Диал.
чирози

мн. сказания, ср. Митологизиран разказ за отдавна минали събития; предание, легенда, мит, приказка.
Синоними: предание, легенда, мит, басня, приказка, поверие сказание, сказанието, сказания, сказанията

вж. сказу`емо сказуемен, сказуемния, сказуемният, сказуемна, сказуемната, сказуемно, сказуемното, сказуемни, сказуемните

мн. сказуеми, ср. Спец. В граматиката — главна част на изречението, която означава действието или състоянието на предмета, назован с подлога, и се изразява морфологически чрез глагол.прил. сказуемен, сказуемна, сказуемно, мн. сказуемни.
* Сказуемно определение. — Спец. В граматиката — второстепенна част на изречението, която пояснява подлога или допълнението чрез сказуемото. сказуемо, сказуемото, сказуеми, сказуемите

мн. скакалци, (два) скакалеца, м.
1. Ливадно насекомо, обикн. зелено на цвят, което има дълги задни крака и се придвижва, като отскача силно на тях.
2. Насекомо вредител, придвижващо се на рояци и нанасящо големи щети на земеделските култури. скакалец, скакалеца, скакалецът, скакалци, скакалците, скакалеца

мн. скали, ж. Линия в уреди, апарати и др. с нанесени по нея деления за измерване на различни стойности или за избор на програма и др. Скала на радиоприемник. Скала на термометър. мн. скали, ж.
1. Монолитен голям каменен блок, който обикновено се издига над земната повърхност; канара, чукар, зъбер.
2. Спец. Еднороден в геоложко отношение камък. Варовикова скала.прил. скален, скална, скално, мн. скални. Скален масив.
Синоними: канара, зъбер, чукар, камък скала, скалата, скали, скалите

вж. ска`ла скален, скалния, скалният, скална, скалната, скално, скалното, скални, скалните

скалиста, скалисто, мн. скалисти, прил. В който има много скали, който е осеян с много скали. Скалиста местност.
Синоними: каменист, планинист, грапав, неравен, назъбен, горист скалист, скалистия, скалистият, скалиста, скалистата, скалисто, скалистото, скалисти, скалистите

скалпът, скалпа, мн. скалпове, (два) скалпа, м. Одраната кожа от връхната част на черепа заедно с косата, която служи като военен трофей у някои диви племена и народи. скалп, скалпа, скалпът, скалпове, скалповете, скалпа

мн. скалпели, (два) скалпела, м. Остър хирургически нож. скалпел, скалпела, скалпелът, скалпели, скалпелите, скалпела

скалпираш, несв. и св.; Кого.
1. Отделям скалпа на човек. Индианците скалпират белите.
2. Разг. Ирон. Убивам, одирам.същ. скалпиране, ср. скалпирам, скалпираме, скалпираш, скалпирате, скалпира, скалпират, скалпирах, скалпирахме, скалпира, скалпирахте, скалпира, скалпираха, скалпирах, скалпирахме, скалпираше, скалпирахте, скалпираше, скалпираха, скалпирал съм, скалпирала съм, скалпирало съм, скалпирали сме, скалпирал си, скалпирала си, скалпирало си, скалпирали сте, скалпирал е, скалпирала е, скалпирало е, скалпирали са, бях скалпирал, бях скалпирала, бях скалпирало, бяхме скалпирали, беше скалпирал, беше скалпирала, беше скалпирало, бяхте скалпирали, беше скалпирал, беше скалпирала, беше скал

вж. скалпи`рам скалпиране, скалпирането, скалпирания, скалпиранията

скалъпваш, несв. и скалъпя, св.; Какво. Разг. Пренебр.
1. Правя набързо, без да влагам старание, професионализъм; нагаждам, стъкмявам. Скалъпвам материал за конференция.
2. Измислям, изфабрикувам. Скалъпиха този слух, та да очернят човека.
Синоними: сглобявам, нагласявам, снаждам, скърпвам, закърпвам, съшивам, комбинирам, натъкмявам, стъкмявам, съставям, скроявам, съединявам, импровизирам, измислям, изфабрикувам, съчинявам, инсценирам скалъпвам, скалъпваме, скалъпваш, скалъпвате, скалъпва, скалъпват, скалъпвах, скалъпвахме, скалъпва, скалъпвахте, скалъпва, скалъпваха, скалъпвах, скалъпвахме, скалъпваше, скалъпвахте, скалъпваше, скалъпваха, скалъпвал съм, скалъпвала съм, скалъпвало съм, скалъпвали сме, скалъпвал си, скалъпвала си, скалъпвало си, скалъпвали сте, скалъпвал е, скалъпвала е, скалъпвало е, скалъпвали са, бях скалъпвал, бях скалъпвала, бях скалъпвало, бяхме скалъпвали, беше скалъпвал, беше скалъпвала, беше скалъпвало, бяхте скалъпвали, беше скалъпвал, беше скалъпвала, беше скал

скалъпиш, мин. св. скалъпих, мин. прич. скалъпил, св. — вж. скалъпвам. скалъпя, скалъпим, скалъпиш, скалъпите, скалъпи, скалъпят, скалъпих, скалъпихме, скалъпи, скалъпихте, скалъпи, скалъпиха, скалъпех, скалъпехме, скалъпеше, скалъпехте, скалъпеше, скалъпеха, скалъпил съм, скалъпила съм, скалъпило съм, скалъпили сме, скалъпил си, скалъпила си, скалъпило си, скалъпили сте, скалъпил е, скалъпила е, скалъпило е, скалъпили са, бях скалъпил, бях скалъпила, бях скалъпило, бяхме скалъпили, беше скалъпил, беше скалъпила, беше скалъпило, бяхте скалъпили, беше скалъпил, беше скалъпила, беше скалъпило, бяха скалъпили, ще скалъпя, ще скалъпим,

мн. скамейки, ж. Сковано приспособление за сядане на няколко души; пейка.
Синоними: пейка скамейка, скамейката, скамейки, скамейките

мн. скандали, (два) скандала, м.
1. Шумна и неприлична караница; кавга. Правя постоянно скандали и никаква полза.
2. Предизвикателна постъпка, която е в противоречие с обществения морал и възмущава голяма част от хората; безобразие, позор, безчестие. Всяко негово движение е свързано със скандал.прил. скандален, скандална, скандално, мн. скандални. Скандална постъпка.
Синоними: срам, позор, безобразие, безчестие, резил, маскарлък, произшествие, сензация, шумна история, гюрултия, шум, нашумяла история, кавга, караница, свада, сбиване, бой, позорна постъпка скандал, скандала, скандалът, скандали, скандалите, скандала

мн. скандалджийки, ж. Жена скандалджия. скандалджийка, скандалджийката, скандалджийки, скандалджийките, скандалджийке

мн. скандалджии, м. Човек, който обича да прави скандали (в 1 знач. ). скандалджия, скандалджията, скандалджията, скандалджии, скандалджиите, скандалджии, скандалджийо

вж. сканда`л
Синоними: срамен, позорен, възмутителен, безобразен, абсурден, невъзможен, безбожен, нечуван, груб, очебиен, очевиден, крещящ, флагрантен, неприличен, циничен, нецензурен, мръсен, долен, омразен, срамотен, явен, фрапантен, поразяващ, шокиращ скандален, скандалния, скандалният, скандална, скандалната, скандално, скандалното, скандални, скандалните

скандализираш, несв. и св.; Кого, какво. Възмущавам с поведението си. Скандализира го нейната постъпка. Държанието му скандализира обществото.
скандализирам се. — Ставам възмутен от постъпка или явление, които нарушават чувството ми за морал, приличие.
Синоними: шокирам, възмущавам, дразня, раздразня скандализирам, скандализираме, скандализираш, скандализирате, скандализира, скандализират, скандализирах, скандализирахме, скандализира, скандализирахте, скандализира, скандализираха, скандализирах, скандализирахме, скандализираше, скандализирахте, скандализираше, скандализираха, скандализирал съм, скандализирала съм, скандализирало съм, скандализирали сме, скандализирал си, скандализирала си, скандализирало си, скандализирали сте, скандализирал е, скандализирала е, скандализирало е, скандализирали са, бях скандализирал, бях скандализирала, бях

скандираш, несв. и св.
1. Произнасям думите на стихове, като отделям ритмичните групи, спазвайки стихотворната стъпка.
2. Произнасям високо в такт заедно с други.същ. скандиране, ср. скандирам, скандираме, скандираш, скандирате, скандира, скандират, скандирах, скандирахме, скандира, скандирахте, скандира, скандираха, скандирах, скандирахме, скандираше, скандирахте, скандираше, скандираха, скандирал съм, скандирала съм, скандирало съм, скандирали сме, скандирал си, скандирала си, скандирало си, скандирали сте, скандирал е, скандирала е, скандирало е, скандирали са, бях скандирал, бях скандирала, бях скандирало, бяхме скандирали, беше скандирал, беше скандирала, беше скандирало, бяхте скандирали, беше скандирал, беше скандирала, беше скан

вж. сканди`рам скандиране, скандирането, скандирания, скандиранията

скапана, скапано, мн. скапани, прил.
1. Разг. Изгнил, разложен. Скапани круши.
2. Прен. Жарг. Много лош; отвратителен. Скапан живот.
3. Прен. Жарг. Крайно уморен; изтощен. Скапан съм.нареч. скапано.същ. скапаност, скапаността, ж.
Синоними: прогнил, гнил, загнил, изгнил, разложен скапан, скапания, скапаният, скапана, скапаната, скапано, скапаното, скапани, скапаните

вж. ска`пан

мед. Лопатка — плоска триъгълна кост, разположена между мускулите на гърба на ниво от ІІ до VІІІ ребро. скапула, скапулата, скапули, скапулите

мед. Лопатков, отнасящ се до лопатката. скапуларен, скапуларния, скапуларният, скапуларна, скапуларната, скапуларно, скапуларното, скапуларни, скапуларните

мн. скари, ж.
1. Нагорещявана метална решетка, върху която се пече месо, зеленчук и др. Опекох чушките на скара.
2. Само ед. Приготвеното чрез печене на метална решетка месо. Мешана скара.
3. Специална чугунена решетка в долната част на печка, която служи за пропускане на въздух при горене или за прочистване от пепел.
4. Всеки предмет, който е с форма на дървена или метална решетка. скара, скарата, скари, скарите

скараш, св. — вж. скарвам. скарам, скараме, скараш, скарате, скара, скарат, скарах, скарахме, скара, скарахте, скара, скараха, скарах, скарахме, скараше, скарахте, скараше, скараха, скарал съм, скарала съм, скарало съм, скарали сме, скарал си, скарала си, скарало си, скарали сте, скарал е, скарала е, скарало е, скарали са, бях скарал, бях скарала, бях скарало, бяхме скарали, беше скарал, беше скарала, беше скарало, бяхте скарали, беше скарал, беше скарала, беше скарало, бяха скарали, ще скарам, ще скараме, ще скараш, ще скарате, ще скара, ще скарат, ще съм скарал, ще съм скарала, ще съм скарало, ще см

скарана, скарано, мн. скарани, прил.
1. Който е в лоши отношения с друг. Скаран съм с жена си. Ние сме скарани от дълго време и не си говорим.
2. Прен. Обикн. ирон. Който не разбира, не проумява. Той е скаран с математиката. скаран, скарания, скараният, скарана, скараната, скарано, скараното, скарани, скараните

скарваш, несв. и скарам, св.; Кого. Предизвиквам свада, кавга между познати, близки или приятели; смразявам. Скарах ги така, че години наред не си проговориха.
_скарвам се/скарам се. 1. — На кого. Карам се еднократно. Скараха и се, че е закъсняла.
2. С кого. Преставам да съм близък; смразявам се, спречквам се, сдърпвам се, разсърдвам се. Скараха се за половин декар лозе._същ. скарване, ср. скарвам, скарваме, скарваш, скарвате, скарва, скарват, скарвах, скарвахме, скарва, скарвахте, скарва, скарваха, скарвах, скарвахме, скарваше, скарвахте, скарваше, скарваха, скарвал съм, скарвала съм, скарвало съм, скарвали сме, скарвал си, скарвала си, скарвало си, скарвали сте, скарвал е, скарвала е, скарвало е, скарвали са, бях скарвал, бях скарвала, бях скарвало, бяхме скарвали, беше скарвал, беше скарвала, беше скарвало, бяхте скарвали, беше скарвал, беше скарвала, беше скарвало, бяха скарвали, ще скарвам, ще скарваме, ще скарваш, ще скарвате, ще скарва, ще скарва

вж. ска`рвам
Синоними: счепкване, свада, кавга, сдърпване, разправия, разногласие, несъгласие, конфликт, спор скарване, скарването, скарвания, скарванията

мн. скариди, ж. Дребно морско раче, което се използва за храна, като се вари, докато стане червеникаво. скарида, скаридата, скариди, скаридите

мед. Извършване на повърхностни разрези на кожата, напр. при ваксиниране, при кожно-алергични тестове.

ж., само ед. Тежка заразна болест със специфичен обрив по кожата, от която боледуват предимно деца.прил. скарлатинен, скарлатинена, скарлатинено, мн. скарлатинени. скарлатина, скарлатината, скарлатини, скарлатините

скастриш, мин. св. скастрих, мин. прич. скастрил, св. — вж. скастрям. скастря, скастрим, скастриш, скастрите, скастри, скастрят, скастрих, скастрихме, скастри, скастрихте, скастри, скастриха, скастрех, скастрехме, скастреше, скастрехте, скастреше, скастреха, скастрил съм, скастрила съм, скастрило съм, скастрили сме, скастрил си, скастрила си, скастрило си, скастрили сте, скастрил е, скастрила е, скастрило е, скастрили са, бях скастрил, бях скастрила, бях скастрило, бяхме скастрили, беше скастрил, беше скастрила, беше скастрило, бяхте скастрили, беше скастрил, беше скастрила, беше скастрило, бяха скастрили, ще скастря, ще скастрим,

скастряш, несв. и скастря, св.; Кого. Разг. Внезапно се скарвам на някого с груб тон по повод на негова постъпка или на негови думи; скарвам се, смъмрям, сгълчавам, нахоквам, срязвам. Жена му го скастри набързо и той замълча.
Синоними: кастря, накастрям, скарвам се, смъмрям, сгълчавам, нахоквам, сконфузвам, конфузя, засрамвам, срязвам скастрям, скастряме, скастряш, скастряте, скастря, скастрят, скастрях, скастряхме, скастря, скастряхте, скастря, скастряха, скастрях, скастряхме, скастряше, скастряхте, скастряше, скастряха, скастрял съм, скастряла съм, скастряло съм, скастряли сме, скастрял си, скастряла си, скастряло си, скастряли сте, скастрял е, скастряла е, скастряло е, скастряли са, бях скастрял, бях скастряла, бях скастряло, бяхме скастряли, беше скастрял, беше скастряла, беше скастряло, бяхте скастряли, беше скастрял, беше скастряла, беше скастряло, бяха скастряли, ще скастрям, ще скастр

скатът, ската, мн. скатове, (два) ската, м. Склон, наклон. скатът, ската, мн. скатове, (два) ската, м. Голяма хищна морска риба със сплеснато тяло.
Синоними: склон, надолнище, нанадолнище, наклон, стръмнина, урва, наклоненост, полегатост, наклонена плоскост скат, ската, скатът, скатове, скатовете, ската

скатаваш, несв. и скатая, св.
1. Разг. Какво. Сгъвам, нагъвам по определен начин, за да придобие желаната форма. Скатавам чаршафи.
2. Прен. Жарг. Кого. Крия, прикривам. Гаджето ще ме скатае пред учителя.
3. Прен. Жарг. Какво. Прибирам, заделям. Скатах малко парички.
скатавам се/скатая се. — Крия се, укривам се, за да не ми възложат работа. Скатах се от копането. скатавам, скатаваме, скатаваш, скатавате, скатава, скатават, скатавах, скатавахме, скатава, скатавахте, скатава, скатаваха, скатавах, скатавахме, скатаваше, скатавахте, скатаваше, скатаваха, скатавал съм, скатавала съм, скатавало съм, скатавали сме, скатавал си, скатавала си, скатавало си, скатавали сте, скатавал е, скатавала е, скатавало е, скатавали са, бях скатавал, бях скатавала, бях скатавало, бяхме скатавали, беше скатавал, беше скатавала, беше скатавало, бяхте скатавали, беше скатавал, беше скатавала, беше скатавало, бяха скатавали, ще скатавам, ще скатав

скатаеш, мин. св. скатах, мин. прич. скатал, св. — вж. скатавам. скатая, скатаем, скатаеш, скатаете, скатае, скатаят, скатах, скатахме, ската, скатахте, ската, скатаха, скатаех, скатаехме, скатаеше, скатаехте, скатаеше, скатаеха, скатал съм, скатала съм, скатало съм, скатали сме, скатал си, скатала си, скатало си, скатали сте, скатал е, скатала е, скатало е, скатали са, бях скатал, бях скатала, бях скатало, бяхме скатали, беше скатал, беше скатала, беше скатало, бяхте скатали, беше скатал, беше скатала, беше скатало, бяха скатали, ще скатая, ще скатаем, ще скатаеш, ще скатаете, ще скатае, ще скатаят, ще съм скатал, ще съм скатала, ще съ

мн. скафандри, (два) скафандъра, м. Специален водолазен или космонавтски костюм със сферичен шлем с прозорче за гледане и система за дишане. скафандър, скафандъра, скафандърът, скафандри, скафандрите, скафандъра

скачиш, мин. св. скачих, мин. прич. скачил, св. — вж. скачвам. скача, скачим, скачиш, скачите, скачи, скачат, скачих, скачихме, скачи, скачихте, скачи, скачиха, скачах, скачахме, скачеше, скачахте, скачеше, скачаха, скачил съм, скачила съм, скачило съм, скачили сме, скачил си, скачила си, скачило си, скачили сте, скачил е, скачила е, скачило е, скачили са, бях скачил, бях скачила, бях скачило, бяхме скачили, беше скачил, беше скачила, беше скачило, бяхте скачили, беше скачил, беше скачила, беше скачило, бяха скачили, ще скача, ще скачим, ще скачиш, ще скачите, ще скачи, ще скачат, ще съм скачил, ще съм скачила, ще съм скачило, ще сме ска

скачаш, несв. и скоча, св.
1. Премествам се със скок от едно място на друго в хоризонтална или във вертикална посока. Скачам с два крака. Скачам от терасата.
2. Движа се нагоре-надолу, като се отблъсквам с крака от земята. Децата скачат из двора.
3. Рязко се изправям на крака. Скочих от леглото, защото закъснявах за работа.същ. скачане, ср.
Синоними: рипам, подрипвам, хопвам се, хвърлям се, подскачам, подскоквам, играя, лудувам, мятам се, прескачам, спускам се, смъквам се, слизам скачам, скачаме, скачаш, скачате, скача, скачат, скачах, скачахме, скача, скачахте, скача, скачаха, скачах, скачахме, скачаше, скачахте, скачаше, скачаха, скачал съм, скачала съм, скачало съм, скачали сме, скачал си, скачала си, скачало си, скачали сте, скачал е, скачала е, скачало е, скачали са, бях скачал, бях скачала, бях скачало, бяхме скачали, беше скачал, беше скачала, беше скачало, бяхте скачали, беше скачал, беше скачала, беше скачало, бяха скачали, ще скачам, ще скачаме, ще скачаш, ще скачате, ще скача, ще скачат, ще съм скачал, ще съм скачала, ще съм скачало, ще см

вж. ска`чам скачане, скачането, скачания, скачанията

скачваш, несв. и скача, св.; Какво. Прикрепвам трайно едно нещо о друго; свързвам, съединявам. Космическият кораб беше скачен със станцията. Скачвам водопроводни тръби.същ. скачване, ср.
Синоними: закачвам, свързвам, залавям, скопчвам, хващам, съединявам, слепям, залепям, завързвам, закрепвам, прикрепвам скачвам, скачваме, скачваш, скачвате, скачва, скачват, скачвах, скачвахме, скачва, скачвахте, скачва, скачваха, скачвах, скачвахме, скачваше, скачвахте, скачваше, скачваха, скачвал съм, скачвала съм, скачвало съм, скачвали сме, скачвал си, скачвала си, скачвало си, скачвали сте, скачвал е, скачвала е, скачвало е, скачвали са, бях скачвал, бях скачвала, бях скачвало, бяхме скачвали, беше скачвал, беше скачвала, беше скачвало, бяхте скачвали, беше скачвал, беше скачвала, беше скачвало, бяха скачвали, ще скачвам, ще скачваме, ще скачваш, ще скачвате, ще скачва, ще скачва

вж. ска`чвам
Синоними: хващане, улавяне, стискане, вкопчване, ръкостискане, хватка скачване, скачването, скачвания, скачванията

мед. 1. Люспа — излющени рогови клетки под формата на люспи.
2. Пластинка, подобна на люспа кост, напр. squama frontalis — люспа на челната кост.

мед. Люспест, покрит с люспи.

сквасваш, несв. и сквася, св.; Какво. Квася, подквасвам.
сквасвам се/сквася се. — Ставам подквасен. Млякото се е сквасило.

сквасиш, мин. св. сквасих, мин. прич. сквасил, св. — вж. сквасвам.

скверна, скверно, мн. скверни, прил.
1. Който буди неприязън, погнуса; гаден, недостоен, противен. Скверни думи.
2. Който не е съобразен с моралните норми; низък, непристоен, срамен. Скверни помисли.нареч. скверно.същ. скверност, скверността, ж.
Синоними: гнусен, гаден, долен, противен, отвратителен, мръсен, нечист, неприятен, низък, непристоен, недостоен, срамен, подъл, нечестен, долнопробен, омразен, грозен, животински, скотски, сквернословен, крайно неприличен, нецензурен, порнографски скверен, скверния, скверният, скверна, скверната, скверно, скверното, скверни, скверните

вж. скве`рен

вж. скверносло`вя
Синоними: сквернодумство, злодумство, злословие, злоезичие, клеветничество, клевета, донос, набедяване, хула сквернословие, сквернословието, сквернословия, сквернословията

сквернословиш, мин. св. сквернослових, мин. прич. сквернословил, несв. Говоря с неприлични, обидни, скверни думи.същ. сквернословие, мн. сквернословия, ср. сквернословя, сквернословим, сквернословиш, сквернословите, сквернослови, сквернословят, сквернослових, сквернословихме, сквернослови, сквернословихте, сквернослови, сквернословиха, сквернословех, сквернословехме, сквернословеше, сквернословехте, сквернословеше, сквернословеха, сквернословил съм, сквернословила съм, сквернословило съм, сквернословили сме, сквернословил си, сквернословила си, сквернословило си, сквернословили сте, сквернословил е, сквернословила е, сквернословило е, сквернословили са, бях сквернословил, бях сквернословила, бях ск

вж. скве`рен
Синоними: гнусота, отвращение, мръсота, мръсотия, погнуса, гадост, гадност, безчестие, низост, падение скверност, скверността, скверности, скверностите

скверниш, мин. св. скверних, мин. прич. сквернил, несв.; Кого, какво. С действия или с думи петня, опозорявам, очерням, безчестя. Лоши хора сквернят гробовете, безчестят умрелите.
Синоними: мърся, замърсявам, омърсявам, цапам, оцапвам, черня, очерням, петня, опетнявам, безчестя, обезчестявам, озлочестявам, клеветя, злословя, хуля, охулвам, плюя, оплювам, осквернявам скверня, скверним, скверниш, скверните, скверни, сквернят, скверних, сквернихме, скверни, сквернихте, скверни, скверниха, сквернях, скверняхме, сквернеше, скверняхте, сквернеше, скверняха, сквернил съм, сквернила съм, сквернило съм, сквернили сме, сквернил си, сквернила си, сквернило си, сквернили сте, сквернил е, сквернила е, сквернило е, сквернили са, бях сквернил, бях сквернила, бях сквернило, бяхме сквернили, беше сквернил, беше сквернила, беше сквернило, бяхте сквернили, беше сквернил, беше сквернила, беше сквернило, бяха сквернили, ще скверня, ще скверним,

мн. скелета, ср. Метална или дървена конструкция, която позволява на строителните работници да се качват на по-високо и да извършват работа от нея.
Синоними: естрада, площадка, подиум скеле, скелето, скелета, скелетата

мн. скелети, (два) скелета, м.
1. Костната конструкция на човешко или животинско тяло.
2. Спец. Опорна конструкция на сграда, машина и др.
3. Прен. Разг. Много слаб човек.прил. скелетен, скелетна, скелетно, мн. скелетни.
Синоними: кости, останки, кокали, схема, канава, скица, конструкция, контури, структура, корпус, арматура, направа, устройство, форма, система, рамка, шаси, кофраж, рама, станок скелет, скелета, скелетът, скелети, скелетите, скелета

вж. ске`лет скелетен, скелетния, скелетният, скелетна, скелетната, скелетно, скелетното, скелетни, скелетните

мн. скенери, (два) скенера, м. Спец. В медицината — апарат, който позволява детайлен оглед на вътрешността на човешкото тяло, като показва различни сечения. скенер, скенера, скенерът, скенери, скенерите, скенера

мн. скептици, м. Човек, който към всичко се отнася резервирано и със съмнение; неверник, негативист, песимист.
Синоними: неверник, недоверчив, негативист, песимист скептик, скептика, скептикът, скептици, скептиците, скептици, скептико

м., само ед.
1. Спец. Философско направление, което се съмнява във възможността за постигане на обективната истина.
2. Недоверчиво отношение, проявяващо се в крайно съмнение. Проявите на скептицизъм след развоя на войната зачестяват.прил. скептичен, скептична, скептично, мн. скептични.прил. скептически, скептическа, скептическо, мн. скептически.
Синоними: скептичност, неверие, съмнение, недоверчивост, подозрителност, подозрение, недоверие, мнителност, боязън, боязливост, страх, резервираност, сдържаност, критично отношение, критичност, песимизъм скептицизъм, скептицизма, скептицизмът, скептицизми, скептицизмите, скептицизъма

вж. скептици`зъм
Синоними: неуверен, недоверчив, невярващ, мнителен, подозрителен, боязлив, страхлив, резервиран, сдържан, критичен, песимистичен, мрачен, малко вероятен, без особени изгледи за успех, циничен, грубо откровен скептичен, скептичния, скептичният, скептична, скептичната, скептично, скептичното, скептични, скептичните

вж. скептици`зъм скептически, скептическия, скептическият, скептическа, скептическата, скептическо, скептическото, скептически, скептическите

скечът, скеча, мн. скечове, (два) скеча, м. Забавно представление, в което едновременно има музика, шеги и танци. скеч, скеча, скечът, скечове, скечовете, скеча

мн.[[]], ска, ж. Двойка изгладени тесни и дълги дъски за пързаляне върху сняг с остър и леко подгънат преден край, които се прикрепват към краката със специална машинка. ски- Първа съставна част на сложни думи, която означава:
1. Който е предназначен за ски, напр. ски-вакса, ски-обувки и др.
2. Който се отнася към упражняване на спорт със ски, напр. ски-скок, ски-спускане, ски-състезание, ски-шанца и др. ски-спорт мн. ски-спортове, (два) ски-спорта, м. Вид спорт със ски. скимва ми (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и скимне ми, св.; безл. Разг. Приисква ми се внезапно да направя нещо и започвам да го правя, без да разсъждавам, без да го обмисля. Скимна ми да си купя нова рокля.
Синоними: (словосъч.) хрумва ми, идва ми на ума, теква ми, сещам се, измислям, наумявам си, искам скимне ми мин. св. скимна ми, мин. прич. скимнало ми, св. — вж. скимва ми.

мед. Метод за изследване на рефракцията на окото чрез осветяване на ретината и наблюдаване лъчите излизащи от окото.

мн. скилиди, ж. Скилидка. скилида, скилидата, скилиди, скилидите

мн. скилидки, ж. Отделно лукче от глава чесън; чесънче. Всяка скилидка чесън трябва да се обели. скилидка, скилидката, скилидки, скилидките

вж. скимтя`
Синоними: джавкане, излайване, лай, циврене, хленчене, хленч скимтене, скимтенето, скимтения, скимтенията

скимтиш, мин. св. скимтях, мин. прич. скимтял, несв.
1. За животно, обикн. куче — издавам тънки провлачени звуци като израз на някакво приятно или неприятно усещане. Ритнах кучето и то започна да скимти.
2. Разг. Наподобявам звуците, които издава куче, като израз на някакво чувство — най-често неприятно; хленча. Стига си скимтяла!същ. скимтене, ср.
Синоними: изскимтявам, пискам, стена, вия, рева, плача, проплаквам, хлипам, хленча, изхленчвам, ридая, заридавам скимтя, скимтим, скимтиш, скимтите, скимти, скимтят, скимтях, скимтяхме, скимтя, скимтяхте, скимтя, скимтяха, скимтях, скимтяхме, скимтеше, скимтяхте, скимтеше, скимтяха, скимтял съм, скимтяла съм, скимтяло съм, скимтели сме, скимтял си, скимтяла си, скимтяло си, скимтели сте, скимтял е, скимтяла е, скимтяло е, скимтели са, бях скимтял, бях скимтяла, бях скимтяло, бяхме скимтели, беше скимтял, беше скимтяла, беше скимтяло, бяхте скимтели, беше скимтял, беше скимтяла, беше скимтяло, бяха скимтели, ще скимтя, ще скимтим, ще скимтиш, ще скимтите, ще скимти, ще скимтят, ще

Библейско тълкуване: Шатърът, който Мойсей, по повеление Божие направи, за да си извършват евреите богослуженията до съграждането на храма. Божиите наставления, и разказът върху изпълнението на тези наставления се съдържат в Из. 25гл. , и в следващите глави. Тя се нарича повече “скиния на събранието”, а понякога “скиния на свидетелството”.

Скинията е имала издължен правоъгълен вид, и е била тридесет лакти дълга, десет широка, и десет висока — Из. 26:15-30, 36:20-30. Двете й страни и задната (западната), са били съградени от дъски от дърво ситим, обковани със злато и отдолу с твърди сребърни подложки. Дъските отвън, са имали златообковани вереи от дърво ситим, които са били провирани през златни колчета, приковани върху дъските. На източната страна, където е било входът, не е имало дъски, но пет изправени ситимови стълбове, също обковани със злато и със златни куки, за които са били изляни пет медни подложки. Така издигнатата скиния, е била покривана с четири различни покривки: първата и вътрешна покривка, която се състояла от десет опони, е била от препреден висон, великолепно обшита с образи на херувими, и напъстрена със синьо, мораво и червено; тя е съставлявала красивия таван. Втората покривка, състояща се от единадесет опони, е била от козина; третата от овнешки очервени кожи, а четвъртата покривка или прикривалото от язовски кожи. Виж Язовски кожи. По-горе казахме, че източната страна на скинията не е била покрита с дъски, но е имала пет стълба от ситим; затова тя се е затваряла с богато-обшит закров, окачен на тези стълбове — Из. 26:36.

Такава е била отвън свещената скиния, която е била разделена на две отделения, посредством четири златообковани стълба от ситим, като стълбовете, които по-преди описахме, и два и половина лакти далеч един от друг; само че те са имали вместо медни сребърни подложки — Из. 26:32, 36:36. На тези стълбове е била окачена завеса, направена от същите вещества, от каквито е бил направен закровът на източната страна — Из. 26:31-33, 36:35; Евр. 9:3. Така вътрешността на скинията е била подразделена, предполага се, на същите съразмерни части, както по-късно храмът, който бе саграден по нея. Две трети от дължината й, са били заети от първото отделение, (или Святото място), и една трета от второто, (или Светая светих), което ще рече, първото е било двадесет лакти дълго, десет широко, и десет високо, а последното, по десет лакти на всяка страна. За отбелязване е, че нито в Святото място, нито в Светая светих, е имало някакъв прозорец. Ето защо е било нужен светилник в отделението, където се е свещенодействало. Скинията, която описахме по-горе, е стояла на отворено място, или продълговат двор, сто лакти дълъг и петдесет широк — Из. 27:18. Този двор е бил обиколен с медни стълбове, които са имали сребърни свърски, и са били по пет лакти далеч един от друг, по двадесет стълба на северната и южната страна и по десет на източната и западната. Стълбовете са стояли на медни подложки, и са били завързвани за медни колчета, забити в земята — Из. 38:10,17,20. Височината им е била вероятно пет лакти, защото всяка от завесите, които са били закачени за тях е била пет лакти висока — Из. 38:18. Тези завеси, които са представлявали един вид ограда около дворът, са били от бял препреден висон — Из. 27:9, 38:9,16, а на вратата към изток имало закров, направен от синьо, мораво и червено и препреден висон, с въжета, за да се вдига или сваля, когато свещениците влизали в дворът — Из. 27:16, 38:18. В този двор, е стоял олтарът на всеизгарянето и умивалницата. Този олтар е бил положен срещу дворните врата и вратата на скинията, но по-близо до първите — Из. 40:6,29; умивалницата стояла между олтара на всеизгарянето и вратата на скинията — Из. 40:30. В дворът израилтяните принасяли приношенията, оброците и молитвите си.

Макар скинията и да е стояла в дворът, нямаме причина да мислим, че тя е била в средата му. По-вероятно е пространството на източният край, да е било по петдесет лакти на дължина и на ширина; и наистина, по-тясно място би било недостатъчно за работата, която щяла да се върши в него, и за хората, които са щели да присъствуват на богослужение. Да видим сега какво е съдържала скинията.

В Святото място, където само свещенниците са имали право да влизат — Евр. 9:6, е имало три забележителни неща, или: златният олтар, трапезата за присъствените хлябове, и светилникът за светилата. Златният олтар бил положен в средата на светилището пред завесата — Из. 30:6-10, 40:26,27, и над него се кадило тамян всяка сутрин и вечер — Из. 30:7,8. Трапезата за присъствените хлябове, е стояла откъм северната страна на златния олтар, т. е. от дясната страна на свещеника като влизал — Из. 26:35, 40:22,23, а на южната страна на Святото място, е бил златният светилник — Из. 25:31-39. В Светая светих, където само първосвещенникът влизал веднъж в годината, стоял ковчегът покрит с очистилището и херувимите.

Употребеното за украшение на скинията злато и сребро, се оценява на повече от 200,000 лири. Забележителната и великолепна сграда, която описахме, е била издигната в Синайската пустиня, в първият ден на първият месец, на втората година, след изходът на израилтяните от Египет — Из. 40:17. След издигането на скинията, тя и нейните съдове били помазани със свят елей — Из. 40:9-11, и осветени с кръв — Из. 24:6-8; Евр. 9:21. Олтарът за всеизгарянията, се освещавал с жертви, които са се принасяли седем дни — Из. 29:37; богатите приноси, които през това време са принасяли князете на племената, са се употребявали за свещенодействието в светилището — Чис. 7гл.

Скинията е била построена така, че да може да се разглобява на части, когато е трябвало. Това е било необходимо, защото тя е била назначена за израилтяните през пътуването им из пустинята. Тя се е движела и спирала, според направлението на огненият и на облачният стълб. Колкото пъти израилтяните се местили, свещенниците са я разглобявали на части, които Левитите носили — Чис. 4гл. Навсякъде, където разполагали стан, тя се поставяла сред шатрите им, които се разпъвали във вид на четвероъгълник, всяко племе при хоругвата си, и на разстояние две хиляди лакти от скинията, а Мойсей, Аарон, свещенниците и Левитите, се установявали близо около скинията.

Не се знае докога е просъществувала скинията. През завоюването на Ханаан, тя е стояла в Галгал — И. Н. 4:19, 10:43. След завоюването на тази страна, тя била поставена в Сило — И. Н. 18:1; 1Цар. 1:3. В 2Цар. 6:17 и в 1Лет. 15:1, се казва че Давид приготвил, и положил скиния в Ерусалим, заради ковчегът Господен, който по-напред стоял много време в Кириатиарим, а после в домът на Овид-едом — 1Лет. 13:6,14; 2Цар. 6:11,12. От 1Лет. 21:29, се вижда, че Мойсеевата скиния, е била още в Гаваон през онова време; от тук следва, че ковчегът е бил за дълго отделен от нея. Скинията е била още в Гаваон през времето на Соломон, който принесъл жертвоприношенията пред нея — 2Лет. 1:3,13. По-нататък тя не се споменава; наистина казва се, че скинията заедно с ковчегът била донесена в храма — 2Лет. 5:5, но тази скиния е била шатарът, в който ковчегът се държал в Сион, а не Мойсеевата скиния — 2Лет. 1:4, 5:2.

неизм. Буквално “бръснати глави” — младежи, които, за да демонстрират принадлежността си към ултрадесни или към ултралеви движения, ходят с бръснати глави.

мн. скиори, м. Лице, което се занимава със ски-спорт.прил. скиорски, скиорска, скиорско, мн. скиорски. скиор, скиора, скиорът, скиори, скиорите, скиора

мн. скиорки, ж. Жена скиор. скиорка, скиорката, скиорки, скиорките

вж. скио`р скиорски, скиорския, скиорският, скиорска, скиорската, скиорско, скиорското, скиорски, скиорските

мн. скиптри, (два) скиптъра, м. Царски жезъл, който е и символ на царската власт.
Синоними: жезъл скиптър, скиптъра, скиптърът, скиптри, скиптрите, скиптъра

скитът, скита, мн. скити, м. Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в. пр. н. е.прил. скитски, скитска, скитско, мн. скитски. скитът, скита, мн. скитове, (два) скита, м. Малък манастир, отдалечен от населено място. скит, скита, скитът, скитове, скитовете, скита

скитът, скита, мн. скити, м. Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в. пр. н. е.прил. скитски, скитска, скитско, мн. скитски. скитът, скита, мн. скитове, (два) скита, м. Малък манастир, отдалечен от населено място. скит, скита, скитът, скити, скитите, скита

скиташ, несв. Обикн. Пренебр. Ходя на различни места, в различни страни без определена цел или причина; странствам, бродя, пилея се, шляя се. Скитам из страната и се срещам с различни хора.
скитам се. — Скитам.същ. скитане, ср.
Синоними: странствувам, пътешествувам, пътувам, отпътувам, кръстосвам, бродя, миткам, шаря, ветрея се, развявам се, лутам се, снова, пилея се, запилявам се, блуждая, рея се, скиторя, скитосвам, шляя се скитам, скитаме, скиташ, скитате, скита, скитат, скитах, скитахме, скита, скитахте, скита, скитаха, скитах, скитахме, скиташе, скитахте, скиташе, скитаха, скитал съм, скитала съм, скитало съм, скитали сме, скитал си, скитала си, скитало си, скитали сте, скитал е, скитала е, скитало е, скитали са, бях скитал, бях скитала, бях скитало, бяхме скитали, беше скитал, беше скитала, беше скитало, бяхте скитали, беше скитал, беше скитала, беше скитало, бяха скитали, ще скитам, ще скитаме, ще скиташ, ще скитате, ще скита, ще скитат, ще съм скитал, ще съм скитала, ще съм скитало, ще см

вж. ски`там
Синоними: скитничество, пътуване, пътешествие, странствуване, бродене, миткане, лутане, хойкане, реене, скиторене, скитосване, шляене скитане, скитането, скитания, скитанията

мн. скитници, м. Обикн. Пренебр. Човек, който (се) скита. Скитник броди по света.прил. скитнишки, скитнишка, скитнишко, мн. скитнишки.прил. скитнически, скитническа, скитническо, мн. скитнически. Скитнически живот.
Синоними: пътник, друмник, чуждестранен, босяк, бездомник, чергар, номад, хаймана, празноскитащ, пройдоха, хайта скитник, скитника, скитникът, скитници, скитниците, скитници, скитнико

мн. скитници, ж. Жена скитник. скитница, скитницата, скитници, скитниците, скитнице

вж. ски`тник
Синоними: бездомнически, чергарски, скиталчески скитнически, скитническия, скитническият, скитническа, скитническата, скитническо, скитническото, скитнически, скитническите

вж. ски`тник скитнишки, скитнишкия, скитнишкият, скитнишка, скитнишката, скитнишко, скитнишкото, скитнишки, скитнишките

скитосваш, несв. Разг. Пренебр. Скитам.същ. скитосване, ср.
Синоними: скитам, странствувам, пътешествувам, пътувам, отпътувам, кръстосвам, бродя, миткам, шаря, ветрея се, развявам се, лутам се, снова, пилея се, запилявам се, блуждая, рея се, скиторя, шляя се скитосвам, скитосваме, скитосваш, скитосвате, скитосва, скитосват, скитосвах, скитосвахме, скитосва, скитосвахте, скитосва, скитосваха, скитосвах, скитосвахме, скитосваше, скитосвахте, скитосваше, скитосваха, скитосвал съм, скитосвала съм, скитосвало съм, скитосвали сме, скитосвал си, скитосвала си, скитосвало си, скитосвали сте, скитосвал е, скитосвала е, скитосвало е, скитосвали са, бях скитосвал, бях скитосвала, бях скитосвало, бяхме скитосвали, беше скитосвал, беше скитосвала, беше скитосвало, бяхте скитосвали, беше скитосвал, беше скитосвала, беше скит

вж. скито`свам
Синоними: скитане, скитничество, пътуване, пътешествие, странствуване, бродене, миткане, лутане, хойкане, реене, скиторене, шляене скитосване, скитосването, скитосвания, скитосванията

вж. скит скитски, скитския, скитският, скитска, скитската, скитско, скитското, скитски, скитските

мн. скици, ж.
1. План, чертеж на нещо без детайли. Скица на сграда.
2. Предварителна повърхностна, недетайлизирана рисунка.
3. В литературата — предварителни общи бележки, върху които ще се изгради творба.
4. Чертеж с местата на киносалон, зала.
5. Прен. Разг. Странен човек; чудак. Ама че си скица!
Синоними: схема, чертеж, проект, план, нахвърляно, общи линии, канава, скелет, идея, етюд, образец, есе, музикално упражнение, контур, очертание, профил, очертаване, скициране, обрисуване, изобразяване, график, диаграма, дизайн, рисунка, таблица, система, метод, начин скица, скицата, скици, скиците

скицираш, несв. и св.; Какво. Правя скица.същ. скициране, ср.
Синоними: нахвърлям, правя скица, очертавам, начертавам, давам идея, схематизирам, набелязвам, чертая скицирам, скицираме, скицираш, скицирате, скицира, скицират, скицирах, скицирахме, скицира, скицирахте, скицира, скицираха, скицирах, скицирахме, скицираше, скицирахте, скицираше, скицираха, скицирал съм, скицирала съм, скицирало съм, скицирали сме, скицирал си, скицирала си, скицирало си, скицирали сте, скицирал е, скицирала е, скицирало е, скицирали са, бях скицирал, бях скицирала, бях скицирало, бяхме скицирали, беше скицирал, беше скицирала, беше скицирало, бяхте скицирали, беше скицирал, беше скицирала, беше скицирало, бяха скицирали, ще скицирам, ще скицир

вж. скици`рам
Синоними: очертаване, очертание, скица, обрисуване, изобразяване скициране, скицирането, скицирания, скициранията

складът, склада, мн. складове, (два) склада, м. Помещение за съхранение на големи количества стоки. Склад за зърнени храни.прил. складов, складова, складово, мн. складови. Складови помещения.
Синоними: депо, депозит, антрепозит, хранилище, магазия, арсенал, съкровище, съкровищница склад, склада, складът, складове, складовете, склада

мн. склададжии, м. Разг. Човек, който отговаря за стоките в определен склад. склададжия, склададжията, склададжията, склададжии, склададжиите, склададжии, склададжийо

складираш, несв. и св.; Какво.
1. Оставям в склад.
2. Разг. Събирам, натрупвам, струпвам в голямо количество, като в склад. Складирах книгите на бюрото.
Синоними: трупам, натрупвам, струпвам, депозирам, стоварвам, слагам, наслагвам, натурвам, нахвърлям, правя камара, затварям, помествам в нещо, прибирам, презапасявам се, запасявам се складирам, складираме, складираш, складирате, складира, складират, складирах, складирахме, складира, складирахте, складира, складираха, складирах, складирахме, складираше, складирахте, складираше, складираха, складирал съм, складирала съм, складирало съм, складирали сме, складирал си, складирала си, складирало си, складирали сте, складирал е, складирала е, складирало е, складирали са, бях складирал, бях складирала, бях складирало, бяхме складирали, беше складирал, беше складирала, беше складирало, бяхте складирали, беше складирал, беше складирала, беше скла

вж. склад складов, складовия, складовият, складова, складовата, складово, складовото, складови, складовите

скланяш, несв. и склоня, св.
1. Какво. Навеждам, наклонявам, превивам. Скланям дървото да откъсна ябълката.
2. Прен. Кого. Успявам да убедя някого да се присъедини към моето мнение или да направи това, което аз искам. Склоних го да се изкаже в моя полза.
3. Прен. Съгласявам се да направя нещо, за което ме убеждават. Склоних да взема участие.
4. Спец. В граматиката — изменям формите на имената по падеж. Скланям съществителни.
* Скланям врат/глава. — Подчинявам се, покорявам се.
Синоними: навеждам, наклонявам, превивам, склонявам, съгласявам, убеждавам, увещавам, кандърдисвам, предумвам, отстъпвам, не устоявам, поддавам се, подвеждам се, съгласявам се, благоволя, готов съм, съгласен съм, склонен съм, кандисвам, накарвам, карам скланям, скланяме, скланяш, скланяте, скланя, скланят, скланях, скланяхме, скланя, скланяхте, скланя, скланяха, скланях, скланяхме, скланяше, скланяхте, скланяше, скланяха, скланял съм, скланяла съм, скланяло съм, скланяли сме, скланял си, скланяла си, скланяло си, скланяли сте, скланял е, скланяла е, скланяло е, скланяли са, бях скланял, бях скланяла, бях скланяло, бяхме скланяли, беше скланял, беше скланяла, беше скланяло, бяхте скланяли, беше скланял, беше скланяла, беше скланяло, бяха скланяли, ще скланям, ще скланяме, ще скланяш, ще скланяте, ще скланя, ще скланя

склапяш, несв. Склопвам.

мед. Бяла и непрозрачна външна фиброзна обвивка на очната ябълка. Състои се от колагенни и еластични влакна. Има защитна роля.

мед. Изрязване на част от склерата.

мед. Възпаление на склерата.

мед. Генерализирано заболяване на съединителната тъкан с неизвестна етиология. Характеризира се с натрупване на колаген и фиброзиране на кожата и вътрешните органи, съпроводено с наличие на специфични антинуклеарни антитела и съдови промени. склеродермия, склеродермията, склеродермии, склеродермиите

ж., само ед.
1. Спец. Болестен процес на уплътняване на тъканите на организма (често на мозъка), свързан с нарушаване на кръвообращението при възрастните и проявяващ се в отслабване на паметта.
2. Разг. Пренебр. или ирон. Човек, който често забравя.прил. склерозен, склерозна, склерозно, мн. склерозни. склероза, склерозата, склерози, склерозите

вж. склеро`за склерозен, склерозния, склерозният, склерозна, склерозната, склерозно, склерозното, склерозни, склерозните

мн. склеротици, м.
1. Човек, болен от склероза.
2. Разг. Пренебр. Възрастен човек или човек, който често забравя.прил. склеротичен, склеротична, склеротично, мн. склеротични. склеротик, склеротика, склеротикът, склеротици, склеротиците, склеротици, склеротико

мед. Уплътнен, втвърден, отнасящ се до или засегнат от склероза. склеротичен, склеротичния, склеротичният, склеротична, склеротичната, склеротично, склеротичното, склеротични, склеротичните

мед. Хирургичен разрез в склерата.

склонът, склона, мн. склонове, (два) склона, м. Надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Групата върви по склона.
Синоними: надолнище, нанадолнище, наклон, стръмнина, урва, скат, наклоненост, полегатост, отклонение, наклонена плоскост, стръмна пътека, стъпала склон, склона, склонът, склонове, склоновете, склона

склонна, склонно, мн. склонни, прил. Който е почти съгласен с нещо, почти готов да извърши нещо. Склонен съм да купя вашия дял.
Синоними: наклонен, съгласен, убеден, разположен, податлив, готов, услужлив, благосклонен, благоразположен, предразположен, проявяващ желание склонен, склонния, склонният, склонна, склонната, склонно, склонното, склонни, склонните

мн. склонения, ср. Спец. В граматиката — система за формално изменение на имената по падеж. Меко склонение. склонение, склонението, склонения, склоненията

склонността, само ед., ж. Наклонност, предразположеност. Склонност към напълняване.
Синоними: наклонност, готовност, съгласие, податливост, влечение, призвание, предразположение, слабост, страст, порок, краста, тенденция, проява, апетит, вкус, охота, желание, любов, жилка, стремеж, разположение, симпатия, предпочитание, насоченост, уклон, насока на развитие, способност, умение склонност, склонността, склонности, склонностите

склониш, мин. св. склоних, мин. прич. склонил, св. — вж. скланям. склоня, склоним, склониш, склоните, склони, склонят, склоних, склонихме, склони, склонихте, склони, склониха, склонях, склоняхме, склонеше, склоняхте, склонеше, склоняха, склонил съм, склонила съм, склонило съм, склонили сме, склонил си, склонила си, склонило си, склонили сте, склонил е, склонила е, склонило е, склонили са, бях склонил, бях склонила, бях склонило, бяхме склонили, беше склонил, беше склонила, беше склонило, бяхте склонили, беше склонил, беше склонила, беше склонило, бяха склонили, ще склоня, ще склоним, ще склониш, ще склоните, ще склони, ще склонят, ще

склоняваш, несв. Скланям.
Синоними: скланям, навеждам, наклонявам, превивам, съгласявам, убеждавам, увещавам, кандърдисвам, предумвам, отстъпвам, не устоявам, поддавам се, подвеждам се, съгласявам се, благоволя, готов съм, съгласен съм, склонен съм, кандисвам, придумвам склонявам, склоняваме, склоняваш, склонявате, склонява, склоняват, склонявах, склонявахме, склонява, склонявахте, склонява, склоняваха, склонявах, склонявахме, склоняваше, склонявахте, склоняваше, склоняваха, склонявал съм, склонявала съм, склонявало съм, склонявали сме, склонявал си, склонявала си, склонявало си, склонявали сте, склонявал е, склонявала е, склонявало е, склонявали са, бях склонявал, бях склонявала, бях склонявало, бяхме склонявали, беше склонявал, беше склонявала, беше склонявало, бяхте склонявали, беше склонявал, беше склонявала, беше скло

склопваш, несв. и склопя, св. Затварям, притварям (очи).
* Склопвам очи. — Умирам. склопвам, склопваме, склопваш, склопвате, склопва, склопват, склопвах, склопвахме, склопва, склопвахте, склопва, склопваха, склопвах, склопвахме, склопваше, склопвахте, склопваше, склопваха, склопвал съм, склопвала съм, склопвало съм, склопвали сме, склопвал си, склопвала си, склопвало си, склопвали сте, склопвал е, склопвала е, склопвало е, склопвали са, бях склопвал, бях склопвала, бях склопвало, бяхме склопвали, беше склопвал, беше склопвала, беше склопвало, бяхте склопвали, беше склопвал, беше склопвала, беше склопвало, бяха склопвали, ще склопвам, ще склопв

склопиш, мин. св. склопих, мин. прич. склопил, св. — вж. склопвам. склопя, склопим, склопиш, склопите, склопи, склопят, склопих, склопихме, склопи, склопихте, склопи, склопиха, склопех, склопехме, склопеше, склопехте, склопеше, склопеха, склопил съм, склопила съм, склопило съм, склопили сме, склопил си, склопила си, склопило си, склопили сте, склопил е, склопила е, склопило е, склопили са, бях склопил, бях склопила, бях склопило, бяхме склопили, беше склопил, беше склопила, беше склопило, бяхте склопили, беше склопил, беше склопила, беше склопило, бяха склопили, ще склопя, ще склопим, ще склопиш, ще склопите, ще склопи, ще склопят, ще

сключиш, мин. св. сключих, мин. прич. сключил, св. — вж. сключвам. сключа, сключим, сключиш, сключите, сключи, сключат, сключих, сключихме, сключи, сключихте, сключи, сключиха, сключех, сключехме, сключеше, сключехте, сключеше, сключеха, сключил съм, сключила съм, сключило съм, сключили сме, сключил си, сключила си, сключило си, сключили сте, сключил е, сключила е, сключило е, сключили са, бях сключил, бях сключила, бях сключило, бяхме сключили, беше сключил, беше сключила, беше сключило, бяхте сключили, беше сключил, беше сключила, беше сключило, бяха сключили, ще сключа, ще сключим, ще сключиш, ще сключите, ще сключи, ще сключат, ще

сключваш, несв. и сключа, св.; Какво.
1. Съединявам краищата на близко разположени предмети.
2. Съединявам краищата на верига, за да се получи кръг или затворена крива. Сключвам обръч.
3. Прен. Уреждам чрез документ определени взаимоотношения с някого, като поемам съответните задължения. Сключвам договор. Сключвам пакт. Сключвам брак. сключвам, сключваме, сключваш, сключвате, сключва, сключват, сключвах, сключвахме, сключва, сключвахте, сключва, сключваха, сключвах, сключвахме, сключваше, сключвахте, сключваше, сключваха, сключвал съм, сключвала съм, сключвало съм, сключвали сме, сключвал си, сключвала си, сключвало си, сключвали сте, сключвал е, сключвала е, сключвало е, сключвали са, бях сключвал, бях сключвала, бях сключвало, бяхме сключвали, беше сключвал, беше сключвала, беше сключвало, бяхте сключвали, беше сключвал, беше сключвала, беше сключвало, бяха сключвали, ще сключвам, ще сключв

мн. скоби, ж.
1. Метална пръчка със завити от двете страни краища, която свързва, скрепява две части.
2. Приспособление от извити метални ленти и пластмаса, което се използва в стоматологията за изправяне на криви челюсти или зъби; шина.
3. Обикн. мн. Препинателен или математически знак, който се състои от две заоблени или пречупени черти, поставяни в началото и в края на израз. Малки скоби. Средни скоби.същ. умал. скобка, мн. скобки, ж.
* В/между скоби. — Между другото.
* Отварям скоба/скоби. — Казвам нещо странично.
* Откривам скоба/скоби. — Казвам нещо странично.
Синоними: венец, бандаж, опорен пръстен, връзка, верига, греда, пръстен, гривна, пояс, рамка, свръзка, стяга, спойка, болт, нит, стреме, обица, халка, стълб, подпора, преграда, прът, менгеме, клема скоба, скобата, скоби, скобите

вж. ско`ба скобка, скобката, скобки, скобките

сковеш, мин. св. сковах, мин. прич. сковал, св. — вж. сковавам. скова, сковем, сковеш, сковете, скове, сковат, сковах, сковахме, скова, сковахте, скова, сковаха, сковях, сковяхме, сковеше, сковяхте, сковеше, сковяха, сковал съм, сковала съм, сковало съм, сковали сме, сковал си, сковала си, сковало си, сковали сте, сковал е, сковала е, сковало е, сковали са, бях сковал, бях сковала, бях сковало, бяхме сковали, беше сковал, беше сковала, беше сковало, бяхте сковали, беше сковал, беше сковала, беше сковало, бяха сковали, ще скова, ще сковем, ще сковеш, ще сковете, ще скове, ще сковат, ще съм сковал, ще съм сковала, ще съм сковало, ще сме ско

сковаваш, несв. и скова, св.
1. Какво. Изработвам чрез коване. Сковавам къщичка за птици.
2. Какво. За студ, мраз — правя да се вледени; смръзвам, вдървявам. Студ сковаваше краката му.
3. Прен. Кого. Не позволявам да действа и да постъпва според разбиранията си. Присъствието му винаги я сковаваше.
сковавам се/скова се. 1. — Замръзвам, вдървявам се. Краката му се сковаха от студ.
2. Притеснявам се от нечие присъствие, думи или действия.
Синоними: вцепенявам, вдървявам, вкаменявам, смръзвам, замръзвам, осуетявам, парализирам, спъвам, възпрепятствувам, затруднявам, вковавам, закрепостявам, лишавам от свобода, вкочанявам, вкочанясвам, притъпявам сковавам, сковаваме, сковаваш, сковавате, сковава, сковават, сковавах, сковавахме, сковава, сковавахте, сковава, сковаваха, сковавах, сковавахме, сковаваше, сковавахте, сковаваше, сковаваха, сковавал съм, сковавала съм, сковавало съм, сковавали сме, сковавал си, сковавала си, сковавало си, сковавали сте, сковавал е, сковавала е, сковавало е, сковавали са, бях сковавал, бях сковавала, бях сковавало, бяхме сковавали, беше сковавал, беше сковавала, беше сковавало, бяхте сковавали, беше сковавал, беше сковавала, беше сковавало, бяха сковавали, ще сковавам, ще сковав

скована, сковано, мн. сковани, прил. Вцепенен, вдървен, неподвижен. Сковано движение. Скована мисъл.същ. скованост, сковаността, ж.
Синоними: вцепенен, вдървен, вкаменен, омръзнал, замръзнал, неподвижен, стегнат, парализиран, схванат, закован, закрепостен, затворен, инертен, бездеен, закостенял, ограничен, вкочанен, обтегнат, опънат, свит, изпънат, опнат, принуден, неестествен, дървен, хладен, резервиран, високомерен, надменен, надут, нелюбезен, важен, тежък скован, скования, скованият, скована, скованата, сковано, скованото, сковани, скованите

вж. скова`н
Синоними: вдървеност, вцепененост, неподвижност, затвореност, закрепостеност, инертност, бездейност, застоялост, закостенялост скованост, сковаността, скованости, скованостите

скокът, скока, мн. скокове, (два) скока, м.
1. Бързо самоизместване на човешко или животинско тяло в пространството след еластично оттласкване с краката от опора. Висок скок.
2. Прен. Рязка промяна; обрат, прелом. Скок в развитието на икономиката.
* Скок на височина. — Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока височина.
* Скок на дължина. — Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока дължина.
* Овчарски скок. — Спортна дисциплина, при която се отскача на височина с помощта на дълъг прът, който служи за опора.
Синоними: прелом, преход, отскок, отскачане, подскачане скок, скока, скокът, скокове, скоковете, скока

скокваш, несв. и скокна, св. Скачам еднократно или поединично. скоквам, скокваме, скокваш, скоквате, скоква, скокват, скоквах, скоквахме, скоква, скоквахте, скоква, скокваха, скоквах, скоквахме, скокваше, скоквахте, скокваше, скокваха, скоквал съм, скоквала съм, скоквало съм, скоквали сме, скоквал си, скоквала си, скоквало си, скоквали сте, скоквал е, скоквала е, скоквало е, скоквали са, бях скоквал, бях скоквала, бях скоквало, бяхме скоквали, беше скоквал, беше скоквала, беше скоквало, бяхте скоквали, беше скоквал, беше скоквала, беше скоквало, бяха скоквали, ще скоквам, ще скокваме, ще скокваш, ще скоквате, ще скоква, ще скоква

скоклеста, скоклесто, мн. скоклести, прил. Разг. Който е с дълги и слаби крака. Скоклесто момче.

скоклива, скокливо, мн. скокливи, прил.
1. Който обича да скача. Скокливо дете.
2. Който се осъществява чрез подскоци или който наподобява подскоци. Скоклива походка.нареч. скокливо. скоклив, скокливия, скокливият, скоклива, скокливата, скокливо, скокливото, скокливи, скокливите

вж. скокли`в

скокнеш, мин. св. скокнах, мин. прич. скокнал, св. — вж. скоквам. скокна, скокнем, скокнеш, скокнете, скокне, скокнат, скокнах, скокнахме, скокна, скокнахте, скокна, скокнаха, скокнех, скокнехме, скокнеше, скокнехте, скокнеше, скокнеха, скокнал съм, скокнала съм, скокнало съм, скокнали сме, скокнал си, скокнала си, скокнало си, скокнали сте, скокнал е, скокнала е, скокнало е, скокнали са, бях скокнал, бях скокнала, бях скокнало, бяхме скокнали, беше скокнал, беше скокнала, беше скокнало, бяхте скокнали, беше скокнал, беше скокнала, беше скокнало, бяха скокнали, ще скокна, ще скокнем, ще скокнеш, ще скокнете, ще скокне, ще скокнат, ще

сколасаш, св. — вж. сколасвам. сколасам, сколасаме, сколасаш, сколасате, сколаса, сколасат, сколасах, сколасахме, сколаса, сколасахте, сколаса, сколасаха, сколасах, сколасахме, сколасаше, сколасахте, сколасаше, сколасаха, сколасал съм, сколасала съм, сколасало съм, сколасали сме, сколасал си, сколасала си, сколасало си, сколасали сте, сколасал е, сколасала е, сколасало е, сколасали са, бях сколасал, бях сколасала, бях сколасало, бяхме сколасали, беше сколасал, беше сколасала, беше сколасало, бяхте сколасали, беше сколасал, беше сколасала, беше сколасало, бяха сколасали, ще сколасам, ще сколас

сколасваш, несв. и сколасам, св. Разг. Успявам да направя нещо; смогвам. Едва сколасах да изпера.
Синоними: смогвам, успявам, справям се, сполучвам, намирам възможност сколасвам, сколасваме, сколасваш, сколасвате, сколасва, сколасват, сколасвах, сколасвахме, сколасва, сколасвахте, сколасва, сколасваха, сколасвах, сколасвахме, сколасваше, сколасвахте, сколасваше, сколасваха, сколасвал съм, сколасвала съм, сколасвало съм, сколасвали сме, сколасвал си, сколасвала си, сколасвало си, сколасвали сте, сколасвал е, сколасвала е, сколасвало е, сколасвали са, бях сколасвал, бях сколасвала, бях сколасвало, бяхме сколасвали, беше сколасвал, беше сколасвала, беше сколасвало, бяхте сколасвали, беше сколасвал, беше сколасвала, беше скол

мед. Главичка на тениите. Сколексът е снабден със специални органи (смукала, ботрии), чрез които хелминтът се прикрепя за чревната стена.

мед. Изкривяване на гръбначния стълб встрани заедно с торзионна деформация на прешлените в засегнатата област. Сколиозата бива вродена и придобита (при рахит, парализи и др. ). Според ъгъла на изкривяването се различават 4 степени: І степен — до 10º, ІІ степен — 10º-25º, ІІІ степен — 25º-50º, ІV степен над 50º. сколиоза, сколиозата, сколиози, сколиозите

ср., само ед.
1. Отстъпка.
2. Спец. Отстъпка в цената на стока.
3. Спец. В банковото дело — процент, който банка удържа за себе си при изплащане на полица преди настъпване на падежа. сконто, сконтото, сконта, сконтата

сконфузваш, несв. и сконфузя, св.; Кого. Правя да се засрами, да се почувства неудобно; засрамвам. Погледът на майка му го сконфузи и то не можеше да преглътне.
сконфузвам се/сконфузя се. — Чувствам се неудобно от нещо; засрамвам се.
Синоними: конфузя, срамя, засрамвам, резиля, орезилявам, правя за резил, излагам, изобличавам, обиждам сконфузвам, сконфузваме, сконфузваш, сконфузвате, сконфузва, сконфузват, сконфузвах, сконфузвахме, сконфузва, сконфузвахте, сконфузва, сконфузваха, сконфузвах, сконфузвахме, сконфузваше, сконфузвахте, сконфузваше, сконфузваха, сконфузвал съм, сконфузвала съм, сконфузвало съм, сконфузвали сме, сконфузвал си, сконфузвала си, сконфузвало си, сконфузвали сте, сконфузвал е, сконфузвала е, сконфузвало е, сконфузвали са, бях сконфузвал, бях сконфузвала, бях сконфузвало, бяхме сконфузвали, беше сконфузвал, беше сконфузвала, беше сконфузвало, бяхте сконфузвали, б

сконфузена, сконфузено, мн. сконфузени, прил. Който се е сконфузил; засрамен. Сконфузен погледнах към празната чиния.нареч. сконфузено.същ. сконфузеност, сконфузеността, ж.
Синоними: засрамен, посрамен, гузен, изобличен, изложен, укорен сконфузен, сконфузния, сконфузният, сконфузна, сконфузната, сконфузно, сконфузното, сконфузни, сконфузните

вж. сконфу`зен

вж. сконфу`зен сконфузеност, сконфузеността, сконфузености, сконфузеностите

сконфузиш, мин. св. сконфузих, мин. прич. сконфузил, св. — вж. сконфузвам. сконфузя, сконфузим, сконфузиш, сконфузите, сконфузи, сконфузят, сконфузих, сконфузихме, сконфузи, сконфузихте, сконфузи, сконфузиха, сконфузех, сконфузехме, сконфузеше, сконфузехте, сконфузеше, сконфузеха, сконфузил съм, сконфузила съм, сконфузило съм, сконфузили сме, сконфузил си, сконфузила си, сконфузило си, сконфузили сте, сконфузил е, сконфузила е, сконфузило е, сконфузили са, бях сконфузил, бях сконфузила, бях сконфузило, бяхме сконфузили, беше сконфузил, беше сконфузила, беше сконфузило, бяхте сконфузили, беше сконфузил, беше сконфузила, беше сконфу

мн. скопци, м. Скопен мъж. скопец, скопеца, скопецът, скопци, скопците, скопци, скопецо

м. и ж., само ед. Разг. Умение да се свърши дадена работа добре; майсторлък.прил. скопосен, скопосна, скопосно, мн. скопосни.

скопосаш, св. — вж. скопосвам. скопосам, скопосаме, скопосаш, скопосате, скопоса, скопосат, скопосах, скопосахме, скопоса, скопосахте, скопоса, скопосаха, скопосах, скопосахме, скопосаше, скопосахте, скопосаше, скопосаха, скопосал съм, скопосала съм, скопосало съм, скопосали сме, скопосал си, скопосала си, скопосало си, скопосали сте, скопосал е, скопосала е, скопосало е, скопосали са, бях скопосал, бях скопосала, бях скопосало, бяхме скопосали, беше скопосал, беше скопосала, беше скопосало, бяхте скопосали, беше скопосал, беше скопосала, беше скопосало, бяха скопосали, ще скопосам, ще скопос

скопосваш, несв. и скопосам, св.; Какво. Разг.
1. Правя нещо умело; натъкмявам, оправям, подреждам.
2. Свършвам поета работа или задължение лошо, зле.
Синоними: правя, нареждам, уреждам, натъкмявам, оправям, извършвам, скърпвам, изкалъпвам, импровизирам скопосвам, скопосваме, скопосваш, скопосвате, скопосва, скопосват, скопосвах, скопосвахме, скопосва, скопосвахте, скопосва, скопосваха, скопосвах, скопосвахме, скопосваше, скопосвахте, скопосваше, скопосваха, скопосвал съм, скопосвала съм, скопосвало съм, скопосвали сме, скопосвал си, скопосвала си, скопосвало си, скопосвали сте, скопосвал е, скопосвала е, скопосвало е, скопосвали са, бях скопосвал, бях скопосвала, бях скопосвало, бяхме скопосвали, беше скопосвал, беше скопосвала, беше скопосвало, бяхте скопосвали, беше скопосвал, беше скопосвала, беше скоп

вж. ско`пос
Синоними: прибран, къщовник, домакин, редовен, стегнат, спретнат, уреден скопосен, скопосния, скопосният, скопосна, скопосната, скопосно, скопосното, скопосни, скопосните

скопиш, мин. св. скопих, мин. прич. скопил, св. — вж. скопявам. скопя, скопим, скопиш, скопите, скопи, скопят, скопих, скопихме, скопи, скопихте, скопи, скопиха, скопях, скопяхме, скопеше, скопяхте, скопеше, скопяха, скопил съм, скопила съм, скопило съм, скопили сме, скопил си, скопила си, скопило си, скопили сте, скопил е, скопила е, скопило е, скопили са, бях скопил, бях скопила, бях скопило, бяхме скопили, беше скопил, беше скопила, беше скопило, бяхте скопили, беше скопил, беше скопила, беше скопило, бяха скопили, ще скопя, ще скопим, ще скопиш, ще скопите, ще скопи, ще скопят, ще съм скопил, ще съм скопила, ще съм скопило, ще сме ско

скопяваш, несв. и скопя, св.; Кого, какво. Лишавам мъж или мъжко животно от полови жлези; кастрирам. Скопихме прасето, та да расте. скопявам, скопяваме, скопяваш, скопявате, скопява, скопяват, скопявах, скопявахме, скопява, скопявахте, скопява, скопяваха, скопявах, скопявахме, скопяваше, скопявахте, скопяваше, скопяваха, скопявал съм, скопявала съм, скопявало съм, скопявали сме, скопявал си, скопявала си, скопявало си, скопявали сте, скопявал е, скопявала е, скопявало е, скопявали са, бях скопявал, бях скопявала, бях скопявало, бяхме скопявали, беше скопявал, беше скопявала, беше скопявало, бяхте скопявали, беше скопявал, беше скопявала, беше скопявало, бяха скопявали, ще скопявам, ще скопяв

м., само ед. Спец. Болест, причинена от липсата на витамин С, която се изразява в подуване на венците и кръвотечение от тях. скорбут, скорбута, скорбутът, скорбути, скорбутите, скорбута

ж., само ед. Спец. Безцветно микрокристално вещество, продукт на фотосинтезата, което се натрупва в семената, плодовете и корените на растенията и е основна съставка в храната на човека и животните. скорбяла, скорбялата, скорбяли, скорбялите

мн. скорци, (два) скореца, м. Неголяма прелетна пойна птица с тъмно оперение на жълти петна. скорец, скореца, скорецът, скорци, скорците, скореца

мн. скоропоговорки, ж. Кратък израз или поговорка, които трудно се учленяват при бързо произнасяне. скоропоговорка, скоропоговорката, скоропоговорки, скоропоговорките

скоропостижна, скоропостижно, мн. скоропостижни, прил. Който застига бързо, неочаквано; внезапен. Скоропостижна смърт. Скоропостижна сватба.
Синоними: внезапен, бърз, ненадеен, неочакван, скоротечен скоропостижен, скоропостижния, скоропостижният, скоропостижна, скоропостижната, скоропостижно, скоропостижното, скоропостижни, скоропостижните

Краткотраен, кратковременен, нетраен, преходен, мимолетен
Синоними: краткотраен, кратковременен, нетраен, преходен, мимолетен, ефимерен скоропреходен, скоропреходния, скоропреходният, скоропреходна, скоропреходната, скоропреходно, скоропреходното, скоропреходни, скоропреходните

скоростта, мн. скорости, ж.
1. Само ед. Степен на бързина в извършването на действие, в осъществяването на процес, движение и др. Почисти къщата с голяма скорост.
2. Само ед. Разстояние, което се изминава за единица време. Колата се движи със скорост 100 км/ч.
3. Приспособление за регулиране бързината на движение на превозно средство. Първа скорост. Колата има пет скорости.прил. скоростен, скоростна, скоростно, мн. скоростни.
* Скоростна кутия. — Спец. Автомобилно устройство за регулиране и промяна на скоростта на движение.
Синоними: бързина, спешност, трескавост, активност, стремителност, светкавичност, движение скорост, скоростта, скорости, скоростите

вж. ско`рост скоростен, скоростния, скоростният, скоростна, скоростната, скоростно, скоростното, скоростни, скоростните

скорошна, скорошно, мн. скорошни, прил. Разг. Който е станал или ще стане в близко време, наскоро. Тая работа е скорошна. Чакам скорошни гости.
Синоними: нов, пресен, неотдавнашен, недавнашен, последен, наскорошен, близък, модерен, неопитен, неук, несвикнал, бърз, предстоящ, непосредствен, пряк, съвременен, допълнителен, добавъчен скорошен, скорошния, скорошният, скорошна, скорошната, скорошно, скорошното, скорошни, скорошните

мн. скорпиони, (два) скорпиона, м.
1. Малко членестоного животно с извиваща се над главата му опашка с отровен шип.
2. Зодиакално съзвездие (м. октомври — ноември).
3. Човек, роден под знака на това зодиакално съзвездие (месец октомври — ноември).прил. скорпионски, скорпионска, скорпионско, мн. скорпионски. скорпион, скорпиона, скорпионът, скорпиони, скорпионите, скорпиони, скорпионе

вж. скорпио`н скорпионски, скорпионския, скорпионският, скорпионска, скорпионската, скорпионско, скорпионското, скорпионски, скорпионските

скотът, скота, мн. скотове и скотове, (два) скота, м. Разг.
1. Добиче, животно, твар.
2. Прен. Грубо. Невъзпитан, груб, долен човек; мерзавец. Скот със скот!прил. скотски, скотска, скотско, мн. скотски. Скотски живот.
Синоними: добитък, добиче, звяр, животно, твар, чудовище скот, скота, скотът, скотове, скотовете, скота

мн. скотобойни, ж. Остар. Кланица. скотобойна, скотобойната, скотобойни, скотобойните

вж. скотовъ`дство скотовъден, скотовъдния, скотовъдният, скотовъдна, скотовъдната, скотовъдно, скотовъдното, скотовъдни, скотовъдните

мн. скотовъдци, м. Човек, който се занимава със скотовъдство.прил. скотовъдски, скотовъдска, скотовъдско, мн. скотовъдски. скотовъдец, скотовъдеца, скотовъдецът, скотовъдци, скотовъдците, скотовъдци, скотовъдецо

ср., само ед. Отглеждане и развъждане на полезни животни, добитък; животновъдство.прил. скотовъден, скотовъдна, скотовъдно, мн. скотовъдни. скотовъдство, скотовъдството, скотовъдства, скотовъдствата

мед. Островни отпадания на зрителното поле. Според локализацията биват: централни (напр. при ретробулбарен неврит), парацентрален (скотом на Бжерум при глаукома) и периферен. Освен това се делят на положителни (осъзнават се от пациента) и отрицателни (не се осъзнават).

вж. скот
Синоними: животински, брутален, жесток, безчовечен, плътски, чувствен, гаден, скверен, отвратителен скотски, скотския, скотският, скотска, скотската, скотско, скотското, скотски, скотските

скочът, скоча, само ед., м. Шотландско уиски. скочът, скоча, само ед., м. Вид лепяща се лента, обикн. прозрачна и безцветна. скоч, скоча, скочът, скочове, скочовете, скоча

скочиш, мин. св. скочих, мин. прич. скочил, св. — вж. скачам. скоча, скочим, скочиш, скочите, скочи, скочат, скочих, скочихме, скочи, скочихте, скочи, скочиха, скочех, скочехме, скочеше, скочехте, скочеше, скочеха, скочил съм, скочила съм, скочило съм, скочили сме, скочил си, скочила си, скочило си, скочили сте, скочил е, скочила е, скочило е, скочили са, бях скочил, бях скочила, бях скочило, бяхме скочили, беше скочил, беше скочила, беше скочило, бяхте скочили, беше скочил, беше скочила, беше скочило, бяха скочили, ще скоча, ще скочим, ще скочиш, ще скочите, ще скочи, ще скочат, ще съм скочил, ще съм скочила, ще съм скочило, ще сме ско

скрежът, скрежа, само ед., м. Тънка ледена корица, понякога със замръзнали иглички, която се получава от водни изпарения през зимата върху клоните на дърветата, по прозорците и др. Прозорците са покрити със скреж.прил. скрежен, скрежна, скрежно, мн. скрежни. скреж, скрежа, скрежът, скрежове, скрежовете, скрежа

вж. скреж скрежен, скрежния, скрежният, скрежна, скрежната, скрежно, скрежното, скрежни, скрежните

скрепваш, несв. Скрепявам.
Синоними: прикрепям, прибавям, притурям, придавам скрепвам, скрепваме, скрепваш, скрепвате, скрепва, скрепват, скрепвах, скрепвахме, скрепва, скрепвахте, скрепва, скрепваха, скрепвах, скрепвахме, скрепваше, скрепвахте, скрепваше, скрепваха, скрепвал съм, скрепвала съм, скрепвало съм, скрепвали сме, скрепвал си, скрепвала си, скрепвало си, скрепвали сте, скрепвал е, скрепвала е, скрепвало е, скрепвали са, бях скрепвал, бях скрепвала, бях скрепвало, бяхме скрепвали, беше скрепвал, беше скрепвала, беше скрепвало, бяхте скрепвали, беше скрепвал, беше скрепвала, беше скрепвало, бяха скрепвали, ще скрепвам, ще скрепв

скрепиш, мин. св. скрепих, мин. прич. скрепил, св. — вж. скрепявам. скрепя, скрепим, скрепиш, скрепите, скрепи, скрепят, скрепих, скрепихме, скрепи, скрепихте, скрепи, скрепиха, скрепях, скрепяхме, скрепеше, скрепяхте, скрепеше, скрепяха, скрепил съм, скрепила съм, скрепило съм, скрепили сме, скрепил си, скрепила си, скрепило си, скрепили сте, скрепил е, скрепила е, скрепило е, скрепили са, бях скрепил, бях скрепила, бях скрепило, бяхме скрепили, беше скрепил, беше скрепила, беше скрепило, бяхте скрепили, беше скрепил, беше скрепила, беше скрепило, бяха скрепили, ще скрепя, ще скрепим, ще скрепиш, ще скрепите, ще скрепи, ще скрепят, ще

скрепяваш, несв. и скрепя, св.; Какво.
1. Правя да стои здраво прилепено, закачено о друго; прикрепям, свързвам, съединявам. Скрепявам шкафчетата едно о друго.
2. Прен. Придавам трайност, валидност на договор, наредба, взаимоотношения. Скрепиха договора с подпис и печат. Скрепиха любовта си с целувка.
Синоними: стягам, затягам, спирам, блокирам, зацепвам скрепявам, скрепяваме, скрепяваш, скрепявате, скрепява, скрепяват, скрепявах, скрепявахме, скрепява, скрепявахте, скрепява, скрепяваха, скрепявах, скрепявахме, скрепяваше, скрепявахте, скрепяваше, скрепяваха, скрепявал съм, скрепявала съм, скрепявало съм, скрепявали сме, скрепявал си, скрепявала си, скрепявало си, скрепявали сте, скрепявал е, скрепявала е, скрепявало е, скрепявали са, бях скрепявал, бях скрепявала, бях скрепявало, бяхме скрепявали, беше скрепявал, беше скрепявала, беше скрепявало, бяхте скрепявали, беше скрепявал, беше скрепявала, беше скре

скрибуцаш, несв.
1. Продължително проскърцвам. Леглото скрибуца.
2. Разг. Неумело свиря на струнен музикален инструмент, обикн. цигулка.същ. скрибуцане, мн. скрибуцания, ср.
Синоними: скърцам, скриптя, стържа, скръцвам скрибуцам, скрибуцаме, скрибуцаш, скрибуцате, скрибуца, скрибуцат, скрибуцах, скрибуцахме, скрибуца, скрибуцахте, скрибуца, скрибуцаха, скрибуцах, скрибуцахме, скрибуцаше, скрибуцахте, скрибуцаше, скрибуцаха, скрибуцал съм, скрибуцала съм, скрибуцало съм, скрибуцали сме, скрибуцал си, скрибуцала си, скрибуцало си, скрибуцали сте, скрибуцал е, скрибуцала е, скрибуцало е, скрибуцали са, бях скрибуцал, бях скрибуцала, бях скрибуцало, бяхме скрибуцали, беше скрибуцал, беше скрибуцала, беше скрибуцало, бяхте скрибуцали, беше скрибуцал, беше скрибуцала, беше скри

вж. скрибу`цам скрибуцане, скрибуцането, скрибуцания, скрибуцанията

мн. скривалища, ср.
1. Тайно помещение или ограничено място, което служи за укриване на някого или на нещо. Скривалище под чекмеджето.
2. Специално пригодено за укриване по време на война помещение; укритие. Противоядрено скривалище.прил. скривалищен, скривалищна, скривалищно, мн. скривалищни.
Синоними: подслон, заслон, закътано място, убежище, укритие, приют, навес, сушина, защита, закрила, защитено място, закритие, гъстак, шубраци, храсти, прикритие скривалище, скривалището, скривалища, скривалищата

скриваш, несв. и скрия, св.
1. Какво. Слагам, разполагам така, че да не се вижда и да не може да бъде открито. Скрих бонбоните от детето. Скрихме си мръсните ръце зад гърба.
2. Какво. Правя да не се вижда. Скрих устата си в шепи.
3. Кого. Давам убежище на някого, когото търсят да намерят; укривам.
4. Прен. Какво. Не споделям, не казвам съзнателно нещо, което знам. Скрих тъгата си зад весела усмивка.
скривам се/скрия се. — Крия се така, че да не бъда намерен; укривам се.
* Скривам се в черупката си. — Затварям се, ставам мълчалив, неконтактен.
Синоними: крия, укривам, прикривам, закривам, позакривам, изпокривам, кътам, скътвам, прикътвам, отделям, забутвам, дявам, мушвам, тиквам, затурям, потулям, покривам, припокривам, притулям, спотулям, притайвам, спотайвам, заравям, закопавам, затрупвам, подслонявам, прислонявам, заслонявам, затулям, забулям, помрачавам, замъглявам, затъмнявам, дегизирам, маскирам, камуфлирам, заличавам, изличавам, замаскирвам, завивам, увивам, потискам, сподавям, преглъщам, сдържам, премълчавам, пренебрегвам, оставям настрана скривам, скриваме, скриваш, скривате, скрива, скриват, скривах, скривахме, скрива, скривахте, скрива, скриваха, скривах, скривахме, скриваше, скривахте, скриваше, скриваха, скривал съм, скривала съм, скривало съм, скривали сме, скривал си, скривала си, скривало си, скривали сте, скривал е, скривала е, скривало е, скривали са, бях скривал, бях скривала, бях скривало, бяхме скривали, беше скривал, беше скривала, беше скривало, бяхте скривали, беше скривал, беше скривала, беше скривало, бяха скривали, ще скривам, ще скриваме, ще скриваш, ще скривате, ще скрива, ще скрива

само мн.
1. В библията — каменните плочи с десетте божи заповеди, дадени от Господ на Мойсей.
2. Прен. Непоклатима основа, завет. скрижали, скрижалите

вж. скрининг скрийнинг, скрийнинга, скрийнингът, скрийнинги, скрийнингите, скрийнинга

скринът, скрина, мн. скринове, (два) скрина, м. Невисок шкаф с чекмеджета, в които се държат сгънати дрехи, спално бельо и др. Старинен скрин. скрин, скрина, скринът, скринове, скриновете, скрина

(от англ. screening: пресяване, селектиране) е систематичен, изследователски метод в областта на медицината, чиято цел е извършването на предварителен подбор чрез най-общо класифициране в предварително избрана област за изследване (проби или личности). Предварителният подбор или разслояването на извадката служи за набиране на обектите, които са носители на определени признаци и по-късно ще бъдат подложени на специално изследване.
Синоними: пресяване, селектиране, подбор скрининг, скрининга, скринингът, скрининги, скринингите, скрининга

мн. скрипци, (два) скрипеца, м. Вид механично подемно устройство; макара. скрипец, скрипеца, скрипецът, скрипци, скрипците, скрипеца

м., само ед. Скриптене.

вж. скриптя` скриптене, скриптенето, скриптения, скриптенията

скриптиш, мин. св. скриптях, мин. прич. скриптял, несв. Издавам специфичен режещ шум; скърцам, стържа. Стъпките му скриптят в снега. Навивам веригата на ръчката, а макарата скрипти под тежестта на кофата с вода.същ. скриптене, ср.
Синоними: скрибуцам, скърцам, стържа, хрущя скриптя, скриптим, скриптиш, скриптите, скрипти, скриптят, скриптях, скриптяхме, скриптя, скриптяхте, скриптя, скриптяха, скриптях, скриптяхме, скриптеше, скриптяхте, скриптеше, скриптяха, скриптял съм, скриптяла съм, скриптяло съм, скриптели сме, скриптял си, скриптяла си, скриптяло си, скриптели сте, скриптял е, скриптяла е, скриптяло е, скриптели са, бях скриптял, бях скриптяла, бях скриптяло, бяхме скриптели, беше скриптял, беше скриптяла, беше скриптяло, бяхте скриптели, беше скриптял, беше скриптяла, беше скриптяло, бяха скриптели, ще скриптя, ще скриптим,

скрита, скрито, мн. скрити, прил.
1. Който не може да се види или намери. Скрит шоколад.
2. Който не може да се разбере лесно от всички; таен, неясен, неразбираем, непонятен. Скрит смисъл.
3. За човек — който не позволява лесно да се проникне в мислите му, да се разберат намеренията му; затворен, саможив, мълчалив, потаен.
4. Който съществува, но не винаги се проявява; възможен, потенциален. Скрит талант. Скрита сила.същ. скритост, скритостта, ж.
Синоними: скришен, скритен, укрит, прикрит, закрит, позакрит, скътан, прикътан, запазен, закътан, потулен, спотулен, затулен, спотаен, покрит, притаен, притулен, забутан, дянат, мушнат, тикнат, вдън земя, таен, потаен, анонимен, невидим, незабележим, неизвестен, непознат, тъмен, затрупан, заровен, заслонен, подслонен, тайнствен, мистериозен, подмолен, замаскиран, неведом, затворен, уединен, самотен, саможив, мълчалив, неотгадаем, неясен, неразбираем, непонятен, интимен, съкровен, косвен, ням, необщителен, предпазлив, спящ, латентен, потенциален, неизползуван, неприлаган, неизразен, необясним, смътен, поверителен, секретен, усамотен скрит, скрития, скритият, скрита, скритата, скрито, скритото, скрити, скритите

скритна, скритно, мн. скритни, прил. Остар. Скрит.

вж. скрит
Синоними: затвореност, тайна, секрет, дискретност скритост, скритостта, скритости, скритостите

скришна, скришно, мн. скришни, прил. Разг. Скрит, таен.
Синоними: скрит, скритен, потаен, забулен, затулен, неизвестен скришен, скришния, скришният, скришна, скришната, скришно, скришното, скришни, скришните

скриеш, мин. св. скрих, мин. прич. скрил, св. — вж. скривам. скрия, скрием, скриеш, скриете, скрие, скрият, скрих, скрихме, скри, скрихте, скри, скриха, скриех, скриехме, скриеше, скриехте, скриеше, скриеха, скрил съм, скрила съм, скрило съм, скрили сме, скрил си, скрила си, скрило си, скрили сте, скрил е, скрила е, скрило е, скрили са, бях скрил, бях скрила, бях скрило, бяхме скрили, беше скрил, беше скрила, беше скрило, бяхте скрили, беше скрил, беше скрила, беше скрило, бяха скрили, ще скрия, ще скрием, ще скриеш, ще скриете, ще скрие, ще скрият, ще съм скрил, ще съм скрила, ще съм скрило, ще сме скрили, ще си скрил, ще си скрила, ще си с

скромна, скромно, мн. скромни, прил.
1. Който не натрапва своите достойнства на другите; стеснителен, срамежлив, смирен. Скромна жена.
2. Обикновен, незначителен. Скромни хорица. Скромно жилище.
3. Който води живот, съобразен с обществения морал; прибран. Скромна мома.
4. Който не е голям; ограничен, незначителен. Скромен принос. Скромна сума. Скромни възможности.нареч. скромно.същ. скромност, скромността, ж.
Синоними: смирен, стеснителен, срамежлив, тих, кротък, непретенциозен, невзискателен, боязлив, несмел, принизен, прост, честен, запазен, приличен, умерен, незначителен, малък, дребен, беден, бедняшки, сиромашки, нещастен, клет, горък, естествен, непринуден, небиещ на очи, ненатрапчив, непоказен, нечестолюбив, неамбициозен, посредствен, слаб, неукрасен, семпъл, обикновен, спокоен, мирен, хрисим, дискретен, непретрупан, свенлив скромен, скромния, скромният, скромна, скромната, скромно, скромното, скромни, скромните

скромничиш, мин. св. скромничих, мин. прич. скромничил, несв. Разг. Проявявам излишна скромност. Недей да скромничиш!
Синоними: проявявам скромност, стеснявам се, не се проявявам, не смея, не съм претенциозен, не претендирам, принизявам се, малооценявам се, подценявам се скромнича, скромничим, скромничиш, скромничите, скромничи, скромничат, скромничих, скромничихме, скромничи, скромничихте, скромничи, скромничиха, скромничех, скромничехме, скромничеше, скромничехте, скромничеше, скромничеха, скромничил съм, скромничила съм, скромничило съм, скромничили сме, скромничил си, скромничила си, скромничило си, скромничили сте, скромничил е, скромничила е, скромничило е, скромничили са, бях скромничил, бях скромничила, бях скромничило, бяхме скромничили, беше скромничил, беше скромничила, беше скромничило, бяхте скромничили, беш

вж. скро`мен
Синоними: бедно, просто, непретенциозно

вж. скро`мен
Синоними: смиреност, кротост, стеснителност, боязливост, приличие, умереност, мярка, безпретенциозност, честност, благоприличие, добро държане, любезност, свенливост, срамежливост скромност, скромността, скромности, скромностите

мед. Отнасящ се до скротума.

Кожено-мускулна торбичка, в която се намират тестисите. скротум, скротума, скротумът, скротуми, скротумите, скротума

мед. Коликвативна туберкулоза на кожата. Засягат се подкожните лимфни възли, коита се размекват, фистулизират и разязвяват.

скроиш, мин. св. скроих, мин. прич. скроил, св. — вж. скроявам. скроя, скроим, скроиш, скроите, скрои, скроят, скроих, скроихме, скрои, скроихте, скрои, скроиха, скроях, скрояхме, скроеше, скрояхте, скроеше, скрояха, скроил съм, скроила съм, скроило съм, скроили сме, скроил си, скроила си, скроило си, скроили сте, скроил е, скроила е, скроило е, скроили са, бях скроил, бях скроила, бях скроило, бяхме скроили, беше скроил, беше скроила, беше скроило, бяхте скроили, беше скроил, беше скроила, беше скроило, бяха скроили, ще скроя, ще скроим, ще скроиш, ще скроите, ще скрои, ще скроят, ще съм скроил, ще съм скроила, ще съм скроило, ще сме скр

скрояваш, несв. и скроя, св.; Какво.
1. Като кроя, подготвям плат или кожа за шиене. Скроявам костюм. Скроявам чанта.
2. Прен. Разг. Намислям, замислям да направя или да организирам нещо, обикн. лошо; погаждам. Скроявам лоша шега. Скроявам номер.
Синоними: нагласявам, натъкмявам, стъкмявам, нареждам, скърпвам, комбинирам, изкалъпвам, намислям, замислям, възнамерявам, смятам, проектирам, приготовлявам, чертая, начертавам, тъкмя, кроя, мисля, измислям, съчинявам, скалъпвам, инсценирам скроявам, скрояваме, скрояваш, скроявате, скроява, скрояват, скроявах, скроявахме, скроява, скроявахте, скроява, скрояваха, скроявах, скроявахме, скрояваше, скроявахте, скрояваше, скрояваха, скроявал съм, скроявала съм, скроявало съм, скроявали сме, скроявал си, скроявала си, скроявало си, скроявали сте, скроявал е, скроявала е, скроявало е, скроявали са, бях скроявал, бях скроявала, бях скроявало, бяхме скроявали, беше скроявал, беше скроявала, беше скроявало, бяхте скроявали, беше скроявал, беше скроявала, беше скроявало, бяха скроявали, ще скроявам, ще скрояв

Старателност, точност. Добросъвестност. Боязливост, предпазливост да не се направи грешка.

само мн.
1. Съвест, съзнание, почтеност. Човек без скрупули.
2. Угризение на съвестта, безпокойство. Имам скрупули, че съм и навредил.
Синоними: (същ.) съвест, морал, честност, почтеност, съзнание, (същ.) угризение, угризение на съвестта, безпокойство, (същ.) опасение, колебание, стеснение, (същ.) съмнение

скрупульозна, скрупульозно, мн. скрупульозни, прил. Който има скрупули. Скрупульозен човек.същ. скрупульозност, скрупульозността, ж. скрупульозен, скрупульозния, скрупульозният, скрупульозна, скрупульозната, скрупульозно, скрупульозното, скрупульозни, скрупульозните

вж. скрупульо`зен скрупульозност, скрупульозността, скрупульозности, скрупульозностите

скръбта, мн. скърби, ж. Душевна мъка, често предизвикана от загуба на близък човек; тъга, мъка, печал, горест, жал.прил. скръбен, скръбна, скръбно, мн. скръбни. Скръбна майка. Скръбна усмивка.
Синоними: печал, тъга, мъка, меланхолия, прискърбие, отчаяние, огорчение, безутешност, страдание, горест, жал, болка, душевна мъка, траур, загриженост, песимизъм, душевна болка, беда, злочестина, неволя, нещастие, бедствие, недъг, премеждие, изпитание скръб, скръбта, скърби, скърбите

вж. скръб
Синоними: печален, опечален, тъжен, натъжен, затъжен, нажален, трогателен, плачевен, покъртителен, сърцераздирателен, жален, трагичен, прискърбен, неутешим, горчив, грижовен, загрижен, траурен, меланхоличен, нещастен, клет, злочест, жалък, за окайване, огорчен, наскърбен, обиден, горестен, мрачен, изоставен, самотен, безнадежден, сиротен, нерадостен скръбен, скръбния, скръбният, скръбна, скръбната, скръбно, скръбното, скръбни, скръбните

вж. скържав

мн. скръндзи, м. и ж. Разг. Пренебр. Стиснат човек; скъперник. Той е голям скръндза.
Синоними: скъперник, сребролюбец, пестелив, стиснат, стислив, алчен, свидлив, вариклечко, стипца, циция, пинтия, сметкаджия, цепи косъма скръндза, скръндзата, скръндзи, скръндзите, скръндзо

скръстваш, несв. и скръстя, св.; Какво. Поставям напреко един върху друг, обикн. крака, ръце; кръстосвам.
* Със скръстени ръце. — Разг. Без работа.
Синоними: кръстосвам, пресичам, препречвам скръствам, скръстваме, скръстваш, скръствате, скръства, скръстват, скръствах, скръствахме, скръства, скръствахте, скръства, скръстваха, скръствах, скръствахме, скръстваше, скръствахте, скръстваше, скръстваха, скръствал съм, скръствала съм, скръствало съм, скръствали сме, скръствал си, скръствала си, скръствало си, скръствали сте, скръствал е, скръствала е, скръствало е, скръствали са, бях скръствал, бях скръствала, бях скръствало, бяхме скръствали, беше скръствал, беше скръствала, беше скръствало, бяхте скръствали, беше скръствал, беше скръствала, беше скръ

скръстиш, мин. св. скръстих, мин. прич. скръстил, св. — вж. скръствам. скръстя, скръстим, скръстиш, скръстите, скръсти, скръстят, скръстих, скръстихме, скръсти, скръстихте, скръсти, скръстиха, скръстех, скръстехме, скръстеше, скръстехте, скръстеше, скръстеха, скръстил съм, скръстила съм, скръстило съм, скръстили сме, скръстил си, скръстила си, скръстило си, скръстили сте, скръстил е, скръстила е, скръстило е, скръстили са, бях скръстил, бях скръстила, бях скръстило, бяхме скръстили, беше скръстил, беше скръстила, беше скръстило, бяхте скръстили, беше скръстил, беше скръстила, беше скръстило, бяха скръстили, ще скръстя, ще скръстим,

скръстяш, несв. Скръствам.

междум. За наподобяване на шум от несмазана врата, от проядени, изгнили дъски, от неравномерно триещи се повърхности.

скръцваш, несв. и скръцна, св. Скърцам еднократно или поединично. Вратата скръцна.
Синоними: скърцам, скрибуцам скръцвам, скръцваме, скръцваш, скръцвате, скръцва, скръцват, скръцвах, скръцвахме, скръцва, скръцвахте, скръцва, скръцваха, скръцвах, скръцвахме, скръцваше, скръцвахте, скръцваше, скръцваха, скръцвал съм, скръцвала съм, скръцвало съм, скръцвали сме, скръцвал си, скръцвала си, скръцвало си, скръцвали сте, скръцвал е, скръцвала е, скръцвало е, скръцвали са, бях скръцвал, бях скръцвала, бях скръцвало, бяхме скръцвали, беше скръцвал, беше скръцвала, беше скръцвало, бяхте скръцвали, беше скръцвал, беше скръцвала, беше скръцвало, бяха скръцвали, ще скръцвам, ще скръцв

скръцнеш, мин. св. скръцнах, мин. прич. скръцнал, св. — вж. скръцвам. скръцна, скръцнем, скръцнеш, скръцнете, скръцне, скръцнат, скръцнах, скръцнахме, скръцна, скръцнахте, скръцна, скръцнаха, скръцнех, скръцнехме, скръцнеше, скръцнехте, скръцнеше, скръцнеха, скръцнал съм, скръцнала съм, скръцнало съм, скръцнали сме, скръцнал си, скръцнала си, скръцнало си, скръцнали сте, скръцнал е, скръцнала е, скръцнало е, скръцнали са, бях скръцнал, бях скръцнала, бях скръцнало, бяхме скръцнали, беше скръцнал, беше скръцнала, беше скръцнало, бяхте скръцнали, беше скръцнал, беше скръцнала, беше скръцнало, бяха скръцнали, ще скръцна, ще скръцнем,

скубеш, мин. св. скубах и скубах, мин. прич. скубал и скубал, несв.
1. Какво. Издърпвам растителност, косми, пера неравномерно, на места или едно по едно. Скубя кокошка. Скубя бурени.
2. Прен. Кого. Измъквам материални ценности нечестно, като крада, лъжа или изнудвам. Държавата ни скубе, а ние мълчим.
скубя се. — Опадват ми косми, пера. Кучето се скубе. Козината на животните се скубе през някои сезони.
* Скубя си косата/косите. — Разг. Ядосвам се, разкайвам се. После ще си скубеш косите.
Синоними: оскубвам, изкъсвам, издърпвам, дърпам, късам, накъсвам, откъсвам, грабя, ограбвам, крада, обирам, изнудвам скубя, скубем, скубеш, скубете, скубе, скубят, скубах, скубахме, скуба, скубахте, скуба, скубаха, скубех, скубехме, скубеше, скубехте, скубеше, скубеха, скубал съм, скубала съм, скубало съм, скубали сме, скубал си, скубала си, скубало си, скубали сте, скубал е, скубала е, скубало е, скубали са, бях скубал, бях скубала, бях скубало, бяхме скубали, беше скубал, беше скубала, беше скубало, бяхте скубали, беше скубал, беше скубала, беше скубало, бяха скубали, ще скубя, ще скубем, ще скубеш, ще скубете, ще скубе, ще скубят, ще съм скубал, ще съм скубала, ще съм скубало, ще сме ску

скудоумна, скудоумно, мн. скудоумни, прил. Глупав, ограничен, тъп. Скудоумни разсъждения.същ. скудоумие, мн. скудоумия, ср. скудоумен, скудоумния, скудоумният, скудоумна, скудоумната, скудоумно, скудоумното, скудоумни, скудоумните

вж. скудоу`мен скудоумие, скудоумието, скудоумия, скудоумията

ж., само ед. Голяма досада, предизвикана от невъзможност или нежелание да се прави нещо интересно или пък от еднообразие; отегчение, тегота, тягост. Всеки ден едно и също — скука.
Синоними: тегота, досада, досадливост, отегчение, тягост, мъка, униние, съклет, еднообразие, еднообразност, монотонност, проза, самота, усамотение, безделие скука, скуката, скуки, скуките

мн. скули, ж. Горната част на бузите върху издадените черепни кости под и встрани от очите. Високи скули. скула, скулата, скули, скулите

скулеста, скулесто, мн. скулести, прил. Който е с издадени скули. Скулесто лице. скулест, скулестия, скулестият, скулеста, скулестата, скулесто, скулестото, скулести, скулестите

мн. скулптори, м. Автор на скулптури; ваятел.

прил. скулпторски, скулпторска, скулпторско, мн. скулпторски.
Синоними: ваятел скулптор, скулптора, скулпторът, скулптори, скулпторите, скулптора

мн. скулпторки, ж. Жена скулптор. скулпторка, скулпторката, скулпторки, скулпторките

мн. скулптури, ж.
1. Художествено произведение, издялано от камък, мрамор, изваяно от глина или отлято с обемна форма. Скулптурата “Давид” на Донатело.
2. Само ед. Вид изобразително изкуство, което използва обемната форма; ваятелство.прил. скулптурен, скулптурна, скулптурно, мн. скулптурни. Скулптурна изложба.
Синоними: ваятелство, статуя, изваяние скулптура, скулптурата, скулптури, скулптурите

вж. скулпту`ра скулптурен, скулптурния, скулптурният, скулптурна, скулптурната, скулптурно, скулптурното, скулптурни, скулптурните

мн. скумрии, ж. Вид морска риба, която се движи на пасажи и има белезникава на корема кожа и по-тъмна на гърба. скумрия, скумрията, скумрии, скумриите

скупчиш, мин. св. скупчих, мин. прич. скупчил, св. — вж. скупчвам. скупча, скупчим, скупчиш, скупчите, скупчи, скупчат, скупчих, скупчихме, скупчи, скупчихте, скупчи, скупчиха, скупчех, скупчехме, скупчеше, скупчехте, скупчеше, скупчеха, скупчил съм, скупчила съм, скупчило съм, скупчили сме, скупчил си, скупчила си, скупчило си, скупчили сте, скупчил е, скупчила е, скупчило е, скупчили са, бях скупчил, бях скупчила, бях скупчило, бяхме скупчили, беше скупчил, беше скупчила, беше скупчило, бяхте скупчили, беше скупчил, беше скупчила, беше скупчило, бяха скупчили, ще скупча, ще скупчим, ще скупчиш, ще скупчите, ще скупчи, ще скупчат, ще

скупчваш, несв. и скупча, св.; Кого, какво. Събирам много накуп.
скупчвам се/скупча се. — Обикн. в трето лице, ед. и в мн. Събираме се накуп; струпваме се (в 1 знач. ). скупчвам, скупчваме, скупчваш, скупчвате, скупчва, скупчват, скупчвах, скупчвахме, скупчва, скупчвахте, скупчва, скупчваха, скупчвах, скупчвахме, скупчваше, скупчвахте, скупчваше, скупчваха, скупчвал съм, скупчвала съм, скупчвало съм, скупчвали сме, скупчвал си, скупчвала си, скупчвало си, скупчвали сте, скупчвал е, скупчвала е, скупчвало е, скупчвали са, бях скупчвал, бях скупчвала, бях скупчвало, бяхме скупчвали, беше скупчвал, беше скупчвала, беше скупчвало, бяхте скупчвали, беше скупчвал, беше скупчвала, беше скупчвало, бяха скупчвали, ще скупчвам, ще скупчв

скутът, скута, мн. скути и скутове, (два) скута, м. Пространството, затворено от ръцете, краката, корема и гърдите на седящ човек. В майчините скути.
Синоними: лоно, недра, пазва, прегръдки, поли скут, скута, скутът, скутове, скутовете, скута

мн. скутери, (два) скутера, м. Вид едноместна бързоплъзгаща се по водата спортна лодка. скутер, скутера, скутерът, скутери, скутерите, скутера

скучаеш, мин. св. скучах, мин. прич. скучал, несв. Обхванат съм от скука; отегчавам се, досажда ми, дотяга ми, омръзва ми. По цял ден скучая, когато те няма.
Синоними: отегчавам се, досажда ми, дотяга ми, омръзва ми, изпитвам скука, съкълдисвам се, бактисвам, хваща ме съклет скучая, скучаем, скучаеш, скучаете, скучае, скучаят, скучах, скучахме, скуча, скучахте, скуча, скучаха, скучаех, скучаехме, скучаеше, скучаехте, скучаеше, скучаеха, скучал съм, скучала съм, скучало съм, скучали сме, скучал си, скучала си, скучало си, скучали сте, скучал е, скучала е, скучало е, скучали са, бях скучал, бях скучала, бях скучало, бяхме скучали, беше скучал, беше скучала, беше скучало, бяхте скучали, беше скучал, беше скучала, беше скучало, бяха скучали, ще скучая, ще скучаем, ще скучаеш, ще скучаете, ще скучае, ще скучаят, ще съм скучал, ще съм скучала, ще съ старая се стараеш се, мин. св. старах се, мин. прич. старал се, несв. Проявявам старание; мъча се, стремя се, внимавам. <em>Старая се да уча добре.</em><br />Синоними: силя се, грижа се, трудя се, мъча се, работя, полагам грижи, полагам старание, стремя се, гледам, постаравам се, залягам, работя настойчиво, престаравам се, изсипвам се, внимавам, влагам старание, вземам присърце, правя си труда, радея, давам си зор, озорвам се старая, стараем, стараеш, стараете, старае, стараят, старах, старахме, стара, старахте, стара, стараха, стараех, стараехме, стараеше, стараехте, стараеше, стараеха, старал съм, старала съм, старало съм, старали сме, старал си, старала си, старало си, старали сте, старал е, старала е, старало е, старали са, бях старал, бях старала, бях старало, бяхме старали, беше старал, беше старала, беше старало, бяхте старали, беше старал, беше старала, беше старало, бяха старали, ще старая, ще стараем, ще стараеш, ще стараете, ще старае, ще стараят, ще съм старал, ще съм старала, ще съ шляя се шляеш се, мин. св. шлях се, мин. прич. шлял се, несв. Пренебр. Движа се безцелно, без посока и без работа; мотая се, скитам се, разтакавам се. Шляеше се из града, а майка му се съсипваше от работа.
същ. шля`ене, ср.
Синоними: бавя се, мая се, мотолевя се, помайвам се, потривам се, мандахерцам се, блуждая, лутам се, скитам се, разтакавам се, миткам, бродя, бездействувам, безделнича, лентяйствувам, мотам се, туткам се шляя, шляем, шляеш, шляете, шляе, шляят, шлях, шляхме, шля, шляхте, шля, шляха, шляех, шляехме, шляеше, шляехте, шляеше, шляеха, шлял съм, шляла съм, шляло съм, шляли сме, шлял си, шляла си, шляло си, шляли сте, шлял е, шляла е, шляло е, шляли са, бях шлял, бях шляла, бях шляло, бяхме шляли, беше шлял, беше шляла, беше шляло, бяхте шляли, беше шлял, беше шляла, беше шляло, бяха шляли, ще шляя, ще шляем, ще шляеш, ще шляете, ще шляе, ще шляят, ще съм шлял, ще съм шляла, ще съм шляло, ще сме шляли, ще си шлял, ще си шляла, ще си шляло, ще сте шляли, ще е шлял, ще е шляла, ще е шляло, ще са шля

скучна, скучно, мн. скучни, прил.
1. Който подтиква към скука, предизвиква скука; досаден, отегчителен, безинтересен. Скучна книга. Скучен човек.
2. В който има само скука, през който се скучае. Скучен ден. Скучен разговор.нареч. скучно.
* Скучно ми е. — Обхванат съм от скука.
Синоними: отегчителен, досаден, дотеглив, досадлив, тягостен, неинтересен, безинтересен, монотонен, сух, еднообразен, прозаичен, притеснителен, бавен, тежък, неблагодарен, банален, изтъркан, плосък, вял, безсъдържателен, безцветен, бъбрив, многословен, заспал, изостанал, посредствен, проточен, дълъг, блудкав, делничен, пуст, печален, тъжен, нерадостен, потиснат, меланхоличен, сериозен, сив, мрачен, ялов, непродуктивен, тромав, тесногръд, старомоден, мухлясал скучен, скучния, скучният, скучна, скучната, скучно, скучното, скучни, скучните

вж. ску`чен

скълцаш, св. — вж. скълцвам. скълцам, скълцаме, скълцаш, скълцате, скълца, скълцат, скълцах, скълцахме, скълца, скълцахте, скълца, скълцаха, скълцах, скълцахме, скълцаше, скълцахте, скълцаше, скълцаха, скълцал съм, скълцала съм, скълцало съм, скълцали сме, скълцал си, скълцала си, скълцало си, скълцали сте, скълцал е, скълцала е, скълцало е, скълцали са, бях скълцал, бях скълцала, бях скълцало, бяхме скълцали, беше скълцал, беше скълцала, беше скълцало, бяхте скълцали, беше скълцал, беше скълцала, беше скълцало, бяха скълцали, ще скълцам, ще скълцаме, ще скълцаш, ще скълцате, ще скълца, ще скълца

скълцваш, несв. и скълцам, св.; Какво. Правя на дребни части изцяло, докрай, като кълцам; накълцвам. Скълцах месото. скълцвам, скълцваме, скълцваш, скълцвате, скълцва, скълцват, скълцвах, скълцвахме, скълцва, скълцвахте, скълцва, скълцваха, скълцвах, скълцвахме, скълцваше, скълцвахте, скълцваше, скълцваха, скълцвал съм, скълцвала съм, скълцвало съм, скълцвали сме, скълцвал си, скълцвала си, скълцвало си, скълцвали сте, скълцвал е, скълцвала е, скълцвало е, скълцвали са, бях скълцвал, бях скълцвала, бях скълцвало, бяхме скълцвали, беше скълцвал, беше скълцвала, беше скълцвало, бяхте скълцвали, беше скълцвал, беше скълцвала, беше скълцвало, бяха скълцвали, ще скълцвам, ще скълцв

скъпа, скъпо, мн. скъпи, прил.
1. Който има прекалено висока цена, висока стойност. Скъпи зеленчуци. Скъпа електроенергия.
2. В който стоките, които се предлагат, имат прекалено висока цена. Скъп магазин.
3. Разг. Който не обича да споделя своя собственост, свои мисли. Скъп човек. Скъп на думи.
4. Прен. Който е много близък на някого; свиден, мил, драг. Скъпи мой!нареч. скъпо.
Синоними: рядък, ценен, драгоценен, безценен, няма цена, мил, драг, любезен, свиден, обичен, елегантен, моден, шик, многообичан, любим, сдържан, пестелив скъп, скъпия, скъпият, скъпа, скъпата, скъпо, скъпото, скъпи, скъпите

мн. скъперници, м. Човек, който се скъпи, комуто се свиди. Голям скъперник.прил. скъпернишки, скъпернишка, скъпернишко, мн. скъпернишки.прил. скъпернически, скъперническа, скъперническо, мн. скъпернически.същ. скъперничество, ср.
Синоними: сребролюбец, пестелив, стиснат, стислив, алчен, свидлив, вариклечко, стипца, циция, пинтия, скръндза, сметкаджия, цепи косъма скъперник, скъперника, скъперникът, скъперници, скъперниците, скъперници, скъпернико

мн. скъперници, ж. Жена скъперник. скъперница, скъперницата, скъперници, скъперниците

вж. скъпе`рник
Синоними: сребролюбив, алчен, свидлив, стиснат скъпернически, скъперническия, скъперническият, скъперническа, скъперническата, скъперническо, скъперническото, скъпернически, скъперническите

вж. скъпе`рник
Синоними: пестеливост, сребролюбие, свидливост, алчност, сметкаджийство, стисливост, стиснатост, цигания скъперничество, скъперничеството, скъперничества, скъперничествата

вж. скъп

ж., само ед. Едновременно съществуващи високи цени на всички или на много стоки от първа необходимост на пазара. По време на криза е голяма скъпотия.
Синоними: високи цени, скъпи цени, скъпия скъпотия, скъпотията, скъпотии, скъпотиите

скъпоценна, скъпоценно, мн. скъпоценни, прил.
1. Който има висока стойност, изразена в пари; безценен, драгоценен, скъп. Скъпоценна ваза.
2. Който е от голяма важност, с голямо значение; безценен, неоценим. Масичката е скъпоценен спомен от баба ми.
* Скъпоценен камък. — Рядък минерал, камък, който се използва в бижутерията.
Синоними: скъп, неоценим, безценен, драгоценен скъпоценен, скъпоценния, скъпоценният, скъпоценна, скъпоценната, скъпоценно, скъпоценното, скъпоценни, скъпоценните

скъпоценността, мн. скъпоценности, ж. Скъп предмет, обикн. бижу, изработено от благородни метали и инкрустирано със скъпоценни камъни.
Синоними: ценност, драгоценност, украшение, накит, бижу скъпоценност, скъпоценността, скъпоценности, скъпоценностите

скъпиш, мин. св. скъпих, мин. прич. скъпил, несв.; Какво. Не прахосвам, не пилея; икономисвам, пестя. Скъпя думите си. Скъпя олиото.
скъпя се. — Не обичам да давам или да изразходвам много от своята собственост; проявявам скъперничество, свиди ми се. Той се скъпи да даде помощ за сираците.
Синоними: икономисвам, пестя, скъпо ми е, мило ми е, жал ми е, тъжа, ценя, почитам, тача, уважавам, обичам, милея скъпя, скъпим, скъпиш, скъпите, скъпи, скъпят, скъпих, скъпихме, скъпи, скъпихте, скъпи, скъпиха, скъпях, скъпяхме, скъпеше, скъпяхте, скъпеше, скъпяха, скъпил съм, скъпила съм, скъпило съм, скъпили сме, скъпил си, скъпила си, скъпило си, скъпили сте, скъпил е, скъпила е, скъпило е, скъпили са, бях скъпил, бях скъпила, бях скъпило, бяхме скъпили, беше скъпил, беше скъпила, беше скъпило, бяхте скъпили, беше скъпил, беше скъпила, беше скъпило, бяха скъпили, ще скъпя, ще скъпим, ще скъпиш, ще скъпите, ще скъпи, ще скъпят, ще съм скъпил, ще съм скъпила, ще съм скъпило, ще сме скъ

скърбиш, мин. св. скърбих, мин. прич. скърбил, несв. Изпитвам чувство на скръб, дълбока покруса, печал. Скърбя за отминалите весели дни.
Синоними: жаля, милея, мъчно ми е, криво ми е, тежко ми е, страдам, мъча се, опечален съм, тъжен съм, натъжен съм, разтъжавам се, жално ми е, става ми мъчно, става ми жал, плаче ми се, кахъря се, закахърявам се, изпитвам скръб, преживявам мъка, съжалявам, оплаквам, жалея, ридая, плача, оплаквам се, тъжа, тъгувам скърбя, скърбим, скърбиш, скърбите, скърби, скърбят, скърбих, скърбихме, скърби, скърбихте, скърби, скърбиха, скърбях, скърбяхме, скърбеше, скърбяхте, скърбеше, скърбяха, скърбил съм, скърбила съм, скърбило съм, скърбили сме, скърбил си, скърбила си, скърбило си, скърбили сте, скърбил е, скърбила е, скърбило е, скърбили са, бях скърбил, бях скърбила, бях скърбило, бяхме скърбили, беше скърбил, беше скърбила, беше скърбило, бяхте скърбили, беше скърбил, беше скърбила, беше скърбило, бяха скърбили, ще скърбя, ще скърбим, ще скърбиш, ще скърбите, ще скърби, ще скърбят, ще

Диал.
стиснат, алчен, скъперник

скърцаш, несв. Издавам режещ звук; скрибуцам, скриптя, стържа. Смазах вратата, защото скърца.
* Скърцам със зъби. —
1. Въздържам се, за да не изразя силен гняв.
2. Търпя мъки.
Синоними: скрибуцам, скриптя, стържа, не вървя, запирам, затягам се, скръцвам, хрущя скърцам, скърцаме, скърцаш, скърцате, скърца, скърцат, скърцах, скърцахме, скърца, скърцахте, скърца, скърцаха, скърцах, скърцахме, скърцаше, скърцахте, скърцаше, скърцаха, скърцал съм, скърцала съм, скърцало съм, скърцали сме, скърцал си, скърцала си, скърцало си, скърцали сте, скърцал е, скърцала е, скърцало е, скърцали са, бях скърцал, бях скърцала, бях скърцало, бяхме скърцали, беше скърцал, беше скърцала, беше скърцало, бяхте скърцали, беше скърцал, беше скърцала, беше скърцало, бяха скърцали, ще скърцам, ще скърцаме, ще скърцаш, ще скърцате, ще скърца, ще скърца

скършиш, мин. св. скърших, мин. прич. скършил, св. — вж. скършвам. скърша, скършим, скършиш, скършите, скърши, скършат, скърших, скършихме, скърши, скършихте, скърши, скършиха, скършех, скършехме, скършеше, скършехте, скършеше, скършеха, скършил съм, скършила съм, скършило съм, скършили сме, скършил си, скършила си, скършило си, скършили сте, скършил е, скършила е, скършило е, скършили са, бях скършил, бях скършила, бях скършило, бяхме скършили, беше скършил, беше скършила, беше скършило, бяхте скършили, беше скършил, беше скършила, беше скършило, бяха скършили, ще скърша, ще скършим, ще скършиш, ще скършите, ще скърши, ще скършат, ще

скършваш, несв. и скърша, св.
1. Какво. С кършене правя на две; пречупвам, прекършвам. Скърших вършината, за да я хвърля в огъня.
2. Разг. Правя рязка промяна или рязко движение. Кавалът скърши и спря. Скършвам снага.
3. Прен. Кого. Лишавам от желание за дейност или от съпротивителни сили; прекършвам, превивам, сломявам. Гаврата скърши желанието му за по-нататъшни разговори.
скършвам се/скърша се. 1. — Пречупвам се. Клончето се скърши от вятъра.
2. Разг. Преуморявам се. Няма да се скършиш от работа.
* Не скършвам думата на две. — Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно.
* Не скършвам хатъра (на някого). — Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно.
* Скършвам врат. — Разг. Подчинявам се, покорявам се.
* Скършвам кефа (на някого). — Разг. Развалям доброто настроение.
Синоними: кърша, прекършвам, ломя, чупя, счупвам, пречупвам, преломявам, отчупвам, късам, чекна, отчеквам, откъсвам, превивам скършвам, скършваме, скършваш, скършвате, скършва, скършват, скършвах, скършвахме, скършва, скършвахте, скършва, скършваха, скършвах, скършвахме, скършваше, скършвахте, скършваше, скършваха, скършвал съм, скършвала съм, скършвало съм, скършвали сме, скършвал си, скършвала си, скършвало си, скършвали сте, скършвал е, скършвала е, скършвало е, скършвали са, бях скършвал, бях скършвала, бях скършвало, бяхме скършвали, беше скършвал, беше скършвала, беше скършвало, бяхте скършвали, беше скършвал, беше скършвала, беше скършвало, бяха скършвали, ще скършвам, ще скършв

скъсаш, св. — вж. скъсвам. скъсам, скъсаме, скъсаш, скъсате, скъса, скъсат, скъсах, скъсахме, скъса, скъсахте, скъса, скъсаха, скъсах, скъсахме, скъсаше, скъсахте, скъсаше, скъсаха, скъсал съм, скъсала съм, скъсало съм, скъсали сме, скъсал си, скъсала си, скъсало си, скъсали сте, скъсал е, скъсала е, скъсало е, скъсали са, бях скъсал, бях скъсала, бях скъсало, бяхме скъсали, беше скъсал, беше скъсала, беше скъсало, бяхте скъсали, беше скъсал, беше скъсала, беше скъсало, бяха скъсали, ще скъсам, ще скъсаме, ще скъсаш, ще скъсате, ще скъса, ще скъсат, ще съм скъсал, ще съм скъсала, ще съм скъсало, ще см

скъсана, скъсано, мн. скъсани, прил. За облекло и обувки — който има дупки, който не е здрав; разкъсан, раздран, дрипав, разпокъсан.
Синоними: разкъсан, раздран, продран, съдран, дрипав, парцалив, накъсан, разпокъсан скъсан, скъсания, скъсаният, скъсана, скъсаната, скъсано, скъсаното, скъсани, скъсаните

скъсваш, несв. и скъсам, св.
1. Какво. С късане правя, разделям на части; съдирам, накъсвам, разпокъсвам. Отлепи етикета и го скъсай.
2. Какво. Правя дупка, цепка, като нарушавам целостта; продупчвам, пробивам, раздирам, разпарям.
3. Прен. Разг. Не поддържам повече приятелски, близки или интимни отношения с някого; скарвам се, разделям се. Ние скъсахме.
4. Прен. С Какво. Преставам да работя по определен начин. Скъсахме с тази практика.
5. Разг. Кого. Пиша слаба оценка на студент при явяване на изпит. Скъсаха го по немски език.
скъсвам се/скъсам се. 1. — Получавам дупки, раздирания вследствие на късане. Обувките се скъсаха.
2. Прен. Разг. От какво. Преуморявам се, изтощавам се. Скъсах се от тичане. Скъсах се от работа. Скъсах се от рев. Скъсах се от яд.
Синоними: дера, съдирам, раздирам, разкъсвам, накъсвам, разпокъсвам, изпокъсвам, цепя, разцепвам, дробя, надробявам, прекратявам, спирам, прекъсвам, нямам връзки, не се срещам, късам, откъсвам, одирам, пробивам, спуквам, счупвам, отчупвам, прасвам скъсвам, скъсваме, скъсваш, скъсвате, скъсва, скъсват, скъсвах, скъсвахме, скъсва, скъсвахте, скъсва, скъсваха, скъсвах, скъсвахме, скъсваше, скъсвахте, скъсваше, скъсваха, скъсвал съм, скъсвала съм, скъсвало съм, скъсвали сме, скъсвал си, скъсвала си, скъсвало си, скъсвали сте, скъсвал е, скъсвала е, скъсвало е, скъсвали са, бях скъсвал, бях скъсвала, бях скъсвало, бяхме скъсвали, беше скъсвал, беше скъсвала, беше скъсвало, бяхте скъсвали, беше скъсвал, беше скъсвала, беше скъсвало, бяха скъсвали, ще скъсвам, ще скъсваме, ще скъсваш, ще скъсвате, ще скъсва, ще скъсва

скъсиш, мин. св. скъсих, мин. прич. скъсил, св. — вж. скъсявам. скъся, скъсим, скъсиш, скъсите, скъси, скъсят, скъсих, скъсихме, скъси, скъсихте, скъси, скъсиха, скъсях, скъсяхме, скъсеше, скъсяхте, скъсеше, скъсяха, скъсил съм, скъсила съм, скъсило съм, скъсили сме, скъсил си, скъсила си, скъсило си, скъсили сте, скъсил е, скъсила е, скъсило е, скъсили са, бях скъсил, бях скъсила, бях скъсило, бяхме скъсили, беше скъсил, беше скъсила, беше скъсило, бяхте скъсили, беше скъсил, беше скъсила, беше скъсило, бяха скъсили, ще скъся, ще скъсим, ще скъсиш, ще скъсите, ще скъси, ще скъсят, ще съм скъсил, ще съм скъсила, ще съм скъсило, ще сме скъ

скъсяваш, несв. и скъся, св.; Какво. Правя да стане по-къс; намалявам дължината. Скъсявам пола. Скъсявам коса.
Синоними: умалявам, намалявам, смалявам, съкратявам, ограничавам, прекратявам, прорязвам, прекъсвам скъсявам, скъсяваме, скъсяваш, скъсявате, скъсява, скъсяват, скъсявах, скъсявахме, скъсява, скъсявахте, скъсява, скъсяваха, скъсявах, скъсявахме, скъсяваше, скъсявахте, скъсяваше, скъсяваха, скъсявал съм, скъсявала съм, скъсявало съм, скъсявали сме, скъсявал си, скъсявала си, скъсявало си, скъсявали сте, скъсявал е, скъсявала е, скъсявало е, скъсявали са, бях скъсявал, бях скъсявала, бях скъсявало, бяхме скъсявали, беше скъсявал, беше скъсявала, беше скъсявало, бяхте скъсявали, беше скъсявал, беше скъсявала, беше скъсявало, бяха скъсявали, ще скъсявам, ще скъсяв

скъташ, св. — вж. скътвам. скътам, скътаме, скъташ, скътате, скъта, скътат, скътах, скътахме, скъта, скътахте, скъта, скътаха, скътах, скътахме, скъташе, скътахте, скъташе, скътаха, скътал съм, скътала съм, скътало съм, скътали сме, скътал си, скътала си, скътало си, скътали сте, скътал е, скътала е, скътало е, скътали са, бях скътал, бях скътала, бях скътало, бяхме скътали, беше скътал, беше скътала, беше скътало, бяхте скътали, беше скътал, беше скътала, беше скътало, бяха скътали, ще скътам, ще скътаме, ще скъташ, ще скътате, ще скъта, ще скътат, ще съм скътал, ще съм скътала, ще съм скътало, ще см

скътваш, несв. и скътам, св.; Какво. Разг.
1. Скривам на сигурно място; закътвам, крия, прибирам, запазвам. Скътах златния си пръстен зад бутилките.
2. Отделям пари; пестя, икономисвам. Скътах някой лев за черни дни.
Синоними: кътам, прикътвам, закътвам, поскътвам, крия, прикривам, скривам, прибирам, запазвам, притулям, отделям, пестя, спестявам, икономисвам, задържам, съхранявам скътвам, скътваме, скътваш, скътвате, скътва, скътват, скътвах, скътвахме, скътва, скътвахте, скътва, скътваха, скътвах, скътвахме, скътваше, скътвахте, скътваше, скътваха, скътвал съм, скътвала съм, скътвало съм, скътвали сме, скътвал си, скътвала си, скътвало си, скътвали сте, скътвал е, скътвала е, скътвало е, скътвали са, бях скътвал, бях скътвала, бях скътвало, бяхме скътвали, беше скътвал, беше скътвала, беше скътвало, бяхте скътвали, беше скътвал, беше скътвала, беше скътвало, бяха скътвали, ще скътвам, ще скътваме, ще скътваш, ще скътвате, ще скътва, ще скътва