мн. сеанси, (два) сеанса, м.
1. Представление на цирков артист, фокусник и др. След сеанса ще ни разкриете ли тайната си?
2. Определено време, в което без прекъсване се извършва нещо. Лечебен сеанс. След три сеанса портретът ще бъде готов.
Синоними: заседание, събрание, сесия сеанс, сеанса, сеансът, сеанси, сеансите, сеанса

м., само ед. Остар. Добро дело, благодеяние. Всеки човек трябва да стори някакъв себап.

мн. себелюбци, м. Човек, който обича само себе си; егоист.
Синоними: себелюбив, самолюбив, егоист, самомнителен, горделив, високомерен себелюбец, себелюбеца, себелюбецът, себелюбци, себелюбците, себелюбци, себелюбецо

ср., само ед. Качество на себелюбец; егоизъм.
Синоними: самолюбие, себеобич, егоизъм, самомнителност, надменност, високомерие, гордост, самонадеяност себелюбие, себелюбието, себелюбия, себелюбията

мн. себеотрицания, ср.
1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други.
2. Смелост, храброст. Той прояви себеотрицание, като спаси детето.
Синоними: всеотдайност, саможертва, самоотверженост, доблест, безстрашие, неустрашимост, героизъм, мъжество, смелост, решителност, сърцатост, храброст, кураж, дързост, дръзновение себеотрицание, себеотрицанието, себеотрицания, себеотрицанията

себеподобна, себеподобно, мн. себеподобни, прил. Който се отнася към същия животински вид. Пингвинът се чувства най-добре сред себеподобните си. себеподобен, себеподобния, себеподобният, себеподобна, себеподобната, себеподобно, себеподобното, себеподобни, себеподобните

себестойността, мн. себестойности, ж. Разход на предприятие при производство на стока и за даване на заплата. Ниска себестойност. себестойност, себестойността, себестойности, себестойностите

себична, себично, мн. себични, прил. Който обича само себе си; егоистичен.нареч. себично.същ. себичност, себичността, ж.
Синоними: егоистичен, себелюбив, самолюбие, самомнителен себичен, себичния, себичният, себична, себичната, себично, себичното, себични, себичните

вж. себи`чен

вж. себи`чен
Синоними: егоизъм, себелюбие, самолюбие, самомнителност себичност, себичността, себичности, себичностите

мед. Конкремент в мастна жлеза.

ж., само ед. Спец. Заболяване, изразяващо се в обилно отделяне на пърхот и усилена дейност на мастните жлези. себорея, себореята, себореи, себореите

мед. Секрета произвеждан от мастните жлези. сега-засега нареч. Разг. Около настоящия момент, за този момент. Сега-засега това е достатъчно. сегиз-тогиз нареч. Разг. От време на време, периодично, понякога. Сегиз-тогиз ми се обажда по телефона.
Синоними: (нар.) от време на време, понякога, не винаги, не постоянно, рядко, нарядко, на промеждутъци, периодически, постепенно

мн. севасти, м. Истор. Български болярин от ХIII — ХIV век. севаст, севаста, севастът, севасти, севастите, севасти, севасте

мн. севастократори, м. Истор. Средновековен представител на владетелски род в България и Византия. севастократор, севастократора, севастократорът, севастократори, севастократорите, севастократора

ж., само ед. Диал.
1. Любов.
2. Прен. Любовник, изгора.
Синоними: любов, симпатия, любима, избраница, изгора, либе севда, севдата, севди, севдите

м., само ед.
1. Една от четирите посоки на света, към която е насочена магнитната стрелка на компаса. Корабът се движеше право на север.
2. Териториите, разположени в тази посока. Той е живял дълго на север при ескимосите. север, севера, северът

северна, северно, мн. северни, прил.
1. Който е в посока север. Северна стая.
2. Който идва от север. Северен вятър.
3. Който е разположен на север от друг обект. Северна България.
4. Който се намира в териториите, разположени на север. Северни народи.
* Северен полюс. — Една от точките, в които земната ос пресича земната повърхност, разположена в заледени територии на север от екватора.
* Северно сияние. — Светещи цветни стълбове, които се виждат в близост до полюсите; полярно сияние.
Синоними: полярен северен, северния, северният, северна, северната, северно, северното, северни, северните

мн. северняци, м.
1. Човек от северните територии на земното кълбо. Северняците са светлокожи и руси.
2. Жител на Северна България.
3. Студен северен вятър. Дойде ноември и севернякът задуха.прил. северняшки, северняшка, северняшко, мн. северняшки (във 2 знач. ). Северняшко хоро. северняк, северняка, севернякът, северняци, северняците, северняци, северняко

мн. севернячки, ж. Жена северняк (в 1 и 2 знач. ). севернячка, севернячката, севернячки, севернячките

вж. северня`к северняшки, северняшкия, северняшкият, северняшка, северняшката, северняшко, северняшкото, северняшки, северняшките

м., само ед. Посока между север и запад.прил. северозападен, северозападна, северозападно, мн. северозападни. Северозападна Африка. северозапад, северозапада, северозападът

вж. североза`пад северозападен, северозападния, северозападният, северозападна, северозападната, северозападно, северозападното, северозападни, северозападните

м., само ед. Посока между север и изток.прил. североизточен, североизточна, североизточно, мн. североизточни. Североизточни български говори. североизток, североизтока, североизтокът

вж. северои`зток североизточен, североизточния, североизточният, североизточна, североизточната, североизточно, североизточното, североизточни, североизточните

сегашна, сегашно, мн. сегашни, прил. Който става сега, който протича сега. Сегашен момент.
* Сегашно време. — Спец. В граматиката — глаголна форма, която показва, че действието се върши в момента на говорене.
Синоними: настоящ, съвременен, днешен, актуален, насъщен сегашен, сегашния, сегашният, сегашна, сегашната, сегашно, сегашното, сегашни, сегашните

мн. сегменти, (два) сегмента, м. Спец.
1. В геометрията — част от кръг, ограничена с дъга и хорда.
2. В геометрията — част от кълбо, отделена с пресичаща го равнина.
3. В биологията — отделните членчета, които изграждат тялото и органите на някои животни.
4. В езикознанието — линеен отрязък от текст или звуков поток.
5. Срязан метален пръстен, който се монтира върху бутало на двигател с вътрешно горене.
Синоними: парче, отрязък, част, секция сегмент, сегмента, сегментът, сегменти, сегментите, сегмента

мн. сегментации, ж. Делене на сегменти. сегментация, сегментацията, сегментации, сегментациите

сегментираш, несв. и св.; Какво. Разделям на сегменти. сегментирам, сегментираме, сегментираш, сегментирате, сегментира, сегментират, сегментирах, сегментирахме, сегментира, сегментирахте, сегментира, сегментираха, сегментирах, сегментирахме, сегментираше, сегментирахте, сегментираше, сегментираха, сегментирал съм, сегментирала съм, сегментирало съм, сегментирали сме, сегментирал си, сегментирала си, сегментирало си, сегментирали сте, сегментирал е, сегментирала е, сегментирало е, сегментирали са, бях сегментирал, бях сегментирала, бях сегментирало, бяхме сегментирали, беше сегментирал, беше сегментирала

ж., само ед.
1. Отделяне, отлъчване от цялото.
2. Спец. Една от формите на расова дискриминация — изолиране на расови групи в отделни места и ограничение на правото им свободно да се придвижват, да сключват смесени бракове и др. сегрегация, сегрегацията, сегрегации, сегрегациите

мн. седалища, ср.
1. Остар. Място за сядане върху стол, пейка и др. ; седалка.
2. Място, което е център на организация, институция и др. Тук е седалището на ЮНЕСКО.
3. Част от тялото, с която се сяда; задник.прил. седалищен, седалищна, седалищно, мн. седалищни (в 3 знач. ). Седалищни мускули.
Синоними: местожителство, местопребиваване, жилище, резиденция седалище, седалището, седалища, седалищата

вж. седа`лище седалищен, седалищния, седалищният, седалищна, седалищната, седалищно, седалищното, седалищни, седалищните

мн. седалки, ж.
1. Част от стол, кресло, пейка и др. , на която се сяда. Седалката на стола беше тапицирана.
2. Място за сядане в автобус, трамвай или друго превозно средство. Пътникът се насочи към най-близката свободна седалка в автобуса. Тя се настани на седалката зад моториста. седалка, седалката, седалки, седалките

мн. седала, ср. Остар. Седалка. седало, седалото, седала, седалата

м., неизм. Тип закрито автомобилно купе с четири врати без преграда зад мястото на водача. седан, седана, седанът, седани, седаните, седана

мед. Успокояващ, успокоителен. седативен, седативния, седативният, седативна, седативната, седативно, седативното, седативни, седативните

мед. Седативно действие на лекарствата означава да причиняват сънливост, чувство на умора, нарушаване на координацията на движенията и снижаване на концентрацията. Намаляване или отсъствие на определени физически или умствени възможности.

Библейско тълкуване: Най-старият превод на Стария Завет, се нарича “превод на Седемдесетте”, защото всеобщо се вярва, че е бил преведен от седемдесет преводачи. Има различни мнения за времето, когато е правен този превод, но може да се приеме, че е бил завършен през трети век преди Христа. Той съдържа значителни грешки, но като цяло е верен, най-вече в книгите на Мойсей; той е от голяма важност за тълкуването на Стария Завет, и често се цитира от Новозаветните писатели, които пишеха по същото наречие. Този превод, е бащата на първият Латински, на Коптският, и на много други преводи, между които е и Старо-Българският; и толкова много гръцките и римските отци са се водили по него, че до преди няколко столетия, той в същност е замествал Еврейския първообраз. Съществува много голяма разлика между летоброенето на Еврейския първообраз и летоброенето на Седемдесетте. Виж Александрия.

седенкарят, седенкаря, мн. седенкари, м. Остар. Момък, който ходи по седенки.

мн. седенкарки, ж. Жена седенкар.

седенкуваш, несв. Разг. Стоя до късно през нощта, за да работя или да върша нещо друго.

м., само ед.
1. Бяло лъскаво вещество от вътрешната част на някои мидени черупки.
2. Мънисто от такова вещество.
3. Растението седефче. седеф, седефа, седефът, седефи, седефите, седефа

седефена, седефено, мн. седефени, прил.
1. Който е направен от седеф (в 1 знач. ).
2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефени зъби. седефен, седефения, седефеният, седефена, седефената, седефено, седефеното, седефени, седефените

седефена, седефено, мн. седефени, прил.
1. Който е направен от седеф (в 1 знач. ).
2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефени зъби. седефен, седефния, седефният, седефна, седефната, седефно, седефното, седефни, седефните

мн. седефчета, ср. Отровно растение с перести листа и тежка миризма. седефче, седефчето, седефчета, седефчетата

нареч. Като се седи. Седешката се пресегна за празната паница.

нареч. Седешката.

м., само ед. или седименти само мн. Спец.
1. В геологията — утаечен земен пласт.
2. В химията — утайка.прил. седиментен, седиментна, седиментно, мн. седиментни. Седиментни скали. седимент, седимента, седиментът, седименти, седиментите, седимента

вж. седиме`нт седиментен, седиментния, седиментният, седиментна, седиментната, седиментно, седиментното, седиментни, седиментните

седлаеш, мин. св. седлах, мин. прич. седлал, несв.; Какво. Поставям седло върху животно за яздене. Седлая коня си. седлая, седлаем, седлаеш, седлаете, седлае, седлаят, седлах, седлахме, седла, седлахте, седла, седлаха, седлаех, седлаехме, седлаеше, седлаехте, седлаеше, седлаеха, седлал съм, седлала съм, седлало съм, седлали сме, седлал си, седлала си, седлало си, седлали сте, седлал е, седлала е, седлало е, седлали са, бях седлал, бях седлала, бях седлало, бяхме седлали, беше седлал, беше седлала, беше седлало, бяхте седлали, беше седлал, беше седлала, беше седлало, бяха седлали, ще седлая, ще седлаем, ще седлаеш, ще седлаете, ще седлае, ще седлаят, ще съм седлал, ще съм седлала, ще съ

мн. седла, ср.
1. Приспособление за езда от кожа и други материали, което се поставя върху гърба на коня.
2. Седалка на велосипед, мотоциклет и др. седло, седлото, седла, седлата

мн. седловини, ж. Вдлъбнато място между две височини в планински хребет с форма на седло.прил. седловинен, седловинна, седловинно, мн. седловинни. седловина, седловината, седловини, седловините

вж. седловина` седловинен, седловинния, седловинният, седловинна, седловинната, седловинно, седловинното, седловинни, седловинните

мн. седмаци, м.
1. Дете, родено през седмия месец от бременността.
2. Разг. Карта за игра със седем знака; седмица.същ. умал. седмаче, мн. седмачета, ср. (в 1 знач. ) седмак, седмака, седмакът, седмаци, седмаците, седмаци, седмако

мн. седмаци, м.
1. Дете, родено през седмия месец от бременността.
2. Разг. Карта за игра със седем знака; седмица.същ. умал. седмаче, мн. седмачета, ср. (в 1 знач. ) седмак, седмака, седмакът, седмаци, седмаците, седмака

вж. седма`к седмаче, седмачето, седмачета, седмачетата

числ. Разг. Седем лица, от които поне едно от мъжки пол. В стаята имаше седмина души.

мн. седмици, ж. Време, равно на 7 денонощия, от понеделник до неделя. Тази седмица ще ти се обадя. Седмица на гората.
* Сляпа седмица. — Разг. Моментът, когато някой решава да сключи брак. мн. седмици, ж.
1. Цифрата на числото седем (
7. .
2. Карта за игра със седем знака.
3. Превозно средство с номер седем.
Синоними: неделя седмица, седмицата, седмици, седмиците

седмична, седмично, мн. седмични, прил.
1. Който е свързан с една седмица. Седмична програма.
2. Който продължава една седмица. Седмична градина.
3. Който става един път в седмицата. Седмично издание.нареч. седмично. Ходя на кино два пъти седмично. седмичен, седмичния, седмичният, седмична, седмичната, седмично, седмичното, седмични, седмичните

мн. седмичници, (два) седмичника, м. Периодично издание, което излиза един път в седмицата. седмичник, седмичника, седмичникът, седмичници, седмичниците, седмичника

вж. се`дмичен

седморна, седморно, мн. седморни, прил. Който е седем пъти по-голям или по-малък.нареч. седморно. седморен, седморния, седморният, седморна, седморната, седморно, седморното, седморни, седморните

мн. седморки, ж.
1. Група от седем души. Великолепната седморка.
2. Седмица. седморка, седморката, седморки, седморките

само мн. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

мн. седмоъгълници, (два) седмоъгълника, м. В геометрията — многоъгълник със седем ъгъла. седмоъгълник, седмоъгълника, седмоъгълникът, седмоъгълници, седмоъгълниците, седмоъгълника

седнеш, мин. св. седнах, мин. прич. седнал, св. — вж. сядам. седна, седнем, седнеш, седнете, седне, седнат, седнах, седнахме, седна, седнахте, седна, седнаха, седнех, седнехме, седнеше, седнехте, седнеше, седнеха, седнал съм, седнала съм, седнало съм, седнали сме, седнал си, седнала си, седнало си, седнали сте, седнал е, седнала е, седнало е, седнали са, бях седнал, бях седнала, бях седнало, бяхме седнали, беше седнал, беше седнала, беше седнало, бяхте седнали, беше седнал, беше седнала, беше седнало, бяха седнали, ще седна, ще седнем, ще седнеш, ще седнете, ще седне, ще седнат, ще съм седнал, ще съм седнала, ще съм седнало, ще сме сед

седиш, мин. св. седях, мин. прич. седял, несв.
1. Намирам се в неподвижно състояние, при което туловището е опряно върху нещо със задната си долна част. Седя на стола.
2. Намирам се на определено място, прекарвам времето си. Цял ден седях вкъщи и четох.
3. Прен. Занимавам се с нещо, стоя. Седя на тая задача от много време, но не мога да я реша.
4. Проявявам се, държа се. Седи мирно!
* Седя в сянка. — Не се оценяват достатъчно качествата ми, пренебрегван съм.
* Седя като на игли/тръни. — Очаквам да се случи нещо неприятно.
* Седя на/над главата (на някого). —
1. Прекалено се грижа за някого или го контролирам.
2. Дотягам на някого с присъствието си при изпълнението на нещо.
* Седя по турски. — Седя със скръстени и прибрани крака.
* Седя със скръстени ръце. — Разг.
1. Бездействам, нищо не правя.
2. Нищо не предприемам.
Синоними: седнал съм, приседнал съм, стоя седя, седим, седиш, седите, седи, седят, седях, седяхме, седя, седяхте, седя, седяха, седях, седяхме, седеше, седяхте, седеше, седяха, седял съм, седяла съм, седяло съм, седели сме, седял си, седяла си, седяло си, седели сте, седял е, седяла е, седяло е, седели са, бях седял, бях седяла, бях седяло, бяхме седели, беше седял, беше седяла, беше седяло, бяхте седели, беше седял, беше седяла, беше седяло, бяха седели, ще седя, ще седим, ще седиш, ще седите, ще седи, ще седят, ще съм седял, ще съм седяла, ще съм седяло, ще сме седели, ще си седял, ще си седяла, ще си седяло, ще сте седели

мн. седенки, ж. Истор. Вечерно събиране на момци и моми в миналото, на което се работи и се избират бъдещите съпруги. седянка, седянката, седенки, седенките

сезираш, несв. и св.; Кого, какво. Поставям въпрос за обсъждане и решаване пред по-висша инстанция. сезирам, сезираме, сезираш, сезирате, сезира, сезират, сезирах, сезирахме, сезира, сезирахте, сезира, сезираха, сезирах, сезирахме, сезираше, сезирахте, сезираше, сезираха, сезирал съм, сезирала съм, сезирало съм, сезирали сме, сезирал си, сезирала си, сезирало си, сезирали сте, сезирал е, сезирала е, сезирало е, сезирали са, бях сезирал, бях сезирала, бях сезирало, бяхме сезирали, беше сезирал, беше сезирала, беше сезирало, бяхте сезирали, беше сезирал, беше сезирала, беше сезирало, бяха сезирали, ще сезирам, ще сезираме, ще сезираш, ще сезирате, ще сезира, ще сезира

мн. сезони, (два) сезона, м.
1. Всяко едно от четирите годишни времена. Лятото е най-горещият сезон.
2. Част от годината, през която се извършва някаква нецелогодишна дейност. Театрален сезон. Ловен сезон.прил. сезонен, сезонна, сезонно, мн. сезонни. Сезонно намаление.• Мъртъв сезон. Времето, когато е невъзможно да се извършва определена дейност.
* Откривам/открия сезона (на нещо). — Започвам редовно да извършвам нещо.
Синоними: годишно време сезон, сезона, сезонът, сезони, сезоните, сезона

вж. сезо`н сезонен, сезонния, сезонният, сезонна, сезонната, сезонно, сезонното, сезонни, сезонните

сеизмична, сеизмично, мн. сеизмични, прил. Спец. Който е свързан с движенията на земната кора; земетръсен. Сеизмични вълни. сеизмичен, сеизмичния, сеизмичният, сеизмична, сеизмичната, сеизмично, сеизмичното, сеизмични, сеизмичните

сеизмическа, сеизмическо, мн. сеизмически, прил. Сеизмичен.

мн. сеизмографи, (два) сеизмографа, м. Уред за регистриране на данни за земни трусове. сеизмограф, сеизмографа, сеизмографът, сеизмографи, сеизмографите, сеизмографа

ж., само ед. Записване на колебанията на земната кора със сеизмограф.прил. сеизмографски, сеизмографска, сеизмографско, мн. сеизмографски. Сеизмографска база. сеизмография, сеизмографията, сеизмографии, сеизмографиите

вж. сеизмогра`фия сеизмографски, сеизмографския, сеизмографският, сеизмографска, сеизмографската, сеизмографско, сеизмографското, сеизмографски, сеизмографските

мн. сеизмолози, м. Специалист по сеизмология. сеизмолог, сеизмолога, сеизмологът, сеизмолози, сеизмолозите, сеизмолози

ж., само ед. Наука, която изучава земетресенията и свързаните с тях явления. сеизмология, сеизмологията, сеизмологии, сеизмологиите

мн. сеири, (два) сеира, м. Разг. Зрелищно събитие.
* Гледам сеир/сеира на някого. — Разг. Със задоволство наблюдавам нещо неприятно за някого.
Синоними: гледка, зрелище, зяпане, гледане сеир, сеира, сеирът, сеири, сеирите, сеира

сеирджийки, ж. Жена сеирджия. сеирджийка, сеирджийката, сеирджийки, сеирджийките, сеирджийке

мн. сеирджии, м. Човек, който наблюдава сеир. сеирджия, сеирджията, сеирджията, сеирджии, сеирджиите, сеирджии, сеирджийо

мн. сеитби, ж.
1. Сеене на посеви. Пролетна сеитба.
2. Времето, когато се сее. Потърсих го по сеитба.
3. Посетите растения. Сеитбата скоро ще покълне.прил. сеитбен, сеитбена, сеитбено, мн. сеитбени. сеитба, сеитбата, сеитби, сеитбите

вж. сеи`тба сеитбен, сеитбения, сеитбеният, сеитбена, сеитбената, сеитбено, сеитбеното, сеитбени, сеитбените

мн. сеитбообращения, ср. Спец. Последователно редуване на земеделски култури при засяването им върху едни и същи площи. сеитбообращение, сеитбообращението, сеитбообращения, сеитбообращенията

мн. сеитбообръщения, ср. Сеитбообращение. сеитбообръщение, сеитбообръщението, сеитбообръщения, сеитбообръщенията

сеймът, сейма, мн. сеймове, (два) сейма, м. Название на парламента в някои държави. сейм, сейма, сеймът, сеймове, сеймовете, сейма

сейфът, сейфа, мн. сейфове, (два) сейфа, м. Огнеупорна каса или помещение за съхраняване на ценности, пари, документи и др. сейф, сейфа, сейфът, сейфове, сейфовете, сейфа

сечеш, мин. св. сякох, мин. прич. сякъл, несв.
1. Какво. Удрям с нещо остро, за да разделя на части. Сека дърво.
2. Кого, какво. Убивам чрез удряне с нещо остро. Турците сечаха с ятаганите си всеки срещнат.
3. Какво. Разполовявам, разделям. Реката сечеше селото по средата.
* Сека пари. — Правя пари, пускам в обръщение монети.
* Сече му умът. — Много е умен.
Синоними: разсичам, разрязвам, пресичам, прорязвам, разполовявам, разкъсвам, дялам, изсичам, издялвам, изрязвам, гравирам, вая, извайвам, насичам, нарязвам, отсичам, повалям, цепя, разцепвам, режа, срязвам, прерязвам, отрязвам, порязвам сека, сечем, сечеш, сечете, сече, секат, сякох, сякохме, сече, сякохте, сече, сякоха, сечах, сечахме, сечеше, сечахте, сечеше, сечаха, сякъл съм, сякла съм, сякло съм, секли сме, сякъл си, сякла си, сякло си, секли сте, сякъл е, сякла е, сякло е, секли са, бях сякъл, бях сякла, бях сякло, бяхме секли, беше сякъл, беше сякла, беше сякло, бяхте секли, беше сякъл, беше сякла, беше сякло, бяха секли, ще сека, ще сечем, ще сечеш, ще сечете, ще сече, ще секат, ще съм сякъл, ще съм сякла, ще съм сякло, ще сме секли, ще си сякъл, ще си сякла, ще си сякло, ще сте секли, ще е сякъл, ще е сякла, ще

секаш, несв. Диал.
1. Запалвам огън, като получавам пламък с клечка кибрит или със запалка. Не секай със запалката, че ще я повредиш.
2. Получавам искра за запалване на огън, като удрям с кремък и прахан. секна се секнеш се, мин. св. секнах се, мин. прич. секнал се, несв. С духане почиствам носа си от секрети; издухвам се.

мн. секачи, м. Човек, който се занимава със сечене на дървета. Секачите нарамиха брадвите и тръгнаха към гората. мн. секачи, (два) секача, м. Приспособление със странично сплескан остър долен край за сечене на желязо. секач, секача, секачът, секачи, секачите, секачи, секачо

секваш, несв. и секна, св. Спирам внезапно, неочаквано преставам. От изненада дъхът ми секна. Песента секна. секваш, несв. и секна, св. Диал. Секам поединично или еднократно. Секни една клечка, за да видим къде сме.
Синоними: пресеквам, преставам, спирам, запирам, преустановявам, прекъсвам, свършвам, пресъхвам, пресушавам се, не тека, изоставям, зарязвам, отказвам се от секвам, секваме, секваш, секвате, секва, секват, секвах, секвахме, секва, секвахте, секва, секваха, секвах, секвахме, секваше, секвахте, секваше, секваха, секвал съм, секвала съм, секвало съм, секвали сме, секвал си, секвала си, секвало си, секвали сте, секвал е, секвала е, секвало е, секвали са, бях секвал, бях секвала, бях секвало, бяхме секвали, беше секвал, беше секвала, беше секвало, бяхте секвали, беше секвал, беше секвала, беше секвало, бяха секвали, ще секвам, ще секваме, ще секваш, ще секвате, ще секва, ще секват, ще съм секвал, ще съм секвала, ще съм секвало, ще см

секвестираш, несв. и св.; Какво. Спец. Налагам секвестър. секвестирам, секвестираме, секвестираш, секвестирате, секвестира, секвестират, секвестирах, секвестирахме, секвестира, секвестирахте, секвестира, секвестираха, секвестирах, секвестирахме, секвестираше, секвестирахте, секвестираше, секвестираха, секвестирал съм, секвестирала съм, секвестирало съм, секвестирали сме, секвестирал си, секвестирала си, секвестирало си, секвестирали сте, секвестирал е, секвестирала е, секвестирало е, секвестирали са, бях секвестирал, бях секвестирала, бях секвестирало, бяхме секвестирали, беше секвестирал, беше секвестирала

мед. Отделяне на некротична тъкан от здрава, при което се образува секвестър.

мед. Оперативно отстраняване на секвестър. секс- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до пола, половите връзки и половите сношения, напр. сексскандал, сексмагазин, секссписание и др.

мн. секвестри, (два) секвестъра, м. Забрана за ползване на имущество, наложена от органите на властта.
Синоними: възбрана, запор, опис секвестър, секвестъра, секвестърът, секвестри, секвестрите, секвестъра

мн. секири, ж. Диал. Сечиво с желязно острие и дървена дръжка, с което се разделят на части дърва; брадва.същ. умал. секирче, мн. секирчета, ср.
Синоними: брадва, сатър, топор, балтия секира, секирата, секири, секирите

вж. секи`ра секирче, секирчето, секирчета, секирчетата

секнеш, мин. св. секнах, мин. прич. секнал, св. — вж. [[секвам 1 , 2 ._ секна, секнем, секнеш, секнете, секне, секнат, секнах, секнахме, секна, секнахте, секна, секнаха, секнех, секнехме, секнеше, секнехте, секнеше, секнеха, секнал съм, секнала съм, секнало съм, секнали сме, секнал си, секнала си, секнало си, секнали сте, секнал е, секнала е, секнало е, секнали са, бях секнал, бях секнала, бях секнало, бяхме секнали, беше секнал, беше секнала, беше секнало, бяхте секнали, беше секнал, беше секнала, беше секнало, бяха секнали, ще секна, ще секнем, ще секнеш, ще секнете, ще секне, ще секнат, ще съм секнал, ще съм секнала, ще съм секнало, ще сме сек

мн. секрети, (два) секрета, м.
1. Тайна.
2. Тайно устройство на механизъм. Бравата е със секрет. мн. секрети, (два) секрета, м. Вещество, отделяно от клетките на жлезите, което е необходимо за нормалното действие на организма.
Синоними: тайна, дискретност, поверителност, загадка, енигма, издаване, изпускане, изхвърляне, отделяне, излъчване секрет, секрета, секретът, секрети, секретите, секрета

секретарят, секретаря, мн. секретари, м.
1. Служител, който завежда деловата работа на учреждение или на отделно лице.
2. Лице, което води протокол на събрание и др.
3. Избираем ръководител на организация.
4. Разг. Записваща апаратура, която се включва към телефонен апарат, за да регистрира обажданията в отсъствието на собственика; телефонен секретар.прил. секретарски, секретарска, секретарско, мн. секретарски.
Синоними: архивар, регистратор, нотариус, протоколист, писар секретар, секретаря, секретарят, секретари, секретарите, секретари, секретарю

мн. секретариати, (два) секретариата, м.
1. Отдел в учреждение, който се занимава с организационната или секретарската работа.
2. Помещение, в което работи секретар. секретариат, секретариата, секретариатът, секретариати, секретариатите, секретариата

мн. секретарки, ж. Жена секретар (в 1, 2 и 3 знач. ). секретарка, секретарката, секретарки, секретарките

вж. секрета`р секретарски, секретарския, секретарският, секретарска, секретарската, секретарско, секретарското, секретарски, секретарските

секретна, секретно, мн. секретни, прил. Таен, скрит. Секретен пост.нареч. секретно.
* Секретна брава. — Брава с устройство, което позволява отключването и само със специален ключ.
* Секретно копче. — Копче от две части, което се закопчава при притискането им.
Синоними: таен, поверителен, доверителен, скрит, дискретен, конфиденциален, анонимен, интимен, личен, частен, посветен в тайна, доверен, прикрит секретен, секретния, секретният, секретна, секретната, секретно, секретното, секретни, секретните

вж. секре`тен

мн. секреции, ж. Отделяне на секрет 2 от клетките на жлезите. Жлези с вътрешна секреция. секреция, секрецията, секреции, секрециите

сексът, секса, само ед., м.
1. Пол.
2. Всичко, което се отнася към половия живот.
3. Водене на полов живот. секс, секса, сексът, сексове, сексовете, секса

м., само ед. Привлекателност за другия пол; чувственост.
Синоними: привлекателност, съблазън, съблазнителност, възбудителност, чар сексапил, сексапила, сексапилът, сексапили, сексапилите, сексапила

сексапилна, сексапилно, мн. сексапилни, прил. Който притежава сексапил. сексапилен, сексапилния, сексапилният, сексапилна, сексапилната, сексапилно, сексапилното, сексапилни, сексапилните

прил., неизм. Сексапилен. Секси облекло. секси, секси, секси, секси, секси, секси, секси, секси, секси

мн. сексолози, м. Специалист по сексология. сексолог, сексолога, сексологът, сексолози, сексолозите, сексолози

ж., само ед. Наука за половете и половите отношения и прояви. сексология, сексологията, сексологии, сексологиите

мн. секстанти, (два) секстанта, м. Спец. Оптически инструмент за измерване на ъгли при геодезически и астрономически наблюдения. секстант, секстанта, секстантът, секстанти, секстантите, секстанта

мн. секстети, (два) секстета, м. Спец.
1. Музикално произведение със самостоятелни партии (вокални или инструментални) за шестима изпълнители.
2. Състав от шестима изпълнители. секстет, секстета, секстетът, секстети, секстетите, секстета

мн. секстини, ж. Спец. В литературата — строфа от шест стиха с кръстосана рима. секстина, секстината, секстини, секстините

сексуална, сексуално, мн. сексуални, прил. Който се отнася до секса.същ. сексуалност, сексуалността, ж.
* Сексуална революция. — Движение за даване на свобода на извънбрачните и предбрачните сексуални връзки.
Синоними: полов, похотлив, еротичен, сластен, сладострастен, чувствен, телесен, плътски сексуален, сексуалния, сексуалният, сексуална, сексуалната, сексуално, сексуалното, сексуални, сексуалните

вж. сексуа`лен
Синоними: половост, похот, похотливост, чувственост, еротика, сласт, сладострастие сексуалност, сексуалността, сексуалности, сексуалностите

мн. сексшопи, (два) сексшопа, м. Магазин, в който се продават стоки, свързани със секса. сексшоп, сексшопа, сексшопът, сексшопове, сексшоповете, сексшопа

мн. секти, ж.
1. Религиозна общност, която се противопоставя на официалната религия.
2. Прен. Пренебр. Група хора, които се отделят от другите; отцепници.
Синоними: група, фракция, крило, секция, вероизповедание секта, сектата, секти, сектите

мн. сектанти, м. Последовател на секта; отцепник.прил. сектантски, сектантска, сектантско, мн. сектантски. Сектантски уклон.
Синоними: еретик, разколник, разцепник, отцепник, фракционер, догматик, доктринер, ограничен, тесногръд сектант, сектанта, сектантът, сектанти, сектантите, сектанти, сектанте

вж. секта`нт
Синоними: еретически, разколнически, отцепнически, фанатичен, пристрастен, предубеден сектантски, сектантския, сектантският, сектантска, сектантската, сектантско, сектантското, сектантски, сектантските

мн. сектори, (два) сектора, м.
1. Спец. В геометрията — част от кръг, ограничена от два радиуса и заключената между тях дъга.
2. Част от бойно поле.
3. Част от стадион, зала, цирк и др. , ограничена с радиални входове.
4. Част от помещение, предприятие и др. В двигателния сектор има някаква повреда.
5. Отрасъл, област на стопанска или административна дейност. Здравен сектор.прил. секторен, секторна, секторно, мн. секторни.
Синоними: отдел, бранш, ресор, ведомство, отрасъл, участък, клон, подразделение, част, район, зона, местност, обсег, обхват, дял сектор, сектора, секторът, сектори, секторите, сектора

вж. се`ктор секторен, секторния, секторният, секторна, секторната, секторно, секторното, секторни, секторните

мн. секунди, ж.
1. Единица за време, равна на ¹⁄₆₀ част от минутата.
2. Прен. Много кратко време; миг, момент. След секунда се връщам.
3. Единица за измерване на ъгли, равна на ¹⁄₃ 600 част от градуса. секунда, секундата, секунди, секундите

мн. секунданти, м.
1. Посредник и свидетел на дуел.
2. Помощник на състезател през почивката или след състезанието. секундант, секунданта, секундантът, секунданти, секундантите, секунданта

секундарно, секундарно, мн. секундарни, прил. Второстепенен, вторичен. Секундарно ударение. секундарен, секундарния, секундарният, секундарна, секундарната, секундарно, секундарното, секундарни, секундарните

мн. секундарници, (два) секундарника, м. Стрелка на часовник, която показва секундите. секундарник, секундарника, секундарникът, секундарници, секундарниците, секундарника

мед. Жена, която ражда за втори път.

мн. секундомери, (два) секундомера, м. Прибор за измерване на малки интервали с точност до хилядни от секундата.
Синоними: скоростомер, одомер, таксиметър секундомер, секундомера, секундомерът, секундомери, секундомерите, секундомера

вж. се`кция секционен, секционния, секционният, секционна, секционната, секционно, секционното, секционни, секционните

мн. секции, ж.
1. Подразделение в състава на организация или учреждение. Избирателна секция. Секция по стрелба с лък.
2. Спец. Малка влакова композиция.
3. Част от нещо цяло — машина, съоръжение и др.прил. секционен, секционна, секционно, мн. секционни.
Синоними: сектор, отдел, бранш, ресор, ведомство, отрасъл, участък, клон, подразделение, част, район, зона, местност, обсег, обхват, елемент, агрегат, възел, парче, отрязък, сегмент, управление, дирекция, служба секция, секцията, секции, секциите

мн. селди, ж. Риба херинга. селда, селдата, селди, селдите

селективна, селективно, мн. селективни, прил. Който подбира или служи за подбор. Селективен метод. селективен, селективния, селективният, селективна, селективната, селективно, селективното, селективни, селективните

мн. селекционери, м. Лице, което извършва селекция. Селекционер на отбор. селекционер, селекционера, селекционерът, селекционери, селекционерите, селекционера

мн. селекции, ж.
1. Подбор.
2. Спец. Подобряване сорта на растения или породата на животни чрез изкуствен подбор или чрез кръстосване.
Синоними: избор, подбор селекция, селекцията, селекции, селекциите

м., само ед. Химически елемент с промишлено значение за телевизията, астрономията и др. селен, селена, селенът

мн. селения, ср. Остар. Място за живеене, жилище. Небесни селения. селение, селението, селения, селенията

ж., само ед. Дял на астрономията, който изучава Луната.

ж., само ед. Сол на натрия, калия или амония, която се използва за торене и за производство на взривни вещества.прил. селитрен, селитрена, селитрено, мн. селитрени. селитра, селитрата, селитри, селитрите

вж. сели`тра селитрен, селитрения, селитреният, селитрена, селитрената, селитрено, селитреното, селитрени, селитрените

мн. селища, ср.
1. Населено място.
2. Разг. Парцел в населено място, застроен или предвиден за строеж.
Синоними: поселище, заселище, град, населено място селище, селището, селища, селищата

и село, мн. села, ср.
1. Малко населено място, в което основно занимание на хората е селското стопанство.
2. Прен. Жителите на такова селище. Цялото село се развълнува.същ. умал. селце, мн. селца, ср. Китно селце. село, селото, села, селата

селска, селско, мн. селски, прил.
1. Който принадлежи на село. Селска кръчма.
2. Който се отнася до село. Селски нрави.
3. Който се извършва с участието на селяни. Селски бунтове.
4. Присъщ на селянин. Селско облекло.
5. Като същ. Разг. Който е от същото село; селянин. Днес срещнах една селска.нареч. селски. Салата по селски. Говори селски.
* Селско стопанство. — Стопански отрасъл, включващ растениевъдство и животновъдство.
Синоними: провинциален, недодялан, неотракан селски, селския, селският, селска, селската, селско, селското, селски, селските

вж. се`ло селце, селцето, селца, селцата

мн. селяци, м.
1. Селянин.
2. Пренебр. Прост човек. селяк, селяка, селякът, селяци, селяците, селяци, селяко

м., само ед. Остар. Поздрав.

мн. селяндури, м. Разг. Грубо. Селянин.прил. селяндурски, селяндурска, селяндурско, мн. селяндурски. селяндур, селяндура, селяндурът, селяндури, селяндурите, селяндура

мн. селяндурки, ж. Разг. Грубо. Селянка. селяндурка, селяндурката, селяндурки, селяндурките

вж. селянду`р селяндурски, селяндурския, селяндурският, селяндурска, селяндурската, селяндурско, селяндурското, селяндурски, селяндурските

мн. селяни, м.
1. Жител на село.
2. Пренебр. Нецивилизован, некултурен човек.
Синоними: селяк, селяндур селянин, селянина, селянинът, селяни, селяните, селяни, селянино

мн. селянки, ж. Жителка на село. селянка, селянката, селянки, селянките

мн. селячки, ж.
1. Селянка.
2. Пренебр. Проста жена. селячка, селячката, селячки, селячките, селячке

ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — наука, която изследва значенията на езиковите единици и отношението към назоваваните предмети.
2. Значение, смисъл. Семантика на фразеологизмите.прил. семантичен, семантична, семантично, мн. семантични. семантика, семантиката, семантики, семантиките

Който се отнася до смисъла на дума; смислов. Семантична философия — разновидност на субективния идеализъм през епохата на империализма, която се занимава с ненаучен анализ на думите и техните съчетания, като изоставя настрана теоретическото изследване като оставя настрана обективната действителност. семантичен, семантичния, семантичният, семантична, семантичната, семантично, семантичното, семантични, семантичните

мн. семасиолози, м. Специалист по семасиология.

ж., само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава значението на думите; семантика (в 1 знач. ).

мн. семафори, (два) семафора, м.
1. Сигнално устройство, което чрез подвижни крила и светлини регулира движението на влаковете.
2. Във флота — начин за зрителна сигнализация чрез флагчета или светлини.
Синоними: сигнал, знак, сигнализация семафор, семафора, семафорът, семафори, семафорите, семафора

мн. семена, ср.
1. Орган за размножение при растенията. Трябва да купим семе за посев.
2. Разг. Сперма.
3. Прен. Потомство.
* Хамово семе. — Пренебр. Незначителен, нищожен човек, скитник.
* Хвърлям/хвърля семето (на нещо). — Поставям начало на нещо, причинявам появата на нещо. Хвърли в душата му семето на съмнението.
Синоними: семка, ядка, кокичка, костилка, зародиш, зачатък, кълн, наченка семе, семето, семена, семената

мн. семедели, (два) семедела, м. Вътрешна част на семе, в която се съдържа зародишът на бъдещото растение. семедел, семедела, семеделът, семедели, семеделите, семедела

семейна, семейно, мн. семейни, прил.
1. Който се отнася до семейството. Семеен проблем. Семеен празник.
2. Който има семейство; женен. Тя е семейна.
3. Като същ. Омъжена жена, женен мъж.нареч. семейно. Отивам на почивка семейно.
Синоними: фамилен, кръвен, наследствен, вроден, домашен, къщен семеен, семейния, семейният, семейна, семейната, семейно, семейното, семейни, семейните

мед. вж. еякулация семеизпразване, семеизпразването, семеизпразвания, семеизпразванията

вж. семе`ен

семействеността, само ед., ж. Злоупотреба със служебното положение, при която ръководно лице назначава на работа при себе си свои роднини или близки. семейственост, семействеността, семействености, семейственостите

мн. семейства, ср.
1. Съпружеска двойка и живеещите заедно с нея роднини (деца, родители, братя и сестри). Голямо семейство. Учителско семейство.
2. Прен. Група хора, обединени от общи цели или интереси.
3. Група сродни предмети от един вид (в научна класификация). Семейство пеперудоцветни.
* Езиково семейство. — Спец. Голяма група родствени езици.
Синоними: фамилия, домочадие, челяд, дом, огнище, домакинство, къща, потекло, династия, род, вид, група, произход, сой, порода, раса, рода, роднини, родство, потомство семейство, семейството, семейства, семействата

семенарят, семенаря, мн. семенари, м. Човек, който се занимава с производство на семена. семенар, семенаря, семенарят, семенари, семенарите, семенари, семенарю

семенна, семенно, мн. семенни, прил. Който се отнася до семе. Семенна обвивка. семенен, семенния, семенният, семенна, семенната, семенно, семенното, семенни, семенните

мед. вж. тестикул семенник, семенника, семенникът, семенници, семенниците, семенника

вж. семе`стър семестриален, семестриалния, семестриалният, семестриална, семестриалната, семестриално, семестриалното, семестриални, семестриалните

мн. семестри, (два) семестъра, м. Учебно полугодие във висшите учебни заведения. Летен семестър.прил. семестриален, семестриална, семестриално, мн. семестриални. Семестриален изпит.
Синоними: учебна година, срок семестър, семестъра, семестърът, семестри, семестрите, семестъра

мн. семечистачи, м. Човек, който работи на машина за прочистване на семена за посев. семечистач, семечистача, семечистачът, семечистачи, семечистачите, семечистачи, семечистачо

мн. семечистачки, ж. Жена семечистач. мн. семечистачки, ж. Машина за прочистване на семена за посев. семечистачка, семечистачката, семечистачки, семечистачките, семечистачке

мед. Полулунен, напр. полулунни клапи.

мн. семинари, (два) семинара, м.
1. Групови практически занятия под ръководството на преподавател (предимно във висше учебно заведение).
2. Помещение, в което се провеждат такива занятия.
3. Групови занятия по научна дисциплина за повишаване на квалификацията.прил. семинарен, семинарна, семинарно, мн. семинарни. Семинарни занятия. семинар, семинара, семинарът, семинари, семинарите, семинара

вж. семина`р семинарен, семинарния, семинарният, семинарна, семинарната, семинарно, семинарното, семинарни, семинарните

мн. семинаристи, м.
1. Ученик в семинария.
2. Участник в семинар (в 3 знач. ). Всички семинаристи от Летния семинар по български език и култура бяха очаровани от Велико Търново. семинарист, семинариста, семинаристът, семинаристи, семинаристите, семинариста

мн. семинарии, ж.
1. Средно специално учебно заведение за подготовка на свещеници.
2. Сградата, в която е разположено такова учебно заведение. семинария, семинарията, семинарии, семинариите

мед. Злокачествен тумор на тестиса, произхождащ от герминативния епител на семенните каналчета. Развива се едностранно, по-често в десния тестис.

ж., само ед. Спец.
1. Наука за знаковите и сигналните системи и използването им за предаване на съобщения сред хората и животните.
2. В медицината — наука за признаците на болестите и определянето им; диагностика. семиотика, семиотиката, семиотики, семиотиките

мн. семити, м. Член на близка по език група народи в Югозападна Азия и Северна Африка (към тях са принадлежали древните вавилонци, асирийци, юдеи и финикийци, а днес — арабите, евреите и др. ).прил. семитски, семитска, семитско, мн. семитски. Семитски езици. семит, семита, семитът, семити, семитите, семита

м., само ед. Особеност на семитските народи, тяхната култура или език.

ж., само ед. Общо название на съвкупността от науки, които изучават културата, историята и езика на семитските народи.

вж. семи`т семитски, семитския, семитският, семитска, семитската, семитско, семитското, семитски, семитските

мн. семки, ж.
1. Отделно зрънце от семе на растение. В гроздето имаше ситни семки.
2. Обикн. мн. Печено слънчогледово или тиквено семе, което се яде. Купих две пакетчета семки.
3. Прен. Разг. Потомък, потекло. Щом е от неговата семка, не може да бъде по-добър.
Синоними: семе, ядка, кокичка, костилка, зародиш, зачатък, кълн, наченка семка, семката, семки, семките

мн. семкаджии, м. Разг.
1. Човек, който пече и/или продава семки (във 2 знач. ).
2. Пренебр. Незначителен човек. семкаджия, семкаджията, семкаджията, семкаджии, семкаджиите, семкаджии, семкаджийо

вж. се`мпъл

семпла, семпло, мн. семпли, прил. Който няма излишна украса; прост, обикновен. Семпла рокля.нареч. семпло. Облича се семпло.
Синоними: прост, неукрасен, скромен, обикновен семпъл, семплия, семплият, семпла, семплата, семпло, семплото, семпли, семплите

мн. сенати, (два) сената, м.
1. ист. В древния Рим — висш управителен орган, държавен съвет.
2. В някои страни — висш законодателен орган, горна камара.
3. Сградата, в която е поместен такъв законодателен орган.прил. сенатски, сенатска, сенатско, мн. сенатски. сенат, сената, сенатът, сенати, сенатите, сената

мн. сенатори, м. Член на сенат.прил. сенаторски, сенаторска, сенаторско, мн. сенаторски. сенатор, сенатора, сенаторът, сенатори, сенаторите, сенатори, сенаторе

вж. сена`тор сенаторски, сенаторския, сенаторският, сенаторска, сенаторската, сенаторско, сенаторското, сенаторски, сенаторските

вж. сена`т сенатски, сенатския, сенатският, сенатска, сенатската, сенатско, сенатското, сенатски, сенатските

мед. Стареене, остаряване.

сензационна, сензационно, мн. сензационни, прил. Който предизвиква сензация. Сензационен успех. Сензационна новина.нареч. сензационно.
Синоними: ефектен, пикантен, пиперлия, неприличен сензационен, сензационния, сензационният, сензационна, сензационната, сензационно, сензационното, сензационни, сензационните

вж. сензацио`нен

мн. сензации, ж.
1. Силно впечатление от неочаквано, необикновено събитие. Правя сензация.
2. Съобщение или събитие, които предизвикват такова впечатление. Вестникарски сензации.
Синоними: събитие, произшествие, приключение, шум, скандал, злоба на деня, злободневие, чудатост, вълнение, врява, бъркотия, възбуда, трепет, объркване, уплаха, дандания сензация, сензацията, сензации, сензациите

сензорна, сензорно, мн. сензорни, прил.
1. Сетивен, чувствителен.
2. Който се основава на биоелектрическите импулси на човека. Сензорен апарат. Сензорно устройство. сензорен, сензорния, сензорният, сензорна, сензорната, сензорно, сензорното, сензорни, сензорните

мед. Старчески, отнасящ се до старостта.
Синоними: старчески, грохнал, изкуфял сенилен, сенилния, сенилният, сенилна, сенилната, сенилно, сенилното, сенилни, сенилните

мн. сенници, (два) сенника, м.
1. Заслон за сянка. Повечето южни балкони са снабдени със сенници.
2. Лятна шапка с козирка, обикновено без дъно. сенник, сенника, сенникът, сенници, сенниците, сенника

сенникоцветна, сенникоцветно, мн. сенникоцветни, прил.
* Сенникоцветни растения. — Спец. Семейство растения, чиито цветове са разположени на дръжки с общо начало и наподобяват формата на чадър. Копърът е от сенникоцветните растения. сенникоцветен, сенникоцветния, сенникоцветният, сенникоцветна, сенникоцветната, сенникоцветно, сенникоцветното, сенникоцветни, сенникоцветните

мн. сена, ср. Окосена и изсушена трева, която се използва за храна на животни. Сеното ухаеше на билки.
* Търся игла в купа сено. — Напразно търся нещо. сено, сеното

мн. сеновали, (два) сеновала, м. Помещение, в което се съхранява сено. сеновал, сеновала, сеновалът, сеновали, сеновалите, сеновала

м., само ед.
1. Косене на трева за сено; коситба. Сенокосът започна.
2. Времето, когато се коси.прил. сенокосен, сенокосна, сенокосно, мн. сенокосни. сенокос, сенокоса, сенокосът, сенокоси, сенокосите, сенокоса

мн. сенокосачки, ж. Машина за сенокос. сенокосачка, сенокосачката, сенокосачки, сенокосачките

мед. Сетивен, чувствителен, доловим чрез сетивата, осезаем.

Утопично социалистическо учение на граф Сен-Симон и неговите последователи.

м., само ед.
1. Спец. Философско учение, което смята усещанията за единствен източник на познанието.
2. Схващане, според което чувствените наслади са цел на живота и висше благо. сенсуализъм, сенсуализма, сенсуализмът, сенсуализми, сенсуализмите, сенсуализъма

мн. сенсуалисти, м. Последовател на сенсуализма. сенсуалист, сенсуалиста, сенсуалистът, сенсуалисти, сенсуалистите, сенсуалисти, сенсуалисте

мн. сентенции, ж. Спец.
1. В литературата — мъдро, нравоучително изречение.
2. В юристиката — съдебно решение; присъда.
Синоними: афоризъм, поговорка, мисъл, мъдра мисъл, максима сентенция, сентенцията, сентенции, сентенциите

сенчеста, сенчесто, мн. сенчести, прил.
1. До който не достигат слънчеви лъчи и има сянка. Сенчеста тераса.
2. Който прави сянка. Сенчест орех.
Синоними: засенчен, безслънчев, залесен, горист, хладен, прохладен, мрачен, тъмен, сумрачен сенчест, сенчестия, сенчестият, сенчеста, сенчестата, сенчесто, сенчестото, сенчести, сенчестите

мн. сеньори, м.
1. ист. През феодализма — собственик на голяма територия с обработваема земя.
2. В Испания — господин. сеньор, сеньора, сеньорът, сеньори, сеньорите, сеньори, сеньоре

мн. сеньори, ж. Госпожа. сеньора, сеньората, сеньори, сеньорите

мн. сеньорити, ж. Госпожица. сеньорита, сеньоритата, сеньорити, сеньоритите, сеньорито

сепаративна, сепаративно, мн. сепаративни, прил. Който се извършва без участието и съгласието на другите заинтересовани. Сепаративен мир. сепаративен, сепаративния, сепаративният, сепаративна, сепаративната, сепаративно, сепаративното, сепаративни, сепаративните

м., само ед.
1. Стремеж към отделяне, към самостоятелност, към обособяване от другите.
2. Политическо движение на национална група за отделяне в самостоятелна държава или автономна област.прил. сепаратистичен, сепаратистична, сепаратистично, мн. сепаратистични.прил. сепаратистически, сепаратистическа, сепаратистическо, мн. сепаратистически.
Синоними: отцепничество, разколничество, фракционерство, фракционизъм, сектантство, груповщина, разцепление, раздор, несъгласие, ежба сепаратизъм, сепаратизма, сепаратизмът, сепаратизми, сепаратизмите, сепаратизъма

мн. сепаратисти, м. Привърженик на сепаратизма. сепаратист, сепаратиста, сепаратистът, сепаратисти, сепаратистите, сепаратиста

вж. сепарати`зъм сепаратистичен, сепаратистичния, сепаратистичният, сепаратистична, сепаратистичната, сепаратистично, сепаратистичното, сепаратистични, сепаратистичните

вж. сепарати`зъм сепаратистически, сепаратистическия, сепаратистическият, сепаратистическа, сепаратистическата, сепаратистическо, сепаратистическото, сепаратистически, сепаратистическите

мн. сепаратори, (два) сепаратора, м.
1. Апарат за отделяне на едно вещество от състава на друго.
2. Пръстен в средата на лагер, в който са разположени сачмите или ролките.
3. Разграничител, отделител.
4. Работник, който извършва сепарация. сепаратор, сепаратора, сепараторът, сепаратори, сепараторите, сепаратора

мн. сепарации, ж.
1. Отделяне на едно вещество от друго в смеси.
2. Отделение в предприятие, където материалите се разграничават, отделят, сортират. сепарация, сепарацията, сепарации, сепарациите

мн. сепарета, ср. Място за посетители в обществено заведение, което е отделено и скрито за останалите посетители. сепаре, сепарето, сепарета, сепаретата

сепарираш, несв. и св.; Какво. Извършвам сепарация. сепарирам, сепарираме, сепарираш, сепарирате, сепарира, сепарират, сепарирах, сепарирахме, сепарира, сепарирахте, сепарира, сепарираха, сепарирах, сепарирахме, сепарираше, сепарирахте, сепарираше, сепарираха, сепарирал съм, сепарирала съм, сепарирало съм, сепарирали сме, сепарирал си, сепарирала си, сепарирало си, сепарирали сте, сепарирал е, сепарирала е, сепарирало е, сепарирали са, бях сепарирал, бях сепарирала, бях сепарирало, бяхме сепарирали, беше сепарирал, беше сепарирала, беше сепарирало, бяхте сепарирали, беше сепарирал, беше сепарирала, беше сепа

сепваш, несв. и сепна, св.; Кого.
1. Стряскам, събуждам внезапно. Звънът на будилника го сепна.
2. Вразумявам, карам да се опомни. Забележката ми я сепна.
сепвам се/сепна се. 1. — Събуждам се внезапно. Сънувах нещо страшно и се сепнах.
2. Вразумявам се, опомням се, идвам на себе си. Погледът ми го накара да се сепне.
Синоними: стряскам, изплашвам, разтревожвам, изненадвам, учудвам, слисвам сепвам, сепваме, сепваш, сепвате, сепва, сепват, сепвах, сепвахме, сепва, сепвахте, сепва, сепваха, сепвах, сепвахме, сепваше, сепвахте, сепваше, сепваха, сепвал съм, сепвала съм, сепвало съм, сепвали сме, сепвал си, сепвала си, сепвало си, сепвали сте, сепвал е, сепвала е, сепвало е, сепвали са, бях сепвал, бях сепвала, бях сепвало, бяхме сепвали, беше сепвал, беше сепвала, беше сепвало, бяхте сепвали, беше сепвал, беше сепвала, беше сепвало, бяха сепвали, ще сепвам, ще сепваме, ще сепваш, ще сепвате, ще сепва, ще сепват, ще съм сепвал, ще съм сепвала, ще съм сепвало, ще см

мн. сепии, ж.
1. Морско мекотело, което при опасност изхвърля кафяво вещество.
2. Спец. Боя с кафяв цвят, получена от това животно. сепия, сепията, сепии, сепиите

сепнеш, мин. св. сепнах, мин. прич. сепнал, св. — вж. сепвам. сепна, сепнем, сепнеш, сепнете, сепне, сепнат, сепнах, сепнахме, сепна, сепнахте, сепна, сепнаха, сепнех, сепнехме, сепнеше, сепнехте, сепнеше, сепнеха, сепнал съм, сепнала съм, сепнало съм, сепнали сме, сепнал си, сепнала си, сепнало си, сепнали сте, сепнал е, сепнала е, сепнало е, сепнали са, бях сепнал, бях сепнала, бях сепнало, бяхме сепнали, беше сепнал, беше сепнала, беше сепнало, бяхте сепнали, беше сепнал, беше сепнала, беше сепнало, бяха сепнали, ще сепна, ще сепнем, ще сепнеш, ще сепнете, ще сепне, ще сепнат, ще съм сепнал, ще съм сепнала, ще съм сепнало, ще сме сеп

м., само ед. Общо заразяване на организма поради попадане на болестотворни микроби в кръвта. сепсис, сепсиса, сепсисът, сепсиси, сепсисите, сепсиса

м., неизм. Деветият месец от календарната година.прил. септемврийски, септемврийска, септемврийско, мн. септемврийски. Септемврийски дъжд. септември

мн. септемврийци, м. Участник в антиправителствените бунтове от септември 1923 год. септемвриец, септемвриеца, септемвриецът, септемврийци, септемврийците, септемврийци, септемвриецо

вж. септе`мври септемврийски, септемврийския, септемврийският, септемврийска, септемврийската, септемврийско, септемврийското, септемврийски, септемврийските

мн. септемврийчета, м. Истор. Член на детската организация с прокомунистическа ориентация ДПО “Септемврийче”, съществувала до 1990 г. септемврийче, септемврийчето, септемврийчета, септемврийчетата

мн. септети, (два) септета, м. Спец.
1. Музикално произведение със самостоятелни вокални или инструментални партии за седем изпълнители.
2. Състав от седем изпълнители.

мед. Обща гнойна инфекция (сепсис) с метастази. Навлезлите в кръвообращението микроорганизми достигат капилярната мрежа на черния дроб, белите дробове, слезката и други органи, в които предизвикват вторични гнойни огнища.

мед. Обща гнойна инфекция (сепсис) без метастази. Постъпване в кръвния ток на микроорганизми от първично гнойно огнище (бактериемия) или на техните токсини (токсинемия).

септична, септично, мн. септични, прил.
1. Който се отнася до сепсис.
2. Който предизвиква гноене. септичен, септичния, септичният, септична, септичната, септично, септичното, септични, септичните

мед. Преграда — тънка стена, разделяща две кухини, напр. носна преграда, междукамерна преграда. сетя се сетиш се, мин. св. сетих се, мин. прич. сетил се, св. — вж. сещам се.

сереш, мин. св. срах, мин. прич. срал, несв. Грубо. Изпускам изпражнения.
* Срах на метеното. — Разг. Провалям нещо, което е почти готово. сера, серем, сереш, серете, сере, серат, срах, срахме, сра, срахте, сра, сраха, серях, серяхме, сереше, серяхте, сереше, серяха, срал съм, срала съм, срало съм, срали сме, срал си, срала си, срало си, срали сте, срал е, срала е, срало е, срали са, бях срал, бях срала, бях срало, бяхме срали, беше срал, беше срала, беше срало, бяхте срали, беше срал, беше срала, беше срало, бяха срали, ще сера, ще серем, ще сереш, ще серете, ще сере, ще серат, ще съм срал, ще съм срала, ще съм срало, ще сме срали, ще си срал, ще си срала, ще си срало, ще сте срали, ще е срал, ще е срала, ще е срало, ще са сра

мн. серафими, (два) серафима, м. В християнската религия — шестокрил ангел от висш ранг. серафим, серафима, серафимът, серафими, серафимите, серафима

прил., неизм. Разг. Дързък, смел. Сербез жена.
Синоними: смел, дързък, решителен, упорит, горд, горделив, надут, нахален сербез, сербеза, сербезът, сербези, сербезите, сербеза

мн. сербезлъци, (два) сербезлъка, м. Разг. Дързост, смелост.
* Продавам сербезлък/сербезлъци. — Пренебр. Върша нещо, за да се покажа смел. сербезлък, сербезлъка, сербезлъкът, сербезлъци, сербезлъците, сербезлъка

мн. сервизи, (два) сервиза, м. Комплект от съдове за храна, за чай, за кафе, за алкохол и др. за определен брой хора, който е с еднотипна украса. Кристален сервиз за вино. мн. сервизи, (два) сервиза, м. Предприятие, което се занимава с поддържане и ремонт на битови уреди, автомобили и др. ; ремонтна база. Автомобилен сервиз.
Синоними: прибор, комплект, гарнитура, мебели сервиз, сервиза, сервизът, сервизи, сервизите, сервиза

сервизна, сервизно, мн. сервизни, прил. Който е предназначен за извършване на услуги и поправки.
* Сервизно помещение. — Помещение за обслужване — баня, тоалетна, кухня и др. сервизен, сервизния, сервизният, сервизна, сервизната, сервизно, сервизното, сервизни, сервизните

сервилна, сервилно, мн. сервилни, прил.
1. Който угодничи пред някого, като се подлага на унижение; раболепен.
2. Който съдържа или проявява раболепие, угодничество. Сервилен поглед.нареч. сервилно.
Синоними: угодлив, угодничав, унизителен, раболепен, коленопреклонен, самоунижаващ се, мазен, страхлив, боязлив, робски, безгръбначен, смирен, послушен, низък, долен, подъл, угоднически, рабски сервилен, сервилния, сервилният, сервилна, сервилната, сервилно, сервилното, сервилни, сервилните

сервилничиш, мин. св. сервилничих, мин. прич. сервилничил, несв. Държа се сервилно.
Синоними: угоднича, раболепнича, подмазвам се, усуквам се около, мазня се, унизявам се, самоунизявам се, умилквам се, подмилквам се, любезнича, превивам гръб, подлагам гръб, подлагам се, подлизурствувам сервилнича, сервилничим, сервилничиш, сервилничите, сервилничи, сервилничат, сервилничих, сервилничихме, сервилничи, сервилничихте, сервилничи, сервилничиха, сервилничех, сервилничехме, сервилничеше, сервилничехте, сервилничеше, сервилничеха, сервилничил съм, сервилничила съм, сервилничило съм, сервилничили сме, сервилничил си, сервилничила си, сервилничило си, сервилничили сте, сервилничил е, сервилничила е, сервилничило е, сервилничили са, бях сервилничил, бях сервилничила, бях сервилничило, бяхме сервилничили, беше сервилничил, беше сервилничила, б

вж. серви`лен

вж. сервилен
Синоними: сервилничене, раболепничене, раболепие, угодничество, угодливост, самоунижение, унижение, низкопоклонничество, низкопоклонство, подмилкване, подмазване, мазнене, подлизурство, подлост, низост сервилност, сервилността, сервилности, сервилностите

сервираш, несв. и св.; Какво.
1. Поднасям храна и пиене на маса. Можете да сервирате обяда.
2. Прен. Изненадвам с нещо. Какво ли ще ни сервира утрешният ден? сервираш, несв. и св. Изпълнявам сервис.
Синоними: обслужвам, поднасям сервирам, сервираме, сервираш, сервирате, сервира, сервират, сервирах, сервирахме, сервира, сервирахте, сервира, сервираха, сервирах, сервирахме, сервираше, сервирахте, сервираше, сервираха, сервирал съм, сервирала съм, сервирало съм, сервирали сме, сервирал си, сервирала си, сервирало си, сервирали сте, сервирал е, сервирала е, сервирало е, сервирали са, бях сервирал, бях сервирала, бях сервирало, бяхме сервирали, беше сервирал, беше сервирала, беше сервирало, бяхте сервирали, беше сервирал, беше сервирала, беше сервирало, бяха сервирали, ще сервирам, ще сервир

мн. сервиси, (два) сервиса, м. При някои спортни игри с топка — начален удар за вкарване на топката в игра и правото да се изпълни този удар. сервис, сервиса, сервисът, сервиси, сервисите, сервиса

м., само ед. Предоставено от закона право за използване на чужд недвижим имот.прил. сервитутен, сервитутна, сервитутно, мн. сервитутни. сервитут, сервитута, сервитутът, сервитути, сервитутите, сервитута

вж. сервиту`т сервитутен, сервитутния, сервитутният, сервитутна, сервитутната, сервитутно, сервитутното, сервитутни, сервитутните

мн. сервитьори, м. Лице, което поднася храна и питиета в обществено заведение (ресторант, кафе, сладкарница и др. ).прил. сервитьорски, сервитьорска, сервитьорско, мн. сервитьорски. сервитьор, сервитьора, сервитьорът, сервитьори, сервитьорите, сервитьори, сервитьоре

мн. сервитьорки, ж. Жена сервитьор.
Синоними: стюардеса сервитьорка, сервитьорката, сервитьорки, сервитьорките

вж. сервитьо`р сервитьорски, сервитьорския, сервитьорският, сервитьорска, сервитьорската, сервитьорско, сервитьорското, сервитьорски, сервитьорските

ср., само ед. Занятие на сервитьор. сервитьорство, сервитьорството

вж. серги`я сергиен, сергийния, сергийният, сергийна, сергийната, сергийно, сергийното, сергийни, сергийните

мн. сергии, ж. Щанд на открито за продаване на различни стоки.прил. сергиен, сергийна, сергийно, мн. сергийни.
Синоними: щанд, барака, палатка, дюкянче сергия, сергията, сергии, сергиите

сердарят, сердаря, мн. сердари, м. Остар. Главатар, войвода.

мн. сердари, м. Остар. Сердар.

сярна, сярно, мн. серни, прил. Който се отнася до сяра или съдържа сяра. Серен двуокис. серен, серния, серният, сярна, сярната, сярно, сярното, серни, серните

мн. серенади, ж. Литературна или музикална творба — любовна песен, която се изпълнява като приветствие под прозореца на любимата в музикален съпровод. серенада, серенадата, серенади, серенадите

мн. сержанти, м. Лице от низшия команден състав на войската или полицията. сержант, сержанта, сержантът, сержанти, сержантите, сержанти, сержанте

мн. сериали, (два) сериала, м. Многосериен филм, обикн. телевизионен. сериал, сериала, сериалът, сериали, сериалите, сериала

серийна, серийно, мн. серийни, прил.
1. Който се изготвя на серии по определен образец. Серийно производство.
2. Който се показва на серии. Сериен филм.нареч. серийно. сериен, серийния, серийният, серийна, серийната, серийно, серийното, серийни, серийните

вж. се`риен

сериозна, сериозно, мн. сериозни, прил.
1. Замислен, строг, съсредоточен. Сериозен човек.
2. За лице, поглед — съсредоточен, изразяващ замисленост. Сериозни очи.
3. Съществен, важен, значим. Сериозна книга.
4. Който изисква повишено внимание поради съществуваща опасност от неблагоприятни последици. Сериозно положение.
5. На който може да се разчита. Сериозен кандидат.нареч. сериозно. Говоря ти сериозно.същ. сериозност, сериозността, ж.
Синоними: умен, мъдър, трезвен, зрял, разумен, смислен, задълбочен, неповърхностен, разсъдлив, загрижен, замислен, умислен, съсредоточен, строг, твърд, неотстъпчив, взискателен, важен, тежък, тържествен, значителен, капитален, забележителен, належащ, наложителен, безусловен, улегнал, внимателен, напрегнат, акуратен, добре обоснован, логичен, солиден, добросъвестен, ревностен, здравомислещ, трезвомислещ, уравновесен, мрачен, печален, меланхоличен, скучен, благоразумен, безпогрешен, спокоен, въздържан, умерен, трезв, здрав, уталожен, с добро държание, невъзмутим сериозен, сериозния, сериозният, сериозна, сериозната, сериозно, сериозното, сериозни, сериозните

вж. серио`зен

вж. серио`зен
Синоними: важност, значителност, значение, тържественост, помпозност, официалност, загриженост, грижа, съсредоточеност, строгост, твърдост, неотстъпчивост, трудност, мъчнотия, внушителност, тежест, улегналост, задълбоченост, добросъвестност, съвестност, ревност, сериозен характер, критичност, критичен характер сериозност, сериозността, сериозности, сериозностите

сериста, серисто, мн. серисти, прил.
* Сериста киселина. — Спец. Слаба киселина, съдържаща сяра. серист, серистия, серистият, сериста, серистата, серисто, серистото, серисти, серистите

мн. серии, ж.
1. Поредица от еднородни предмети, изделия, действия и др. Серия опити.
2. Група или поредица предмети, изделия и др. , които са части от цяло. Серия от летни облекла.
3. Разг. Всяка една от относително завършените части на дълъг филм. Нови серии от игрален филм.
4. Разред, категория на ценни книжа или документи. Серия и номер на паспорт.
5. В спорта — участници в състезания, които стартират едновременно в последователно пускани групи. Спринтьорите стартираха в две серии.
Синоними: ред, верига, редица, върволица, низ, последователност, цикъл, поредица, клас, разряд, асортимент, комплект, сет, гарнитура, група, система, рутина, свързване, наниз серия, серията, серии, сериите

мн. серкмета, ср. Кръгла рибарска мрежа. серкме, серкмето, серкмета, серкметата

м., само ед. Спец. Газ с неприятен мирис на развалени яйца, който се образува при гниене на белтъчини. сероводород, сероводорода, сероводородът, сероводороди, сероводородите, сероводорода

м., само ед. Спец. Безцветна леснозапалима течност с неприятна миризма с приложение в техниката и селското стопанство. серовъглерод, серовъглерода, серовъглеродът, серовъглероди, серовъглеродите, серовъглерода

мед. базира се на специфични антиген-антитяло реакции в кръвния серум. Използват се различни серологични реакции, напр. реакция аглутинация, реакция за свързване на комплемента (РСК) и др.

мед. Серозна ципа, която постила стените на телесните кухини (плеврална, перикардна, перитонеална). Изградена е от мезотел, базална мембрана и съединително-тъканна основа.

мед. Възпаление на серозна ципа — перитонит, перикардит, плеврит.

мед. Лечение със серум, при което в организма се вкарват готови антитела, които неутрализират микроорганизмите или техните токсини. Различават се: антитоксични (противотетаничен, противодифтериен и др. ), антибактериални (противоантраксен и противочумен) и антивирусни (против бяс, хеморагична треска) серуми. сипвам се сипваш се, несв. и сипна се, св. Разг. Само в трето лице, ед. и в мн. За множество — събирам се изведнъж на едно място; струпвам се.
* Зора се сипва. — Разсъмва се. сипна се сипнеш се, мин. св. сипнах се, мин. прич. сипнал се, св. — вж. сипвам се. сипя се сипеш се, мин. св. сипах се и сипах се, мин. прич. сипал се и сипал се, несв. Роня се, падам, разпадам се. Тихо се сипе първият сняг.

мн. серпантини, ж. Серпентина.
Синоними: спирала, бобина, макара серпантина, серпантината, серпантини, серпантините

мн. серпентини, ж.
1. Остри завои на път по стръмни склонове.
2. Дълга цветна хартиена лента, която се хвърля във въздуха по време на забави.
3. Спираловидно извита тръба. серпентина, серпентината, серпентини, серпентините

мн. серсеми, м. Разг. Пренебр. Глупак, будала.
Синоними: серсемин, глупав, гламав, малоумен, слабоумен, бунак, тъпак, будала, абдал, ахмак, лапнишаран, лапни-муха, завеян, зяпльо, хапльо, безумен, налудничав серсем, серсема, серсемът, серсеми, серсемите, серсема

мн. серсеми, м. Серсем. серсемин, серсемина, серсеминът, серсеми, серсемите, серсеми, серсемино

прил.[[]], неизм. Разг. Избухлив, сприхав; лют. Серт момиче.
Синоними: лют, остър, твърд, строг, суров, груб, зъл, нервен, избухлив, сприхав серт, серт, серт, серт, серт, серт, серт, серт, серт

мн. сертификати, (два) сертификата, м. Официално писмено удостоверение за нещо, свидетелство. Хранителните стоки трябва да бъдат придружени от сертификат за годност. сертификат, сертификата, сертификатът, сертификати, сертификатите, сертификата

мн. серуми, (два) серума, м. Екстракт, получен от кръвта на имунизирани с болестотворни микроорганизми животни, който се употребява като предпазно лечебно средство. серум, серума, серумът, серуми, серумите, серума

мн. сесии, ж.
1. Заседания на учреждение или организация, които се повтарят периодично. На днешната сесия Народното събрание прие важни документи.
2. Период за полагане на изпити от студенти. Поправителна сесия.
3. Конференция по някакъв въпрос или във връзка с годишнина. Научна сесия.
Синоними: сеанс сесия, сесията, сесии, сесиите

мн. сестри, ж.
1. Дъщеря на същите родители или на единия от тях по отношение на останалите им деца. Имам две сестри.
2. Лице от средния медицински персонал в болнични заведения; медицинска сестра.
3. Прен. Жена, която е близка по убеждения, националност, положение и др. Братя и сестри българи!
4. Калугерка. Сестрите от женския манастир работеха на двора.същ. умал. сестрица, мн. сестрици, ж.същ. умал. сетриче, мн. сестричета, ср.същ. умал. сестричка, мн. сестрички, ж. сестра, сестрата, сестри, сестрите, сестро

сестрина, сестрино, мн. сестрини, прил. Който принадлежи на сестра или се отнася до нея. Сестрин дом. Сестрино дете. сестрин, сестриния, сестриният, сестрина, сестрината, сестрино, сестриното, сестрини, сестрините

мн. сестриници, м. Разг. Син на сестрата (в 1 знач. ) по отношение на нейните братя и сестри. сестриник, сестриника, сестриникът, сестриници, сестриниците, сестриника

мн. сестриници, ж. Разг. Дъщеря на сестрата (в 1 знач. ) по отношение на нейните братя и сестри. сестриница, сестриницата, сестриници, сестриниците

сестринска, сестринско, мн. сестрински, прил.
1. Присъщ на сестра (в 1 знач. ). Сестрински чувства.
2. Който се отнася до медицинска сестра. Сестринско дело. сестрински, сестринския, сестринският, сестринска, сестринската, сестринско, сестринското, сестрински, сестринските

вж. сестра` сестрица, сестрицата, сестрици, сестриците, сестрице

вж. сестра` сестричка, сестричката, сестрички, сестричките, сестричке

сетът, сета, мн. сетове, (два) сета, м. Партия игра на тенис.
Синоними: комплект, гарнитура, серия, група сет, сета, сетът, сетове, сетовете, сета

сетна, сетно, мн. сетни, прил. Последен. За сетен път му припомних обещанието. До сетния си дъх.
Синоними: последен, краен, прощален, финален, послешен, сегашен сетен, сетния, сетният, сетна, сетната, сетно, сетното, сетни, сетните

мн. сетери, (два) сетера, м. Порода ловно куче. Ирландски сетер. сетер, сетера, сетерът, сетери, сетерите, сетера

сетивна, сетивно, мн. сетивни, прил. Който се отнася до сетивата.същ. сетивност, сетивността, ж.нареч. сетивно.
Синоними: осезателен, чувствителен, видим, осезаем, забележим, материален, материалистичен, телесен, груб, чувствен, земен, светски сетивен, сетивния, сетивният, сетивна, сетивната, сетивно, сетивното, сетивни, сетивните

вж. сети`вен

вж. сети`вен сетивност, сетивността, сетивности, сетивностите

сетнешна, сетнешно, мн. сетнешни, прил. По-късен, който става после. Сетнешните ни срещи.
Синоними: послешен, подирешен, следващ, по-късен, дирен, заден, последен, вторичен, второстепенен сетнешен, сетнешния, сетнешният, сетнешна, сетнешната, сетнешно, сетнешното, сетнешни, сетнешните

мн. сетнини, ж. Остар. Обикн. мн. Последици, резултати. сетнина, сетнината, сетнини, сетнините

мн. сетрета, ср. Остар. Късо мъжко палто. сетре, сетрето, сетрета, сетретата

сетиш, мин. св. сетих, мин. прич. сетил, св. — вж. сещам. сетя, сетим, сетиш, сетите, сети, сетят, сетих, сетихме, сети, сетихте, сети, сетиха, сетех, сетехме, сетеше, сетехте, сетеше, сетеха, сетил съм, сетила съм, сетило съм, сетили сме, сетил си, сетила си, сетило си, сетили сте, сетил е, сетила е, сетило е, сетили са, бях сетил, бях сетила, бях сетило, бяхме сетили, беше сетил, беше сетила, беше сетило, бяхте сетили, беше сетил, беше сетила, беше сетило, бяха сетили, ще сетя, ще сетим, ще сетиш, ще сетите, ще сети, ще сетят, ще съм сетил, ще съм сетила, ще съм сетило, ще сме сетили, ще си сетил, ще си сетила, ще си сетило, ще сте сетили

мн. сефтета, ср. Разг.
1. Първа покупка.
2. Нещо, което се върши за първи път.нареч. сефте. Сефте се срещаме.
* Правя сефте. — Върша нещо за пръв път. сефте, сефтето, сефтета, сефтетата

сефтосаш, св. — вж. сефтосвам. сефтосам, сефтосаме, сефтосаш, сефтосате, сефтоса, сефтосат, сефтосах, сефтосахме, сефтоса, сефтосахте, сефтоса, сефтосаха, сефтосах, сефтосахме, сефтосаше, сефтосахте, сефтосаше, сефтосаха, сефтосал съм, сефтосала съм, сефтосало съм, сефтосали сме, сефтосал си, сефтосала си, сефтосало си, сефтосали сте, сефтосал е, сефтосала е, сефтосало е, сефтосали са, бях сефтосал, бях сефтосала, бях сефтосало, бяхме сефтосали, беше сефтосал, беше сефтосала, беше сефтосало, бяхте сефтосали, беше сефтосал, беше сефтосала, беше сефтосало, бяха сефтосали, ще сефтосам, ще сефтос

сефтосваш, несв. и сефтосам, св.; Какво. Разг. Върша или опитвам нещо за първи път. Сефтосах новата рокля. сефтосвам, сефтосваме, сефтосваш, сефтосвате, сефтосва, сефтосват, сефтосвах, сефтосвахме, сефтосва, сефтосвахте, сефтосва, сефтосваха, сефтосвах, сефтосвахме, сефтосваше, сефтосвахте, сефтосваше, сефтосваха, сефтосвал съм, сефтосвала съм, сефтосвало съм, сефтосвали сме, сефтосвал си, сефтосвала си, сефтосвало си, сефтосвали сте, сефтосвал е, сефтосвала е, сефтосвало е, сефтосвали са, бях сефтосвал, бях сефтосвала, бях сефтосвало, бяхме сефтосвали, беше сефтосвал, беше сефтосвала, беше сефтосвало, бяхте сефтосвали, беше сефтосвал, беше сефтосвала, беше сефт

сецаш, несв. Диал. Дърпам.
сецам се. — Дърпам се, придръпвам. Автомобилът не върви добре — сеца се нещо. сещам се сещаш се, несв. и сетя се, св.
1. Идва ми на ум, хрумва ми.
2. Спомням си. Сетих се, че имам книгата, която искаш.
3. Досещам се, отгатвам. Не се сещам за какво говориш.
Синоними: (гл.) идва ми на ума, досещам се, отгатвам, подсещам се, припомням си, спомням си, догаждам се, минава ми през ума, хрумва ми, теква ми, наумявам си, измислям, стига ми умът, довеждам се, (гл.) разбирам, подразбирам, схващам, прозирам, виждам, съобразявам

сецваш, несв. и сецна, св. Диал. Сецам поединично или еднократно.
сецвам се/сецна се. — Сецам се поединично или еднократно. сецвам, сецваме, сецваш, сецвате, сецва, сецват, сецвах, сецвахме, сецва, сецвахте, сецва, сецваха, сецвах, сецвахме, сецваше, сецвахте, сецваше, сецваха, сецвал съм, сецвала съм, сецвало съм, сецвали сме, сецвал си, сецвала си, сецвало си, сецвали сте, сецвал е, сецвала е, сецвало е, сецвали са, бях сецвал, бях сецвала, бях сецвало, бяхме сецвали, беше сецвал, беше сецвала, беше сецвало, бяхте сецвали, беше сецвал, беше сецвала, беше сецвало, бяха сецвали, ще сецвам, ще сецваме, ще сецваш, ще сецвате, ще сецва, ще сецват, ще съм сецвал, ще съм сецвала, ще съм сецвало, ще см

изк. Модернистично течение в изобразителното изкуство, архитектурата, дизайна, музиката в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. , започнало в Австрия и Германия, по-късно — в повечето европейски страни, Русия и САЩ. Характерно е с маниерността си, декоративност, стилизация и сантиментализъм. сецесион, сецесиона, сецесионът, сецесиони, сецесионите, сецесиона

сецнеш, мин. св. сецнах, мин. прич. сецнал, св. — вж. сецвам. сецна, сецнем, сецнеш, сецнете, сецне, сецнат, сецнах, сецнахме, сецна, сецнахте, сецна, сецнаха, сецнех, сецнехме, сецнеше, сецнехте, сецнеше, сецнеха, сецнал съм, сецнала съм, сецнало съм, сецнали сме, сецнал си, сецнала си, сецнало си, сецнали сте, сецнал е, сецнала е, сецнало е, сецнали са, бях сецнал, бях сецнала, бях сецнало, бяхме сецнали, беше сецнал, беше сецнала, беше сецнало, бяхте сецнали, беше сецнал, беше сецнала, беше сецнало, бяха сецнали, ще сецна, ще сецнем, ще сецнеш, ще сецнете, ще сецне, ще сецнат, ще съм сецнал, ще съм сецнала, ще съм сецнало, ще сме сец

сечта, само ед. , ж.
1. Сечене на дървета.
2. Прен. Масово посичане на хора; клане.
Синоними: клане, убийства, кръвопролитие, касапница, масово избиване сеч, сечта, сечи, сечите

мн. сечения, ср.
1. Фигура, образувана при пресичане на тяло с равнина. Напречно сечение.
2. Площ на такава фигура. Разрез с по-голямо сечение.
* Цезарево/кесарево сечение. — Коремен разрез за изваждане на детето при невъзможност за нормално раждане.
Синоними: разрез, напречно сечение, профил сечение, сечението, сечения, сеченията

мн. сечива, ср. Земеделски или занаятчийски инструмент.
Синоними: инструмент, апарат, уред, оръдие, прибор, машина, средство сечиво, сечивото, сечива, сечивата

мн. сечища, ср.
1. Част от гора, определена за изсичане.
2. Място, в което дърветата са изсечени. В сечището растяха диви ягоди. сечище, сечището, сечища, сечищата

м., само ед.
* Голям сечко. — Месец януари.
* Малък сечко. — Месец февруари. мн. сечковци, м. Твърдокрило насекомо с дълги пипала. сечко, сечкото, сечкото, сечковци, сечковците, сечковци, сечко

мн. сешоари, (два) сешоара, м. Уред за сушене на коса. сешоар, сешоара, сешоарът, сешоари, сешоарите, сешоара

сещаш, несв. и сетя, св.; Какво. Усещам, чувствам. Не сещам ни жега, ни студ. сещам, сещаме, сещаш, сещате, сеща, сещат, сещах, сещахме, сеща, сещахте, сеща, сещаха, сещах, сещахме, сещаше, сещахте, сещаше, сещаха, сещал съм, сещала съм, сещало съм, сещали сме, сещал си, сещала си, сещало си, сещали сте, сещал е, сещала е, сещало е, сещали са, бях сещал, бях сещала, бях сещало, бяхме сещали, беше сещал, беше сещала, беше сещало, бяхте сещали, беше сещал, беше сещала, беше сещало, бяха сещали, ще сещам, ще сещаме, ще сещаш, ще сещате, ще сеща, ще сещат, ще съм сещал, ще съм сещала, ще съм сещало, ще сме сещали, ще си сещал, ще си сещала, ще си сещало, ще сте се

сееш, мин. св. сях, мин. прич. сял, несв.; Какво.
1. Хвърлям семена в земята, за да израснат нови растения. Сея пшеница.
2. Прен. Разпространявам идеи, мисли, настроения и др. Сея омраза около себе си.
3. Прекарвам през сито; пресявам. Сея брашно. Сея пясък.
* Дето не го сееш, там никне. — Разг. Появява се неочаквано.
* Сея на корена му ряпа/просо. — Разг. Проявявам дребнавост, търся излишни подробности.
Синоними: засявам, хвърлям семе, садя, засаждам, насаждам, посаждам, насявам, посявам, ръся, сипя, наръсвам, поръсвам, пръскам, хвърлям, разпространявам, разсейвам, разнасям, разхвърлям, разпилявам, разпръсквам, пресявам, пречиствам, пораждам, слагам начало на, предизвиквам, подстрекавам, отсявам, сортирам сея, сеем, сееш, сеете, сее, сеят, сях, сяхме, ся, сяхте, ся, сяха, сеех, сеехме, сееше, сеехте, сееше, сееха, сял съм, сяла съм, сяло съм, сели сме, сял си, сяла си, сяло си, сели сте, сял е, сяла е, сяло е, сели са, бях сял, бях сяла, бях сяло, бяхме сели, беше сял, беше сяла, беше сяло, бяхте сели, беше сял, беше сяла, беше сяло, бяха сели, ще сея, ще сеем, ще сееш, ще сеете, ще сее, ще сеят, ще съм сял, ще съм сяла, ще съм сяло, ще сме сели, ще си сял, ще си сяла, ще си сяло, ще сте сели, ще е сял, ще е сяла, ще е сяло, ще са сели, щях да сея, щяхме да сеем, щеше да сееш, щяхте да сеете, щеше да с

сееш, мин. св. сях, мин. прич. сял, несв.; Какво.
1. Хвърлям семена в земята, за да израснат нови растения. Сея пшеница.
2. Прен. Разпространявам идеи, мисли, настроения и др. Сея омраза около себе си.
3. Прекарвам през сито; пресявам. Сея брашно. Сея пясък.
* Дето не го сееш, там никне. — Разг. Появява се неочаквано.
* Сея на корена му ряпа/просо. — Разг. Проявявам дребнавост, търся излишни подробности.
Синоними: засявам, хвърлям семе, садя, засаждам, насаждам, посаждам, насявам, посявам, ръся, сипя, наръсвам, поръсвам, пръскам, хвърлям, разпространявам, разсейвам, разнасям, разхвърлям, разпилявам, разпръсквам, пресявам, пречиствам, пораждам, слагам начало на, предизвиквам, подстрекавам, отсявам, сортирам сея, сеем, сееш, сеете, сее, сеят, сях, сяхме, ся, сяхте, ся, сяха, сеех, сеехме, сееше, сеехте, сееше, сееха, сял съм, сяла съм, сяло съм, сели сме, сял си, сяла си, сяло си, сели сте, сял е, сяла е, сяло е, сели са, бях сял, бях сяла, бях сяло, бяхме сели, беше сял, беше сяла, беше сяло, бяхте сели, беше сял, беше сяла, беше сяло, бяха сели, ще сея, ще сеем, ще сееш, ще сеете, ще сее, ще сеят, ще съм сял, ще съм сяла, ще съм сяло, ще сме сели, ще си сял, ще си сяла, ще си сяло, ще сте сели, ще е сял, ще е сяла, ще е сяло, ще са сели, щях да сея, щяхме да сеем, щеше да сееш, щяхте да сеете, щеше да с

мн. сеялки, ж. Машина за сеене. Редова сеялка. сеялка, сеялката, сеялки, сеялките

мн. сеячи, м. Човек, който сее. сеяч, сеяча, сеячът, сеячи, сеячите, сеячи, сеячо