строихте, строи, строиха, строях, строяхме, строеше, строяхте, строеше, строяха, строил съм, строила съм, строило съм, строили сме, строил си, строила си, строило си, строили сте, строил е, строила е, строило е, строили са, бях строил, бях строила, бях строило, бяхме строили, беше строил, беше строила, беше строило, бяхте строили, беше строил, беше строила, беше строило, бяха строили, ще строя, ще строим, ще строиш, ще строите, ще строи, ще строят, ще съм строил, ще съм строила, ще съм строило, ще сме стр

строяваш, несв. и строя, св.; кого/какво.
1. Подреждам в строй. Строявам ученици. Строявам рота.
2. Прен. Разг. Въдворявам ред; хокам, мъмря, наказвам. Много викат — сега ще ги строя.
същ. строя`ване, ср. строявам, строяваме, строяваш, строявате, строява, строяват, строявах, строявахме, строява, строявахте, строява, строяваха, строявах, строявахме, строяваше, строявахте, строяваше, строяваха, строявал съм, строявала съм, строявало съм, строявали сме, строявал си, строявала си, строявало си, строявали сте, строявал е, строявала е, строявало е, строявали са, бях строявал, бях строявала, бях строявало, бяхме строявали, беше строявал, беше строявала, беше строявало, бяхте строявали, беше строявал, беше строявала, беше строявало, бяха строявали, ще строявам, ще строяв

вж. строя`вам строяване, строяването, строявания, строяванията

мин. св. струвах, мин. прич. струвало, несв.; безл. Има защо, заслужава. Струва да опиташ. – струва си. Струва.

стру`ваш, несв.
1. Имам парична стойност, цена. Хлябът струва десет лева.
2. На кого. Отнемам много сили, време и др. Тази работа ми струва много нерви.
3. Прен. Имам стойност, годност; на почит съм, на уважение съм. Ти ми кажи кои са ти приятели, пък аз ще ти кажа какво струваш. Тия бонбони не струват.
Синоними: коствам, правя, чина, влизам в работа, хващам място, бива ме, годен съм, добър съм, на място съм струвам, струваме, струваш, струвате, струва, струват, струвах, струвахме, струва, струвахте, струва, струваха, струвах, струвахме, струваше, струвахте, струваше, струваха, струвал съм, струвала съм, струвало съм, стрували сме, струвал си, струвала си, струвало си, стрували сте, струвал е, струвала е, струвало е, стрували са, бях струвал, бях струвала, бях струвало, бяхме стрували, беше струвал, беше струвала, беше струвало, бяхте стрували, беше струвал, беше струвала, беше струвало, бяха стрували, ще струвам, ще струваме, ще струваш, ще струвате, ще струва, ще струва

стругът, струга, мн. стругове, (два) струга, м. Машина за повърхностно стъргане на дърво или метал, при което се придава цилиндрична форма. струг, струга, стругът, стругове, струговете, струга

стругарят, стругаря, мн. стругари, м. Работник на струг.<br />прил. стругарски, стругарска, стругарско, мн. стругарски.<br />същ. стругарство, ср.
Синоними: механик, шлосер, металик стругар, стругаря, стругарят, стругари, стругарите, стругари, стругарю

мн. струга`рки, ж. Жена стругар. стругарка, стругарката, стругарки, стругарките

вж. струга`р стругарски, стругарския, стругарският, стругарска, стругарската, стругарско, стругарското, стругарски, стругарските

вж. струга`р стругарство, стругарството, стругарства, стругарствата

стругу`ваш, несв. какво. Обработвам със струг. Стругувам детайли.

струйна, струйно, мн. стру`йни, прил. Който тече бързо; буен, пълноводен. Струйна река. струен, струйния, струйният, струйна, струйната, струйно, струйното, струйни, струйните

мн. стру`жки, ж. Спираловидна дървена или метална стърготина, отделена със струг.
Синоними: парцалче, късче, парченце, тясна ивичка, треска, тресчица, стърготина, отломка, шушка стружка, стружката, стружки, стружките

вж. стру`я струйка, струйката, струйки, струйките

мн. структури, ж.<br />1. Само ед. Вътрешно устройство; строеж. <em>Структура на речника.</em><br />2. Организационно звено. <em>Ще обединим различни структури.</em><br />3. Телосложение. <em>Различаваме се по структура.</em><br />прил. структурен, структурна, структурно, мн. структу`рни.
Синоними: конструкция, строеж, устройство, направа, постройка, градеж, организация, строй, композиция, скелет, форма, система, план, рамка, шаси, кофраж, рама, станок, стил, характер, начин на изграждане, фактура структура, структурата, структури, структурите

вж. структу`ра
Синоними: основен, цялостен, организиран, систематичен структурен, структурния, структурният, структурна, структурната, структурно, структурното, структурни, структурните

мед. Оперативно отстраняване на част или на цялата увеличена щитовидна жлеза.

м., само ед.
мед. Възпаление на струмозно увеличена щитовидна жлеза.

прил., -на, -но, -ни
мед. Гушав, отнасящ се до гуша.

мн. струни, ж. Опъната върху дърво метална или животинска нишка, която при натиск издава звук и е елемент от някои музикални инструменти. <em>Струни на китара.</em><br />прил. струнен, струнна, струнно, мн. стру`нни. Струнен инструмент. Струнно трио.
* Гласни струни. — Гласилки.
Синоними: корда струна, струната, струни, струните

вж. стру`на струнен, струнния, струнният, струнна, струнната, струнно, струнното, струнни, струнните

стру`паш, св. — вж. струпвам. струпам, струпаме, струпаш, струпате, струпа, струпат, струпах, струпахме, струпа, струпахте, струпа, струпаха, струпах, струпахме, струпаше, струпахте, струпаше, струпаха, струпал съм, струпала съм, струпало съм, струпали сме, струпал си, струпала си, струпало си, струпали сте, струпал е, струпала е, струпало е, струпали са, бях струпал, бях струпала, бях струпало, бяхме струпали, беше струпал, беше струпала, беше струпало, бяхте струпали, беше струпал, беше струпала, беше струпало, бяха струпали, ще струпам, ще струпаме, ще струпаш, ще струпате, ще струпа, ще струпа

струпваш, несв. и струпам, св.; Какво.
1. Събирам накуп безразборно, без ред, чрез трупане. Струпаха дървата на двора.
2. Прен. Давам на един човек, прехвърлям на един човек от много места; стоварвам. Струпаха и</em> <em>всичките си съвети и си заминаха. Струпаха на главата му всички проблеми.</em><br />3. Разг. Строя набързо, без обмисляне и изпипване. <em>Струпаха колибата как да е. –</em> <em>_струпвам се/струпам се. 1.</em><em> Само мн. Събираме се накуп, обикн. около някакъв център; скупчваме се. </em>Жените се струпаха около продавача.<em><br />2. Прен. Само в трето лице. Събират се много неща, обикн. лоши, накуп; стоварва се, връхлетява ме, сполетява ме. </em>Нямаше ме една седмица и ми се струпаха много неща за правене. Струпват ми се неприятности._<br />същ. струпване, ср.
Синоними: трупам, стоварвам, натрупвам, слагам, наслагвам, хвърлям, нахвърлям, събирам, складирам, съсредоточавам, концентрирам, групирам, централизирам, прехвърлям, тръсвам, тълпя се струпвам, струпваме, струпваш, струпвате, струпва, струпват, струпвах, струпвахме, струпва, струпвахте, струпва, струпваха, струпвах, струпвахме, струпваше, струпвахте, струпваше, струпваха, струпвал съм, струпвала съм, струпвало съм, струпвали сме, струпвал си, струпвала си, струпвало си, струпвали сте, струпвал е, струпвала е, струпвало е, струпвали са, бях струпвал, бях струпвала, бях струпвало, бяхме струпвали, беше струпвал, беше струпвала, беше струпвало, бяхте струпвали, беше струпвал, беше струпвала, беше струпвало, бяха струпвали, ще струпвам, ще струпв

мн. стръвници, ж. Стръвна (във 2 знач.) жена. <em>По очите</em> <em>и се вижда каква е стръвница.
* Мечка стръвница. — Мечка, която се нахвърля върху хора и животни, която се е настървила на месо. стръвница, стръвницата, стръвници, стръвниците

вж. стръвни`к
Синоними: стръвен, кръвнишки, хищен, кръвожаден, настървен, ненаситен, гладен, незадоволен, алчен стръвнишки, стръвнишкия, стръвнишкият, стръвнишка, стръвнишката, стръвнишко, стръвнишкото, стръвнишки, стръвнишките

вж. стръ`вен

вж. стръ`вен стръвност, стръвността, стръвности, стръвностите

стръкът, стръка, мн. стръкове, (два) стръка, м. Растение върху отделно стъбло. Стрък магданоз.
същ. умал. стръкче, мн. стръкчета, ср.
Синоними: израстък, стъбло, фиданка, издънка, клонче, клонка, вейка, филиз, мустаче, пръчка, съчка, клечка, стръкче стрък, стръка, стръкът, стръкове, стръковете, стръка

стръмна, стръмно, мн. стръмни, прил. Който се спуска отвесно надолу. <em>Стръмна планина. Стръмна скала. Стръмен поток.</em><br />нареч. стръмно.
Синоними: наведен, полегат, наклонен, върл, отвесен, грубичък, безцеремонен, открит, откровен стръмен, стръмния, стръмният, стръмна, стръмната, стръмно, стръмното, стръмни, стръмните

мн. стръмнини`, ж.
1. Стръмно място; склон. Вървим по стръмнината.
2. Само ед. Качество на стръмен.
Синоними: стръмните, наклон, надолнище, нанадолнище, нагорнище, склон, урва, скат, стръмно място, височина, върло, полегатост, наклоненост, стръмна пътека, стъпала стръмнина, стръмнината, стръмнини, стръмнините

вж. стръ`мен
Синоними: стръмнина, стръмните, наклон, надолнище, нанадолнище, нагорнище, склон, урва, скат, стръмно място, височина, върло, полегатост, наклоненост

стръсваш, несв. и стърся, св. Стръсквам. стръсвам, стръсваме, стръсваш, стръсвате, стръсва, стръсват, стръсвах, стръсвахме, стръсва, стръсвахте, стръсва, стръсваха, стръсвах, стръсвахме, стръсваше, стръсвахте, стръсваше, стръсваха, стръсвал съм, стръсвала съм, стръсвало съм, стръсвали сме, стръсвал си, стръсвала си, стръсвало си, стръсвали сте, стръсвал е, стръсвала е, стръсвало е, стръсвали са, бях стръсвал, бях стръсвала, бях стръсвало, бяхме стръсвали, беше стръсвал, беше стръсвала, беше стръсвало, бяхте стръсвали, беше стръсвал, беше стръсвала, беше стръсвало, бяха стръсвали, ще стръсвам, ще стръсв

стръ`скаш, св. — вж. стръсквам. стръскам, стръскаме, стръскаш, стръскате, стръска, стръскат, стръсках, стръскахме, стръска, стръскахте, стръска, стръскаха, стръсках, стръскахме, стръскаше, стръскахте, стръскаше, стръскаха, стръскал съм, стръскала съм, стръскало съм, стръскали сме, стръскал си, стръскала си, стръскало си, стръскали сте, стръскал е, стръскала е, стръскало е, стръскали са, бях стръскал, бях стръскала, бях стръскало, бяхме стръскали, беше стръскал, беше стръскала, беше стръскало, бяхте стръскали, беше стръскал, беше стръскала, беше стръскало, бяха стръскали, ще стръскам, ще стръск

стръскваш, несв. и стръскам, св.; какво. Разг. Правя да стане по-сбит, да заеме по-малко място чрез тръскане. Стръсквам захар. стръсквам, стръскваме, стръскваш, стръсквате, стръсква, стръскват, стръсквах, стръсквахме, стръсква, стръсквахте, стръсква, стръскваха, стръсквах, стръсквахме, стръскваше, стръсквахте, стръскваше, стръскваха, стръсквал съм, стръсквала съм, стръсквало съм, стръсквали сме, стръсквал си, стръсквала си, стръсквало си, стръсквали сте, стръсквал е, стръсквала е, стръсквало е, стръсквали са, бях стръсквал, бях стръсквала, бях стръсквало, бяхме стръсквали, беше стръсквал, беше стръсквала, беше стръсквало, бяхте стръсквали, беше стръсквал, беше стръсквала, беше стръ

стрясваш, несв. и стресна, св.; кого/какво. Стряскам веднъж или поединично. – стрясвам се/стресна се. Стряскам се веднъж или много пъти по веднъж. стрясвам, стрясваме, стрясваш, стрясвате, стрясва, стрясват, стрясвах, стрясвахме, стрясва, стрясвахте, стрясва, стрясваха, стрясвах, стрясвахме, стрясваше, стрясвахте, стрясваше, стрясваха, стрясвал съм, стрясвала съм, стрясвало съм, стрясвали сме, стрясвал си, стрясвала си, стрясвало си, стрясвали сте, стрясвал е, стрясвала е, стрясвало е, стрясвали са, бях стрясвал, бях стрясвала, бях стрясвало, бяхме стрясвали, беше стрясвал, беше стрясвала, беше стрясвало, бяхте стрясвали, беше стрясвал, беше стрясвала, беше стрясвало, бяха стрясвали, ще стрясвам, ще стрясв

стряскаш, несв.<br />1. Кого, какво. Изплашвам с внезапен шум, трясък, движение и др.; подплашвам. <em>Шумът стряскаше кокошките.</em><br />2. Кого. Събуждам рязко. <em>Стряскаха го и не му даваха да спи.</em><br />3. <em>Прен. Кого.</em> Карам да се опомни, да дойде на себе си или да се замисли. <em>Двойката на изпита стряска, но и помага.</em> <em>–</em> <em>_стряскам се. 1.</em><em> Изплашвам се от внезапен шум, трясък и др.<br />2. Събуждам се рязко. </em>Стряскам се в съня си._<br />3. Прен. Идвам на себе си, осъзнавам се, започвам да мисля.<br />същ. стряскане, ср.
Синоними: сепвам, изплашвам, сплашвам, уплашвам, плаша, посплашвам, поизплашвам, изненадвам, безпокоя, тревожа, разтревожвам, смущавам, събуждам, пробуждам, разбуждам, учудвам, слисвам, обърквам, озадачавам стряскам, стряскаме, стряскаш, стряскате, стряска, стряскат, стрясках, стряскахме, стряска, стряскахте, стряска, стряскаха, стрясках, стряскахме, стряскаше, стряскахте, стряскаше, стряскаха, стряскал съм, стряскала съм, стряскало съм, стряскали сме, стряскал си, стряскала си, стряскало си, стряскали сте, стряскал е, стряскала е, стряскало е, стряскали са, бях стряскал, бях стряскала, бях стряскало, бяхме стряскали, беше стряскал, беше стряскала, беше стряскало, бяхте стряскали, беше стряскал, беше стряскала, беше стряскало, бяха стряскали, ще стряскам, ще стряск

вж. стря`скам стряскане, стряскането, стряскания, стрясканията

мн. стре`хи, ж.
1. Долна част на покрив (обикн. наклонен), която пази сухо около стените и по която гнездят птици.
2. Покрив. Виждат се стрехите на къщите.
3. Прен. Подслон. Намирам стряха.
* Родна стряха. — Роден дом.
Синоними: навес, сушина, покрив, подслон, дом, жилище, къща, керемида, убежище, прибежище стряха, стряхата, стрехи, стрехите

студът, студа, мн. студове`, м. Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време.
* Бера студ. — Разг. Студено ми е, студувам.
Синоними: мраз, лед, зима, хлад, хладина, прохлада, леденина, студенина, мразовитост студ, студа, студът, студове, студовете, студа

студена, студено, мн. студени, прил.<br />1. Който е с ниска температура; хладен, леден, мразовит. <em>Студена храна. Студени ръце.</em><br />2. Прен. Безчувствен, безстрастен, апатичен. <em>Студена жена.</em><br />3. Прен. Строг, суров, неприветлив. <em>Студен поглед. Студени очи.</em><br />4. Който се осъществява, без да се загрява. <em>Студено гладене.</em><br />5. Прен. За цвят <em>–</em> който не е ярък, искрящ, топъл. <em>Картина със студени цветове.</em><br />нареч. студено.
същ. студенина`, ж. (във 2, 3 и 5 знач.).
* Студен душ. — Къпане под душ със студена вода.
* Студена война. — След Втората световна война – период на политическо напрежение, недоверие между страните от капиталистическата и социалистическата система, изразил се в ограничаване на контактите и засилване на въоръжението.
* Избива ме студена пот. — Разг. Обхваща ме силно притеснение, страх.
* Пия (една) студена вода. — Разг. Преглъщам несполука.
* Поливам със студена вода/със студен душ. — Охлаждам ентусиазма, радостта на някого, като му съобщавам нещо неприятно.
* Студено ми е/става ми студено. — Изпитвам/започвам да изпитвам студ.
Синоними: леден, ледовит, хладен, мразовит, хладнокръвен, безчувствен, нечувствителен, безстрастен, равнодушен, спокоен, апатичен, сдържан, строг, суров, неприветлив, безразличен, безучастен, коравосърдечен, невъзмутим, отпуснат, вял, безжизнен, неемоционален, флегматичен, жесток, влажен, мъглив, недружелюбен, враждебен, неблагосклонен, резервиран, надменен, необщителен, потаен, мрачен, безрадостен, смразяващ студен, студения, студеният, студена, студената, студено, студеното, студени, студените

студенееш, мин. св. студенях, мин. прич. студеня`л, несв.
1. Обхваща ме студ; изстивам, изстудявам се.
2. Безл. Става студено. Студенее. студенея, студенеем, студенееш, студенеете, студенее, студенеят, студенях, студеняхме, студеня, студеняхте, студеня, студеняха, студенеех, студенеехме, студенееше, студенеехте, студенееше, студенееха, студенял съм, студеняла съм, студеняло съм, студенели сме, студенял си, студеняла си, студеняло си, студенели сте, студенял е, студеняла е, студеняло е, студенели са, бях студенял, бях студеняла, бях студеняло, бяхме студенели, беше студенял, беше студеняла, беше студеняло, бяхте студенели, беше студенял, беше студеняла, беше студеняло, бяха студенели, ще студене

вж. студе`н
Синоними: безстрастие, безчувственост, невъзмутимост, леденина, студ, мраз, мразовитост, недружелюбно отношение, неприязненост, враждебност, сдържаност, резервираност, необщителност, потайност, хладност, нелюбезност, хлад студенина, студенината, студенини, студенините

вж. студе`н

мн. студенти, м. Лице, което учи в университет. <em>Умни студенти.</em><br />прил. студентски, студентска, студентско, мн. студе`нтски. Студентски стол. Студентско положение. студент, студента, студентът, студенти, студентите, студенти, студенте

мн. студе`нтки, ж. Жена студент. студентка, студентката, студентки, студентките

вж. студе`нт студентски, студентския, студентският, студентска, студентската, студентско, студентското, студентски, студентските

ср., само ед.
1. Всички студенти като едно цяло.
2. Студентски години. През моето студентство отношенията бяха различни. Изкарах весело студентство. студентство, студентството, студентства, студентствата

вж. сту`дио студиен, студийния, студийният, студийна, студийната, студийно, студийното, студийни, студийните

ср., само ед.
1. Специално обзаведено помещение на скулптор, художник, фотограф и др.; ателие.
2. Специално помещение, откъдето се осъществяват телевизионни и радиопредавания. Пето студио на телевизията.
3. Помещение, снабдено с техника и с изолирана от шумове кабина, където се правят звукозаписи.
4. Специализирано помещение, в което се озвучават филми.
5. Организирана група за подготовка на артистични кадри.
прил. студиен, студийна, студийно, мн. студийни. Студийно време. студио, студиото, студиа, студиата

мн. студии, ж. Сравнително голямо по обем научно съчинение, което се стреми да изчерпи един проблем. <br /><br />----<br /><br />мн. студии, ж. Организация за производство на филми, както и сградите, в които се помещава; киностудия.
прил. студиен, студийна, студийно, мн. студийни.
Синоними: доклад, теза, дисертация студия, студията, студии, студиите

студуваш, несв. Пребивавам, стоя дълго време на студено; мръзна. <em>Цяла зима студувам и вкъщи, и на работа.</em><br />същ. студуване, ср.
Синоними: студено ми е, зъзна, мръзна, треперя от студ, бера студ, хваща ме студ, изпитвам студ студувам, студуваме, студуваш, студувате, студува, студуват, студувах, студувахме, студува, студувахте, студува, студуваха, студувах, студувахме, студуваше, студувахте, студуваше, студуваха, студувал съм, студувала съм, студувало съм, студували сме, студувал си, студувала си, студувало си, студували сте, студувал е, студувала е, студувало е, студували са, бях студувал, бях студувала, бях студувало, бяхме студували, беше студувал, беше студувала, беше студувало, бяхте студували, беше студувал, беше студувала, беше студувало, бяха студували, ще студувам, ще студув стълпявам се стълпяваш се, несв. и <em>_стълпя се, св. Само мн. Събираме се на тълпа; скупчваме се. стълпявам, стълпяваме, стълпяваш, стълпявате, стълпява, стълпяват, стълпявах, стълпявахме, стълпява, стълпявахте, стълпява, стълпяваха, стълпявах, стълпявахме, стълпяваше, стълпявахте, стълпяваше, стълпяваха, стълпявал съм, стълпявала съм, стълпявало съм, стълпявали сме, стълпявал си, стълпявала си, стълпявало си, стълпявали сте, стълпявал е, стълпявала е, стълпявало е, стълпявали са, бях стълпявал, бях стълпявала, бях стълпявало, бяхме стълпявали, беше стълпявал, беше стълпявала, беше стълпявало, бяхте стълпявали, беше стълпявал, беше стълпявала, беше стъл стърпявам се стърпяваш се, несв. и <em>_стърпя се, св. Разг. Сдържам се, възпирам се, овладявам се, обуздавам се. Стърпях се да не кажа какво мисля.
Синоними: сдържам се, въздържам се, задържам се, търпя, резервирам се, овладявам се, възпирам се, обуздавам се, озаптявам се стърпявам, стърпяваме, стърпяваш, стърпявате, стърпява, стърпяват, стърпявах, стърпявахме, стърпява, стърпявахте, стърпява, стърпяваха, стърпявах, стърпявахме, стърпяваше, стърпявахте, стърпяваше, стърпяваха, стърпявал съм, стърпявала съм, стърпявало съм, стърпявали сме, стърпявал си, стърпявала си, стърпявало си, стърпявали сте, стърпявал е, стърпявала е, стърпявало е, стърпявали са, бях стърпявал, бях стърпявала, бях стърпявало, бяхме стърпявали, беше стърпявал, беше стърпявала, беше стърпявало, бяхте стърпявали, беше стърпявал, беше стърпявала, беше стър счепквам се счепкваш се, несв. и <em>_счепкам се_, св.
1. Боря се с някого, бия се, като го хващам здраво.
2. Прен. Карам се, споря остро.
Синоними: вкопчвам се, залавям се, улавям се, хващам се, сграбчвам, докопвам, скарвам се, влизам в свада счепквам, счепкваме, счепкваш, счепквате, счепква, счепкват, счепквах, счепквахме, счепква, счепквахте, счепква, счепкваха, счепквах, счепквахме, счепкваше, счепквахте, счепкваше, счепкваха, счепквал съм, счепквала съм, счепквало съм, счепквали сме, счепквал си, счепквала си, счепквало си, счепквали сте, счепквал е, счепквала е, счепквало е, счепквали са, бях счепквал, бях счепквала, бях счепквало, бяхме счепквали, беше счепквал, беше счепквала, беше счепквало, бяхте счепквали, беше счепквал, беше счепквала, беше счепквало, бяха счепквали, ще счепквам, ще счепкв съвещавам се съвещаваш се, несв. Съвместно с други обсъждам нещо; допитвам се. <em>Съвещавам се със сътрудниците си.</em> съвещавам, съвещаваме, съвещаваш, съвещавате, съвещава, съвещават, съвещавах, съвещавахме, съвещава, съвещавахте, съвещава, съвещаваха, съвещавах, съвещавахме, съвещаваше, съвещавахте, съвещаваше, съвещаваха, съвещавал съм, съвещавала съм, съвещавало съм, съвещавали сме, съвещавал си, съвещавала си, съвещавало си, съвещавали сте, съвещавал е, съвещавала е, съвещавало е, съвещавали са, бях съвещавал, бях съвещавала, бях съвещавало, бяхме съвещавали, беше съвещавал, беше съвещавала, беше съвещавало, бяхте съвещавали, беше съвещавал, беше съвещавала, беше съве съвземам се съвземаш се, несв. и _съвзема се</em><em>, св.<br />1. Възстановявам физическите и душевните си сили след боледуване или силно преживяване. </em>Още не мога да се съвзема след ужаса, който изживях.<em><br />2. Подобрявам материалното си положение; замогвам се, забогатявам. </em>Фирмата се съвзе много бързо под ръководството на новия директор._<br />Синоними: свестявам се, отрезнявам, идвам на себе си, идвам в съзнание, окопитвам се, опомням се, съзнавам, съживявам се, ободрявам се, събуждам се, пробуждам се, оживявам, поправям се, спасявам се, изправям се, стъпвам на краката си, надигам се, повдигам се, приповдигам се, стряскам се, сепвам се, замогвам се, оживявам се, развеселявам се, оправям се, заяквам, укрепвам съвземам, съвземаме, съвземаш, съвземате, съвзема, съвземат, съвземах, съвземахме, съвзема, съвземахте, съвзема, съвземаха, съвземах, съвземахме, съвземаше, съвземахте, съвземаше, съвземаха, съвземал съм, съвземала съм, съвземало съм, съвземали сме, съвземал си, съвземала си, съвземало си, съвземали сте, съвземал е, съвземала е, съвземало е, съвземали са, бях съвземал, бях съвземала, бях съвземало, бяхме съвземали, беше съвземал, беше съвземала, беше съвземало, бяхте съвземали, беше съвземал, беше съвземала, беше съвземало, бяха съвземали, ще съвземам, ще съвзем съвкупявам се съвкупяваш се, несв. и _съвкупясе</em><em>, св.; </em>с кого._ Извършвам съвкупление. съвкупявам, съвкупяваме, съвкупяваш, съвкупявате, съвкупява, съвкупяват, съвкупявах, съвкупявахме, съвкупява, съвкупявахте, съвкупява, съвкупяваха, съвкупявах, съвкупявахме, съвкупяваше, съвкупявахте, съвкупяваше, съвкупяваха, съвкупявал съм, съвкупявала съм, съвкупявало съм, съвкупявали сме, съвкупявал си, съвкупявала си, съвкупявало си, съвкупявали сте, съвкупявал е, съвкупявала е, съвкупявало е, съвкупявали са, бях съвкупявал, бях съвкупявала, бях съвкупявало, бяхме съвкупявали, беше съвкупявал, беше съвкупявала, беше съвкупявало, бяхте съвкупявали, б съгласявам се съгласяваш се, несв. и съглася` се, св.
1. Изразявам, давам съгласието си (в 1 знач.). Той се съгласи да пътуваме заедно.
2. С кого/с какво. Постигам съгласие (във 2 знач.), възприемам чуждо мнение. Не мога да се съглася с тебе.
3. Признавам, потвърждавам. Съгласи се, че не мога постоянно да пътувам!
Синоними: съгласен съм, приемам, скланям, давам съгласие, кандисвам, наклонен съм, позволявам, разрешавам, одобрявам, вдигам ръце, споделям разбиране, клоня, наклонявам, преклонявам се, допускам, признавам, приемам мълчаливо, не възразявам, примирявам се, понасям, готов съм, предпочитам съгласявам, съгласяваме, съгласяваш, съгласявате, съгласява, съгласяват, съгласявах, съгласявахме, съгласява, съгласявахте, съгласява, съгласяваха, съгласявах, съгласявахме, съгласяваше, съгласявахте, съгласяваше, съгласяваха, съгласявал съм, съгласявала съм, съгласявало съм, съгласявали сме, съгласявал си, съгласявала си, съгласявало си, съгласявали сте, съгласявал е, съгласявала е, съгласявало е, съгласявали са, бях съгласявал, бях съгласявала, бях съгласявало, бяхме съгласявали, беше съгласявал, беше съгласявала, беше съгласявало, бяхте съгласявали, б