мн. слабаци, м. Пренебр.
1. Слаб във физическо отношение човек.
2. Ученик или студент, който не учи добре, който получава ниски оценки.
Синоними: дребен човек, джудже, завързак, сантиментален човек, лигльо, нищожество слабак, слабака, слабакът, слабаци, слабаците, слабаци, слабако

мн. слабачки, ж. Жена слабак. слабачка, слабачката, слабачки, слабачките, слабачке

слабееш, мин. св. слабях, мин. прич. слабял, несв.
1. Намалявам телесното си тегло; отслабвам.
2. Намалявам силата си, обикн. вследствие на болест; отслабвам.
Синоними: линея, вехна, посървам, губя се, чезна, губя сили, изнемощявам, изтощавам се, мършавея, омършавявам, опосталявам, отслабвам, отпадам, изтощавам, отслабям, пазя линия, отмалявам, тънея, изтънявам слабея, слабеем, слабееш, слабеете, слабее, слабеят, слабях, слабяхме, слабя, слабяхте, слабя, слабяха, слабеех, слабеехме, слабееше, слабеехте, слабееше, слабееха, слабял съм, слабяла съм, слабяло съм, слабели сме, слабял си, слабяла си, слабяло си, слабели сте, слабял е, слабяла е, слабяло е, слабели са, бях слабял, бях слабяла, бях слабяло, бяхме слабели, беше слабял, беше слабяла, беше слабяло, бяхте слабели, беше слабял, беше слабяла, беше слабяло, бяха слабели, ще слабея, ще слабеем, ще слабееш, ще слабеете, ще слабее, ще слабеят, ще съм слабял, ще съм слабяла, ще съ

мн. слабини, ж. Обикн. мн. Част от корема на човек или животно, разположена непосредствено до краката, която не е защитена от костите на скелета. слабина, слабината, слабини, слабините

слабителна, слабително, мн. слабителни, прил. Който ускорява перисталтиката на червата и предизвиква изхождане. Слабителен чай. Слабителна билка. слабителен, слабителния, слабителният, слабителна, слабителната, слабително, слабителното, слабителни, слабителните

мн. слабителни, ср. Разг. Лекарство за ускоряване перисталтиката на червата.

вж. слаб
Синоними: слабоват, възслаб, слабосилен, крехък, хилав, незаякнал слабичък, слабичкия, слабичкият, слабичка, слабичката, слабичко, слабичкото, слабички, слабичките

вж. слаб
Синоними: бледо, неясно, едва, неенергично, без енергия, едва-едва, вяло

мед. вж. абулия
Синоними: слабохарактерност, безволие, безхарактерност, колебливост, нерешителност, малодушие, мекушавост, раздвоение, раздвоеност слабоволие, слабоволието, слабоволия, слабоволията

слабостта, мн. слабости, ж.
1. Само ед. Качество на слаб.
2. Отрицателно качество; недостатък, порок, несъвършенство. Имам много слабости, но пушенето не е между тях. Проектът има много слабости.
3. Обикн. ед. Наклонност, влечение, симпатия, привързаност към някого или към нещо. Тя е моята слабост.
Синоними: немощ, липса на сили, безсилие, изнуреност, изтощение, изнемощялост, болнавост, старост, неиздръжливост, кекавост, хилавост, вина, грешка, махана, наклонност, пристрастеност, страст, влечение, склонност, привързаност, симпатия, порок, недостатък, несъвършенство, недъг, недоразвитост, трески за дялане, ахилесова пета, слабо място, уязвимост, западане, отпадане, отпадналост, залез, крехкост, деликатност, чупливост, неадекватност, некомпетентност, слаби страни, дефект, отслабване, обезсилване, изтощаване, желание, вкус, любов, предпочитание, слабоватост слабост, слабостта, слабости, слабостите

слабоумна, слабоумно, мн. слабоумни, прил. Който е недоразвит в умствено отношение; малоумен.същ. слабоумие, ср.
Синоними: малоумен, глупав, тъп, тъпоумен, със слаби умствени способности, гламав, плиткоумен, идиот, кретен слабоумен, слабоумния, слабоумният, слабоумна, слабоумната, слабоумно, слабоумното, слабоумни, слабоумните

вж. слабоу`мен
Синоними: малоумие, идиотизъм, кретенизъм, плиткоумие, тъпоумие слабоумие, слабоумието, слабоумия, слабоумията

ж., само ед.
1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата и на добра певица се носи по света.
2. Популярно мнение за някого, съдържащо обществена оценка за проявите му, за морала му; репутация. Лоша слава.
3. Това, което предизвиква гордост; знаменитост, бележитост. Нашата архитектурна слава е ханът “Хаджи Николи”.
4. Одобрителен емоционален възглас. Слава на падналите за свободата на Родината!
* Слава богу. — Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата.
Синоними: знаменитост, популярност, известност, бележитост, всеизвестност, име, безсмъртие, величие, блясък, почести, лаври, триумф, прослава, възхвала, величаене, увековечаване, именитост, реноме, значение, въздействие, влияние, репутация, служебна характеристика, досие, минало слава, славата, слави, славите

вж. сла`вей славеев, славеевия, славеевият, славеева, славеевата, славеево, славеевото, славееви, славеевите

славеят, славея, мн. славеи, (два) славея, м. Сива птичка с мелодичен глас и изящно пеене. Слушам песента на славея.същ. умал. славейче, мн. славейчета, ср.прил. славеев и славеев, славеева и славеева, славеево и славеево, мн. славееви и славееви. славей, славея, славеят, славеи, славеите, славея

вж. сла`вей славейче, славейчето, славейчета, славейчетата

славна, славно, мн. славни, прил.
1. Който е достоен за слава или се ползва със слава; прочут, знаменит, популярен, известен, бележит, велик. Славен поет.
2. Разг. Много добър, приятен, симпатичен. Славна жена имаш.нареч. славно.
Синоними: прочут, именит, знаменит, популярен, известен, бележит, прославен, всеизвестен, велик, личен, възхвален, тържествен, триумфален, паметен, забележителен, незабравим, внушителен, величествен, грандиозен, великолепен, възхитителен, прекрасен, доблестен, голям, ужасен, страхотен, чудесен, огромен, удивителен славен, славния, славният, славна, славната, славно, славното, славни, славните

мн. слависти, м. Специалист по славистика. славист, слависта, славистът, слависти, славистите, слависти, слависте

ж., само ед. Обединение от научни дисциплини, които проучват славяните, тяхната история, бит, култура, език и др.прил. славистичен, славистична, славистично, мн. славистични. Славистичен конгрес. славистика, славистиката, славистики, славистиките

вж. слави`стика славистичен, славистичния, славистичният, славистична, славистичната, славистично, славистичното, славистични, славистичните

мн. славистки, ж. Жена славист. славистка, славистката, славистки, славистките

вж. сла`вен

м., само ед. Славословие. славослов, славослова, славословът, славослови, славословите, славослова

вж. славосло`вя славословене, славословенето, славословения, славословенията

мн. славословия, ср. Славословене.
Синоними: величаене, възхвала, хвала, прослава, славене, превъзнасяне, възхваляване, прославяне славословие, славословието, славословия, славословията

славословиш, мин. св. славослових, мин. прич. славословил, несв.; Кого, какво. Възхвалявам прекалено; величая, превъзнасям.същ. славословене, ср.
Синоними: славя, величая, прославям, хваля, възхвалявам, превъзнасям, въздигам в небесата, възпявам, окръжавам с ореол славословя, славословим, славословиш, славословите, славослови, славословят, славослових, славословихме, славослови, славословихте, славослови, славословиха, славословех, славословехме, славословеше, славословехте, славословеше, славословеха, славословил съм, славословила съм, славословило съм, славословили сме, славословил си, славословила си, славословило си, славословили сте, славословил е, славословила е, славословило е, славословили са, бях славословил, бях славословила, бях славословило, бяхме славословили, беше славословил, беше славословила, б

славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.; Кого, какво. Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-широката известност на някого или на нещо; възхвалявам, величая, превъзнасям. Славя Бога. Славя светите братя Кирил и Методий.
славя се. — Прославен съм, известен съм с нещо. Той се слави с непреклонния си характер.
Синоними: величая, прославям, хваля, възхвалявам, превъзнасям, въздигам в небесата, славословя, възпявам славя, славим, славиш, славите, слави, славят, славих, славихме, слави, славихте, слави, славиха, славех, славехме, славеше, славехте, славеше, славеха, славил съм, славила съм, славило съм, славили сме, славил си, славила си, славило си, славили сте, славил е, славила е, славило е, славили са, бях славил, бях славила, бях славило, бяхме славили, беше славил, беше славила, беше славило, бяхте славили, беше славил, беше славила, беше славило, бяха славили, ще славя, ще славим, ще славиш, ще славите, ще слави, ще славят, ще съм славил, ще съм славила, ще съм славило, ще сме сла

славянизираш, несв. и св.; Кого, какво. Придавам славянски характер на някого или на нещо.
славянизирам се. — Придобивам славянски характер. славянизирам, славянизираме, славянизираш, славянизирате, славянизира, славянизират, славянизирах, славянизирахме, славянизира, славянизирахте, славянизира, славянизираха, славянизирах, славянизирахме, славянизираше, славянизирахте, славянизираше, славянизираха, славянизирал съм, славянизирала съм, славянизирало съм, славянизирали сме, славянизирал си, славянизирала си, славянизирало си, славянизирали сте, славянизирал е, славянизирала е, славянизирало е, славянизирали са, бях славянизирал, бях славянизирала, бях славянизирало, бяхме славянизирали

мн. славяни, м. Представител на голяма група близки по език, култура, бит и др. народности, населяващи източната и югоизточната част на Европа. Славяните са с руси коси и сини очи.прил. славянски, славянска, славянско, мн. славянски. славянин, славянина, славянинът, славяни, славяните, славяни, славянино

мн. славянки, ж. Жена славянин. славянка, славянката, славянки, славянките

вж. славя`нин славянски, славянския, славянският, славянска, славянската, славянско, славянското, славянски, славянските

ср., само ед. Съвкупност от славянските народи. славянство, славянството, славянства, славянствата

слагаш, несв. и сложа, св.
1. Какво. Оставям на определено място нещо, което е в ръцете ми; поставям, турям. Сложих шала на закачалката.
2. Какво. Разполагам върху нещо друго; поставям, турям, полагам. Слагам книги на бюрото. Слагам си грим на очите.
3. Разг. Подреждам масата; сервирам. Сложихме да ядем.
4. Какво. Прибавям, добавям. Слагам дърва в огъня.
5. Какво. Обличам се, обувам се с нещо. Слагам си колан и обувки в един цвят.
6. Разг. Какво. Разсипвам храна или напитки; сипвам. Сложи ми яхния.
7. В съчетание със съществителни означава извършване на действието, означено от съществителното, напр. слагам подпис — подписвам; слагам печат — подпечатвам; слагам основи — основавам; слагам в ред — подреждам, и др.
слагам се/сложа се. 1. — Ставам, подреждам се, осъществявам се. Въпреки цялата подготовка нещата се сложиха неблагоприятно.
2. Жарг. Подмазвам се, угоднича. Слага се на всеки началник.същ. слагане, ср.
* Слагам/сложа в джоба си. —
1. Надвишавам, превъзхождам някого по знания, култура и др.
2. Крада.
* Слагам в един/общ кюп. — Разг. Смятам някого за еднакъв с друг или с други.
* Слагам/сложа в сметката. — Разчитам на някого за нещо.
* Слагам/сложа в черния списък/тефтер. — Смятам някого за неблагонадежден.
* Слагам/сложа глава. — Подслонявам се.
* Слагам/сложа си главата/костите. — Жертвам живота си.
* Слагам/сложа капак. —
1. Веднага съобразявам какъв отговор да дам на нещо, та да спечеля.
2. Извършвам още нещо, освен това, което е трябвало да извърша.
* Слагам/сложа крак (на някого). —
1. Спъвам някого.
2. Прен. Преча на някого да успее.
* Слагам/сложа край/кръст на нещо. — Прекратявам.
* Слагам/сложа (му) пепел. — Прекратявам да се занимавам с нещо, гледам да се забрави.
* Слагам/сложа на карта (нещо). — Рискувам.
* Слагам/сложа на мушка(та) (някого). — Започвам да преследвам някого, обикн. за да му отмъстя.
* Слагам/сложа на място(то) (някого). —
1. Принуждавам някого да се държи прилично, съобразно с установените обществени отношения.
2. Потърсвам отговорност от някого.
* Слагам/сложа настрана. — Спестявам.
* Слагам/сложа оръжие(то). — Признавам се за победен.
* Слагам/сложа отпечатък. — Оказвам въздействие.
* Слагам/сложа под един знаменател. — Смятам някого за еднакъв с друг или с други.
* Слагам/сложа пръст в/на раната. — Засягам най-чувствителното място.
* Слагам/сложа рога. — Изневерявам (обикн. за жена).
* Слагам/сложа ръка. —
1. На какво. Присвоявам.
2. На кого. Задържам, арестувам.
* Слагам/сложа си главата в торбата. — Рискувам.
* Слагам/сложа си на сърцето (нещо). — Безпокоя се, силно се тревожа.
* Слагам/сложа си в ума/на ум. — Наумявам си.
* Слагам/сложа си таралеж в гащите. — Сам си натрапвам големи неприятности.
* Слагам/сложа точка. — Прекратявам, спирам да правя нещо.
Синоними: турям, поставям, полагам, наслагвам, натурвам, намествам, нареждам, слоя, наслоявам, бутвам, тиквам, мушвам, наблъсквам, закрепвам, прикрепвам, заковавам, забивам, инсталирам, нагласям, монтирам, нагласявам, курдисвам, помествам, изправям, настанявам, оставям, пъхам слагам, слагаме, слагаш, слагате, слага, слагат, слагах, слагахме, слага, слагахте, слага, слагаха, слагах, слагахме, слагаше, слагахте, слагаше, слагаха, слагал съм, слагала съм, слагало съм, слагали сме, слагал си, слагала си, слагало си, слагали сте, слагал е, слагала е, слагало е, слагали са, бях слагал, бях слагала, бях слагало, бяхме слагали, беше слагал, беше слагала, беше слагало, бяхте слагали, беше слагал, беше слагала, беше слагало, бяха слагали, ще слагам, ще слагаме, ще слагаш, ще слагате, ще слага, ще слагат, ще съм слагал, ще съм слагала, ще съм слагало, ще см

вж. сла`гам слагане, слагането, слагания, слаганията

мн. сладки, ж. Обикн. мн. Малък, обикн. тестен сладкиш; курабия, паста. За сватбата направиха няколко вида сладки. сладка, сладката, сладки, сладките

сладкарят, сладкаря, мн. сладкари, м. Човек, който прави и/или продава сладкиши, торти и др.прил. сладкарски, сладкарска, сладкарско, мн. сладкарски. сладкар, сладкаря, сладкарят, сладкари, сладкарите, сладкари, сладкарю

мн. сладкарки, ж. Жена сладкар. сладкарка, сладкарката, сладкарки, сладкарките

мн. сладкарници, ж. Магазин или кафене, където се продават/сервират сладкиши и безалкохолни напитки. сладкарница, сладкарницата, сладкарници, сладкарниците

вж. сладка`р сладкарски, сладкарския, сладкарският, сладкарска, сладкарската, сладкарско, сладкарското, сладкарски, сладкарските

мн. сладкиши, (два) сладкиша, м. Силно подсладено тестено изделие — торта, паста и др. Закусвам със сладкиши. сладкиш, сладкиша, сладкишът, сладкиши, сладкишите, сладкиша

мн. сладка, ср. Консервирани чрез варене в захарен сироп плодове. Сладко от смокини. сладко, сладкото, сладка, сладката

сладководна, сладководно, мн. сладководни, прил.
1. Който обитава реки и езера, т. е. несолени води. Сладководна риба.
2. Чиито води не са солени. Сладководно езеро. сладководен, сладководния, сладководният, сладководна, сладководната, сладководно, сладководното, сладководни, сладководните

сладкодумна, сладкодумно, мн. сладкодумни, прил. Който умее да говори и разказва увлекателно; който предизвиква вниманието и интереса на слушателите с разказите си.нареч. сладкодумно.
Синоними: красноречив, словоохотлив, приказлив, говорлив, бъбрив, убедителен, изразителен, увлекателен, общителен, ораторски, патетичен, мед му капе от устата, меден, мелодичен сладкодумен, сладкодумния, сладкодумният, сладкодумна, сладкодумната, сладкодумно, сладкодумното, сладкодумни, сладкодумните

мн. сладкодумци, м. Сладкодумен човек. сладкодумец, сладкодумеца, сладкодумецът, сладкодумци, сладкодумците, сладкодумци, сладкодумецо

ср., само ед. Способност на сладкодумец. сладкодумие, сладкодумието, сладкодумия, сладкодумията

мн. сладкодумки, ж. Сладкодумна жена. сладкодумка, сладкодумката, сладкодумки, сладкодумките, сладкодумке

мн. сладкодумници, м. Сладкодумец. сладкодумник, сладкодумника, сладкодумникът, сладкодумници, сладкодумниците, сладкодумници, сладкодумнико

мн. сладкодумници, ж. Сладкодумка. сладкодумница, сладкодумницата, сладкодумници, сладкодумниците

вж. сладкоду`мен

сладникава, сладникаво, мн. сладникави, прил.
1. Който сладни. Сладникав картоф.
2. Прен. За миризма — наситена, тежка, неприятна. Сладникав дезодорант.
3. Прен. Който е прекалено сантиментален, идеализиран и обикн. демонстрира липса на вкус. Сладникав филм.същ. сладникавост, сладникавостта, ж. сладникав, сладникавия, сладникавият, сладникава, сладникавата, сладникаво, сладникавото, сладникави, сладникавите

вж. сладни`кав сладникавост, сладникавостта, сладникавости, сладникавостите

сладниш, мин. св. сладних, мин. прич. сладнил, несв. Имам леко сладък вкус. Яденето сладни. сладня, сладним, сладниш, сладните, сладни, сладнят, сладних, сладнихме, сладни, сладнихте, сладни, сладниха, сладнях, сладняхме, сладнеше, сладняхте, сладнеше, сладняха, сладнил съм, сладнила съм, сладнило съм, сладнили сме, сладнил си, сладнила си, сладнило си, сладнили сте, сладнил е, сладнила е, сладнило е, сладнили са, бях сладнил, бях сладнила, бях сладнило, бяхме сладнили, беше сладнил, беше сладнила, беше сладнило, бяхте сладнили, беше сладнил, беше сладнила, беше сладнило, бяха сладнили, ще сладня, ще сладним, ще сладниш, ще сладните, ще сладни, ще сладнят, ще

мн. сладоледи, (два) сладоледа, м. Подсладен и замразен млечен продукт с прибавени яйца, плодов сок, шоколад и др.

прил. сладоледов, сладоледова, сладоледово, мн. сладоледови.

прил. сладоледен, сладоледена, сладоледено, мн. сладоледени. Сладоледена торта. сладолед, сладоледа, сладоледът, сладоледи, сладоледите, сладоледа

вж. сладоле`д сладоледен, сладоледения, сладоледеният, сладоледена, сладоледената, сладоледено, сладоледеното, сладоледени, сладоледените

вж. сладоле`д сладоледов, сладоледовия, сладоледовият, сладоледова, сладоледовата, сладоледово, сладоледовото, сладоледови, сладоледовите

сладостта, мн. сладости, ж.
1. Само ед. Качество на сладък. Почувствах сладостта на шоколада.
2. Прен. Приятно усещане, чувство, преживяване. Сладостите на живота.
Синоними: сладина, удоволствие, наслада, приятност сладост, сладостта, сладости, сладостите

сладостна, сладостно, мн. сладостни, прил. Който предизвиква голяма радост, удоволствие, удовлетворение; нежен, примамлив. Сладостен поглед. Сладостно усещане.нареч. сладостно.
Синоними: сладък, нежен сладостен, сладостния, сладостният, сладостна, сладостната, сладостно, сладостното, сладостни, сладостните

вж. сла`достен

сладострастна, сладострастно, мн. сладострастни, прил.
1. Който обича чувствените наслади; сластен, чувствен, страстен, похотлив.
2. Който еротично възбужда тялото; сластен, страстен, похотлив. Сладострастно движение. Сладострастна целувка.
Синоними: сластен, еротичен, сластолюбив, похотлив, полов, чувствен, страстен, порочен, развратен, развален, плътски, сексуален сладострастен, сладострастния, сладострастният, сладострастна, сладострастната, сладострастно, сладострастното, сладострастни, сладострастните

ср., само ед. Нагласа за чувствени наслади; сластолюбие, чувственост, похотливост.
Синоними: сластолюбие, похот, похотливост, еротика, сласт, чувственост, страст сладострастие, сладострастието, сладострастия, сладострастията

мн. сладострастници, м. Сладострастен човек. сладострастник, сладострастника, сладострастникът, сладострастници, сладострастниците, сладострастници, сладострастнико

мн. сладострастници, ж. Сладострастна жена. сладострастница, сладострастницата, сладострастници, сладострастниците, сладострастнице

сладка, сладко, мн. сладки, прил.
1. Който е с вкус на захар, мед. Сладко грозде.
2. Прен. Който доставя удоволствие с вкуса си; приятен, вкусен. Сладко ядене.
3. Прен. Който доставя удоволствие на слуха; приятен. Сладка песен.
4. Прен. Който доставя удоволствие; приятен. Сладко лице. Сладки приказки. Сладка радост.
5. Прен. Който е с красива, приятна външност; мил. Сладко момиче.нареч. сладко.
Синоними: благ, подсладен, засладен, усладен, сладникав, възсладък, вкусен, апетитен, привлекателен, съблазнителен, зрял, мек, сочен, мил, хубав, чудесен, прекрасен, хубавичък сладък, сладкия, сладкият, сладка, сладката, сладко, сладкото, сладки, сладките

м., само ед. Ски-дисциплина, в която скиорът се движи зигзагообразно през поставени вратички. Гигантски слалом.прил. слаломен, слаломна, слаломно, мн. слаломни. слалом, слалома, слаломът, слаломи, слаломите, слалома

вж. сла`лом слаломен, слаломния, слаломният, слаломна, слаломната, слаломно, слаломното, слаломни, слаломните

ж., само ед. Стъблата на житни растения, които остават след махането на зърното и обикн. служат за фураж. Легнахме върху сламата.прил. сламен, сламена, сламено, мн. сламени. Сламена шапка.
* Сламена вдовица. — Жена, чийто мъж временно отсъства.
* Сламен вдовец. — Мъж, чиято жена временно отсъства.
Синоними: плява слама, сламата, слами, сламите

вж. сла`ма сламен, сламения, сламеният, сламена, сламената, сламено, сламеното, сламени, сламените

мн. сламеници, (два) сламеника, м. Дюшек, напълнен със слама. сламеник, сламеника, сламеникът, сламеници, сламениците, сламеника

мн. сламки, ж.
1. Отделен стрък слама. Гъделичкам носа със сламка.
2. Куха твърда тръбичка, която се използва за пиене на течности от висок съд. Коктейл със сламка.
3. Разг. Помощно листче с най-важните по даден въпрос точки. сламка, сламката, сламки, сламките

ж., само ед. Замръзнали през есенните студени нощи изпарения по растенията. слана, сланата, слани, сланите

мин. св. слани, мин. прич. сланило, несв.; безл. Пада/има слана. слегна се слегнеш се, мин. св. слегнах се, мин. прич. слегнал се, св. — вж. слягам се.

ж., само ед.
1. Мастен пласт под кожата на животно, а също консервиран продукт от него.
2. Изобилна подкожна мазнина у човек. сланина, сланината, сланини, сланините

сластта, само ед., ж. Сладострастие, похот.прил. сластен, сластна, сластно, мн. сластни.
Синоними: сладострастие сласт, сластта, сласти, сластите

вж. сласт
Синоними: сладострастен, еротичен, сластолюбив, похотлив, полов, чувствен, страстен, порочен, развратен, развален сластен, сластния, сластният, сластна, сластната, сластно, сластното, сластни, сластните

мн. следи, ж.
1. Отпечатък (обикн. от крака, лапи, колела и др. ) върху повърхност. Следи на диви животни върху снега. Вървя по следите му.
2. Прен. Трайно свидетелство за нещо, което се е случило; признак, знак. На местопрестъплението са останали следи от убиеца. Ние още носим следите на страха от катастрофата.
3. Прен. Сведение, известие за някого. Няма и следа от него.
Синоними: диря, печат, отпечатък, стъпка, белег, знак, бразда, остатък, отживелица, признак, частица, капка, капчица, нишка, указание, улика следа, следата, следи, следите

следваш, несв.
1. Кого, какво. Вървя по следите на човек или животно. Следвам стъпките и.
2. Кого. Стоя непосредствено след някого. В списъка аз го следвам по успех.
3. Кого, какво. Живея, като се придържам към принципите и идеите, оставени от друг. Следвам примера на големите хуманисти.
4. Какво. Продължавам, без да прекъсвам. Следвам мисълта си.
5. Само в трето лице. Явявам се като резултат. От наблюденията следват категорични изводи.
6. Безл. Трябва, необходимо е, налага се. Следва да купим картини за дома паметник. следваш, несв. Уча в образователно заведение след средното. Следвам българска филология в университета.
Синоними: продължавам, нижа се, изнизвам се, движа се, редя се, вървя, последвам, сподирям, вървя по петите, вървя подир, съпровождам, съпътствувам, придружавам, спазвам, съблюдавам, пазя, изпълнявам, придържам се, мой ред е, идвам поред, аз съм на реда, подражавам, имитирам, копирам, съм последовател, водя, провеждам, прокарвам, прилагам, идвам след, осъществявам се, реализирам се, ставам, случвам се, произлизам, съобразявам се, подчинявам се следвам, следваме, следваш, следвате, следва, следват, следвах, следвахме, следва, следвахте, следва, следваха, следвах, следвахме, следваше, следвахте, следваше, следваха, следвал съм, следвала съм, следвало съм, следвали сме, следвал си, следвала си, следвало си, следвали сте, следвал е, следвала е, следвало е, следвали са, бях следвал, бях следвала, бях следвало, бяхме следвали, беше следвал, беше следвала, беше следвало, бяхте следвали, беше следвал, беше следвала, беше следвало, бяха следвали, ще следвам, ще следваме, ще следваш, ще следвате, ще следва, ще следва

следваща, следващо, мн. следващи, прил. Който е непосредствено идващият по ред. Следващата година. На следващия ден. Следващата седмица.
Синоними: следен, по-сетнешен, последващ, добавъчен следващ, следващия, следващият, следваща, следващата, следващо, следващото, следващи, следващите

следна, следно, мн. следни, прил.
1. Остар. Който непосредствено идва по ред; следващ.
2. Който се посочва по-нататък. Да вземем следния пример.
Синоними: (прил.) преследван, сподирян, проследяван, наблюдаван, шпиониран, (прил.) контролиран, (прил.) разглеждан

мн. следобеди, (два) следобеда, м.
1. Време на деня между обеда и вечерята. Горещите юлски следобеди са уморителни.
2. Като нареч. По времето след обеда и преди вечерта. Следобед няма да работим.прил. следобеден, следобедна, следобедно, мн. следобедни. следобед, следобеда, следобедът, следобеди, следобедите, следобеда

вж. следо`бед следобеден, следобедния, следобедният, следобедна, следобедната, следобедно, следобедното, следобедни, следобедните

следователят, следователя, мн. следователи, м. Полицейски служител, който се занимава с разследване на престъпления.прил. следователски, следователска, следователско, мн. следователски. следовател, следователя, следователят, следователи, следователите, следователи, следователю

вж. следова`тел следователски, следователския, следователският, следователска, следователската, следователско, следователското, следователски, следователските

мн. следовници, м. Човек, който следва идеите, примера, принципите на друг; последовател.
Синоними: последовател, привърженик, сподвижник, съмишленик, съидейник, поддръжник, партизанин следовник, следовника, следовникът, следовници, следовниците, следовници, следовнико

мн. следовници, ж. Жена следовник; последователка. следовница, следовницата, следовници, следовниците

вж. сле`дствие следствен, следствения, следственият, следствена, следствената, следствено, следственото, следствени, следствените

мн. следствия, ср.
1. Това, което е в зависимост от определена причина; последица, резултат, извод, ефект. Следствие от тази луда любов е детето.
2. Спец. В криминологията и съдебното дело — изясняване на обстоятелствата около едно престъпление — мотиви, улики, извършител, доказана вина. Предварително следствие.прил. следствен, следствена, следствено, мн. следствени. Следствено дело.
Синоними: разследване, разпит, дознание, дирене, издирване, изследване, анкета, извод, заключение, край, резултат, последица, последствие, ефект, изход, разпитване, продукт, рожба, плод следствие, следствието, следствия, следствията

следиш, мин. св. следих, мин. прич. следил, несв.
1. Кого, какво. Наблюдавам внимателно с очи, с помощта на други хора или на уреди движенията или действията на някого или на нещо. Следя температурата. Следя нивото на водата. Следя промените в настроението му.
2. Кого. Наблюдавам внимателно поведението на човек с желание да го разоблича за скрити намерения, да го улича в престъпление. Следя престъпник.
3. Прен. Какво. Интересувам се от нещо, проследявам, в течение съм. Следя течението на списанието. Следя сериала.
4. Прен. Какво. Имам грижата, отговорността за нещо или за някого. Следя развитието на събитията, за да реагирам своевременно.
Синоними: диря, сподирям, преследвам, проследявам, вървя по петите, наглеждам, наблюдавам, надзиравам, дебна, пазя, интересувам се следя, следим, следиш, следите, следи, следят, следих, следихме, следи, следихте, следи, следиха, следях, следяхме, следеше, следяхте, следеше, следяха, следил съм, следила съм, следило съм, следили сме, следил си, следила си, следило си, следили сте, следил е, следила е, следило е, следили са, бях следил, бях следила, бях следило, бяхме следили, беше следил, беше следила, беше следило, бяхте следили, беше следил, беше следила, беше следило, бяха следили, ще следя, ще следим, ще следиш, ще следите, ще следи, ще следят, ще съм следил, ще съм следила, ще съм следило, ще сме сле

мн. слезки, ж. Разг. Далак. слезка, слезката, слезки, слезките

слепваш, несв. и слепя, св.; Какво.
1. Лепя две повърхности до окончателното им закрепяне една о друга. Слепвам гирлянди.
2. Поставям, притискам плътно едно до друго; прилепвам. Слепвам пръстите си.същ. слепване, ср.
Синоними: лепя, съединявам, споявам, събирам, свързвам, залепвам, прилепвам, сраствам, сливам, окачвам, сгъстявам, втвърдявам, смесвам слепвам, слепваме, слепваш, слепвате, слепва, слепват, слепвах, слепвахме, слепва, слепвахте, слепва, слепваха, слепвах, слепвахме, слепваше, слепвахте, слепваше, слепваха, слепвал съм, слепвала съм, слепвало съм, слепвали сме, слепвал си, слепвала си, слепвало си, слепвали сте, слепвал е, слепвала е, слепвало е, слепвали са, бях слепвал, бях слепвала, бях слепвало, бяхме слепвали, беше слепвал, беше слепвала, беше слепвало, бяхте слепвали, беше слепвал, беше слепвала, беше слепвало, бяха слепвали, ще слепвам, ще слепваме, ще слепваш, ще слепвате, ще слепва, ще слепва

вж. сле`пвам
Синоними: срастване, втвърдяване, сгъстяване слепване, слепването, слепвания, слепванията

мн. слепци, м. Сляп човек. слепец, слепеца, слепецът, слепци, слепците, слепци, слепецо

слепнеш, мин. св. слепнах, мин. прич. слепнал, св. Слепя. слепна, слепнем, слепнеш, слепнете, слепне, слепнат, слепнах, слепнахме, слепна, слепнахте, слепна, слепнаха, слепнех, слепнехме, слепнеше, слепнехте, слепнеше, слепнеха, слепнал съм, слепнала съм, слепнало съм, слепнали сме, слепнал си, слепнала си, слепнало си, слепнали сте, слепнал е, слепнала е, слепнало е, слепнали са, бях слепнал, бях слепнала, бях слепнало, бяхме слепнали, беше слепнал, беше слепнала, беше слепнало, бяхте слепнали, беше слепнал, беше слепнала, беше слепнало, бяха слепнали, ще слепна, ще слепнем, ще слепнеш, ще слепнете, ще слепне, ще слепнат, ще

мн. слепоци, (два) слепока, м. Змиеподобно неотровно влечуго. слепок, слепока, слепокът, слепоци, слепоците, слепока

вж. слепоо`чие слепоочен, слепоочния, слепоочният, слепоочна, слепоочната, слепоочно, слепоочното, слепоочни, слепоочните

мн. слепоочия, ср. Черепна вдлъбнатина на лицето встрани от всяко око; сляпо око. Силна болка в слепоочията.прил. слепоочен, слепоочна, слепоочно, мн. слепоочни. слепоочие, слепоочието, слепоочия, слепоочията

ж., само ед.
1. Липса на зрение.
2. Прен. Непрозорливост, заслепение.
Синоними: заслепение, заслепление слепота, слепотата, слепоти, слепотите

слепиш, мин. св. слепих, мин. прич. слепил, св. — вж. слепвам. слепя, слепим, слепиш, слепите, слепи, слепят, слепих, слепихме, слепи, слепихте, слепи, слепиха, слепях, слепяхме, слепеше, слепяхте, слепеше, слепяха, слепил съм, слепила съм, слепило съм, слепили сме, слепил си, слепила си, слепило си, слепили сте, слепил е, слепила е, слепило е, слепили са, бях слепил, бях слепила, бях слепило, бяхме слепили, беше слепил, беше слепила, беше слепило, бяхте слепили, беше слепил, беше слепила, беше слепило, бяха слепили, ще слепя, ще слепим, ще слепиш, ще слепите, ще слепи, ще слепят, ще съм слепил, ще съм слепила, ще съм слепило, ще сме сле

слепяш, несв. Слепвам. след- представка. В състава на прилагателни имена със значение който е след нещо друго, напр. следвоенен, следдипломен, следпразничен и др.

слееш, мин. св. слях, мин. прич. слял, св. — вж. сливам. слея, слеем, слееш, слеете, слее, слеят, слях, сляхме, сля, сляхте, сля, сляха, слеех, слеехме, слееше, слеехте, слееше, слееха, слял съм, сляла съм, сляло съм, слели сме, слял си, сляла си, сляло си, слели сте, слял е, сляла е, сляло е, слели са, бях слял, бях сляла, бях сляло, бяхме слели, беше слял, беше сляла, беше сляло, бяхте слели, беше слял, беше сляла, беше сляло, бяха слели, ще слея, ще слеем, ще слееш, ще слеете, ще слее, ще слеят, ще съм слял, ще съм сляла, ще съм сляло, ще сме слели, ще си слял, ще си сляла, ще си сляло, ще сте слели, ще е слял, ще е сляла, ще е сляло, ще са сле

слееш, мин. св. слях, мин. прич. слял, св. — вж. сливам. слея, слеем, слееш, слеете, слее, слеят, слях, сляхме, сля, сляхте, сля, сляха, слеех, слеехме, слееше, слеехте, слееше, слееха, слял съм, сляла съм, сляло съм, слели сме, слял си, сляла си, сляло си, слели сте, слял е, сляла е, сляло е, слели са, бях слял, бях сляла, бях сляло, бяхме слели, беше слял, беше сляла, беше сляло, бяхте слели, беше слял, беше сляла, беше сляло, бяха слели, ще слея, ще слеем, ще слееш, ще слеете, ще слее, ще слеят, ще съм слял, ще съм сляла, ще съм сляло, ще сме слели, ще си слял, ще си сляла, ще си сляло, ще сте слели, ще е слял, ще е сляла, ще е сляло, ще са сле

мн. сливи, ж.
1. Овощно дърво, чиито плодове са обикн. тъмносини или тъмночервени, имат сплесната костилка, зреят през есента и се използват за ядене и направа на ракия.
2. Джанка.
3. Жарг. Леко момиче.прил. сливов, сливова, сливово, мн. сливови.
* Имам слива/сливи в устата си. — Разг. Грубо. Мълча, не отговарям.
* Не бръсна за слива (някого). — Пренебр. Не ценя мнението на някого, не го зачитам, не го уважавам. слива, сливата, сливи, сливите

мн. сливаци, (два) сливака, м. Сливова градина/гора. сливак, сливака, сливакът, сливаци, сливаците, сливака

сливаш, несв. и слея, св.; Какво. Съединявам, обединявам, събирам в едно. Сливам две групи в една.
_сливам се/слея се. — Присъединявам се към нещо, обединявам се с нещо или с някого. Всички се сляхме в една маса._същ. сливане, ср.
Синоними: съединявам, присъединявам, събирам, прибирам, групирам, обединявам, уедрявам, централизирам, съсредоточавам, прибавям, включвам, смесвам, слепвам, прилепвам, комбинирам, съчетавам, сраствам сливам, сливаме, сливаш, сливате, слива, сливат, сливах, сливахме, слива, сливахте, слива, сливаха, сливах, сливахме, сливаше, сливахте, сливаше, сливаха, сливал съм, сливала съм, сливало съм, сливали сме, сливал си, сливала си, сливало си, сливали сте, сливал е, сливала е, сливало е, сливали са, бях сливал, бях сливала, бях сливало, бяхме сливали, беше сливал, беше сливала, беше сливало, бяхте сливали, беше сливал, беше сливала, беше сливало, бяха сливали, ще сливам, ще сливаме, ще сливаш, ще сливате, ще слива, ще сливат, ще съм сливал, ще съм сливала, ще съм сливало, ще см

вж. сли`вам
Синоними: обединение, уедряване, съединяване, претопяване, преливане сливане, сливането, сливания, сливанията

сливарят, сливаря, мн. сливари, м. Човек, който бере и/или продава сливи.прил. сливарски, сливарска, сливарско, мн. сливарски. сливар, сливаря, сливарят, сливари, сливарите, сливари, сливарю

мн. сливарки, ж. Жена сливар. сливарка, сливарката, сливарки, сливарките, сливарке

мед. вж. тонзила сливица, сливицата, сливици, сливиците

мн., сливица, ж. Изпъкнали жлези от двете страни на глътката в устата.

вж. сли`ва сливов, сливовия, сливовият, сливова, сливовата, сливово, сливовото, сливови, сливовите

мн. сливови, ж.
1. Само ед. Сливова ракия.
2. Порция сливова ракия.

ж., само ед. Сливова ракия. В балкана произвеждат сливовица. сливовица, сливовицата, сливовици, сливовиците

слизаш, несв. и сляза, св.
1. Движа се от по-високо към по-ниско място, по наклон; спускам се. Слизам от върха. Слизам от петия етаж на първия. Пътеката слиза до реката. Самолетът слезе ниско до земята.
2. Стъпвам на под, на земя от нещо, на което съм се качил — превозно средство, кон. Слизам от кола. Слизам от автобус. Слизам от коня.
3. Прен. Отивам някъде, като се спускам, смъквам от по-високо равнище. Трябва да сляза до центъра. Живее в планината, веднъж в седмицата слиза в селото за хляб.
4. Прен. За равнище — понижавам се, падам. Температурата слиза бързо. Цените слизат. Курсът на долара слиза. Стандартът на живота слиза.същ. слизане, ср.
* Слизам/сляза от сцената. — Преставам да притежавам голям пост и влияние, изгубвам ролята си.
Синоними: смъквам се, свличам се, спускам се, кацвам, приземявам се, скачам слизам, слизаме, слизаш, слизате, слиза, слизат, слизах, слизахме, слиза, слизахте, слиза, слизаха, слизах, слизахме, слизаше, слизахте, слизаше, слизаха, слизал съм, слизала съм, слизало съм, слизали сме, слизал си, слизала си, слизало си, слизали сте, слизал е, слизала е, слизало е, слизали са, бях слизал, бях слизала, бях слизало, бяхме слизали, беше слизал, беше слизала, беше слизало, бяхте слизали, беше слизал, беше слизала, беше слизало, бяха слизали, ще слизам, ще слизаме, ще слизаш, ще слизате, ще слиза, ще слизат, ще съм слизал, ще съм слизала, ще съм слизало, ще см

вж. сли`зам слизане, слизането, слизания, слизанията

слизеста, слизесто, мн. слизести, прил. Който е покрит със слуз. Слизеста обвивка. Слизесто тяло. слизест, слизестия, слизестият, слизеста, слизестата, слизесто, слизестото, слизести, слизестите

слинът, слина, мн. слинове, (два) слина, м. Твърдо образувание по кожата поради продължително триене. Имам слинове по краката. Устата ми хвана слин от повтаряне.

слинеста, слинесто, мн. слинести, прил. По който има слин. Слинести крака. слинест, слинестия, слинестият, слинеста, слинестата, слинесто, слинестото, слинести, слинестите

I.слѝпът, слѝпа, мн. слѝпове, (два) слѝпа, м.1. Наклонена площадка за спускане на водни съдове на вода или за изваждането им.2. Наклонена площадка на китоловен кораб за изтегляне на убитите китове на палубата. II.слѝпът, слѝпа, само ед., м. или слѝпове само мн. Къси мъжки долни гащета. слип, слипа, слипът, слипове, слиповете, слипа

слисаш, св. — вж. слисвам. слисам, слисаме, слисаш, слисате, слиса, слисат, слисах, слисахме, слиса, слисахте, слиса, слисаха, слисах, слисахме, слисаше, слисахте, слисаше, слисаха, слисал съм, слисала съм, слисало съм, слисали сме, слисал си, слисала си, слисало си, слисали сте, слисал е, слисала е, слисало е, слисали са, бях слисал, бях слисала, бях слисало, бяхме слисали, беше слисал, беше слисала, беше слисало, бяхте слисали, беше слисал, беше слисала, беше слисало, бяха слисали, ще слисам, ще слисаме, ще слисаш, ще слисате, ще слиса, ще слисат, ще съм слисал, ще съм слисала, ще съм слисало, ще см

слисваш, несв. и слисам, св.; Кого. Разг. Силно учудвам, смайвам; очаровам, поразявам, обърквам, зашеметявам. Слисвам със знания. Слисвам всички с хубостта си. Слисах го с предложението си.
слисвам се/слисам се. — Смайвам се, обърквам се, изумявам се. Слисах се какво да правя. Слисах се какво да правя с толкова пари.
Синоними: изумявам, учудвам, смайвам, дивя, удивлявам, поразявам, заслепявам, обайвам, омайвам, изненадвам, омагьосвам, озадачавам, очаровам, пленявам, възхищавам, харесвам се, нравя се, забърквам, обърквам, сащисвам, приковавам, заковавам, заковавам на място, вцепенявам, карам да онемее, сепвам, стряскам, изплашвам, разтревожвам, смущавам слисвам, слисваме, слисваш, слисвате, слисва, слисват, слисвах, слисвахме, слисва, слисвахте, слисва, слисваха, слисвах, слисвахме, слисваше, слисвахте, слисваше, слисваха, слисвал съм, слисвала съм, слисвало съм, слисвали сме, слисвал си, слисвала си, слисвало си, слисвали сте, слисвал е, слисвала е, слисвало е, слисвали са, бях слисвал, бях слисвала, бях слисвало, бяхме слисвали, беше слисвал, беше слисвала, беше слисвало, бяхте слисвали, беше слисвал, беше слисвала, беше слисвало, бяха слисвали, ще слисвам, ще слисваме, ще слисваш, ще слисвате, ще слисва, ще слисва

остар.
чуване

ж., само ед. Разг. Пренебр. Разпуснатост, разпасаност, беззаконие. Това не е свобода, а слободия.
Синоними: разпуснатост, разпасаност, необузданост, безчинство, разхайтеност, разгащеност, разюзданост слободия, слободията, слободии, слободиите

словна, словно, мн. словни, прил. Който се отнася до дума, слово; лексикален. Словен запас.

словесна, словесно, мн. словесни, прил.
1. Който се отнася до слово и до словесност.
2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет.
Синоними: вербален, устен, езиков, словен, теоретичен, духовен, нематериален словесен, словесния, словесният, словесна, словесната, словесно, словесното, словесни, словесните

словесността, само ед., ж. Творчество с думи; книжнина. Народна словесност.
Синоними: реч, език, говор, литература, книжнина, писменост словесност, словесността, словесности, словесностите

мн. словници, (два) словника, м. Думите, включени в един речник.

мн. слова, ср.
1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни.
2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово.
3. Устно публично изказване; реч. Произнасям слово. Президентът имаше слово. Вълнуващо слово. Тържествено слово.
* Дар слово. — Умение да се говори изящно и убедително.
* Свобода на словото. — Право да се говори и пише свободно, без ограничения.
Синоними: дума, реч, говор, израз, език слово, словото, слова, словата

мн. словоизлияния, ср.
1. Изобилие от празни думи, поток от думи, тирада.
2. Произнасяне на поток от празни думи. Склонна към словоизлияние.
Синоними: тирада, словоохотливост, реч словоизлияние, словоизлиянието, словоизлияния, словоизлиянията

ср., само ед. Спец. В граматиката — изменение на формата на думите според граматическите им значения. словоизменение, словоизменението, словоизменения, словоизмененията

ср., само ед. Спец. В езикознанието — образуване на думи в езика, както и науката за образуването на думите. словообразуване, словообразуването, словообразувания, словообразуванията

словоохотлива, словоохотливо, мн. словоохотливи, прил. Който обича да говори много; приказлив, бъбрив.същ. словоохотливост, словоохотливостта, ж.
Синоними: сладкодумен, говорлив, разговорлив, приказлив, бъбрив, бръщолевец, бъбрица, хлевоуст, общителен, увлекателен, речовит словоохотлив, словоохотливия, словоохотливият, словоохотлива, словоохотливата, словоохотливо, словоохотливото, словоохотливи, словоохотливите

вж. словоохотли`в
Синоними: сладкодумство, приказливост, бъбривост, бръщолевене, речовитост словоохотливост, словоохотливостта, словоохотливости, словоохотливостите

м., само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред. словоред, словореда, словоредът, словореди, словоредите, словореда

словослагателят, словослагателя, мн. словослагатели, м. Печатарски работник, който набира текст ръчно. словослагател, словослагателя, словослагателят, словослагатели, словослагателите, словослагатели, словослагателю

мн. словосъчетания, ср. Спец. В граматиката — съчетание от две или повече пълнозначни думи, обединени граматически и по смисъл. словосъчетание, словосъчетанието, словосъчетания, словосъчетанията

ср., само ед. Създаване на нови думи. Словотворчеството на Вазов. Народно словотворчество.прил. словотворчески, словотворческа, словотворческо, мн. словотворчески. Словотворчески процеси. случа се случиш се, мин. св. случих се, мин. прич. случил се, св. — вж. случвам се. случвам се случваш се, несв. и случа се, св.
1. Само в трето лице. Става, извършва се, среща се. Случи се нещастие. Всичко може да се случи на дълъг път. Случва се да стана рано.
2. Попадам, намирам се случайно. Случих се там, когато той пристигна. Случих се близо до камерата.
случва ми — (или ти, му, и, ни, ви, им) се/случи ми се. Става с мене, на мене; сполетява ме. Случи ми се беда. Случи ми се интересно произшествие.
Синоними: (гл.) ставам, сбъдвам се, идвам, осъществявам се, наставам, настъпвам, (гл.) реализирам се, произлизам, следвам, (гл.) явявам се, намирам се, лежа

слогът, слога, мн. слогове, (два) слога, м.
1. Необработена ивица земя между две ниви; синор, граница.
2. Остар. Сричка.
3. Само ед. Остар. Израз, фраза; стил. Изящен слог. слог, слога, слогът, слогове, слоговете, слога

сложиш, мин. св. сложих, мин. прич. сложил, св. — вж. слагам. сложа, сложим, сложиш, сложите, сложи, сложат, сложих, сложихме, сложи, сложихте, сложи, сложиха, сложех, сложехме, сложеше, сложехте, сложеше, сложеха, сложил съм, сложила съм, сложило съм, сложили сме, сложил си, сложила си, сложило си, сложили сте, сложил е, сложила е, сложило е, сложили са, бях сложил, бях сложила, бях сложило, бяхме сложили, беше сложил, беше сложила, беше сложило, бяхте сложили, беше сложил, беше сложила, беше сложило, бяха сложили, ще сложа, ще сложим, ще сложиш, ще сложите, ще сложи, ще сложат, ще съм сложил, ще съм сложила, ще съм сложило, ще сме сло

сложена, сложено, мн. сложени, прил.
1. Който е поставен.
2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. сложна, сложно, мн. сложни, прил.
1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен. Сложен механизъм. Сложни движения. Сложна дума. Сложна дейност.
2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим. Сложен проблем. Сложна задача. Сложни отношения. Сложен живот.същ. сложност, сложността, ж.
Синоними: разносъставен, многосъставен, комплексен, непрост, труден, мъчен, затруднителен, затруднен, неизпълним, комплициран, усложнен, забъркан, заплетен, оплетен, замъглен, неотгадаем, поставен, наместен, поместен, разположен, турен, вместен, нагласен, объркан, обстоен, подробен, претрупан, натруфен, претенциозен, смущаващ, объркващ, озадачаващ, съставен, смесен, комбиниран, умел, изкусен, ловък сложен, сложения, сложеният, сложена, сложената, сложено, сложеното, сложени, сложените

сложена, сложено, мн. сложени, прил.
1. Който е поставен.
2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. сложна, сложно, мн. сложни, прил.
1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен. Сложен механизъм. Сложни движения. Сложна дума. Сложна дейност.
2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим. Сложен проблем. Сложна задача. Сложни отношения. Сложен живот.същ. сложност, сложността, ж.
Синоними: разносъставен, многосъставен, комплексен, непрост, труден, мъчен, затруднителен, затруднен, неизпълним, комплициран, усложнен, забъркан, заплетен, оплетен, замъглен, неотгадаем, поставен, наместен, поместен, разположен, турен, вместен, нагласен, объркан, обстоен, подробен, претрупан, натруфен, претенциозен, смущаващ, объркващ, озадачаващ, съставен, смесен, комбиниран, умел, изкусен, ловък сложен, сложния, сложният, сложна, сложната, сложно, сложното, сложни, сложните

вж. сло`жен
Синоними: трудност, затруднение, усложненост, усложнение, мъчнотия, комплицираност, компликация, заплетеност, забърканост, забъркване, оплитане, обстойност, претрупаност, натруфеност, претенциозност сложност, сложността, сложности, сложностите

слоят, слоя, мн. слоеве, (два) слоя, м.
1. Всеки един от редовете, които могат да се стелят един върху друг. Тортата има няколко слоя крем. Няколко слоя мръсотия. Дебел слой червило.
2. Прен. Пласт в обществото; класа, съсловие, група. Бедният слой на обществото.
Синоними: пласт, ред, настилка, постилка, обществен слой, класа, каста, съсловие, прослойка, покривка, обвивка, боя, мазилка слой, слоя, слоят, слоеве, слоевете, слоя

сломиш, мин. св. сломих, мин. прич. сломил, св. — вж. сломявам. сломя, сломим, сломиш, сломите, сломи, сломят, сломих, сломихме, сломи, сломихте, сломи, сломиха, сломях, сломяхме, сломеше, сломяхте, сломеше, сломяха, сломил съм, сломила съм, сломило съм, сломили сме, сломил си, сломила си, сломило си, сломили сте, сломил е, сломила е, сломило е, сломили са, бях сломил, бях сломила, бях сломило, бяхме сломили, беше сломил, беше сломила, беше сломило, бяхте сломили, беше сломил, беше сломила, беше сломило, бяха сломили, ще сломя, ще сломим, ще сломиш, ще сломите, ще сломи, ще сломят, ще съм сломил, ще съм сломила, ще съм сломило, ще сме сло

сломяваш, несв. и сломя, св.
1. Остар. Диал. Какво. Кърша, чупя, потрошавам грубо, изцяло. Бурята беше сломила цели дървета. Сломиха мебелите, няма нищо здраво.
2. Прен. Кого, какво. Сразявам, съкрушавам, съсипвам духом. Този неуспех ме сломи. Бедността сломява духа.
3. Прен. Кого. Надвивам, побеждавам, изтощавам духом и физически. Сломявам с упоритост. Сломявам с твърдост. Болестта го сломи.прил. сломен, сломена, сломено, мн. сломени.
Синоними: ломя, преломявам, строшавам, троша, чупя, счупвам, пречупвам, кърша, скършвам, прекършвам, вия, превивам, прегъвам, сразявам, побеждавам, разбивам, съкрушавам, съсипвам, разгромявам, унищожавам, смазвам, разнебитвам, поразявам, покрусявам, омаломощавам, обезсилвам, изтощавам, надвивам, преодолявам, убивам духом, отчайвам, руша, събарям сломявам, сломяваме, сломяваш, сломявате, сломява, сломяват, сломявах, сломявахме, сломява, сломявахте, сломява, сломяваха, сломявах, сломявахме, сломяваше, сломявахте, сломяваше, сломяваха, сломявал съм, сломявала съм, сломявало съм, сломявали сме, сломявал си, сломявала си, сломявало си, сломявали сте, сломявал е, сломявала е, сломявало е, сломявали са, бях сломявал, бях сломявала, бях сломявало, бяхме сломявали, беше сломявал, беше сломявала, беше сломявало, бяхте сломявали, беше сломявал, беше сломявала, беше сломявало, бяха сломявали, ще сломявам, ще сломяв

слонът, слона, мн. слонове, (два) слона, м.
1. Най-голямото сухоземно животно, бозайник с два зъба (бивници) и дълъг хобот, с който захваща храната си, което живее в Африка и Азия и е застрашено от изчезване. Индийски слон. Африкански слон. Виждам слона в зоологическата градина.
2. Прен. Нещо крупно, едро, значително. Слон в медицината. Този въпрос е слонът на въпросите.същ. умал. слонче, мн. слончета, ср.прил. слонов, слонова, слоново, мн. слонови.
* Като слон. — Тромав, непохватен, груб. Върви като слон, всичко събаря. Като слон в аптека.
* Слонова кост. —
1. Бивниците на слона, скъпа кост, от която се изработват накити и статуетки; изнася се от Азия и Индия.
2. Прен. Предмет от тази кост. слон, слона, слонът, слонове, слоновете, слонове, слоне

вж. слон слонов, слоновия, слоновият, слонова, слоновата, слоново, слоновото, слонови, слоновите

слонска, слонско, мн. слонски, прил.
1. Който се отнася до слон. Слонски уши. Слонски вик.
2. Прен. Необикновено голям, обхватен. Слонски ум. Слонска памет. Слонска воля. Слонска доза лекарство.
* Слонско ухо. — Стайно цвете с форма на листата, която наподобява ухо на слон.
Синоними: слоноподобен, мечешки, тежък, тромав слонски, слонския, слонският, слонска, слонската, слонско, слонското, слонски, слонските

вж. слон слонче, слончето, слончета, слончетата

мн. слуги, м.
1. Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. Той има двама слуги.
2. Прен. Който служи раболепно и всеотдайно на друг; който е безпрекословно съгласен, покорен. Слуга на жена си. Слуга на директора.
3. Прен. Който работи за чужди интереси. Слуги на великите държави. Слуга на двама господари.
Синоними: прислужник, ратай, аргатин, наемник, лакей, роб, сляп привърженик слуга, слугата, слугата, слуги, слугите, слуги, слуга

мн. слугини, ж. Жена слуга. слугиня, слугинята, слугини, слугините, слугиньо

слугуваш, несв. Работя или се държа като слуга.
Синоними: прислужвам, обслужвам, шетам, робувам слугувам, слугуваме, слугуваш, слугувате, слугува, слугуват, слугувах, слугувахме, слугува, слугувахте, слугува, слугуваха, слугувах, слугувахме, слугуваше, слугувахте, слугуваше, слугуваха, слугувал съм, слугувала съм, слугувало съм, слугували сме, слугувал си, слугувала си, слугувало си, слугували сте, слугувал е, слугувала е, слугувало е, слугували са, бях слугувал, бях слугувала, бях слугувало, бяхме слугували, беше слугувал, беше слугувала, беше слугувало, бяхте слугували, беше слугувал, беше слугувала, беше слугувало, бяха слугували, ще слугувам, ще слугув

служиш, мин. св. служих и служих, мин. прич. служил и служил, несв.
1. Остар. Заемам длъжност, работя на служба. Дълги години е служил като секретар на общината.
2. Работя като слуга; слугувам. Служа вярно.
3. Отбивам военната си служба. Служи в танкова част. В коя казарма си служил?
4. За свещеник — водя църковна служба.
5. Работя всеотдайно за дело, за кауза. Служа на родината. Служа на голяма идея.
6. Употребяван съм, прилаган съм, използван съм. Приборът служи за хващане на пържоли. Апаратът служи за изследване на работата на сърцето. Нечестно си служат с него.
служа си. — Употребявам, боравя с нещо. Не мога да си служа с този уред. Умее да си служи с нож и вилица.същ. служене, ср.
* Служа на двама господари. — Служа на два враждуващи лагера; неискрен съм, двуличен съм.
* Служа за маша. — Използват ме като оръдие за постигане на чужди цели.
Синоними: изпълнявам функция, работя, съм на служба, послужвам, изпълнявам, действувам, прислужвам, обслужвам, слугувам служа, служим, служиш, служите, служи, служат, служих, служихме, служи, служихте, служи, служиха, служех, служехме, служеше, служехте, служеше, служеха, служил съм, служила съм, служило съм, служили сме, служил си, служила си, служило си, служили сте, служил е, служила е, служило е, служили са, бях служил, бях служила, бях служило, бяхме служили, беше служил, беше служила, беше служило, бяхте служили, беше служил, беше служила, беше служило, бяха служили, ще служа, ще служим, ще служиш, ще служите, ще служи, ще служат, ще съм служил, ще съм служила, ще съм служило, ще сме слу

мн. служби, ж.
1. Постоянна работа, обикн. в учреждение, с определена заплата. На служба съм. Държавна служба.
2. Разг. Длъжност, пост. Висока служба. Малка служба.
3. Функция, роля; предназначение. Службата му е да разнася пощата. Каква служба има този механизъм?
4. Военна повинност.
5. Изпълнение на църковни молитви и обреди. Утринна служба.
5. Част от администрация, отдел. Паспортна служба. Служба за недвижими имоти.
6. Служене, дейност. Награда за добра служба. Служба на бога.
Синоними: длъжност, чин, пост, работа, място, занятие, функция, мисия, задача, предназначение, цел, роля, наемане на работа, положение, задължение, право, занаят, служено, учреждение, бюро, управление, дирекция, отдел, секция, назначение служба, службата, служби, службите

мн. службогонци, м. Човек, който се стреми към висок пост; кариерист.
Синоними: службаш, кариерист службогонец, службогонеца, службогонецът, службогонци, службогонците, службогонци, службогонецо

служебна, служебно, мн. служебни, прил.
1. Който е свързан със служба (в 1 и 2 знач. ). Служебни задължения. Служебно пътуване. Служебен паспорт.
2. Който е официален, делови, не личен. Служебен тон. Служебни разговори.
* Служебно лице. — Лице, което е на длъжност в съответното учреждение. Входът е за служебни лица, не за външни лица.
* Служебна бележка. — Вид документ, издаден от учреждение. Служебна бележка за успеха на студент.
* Служебно правителство. — Правителство, назначено от президента след разпускане на Народното събрание, с мандат да подготви избори за ново Народно събрание.
Синоними: официален, длъжностен служебен, служебния, служебният, служебна, служебната, служебно, служебното, служебни, служебните

мн. служебници, (два) служебника, м. Книга за църковна служба. служебник, служебника, служебникът, служебници, служебниците, служебника

вж. слу`жа служене, служенето, служения, служенията

мн. служещи, същ. Лице, което е на служба (административна, помощна), не работник.
Синоними: архивар, служител служещ, служещия, служещият, служеща, служещата, служещо, служещото, служещи, служещите

служителят, служителя, мн. служители, м.
1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ.
2. Прен. Лице, което работи или служи (на човек, на идея). Служител на просветата. Служител на родината. Божи служител.
3. Остар. Прислужник. Служител в училището.
Синоними: служещ, чиновник, агент, архивар, прислужник, обслужващ, разпоредител, оператор служител, служителя, служителят, служители, служителите, служители, служителю

мн. служителки, ж. Жена служител. Служителка в министерството. служителка, служителката, служителки, служителките

слузта, само ед., ж. Лигаво полутечно вещество, отделяно от живи организми. Изхвърля слуз от стомаха. Възпалената рана отделя слуз. слуз, слузта, слузи, слузите

слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха, м.
1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух.
2. Само ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух.
3. Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове.прил. слухов, слухова, слухово, мн. слухови. Слухова памет.
* Целият съм слух. — Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.
* Свиря по слух. — Свиря без ноти, по памет.
Синоними: мълва, новина, вест, съобщение, версия, донос, клюка, история, предание, легенда, хорски приказки слух, слуха, слухът, слухове, слуховете, слуха

вж. слух слухов, слуховия, слуховият, слухова, слуховата, слухово, слуховото, слухови, слуховите

вж. слухтя` слухтене, слухтенето, слухтения, слухтенията

слухтиш, мин. св. слухтях, мин. прич. слухтял, несв.
1. Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се. Слухти пред вратата да чуе какво става.
2. Прен. Пренебр. Слушам внимателно, за да получа информация, за да правя донос и др. Цял ден слухти какво се говори за шефа.същ. слухтене, ср.
Синоними: ослушвам се, вслушвам се, заслушвам се, заслухтявам, наострям уши, слушам, давам ухо, дочувам, чувам, подочувам, дебна, подслушвам слухтя, слухтим, слухтиш, слухтите, слухти, слухтят, слухтях, слухтяхме, слухтя, слухтяхте, слухтя, слухтяха, слухтях, слухтяхме, слухтеше, слухтяхте, слухтеше, слухтяха, слухтял съм, слухтяла съм, слухтяло съм, слухтели сме, слухтял си, слухтяла си, слухтяло си, слухтели сте, слухтял е, слухтяла е, слухтяло е, слухтели са, бях слухтял, бях слухтяла, бях слухтяло, бяхме слухтели, беше слухтял, беше слухтяла, беше слухтяло, бяхте слухтели, беше слухтял, беше слухтяла, беше слухтяло, бяха слухтели, ще слухтя, ще слухтим, ще слухтиш, ще слухтите, ще слухти, ще слухтят, ще

случиш, мин. св. случих, мин. прич. случил, св. — вж. случвам. случа, случим, случиш, случите, случи, случат, случих, случихме, случи, случихте, случи, случиха, случех, случехме, случеше, случехте, случеше, случеха, случил съм, случила съм, случило съм, случили сме, случил си, случила си, случило си, случили сте, случил е, случила е, случило е, случили са, бях случил, бях случила, бях случило, бяхме случили, беше случил, беше случила, беше случило, бяхте случили, беше случил, беше случила, беше случило, бяха случили, ще случа, ще случим, ще случиш, ще случите, ще случи, ще случат, ще съм случил, ще съм случила, ще съм случило, ще сме слу

~ се
остар. Диал.
случва се

случайна, случайно, мн. случайни, прил.
1. Който става непредвидено, неочаквано. Случайна покупка. Случайна среща. Случайно запознанство.
2. Който е несистемен, нередовен, незакономерен; който става от време на време. Случайно посещение. Случайни пътувания. Отбиваха се случайни клиенти.
3. Който е неизвестен или неопитен за някаква дейност. Не е случаен артист, той е име в театъра. В парламента попадат случайни хора. Случайни хора решават съдбата на другите.нареч. случайно.
Синоними: внезапен, ненадеен, неочакван, непредвиден, инцидентен, акцидентен, неволен, непреднамерен, несъзнателен, произволен, неопределен, евентуален, възможен, вероятен, рискован, външен, чужд, страничен, непостоянен, нередовен, несистемен, рядък, несигурен, опасен, пълен с опасности, отделен, единичен, спорадичен, разпилян, косвен, несъществен случаен, случайния, случайният, случайна, случайната, случайно, случайното, случайни, случайните

случаят, случая, мн. случай, (два) случая, м.
1. Нещо, което се е случило; факт, явление. Досега няма случай на такова жестоко убийство. Ще ти разкажа един случай с мой познат. Невороятен случай. Случай от дейността на политиците.
2. Разг. Само ед. Случайност. Понякога случаят решава всичко.
3. Удобен момент, добра възможност. Не намерих случай да му обясня. Изпускам случая. Няма да имам такъв добър случай да се запозная с него.
* В краен случай. — При последна възможност.
* В противен случай. — Ако не стане така.
* В случай на/че. — Ако стане така.
* За всеки случай. — Като резервен вариант; при необходимост.
* При всички случаи. — При всички обстоятелства; каквото и да стане.
* По случай. — По повод на. Каня гости по случай рождения си ден.
* Спешен случай. — Заболяване, което изисква спешна медицинска намеса.
Синоними: случайност, съвпадение, евентуалност, слука, повод, произшествие, инцидент, събитие, случка, прецедент, обстоятелство, момент, сгода, оказион, добър случай, щастлива случайност, късмет, нещо, работа, постъпка, въпрос, факт, явление, нужда, необходимост, причина, задължение случай, случая, случаят, случаи, случаите, случая

вж. случа`ен
Синоними: нечакано, неочаквано, непредвидено, ненадейно, неподготвено, тутакси, изневиделица, евентуално, неволно, без умисъл, нередовно, понякога, от време на време, сегиз-тогиз, по една случайност, по едно чудо, при случай

случайността, само ед., ж. Нещо, което се е случило случайно, неочаквано, незакономерно. Това е чиста случайност.
Синоними: случай, случка, съвпадение, евентуалност, оказион, момент, риск, късмет, съдба, добър случай, щастлива случайност случайност, случайността, случайности, случайностите

случваш, несв. и случа, св. Разг.
1. Кого, какво. Неочаквано намирам, заварвам. Случих евтини обувки. Случих го в добро настроение. Случих хубави чушки.
2. Сполучвам, имам късмет. Случихме хубаво време за море. Случих с добра жена.
Синоними: улучвам, успявам, сполучвам, натъквам се, намирам, налучквам случвам, случваме, случваш, случвате, случва, случват, случвах, случвахме, случва, случвахте, случва, случваха, случвах, случвахме, случваше, случвахте, случваше, случваха, случвал съм, случвала съм, случвало съм, случвали сме, случвал си, случвала си, случвало си, случвали сте, случвал е, случвала е, случвало е, случвали са, бях случвал, бях случвала, бях случвало, бяхме случвали, беше случвал, беше случвала, беше случвало, бяхте случвали, беше случвал, беше случвала, беше случвало, бяха случвали, ще случвам, ще случваме, ще случваш, ще случвате, ще случва, ще случва

мн. случки, ж. Случай, събитие, произшествие. Весела случка.
Синоними: случай, събитие, приключение, история, преживелица, произшествие, епизод, добър случай, щастлива случайност, късмет, случайност, инцидент, факт, обстоятелство случка, случката, случки, случките

мн. слушалки, ж.
1. Прибор за слушане при телефонен разговор, на радио без усилвател и др. Телефонна слушалка. Вдигам слушалката на телефона. Слагам си слушалката на ушите.
2. Лекарски уред за преслушване на болен. Преслушвам със слушалка. слушалка, слушалката, слушалки, слушалките

само мн. Слушалка (във 2 знач. ). слягам се слягаш се, несв. и слегна се, св.
1. За рохка маса — сбивам се, смалявам се, улягам, потъвам. Пръстта се е слегнала след дъжда. Снегът се сляга.
2. За тревисти растения и под. — полягам, свеждам се, слепвам се. Тревата се сляга. Косата му се е слегнала от шапката.същ. слягане, ср. Слягане на земни пластове.
Синоними: (гл.) улягам, спадам, понижавам се, сплесквам се, смалявам се, сбивам се, опитвам се смахвам се смахваш се, несв. и смахна се, св. Разг. Ставам налудничав, побъркан.прил. смахнат, смахната, смахнато, мн. смахнати. Смахнат старец. Той е малко смахнат.
Синоними: (гл.) побърквам се, подлудявам смахна се смахнеш се, мин. св. смахнах се, мин. прич. смахнал се, св. — вж. смахвам се. смаля се смалиш се, мин. св. смалих се, мин. прич. смалил се, св. — вж. смалявам се. смалявам се смаляваш се, несв. и смаля се, св. Ставам по-малък, по-дребен, по-незначителен. От слънцето пряспата сняг се смалява. Фигурата се отдалечава и се смалява. Жената е отслабнала и се е смалила.
Синоними: (гл.) свивам се, ограничавам се, стеснявам се, намалявам обема си, ставам малък, прибирам се

слушаш, несв.
1. Насочвам вниманието и настройвам слуха си да възприема нещо. Слушаш ли, като ти говоря, или си четеш вестника? Слушам, но не успявам да чуя всичко.
2. Какво. Възприемам със слуха си; чувам. Слушам музика. Слушам разговора.
3. Кого, какво. Напрягам слух, подслушвам. Слуша и запомня всичко.
4. Прен. Кого. Изпълнявам каквото ми казват; вслушвам се, покорявам се, подчинявам се. Детето никак не слуша. Съветвам го, но не ме слуша за нищо. За всичко слуша родителите си.
5. Прен. Разг. Преслушвам със слушалка.
6. Прен. Кого, какво. Вярвам, приемам за истина. Вестниците ли слушаш, или мене? Не го слушай, той не знае точно как стоят нещата.
7. Прен. Чувам да се говори. Слушал съм много за тази страна. • Слушай! За привличане на вниманието при обръщение към събеседник. Слушай, хайде да отидем на кино.
* Слуша ми се думата. — Вслушват се в съветите ми, в мнението ми; имам авторитет, власт.
Синоними: чувам, давам ухо, вслушвам се, ослушвам се, наострям уши, слухтя, долавям със слуха си, подслушвам, разбирам, схващам, внимавам, научавам, изпълнявам, мирувам, покорявам се, подчинявам се, послужвам, наблюдавам, следя внимателно, гледам, следя с очи слушам, слушаме, слушаш, слушате, слуша, слушат, слушах, слушахме, слуша, слушахте, слуша, слушаха, слушах, слушахме, слушаше, слушахте, слушаше, слушаха, слушал съм, слушала съм, слушало съм, слушали сме, слушал си, слушала си, слушало си, слушали сте, слушал е, слушала е, слушало е, слушали са, бях слушал, бях слушала, бях слушало, бяхме слушали, беше слушал, беше слушала, беше слушало, бяхте слушали, беше слушал, беше слушала, беше слушало, бяха слушали, ще слушам, ще слушаме, ще слушаш, ще слушате, ще слуша, ще слушат, ще съм слушал, ще съм слушала, ще съм слушало, ще см

слушателят, слушателя, мн. слушатели, м.
1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и др. Многобройни слушатели. Предаването няма слушатели.
2. Обучаем, който участва в занятията само със слушане.
3. Разг. Ирон. Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша. Вземам някого за слушател. Цял ден си търся слушатели.
Синоними: зрител, присъствуващ, свидетел, очевидец, наблюдател слушател, слушателя, слушателят, слушатели, слушателите, слушатели, слушателю

мн. слушателки, ж. Жена слушател. слушателка, слушателката, слушателки, слушателките

вж. сълза` слъзен, слъзния, слъзният, слъзна, слъзната, слъзно, слъзното, слъзни, слъзните

мн. слънца, ср.
1. Само ед. Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня. Слънцето изгрява в 6 часа. През зимата слънцето грее от високо.
2. Прен. Само ед. Светлината и топлината от това небесно тяло. Обичам да стоя на слънце. Днес има много силно слънце.
3. Прен. Само ед. Топлината от това небесно тяло. През зимата няма слънце. Днес е облачно и няма никакво слънце.
4. Прен. Нещо много скъпо, което дава радост и щастие. Тя е слънцето на моя живот.
* Изгрев слънце. — Разг. Появяване на слънцето сутрин.
* Залез слънце. — Разг. Скриване на слънцето вечер.
Синоними: светило, светлина слънце, слънцето, слънца, слънцата

слънчасаш, св. — вж. слънчасвам. слънчасам, слънчасаме, слънчасаш, слънчасате, слънчаса, слънчасат, слънчасах, слънчасахме, слънчаса, слънчасахте, слънчаса, слънчасаха, слънчасах, слънчасахме, слънчасаше, слънчасахте, слънчасаше, слънчасаха, слънчасал съм, слънчасала съм, слънчасало съм, слънчасали сме, слънчасал си, слънчасала си, слънчасало си, слънчасали сте, слънчасал е, слънчасала е, слънчасало е, слънчасали са, бях слънчасал, бях слънчасала, бях слънчасало, бяхме слънчасали, беше слънчасал, беше слънчасала, беше слънчасало, бяхте слънчасали, беше слънчасал, беше слънчасала, беше слън

слънчасваш, несв. и слънчасам, св. Припадам от дълго стоене на силно слънце, получавам слънчев удар. слънчасвам, слънчасваме, слънчасваш, слънчасвате, слънчасва, слънчасват, слънчасвах, слънчасвахме, слънчасва, слънчасвахте, слънчасва, слънчасваха, слънчасвах, слънчасвахме, слънчасваше, слънчасвахте, слънчасваше, слънчасваха, слънчасвал съм, слънчасвала съм, слънчасвало съм, слънчасвали сме, слънчасвал си, слънчасвала си, слънчасвало си, слънчасвали сте, слънчасвал е, слънчасвала е, слънчасвало е, слънчасвали са, бях слънчасвал, бях слънчасвала, бях слънчасвало, бяхме слънчасвали, беше слънчасвал, беше слънчасвала, беше слънчасвало, бяхте слънчасвали, б

слънчева, слънчево, мн. слънчеви, прил.
1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина.
2. Който е огрян от слънце, в който грее слънце. Слънчева стая. Слънчев ден. Слънчево време.
* Слънчева баня. — Припичане на слънце със специален костюм, на специално място. Правя слънчеви бани на морето.
* Слънчева система. — Слънцето и планетите, които се въртят около него.
* Слънчев удар. — Припадък при дълго стоене на слънце поради нахлула в главата кръв. Получавам слънчев удар.
Синоними: безоблачен, светъл, сияен, хубав, сух, чудесен слънчев, слънчевия, слънчевият, слънчева, слънчевата, слънчево, слънчевото, слънчеви, слънчевите

мн. слънчогледи, (два) слънчогледа, м.
1. Маслодайно растение с високо стъбло и огромен жълт цвят (обърнат винаги към слънцето), който се превръща в пита с черни дребни семки, както и всеки стрък от това растение.
2. Семките на това растение.прил. слънчогледов, слънчогледова, слънчогледово, мн. слънчогледови. Слънчогледова пита. Слънчогледови семки. Слънчогледово олио.
* Слънчоглед партия. — Ирон. Човек, който мени убежденията и мнението си според момента. слънчоглед, слънчогледа, слънчогледът, слънчогледи, слънчогледите, слънчогледа

вж. слънчогле`д слънчогледов, слънчогледовия, слънчогледовият, слънчогледова, слънчогледовата, слънчогледово, слънчогледовото, слънчогледови, слънчогледовите

мн. слюди, ж. Полупрозрачен минерал, който се цепи на слоеве и се използва за изолация, за огнеупорни бои, както и различните видове от него. слюда, слюдата, слюди, слюдите

мн. слюнки, ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храносмилането, както и пръски от нея; плюнка. Оставам без слюнка в устата. Хвърчат ми слюнки от устата.прил. слюнчен, слюнчена, слюнчено, мн. слюнчени.
* Слюнчени жлези. — Органи, произвеждащи слюнката (у човека са три двойки). слюнка, слюнката, слюнки, слюнките

слюнчиш, мин. св. слюнчих и слюнчих, мин. прич. слюнчил и слюнчил, несв.; Какво. Мокря със слюнка. Слюнча си пръстите и прелиствам страниците. слюнча, слюнчим, слюнчиш, слюнчите, слюнчи, слюнчат, слюнчих, слюнчихме, слюнчи, слюнчихте, слюнчи, слюнчиха, слюнчех, слюнчехме, слюнчеше, слюнчехте, слюнчеше, слюнчеха, слюнчил съм, слюнчила съм, слюнчило съм, слюнчили сме, слюнчил си, слюнчила си, слюнчило си, слюнчили сте, слюнчил е, слюнчила е, слюнчило е, слюнчили са, бях слюнчил, бях слюнчила, бях слюнчило, бяхме слюнчили, беше слюнчил, беше слюнчила, беше слюнчило, бяхте слюнчили, беше слюнчил, беше слюнчила, беше слюнчило, бяха слюнчили, ще слюнча, ще слюнчим, ще слюнчиш, ще слюнчите, ще слюнчи, ще слюнчат, ще

вж. сля`гам се слягане, слягането, слягания, сляганията

слезеш, мин. св. слязох, мин. прич. слязъл, св. — вж. слизам. сляза, слезем, слезеш, слезете, слезе, слязат, слязох, слязохме, слезе, слязохте, слезе, слязоха, слезех, слезехме, слезеше, слезехте, слезеше, слезеха, слязъл съм, слязла съм, слязло съм, слезли сме, слязъл си, слязла си, слязло си, слезли сте, слязъл е, слязла е, слязло е, слезли са, бях слязъл, бях слязла, бях слязло, бяхме слезли, беше слязъл, беше слязла, беше слязло, бяхте слезли, беше слязъл, беше слязла, беше слязло, бяха слезли, ще сляза, ще слезем, ще слезеш, ще слезете, ще слезе, ще слязат, ще съм слязъл, ще съм слязла, ще съм слязло, ще сме слезли, ще си слязъл, ще с

сляпа, сляпо, мн. слепи, прил.
1. Който не може да вижда; лишен от зрение, незрящ. Сляп по рождение. Сляп с едното око. Организация на слепите хора.
2. Прен. Който е неграмотен. Останал е сляп за книгите, но беше много любознателен.
3. Прен. Който е неразумен, заблуден; доверчив. Сляпа любов. Сляп за истинското положение. Сляпа вяра.
4. Прен. Който няма изход. Сляпа улица. Сляп тунел.
5. Прен. Който се извършва без видимост, без участие на зрението. Сляп полет.
* Сляп цирей. — Цирей без връх на повърхността на кожата.
* Сляпата неделя. — Разг. Времето, когато човек е решил да се жени и не се колебае повече. Дошла е сляпата неделя.
* Сляпо куче. — Подземен гризач, който яде луковици и корени и е със закърнели очи.
* Сляпо черво. — Началната част на дебелото черво у човека и у някои животни с червеобразен израстък — апендикса.
Синоними: беззрачен, кьорав, доверчив, лековерен, наивен, заслепен, заблуден сляп, слепия, слепият, сляпа, сляпата, сляпо, сляпото, слепи, слепите