спадаш, несв. и спадна, св.
1. Смъквам се, намалявам равнището си, обема си, силата си. Водата е спаднала много. Гумата на колата е спаднала. Силата на вятъра спадна. Височината на гласа спадна. Силата на болката спадна. Температурата спада. Цените спадат.
2. Какво. Намалявам при смятане. Спадам данъка и получавам чистата сума.същ. спадане, ср. спадаш, несв. и спадна, св. Числя се, определям се, отнасям се към група или категория. Соята спада към семейство бобови. Спада към кръга на творците.
Синоними: улягам, намалявам, снишавам се, смалявам се, смъквам се, отслабвам, изваждам, приспадам, смъквам, подпадам, влизам, числя се, включен съм, съставлявам част, съм съставна част, принадлежа, отнасям се към, удържам, утихвам, стихвам, отнасям се, част съм, снишавам, снижавам, понижавам спадам, спадаме, спадаш, спадате, спада, спадат, спадах, спадахме, спада, спадахте, спада, спадаха, спадах, спадахме, спадаше, спадахте, спадаше, спадаха, спадал съм, спадала съм, спадало съм, спадали сме, спадал си, спадала си, спадало си, спадали сте, спадал е, спадала е, спадало е, спадали са, бях спадал, бях спадала, бях спадало, бяхме спадали, беше спадал, беше спадала, беше спадало, бяхте спадали, беше спадал, беше спадала, беше спадало, бяха спадали, ще спадам, ще спадаме, ще спадаш, ще спадате, ще спада, ще спадат, ще съм спадал, ще съм спадала, ще съм спадало, ще см

вж. спа`дам
Синоними: понижение, намаление, улягане, смаляване, снижение, намаляване, снижаване, чезнене, гаснене, понижаване спадане, спадането, спадания, спаданията

спаднеш, мин. св. спаднах, мин. прич. спаднал, св. — вж. [[спадам 1 , 2 ._ спадна, спаднем, спаднеш, спаднете, спадне, спаднат, спаднах, спаднахме, спадна, спаднахте, спадна, спаднаха, спаднех, спаднехме, спаднеше, спаднехте, спаднеше, спаднеха, спаднал съм, спаднала съм, спаднало съм, спаднали сме, спаднал си, спаднала си, спаднало си, спаднали сте, спаднал е, спаднала е, спаднало е, спаднали са, бях спаднал, бях спаднала, бях спаднало, бяхме спаднали, беше спаднал, беше спаднала, беше спаднало, бяхте спаднали, беше спаднал, беше спаднала, беше спаднало, бяха спаднали, ще спадна, ще спаднем, ще спаднеш, ще спаднете, ще спадне, ще спаднат, ще

спазариш, мин. св. спазарих, мин. прич. спазарил, св. — вж. спазарявам. спазаря, спазарим, спазариш, спазарите, спазари, спазарят, спазарих, спазарихме, спазари, спазарихте, спазари, спазариха, спазарях, спазаряхме, спазареше, спазаряхте, спазареше, спазаряха, спазарил съм, спазарила съм, спазарило съм, спазарили сме, спазарил си, спазарила си, спазарило си, спазарили сте, спазарил е, спазарила е, спазарило е, спазарили са, бях спазарил, бях спазарила, бях спазарило, бяхме спазарили, беше спазарил, беше спазарила, беше спазарило, бяхте спазарили, беше спазарил, беше спазарила, беше спазарило, бяха спазарили, ще спазаря, ще спазарим,

спазаряваш, несв. и спазаря, св.; Какво. Разг. Успявам да се уговоря за цена. Спазарих една кола.
спазарявам се/спазаря се. — Успявам да постигна съгласие, уговорка за цена, сделка.прил. спазарен, спазарена, спазарено, мн. спазарени. спазарявам, спазаряваме, спазаряваш, спазарявате, спазарява, спазаряват, спазарявах, спазарявахме, спазарява, спазарявахте, спазарява, спазаряваха, спазарявах, спазарявахме, спазаряваше, спазарявахте, спазаряваше, спазаряваха, спазарявал съм, спазарявала съм, спазарявало съм, спазарявали сме, спазарявал си, спазарявала си, спазарявало си, спазарявали сте, спазарявал е, спазарявала е, спазарявало е, спазарявали са, бях спазарявал, бях спазарявала, бях спазарявало, бяхме спазарявали, беше спазарявал, беше спазарявала, беше спазарявало, бяхте спазарявали, б

спазваш, несв. и спазя, св. Съобразявам се с установен ред, правила, закон, не ги нарушавам. Спазвам законите. Спазвам правилата за движение по улиците.
Синоними: съблюдавам, пазя, следвам, съобразявам се, изпълнявам точно, вървя в крак, придържам се, държа сметка, внимавам, изпълнявам, справям се, считам се, оставам верен на, държа на, придържам се към, помня, не забравям, обръщам внимание на, оставам верен, подчинявам се спазвам, спазваме, спазваш, спазвате, спазва, спазват, спазвах, спазвахме, спазва, спазвахте, спазва, спазваха, спазвах, спазвахме, спазваше, спазвахте, спазваше, спазваха, спазвал съм, спазвала съм, спазвало съм, спазвали сме, спазвал си, спазвала си, спазвало си, спазвали сте, спазвал е, спазвала е, спазвало е, спазвали са, бях спазвал, бях спазвала, бях спазвало, бяхме спазвали, беше спазвал, беше спазвала, беше спазвало, бяхте спазвали, беше спазвал, беше спазвала, беше спазвало, бяха спазвали, ще спазвам, ще спазваме, ще спазваш, ще спазвате, ще спазва, ще спазва

мн. спазми, ж. Болезнено свиване на мускул или орган; конвулсия. Спазъм на стомаха. Спазми на кръвоносни съдове.прил. спазматичен, спазматична, спазматично, мн. спазматични. спазма, спазмата, спазми, спазмите

вж. спа`зма
Синоними: на пресекулки, с прекъсвания, променлив, колеблив, капризен спазматичен, спазматичния, спазматичният, спазматична, спазматичната, спазматично, спазматичното, спазматични, спазматичните

мед. Причиняващ спазми, гърчове.

мед. Лекарствени средства, премахващи болезнени спазми на гладката мускулатура, напр. на червата, на жлъчния мехур, на пикочните пътища и др.

мед. Премахващ спазмите на гладката мускулатура. спазмолитичен, спазмолитичния, спазмолитичният, спазмолитична, спазмолитичната, спазмолитично, спазмолитичното, спазмолитични, спазмолитичните

мед. Патологично състояние, възникващо у болни от рахит деца. Характеризира се с повишена нервно-мускулна възбудимост и склонност към гърчове поради хипокалциемия. Наблюдават се признаци на Труссо, на Хвостек, на Ерб, карпопедални спазми, ларингоспазъм и др. спаружа се спаружиш се, мин. св. спаружих се, мин. прич. спаружил се, св. — вж. спаружвам се. спаружвам се спаружваш се, несв. и спаружа се, св. За плод, цвят, растение, за кожа на човек или животно — сбръчквам се, свивам се, изсъхвам. От сушата листата са се спаружили.
Синоними: (гл.) клюмвам, вехна, увяхвам

мед. Неволева мускулна контракция.
Синоними: конвулсия, гърч, гърчене, свиване, схващане спазъм, спазъма, спазъмът, спазми, спазмите, спазъма

спазиш, мин. св. спазих, мин. прич. спазил, св. — вж. спазвам. спазя, спазим, спазиш, спазите, спази, спазят, спазих, спазихме, спази, спазихте, спази, спазиха, спазех, спазехме, спазеше, спазехте, спазеше, спазеха, спазил съм, спазила съм, спазило съм, спазили сме, спазил си, спазила си, спазило си, спазили сте, спазил е, спазила е, спазило е, спазили са, бях спазил, бях спазила, бях спазило, бяхме спазили, беше спазил, беше спазила, беше спазило, бяхте спазили, беше спазил, беше спазила, беше спазило, бяха спазили, ще спазя, ще спазим, ще спазиш, ще спазите, ще спази, ще спазят, ще съм спазил, ще съм спазила, ще съм спазило, ще сме спа

спална, спално, мн. спални, прил. Който е предназначен за спане. Спален вагон. Спално бельо.
* Спален чувал. — Дълга торба с цип, предназначена да се спи в нея на открито. спален, спалния, спалният, спална, спалната, спално, спалното, спални, спалните

мн. спални, ж.
1. Голямо легло, обикн. за двама души, или комплект от две легла, поставени под ъгъл.
2. Стая, предназначена и обзаведена за спане. спалня, спалнята, спални, спалните

Използване на среда за електронни комуникации за масово изпращане на нежелани съобщения. Най-известната форма на спам е под формата на съобщения с рекламно съдържание по електронната поща. спам, спама, спамът, спамове, спамовете, спама

м., само ед. Едногодишно тревисто пролетно растение от семейство лободови, с широки листа, използвани за храна.прил. спаначен, спаначена, спаначено, мн. спаначени. Спаначена супа. спанак, спанака, спанакът, спанаци, спанаците, спанака

вж. спана`к спаначен, спаначения, спаначеният, спаначена, спаначената, спаначено, спаначеното, спаначени, спаначените

вж. спя спане, спането, спанета, спанетата

мн. спарингпартньори, м. Спец.
1. В бокса — партньор в тренировъчен бой.
2. Спортист или спортен отбор като партньор в подготовката на друг спортист или спортен отбор за отговорно състезание. спаря се спариш се, мин. св. спарих се, мин. прич. спарил се, св. — вж. спарвам се.

мн. спартакиади, ж. Масово спортно състезание по различни дисциплини. спартакиада, спартакиадата, спартакиади, спартакиадите

мн. спартанци, м.
1. Жител на древна Спарта.
2. Прен. Човек, който калява себе си, живее сурово, с най-необходимото.
Синоними: суров, строг спартанец, спартанеца, спартанецът, спартанци, спартанците, спартанци, спартанецо

мн. спартанки, ж. Жена спартанец. спартанка, спартанката, спартанки, спартанките

мн. спартанска, спартанско, мн. спартански, прил. Който е суров, който приучва към лишения, издръжливост. Спартански условия. Спартански режим.
* Спартанско възпитание. — Специално възпитание за децата на господстващите в древна Спарта, за да се подготвят издръжливи, калени бойци. спартански, спартанския, спартанският, спартанска, спартанската, спартанско, спартанското, спартански, спартанските

спаружа се, спаружиш се, мин. св. спаружих се, мин. прич. спаружил се, св. — вж. спаружвам се. спаружа, спаружим, спаружиш, спаружите, спаружи, спаружат, спаружих, спаружихме, спаружи, спаружихте, спаружи, спаружиха, спаружех, спаружехме, спаружеше, спаружехте, спаружеше, спаружеха, спаружил съм, спаружила съм, спаружило съм, спаружили сме, спаружил си, спаружила си, спаружило си, спаружили сте, спаружил е, спаружила е, спаружило е, спаружили са, бях спаружил, бях спаружила, бях спаружило, бяхме спаружили, беше спаружил, беше спаружила, беше спаружило, бяхте спаружили, беше спаружил, беше спаружила, беше спаружило, бяха спаружили, ще спаружа, ще спаружим,

Библейско тълкуване: В точния смисъл на думата, означава “избавление”; и в този смисъл думата се употребява, за да изрази “навременно избавление”, “победа” — 1Цар. 14:45. Но понеже душевното избавление от грях и смърт чрез Спасителя — Мт. 1:21, е много по-голямо спасение, думата “спасение”, е започнала да се употребява най-вече в този нравствен и духовен смисъл, и под нея се разбира не само това избавление, но и следствията му, (вечен живот и блаженство в царството на Господа Исуса Христа) — 2Кор. 7:10; Еф. 1:13. То правилно се нарича “велико спасение” — Евр. 2:3.

Евреите рядко употребяват прости изречения, но често употребяват отвлечени думи. Така напр. , вместо да кажат, че “Бог ни пази и защищава”, те казват, “Бог е нашето спасение”. И така, “глас на спасение”, “вест на спасение”, “канара на спасение”, “щит на спасение”, “рог на спасение”, “дума на спасение”, и др. , са еднозначни думи с “глас, който известява избавление”; “расостта която човек усеща, когато избегне някоя голяма опасност”; “канарата, където някой прибягва, и е в безопасност”; “щитът, който брани от нападението на неприятеля”; “рогът на слава, на щастие и спасение”, и др. Така да се извърши голямо спасение в Израил, ще рече да се освободи Израил от някоя неизбежна опасност, да се спечели някоя голяма победа над неприятелите.

“Одежди на спасение” — Ис. 61:10, се отнася за великолепните одежди, които се носят в празнични дни. Това изречение се употребява в преносен смисъл, за да означи приемането на някоя явна добрина от Бога, като напр. избавление от голяма опастност.
Синоними: избавление, избавяне, избава, освобождение, отърваване, спасяване, освобождаване спасение, спасението, спасения, спасенията

спасителят, спасителя, мн. спасители, м.
1. Човек, който спасява, избавя.
2. В християнската религия — Исус Христос.
3. Човек, чието занятие е да наблюдава част от море или плувен басейн, за да спасява давещи се.
Синоними: избавител, освободител спасител, спасителя, спасителят, спасители, спасителите, спасители, спасителю

спасителна, спасително, мн. спасителни, прил. Който е предназначен и/или служи за спасяване. Спасителен пояс. Спасителен отред. Спасителен бряг. Спасително писмо.
Синоними: избавителен, освободителен, церителен, благотворен, щастлив спасителен, спасителния, спасителният, спасителна, спасителната, спасително, спасителното, спасителни, спасителните

спастриш, мин. св. спастрих, мин. прич. спастрил, св. — вж. спастрям. спастря, спастрим, спастриш, спастрите, спастри, спастрят, спастрих, спастрихме, спастри, спастрихте, спастри, спастриха, спастрех, спастрехме, спастреше, спастрехте, спастреше, спастреха, спастрил съм, спастрила съм, спастрило съм, спастрили сме, спастрил си, спастрила си, спастрило си, спастрили сте, спастрил е, спастрила е, спастрило е, спастрили са, бях спастрил, бях спастрила, бях спастрило, бяхме спастрили, беше спастрил, беше спастрила, беше спастрило, бяхте спастрили, беше спастрил, беше спастрила, беше спастрило, бяха спастрили, ще спастря, ще спастрим,

спастряш, несв. и спастря, св.; Какво. Разг. Запазвам, спестявам. Спастрям някой лев. спастрям, спастряме, спастряш, спастряте, спастря, спастрят, спастрях, спастряхме, спастря, спастряхте, спастря, спастряха, спастрях, спастряхме, спастряше, спастряхте, спастряше, спастряха, спастрял съм, спастряла съм, спастряло съм, спастряли сме, спастрял си, спастряла си, спастряло си, спастряли сте, спастрял е, спастряла е, спастряло е, спастряли са, бях спастрял, бях спастряла, бях спастряло, бяхме спастряли, беше спастрял, беше спастряла, беше спастряло, бяхте спастряли, беше спастрял, беше спастряла, беше спастряло, бяха спастряли, ще спастрям, ще спастр

спасиш, мин. св. спасих, мин. прич. спасил, св. — вж. спасявам. спася, спасим, спасиш, спасите, спаси, спасят, спасих, спасихме, спаси, спасихте, спаси, спасиха, спасях, спасяхме, спасеше, спасяхте, спасеше, спасяха, спасил съм, спасила съм, спасило съм, спасили сме, спасил си, спасила си, спасило си, спасили сте, спасил е, спасила е, спасило е, спасили са, бях спасил, бях спасила, бях спасило, бяхме спасили, беше спасил, беше спасила, беше спасило, бяхте спасили, беше спасил, беше спасила, беше спасило, бяха спасили, ще спася, ще спасим, ще спасиш, ще спасите, ще спаси, ще спасят, ще съм спасил, ще съм спасила, ще съм спасило, ще сме спа

спасяваш, несв. и спася, св.; Кого, какво.
1. Отървавам, избавям, опазвам. Спасявам я от смърт. Спасявам от робство. Спасявам от болестта.
2. Предотвратявам, предпазвам. Спасявам от катастрофа. Спасявам от грешки.
спасявам се/спася се. 1. — Отървавам се, избавям се, освобождавам се. Спасявам се от бедност.
2. Прен. Жарг. Заминавам, изчезвам, ако предстои трудност, неприятност или има опасност. Аз се спасявам, не искам да ме заварят тук.
* Спасявам/спася си кожата. — Разг. Излизам невредим от трудно, тежко, опасно положение.
Синоними: избавям, отървавам, освобождавам, предпазвам, запазвам, изваждам, измъквам, изтеглям, изтръгвам, излекувам, изцерявам спасявам, спасяваме, спасяваш, спасявате, спасява, спасяват, спасявах, спасявахме, спасява, спасявахте, спасява, спасяваха, спасявах, спасявахме, спасяваше, спасявахте, спасяваше, спасяваха, спасявал съм, спасявала съм, спасявало съм, спасявали сме, спасявал си, спасявала си, спасявало си, спасявали сте, спасявал е, спасявала е, спасявало е, спасявали са, бях спасявал, бях спасявала, бях спасявало, бяхме спасявали, беше спасявал, беше спасявала, беше спасявало, бяхте спасявали, беше спасявал, беше спасявала, беше спасявало, бяха спасявали, ще спасявам, ще спасяв

мн. спатии, ж. Един вид от картите за игра, на които има черен кръстовиден знак. Паднаха ми се две спатии.
* Зная спатиите (на някого). — Зная тайните работи на някого. спатия, спатията, спатии, спатиите

мн. спахии, м. Истор.
1. Войник от конната войска на Османската империя.
2. Турски феодал. спахия, спахията, спахията, спахии, спахиите, спахии, спахийо

мн. спедитори, (два) спедитора, м. Този, който от свое име, но за чужда сметка транспортира, препраща стоки; посредник в експедирането.прил. спедиторски, спедиторска, спедиторско, мн. спедиторски. спедитор, спедитора, спедиторът, спедитори, спедиторите, спедитора

вж. спеди`тор спедиторски, спедиторския, спедиторският, спедиторска, спедиторската, спедиторско, спедиторското, спедиторски, спедиторските

спечеш, мин. св. спекох, мин. прич. спекъл, св. — вж. спичам. спека, спечем, спечеш, спечете, спече, спекат, спекох, спекохме, спече, спекохте, спече, спекоха, спечах, спечахме, спечеше, спечахте, спечеше, спечаха, спекъл съм, спекла съм, спекло съм, спекли сме, спекъл си, спекла си, спекло си, спекли сте, спекъл е, спекла е, спекло е, спекли са, бях спекъл, бях спекла, бях спекло, бяхме спекли, беше спекъл, беше спекла, беше спекло, бяхте спекли, беше спекъл, беше спекла, беше спекло, бяха спекли, ще спека, ще спечем, ще спечеш, ще спечете, ще спече, ще спекат, ще съм спекъл, ще съм спекла, ще съм спекло, ще сме спекли, ще си спекъл, ще с

мн. спектакли, (два) спектакъла, м.
1. Представление за забава (театрално, музикално). Балетен спектакъл.
2. Всяко изнасяне, повторение на такова представление. В София певицата ще изнесе два спектакъла.
3. Прен. Зрелище, забавна случка, сцена. Наблюдавам спектакъл. Разигравам спектакъл.
Синоними: представление, сцена, театър, панорама, гледка, изглед, зрелище, програма, филм, шоу, шествие спектакъл, спектакъла, спектакълът, спектакли, спектаклите, спектакъла

вж. спе`ктър спектрален, спектралния, спектралният, спектрална, спектралната, спектрално, спектралното, спектрални, спектралните

мн. спектри, (два) спектъра, м.
1. Спец. Във физиката — съвкупност от елементарни лъчения, подредени по дължината на вълната, получена чрез разлагането и с призма, дифракционна решетка и др. ; оптически спектър.
2. Спец. Във физиката — съвкупност от електромагнитните вълни в природата, разделени пространствено и подредени по дължина или честота.
3. Прен. Съвкупност, която обхваща всички или много видове, разновидности. Богат спектър от дамски парфюми. Спектър от южни плодове. Широк спектър от италиански сладоледи.прил. спектрален, спектрална, спектрално, мн. спектрални (в 1 и 2 знач. ). спектър, спектъра, спектърът, спектри, спектрите, спектъра

ж., само ед. Нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др.
Синоними: гешефт, сделка, далавера спекула, спекулата, спекули, спекулите

мн. спекуланти, м. Човек, който се занимава със спекула. Кризата е царството на спекулантите.прил. спекулантски, спекулантска, спекулантско, мн. спекулантски.
Синоними: търгаш, гешефтар, далавераджия спекулант, спекуланта, спекулантът, спекуланти, спекулантите, спекуланти, спекуланте

мн. спекулантки, ж. Жена спекулант. спекулантка, спекулантката, спекулантки, спекулантките

вж. спекула`нт спекулантски, спекулантския, спекулантският, спекулантска, спекулантската, спекулантско, спекулантското, спекулантски, спекулантските

спекулативна, спекулативно, мн. спекулативни, прил. Който се отнася до спекула и спекулация.
Синоними: умозрителен, отвлечен, абстрактен, идеен спекулативен, спекулативния, спекулативният, спекулативна, спекулативната, спекулативно, спекулативното, спекулативни, спекулативните

мн. спекулации, ж.
1. Спекула.
2. Прен. Използване на положението с користни цели; злоупотреба с обстоятелства. Политически спекулации.
3. Спец. Във философията — умозрително философско познание.
Синоними: гешефт, афера, нечиста сделка, рисковано предприятие, риск спекулация, спекулацията, спекулации, спекулациите

спекулираш, несв. и св.; с какво. Занимавам се със спекула или със спекулация. Спекулирам с пшеница. Спекулирам с бедността на хората.
Синоними: търгувам, злоупотребявам, използвам спекулирам, спекулираме, спекулираш, спекулирате, спекулира, спекулират, спекулирах, спекулирахме, спекулира, спекулирахте, спекулира, спекулираха, спекулирах, спекулирахме, спекулираше, спекулирахте, спекулираше, спекулираха, спекулирал съм, спекулирала съм, спекулирало съм, спекулирали сме, спекулирал си, спекулирала си, спекулирало си, спекулирали сте, спекулирал е, спекулирала е, спекулирало е, спекулирали са, бях спекулирал, бях спекулирала, бях спекулирало, бяхме спекулирали, беше спекулирал, беше спекулирала, беше спекулирало, бяхте спекулирали, б

мед. Метален инструмент, който служи за разширяване на тесни отвори или кухини (влагалище, ректум, нос и др. ), за да може да се огледа вътрешността им.

мн. спелеолози, м. Човек, който се занимава със спелеология. спелеолог, спелеолога, спелеологът, спелеолози, спелеолозите, спелеолози

ж., само ед. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на пещерите — произход, води, органичен свят — и използването им от хората. спелеология, спелеологията, спелеологии, спелеологиите

спепелиш, мин. св. спепелих, мин. прич. спепелил, св. — вж. спепелявам.

спепеляваш, несв. и спепеля, св.; Какво.
1. Превръщам в пепел, изгарям.
2. Прен. Унищожавам, прахосвам. Спепели богатството на баща си.
спепелявам се/спепеля се. — Превръщам се в пепел; изгарям, изчезвам.

ж., само ед. Течност, отделяна от половите органи на мъжки животни и човек, която съдържа половите клетки; семенна течност. сперма, спермата, сперми, спермите

мн. сперматозоиди, (два) сперматозоида, м. Мъжка полова клетка, съдържаща се в спермата. сперматозоид, сперматозоида, сперматозоидът, сперматозоиди, сперматозоидите, сперматозоида

Термин, отнасящ се до еякулация по време на сън.

мед. Ретенционна киста на тестиса или епидидима, изпълнена със сперма.

мед. Наличие на сперма в урината.

мн. спесимени, (два) спесимена, м.
1. Пробен предмет, мостра, образец.
2. Спец. В банковото дело — документ, който удостоверява подписите на лицата, които имат право да извършват парични операции по дадена сметка. спесимен, спесимена, спесименът, спесимени, спесимените, спесимена

спестовна, спестовно, мн. спестовни, прил.
1. Който е предназначен за спестяване. Спестовна каса. Спестовен влог.
2. Който е пестелив, неразточителен; прибран; стиснат.същ. спестовност, спестовността, ж.
Синоними: пестелив, икономичен, неразточителен, икономист, стиснат спестовен, спестовния, спестовният, спестовна, спестовната, спестовно, спестовното, спестовни, спестовните

вж. спесто`вен
Синоними: пестовност, пестеливост, икономичност спестовност, спестовността, спестовности, спестовностите

спестиш, мин. св. спестих, мин. прич. спестил, св. — вж. спестявам. спестя, спестим, спестиш, спестите, спести, спестят, спестих, спестихме, спести, спестихте, спести, спестиха, спестях, спестяхме, спестеше, спестяхте, спестеше, спестяха, спестил съм, спестила съм, спестило съм, спестили сме, спестил си, спестила си, спестило си, спестили сте, спестил е, спестила е, спестило е, спестили са, бях спестил, бях спестила, бях спестило, бяхме спестили, беше спестил, беше спестила, беше спестило, бяхте спестили, беше спестил, беше спестила, беше спестило, бяха спестили, ще спестя, ще спестим, ще спестиш, ще спестите, ще спести, ще спестят, ще

спестяваш, несв. и спестя, св.; Какво. Събирам, натрупвам, като отделям, икономисвам; ограничавам, намалявам изразходването; пестя. Спестявам пари. Спестявам храна. Спестявам време. Спестявам си грижи.
Синоними: икономисвам, пестя, отделям, събирам, кътам, скътвам, прикътвам, отделям настрана, вардя, пазя, запазвам, задържам, съхранявам спестявам, спестяваме, спестяваш, спестявате, спестява, спестяват, спестявах, спестявахме, спестява, спестявахте, спестява, спестяваха, спестявах, спестявахме, спестяваше, спестявахте, спестяваше, спестяваха, спестявал съм, спестявала съм, спестявало съм, спестявали сме, спестявал си, спестявала си, спестявало си, спестявали сте, спестявал е, спестявала е, спестявало е, спестявали са, бях спестявал, бях спестявала, бях спестявало, бяхме спестявали, беше спестявал, беше спестявала, беше спестявало, бяхте спестявали, беше спестявал, беше спестявала, беше спес

мн. спестявания, ср.
1. Процесът на пестене.
2. Обикн. мн. Нещо спестено, обикн. пари. Имам спестявания в различни банки. Спестяванията ми се стопиха.
Синоними: икономии, влог, готови пари, спестени пари спестяване, спестяването, спестявания, спестяванията

специална, специално, мн. специални, прил.
1. Който е предназначен за някаква точно определена цел. Специални дрехи. Президентът пътува със специален самолет.
2. Който се отнася за определена специалност. Специална литература.
3. Прен. Който е с особени изисквания, вкусове; своенравен, своеобразен. Специална личност.
Синоними: нарочен, особен, отделен, предназначен, определен, предопределен, различен, специфичен, индивидуален, типичен, характерен, личен, технически, изключителен специален, специалния, специалният, специална, специалната, специално, специалното, специални, специалните

мн. специализации, ж. Добиване на по-тясна подготовка по една специалност, както и времето на добиването и; специализиране. Имам специализация по вътрешни болести. Ходя на специализация. Карам специализация. специализация, специализацията, специализации, специализациите

специализираш, несв. и св.; какво/по какво. Добивам по-задълбочена подготовка по някаква специалност. Специализирам по немска литература. Специализирам немска литература.
специализирам се. 1. — Добивам специалност или по-тясна специалност. Специализирам се по информатика.
2. Разг. Научавам се, приучвам се да правя нещо. Специализирам се да правя кюфтета. специализирам, специализираме, специализираш, специализирате, специализира, специализират, специализирах, специализирахме, специализира, специализирахте, специализира, специализираха, специализирах, специализирахме, специализираше, специализирахте, специализираше, специализираха, специализирал съм, специализирала съм, специализирало съм, специализирали сме, специализирал си, специализирала си, специализирало си, специализирали сте, специализирал е, специализирала е, специализирало е, специализирали са, бях специализирал, бях специализирала, бях

мн. специалисти, м. Човек, който владее някаква специалност; вещ, опитен, познавач. Специалист по математика. Специалист по компютри.
Синоними: спец, вещ, опитен, подготвен, компетентен, запознат, познавач, майстор специалист, специалиста, специалистът, специалисти, специалистите, специалисти, специалисте

мн. специалистки, ж. Жена специалист. специалистка, специалистката, специалистки, специалистките

мн. специалитети, (два) специалитета, м. Обикн. за ядене — приготвено специално, с необикновен вкус. На коктейла имаше различни специалитети. специалитет, специалитета, специалитетът, специалитети, специалитетите, специалитета

специалността, мн. специалности, ж. Клон от науката, техниката или изкуството, който се изучава за професия. В университета има повече от двайсет специалности. Имам специалност английска филология. По специалност е машинен инженер. Има специалност детски болести.
Синоними: компетентност, знания, познания, опитност, занаят, професия, характерност, свойство, особеност, типичност, занятие, работа, поприще, поле, сфера, област, клон специалност, специалността, специалности, специалностите

ж., само ед. Сбор от особености, отличителни черти, присъщи само на дадения предмет. Специфика на работата. Специфика на материалите. Спецификата на пластмасата.прил. специфичен, специфична, специфично, мн. специфични. Специфични условия. Специфични черти.
Синоними: специфичност, характерност, особеност, характерна особеност, отличителен белег, индивидуалност, типичност, свойство, своеобразност, разновидност, характерно свойство, отличително свойство, своеобразие специфика, спецификата, специфики, спецификите

ж., само ед.
1. Определяне и изброяване на специфични особености на нещо.
2. Спец. Основен документ от техническата документация, в който се посочва названието на изделието, елементите му, размерите му и др. спецификация, спецификацията, спецификации, спецификациите

вж. специ`фика
Синоними: характерен, специален, присъщ, отличителен, свойствен, индивидуален, типичен, оригинален, особен, съществен, личен, частен, отделен специфичен, специфичния, специфичният, специфична, специфичната, специфично, специфичното, специфични, специфичните

спечелваш, несв. и спечеля, св.; Кого, какво. Печеля един път или няколко пъти по един път. Спечелих пари от лотария. Спечелих омраза. Спечелих си приятели.
Синоними: придобивам, получавам, добивам, сдобивам се, печеля, припечелвам, имам, извоювам, завоювам, вземам, грабвам, хващам, вземам със сила, пленявам, извличам полза, осигурявам, завербувам, докарвам си, предумвам, привличам, харесвам се, нравя се, сдобивам се с, постигам, достигам спечелвам, спечелваме, спечелваш, спечелвате, спечелва, спечелват, спечелвах, спечелвахме, спечелва, спечелвахте, спечелва, спечелваха, спечелвах, спечелвахме, спечелваше, спечелвахте, спечелваше, спечелваха, спечелвал съм, спечелвала съм, спечелвало съм, спечелвали сме, спечелвал си, спечелвала си, спечелвало си, спечелвали сте, спечелвал е, спечелвала е, спечелвало е, спечелвали са, бях спечелвал, бях спечелвала, бях спечелвало, бяхме спечелвали, беше спечелвал, беше спечелвала, беше спечелвало, бяхте спечелвали, беше спечелвал, беше спечелвала, беше спеч

спечелиш, мин. св. спечелих, мин. прич. спечелил, св. — вж. спечелвам. спечеля, спечелим, спечелиш, спечелите, спечели, спечелят, спечелих, спечелихме, спечели, спечелихте, спечели, спечелиха, спечелех, спечелехме, спечелеше, спечелехте, спечелеше, спечелеха, спечелил съм, спечелила съм, спечелило съм, спечелили сме, спечелил си, спечелила си, спечелило си, спечелили сте, спечелил е, спечелила е, спечелило е, спечелили са, бях спечелил, бях спечелила, бях спечелило, бяхме спечелили, беше спечелил, беше спечелила, беше спечелило, бяхте спечелили, беше спечелил, беше спечелила, беше спечелило, бяха спечелили, ще спечеля, ще спечелим,

спешна, спешно, мн. спешни, прил. Който не търпи отлагане; бърз, наложителен. Спешна медицинска помощ. Спешни мерки.същ. спешност, спешността, ж. Викам лекар по спешност.
Синоними: бърз, неотложен, немедлен, близък, незабавен, експедитивен, належащ, наложителен, необходим, срочен, запасен, резервен, спомагателен, извънреден, авариен спешен, спешния, спешният, спешна, спешната, спешно, спешното, спешни, спешните

вж. спе`шен
Синоними: бързина, скорост, неотложност, немедленост, експедитивност, настоятелност, належаща нужда, необходимост спешност, спешността, спешности, спешностите

мн. спикери, м.
1. Говорител (по радио).
2. Коментатор на състезание, обикн. на футболен мач. спикер, спикера, спикерът, спикери, спикерите, спикера

спинът, спина, само ед., м. Спец. Вирусно заболяване на имунната защита, предавано по полов или кръвен път; синдром на придобитата имунна недостатъчност. спин, спина, спинът, спинове, спиновете, спина

мед. Болка при натиск върху ІІІ-VІІ гръдни прешлени.

мед. Гръбначен, гръбначномозъчен, отнасящ се до гръбначния стълб или до гръбначния мозък.

Учение на холандския философ Барух Спиноза (1632—1677 г. ), в основата, на което лежи признаването на единствената обективната реалност — природата която за него е още Бог.

спипаш, св. — вж. спипвам. спипам, спипаме, спипаш, спипате, спипа, спипат, спипах, спипахме, спипа, спипахте, спипа, спипаха, спипах, спипахме, спипаше, спипахте, спипаше, спипаха, спипал съм, спипала съм, спипало съм, спипали сме, спипал си, спипала си, спипало си, спипали сте, спипал е, спипала е, спипало е, спипали са, бях спипал, бях спипала, бях спипало, бяхме спипали, беше спипал, беше спипала, беше спипало, бяхте спипали, беше спипал, беше спипала, беше спипало, бяха спипали, ще спипам, ще спипаме, ще спипаш, ще спипате, ще спипа, ще спипат, ще съм спипал, ще съм спипала, ще съм спипало, ще см

спипваш, несв. и спипам, св.; Кого, какво. Хващам неочаквано, залавям; изненадвам, заварвам. Спипаха убиеца в хотела. Спипаха го да пуши цигари.
Синоними: сбарвам, хващам, улавям, залавям, набарвам, напипвам, изненадвам, сюрпризирам спипвам, спипваме, спипваш, спипвате, спипва, спипват, спипвах, спипвахме, спипва, спипвахте, спипва, спипваха, спипвах, спипвахме, спипваше, спипвахте, спипваше, спипваха, спипвал съм, спипвала съм, спипвало съм, спипвали сме, спипвал си, спипвала си, спипвало си, спипвали сте, спипвал е, спипвала е, спипвало е, спипвали са, бях спипвал, бях спипвала, бях спипвало, бяхме спипвали, беше спипвал, беше спипвала, беше спипвало, бяхте спипвали, беше спипвал, беше спипвала, беше спипвало, бяха спипвали, ще спипвам, ще спипваме, ще спипваш, ще спипвате, ще спипва, ще спипва

мн. спирали, ж.
1. Линия, която прави извивки една до друга или една над друга около една точка или ос.
2. Предмет с такава форма.прил. спирален, спирална, спирално, мн. спирални.
Синоними: серпантина, бобина, макара спирала, спиралата, спирали, спиралите

вж. спира`ла
Синоними: витлообразен спирален, спиралния, спиралният, спирална, спиралната, спирално, спиралното, спирални, спиралните

спираловидна, спираловидно, мн. спираловидни, прил. Който има вид на спирала.
Синоними: извиващ, лъкатушен, вит спираловиден, спираловидния, спираловидният, спираловидна, спираловидната, спираловидно, спираловидното, спираловидни, спираловидните

спираш, несв. и спра, св.
1. Преставам да се движа, да действам, да работя. Автобусът спира на спирката. Телефонът спря да звъни. Спирам да преча.
2. Кого, какво. Правя някой или нещо да престане да се движи, да действа; задържам. Спирам коня. Спирам колата. Спрях непознатия на улицата.
3. Прен. Задържам се, отсядам някъде.
4. Кого. Преча да се издигне; ограничавам, задържам. Иска да замине на специализация, но колегите му го спират.
спирам се/спра се. 1. — Преставам да се движа, да работя.
2. Прен. Отбивам се, задържам се.същ. спиране, ср.
Синоними: преставам, прекъсвам, преустановявам, отлагам, прекратявам, секвам, пресеквам, пресичам, забавям, слагам край, свършвам, задържам, обуздавам, възпирам, въздържам, запирам, възпрепятствувам, преча, попречвам, осуетявам, препречвам, парализирам, не напредвам, застоявам, изоставам, бездействувам, в застой съм, инертен съм, удържам, запазвам, заковавам, приковавам, заприщвам, преграждам, заграждам, изоставям, зарязвам, отказвам се от, укротявам, сдържам, оставям, напускам, изпускам, изтървавам, преча на, запушвам, задръствам, отказвам се, спъвам, затруднявам, възпрепятствам, стягам, затягам, скрепявам, блокирам, зацепвам спирам, спираме, спираш, спирате, спира, спират, спирах, спирахме, спира, спирахте, спира, спираха, спирах, спирахме, спираше, спирахте, спираше, спираха, спирал съм, спирала съм, спирало съм, спирали сме, спирал си, спирала си, спирало си, спирали сте, спирал е, спирала е, спирало е, спирали са, бях спирал, бях спирала, бях спирало, бяхме спирали, беше спирал, беше спирала, беше спирало, бяхте спирали, беше спирал, беше спирала, беше спирало, бяха спирали, ще спирам, ще спираме, ще спираш, ще спирате, ще спира, ще спират, ще съм спирал, ще съм спирала, ще съм спирало, ще см

вж. спи`рам
Синоними: блокировка, възпиране, обуздаване, ограничаване, спирачка, пречка, изключване, прекъсване, преустановяване, савак, затвор, клапан, предотвратяване, предпазване, попречване, спъване, предпазна мярка, прекратяване, пауза, почивка, междучасие, пресичане, секване, престой, прекарване, пребиваване, отсядане спиране, спирането, спирания, спиранията

спирателна, спирателно, мн. спирателни, прил. Който е предназначен за спиране. Спирателен кран. Спирателен пост. спирателен, спирателния, спирателният, спирателна, спирателната, спирателно, спирателното, спирателни, спирателните

спирачна, спирачно, мн. спирачни, прил. Който се отнася до спиране или до спирачка. Спирачен път. Спирачна течност. спирачен, спирачния, спирачният, спирачна, спирачната, спирачно, спирачното, спирачни, спирачните

мн. спирачки, ж.
1. Механизъм за спиране на транспортно средство. Натискам спирачката.
2. Прен. Спънка, пречка.
Синоними: застой, задръжка, забавяне, спънка, мъчнотия, затруднение, пречка, юзда, намордник, внезапно спиране, отпор, препятствие, въздържане, сдържане, възпиране, ограничаване, обуздаване, ограничение, спиране спирачка, спирачката, спирачки, спирачките

м., само ед. Вяра във възможността за общуване с душите на мъртвите, както и самите занимания за такова общуване.прил. спиритически, спиритическа, спиритическо, мн. спиритически. Спиритически сеанс. спиритизъм, спиритизма, спиритизмът, спиритизми, спиритизмите, спиритизъма

вж. спирити`зъм спиритически, спиритическия, спиритическият, спиритическа, спиритическата, спиритическо, спиритическото, спиритически, спиритическите

м., само ед. Спец. Философско учение, според което духът е в основата на всичко.прил. спиритуалистичен, спиритуалистична, спиритуалистично, мн. спиритуалистични. спиритуализъм, спиритуализма, спиритуализмът, спиритуализми, спиритуализмите, спиритуализъма

вж. спиритуали`зъм спиритуалистичен, спиритуалистичния, спиритуалистичният, спиритуалистична, спиритуалистичната, спиритуалистично, спиритуалистичното, спиритуалистични, спиритуалистичните

мн. спирки, ж.
1. Специално определено място за спиране на автобус, трамвай и др.
2. Малка железопътна гара.
3. Разг. Спиране. Правя спирка в кафенето.
Синоними: престой, пауза, отдих, прекъсване, станция, гара, място за почивка, приют, подслон спирка, спирката, спирки, спирките

мед. Спирохетите са Грам-отрицателни, спираловидни, много подвижни микроорганизми от семейство Spirochaetaceae. Пример за патогенни за човека спирохети са: Treponema pallidum от род Treponema (причинява сифилис), Borrelia burgdorferi от род Borrelia (причинява Лаймска болест) и др. спирохета, спирохетата, спирохети, спирохетите

спиртът, спирта, само ед. м.
1. Спец. Органично съединение, което се получава от съдържащ захар или нишесте материал; етилов алкохол.
2. Разг. Алкохол.прил. спиртен, спиртна, спиртно, мн. спиртни. Спиртно производство. Спиртни напитки. спирт, спирта, спиртът, спирти, спиртите, спирта

вж. спирт спиртен, спиртния, спиртният, спиртна, спиртната, спиртно, спиртното, спиртни, спиртните

мн. спиртници, (два) спиртника, м. Домакински уред, предназначен за бързо затопляне или варене с топлина от горещ спирт. спиртник, спиртника, спиртникът, спиртници, спиртниците, спиртника

спиртосаш, св. — вж. спиртосвам. спиртосам, спиртосаме, спиртосаш, спиртосате, спиртоса, спиртосат, спиртосах, спиртосахме, спиртоса, спиртосахте, спиртоса, спиртосаха, спиртосах, спиртосахме, спиртосаше, спиртосахте, спиртосаше, спиртосаха, спиртосал съм, спиртосала съм, спиртосало съм, спиртосали сме, спиртосал си, спиртосала си, спиртосало си, спиртосали сте, спиртосал е, спиртосала е, спиртосало е, спиртосали са, бях спиртосал, бях спиртосала, бях спиртосало, бяхме спиртосали, беше спиртосал, беше спиртосала, беше спиртосало, бяхте спиртосали, беше спиртосал, беше спиртосала, беше спир

спиртосваш, несв. и спиртосам, св.; Какво. Препарирам със спирт.
спиртосвам се/спиртосам се. — Разг.
1. Сковавам се, оставам на място от страх, голяма изненада и др. Спиртосвам се от ужас.
2. Напивам се с алкохол до безпаметност. Спиртосал се е, не може да се прибере в къщи.прил. спиртосан, спиртосана, спиртосано, мн. спиртосани.
* Стоя/гледам като спиртосан. — Разг. Стоя втрещен, скован от страх, изненада. спиртосвам, спиртосваме, спиртосваш, спиртосвате, спиртосва, спиртосват, спиртосвах, спиртосвахме, спиртосва, спиртосвахте, спиртосва, спиртосваха, спиртосвах, спиртосвахме, спиртосваше, спиртосвахте, спиртосваше, спиртосваха, спиртосвал съм, спиртосвала съм, спиртосвало съм, спиртосвали сме, спиртосвал си, спиртосвала си, спиртосвало си, спиртосвали сте, спиртосвал е, спиртосвала е, спиртосвало е, спиртосвали са, бях спиртосвал, бях спиртосвала, бях спиртосвало, бяхме спиртосвали, беше спиртосвал, беше спиртосвала, беше спиртосвало, бяхте спиртосвали, б

мн. списания, ср. Печатно периодично издание с определена проблематика, оформено като книжка, съставено от актуални материали на сътрудници. Първата книжка на списание “Български език” излезе. Списанието излиза в шест броя годишно. Месечно списание. Списания за жената. Научно списание. списание, списанието, списания, списанията

остар.
писател

списваш, несв.; Какво. Редактирам, съставям вестник или списание. Списвам добре вестника.прил. списван, списвана, списвано, мн. списвани.
Синоними: редактирам, съчинявам, съставям списвам, списваме, списваш, списвате, списва, списват, списвах, списвахме, списва, списвахте, списва, списваха, списвах, списвахме, списваше, списвахте, списваше, списваха, списвал съм, списвала съм, списвало съм, списвали сме, списвал си, списвала си, списвало си, списвали сте, списвал е, списвала е, списвало е, списвали са, бях списвал, бях списвала, бях списвало, бяхме списвали, беше списвал, беше списвала, беше списвало, бяхте списвали, беше списвал, беше списвала, беше списвало, бяха списвали, ще списвам, ще списваме, ще списваш, ще списвате, ще списва, ще списва

мн. списъци, (два) списъка, м.
1. Писмено подредени с някаква цел и в някакъв ред имена на хора или предмети. Списък на учениците. Списък на приетите в специалността английска филология. Списък на покупките. Списък на ангажиментите.
2. Лист, документ с такива имена.същ. умал. списъче, мн. списъчета, ср.прил. списъчен, списъчна, списъчно, мн. списъчни. Списъчна форма. Списъчен състав.
* Вън съм от списъка. — Изключен съм, не ме смятат, не ме вземат предвид.
Синоними: регистър, каталог, разпис, опис, инвентар, наименование, поменик, етикет, индекс, указател, папка, дело, архива, картотека, летопис списък, списъка, списъкът, списъци, списъците, списъка

вж. спи`сък списъче, списъчето, списъчета, списъчетата

вж. спи`сък списъчен, списъчния, списъчният, списъчна, списъчната, списъчно, списъчното, списъчни, списъчните

спитваш, несв. и спитя, св.; Какво. Правя като пита; сплесквам; смачквам. Настъпвам плод и го спитвам.
спитвам се/спитя се. 1. — Ставам като пита. Камионът мина през детската играчка и тя се спити.
2. За нещо меко, пухкаво — спичам се, уплътнявам се, втвърдявам се. Кексът се е спитил.прил. спитен, спитена, спитено, мн. спитени. Спитен хляб.
Синоними: (гл.) сплесквам, смачквам, приплесквам, опитвам, смазвам, газя, сгазвам, премазвам, правя на пита, тъпча, утъпквам, стъпквам, потъпквам, подтискам, (гл.) сломявам, поразявам, унищожавам

рядко
сплескан като пита

спитиш, мин. св. спитих, мин. прич. спитил, св. — вж. спитвам.

мн. спици, ж. Една от металните пръчки, които съединяват централната част на колело на велосипед с обиколните. спица, спицата, спици, спиците

спичаш, несв. и спека, св.; Какво. Правя да стане твърд, сух. Слънцето е спекло земята.
спичам се/спека се. — Ставам сух, твърд, спитен, сгърчен. Кръвта се е спекла по челото му. спичам, спичаме, спичаш, спичате, спича, спичат, спичах, спичахме, спича, спичахте, спича, спичаха, спичах, спичахме, спичаше, спичахте, спичаше, спичаха, спичал съм, спичала съм, спичало съм, спичали сме, спичал си, спичала си, спичало си, спичали сте, спичал е, спичала е, спичало е, спичали са, бях спичал, бях спичала, бях спичало, бяхме спичали, беше спичал, беше спичала, беше спичало, бяхте спичали, беше спичал, беше спичала, беше спичало, бяха спичали, ще спичам, ще спичаме, ще спичаш, ще спичате, ще спича, ще спичат, ще съм спичал, ще съм спичала, ще съм спичало, ще см

сплавта, мн. сплави, ж. Материал, получен от смесване на два или повече метала при тяхното топене. Бронзът е сплав на медта и калая. сплав, сплавта, сплави, сплавите

сплашиш, мин. св. сплаших, мин. прич. сплашил, св. — вж. сплашвам. сплаша, сплашим, сплашиш, сплашите, сплаши, сплашат, сплаших, сплашихме, сплаши, сплашихте, сплаши, сплашиха, сплашех, сплашехме, сплашеше, сплашехте, сплашеше, сплашеха, сплашил съм, сплашила съм, сплашило съм, сплашили сме, сплашил си, сплашила си, сплашило си, сплашили сте, сплашил е, сплашила е, сплашило е, сплашили са, бях сплашил, бях сплашила, бях сплашило, бяхме сплашили, беше сплашил, беше сплашила, беше сплашило, бяхте сплашили, беше сплашил, беше сплашила, беше сплашило, бяха сплашили, ще сплаша, ще сплашим, ще сплашиш, ще сплашите, ще сплаши, ще сплашат, ще

сплашваш, несв. и сплаша, св.; Кого, какво.
1. Уплашвам силно, наплашвам, стряскам нарочно. Сплашвам с изстрел птиците.
2. Заканвам се, заплашвам. Сплашил го, че ще го убие.
Синоними: плаша, наплашвам, уплашвам, стряскам, изплашвам, внушавам страх, сепвам, безпокоя, смущавам, разколебавам, разтревожвам, заканвам се, заплашвам, отправям закана, застрашавам, тероризирам, развиквам се, насилвам сплашвам, сплашваме, сплашваш, сплашвате, сплашва, сплашват, сплашвах, сплашвахме, сплашва, сплашвахте, сплашва, сплашваха, сплашвах, сплашвахме, сплашваше, сплашвахте, сплашваше, сплашваха, сплашвал съм, сплашвала съм, сплашвало съм, сплашвали сме, сплашвал си, сплашвала си, сплашвало си, сплашвали сте, сплашвал е, сплашвала е, сплашвало е, сплашвали са, бях сплашвал, бях сплашвала, бях сплашвало, бяхме сплашвали, беше сплашвал, беше сплашвала, беше сплашвало, бяхте сплашвали, беше сплашвал, беше сплашвала, беше сплашвало, бяха сплашвали, ще сплашвам, ще сплашв

мед. Оперативно отстраняване на слезката.

мед. Възпаление на слезката.

мед. Увеличаване на размерите на слезката, напр. при хронична миелогенна левкемия, наследствена микросфероцитоза, инфекциозна мононуклеоза и др. спленомегалия, спленомегалията, спленомегалии, спленомегалиите

мед. Смъкване, спадане на слезката.

мед. Оперативен разрез на слезката. сплувам се сплуваш се, несв. и сплуя се, св. Разлагам се, изгнивам, разпадам се. Плодовете са се сплули.
Синоними: (гл.) гния, загнивам, разлагам се, прогнивам, разкапвам се, изгнивам, разплувам се, нагнивам, угнивам, разпадам се, скапвам, развалям се, скапвам се, мухлясвам, тлея сплуя се сплуеш се, мин. св. сплух се, мин. прич. сплул се, св. — вж. сплувам се. сплъстя се сплъстиш се, мин. св. сплъстих се, мин. прич. сплъстил се, св. — вж. сплъстявам се. сплъстявам се сплъстяваш се, несв. и _сплъстя се, св. Ставам на плъст, степвам се, сбивам се. Косата му се е сплъстила._прил. сплъстен, сплъстена, сплъстено, мн. сплъстени. спомня си спомниш си, мин. св. спомних си, мин. прич. спомнил си, св. — вж. спомням си. спомням си спомняш си, несв. и спомня си, св.; кого/какво; за кого/за какво.
1. Извиквам в съзнанието си, сещам се изведнъж (след забравяне). Изведнъж си спомних всички формули. Бях го позабравила, но си спомних текста на песента. Спомних си кой беше този човек.
2. Пазя в паметта си, помня. Спомням си ясно цялото пътуване.
Синоними: (словосъч.) припомням си, възстановявам в паметта си, сещам се, досещам се, подсещам се, идва ми на ума, възкръсва в съзнанието ми, хрумва ми, теква ми, (словосъч.) помня, запомням спорт-тото ср., само ед. Спортен тотализатор. спогаждам се спогаждаш се, несв.; с кого. Разг. Разбирам се, погаждам се (с когото живея). Спогаждат се в семейството. Спогажда се със снахите си.
Синоними: (гл.) погаждам се, споразумявам се, съгласявам се, помирявам се спогледам се спогледаш се, св. — вж. споглеждам се. споглеждам се споглеждаш се, несв. и спогледам се, св. Само мн. Хвърляме си мълчаливо поглед един на друг в знак на нещо — страх, съгласие, несъгласие и др.

сплескаш, св. — вж. сплесквам. сплескам, сплескаме, сплескаш, сплескате, сплеска, сплескат, сплесках, сплескахме, сплеска, сплескахте, сплеска, сплескаха, сплесках, сплескахме, сплескаше, сплескахте, сплескаше, сплескаха, сплескал съм, сплескала съм, сплескало съм, сплескали сме, сплескал си, сплескала си, сплескало си, сплескали сте, сплескал е, сплескала е, сплескало е, сплескали са, бях сплескал, бях сплескала, бях сплескало, бяхме сплескали, беше сплескал, беше сплескала, беше сплескало, бяхте сплескали, беше сплескал, беше сплескала, беше сплескало, бяха сплескали, ще сплескам, ще сплеск

сплескваш, несв. и сплескам, св.; Какво.
1. Правя плосък; смачквам, премазвам, спитвам. Сплесквам тестото. Сплесквам глина.
2. Прен. Разг. Бия жестоко, смазвам, премазвам, пребивам. Сплесквам от бой.
сплесквам се/сплескам се. — Ставам плосък; мога да стана плосък. Глината се сплесква лесно.
Синоними: смачквам, приплесквам, опитвам, смазвам, газя, сгазвам, премазвам, правя на пита, тъпча, утъпквам, стъпквам, потъпквам, подтискам, сломявам, поразявам, унищожавам сплесквам, сплескваме, сплескваш, сплесквате, сплесква, сплескват, сплесквах, сплесквахме, сплесква, сплесквахте, сплесква, сплескваха, сплесквах, сплесквахме, сплескваше, сплесквахте, сплескваше, сплескваха, сплесквал съм, сплесквала съм, сплесквало съм, сплесквали сме, сплесквал си, сплесквала си, сплесквало си, сплесквали сте, сплесквал е, сплесквала е, сплесквало е, сплесквали са, бях сплесквал, бях сплесквала, бях сплесквало, бяхме сплесквали, беше сплесквал, беше сплесквала, беше сплесквало, бяхте сплесквали, беше сплесквал, беше сплесквала, беше спле

сплетеш, мин. св. сплетох, мин. прич. сплел, св. — вж. сплитам. сплета, сплетем, сплетеш, сплетете, сплете, сплетат, сплетох, сплетохме, сплете, сплетохте, сплете, сплетоха, сплетях, сплетяхме, сплетеше, сплетяхте, сплетеше, сплетяха, сплел съм, сплела съм, сплело съм, сплели сме, сплел си, сплела си, сплело си, сплели сте, сплел е, сплела е, сплело е, сплели са, бях сплел, бях сплела, бях сплело, бяхме сплели, беше сплел, беше сплела, беше сплело, бяхте сплели, беше сплел, беше сплела, беше сплело, бяха сплели, ще сплета, ще сплетем, ще сплетеш, ще сплетете, ще сплете, ще сплетат, ще съм сплел, ще съм сплела, ще съм сплело, ще сме сплели

сплетничиш, мин. св. сплетничих, мин. прич. сплетничил, несв. Измислям и/или разпространявам сплетни; интриганствам.
Синоними: интригувам, интригантствувам, доноснича, клюкарствувам, клеветя, замислям, кроя нещо лошо сплетнича, сплетничим, сплетничиш, сплетничите, сплетничи, сплетничат, сплетничих, сплетничихме, сплетничи, сплетничихте, сплетничи, сплетничиха, сплетничех, сплетничехме, сплетничеше, сплетничехте, сплетничеше, сплетничеха, сплетничил съм, сплетничила съм, сплетничило съм, сплетничили сме, сплетничил си, сплетничила си, сплетничило си, сплетничили сте, сплетничил е, сплетничила е, сплетничило е, сплетничили са, бях сплетничил, бях сплетничила, бях сплетничило, бяхме сплетничили, беше сплетничил, беше сплетничила, беше сплетничило, бяхте сплетничили, беш

мн. сплетни, ж. Специално измислен и разпространяван за злепоставяне факт или случка; интрига. Измислям сплетни. Занимавам се със сплетни.
Синоними: интрига, донос, клюка, машинация, клевета, заговор сплетня, сплетнята, сплетни, сплетните

сплитът, сплита, мн. сплитове, (два) сплита, м. Сплетени заедно глави лук, чесън и др. ; плитка. Правя на сплитове.
* Слънчев сплит. — Спец. Съвкупност от нервни възли, разположени в коремната кухина. сплит, сплита, сплитът, сплитове, сплитовете, сплита

сплиташ, несв. и сплета, св.; Какво. Правя на плитка; кръстосвам, преплитам. Сплитам си косата. Сплитам си ръцете. Сплитам нишките.
сплитам се/сплета се. 1. — Кръстосвам се, усуквам се. Пръстите им се сплитат. Телата им се сплитат.
2. Омотавам се, обърквам се, заплитам се. Конецът се сплете. Клоните са се сплели. Краката му се сплетоха.
Синоними: оплитам, омотавам, свързвам, вплитам, усуквам, впримчвам, преплитам, заплитам, забърквам, обърквам, усложнявам, кроя, нагласявам, вия, увивам, плета, свивам, извивам, изплитам сплитам, сплитаме, сплиташ, сплитате, сплита, сплитат, сплитах, сплитахме, сплита, сплитахте, сплита, сплитаха, сплитах, сплитахме, сплиташе, сплитахте, сплиташе, сплитаха, сплитал съм, сплитала съм, сплитало съм, сплитали сме, сплитал си, сплитала си, сплитало си, сплитали сте, сплитал е, сплитала е, сплитало е, сплитали са, бях сплитал, бях сплитала, бях сплитало, бяхме сплитали, беше сплитал, беше сплитала, беше сплитало, бяхте сплитали, беше сплитал, беше сплитала, беше сплитало, бяха сплитали, ще сплитам, ще сплитаме, ще сплиташ, ще сплитате, ще сплита, ще сплита

вж. сплотя`вам
Синоними: обединен, организиран, групиран, единен, единодушен, сговорен, свързан, сгъстен, стегнат, споен, монолитен сплотен, сплотения, сплотеният, сплотена, сплотената, сплотено, сплотеното, сплотени, сплотените

сплотиш, мин. св. сплотих, мин. прич. сплотил, св. — вж. сплотявам. сплотя, сплотим, сплотиш, сплотите, сплоти, сплотят, сплотих, сплотихме, сплоти, сплотихте, сплоти, сплотиха, сплотях, сплотяхме, сплотеше, сплотяхте, сплотеше, сплотяха, сплотил съм, сплотила съм, сплотило съм, сплотили сме, сплотил си, сплотила си, сплотило си, сплотили сте, сплотил е, сплотила е, сплотило е, сплотили са, бях сплотил, бях сплотила, бях сплотило, бяхме сплотили, беше сплотил, беше сплотила, беше сплотило, бяхте сплотили, беше сплотил, беше сплотила, беше сплотило, бяха сплотили, ще сплотя, ще сплотим, ще сплотиш, ще сплотите, ще сплоти, ще сплотят, ще

сплотяваш, несв. и сплотя, св.; Кого. Правя да бъдат в единство, единодушни; съединявам, обединявам. Опасността сплотява всички. Общите интереси ги сплотяват.
сплотявам се/сплотя се. — Обикн. мн. Обединяваме се с общо мнение, с общи интереси, цели. Сплотяват се, за да преодолеят трудностите.прил. сплотен, сплотена, сплотено, мн. сплотени. Сплотено семейство.
Синоними: обединявам, организирам, групирам, свързвам, сцеплявам, споявам, съединявам сплотявам, сплотяваме, сплотяваш, сплотявате, сплотява, сплотяват, сплотявах, сплотявахме, сплотява, сплотявахте, сплотява, сплотяваха, сплотявах, сплотявахме, сплотяваше, сплотявахте, сплотяваше, сплотяваха, сплотявал съм, сплотявала съм, сплотявало съм, сплотявали сме, сплотявал си, сплотявала си, сплотявало си, сплотявали сте, сплотявал е, сплотявала е, сплотявало е, сплотявали са, бях сплотявал, бях сплотявала, бях сплотявало, бяхме сплотявали, беше сплотявал, беше сплотявала, беше сплотявало, бяхте сплотявали, беше сплотявал, беше сплотявала, беше спло

сплувам се, сплуваш се, несв. и сплуя се, св. Разлагам се, изгнивам, разпадам се. Плодовете са се сплули. сплувам, сплуваме, сплуваш, сплувате, сплува, сплуват, сплувах, сплувахме, сплува, сплувахте, сплува, сплуваха, сплувах, сплувахме, сплуваше, сплувахте, сплуваше, сплуваха, сплувал съм, сплувала съм, сплувало съм, сплували сме, сплувал си, сплувала си, сплувало си, сплували сте, сплувал е, сплувала е, сплувало е, сплували са, бях сплувал, бях сплувала, бях сплувало, бяхме сплували, беше сплувал, беше сплувала, беше сплувало, бяхте сплували, беше сплувал, беше сплувала, беше сплувало, бяха сплували, ще сплувам, ще сплуваме, ще сплуваш, ще сплувате, ще сплува, ще сплува

вж. сплъстя`вам се сплъстен, сплъстения, сплъстеният, сплъстена, сплъстената, сплъстено, сплъстеното, сплъстени, сплъстените

мн. спогодби, ж.
1. Съглашение, споразумение, обикн. между държави, за избягване или прекратяване на спор. Подписвам спогодба. Спазвам спогодбата. Нарушавам спогодбата за неутралитет.
2. Помиряване, прекратяване на спор; спогодяване. Постигам спогодба.
Синоними: договор, контракт, съглашение, споразумение, трактат, уговорка, разбирателство, помирение, погаждане, съгласие, сговор, помиряване, сдобряване, конвенция, пакт спогодба, спогодбата, спогодби, спогодбите

спогодиш, мин. св. спогодих, мин. прич. спогодил, св. — вж. спогодявам. спогодя, спогодим, спогодиш, спогодите, спогоди, спогодят, спогодих, спогодихме, спогоди, спогодихте, спогоди, спогодиха, спогодях, спогодяхме, спогодеше, спогодяхте, спогодеше, спогодяха, спогодил съм, спогодила съм, спогодило съм, спогодили сме, спогодил си, спогодила си, спогодило си, спогодили сте, спогодил е, спогодила е, спогодило е, спогодили са, бях спогодил, бях спогодила, бях спогодило, бяхме спогодили, беше спогодил, беше спогодила, беше спогодило, бяхте спогодили, беше спогодил, беше спогодила, беше спогодило, бяха спогодили, ще спогодя, ще спогодим,

спогодяваш, несв. и спогодя, св.; Кого. Разг. Правя да се помирят, да се разберат, да разрешат спора си.
спогодявам се/спогодя се. — Обикн. мн. Разрешаваме спора помежду си, помиряваме се, одобряваме се. Карат се, но бързо се спогодяват. спогодявам, спогодяваме, спогодяваш, спогодявате, спогодява, спогодяват, спогодявах, спогодявахме, спогодява, спогодявахте, спогодява, спогодяваха, спогодявах, спогодявахме, спогодяваше, спогодявахте, спогодяваше, спогодяваха, спогодявал съм, спогодявала съм, спогодявало съм, спогодявали сме, спогодявал си, спогодявала си, спогодявало си, спогодявали сте, спогодявал е, спогодявала е, спогодявало е, спогодявали са, бях спогодявал, бях спогодявала, бях спогодявало, бяхме спогодявали, беше спогодявал, беше спогодявала, беше спогодявало, бяхте спогодявали, б

сподавиш, мин. св. сподавих, мин. прич. сподавил, св. — вж. сподавям. сподавя, сподавим, сподавиш, сподавите, сподави, сподавят, сподавих, сподавихме, сподави, сподавихте, сподави, сподавиха, сподавех, сподавехме, сподавеше, сподавехте, сподавеше, сподавеха, сподавил съм, сподавила съм, сподавило съм, сподавили сме, сподавил си, сподавила си, сподавило си, сподавили сте, сподавил е, сподавила е, сподавило е, сподавили са, бях сподавил, бях сподавила, бях сподавило, бяхме сподавили, беше сподавил, беше сподавила, беше сподавило, бяхте сподавили, беше сподавил, беше сподавила, беше сподавило, бяха сподавили, ще сподавя, ще сподавим,

сподавяш, несв. и сподавя, св.; Какво.
1. Потискам, задушавам, заглушавам (смях, плач, желание, чувство).
2. Не позволявам да се развие, да избухне (революция, бунт).
Синоними: заглушавам, загасям, задушавам, задавям, подтискам, потушавам, заставям да заглъхне, гася, угасявам, потискам, сдържам, удържам, възпирам, обуздавам, усмирявам, ограничавам, скривам, преглъщам сподавям, сподавяме, сподавяш, сподавяте, сподавя, сподавят, сподавях, сподавяхме, сподавя, сподавяхте, сподавя, сподавяха, сподавях, сподавяхме, сподавяше, сподавяхте, сподавяше, сподавяха, сподавял съм, сподавяла съм, сподавяло съм, сподавяли сме, сподавял си, сподавяла си, сподавяло си, сподавяли сте, сподавял е, сподавяла е, сподавяло е, сподавяли са, бях сподавял, бях сподавяла, бях сподавяло, бяхме сподавяли, беше сподавял, беше сподавяла, беше сподавяло, бяхте сподавяли, беше сподавял, беше сподавяла, беше сподавяло, бяха сподавяли, ще сподавям, ще сподав

мн. сподвижници, м. Последовател, съратник, съмишленик. Сподвижник на Левски.
Синоними: съмишленик, съидейник, последовател, привърженик, адепт, съпартизанин, партизанин, другар, съдружник, съратник сподвижник, сподвижника, сподвижникът, сподвижници, сподвижниците, сподвижници, сподвижнико

мн. сподвижници, ж. Жена сподвижник. сподвижница, сподвижницата, сподвижници, сподвижниците

мн. сподвижнички, ж. Сподвижница. сподвижничка, сподвижничката, сподвижнички, сподвижничките, сподвижничке

споделиш, мин. св. споделих, мин. прич. споделил, св. — вж. споделям. споделя, споделим, споделиш, споделите, сподели, споделят, споделих, споделихме, сподели, споделихте, сподели, споделиха, споделях, споделяхме, споделеше, споделяхте, споделеше, споделяха, споделил съм, споделила съм, споделило съм, споделили сме, споделил си, споделила си, споделило си, споделили сте, споделил е, споделила е, споделило е, споделили са, бях споделил, бях споделила, бях споделило, бяхме споделили, беше споделил, беше споделила, беше споделило, бяхте споделили, беше споделил, беше споделила, беше споделило, бяха споделили, ще споделя, ще споделим,

споделяш, несв. и споделя, св.
1. Какво. Разкривам свои съкровени мисли, чувства пред друг, за да получа съчувствие, съвет. Споделям тайните си с майка си. Споделям всичко със сестра си.
2. Мисля или чувствам еднакво. Споделяме едни и същи грижи. Споделяме революционни възгледи.
3. Какво. Деля, използвам общо с друг. Споделям трапезата и. Споделя леглото му.
4. Какво. Правя достояние, предавам опит. Споделям опит.
5. Разг. Казвам, разказвам.
Синоними: деля, разделям, съчувствувам, симпатизирам, мисля еднакво, разменям мисли, издумвам си, изживявам общо, доверявам се, поверявам, посвещавам, откривам се, правя достояние, разказвам, съобщавам, предавам, разменям споделям, споделяме, споделяш, споделяте, споделя, споделят, споделях, споделяхме, споделя, споделяхте, споделя, споделяха, споделях, споделяхме, споделяше, споделяхте, споделяше, споделяха, споделял съм, споделяла съм, споделяло съм, споделяли сме, споделял си, споделяла си, споделяло си, споделяли сте, споделял е, споделяла е, споделяло е, споделяли са, бях споделял, бях споделяла, бях споделяло, бяхме споделяли, беше споделял, беше споделяла, беше споделяло, бяхте споделяли, беше споделял, беше споделяла, беше споделяло, бяха споделяли, ще споделям, ще сподел

сподирваш, несв. и сподиря, св.; Кого. Вървя зад някого, по петите му, следвам го. Сподири го навън. Сподири го чак в Америка. сподирвам, сподирваме, сподирваш, сподирвате, сподирва, сподирват, сподирвах, сподирвахме, сподирва, сподирвахте, сподирва, сподирваха, сподирвах, сподирвахме, сподирваше, сподирвахте, сподирваше, сподирваха, сподирвал съм, сподирвала съм, сподирвало съм, сподирвали сме, сподирвал си, сподирвала си, сподирвало си, сподирвали сте, сподирвал е, сподирвала е, сподирвало е, сподирвали са, бях сподирвал, бях сподирвала, бях сподирвало, бяхме сподирвали, беше сподирвал, беше сподирвала, беше сподирвало, бяхте сподирвали, беше сподирвал, беше сподирвала, беше спод

сподириш, мин. св. сподирих, мин. прич. сподирил, св. — вж. сподирвам. сподиря, сподирим, сподириш, сподирите, сподири, сподирят, сподирих, сподирихме, сподири, сподирихте, сподири, сподириха, сподирех, сподирехме, сподиреше, сподирехте, сподиреше, сподиреха, сподирил съм, сподирила съм, сподирило съм, сподирили сме, сподирил си, сподирила си, сподирило си, сподирили сте, сподирил е, сподирила е, сподирило е, сподирили са, бях сподирил, бях сподирила, бях сподирило, бяхме сподирили, беше сподирил, беше сподирила, беше сподирило, бяхте сподирили, беше сподирил, беше сподирила, беше сподирило, бяха сподирили, ще сподиря, ще сподирим,

рядко
удостоя

мн. спойки, ж.
1. Само ед. Спояване, свързване, съединяване на части.
2. Материал за съединяване, слепване.
3. Мястото на съединяване. Груба спойка.
4. Прен. Нещо, което съединява, обединява. Духовна спойка между хората.
Синоними: заварка, залепено, споено, запоено, връзка, звено, съединение, спояване, сцепление, общност, единство, болт, нит, скоба, уплътнение, шев спойка, спойката, спойки, спойките

спокойна, спокойно, мн. спокойни, прил.
1. Който е тих, мирен, безметежен, плавен, гладък. Спокойно море. Спокойно време. Спокоен живот. Спокойни години.
2. Който е по природа кротък, разсъдлив, търпелив. Спокоен характер. Спокоен човек.
3. Който е безгрижен, несмущаван, необезпокояван. За работата си е спокойна. Спокоен за бъдещето си.
4. Който е равнодушен, сдържан, невъзмутим. Оставам спокоен при жестоката гледка.
5. Който изразява или съдържа кротост, смиреност, сигурност. Спокоен поглед. Спокойна усмивка.
Синоними: неподвижен, застоял, тих, мирен, несмутим, ненарушим, несмущаван, безбурен, безметежен, безтревожен, уталожен, равнодушен, безчувствен, невъзмутим, безучастен, безразличен, апатичен, безгрижен, сдържан, търпелив, нечувствителен, хладнокръвен, хладен, флегматичен, студен, смирен, примирен, укротен, кротък, мълчалив, мек, съобразителен, разсъдителен, разсъдлив, мъдър, необезпокояван, успокоен, рахат, безстрастен, трезв, в покой, въздържан, умерен, сериозен, здрав, хрисим, скромен, дискретен, непретрупан, обикновен, незагубващ самообладание, самоуверен, недраматичен, отмерен, пасторален, идиличен, прост, плавен, гладък, призрачен, неясен, смътен, прелестен, успокоителен, равномерен, еднакъв, уравновесен, неемоционален, без особени събития, безветрен, ведър, безшумен, сподавен, стихнал, трезвен, улегнал, солиден, с добро държание, надут, надменен, ясен, безоблачен, бистър, прозрачен, светъл, ярък, чист, невинен спокоен, спокойния, спокойният, спокойна, спокойната, спокойно, спокойното, спокойни, спокойните

ср.[[]], само ед. Качество на спокоен. Радвам се на спокойствие в брака. Спокойствието на езерото. Пълно спокойствие и тишина. Запазвам спокойствие. Нарушавам спокойствието си.
* Олимпийско спокойствие. — Невъзмутимост, хладнокръвие.
Синоними: покой, мир, тишина, застой, затишие, глухота, мълчание, безмълвие, успокоение, уталожване, безчувственост, апатия, равнодушие, безразличие, хладнокръвие, сдържаност, кротост, смиреност, търпение, почивка, бял ден, добро, благополучие, рахатлък, отдих, отмора, сигурност, безопасност, самоувереност, държане, изпълнено с достойнство, такт, самообладание, невъзмутимост спокойствие, спокойствието, спокойствия, спокойствията

сполетиш, мин. св. сполетях, мин. прич. сполетял, св. — вж. сполетявам. сполетя, сполетим, сполетиш, сполетите, сполети, сполетят, сполетях, сполетяхме, сполетя, сполетяхте, сполетя, сполетяха, сполетях, сполетяхме, сполетеше, сполетяхте, сполетеше, сполетяха, сполетял съм, сполетяла съм, сполетяло съм, сполетели сме, сполетял си, сполетяла си, сполетяло си, сполетели сте, сполетял е, сполетяла е, сполетяло е, сполетели са, бях сполетял, бях сполетяла, бях сполетяло, бяхме сполетели, беше сполетял, беше сполетяла, беше сполетяло, бяхте сполетели, беше сполетял, беше сполетяла, беше сполетяло, бяха сполетели, ще сполетя, ще сполетим,

сполетяваш, несв. и сполетя, св.; Кого. За нещастие, бедствие — идвам неочаквано, връхлитам, постигам. Сполетя ги война. сполетявам, сполетяваме, сполетяваш, сполетявате, сполетява, сполетяват, сполетявах, сполетявахме, сполетява, сполетявахте, сполетява, сполетяваха, сполетявах, сполетявахме, сполетяваше, сполетявахте, сполетяваше, сполетяваха, сполетявал съм, сполетявала съм, сполетявало съм, сполетявали сме, сполетявал си, сполетявала си, сполетявало си, сполетявали сте, сполетявал е, сполетявала е, сполетявало е, сполетявали са, бях сполетявал, бях сполетявала, бях сполетявало, бяхме сполетявали, беше сполетявал, беше сполетявала, беше сполетявало, бяхте сполетявали, б

сполиташ, несв. Сполетявам.
Синоними: постигам, налягам, нападам сполитам, сполитаме, сполиташ, сполитате, сполита, сполитат, сполитах, сполитахме, сполита, сполитахте, сполита, сполитаха, сполитах, сполитахме, сполиташе, сполитахте, сполиташе, сполитаха, сполитал съм, сполитала съм, сполитало съм, сполитали сме, сполитал си, сполитала си, сполитало си, сполитали сте, сполитал е, сполитала е, сполитало е, сполитали са, бях сполитал, бях сполитала, бях сполитало, бяхме сполитали, беше сполитал, беше сполитала, беше сполитало, бяхте сполитали, беше сполитал, беше сполитала, беше сполитало, бяха сполитали, ще сполитам, ще сполит

мн. сполуки, ж.
1. Успех, постижение; благополучие. С труд постигам сполука.
2. Късмет, шанс. Пожелавам сполука на изпитите.
Синоними: успех, удача, шанс, късмет, щастие, победа, триумф, постижение, придобивка, благополучие, прокопсия, благоденствие, преуспяване, процъфтяване, добруване, благосъстояние сполука, сполуката, сполуки, сполуките

сполучиш, мин. св. сполучих, мин. прич. сполучил, св. — вж. сполучвам. сполуча, сполучим, сполучиш, сполучите, сполучи, сполучат, сполучих, сполучихме, сполучи, сполучихте, сполучи, сполучиха, сполучех, сполучехме, сполучеше, сполучехте, сполучеше, сполучеха, сполучил съм, сполучила съм, сполучило съм, сполучили сме, сполучил си, сполучила си, сполучило си, сполучили сте, сполучил е, сполучила е, сполучило е, сполучили са, бях сполучил, бях сполучила, бях сполучило, бяхме сполучили, беше сполучил, беше сполучила, беше сполучило, бяхте сполучили, беше сполучил, беше сполучила, беше сполучило, бяха сполучили, ще сполуча, ще сполучим,

сполучваш, несв. и сполуча, св.
1. Успявам да постигна; преуспявам, постигам. Сполучи да направи кариера. Сполучи да забогатее.
2. Случвам, улучвам нещо добро, провървява ми. Сполучи, като се ожени за нея.
Синоними: случвам, успявам, постигам, върви ми, напредвам, цъфтя, процъфтявам, преуспявам, смогвам, сколасвам, насмогвам, домогвам се, добирам се, наваксвам, прокопсвам, побеждавам, печеля, спечелвам, имам късмет, имам успех, потръгва ми сполучвам, сполучваме, сполучваш, сполучвате, сполучва, сполучват, сполучвах, сполучвахме, сполучва, сполучвахте, сполучва, сполучваха, сполучвах, сполучвахме, сполучваше, сполучвахте, сполучваше, сполучваха, сполучвал съм, сполучвала съм, сполучвало съм, сполучвали сме, сполучвал си, сполучвала си, сполучвало си, сполучвали сте, сполучвал е, сполучвала е, сполучвало е, сполучвали са, бях сполучвал, бях сполучвала, бях сполучвало, бяхме сполучвали, беше сполучвал, беше сполучвала, беше сполучвало, бяхте сполучвали, беше сполучвал, беше сполучвала, беше спол

сполучлива, сполучливо, мн. сполучливи, прил.
1. Който е успешен, резултатен, благополучен. Сполучлива сделка. Сполучливо пътуване. Сполучлив избор.
2. Който е уместен, подходящ, подобаващ, навременен. Сполучлива комбинация. Сполучлив цвят. Сполучлив отговор.нареч. сполучливо.
Синоними: успешен, резултатен, ефикасен, благополучен, удачен, благоприятен, щастлив, уместен, навременен, подходящ, съответствуващ, удобен, на място, добре подбран сполучлив, сполучливия, сполучливият, сполучлива, сполучливата, сполучливо, сполучливото, сполучливи, сполучливите

вж. сполучли`в

спомагаш, несв. и спомогна, св.; За какво. Съдействам, благоприятствам, помагам, улеснявам. Спомагам за успеха му. Времето спомага за добро прекарване.
Синоними: съдействувам, способствувам, помагам, подпомагам, поддържам, благоприятствувам, улеснявам, допринасям, подсилвам, подкрепям, насърчавам, поощрявам, одобрявам спомагам, спомагаме, спомагаш, спомагате, спомага, спомагат, спомагах, спомагахме, спомага, спомагахте, спомага, спомагаха, спомагах, спомагахме, спомагаше, спомагахте, спомагаше, спомагаха, спомагал съм, спомагала съм, спомагало съм, спомагали сме, спомагал си, спомагала си, спомагало си, спомагали сте, спомагал е, спомагала е, спомагало е, спомагали са, бях спомагал, бях спомагала, бях спомагало, бяхме спомагали, беше спомагал, беше спомагала, беше спомагало, бяхте спомагали, беше спомагал, беше спомагала, беше спомагало, бяха спомагали, ще спомагам, ще спомаг

спомагателна, спомагателно, мн. спомагателни, прил.
1. Който е помощен, допълнителен. Спомагателен глагол. Спомагателни средства.
2. Който е второстепенен, помощен, вторичен. Спомагателни функции. Спомагателна дейност.
Синоними: помощен, допълнителен, добавъчен, второстепенен, вторичен, маловажен, несъществен, опитен, контролен, спешен, запасен, резервен, извънреден, авариен, съдействуващ, спомагащ, фалшив, неистински, изкуствен спомагателен, спомагателния, спомагателният, спомагателна, спомагателната, спомагателно, спомагателното, спомагателни, спомагателните

мн. спомени, (два) спомена, м.
1. Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието. Спомен от детството. Любовен спомен. Спомени от пътуването. Имам спомени. Пазя спомени.
2. Прен. Предмет, който напомня. Часовникът е спомен от майка му. Спомени от живота в Азия.
3. Само мн. Писмено предадени преживявания, случки като литературно произведение. Пиша спомени. Оставил е една книга със спомени.
Синоними: възпоминание, помен, памет, споменуване, подарък, сувенир спомен, спомена, споменът, спомени, спомените, спомена

споменеш, мин. св. споменах, мин. прич. споменал, св. — вж. споменавам. спомена, споменем, споменеш, споменете, спомене, споменат, споменах, споменахме, спомена, споменахте, спомена, споменаха, споменех, споменехме, споменеше, споменехте, споменеше, споменеха, споменал съм, споменала съм, споменало съм, споменали сме, споменал си, споменала си, споменало си, споменали сте, споменал е, споменала е, споменало е, споменали са, бях споменал, бях споменала, бях споменало, бяхме споменали, беше споменал, беше споменала, беше споменало, бяхте споменали, беше споменал, беше споменала, беше споменало, бяха споменали, ще спомена, ще споменем,

споменаваш, несв. и спомена, св.
1. Кого, какво. Произнасям името на някого или нещо бегло; упоменавам, отбелязвам. В разговори за паметника често споменават името му. Споменах за пътуването, но не разказах подробностите.
2. Произнасям име, напомням, отварям дума. Не ми споменавай за него.
3. Прен. Правя помен на някого.
Синоними: упоменавам, намеквам, правя алюзия, отбелязвам, отварям дума, правя намек, загатвам, продумвам, навеждам на мисълта, възпоменавам, внушавам, подсказвам, извиквам в съзнанието, изтъквам, подчертавам споменавам, споменаваме, споменаваш, споменавате, споменава, споменават, споменавах, споменавахме, споменава, споменавахте, споменава, споменаваха, споменавах, споменавахме, споменаваше, споменавахте, споменаваше, споменаваха, споменавал съм, споменавала съм, споменавало съм, споменавали сме, споменавал си, споменавала си, споменавало си, споменавали сте, споменавал е, споменавала е, споменавало е, споменавали са, бях споменавал, бях споменавала, бях споменавало, бяхме споменавали, беше споменавал, беше споменавала, беше споменавало, бяхте споменавали, б

спомогнеш, мин. св. спомогнах, мин. прич. спомогнал, св. — вж. спомагам. спомогна, спомогнем, спомогнеш, спомогнете, спомогне, спомогнат, спомогнах, спомогнахме, спомогна, спомогнахте, спомогна, спомогнаха, спомогнех, спомогнехме, спомогнеше, спомогнехте, спомогнеше, спомогнеха, спомогнал съм, спомогнала съм, спомогнало съм, спомогнали сме, спомогнал си, спомогнала си, спомогнало си, спомогнали сте, спомогнал е, спомогнала е, спомогнало е, спомогнали са, бях спомогнал, бях спомогнала, бях спомогнало, бяхме спомогнали, беше спомогнал, беше спомогнала, беше спомогнало, бяхте спомогнали, беше спомогнал, беше спомогнала, беше спомог

спомоществователят, спомоществователя, мн. спомоществователи, м. Човек, който подпомага със средства (обикн. културна или обществена дейност). Спомоществовател на библиотека. Спомоществовател на училище. спомоществовател, спомоществователя, спомоществователят, спомоществователи, спомоществователите, спомоществователи, спомоществователю

мед. Гъбест, порест, шуплест.

мед. Възпаление на междупрешленните стави.

мед. Дегенеративен процес на междупрешленните стави. Най-често се засяга шийния и дисталния лумбален сегмент.

мед. Възпаление на прешлени на гръбначния стълб, напр. туберкулозен спондилит.

мед. Хроничен дистрофичен процес на гръбначния стълб, който довежда до неподвижност в засегнатите междупрешленни стави. Формират се остеофити с форма на “човка на папагал”.

мед. вж. ламинектомия споразумея се споразумееш се, мин. св. споразумях се, мин. прич. споразумял се, св.
споразумявам се. — споразумявам се споразумяваш се, несв. и споразумея се, св.; с кого, За какво. Постигам или подписвам споразумение. Споразумяхме се за поддържане на общите помещения. Споразумяхме се за сроковете на работата.
Синоними: (гл.) влизам в споразумение, разбирам се, спогаждам се, погаждам се, сговарям се, съгласувам се, съгласявам се, помирявам се, (гл.) уговарям се, установявам се

мн. спонсори, м. Лице или организация дарител; спомоществовател. Спонсор на телевизионна програма. Спонсор на научна конференция.прил. спонсорски, спонсорска, спонсорско, мн. спонсорски. Спонсорска дейност. спонсор, спонсора, спонсорът, спонсори, спонсорите, спонсори, спонсоре

спонсорираш, несв. и св.; Какво. Дарявам средства като спонсор. Спонсорирам специализации в чужбина. спонсорирам, спонсорираме, спонсорираш, спонсорирате, спонсорира, спонсорират, спонсорирах, спонсорирахме, спонсорира, спонсорирахте, спонсорира, спонсорираха, спонсорирах, спонсорирахме, спонсорираше, спонсорирахте, спонсорираше, спонсорираха, спонсорирал съм, спонсорирала съм, спонсорирало съм, спонсорирали сме, спонсорирал си, спонсорирала си, спонсорирало си, спонсорирали сте, спонсорирал е, спонсорирала е, спонсорирало е, спонсорирали са, бях спонсорирал, бях спонсорирала, бях спонсорирало, бяхме спонсорирали, беше спонсорирал, беше спонсорирала

вж. спо`нсор спонсорски, спонсорския, спонсорският, спонсорска, спонсорската, спонсорско, спонсорското, спонсорски, спонсорските

ср., само ед. Дейност на спонсор. спонсорство, спонсорството, спонсорства, спонсорствата

спонтанна, спонтанно, мн. спонтанни, прил. Който възниква от вътрешни подбуди; естествен, непринуден. Спонтанна радост. Спонтанни чувства.същ. спонтанност, спонтанността, ж.
Синоними: бърз, внезапен, едновременен, непринуден, естествен, неудържим, самороден, свободен, интуитивен, безусловен, неограничен, необусловен, вроден, инстинктивен, непосредствен, непоискан, неизискван, доброволен, непредумишлен, непреднамерен, импровизиран, неволен, непресторен, непредвзет, прям, искрен спонтанен, спонтанния, спонтанният, спонтанна, спонтанната, спонтанно, спонтанното, спонтанни, спонтанните

вж. спонта`нен спонтанност, спонтанността, спонтанности, спонтанностите

спорът, спора, мн. спорове, (два) спора, м.
1. Словесно разискване, в което всеки отстоява различно мнение. Участвам в спор. Възниква спор. Научен спор. Напразни спорове.
2. Разпра, кавга, неразбирателство. Имат спор около наследството. Имуществени спорове.
* Спор няма. — Всичко е ясно, вижда се. м., само ед. Остар. Изобилие, плодородие, берекет. Голям спор от царевица има тази година.
Синоними: противоречие, несъгласие, разпра, кавга, хър-мър, търкане, пререкание, полемика, препирня, разискване, диспут, прение, изобилие, караница, недоразумение, разрив, отчуждаване, разногласие, разправия, опяване, еднообразие, борба, пазарене, пазарлък, спорене, дебат, раздор, препиране, конфликт, скарване спор, спора, спорът, спорове, споровете, спора

мн. спори, ж. Спец. В биологията — клетъчно образувание, което служи за размножаване и разпространяване при гъби, водорасли, мъх и др.прил. споров, спорова, спорово, мн. спорови.
* Спорови растения. — Растения, които се размножават чрез спори. спора, спората, спори, спорите

спорадична, спорадично, мн. спорадични, прил. Който се появява от време на време; непостоянен, случаен. Спорадични ветрове.същ. спорадичност, спорадичността, ж.
Синоними: непостоянен, случаен, неопределен, изолиран, разпръснат, единичен, разпилян спорадичен, спорадичния, спорадичният, спорадична, спорадичната, спорадично, спорадичното, спорадични, спорадичните

мн. споразумения, ср. Съгласие около нещо спорно, при което всяка страна приема да спазва определени условия; спогодба. Стигаме до споразумение. Постигам споразумение. Подписвам споразумение.
Синоними: съгласие, разбирателство, сговор, спогаждане, спогодба, съглашение, уговорка, договор, трактат, контракт, пакт, правило, разпоредба, задължение, конвенция, уреждане, решение, решаване на въпрос споразумение, споразумението, споразумения, споразуменията

спорна, спорно, мн. спорни, прил.
1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи.
2. За който трябва да се спори, да се преборят две страни, за да се спечели. Спорна топка. спорна, спорно, мн. спорни, прил. Разг. Който спори; резултатен, успешен. Спорна работа.
Синоними: противоречив, контроверсен, несигурен, неустановен, полемичен, оспорим, плодоносен, резултатен, успешен, плодороден, изобилен, обилен, съмнителен, подлежащ на обсъждане, нерешен, проблематичен спорен, спорния, спорният, спорна, спорната, спорно, спорното, спорни, спорните

вж. спо`ра споров, споровия, споровият, спорова, споровата, спорово, споровото, спорови, споровите

спортът, спорта, мн. спортове, (два) спорта, м.
1. Еднотипни физически упражнения, които се правят системно, като периодически резултатите от тях се сравняват на състезания. Какъв спорт тренираш?
2. Физически упражнения, гимнастика. Спортът помага за укрепването на организма.
3. Прен. Хазартно увлечение, страст. Любовта е спорт за него.прил. спортен, спортна, спортно, мн. спортни.
* Спортен тотализатор. — Организация за залагане при спортни състезания или в други случаи.
Синоними: гимнастика, физкултура, състезание, упражнение, игри, забавление спорт, спорта, спортът, спортове, спортовете, спорта

вж. спорт спортен, спортния, спортният, спортна, спортната, спортно, спортното, спортни, спортните

мн. спортисти, м. Човек, който се занимава със спорт (в 1 знач. ). Не всички спортисти са здрави.
Синоними: физкултурник, гимнастик, състезател спортист, спортиста, спортистът, спортисти, спортистите, спортисти, спортисте

мн. спортистки, ж. Жена спортист. спортистка, спортистката, спортистки, спортистките

мн. спортсмени, м. Спортист, който се състезава почтено.прил. спортсменски, спортсменска, спортсменско, мн. спортсменски. Спортсменска проява.нареч. спортсменски.същ. спортсменство, ср. спортсмен, спортсмена, спортсменът, спортсмени, спортсмените, спортсмени, спортсмене

вж. спортсме`н спортсменски, спортсменския, спортсменският, спортсменска, спортсменската, спортсменско, спортсменското, спортсменски, спортсменските

вж. спортсме`н
Синоними: честност, порядъчност, великодушие спортсменство, спортсменството, спортсменства, спортсменствата

спортуваш, несв. Занимавам се със спорт. Хубаво е да спортуваш.същ. спортуване, ср. спортувам, спортуваме, спортуваш, спортувате, спортува, спортуват, спортувах, спортувахме, спортува, спортувахте, спортува, спортуваха, спортувах, спортувахме, спортуваше, спортувахте, спортуваше, спортуваха, спортувал съм, спортувала съм, спортувало съм, спортували сме, спортувал си, спортувала си, спортувало си, спортували сте, спортувал е, спортувала е, спортувало е, спортували са, бях спортувал, бях спортувала, бях спортувало, бяхме спортували, беше спортувал, беше спортувала, беше спортувало, бяхте спортували, беше спортувал, беше спортувала, беше спор

вж. спорту`вам спортуване, спортуването, спортувания, спортуванията

спориш, мин. св. спорих и спорих, мин. прич. спорил и спорил, несв. Водя спор; полемизирам, диспутирам, препирам се. Той обича да спори. спориш, мин. св. спорих, мин. прич. спорил, несв.
1. Разг. Само в трето лице. Давам добри резултати, богата реколта. Ябълките спорят тази есен.
2. Диал. Само в трето лице. Бързо се изчерпвам, свършвам. Трябва да купим още сирене — днес на обяд спореше.
* Спори/спорят ми ( —ти, му, и, ни, ви, им). Върви ми, успявам да се справя бързо и леко, напредвам в начинание, дейност. Днес работата никак не ми спори.
Синоними: препирам се, полемизирам, диспутирам, дискутирам, водя полемика, оспорвам, поспорвам, отказвам, отричам, противореча, упорствувам, влизам в спор, влизам в разправия, завързвам спор, водя спор, разисквам, водя дебати, пазаря се, карам се, заяждам се споря, спорим, спориш, спорите, спори, спорят, спорих, спорихме, спори, спорихте, спори, спориха, спорех, спорехме, спореше, спорехте, спореше, спореха, спорил съм, спорила съм, спорило съм, спорили сме, спорил си, спорила си, спорило си, спорили сте, спорил е, спорила е, спорило е, спорили са, бях спорил, бях спорила, бях спорило, бяхме спорили, беше спорил, беше спорила, беше спорило, бяхте спорили, беше спорил, беше спорила, беше спорило, бяха спорили, ще споря, ще спорим, ще спориш, ще спорите, ще спори, ще спорят, ще съм спорил, ще съм спорила, ще съм спорило, ще сме спо

спориш, мин. св. спорих и спорих, мин. прич. спорил и спорил, несв. Водя спор; полемизирам, диспутирам, препирам се. Той обича да спори. спориш, мин. св. спорих, мин. прич. спорил, несв.
1. Разг. Само в трето лице. Давам добри резултати, богата реколта. Ябълките спорят тази есен.
2. Диал. Само в трето лице. Бързо се изчерпвам, свършвам. Трябва да купим още сирене — днес на обяд спореше.
* Спори/спорят ми ( —ти, му, и, ни, ви, им). Върви ми, успявам да се справя бързо и леко, напредвам в начинание, дейност. Днес работата никак не ми спори.
Синоними: препирам се, полемизирам, диспутирам, дискутирам, водя полемика, оспорвам, поспорвам, отказвам, отричам, противореча, упорствувам, влизам в спор, влизам в разправия, завързвам спор, водя спор, разисквам, водя дебати, пазаря се, карам се, заяждам се споря, спорим, спориш, спорите, спори, спорят, спорих, спорихме, спори, спорихте, спори, спориха, спорях, споряхме, спореше, споряхте, спореше, споряха, спорил съм, спорила съм, спорило съм, спорили сме, спорил си, спорила си, спорило си, спорили сте, спорил е, спорила е, спорило е, спорили са, бях спорил, бях спорила, бях спорило, бяхме спорили, беше спорил, беше спорила, беше спорило, бяхте спорили, беше спорил, беше спорила, беше спорило, бяха спорили, ще споря, ще спорим, ще спориш, ще спорите, ще спори, ще спорят, ще съм спорил, ще съм спорила, ще съм спорило, ще сме спо

мн. способи, (два) способа, м. Остар. Начин на действие, на осъществяване; прийом, маниер, метод, похват, начин. Използваме елементарен способ при изследването.
Синоними: начин, средство, метод, прийом, маниер, система, похват, леснина, възможност, колай, канал, път, ключ, ключова позиция, начин на действие, проява, приспособление, изобретение, апарат, механизъм, ход, хитрина, средство за прехрана, съдействие, сътрудничество способ, способа, способът, способи, способите, способа

способна, способно, мн. способни, прил.
1. Който има способности; надарен, изкусен, талантлив, даровит. Способен занаятчия. Способен учител.
2. Който може да направи нещо, което се превръща в негова характерна черта. Способна съм да чета цяла нощ. Способен е на всякакви мръсотии.
3. Годен. Способна съм да тичам дълго.
Синоними: опитен, умел, сръчен, похватен, ловък, изкусен, пишкин, достоен, надарен, сведущ, талантлив, даровит, годен, кадърен, ербап, податлив, интелигентен, умен, схватлив, остроумен, здрав, квалифициран, компетентен, вещ, подготвен, подходящ, подобаващ, съответствуващ способен, способния, способният, способна, способната, способно, способното, способни, способните

способността, мн. способности, ж.
1. Обикн. мн. Природна дарба; талант, дарование, заложби. Имам големи способности.
2. Само ед. Пригоденост за някаква дейност, умение, притежавана възможност да се извърши нещо. Имам способността да уча езици.
3. Само ед. Присъщо качество, свойство. Металите имат способността да се окисляват.
Синоними: талант, дарба, дарование, надареност, дар, заложба, разположение, наклонност, годност, кадърност, опитност, сръчност, умелост, умение, ловкост, склонност, тенденция, вещина способност, способността, способности, способностите

способстваш, несв. Спомагам, съдействам, благоприятствам. Неговата помощ способства за по-бързото разрешаване на проблема. способствам, способстваме, способстваш, способствате, способства, способстват, способствах, способствахме, способства, способствахте, способства, способстваха, способствах, способствахме, способстваше, способствахте, способстваше, способстваха, способствал съм, способствала съм, способствало съм, способствали сме, способствал си, способствала си, способствало си, способствали сте, способствал е, способствала е, способствало е, способствали са, бях способствал, бях способствала, бях способствало, бяхме способствали, беше способствал, беше способствала

способствуваш, несв. Способствам.
Синоними: допринасям, спомагам, съдействувам способствувам, способствуваме, способствуваш, способствувате, способствува, способствуват, способствувах, способствувахме, способствува, способствувахте, способствува, способствуваха, способствувах, способствувахме, способствуваше, способствувахте, способствуваше, способствуваха, способствувал съм, способствувала съм, способствувало съм, способствували сме, способствувал си, способствувала си, способствувало си, способствували сте, способствувал е, способствувала е, способствувало е, способствували са, бях способствувал, бях способствувала, бях

англ. spot
Кратка радио или телевизионна реклама. Обикновено с продължителност от 10 до 60 сек. спот, спота, спотът, спотове, спотовете, спота

спотайваш, несв. Спотаявам. спотайвам, спотайваме, спотайваш, спотайвате, спотайва, спотайват, спотайвах, спотайвахме, спотайва, спотайвахте, спотайва, спотайваха, спотайвах, спотайвахме, спотайваше, спотайвахте, спотайваше, спотайваха, спотайвал съм, спотайвала съм, спотайвало съм, спотайвали сме, спотайвал си, спотайвала си, спотайвало си, спотайвали сте, спотайвал е, спотайвала е, спотайвало е, спотайвали са, бях спотайвал, бях спотайвала, бях спотайвало, бяхме спотайвали, беше спотайвал, беше спотайвала, беше спотайвало, бяхте спотайвали, беше спотайвал, беше спотайвала, беше спот

спотаиш, мин. св. спотаих, мин. прич. спотаил, св. — вж. спотаявам. спотая, спотаим, спотаиш, спотаите, спотаи, спотаят, спотаих, спотаихме, спотаи, спотаихте, спотаи, спотаиха, спотаях, спотаяхме, спотаеше, спотаяхте, спотаеше, спотаяха, спотаил съм, спотаила съм, спотаило съм, спотаили сме, спотаил си, спотаила си, спотаило си, спотаили сте, спотаил е, спотаила е, спотаило е, спотаили са, бях спотаил, бях спотаила, бях спотаило, бяхме спотаили, беше спотаил, беше спотаила, беше спотаило, бяхте спотаили, беше спотаил, беше спотаила, беше спотаило, бяха спотаили, ще спотая, ще спотаим, ще спотаиш, ще спотаите, ще спотаи, ще спотаят, ще

спотаяваш, несв. и спотая, св.; Какво. Правя да не е явно; прикривам, затаявам. Спотаявам чувствата си. Спотаявам дъх.
спотаявам се/спотая се. 1. — Не излизам наяве; крия се, притаявам се, кротувам. Детето се спотаи в стаята си.
2. Прен. За чувства, мисли, настроения — не се показвам, скрит съм. Дълбоко огорчение се спотаи в наранената и душа. спотаявам, спотаяваме, спотаяваш, спотаявате, спотаява, спотаяват, спотаявах, спотаявахме, спотаява, спотаявахте, спотаява, спотаяваха, спотаявах, спотаявахме, спотаяваше, спотаявахте, спотаяваше, спотаяваха, спотаявал съм, спотаявала съм, спотаявало съм, спотаявали сме, спотаявал си, спотаявала си, спотаявало си, спотаявали сте, спотаявал е, спотаявала е, спотаявало е, спотаявали са, бях спотаявал, бях спотаявала, бях спотаявало, бяхме спотаявали, беше спотаявал, беше спотаявала, беше спотаявало, бяхте спотаявали, беше спотаявал, беше спотаявала, беше спот

спохаждаш, несв. Диал. Спохождам. справя се справиш, се, мин. св. справих се, мин. прич. справил се, св. — вж. справям се. справям се справяш се, несв. и справя се, св.
1. С какво. Извършвам дейност, за чието осъществяване имам възможности, способности, умения. Справих се бързо със задачата.
2. С какво/с кого. Успявам да се наложа, да преодолея, да го надмогна; надвивам. Справихме се с противника. Справям се с палавото дете.
3. С какво. Вземам под внимание, съобразявам се, като предварително внимателно проучвам. За изпита по този въпрос трябва да се справя с няколко изследвания.
4. Разг. Преживявам. Как я караш? — Справям се.
Синоними: (гл.) успявам, смогвам, сполучвам, сколасвам, намирам му лесното, намирам му колая, съумявам, изпълнявам, (гл.) надвивам, излизам на глава, преодолявам, (гл.) съобразявам се, съгласувам се, оправям се, ориентирам се, (гл.) карам я, преживявам, (гл.) владея, контролирам спречкам се спречкаш се, св. — вж. спречквам се. спречквам се спречкваш се, несв. и _спречкам се, св.; с кого. Разг. Карам се по незначителен повод и за кратко време. С майка ми често се спречкваме._същ. спречкване, ср.
Синоними: (гл.) скарвам се, хокам, смъмрям, влизам в разправия

споходиш, мин. св. споходих, мин. прич. споходил, св. — вж. спохождам. споходя, споходим, споходиш, споходите, споходи, споходят, споходих, споходихме, споходи, споходихте, споходи, споходиха, споходех, споходехме, споходеше, споходехте, споходеше, споходеха, споходил съм, споходила съм, споходило съм, споходили сме, споходил си, споходила си, споходило си, споходили сте, споходил е, споходила е, споходило е, споходили са, бях споходил, бях споходила, бях споходило, бяхме споходили, беше споходил, беше споходила, беше споходило, бяхте споходили, беше споходил, беше споходила, беше споходило, бяха споходили, ще споходя, ще споходим,

спохождаш, несв. и споходя, св.; Кого.
1. Разг. Ходя от време на време при някого, като престоявам кратко; навестявам, наминавам, наобикалям. Всеки месец спохождам майка си.
2. Прен. Обикн. в трето лице. За мисли, чувства и др. — обхващам от време на време, обсебвам. Споходи ме вълнуващ сън. Болката често я спохождаше.
Синоними: посещавам, навестявам, изминавам, обикалям, наобикалям, обхождам, гостувам, идвам от време на време, стичаме се, ходя на гости, общувам, имам работа с спохождам, спохождаме, спохождаш, спохождате, спохожда, спохождат, спохождах, спохождахме, спохожда, спохождахте, спохожда, спохождаха, спохождах, спохождахме, спохождаше, спохождахте, спохождаше, спохождаха, спохождал съм, спохождала съм, спохождало съм, спохождали сме, спохождал си, спохождала си, спохождало си, спохождали сте, спохождал е, спохождала е, спохождало е, спохождали са, бях спохождал, бях спохождала, бях спохождало, бяхме спохождали, беше спохождал, беше спохождала, беше спохождало, бяхте спохождали, беше спохождал, беше спохождала, беше спох

споиш, мин. св. споих, мин. прич. споил, св. — вж. споявам. споя, споим, споиш, споите, спои, споят, споих, споихме, спои, споихте, спои, споиха, споях, спояхме, споеше, спояхте, споеше, спояха, споил съм, споила съм, споило съм, споили сме, споил си, споила си, споило си, споили сте, споил е, споила е, споило е, споили са, бях споил, бях споила, бях споило, бяхме споили, беше споил, беше споила, беше споило, бяхте споили, беше споил, беше споила, беше споило, бяха споили, ще споя, ще споим, ще споиш, ще споите, ще спои, ще споят, ще съм споил, ще съм споила, ще съм споило, ще сме споили, ще си споил, ще си споила, ще си споило, ще сте споили

спояваш, несв. и споя, св.; Какво.
1. Трайно и неподвижно съединявам две метални повърхности с помощта на специален разтопен метален припой. Споявам жици.
2. Прен. Трайно свързвам, обединявам; сплотявам. Народите ни са споени от общи интереси.
споявам се/споя се. — Обединявам се.същ. спояване, ср.
Синоними: запоявам, слепям, свързвам, съединявам, заздравявам, сплотявам, обединявам, затвърдявам, укрепявам, втвърдявам, сраствам се, завързвам, съчетавам споявам, спояваме, спояваш, споявате, споява, спояват, споявах, споявахме, споява, споявахте, споява, спояваха, споявах, споявахме, спояваше, споявахте, спояваше, спояваха, споявал съм, споявала съм, споявало съм, споявали сме, споявал си, споявала си, споявало си, споявали сте, споявал е, споявала е, споявало е, споявали са, бях споявал, бях споявала, бях споявало, бяхме споявали, беше споявал, беше споявала, беше споявало, бяхте споявали, беше споявал, беше споявала, беше споявало, бяха споявали, ще споявам, ще спояваме, ще спояваш, ще споявате, ще споява, ще споява

вж. споя`вам спояване, спояването, споявания, спояванията

спреш, мин. св. спрях, мин. прич. спрял, св. — вж. спирам. спра, спрем, спреш, спрете, спре, спрат, спрях, спряхме, спря, спряхте, спря, спряха, спрях, спряхме, спреше, спряхте, спреше, спряха, спрял съм, спряла съм, спряло съм, спрели сме, спрял си, спряла си, спряло си, спрели сте, спрял е, спряла е, спряло е, спрели са, бях спрял, бях спряла, бях спряло, бяхме спрели, беше спрял, беше спряла, беше спряло, бяхте спрели, беше спрял, беше спряла, беше спряло, бяха спрели, ще спра, ще спрем, ще спреш, ще спрете, ще спре, ще спрат, ще съм спрял, ще съм спряла, ще съм спряло, ще сме спрели, ще си спрял, ще си спряла, ще си спряло, ще сте спрели

справедлива, справедливо, мн. справедливи, прил.
1. Който не проявява пристрастие в преценките и действията си. Справедлив съдия. Справедлив учител.
2. Който изразява безпристрастност, обективност. Справедливо решение.нареч. справедливо.същ. справедливост, справедливостта, ж. Раздавам справедливост.
Синоними: правдив, честен, почтен, безпристрастен, обективен, съвестен, законен, легален, прав, правосъден, правилен, основателен, праведен, истински, заслужен, надлежен, дължим, подобаващ, съответен справедлив, справедливия, справедливият, справедлива, справедливата, справедливо, справедливото, справедливи, справедливите

вж. справедли`в

вж. справедли`в
Синоними: правда, правдина, правота, право, законност, безпристрастие, обективност, правосъдие, съвест, истина справедливост, справедливостта, справедливости, справедливостите

мн. справки, ж. Кратко сведение, информация за нещо, получени в резултат на търсене или питане. Трябва да направя справка в библиотеката.
Синоними: информация, сведение, проверка справка, справката, справки, справките

справочна, справочно, мн. справочни, прил. Който служи за справка. Справочна литература. справочен, справочния, справочният, справочна, справочната, справочно, справочното, справочни, справочните

мн. справочници, (два) справочника, м. Книга със специализирана информация по дадени въпроси. Кандидатстудентски справочник.
Синоними: указател, показалец, наръчник, азбучник, ръководство, пътеводител справочник, справочника, справочникът, справочници, справочниците, справочника

спрегаема, спрегаемо, мн. спрегаеми, прил. Който може да бъде спрегнат. Спрегаем глагол. спрегаем, спрегаемия, спрегаемият, спрегаема, спрегаемата, спрегаемо, спрегаемото, спрегаеми, спрегаемите

спрегнеш, мин. св. спрегнах, мин. прич. спрегнал, св. — вж. [[спрягам 1, 2 ._ спрегна, спрегнем, спрегнеш, спрегнете, спрегне, спрегнат, спрегнах, спрегнахме, спрегна, спрегнахте, спрегна, спрегнаха, спрегнех, спрегнехме, спрегнеше, спрегнехте, спрегнеше, спрегнеха, спрегнал съм, спрегнала съм, спрегнало съм, спрегнали сме, спрегнал си, спрегнала си, спрегнало си, спрегнали сте, спрегнал е, спрегнала е, спрегнало е, спрегнали са, бях спрегнал, бях спрегнала, бях спрегнало, бяхме спрегнали, беше спрегнал, беше спрегнала, беше спрегнало, бяхте спрегнали, беше спрегнал, беше спрегнала, беше спрегнало, бяха спрегнали, ще спрегна, ще спрегнем,

мн. спрежения, ср. Спец. В граматиката — тип изменение на глаголите по лице, число, време. В българския език глаголите имат три спрежения. спрежение, спрежението, спрежения, спреженията

спреят, спрея, мн. спрейове, (два) спрея, м. Флакон, изпълнен със сгъстен под налягане газ, парфюм, боя и др. , който при натискане изпуска тънка струя от съдържащото се вещество. Дезодорант на спрей. спрей, спрея, спреят, спрейове, спрейовете, спрея

спретваш, несв. и спретна, св.
1. Разг. Кого. Обличам скромно, но прилично, с вкус. Спретнах детето за първия учебен ден.
2. Жарг. Подготвям, организирам. Ще спретнем един купон.
спретвам се/спретна се. — Обличам се прибрано, изискано, елегантно, с вкус; натъкмявам се, нагиздям се. Всички се спретнаха за празника. спретвам, спретваме, спретваш, спретвате, спретва, спретват, спретвах, спретвахме, спретва, спретвахте, спретва, спретваха, спретвах, спретвахме, спретваше, спретвахте, спретваше, спретваха, спретвал съм, спретвала съм, спретвало съм, спретвали сме, спретвал си, спретвала си, спретвало си, спретвали сте, спретвал е, спретвала е, спретвало е, спретвали са, бях спретвал, бях спретвала, бях спретвало, бяхме спретвали, беше спретвал, беше спретвала, беше спретвало, бяхте спретвали, беше спретвал, беше спретвала, беше спретвало, бяха спретвали, ще спретвам, ще спретв

спретнеш, мин. св. спретнах, мин. прич. спретнал, св. — вж. спретвам. спретна, спретнем, спретнеш, спретнете, спретне, спретнат, спретнах, спретнахме, спретна, спретнахте, спретна, спретнаха, спретнех, спретнехме, спретнеше, спретнехте, спретнеше, спретнеха, спретнал съм, спретнала съм, спретнало съм, спретнали сме, спретнал си, спретнала си, спретнало си, спретнали сте, спретнал е, спретнала е, спретнало е, спретнали са, бях спретнал, бях спретнала, бях спретнало, бяхме спретнали, беше спретнал, беше спретнала, беше спретнало, бяхте спретнали, беше спретнал, беше спретнала, беше спретнало, бяха спретнали, ще спретна, ще спретнем,

спретната, спретнато, мн. спретнати, прил. Който е облечен прилично, с вкус; стегнат, приличен. Спретнат ученик.нареч. спретнато. Обличам се спретнато.същ. спретнатост, спретнатостта, ж.
Синоними: стегнат, прибран, изискан, уреден, акуратен, грижлив, приличен, елегантен, гиздав, скопосен, моден, шик, светски, подреден, уютен, чист, напет, в пълен ред, тип-топ, кокетен, издокаран, пременен спретнат, спретнатия, спретнатият, спретната, спретнатата, спретнато, спретнатото, спретнати, спретнатите

вж. спре`тнат

вж. спре`тнат
Синоними: изисканост, стегнатост спретнатост, спретнатостта, спретнатости, спретнатостите

вж. спре`чквам се
Синоними: кавга, скарване, сдърпване, свада, недоразумение, разправия, избухване спречкване, спречкването, спречквания, спречкванията

спринтът, спринта, мн. спринтове, (два) спринта, м.
1. Бягане на къси разстояния, при което скоростта е максимална.
2. Усилване на скоростта при бягане до възможния предел, което обикновено става в края на предвиденото разстояние. Финален спринт.прил. спринтов, спринтова, спринтово, мн. спринтови. Спринтова отсечка.
* Спринтови дисциплини. — Спец. Лекоатлетически дисциплини по бягане на къси разстояния с максимална скорост. спринт, спринта, спринтът, спринтове, спринтовете, спринта

спринтираш, несв. и св.
1. Засилвам скоростта при бягане до възможния предел.
2. Разг. Затичвам се бързо да направя нещо. Детето спринтира да купи хляб.
3. Разг. Увеличавам скоростта на извършване на дадена работа, обикн. към края. спринтирам, спринтираме, спринтираш, спринтирате, спринтира, спринтират, спринтирах, спринтирахме, спринтира, спринтирахте, спринтира, спринтираха, спринтирах, спринтирахме, спринтираше, спринтирахте, спринтираше, спринтираха, спринтирал съм, спринтирала съм, спринтирало съм, спринтирали сме, спринтирал си, спринтирала си, спринтирало си, спринтирали сте, спринтирал е, спринтирала е, спринтирало е, спринтирали са, бях спринтирал, бях спринтирала, бях спринтирало, бяхме спринтирали, беше спринтирал, беше спринтирала, беше спринтирало, бяхте спринтирали, б

вж. спринт спринтов, спринтовия, спринтовият, спринтова, спринтовата, спринтово, спринтовото, спринтови, спринтовите

мн. спринтьори, м. Спортист от спринтовите дисциплини.прил. спринтьорски, спринтьорска, спринтьорско, мн. спринтьорски. Спринтьорска техника. спринтьор, спринтьора, спринтьорът, спринтьори, спринтьорите, спринтьори, спринтьоре

мн. спринтьорки, ж. Жена спринтьор. спринтьорка, спринтьорката, спринтьорки, спринтьорките

вж. спринтьо`р спринтьорски, спринтьорския, спринтьорският, спринтьорска, спринтьорската, спринтьорско, спринтьорското, спринтьорски, спринтьорските

мн. спринцовки, ж. Приспособление за поставяне на инжекции, което има вид на цилиндрична помпичка за течността с набодена на върха игла. Натисни буталото на спринцовката.
Синоними: пулверизатор, пистолет, шприц спринцовка, спринцовката, спринцовки, спринцовките

сприхава, сприхаво, мн. сприхави, прил. Който лесно се поддава на гнева, който бързо избухва; избухлив, гневлив, раздразнителен, невъздържан. Сприхав човек.нареч. сприхаво.същ. сприхавост, сприхавостта, ж.
Синоними: раздразнителен, избухлив, буен, нервен, невъздържан, несдържан, гневлив, неукротим, своеволен, капризен, кибритлия, жив, енергичен, пламенен, страстен, ревностен, лют, докачлив, обидчив, възбудим, раздразним, пиперлия, остър, хаплив, кисел, в лошо настроение, рязък, сърдит сприхав, сприхавия, сприхавият, сприхава, сприхавата, сприхаво, сприхавото, сприхави, сприхавите

вж. спри`хав
Синоними: несдържаност, невъздържаност, раздразнителност, избухливост, нервност сприхавост, сприхавостта, сприхавости, сприхавостите

сприятелиш, мин. св. сприятелих, мин. прич. сприятелил, св. — вж. сприятелявам. сприятеля, сприятелим, сприятелиш, сприятелите, сприятели, сприятелят, сприятелих, сприятелихме, сприятели, сприятелихте, сприятели, сприятелиха, сприятелях, сприятеляхме, сприятелеше, сприятеляхте, сприятелеше, сприятеляха, сприятелил съм, сприятелила съм, сприятелило съм, сприятелили сме, сприятелил си, сприятелила си, сприятелило си, сприятелили сте, сприятелил е, сприятелила е, сприятелило е, сприятелили са, бях сприятелил, бях сприятелила, бях сприятелило, бяхме сприятелили, беше сприятелил, беше сприятелила, беше сприятелило, бяхте сприятелили, беш

сприятеляваш, несв. и сприятеля, св.; Кого. Спомагам установяване на приятелски отношения; сближавам. Общите им интереси ги сприятелиха.
сприятелявам се/сприятеля се. — С кого. Установявам приятелски отношения; сближавам се, сдружавам се. Децата бързо се сприятеляват. сприятелявам, сприятеляваме, сприятеляваш, сприятелявате, сприятелява, сприятеляват, сприятелявах, сприятелявахме, сприятелява, сприятелявахте, сприятелява, сприятеляваха, сприятелявах, сприятелявахме, сприятеляваше, сприятелявахте, сприятеляваше, сприятеляваха, сприятелявал съм, сприятелявала съм, сприятелявало съм, сприятелявали сме, сприятелявал си, сприятелявала си, сприятелявало си, сприятелявали сте, сприятелявал е, сприятелявала е, сприятелявало е, сприятелявали са, бях сприятелявал, бях сприятелявала, бях сприятелявало, бяхме сприятелявали

мед. Заболяване, характеризиращо се с нарушена чревна резорбция на хранителните вещества. Протича с хронична диария, стеаторея, редукция на тегло, анемия и др. Различават се две форми: тропично спру (среща се в тропическите страни, етиологията е неизвестна, налице е възпаление на чревната лигавица) и нетропично спру — стар термин за означаване на целиакия (непоносимост на тънкочревната лигавица към глутена на житните храни). сработвам се сработваш се, несв. и сработя се, св.; с кого. Постигам синхрон в съвместна дейност. Добрите специалисти бързо се сработват.
Синоними: (гл.) съгласувам се, вървя в крак, сдушвам се сработя се сработиш се, мин. св. сработих се, мин. прич. сработил се, св. — вж. сработвам се. сражавам се сражаваш се, несв. Участвам в битка, в сражение; бия се. Те се сражаваха за родината.
Синоними: (гл.) бия се, водя сражение, водя бой, влизам в бой, хвърлям се в сражение, съпротивявам се, (гл.) боря се, (гл.) водя борба срамувам се срамуваш се, несв. Изпитвам срам.
Синоними: (гл.) срамя се, свеня се, посвенявам се, стеснявам се, ставам за срам, излагам се, бера срам, компрометирам се, нямам очи, срам ме е, засрамвам се, червя се, изчервявам се, резиля се, орезилявам се, ставам за резил, сконфузвам се

спрягаш, несв. и спрегна, св.
1. Спец. Какво. Изменям формите на глагола по лице, число, време.
2. Разг. Кого, какво. Повтарям многократно; одумвам. Днес цял ден спрягаме неговото име. спрягаш, несв. и спрегна, св.; Какво. Диал. Увивам, усуквам заедно две или повече нишки. Спрягам прежда. спрягам, спрягаме, спрягаш, спрягате, спряга, спрягат, спрягах, спрягахме, спряга, спрягахте, спряга, спрягаха, спрягах, спрягахме, спрягаше, спрягахте, спрягаше, спрягаха, спрягал съм, спрягала съм, спрягало съм, спрягали сме, спрягал си, спрягала си, спрягало си, спрягали сте, спрягал е, спрягала е, спрягало е, спрягали са, бях спрягал, бях спрягала, бях спрягало, бяхме спрягали, беше спрягал, беше спрягала, беше спрягало, бяхте спрягали, беше спрягал, беше спрягала, беше спрягало, бяха спрягали, ще спрягам, ще спрягаме, ще спрягаш, ще спрягате, ще спряга, ще спряга

спукаш, св. — вж. спуквам. спукам, спукаме, спукаш, спукате, спука, спукат, спуках, спукахме, спука, спукахте, спука, спукаха, спуках, спукахме, спукаше, спукахте, спукаше, спукаха, спукал съм, спукала съм, спукало съм, спукали сме, спукал си, спукала си, спукало си, спукали сте, спукал е, спукала е, спукало е, спукали са, бях спукал, бях спукала, бях спукало, бяхме спукали, беше спукал, беше спукала, беше спукало, бяхте спукали, беше спукал, беше спукала, беше спукало, бяха спукали, ще спукам, ще спукаме, ще спукаш, ще спукате, ще спука, ще спукат, ще съм спукал, ще съм спукала, ще съм спукало, ще см

спукваш, несв. и спукам, св.
1. Какво. Правя да се пукне. Спуквам стъкло. Спуквам балон. Спуквам кост.
2. Прен. Жарг. Кого. Пиша слаба оценка на учещ се. Спукаха ме по биология.
3. Прен. Разг. Преуморявам, претоварвам. Спукаха ме от работа.
спуквам се/спукам се. 1. — Ставам спукан. Главата ми се спука от удара.
2. Прен. Разг. Силно се ядосвам. Ще се спукам от яд/мъка.
* Спукана ми е работата. — Намирам се в опасно и безизходно положение.
* Спукана пара. — Разг. Нищо. Не струвам спукана пара.
Синоними: пръсвам, разпуквам, разцепвам, разтварям, скъсвам, разкъсвам, пробивам спуквам, спукваме, спукваш, спуквате, спуква, спукват, спуквах, спуквахме, спуква, спуквахте, спуква, спукваха, спуквах, спуквахме, спукваше, спуквахте, спукваше, спукваха, спуквал съм, спуквала съм, спуквало съм, спуквали сме, спуквал си, спуквала си, спуквало си, спуквали сте, спуквал е, спуквала е, спуквало е, спуквали са, бях спуквал, бях спуквала, бях спуквало, бяхме спуквали, беше спуквал, беше спуквала, беше спуквало, бяхте спуквали, беше спуквал, беше спуквала, беше спуквало, бяха спуквали, ще спуквам, ще спукваме, ще спукваш, ще спуквате, ще спуква, ще спуква

спускаш, несв. и спусна, св.
1. Кого, какво. Премествам във вертикална посока от горе надолу; свалям, пускам. Спускат в пещерата алпинисти, за да я огледат.
2. Прен. Разг. Кого, какво. Изпращам от по-висшестояща организация към по-низшестояща документи, хора и др. Спуснаха ни нов директор. Спуснаха ни разпореждане по този въпрос.
3. Какво. Поставям във вода (плавателен съд).
4. Какво. Поставям, придвижвам някакво приспособление така, че да затвори определено пространство. Спускам завеса. Спускам щори. Спускам резе.
спускам се/спусна се. 1. — Премествам се, движа се надолу; слизам, падам. Туристите се спуснаха по склона. Дъждът се спускаше по стъклата. Облакът се спусна над града.
2. Затичвам се, втурвам се да направя нещо. Спуснах се да помогна на слепеца.
3. Връхлитам, нахвърлям се, налитам. Спуснах се да го бия.
4. Разпростирам се в посока надолу. Плитката се спускаше до кръста и.
5. Прен. За природни явления като нощ, мрак и др. — настъпвам.същ. спускане, мн. спускания, ср.
Синоними: пускам, свалям, хвърлям, изпускам, изтървавам, отпускам, докарвам, довеждам, придружавам, занасям, падам, отпускам се, отслабвам, намалявам, понижавам, снишавам, свеждам, наклонявам, натискам, налягам спускам, спускаме, спускаш, спускате, спуска, спускат, спусках, спускахме, спуска, спускахте, спуска, спускаха, спусках, спускахме, спускаше, спускахте, спускаше, спускаха, спускал съм, спускала съм, спускало съм, спускали сме, спускал си, спускала си, спускало си, спускали сте, спускал е, спускала е, спускало е, спускали са, бях спускал, бях спускала, бях спускало, бяхме спускали, беше спускал, беше спускала, беше спускало, бяхте спускали, беше спускал, беше спускала, беше спускало, бяха спускали, ще спускам, ще спускаме, ще спускаш, ще спускате, ще спуска, ще спуска

вж. спу`скам
Синоними: втурване, стремително движение, нахлуване, щурм, атака, нападение спускане, спускането, спускания, спусканията

спуснеш, мин. св. спуснах, мин. прич. спуснал, св. — вж. спускам. спусна, спуснем, спуснеш, спуснете, спусне, спуснат, спуснах, спуснахме, спусна, спуснахте, спусна, спуснаха, спуснех, спуснехме, спуснеше, спуснехте, спуснеше, спуснеха, спуснал съм, спуснала съм, спуснало съм, спуснали сме, спуснал си, спуснала си, спуснало си, спуснали сте, спуснал е, спуснала е, спуснало е, спуснали са, бях спуснал, бях спуснала, бях спуснало, бяхме спуснали, беше спуснал, беше спуснала, беше спуснало, бяхте спуснали, беше спуснал, беше спуснала, беше спуснало, бяха спуснали, ще спусна, ще спуснем, ще спуснеш, ще спуснете, ще спусне, ще спуснат, ще

мн. спусъци, (два) спусъка, м. Подвижна част в механизма на огнестрелно оръжие, която се натиска, за да се произведе изстрел. Натискам спусъка. спусък, спусъка, спусъкът, спусъци, спусъците, спусъка

спущаш, несв. Спускам. спущам, спущаме, спущаш, спущате, спуща, спущат, спущах, спущахме, спуща, спущахте, спуща, спущаха, спущах, спущахме, спущаше, спущахте, спущаше, спущаха, спущал съм, спущала съм, спущало съм, спущали сме, спущал си, спущала си, спущало си, спущали сте, спущал е, спущала е, спущало е, спущали са, бях спущал, бях спущала, бях спущало, бяхме спущали, беше спущал, беше спущала, беше спущало, бяхте спущали, беше спущал, беше спущала, беше спущало, бяха спущали, ще спущам, ще спущаме, ще спущаш, ще спущате, ще спуща, ще спущат, ще съм спущал, ще съм спущала, ще съм спущало, ще см

спъваш, несв. и спъна, св.; Кого, какво.
1. Препречвам крак или нещо друго, та нарушавам равновесието на движещ се човек или животно; препъвам. Дървото спъна коня и ездачът се преметна.
2. Връзвам краката на човек или животно така, че да не могат да се движат. Спънах коня и го оставих да пасе.
3. Прен. Преча на нещо или на някого; затруднявам, възпрепятствам, забавям. Неговата несериозност спъва общата ни работа.
_спъвам се/спъна се. 1. — При движение окачам единия си крак о преграда, препятствие. Спъвам се о корен на дърво.
2. Прен. Затруднявам се от нещо. Спънах се в тази теория._същ. спъване, ср.
Синоними: препъвам, запречвам, препречвам, спирам, пъна, възпирам, преча, попречвам, препятствувам, създавам мъчнотии, създавам пречки, затруднявам, възпрепятствувам, задържам, забавям, стеснявам, притеснявам, противодействувам, саботирам, затягам, заплитам, вплитам, оплитам, омотавам, възпрепятствам, преча на, намалявам, отслабям, накърнявам, уронвам, обвързвам, ограничавам, обременявам, натоварвам, затрупвам, осуетявам, разочаровам спъвам, спъваме, спъваш, спъвате, спъва, спъват, спъвах, спъвахме, спъва, спъвахте, спъва, спъваха, спъвах, спъвахме, спъваше, спъвахте, спъваше, спъваха, спъвал съм, спъвала съм, спъвало съм, спъвали сме, спъвал си, спъвала си, спъвало си, спъвали сте, спъвал е, спъвала е, спъвало е, спъвали са, бях спъвал, бях спъвала, бях спъвало, бяхме спъвали, беше спъвал, беше спъвала, беше спъвало, бяхте спъвали, беше спъвал, беше спъвала, беше спъвало, бяха спъвали, ще спъвам, ще спъваме, ще спъваш, ще спъвате, ще спъва, ще спъват, ще съм спъвал, ще съм спъвала, ще съм спъвало, ще см

вж. спъ`вам
Синоними: предотвратяване, предпазване, попречване, спиране, предпазна мярка спъване, спъването, спъвания, спъванията

спънеш, мин. св. спънах, мин. прич. спънал, св. — вж. спъвам. спъна, спънем, спънеш, спънете, спъне, спънат, спънах, спънахме, спъна, спънахте, спъна, спънаха, спънех, спънехме, спънеше, спънехте, спънеше, спънеха, спънал съм, спънала съм, спънало съм, спънали сме, спънал си, спънала си, спънало си, спънали сте, спънал е, спънала е, спънало е, спънали са, бях спънал, бях спънала, бях спънало, бяхме спънали, беше спънал, беше спънала, беше спънало, бяхте спънали, беше спънал, беше спънала, беше спънало, бяха спънали, ще спъна, ще спънем, ще спънеш, ще спънете, ще спъне, ще спънат, ще съм спънал, ще съм спънала, ще съм спънало, ще сме спъ

мн. спътници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
* Спътник/спътница в живота. — Съпруг или съпруга.
* Изкуствен спътник. — Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
Синоними: другар, придружител, компаньон, сателит спътник, спътника, спътникът, спътници, спътниците, спътника

мн. спътници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
* Спътник/спътница в живота. — Съпруг или съпруга.
* Изкуствен спътник. — Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
Синоними: другар, придружител, компаньон, сателит спътник, спътника, спътникът, спътници, спътниците, спътници, спътнико

мн. спътници, ж. Жена спътник (в 1 знач. ). спътница, спътницата, спътници, спътниците

мн. спътнички, ж. Спътница. спътничка, спътничката, спътнички, спътничките

спиш, мин. св. спах, мин. прич. спал, несв.
1. Намирам се в състояние на сън. Нощем спя спокойно.
2. Прен. Намирам се в пълен покой. Дърветата спят.
3. Прен. Пренебр. Стоя пасивен; бездействам, нищо не правя. Стига си спал, ами захвани и ти някой бизнес, че хората пари направиха.
4. С Кого. Намирам се в интимни отношения с някого; правя секс.
5. Прен. Умрял съм; почивам. Под дървото спи неговата любима.същ. спане, ср.
* Спи ми се. — Обхваща ме желание да спя, приисква ми се да спя.
* Спя на това ухо. — Разг. Неоснователно и неразумно разчитам на някого или на нещо.
Синоними: заспивам, унасям се, дремя, проспивам, почивам, нанкам, бездействувам, стоя пасивен, нищо не правя, пасувам, нехая, немаря, изоставям, пропускам спя, спим, спиш, спите, спи, спят, спах, спахме, спа, спахте, спа, спаха, спях, спяхме, спеше, спяхте, спеше, спяха, спал съм, спала съм, спало съм, спали сме, спал си, спала си, спало си, спали сте, спал е, спала е, спало е, спали са, бях спал, бях спала, бях спало, бяхме спали, беше спал, беше спала, беше спало, бяхте спали, беше спал, беше спала, беше спало, бяха спали, ще спя, ще спим, ще спиш, ще спите, ще спи, ще спят, ще съм спал, ще съм спала, ще съм спало, ще сме спали, ще си спал, ще си спала, ще си спало, ще сте спали, ще е спал, ще е спала, ще е спало, ще са спали, щях да спя, щяхме

мн. спевки, ж. Репетиция на хор. спявка, спявката, спевки, спевките