сравнителна, сравнително, мн. сравнителни, прил.
1. Който се основава на сравнение; съпоставителен. Сравнителни наблюдения. Сравнително изследване.
2. Който съдържа сравнение. Сравнителна конструкция.
3. Относителен. Сравнителен мир.нареч. сравнително (в 3 знач. ). Прекарахме сравнително добре.
* Сравнителна степен. — Спец. В езикознанието — степен на прилагателни имена и наречия, която показва неравенство в степента на качеството между сравняваните страни.
Синоними: относителен, съпоставителен, диференциален сравнителен, сравнителния, сравнителният, сравнителна, сравнителната, сравнително, сравнителното, сравнителни, сравнителните

вж. сравни`телен
Синоними: относително, в сравнение с

сравниш, мин. св. сравних, мин. прич. сравнил, св. — вж. сравнявам. сравня, сравним, сравниш, сравните, сравни, сравнят, сравних, сравнихме, сравни, сравнихте, сравни, сравниха, сравнях, сравняхме, сравнеше, сравняхте, сравнеше, сравняха, сравнил съм, сравнила съм, сравнило съм, сравнили сме, сравнил си, сравнила си, сравнило си, сравнили сте, сравнил е, сравнила е, сравнило е, сравнили са, бях сравнил, бях сравнила, бях сравнило, бяхме сравнили, беше сравнил, беше сравнила, беше сравнило, бяхте сравнили, беше сравнил, беше сравнила, беше сравнило, бяха сравнили, ще сравня, ще сравним, ще сравниш, ще сравните, ще сравни, ще сравнят, ще

сравняваш, несв. и сравня, св.; кого/какво, С кого, с какво.
1. Разглеждам едно нещо във връзка с друго, като установявам приликите и/или разликите помежду им; съпоставям. Сравнявам цените на стоките.
2. Уподобявам едно нещо на друго, като установявам приликите помежду им; оприличавам, приравнявам. Сравняват го по дарба с Яворов.
_сравнявам се/сравня се. — С какво/с кого.
1. Съпоставям се, за да се видят приликите и разликите. Като се сравня с него, аз съм по-умен.
2. Приравнявам се към нещо друго на базата на приликите помежду ни. Тези стихове могат да се сравнят само с Яворовите._същ. сравняване, ср.
Синоними: съпоставям, оприличавам, приравнявам, уподобявам, меря, премервам, противопоставям, противополагам сравнявам, сравняваме, сравняваш, сравнявате, сравнява, сравняват, сравнявах, сравнявахме, сравнява, сравнявахте, сравнява, сравняваха, сравнявах, сравнявахме, сравняваше, сравнявахте, сравняваше, сравняваха, сравнявал съм, сравнявала съм, сравнявало съм, сравнявали сме, сравнявал си, сравнявала си, сравнявало си, сравнявали сте, сравнявал е, сравнявала е, сравнявало е, сравнявали са, бях сравнявал, бях сравнявала, бях сравнявало, бяхме сравнявали, беше сравнявал, беше сравнявала, беше сравнявало, бяхте сравнявали, беше сравнявал, беше сравнявала, беше срав

вж. сравня`вам сравняване, сравняването, сравнявания, сравняванията

мн. сражения, ср.
1. Силен сблъсък, в който участват много хора и техника, обикн. по време на война; битка.
2. Прен. Сблъсък с желание за победа между две идеологии, между противоположни принципи и др. ; битка. На духовния фронт се води сражение за оцеляване на културата ни.
Синоними: бой, битка, схватка, двубой, стълкновение, удар, война, бран, борба, военни действия, акция, борене сражение, сражението, сражения, сраженията

сразиш, мин. св. сразих, мин. прич. сразил, св. — вж. сразявам. сразя, сразим, сразиш, сразите, срази, сразят, сразих, сразихме, срази, сразихте, срази, сразиха, сразях, сразяхме, сразеше, сразяхте, сразеше, сразяха, сразил съм, сразила съм, сразило съм, сразили сме, сразил си, сразила си, сразило си, сразили сте, сразил е, сразила е, сразило е, сразили са, бях сразил, бях сразила, бях сразило, бяхме сразили, беше сразил, беше сразила, беше сразило, бяхте сразили, беше сразил, беше сразила, беше сразило, бяха сразили, ще сразя, ще сразим, ще сразиш, ще сразите, ще срази, ще сразят, ще съм сразил, ще съм сразила, ще съм сразило, ще сме сра

сразяваш, несв. и сразя, св.
1. Кого, какво. Повалям, убивам изведнъж, с един удар; поразявам. Господарят замахна с меча и срази слугата си.
2. Кого, какво. Спечелвам окончателната победа; побеждавам, разгромявам, разбивам, унищожавам. Немските войски бяха сразени при Сталинград.
3. Прен. Кого. Предизвиквам душевен, психически срив; съсипвам, съкрушавам. Смъртта на баща и я срази.
Синоними: поразявам, разбивам, громя, разгромявам, унищожавам, убивам, побеждавам, покорявам, съсипвам, смазвам, сломявам, разнебитвам, съкрушавам, потъпквам, потушавам, мачкам, смачквам, раздробявам сразявам, сразяваме, сразяваш, сразявате, сразява, сразяват, сразявах, сразявахме, сразява, сразявахте, сразява, сразяваха, сразявах, сразявахме, сразяваше, сразявахте, сразяваше, сразяваха, сразявал съм, сразявала съм, сразявало съм, сразявали сме, сразявал си, сразявала си, сразявало си, сразявали сте, сразявал е, сразявала е, сразявало е, сразявали са, бях сразявал, бях сразявала, бях сразявало, бяхме сразявали, беше сразявал, беше сразявала, беше сразявало, бяхте сразявали, беше сразявал, беше сразявала, беше сразявало, бяха сразявали, ще сразявам, ще сразяв

срамът, срама, мн. срамове и срамове, (два) срама, м.
1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът не го оставяше.
2. Само ед. Болезнено притеснение; свян. Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи.
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. Поведението му е голям срам за къщата ни.
* От кумова срама. — От немай къде, по принуда, за пред другите.
* Срам ме е. — Срамувам се.
* Срам не срам. — Въпреки че се срамувам.
* Ставам за срам. — Опозорен съм.
* Бера срам/срамове. — Срамувам се.
Синоними: свян, стеснение, смущение, нерешителност, боязън, безчестие, позор, излагане, неприличие, петно, срамота, резил, скандал, маскарлък, честолюбие, скромност, очерняне, позорна постъпка срам, срама, срамът, срамове, срамовете, срама

срамежлива, срамежливо, мн. срамежливи, прил.
1. Който изпитва притеснение, свян, срам. Срамежливо момиче.
2. Който изразява свян, срам; несмел, страхлив. Срамежлива усмивка. Срамежлив жест.нареч. срамежливо.същ. срамежливост, срамежливостта, ж.
Синоними: свенлив, срамлив, стеснителен, саможив, затворен, нерешителен, несмел, плах, боязлив, свит, несръчен, вързан, скромен срамежлив, срамежливия, срамежливият, срамежлива, срамежливата, срамежливо, срамежливото, срамежливи, срамежливите

вж. срамежли`в

вж. срамежли`в
Синоними: свенливост, срам, свян, стеснение, скромност, стеснителност, смущение, свитост, нерешителност, несмелост, боязън, боязливост срамежливост, срамежливостта, срамежливости, срамежливостите

срамна, срамно, мн. срамни, прил. Който причинява или предизвиква срам; неприличен, безсрамен, долен, отвратителен, скандален. Срамно предложение. Срамна постъпка.нареч. срамно.
* Срамна болест. — Разг. Венерическа болест.
* Срамни части. — Разг. Полови органи.
Синоними: неприличен, срамотен, нецензурен, безсрамен, циничен, подъл, позорен, долен, безчестен, отвратителен, неокачествим, скандален, възмутителен, безобразен, безбожен, нечуван, нечестен, омразен, укорен, недостоен срамен, срамния, срамният, срамна, срамната, срамно, срамното, срамни, срамните

мн. срамничета, ср. Разг. Последно парче в обща чиния, което всеки се притеснява да вземе. срамниче, срамничето, срамничета, срамничетата

вж. сра`мен

ж., само ед. Разг.
1. Срам, позор.
2. Като нареч. Срамно. Срамота е да ме лъжеш!прил. срамотен, срамотна, срамотно, мн. срамотни.
Синоними: срам, позор, безчестие, неприличие, резил, срамотия, срамно, безчестно, позорно, недостойно, неприлична срамота, срамотата, срамоти, срамотите

вж. срамота`
Синоними: срамен, неприличен, нецензурен, безсрамен, циничен, подъл, позорен, долен, безчестен, отвратителен, неокачествим, скандален, възмутителен срамотен, срамотния, срамотният, срамотна, срамотната, срамотно, срамотното, срамотни, срамотните

мн. срамотии, ж. Разг.
1. Обикн. ед. Много срамна постъпка. Чак такава срамотия не съм очаквал от тебе.
2. Само мн. Срамни части. Покрий си срамотиите. срамотия, срамотията, срамотии, срамотиите

срамувам се, срамуваш се, несв. Изпитвам срам. срамувам, срамуваме, срамуваш, срамувате, срамува, срамуват, срамувах, срамувахме, срамува, срамувахте, срамува, срамуваха, срамувах, срамувахме, срамуваше, срамувахте, срамуваше, срамуваха, срамувал съм, срамувала съм, срамувало съм, срамували сме, срамувал си, срамувала си, срамувало си, срамували сте, срамувал е, срамувала е, срамувало е, срамували са, бях срамувал, бях срамувала, бях срамувало, бяхме срамували, беше срамувал, беше срамувала, беше срамувало, бяхте срамували, беше срамувал, беше срамувала, беше срамувало, бяха срамували, ще срамувам, ще срамув

срамиш, мин. св. срамих, мин. прич. срамил, несв.; Кого.
1. Карам да се срамува заради мен; позоря. Стига си срамил къщата ми.
2. Предизвиквам срам у някого; засрамвам.
срамя се. — Срамувам се, засрамвам се, посрамвам се.
Синоними: посрамван, засрамвам, излагам, компрометирам, позоря, безчестя, петня, срамотя, резиля, оскандалявам, орезилявам, конфузя, сконфузвам срамя, срамим, срамиш, срамите, срами, срамят, срамих, срамихме, срами, срамихте, срами, срамиха, срамях, срамяхме, срамеше, срамяхте, срамеше, срамяха, срамил съм, срамила съм, срамило съм, срамили сме, срамил си, срамила си, срамило си, срамили сте, срамил е, срамила е, срамило е, срамили са, бях срамил, бях срамила, бях срамило, бяхме срамили, беше срамил, беше срамила, беше срамило, бяхте срамили, беше срамил, беше срамила, беше срамило, бяха срамили, ще срамя, ще срамим, ще срамиш, ще срамите, ще срами, ще срамят, ще съм срамил, ще съм срамила, ще съм срамило, ще сме сра

сраснеш, мин. св. сраснах, мин. прич. сраснал, св. — вж. сраствам. срасна, сраснем, сраснеш, сраснете, срасне, сраснат, сраснах, сраснахме, срасна, сраснахте, срасна, сраснаха, сраснех, сраснехме, сраснеше, сраснехте, сраснеше, сраснеха, сраснал съм, сраснала съм, сраснало съм, сраснали сме, сраснал си, сраснала си, сраснало си, сраснали сте, сраснал е, сраснала е, сраснало е, сраснали са, бях сраснал, бях сраснала, бях сраснало, бяхме сраснали, беше сраснал, беше сраснала, беше сраснало, бяхте сраснали, беше сраснал, беше сраснала, беше сраснало, бяха сраснали, ще срасна, ще сраснем, ще сраснеш, ще сраснете, ще срасне, ще сраснат, ще

срастеш, мин. св. срастох, мин. прич. срасъл, св. Срасна. сраста, срастем, срастеш, срастете, срасте, срастат, срастох, срастохме, срасте, срастохте, срасте, срастоха, срастях, срастяхме, срастеше, срастяхте, срастеше, срастяха, срасъл съм, срасла съм, срасло съм, срасли сме, срасъл си, срасла си, срасло си, срасли сте, срасъл е, срасла е, срасло е, срасли са, бях срасъл, бях срасла, бях срасло, бяхме срасли, беше срасъл, беше срасла, беше срасло, бяхте срасли, беше срасъл, беше срасла, беше срасло, бяха срасли, ще сраста, ще срастем, ще срастеш, ще срастете, ще срасте, ще срастат, ще съм срасъл, ще съм срасла, ще съм срасло, ще см

срастваш, несв. и срасна, св. Сраствам се.
сраствам се/срасна се. — За растение или органична материя — трайно се съединявам с нещо друго в резултат от взаимопроникване при растежа. След счупването костта (се) срасна неправилно.
2. Прен. С какво. Трайно привиквам с нещо, което е постоянна съставна част на моя живот. Хората от полето са се сраснали със земята, която ги храни.същ. срастване, мн. сраствания, ср. Неправилни сраствания.
Синоними: слепвам, залепвам, лепя, сгъстявам, втвърдявам, смесвам, сливам, съединявам сраствам, срастваме, срастваш, сраствате, сраства, срастват, сраствах, сраствахме, сраства, сраствахте, сраства, срастваха, сраствах, сраствахме, срастваше, сраствахте, срастваше, срастваха, сраствал съм, сраствала съм, сраствало съм, сраствали сме, сраствал си, сраствала си, сраствало си, сраствали сте, сраствал е, сраствала е, сраствало е, сраствали са, бях сраствал, бях сраствала, бях сраствало, бяхме сраствали, беше сраствал, беше сраствала, беше сраствало, бяхте сраствали, беше сраствал, беше сраствала, беше сраствало, бяха сраствали, ще сраствам, ще сраств

вж. сра`ствам
Синоними: слепване, втвърдяване, сгъстяване срастване, срастването, сраствания, срастванията

сребрееш, мин. св. сребрях, мин. прич. сребрял, несв.
1. Придобивам сребрист цвят. С всеки изминал ден косата му сребрее.
2. Забелязвам се със своя сребрист блясък. В морето сребрееше риба.
сребрея се. — Сребрея (във 2 знач. ). сребрея, сребреем, сребрееш, сребреете, сребрее, сребреят, сребрях, сребряхме, сребря, сребряхте, сребря, сребряха, сребреех, сребреехме, сребрееше, сребреехте, сребрееше, сребрееха, сребрял съм, сребряла съм, сребряло съм, сребрели сме, сребрял си, сребряла си, сребряло си, сребрели сте, сребрял е, сребряла е, сребряло е, сребрели са, бях сребрял, бях сребряла, бях сребряло, бяхме сребрели, беше сребрял, беше сребряла, беше сребряло, бяхте сребрели, беше сребрял, беше сребряла, беше сребряло, бяха сребрели, ще сребрея, ще сребреем, ще сребрееш, ще сребреете, ще сре

сребриста, сребристо, мн. сребристи, прил. Който има бял или белезникав блясък като цвета на среброто. Сребристи отблясъци. Сребриста коса. сребрист, сребристия, сребристият, сребриста, сребристата, сребристо, сребристото, сребристи, сребристите

сребристобяла, сребристобяло, мн. сребристобели, прил. Който има бляскав, искрометен бял цвят. сребристобял, сребристобелия, сребристобелият, сребристобяла, сребристобялата, сребристобяло, сребристобялото, сребристобели, сребристобелите

ср., само ед.
1. Спец. Бял и бляскав ковък благороден метал, от който могат да се изработват накити. Изделия от сребро.
2. Изделия от такъв метал (сервизи, накити, пари и др. ). В шкафа съм подредила среброто.
3. Прен. Цвят като на този метал. Косите му сребро. сребро, среброто, сребра, сребрата

среброглава, среброглаво, мн. среброглави, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял. Среброглав старец.

среброкоса, среброкосо, мн. среброкоси, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял, среброглав. среброкос, среброкосия, среброкосият, среброкоса, среброкосата, среброкосо, среброкосото, среброкоси, среброкосите

мн. сребролюбци, м. Сребролюбив човек.
Синоними: скъперник, пестелив, стиснат, стислив, алчен, свидлив, вариклечко, стипца, циция, пинтия, скръндза, сметкаджия, цепи косъма сребролюбец, сребролюбеца, сребролюбецът, сребролюбци, сребролюбците, сребролюбци, сребролюбецо

сребролюбива, сребролюбиво, мн. сребролюбиви, прил. Който обича парите; алчен, скъпернически.същ. сребролюбие, ср.
Синоними: алчен, свидлив, скъпернически сребролюбив, сребролюбивия, сребролюбивият, сребролюбива, сребролюбивата, сребролюбиво, сребролюбивото, сребролюбиви, сребролюбивите

вж. сребролюби`в
Синоними: скъперничество, пестеливост, свидливост, алчност, сметкаджийство, стисливост, стиснатост, цигания, корист сребролюбие, сребролюбието, сребролюбия, сребролюбията

мн. сребролюбки, ж. Сребролюбива жена. сребролюбка, сребролюбката, сребролюбки, сребролюбките

сребърна, сребърно, мн. сребърни, прил.
1. Който е направен от сребро. Сребърни прибори. Сребърни обици.
2. В състава на който има сребро. Сребърни съединения.
3. Прен. Който е с цвят на сребро; сребрист. Сребърни кичури.
4. Прен. Който издава звук като при звънтене на сребро; чист, ясен, мелодичен. Сребърен глас.
* Сребърна сватба. — Празнуване на 25-годишнината от сватбата. сребърен, сребърния, сребърният, сребърна, сребърната, сребърно, сребърното, сребърни, сребърните

мн. сребърници, (два) сребърника, м. Истор. Старинна сребърна монета. сребърник, сребърника, сребърникът, сребърници, сребърниците, сребърника

ж., само ед.
1. Място или точка, еднакво отдалечени от краищата на цялото. В средата на стаята. Среда на пръчка.
2. Момент, еднакво отдалечен от началото и края на определен период. В средата на века.
3. Вътрешната мека част на хляб, пита и др. Обичам да ям среда.
4. Произволен промеждутъчен момент в развитието на нещо. По средата на разходката тя го изостави. мн. среди, ж.
1. Само ед. Постоянно обкръжение на живите организми, съвкупност от природни и социални условия на живот; обстоятелства, обстановка. Екологически чиста среда. Географска среда.
2. Колективът, сред който човек живее, с който е свързан според професията, интересите, идеите си и др. под. Общувал съм с хора от различна среда.
3. Част от обществото, обединена от професионален, идеен и др. мотив. Представители на различни среди.
4. Само ед. Пространство. Среда на развитие на бактерии.
Синоними: център, средина, средище, половина, средоточие, възел, сърце, лоно, кръжец, общество, кръг, обкръжение, околност, обстоятелства, обстановка, атмосфера, климат, компания, класа, свят, кръг от хора, произход, минало, сърцевина, ядро, вътрешност, същина среда, средата, среди, средите

средна, средно, мн. средни, прил.
1. Който се намира в средата; средищен, централен. От трите чанти вземи средната. Средно разположение.
2. Който представлява величина, получена при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой. Средна работна заплата.
3. Прен. Който не се отличава с изключителност, с талант; обикновен, посредствен. Средни възможности.
4. Като същ.: среден. Най-ниската положителна оценка на учещ се, означавана цифрово с 3.
* Показвам среден пръст. — Грубо. Давам да се разбере, че нещо няма да стане, като често придружавам думите с неприличен жест.
* Средна възраст на човек. — Възраст между 40 и 60 години.
* Средна хубост. — Разг. Не твърде добър.
* Средна ръка човек. — Разг. Човек с не много големи възможности и положение в обществото.
* Средни векове. — Исторически период в развитието на човечеството между V и ХV век от н. е.
* Средно аритметично. — Числото, получено при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой.
* Средно образование. — Степен на образование между основното и висшето — IХ — ХI клас.
* Средно училище. — Училище, в което се получава средно образование.
Синоними: средищен, централен, възлов, вътрешен, посредствен, елементарен, обикновен, неособен, второстепенен, междинен, умерен, мек, въздържан среден, средния, средният, средна, средната, средно, средното, средни, средните

вж. средисло`вие средисловен, средисловния, средисловният, средисловна, средисловната, средисловно, средисловното, средисловни, средисловните

мн. средисловия, ср. Спец. Среда на думата.прил. средисловен, средисловна, средисловно, мн. средисловни. Средисловно ударение. средисловие, средисловието, средисловия, средисловията

мн. средища, ср.
1. Остар. Среда, център.
2. Прен. Място, където е централизирана някаква дейност или където се събират някакви хора; център. Търново през ХIV в. е средище на културния живот на страната. Кафенето е средище на артисти.прил. средищен, средищна, средищно, мн. средищни.
Синоними: център, огнище, централа, фокус, ядка, сърцевина средище, средището, средища, средищата

вж. сре`дище
Синоними: централен, възлов, среден средищен, средищния, средищният, средищна, средищната, средищно, средищното, средищни, средищните

мн. среднисти, м. Човек със средно образование. среднист, средниста, среднистът, среднисти, среднистите, среднисти, среднисте

мн. среднистки, ж. Жена среднист. среднистка, среднистката, среднистки, среднистките

вж. средновеко`вие
Синоними: феодален, варварски, мракобеснически средновековен, средновековния, средновековният, средновековна, средновековната, средновековно, средновековното, средновековни, средновековните

ср., само ед. Средните векове.прил. средновековен, средновековна, средновековно, мн. средновековни. средновековие, средновековието, средновековия, средновековията

средноезична, средноезично, мн. средноезични, прил. Спец. За звук — който се учленява с участието на средната част на езика. средноезичен, средноезичния, средноезичният, средноезична, средноезичната, средноезично, средноезичното, средноезични, средноезичните

средноимотна, средноимотно, мн. средноимотни, прил. Който не е много беден и не много богат. Средноимотен селянин.

мн. средношколци, м. Ученик в средно училище.прил. средношколски, средношколска, средношколско, мн. средношколски. средношколец, средношколеца, средношколецът, средношколци, средношколците, средношколци, средношколецо

мн. средношколки, ж. Жена средношколец. средношколка, средношколката, средношколки, средношколките

мн. средношколници, м. Средношколец.прил. средношколнически, средношколническа, средношколническо, мн. средношколнически. средношколник, средношколника, средношколникът, средношколници, средношколниците, средношколници, средношколнико

мн. средношколнички, ж. Средношколка. средношколничка, средношколничката, средношколнички, средношколничките, средношколничке

вж. средношко`лец средношколски, средношколския, средношколският, средношколска, средношколската, средношколско, средношколското, средношколски, средношколските

ж., само ед. Разг. Полунощ.
прил. среднощен, среднощна, среднощно, мн. среднощни. Среднощни гости.
Синоними: полунощ, късно през нощта, късна нощ, потайна доба

вж. средно`щ среднощен, среднощния, среднощният, среднощна, среднощната, среднощно, среднощното, среднощни, среднощните

мн. средняци, м. Истор. Средноимотен селянин, който сам обработва земята си.<br />прил. средняшки, средняшка, средняшко, мн. средня`шки. средняк, средняка, среднякът, средняци, средняците, средняци, средняко

вж. средня`к средняшки, средняшкия, средняшкият, средняшка, средняшката, средняшко, средняшкото, средняшки, средняшките

мед. вж. медиастинум

мн. средото`чия, ср. Място, където е съсредоточено нещо; средище, център, фокус. Столицата е средоточие на културния живот.
Синоними: средина, среда, средище, център, фокус средоточие, средоточието, средоточия, средоточията

мн. сре`дства, ср.
1. Похват, начин на действие, чрез който се постига някаква цел, като се използва всичко необходимо; способ, прийом, маниер. Общуването е средство, с което можеш да си спечелиш приятели.
2. Оръдие, приспособление, предмет, необходими за осъществяването на определена дейност; инструмент. Средство за писане. Превозно средство.
3. Само мн. Материални, финансови възможности; пари. Нямам средства да уча.
* Лекарствено средство. — Лекарство.
Синоними: оръдие, инструмент, уред, орган, способ, метод, прийом, начин, канал, път, маниер, леснота, възможност, въздействие, фактор, сила, контраст, противотежест, лек, лекарство, цяр, похват, ход, хитрина, средство за прехрана, съдействие, сътрудничество, противовес, за да изпъкне нещо, хитрост, уловка, въдица средство, средството, средства, средствата

срежеш, мин. св. срязах, мин. прич. срязал, св. — вж. срязвам. срежа, срежем, срежеш, срежете, среже, срежат, срязах, срязахме, сряза, срязахте, сряза, срязаха, срежех, срежехме, срежеше, срежехте, срежеше, срежеха, срязал съм, срязала съм, срязало съм, срязали сме, срязал си, срязала си, срязало си, срязали сте, срязал е, срязала е, срязало е, срязали са, бях срязал, бях срязала, бях срязало, бяхме срязали, беше срязал, беше срязала, беше срязало, бяхте срязали, беше срязал, беше срязала, беше срязало, бяха срязали, ще срежа, ще срежем, ще срежеш, ще срежете, ще среже, ще срежат, ще съм срязал, ще съм срязала, ще съм срязало, ще сме сря врека се вречеш се, мин. св. врекох се, мин. прич. врекъл се, св. — вж. вричам се. врека, вречем, вречеш, вречете, врече, врекат, врекох, врекохме, врече, врекохте, врече, врекоха, вречах, вречахме, вречеше, вречахте, вречеше, вречаха, врекъл съм, врекла съм, врекло съм, врекли сме, врекъл си, врекла си, врекло си, врекли сте, врекъл е, врекла е, врекло е, врекли са, бях врекъл, бях врекла, бях врекло, бяхме врекли, беше врекъл, беше врекла, беше врекло, бяхте врекли, беше врекъл, беше врекла, беше врекло, бяха врекли, ще врека, ще вречем, ще вречеш, ще вречете, ще врече, ще врекат, ще съм врекъл, ще съм врекла, ще съм врекло, ще сме врекли, ще си врекъл, ще с

срезът, среза, мн. срезове, (два) среза, м. Разрез. Правя напречен срез. срез, среза, срезът, срезове, срезовете, среза

сресваш, несв. и среша, св.; Кого, какво. Подреждам, приглаждам космите на коса, грива, козина и др. с помощта на четка или гребен. Сресвам дете. Сресвам брада.
сресвам се/среша се. — Сресвам своята коса. сресвам, сресваме, сресваш, сресвате, сресва, сресват, сресвах, сресвахме, сресва, сресвахте, сресва, сресваха, сресвах, сресвахме, сресваше, сресвахте, сресваше, сресваха, сресвал съм, сресвала съм, сресвало съм, сресвали сме, сресвал си, сресвала си, сресвало си, сресвали сте, сресвал е, сресвала е, сресвало е, сресвали са, бях сресвал, бях сресвала, бях сресвало, бяхме сресвали, беше сресвал, беше сресвала, беше сресвало, бяхте сресвали, беше сресвал, беше сресвала, беше сресвало, бяха сресвали, ще сресвам, ще сресваме, ще сресваш, ще сресвате, ще сресва, ще сресва

срешеш и срешиш, мин. св. сресах и среших, мин. прич. сресал и срешил, св. — вж. сресвам. среша, срешем, срешеш, срешете, среше, срешат, сресах, сресахме, среса, сресахте, среса, сресаха, срешех, срешехме, срешеше, срешехте, срешеше, срешеха, сресал съм, сресала съм, сресало съм, сресали сме, сресал си, сресала си, сресало си, сресали сте, сресал е, сресала е, сресало е, сресали са, бях сресал, бях сресала, бях сресало, бяхме сресали, беше сресал, беше сресала, беше сресало, бяхте сресали, беше сресал, беше сресала, беше сресало, бяха сресали, ще среша, ще срешем, ще срешеш, ще срешете, ще среше, ще срешат, ще съм сресал, ще съм сресала, ще съм сресало, ще сме сре

сре`шваш, несв. Сресвам.

мн. сре`щи, ж.
1. Срещане. Като че всички коли си направиха среща в центъра на града.
2. Организирано събиране на хора на едно място. Любовна среща. Среща на випуск.
3. Предварително уговорено събиране. Имам среща в пет часа.
4. Остар. Посрещане. Достойна среща на празника.
5. В спорта — колективна игра със състезателен характер. Баскетболна среща. Футболна среща.
* Добра среща! — Разг. Поздрав при срещане.
Синоними: свиждане, рандеву, прием, контакт, досег среща, срещата, срещи, срещите

срещаш, несв. и срещна, св.
1. Кого, какво. Временно се събирам и после се разминавам с някого, който се движи в противоположна посока по сходен маршрут. На улицата срещнах колегата си.
2. Прен. Какво. Натъквам се, налитам, попадам. Срещам трудности.
3. Кого. Осъществявам запознанство, среща между двама. Срещнах представителите на различните страни.
4. Разг. Кого, какво. Отивам на определено място, за да чакам някого, който пътува; посрещам. Срещнах я на гарата.
срещам се/срещна се. 1. — Виждам се и после се разделям с някого случайно или според уговорка. Срещнахме се на улицата.
2. Събирам се, допирам се, понякога на точно определено място. Двете шарки не се срещат. Улиците се срещат на ъгъла.
3. Състезавам се. Срещнахме се с противниковия отбор.
4. Само в трето лице. Може да се види, намира се, съществува. В Австралия се срещат интересни животни.
същ. сре`щане, ср.
Синоними: посрещам, пресрещам, идвам насреща, излизам насреща, разминавам се, попадам, виждам, натъквам се, изпречвам се пред, сблъсквам се, налитам, връхлитам, намирам, изнамирам, откривам, попадам на, натъквам се на, заварвам, сварвам, сблъсквам се с, изправен съм пред срещам, срещаме, срещаш, срещате, среща, срещат, срещах, срещахме, среща, срещахте, среща, срещаха, срещах, срещахме, срещаше, срещахте, срещаше, срещаха, срещал съм, срещала съм, срещало съм, срещали сме, срещал си, срещала си, срещало си, срещали сте, срещал е, срещала е, срещало е, срещали са, бях срещал, бях срещала, бях срещало, бяхме срещали, беше срещал, беше срещала, беше срещало, бяхте срещали, беше срещал, беше срещала, беше срещало, бяха срещали, ще срещам, ще срещаме, ще срещаш, ще срещате, ще среща, ще срещат, ще съм срещал, ще съм срещала, ще съм срещало, ще см

вж. сре`щам
Синоними: събиране, съсредоточаване, приближаване срещане, срещането, срещания, срещанията

срещнеш, мин. св. срещнах, мин. прич. сре`щнал, св. — вж. срещам. срещна, срещнем, срещнеш, срещнете, срещне, срещнат, срещнах, срещнахме, срещна, срещнахте, срещна, срещнаха, срещнех, срещнехме, срещнеше, срещнехте, срещнеше, срещнеха, срещнал съм, срещнала съм, срещнало съм, срещнали сме, срещнал си, срещнала си, срещнало си, срещнали сте, срещнал е, срещнала е, срещнало е, срещнали са, бях срещнал, бях срещнала, бях срещнало, бяхме срещнали, беше срещнал, беше срещнала, беше срещнало, бяхте срещнали, беше срещнал, беше срещнала, беше срещнало, бяха срещнали, ще срещна, ще срещнем, ще срещнеш, ще срещнете, ще срещне, ще срещнат, ще

предлог.
1. За означаване на движение или разположение в противоположна посока. Кара право срещу мене. Срещу прозореца е шкафът.
2. За означаване на противопоставяне; в защита от; против. Сложи тая шапка срещу слънце. Срещу гниене се използва специално вещество.
3. В посока към, пряко към, право към. Не мога да виждам срещу светлината.
4. Разг. Върху, към. Нахвърли се срещу мене.
5. За означаване на точка от време, което непосредствено предхожда друга точка; пред, преди. В събота срещу неделя. Срещу празника.
6. При съпоставка с предходно състояние, от която се установява количествена разлика. Сега тук има повече от трийсет специалности срещу само три в началото.
7. Посредством, чрез, в замяна на. Дават заеми само срещу ипотека.
Синоними: против, насреща, напреки, спроти, замяна, размяна, съотношение за, с, на, относно, за, върху, по

сривът, срива, само ед., м.
1. Сриване, рухване в емоционален план. Претърпявам срив.
2. Разпадане, разрушаване на целостта, на структурата. Енергиен срив. срив, срива, сривът, сривове, сривовете, срива

сриваш, несв. и срина, св.; Какво. Разрушавам чрез бутане, събаряне; повалям, срутвам, съсипвам, унищожавам. Сринаха сградата за няколко часа. – сривам се/срина се. 1. Събарям се, рухвам, падам. Сринах се на леглото от изтощение.
2. Разг. Само мн. Натрупваме се в голямо количество. Сринаха се да гледат сеир.
същ. сри`ване, ср.
Синоними: събарям, бутвам, катурвам, гътвам, повалям, свалям, рутя, срутвам, порутвам, руша, разрушавам, съсипвам, разстройвам, разтурвам, помитам, унищожавам сривам, сриваме, сриваш, сривате, срива, сриват, сривах, сривахме, срива, сривахте, срива, сриваха, сривах, сривахме, сриваше, сривахте, сриваше, сриваха, сривал съм, сривала съм, сривало съм, сривали сме, сривал си, сривала си, сривало си, сривали сте, сривал е, сривала е, сривало е, сривали са, бях сривал, бях сривала, бях сривало, бяхме сривали, беше сривал, беше сривала, беше сривало, бяхте сривали, беше сривал, беше сривала, беше сривало, бяха сривали, ще сривам, ще сриваме, ще сриваш, ще сривате, ще срива, ще сриват, ще съм сривал, ще съм сривала, ще съм сривало, ще см

вж. сри`вам сриване, сриването, сривания, сриванията

сринеш, мин. св. сринах, мин. прич. сри`нал, св. — вж. сривам. срина, сринем, сринеш, сринете, срине, сринат, сринах, сринахме, срина, сринахте, срина, сринаха, сринех, сринехме, сринеше, сринехте, сринеше, сринеха, сринал съм, сринала съм, сринало съм, сринали сме, сринал си, сринала си, сринало си, сринали сте, сринал е, сринала е, сринало е, сринали са, бях сринал, бях сринала, бях сринало, бяхме сринали, беше сринал, беше сринала, беше сринало, бяхте сринали, беше сринал, беше сринала, беше сринало, бяха сринали, ще срина, ще сринем, ще сринеш, ще сринете, ще срине, ще сринат, ще съм сринал, ще съм сринала, ще съм сринало, ще сме сри

сри`таш, св. — вж. сритвам. сритам, сритаме, сриташ, сритате, срита, сритат, сритах, сритахме, срита, сритахте, срита, сритаха, сритах, сритахме, сриташе, сритахте, сриташе, сритаха, сритал съм, сритала съм, сритало съм, сритали сме, сритал си, сритала си, сритало си, сритали сте, сритал е, сритала е, сритало е, сритали са, бях сритал, бях сритала, бях сритало, бяхме сритали, беше сритал, беше сритала, беше сритало, бяхте сритали, беше сритал, беше сритала, беше сритало, бяха сритали, ще сритам, ще сритаме, ще сриташ, ще сритате, ще срита, ще сритат, ще съм сритал, ще съм сритала, ще съм сритало, ще см

сритваш, несв. и сритам, св.
1. Кого, какво. Ритам набързо или еднократно; смушквам. Побойниците го сритаха и избягаха.
2. Разг. Какво. Събирам на купчина чрез ритане. Сритахме вършините. – сритвам се/сритам се. Разг. Обикн. мн. Нападаме се взаимно, отправяме си обиди. Шефовете пак се сритаха.
Синоними: ритам, подритвам, давам, ритник, мушкам, смушквам, бутам, сбутвам, посбутвам, сръгвам сритвам, сритваме, сритваш, сритвате, сритва, сритват, сритвах, сритвахме, сритва, сритвахте, сритва, сритваха, сритвах, сритвахме, сритваше, сритвахте, сритваше, сритваха, сритвал съм, сритвала съм, сритвало съм, сритвали сме, сритвал си, сритвала си, сритвало си, сритвали сте, сритвал е, сритвала е, сритвало е, сритвали са, бях сритвал, бях сритвала, бях сритвало, бяхме сритвали, беше сритвал, беше сритвала, беше сритвало, бяхте сритвали, беше сритвал, беше сритвала, беше сритвало, бяха сритвали, ще сритвам, ще сритваме, ще сритваш, ще сритвате, ще сритва, ще сритва

сричаш, несв.<br />1. Чета на срички. <em>Първокласникът вече срича.</em><br />2. Прен. Пренебр. Чета със запъване, не гладко, лошо. <em>Стига си сричал, ами дай вестника.</em><br />същ. сричане, ср. сричам, сричаме, сричаш, сричате, срича, сричат, сричах, сричахме, срича, сричахте, срича, сричаха, сричах, сричахме, сричаше, сричахте, сричаше, сричаха, сричал съм, сричала съм, сричало съм, сричали сме, сричал си, сричала си, сричало си, сричали сте, сричал е, сричала е, сричало е, сричали са, бях сричал, бях сричала, бях сричало, бяхме сричали, беше сричал, беше сричала, беше сричало, бяхте сричали, беше сричал, беше сричала, беше сричало, бяха сричали, ще сричам, ще сричаме, ще сричаш, ще сричате, ще срича, ще сричат, ще съм сричал, ще съм сричала, ще съм сричало, ще см

вж. сри`чам сричане, сричането, сричания, сричанията

мн. срички, ж. <em>Спец.</em> Най-малкият произносителен звуков комплекс от думата, който се състои от една гласна със или без съгласни.<br />прил. сричков, сричкова, сричково, мн. сри`чкови. Сричкова граница. сричка, сричката, срички, сричките

вж. сри`чка сричков, сричковия, сричковият, сричкова, сричковата, сричково, сричковото, сричкови, сричковите

сродна, сродно, мн. сро`дни, прил.
1. Който има общ произход, родствени връзки с друг. Сродни езици. Сродни народи.
2. Прен. Който е близък по свойства, качества, характер и др. Сродна душа.
Синоними: сходен, подобен, аналогичен, близък, приблизителен, приличен, подходящ, съответен, родствен сроден, сродния, сродният, сродна, сродната, сродно, сродното, сродни, сродните

мн. сро`дници, м. Сроден (в 1 знач.) човек; роднина, близък.
Синоними: роднина, свой, близък, роднини, род, семейни връзки сродник, сродника, сродникът, сродници, сродниците, сродници, сроднико

мн. сро`дници, ж. Жена сродник. сродница, сродницата, сродници, сродниците, сроднице

ср., само ед.
1. Роднинство.
2. Прен. Качество на сроден (във 2 знач.). Търся сродството между явленията.
Синоними: сходство, сходност, родство, аналогия, близост, подобие, уподобяване, прилика, общност, отъждествяване, съответствие сродство, сродството, сродства, сродствата

сродиш, мин. св. сродих, мин. прич. сроди`л, св. — вж. сродявам. сродя, сродим, сродиш, сродите, сроди, сродят, сродих, сродихме, сроди, сродихте, сроди, сродиха, сродях, сродяхме, сродеше, сродяхте, сродеше, сродяха, сродил съм, сродила съм, сродило съм, сродили сме, сродил си, сродила си, сродило си, сродили сте, сродил е, сродила е, сродило е, сродили са, бях сродил, бях сродила, бях сродило, бяхме сродили, беше сродил, беше сродила, беше сродило, бяхте сродили, беше сродил, беше сродила, беше сродило, бяха сродили, ще сродя, ще сродим, ще сродиш, ще сродите, ще сроди, ще сродят, ще съм сродил, ще съм сродила, ще съм сродило, ще сме сро

сродяваш, несв. и сродя, св.
1. Кого, какво. Сватосвам. Сродихме двете семейства.
2. Прен. Кого. Правя да стане близък, сроден с друг. Сродява ги общият интерес към музиката. – сродявам се/сродя се. 1. С кого. Ставам роднина, сродник с някого.
2. Прен. С кого. Ставам сроден (във 2 знач.).
същ. сродя`ване, ср. сродявам, сродяваме, сродяваш, сродявате, сродява, сродяват, сродявах, сродявахме, сродява, сродявахте, сродява, сродяваха, сродявах, сродявахме, сродяваше, сродявахте, сродяваше, сродяваха, сродявал съм, сродявала съм, сродявало съм, сродявали сме, сродявал си, сродявала си, сродявало си, сродявали сте, сродявал е, сродявала е, сродявало е, сродявали са, бях сродявал, бях сродявала, бях сродявало, бяхме сродявали, беше сродявал, беше сродявала, беше сродявало, бяхте сродявали, беше сродявал, беше сродявала, беше сродявало, бяха сродявали, ще сродявам, ще сродяв

вж. сродя`вам сродяване, сродяването, сродявания, сродяванията

срокът, срока, мн. срокове, (два) срока, м.
1. Краен момент, дата за осъществяването на нещо. Срокът е 20 май.
2. Промеждутък от време; период. До пролетта е дълъг срок.
3. Спец. Част от учебната година в училищата, в края на която се прави оценка на постигнатото от всеки ученик и учител. Първи срок.
Синоними: време, период, падеж, дата, епоха, учебна година, семестър срок, срока, срокът, срокове, сроковете, срока

срочна, срочно, мн. срочни, прил.<br />1. Бърз, спешен, неотложен. <em>Срочно решение.</em><br />2. Който се отнася до учебен срок. <em>Срочна оценка.</em><br />нареч. срочно (в 1 знач.). Задачата трябва да се изпълни срочно.
Синоними: бърз, неотложен, спешен, със срок, определен, належащ срочен, срочния, срочният, срочна, срочната, срочно, срочното, срочни, срочните

вж. сро`чен

срутваш, несв. и срутя, св.; Какво. Събарям, разрушавам, сривам. – срутвам се/срутя се. Събарям се, падам, сривам се. Една от галериите на мината се срути.
същ. сру`тване, ср.
Синоними: сривам, събарям, бутвам, катурвам, гътвам, повалям, свалям, рутя, порутвам, руша, разрушавам, съсипвам, разстройвам, разтурвам, помитам, унищожавам срутвам, срутваме, срутваш, срутвате, срутва, срутват, срутвах, срутвахме, срутва, срутвахте, срутва, срутваха, срутвах, срутвахме, срутваше, срутвахте, срутваше, срутваха, срутвал съм, срутвала съм, срутвало съм, срутвали сме, срутвал си, срутвала си, срутвало си, срутвали сте, срутвал е, срутвала е, срутвало е, срутвали са, бях срутвал, бях срутвала, бях срутвало, бяхме срутвали, беше срутвал, беше срутвала, беше срутвало, бяхте срутвали, беше срутвал, беше срутвала, беше срутвало, бяха срутвали, ще срутвам, ще срутваме, ще срутваш, ще срутвате, ще срутва, ще срутва

вж. сру`твам
Синоними: разрушаване, свличане, събаряне, унищожаване, унищожение срутване, срутването, срутвания, срутванията

срутиш, мин. св. срутих, мин. прич. сру`тил, св. — вж. срутвам. срутя, срутим, срутиш, срутите, срути, срутят, срутих, срутихме, срути, срутихте, срути, срутиха, срутех, срутехме, срутеше, срутехте, срутеше, срутеха, срутил съм, срутила съм, срутило съм, срутили сме, срутил си, срутила си, срутило си, срутили сте, срутил е, срутила е, срутило е, срутили са, бях срутил, бях срутила, бях срутило, бяхме срутили, беше срутил, беше срутила, беше срутило, бяхте срутили, беше срутил, беше срутила, беше срутило, бяха срутили, ще срутя, ще срутим, ще срутиш, ще срутите, ще срути, ще срутят, ще съм срутил, ще съм срутила, ще съм срутило, ще сме сру

сръбваш, несв. и сръбна, св.; Какво.
1. Сърбам еднократно или поединично. Сръбнах чорбица.
2. Разг. С удоволствие пия повече от допустимото алкохол. Сръбвам ракия.
Синоними: пия, отпивам, пийвам, попийвам, посръбвам сръбвам, сръбваме, сръбваш, сръбвате, сръбва, сръбват, сръбвах, сръбвахме, сръбва, сръбвахте, сръбва, сръбваха, сръбвах, сръбвахме, сръбваше, сръбвахте, сръбваше, сръбваха, сръбвал съм, сръбвала съм, сръбвало съм, сръбвали сме, сръбвал си, сръбвала си, сръбвало си, сръбвали сте, сръбвал е, сръбвала е, сръбвало е, сръбвали са, бях сръбвал, бях сръбвала, бях сръбвало, бяхме сръбвали, беше сръбвал, беше сръбвала, беше сръбвало, бяхте сръбвали, беше сръбвал, беше сръбвала, беше сръбвало, бяха сръбвали, ще сръбвам, ще сръбваме, ще сръбваш, ще сръбвате, ще сръбва, ще сръбва

сръбнеш, мин. св. сръбнах, мин. прич. сръ`бнал, св. — вж. сръбвам. сръбна, сръбнем, сръбнеш, сръбнете, сръбне, сръбнат, сръбнах, сръбнахме, сръбна, сръбнахте, сръбна, сръбнаха, сръбнех, сръбнехме, сръбнеше, сръбнехте, сръбнеше, сръбнеха, сръбнал съм, сръбнала съм, сръбнало съм, сръбнали сме, сръбнал си, сръбнала си, сръбнало си, сръбнали сте, сръбнал е, сръбнала е, сръбнало е, сръбнали са, бях сръбнал, бях сръбнала, бях сръбнало, бяхме сръбнали, беше сръбнал, беше сръбнала, беше сръбнало, бяхте сръбнали, беше сръбнал, беше сръбнала, беше сръбнало, бяха сръбнали, ще сръбна, ще сръбнем, ще сръбнеш, ще сръбнете, ще сръбне, ще сръбнат, ще

мн. сръ`дли, ж. Разг. Сръдлива жена. сръдла, сръдлата, сръдли, сръдлите

сръдлива, сръдливо, мн. сръдли`ви, прил. Който често и без повод се сърди.
Синоними: докачлив, свадлив, избухлив, капризен, гневен, гневлив, раздразнителен, нервен, сприхав, кисел, нацупен, сърдит, ядосан сръдлив, сръдливия, сръдливият, сръдлива, сръдливата, сръдливо, сръдливото, сръдливи, сръдливите

мн. сръ`дльовци, м. Разг. Сръдлив мъж. сръдльо, сръдльото, сръдльото, сръдльовци, сръдльовците, сръдльовци, сръдльо

мн. сръдни`, ж. Разг. Сърдене.
Синоними: докачение, сърдене, лоши отношения, мусене, цупене, чумерене, гримаси, недоволство, лошо настроение сръдня, сръднята, сръдни, сръдните

мн. сръндаци, (два) сръндака, м. Мъжка сърна. сръндак, сръндака, сръндакът, сръндаци, сръндаците, сръндака

сръчна, сръчно, мн. сръчни, прил.<br />1. Който умее добре да върши някоя или всякаква работа; умел, ловък, изкусен, способен. <em>Сръчна домакиня. Сръчен майстор.</em><br />2. Който е проява на умение, похватност. <em>Сръчна работа.</em><br />нареч. сръчно.
същ. сръчност, сръчността, ж.
Синоними: умел, ловък, вещ, майсторски, изкусен, със златни ръце, опитен, похватен, иде му отръки, практичен, компетентен, талантлив, способен, пишкин, ербап, добър, пъргав, ценен, оправен, експедитивен, сведущ, добре изпълнен, изпипан, изобретателен, находчив, остроумен, подвижен, жив, бърз, кадърен, здрав, годен сръчен, сръчния, сръчният, сръчна, сръчната, сръчно, сръчното, сръчни, сръчните

вж. сръ`чен
Синоними: умело, ловко, компетентно, умно, лесно

вж. сръ`чен
Синоними: ловкост, умелост, опитност, похват, похватност, вещина, майсторство, способност, практичност, лекота, умение, изкуство, изобретателност, подвижност, живост, пъргавост, бързина, леснина, цака, находчивост, талант, ръка сръчност, сръчността, сръчности, сръчностите

мн. сре`ди, ж. Денят след вторник и преди четвъртък. сряда, срядата, среди, средите

срязваш, несв. и срежа, св.
1. Какво. Правя прорез, режа на две или на части. Срязвам плат. Срязвам плод.
2. Прен. Разг. Кого. Обръщам се рязко и грубо към някого или грубо прекъсвам думите му; сопвам се, нахоквам. Срязаха го с няколко думи.
същ. срязване, мн. срязвания, ср.
* Срязва/среже ме. — Разг. Внезапно изпитвам силна, режеща болка. Сърцето ме сряза.
Синоними: режа, прорязвам, разрязвам, нарязвам, кълцам, скълцвам, накълцвам, мъмря, смъмрям, скарвам се, хокам, нахоквам, сопвам се, прерязвам, отрязвам, порязвам, сека срязвам, срязваме, срязваш, срязвате, срязва, срязват, срязвах, срязвахме, срязва, срязвахте, срязва, срязваха, срязвах, срязвахме, срязваше, срязвахте, срязваше, срязваха, срязвал съм, срязвала съм, срязвало съм, срязвали сме, срязвал си, срязвала си, срязвало си, срязвали сте, срязвал е, срязвала е, срязвало е, срязвали са, бях срязвал, бях срязвала, бях срязвало, бяхме срязвали, беше срязвал, беше срязвала, беше срязвало, бяхте срязвали, беше срязвал, беше срязвала, беше срязвало, бяха срязвали, ще срязвам, ще срязваме, ще срязваш, ще срязвате, ще срязва, ще срязва

вж. сря`звам
Синоними: отказ, чукване, неуспех, разочарование срязване, срязването, срязвания, срязванията