мед. Образуване на конкременти в слюнчените жлези.

мед. Обилно отделяне на слюнка.

мн. сиамки, ж. Разг. Сиамска котка. сиамка, сиамката, сиамки, сиамките

сиамска, сиамско, мн. сиамски, прил. Който се отнася до Сиам.
* Сиамска котка. — Порода котка, произхождаща от Сиам, с къса козина.
* Сиамски близнаци. —
1. Близнаци, които се раждат свързани, с общи органи.
2. Прен. Неразделни приятели. сиамски, сиамския, сиамският, сиамска, сиамската, сиамско, сиамското, сиамски, сиамските

мит. Според вярванията на древните гърци и римляни —жена, вдъхновена от божество да предсказва бъдещето. сиво- Първа съставна част на сложни думи със значение който има сив цвят или сива отсянка, напр. сиво-бял, сиво-жълт, сиво-зелен, сиво-кафяв, сиво-черен и др.

сива, сиво, мн. сиви, прил.
1. Който е с цвят на пепел, получен от смесването на бяла и черна боя. Сив вълк.
2. За коса, мустаци — прошарен, отчасти побелял. Сива коса.
3. Прен. Посредствен, еднообразен, с нищо незабележим. Сиво ежедневие.нареч. сиво.
* Сиво небе. — Облачно небе.
Синоними: бледен, пепеляв, пръстен, матов, без блясък, слаб, загасващ, мъждукащ, мъглив, облачен, мрачен, скучен, еднообразен, безцветен сив, сивия, сивият, сива, сивата, сиво, сивото, сиви, сивите

сивееш, мин. св. сивях, мин. прич. сивял, несв.
1. Придобивам сив цвят, ставам сив.
2. Сивея се. Какво сивее там?
сивея се. — Изглеждам сив, показвам се със сив цвят. В далечината се сивеят ниски къщи. сивея, сивеем, сивееш, сивеете, сивее, сивеят, сивях, сивяхме, сивя, сивяхте, сивя, сивяха, сивеех, сивеехме, сивееше, сивеехте, сивееше, сивееха, сивял съм, сивяла съм, сивяло съм, сивели сме, сивял си, сивяла си, сивяло си, сивели сте, сивял е, сивяла е, сивяло е, сивели са, бях сивял, бях сивяла, бях сивяло, бяхме сивели, беше сивял, беше сивяла, беше сивяло, бяхте сивели, беше сивял, беше сивяла, беше сивяло, бяха сивели, ще сивея, ще сивеем, ще сивееш, ще сивеете, ще сивее, ще сивеят, ще съм сивял, ще съм сивяла, ще съм сивяло, ще сме сивели, ще си сивял, ще си сивяла, ще си с

сивкава, сивкаво, мн. сивкави, прил. Почти сив, възсив. Сивкаво палто. сивкав, сивкавия, сивкавият, сивкава, сивкавата, сивкаво, сивкавото, сивкави, сивкавите

вж. сив

сивокоса, сивокосо, мн. сивокоси, прил. Който има сива, прошарена коса. сивокос, сивокосия, сивокосият, сивокоса, сивокосата, сивокосо, сивокосото, сивокоси, сивокосите

сивоока, сивооко, мн. сивооки, прил. Който има сиви очи. сивоок, сивоокия, сивоокият, сивоока, сивооката, сивооко, сивоокото, сивооки, сивооките

ж., само ед.
1. Сив цвят.
2. Прен. Еднообразие, незабележимост, скука. Сивотата на ежедневието.
Синоними: матовост, липса на блясък, затъмненост, мъглявина сивота, сивотата, сивоти, сивотите

мед. Възпаление на сигмовидното ободно черво — colon sigmoideum.

мн. сигнали, (два) сигнала, м.
1. Условен знак за предаване на информация на разстояние. Светлинен сигнал. Радиосигнали.
2. Прен. Това, което служи като подтик за действие. Спорът послужи като сигнал за работа.
3. Прен. Това, което предупреждава, предизвестява опасност или нередност. Получихме сигнал за нарушенията на някои служители.
Синоними: предупреждение, съобщение, подсещане, тревога, знак, белег, сигнализация, семафор сигнал, сигнала, сигналът, сигнали, сигналите, сигнала

сигнална, сигнално, мн. сигнални, прил. Който служи за даване на сигнал. Сигнална лампа.
* Първа сигнална система. — Спец. Условнорефлекторна дейност на човека и животните.
* Втора сигнална система. — Спец. Членоразделната реч като сигнална система при човека.
Синоними: предупредителен, тревожен сигнален, сигналния, сигналният, сигнална, сигналната, сигнално, сигналното, сигнални, сигналните

мн. сигнализатори, (два) сигнализатора, м. Устройство, което дава сигнализация. сигнализатор, сигнализатора, сигнализаторът, сигнализатори, сигнализаторите, сигнализатора

мн. сигнализации, ж.
1. Предаване на сигнали на разстояние.
2. Система от устройства за приемане и изпращане на сигнали.
Синоними: сигнал, знак, семафор сигнализация, сигнализацията, сигнализации, сигнализациите

сигнализираш, несв. и св. Давам сигнал. При пожар сигнализирайте веднага в противопожарната служба.
Синоними: предупреждавам, съобщавам, отбелязвам, обръщам внимание, давам знак, давам тревога, бия тревога сигнализирам, сигнализираме, сигнализираш, сигнализирате, сигнализира, сигнализират, сигнализирах, сигнализирахме, сигнализира, сигнализирахте, сигнализира, сигнализираха, сигнализирах, сигнализирахме, сигнализираше, сигнализирахте, сигнализираше, сигнализираха, сигнализирал съм, сигнализирала съм, сигнализирало съм, сигнализирали сме, сигнализирал си, сигнализирала си, сигнализирало си, сигнализирали сте, сигнализирал е, сигнализирала е, сигнализирало е, сигнализирали са, бях сигнализирал, бях сигнализирала, бях сигнализирало, бяхме сигнализирали

мн. сигналисти, м. Човек, който подава сигнали. Сигналистът да свири сбор. сигналист, сигналиста, сигналистът, сигналисти, сигналистите, сигналиста

мн. сигнатури, ж.
1. Знак върху книга в библиотека за нейното местоположение в книгохранилище.
2. Част от рецепта, в която се посочва начинът на употреба на предписаното лекарство. сигнатура, сигнатурата, сигнатури, сигнатурите

сигурна, сигурно, мн. сигурни, прил.
1. Който е уверен в нещо; убеден. Сигурен съм, че ще успееш.
2. Който не е изложен на опасност или риск. Сигурна работа. Сигурен път.
3. Който изразява увереност, убеденост, твърдост. Сигурни движения.
4. Който е неизбежен; неминуем. Всичко вървеше към сигурен провал.
5. На когото може да се разчита; надежден. Имам там сигурен приятел.същ. сигурност, сигурността, ж.
* Органи на сигурността. — Специализирани органи за защита на държавната сигурност и тайна.
Синоними: гарантиран, обезпечен, защитен, в безопасност, верен, предан, изпитан, изпробван, проверен, надежден, неминуем, неизбежен, фатален, убеден, уверен, самоуверен, положителен, категоричен, спокоен, хладнокръвен, точен, абсолютен, достоверен, автентичен, безпогрешен, установен, констатиран, доказан, неоспорим, неатакуем, явен, солиден, безопасен, благонадежден, доверен, несъмнен, безспорен, здрав, траен, окончателен, твърд, потвърден, отговорен, разумен, почтен, непоклатим, непоколебим, решителен, ценен, истински сигурен, сигурния, сигурният, сигурна, сигурната, сигурно, сигурното, сигурни, сигурните

вж. сигурен
Синоними: точност, безпогрешност, положителност, увереност, самоувереност, убеденост, вяра, непоколебимост, категоричност, гаранция, застраховка, осигуровка, обезпечение, залог, безопасност, защитеност, непокътнатост, запазеност, спокойствие, държане, изпълнено с достойнство, такт, самонадеяност, твърдост, смелост, несъмненост сигурност, сигурността, сигурности, сигурностите

м., само ед. Зърнеста скала, която се използва в строителството и скулптурата.прил. сиенитен, сиенитна, сиенитно, мн. сиенитни. сиенит, сиенита, сиенитът, сиенити, сиенитите, сиенита

сизифова, сизифово, мн. сизифови, прил.
* Сизифов труд. — Безполезна тежка работа. сизифов, сизифовия, сизифовият, сизифова, сизифовата, сизифово, сизифовото, сизифови, сизифовите

мед. Гноен фоликулит (възпаление на космения фоликул без засягане на мастната жлеза и околната тъкан) по брадата. Областта се зачервява, подува, става силно болезнена.

мн. сили, ж.
1. Физическа или морална способност да се извършва дейност. Нямам сили да вървя нататък. Душевна сила.
2. Външно действие или енергия, която може да приведе едно тяло в движение или да промени движението му. Центробежни сили.
3. Спец. Интензитет, степен, величина, която е мярка за въздействие или взаимодействие. Сила на звука. Сила на светлината.
4. Обикн. мн. Материален източник на енергия или дейност. Природни сили. Производителни сили.
5. Власт, влияние, мощ. Сила на словото.
6. Способност за действие, която се отличава с напрегнатост, устременост. Сила на характера.
7. Само мн. Обществена група с характерни за нея признаци. Демократически сили. Реакционни сили.
8. Само мн. Войска. Военновъздушни сили.
9. Прен. Човек, който работи с успех в някаква област. Младите певчески сили на България се представиха блестящо на фестивала.
* Влизам/вляза в сила. — Започвам да се прилагам, да действам. Новият закон влиза в сила от 1 януари.
* В пълната си сила (съм). — В разгара си, в най-активния период. Предизборната кампания е в пълната си сила.
* Нечиста сила. — Зъл дух.
* Със сила. —
1. С усилие, с напрежение, трудно. Със сила измъкна кола от пясъка.
2. С насилие, насилствено. Влезе в стаята със сила.
* Конска сила. — Единица за мощност.
* Въоръжени сили. — Войска.
Синоними: мощ, крепкост, твърдост, здравина, твърдина, издръжливост, отпор, енергия, работоспособност, могъщество, надмощие, господство, влияние, авторитет, значение, власт, напрежение, натиск, напън, напор, интензивност, разгар, развитие, жизненост, жизнеспособност, буйност, несдържаност, стремителност, ярост, ревност, жар, бурност, страст, страстност, пламенност, въздействие, средство, фактор, действие, ефикасност, живост, замах, предприемчивост, динамизъм, ентусиазъм, оживеност, жилавост, напрегнатост, величие, мощност, енергичност, производителност, мъжество, мъжественост, юначество, усилие, пара, изпарение, пълнота, набитост, охраненост, увлечение, юначност, храброст, смелост сила, силата, сили, силите

силабична, силабично, мн. силабични, прил. Спец. Който е съобразен с редуване на групи с еднакъв брой срички. силабичен, силабичния, силабичният, силабична, силабичната, силабично, силабичното, силабични, силабичните

силабическа, силабическо, мн. силабически, прил. Силабичен.
* Силабическо стихосложение. — Спец. Използване на еднакъв брой срички във всеки стих на поетическа творба. силабически, силабическия, силабическият, силабическа, силабическата, силабическо, силабическото, силабически, силабическите

силаботонична, силаботонично, мн. силаботонични, прил. Спец. Който е изграден върху закономерно редуване на ударени и неударени срички.

силаботоническа, силаботоническо, мн. силаботонически, прил. Силаботоничен.

м., само ед. Спец. Консервирана храна за преживни животни, получена при ферментация на зелени фуражи.прил. силажен, силажна, силажно, мн. силажни. Силажна царевица. Силажна яма. силаж, силажа, силажът, силажи, силажите, силажа

вж. сила`ж силажен, силажния, силажният, силажна, силажната, силажно, силажното, силажни, силажните

силажираш, несв. и св. Приготвям силаж. силажирам, силажираме, силажираш, силажирате, силажира, силажират, силажирах, силажирахме, силажира, силажирахте, силажира, силажираха, силажирах, силажирахме, силажираше, силажирахте, силажираше, силажираха, силажирал съм, силажирала съм, силажирало съм, силажирали сме, силажирал си, силажирала си, силажирало си, силажирали сте, силажирал е, силажирала е, силажирало е, силажирали са, бях силажирал, бях силажирала, бях силажирало, бяхме силажирали, беше силажирал, беше силажирала, беше силажирало, бяхте силажирали, беше силажирал, беше силажирала, беше сила

силна, силно, мн. силни, прил.
1. Който притежава физическа или морална сила. Силен човек.
2. Който е значителен по степен на проява, по величина. Силен дъжд. Силно земетресение. Силна болка. Силна омраза.
3. Който оказва голямо влияние. Силна партия. Силни доказателства. Силна реч.
4. Който действа с голяма сила поради своите качества. Силен алкохол. Силно кафе.
5. Мощен, могъщ. Силна армия.
6. Който много знае и умее; талантлив. Силен ученик. Силен кинорежисьор. Силен по рисуване.
* Силен на деня. — Влиятелен, властен.
* Силна храна. — Калорична храна, богата на витамини.
Синоними: мощен, могъщ, крепък, як, здрав, корав, твърд, голям, значителен, непобедим, неизтощим, неотслабващ, издръжлив, всесилен, интензивен, усилен, снажен, едър, плещест, авторитетен, влиятелен, властен, основателен, убедителен, стихиен, бурен, висок, гръмък, гръмогласен, гръмлив, шумен, оглушителен, яростен, енергичен, деен, активен, завладяващ, звучен, плътен, наситен, ярък, жизнен, във форма, крещящ, деятелен, мъжествен, ослепителен, прекомерен, краен, остър, ожесточен, рязък, подчертан, емфатичен, категоричен, страстен, стремителен, разпален, тежък, мъчителен, непоклатим, жив, ясно изразен, недвусмислен, изразителен силен, силния, силният, силна, силната, силно, силното, силни, силните

мн. силикати, (два) силиката, м.
1. Спец. Название на всички минерали или химически съединения, които съдържат силиций. силикат, силиката, силикатът, силикати, силикатите, силиката

ж., само ед. Спец. Белодробно заболяване в резултат на вдишване на кварцов прах. силикоза, силикозата, силикози, силикозите

м., само ед. Спец. Полимерно съединение на силиция — еластичен материал с широко приложение при изработването на изолатори, топлоустойчиви изделия, в пластичната хирургия и др.прил. силиконов, силиконова, силиконово, мн. силиконови. силикон, силикона, силиконът, силикони, силиконите, силикона

вж. силико`н силиконов, силиконовия, силиконовият, силиконова, силиконовата, силиконово, силиконовото, силиконови, силиконовите

мед. Силикоза асоциирана с туберкулозна инфекция на белите дробове.

вж. сили`ций силициев, силициевия, силициевият, силициева, силициевата, силициево, силициевото, силициеви, силициевите

силицият, силиция, само ед., м. Спец. Химически елемент, който влиза в състава на скалите.прил. силициев, силициева, силициево, мн. силициеви. Силициева киселина. силиций, силиция, силицият

мн. силогизми, (два) силогизъма, м. Спец. В логиката — умозаключение, изведено въз основа на две съждения; заключение, извод.
Синоними: умозаключение, заключение, разсъждение, извод силогизъм, силогизма, силогизмът, силогизми, силогизмите, силогизъма

мн. силози, (два) силоза, м. Голям склад със специално предназначение (обикн. за съхранение на зърнени храни, брашно и др. ). силоз, силоза, силозът, силози, силозите, силоза

м., само ед. Вид текстилна материя от изкуствено влакно.прил. силонов, силонова, силоново, мн. силонови. Силонови чорапи.

мн. силуети, (два) силуета, м.
1. Контрастно едноцветно изображение на човек или на предмет, като се маркират само контурите, без да се детайлизира. Върху витрината има интересен силует.
2. Очертание на контурите на човек или обект (обикн. в тъмнината); сянка. Силуетът на едно куче се раздвижи в мрака. С тази рокля силуетът става по-елегантен.
Синоними: профил, очертание, контура, образ, сянка, контур, линия, изрязана фигура, тяло, фигура, форма силует, силуета, силуетът, силуети, силуетите, силуета

силиш, мин. св. силих и силих, мин. прич. силил и силил, несв.; Кого. Разг. Карам, принуждавам, насилвам. Силят ме да вървя с тях.
силя се. — Старая се с много усилия; напрягам се, мъча се, насилвам се. Силя се да вървя успоредно с тях.
Синоними: насилвам, налягам, натискам, наблягам, напирам, напъвам, тикам, напрягам, тласкам, блъскам, бутам, форсирам, ускорявам, принуждавам, заставям, давам зор, озорвам, задължавам, карам, налагам, настоявам, натоварвам, изнасилвам, изнудвам силя, силим, силиш, силите, сили, силят, силих, силихме, сили, силихте, сили, силиха, силех, силехме, силеше, силехте, силеше, силеха, силил съм, силила съм, силило съм, силили сме, силил си, силила си, силило си, силили сте, силил е, силила е, силило е, силили са, бях силил, бях силила, бях силило, бяхме силили, беше силил, беше силила, беше силило, бяхте силили, беше силил, беше силила, беше силило, бяха силили, ще силя, ще силим, ще силиш, ще силите, ще сили, ще силят, ще съм силил, ще съм силила, ще съм силило, ще сме силили, ще си силил, ще си силила, ще си силило, ще сте силили

мн. силяхи, (два) силяха, м. Истор. Кожен пояс с прегради за поставяне на различни неща — нож, пищови, кремък и др.

ж., само ед. Спец. В биологията — взаимноизгодно съжителство на два различни организъма.прил. симбиозен, симбиозна, симбиозно, мн. симбиозни. симбиоза, симбиозата, симбиози, симбиозите

вж. симбио`за симбиозен, симбиозния, симбиозният, симбиозна, симбиозната, симбиозно, симбиозното, симбиозни, симбиозните

мед. Срастване между клепачната и булбовата конюнктива, напр. при изгаряне, травми и др.

мн. символи, (два) символа, м. Това, което служи за условен знак при обозначаването или възприемането на обект, идея, религиозна принадлежност, образ и др. Огромните паметници са символи на тоталитаризма.
Синоними: знак, белег, образ, девиз, алегория, фигура, емблема, символика, израз, олицетворение, признак, образец, модел, прототип, пример, представяне, изобразяване, изображение символ, символа, символът, символи, символите, символа

символизираш, несв. и св.; Какво. Символ съм на нещо; изпълнявам функция на символ. Сърцето символизира любов.
Синоними: олицетворявам, въплътявам, изразявам, представям, изобразявам, означавам символизирам, символизираме, символизираш, символизирате, символизира, символизират, символизирах, символизирахме, символизира, символизирахте, символизира, символизираха, символизирах, символизирахме, символизираше, символизирахте, символизираше, символизираха, символизирал съм, символизирала съм, символизирало съм, символизирали сме, символизирал си, символизирала си, символизирало си, символизирали сте, символизирал е, символизирала е, символизирало е, символизирали са, бях символизирал, бях символизирала, бях символизирало, бяхме символизирали

м., само ед. Спец. В изкуството и литературата — индивидуалистично направление от края на ХIХ и началото на ХХ в. , представителите на което използват много символи.прил. символистичен, символистична, символистично, мн. символистични. Символистично стихотворение. символизъм, символизма, символизмът, символизми, символизмите, символизъма

ж., само ед.
1. Приписваното на лице, предмет, явление символично значение.
2. Съвкупност от символи. Обредна символика. символика, символиката, символики, символиките

мн. символисти, м. Привърженик и последовател на символизма. Българските символисти са малобройни. символист, символиста, символистът, символисти, символистите, символиста

вж. символи`зъм символистичен, символистичния, символистичният, символистична, символистичната, символистично, символистичното, символистични, символистичните

мн. символистки, ж. Жена символист. символистка, символистката, символистки, символистките, символистке

символична, символично, мн. символични, прил. 1. Който служи за символ; условен. Символичен жест.
2. Прен. Разг. Който е застъпен в малка, слаба степен. В символично количество.
Синоними: алегоричен, фигуративен, двусмислен, метафоричен, образен, изпълнен с метафори, привиден, мним, проформа символичен, символичния, символичният, символична, символичната, символично, символичното, символични, символичните

символическа, символическо, мн. символически, прил. Символичен (в 1 знач. ). символически, символическия, символическият, символическа, символическата, символическо, символическото, символически, символическите

симетрична, симетрично, мн. симетрични, прил. Който е проява на симетрия; съразмерен. Симетрични триъгълници.
Синоними: съразмерен, пропорционален, хармоничен, правилен симетричен, симетричния, симетричният, симетрична, симетричната, симетрично, симетричното, симетрични, симетричните

мн. симетрии, ж. Пълно съответствие в разположението на частите на едно нещо по отношение на центъра му, на средата му или на една ос.
Синоними: симетричност, съразмерност, пропорционалност, пропорция, хармония, правилност симетрия, симетрията, симетрии, симетриите

мн. симиди, (два) симида, м. Питка от бяло брашно, заквасена със специална мая. симид, симида, симидът, симиди, симидите, симида

мн. симидчийки, ж. Жена симидчия. симидчийка, симидчийката, симидчийки, симидчийките, симидчийке

мн. симидчии, м. Човек, който прави и/или продава симиди. симидчия, симидчията, симидчията, симидчии, симидчиите, симидчии, симидчийо

мн. симпатизанти, м. Лице, което симпатизира на друго лице или на партия/организация, като ги подкрепя (обикн. в избори). симпатизант, симпатизанта, симпатизантът, симпатизанти, симпатизантите, симпатизанти, симпатизанте

мн. симпатизантки, ж. Жена симпатизант. симпатизантка, симпатизантката, симпатизантки, симпатизантките, симпатизантке

симпатизираш, несв. и св.; на кого/на какво. Изпитвам или проявявам симпатия. Много хора му симпатизират.
Синоними: съчувствувам, споделям, сърадвам, облажавам симпатизирам, симпатизираме, симпатизираш, симпатизирате, симпатизира, симпатизират, симпатизирах, симпатизирахме, симпатизира, симпатизирахте, симпатизира, симпатизираха, симпатизирах, симпатизирахме, симпатизираше, симпатизирахте, симпатизираше, симпатизираха, симпатизирал съм, симпатизирала съм, симпатизирало съм, симпатизирали сме, симпатизирал си, симпатизирала си, симпатизирало си, симпатизирали сте, симпатизирал е, симпатизирала е, симпатизирало е, симпатизирали са, бях симпатизирал, бях симпатизирала, бях симпатизирало, бяхме симпатизирали

мед. Отнасящ се до симпатиковата нервна система. симпатиков, симпатиковия, симпатиковият, симпатикова, симпатиковата, симпатиково, симпатиковото, симпатикови, симпатиковите

мед. Вещества, които потискат или премахват ефектите на възбудения симпатикус. Според локализацията на действието им биват: адреноблокери (α- и β-адреноблокери — блокират адренергичните рецептори) и пресинаптични симпатиколитици.

мед. Вещества, които стимулират симпатикуса.

мед. Състояние, при което е повишен тонуса на симпатикуса. Има съдови спазми, артериална хипертония, тахикардия и др.

мед. Симпатиков дял на вегетативната нервна система, който учестява сърдечната дейност, разширява бронхите и улеснява дишането, потиска моторната и секреторната функция на храносмилателния тракт, води до задръжка на урина чрез съкращение на сфинктера на пикочния мехур и дилатация на детрузора, разширява зеницата, повишава вътреочното налягане и др. симпатикус, симпатикуса, симпатикусът, симпатикуси, симпатикусите, симпатикуса

симпатична, симпатично, мн. симпатични, прил. Който предизвиква симпатия; привлекателен, приятен, обаятелен, очарователен. Симпатична жена.
Синоними: приветлив, обаятелен, очарователен, привлекателен, обичен, обичлив, приятен, мил, ненагледен, добър, любезен, хубав, дружелюбен симпатичен, симпатичния, симпатичният, симпатична, симпатичната, симпатично, симпатичното, симпатични, симпатичните

мн. симпатии, ж.
1. Предразположеност, влечение към някого или нещо. Усмивката му спечели моята симпатия.
2. Прен. Разг. Човек, към когото е насочено влечението; либе, изгора, севда.
Синоними: съчувствие, отзивчивост, одобрение, благосклонност, разположение, благоразположение, приятелство, привързаност, обич, любов, влечение, наклонност, либе, севда, изгора, възлюбена, склонност, вкус симпатия, симпатията, симпатии, симпатиите

мед. вж. адренолитици

мед. вж. адреномиметици

мн. симпозиуми, (два) симпозиума, м. Престижен научен форум. симпозиум, симпозиума, симпозиумът, симпозиуми, симпозиумите, симпозиума

мн. симптоми, (два) симптома, м. Признак, предвестник на нещо. Първите симптоми на болестта се проявиха.
Синоними: признак, знак, белег, знамение, предвестник, предвестие, указание, индикация симптом, симптома, симптомът, симптоми, симптомите, симптома

симптоматична, симптоматично, мн. симптоматични, прил. Който е симптом за нещо. Симптоматично изказване.
Синоними: знаменателен, ясен, изразителен, красноречив, многозначителен, показателен, индикативен, за отбелязване симптоматичен, симптоматичния, симптоматичният, симптоматична, симптоматичната, симптоматично, симптоматичното, симптоматични, симптоматичните

симптоматическа, симптоматическо, мн. симптоматически, прил. Симптоматичен.

мн. симуланти, м. Човек, който симулира.прил. симулантски, симулантска, симулантско, мн. симулантски.
Синоними: преструван, лъжец симулант, симуланта, симулантът, симуланти, симулантите, симуланти, симуланте

мн. симулантки, ж. Жена симулант. симулантка, симулантката, симулантки, симулантките

мн. симулации, ж. Симулиране; преструване.
Синоними: привидност, измама, прикритост, прикритие, прикриване, преструване, преструвка, симулиране, шарлатания, лицемерие, притворство симулация, симулацията, симулации, симулациите

симулираш, несв. и св. Наподобявам нещо; преструвам се.същ. симулиране, ср.
Синоними: давам вид, преструвам се, преправям се, лъжа, мамя, правя се, представям се, имитирам симулирам, симулираме, симулираш, симулирате, симулира, симулират, симулирах, симулирахме, симулира, симулирахте, симулира, симулираха, симулирах, симулирахме, симулираше, симулирахте, симулираше, симулираха, симулирал съм, симулирала съм, симулирало съм, симулирали сме, симулирал си, симулирала си, симулирало си, симулирали сте, симулирал е, симулирала е, симулирало е, симулирали са, бях симулирал, бях симулирала, бях симулирало, бяхме симулирали, беше симулирал, беше симулирала, беше симулирало, бяхте симулирали, беше симулирал, беше симулирала, беше симу

вж. симули`рам
Синоними: преструване, преструвка, симулация, измама, шарлатания симулиране, симулирането, симулирания, симулиранията

симултантна, симултантно, мн. симултантни, прил. Едновременен, синхронен. Симултантен превод.

мед. Свързване на две кости чрез влакнест хрущял, напр. лонна симфиза (symphysis pubica), образувана от масивна влакнестохрущялна плочка, която е срастнала със ставните повърхности на двете срамни кости на таза.

симфонична, симфонично, мн. симфонични, прил.
1. Който е със структура на симфония. Симфонична творба.
2. Който е предназначен за изпълнение на класическа музика. Симфоничен оркестър. симфоничен, симфоничния, симфоничният, симфонична, симфоничната, симфонично, симфоничното, симфонични, симфоничните

симфоническа, симфоническо, мн. симфонически, прил. Симфоничен.

мн. симфонии, ж.
1. Спец. Голяма музикална творба, в която звучат множество различни инструменти. Седмата симфония на Шостакович.
2. Прен. Хармонично съчетаване, единство. Роклята е симфония в розово. симфония, симфонията, симфонии, симфониите

синът, сина, мн. синове, м.
1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. Раждам син.
2. Мъж като представител на определена класа, време, страна, който притежава всичките им характерни черти. Син на родината си.същ. умал. синче, мн. синчета, ср. (в 1 знач. ).прил. синов, синова, синово, мн. синови.
* Кучи син. — Разг. Грубо. Негодник, мръсник.
* Мамин син/мамино синче. — Разг. Пренебр. Прекалено разглезено дете; галеник.
* Сине майчин! — Разг. Възклицание — обвинение към някого за негова простъпка.
* Сукин син. — Остар. Разг. Грубо. Негодник, мръсник. синя, синьо, мн. сини, прил. Който е с цвят на ясно небе. Синя блуза.
* Син домат. — Патладжан.
* Синя кръв. — За означаване на аристократичен произход.
* Ставам син-зелен. — Разг. Ядосвам се много, та пребледнявам.
* Синя каска. — Войник от омиротворителните сили на ООН.
Синоними: (същ.) дете, рожба, чадо, (същ.) наследник, потомък син, синия, синият, синя, синята, синьо, синьото, сини, сините

синът, сина, мн. синове, м.
1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. Раждам син.
2. Мъж като представител на определена класа, време, страна, който притежава всичките им характерни черти. Син на родината си.същ. умал. синче, мн. синчета, ср. (в 1 знач. ).прил. синов, синова, синово, мн. синови.
* Кучи син. — Разг. Грубо. Негодник, мръсник.
* Мамин син/мамино синче. — Разг. Пренебр. Прекалено разглезено дете; галеник.
* Сине майчин! — Разг. Възклицание — обвинение към някого за негова простъпка.
* Сукин син. — Остар. Разг. Грубо. Негодник, мръсник. синя, синьо, мн. сини, прил. Който е с цвят на ясно небе. Синя блуза.
* Син домат. — Патладжан.
* Синя кръв. — За означаване на аристократичен произход.
* Ставам син-зелен. — Разг. Ядосвам се много, та пребледнявам.
* Синя каска. — Войник от омиротворителните сили на ООН.
Синоними: дете, рожба, чадо, наследник, потомък син, сина, синът, синове, синовете, синове, синко

синът, сина, мн. синове, м.
1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. Раждам син.
2. Мъж като представител на определена класа, време, страна, който притежава всичките им характерни черти. Син на родината си.същ. умал. синче, мн. синчета, ср. (в 1 знач. ).прил. синов, синова, синово, мн. синови.
* Кучи син. — Разг. Грубо. Негодник, мръсник.
* Мамин син/мамино синче. — Разг. Пренебр. Прекалено разглезено дете; галеник.
* Сине майчин! — Разг. Възклицание — обвинение към някого за негова простъпка.
* Сукин син. — Остар. Разг. Грубо. Негодник, мръсник. синя, синьо, мн. сини, прил. Който е с цвят на ясно небе. Синя блуза.
* Син домат. — Патладжан.
* Синя кръв. — За означаване на аристократичен произход.
* Ставам син-зелен. — Разг. Ядосвам се много, та пребледнявам.
* Синя каска. — Войник от омиротворителните сили на ООН.
Синоними: дете, рожба, чадо, наследник, потомък син, сина, синът, синове, синовете, синове, сине

мн. синагоги, ж. Храм, който обслужва еврейската религия. синагога, синагогата, синагоги, синагогите

м., само ед. Кръстоцветно растение с малки жълти цветчета, което расте по нивите, както и семето му, което се използва в народната медицина.прил. синапен, синапена, синапено, мн. синапени.прил. синапов, синапова, синапово, мн. синапови. синап, синапа, синапът, синапи, синапите, синапа

вж. сина`п синапен, синапения, синапеният, синапена, синапената, синапено, синапеното, синапени, синапените

вж. сина`п синапов, синаповия, синаповият, синапова, синаповата, синапово, синаповото, синапови, синаповите

мед. Специализирани мембранни контакти между две клетки, от които поне едната е нервна, чрез които се предава нервното възбуждение. Различават се електрични и химични синапси. синапс, синапса, синапсът, синапси, синапсите, синапса

мн. сингъли, (два) сингъла, м. Малка грамофонна плоча с по един запис на всяка страна. сингъл, сингъла, сингълът, сингли, синглите, сингъла

мед. Вродена аномалия, при която пръстите на ръцете или краката са срастнали.

мед. Съединение между кости чрез влакнеста съединителна тъкан, която е под формата на междукостни мембрани (напр. между костите на предмишницата), междукостни връзки (напр. lig. stylohyoideum) или участва в изграждането на шевовете на черепа.

мн. синджири, (два) синджира, м.
1. Верига от метални халки. Синджирът се заключва с катинар.
2. Вид проста плетка.същ. умал. синджирче, мн. синджирчета, ср. Ходя със сребърно синджирче на врата.прил. синджирен, синджирена, синджирено, мн. синджирени.
Синоними: верига, железа, окови, ярем, робство, верижка, ланец синджир, синджира, синджирът, синджири, синджирите, синджира

вж. синджи`р синджирче, синджирчето, синджирчета, синджирчетата

синдикална, синдикално, мн. синдикални, прил. Който се отнася до професионални организации. Синдикална централа. синдикален, синдикалния, синдикалният, синдикална, синдикалната, синдикално, синдикалното, синдикални, синдикалните

мн. синдикати, (два) синдиката, м.
1. Професионална организация за защита на интересите на членовете и пред работодателя; профсъюз.
2. Вид обединение за съвместна дейност, което се стреми към монопол върху пазара.
Синоними: федерация, съюз, профсъюз, картел, обединение, тръст, концерн синдикат, синдиката, синдикатът, синдикати, синдикатите, синдиката

мн. синдроми, (два) синдрома, м.
1. В медицината — група от симптоми, типични за дадено заболяване.
2. Прен. Група от характерни за определен тип поведение признаци.прил. синдромен, синдромна, синдромно, мн. синдромни.
* Синдром на придобитата имунна недостатъчност. — Спин. синдром, синдрома, синдромът, синдроми, синдромите, синдрома

ж., само ед.
1. Синьо пространство, синя повърхност.
2. Небесният простор при ясно време, който има син цвят; лазур. Виж синевата през прозореца.
Синоними: синина, синевина, лазур синева, синевата, синеви, синевите

мн. синекдохи, ж. Спец. В литературознанието — стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част или обратно. синекдоха, синекдохата, синекдохи, синекдохите

ж., само ед. Длъжност, за която се плаща, без да се изисква изпълнението на някакви задължения.прил. синекурен, синекурна, синекурно, мн. синекурни. Синекурна длъжност. синекура, синекурата, синекури, синекурите

вж. синеку`ра синекурен, синекурния, синекурният, синекурна, синекурната, синекурно, синекурното, синекурни, синекурните

мед. Действащ съвместно. синергичен, синергичния, синергичният, синергична, синергичната, синергично, синергичното, синергични, синергичните

мед. Срастване между задната повърхност на ириса и лещата (стромални синехии) или между корена на ириса и роговицата в областта на камерния ъгъл (периферни синехии).

мн. синци, (два) синеца, м. Вид мънисто. Украсиха коня със синци. синец, синеца, синецът, синци, синците, синеца

синееш, мин. св. синях, мин. прич. синял, несв. Синея се.
синея се. — Откроявам се със своето синьо оцветяване. В далечината нещо се синее. синея, синеем, синееш, синеете, синее, синеят, синях, синяхме, синя, синяхте, синя, синяха, синеех, синеехме, синееше, синеехте, синееше, синееха, синял съм, синяла съм, синяло съм, синели сме, синял си, синяла си, синяло си, синели сте, синял е, синяла е, синяло е, синели са, бях синял, бях синяла, бях синяло, бяхме синели, беше синял, беше синяла, беше синяло, бяхте синели, беше синял, беше синяла, беше синяло, бяха синели, ще синея, ще синеем, ще синееш, ще синеете, ще синее, ще синеят, ще съм синял, ще съм синяла, ще съм синяло, ще сме синели, ще си синял, ще си синяла, ще си с

мн. синигери, (два) синигера, м. Вид пъстра пойна птица.прил. синигерски, синигерска, синигерско, мн. синигерски. синигер, синигера, синигерът, синигери, синигерите, синигера

мн. синини, ж.
1. Само ед. Син цвят.
2. Синьо петно под кожата на човек в резултат от спукване на кръвоносни съдове при удар. Краката на детето са в синини. синина, синината, синини, синините

ж., само ед. Вид синя боя, в разтвора на която се плакне прането, както и самият разтвор. синка, синката, синки, синките

синкава, синкаво, мн. синкави, прил. Който наподобява синьо. Синкав здрач. синкав, синкавия, синкавият, синкава, синкавата, синкаво, синкавото, синкави, синкавите

мн. синковци, м. Разг. Свойско неодобрително или хвалебствено название на мъж. Ще ми се мотаят из къщата тия синковци! Нашият синковец изненада всички с изпълнението си. синковец, синковеца, синковецът, синковци, синковците, синковци, синковецо

мед. Краткотрайна загуба на съзнанието. синкоп, синкопа, синкопът, синкопи, синкопите, синкопа

м., само ед. Слятост, неразчлененост.прил. синкретичен, синкретична, синкретично, мн. синкретични. Синкретични образи.прил. синкретически, синкретическа, синкретическо, мн. синкретически. синкретизъм, синкретизма, синкретизмът, синкретизми, синкретизмите, синкретизъма

вж. синкрети`зъм синкретичен, синкретичния, синкретичният, синкретична, синкретичната, синкретично, синкретичното, синкретични, синкретичните

вж. синкрети`зъм синкретически, синкретическия, синкретическият, синкретическа, синкретическата, синкретическо, синкретическото, синкретически, синкретическите

вж. син синов, синовия, синовият, синова, синовата, синово, синовото, синови, синовите

синовна синовно, мн. синовни, прил. Който характеризира отношенията на децата (син или дъщеря) към родителите. Синовен дълг. синовен, синовния, синовният, синовна, синовната, синовно, синовното, синовни, синовните

мед. Отнасящ се до синовията. синовиален, синовиалния, синовиалният, синовиална, синовиалната, синовиално, синовиалното, синовиални, синовиалните

мед. Възпаление на синовиалната мембрана.

мед. Течността, която изпълва ставната кухина. Представлява кръвен диализат, към който се прибавя муцин, секретиран от синовиоцитите. Облекчава триенето между ставните хрущяли и ги изхранва.

мн. синоди, (два) синода, м. Висшият ръководен орган на православната църква и сградата, в която се помещава. Светият Синод.прил. синодален, синодална, синодално, мн. синодални. Синодална църква. синод, синода, синодът, синоди, синодите, синода

вж. сино`д синодален, синодалния, синодалният, синодална, синодалната, синодално, синодалното, синодални, синодалните

мн. синоними, (два) синонима, м.
1. Спец. Дума, която е близка по значение, но различна по звуков състав с друга дума. Образни синоними.
2. Въплъщение, подобие, сходство.прил. синонимен, синонимна, синонимно, мн. синонимни. Синонимен речник.
Синоними: дума, равнозначна, равностойна, еднаква по смисъл, едносмислена, близко-значна, сходна, подобна синоним, синонима, синонимът, синоними, синонимите, синонима

вж. синони`м
Синоними: равнозначен, еднозначен, едносмислен, равносмислен, подобен, сходен, тъждествен синонимен, синонимния, синонимният, синонимна, синонимната, синонимно, синонимното, синонимни, синонимните

мн. синоптици, м. Метеоролог, който прави прогноза за времето.прил. синоптичен, синоптична, синоптично, мн. синоптични.прил. синоптически, синоптическа, синоптическо, мн. синоптически. Синоптична/синоптическа карта. синоптик, синоптика, синоптикът, синоптици, синоптиците, синоптици, синоптико

Който позволява с един поглед да се видят частите на едно цял, прегледен, нагледен. синоптичен, синоптичния, синоптичният, синоптична, синоптичната, синоптично, синоптичното, синоптични, синоптичните

мн. синори, (два) синора, м. Граница, разделяща имотите на различни хора, обикн. нивите; межда, слог, бразда. Оттатък синора е нивата на кмета.прил. синорен, синорна, синорно, мн. синорни.
Синоними: бразда, раздел, предел, граница, линия, преграда, граничен камък синор, синора, синорът, синори, синорите, синора

вж. си`нор синорен, синорния, синорният, синорна, синорната, синорно, синорното, синорни, синорните

м., само ед. Спец. Дял от граматиката, който изучава законите, по които се съчетават думите и се изграждат изречения, строежа на изреченията, както и техните разновидности.прил. синтактичен, синтактична, синтактично, мн. синтактични.прил. синтактически, синтактическа, синтактическо, мн. синтактически. Синтактичен/синтактически разбор. синтаксис, синтаксиса, синтаксисът, синтаксиси, синтаксисите, синтаксиса

вж. синта`ксис синтактичен, синтактичния, синтактичният, синтактична, синтактичната, синтактично, синтактичното, синтактични, синтактичните

вж. синта`ксис синтактически, синтактическия, синтактическият, синтактическа, синтактическата, синтактическо, синтактическото, синтактически, синтактическите

м., само ед.
1. Метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията.
2. Спец. В химията — процес на получаване на сложни химически съединения от прости.
Синоними: обобщение, генерализация, дедукция, извод, уеднаквяване синтез, синтеза, синтезът, синтези, синтезите, синтеза

ж., само ед. Остар. синтез. синтеза, синтезата, синтези, синтезите

синтезираш, несв. и св.; Какво. Правя синтез; обобщавам. Да синтезираме всичко до тук.
Синоними: обобщавам, уеднаквявам, генерализирам синтезирам, синтезираме, синтезираш, синтезирате, синтезира, синтезират, синтезирах, синтезирахме, синтезира, синтезирахте, синтезира, синтезираха, синтезирах, синтезирахме, синтезираше, синтезирахте, синтезираше, синтезираха, синтезирал съм, синтезирала съм, синтезирало съм, синтезирали сме, синтезирал си, синтезирала си, синтезирало си, синтезирали сте, синтезирал е, синтезирала е, синтезирало е, синтезирали са, бях синтезирал, бях синтезирала, бях синтезирало, бяхме синтезирали, беше синтезирал, беше синтезирала, беше синтезирало, бяхте синтезирали, б

– вж. синтесайзър.

и синтесайзер, мн. синтесайзъри и синтесайзери, (два) синтесайзъра и синтесайзера, м. Електронен клавирен музикален инструмент, който може да имитира различни инструменти.

синтетична, синтетично, мн. синтетични, прил.
1. Който се основава върху синтез. Синтетични разсъждения.
2. Който е склонен да синтезира, да обобщава.
3. Който е резултат от химически синтез; изкуствен. Синтетични влакна. синтетичен, синтетичния, синтетичният, синтетична, синтетичната, синтетично, синтетичното, синтетични, синтетичните

синтетическа, синтетическо, мн. синтетически, прил. Синтетичен. синтетически, синтетическия, синтетическият, синтетическа, синтетическата, синтетическо, синтетическото, синтетически, синтетическите

Каменната седалка за архийереите в олтарната част на църква. На това място заседава епископския съвет.

м., само ед. Спец. Болезнено възпаление на синусите 1 . синузит, синузита, синузитът, синузити, синузитите, синузита

мед. вж. синузит синуит, синуита, синуитът, синуити, синуитите, синуита

мн. синуси, (два) синуса, м. Обикн. мн. Изпълнена с въздух кухина в черепните кости.прил. синусен, синусна, синусно, мн. синусни.прил. синусов, синусова, синусово, мн. синусови. мн. синуси, (два) синуса, м. Спец. В математиката — тригонометрична функция, която е равна на отношението на всеки един от двата катета към хипотенузата.прил. синусен, синусна, синусно, мн. синусни.прил. синусов, синусова, синусово, мн. синусови. синус, синуса, синусът, синуси, синусите, синуса

вж. си`нус синусен, синусния, синусният, синусна, синусната, синусно, синусното, синусни, синусните

вж. си`нус синусов, синусовия, синусовият, синусова, синусовата, синусово, синусовото, синусови, синусовите

мед. Свързване на кости чрез хиалинен или влакнест хрущял. Различават се постоянни синхондрози (напр. свързването на ребрата чрез хиалинен хрущял с гръдната кост, свързванията между прешлените и др. ) и временни синхондрози, при които хрущялът се замества от костно вещество преди завършване на растежа на тялото, напр. между трите части на тазовата кост и др.

м., само ед. Едновременно действие. Постигам синхрон между движенията на ръката и краката. Има синхрон. Липсва синхрон. синхрон, синхрона, синхронът, синхрони, синхроните, синхрона

синхронна, синхронно, мн. синхронни, прил. Който се осъществява по едно и също време; едновременен. Синхронно движение.нареч. синхронно. синхронен, синхронния, синхронният, синхронна, синхронната, синхронно, синхронното, синхронни, синхронните

ж., само ед. Синхронизиране. синхронизация, синхронизацията, синхронизации, синхронизациите

синхронизираш, несв. и св.; Какво. Довеждам до синхрон; уеднаквявам по време. Трябва да синхронизираме всяка своя стъпка.същ. синхронизиране, ср. синхронизирам, синхронизираме, синхронизираш, синхронизирате, синхронизира, синхронизират, синхронизирах, синхронизирахме, синхронизира, синхронизирахте, синхронизира, синхронизираха, синхронизирах, синхронизирахме, синхронизираше, синхронизирахте, синхронизираше, синхронизираха, синхронизирал съм, синхронизирала съм, синхронизирало съм, синхронизирали сме, синхронизирал си, синхронизирала си, синхронизирало си, синхронизирали сте, синхронизирал е, синхронизирала е, синхронизирало е, синхронизирали са, бях синхронизирал, бях синхронизирала, бях

вж. синхронизи`рам синхронизиране, синхронизирането, синхронизирания, синхронизиранията

м., само ед. Едновременност.прил. синхроничен, синхронична, синхронично, мн. синхронични.прил. синхронически, синхроническа, синхроническо, мн. синхронически. синхронизъм, синхронизма, синхронизмът, синхронизми, синхронизмите, синхронизъма

вж. синхрони`зъм синхроничен, синхроничния, синхроничният, синхронична, синхроничната, синхронично, синхроничното, синхронични, синхроничните

вж. синхрони`зъм синхронически, синхроническия, синхроническият, синхроническа, синхроническата, синхроническо, синхроническото, синхронически, синхроническите

мед. Многоядрена клетъчна структура, формирана от съединяването на много клетки.

вж. син синче, синчето, синчета, синчетата

м., само ед. Едно от първите пролетни цветя със сини гроздовидни цветове. синчец, синчеца, синчецът, синчеци, синчеците, синчеца

ж., само ед. Разг. Вариола, едра шарка.
Синоними: шарка, обрив, скарлатина, вариола сипаница, сипаницата, сипаници, сипаниците

сипаничава, сипаничаво, мн. сипаничави, прил.
1. Който е болен от сипаница.
2. За лице на човек — със следи (като) от сипаница. сипаничав, сипаничавия, сипаничавият, сипаничава, сипаничавата, сипаничаво, сипаничавото, сипаничави, сипаничавите

сипваш, несв. и сипя2, св.; Какво. Прехвърлям течност, зърно или праховидно вещество от един съд в друг или върху нещо. Сипвам ракия в чашата. Сипвам вода на цветето. Сипвам брашно в млякото.
Синоними: насилвам, пълня, напълвам, наливам, доливам, досипвам, изсипвам, пресипвам, разсипвам, разпилявам, ръся, пръскам, поръсвам, посипвам сипвам, сипваме, сипваш, сипвате, сипва, сипват, сипвах, сипвахме, сипва, сипвахте, сипва, сипваха, сипвах, сипвахме, сипваше, сипвахте, сипваше, сипваха, сипвал съм, сипвала съм, сипвало съм, сипвали сме, сипвал си, сипвала си, сипвало си, сипвали сте, сипвал е, сипвала е, сипвало е, сипвали са, бях сипвал, бях сипвала, бях сипвало, бяхме сипвали, беше сипвал, беше сипвала, беше сипвало, бяхте сипвали, беше сипвал, беше сипвала, беше сипвало, бяха сипвали, ще сипвам, ще сипваме, ще сипваш, ще сипвате, ще сипва, ще сипват, ще съм сипвал, ще съм сипвала, ще съм сипвало, ще см

сипеят, сипея, мн. сипеи, (два) сипея, м. В планината — стръмно място, покрито с дребни камъчета. Вървя по сипей.
Синоними: свлачище сипей, сипея, сипеят, сипеи, сипеите, сипея

сипкава, сипкаво, мн. сипкави, прил.
1. Който се сипе, рони; рохкав. Сипкаво тесто.
2. За глас — пресипнал.
Синоними: ронлив, ровък, трошлив, дребен, брашнен, като брашно, набрашнен, рохкав, пръхкав сипкав, сипкавия, сипкавият, сипкава, сипкавата, сипкаво, сипкавото, сипкави, сипкавите

I.сѝпеш, мин. св. сѝпах и сипа̀х, мин. прич. сѝпал и сипа̀л, несв.; Какво.1. Правя да пада, да покрива в голямо количество или във висока степен. Заводът сипе прах в цялата околност.2. Прен. За думи, изрази — засипвам, трупам, ръся. Сипя обиди. Сипеше лъжа след лъжа.
* Сипя огън и жупел. — Остро, яростно критикувам, нападам някого. II.сѝпеш, мин. св. сѝпах и сипа̀х, мин. прич. сѝпал и сипа̀л, св. — вж. сипвам.
Синоними: пръскам, ръся, поръсвам, посипвам сипя, сипем, сипеш, сипете, сипе, сипят, сипах, сипахме, сипа, сипахте, сипа, сипаха, сипех, сипехме, сипеше, сипехте, сипеше, сипеха, сипал съм, сипала съм, сипало съм, сипали сме, сипал си, сипала си, сипало си, сипали сте, сипал е, сипала е, сипало е, сипали са, бях сипал, бях сипала, бях сипало, бяхме сипали, беше сипал, беше сипала, беше сипало, бяхте сипали, беше сипал, беше сипала, беше сипало, бяха сипали, ще сипя, ще сипем, ще сипеш, ще сипете, ще сипе, ще сипят, ще съм сипал, ще съм сипала, ще съм сипало, ще сме сипали, ще си сипал, ще си сипала, ще си сипало, ще сте сипали

мн. сираци, м. Дете, чиито родители (или един от тях) са умрели.същ. умал. сираче, мн. сирачета, ср.прил. сирашки, сирашка, сирашко, мн. сирашки. Сирашка съдба.
* Кръгъл сирак. — Дете, на което са умрели и двамата родители.
Синоними: сирота, сам, изоставен, напуснат, самотен сирак, сирака, сиракът, сираци, сираците, сираци, сирако

вж. сира`к сираче, сирачето, сирачета, сирачетата

вж. сира`к сирашки, сирашкия, сирашкият, сирашка, сирашката, сирашко, сирашкото, сирашки, сирашките

мн. сирени, ж. В митологията — същество с тяло на жена и с опашка на риба, което омайва моряците с песните си. мн. сирени, ж. Сигнализиращ апарат, който произвежда силен продължителен звук, подобен на писък.
Синоними: клаксон, свирка, фабрична сирена сирена, сирената, сирени, сирените

сиренарят, сиренаря, мн. сиренари, м.
1. Човек, който произвежда сирене.
2. Разг. Човек, който много обича да яде сирене.прил. сиренарски, сиренарска, сиренарско, мн. сиренарски. сиренар, сиренаря, сиренарят, сиренари, сиренарите, сиренари, сиренарю

мн. сиренарки, ж. Жена сиренар. сиренарка, сиренарката, сиренарки, сиренарките

мн. сиренета, ср.
1. Само ед. Млечен продукт, който се получава при втвърдяване на млякото по специална технология. Овче сирене.
2. Вид от този млечен продукт. Сирене “Крема”. В магазина има различни сиренета. сирене, сиренето, сирена, сирената

сиренява, сиреняво, мн. сиреняви, прил. Разг. Който е направен със сирене. Сиренява чорба.

мед. Формиране на кухини, обикновено в шийната област на гръбначния мозък. Стените на тези кухини са образувани от глиална тъкан. Различават се вродена и придобита сирингомиелия, в резултат от травми, възпалителни процеси и др. Протича със загуба на усета за болка и температура, парестезии, парези и др.

мн. сиромаси, м. Разг.
1. Беден човек.
2. Прен. Човек, който предизвиква съчувствие, състрадание, съжаление; клетник. Сиромах Иванчо, остана сам и няма кой да му помогне!прил. сиромашки, сиромашка, сиромашко, мн. сиромашки.
* Сиромашко лято. — Разг. Топлите есенни дни след приключване на полската работа.
Синоними: беден, оскъден, лишен, бедняк, бездомник, голтак, просяк сиромах, сиромаха, сиромахът, сиромаси, сиромасите, сиромаха

мн. сиромахкини, ж. Разг. Жена сиромах. сиромахкиня, сиромахкинята, сиромахкини, сиромахкините, сиромахкиньо

ж., само ед.
1. Състояние на сиромах; бедност, оскъдица, немотия. Живея в сиромашия.
2. Разг. Съвкупност от всички сиромаси, бедняци в обществото; беднотия.
Синоними: бедност, оскъдица, немотия, лишение, глад, нищета, мизерия, нужда, неволя, беднота, беднотия, бедняци сиромашия, сиромашията, сиромашии, сиромашиите

вж. сирома`х
Синоними: беден, бедняшки, скромен, нещастен, клет, горък, безпаричен, без пари сиромашки, сиромашкия, сиромашкият, сиромашка, сиромашката, сиромашко, сиромашкото, сиромашки, сиромашките

мн. сиропи, (два) сиропа, м.
1. Само ед. Наситен разтвор на захар в плодов сок или във вода. Сироп от боровинки.
2. Спец. Само ед. В медицината — лекарство, което се приема като подсладена течност.
3. Разг. Вид или порция от такъв разтвор на захар. Купих два сиропа за кашлица.прил. сиропен, сиропена, сиропено, мн. сиропени. сироп, сиропа, сиропът, сиропи, сиропите, сиропа

вж. сиро`п сиропен, сиропения, сиропеният, сиропена, сиропената, сиропено, сиропеното, сиропени, сиропените

мн. сиропиталища, ср. Обществено заведение, в което се отглеждат сираци, изоставени или бедни деца; майчин дом.прил. сиропиталищен, сиропиталищна, сиропиталищно, мн. сиропиталищни.
Синоними: приют сиропиталище, сиропиталището, сиропиталища, сиропиталищата

вж. сиропита`лище сиропиталищен, сиропиталищния, сиропиталищният, сиропиталищна, сиропиталищната, сиропиталищно, сиропиталищното, сиропиталищни, сиропиталищните

мн. сироти, ж. и м. Остар. Разг.
1. Сирак.
2. Нещастник, клетник, сиромах (във 2 знач. ).прил. сиротен, сиротна, сиротно, мн. сиротни. Сиротна песен.
Синоними: сирак сирота, сиротата, сироти, сиротите

вж. си`рота
Синоними: тъжен, мрачен, изоставен, самотен, неутешим, безнадежден, нещастен, злочест, натъжен, опечален, печален, нерадостен, скръбен сиротен, сиротния, сиротният, сиротна, сиротната, сиротно, сиротното, сиротни, сиротните

сириш, мин. св. сирих и сирих, мин. прич. сирил и сирил, несв.; Какво. Приготвям сирене от мляко; подсирвам. сиря, сирим, сириш, сирите, сири, сирят, сирих, сирихме, сири, сирихте, сири, сириха, сирех, сирехме, сиреше, сирехте, сиреше, сиреха, сирил съм, сирила съм, сирило съм, сирили сме, сирил си, сирила си, сирило си, сирили сте, сирил е, сирила е, сирило е, сирили са, бях сирил, бях сирила, бях сирило, бяхме сирили, беше сирил, беше сирила, беше сирило, бяхте сирили, беше сирил, беше сирила, беше сирило, бяха сирили, ще сиря, ще сирим, ще сириш, ще сирите, ще сири, ще сирят, ще съм сирил, ще съм сирила, ще съм сирило, ще сме сирили, ще си сирил, ще си сирила, ще си сирило, ще сте сирили

мн. системи, ж.
1. Определен ред, по който са организирани частите на цялото, съобразен с връзките между тях. Трябва да приведа знанията си в система.
2. Начин на организиране, обмислен план за дейност. Избирателна система.
3. Цялост, частите на която са разположени по строго определен начин. Хималайска система.
4. Форма на организация на обществото; обществен строй. Комунистическа система.
5. Съвкупност от организации, учреждения и др. , обединени от обща цел. Работя в системата на образованието.
6. Принципно техническо устройство на нещо; начин на конструиране.
7. Прен. Навик. Пороците не трябва да се превръщат в система.
Синоними: метода, начин, ред, план, съгласуваност, такт, режим, устройство, строй, уредба, порядък, класификация, мрежа, направа, структура, скелет, форма, способ, метод, редица, поредица, верига, серия, схема, скица, диаграма, таблица, строеж, механизъм, вид система, системата, системи, системите

систематизираш, несв. и св.; Какво. Подреждам в система (в 1 знач. ). Систематизирам знания.същ. систематизиране, ср.
Синоними: подреждам, сортирам, класирам, редя, подбирам, уреждам, нареждам, групирам, сбирам, разпределям, класифицирам, регламентирам, резюмирам систематизирам, систематизираме, систематизираш, систематизирате, систематизира, систематизират, систематизирах, систематизирахме, систематизира, систематизирахте, систематизира, систематизираха, систематизирах, систематизирахме, систематизираше, систематизирахте, систематизираше, систематизираха, систематизирал съм, систематизирала съм, систематизирало съм, систематизирали сме, систематизирал си, систематизирала си, систематизирало си, систематизирали сте, систематизирал е, систематизирала е, систематизирало е, систематизирали са, бях систем

вж. систематизи`рам
Синоними: нареждане, подреждане, подредба, ред, класификация, систематизация, класифициране, разпределение систематизиране, систематизирането, систематизирания, систематизиранията

систематична, систематично, мн. систематични, прил.
1. Който се извършва по определен ред, който следва определена система (в 1 знач. ). Систематични наблюдения.
2. Който се е превърнал в навик; системен. Систематични отсъствия.
* Систематичен каталог. — Спец. В библиотеките — каталог, подреден според областите, към които се отнасят книгите.
Синоними: планомерен, последователен, съгласуван, редовен, правилен, нареден, тактичен, методичен, основен, цялостен, структурен, организиран, системен, систематически систематичен, систематичния, систематичният, систематична, систематичната, систематично, систематичното, систематични, систематичните

систематическа, систематическо, мн. систематически, прил. Систематичен.
Синоними: системно, постоянно, редовно, непрекъснато, непрестанно, последователно, системен, систематичен, методичен систематически, систематическия, систематическият, систематическа, систематическата, систематическо, систематическото, систематически, систематическите

системна, системно, мн. системни, прил.
1. Който следва определена система (в 1 знач. ); систематичен, систематически. Системни наблюдения.
2. Който се е превърнал в навик; систематичен, систематически. Системни отсъствия.нареч. системно.същ. системност, системността, ж.
Синоними: систематичен, планомерен, последователен, съгласуван, редовен, правилен, нареден, тактичен, методичен, постоянен, равномерен, отмерен, еднакъв, неизменен, установен, непрестанен, неотклонен, систематически системен, системния, системният, системна, системната, системно, системното, системни, системните

вж. систе`мен
Синоними: систематически, постоянно, редовно, непрекъснато, непрестанно, последователно

вж. систе`мен
Синоними: планомерност, методичност, плановост, последователност, организираност, ред, правилност, метод, организация, порядък, акуратност системност, системността, системности, системностите

мед. Фаза на сърдечния цикъл, през която мускулатурата на сърцето (на предсърдията или на камерите) е контрахирана. При систола на камерите кръвта от лявата камера се изтласква в аортата, а от дясната камера в белодробната артерия. систола, систолата, систоли, систолите

мед. Отнасящ се до систолата. систолен, систолния, систолният, систолна, систолната, систолно, систолното, систолни, систолните

сита, сито, мн. сити, прил.
1. Който не чувства глад, който се е нахранил. Не ми сипвай повече — сит съм.
2. Остар. За храна — който насища; хранителен, питателен, обилен.
3. Прен. Който е изпитал достатъчно, който се е наситил на нещо. Сит съм на твоята хубост, на твойта лъжовна усмивка.същ. ситост, ситостта, ж.
Синоними: наситен, нахранен, преситен, утолен, уталожен, хранителен, питателен, пищен, задоволен, доволен, удовлетворен сит, сития, ситият, сита, ситата, сито, ситото, сити, ситите

ситна, ситно, мн. ситни, прил.
1. Който е на малки, дребни частици; дребен. Ситен прах. Ситно зърно. Ситна захар.
2. Разг. Малък, дребен. Я го виж какъв е ситен.
3. За мрежа — гъст, сбит. Ситна цедка. • Ситен-дребен. Много малък.
Синоними: дребен, малък, микроскопичен, нищожен, незначителен, неголям ситен, ситния, ситният, ситна, ситната, ситно, ситното, ситни, ситните

м., само ед. Разг. Множество от ситни предмети или лица; дребосък. Ситнежът тръгва на училище.
Синоними: ситно, дребно, прах, дребосък ситнеж, ситнежа, ситнежът, ситнежи, ситнежите, ситнежа

и ситня, ситниш и ситниш, мин. св. ситних и ситних, мин. прич. ситнил и ситнил, несв. Разг.
1. Вървя с малки стъпки, крачки. Момата ситни към извора.
2. За дъжд — валя на ситни капки.
Синоними: наситнявам, троша, натрошавам, разтрошавам, дробя, надробявам, раздробявам ситня, ситним, ситниш, ситните, ситни, ситнят, ситних, ситнихме, ситни, ситнихте, ситни, ситниха, ситнех, ситнехме, ситнеше, ситнехте, ситнеше, ситнеха, ситнил съм, ситнила съм, ситнило съм, ситнили сме, ситнил си, ситнила си, ситнило си, ситнили сте, ситнил е, ситнила е, ситнило е, ситнили са, бях ситнил, бях ситнила, бях ситнило, бяхме ситнили, беше ситнил, беше ситнила, беше ситнило, бяхте ситнили, беше ситнил, беше ситнила, беше ситнило, бяха ситнили, ще ситня, ще ситним, ще ситниш, ще ситните, ще ситни, ще ситнят, ще съм ситнил, ще съм ситнила, ще съм ситнило, ще сме сит

и ситня, ситниш и ситниш, мин. св. ситних и ситних, мин. прич. ситнил и ситнил, несв. Разг.
1. Вървя с малки стъпки, крачки. Момата ситни към извора.
2. За дъжд — валя на ситни капки.
Синоними: наситнявам, троша, натрошавам, разтрошавам, дробя, надробявам, раздробявам ситня, ситним, ситниш, ситните, ситни, ситнят, ситних, ситнихме, ситни, ситнихте, ситни, ситниха, ситнях, ситняхме, ситнеше, ситняхте, ситнеше, ситняха, ситнил съм, ситнила съм, ситнило съм, ситнили сме, ситнил си, ситнила си, ситнило си, ситнили сте, ситнил е, ситнила е, ситнило е, ситнили са, бях ситнил, бях ситнила, бях ситнило, бяхме ситнили, беше ситнил, беше ситнила, беше ситнило, бяхте ситнили, беше ситнил, беше ситнила, беше ситнило, бяха ситнили, ще ситня, ще ситним, ще ситниш, ще ситните, ще ситни, ще ситнят, ще съм ситнил, ще съм ситнила, ще съм ситнило, ще сме сит съвкупя се съвкупиш се, мин. св. съвкупих се, мин. прич. съвкупил се, св. — вж. съвкупявам се. съвкупя, съвкупим, съвкупиш, съвкупите, съвкупи, съвкупят, съвкупих, съвкупихме, съвкупи, съвкупихте, съвкупи, съвкупиха, съвкупях, съвкупяхме, съвкупеше, съвкупяхте, съвкупеше, съвкупяха, съвкупил съм, съвкупила съм, съвкупило съм, съвкупили сме, съвкупил си, съвкупила си, съвкупило си, съвкупили сте, съвкупил е, съвкупила е, съвкупило е, съвкупили са, бях съвкупил, бях съвкупила, бях съвкупило, бяхме съвкупили, беше съвкупил, беше съвкупила, беше съвкупило, бяхте съвкупили, беше съвкупил, беше съвкупила, беше съвкупило, бяха съвкупили, ще съвкупя, ще съвкупим, съпротивя се съпротивиш се, мин. св. съпротивих се, мин. прич. съпротивил се, св. — вж. съпротивлявам се. съпротивя, съпротивим, съпротивиш, съпротивите, съпротиви, съпротивят, съпротивих, съпротивихме, съпротиви, съпротивихте, съпротиви, съпротивиха, съпротивях, съпротивяхме, съпротивеше, съпротивяхте, съпротивеше, съпротивяха, съпротивил съм, съпротивила съм, съпротивило съм, съпротивили сме, съпротивил си, съпротивила си, съпротивило си, съпротивили сте, съпротивил е, съпротивила е, съпротивило е, съпротивили са, бях съпротивил, бях съпротивила, бях съпротивило, бяхме съпротивили, беше съпротивил, беше съпротивила, беше съпротивило, бяхте съпротивили, беш

мн. сита, ср.
1. Съд за пресяване, който е съставен от ситна мрежа върху специална рамка.
2. Прен. Разг. Труднопреодолимо условие; препятствие, подбор. Преминах през много сита, докато ме назначат.
Синоними: реше, цедило, цедилка, мрежа сито, ситото, сита, ситата

вж. сит
Синоними: насита, задоволеност ситост, ситостта, ситости, ситостите

вж. ситуа`ция ситуационен, ситуационния, ситуационният, ситуационна, ситуационната, ситуационно, ситуационното, ситуационни, ситуационните

мн. ситуации, ж. Положение, състояние, съпровождащи обстоятелства. Ситуацията е известна на всички.прил. ситуационен, ситуационна, ситуационно, мн. ситуационни.
Синоними: положение, разположение, местоположение, място, позиция, състояние, обстоятелство ситуация, ситуацията, ситуации, ситуациите

мед. Сифилитичен гранулом, гума — състои се от централна зона на коагулационна некриза, около която има слой от епителоидни клетки, лимфоцити, плазмоцити, гигантски клетки тип Лангханс. Следва широк вал от фибробласти. Гумите се формират в третичния стадий на сифилиса, най-често в черния дроб, тестисите, съдовата стена, кожата и др.

мн. сифони, (два) сифона, м.
1. Приспособление за преливане на течности от висок в нисък съд посредством извита тръба.
2. Съд за приготвяне и съхраняване на газирана вода.
3. Приспособление към клозети, мивки, което пропуска водата, но не позволява на миризмата да прониква от канализацията в жилищните помещения.
4. Жарг. Глупав, прост човек.прил. сифонен, сифонна, сифонно, мн. сифонни. сифон, сифона, сифонът, сифони, сифоните, сифона

вж. сифо`н сифонен, сифонния, сифонният, сифонна, сифонната, сифонно, сифонното, сифонни, сифонните

сияйна, сияйно, мн. сияйни, прил. Който сияе; блестящ, бляскав, лъчист, искрящ, лъчезарен. Сияйна зора. Сияйна усмивка.същ. сияйност, сияйността, ж.
Синоними: светъл, блестящ, лъчезарен, лъчист, бляскав, искрометен, искрящ, лъскав, сияещ сияен, сияйния, сияйният, сияйна, сияйната, сияйно, сияйното, сияйни, сияйните

вж. сия`ен сияйност, сияйността, сияйности, сияйностите

мн. сияния, ср. Ярка светлина, излъчвана от горящ, блестящ предмет или отразявана от някаква повърхност. Сиянието на Земята. Северно сияние.
Синоними: светлина, лъчи, блясък, зарево, великолепие, ореол сияние, сиянието, сияния, сиянията

мн. сиятелства, ср. Остар. Титла на близкородствените на владетеля лица — княз или граф. Негово сиятелство. сиятелство, сиятелството, сиятелства, сиятелствата

сияеш, мин. св. сиях, мин. прич. сиял, несв.
1. Излъчвам ярка светлина или блестя с отразена светлина. Слънцето сияе. Прозорците сияят от чистота.
2. Прен. Външният ми вид изразява силни положителни чувства — радост, любов, възхищение и др. Лицето и сияеше от обич.
3. Прен. Изпъквам, силно се отличавам от другите. Тя сияе сред момите със своята красота.
Синоними: светя, блестя, лъщя, искря, издавам светлина, издавам лъчи, засиявам, просиявам, доволен съм, радвам се, ликувам, пламтя, руменея, осветявам, изпускам светлина, озарявам, грейвам сияя, сияем, сияеш, сияете, сияе, сияят, сиях, сияхме, сия, сияхте, сия, сияха, сияех, сияехме, сияеше, сияехте, сияеше, сияеха, сиял съм, сияла съм, сияло съм, сияли сме, сиял си, сияла си, сияло си, сияли сте, сиял е, сияла е, сияло е, сияли са, бях сиял, бях сияла, бях сияло, бяхме сияли, беше сиял, беше сияла, беше сияло, бяхте сияли, беше сиял, беше сияла, беше сияло, бяха сияли, ще сияя, ще сияем, ще сияеш, ще сияете, ще сияе, ще сияят, ще съм сиял, ще съм сияла, ще съм сияло, ще сме сияли, ще си сиял, ще си сияла, ще си сияло, ще сте сияли, ще е сиял, ще е сияла, ще е сияло, ще са сия