мн. соби, ж. Диал.
1. Печка.
2. Стая за спане. соба, собата, соби, собите

собствена, собствено, мн. собствени, прил.
1. Който принадлежи на някого; частен, свой. Собствена къща. Собствена земя.
2. Свой, личен. Собствено тяло. Собствено мнение. Собствен шофьор.
3. Истински, буквален. В собствения смисъл на думите. Собствена цел.
* Собствено име. — Име, дадено на човек, животно, град, географски обект.
Синоними: личен, индивидуален, свой, частен, субективен, свойствен, принадлежащ, присъщ, самобитен, оригинален, особен собствен, собствения, собственият, собствена, собствената, собствено, собственото, собствени, собствените

мн. собственици, м. Човек, който притежава нещо; стопанин, притежател. Собственик на земя. Собственик на хотел. Собственик на права.прил. собственически, собственическа, собственическо, мн. собственически. Собственически чувства. Собственически права.
Синоними: стопанин, притежател, владетел, владелец, господар, сайбия, хазяин, държател, титуляр, носител, приносител, предявител, съдържател собственик, собственика, собственикът, собственици, собствениците, собственици, собственико

мн. собственици, ж. Жена собственик. собственица, собственицата, собственици, собствениците

вж. со`бственик собственически, собственическия, собственическият, собственическа, собственическата, собственическо, собственическото, собственически, собственическите

мн. собственички, ж. Собственица. собственичка, собственичката, собственички, собственичките

собственоръчна, собственоръчно, мн. собственоръчни, прил. Който е направен със собствената ръка; саморъчен. Собственоръчен подпис.нареч. собственоръчно. Извърши убийството собственоръчно. собственоръчен, собственоръчния, собственоръчният, собственоръчна, собственоръчната, собственоръчно, собственоръчното, собственоръчни, собственоръчните

вж. собственоръ`чен

собствеността, само ед., ж.
1. Това, което е притежание, владение на някого — имот, вещи, пари. Къщата е моя собственост. Частна собственост. Лична собственост. Собственост на обществото.
2. Право на притежание. Нямам собственост над къщата. Водя дело за собственост. Получавам собственост над наследство.
Синоними: притежание, владение, имот, имение, стопанство, принадлежност, имущество, състояние, благосъстояние собственост, собствеността, собствености, собственостите

мн. сови, ж.
1. Хищна нощна птица със зловещ глас, големи очи и закривена човка, от един и същ разред с бухала и кукумявката. Глас на сова.
2. Прен. Човек, който има навика да си ляга късно през нощта. сова, совата, сови, совите

мн. совалки, ж.
1. Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане. Вкарвам совалката и я изваждам. Совалката лети между нишките на основата.
2. Част на шевна машина, в която се закрепва сърцето с навити конци.
3. Прен. Космически кораб за многократно излитане и кацане. Космическа совалка.
4. Прен. Многократно ходене и връщане някъде с цел уреждане на нещо, най-често на дипломатически въпрос. Започва дипломатическа совалка.
Синоними: шпулка, макара, масур совалка, совалката, совалки, совалките

мн. совхози, (два) совхоза, м. Истор. Едро държавно предприятие на социалистическото селско стопанство в бившия Съветски съюз. совхоз, совхоза, совхозът, совхози, совхозите, совхоза

мн. соди, ж.
1. Техническо и търговско наименование на натриевите карбонати и на натриевата основа.
2. Газирана вода, както и порция такава вода. Уиски със сода.прил. соден, содена, содено, мн. содени. Соден сладкиш.прил. содов, содова, содово, мн. содови. Содов завод.
* Сода каустик. — Натриева основа, прилагана в производството на сапун.
* Сода за хляб. — Натриев карбонат, използван като съставна част на бакпулвера, в медицината като противокиселинно средство и др. сода, содата, соди, содите

вж. со`да соден, содения, соденият, содена, содената, содено, соденото, содени, содените

вж. со`да содов, содовия, содовият, содова, содовата, содово, содовото, содови, содовите

Сексуален контакт със животни. Спорен въпрос е дали е парафилия,зооерастия или бестиофилия. содомия, содомията, содомии, содомиите

вж. со`я соев, соевия, соевият, соева, соевата, соево, соевото, соеви, соевите

соят, соя, мн. соеве, (два) соя, м. Разг. Порода; произход, род. От добър сой.
* От сой е. — Разг. От добра порода; от добър, богат род. Мома от сой. Куче от сой.
Синоними: род, родословие, произход, джинс, семейство, порода, раса сой, соя, соят, соеве, соевете, соя

мн. сойки, ж. Горска птица от рода на враните, с черни и бели пера. сойка, сойката, сойки, сойките

сокът, сока, мн. сокове, (два) сока, м.
1. Течност, съдържаща се в тъканите, клетките или в кухините на животинските и растителните организми. Стомашен сок. Сок от лоза.
2. Изстискана от плод или зеленчук течност. Ябълков сок. Доматен сок. Лимонов сок.
3. Порция от такава течност.
4. Прен. Обикн. мн. Сили, енергия. Соковете на живота. Творчески сокове. сок, сока, сокът, сокове, соковете, сока

мн. сокаци, (два) сокака, м. Остар. Улица. сокак, сокака, сокакът, сокаци, сокаците, сокака

мн. сокоизстисквачки, ж. Уред за изстискване на сок от плод или зеленчук. сокоизстисквачка, сокоизстисквачката, сокоизстисквачки, сокоизстисквачките

мн. соколи, (два) сокола, м.
1. Дневна граблива птица с къса извита човка и силно зрение.
2. Прен. Силен, висок и смел млад мъж. сокол, сокола, соколът, соколи, соколите, соколи, соколе

солта, само ед., ж.
1. Минерал, натриев хлорид, който има остър вкус и се употребява за подправка. Слагам сол на салатата. Хляб и сол.
2. Прен. Това, което придава интерес, вкус. Солта на вечерта.
3. Прен. Най-добрите представители на някаква група от хора, които осъществяват движението напред. Солта на обществото. Солта на земята.
* Правя на сол. — Разг. Счупвам, смачквам.
* Трия сол на главата (на някого). — Разг. Натяквам за нещо, обвинявам, мърморя. солта, мн. соли, ж. Спец. В химията — химическо съединение, получено при заместване на водорода от дадена киселина с метал. Натриевият сулфат е сол. ср., само ед. Спец. Наименование на петия тон на гамата в до-мажор, както и нотният знак на този тон. сол, солта, соли, солите

мед. Отравяне при консумация на значително количество покълнали, позеленели картофи, които съдържат алкалоида соланин. Настъпва гадене, повръщане, диария.

мн. солариуми, (два) солариума, м.
1. Слънчева тераса на открит покрив.
2. Лечебен плаж на слънце. солариум, солариума, солариумът, солариуми, солариумите, солариума

мн. солдати, м. Остар. Войник.
Синоними: войник, войн, боец солдат, солдата, солдатът, солдати, солдатите, солдата

солна, солно, мн. солни, прил. Който се отнася до сол
1. Солна мина. солена, солено, мн. солени, прил.
1. Който съдържа сол 1 или има прекалено остър вкус на сол. Рибата е солена. Супата е солена. Бисквитите са солени.
2. Който е приготвен с много сол. Солени краставици.
* Излиза ми солено. — Разг. Излиза ми много скъпо; с големи жертви.
Синоними: остроумен, духовит, пикантен, пиперлия солен, солния, солният, солна, солната, солно, солното, солни, солните

солна, солно, мн. солни, прил. Който се отнася до сол
1. Солна мина. солена, солено, мн. солени, прил.
1. Който съдържа сол 1 или има прекалено остър вкус на сол. Рибата е солена. Супата е солена. Бисквитите са солени.
2. Който е приготвен с много сол. Солени краставици.
* Излиза ми солено. — Разг. Излиза ми много скъпо; с големи жертви.
Синоними: остроумен, духовит, пикантен, пиперлия солен, соления, соленият, солена, солената, солено, соленото, солени, солените

мн. соленки, ж. Тестено изделие, обикн. с форма на пръчица, със солен вкус. Пакетче соленки. Домашни соленки. соленка, соленката, соленки, соленките

солеността, само ед., ж. Съдържанието на сол 1 в морска вода. Висока соленост. Ниска соленост. соленост, солеността, солености, соленостите

мн., солета, ж. Тестено изделие — хрупкави солени пръчици. солидаризирам се солидаризираш се, несв. и св.; с кого.
1. Проявявам или изразявам солидарност.
2. Присъединявам се с мнението си.
Синоними: (гл.) съгласявам се, единодушен съм

солидарна, солидарно, мн. солидарни, прил.
1. Който е на еднакво мнение с друг; единодушен. Солидарен съм с колегата си.
2. Който е колективен, общ. Солидарни действия.същ. солидарност, солидарността, ж.
Синоними: взаимен, дружен, колективен, задружен, общ, всеобщ, съгласен, единодушен солидарен, солидарния, солидарният, солидарна, солидарната, солидарно, солидарното, солидарни, солидарните

вж. солида`рен
Синоними: колективност, дружност, задружност, единомислие, единодействие, сътрудничество, взаимопомощ, взаимност, общност, единодушие, съгласие, съгласуемост, сплотеност, единство солидарност, солидарността, солидарности, солидарностите

солидна, солидно, мн. солидни, прил.
1. Който е здрав, траен, стабилен. Солидна сграда. Солиден мост.
2. Който е значителен по размери, голям, даващ сигурност. В солидни мащаби. Солидна сума. Солидни вложения.
3. Който е представителен, авторитетен, значителен. Солиден учен. Солиден лекар.същ. солидност, солидността, ж.
Синоними: здрав, як, силен, държелив, крепък, издръжлив, траен, жизнеспособен, плътен, набит, твърд, стабилен, масивен, устойчив, непоколебим, важен, сериозен, представителен, тежък, мастит, значителен, голям, надежден, сигурен, благоразумен, безпогрешен, добре обоснован, логичен, едър, мощен, внушителен, спокоен, улегнал, уталожен, трезвен, разсъдлив, с добро държание, непоклатим, постоянен, ценен, истински, верен солиден, солидния, солидният, солидна, солидната, солидно, солидното, солидни, солидните

вж. соли`ден
Синоними: непоколебимост, непоклатимост, устойчивост, стабилност солидност, солидността, солидности, солидностите

Краен субективизъм, който признава за единствена реалност личното аз на човека, а цялата действителност смята като продукт на личното възприятие. солипсизъм, солипсизма, солипсизмът, солипсизми, солипсизмите, солипсизъма

мн. солисти, м. Певец, музикант или балетист, който изпълнява соло. Солист на хор. солист, солиста, солистът, солисти, солистите, солиста

мн. солистки, ж. Жена солист. солистка, солистката, солистки, солистките

мед. Сам, усамотен, отделен, единствен.

мн. солници, (два) солника, м. Солница. солник, солника, солникът, солници, солниците, солника

мн. солници, ж. Съд, в който се сервира сол. Стъклена солница. солница, солницата, солници, солниците

мн., солница, ж.
1. Специално място край море, пригодено за вливане и изпаряване на морска вода и добиване на сол.
2. Рудник за каменна сол.

ср., само ед.
1. Музикално произведение или негова част, предназначена за изпълнение от един певец, музикант, танцьор. Изпълнявам соло.
2. Самото такова изпълнение. прил. солов, солова, солово, мн. солови. Солово изпълнение.
* Соло съм. — Разг. Сам съм, без партньор, придружител. Тази вечер съм соло. соло, солото, сола, солата

вж. со`ло солов, соловия, соловият, солова, соловата, солово, соловото, солови, соловите

мн. солуци, (два) солука, м. Остар. Дъх. Поемам солук.
* На един солук. — Разг. На един дъх, с един замах, наведнъж.

м., само ед.
1. Музикално упражнение за пеене по ноти, без текст и акомпанимент.
2. Учебна дисциплина за пеене по ноти от пръв поглед и музикални диктовки. солфеж, солфежа, солфежът, солфежи, солфежите, солфежа

солиш, мин. св. солих, мин. прич. солил, несв.
1. Какво. Слагам сол за вкус; посолявам. Соля супата. Соля домати.
2. Какво. Консервирам чрез осоляване. Соля сланина. Соля риба.
3. Прен. Кого. Карам се, мъмря, поучавам. Ще я соля за двойката по физика.
Синоними: посолявам, насолявам, осолявам соля, солим, солиш, солите, соли, солят, солих, солихме, соли, солихте, соли, солиха, солях, соляхме, солеше, соляхте, солеше, соляха, солил съм, солила съм, солило съм, солили сме, солил си, солила си, солило си, солили сте, солил е, солила е, солило е, солили са, бях солил, бях солила, бях солило, бяхме солили, беше солил, беше солила, беше солило, бяхте солили, беше солил, беше солила, беше солило, бяха солили, ще соля, ще солим, ще солиш, ще солите, ще соли, ще солят, ще съм солил, ще съм солила, ще съм солило, ще сме солили, ще си солил, ще си солила, ще си солило, ще сте солили

сомът, сома, мн. сомове, (два) сома, м. Сладководна шаранова риба без люспи с дължина до 5 м, с мустаци и висококачествено месо. Ловя сомове. сом, сома, сомът, сомове, сомовете, сома

мед. Тяло. сопвам се сопваш се, несв. и сопна се, св.; На кого. Неочаквано отговарям или се обръщам троснато, грубо; хокам. сопна се сопнеш се, мин. св. сопнах се, мин. прич. сопнал се, св. — вж. сопвам се.

мед. Телесен, отнасящ се до тялото. соматичен, соматичния, соматичният, соматична, соматичната, соматично, соматичното, соматични, соматичните

мед. вж. растежен хормон соматотропин, соматотропина, соматотропинът, соматотропини, соматотропините, соматотропина

мн. сомбрера, ср. Широкопола характерна испанска шапка. сомбреро, сомбрерото, сомбрера, сомбрерата

мн. сомнамбули, м. Човек, който страда от сомнамбулизъм; лунатик. сомнамбул, сомнамбула, сомнамбулът, сомнамбули, сомнамбулите, сомнамбула

м., само ед. Разстройство на съзнанието по време на сън, при което автоматично се извършват действия; лунатизъм. сомнамбулизъм, сомнамбулизма, сомнамбулизмът, сомнамбулизми, сомнамбулизмите, сомнамбулизъма

мед. Говорене на сън.

мед. Сънливост — лека степен на нарушение на съзнанието. Болният е дълбоко унесен, но чрез по-усилено дразнене (повикване на висок глас, убождане) реагира с отваряне на очи, насочване на поглед, дори може да отговори на елементарни въпроси с отделни думи.

Синдрома на “спящата красавица”, парафилия при която сексуално удоволствие доставя събуждането на партньора със някакъв вид сексуална активност, може да включва и насилие. Лат. сомнус, сън.

мн. сонанти, (два) сонанта, м. Спец. В езикознанието — съгласен звук, който сам може да образува сричка. сополивя се сополивиш се, мин. св. сополивих се, мин. прич. сополивил се, несв.
1. Текат ми обилно сополи. Цяла зима се сополиви.
2. Прен. Разг. Плача неискрено.

мн. сонати, ж. Спец. Вид музикално инструментално произведение, което се състои от три или четири части с различен темп и характер. соната, сонатата, сонати, сонатите

мн. сонди, ж.
1. Съоръжение за проникване и изследване на морски или земни дълбочини, както и на вътрешността на организма. Поставям сонда. Изследвам със сонда.
2. Прен. Разг. Дупка за геоложки проучвания, за черпене на вода, направена с такова съоръжение. сонда, сондата, сонди, сондите

мн. сондажи, (два) сондажа, м.
1. Изследване чрез сонда. Правя сондаж.
2. Прен. Проучване за осведомяване.
Синоними: опит, проба, изпробване, проверка, опитване, опипване, проучване, изучаване, допитване, подпитване, осведомяване сондаж, сондажа, сондажът, сондажи, сондажите, сондажа

сондираш, несв. и св. Правя сондаж, проучвам; вземам мнение.същ. сондиране, ср.
Синоними: правя сондаж, проучвам почвата, проучвам, проверявам, опипвам, опитвам, изпитвам, пробвам, изпробвам, изследвам, изучавам, разучавам, питам, разпитвам, подпитвам, разузнавам, вземам мнение, допитвам се, разследвам, опипвам за сондирам, сондираме, сондираш, сондирате, сондира, сондират, сондирах, сондирахме, сондира, сондирахте, сондира, сондираха, сондирах, сондирахме, сондираше, сондирахте, сондираше, сондираха, сондирал съм, сондирала съм, сондирало съм, сондирали сме, сондирал си, сондирала си, сондирало си, сондирали сте, сондирал е, сондирала е, сондирало е, сондирали са, бях сондирал, бях сондирала, бях сондирало, бяхме сондирали, беше сондирал, беше сондирала, беше сондирало, бяхте сондирали, беше сондирал, беше сондирала, беше сондирало, бяха сондирали, ще сондирам, ще сондир

вж. сонди`рам сондиране, сондирането, сондирания, сондиранията

мн. сонети, (два) сонета, м. Спец. Вид стихотворение, което се състои от 14 стиха, организирани в две четиристишия и две тристишия. Сонетите на Шекспир.прил. сонетен, сонетна, сонетно, мн. сонетни. Сонетна форма. Сонетен венец. сонет, сонета, сонетът, сонети, сонетите, сонета

вж. соне`т сонетен, сонетния, сонетният, сонетна, сонетната, сонетно, сонетното, сонетни, сонетните

сонорна, сонорно, мн. сонорни, прил. Спец. В езикознанието — за съгласен звук, при учленяване на който тонът преобладава над шума. сонорен, сонорния, сонорният, сонорна, сонорната, сонорно, сонорното, сонорни, сонорните

мн. сопи, ж. Разг. Голяма пръчка (за бой).
Синоними: тояга, кривак, гега, пръчка, бастун, прът, стик сопа, сопата, сопи, сопите

сопвам се, сопваш се, несв. и сопна се, св. ; на кого. Неочаквано отговарям или се обръщам троснато, грубо; хокам. сопвам, сопваме, сопваш, сопвате, сопва, сопват, сопвах, сопвахме, сопва, сопвахте, сопва, сопваха, сопвах, сопвахме, сопваше, сопвахте, сопваше, сопваха, сопвал съм, сопвала съм, сопвало съм, сопвали сме, сопвал си, сопвала си, сопвало си, сопвали сте, сопвал е, сопвала е, сопвало е, сопвали са, бях сопвал, бях сопвала, бях сопвало, бяхме сопвали, беше сопвал, беше сопвала, беше сопвало, бяхте сопвали, беше сопвал, беше сопвала, беше сопвало, бяха сопвали, ще сопвам, ще сопваме, ще сопваш, ще сопвате, ще сопва, ще сопват, ще съм сопвал, ще съм сопвала, ще съм сопвало, ще см

сопната, сопнато, мн. сопнати, прил. Който е сърдит, троснат, груб. Сопнат отговор. сопнат, сопнатия, сопнатият, сопната, сопнатата, сопнато, сопнатото, сопнати, сопнатите

мн. сополи, (два) сопола, м. Разг. Слуз, която се отделя от носа. Когато съм хремав, ми текат сополите. сопол, сопола, сополът, сополи, сополите, сопола

мн. сополановци, м. Разг.
1. Човек, който има сополи на носа.
2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен човек. сополан, сополана, сополанът, сополани, сополаните, сополани, сополане

мн. сополани, ж. Жена сополан. сополана, сополаната, сополани, сополаните

мн. сополанки, ж. Сополана. сополанка, сополанката, сополанки, сополанките

мн. сополанковци, м. Сополан. сополанко, сополанкото, сополанкото, сополанковци, сополанковците, сополанковци, сополанко

сополива, сополиво, мн. сополиви, прил. Който е изцапан със сопол. Сополиво дете. сополив, сополивия, сополивият, сополива, сополивата, сополиво, сополивото, сополиви, сополивите

мед. Необичайно дълбок сън — по-силна степен на нарушение на съзнанието от сомнолентност и по-слаба от кома. Болният изглежда дълбоко заспал, но реагира при болкови дразнения с мимика, звуци или неясни думи. Запазени са сухожилните, надкостните, кожните и лигавичните рефлекси. Зениците реагират на светлина.

мед. Отнасящ се до или причиняващ сопор.

мн. сопрани, (два) сопрана, м.
1. Само ед. Най-високият певчески глас (при деца или при жени).
2. Прен. Певица с такъв глас.прил. сопранов, сопранова, сопраново, мн. сопранови. сопран, сопрана, сопранът, сопрани, сопраните, сопрана

ср., само ед. Сопран. сопрано, сопраното, сопрани, сопраните

вж. сопра`н сопранов, сопрановия, сопрановият, сопранова, сопрановата, сопраново, сопрановото, сопранови, сопрановите

ср. само ед. Род тревисти едногодишни или многогодишни растения за фураж или за технически нужди. сорго, соргото

сортът, сорта, мн. сортове, (два) сорта, м.
1. Вид културно растение. Сорт ябълки. Десертни сортове грозде.
2. Вид, разред. Тези обувки са от един и същ сорт. Обичам баклава и всичко от тоя сорт. Нещо от сорта на безалкохолните.
3. Качество, направа.
Синоними: вид, подвид, разновидност, категория, жанр, род, разред, качество, чешит, класа, степен на отличие, порода, порядък, търговска марка сорт, сорта, сортът, сортове, сортовете, сорта

сортираш, несв. и св.; Какво. Разпределям, групирам, класифицирам по сортове. Сортирам гроздето по вид. Сортирам по цвят.същ. сортиране, ср.същ. сортировка, ж.
Синоними: подреждам, разпределям, групирам, подразделям, нареждам, класирам, класифицирам, систематизирам, подбирам, редя, сея, пресявам, отсявам, степенувам сортирам, сортираме, сортираш, сортирате, сортира, сортират, сортирах, сортирахме, сортира, сортирахте, сортира, сортираха, сортирах, сортирахме, сортираше, сортирахте, сортираше, сортираха, сортирал съм, сортирала съм, сортирало съм, сортирали сме, сортирал си, сортирала си, сортирало си, сортирали сте, сортирал е, сортирала е, сортирало е, сортирали са, бях сортирал, бях сортирала, бях сортирало, бяхме сортирали, беше сортирал, беше сортирала, беше сортирало, бяхте сортирали, беше сортирал, беше сортирала, беше сортирало, бяха сортирали, ще сортирам, ще сортир

вж. сорти`рам
Синоними: отделяне, обособяване, изолиране сортиране, сортирането, сортирания, сортиранията

вж. сорти`рам
Синоними: подбор, отбор, избор, асортимент, селекциониране, групиране, подреждане, класиране сортировка, сортировката, сортировки, сортировките

сортировъчна, сортировъчно, мн. сортировъчни, прил. Който е свързан със сортиране. Сортировъчна машина. Сортировъчни операции. сортировъчен, сортировъчния, сортировъчният, сортировъчна, сортировъчната, сортировъчно, сортировъчното, сортировъчни, сортировъчните

сортова, сортово, мн. сортови, прил. Който е от добър сорт; висококачествен. Сортови семена. сортов, сортовия, сортовият, сортова, сортовата, сортово, сортовото, сортови, сортовите

сосът, соса, мн. сосове, (два) соса, м.
1. Рядка кашичка с подправки, приготвена като допълнение към сухо ядене. Доматен сос. Месо с бял сос.
2. Рядка кашичка — част от готвено ядене. сос, соса, сосът, сосове, сосовете, соса

мн. сотета, ср. Вид ядене с късчета месо и сос.

мн. софи, ж.
1. Канапе, диван.
2. Остар. Миндер.
Синоними: диван, канапе, кушетка софа, софата, софи, софите

мн. софизми, (два) софизъма, м.
1. Формално правилно умозаключение, основано на специално търсени неправилни положения; логически порочно умозаключение.
2. Прен. Хитро извъртане.
Синоними: казуистика, софистика, схоластика, хитрина, хитруване, извъртване, лавиране софизъм, софизма, софизмът, софизми, софизмите, софизъма

мн. софисти, м.
1. ист. В древността — философ, привърженик на софистиката.
2. Човек, който си служи със софизми, за да преиначава истината. софист, софиста, софистът, софисти, софистите, софиста

ж., само ед. Начин на разсъждение, при който се използват софизми.
Синоними: извъртане, хитрина, измама софистика, софистиката, софистики, софистиките

мн. софри, ж.
1. Остар. Ниска кръгла маса за хранене. Сядам на софрата.
2. Прен. Разг. Трапеза, гощаване, ядене. Не мога да им предложа софра. Богата софра.
* Кьор софра. — Разг. Безплатно ядене, на чужда сметка.
* На държавната софра. — На държавна (високо платена) длъжност.
Синоними: трапеза, маса софра, софрата, софри, софрите

м., само ед. Спец. Компютърна програма.
Синоними: програмен продукт, програмно осигуряване, приложение софтуер, софтуера, софтуерът, софтуери, софтуерите, софтуера

софтуерна, софтуерно, мн. софтуерни, прил. Който се отнася до софтуер. Софтуерен продукт. софтуерен, софтуерния, софтуерният, софтуерна, софтуерната, софтуерно, софтуерното, софтуерни, софтуерните

мн. социалдемократи, м. Привърженик на социалдемокрацията. социалдемократ, социалдемократа, социалдемократът, социалдемократи, социалдемократите, социалдемократи, социалдемократе

социалдемократическа, социалдемократическо, мн. социалдемократически, прил. Който се отнася до социалдемокрация. Социалдемократически възгледи. социалдемократически, социалдемократическия, социалдемократическият, социалдемократическа, социалдемократическата, социалдемократическо, социалдемократическото, социалдемократически, социалдемократическите

ж., само ед. Политическо течение, което свързва принципите на социализма с принципите на демокрацията. социалдемокрация, социалдемокрацията, социалдемокрации, социалдемокрациите

социална, социално, мн. социални, прил.
1. Който се отнася до живота на хората в група, в общество; обществен.
2. Който се отнася до отделните групи в обществото. Социална класа.
3. Който се отнася до общуване между хората. Социални кантакти. Социални клубове.
Синоними: обществен, народен, общонароден, публичен, държавен социален, социалния, социалният, социална, социалната, социално, социалното, социални, социалните

ж., само ед.
1. Приобщаване към среда, колектив, общество.
2. Превръщане на частната собственост в обществена. социализация, социализацията, социализации, социализациите

м., само ед.
1. Според марксистко-ленинското учение — обществен строй, който заменя капитализма, установява диктатура на пролетариата, обществена собственост над средствата за производство в държавна и кооперативна форма.
2. Според марксистко-ленинското учение — първа фаза на комунизма.
3. Учението за изграждане на такъв строй. социализъм, социализма, социализмът, социализми, социализмите, социализъма

мн. социалисти, м.
1. Привърженик на социализма.
2. Член на партия, която проповядва социализъм. социалист, социалиста, социалистът, социалисти, социалистите, социалисти, социалисте

социалистическа, социалистическо, мн. социалистически, прил. Който се отнася до социализма. Социалистически строй. Социалистическа революция. Социалистически реформи. социалистически, социалистическия, социалистическият, социалистическа, социалистическата, социалистическо, социалистическото, социалистически, социалистическите

мн. социалистки, ж. Жена социалист. социалистка, социалистката, социалистки, социалистките

рел. Рационалистично направление в Реформацията от XVI в. разпространено в Полша от италианския хуманист Ф. Сочина, което отхвърля божествения произход на Христос, но приема божествените му качества; отрича догмата за Светата троица и приема разума за основа на вярата (признава авторитета на Светото писане само дотолкова, доколкото не противоречи на разума на човека). спарвам се спарваш се, несв. и спаря се, св.
1. За гъсто наредени или натрупани растения, плодове, зеленчуци, продукти — от собствените изпарения и топлина се запарвам, задушавам, загнивам. Доматите са се спарили. За няколко дни царевицата в купчините се спарва.
2. За събрани плътно един до друг хора или животни — от собствената топлина и изпарения се сгорещявам, изпотявам. Хората са се спарили в автобуса.
3. За кожа на животно или на човек — от собствената топлина на тялото се разранявам, зачервявам.
4. За въздух в непроветрена стая с хора, животни, продукти, плодове — ставам топъл и влажен.
Синоними: (гл.) сгорещявам се, стоплям се, затоплям се, възвирам, опичам се, сварявам се

ж., само ед. Дял от лингвистиката, който изучава езиковите варианти и норми, обусловени от връзките между език и общество. социолингвистика, социолингвистиката, социолингвистики, социолингвистиките

мн. социолози, м. Специалист по социология. социолог, социолога, социологът, социолози, социолозите, социолози

книж. Едностранно и опростено разглеждане на явленията в обществения живот с акценти само върху социалните прояви. социологизъм, социологизма, социологизмът, социологизми, социологизмите, социологизъма

социологическа, социологическо, мн. социологически, прил. Който се отнася до социологията. Социологическо проучване. социологически, социологическия, социологическият, социологическа, социологическата, социологическо, социологическото, социологически, социологическите

ж., само ед. Обща теоретична наука за структурата на обществото и законите на неговото развитие. социология, социологията, социологии, социологиите

сочиш, мин. св. сочих и сочих, мин. прич. сочил и сочил, несв.
1. Кого, какво. Показвам, насочвам вниманието (с жест, с поглед). Соча къщата, която търси. Не сочи с пръст хората!
2. Кого, какво. Определям, посочвам, установявам. Соча трудностите в работата. Соча успехите. Соча най-добрите.
3. Насочвам, направлявам, упътвам.
4. Обърнат съм в определена посока, насочен съм. Стрелката сочи на запад.
* Соча с пръст (някого). —
1. Уважавам, почитам някого и го давам за пример.
2. Обвинявам, укорявам някого.
Синоними: посочвам, показвам, означавам, указвам, насочвам, направлявам, напътвам, изтъквам, наблягам, подчертавам, дебело подчертавам, обръщам внимание, подсказвам, говоря, издавам, свидетелствувам, отбелязвам, бележа, давам соча, сочим, сочиш, сочите, сочи, сочат, сочих, сочихме, сочи, сочихте, сочи, сочиха, сочех, сочехме, сочеше, сочехте, сочеше, сочеха, сочил съм, сочила съм, сочило съм, сочили сме, сочил си, сочила си, сочило си, сочили сте, сочил е, сочила е, сочило е, сочили са, бях сочил, бях сочила, бях сочило, бяхме сочили, беше сочил, беше сочила, беше сочило, бяхте сочили, беше сочил, беше сочила, беше сочило, бяха сочили, ще соча, ще сочим, ще сочиш, ще сочите, ще сочи, ще сочат, ще съм сочил, ще съм сочила, ще съм сочило, ще сме сочили, ще си сочил, ще си сочила, ще си сочило, ще сте сочили

сочна, сочно, мн. сочни, прил.
1. Който съдържа много сок. Сочна ябълка. Сочна трева.
2. Прен. Който е свеж, жизнен. Сочно момиче.
3. Прен. Който е звънък, силен. Сочен глас.
4. Прен. За реч — която е изразителна, образна.същ. сочност, сочността, ж.
Синоними: апетитен, вкусен, приятен, зрял, мек, сладък сочен, сочния, сочният, сочна, сочната, сочно, сочното, сочни, сочните

вж. со`чен сочност, сочността, сочности, сочностите

ж., само ед. Едногодишно маслодайно бобово растение с обли зърна, които се използват за храна, фураж, в промишлеността.прил. соев, соева, соево, мн. соеви. соя, соята, сои, соите