свадлива, свадливо, мн. свадливи, прил. Който е склонен да предизвиква свади; раздразнителен, заядлив. Свадлива съпруга. Свадливи съседи. същ. свадливост, свадливостта, ж.
Синоними: предизвикателен, раздразнителен, заядлив, драка, язвителен, жлъчен, хаплив, зъбат, сръдлив, нервен, оскърбителен, агресивен, своенравен, опак, кисел, лош, неприятен, опасен, застрашителен, остър, рязък свадлив, свадливия, свадливият, свадлива, свадливата, свадливо, свадливото, свадливи, свадливите

вж. свадли`в
Синоними: заядливост, хапливост, язвителност свадливост, свадливостта, свадливости, свадливостите

мн. сваковци, м.
1. Съпруг на леля.
2. Съпруг на по-голяма сестра. свако, свакото, свакото, сваковци, сваковците, сваковци, свако

свалиш, мин. св. свалих, мин. прич. свалил, св. — вж. свалям. сваля, свалим, свалиш, свалите, свали, свалят, свалих, свалихме, свали, свалихте, свали, свалиха, свалях, сваляхме, свалеше, сваляхте, свалеше, сваляха, свалил съм, свалила съм, свалило съм, свалили сме, свалил си, свалила си, свалило си, свалили сте, свалил е, свалила е, свалило е, свалили са, бях свалил, бях свалила, бях свалило, бяхме свалили, беше свалил, беше свалила, беше свалило, бяхте свалили, беше свалил, беше свалила, беше свалило, бяха свалили, ще сваля, ще свалим, ще свалиш, ще свалите, ще свали, ще свалят, ще съм свалил, ще съм свалила, ще съм свалило, ще сме сва

сваляш, несв. и сваля, св.
1. Кого, какво. Снемам от по-високо на по-ниско място или положение. Свалям книгата от рафта. Свалям багажа от петия етаж. Свалям картината от стената. Свалям бебето от леглото.
2. Кого, какво. Разтоварвам, правя да слезе от превозно средство. Автобусът свали всички хора. Свалям багажа от влака.
3. Прен. Кого/какво. Събарям, карам да легне или да падне на земята, обикн. с бой.
4. Какво. Събличам дрехи или снемам шапка, ръкавици, очила. Свалям си палтото.
5. Прен. Кого. Отнемам власт, високо положение; понижавам. Свалиха го от власт. Свалиха го от министерския пост.
6. Прен. Жарг. Кого. Накарвам да се влюби в мене, ухажвам, прелъстявам. Сваля жените за една вечер.
свалям се/сваля се. 1. — Падам на земята, обикн. в безсъзнание; свличам се.
2. Прен. Жарг. Флиртувам, карам някого да ме хареса, да се влюби в мене; прелъстявам. Сваля се с всяка жена.
* Свалям/сваля звездите от небето. — Давам големи, но неосъществими обещания, обикн. в любовта.
* Свалям/сваля булото/маската. — Разкривам истинския лик на някого или своя.
* Свалям/сваля в гроба. — Ставам причина някой да умре. Грижите около сина му го свалиха в гроба.
* Свалям/сваля пагоните. —
1. Понижавам или лишавам от висок пост.
2. Развенчавам, разобличавам, разкривам истинския лик.
* Свалям/сваля шапка (на някого). — Признавам достойнствата и/или заслугите му, прекланям се пред него.
Синоними: повалям, събарям, катурвам, срутвам, смъквам, снемам, свличам, деградирам, понижавам, снижавам, снемам от пост, уволнявам, демонтирам, разглобявам, изтеглям, разтоварвам, руша устои, надвивам, побеждавам, събличам свалям, сваляме, сваляш, сваляте, сваля, свалят, свалях, сваляхме, сваля, сваляхте, сваля, сваляха, свалях, сваляхме, сваляше, сваляхте, сваляше, сваляха, свалял съм, сваляла съм, сваляло съм, сваляли сме, свалял си, сваляла си, сваляло си, сваляли сте, свалял е, сваляла е, сваляло е, сваляли са, бях свалял, бях сваляла, бях сваляло, бяхме сваляли, беше свалял, беше сваляла, беше сваляло, бяхте сваляли, беше свалял, беше сваляла, беше сваляло, бяха сваляли, ще свалям, ще сваляме, ще сваляш, ще сваляте, ще сваля, ще свалят, ще съм свалял, ще съм сваляла, ще съм сваляло, ще см

мн. свалячи, м. Жарг. Мъж, който лесно сваля (в 6 знач. ), който прелъстява много жени. сваляч, сваляча, свалячът, свалячи, свалячите, свалячи, свалячо

сварваш, несв. и сваря, св.
1. Кого, какво. Заварвам. Сварих го в университета. Сварих го неподготвен.
2. Разг. Успявам да свърша в определено време, навреме; успявам да се вредя навреме. Сварих да наготвя, преди да са си дошли. Сварих и до магазина да отида. Кога свариха да накупят по две жилища.
Синоними: пипвам, залавям, хващам, сграбчвам, стисвам, улавям, докопвам, напипвам, набарвам, спипвам, улучвам, заварвам, изненадвам, сюрпризирам, намирам, срещам, виждам, сбарвам, успявам, вреждам се, случвам, откривам, попадам на, натъквам се на сварвам, сварваме, сварваш, сварвате, сварва, сварват, сварвах, сварвахме, сварва, сварвахте, сварва, сварваха, сварвах, сварвахме, сварваше, сварвахте, сварваше, сварваха, сварвал съм, сварвала съм, сварвало съм, сварвали сме, сварвал си, сварвала си, сварвало си, сварвали сте, сварвал е, сварвала е, сварвало е, сварвали са, бях сварвал, бях сварвала, бях сварвало, бяхме сварвали, беше сварвал, беше сварвала, беше сварвало, бяхте сварвали, беше сварвал, беше сварвала, беше сварвало, бяха сварвали, ще сварвам, ще сварваме, ще сварваш, ще сварвате, ще сварва, ще сварва

свариш, мин. св. сварих, мин. прич. сварил, св. — вж. сварвам. свариш, мин. св. сварих, мин. прич. сварил, св. — вж. сварявам. сваря, сварим, свариш, сварите, свари, сварят, сварих, сварихме, свари, сварихте, свари, свариха, сварях, сваряхме, свареше, сваряхте, свареше, сваряха, сварил съм, сварила съм, сварило съм, сварили сме, сварил си, сварила си, сварило си, сварили сте, сварил е, сварила е, сварило е, сварили са, бях сварил, бях сварила, бях сварило, бяхме сварили, беше сварил, беше сварила, беше сварило, бяхте сварили, беше сварил, беше сварила, беше сварило, бяха сварили, ще сваря, ще сварим, ще свариш, ще сварите, ще свари, ще сварят, ще съм сварил, ще съм сварила, ще съм сварило, ще сме сва

свариш, мин. св. сварих, мин. прич. сварил, св. — вж. сварвам. свариш, мин. св. сварих, мин. прич. сварил, св. — вж. сварявам. сваря, сварим, свариш, сварите, свари, сварят, сварих, сварихме, свари, сварихте, свари, свариха, сварех, сварехме, свареше, сварехте, свареше, свареха, сварил съм, сварила съм, сварило съм, сварили сме, сварил си, сварила си, сварило си, сварили сте, сварил е, сварила е, сварило е, сварили са, бях сварил, бях сварила, бях сварило, бяхме сварили, беше сварил, беше сварила, беше сварило, бяхте сварили, беше сварил, беше сварила, беше сварило, бяха сварили, ще сваря, ще сварим, ще свариш, ще сварите, ще свари, ще сварят, ще съм сварил, ще съм сварила, ще съм сварило, ще сме сва

сваряваш, несв. и сваря, св.
1. Какво. Варя до готовност. Сварявам картофи.
2. Прен. Какво. Приготвям, като варя. Ей сега ще сваря една бърза чорба.
3. Прен. Разг. Кого. Правя да му бъде горещо, сгорещявам. Сварила си детето с толкова дрехи!
сварявам се/сваря се. 1. — Ставам готов при варене; увирам.
2. Прен. Разг. Изпитвам непоносима горещина. Сварих се в тази стая.
Синоними: стоплям, огрявам, затоплям, уварявам, варя, слагам да възври, възварявам, готвя, сготвям, пека, опичам, изпичам сварявам, сваряваме, сваряваш, сварявате, сварява, сваряват, сварявах, сварявахме, сварява, сварявахте, сварява, сваряваха, сварявах, сварявахме, сваряваше, сварявахте, сваряваше, сваряваха, сварявал съм, сварявала съм, сварявало съм, сварявали сме, сварявал си, сварявала си, сварявало си, сварявали сте, сварявал е, сварявала е, сварявало е, сварявали са, бях сварявал, бях сварявала, бях сварявало, бяхме сварявали, беше сварявал, беше сварявала, беше сварявало, бяхте сварявали, беше сварявал, беше сварявала, беше сварявало, бяха сварявали, ще сварявам, ще сваряв

мн. свастики, ж. Кръст със завити под прав ъгъл краища, срещан като символ и орнаментален мотив в древните култури и използван като отличителен знак на фашизма. свастика, свастиката, свастики, свастиките

сватът, свата, мн. сватове, м. Разг. 1. Бащата на зет или снаха по отношение на родителите на син или дъщеря. [[2. Роднина на зетя или на снахата по отношение на другите роднини. От сватовете на сватбата ще дойдат петдесет души.
3. Разг. Близък на ерген, който отива у момата да уговаря женитба или сватба; сватовник. Ставам му сват. 4. Близък на мома или на ерген, който урежда да се свържат.
* Ще видим кой кум, кой сват._ — Ще видим кой какво е правил, кой какъв е , кой какво е заслужил. сват, свата, сватът, сватове, сватовете, сватове, сватко

сватът, свата, мн. сватове, м. Разг. 1. Бащата на зет или снаха по отношение на родителите на син или дъщеря. [[2. Роднина на зетя или на снахата по отношение на другите роднини. От сватовете на сватбата ще дойдат петдесет души.
3. Разг. Близък на ерген, който отива у момата да уговаря женитба или сватба; сватовник. Ставам му сват. 4. Близък на мома или на ерген, който урежда да се свържат.
* Ще видим кой кум, кой сват._ — Ще видим кой какво е правил, кой какъв е , кой какво е заслужил. сват, свата, сватът, сватове, сватовете, сватове, свате

мн. сватанаци, м. Разг. Сват (в 1 и 2 знач. ). С него станахме сватанаци.

мн. сватби, ж. Женитба с празненство и обичайните обреди, обикн. при сключване на брак. Правя сватба. Ходя на сватба. Богата сватба. прил. сватбен, сватбена, сватбено, мн. сватбени. Сватбено тържество. Сватбен подарък.
* Сребърна сватба. — Двадесет и пет годишнина от сватбата.
* Златна сватба. — Петдесетгодишнина от сватбата.
* Сватбено пътешествие. — Пътуване на младоженците веднага след сватбата.
Синоними: женитба, брак сватба, сватбата, сватби, сватбите

сватбарят, сватбаря, мн. сватбари, м. Разг. Човек, който присъства и участва в сватбеното празненство. Вчера бяхме сватбари. сватбар, сватбаря, сватбарят, сватбари, сватбарите, сватбари, сватбарю

мн. сватбари, м. Сватбар.

мн. сватбарки, ж. Разг. Жена сватбар. сватбарка, сватбарката, сватбарки, сватбарките

сватбарска, сватбарско, мн. сватбарски, прил.
1. Който е свързан със сватбар. Сватбарско настроение.
2. Сватбен. Сватбарска трапеза. Сватбарски обичаи. сватбарски, сватбарския, сватбарският, сватбарска, сватбарската, сватбарско, сватбарското, сватбарски, сватбарските

вж. сва`тба
Синоними: брачен, женитбен, съпружески сватбен, сватбения, сватбеният, сватбена, сватбената, сватбено, сватбеното, сватбени, сватбените

мн. сватовници, м. Разг.
1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват. Изпращам сватовници.
2. Лице, което урежда женитба между свои близки. Ставам сватовник. Бях им сватовник, преди да се оженят. сватовник, сватовника, сватовникът, сватовници, сватовниците, сватовници, сватовнико

мн. сватовници, ж. Разг. Жена сватовник. сватовница, сватовницата, сватовници, сватовниците

ср., само ед.
1. Роднинство между сватове.
2. Отношения между родители или роднини на съпрузи. Сватовството трая до сватбата, тогава се скараха. сватовство, сватовството, сватовства, сватовствата

сватосаш, св. — вж. сватосвам. сватосам, сватосаме, сватосаш, сватосате, сватоса, сватосат, сватосах, сватосахме, сватоса, сватосахте, сватоса, сватосаха, сватосах, сватосахме, сватосаше, сватосахте, сватосаше, сватосаха, сватосал съм, сватосала съм, сватосало съм, сватосали сме, сватосал си, сватосала си, сватосало си, сватосали сте, сватосал е, сватосала е, сватосало е, сватосали са, бях сватосал, бях сватосала, бях сватосало, бяхме сватосали, беше сватосал, беше сватосала, беше сватосало, бяхте сватосали, беше сватосал, беше сватосала, беше сватосало, бяха сватосали, ще сватосам, ще сватос

сватосваш, несв. и сватосам, св.; кого. Разг. Уреждам женитба между свои близки, познати и др.
сватосвам се/сватосам се. — Само мн.
1. В разговори изразяваме желание да станем сватове. Старите се сватосват, но младите не искат и да чуят.
2. Ставаме сватове. Сватосахме се с богат род. сватосвам, сватосваме, сватосваш, сватосвате, сватосва, сватосват, сватосвах, сватосвахме, сватосва, сватосвахте, сватосва, сватосваха, сватосвах, сватосвахме, сватосваше, сватосвахте, сватосваше, сватосваха, сватосвал съм, сватосвала съм, сватосвало съм, сватосвали сме, сватосвал си, сватосвала си, сватосвало си, сватосвали сте, сватосвал е, сватосвала е, сватосвало е, сватосвали са, бях сватосвал, бях сватосвала, бях сватосвало, бяхме сватосвали, беше сватосвал, беше сватосвала, беше сватосвало, бяхте сватосвали, беше сватосвал, беше сватосвала, беше сват

сватуваш, несв.; на кого, за кого. Разг. Ставам сватовник и изпълнявам ролята на сватовник. сватувам, сватуваме, сватуваш, сватувате, сватува, сватуват, сватувах, сватувахме, сватува, сватувахте, сватува, сватуваха, сватувах, сватувахме, сватуваше, сватувахте, сватуваше, сватуваха, сватувал съм, сватувала съм, сватувало съм, сватували сме, сватувал си, сватувала си, сватувало си, сватували сте, сватувал е, сватувала е, сватувало е, сватували са, бях сватувал, бях сватувала, бях сватувало, бяхме сватували, беше сватувал, беше сватувала, беше сватувало, бяхте сватували, беше сватувал, беше сватувала, беше сватувало, бяха сватували, ще сватувам, ще сватув

мн. свати, ж. Разг. Жена сват. сватя, сватята, свати, сватите

сведеш, мин. св. сведох, мин. прич. свел, св. — вж. свеждам. сведа, сведем, сведеш, сведете, сведе, сведат, сведох, сведохме, сведе, сведохте, сведе, сведоха, сведях, сведяхме, сведеше, сведяхте, сведеше, сведяха, свел съм, свела съм, свело съм, свели сме, свел си, свела си, свело си, свели сте, свел е, свела е, свело е, свели са, бях свел, бях свела, бях свело, бяхме свели, беше свел, беше свела, беше свело, бяхте свели, беше свел, беше свела, беше свело, бяха свели, ще сведа, ще сведем, ще сведеш, ще сведете, ще сведе, ще сведат, ще съм свел, ще съм свела, ще съм свело, ще сме свели, ще си свел, ще си свела, ще си свело, ще сте свели, ще е све

мн. сведения, ср.
1. Известие, новина, информация, предадени от някъде. Получавам сведения от фронта. Изпращам сведения. Нямам никакви сведения как протича лечението.
2. Пояснение, разяснение. Дадох им сведения как да разработят темата.
3. Само мн. Данни за лице (име, възраст, работа и др. ). В полицията имат всички сведения за мене. Допълнителни сведения.
4. В администрацията — писмен отчет. Предавам сведение.
* За сведение и изпълнение. — Бележка на документ от по-висша инстанция с отчет, резултати или решения.
Синоними: новина, вест, информация, справка, знание, познание, данни, обяснение, разяснение, указание, известие, уведомление, донесение, съобщение, съвет, намек, подмятане сведение, сведението, сведения, сведенията

свежа, свежо, мн. свежи, прил.
1. Който не е увяхнал; сочен, млад. Свежа зеленина. Свежи цветя.
2. За вятър, въздух — който е прохладен, ободряващ.
3. Който е ярък, светъл, ясен. Свежи шарки.
4. Който изразява бодрост, отпочиналост. Свеж вид. Свеж поглед.
5. Който не е уморен; бодър, жив. След отпуската си много свежа. Свеж ум. същ. свежест, свежестта, ж.
Синоними: освежен, опреснен, хладен, прохладен, пресен, нов, млад, ведър, лазурен, пролетен, чист, здрав, бодър, неувяхнал, младежки, юношески, характерен за младостта, енергичен, жизнен, жизнерадостен, жив, неизносен, неизтъркан, запазен, оригинален, ободрителен, освежителен, ободряващ, режещ, приятен, приятно изненадващ, стимулиращ свеж, свежия, свежият, свежа, свежата, свежо, свежото, свежи, свежите

свеждаш, несв. и сведа, св.
1. Какво. Навеждам, накланям глава, поглед, обикн. от някакво чувство (срам, почит и др. ). Момичето сведе очи пред открития му влюбен поглед.
2. Прен. Какво. Докарвам, обикн. до край, до някакъв етап дело, работа, труд. Винаги свежда нещата до край.
3. Прен. Какво. Намалявам, приравнявам. Изводите ще сведем до три принципа.
свеждам се/сведа се. — Приравнявам се. Всичко се свежда до пари.
* Свеждам/ сведа глава (пред някого). —
1. Смирявам се, помирявам се; засрамвам се.
2. Прекланям се. Свеждам глава пред неговото дело.
* Свеждам/сведа нос. — Отчайвам се.
Синоними: навеждам, привеждам, смъквам, наклонявам, събирам, приближавам, съединявам, довеждам, докарвам, отслабвам, намалявам, понижавам, снишавам, спускам, натискам, налягам, хлътвам, снижавам свеждам, свеждаме, свеждаш, свеждате, свежда, свеждат, свеждах, свеждахме, свежда, свеждахте, свежда, свеждаха, свеждах, свеждахме, свеждаше, свеждахте, свеждаше, свеждаха, свеждал съм, свеждала съм, свеждало съм, свеждали сме, свеждал си, свеждала си, свеждало си, свеждали сте, свеждал е, свеждала е, свеждало е, свеждали са, бях свеждал, бях свеждала, бях свеждало, бяхме свеждали, беше свеждал, беше свеждала, беше свеждало, бяхте свеждали, беше свеждал, беше свеждала, беше свеждало, бяха свеждали, ще свеждам, ще свеждаме, ще свеждаш, ще свеждате, ще свежда, ще свежда

вж. свеж
Синоними: прохлада, преснета, чистота, ведрина, лазур, пролет свежест, свежестта, свежести, свежестите

мн. свезки, ж. Книжка, която излиза от печат като част от обемиста книга; свитък. Излиза на свезки.
Синоними: свитък, брошура, книжка, том свезка, свезката, свезки, свезките

мн. свекри, м. Баща на съпруга по отношение на съпругата. прил. свекров, свекрова, свекрово, мн. свекрови. свекър, свекъра, свекърът, свекъри, свекърите, свекъри, свекъре

мн. свекърви, ж.
1. Майка на съпруга по отношение на съпругата му.
2. Разг. Пренебр. Жена, която обича да се разпорежда, да дава наставления, да мърмори. Същинска свекърва. прил. свекървин, свекървина, свекървино, мн. свекървини. свекърва, свекървата, свекърви, свекървите, свекърво

вж. свекъ`рва свекървин, свекървиния, свекървиният, свекървина, свекървината, свекървино, свекървиното, свекървини, свекървините

свенлива, свенливо, мн. свенливи, прил.
1. Който е стеснителен, срамежлив, нерешителен, плах. Свенливо момиче.
2. Който изразява стеснителност, свян. Свенлив поглед. същ. свенливост, свенливостта, ж.
Синоними: срамежлив, срамлив, стеснителен, саможив, затворен, нерешителен, несмел, плах, боязлив, свит, несръчен, вързан, плашлив, скромен свенлив, свенливия, свенливият, свенлива, свенливата, свенливо, свенливото, свенливи, свенливите

вж. свенли`в
Синоними: срам, свян, стеснение, скромност, стеснителност, смущение, свитост, нерешителност, несмелост, боязън, боязливост, плахост, срамежливост свенливост, свенливостта, свенливости, свенливостите

мн. сверки, ж. Сверяване.
Синоними: проверка, справка, сличаване сверка, сверката, сверки, сверките

свериш, мин. св. сверих, мин. прич. сверил, св. — вж. сверявам. сверя, сверим, свериш, сверите, свери, сверят, сверих, сверихме, свери, сверихте, свери, свериха, сверях, сверяхме, свереше, сверяхте, свереше, сверяха, сверил съм, сверила съм, сверило съм, сверили сме, сверил си, сверила си, сверило си, сверили сте, сверил е, сверила е, сверило е, сверили са, бях сверил, бях сверила, бях сверило, бяхме сверили, беше сверил, беше сверила, беше сверило, бяхте сверили, беше сверил, беше сверила, беше сверило, бяха сверили, ще сверя, ще сверим, ще свериш, ще сверите, ще свери, ще сверят, ще съм сверил, ще съм сверила, ще съм сверило, ще сме све

сверяваш, несв. и сверя, св.; Какво.
1. Съпоставям, сравнявам едно с друго (данни, числа, имена). Сверявам препис с оригинал.
2. Проверявам часовник дали е точен и премествам стрелките. същ. сверяване, ср.
Синоними: сравнявам, проверявам, приравнявам, съпоставям сверявам, сверяваме, сверяваш, сверявате, сверява, сверяват, сверявах, сверявахме, сверява, сверявахте, сверява, сверяваха, сверявах, сверявахме, сверяваше, сверявахте, сверяваше, сверяваха, сверявал съм, сверявала съм, сверявало съм, сверявали сме, сверявал си, сверявала си, сверявало си, сверявали сте, сверявал е, сверявала е, сверявало е, сверявали са, бях сверявал, бях сверявала, бях сверявало, бяхме сверявали, беше сверявал, беше сверявала, беше сверявало, бяхте сверявали, беше сверявал, беше сверявала, беше сверявало, бяха сверявали, ще сверявам, ще сверяв

вж. сверя`вам сверяване, сверяването, сверявания, сверяванията

мн. свесла, ср. Грозд, отрязан с пръчката, или други плодове с пръчка или наредени на пръчка за пренасяне, окачване.

свястна, свястно, мн. свестни, прил.
1. Който е разумен, разбран, порядъчен, отзивчив. Той е много свестен човек.
2. Който е качествен, издръжлив, годен. Искам да си купя някаква свястна дреха.
Синоними: смислен, умен, разумен, здравомислещ, трезвен, съзнателен, разбран, порядъчен, редовен, добър, на място, морален, благоприличен, пристоен, честен, почтен, уместен, годен, приличен, сносен, поносим, търпим, чудесен, любезен свестен, свестния, свестният, свястна, свястната, свястно, свястното, свестни, свестните

свестиш, мин. св. свестих, мин. прич. свестил, св. — вж. свестявам. свестя, свестим, свестиш, свестите, свести, свестят, свестих, свестихме, свести, свестихте, свести, свестиха, свестях, свестяхме, свестеше, свестяхте, свестеше, свестяха, свестил съм, свестила съм, свестило съм, свестили сме, свестил си, свестила си, свестило си, свестили сте, свестил е, свестила е, свестило е, свестили са, бях свестил, бях свестила, бях свестило, бяхме свестили, беше свестил, беше свестила, беше свестило, бяхте свестили, беше свестил, беше свестила, беше свестило, бяха свестили, ще свестя, ще свестим, ще свестиш, ще свестите, ще свести, ще свестят, ще

свестяваш, несв. и свестя, св.; Кого. Правя или помагам да дойде в съзнание, да дойде на себе си. Свестиха я, като я поляха с вода. Инжекцията бързо я свести.
свестявам се/свестя се. 1. — Идвам в съзнание, идвам на себе си след прилошаване. От свежия въздух се свести.
2. Прен. Опомням се, изтрезнявам от увлечение.
3. Прен. Подобрявам се, поправям се, стабилизирам се след тежка болест, след финансова криза и др. същ. свестяване, ср. свестявам, свестяваме, свестяваш, свестявате, свестява, свестяват, свестявах, свестявахме, свестява, свестявахте, свестява, свестяваха, свестявах, свестявахме, свестяваше, свестявахте, свестяваше, свестяваха, свестявал съм, свестявала съм, свестявало съм, свестявали сме, свестявал си, свестявала си, свестявало си, свестявали сте, свестявал е, свестявала е, свестявало е, свестявали са, бях свестявал, бях свестявала, бях свестявало, бяхме свестявали, беше свестявал, беше свестявала, беше свестявало, бяхте свестявали, беше свестявал, беше свестявала, беше свес

вж. свестя`вам свестяване, свестяването, свестявания, свестяванията

и свят 2 , света и свята, свето и свято, мн. свети и святи, прил.
1. В християнската религия — свещен. Свет ден. Свето причастие.
2. За човек — който е посветил живота си на религията, а сред смъртта си е признат за образец на християнски живот, за носител на чудодейна сила. Свети Иван Рилски. Света Петка Епиватска.
3. Прен. За чувства, мечти — който е съкровен, силен, дълбок.
4. Прен. Който предизвиква голяма почит и преклонение. Освобождението е свято дело.
* Света вода ненапита. — Разг. Пренебр. За човек, който се представя за абсолютно честен и невинен.
* Светая светих. — Най-съкровените тайни, мисли, стремления. светло- Първа съставна част на сложни думи със значение светъл цвят, напр. светлозелен, светлосин, светлочервен.

светваш, несв. и светна, св.
1. За огън или светлина — появявам се за кратко веднъж или няколко пъти по веднъж. Фарът светва и угасва.
2. Започвам да светя. Лампата светна.
3. Ставам светъл, осветен. Полето светна от светкавиците.
4. Прен. Ставам чист, светя от чистота, блестя. Къщата е светнала от чистота.
5. Прен. За очи, лице — излъчвам светлина, блясък, озарен съм от радост, щастие.
6. Прен. Жарг. На кого. Удрям силно и неочаквано плесница. Светнах му един шамар.
7. Прен. Разг. Ставам много слаб, блед. Светнал е от тази болест.
светва се/светне се —. Безл. Святка се веднъж или няколко пъти по веднъж. същ. светване, ср.
* Светва/светне ми ( —ти, му, и, ни, ви, им) пред очите. Олеква ми след голяма грижа или силна болка.
Синоними: блестя, проблясвам, блещукам, просветвам, припламвам, блясвам, святкам, прояснявам се, разведрявам се светвам, светваме, светваш, светвате, светва, светват, светвах, светвахме, светва, светвахте, светва, светваха, светвах, светвахме, светваше, светвахте, светваше, светваха, светвал съм, светвала съм, светвало съм, светвали сме, светвал си, светвала си, светвало си, светвали сте, светвал е, светвала е, светвало е, светвали са, бях светвал, бях светвала, бях светвало, бяхме светвали, беше светвал, беше светвала, беше светвало, бяхте светвали, беше светвал, беше светвала, беше светвало, бяха светвали, ще светвам, ще светваме, ще светваш, ще светвате, ще светва, ще светва

вж. све`твам светване, светването, светвания, светванията

ср., само ед. Обикн. с ваше, негово и др. — титла на патриарх или на папа. светейшество, светейшеството, светейшества, светейшествата

прил. , неизм. Определение за Светия синод. светейши, светейшия, светейшият, светейша, светейшата, светейшо, светейшото, светейши, светейшите

светена, светено, мн. светени, прил. Над който е извършен специален религиозен обред. Светена вода. светен, светения, светеният, светена, светената, светено, светеното, светени, светените

мн. светци, м.
1. Човек, който е посветил живота си на служене на бога или пък има големи заслуги за народа си и след смъртта си е провъзгласен от църквата за образец за християнски живот и носител на чудодейна сила.
2. Лице с такава сила, провъзгласено за покровител на черква, манастир, бранш. Свети Георги е покровител на войската.
3. Прен. Ирон. Човек, който се представя за прекалено честен и невинен. Прекален светец и богу не е драг.
4. Много добър човек, склонен да прави добро за другите. Той е истински светец. светец, светеца, светецът, светци, светците, светци, светецо

мн. светилища, ср. Място, посветено на божество, предназначено за поклонение.
Синоними: светиня, храм, олтар светилище, светилището, светилища, светилищата

мн. светилници, (два) светилника, м.
1. Плосък съд с фитил за осветление.
2. Примитивен прибор за осветление. Има ли някакъв светилник тук да си светнем.
Синоними: факел, фар, светлина, светило, лампа, свещ, осветление, сигнална лампа светилник, светилника, светилникът, светилници, светилниците, светилника

мн. светила, ср.
1. Източник на светлина. Небесно светило. Дневно светило. Единственото светило е било кандилото. В стаята има много светила.
2. Прен. Знаменитост, обикн. в науката, в медицината и др. Той е светилото на сърдечната хирургия. Светилата на лингвистиката.
Синоними: слънце, фар, звезда, светлина, знаменитост, величие, именитост, (прил.) прочут, светилник, лампа, свещ, осветление, сигнална лампа светило, светилото, светила, светилата

мн. светини, ж.
1. Място, храм, реликва, обявени от църквата за свети. Тази икона е светиня.
2. Нещо много скъпо, на голяма почит. Знамето е светиня за бойците. Този дом е светиня за нея.
Синоними: храм, обител, олтар, реликва, светилище светиня, светинята, светини, светините, светиньо

светителят, светителя, мн. светители, м. Християнски деец с особени заслуги; светец. светител, светителя, светителят, светители, светителите, светители, светителю

мн. светици, ж. Жена светец.
* Като светица. — Жена със слабо, изпито от мъка лице. светица, светицата, светици, светиците, светице

мн. светии, м. Светец (в 1 знач. ). светия, светията, светията, светии, светиите, светии, светийо

мн. светкавици, ж. Електрически разряд в атмосферата, съпроводен със силен гръм, ослепителна мигновена светлина и зигзагообразно очертание на хоризонта, който поразява постройки, дървета, хора; мълния. Блесна светкавица.
* Като светкавица. — Много бързо, мигновено.
Синоними: мълния, гръм, гръмотевица, трескавица светкавица, светкавицата, светкавици, светкавиците

светкавична, светкавично, мн. светкавични, прил.
1. Който се отнася до светкавица. Светкавичен блясък.
2. Прен. Който е извънредно бърз, мигновен, устремен. Светкавична скорост. Светкавична поща. Светкавичен поглед. Светкавична реакция.
3. Прен. Който е изключително неочакван, изненадващ. Светкавичен удар по врага. Светкавично нападение. нареч. светкавично.
Синоними: мълниеносен, гръмовит, бърз, стремителен, мигновен, устремен, внезапен, неочакван, изненадващ светкавичен, светкавичния, светкавичният, светкавична, светкавичната, светкавично, светкавичното, светкавични, светкавичните

вж. светка`вичен
Синоними: стремително, вихрено, като вихър, като светкавица, бързо, внезапно, изневиделица, неочаквано, изненадващо

светлееш, мин. св. светлях, мин. прич. светлял, несв.
1. Ставам светъл. Небето бързо светлее.
2. Откроявам се със светъл цвят или блясък. Морето светлее в ранната утрин.
светлея се. — Откроявам се със светъл цвят или излъчвам слаба светлина; светлея (във 2 знач. ). В далечината нещо се светлееше.
Синоними: светя, блестя, сияя, лъщя, искря, пламенея, проблясвам, изгрявам, изпускам лъчи, излъчвам светлина, грея, мъждея, мъждукам светлея, светлеем, светлееш, светлеете, светлее, светлеят, светлях, светляхме, светля, светляхте, светля, светляха, светлеех, светлеехме, светлееше, светлеехте, светлееше, светлееха, светлял съм, светляла съм, светляло съм, светлели сме, светлял си, светляла си, светляло си, светлели сте, светлял е, светляла е, светляло е, светлели са, бях светлял, бях светляла, бях светляло, бяхме светлели, беше светлял, беше светляла, беше светляло, бяхте светлели, беше светлял, беше светляла, беше светляло, бяха светлели, ще светлея, ще светлеем, ще светлееш, ще светлеете, ще све

мн. светлици, (два) светлика, м.
1. Обикн. в художествената литература — светлина.
2. Прен. Радост; надежда. Децата са светликът на старостта. светлик, светлика, светликът, светлици, светлиците, светлика

мн. светлини, ж.
1. Спец. Само ед. Във физиката — електромагнитно лъчение, с което наблюдаваният обект въздейства върху окото на наблюдателя; светлинни лъчи.
2. Само ед. Такова лъчение, изпускано от предмет. Светлината на слънцето. Светлината на лампата. Изпускам светлина. Излъчвам светлина. Силна светлина. Слаба светлина. Жълта светлина.
3. Светещ предмет. Виждат се светлините на фаровете. Тук-там в нощта се мяркат светлини.
4. Прен. Осветено пространство, осветеност. Светлината на деня. Светлината на стаята.
5. Прен. Само ед. За изражение на лице, очи и др. — одухотвореност, излъчване, радост, надежда. Светлината на очите и угасна. Целият излъчваше светлина.
6. Прен. Само ед. Просвета, книжнина.
7. Прен. Само ед. Ден; утро. Цяла нощ чаках светлината.
8. Прен. Само ед. Надежда; радост. Светлината на дните ми.
* В нова светлина. — С ново тълкуване.
* Хвърлям/хвърля светлина (върху нещо). — Разкривам, разяснявам.
Синоними: виделина, светло, видело, ден, искра, заря, проблясък, боя, багрилно вещество, пигмент, краска, светилник, светило, лампа, свещ, осветление, фар, сигнална лампа светлина, светлината, светлини, светлините

светлинна, светлинно, мн. светлинни, прил. Който се отнася до светлина. Светлинен източник. Светлинни лъчи.
* Светлинен поток. — Спец. Количеството светлина, преминаващо през дадена площ за секунда.
* Светлинна година. — Спец. Астрономическа единица за разстояние, равна на разстоянието, което светлината изминава за една година. светлинен, светлинния, светлинният, светлинна, светлинната, светлинно, светлинното, светлинни, светлинните

мед. вж. фотофобия свехна се свехнеш се, мин. св. свехнах се, мин. прич. свехнал се, св. — вж. свяхвам се.__ свеня се свениш се, мин. св. свених се, мин. прич. свенил се, несв. Изпитвам срам, стеснение, смущение, плахост. Свени се да го погледне. Не се свени да иска услуга от него.
Синоними: (гл.) срамя се, срамувам се, срам ме е, свян ме е, изпитвам свян, стеснявам се, засрамвам се, посвенявам се, смущавам се, не смея

светложълта, светложълто, мн. светложълти, прил. Който има жълт цвят със слаба интензивност, наситеност. светложълт, светложълтия, светложълтият, светложълта, светложълтата, светложълто, светложълтото, светложълти, светложълтите

светлокоса, светлокосо, мн. светлокоси, прил. Който има светла, руса коса. Светлокосо момиче. светлокос, светлокосия, светлокосият, светлокоса, светлокосата, светлокосо, светлокосото, светлокоси, светлокосите

светлолюбива, светлолюбиво, мн. светлолюбиви, прил. За растение, дърво, цвете — който обича светлината. светлолюбив, светлолюбивия, светлолюбивият, светлолюбива, светлолюбивата, светлолюбиво, светлолюбивото, светлолюбиви, светлолюбивите

светлостта, само ед., ж.
1. Качество на светъл; яркост.
2. ист. С мест. При обръщение към високопоставено лице или при споменаването му. Ваша светлост. Нейна светлост. светлост, светлостта, светлости, светлостите

мн. светлосенки, ж.
1. Разпределение на различни по яркост цветове и оттенъци, светли и тъмни места и щрихи в живописта и графиката.
2. Прен. В литературата — точно предаване на оттенъци в чувства, отношения. светлосянка, светлосянката, светлосенки, светлосенките

ж., само ед. Спец. Теория и практика на приложението на светлината. светлотехника, светлотехниката, светлотехники, светлотехниките

светлочувствителна, светлочувствително, мн. светлочувствителни, прил. Който лесно се променя под въздействието на светлината. Светлочувствителна плака. светлочувствителен, светлочувствителния, светлочувствителният, светлочувствителна, светлочувствителната, светлочувствително, светлочувствителното, светлочувствителни, светлочувствителните

светнеш, мин. св. светнах, мин. прич. светнал, св. — вж. светвам. светна, светнем, светнеш, светнете, светне, светнат, светнах, светнахме, светна, светнахте, светна, светнаха, светнех, светнехме, светнеше, светнехте, светнеше, светнеха, светнал съм, светнала съм, светнало съм, светнали сме, светнал си, светнала си, светнало си, светнали сте, светнал е, светнала е, светнало е, светнали са, бях светнал, бях светнала, бях светнало, бяхме светнали, беше светнал, беше светнала, беше светнало, бяхте светнали, беше светнал, беше светнала, беше светнало, бяха светнали, ще светна, ще светнем, ще светнеш, ще светнете, ще светне, ще светнат, ще

световна, световно, мн. световни, прил.
1. Който се отнася до целия свят; всемирен. Световни проблеми за екологията. Световен мащаб. Световен климат.
2. Който се отнася до живота; светски, житейски. Не го интересуват световните вражди и ламтежи.
3. Който има значение за цял свят. Световно откритие в медицината.
4. Който принадлежи на света, събира хора от цял свят; международен. Световен град. Световна конференция. Световно първенство по футбол.
5. Който е световноизвестен.
6. Прен. Разг. Отличен, на много високо равнище. Тоя сладолед е световен!
* Правя световен въпрос. — Преувеличавам дребен въпрос.
* Световен океан. — Съвкупност от всички морета и океани на земята.
Синоними: светски, мирски, миров, всесветски, всемирен, вселенски, универсален, международен, интернационален, космически, космичен, междупланетен световен, световния, световният, световна, световната, световно, световното, световни, световните

световноизвестна, световноизвестно, мн. световноизвестни, прил. Който е известен в цял свят. Световноизвестен писател.
Синоними: популярен, познат, известен, общоизвестен, всеизвестен, разпространен, достъпен, общодостъпен, разбираем, лесноразбираем, общопонятен, прочут, обичан, уважаван, знаменит, именит, бележит, ползващ се с име, славен, велик, демократичен, народен, общонароден световноизвестен, световноизвестния, световноизвестният, световноизвестна, световноизвестната, световноизвестно, световноизвестното, световноизвестни, световноизвестните

м. само ед. Чувство за виене на свят поради удар или физиологично състояние. Сутрин получавам световъртеж. Имам световъртеж. световъртеж, световъртежа, световъртежът, световъртежи, световъртежите, световъртежа

м., само ед. Съвкупност от възгледи за света, начин на възприемане на света; мироглед. Оформям светогледа си.
Синоними: мироглед, възглед, схващане, разбиране, мнение, поглед светоглед, светогледа, светогледът, светогледи, светогледите, светогледа

светотатстваш, несв. Върша светотатства. Светотатствам над паметника на Ботев. същ. светотатстване, ср. светотатствам, светотатстваме, светотатстваш, светотатствате, светотатства, светотатстват, светотатствах, светотатствахме, светотатства, светотатствахте, светотатства, светотатстваха, светотатствах, светотатствахме, светотатстваше, светотатствахте, светотатстваше, светотатстваха, светотатствал съм, светотатствала съм, светотатствало съм, светотатствали сме, светотатствал си, светотатствала си, светотатствало си, светотатствали сте, светотатствал е, светотатствала е, светотатствало е, светотатствали са, бях светотатствал, бях светотатствала, бях

вж. светота`тствам светотатстване, светотатстването, светотатствания, светотатстванията

светотатствена, светотатствено, мн. светотатствени, прил. Който се отнася до светотатство. Светотатствена постъпка.
Синоними: светотатски, богохулен, осквернителен, кощунски, нечестив, хулигански светотатствен, светотатствения, светотатственият, светотатствена, светотатствената, светотатствено, светотатственото, светотатствени, светотатствените

мн. светотатства, ср.
1. Остар. Само ед. Крадене на свети предмети, обикн. от черква.
2. Само ед. Оскверняване, поругание, подигравка със свети чувства и предмети; кощунство.
3. Постъпка на оскверняване, кощунство. На всяка крачка се вършат светотатства.
Синоними: осквернение, поругание, кощунство, гавра, подигравка, богохулство, нечестивост, хулиганство светотатство, светотатството, светотатства, светотатствата

светотатствуваш, несв. Светотатствам.
Синоними: поругавам, скверня, кощунствам, гавря се светотатствувам, светотатствуваме, светотатствуваш, светотатствувате, светотатствува, светотатствуват, светотатствувах, светотатствувахме, светотатствува, светотатствувахте, светотатствува, светотатствуваха, светотатствувах, светотатствувахме, светотатствуваше, светотатствувахте, светотатствуваше, светотатствуваха, светотатствувал съм, светотатствувала съм, светотатствувало съм, светотатствували сме, светотатствувал си, светотатствувала си, светотатствувало си, светотатствували сте, светотатствувал е, светотатствувала е, светотатствувало е,

ср., само ед. Начин на възприемане на света. светоусещане, светоусещането, светоусещания, светоусещанията

мн. светофари, (два) светофара, м.
1. Светлинен апарат, който се поставя на кръстовище в населено място за регулиране на уличното движение чрез жълта, червена и зелена светлина. Светофарът светва зелено.
2. Прен. Светлината, която дава такъв апарат. Спирам на червен светофар.
* Имам зелен светофар. — Прен. Имам разрешение или възможност за някакво действие. светофар, светофара, светофарът, светофари, светофарите, светофара

светска, светско, мн. светски, прил.
1. Който не е религиозен, църковен; граждански, мирски.
2. Който е свързан с висшето общество. Светско общество. Светски събирания. Светски маниери.
Синоними: световен, миров, всесветски, нерелигиозен, мирски, граждански, суетен, материален, материалистичен, телесен, груб, сетивен, чувствен, земен, нецърковен, спретнат, стегнат, моден, елегантен, шик, без идеали светски, светския, светският, светска, светската, светско, светското, светски, светските

светуваш, несв. Остар. Живея, съществувам.
* Откакто свят светува. — Винаги. Откакто свят светува е имало и любов. светувам, светуваме, светуваш, светувате, светува, светуват, светувах, светувахме, светува, светувахте, светува, светуваха, светувах, светувахме, светуваше, светувахте, светуваше, светуваха, светувал съм, светувала съм, светувало съм, светували сме, светувал си, светувала си, светувало си, светували сте, светувал е, светувала е, светувало е, светували са, бях светувал, бях светувала, бях светувало, бяхме светували, беше светувал, беше светувала, беше светувало, бяхте светували, беше светувал, беше светувала, беше светувало, бяха светували, ще светувам, ще светув

мн. светулки, ж. Твърдокрило насекомо със светещ орган на коремчето, което лети по жътва и свети с мигаща светлина за привличане на другия пол. светулка, светулката, светулки, светулките

светла, светло, мн. светли, прил.
1. Който излъчва светлина. Светла луна. Светла лампа.
2. В който има светлина. Светла стая. Светъл ден.
3. Който е с блед, ненаситен, ясен цвят; прозрачен. Светла рокля. Светли очи. Светли мебели.
4. Прен. Който е радостен; непомрачен. Светъл поглед. Светло бъдеще.
5. Прен. Който е скъп, свещен; празничен. Светъл празник. Светли имена. Светла памет.
6. Прен. За ум — който е проницателен; откривателски.
* На светло. —
1. На осветено място.
2. Прен. На показ, неприкрито. Изваждам на светло престъпления.
* По светло. — В светлата част на деня. Да се върнеш по светло.
Синоними: блестящ, сияен, лъчезарен, бисерен, лъчист, бляскав, искрящ, лъскав, ясен, радостен, тържествен, весел, хубав, непомрачен, бистър, чист, лазурен, блед, неясен, слаб, предвещаващ добро, благоприятен, щастлив, рус, бял, сияещ, озарен, озаряващ, сух, слънчев, чудесен, прозрачен, ярък, безоблачен, спокоен, невинен светъл, светлия, светлият, светла, светлата, светло, светлото, светли, светлите

светиш, мин. св. светих и светих, мин. прич. светил и светил, несв.
1. Излъчвам светлина. Слънцето свети. Лампата свети.
2. На кого. Направлявам светлината, за да бъде светло на някого. Светя му със свещ.
3. Прен. Блестя от отразена светлина. Стъклата светят на лунната светлина.
4. Прен. За отвор, прозорец — изпускам светлина. Всички прозорци светеха.
5. Прен. От Какво. За очи, лице — блестя, излъчвам радост, гняв и др. Очите и светят от любов.
6. Прен. Блестя от чистота. светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв. Освещавам по религиозен обред.
* Светя маслото (на някого). — Грубо. Умишлено убивам някого (за наказание или отмъщение).
Синоними: светлея, блестя, сияя, лъщя, искря, пламенея, проблясвам, изгрявам, изпускам лъчи, излъчвам светлина, грея, мъждея, мъждукам, пламтя, горя, нажежен съм силно, осветявам, изпускам светлина, озарявам, грейвам, засиявам, освещавам, правя свят светя, светим, светиш, светите, свети, светят, светих, светихме, свети, светихте, свети, светиха, светях, светяхме, светеше, светяхте, светеше, светяха, светил съм, светила съм, светило съм, светили сме, светил си, светила си, светило си, светили сте, светил е, светила е, светило е, светили са, бях светил, бях светила, бях светило, бяхме светили, беше светил, беше светила, беше светило, бяхте светили, беше светил, беше светила, беше светило, бяха светили, ще светя, ще светим, ще светиш, ще светите, ще свети, ще светят, ще съм светил, ще съм светила, ще съм светило, ще сме све

светиш, мин. св. светих и светих, мин. прич. светил и светил, несв.
1. Излъчвам светлина. Слънцето свети. Лампата свети.
2. На кого. Направлявам светлината, за да бъде светло на някого. Светя му със свещ.
3. Прен. Блестя от отразена светлина. Стъклата светят на лунната светлина.
4. Прен. За отвор, прозорец — изпускам светлина. Всички прозорци светеха.
5. Прен. От Какво. За очи, лице — блестя, излъчвам радост, гняв и др. Очите и светят от любов.
6. Прен. Блестя от чистота. светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв. Освещавам по религиозен обред.
* Светя маслото (на някого). — Грубо. Умишлено убивам някого (за наказание или отмъщение).
Синоними: светлея, блестя, сияя, лъщя, искря, пламенея, проблясвам, изгрявам, изпускам лъчи, излъчвам светлина, грея, мъждея, мъждукам, пламтя, горя, нажежен съм силно, осветявам, изпускам светлина, озарявам, грейвам, засиявам, освещавам, правя свят светя, светим, светиш, светите, свети, светят, светих, светихме, свети, светихте, свети, светиха, светях, светяхме, светеше, светяхте, светеше, светяха, светил съм, светила съм, светило съм, светили сме, светил си, светила си, светило си, светили сте, светил е, светила е, светило е, светили са, бях светил, бях светила, бях светило, бяхме светили, беше светил, беше светила, беше светило, бяхте светили, беше светил, беше светила, беше светило, бяха светили, ще светя, ще светим, ще светиш, ще светите, ще свети, ще светят, ще съм светил, ще съм светила, ще съм светило, ще сме све

светиш, мин. св. светих и светих, мин. прич. светил и светил, несв.
1. Излъчвам светлина. Слънцето свети. Лампата свети.
2. На кого. Направлявам светлината, за да бъде светло на някого. Светя му със свещ.
3. Прен. Блестя от отразена светлина. Стъклата светят на лунната светлина.
4. Прен. За отвор, прозорец — изпускам светлина. Всички прозорци светеха.
5. Прен. От Какво. За очи, лице — блестя, излъчвам радост, гняв и др. Очите и светят от любов.
6. Прен. Блестя от чистота. светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв. Освещавам по религиозен обред.
* Светя маслото (на някого). — Грубо. Умишлено убивам някого (за наказание или отмъщение).
Синоними: светлея, блестя, сияя, лъщя, искря, пламенея, проблясвам, изгрявам, изпускам лъчи, излъчвам светлина, грея, мъждея, мъждукам, пламтя, горя, нажежен съм силно, осветявам, изпускам светлина, озарявам, грейвам, засиявам, освещавам, правя свят светя, светим, светиш, светите, свети, светят, светих, светихме, свети, светихте, свети, светиха, светех, светехме, светеше, светехте, светеше, светеха, светил съм, светила съм, светило съм, светили сме, светил си, светила си, светило си, светили сте, светил е, светила е, светило е, светили са, бях светил, бях светила, бях светило, бяхме светили, беше светил, беше светила, беше светило, бяхте светили, беше светил, беше светила, беше светило, бяха светили, ще светя, ще светим, ще светиш, ще светите, ще свети, ще светят, ще съм светил, ще съм светила, ще съм светило, ще сме све

свехна се, свехнеш се, мин. св. свехнах се, мин. прич. свехнал се, св. — вж. свяхвам се. свечери се мин. св. свечери се, мин. прич. свечерило се, св. — вж. свечерява се.__ свечерява се несв. и свечери се, св. ; безл. Настъпва вечер. същ. свечеряване, ср.
* На свечеряване. — Времето, когато настъпва вечерта.
Синоними: (гл.) мръква, стъмнява се, здрачава се, притъмнява, става тъмно, става късно, настава вечер свиди ми (или ти, му, и, ни, ви, им) се, мин. св. свиди и свиди ми се, мин. прич. свидил и свидил ми се, несв. Разг.
1. Не ми се дава, посвидява ми се. Свидят ми се парите.
2. Жал ми е за някого, за нещо, ценно ми е. Свиди ми се детето да го карам да работи. Свиди ми се здравето.

вж. свечеря`ва се свечеряване, свечеряването, свечерявания, свечеряванията

свещта, мн. свещи, ж.
1. Пръчица от втвърдена мазнина с фитил вътре по дължината, която служи за осветяване или за религиозен ритуал. Голяма стеаринова свещ. Осветявам стаята със свещ. Запалвам свещ в църквата. Восъчна свещ.
2. Спец. Приспособление за запалване на двигател с вътрешно горене.
3. Разг. Единица за измерване силата на светлина, излъчвана от някакъв източник. Лампа със сто свещи.
Синоними: вощеница, светилник, светило, лампа, светлина, осветление, фар, сигнална лампа свещ, свещта, свещи, свещите

свещена, свещено, мн. свещени, прил. Свет. Свещена книга. Свещени одежди. Свещена родина. Свещени мечти.
* Свещена простота. — Възклицание, когато се върши нещо много наивно от незнание.
Синоними: свит, традиционен, обичаен, скъп, съкровен, заветен свещен, свещения, свещеният, свещена, свещената, свещено, свещеното, свещени, свещените

мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. Свещеникът освети трапезата. прил. свещенически, свещеническа, свещеническо, мн. свещенически. Свещеническа калимавка.
Синоними: духовник, поп, пастор, проповедник, монах, свещенослужител, изповедник, жрец, викарий, наместник свещеник, свещеника, свещеникът, свещеници, свещениците, свещеници, свещенико

вж. свеще`ник
Синоними: духовен, духовнически, пасторски свещенически, свещеническия, свещеническият, свещеническа, свещеническата, свещеническо, свещеническото, свещенически, свещеническите

свещенодействаш, несв. Извършвам свещенодействие. свещенодействам, свещенодействаме, свещенодействаш, свещенодействате, свещенодейства, свещенодействат, свещенодействах, свещенодействахме, свещенодейства, свещенодействахте, свещенодейства, свещенодействаха, свещенодействах, свещенодействахме, свещенодействаше, свещенодействахте, свещенодействаше, свещенодействаха, свещенодействал съм, свещенодействала съм, свещенодействало съм, свещенодействали сме, свещенодействал си, свещенодействала си, свещенодействало си, свещенодействали сте, свещенодействал е, свещенодействала е, свещенодействало е,

мн. свещенодействия, ср.
1. Акт на религиозен обред, богослужение.
2. Прен. Разг. Акт, извършван сериозно и тържествено, като свещен. Готвенето за нея беше свещенодействие.
Синоними: богослужение, обред, благоговение свещенодействие, свещенодействието, свещенодействия, свещенодействията

свещенодействуваш, несв. Свещенодействам.
Синоними: извършвам богослужение, благоговея свещенодействувам, свещенодействуваме, свещенодействуваш, свещенодействувате, свещенодействува, свещенодействуват, свещенодействувах, свещенодействувахме, свещенодействува, свещенодействувахте, свещенодействува, свещенодействуваха, свещенодействувах, свещенодействувахме, свещенодействуваше, свещенодействувахте, свещенодействуваше, свещенодействуваха, свещенодействувал съм, свещенодействувала съм, свещенодействувало съм, свещенодействували сме, свещенодействувал си, свещенодействувала си, свещенодействувало си, свещенодействували сте, св

и свещичка, мн. свещички и свещички, ж.
1. Малка, тънка свещ (в 1 знач. ). Торта със свещички.
2. Лекарствено средство за анален прием. свещичка, свещичката, свещички, свещичките

мн. свещници, (два) свещника, м. Метална, дървена, порцеланова поставка за една или няколко свещи. Поставям свещта на свещника. Сребърен свещник. свещник, свещника, свещникът, свещници, свещниците, свещника

свиваш, несв. и свия, св.
1. Какво. Правя с виене. Свивам гнездо. Свивам венец. Свивам обръч. Свивам хоро.
2. Какво. Сгъвам, огъвам. Свивам торба. Свивам сандвича с хартия.
3. Какво. Събирам един към друг; стискам, събирам. Свивам крака. Свивам длани. Свивам устни.
4. Какво. Намалявам дреха в ширина, стеснявам. Свивам пола. Свивам ръкави.
5. Прен. Източник съм на силна болка, започвам да боля. Свива ме стомахът.
6. Прен. Завивам при движение. Свивам надясно.
свивам се/свия се. 1. — Стеснявам се, намалявам размерите си. След прането платът се сви.
2. Сгушвам се; прегъвам, събирам тялото си.
3. За част на тялото — сгърчвам се, събирам се (от болка, силни чувства). Веждите ми се свиват. Гърлото ми се сви от мъка.
4. Прен. Разг. Живея на тясно, притеснявам се. Свиваме се в две стаи.
5. Прен. Живея с недостатъчно пари, пестя.
6. Прен. Разг. Стеснявам се, срамувам се. Пред хора се свива и не казва нито дума.
* Свивам/свия си гнездо. —
1. За птица — правя си гнездо.
2. За човек — създавам семейство, дом.
* Свивам/свия знамената/байрака. — Разг. Преставам да се боря, примирявам се.
* Свива ми се/свие ми се душата. — Обхваща ме силна тревога, притеснение.
* Свивам/свия рамене. — Не зная нещо, за което ме питат.
* Свивам се/свия се в черупката си. — Затварям се в себе си, не предприемам нищо.
* Свивам си/свия си устата. — Внимавам какво говоря, съобразявам се с приличието.
Синоними: сгъвам, огъвам, превивам, прегъвам, вгъвам, извивам, кривя, изкривявам, ломя, чупя, преломявам, сломявам, пречупвам, обвивам, загъвам, опаковам, възвивам, свръщам, вия, увивам, плета, сплитам, преплитам, оплитам, втвърдявам, сгъстявам, съсирвам, стискам, въртя, завъртам, обръщам, завивам, отклонявам се, градя, изграждам, строя, построявам, зидам, иззиждам, движа се, насочвам се, държа курс, отбивам се, задигам, отмъквам, свървам, криввам, открадвам, измамвам, обирам, сбивам, сгърчвам, изопвам, разкривявам свивам, свиваме, свиваш, свивате, свива, свиват, свивах, свивахме, свива, свивахте, свива, свиваха, свивах, свивахме, свиваше, свивахте, свиваше, свиваха, свивал съм, свивала съм, свивало съм, свивали сме, свивал си, свивала си, свивало си, свивали сте, свивал е, свивала е, свивало е, свивали са, бях свивал, бях свивала, бях свивало, бяхме свивали, беше свивал, беше свивала, беше свивало, бяхте свивали, беше свивал, беше свивала, беше свивало, бяха свивали, ще свивам, ще свиваме, ще свиваш, ще свивате, ще свива, ще свиват, ще съм свивал, ще съм свивала, ще съм свивало, ще см

свидна, свидно, мн. свидни, прил. Който е скъп, мил, ценен. Свидно дете. Парите ми са свидни. Свиден край.
Синоними: мил, любезен, обичен, любим, драг, скъп, ценен, приятен свиден, свидния, свидният, свидна, свидната, свидно, свидното, свидни, свидните

свидетелят, свидетеля, мн. свидетели, м.
1. Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец. Размяната на парите стана без свидетели.
2. Човек, призован в съда да даде показания или сведения по някое дело. Свидетелят отговори на въпросите. Свидетел съм по едно дело.
3. Човек, обикн. близък на младоженците, който присъства и има определени функции при сключване на гражданския им брак. прил. свидетелски, свидетелска, свидетелско, мн. свидетелски. Свидетелски показания.
Синоними: очевидец, зрител, присъствуващ, наблюдател, слушател свидетел, свидетеля, свидетелят, свидетели, свидетелите, свидетели, свидетелю

мн. свидетелки, ж. Жена свидетел. свидетелка, свидетелката, свидетелки, свидетелките

вж. свиде`тел свидетелски, свидетелския, свидетелският, свидетелска, свидетелската, свидетелско, свидетелското, свидетелски, свидетелските

свидетелстваш, несв.
1. Давам показания, сведения като свидетел (в 1 и 2 знач. ). Свидетелствам против убиеца.
2. Показвам, издавам, потвърждавам. Беше пиян, както свидетелстваха празните бутилки по масата. свидетелствам, свидетелстваме, свидетелстваш, свидетелствате, свидетелства, свидетелстват, свидетелствах, свидетелствахме, свидетелства, свидетелствахте, свидетелства, свидетелстваха, свидетелствах, свидетелствахме, свидетелстваше, свидетелствахте, свидетелстваше, свидетелстваха, свидетелствал съм, свидетелствала съм, свидетелствало съм, свидетелствали сме, свидетелствал си, свидетелствала си, свидетелствало си, свидетелствали сте, свидетелствал е, свидетелствала е, свидетелствало е, свидетелствали са, бях свидетелствал, бях свидетелствала, бях

мн. свидетелства, ср.
1. Показание на свидетел (в 1 и 2 знач. ). Давам свидетелства в полицията.
2. Показване, потвърждение. Свидетелства за престъплението.
3. Документ за удостоверяване на нещо. Свидетелство за завършено образование. Свидетелство за правоспособност. Кръщелно свидетелство.
Синоними: удостоверение, документ, доказателство, данни, гаранция, пълномощно, препоръка, поръчителство, белег, показател, уверение свидетелство, свидетелството, свидетелства, свидетелствата

свидетелствуваш, несв. Свидетелствам.
Синоними: показвам, соча, явявам, удостоверявам, потвърждавам, давам показания, подсказвам, говоря, издавам, означавам свидетелствувам, свидетелствуваме, свидетелствуваш, свидетелствувате, свидетелствува, свидетелствуват, свидетелствувах, свидетелствувахме, свидетелствува, свидетелствувахте, свидетелствува, свидетелствуваха, свидетелствувах, свидетелствувахме, свидетелствуваше, свидетелствувахте, свидетелствуваше, свидетелствуваха, свидетелствувал съм, свидетелствувала съм, свидетелствувало съм, свидетелствували сме, свидетелствувал си, свидетелствувала си, свидетелствувало си, свидетелствували сте, свидетелствувал е, свидетелствувала е, свидетелствувало е,

свидлива, свидливо, мн. свидливи, прил. На който по природа му се свиди; стиснат. същ. свидливост, свидливостта, ж.
Синоними: пестелив, скъпернически, стиснат, стислив, сметкаджия, сметкаджийски, алчен, сребролюбив, затворен, ограничен, тесногръд, прост, егоцентричен свидлив, свидливия, свидливият, свидлива, свидливата, свидливо, свидливото, свидливи, свидливите

вж. свидли`в
Синоними: скъперничество, стиснатост, стисливост, сметкаджийство, цигания, пестеливост, икономия, сребролюбие, алчност свидливост, свидливостта, свидливости, свидливостите

мн. свиждания, ср. Посещение на външни лица в определени дни и часове в болница, затвор, казарма и др. Ходя на свиждане. Имам свиждане. Измолвам свиждане. Днес няма свиждане.
Синоними: среща, рандеву, визита, аудиенция свиждане, свиждането, свиждания, свижданията

свикаш, св. — вж. свиквам 1 . свикам, свикаме, свикаш, свикате, свика, свикат, свиках, свикахме, свика, свикахте, свика, свикаха, свиках, свикахме, свикаше, свикахте, свикаше, свикаха, свикал съм, свикала съм, свикало съм, свикали сме, свикал си, свикала си, свикало си, свикали сте, свикал е, свикала е, свикало е, свикали са, бях свикал, бях свикала, бях свикало, бяхме свикали, беше свикал, беше свикала, беше свикало, бяхте свикали, беше свикал, беше свикала, беше свикало, бяха свикали, ще свикам, ще свикаме, ще свикаш, ще свикате, ще свика, ще свикат, ще съм свикал, ще съм свикала, ще съм свикало, ще см

свикваш, несв. и свикам, св.; Кого, какво. Призовавам, приканвам, организирам да се съберат хора с определена цел. Свиквам събрание. Свиквам ректорите на университети. Свиквам лекари на консулт.
* Свиквам/свикам под знамената. — Мобилизирам армия. свикваш, несв. и свикна, св. Привиквам, приучвам се, добивам навик; приспособявам се. Свиквам да се къпя със студена вода. Свиквам на постно ядене. Свиквам с трудностите. Свиквам с работата. Свиквам с хората. същ. свикване, ср.
Синоними: привиквам, навиквам, приучвам се, нагаждам се, пригаждам се, обръгвам, приспособявам се, добивам навик, попривиквам, претръпвам, каня, поканвам, призовавам, повиквам, зова, приканвам, викам, извиквам, подвиквам, обаждам се, пристрастявам се, отдавам се свиквам, свикваме, свикваш, свиквате, свиква, свикват, свиквах, свиквахме, свиква, свиквахте, свиква, свикваха, свиквах, свиквахме, свикваше, свиквахте, свикваше, свикваха, свиквал съм, свиквала съм, свиквало съм, свиквали сме, свиквал си, свиквала си, свиквало си, свиквали сте, свиквал е, свиквала е, свиквало е, свиквали са, бях свиквал, бях свиквала, бях свиквало, бяхме свиквали, беше свиквал, беше свиквала, беше свиквало, бяхте свиквали, беше свиквал, беше свиквала, беше свиквало, бяха свиквали, ще свиквам, ще свикваме, ще свикваш, ще свиквате, ще свиква, ще свиква

вж. сви`квам
Синоними: приучване, привикване, каляване, привичка, сбор, събиране свикване, свикването, свиквания, свикванията

свикнеш, мин. св. свикнах, мин. прич. свикнал, св. — вж. свиквам _ 2]] . свикна, свикнем, свикнеш, свикнете, свикне, свикнат, свикнах, свикнахме, свикна, свикнахте, свикна, свикнаха, свикнех, свикнехме, свикнеше, свикнехте, свикнеше, свикнеха, свикнал съм, свикнала съм, свикнало съм, свикнали сме, свикнал си, свикнала си, свикнало си, свикнали сте, свикнал е, свикнала е, свикнало е, свикнали са, бях свикнал, бях свикнала, бях свикнало, бяхме свикнали, беше свикнал, беше свикнала, беше свикнало, бяхте свикнали, беше свикнал, беше свикнала, беше свикнало, бяха свикнали, ще свикна, ще свикнем, ще свикнеш, ще свикнете, ще свикне, ще свикнат, ще

ж., само ед. Остар.
1. Коприна. Коси като от свила.
2. Влакнести израстъци на царевичен кочан. свила, свилата, свили, свилите

свинарят, свинаря, мн. свинари, м. Човек, който отглежда свине; свиневъд. Във фермата има няколко свинари. свинар, свинаря, свинарят, свинари, свинарите, свинари, свинарю

мн. свинарки, ж. Жена свинар. свинарка, свинарката, свинарки, свинарките

мн. свинарници, (два) свинарника, м. Специално построено и оборудвано помещение за отглеждане на свине. свинарник, свинарника, свинарникът, свинарници, свинарниците, свинарника

мн. свиневъди, м.
1. Специалист по свиневъдство.
2. Свинар. прил. свиневъден, свиневъдна, свиневъдно, мн. свиневъдни. свиневъд, свиневъда, свиневъдът, свиневъди, свиневъдите, свиневъда

вж. свиневъ`д свиневъден, свиневъдния, свиневъдният, свиневъдна, свиневъдната, свиневъдно, свиневъдното, свиневъдни, свиневъдните

мн. свиневъдки, ж. Жена свиневъд. свиневъдка, свиневъдката, свиневъдки, свиневъдките

ср., само ед. Теорията и практиката за развъждане и отглеждане на свине. свиневъдство, свиневъдството, свиневъдства, свиневъдствата

мн. свинеферми, ж. Ферма за промишлено отглеждане на свине. свинеферма, свинефермата, свинеферми, свинефермите

м., само ед. Остар. Олово, куршум. Хляб или свинец.

вж. свиня`
Синоними: груб, противен, просташки свински, свинския, свинският, свинска, свинската, свинско, свинското, свински, свинските

мн. свинчета, ср. Малка свиня.
* Като на свинче звънче (прилича). — Разг. Ирон. Не прилича, не подхожда.
* Морско свинче. — Спец. Бозайник от разред гризачи с дължина на тялото около 30 см, с бяла козина, което често се използва като лабораторно животно. свинче, свинчето, свинчета, свинчетата

мн. свинщини, ж.
1. Само ед. Характер или качество на свиня. Свинщина е да се яде толкова много.
2. Прен. Само ед. Мръсотия, безредие. По улиците е истинска свинщина.
3. Прен. Долна, подла постъпка. Върша свинщини. Занимавам се със свинщини.
Синоними: свинство, скотщина, животинство, мръсотия, нечистотия, мизерия, гадост, низост, безчестие свинщина, свинщината, свинщини, свинщините

мн. свине, свини и свини, ж.
1. Чифтокопитно животно с масивно тяло с подкожни тлъстини, къси крака и дълга зурла, домашният вид от което се отглежда за месо, мас, кожа и четина; прасе.
2. Женската на прасето. Отглеждам две свине майки.
3. Прен. Грубо. Долен, подъл или мръсен човек. Той е голяма свиня. прил. свински, свинска, свинско, мн. свински. Свинско (месо). Свински бут. Свинска мас.
* Дива свиня. — Вид свиня, живееща свободно в планините. • Свинско. Разг. Свинско месо.
Синоними: прасе, шопар, дебел, шишкав, тлъст, мръсник, мизерник, негодник, тип свиня, свинята, свине, свинете, свиньо

мн. свине, свини и свини, ж.
1. Чифтокопитно животно с масивно тяло с подкожни тлъстини, къси крака и дълга зурла, домашният вид от което се отглежда за месо, мас, кожа и четина; прасе.
2. Женската на прасето. Отглеждам две свине майки.
3. Прен. Грубо. Долен, подъл или мръсен човек. Той е голяма свиня. прил. свински, свинска, свинско, мн. свински. Свинско (месо). Свински бут. Свинска мас.
* Дива свиня. — Вид свиня, живееща свободно в планините. • Свинско. Разг. Свинско месо.
Синоними: прасе, шопар, дебел, шишкав, тлъст, мръсник, мизерник, негодник, тип свиня, свинята, свини, свините, свиньо

свираш, несв. и свра, св.; Кого, какво. Поставям на тясно място с усилие; пъхам, завирам. Сврях парите на дъното на шкафа.
свирам се/свра се. — Заставам в определено място; завирам се, мушкам се, пъхам се. Лисицата се свря в леговището си. свирам, свираме, свираш, свирате, свира, свират, свирах, свирахме, свира, свирахте, свира, свираха, свирах, свирахме, свираше, свирахте, свираше, свираха, свирал съм, свирала съм, свирало съм, свирали сме, свирал си, свирала си, свирало си, свирали сте, свирал е, свирала е, свирало е, свирали са, бях свирал, бях свирала, бях свирало, бяхме свирали, беше свирал, беше свирала, беше свирало, бяхте свирали, беше свирал, беше свирала, беше свирало, бяха свирали, ще свирам, ще свираме, ще свираш, ще свирате, ще свира, ще свират, ще съм свирал, ще съм свирала, ще съм свирало, ще см

мн. свирачи, м. Разг. Човек, който свири на музикален инструмент (обикновено народен). На събора дойдоха певци и свирачи от всички краища на страната. свирач, свирача, свирачът, свирачи, свирачите, свирачи, свирачо

мн. свирачки, ж. Жена свирач. свирачка, свирачката, свирачки, свирачките

свирваш, несв. и свирна, св. Свиркам поединично или еднократно. свирвам, свирваме, свирваш, свирвате, свирва, свирват, свирвах, свирвахме, свирва, свирвахте, свирва, свирваха, свирвах, свирвахме, свирваше, свирвахте, свирваше, свирваха, свирвал съм, свирвала съм, свирвало съм, свирвали сме, свирвал си, свирвала си, свирвало си, свирвали сте, свирвал е, свирвала е, свирвало е, свирвали са, бях свирвал, бях свирвала, бях свирвало, бяхме свирвали, беше свирвал, беше свирвала, беше свирвало, бяхте свирвали, беше свирвал, беше свирвала, беше свирвало, бяха свирвали, ще свирвам, ще свирваме, ще свирваш, ще свирвате, ще свирва, ще свирва

вж. сви`ря
Синоними: свирване, свиркане, подсвиркване, изсвиркване, освиркване, дюдюкане, фучене свирене, свиренето, свирения, свиренията

свирепа, свирепо, мн. свирепи, прил.
1. Който проявява жестокост, ярост; кръвожаден. Свирепи зверове.
2. Който изразява жестокост или кръвожадност. Свиреп поглед.
3. Прен. Много силен, ожесточен, пагубен. Свирепа битка. Свирепа зимна виелица. нареч. свирепо. Вълкът гледаше свирепо. същ. свирепост, свирепостта, ж.
Синоними: яростен, лют, зверски, жесток, безчовечен, кръвожаден, кръвнишки, стръвен, варварски, безжалостен, нечовечен, разярен, бесен, брутален, страшен, нечовешки, бушуващ, вилнеещ, фучащ, груб, безмилостен, суров, строг, непреклонен, безпощаден, грубиянски, агресивен, побойнически свиреп, свирепия, свирепият, свирепа, свирепата, свирепо, свирепото, свирепи, свирепите

свирепееш, мин. св. свирепях, мин. прич. свирепял, несв.
1. Държа се като свиреп, постъпвам свирепо.
2. Проявявам се в голяма степен, с пълна сила; бушувам, вилнея. свирепея, свирепеем, свирепееш, свирепеете, свирепее, свирепеят, свирепях, свирепяхме, свирепя, свирепяхте, свирепя, свирепяха, свирепеех, свирепеехме, свирепееше, свирепеехте, свирепееше, свирепееха, свирепял съм, свирепяла съм, свирепяло съм, свирепели сме, свирепял си, свирепяла си, свирепяло си, свирепели сте, свирепял е, свирепяла е, свирепяло е, свирепели са, бях свирепял, бях свирепяла, бях свирепяло, бяхме свирепели, беше свирепял, беше свирепяла, беше свирепяло, бяхте свирепели, беше свирепял, беше свирепяла, беше свирепяло, бяха свирепели, ще свирепе

вж. свире`п

вж. свире`п
Синоними: свирепство, жестокост, ярост, кръвожадност, безчовечност, зверство, варварство, бруталност, сатрапия, грубост, войнственост, агресивност, диващина, зверщина свирепост, свирепостта, свирепости, свирепостите

свирепстваш, несв. Проявявам се като свиреп; свирепея (в 1 знач. ). свирепствам, свирепстваме, свирепстваш, свирепствате, свирепства, свирепстват, свирепствах, свирепствахме, свирепства, свирепствахте, свирепства, свирепстваха, свирепствах, свирепствахме, свирепстваше, свирепствахте, свирепстваше, свирепстваха, свирепствал съм, свирепствала съм, свирепствало съм, свирепствали сме, свирепствал си, свирепствала си, свирепствало си, свирепствали сте, свирепствал е, свирепствала е, свирепствало е, свирепствали са, бях свирепствал, бях свирепствала, бях свирепствало, бяхме свирепствали, беше свирепствал, беше свирепствала

свирепствуваш, несв. Свирепствам.
Синоними: беснея, вилнея, вълнувам, буйствувам, лудувам, безчинствувам, варварствувам, изпадам в ярост, върша жестокости, освирепявам, побеснявам свирепствувам, свирепствуваме, свирепствуваш, свирепствувате, свирепствува, свирепствуват, свирепствувах, свирепствувахме, свирепствува, свирепствувахте, свирепствува, свирепствуваха, свирепствувах, свирепствувахме, свирепствуваше, свирепствувахте, свирепствуваше, свирепствуваха, свирепствувал съм, свирепствувала съм, свирепствувало съм, свирепствували сме, свирепствувал си, свирепствувала си, свирепствувало си, свирепствували сте, свирепствувал е, свирепствувала е, свирепствувало е, свирепствували са, бях свирепствувал, бях свирепствувала, бях

мн. свирци, м. Разг.
1. Човек, който свири на музикален инструмент или с уста.
2. Прен. Животно, което издава наподобяващи свирене звуци. Сбрали ми се три щурци, трима майстори свирци. свирец, свиреца, свирецът, свирци, свирците, свирци, свирецо

мн. свирки, ж.
1. Малък инструмент, който свири при духане. Съдийска свирка.
2. Приспособление, с помощта на което се свири за даване на сигнал. Свирка на влак.
* Вървя/играя по свирката (на някого). — Разг. Съобразявам се с желанията на друг, изпълнявам безропотно нарежданията му.
Синоними: пищялка, пискун, кавал, дудук, тръба, сирена, клаксон, фабрична сирена свирка, свирката, свирки, свирките

свиркаш, несв. Свиря с уста или със свирка. Докато работех, някой свиркаше под прозореца. същ. свиркане, ср.
* Свиркай си! — Жарг. Преструвай се, че не те интересува.
Синоними: свиря, подсвирвам, изсвирвам, подсвирквам свиркам, свиркаме, свиркаш, свиркате, свирка, свиркат, свирках, свиркахме, свирка, свиркахте, свирка, свиркаха, свирках, свиркахме, свиркаше, свиркахте, свиркаше, свиркаха, свиркал съм, свиркала съм, свиркало съм, свиркали сме, свиркал си, свиркала си, свиркало си, свиркали сте, свиркал е, свиркала е, свиркало е, свиркали са, бях свиркал, бях свиркала, бях свиркало, бяхме свиркали, беше свиркал, беше свиркала, беше свиркало, бяхте свиркали, беше свиркал, беше свиркала, беше свиркало, бяха свиркали, ще свиркам, ще свиркаме, ще свиркаш, ще свиркате, ще свирка, ще свирка

вж. сви`ркам
Синоними: свирене, освиркване, дюдюкане, свирване, подсвиркване, изсвиркване свиркане, свиркането, свиркания, свирканията

свирнеш, мин. св. свирнах, мин. прич. свирнал, св. — вж. свирвам. свирна, свирнем, свирнеш, свирнете, свирне, свирнат, свирнах, свирнахме, свирна, свирнахте, свирна, свирнаха, свирнех, свирнехме, свирнеше, свирнехте, свирнеше, свирнеха, свирнал съм, свирнала съм, свирнало съм, свирнали сме, свирнал си, свирнала си, свирнало си, свирнали сте, свирнал е, свирнала е, свирнало е, свирнали са, бях свирнал, бях свирнала, бях свирнало, бяхме свирнали, беше свирнал, беше свирнала, беше свирнало, бяхте свирнали, беше свирнал, беше свирнала, беше свирнало, бяха свирнали, ще свирна, ще свирнем, ще свирнеш, ще свирнете, ще свирне, ще свирнат, ще

мн. свирни, ж. Остар. Свирене на музикален инструмент. Изкусна свирня.
Синоними: свирене, пищене свирня, свирнята, свирни, свирните

свирукаш, несв. Свиря с уста. Свирукам си някаква песен. свирукам, свирукаме, свирукаш, свирукате, свирука, свирукат, свируках, свирукахме, свирука, свирукахте, свирука, свирукаха, свируках, свирукахме, свирукаше, свирукахте, свирукаше, свирукаха, свирукал съм, свирукала съм, свирукало съм, свирукали сме, свирукал си, свирукала си, свирукало си, свирукали сте, свирукал е, свирукала е, свирукало е, свирукали са, бях свирукал, бях свирукала, бях свирукало, бяхме свирукали, беше свирукал, беше свирукала, беше свирукало, бяхте свирукали, беше свирукал, беше свирукала, беше свирукало, бяха свирукали, ще свирукам, ще свирук

мн. свирчовци, ср. Разг. Пренебр. Разсеян или глупав човек. свирчо, свирчото, свирчото, свирчовци, свирчовците, свирчовци, свирчо

ж., само ед. Диал. Бъз. свирчовина, свирчовината, свирчовини, свирчовините

свириш, мин. св. свирих и свирих, мин. прич. свирил и свирил, несв.
1. Възпроизвеждам звук с музикален инструмент или с уста. Той свири много добре на пиано.
2. Какво. Изпълнявам музикална форма, като използвам инструмент. Оркестърът свиреше българско хоро.
3. Издавам рязък, висок звук. Сирените свирят всяка вечер в осем часа.
4. Издавам музикален звук. Радиото свири по цял ден.
5. За птици и насекоми — издавам еднообразен, рязък или висок звук. В лозята свири кос.
6. Прен. Издавам остър звук при бързо движение; свистя. Около него свиреха куршуми. същ. свирене, ср.
* Свиря първа цигулка. — От първостепенна важност съм; ръководя, командвам.
* Свиря втора цигулка. — Имам второстепенно значение, не ръководя.
* Стомахът ми свири/червата ми свирят (рамазан). — Разг. Много съм гладен.
Синоними: пищя, скрибуцам, стържа, свистя, фуча, лея, възпявам, звуча, подсвирвам, изсвирвам, свиркам, подсвирквам свиря, свирим, свириш, свирите, свири, свирят, свирих, свирихме, свири, свирихте, свири, свириха, свирех, свирехме, свиреше, свирехте, свиреше, свиреха, свирил съм, свирила съм, свирило съм, свирили сме, свирил си, свирила си, свирило си, свирили сте, свирил е, свирила е, свирило е, свирили са, бях свирил, бях свирила, бях свирило, бяхме свирили, беше свирил, беше свирила, беше свирило, бяхте свирили, беше свирил, беше свирила, беше свирило, бяха свирили, ще свиря, ще свирим, ще свириш, ще свирите, ще свири, ще свирят, ще съм свирил, ще съм свирила, ще съм свирило, ще сме сви

вж. свистя` свистене, свистенето, свистения, свистенията

свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв.
1. Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор. Автомобилната гума свистеше и постепенно спадаше.
2. Издавам рязък, остър звук при движението си във въздуха. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Въртеше сабята над главата си и тя свистеше. същ. свистене, ср. свистя, свистим, свистиш, свистите, свисти, свистят, свистях, свистяхме, свистя, свистяхте, свистя, свистяха, свистях, свистяхме, свистеше, свистяхте, свистеше, свистяха, свистял съм, свистяла съм, свистяло съм, свистели сме, свистял си, свистяла си, свистяло си, свистели сте, свистял е, свистяла е, свистяло е, свистели са, бях свистял, бях свистяла, бях свистяло, бяхме свистели, беше свистял, беше свистяла, беше свистяло, бяхте свистели, беше свистял, беше свистяла, беше свистяло, бяха свистели, ще свистя, ще свистим, ще свистиш, ще свистите, ще свисти, ще свистят, ще

свита, свито, мн. свити, прил. Срамежлив, скромен, стеснителен, затворен. Тя е прекалено свита жена.
* Със свито гърло/сърце. — С вълнение, с тревога, с притеснение.
Синоними: крив, изкривен, превит, прегънат, сгънат, срамежлив, свенлив, скромен, стеснителен, затворен, саможив, необщителен, вързан, ограничен, несръчен, омърлушен, обтегнат, опънат, стегнат, изпънат, опнат, вдървен, скован, свъсен, набръчкан, смален, съсухрен, повехнал свит, свития, свитият, свита, свитата, свито, свитото, свити, свитите

мн. свити, ж.
1. Лица, които придружават важна особа. Кралска свита.
2. Прен. Пренебр. Лица, които се намират постоянно около някого. Новият директор уволни всички от свитата на предходния.
Синоними: кортеж, ескорт, конвой, охрана свита, свитата, свити, свитите

мн. свитки, ж. Диал. Искра. Хвърли дървото в огъня и нагоре литнаха свитки от жарта.
* Свитки ми излизат от очите. — Изпитвам много силна болка от удар. мн. свитки, ж. Диал. Малка връзка от еднородни предмети; снопче.
* До свитка. — Докрай, напълно, до най-малката част. Къщата им изгоря до свитка. свитка, свитката, свитки, свитките

мн. свитъци, (два) свитъка, м.
1. Навит на руло дълъг лист хартия (или друг материал), върху който е написан текст. Свитъкът беше запечатан с восъчен печат.
2. Самостоятелна малка част от по-голямо произведение; свезка. Речникът излиза на свитъци.
Синоними: книга, том, брошура, свезка, тетрадка, руло свитък, свитъка, свитъкът, свитъци, свитъците, свитъка

свиеш, мин. св. свих, мин. прич. свил, св. — вж. свивам. свия, свием, свиеш, свиете, свие, свият, свих, свихме, сви, свихте, сви, свиха, свиех, свиехме, свиеше, свиехте, свиеше, свиеха, свил съм, свила съм, свило съм, свили сме, свил си, свила си, свило си, свили сте, свил е, свила е, свило е, свили са, бях свил, бях свила, бях свило, бяхме свили, беше свил, беше свила, беше свило, бяхте свили, беше свил, беше свила, беше свило, бяха свили, ще свия, ще свием, ще свиеш, ще свиете, ще свие, ще свият, ще съм свил, ще съм свила, ще съм свило, ще сме свили, ще си свил, ще си свила, ще си свило, ще сте свили, ще е свил, ще е свила, ще е свило, ще са сви

свлечеш, мин. св. свлякох, мин. прич. свлякъл, св. — вж. свличам. свлека, свлечем, свлечеш, свлечете, свлече, свлекат, свлякох, свлякохме, свлече, свлякохте, свлече, свлякоха, свлечах, свлечахме, свлечеше, свлечахте, свлечеше, свлечаха, свлякъл съм, свлякла съм, свлякло съм, свлекли сме, свлякъл си, свлякла си, свлякло си, свлекли сте, свлякъл е, свлякла е, свлякло е, свлекли са, бях свлякъл, бях свлякла, бях свлякло, бяхме свлекли, беше свлякъл, беше свлякла, беше свлякло, бяхте свлекли, беше свлякъл, беше свлякла, беше свлякло, бяха свлекли, ще свлека, ще свлечем, ще свлечеш, ще свлечете, ще свлече, ще свлекат, ще съм свлякъл, ще съм

свличаш, несв. и свлека, св.; Какво.
1. С влачене свалям от по-високо място. С мъка свлече трупите от планината.
2. С дърпане свалям нещо от някого. Свлече бързо изцапаната рокля. Вятърът свлече кърпата от главата и.
свличам се/свлека се. 1. — С влачене слизам, плъзгам се надолу. След дъждовете брегът на реката се свлече.
2. Падам на земята. Призля и и тя бавно се свлече на пода.
* Свличам/свлека кожата (на някого). — Разг. Бия жестоко (някого).
* Свличам ризата от гърба (на някого). — Разг. Ограбвам безмилостно.
Синоними: събарям, смъквам, катурвам, свалям, снемам, повалям, срутвам, обирам, грабя, ограбвам, заграбвам, крада свличам, свличаме, свличаш, свличате, свлича, свличат, свличах, свличахме, свлича, свличахте, свлича, свличаха, свличах, свличахме, свличаше, свличахте, свличаше, свличаха, свличал съм, свличала съм, свличало съм, свличали сме, свличал си, свличала си, свличало си, свличали сте, свличал е, свличала е, свличало е, свличали са, бях свличал, бях свличала, бях свличало, бяхме свличали, беше свличал, беше свличала, беше свличало, бяхте свличали, беше свличал, беше свличала, беше свличало, бяха свличали, ще свличам, ще свличаме, ще свличаш, ще свличате, ще свлича, ще свлича

мн. свободи, ж.
1. Спец. Само ед. Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля.
2. Само ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Борба за свобода. Свобода на словото и печата.
3. Възможност да се извършва нещо без ограничения. Права и свободи на гражданите.
4. Непринуденост, лекота. Свобода в общуването.
* Лишавам/лиша от свобода. — Спец. В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор.
* Пускам/пусна на свобода. — Позволявам да живее по собствената си воля. Пусни птичката на свобода!
Синоними: независимост, самостоятелност, автономия, еманципация, волност, воля, полет, неограниченост, слободия, естественост, непринуденост, ширина, удобство, рахатлък свобода, свободата, свободи, свободите

свободна, свободно, мн. свободни, прил.
1. Който има свобода; независим. Свободен народ.
2. Който не е забраняван или ограничаван. Свободна мисъл.
3. Който се извършва леко, без пречки. Свободни движения.
4. Непринуден, без задръжки. Свободно поведение.
5. Който е на свобода, не е затворен. Присъдата му изтече преди два дни, вече е свободен.
6. Който не е ангажиран с работа. Свободна ли си тази вечер? Свободно време.
7. Който не е зает или запълнен. В салона няма свободни места.
8. Който е широк, не прилепва плътно. Свободно облекло.
9. Който не е в сърдечни или брачни връзки. Свободна жена.
10. Спец. В химията — който не е в свързано състояние с други елементи. Свободен електрон. нареч. свободно. Той говори свободно четири езика.
* Вход свободен. — Вход без заплащане за билет.
* Свободна цена. — Спец. Цена, която се определя от съотношението между предлагане и търсене.
* Свободна професия. — Професия, при която възнаграждение се получава след извършване на някаква работа, а не под формата на заплата.
* Свободен стих. — Спец. Стих, при който не се спазват ритмическите закономерности на класическото стихосложение. • Свободно! Спец. Военна команда, с която се отменя командата мирно.
* Свободен сте! — Можете да вървите, не сте нужен повече.
* Свободен университет. — Университет, който е на самоиздръжка, не получава държавна субсидия; частен университет.
Синоними: независим, автономен, самостоен, самостоятелен, независещ, вакантен, незает, на разположение, празен, незапълнен, айляк, непринуден, естествен, безпрепятствен, доброволен, драговолен, невъздържан, неограничен, развързан, еманципиран, охолен, волен, безгрижен, нехаен, без юзда, необуздан, разюздан, безплатен, излишен, неизползуван, в повече, лек, гладък, гъвкав, разполагаем, под ръка, подръчен, наличен, налице, пуст, ненаселен, необитаван, спонтанен, непреднамерен, открит, явен, общодостъпен, обществен, публичен, незаангажиран, чист, безопасен свободен, свободния, свободният, свободна, свободната, свободно, свободното, свободни, свободните

вж. свобо`ден
Синоними: без ограничение, безпрепятствено, независимо, самостойно, самостоятелно, по воля, охолно, неограничено, на простор, непринудено, естествено

сводът, свода, мн. сводове, (два) свода, м.
1. Дъгообразна извивка, която съединява стени или опори на съоръжение. Каменен свод.
2. Полусферична вътрешна горна част на постройка, помещение и др. Сводът на църквата беше изрисуван великолепно. Небесен свод.
3. Дъгообразна извивка на човешкото стъпало. прил. сводов, сводова, сводово, мн. сводови. свод, свода, сводът, сводове, сводовете, свода

сводеста, сводесто, мн. сводести, прил. Който има свод. Сводеста камина. сводест, сводестия, сводестият, сводеста, сводестата, сводесто, сводестото, сводести, сводестите

мн. сводки, ж. Документ, който дава сведения в някаква област. Според полицейската сводка днес са извършени 10 кражби.
Синоними: резюме, извлечение, кратко изложение сводка, сводката, сводки, сводките

мн. сводници, м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор.
Синоними: развратник сводник, сводника, сводникът, сводници, сводниците, сводници, своднико

мн. сводници, ж. Жена сводник. сводница, сводницата, сводници, сводниците

сводничиш, мин. св. сводничих, мин. прич. сводничил, несв. Върша сводничество. своднича, сводничим, сводничиш, сводничите, сводничи, сводничат, сводничих, сводничихме, сводничи, сводничихте, сводничи, сводничиха, сводничех, сводничехме, сводничеше, сводничехте, сводничеше, сводничеха, сводничил съм, сводничила съм, сводничило съм, сводничили сме, сводничил си, сводничила си, сводничило си, сводничили сте, сводничил е, сводничила е, сводничило е, сводничили са, бях сводничил, бях сводничила, бях сводничило, бяхме сводничили, беше сводничил, беше сводничила, беше сводничило, бяхте сводничили, беше сводничил, беше сводничила, беше сводни

ср., само ед. Посредничество при установяване на сексуални контакти между мъже и жени с користни цели. сводничество, сводничеството, сводничества, сводничествата

вж. свод сводов, сводовия, сводовият, сводова, сводовата, сводово, сводовото, сводови, сводовите

своеволна, своеволно, мн. своеволни, прил. Който извършва нещо по свое желание, без да му е поръчано, произволно. Своеволна постъпка. същ. своеволност, своеволността, ж. нареч. своеволно.
Синоними: самоволен, произволен, без разрешение, самоуправнически, безчинен, безнаказан, безотговорен, разпуснат, вироглав, непослушен, непокорен, своенравен, оригинален, особен, капризен, безпричинен, неоправдан, опак, непостоянен, изменчив, необуздан, инат, нетактичен, неизпълнителен, недисциплиниран, неприятен, опърничав, неупълномощен, упорит, догматичен, недопускащ възражение своеволен, своеволния, своеволният, своеволна, своеволната, своеволно, своеволното, своеволни, своеволните

мн. своеволия, ср. Проява на своеволен човек.
Синоними: безчинство, волност, свобода, самоуправство, саморазправа, непослушание, непокорство, произвол, безотговорност, безнаказаност, разпуснатост, слободия, вироглавство, невъздържаност своеволие, своеволието, своеволия, своеволията

мн. своеволници, м. Своеволен човек. своеволник, своеволника, своеволникът, своеволници, своеволниците, своеволници, своеволнико

своеволничиш, мин. св. своеволничих, мин. прич. своеволничил, несв. Постъпвам своеволно.
Синоними: безчинствувам, произволнича, вироглавствам, разигравам си коня своеволнича, своеволничим, своеволничиш, своеволничите, своеволничи, своеволничат, своеволничих, своеволничихме, своеволничи, своеволничихте, своеволничи, своеволничиха, своеволничех, своеволничехме, своеволничеше, своеволничехте, своеволничеше, своеволничеха, своеволничил съм, своеволничила съм, своеволничило съм, своеволничили сме, своеволничил си, своеволничила си, своеволничило си, своеволничили сте, своеволничил е, своеволничила е, своеволничило е, своеволничили са, бях своеволничил, бях своеволничила, бях своеволничило, бяхме своеволничили, б

вж. своево`лен
Синоними: самоволно, на своя глава, на сама глава, без разрешение, произволно, безчинно, безотговорно, безнаказано, надменно, арогантно

своевременна, своевременно, мн. своевременни, прил. Който се извършва в необходимия момент. Своевременна намеса. нареч. своевременно.
Синоними: навременен, удобен, сгоден, благоприятен, уместен, с време, подходящ своевременен, своевременния, своевременният, своевременна, своевременната, своевременно, своевременното, своевременни, своевременните

вж. своевре`менен
Синоними: с време, навреме, тъкмо, овреме, отрано, рано

своенравна, своенравно, мн. своенравни, прил. Който е капризен, който постъпва според хрумванията си. същ. своенравност, своенравността, ж. нареч. своенравно. Постъпвам своенравно.
Синоними: маниак, чуден, оригинален, капризен, упорит, чудноват, особен, своеобразен, странен, куриозен, опърничав, дръпнат, неразбран, опак, ни се води-ни се кара, терсене, непокорен, своеволен, непостоянен, изменчив, вироглав, свадлив, заядлив, твърдоглав своенравен, своенравния, своенравният, своенравна, своенравната, своенравно, своенравното, своенравни, своенравните

вж. своенра`вен

вж. своенра`вен
Синоними: стремителност, буйност, упоритост своенравност, своенравността, своенравности, своенравностите

своеобразна, своеобразно, мн. своеобразни, прил.
1. Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек.
2. Който по качествата си наподобява нещо. Тази книга е своеобразен пътеводител в историята. същ. своеобразност, своеобразността, ж. нареч. своеобразно.
Синоними: самобитен, оригинален, особен, странен, необикновен, бамбашка, екстравагантен, своенравен, особняк, саморасъл, самороден, чудноват, капризен, ексцентричен, чудат своеобразен, своеобразния, своеобразният, своеобразна, своеобразната, своеобразно, своеобразното, своеобразни, своеобразните

своеобразничиш, мин. св. своеобразничих, мин. прич. своеобразничил, несв. Държа се своеобразно.

вж. своеобра`зен
Синоними: особено, по своему, самобитно, оригинално, бамбашка, необикновено, не като другите

вж. своеобра`зен
Синоними: своеобразие, особеност, характерност, специфичност, оригиналност, типичност, прищявка, ексцентричност, чудатост своеобразност, своеобразността, своеобразности, своеобразностите

свойска, свойско, мн. свойски, прил. Присъщ на близки хора. Свойски разговор. нареч. свойски.
Синоними: по роднински, фамилиарно, интимно, между свои свойски, свойския, свойският, свойска, свойската, свойско, свойското, свойски, свойските

свойствена, свойствено, мн. свойствени, прил. Който е характерен за нещо или някого. Запя със свойствения си плътен глас.
Синоними: присъщ, отличителен, характерен, типичен, индивидуален, личен, специфичен, особен, оригинален свойствен, свойствения, свойственият, свойствена, свойствената, свойствено, свойственото, свойствени, свойствените

мн. свойства, ср. Отличителен признак, белег. Физически свойства на телата.
Синоними: качество, същина, природа, белег, особеност, характерност, атрибут, характерен, различие, характер, признак, способност, черта на характер, отличителен белег, подробност, детайл свойство, свойството, свойства, свойствата

ж., само ед. Сбирщина, сган, подли хора. сволоч, сволочта, сволочи, сволочите

своиш, мин. св. своих, мин. прич. своил, несв.; какво/кого. Разг. Смятам за свой.
Синоними: (гл.) засвоявам, обсебвам, завземам, завладявам, обземам, присвоявам, заграбвам, усвоявам, (гл.) притежавам, собственик съм, имам, държа, владея свръх- Първа съставна част на думи със значение който превишава известна граница, норма или предел и достига крайна степен, напр. свръхвисок, свръхдалечен, свръхмодерен, свръхмощен, свръхнаселен, свръхстарателен, свръхчувствителен и др.

свреш, мин. св. сврях, мин. прич. сврял, св. — вж. свирам. свра, сврем, свреш, сврете, свре, сврат, сврях, свряхме, свря, свряхте, свря, свряха, сврях, свряхме, свреше, свряхте, свреше, свряха, сврял съм, свряла съм, свряло съм, сврели сме, сврял си, свряла си, свряло си, сврели сте, сврял е, свряла е, свряло е, сврели са, бях сврял, бях свряла, бях свряло, бяхме сврели, беше сврял, беше свряла, беше свряло, бяхте сврели, беше сврял, беше свряла, беше свряло, бяха сврели, ще свра, ще сврем, ще свреш, ще сврете, ще свре, ще сврат, ще съм сврял, ще съм свряла, ще съм свряло, ще сме сврели, ще си сврял, ще си свряла, ще си свряло, ще сте сврели

мн. свраки, ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката. прил. сврачи, сврача, свраче и сврачо, мн. сврачи. Сврачи крака.
* Сврака ми е изпила ума/мозъка/акъла. — Разг. Постъпвам крайно неразумно.
* Хитрата сврака с двата крака. — Разг. Нечестният човек сам пропада. сврака, свраката, свраки, свраките

вж. свра`ка сврачи, сврачия, сврачият, сврача, сврачата, свраче, сврачето, сврачи, сврачите

мн. свредели, (два) свредела, м. Приспособление, с което се пробиват дупки в твърди предмети — дърво, метал и др. ; бургия.
Синоними: бургия, длето свредел, свредела, свределът, свредели, свределите, свредела

мн. свръзки, ж.
1. Лице, което установява контакти между членове на организация.
2. Спец. Войник, който е на разположение на командира си за предаване на заповеди и др.
3. Част от конструкция, която служи за съединяване на основните и елементи.
Синоними: връзка, общност, обусловеност, взаимозависимост, звено, брънка, съединение, скоба, стяга свръзка, свръзката, свръзки, свръзките

свръхестествена, свръхестествено, мн. свръхестествени, прил. Който е необясним по естествен път; мистичен, тайнствен. Свръхестествени сили и способности. нареч. свръхестествено.
Синоними: необикновен, извънреден, свръхчовешки, магически, грамаден, неимоверен, зловещ, мрачен, тайнствен, мистериозен, окултен, противоестествен, чудовищен, ужасен, необичаен, странен свръхестествен, свръхестествения, свръхестественият, свръхестествена, свръхестествената, свръхестествено, свръхестественото, свръхестествени, свръхестествените

вж. свръ`хестествен

свръхзвукова, свръхзвуково, мн. свръхзвукови, прил. Който превишава скоростта на разпространение на звука. Свръхзвуков самолет. свръхзвуков, свръхзвуковия, свръхзвуковият, свръхзвукова, свръхзвуковата, свръхзвуково, свръхзвуковото, свръхзвукови, свръхзвуковите

свръхнова, свръхново, мн. свръхнови, прил. Който се отличава с новост, модерност; най-съвременен. Свръхнови технологии.
* Свръхнова звезда. — Спец. Звезда, която избухва внезапно с много ярка светлина, надвишаваща многократно слънчевата. свръхнов, свръхновия, свръхновият, свръхнова, свръхновата, свръхново, свръхновото, свръхнови, свръхновите

мн. свръхпечалби, ж. Печалба, която значително превишава средната. свръхпечалба, свръхпечалбата, свръхпечалби, свръхпечалбите

мед. Силно повишена седативност.
вж. седативност свъртам се свърташ се, несв. и свъртя се, св. Разг. Оставам на едно място, задържам се. Не се свърта вкъщи по цял ден.
* Не ме свърта. — Разг. Не мога да се задържа на едно място, не спирам, не стоя на едно място.
Синоними: (гл.) застоявам се, задържам се, оставам, намирам се, стоя, навъртам се, понавъртам се, обикалям, спирам се, въртя се

Лице или документ, който се пази в дълбока тайна от обществото.

Синоними: таен свръхсекретен, свръхсекретния, свръхсекретният, свръхсекретна, свръхсекретната, свръхсекретно, свръхсекретното, свръхсекретни, свръхсекретните

свръхсрочна, свръхсрочно, мн. свръхсрочни, прил. Който продължава повече от задължителния срок. Свръхсрочна служба. свръхсрочен, свръхсрочния, свръхсрочният, свръхсрочна, свръхсрочната, свръхсрочно, свръхсрочното, свръхсрочни, свръхсрочните

мн. свръхчовеци, м. Във философията — силна личност, която се поставя над всички останали и не се подчинява на никакви ограничения. прил. свръхчовешки, свръхчовешка, свръхчовешко, мн. свръхчовешки. Свръхчовешки усилия. свръхчовек, свръхчовека, свръхчовекът, свръхчовеци, свръхчовеците, свръхчовеци, свръхчовеко

вж. свръ`хчовек
Синоними: свръхестествен, нечовешки, извънреден, необикновен, неимоверен, гигантски, исполински, титаничен свръхчовешки, свръхчовешкия, свръхчовешкият, свръхчовешка, свръхчовешката, свръхчовешко, свръхчовешкото, свръхчовешки, свръхчовешките

свръщаш, несв. и свърна, св.
1. Променям посоката на движение, като завивам. Той свърна в уличката зад последната къща.
2. Отбивам се за малко някъде, наминавам.
3. Разг. Само св. Върша нещо набързо, непретенциозно; сваря, намеря. Разтури багажа си, както свърне.
* Кой накъдето свърне. — Разг. В коя да е посока, в която посока се случи. свръщам, свръщаме, свръщаш, свръщате, свръща, свръщат, свръщах, свръщахме, свръща, свръщахте, свръща, свръщаха, свръщах, свръщахме, свръщаше, свръщахте, свръщаше, свръщаха, свръщал съм, свръщала съм, свръщало съм, свръщали сме, свръщал си, свръщала си, свръщало си, свръщали сте, свръщал е, свръщала е, свръщало е, свръщали са, бях свръщал, бях свръщала, бях свръщало, бяхме свръщали, беше свръщал, беше свръщала, беше свръщало, бяхте свръщали, беше свръщал, беше свръщала, беше свръщало, бяха свръщали, ще свръщам, ще свръщаме, ще свръщаш, ще свръщате, ще свръща, ще свръща

, мн. свръзки, ж. 1. Лице, което установява контакти между членове на организация. 2. Спец. Войник, който е на разположение на командира си за предаване на заповеди и др. 3. Част от конструкция, която служи за съединяване на основните — елементи. свъртя се свъртиш се, мин. св. свъртях се, мин. прич. свъртял се, св. — вж. свъртам се.__ свяхвам се свяхваш се, несв. и свехна се, св. Разг. Губя свежестта си; увяхвам, повяхвам. Гроздето се свехна след няколко дни.

свържеш, мин. св. свързах, мин. прич. свързал, св. — вж. свързвам. свържа, свържем, свържеш, свържете, свърже, свържат, свързах, свързахме, свърза, свързахте, свърза, свързаха, свържех, свържехме, свържеше, свържехте, свържеше, свържеха, свързал съм, свързала съм, свързало съм, свързали сме, свързал си, свързала си, свързало си, свързали сте, свързал е, свързала е, свързало е, свързали са, бях свързал, бях свързала, бях свързало, бяхме свързали, беше свързал, беше свързала, беше свързало, бяхте свързали, беше свързал, беше свързала, беше свързало, бяха свързали, ще свържа, ще свържем, ще свържеш, ще свържете, ще свърже, ще свържат, ще

остар.
вързан
Синоними: завързан, съединен, неразделен, неотлъчен, неделим, включен, присъединен, скачен, притурен, прикрепен, привързан, добавен, неразлъчен, сближен, слян, слят, верижен, последователен, обвързан, задължен, ангажиран свързан, свързания, свързаният, свързана, свързаната, свързано, свързаното, свързани, свързаните

свързваш, несв. и свържа, св.
1. Какво. Връзвам едно нещо за друго. Свърза двата края на скъсания конец.
2. Кого, какво. Връзвам заедно, на едно място; завързвам. Свърза книгите в няколко пакета.
3. Какво. Установявам връзка между отделни елементи. Магистралата свързва столицата с морето.
4. Кого, какво. Установявам близост, общност, връзка. Трябва да ме свържеш с някой добър зъболекар.
5. Кого/какво, с кого/с какво. Установявам контакт, връзка по телефон, радио, телевизия и др. Трябва да ме свържете със студиото в Русе.
6. Какво, с какво. Откривам наличие на връзка или зависимост между нещо. Свързвам идването на директора с вчерашните спорове между ръководството.
7. Какво. Съединявам в едно отделни елементи. Нитовете здраво свързаха двете железни греди. Свържете последователно точките, за да видите какво ще се получи.
8. Само със страдателно причастие. С Какво. Води до нещо; съпроводено е, предизвиква. Ремонтът на жилището е свързан с много разходи.
свързвам се/свържа се. 1. — Установявам контакт, връзка. Свързахме се по телефона с нашия специален пратеник.
2. Установявам отношения. Свърза се с някаква престъпна групировка.
* Свързвам/свържа двата края. — Разг. Успявам да преживявам с оскъдни средства.
* Свързвам/свържа съдбата си (с някого). — Встъпвам в брак.
Синоними: завързвам, обвързвам, доближавам, приближавам, долепям, окачвам, съединявам, сближавам, присъединявам, прибавям, притурям, причислявам, включвам, събирам, сливам, комбинирам, обуславям, поставям в зависимост, скачвам, закрепвам, прикрепвам, споявам, затвърдявам, укрепявам, обединявам, стягам, притягам, привързвам, сглобявам, прикрепям, наставям, съчетавам, съюзявам свързвам, свързваме, свързваш, свързвате, свързва, свързват, свързвах, свързвахме, свързва, свързвахте, свързва, свързваха, свързвах, свързвахме, свързваше, свързвахте, свързваше, свързваха, свързвал съм, свързвала съм, свързвало съм, свързвали сме, свързвал си, свързвала си, свързвало си, свързвали сте, свързвал е, свързвала е, свързвало е, свързвали са, бях свързвал, бях свързвала, бях свързвало, бяхме свързвали, беше свързвал, беше свързвала, беше свързвало, бяхте свързвали, беше свързвал, беше свързвала, беше свързвало, бяха свързвали, ще свързвам, ще свързв

свързочна, свързочно, мн. свързочни, прил. Който служи за установяване и поддържане на връзка. Свързочни части. свързочен, свързочния, свързочният, свързочна, свързочната, свързочно, свързочното, свързочни, свързочните

мн. свързочници, м. Войник, който служи в свързочна част.
Синоними: телефонист, телеграфист свързочник, свързочника, свързочникът, свързочници, свързочниците, свързочници, свързочнико

свърнеш, мин. св. свърнах, мин. прич. свърнал, св. — вж. свръщам. свърна, свърнем, свърнеш, свърнете, свърне, свърнат, свърнах, свърнахме, свърна, свърнахте, свърна, свърнаха, свърнех, свърнехме, свърнеше, свърнехте, свърнеше, свърнеха, свърнал съм, свърнала съм, свърнало съм, свърнали сме, свърнал си, свърнала си, свърнало си, свърнали сте, свърнал е, свърнала е, свърнало е, свърнали са, бях свърнал, бях свърнала, бях свърнало, бяхме свърнали, беше свърнал, беше свърнала, беше свърнало, бяхте свърнали, беше свърнал, беше свърнала, беше свърнало, бяха свърнали, ще свърна, ще свърнем, ще свърнеш, ще свърнете, ще свърне, ще свърнат, ще

свършиш, мин. св. свърших, мин. прич. свършил, св. — вж. свършвам. свърша, свършим, свършиш, свършите, свърши, свършат, свърших, свършихме, свърши, свършихте, свърши, свършиха, свършех, свършехме, свършеше, свършехте, свършеше, свършеха, свършил съм, свършила съм, свършило съм, свършили сме, свършил си, свършила си, свършило си, свършили сте, свършил е, свършила е, свършило е, свършили са, бях свършил, бях свършила, бях свършило, бяхме свършили, беше свършил, беше свършила, беше свършило, бяхте свършили, беше свършил, беше свършила, беше свършило, бяха свършили, ще свърша, ще свършим, ще свършиш, ще свършите, ще свърши, ще свършат, ще

свършваш, несв. и свърша, св.
1. Какво. Правя, върша нещо до края, изцяло. Кога ще свършиш тази работа?
2. Какво. Изчерпвам нещо напълно, до края. Свърших парите.
3. Завършвам обучението си.
4. Стигам края си, изчерпвам се напълно. Планината свърши — пред нас беше полето. Сиренето свърши, трябва да купим пак. Учебната година свърши.
4. Стигам края на живота си; умирам. Свърши в страшни мъки. същ. свършване, ср.
* Свършвам/свърша с някого. — Унищожавам го, убивам го.
* Ще свърши лошо/зле. — Ще има лош край.
* Между нас всичко е свършено. — Прекратяваме отношенията си, връзките си.
* Светът няма да се свърши. — Не е фатално.
Синоними: довършвам, привършвам, попривършвам, завършвам, позавършвам, приключвам, изпълнявам, доправям, дотъкмявам, изработвам, произвеждам, изкусурявам, доизкусурявам, доработвам, изчерпвам, ликвидирам, прекратявам, преставам, преустановявам, слагам край, довеждам докрай, окончавам, умирам, изчезвам, превалям, клоня към своя край, осъществявам, постигам, реализирам свършвам, свършваме, свършваш, свършвате, свършва, свършват, свършвах, свършвахме, свършва, свършвахте, свършва, свършваха, свършвах, свършвахме, свършваше, свършвахте, свършваше, свършваха, свършвал съм, свършвала съм, свършвало съм, свършвали сме, свършвал си, свършвала си, свършвало си, свършвали сте, свършвал е, свършвала е, свършвало е, свършвали са, бях свършвал, бях свършвала, бях свършвало, бяхме свършвали, беше свършвал, беше свършвала, беше свършвало, бяхте свършвали, беше свършвал, беше свършвала, беше свършвало, бяха свършвали, ще свършвам, ще свършв

вж. свъ`ршвам
Синоними: изчерпване, изгасване, завършване свършване, свършването, свършвания, свършванията

м., само ед. Свършване, край. До свършека на света. Запасите ни са на свършек. свършек, свършека, свършекът, свършеци, свършеците, свършека

свършена, свършено, мн. свършени, прил.
1. Който е стигнал края си. Добре свършена работа.
2. Спец. В граматиката — който изразява ограниченост, пределност в протичането на действието. Свършен вид. Минало свършено време.
* Свършен факт. — Нещо, което е станало и не може да се промени. • Свършено! Разг. Край, толкова, това е.
Синоними: довършен, завършен, доизкаран, изработен, изпълнен, готов, приготвен, преустановен, прекратен, спрян, ликвидиран, извършен, направен, разорен, опропастен, победен, съсипан, фалирал свършен, свършения, свършеният, свършена, свършената, свършено, свършеното, свършени, свършените

свъсваш, несв. и свъся, св.; Какво. Намръщвам веждите и челото си. свъсвам, свъсваме, свъсваш, свъсвате, свъсва, свъсват, свъсвах, свъсвахме, свъсва, свъсвахте, свъсва, свъсваха, свъсвах, свъсвахме, свъсваше, свъсвахте, свъсваше, свъсваха, свъсвал съм, свъсвала съм, свъсвало съм, свъсвали сме, свъсвал си, свъсвала си, свъсвало си, свъсвали сте, свъсвал е, свъсвала е, свъсвало е, свъсвали са, бях свъсвал, бях свъсвала, бях свъсвало, бяхме свъсвали, беше свъсвал, беше свъсвала, беше свъсвало, бяхте свъсвали, беше свъсвал, беше свъсвала, беше свъсвало, бяха свъсвали, ще свъсвам, ще свъсваме, ще свъсваш, ще свъсвате, ще свъсва, ще свъсва

свъсиш, мин. св. свъсих, мин. прич. свъсил, св. — вж. свъсвам. свъся, свъсим, свъсиш, свъсите, свъси, свъсят, свъсих, свъсихме, свъси, свъсихте, свъси, свъсиха, свъсех, свъсехме, свъсеше, свъсехте, свъсеше, свъсеха, свъсил съм, свъсила съм, свъсило съм, свъсили сме, свъсил си, свъсила си, свъсило си, свъсили сте, свъсил е, свъсила е, свъсило е, свъсили са, бях свъсил, бях свъсила, бях свъсило, бяхме свъсили, беше свъсил, беше свъсила, беше свъсило, бяхте свъсили, беше свъсил, беше свъсила, беше свъсило, бяха свъсили, ще свъся, ще свъсим, ще свъсиш, ще свъсите, ще свъси, ще свъсят, ще съм свъсил, ще съм свъсила, ще съм свъсило, ще сме свъ

свянът и свенът, свяна и свена, само ед. , м. Чувство на срам, на стеснение при общуване с други хора.
Синоними: свенливост, срам, стеснение, скромност, стеснителност, смущение, свитост, нерешителност, несмелост, боязън, боязливост свян, свяна, свянът, свянове, свяновете, свяна

свестта, само ед., ж. Остар. Съзнание, разум.
Синоними: съзнание, съвест, ум, разум, разсъдък, умисъл, зрелост, трезвеност, съзнателност свяст, свестта

I.светъ̀т, света̀, мн. световѐ, (два) свя̀та, м.1. Само ед. Съвкупността от материалната действителност; вселена.2. Само ед. Земното кълбо и хората, които го населяват. Той е най-бързият лекоатлет в света. Пътувам по света. По света и у нас.3. Разг. Само ед. Съвкупност от хора. Всякакъв свят е дошъл на панаира.4. Прен. Област от живота, явленията, предметите и др. В света на приказките. Чудният свят на детето.5. Отделна част от вселената; планета. Човекът се устреми към Космоса в търсене на нови светове.6. Човешко общество, обществен строй. История на стария свят.
* Бял свят. — Разг. Добър, спокоен живот. Бял свят да не видиш!
* Виждам/видя бял свят. — Появявам се, раждам се, създавам се.
* За нищо на света. — В никакъв случай, каквото и да стане.
* Виждам/видя свят. — Пътувам много.
* Докато свят светува. — Докато има живот, докато има хора.
* Като/със света. — Както трябва, както е редно, добре.
* Оня свят. — Задгробният живот, животът след смъртта.
* Накрай света. — Много далеч.
* Отивам/отида си от света. — Умирам.
* Светът ми е крив. — Разг. В лошо настроение съм, отнасям се враждебно с всички.
* Светът няма да се свърши. — Не е фатално. II.свя̀та, свя̀то, мн. свя̀ти, прил. — вж. свет.
Синоними: (същ.) земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, звезда, мир, (същ.) земя, суша, този свят, непорочен, безгрешен, като светец, (същ.) общество, кръг от хора, среда свят, святия, святият, свята, святата, свято, святото, святи, святите

I.светъ̀т, света̀, мн. световѐ, (два) свя̀та, м.1. Само ед. Съвкупността от материалната действителност; вселена.2. Само ед. Земното кълбо и хората, които го населяват. Той е най-бързият лекоатлет в света. Пътувам по света. По света и у нас.3. Разг. Само ед. Съвкупност от хора. Всякакъв свят е дошъл на панаира.4. Прен. Област от живота, явленията, предметите и др. В света на приказките. Чудният свят на детето.5. Отделна част от вселената; планета. Човекът се устреми към Космоса в търсене на нови светове.6. Човешко общество, обществен строй. История на стария свят.
* Бял свят. — Разг. Добър, спокоен живот. Бял свят да не видиш!
* Виждам/видя бял свят. — Появявам се, раждам се, създавам се.
* За нищо на света. — В никакъв случай, каквото и да стане.
* Виждам/видя свят. — Пътувам много.
* Докато свят светува. — Докато има живот, докато има хора.
* Като/със света. — Както трябва, както е редно, добре.
* Оня свят. — Задгробният живот, животът след смъртта.
* Накрай света. — Много далеч.
* Отивам/отида си от света. — Умирам.
* Светът ми е крив. — Разг. В лошо настроение съм, отнасям се враждебно с всички.
* Светът няма да се свърши. — Не е фатално. II.свя̀та, свя̀то, мн. свя̀ти, прил. — вж. свет.
Синоними: земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, звезда, мир, земя, суша, този свят, (прил.) непорочен, безгрешен, като светец, общество, кръг от хора, среда свят, света, светът, светове, световете, свята

святкаш, несв. Периодично издавам ярка светлина. По небето святкаха мълнии. Очите на котката святкаха от време на време в тъмното.
святка се. — Безл. Появява се ярка светлина.
Синоними: искря, блещукам, излъчвам, припламвам, проблясвам, блясвам, светвам святкам, святкаме, святкаш, святкате, святка, святкат, святках, святкахме, святка, святкахте, святка, святкаха, святках, святкахме, святкаше, святкахте, святкаше, святкаха, святкал съм, святкала съм, святкало съм, святкали сме, святкал си, святкала си, святкало си, святкали сте, святкал е, святкала е, святкало е, святкали са, бях святкал, бях святкала, бях святкало, бяхме святкали, беше святкал, беше святкала, беше святкало, бяхте святкали, беше святкал, беше святкала, беше святкало, бяха святкали, ще святкам, ще святкаме, ще святкаш, ще святкате, ще святка, ще святка