саблена, саблено, мн. саблени, прил. Който е свързан със сабя. Саблен удар. саблен, сабления, сабленият, саблена, саблената, саблено, сабленото, саблени, саблените

ср., само ед. Летни обувки, най-често чехли, с дебела равна подметка от дърво или изкуствен материал.

мн. саботажи, (два) саботажа, м. Умишлено вредителство (изразено в повреждане на машини, небрежна работа и др. ) с цел да се разстрои дейността на предприятие, учреждение и др. Извършвам саботаж. Замислям саботаж. прил. саботажен, саботажна, саботажно, мн. саботажни.
Синоними: саботиране, подривна дейност, вредителство, злосторство, пакостничество, злосторничество, спъване работата, обструкция, опозиция, противодействие, съпротива, реакция, бойкот, спънка, затруднение, пречка, препятствие, възпрепятствие, упорство саботаж, саботажа, саботажът, саботажи, саботажите, саботажа

вж. сабота`ж саботажен, саботажния, саботажният, саботажна, саботажната, саботажно, саботажното, саботажни, саботажните

саботираш, несв. и св. ; какво. Върша саботаж. Саботирам работата на завода. същ. саботиране, ср.
Синоними: вредя, върша подривна дейност, спъвам работата, нанасям вреда, повреждам, подривам, преча, спъвам, противодействувам, възпрепятствувам, правя саботаж саботирам, саботираме, саботираш, саботирате, саботира, саботират, саботирах, саботирахме, саботира, саботирахте, саботира, саботираха, саботирах, саботирахме, саботираше, саботирахте, саботираше, саботираха, саботирал съм, саботирала съм, саботирало съм, саботирали сме, саботирал си, саботирала си, саботирало си, саботирали сте, саботирал е, саботирала е, саботирало е, саботирали са, бях саботирал, бях саботирала, бях саботирало, бяхме саботирали, беше саботирал, беше саботирала, беше саботирало, бяхте саботирали, беше саботирал, беше саботирала, беше сабо

вж. саботи`рам саботиране, саботирането, саботирания, саботиранията

мн. саботьори, м. Лице, което се занимава със саботаж. прил. саботьорски, саботьорска, саботьорско, мн. саботьорски.
Синоними: вредител, злосторник, пакостник саботьор, саботьора, саботьорът, саботьори, саботьорите, саботьори, саботьоре

вж. саботьо`р саботьорски, саботьорския, саботьорският, саботьорска, саботьорската, саботьорско, саботьорското, саботьорски, саботьорските

мн. саби, ж. Вид хладно оръжие, използвано в миналото, с вид на дълъг и извит нож, прибиран и носен в калъф. Изваждам сабята. Танц със саби.
* Кръстосваме/кръстосаме сабите (с някого). — Разг.
1. Интересите ни се сблъскват.
2. Влизаме в остър конфликт.
Синоними: меч, ятаган, калъч, калъчка, шашка, кинжал, шпага, рапира сабя, сабята, саби, сабите

мн. савани, (два) савана, м. Бяло платно, с което покриват или увиват мъртвец; покров.
* Под саван да те видя. — Разг. Да те видя мъртъв.
Синоними: плащеница, було, покривало, покривка саван, савана, саванът, савани, саваните, савана

ж., само ед. Обширно равно пространство в тропическите райони, покрито с висока трева и редки храсти. прил. саванен, саванна, саванно, мн. саванни. Саванна растителност. савана, саваната, савани, саваните

вж. сава`на саванен, саванния, саванният, саванна, саванната, саванно, саванното, саванни, саванните

мн. саварини, ж. Кръгъл малък тестен сладкиш, всеки един печен в отделна форма, напоен обилно със сироп. Формички за саварини. саварина, саварината, саварини, саварините

мн. саги, ж.
1. Спец. Народно предание в скандинавските страни, в Ирландия и Исландия, разпространявано между V и IХ в. , с исторически или приказно-митологични герои.
2. Сказание, легенда. “Сага за Форсайтови”.
3. Прен. Ирон. Измислица, преувеличение. сага, сагата, саги, сагите

м., само ед.
1. Полово извращение, при което се получава удоволствие от физическо измъчване на партньора.
2. Прен. Ненормална страст към физическо измъчване на човек или животно.
3. Прен. Наслада от физическо или психическо измъчване на някого. Проявявам садизъм. Склонен към садизъм. прил. садистичен, садистична, садистично, мн. садистични. Садистични методи.
Синоними: жестокост, кръвожадност, свирепост, ненормалност, извратеност садизъм, садизма, садизмът, садизми, садизмите, садизъма

мн. садисти, м. Лице, болно от садизъм или склонно към садизъм. прил. садистки, садистка, садистко, мн. садистки. садист, садиста, садистът, садисти, садистите, садисти, садисте

вж. сади`зъм садистичен, садистичния, садистичният, садистична, садистичната, садистично, садистичното, садистични, садистичните

мн. садистки, ж. Жена садист. садистка, садистката, садистки, садистките, садистке

садиш, мин. св. садих, мин. прич. садил, несв.; Какво.
1. Заравям в земята корен на растение, за да се развива. Садя домати. Садя овощни дръвчета.
2. Слагам яйца под домашна птица, за да се излюпят малки; насаждам. Садя кокошка. Вече никой не сади кокошки, всички си купуват пилета.
Синоними: сея, насаждам, засаждам, насявам, разсаждам, посявам, посаждам, всаждам, вкоренявам, присаждам садя, садим, садиш, садите, сади, садят, садих, садихме, сади, садихте, сади, садиха, садях, садяхме, садеше, садяхте, садеше, садяха, садил съм, садила съм, садило съм, садили сме, садил си, садила си, садило си, садили сте, садил е, садила е, садило е, садили са, бях садил, бях садила, бях садило, бяхме садили, беше садил, беше садила, беше садило, бяхте садили, беше садил, беше садила, беше садило, бяха садили, ще садя, ще садим, ще садиш, ще садите, ще сади, ще садят, ще съм садил, ще съм садила, ще съм садило, ще сме садили, ще си садил, ще си садила, ще си садило, ще сте садили

мн., сажда, ж. Черни прахообразни частици, отделяни при непълно изгаряне. Чистя комина от сажди. Заводските комини бълват сажди.

мн. сажени, (два) сажена, м. Стара мярка за дължина, равна на около два метра.

ж., само ед. Хранителен продукт, приготвен от малки парченца месо, изпържени в собствената си мазнина, смесени с подправки и обикн. насипани в животински стомах. Овча саздърма. саздърма, саздърмата, саздърми, саздърмите

мн. сайбийки, ж. Остар. Жена сайбия. сайбийка, сайбийката, сайбийки, сайбийките

мн. сайбии, м. Остар. Собственик, стопанин. Кой е сайбията на тази къща?
Синоними: господар, стопанин, хазяин, собственик, чорбаджия сайбия, сайбията, сайбията, сайбии, сайбиите, сайбии, сайбийо

мн. сайванти, (два) сайванта, м. Диал. Навес, пристроен към къща; сушина. Прибирам слама под сайванта.
Синоними: сушина, навес, стряха, подслон, заслон, покрив, барака сайвант, сайванта, сайвантът, сайванти, сайвантите, сайванта

сакът, сака, мн. сакове, (два) сака, м.
1. Дълга торба от мрежа за ловене на риба.
2. Голяма пътна или пазарска чанта.
3. Остар. Права рокля, без вталяване в кръста. сак, сака, сакът, сакове, саковете, сака

Недоимък, притеснение от бедност. сакро-лумбален мед. Отнасящ се до кръстцовата кост и поясната област.

саката, сакато, мн. сакати, прил. Който е с липсващ или увреден крайник. Сакат човек. Саката ръка.
* Куцо и сакато. — Разг. Пренебр. Всички до един — и кадърни, и некадърни. Куцо и сакато се е юрнало да следва.
Синоними: осакатен, безрък, недъгав, инвалид, инвалиден, хром, куц, кьопав, неспособен, тромав сакат, сакатия, сакатият, саката, сакатата, сакато, сакатото, сакати, сакатите

мн. сакатлъци, (два) сакатлъка, м. Разг. Нараняване, обикн. при злополука, при произшествие. Важното е да няма сакатлък. сакатлък, сакатлъка, сакатлъкът, сакатлъци, сакатлъците, сакатлъка

мн. сака, ср. Къса горна дреха, обикн. част от костюм. Вълнено сако. Лятно сако. Мъжко сако. Дамско сако.
Синоними: сетре, жакет, куртка, яке, шинел, мундир сако, сакото, сака, саката

сакрална, сакрално, мн. сакрални, прил. Който е свещен. Сакрален обред. сакрален, сакралния, сакралният, сакрална, сакралната, сакрално, сакралното, сакрални, сакралните

мед. Частично или пьлно сливане на петия лумбален (поясен) прешлен с кръстцовата кост. сакрализация, сакрализацията, сакрализации, сакрализациите

сакраментална, сакраментално, мн. сакраментални, прил. Свещен, свят. Сакраментални слова.
Синоними: свещен, обреден, ритуален, традиционен, тържествен сакраментален, сакраменталния, сакраменталният, сакраментална, сакраменталната, сакраментално, сакраменталното, сакраментални, сакраменталните

мед. Възпаление на сакро-илиачната става.

мед. Отнасящ се до кръстцовата и до опашната кост.

вж. сакси`я саксиен, саксийния, саксийният, саксийна, саксийната, саксийно, саксийното, саксийни, саксийните

мн. саксии, ж. Глинен съд, в който се отглежда стайно цвете. По терасите има саксии с цветя.

прил. саксиен, саксийна, саксийно, мн. саксийни.

* Расъл в саксия. — Разг. Разглезен, изнежен, незакален. саксия, саксията, саксии, саксиите

мн. саксофони, (два) саксофона, м. Меден духов музикален инструмент. саксофон, саксофона, саксофонът, саксофони, саксофоните, саксофона

дъвка сакъз, сакъза, сакъзът, сакъзи, сакъзите, сакъза

салът, сала, мн. салове, (два) сала, м. Примитивно плавателно средство, направено от свързани дървета. Преминавам реката със сал. нареч. Диал. Само. Боряно, Борянке, сал ти ли си мома.
Синоними: плаваща скеля, плавник, шамандура сал, сала, салът, салове, саловете, сала

мн. салами, (два) салама, м.
1. Само ед. Вид колбас, приготвен от смляно месо с подправки, натъпкано в широко и право животинско черво и обработено по специална технология. Шпеков салам. Пресен салам. Пушен салам. Телешки салам.
2. Разг. Парче от този колбас.
3. Разг. Колбас. салам, салама, саламът, салами, саламите, салама

мн. саламандри, (два) саламандъра, м. Семейство опашати земноводни с тромаво тяло, дълго около 30 см; в България — дъждовник. саламандър, саламандъра, саламандърът, саламандри, саламандрите, саламандъра

ж., само ед. Солена вода, в която се държат сирене, риба или зеленчуци, за да се запазят от разваляне. Поставям сиренето в саламура. Приготвям саламура. прил. саламурен, саламурена, саламурено, мн. саламурени. Бяло саламурено сирене. саламура, саламурата, саламури, саламурите

вж. саламу`ра саламурен, саламурения, саламуреният, саламурена, саламурената, саламурено, саламуреното, саламурени, саламурените

мн. салати, ж.
1. Само ед. Нарязани на парчета зеленчуци, рядко — месо или плодове, подбрани по вкус в различни комбинации, с добавени подправки. Салата от домати и краставици. Салата от картофи. Рибна салата. Плодова салата. Салата от гъби.
2. Порция или вид от това ястие.
3. Градинско растение с широки зелени листа, от които се приготвя такова ястие, както и отделен корен от него. Отглеждам салата. Купувам си две салати. същ. умал. салатка, мн. салатки, ж. прил. салатен, салатна, салатно, мн. салатни. Салатно зеле. Салатно цвекло.
* Руска салата. — Салата от варени картофи, моркови, грах, месо и др. , нарязани на кубчета и подправени с майонеза.
* Шопска салата. — Салата от домати, краставици, чушки и лук с настъргано отгоре сирене.
* Правя на салата. — Разг. Правя на дребни парчета, накълцвам. салата, салатата, салати, салатите

вж. сала`та салатен, салатения, салатеният, салатена, салатената, салатено, салатеното, салатени, салатените

мн. салатиери, ж. Съд, предназначен за сервиране на салата. салатиера, салатиерата, салатиери, салатиерите

вж. сала`та салатка, салатката, салатки, салатките

ср., само ед. Спец. Остатък, разлика между приход и разход на сметка. Салдо между дебита и кредита. салдо, салдото, салда, салдата

1. полско и планинско цвете с грудки по корена — перуника, гороцвет
   2. гъсто лепкаво питие, приготвено от подземните грудки на цветето салеп салеп, салепа, салепът, салепи, салепите, салепа

м., само ед. Спец. В химията — бяло кристално вещество, което се съдържа в кората на върбата и се прилага в медицината, в консервната промишленост и др. ; салицилова киселина. прил. салицилов, салицилова, салицилово, мн. салицилови. Салицилов спирт. салицил, салицила, салицилът, салицили, салицилите, салицила

вж. салици`л салицилов, салициловия, салициловият, салицилова, салициловата, салицилово, салициловото, салицилови, салициловите

мн. салкъми, (два) салкъма, м. Остар. Акация. прил. салкъмен, салкъмена, салкъмено, мн. салкъмени. прил. салкъмов, салкъмова, салкъмово, мн. салкъмови. салкъм, салкъма, салкъмът, салкъми, салкъмите, салкъма

ж., само ед. Спец. В медицината — род бактерии, предизвикващи салмонелоза у човека и животните, коремен тиф и паратиф у човека. салмонела, салмонелата, салмонели, салмонелите

ж., само ед. Спец. В медицината — остро чревно заболяване у човека или у животните, предизвикано от салмонела и предавано чрез месо, яйца и др. салмонелоза, салмонелозата, салмонелози, салмонелозите

мн. салони, (два) салона, м.
1. Остар. Гостна стая в жилище.
2. Разг. Коридор или стая, свързваща други стаи в сграда.
3. Голямо помещение, зала за кино, концерт, изложба, част от голям ресторант и др. Театърът има малък и голям салон.
4. Помещение за пътници в самолет, автобус и др. Пътувам в първия салон. В салона на автобуса е шумно.
5. Заведение за шев на дрехи, за фризьорство, козметика и др. Парижки модни салони. Посещавам козметичен салон.
Синоними: зала, помещение, локал, аудитория, приемна, банкетна зала, хале, гостна стая, всекидневна стая, фоайе, всекидневна салон, салона, салонът, салони, салоните, салона

салонна, салонно, мн. салонни, прил.
1. Който се отнася до салон.
2. Прен. Ирон. Изтънчен, предвзет. Салонен кавалер. Салонни маниери.
* Салонен управител. — Управител на зала в ресторант, фризьорско заведение и др. салонен, салонния, салонният, салонна, салонната, салонно, салонното, салонни, салонните

мед. Операция, при която се отстранява маточната тръба.

мед. Възпаление на маточната тръба. салпингит, салпингита, салпингитът, салпингити, салпингитите, салпингита

мед. Съкратено означение за хистеросалпингография — рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната кухина, маточните тръби и отчасти цервикалният канал. За целта тези кухини се изпълват с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал.

мед. Операция, при която се отстраняват маточната тръба и яйчника.

мед. Възпаление на маточната тръба и яйчника.

мн. салтамарки, ж.
1. Остар. Къса горна дреха, обшита с кожа.
2. Прен. Разг. Старо, протрито палто. Ще си карам и тази зима с моята салтамарка. салтамарка, салтамарката, салтамарки, салтамарките

мн. салтанати, (два) салтаната, м. Разг. Церемония, която придава тържественост, показност. Направиха сватбата с всичките му салтанати.
* Продавам салтанати. — Показвам се като богат, изтъквам се.
Синоними: пищност, разкош, великолепие, тържественост, церемониал, големство салтанат, салтаната, салтанатът, салтанати, салтанатите, салтаната

мн. салта, ср. Скок с премятане, преобръщане на тялото във въздуха, обикн. акробатически. салто, салтото, салта, салтата

мн. салтоморталета, ср.
1. Опасен акробатически скок; салто.
2. Прен. Рисковано, опасно действие.
3. Прен. Внезапна крайна промяна на възгледите. Правя салтомортале.
Синоними: смъртен скок, рискована постъпка, опасност салтомортале, салтоморталето, салтоморталета, салтоморталетата

мн. салфетки, ж.
1. Специална кърпа от плат или от хартия, предназначена за избърсване на устата или на ръцете или за предпазване на дрехите при ядене. Хартиена салфетка. Ленена салфетка. Бродирана салфетка.
2. Малка покривка (за индивидуално сервиране). салфетка, салфетката, салфетки, салфетките

ж., само ед. Доматено пюре. салца, салцата, салци, салците

мн. салюти, (два) салюта, м. Военен поздрав чрез стрелба в тържествени случаи. Оръдеен салют. салют, салюта, салютът, салюти, салютите, салюта

сама, само, мн. сами, прил.
1. Единствен, без други. Оставам сам на улицата. Стоя сам в къщи.
2. Самотен, усамотен, без естествена своя част. Не се ожени, остана сам. Родителите ми живеят сами. Музикантите останаха сами в залата.
3. Без чужда помощ, влияние или намеса. Уших си роклята сама. Сама стигнах до този извод. Сам си е виновен.
4. При лично местоимение — именно аз, не някой друг. Самата аз и дадох парите. Сам той дойде да я моли.
5. Само членувано. Подчертава смисъла на съществителното — абсолютен, истински, точен. Дойде в самия край на концерта. На самия бряг. В самото начало. Казвам ти самата истина.
6. Само членувано. Въплъщение на нещо. Тя е самата честност. Самата невинност. • Сам-самичък. Разг. Съвсем сам.
Синоними: самичък, самотен, сам-самичък, единствен, изолиран, отделен, изоставен, захвърлен, напуснат, отхвърлен, усамотен, уединен, откъснат сам, самия, самият, сама, самата, само, самото, сами, самите

мн. самари, (два) самара, м.
1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сядане на човек или за окачване на товари. Слагам самара на магарето.
2. Прен. Всяко приспособление за по-лесно носене на тежести. Хамалски самар.
3. Прен. Дълга туристическа раница.
Синоними: седло самар, самара, самарът, самари, самарите, самара

мн. самарджии, м. Занаятчия, който прави и/или продава самари. самарджия, самарджията, самарджията, самарджии, самарджиите, самарджии, самарджийо

мн. самаряни, м. Човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода. самарянин, самарянина, самарянинът, самаряни, самаряните, самаряни, самарянино

мн. самарянки, ж.
1. Остар. Доброволна медицинска помощничка при бедствие или война.
2. Жена самарянин. самарянка, самарянката, самарянки, самарянките

ср., само ед. Склонност или действия на самарянин. самарянство, самарянството, самарянства, самарянствата

ж., само ед. Южноамерикански танц с буен ритъм. самба, самбата, самби, самбите

мн. самбисти, м. Спортист, който се занимава със самбо. самбист, самбиста, самбистът, самбисти, самбистите, самбисти, самбисте

ср., само ед. Вид спорт, включващ разнообразни техники за самозащита без оръжие. самбо, самбото, самба, самбата

саменичка, саменичко, мн. саменички, прил. • Сам-саменичък. Разг. Съвсем сам. само- Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Насоченост към самия себе си, напр. самоанализ, самобичувам се, самовнушение, самовъзпитание, самозабравям се, самозащита.
2. Извършване без чужда намеса, автоматично, напр. самозапалвам се, самовзривявам се, самоиндукция. самобичувам се самобичуваш се, несв.
1. В религията — наказвам себе си с физически страдания за извършени грехове.
2. Подлагам се на нравствени страдания за извършени грешки; разкайвам се, самоизмъчвам се. същ. самобичуване, ср. самовнуша си самовнушиш си, мин. св. самовнуших си, мин. прич. самовнушил си, св. — вж. самовнушавам си.__ самовнушавам си самовнушаваш си, несв. и самовнуша си, св.; Какво. Внушавам сам на себе си. същ. самовнушаване, ср. самовъзпитам се самовъзпиташ се, св. — вж. самовъзпитавам се.__ самовъзпитавам се самовъзпитаваш се, несв. и самовъзпитам се, св. Работя над себе си, за да формирам характера и навиците си. същ. самовъзпитание, ср. самозабравя се самозабравиш се, мин. св. самозабравих се, мин. прич. самозабравил се, св. — вж. самозабравям се.__ самозабравям се самозабравяш се, несв. и самозабравя се, св. Изпадам в самозабрава. Самозабравям се от възторг. Самозабравям се от власт. самозадоволя се самозадоволиш се, мин. св. самозадоволих се, мин. прич. самозадоволил се, св. — вж. самозадоволявам се.__ самозадоволявам се самозадоволяваш се, несв. и самозадоволя се, св.
1. Задоволявам свои нужди с произведени от мене средства, храна. Самозадоволявам се с месо. Самозадоволяваме се с домати.
2. В медицината — удовлетворявам сам половите си нужди, без партньор. самозалъгвам се самозалъгваш се, несв. и самозалъжа се, св. Залъгвам себе си, заблуждавам се съзнателно по отношение на неприятна истина. Самозалъгва се, че всичко в семейството и върви добре. Самозалъгвам се, че всичко ще стане по-добре.
Синоними: (гл.) правя си илюзии, мамя се, лъжа се самозалъжа се самозалъжеш се, мин. св. самозалъгах се, мин. прич. самозалъгал се, св. — вж. самозалъгвам се.__ самозащитавам се самозащитаваш се, несв. и самозащитя се, св. Извършвам самозащита. самозащитя се самозащитиш се, мин. св. самозащитих се, мин. прич. самозащитил се, св. — вж. самозащитавам се.__ самоиздържам се самоиздържаш се, несв.
1. Живея на самоиздръжка.
2. За предприятие, учреждение — съществувам със собствени приходи. самоизяждам се самоизяждаш се, несв. и самоизям се, св.
1. Унищожавам, измъчвам себе си психически и морално, обикн. от безсилен гняв.
2. Само мн. Изяждаме се взаимно.
3. Само мн. Измъчваме се взаимно, проваляме си взаимно кариерата и др. Самоизяждат се от завист. същ. самоизяждане, ср. самоизям се самоизядеш се, мин. св. самоизядох се, мин. прич. самоизял се, св. — вж. самоизяждам се.__ самоконтролирам се самоконтролираш се, несв. и св.
1. Извършвам самоконтрол над себе си.
2. Само мн. За група от хора — контролираме се взаимно при работа или дейност. самокритикувам се самокритикуваш се, несв. Правя си самокритика. самонаблюдавам се самонаблюдаваш се, несв. Наблюдавам собственото си психическо и/или физическо състояние; в медицината — интроспекция. същ. самонаблюдение, ср. самообвиня се самообвиниш се, мин. св. самообвиних се, мин. прич. самообвинил се, св. — вж. самообвинявам се.__ самообвинявам се самообвиняваш се, несв. и самообвиня се, св. Обвинявам сам себе си. Самообвинявам се за несполуките на семейството си. същ. самообвинение, мн. самообвинения, ср. самообразовам се самообразоваш се, несв. Образовам се сам чрез четене, без системни занятия в училище, без преподавател. Не е следвал, но се е самообразовал по медицина. същ. самообразоване, ср. самообслужа се самообслужиш се, мин. св. самообслужих се, мин. прич. самообслужил се, св. — вж. самообслужвам се.__ самообслужвам се самообслужваш се, несв. и самообслужа се, св.
1. Обикн. за болен — мога да задоволявам сам физиологическите си нужди; обслужвам се.
2. Обслужвам се сам като клиент, купувач. същ. самообслужване, ср. На самообслужване. Магазинът е на самообслужване. Заведението е на самообслужване. самоопределям се самоопределяш се, несв. и самоопределя се, св. Определям се сам по отношение на националност, религия, обществено положение и др. Населението в този район се самоопределя като българско. същ. самоопределяне, ср.
Синоними: (гл.) обособявам се, отделям се, изолирам се самоопределя се самоопределиш се, мин. св. самоопределих се, мин. прич. самоопределил се, св. — вж. самоопределям се.__ самоотбранявам се самоотбраняваш се, несв. Прибягвам до самоотбрана, отбрана. самоотлъча се самоотлъчиш се, мин. св. самоотлъчих се, мин. прич. самоотлъчил се, св. — вж. самоотлъчвам се.__ самоотлъчвам се самоотлъчваш се, несв. и самоотлъча се, св. Напускам без разрешение работа, служба, пост, казарма. същ. самоотлъчване, ср. самопожертвам се самопожертваш се, несв. Жертвам себе си за другите, правя жертви. самопожертвувам се самопожертвуваш се, несв. Самопожертвам се. саморазпускам се саморазпускаш се, несв. и саморазпусна се, св.
1. За организация, институция — разпускам се по собствено решение. Народното събрание се саморазпусна.
2. За работници, ученици и др. — разотиваме се по собствено решение. Учителят не дойде и класът се саморазпусна. същ. саморазпускане, ср. саморазпусна се саморазпуснеш се, мин. св. саморазпуснах се, мин. прич. саморазпуснал се, св. — вж. саморазпускам се. самосъхраня се самосъхраниш се, мин. св. самосъхраних се, мин. прич. самосъхранил се, св. — вж. самосъхранявам се.__ самосъхранявам се самосъхраняваш се, несв. и самосъхраня се, св. Защитавам, опазвам живота, здравето, работата, личността си в трудни или заплашващи ги условия. самоубивам се самоубиваш се, несв. и самоубия се, св.
1. Сам слагам край на живота си. Самоубил се заради нещастна любов.
2. Прен. Чрез поведение или начин на живот унищожавам, разсипвам здравето си, кариерата си, положението си. Самоубивам се с пушене. същ. самоубийство, мн. самоубийства, ср. Всеки ден стават самоубийства. Политическо самоубийство.
Синоними: (гл.) убивам се, слагам край на живота си, посягам на живота си, посягам на себе си самоубия се самоубиеш се, мин. св. самоубих се, мин. прич. самоубил се, св. — вж. самоубивам се.__ самоунищожа се самоунищожиш се, мин. св. самоунищожих се, мин. прич. самоунищожил се, св. — вж. самоунищожавам се.__ самоунищожавам се самоунищожаваш се, несв. и самоунищожа се, св.
1. Унищожавам сам себе си.
2. Само мн. Унищожаваме се взаимно. Самоунищожаваме се от завист и вражди. Във всяка война хората се самоунищожават. същ. самоунищожаване, ср. същ. самоунищожение, ср. самоуправлявам се самоуправляваш се, несв. Имам самоуправление, автономия. самоусъвършенствам се самоусъвършенстваш се, несв. Полагам грижи за собственото си развитие в дадена област; усъвършенствам се. същ. самоусъвършенстване, ср. самоусъвършенствувам се самоусъвършенствуваш се, несв. Самоусъвършенствам се.

мн. самци и самци, м. Екземпляр от полово зряло мъжко животно. самец, самеца, самецът, самци, самците, самци, самецо

самичка, самичко, мн. самички, прил. Разг. Сам. • Сам-самичък. Съвсем сам. самичък, самичкия, самичкият, самичка, самичката, самичко, самичкото, самички, самичките

мн. самки, ж. Екземпляр от полово зряло женско животно. самка, самката, самки, самките

м., само ед. Анализ на собствените постъпки и преживявания. самоанализ, самоанализа, самоанализът, самоанализи, самоанализите, самоанализа

самобитна, самобитно, мн. самобитни, прил. Който е своеобразен, оригинален, със самостоятелно развитие. Самобитна култура. Самобитно творчество. Самобитни песни. същ. самобитност, самобитността, ж.
Синоними: саморасъл, самороден, оригинален, особен, своенравен, своеобразен, странен, чудноват, индивидуален, личен, собствен самобитен, самобитния, самобитният, самобитна, самобитната, самобитно, самобитното, самобитни, самобитните

вж. самоби`тен
Синоними: оригиналност, особеност, своеобразие, самородност самобитност, самобитността, самобитности, самобитностите

вж. самобичу`вам се самобичуване, самобичуването, самобичувания, самобичуванията

мн. самобръсначки, ж. Уред с ножче за самостоятелно бръснене. Електрическа самобръсначка. Ръчна самобръсначка. самобръсначка, самобръсначката, самобръсначки, самобръсначките

мн. самовари, (два) самовара, м. Метален съд за кипване на вода за чай, снабден с кранче, отдолу с приспособление за поставяне на разгорени въглища или с електрически нагревател. Поставям самовара. Включвам самовар. самовар, самовара, самоварът, самовари, самоварите, самовара

мн. самовили, ж. Митическо женско същество в славянските вярвания, което живее в планините, горите и при изворите. самовила, самовилата, самовили, самовилите

самовластна, самовластно, мн. самовластни, прил.
1. Който има неограничена власт.
2. Който не търпи ограничения. В семейството си е самовластен господар.
Синоними: тираничен, деспотичен, подтиснически, диктаторски, абсолютен, самодържавен, неограничен самовластен, самовластния, самовластният, самовластна, самовластната, самовластно, самовластното, самовластни, самовластните

ср., само ед. Еднолична абсолютна власт. Тогава в Русия се установява самовластие.
Синоними: тирания, абсолютизъм, диктатура, неограничена власт, самодържавие, монархия, владичество, господство самовластие, самовластието, самовластия, самовластията

мн. самовнушения, ср. Внушение сам на себе си. Освобождавам се от самовнушения.
Синоними: хипноза, внушение, халюцинация самовнушение, самовнушението, самовнушения, самовнушенията

самоволна, самоволно, мн. самоволни, прил.
1. Който постъпва по своя воля, без да се съобразява с нареждания или правила.
2. Който не е съобразен с нареждания или правила. Самоволно напускане на работа. нареч. самоволно. Държа се самоволно.
Синоними: своеволен, произволен, без разрешение, самоуправнически, безчинен, безнаказан, безотговорен, разпуснат, вироглав, непослушен, непокорен, своенравен, оригинален, особен, капризен самоволен, самоволния, самоволният, самоволна, самоволната, самоволно, самоволното, самоволни, самоволните

вж. самово`лен
Синоними: своеволно, на своя глава, на сама глава, без разрешение, произволно, безчинно, безотговорно, безнаказано

вж. самовъзпита`вам се самовъзпитание, самовъзпитанието, самовъзпитания, самовъзпитанията

самодейна, самодейно, мн. самодейни, прил.
1. За театър, музикален състав и др. — който не е съставен от професионалисти. Самодеен ансамбъл. Самодеен хор.
2. Пренебр. Който не е направен професионално и качествено; самоделен. Самодейна работа.
Синоними: самоинициативен самодеен, самодейния, самодейният, самодейна, самодейната, самодейно, самодейното, самодейни, самодейните

мн. самодейци, м. Член на самодеен състав. Състезание между самодейци. самодеец, самодееца, самодеецът, самодейци, самодейците, самодейци, самодеецо

мн. самодейки, ж. Жена самодеец. самодейка, самодейката, самодейки, самодейките

самодейността, само ед., ж.
1. Дейност на самодеен състав. Художествена самодейност.
2. Прен. Пренебр. Неумела самоинициатива, излизане от рамките на правилата. Проявявам самодейност.
Синоними: активност, инициатива, самоинициатива самодейност, самодейността, самодейности, самодейностите

самоделна, самоделно, мн. самоделни, прил. Който е направен при домашни условия, с подръчни средства, от непрофесионалист. Самоделна машина. самоделен, самоделния, самоделният, самоделна, самоделната, самоделно, самоделното, самоделни, самоделните

мн. самодиви, ж. Митическо женско същество, което живее в планините и горите, често враждебно настроено към хората. Явява ми се самодива. прил. самодивски, самодивска, самодивско, мн. самодивски. Самодивско кладенче.
* Като самодива. — С разпуснати коси (и с бели, широки дрехи).
Синоними: елф, фея, горски дух самодива, самодивата, самодиви, самодивите

вж. самоди`ва
Синоними: вълшебен, приказен, неземен самодивски, самодивския, самодивският, самодивска, самодивската, самодивско, самодивското, самодивски, самодивските

самодоволна, самодоволно, мн. самодоволни, прил.
1. Който е изпълнен с доволство от себе си.
2. Който изразява доволство от себе си. Самодоволна усмивка. Самодоволно изражение.
Синоними: доволен, задоволен, щастлив, блажен, предоволен, благодарен, безгрижен самодоволен, самодоволния, самодоволният, самодоволна, самодоволната, самодоволно, самодоволното, самодоволни, самодоволните

самодържавна, самодържавно, мн. самодържавни, прил.
1. Който се отнася до самодържавие.
2. Който е с абсолютна държавна власт.
Синоними: самовластен, абсолютен, неограничен самодържавен, самодържавния, самодържавният, самодържавна, самодържавната, самодържавно, самодържавното, самодържавни, самодържавните

ср., само ед.
1. Система на управление, основана на неограничена държавна власт.
2. ист. В Русия преди революцията — неограничена власт на царя.
Синоними: абсолютна монархия, неограничена власт, деспотизъм, абсолютизъм, самовластие, автокрация, пълновластие самодържавие, самодържавието, самодържавия, самодържавията

мн. самодръжци, м. Остар. Монарх с неограничена власт.
Синоними: самовластник, деспот, сатрап, диктатор, монарх, тиранин, властелин, владетел, властодържец самодържец, самодържеца, самодържецът, самодръжци, самодръжците, самодръжци, самодържецо

мн. саможертви, ж. Жертване на самия себе си. Правя саможертви. Излишни саможертви.
Синоними: самопожертвувание, самопожертвувателност, жертва, жертвуване, жертвеност, саможертвеност, себеотрицание, всеотдайност, преданост, отричане саможертва, саможертвата, саможертви, саможертвите

саможива, саможиво, мн. саможиви, прил. Който по природа не обича да общува с хора. Жена му е много саможива, не ходи никъде.
Синоними: необщителен, затворен, свит, ограничен, див, човекомразец, мизантроп, егоист, песимист, недружелюбен, стеснителен, мълчалив, скрит, самотен, темерут, въздържан, резервиран, сдържан саможив, саможивия, саможивият, саможива, саможивата, саможиво, саможивото, саможиви, саможивите

ж., само ед.
1. Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание. Танцувам до самозабрава. Хваля се до самозабрава. Пиян до самозабрава.
2. Превишаване на правата, на собственото значение, възможности. Стигам до самозабрава.
Синоними: лудост, бяс, унес, захлас, транс, обезумялост самозабрава, самозабравата, самозабрави, самозабравите

самозалъгвам се, самозалъгваш се, несв. и самозалъжа се, св. Залъгвам себе си, заблуждавам се съзнателно по отношение на неприятна истина. Самозалъгва се, че всичко в семейството — върви добре. Самозалъгвам се, че всичко ще стане по-добре. самозалъгвам, самозалъгваме, самозалъгваш, самозалъгвате, самозалъгва, самозалъгват, самозалъгвах, самозалъгвахме, самозалъгва, самозалъгвахте, самозалъгва, самозалъгваха, самозалъгвах, самозалъгвахме, самозалъгваше, самозалъгвахте, самозалъгваше, самозалъгваха, самозалъгвал съм, самозалъгвала съм, самозалъгвало съм, самозалъгвали сме, самозалъгвал си, самозалъгвала си, самозалъгвало си, самозалъгвали сте, самозалъгвал е, самозалъгвала е, самозалъгвало е, самозалъгвали са, бях самозалъгвал, бях самозалъгвала, бях самозалъгвало, бяхме самозалъгвали

ср., само ед. Учение за зараждане на организмите от неорганична материя, оформено през ХIХ в. ; автогенеза. самозараждане, самозараждането, самозараждания, самозаражданията

ж., само ед. Защита на себе си или имота си със собствени сили и средства. Бойни техники за самозащита. Убийство при самозащита. самозащита, самозащитата, самозащити, самозащитите

самозвана, самозвано, мн. самозвани, прил. Който се провъзгласява за някакъв, без да има право или качества за това. същ. самозванство, ср.
Синоними: мним, фиктивен, фалшив, въображаем, лъжовен, неистински, неверен, непризнат, натрапен самозван, самозвания, самозваният, самозвана, самозваната, самозвано, самозваното, самозвани, самозваните

мн. самозванци, м. Човек, който сам се провъзгласява за някакъв, без да има право за това. Цар самозванец. Лечител самозванец.
Синоними: измамник, мошеник, шарлатанин самозванец, самозванеца, самозванецът, самозванци, самозванците, самозванци, самозванецо

вж. самозва`н самозванство, самозванството, самозванства, самозванствата

ж., само ед. Издръжка със свои приходи. Дъщеря ми вече е на самоиздръжка. Университетът е на самоиздръжка. самоиздръжка, самоиздръжката, самоиздръжки, самоиздръжките

ср., само ед. Взаимно изтребване.
Синоними: самоунищожение, убийства, избиване, самоизбиване самоизтребление, самоизтреблението, самоизтребления, самоизтребленията

вж. самоизя`ждам се самоизяждане, самоизяждането, самоизяждания, самоизяжданията

мн. самоинициативи, ж. Инициатива, която създавам и подемам сам. Проявявам самоинициатива. Прекалявам със самоинициативите.
Синоними: инициатива, предприемчивост, почин, самодейност, жест, разпоредителност, начинание самоинициатива, самоинициативата, самоинициативи, самоинициативите

м., само ед.
1. Контрол над собствените си чувства и поведение. Самоконтрол над чувствата си.
2. Взаимен контрол в група от хора.
Синоними: воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност, намерение, подбуда, импулс, самообладание самоконтрол, самоконтрола, самоконтролът, самоконтроли, самоконтролите, самоконтрола

ж., само ед. Критика на собствени грешки и недостатъци. Правя си самокритика. прил. самокритичен, самокритична, самокритично, мн. самокритични.
Синоними: самооценка, самоанализ, критика, самонаблюдение, самоконтрол самокритика, самокритиката, самокритики, самокритиките

вж. самокри`тика самокритичен, самокритичния, самокритичният, самокритична, самокритичната, самокритично, самокритичното, самокритични, самокритичните

мн. самолети, (два) самолета, м. По-тежък от въздуха летателен апарат с крила и двигател. Военен самолет. Транспортен самолет. Спортен самолет. Реактивен самолет. Самолетът лети. Самолетът излита. Самолетът се приземява. прил. самолетен, самолетна, самолетно, мн. самолетни. Самолетен полет.
* Като самолет. — Бързо, със сила, с летене. Колата излетя от пътя като самолет.
Синоними: аероплан самолет, самолета, самолетът, самолети, самолетите, самолета

вж. самоле`т самолетен, самолетния, самолетният, самолетна, самолетната, самолетно, самолетното, самолетни, самолетните

мн. самолетоносачи, (два) самолетоносача, м. Голям плавателен съд, който носи на борда си самолети и има площадка за излитане и кацане на самолети. самолетоносач, самолетоносача, самолетоносачът, самолетоносачи, самолетоносачите, самолетоносача

самолична, самолично, мн. самолични, прил. Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен. Самоличен подпис. Самолични вещи. нареч. самолично. Явявам се самолично. Убивам самолично. самоличен, самоличния, самоличният, самолична, самоличната, самолично, самоличното, самолични, самоличните

самоличността, само ед., ж.
1. Име, дата и място на раждане, професия на лице; идентичност. Установявам самоличност.
2. Прен. Само ед. Личност. В затвора изгубваш своята самоличност, имаш само номер.
Синоними: идентичност самоличност, самоличността, самоличности, самоличностите

самолюбива, самолюбиво, мн. самолюбиви, прил. Който се отличава с ясно изразено самолюбие. самолюбив, самолюбивия, самолюбивият, самолюбива, самолюбивата, самолюбиво, самолюбивото, самолюбиви, самолюбивите

ср., само ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. Всеки човек има самолюбие.
* Болно самолюбие. — Преувеличено мнение за собствените възможности и достойнства, съчетано с болезнена чувствителност към мнението на околните.
Синоними: себелюбие, егоизъм, нарцисизъм, надменност, гордост, самообожаване, самовъзхищение самолюбие, самолюбието, самолюбия, самолюбията

самомнителна, самомнително, мн. самомнителни, прил. Който има преувеличено високо мнение за себе си; самонадеян, високомерен. същ. самомнителност, самомнителността, ж.
Синоними: самолюбив, самонадеян, самоуверен, високомерен, горд, упорит, твърд, надменен, надут, арогантен, снобски, старомоден, педантичен, важен, тщеславен, суетен самомнителен, самомнителния, самомнителният, самомнителна, самомнителната, самомнително, самомнителното, самомнителни, самомнителните

вж. самомни`телен
Синоними: самолюбие, самонадеяност, самоувереност, високомерие, гордост, упорство самомнителност, самомнителността, самомнителности, самомнителностите

вж. самонаблюда`вам се самонаблюдение, самонаблюдението, самонаблюдения, самонаблюденията

самонадеяна, самонадеяно, мн. самонадеяни, прил.
1. Който прекалено вярва в своите сили; самоуверен.
2. Който изразява прекалена самоувереност. Самонадеян поглед. същ. самонадеяност, самонадеяността, ж.
Синоними: самоуверен, безстрашен, мъжествен, сърцат, решителен, смел, неустрашим, непоколебим, твърд, дързък, горд, надменен, високомерен, тщеславен, самомнителен, нагъл, надут, арогантен, нескромен, безочлив, безсрамен самонадеян, самонадеяния, самонадеяният, самонадеяна, самонадеяната, самонадеяно, самонадеяното, самонадеяни, самонадеяните

вж. самонаде`ян
Синоними: смелост, решителност, самоувереност, непоколебимост, самомнителност, презрителност, надменност, самолюбие, гордост, дързост, нахалство, арогантност, увереност, сигурност, твърдост самонадеяност, самонадеяността, самонадеяности, самонадеяностите

вж. самообвиня`вам се самообвинение, самообвинението, самообвинения, самообвиненията

ср., само ед. ист. В близкото минало в България — решено чрез гласуване от жителите даване на процент от доходите за местно градоустройство и благоустрояване. Давам 3% от заплатата си за самооблагане. самооблагане, самооблагането, самооблагания, самооблаганията

ср., само ед. Способност на човек да владее чувствата си, да запазва спокойствие; хладнокръвие, сдържаност. Проявявам високо самообладание.
Синоними: спокойствие, хладнокръвие, присъствие на духа, равнодушие, хладина, студенина, сдържаност, невъзмутимост, воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност, намерение, подбуда, импулс, самоконтрол, резервираност, умереност, нахалство, дързост самообладание, самообладанието, самообладания, самообладанията

вж. самообразо`вам се самообразоване, самообразоването, самообразования, самообразованията

вж. самообслу`жвам се самообслужване, самообслужването, самообслужвания, самообслужванията

ср., само ед. Спец. В зоологията — оплождане на яйцата със сперматозоиди от същия индивид (при едноклетъчните); автогамия. самооплождане, самооплождането, самооплождания, самоопложданията

ср., само ед. Спец. В ботаниката — опрашване с прашец от същото растение; автогамия. самоопрашване, самоопрашването, самоопрашвания, самоопрашванията

вж. самоопреде`лям се самоопределяне, самоопределянето, самоопределяния, самоопределянията

ж., само ед. Отбрана на самия себе си със собствени сили и средства при нападение; самозащита. Преминавам към самоотбрана.
Синоними: самозащита, защита, отбрана самоотбрана, самоотбраната, самоотбрани, самоотбраните

самоотвержена, самоотвержено, мн. самоотвержени, прил.
1. Който жертва своите интереси за общото благо.
2. Който е в резултат от жертване на своите интереси за общото благо. Самоотвержен труд. Самоотвержена служба. същ. самоотверженост, самоотвержеността, ж.
Синоними: безстрашен, неустрашим, смел, доблестен, себеотрицателен, решителен, сърцат, героичен, мъжествен, безбоязнен, храбър, войнствен, дързък, юначен, самопожертвувателен, безкористен самоотвержен, самоотвержения, самоотверженият, самоотвержена, самоотвержената, самоотвержено, самоотверженото, самоотвержени, самоотвержените

вж. самоотве`ржен
Синоними: безстрашие, неустрашимост, смелост, решителност, храброст, сърцатост, доблест, кураж, себеотрицание, мъжество, подвиг, героичност, героизъм, дързост самоотверженост, самоотвержеността, самоотвержености, самоотверженостите

вж. самоотлъ`чвам се самоотлъчване, самоотлъчването, самоотлъчвания, самоотлъчванията

мн. самоотлъчки, ж. Самоотлъчване. самоотлъчка, самоотлъчката, самоотлъчки, самоотлъчките

мн. самопожертвования, ср. Саможертва. самопожертвование, самопожертвованието, самопожертвования, самопожертвованията

мн. самопожертвувания, ср. Самопожертвование.
Синоними: самопожертвувателност, саможертва, жертва, жертвуване, жертвеност, саможертвеност, себеотрицание, всеотдайност, преданост, отричане самопожертвувание, самопожертвуванието, самопожертвувания, самопожертвуванията

мн. самопризнания, ср. Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател. Правя пълни самопризнания. самопризнание, самопризнанието, самопризнания, самопризнанията

самопроизволна, самопроизволно, мн. самопроизволни, прил. Който възниква от само себе си, без външни причини. Самопроизволно изпускане на урина. самопроизволен, самопроизволния, самопроизволният, самопроизволна, самопроизволната, самопроизволно, самопроизволното, самопроизволни, самопроизволните

вж. саморазпра`вям
Синоними: разпра, разправа, самоуправство, кавга, свада, караница, спор, крамола, бой саморазправа, саморазправата, саморазправи, саморазправите

се, саморазправиш се, мин. св. саморазправих се, мин. прич. саморазправил се, св. — вж. саморазправям се. саморазправя, саморазправим, саморазправиш, саморазправите, саморазправи, саморазправят, саморазправих, саморазправихме, саморазправи, саморазправихте, саморазправи, саморазправиха, саморазправех, саморазправехме, саморазправеше, саморазправехте, саморазправеше, саморазправеха, саморазправил съм, саморазправила съм, саморазправило съм, саморазправили сме, саморазправил си, саморазправила си, саморазправило си, саморазправили сте, саморазправил е, саморазправила е, саморазправило е, саморазправили са, бях саморазправил, бях саморазправила, бях са

се, саморазправяш се, несв. и саморазправя се, св. Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта. Саморазправям се с крадеца. същ. саморазправа, ж. Прибягвам до саморазправа. саморазправям, саморазправяме, саморазправяш, саморазправяте, саморазправя, саморазправят, саморазправях, саморазправяхме, саморазправя, саморазправяхте, саморазправя, саморазправяха, саморазправях, саморазправяхме, саморазправяше, саморазправяхте, саморазправяше, саморазправяха, саморазправял съм, саморазправяла съм, саморазправяло съм, саморазправяли сме, саморазправял си, саморазправяла си, саморазправяло си, саморазправяли сте, саморазправял е, саморазправяла е, саморазправяло е, саморазправяли са, бях саморазправял, бях саморазправяла, бях

вж. саморазпу`сна се саморазпускам, саморазпускаме, саморазпускаш, саморазпускате, саморазпуска, саморазпускат, саморазпусках, саморазпускахме, саморазпуска, саморазпускахте, саморазпуска, саморазпускаха, саморазпусках, саморазпускахме, саморазпускаше, саморазпускахте, саморазпускаше, саморазпускаха, саморазпускал съм, саморазпускала съм, саморазпускало съм, саморазпускали сме, саморазпускал си, саморазпускала си, саморазпускало си, саморазпускали сте, саморазпускал е, саморазпускала е, саморазпускало е, саморазпускали са, бях саморазпускал, бях саморазпускала, бях

вж. саморазпу`скам се саморазпускане, саморазпускането, саморазпускания, саморазпусканията

мн. самораслеци, (два) самораслека, м. Саморасляк. самораслек, самораслека, самораслекът, самораслеци, самораслеците, самораслека

мн. саморасляци, (два) саморасляка, м. Културно растение, израсло само от попаднало семе, без някой да го сади или сее в почвата. Тук има домати саморасляци. саморасляк, саморасляка, самораслякът, саморасляци, саморасляците, саморасляка

саморасла, саморасло, мн. саморасли, прил.
1. Който се отнася до саморасляк. Саморасли цветя. Саморасли картофи.
2. Прен. За талант, изкуство, творчество и др. — който се развива сам, без специални условия и приемственост; самобитен.
Синоними: самобитен, самороден, оригинален, особен, своенравен, своеобразен, странен, чудноват саморасъл, самораслия, самораслият, саморасла, самораслата, саморасло, самораслото, саморасли, самораслите

самородна, самородно, мн. самородни, прил.
1. Който е устойчив и се среща в химически чист вид в природни условия. Самородно злато. Самороден азот.
2. Прен. За талант, майсторство, изкуство — който е даден от природата, без да бъде специално обучен. същ. самородност, самородността, ж. самороден, самородния, самородният, самородна, самородната, самородно, самородното, самородни, самородните

вж. саморо`ден самородност, самородността, самородности, самородностите

саморъчна, саморъчно, мн. саморъчни, прил.
1. Който е написан със собствената ръка; личен, собственоръчен. Саморъчен подпис. Саморъчно писмо.
2. Който е направен лично, със собствени ръце; собственоръчен. нареч. саморъчно. саморъчен, саморъчния, саморъчният, саморъчна, саморъчната, саморъчно, саморъчното, саморъчни, саморъчните

вж. саморъ`чен

мн. самосвали, (два) самосвала, м. Камион с метална каросерия и с механизъм за саморазтоварване. Пръстта се пренася със самосвали. самосвал, самосвала, самосвалът, самосвали, самосвалите, самосвала

ж., само ед. Приспособление към фотоапарат за самостоятелно снимане, без участието на човек. Апаратът е на самоснимачка. самоснимачка, самоснимачката, самоснимачки, самоснимачките

самостойна, самостойно, мн. самостойни, прил. Отделен, независим, функциониращ самостоятелно. Самостойни организми. Самостойно делене на клетките.
Синоними: самостоятелен, независим, свободен, автономен, отделен, самоинициативен, проявяващ самоинициатива, разпоредителен самостоен, самостойния, самостойният, самостойна, самостойната, самостойно, самостойното, самостойни, самостойните

самостоятелна, самостоятелно, мн. самостоятелни, прил.
1. Който съществува отделно, без зависимост от други. Самостоятелна държава. Самостоятелно семейство.
2. Който е отделен, изолиран от другите, без връзки или общи функции. Самостоятелно жилище. Самостоятелна стая. Самостоятелно предприятие.
3. Който се извършва без участие на други. Самостоятелна изложба. Самостоятелен концерт.
4. Който може сам да взема решение, да се справя сам. Децата и са самостоятелни от малки. същ. самостоятелност, самостоятелността, ж. Проявявам самостоятелност. Нямам самостоятелност. нареч. самостоятелно. Живея самостоятелно.
Синоними: самостоен, независим, свободен, автономен, отделен, самоинициативен, проявяващ самоинициатива, разпоредителен, незаангажиран самостоятелен, самостоятелния, самостоятелният, самостоятелна, самостоятелната, самостоятелно, самостоятелното, самостоятелни, самостоятелните

вж. самостоя`телен

вж. самостоя`телен
Синоними: независимост, свобода, автономия, безпристрастие, незаинтересованост, непредубеденост, незаангажираност самостоятелност, самостоятелността, самостоятелности, самостоятелностите

ср., само ед. Осъзнаване на собствената личност, на качествата и ролята и по отношение на обективния свят; съзнание.
Синоними: съзнание, осъзнаване, спомняне самосъзнание, самосъзнанието, самосъзнания, самосъзнанията

ср., само ед. Защита и запазване на собственото здраве, живот, личност, талант и др. Механизми за самосъхранение. Самосъхранение на културата в трудни времена.
* Инстинкт за самосъхранение. — Инстинкт у всяко живо същество за съхраняване на живота му.
Синоними: защита, самозащита, запазване, самозапазване самосъхранение, самосъхранението, самосъхранения, самосъхраненията

ж., само ед.
1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота.
2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. В голямата къща цари самота.
Синоними: самотност, уединение, усамотение, усамотеност, мъртвило, пустош, изоставеност, мъка, нещастие, безутешност, неутешимост, пустиня, интимност самота, самотата, самоти, самотите

м., само ед.
* На самотек. — Без сериозно ръководене, по инерция, хаотично, неорганизирано. Работата е оставена на самотек. Всичко върви на самотек.
Синоними: безплановост, стихийност, неорганизираност, хаотичност самотек, самотека, самотекът, самотеци, самотеците, самотека

самотна, самотно, мн. самотни, прил.
1. Който живее в самота. Самотна старица.
2. Който се намира някъде сам, единствен. Самотна къща. Самотна лодка. Самотно дърво.
3. Който се чувства сам, без естественото си обкръжение. Живеят самотни, децата им са в града. Чувства се самотна в новия си клас. Той е самотен, живее с родителите си. същ. самотност, самотността, ж.
Синоними: уединен, усамотен, изолиран, отделен, отстранен, изоставен, напуснат, пустинен, непристъпен, непосещаван, сам, самотник, оттеглил се, затворен в себе си, вглъбен, вдълбочен, замислен, нещастен, неутешим, откъснат, тъжен, мрачен, безнадежден, сиротен, злочест, натъжен, опечален, печален, нерадостен, скръбен самотен, самотния, самотният, самотна, самотната, самотно, самотното, самотни, самотните

ж., само ед. Продължителна, абсолютна, мъчителна самота. Прекара две години в самотия. В това място цари истинска самотия. самотия, самотията, самотии, самотиите

мн. самотници, м.
1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник.
2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях. Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение.
3. Прен. Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.
Синоними: уединен, усамотен, самотен, отшелник, монах, пустинник самотник, самотника, самотникът, самотници, самотниците, самотници, самотнико

мн. самотници, ж. Жена самотник. самотница, самотницата, самотници, самотниците

вж. само`тен
Синоними: самота, усамотение, уединение, безлюдие, безлюдност самотност, самотността, самотности, самотностите

мн. самоубийци, м.
1. Този, който е посегнал на живота си или се е самоубил. В болницата имало отделение за връщане към живота на самоубийци. Самоубийците се погребват на отделно място. Животни самоубийци.
2. Прен. Лице, което чрез поведение или начин на живот унищожава здравето, кариерата, положението си. самоубиец, самоубиеца, самоубиецът, самоубийци, самоубийците, самоубийци, самоубиецо

вж. самоуби`вам се самоубийство, самоубийството, самоубийства, самоубийствата

мн. самоубийци, ж. Жена самоубиец. самоубийца, самоубийцата, самоубийци, самоубийците

ср., само ед. Чувство на уважение към себе си. Изпитвам самоуважение. самоуважение, самоуважението, самоуважения, самоуваженията

самоуверена, самоуверено, мн. самоуверени, прил.
1. Който е уверен в силите и възможностите си.
2. Който е прекалено уверен в себе си; самонадеян, самомнителен.
3. Който е изпълнен или изразява увереност, решителност, самомнителност, наглост. Самоуверен поглед. Самоуверена походка. същ. самоувереност, самоувереността, ж. Проявявам самоувереност. нареч. самоуверено. Говоря самоуверено. Държа се самоуверено.
Синоними: самонадеян, решителен, смел, непоколебим, неустрашим, безстрашен, дързък, нагъл, самомнителен, сигурен, убеден, самоизтъкващ се, нападателен, агресивен, горд, надменен, нескромен, безочлив, безсрамен, спокоен, невъзмутим, незагубващ самообладание самоуверен, самоуверения, самоувереният, самоуверена, самоуверената, самоуверено, самоувереното, самоуверени, самоуверените

вж. самоуве`рен
Синоними: енергично, смело, пламенно, самонадеяно, безочливо, нагло

вж. самоуве`рен
Синоними: самонадеяност, кураж, смелост, дързост, решителност, безразсъдство, самомнителност, надменност, апломб, сигурност, увереност, спокойствие, държане, изпълнено с достойнство, такт самоувереност, самоувереността, самоуверености, самоувереностите

самоука, самоуко, мн. самоуки, прил. Който няма системно училищно образование в определена област, а е придобил умения сам. Самоук художник. Самоук занаятчия. Самоука шивачка.
Синоними: (същ.) самообразован самоук, самоукия, самоукият, самоука, самоуката, самоуко, самоукото, самоуки, самоуките

самоука, самоуко, мн. самоуки, прил. Който няма системно училищно образование в определена област, а е придобил умения сам. Самоук художник. Самоук занаятчия. Самоука шивачка.
Синоними: самообразован самоук, самоука, самоукът, самоуци, самоуците, самоука

вж. самоунищожа`вам се самоунищожаване, самоунищожаването, самоунищожавания, самоунищожаванията

вж. самоунищожа`вам се самоунищожение, самоунищожението, самоунищожения, самоунищоженията

ср., само ед. Право на вътрешно управление със свои сили и по свой правилник на организация, учреждение, държава; автономия. Университетът има самоуправление.
Синоними: автономия, самоуправа самоуправление, самоуправлението, самоуправления, самоуправленията

ср., само ед. Разрешаване на въпроси, вземане на решения без оглед на законността или мнението на другите. Върша самоуправство.
Синоними: безотговорност, безчинство, саморазправа самоуправство, самоуправството, самоуправства, самоуправствата

вж. самоусъвърше`нствам се самоусъвършенстване, самоусъвършенстването, самоусъвършенствания, самоусъвършенстванията

самоучителят, самоучителя, мн. самоучители, (два) самоучителя, м. Учебник, предназначен за самостоятелни занимания, без учител. Самоучител по английски език. самоучител, самоучителя, самоучителят, самоучители, самоучителите, самоучители, самоучителю

мн. самохвалки, ж. Жена самохвалко. самохвалка, самохвалката, самохвалки, самохвалките

мн. самохвалковци, м. Човек, който обича да хвали себе си. Голям самохвалко. самохвалко, самохвалкото, самохвалкото, самохвалковци, самохвалковците, самохвалковци, самохвалко

ср., само ед. Изтъкване на собствените достойнства.
Синоними: хвалба, фанфаронство, надутост, горделивост, едри приказки, големи приказки, големи думи, хвалопръцковщина, тщеславие, славолюбие, суета, напереност, фукане самохвалство, самохвалството, самохвалства, самохвалствата

ср. , само ед. Изтъкване на собствените достойнства. самохваля, самохвалим, самохвалиш, самохвалите, самохвали, самохвалят, самохвалих, самохвалихме, самохвали, самохвалихте, самохвали, самохвалиха, самохвалех, самохвалехме, самохвалеше, самохвалехте, самохвалеше, самохвалеха, самохвалил съм, самохвалила съм, самохвалило съм, самохвалили сме, самохвалил си, самохвалила си, самохвалило си, самохвалили сте, самохвалил е, самохвалила е, самохвалило е, самохвалили са, бях самохвалил, бях самохвалила, бях самохвалило, бяхме самохвалили, беше самохвалил, беше самохвалила, беше самохвалило, бяхте самохвалили, беш

самоходна, самоходно, мн. самоходни, прил. За машина — който се движи със собствен двигател. Самоходна артилерия. Самоходно оръдие. самоходен, самоходния, самоходният, самоходна, самоходната, самоходно, самоходното, самоходни, самоходните

самоцелта, само ед., ж. Цел, която е сама за себе си, не служи като средство за постигане на други цели. Обучението по математика не може да бъде самоцел. прил. самоцелен, самоцелна, самоцелно, мн. самоцелни. самоцел, самоцелта, самоцели, самоцелите

вж. самоце`л самоцелен, самоцелния, самоцелният, самоцелна, самоцелната, самоцелно, самоцелното, самоцелни, самоцелните

ср., само ед.
1. Състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили. Лошо самочувствие. Добро самочувствие.
2. Състояние на духа; настроение, което се определя от мнението за собствените достойнства и възможности. Човек с високо самочувствие. Повдигам самочувствието му.
Синоними: съзнание, самосъзнание самочувствие, самочувствието, самочувствия, самочувствията

рел. Според хиндуизма — неспиращият цикъл, в който душата се преражда.

м., само ед. Сух и горещ вятър в пустинята, предизвикващ пясъчни вихри. самум, самума, самумът, самуми, самумите, самума

мн. самуни, (два) самуна, м. Остар. Отделна бройка хляб. Купих два самуна хляб. Половин самун хляб.
* Като самун. — Разг. За подутина по тялото. Кракът му се е подул като самун.
Синоними: франзела, пита, погача, хляб самун, самуна, самунът, самуни, самуните, самуна

мн. самури, (два) самура, м. Животно с ценна кожа от рода на златката, както и кожата му. прил. самурен, самурена, самурено, мн. самурени. Самурено палто. Самурен калпак. самур, самура, самурът, самури, самурите, самура

самураят, самурая, мн. самураи, м. Истор. Член на феодалното съсловие на древните дворяни в Япония. прил. самурайски, самурайска, самурайско, мн. самурайски. самурай, самурая, самураят, самураи, самураите, самураи, самураю

вж. самура`й самурайски, самурайския, самурайският, самурайска, самурайската, самурайско, самурайското, самурайски, самурайските

вж. саму`р самурен, самурения, самуреният, самурена, самурената, самурено, самуреното, самурени, самурените

санът, сана, мн. санове, (два) сана, м.
1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика.
2. Звание, пост, степен, чин. Нося висок сан. Имам най-ниския сан. Удостоявам със сан “доктор хонорис кауза”.
Синоними: ранг, положение, служба, чин, звание, достойнство, удостояване, висок чин, висок пост, почетно звание, титла сан, сана, санът, санове, сановете, сана

вж. санато`риум санаториален, санаториалния, санаториалният, санаториална, санаториалната, санаториално, санаториалното, санаториални, санаториалните

мн. санаториуми, (два) санаториума, м. Стационарно заведение за продължително лечение и почивка до пълно възстановяване, обикн. намиращо се в извъннаселено място за използване на природни фактори. Санаториум за гръдоболни в планината. прил. санаторен, санаторна, санаторно, мн. санаторни. прил. санаториален, санаториална, санаториално, мн. санаториални. санаториум, санаториума, санаториумът, санаториуми, санаториумите, санаториума

мн. сангвиници, м. Човек със сангвиничен темперамент. сангвиник, сангвиника, сангвиникът, сангвиници, сангвиниците, сангвиника

сангвинична, сангвинично, мн. сангвинични, прил. Който се отнася до един от четирите типа темперамент у човека, характеризиращ се с общителност, веселост, услужливост, енергичност. Сангвиничен тип. Сангвиничен характер.
Синоними: жизнерадостен, жизнен, весел, радостен, жив, бодър, доволен, безгрижен, пъргав, буен, подвижен, експанзивен сангвиничен, сангвиничния, сангвиничният, сангвинична, сангвиничната, сангвинично, сангвиничното, сангвинични, сангвиничните

мн. сангвинички, ж. Жена сангвиник. сангвиничка, сангвиничката, сангвинички, сангвиничките

Плодова алкохолна напитка сангрия, сангрията, сангрии, сангриите

мн., сандал, м. Вид леки летни обувки с кожени каишки или с нарези.

сандалова, сандалово, мн. сандалови, прил.
* Сандалово/санталово дърво. — Вечнозелено тропическо дърво с ароматна дървесина, съдържаща етерично масло, употребявано в парфюмерията, за сувенири и за производство на червена боя.
* Сандалови пръчици. — Пръчици от сандалово дърво, които при горене изпускат ароматен дим и се употребяват с култови цели в будистката религия. сандалов, сандаловия, сандаловият, сандалова, сандаловата, сандалово, сандаловото, сандалови, сандаловите

мн. сандвичи, (два) сандвича, м.
1. Вид закуска, състояща се от една или от две една върху друга филии хляб, намазани с масло, с пълнеж от салам, сирене и др.
2. Прен. Жива реклама — човек, носещ два рекламни плаката — на гърдите и на гърба си.
* Сандвичеви острови. — Друго име на Хавайските острови. сандвич, сандвича, сандвичът, сандвичи, сандвичите, сандвича

мн. санджаци, (два) санджака, м. Истор. Военно-административна териториална единица в Османската империя, съставна част на вилает. санджак, санджака, санджакът, санджаци, санджаците, санджака

мн. сандъци, (два) сандъка, м.
1. Четвъртит съд от дъски или от метал, с капак или без капак, за пренасяне или съхраняване на вещи, зърнени храни и др. От кораба разтоварваха големи сандъци със стоки. Изпратиха му багаж в дървен сандък.
2. Разг. Ковчег за погребване на мъртвец. Положиха го в сандъка.
3. Дъсчена каросерия на каруца. Дъските на сандъка хлопат, трябва да се ремонтира.
Синоними: кутия, кутийка, сандъче, ракла, шкафче, ковчеже, съд, резервоар, контейнер сандък, сандъка, сандъкът, сандъци, сандъците, сандъка

мн. сандъчета, ср.
1. Малък сандък. Сандъче с гвоздеи.
2. Дълго тясно чекмедже за подреждане на картони или фишове от хартия.
Синоними: кутия, кутийка, сандък сандъче, сандъчето, сандъчета, сандъчетата

санираш, несв. и св.; Кого, какво. Правя да оздравее, да се излекува.същ. саниране, ср. • Саниране. Спец. В банковото дело — мероприятия за предотвратяване фалита на фирма чрез предоставяне на кредити. санирам, санираме, санираш, санирате, санира, санират, санирах, санирахме, санира, санирахте, санира, санираха, санирах, санирахме, санираше, санирахте, санираше, санираха, санирал съм, санирала съм, санирало съм, санирали сме, санирал си, санирала си, санирало си, санирали сте, санирал е, санирала е, санирало е, санирали са, бях санирал, бях санирала, бях санирало, бяхме санирали, беше санирал, беше санирала, беше санирало, бяхте санирали, беше санирал, беше санирала, беше санирало, бяха санирали, ще санирам, ще санираме, ще санираш, ще санирате, ще санира, ще санира

вж. сани`рам саниране, санирането, санирания, саниранията

санитарят, санитаря, мн. санитари, м. Здравен работник без специално образование, който се грижи за чистотата в болнично заведение и обслужва болни в болница или ранени на фронта. санитар, санитаря, санитарят, санитари, санитарите, санитари, санитарю

санитарна, санитарно, мн. санитарни, прил.
1. Който се отнася до здравеопазването и обществената чистота. Санитарен контрол. Санитарен лекар.
2. Който се използва за медицински лечебни цели. Санитарна кола.
3. В армията — който се отнася към медицинското обслужване. Санитарна част. Санитарен инструктор.
* Санитарен възел (в сграда). — Санитарно-технически съоръжения за задоволяване на здравно-хигиенните изисквания — баня, тоалетна, водопровод, канализация.
* Санитарен надзор. — Дейност за осигуряване на хигиенни условия в бита и в труда.
* Санитарна обработка. — Унищожаване на болестни микроби и паразити по тялото, дрехите, в помещенията.
Синоними: здравен, хигиеничен, медицински, здравословен санитарен, санитарния, санитарният, санитарна, санитарната, санитарно, санитарното, санитарни, санитарните

ж., само ед. Мерки за поддържане на обществената чистота и общественото здраве. санитария, санитарията, санитарии, санитариите

мн. санитарки, ж. Жена санитар. санитарка, санитарката, санитарки, санитарките

рел. Основната система в индуистката философия с двата противоположни елемента — материята и духа.

санкционираш, несв. и св.; Кого, какво.
1. За по-висша инстанция — давам санкция, утвърждавам, одобрявам решение, наредба.
2. Наказвам за нарушаване на правила, закони.
Синоними: потвърдявам, одобрявам, утвърдявам, удостоверявам, узаконявам, легализирам, потвърждавам, разрешавам, позволявам, ратифицирам санкционирам, санкционираме, санкционираш, санкционирате, санкционира, санкционират, санкционирах, санкционирахме, санкционира, санкционирахте, санкционира, санкционираха, санкционирах, санкционирахме, санкционираше, санкционирахте, санкционираше, санкционираха, санкционирал съм, санкционирала съм, санкционирало съм, санкционирали сме, санкционирал си, санкционирала си, санкционирало си, санкционирали сте, санкционирал е, санкционирала е, санкционирало е, санкционирали са, бях санкционирал, бях санкционирала, бях санкционирало, бяхме санкционирали

мн. санкции, ж.
1. Спец. В правото — част от правната норма, включваща правните последици при нарушаването и.
2. Мерки против нарушителя на закон, договор, съглашение. Строги санкции. Налагам санкции. Икономически санкции на държава.
3. Потвърждаване на решение от по-висша инстанция.
Синоними: наказание, присъда, отговорност, принуда, репресия, одобрение, потвърждение, одобряване, съгласие, разрешение, ратификация, ратифициране, насърчение санкция, санкцията, санкции, санкциите

мн. сановници, м.
1. Остар. Чиновник с високо положение и голямо влияние. Сановниците на краля.
2. Ирон. Висш държавен служител; властимащ, съветник на властта.
Синоними: жрец, свещеник, духовник, велможа сановник, сановника, сановникът, сановници, сановниците, сановници, сановнико

м., само ед. Мъртъв език, обработена форма на староиндийския език, на който е написана древната и средновековната художествена, философска и религиозна индийска литература; староиндийски език. прил. санскритски, санскритска, санскритско, мн. санскритски. санскрит, санскрита, санскритът, санскрити, санскритите, санскрита

вж. санскри`т санскритски, санскритския, санскритският, санскритска, санскритската, санскритско, санскритското, санскритски, санскритските

м., само ед. Сандалово/санталово дърво.

ср., само ед. Вид игра на карти за двама. Играя (на) сантасе. сантасе, сантасето, сантасета, сантасетата

мн. сантиграмове, (два) сантиграма, м. Една стотна част от грама. сантиграм, сантиграма, сантиграмът, сантиграмове, сантиграмовете, сантиграма

мн. сантими, (два) сантима, м.
1. Остар. Дребна монета, стотинка.
2. Разг. Сантиметър.
* До сантим. — До стотинка, до край. Ще ти изплатя всичко до сантим. сантим, сантима, сантимът, сантими, сантимите, сантима

сантиментална, сантиментално, мн. сантиментални, прил.
1. Който е твърде чувствителен, склонен към чувства и нежности. Сантиментално момиче.
2. Който е пропит с нежни чувства, вълнения. Сантиментална вечер. Сантиментален разговор. същ. сантименталност, сантименталността, ж.
Синоними: прочувствен, емоционален, трогателен, трогващ, покъртителен, чувствителен, романтичен сантиментален, сантименталния, сантименталният, сантиментална, сантименталната, сантиментално, сантименталното, сантиментални, сантименталните

м., само ед.
1. Спец. В литературата — направление, зародено през ХVIII в. в Англия и Франция, което утвърждава чувствата над разума и идеализира човека.
2. Сантименталност. сантиментализъм, сантиментализма, сантиментализмът, сантиментализми, сантиментализмите, сантиментализъма

сантименталничиш, мин. св. сантименталничих, мин. прич. сантименталничил, несв. Проявявам прекалена сантименталност, неуместна разнеженост. същ. сантименталничене, ср.
Синоними: разнежвам се, разчувствувам се, трогвам се, затрогвам се, развълнувам се, покъртвам се сантименталнича, сантименталничим, сантименталничиш, сантименталничите, сантименталничи, сантименталничат, сантименталничих, сантименталничихме, сантименталничи, сантименталничихте, сантименталничи, сантименталничиха, сантименталничех, сантименталничехме, сантименталничеше, сантименталничехте, сантименталничеше, сантименталничеха, сантименталничил съм, сантименталничила съм, сантименталничило съм, сантименталничили сме, сантименталничил си, сантименталничила си, сантименталничило си, сантименталничили сте, сантименталничил е, сантиментал

вж. сантимента`лен
Синоними: прочувственост, романтика, нежност, разнеженост, патетичност, емоционалност, чувствителност сантименталност, сантименталността, сантименталности, сантименталностите

мн., сантимент, м. Разг. Ирон. Излишни чувства, емоции. В тези сделки не може да има сантименти. Без сантименти!

мн. сантиметри, (два) сантиметра, м. Мярка за дължина, равна на една стотна част от метъра. Шкафът е висок 80 сантиметра. сантиметър, сантиметъра, сантиметърът, сантиметри, сантиметрите, сантиметра

сапът, сапа, мн. сапове, (два) сапа, м. Разг. Дръжка на лопата, мотика, чук, нож и др. Чукът има гладък дървен сап. същ. умал. сапче, мн. сапчета, ср. м., само ед. Тежка заразна болест при конете и другите еднокопитни животни, от която може да боледува и човекът. Болен от сап.
Синоними: държало, дръжка, ръчка сап, сапа, сапът, сапове, саповете, сапа

сапикасаш, св. — вж. сапикасвам. сапикасам, сапикасаме, сапикасаш, сапикасате, сапикаса, сапикасат, сапикасах, сапикасахме, сапикаса, сапикасахте, сапикаса, сапикасаха, сапикасах, сапикасахме, сапикасаше, сапикасахте, сапикасаше, сапикасаха, сапикасал съм, сапикасала съм, сапикасало съм, сапикасали сме, сапикасал си, сапикасала си, сапикасало си, сапикасали сте, сапикасал е, сапикасала е, сапикасало е, сапикасали са, бях сапикасал, бях сапикасала, бях сапикасало, бяхме сапикасали, беше сапикасал, беше сапикасала, беше сапикасало, бяхте сапикасали, беше сапикасал, беше сапикасала, беше сапи

сапикасваш, несв. и сапикасам, св.; кого/какво. Разг. Съглеждам, съзирам. Не я сапикасах отдалече.
сапикасвам се/сапикасам се. — Разг. Опомням се, засрамвам се, съобразявам се с условията. сапикасвам, сапикасваме, сапикасваш, сапикасвате, сапикасва, сапикасват, сапикасвах, сапикасвахме, сапикасва, сапикасвахте, сапикасва, сапикасваха, сапикасвах, сапикасвахме, сапикасваше, сапикасвахте, сапикасваше, сапикасваха, сапикасвал съм, сапикасвала съм, сапикасвало съм, сапикасвали сме, сапикасвал си, сапикасвала си, сапикасвало си, сапикасвали сте, сапикасвал е, сапикасвала е, сапикасвало е, сапикасвали са, бях сапикасвал, бях сапикасвала, бях сапикасвало, бяхме сапикасвали, беше сапикасвал, беше сапикасвала, беше сапикасвало, бяхте сапикасвали, б

мн., сапрофит, м. Растителни организми, които живеят върху мъртви органични остатъци и се хранят от тях, като допринасят за кръговрата на веществата.

мн. сапуни, (два) сапуна, м.
1. Само ед. Вещество, получено от мазнина, пресечена с химическа основа, което се разтваря във вода и абсорбира нечистотиите при пране и миене.
2. Оформено в твърд калъп такова вещество.
3. Спец. Само мн. В химията — метални соли на висши мастни киселини. сапун, сапуна, сапунът, сапуни, сапуните, сапуна

сапунена, сапунено, мн. сапунени, прил. Който се отнася до сапун. Сапунена пяна.
* Сапунен мехур. —
1. Мехур с въздух от сапунена пяна.
2. Нещо нетрайно, мимолетно.
* Сапунена опера. — Телевизионен сериал за живота и съдбата на много герои, който може да бъде безкраен, без сюжетно ядро. сапунен, сапунения, сапуненият, сапунена, сапунената, сапунено, сапуненото, сапунени, сапунените

мн. сапуниери, ж. Кутийка, предназначена за поставяне на сапун по време на използването му. същ. умал. сапуниерка, мн. сапуниерки, ж. Пластмасова сапуниерка. сапуниера, сапуниерата, сапуниери, сапуниерите

вж. сапуние`ра сапуниерка, сапуниерката, сапуниерки, сапуниерките

сапунисаш, св. — вж. сапунисвам. сапунисам, сапунисаме, сапунисаш, сапунисате, сапуниса, сапунисат, сапунисах, сапунисахме, сапуниса, сапунисахте, сапуниса, сапунисаха, сапунисах, сапунисахме, сапунисаше, сапунисахте, сапунисаше, сапунисаха, сапунисал съм, сапунисала съм, сапунисало съм, сапунисали сме, сапунисал си, сапунисала си, сапунисало си, сапунисали сте, сапунисал е, сапунисала е, сапунисало е, сапунисали са, бях сапунисал, бях сапунисала, бях сапунисало, бяхме сапунисали, беше сапунисал, беше сапунисала, беше сапунисало, бяхте сапунисали, беше сапунисал, беше сапунисала, беше сапу

сапунисваш, несв. и сапунисам, св.; Кого, какво. Натърквам нещо мокро със сапун до получаване на пяна. Сапунисвам си ръцете. Сапунисвам прането.
сапунисвам се/сапунисам се. — Натърквам себе си със сапун или със сапунена пяна. Сапунисва се обилно и се бръсне. същ. сапунисване, ср.
* Сапунисвам/сапунисам главата (на някого). — Разг. Мъмря остро, ругая. сапунисвам, сапунисваме, сапунисваш, сапунисвате, сапунисва, сапунисват, сапунисвах, сапунисвахме, сапунисва, сапунисвахте, сапунисва, сапунисваха, сапунисвах, сапунисвахме, сапунисваше, сапунисвахте, сапунисваше, сапунисваха, сапунисвал съм, сапунисвала съм, сапунисвало съм, сапунисвали сме, сапунисвал си, сапунисвала си, сапунисвало си, сапунисвали сте, сапунисвал е, сапунисвала е, сапунисвало е, сапунисвали са, бях сапунисвал, бях сапунисвала, бях сапунисвало, бяхме сапунисвали, беше сапунисвал, беше сапунисвала, беше сапунисвало, бяхте сапунисвали, б

вж. сапуни`свам сапунисване, сапунисването, сапунисвания, сапунисванията

мн. сапфири, (два) сапфира, м. Скъпоценен прозрачен камък с тъмно- или светлосин цвят, разновидност на корунда, както и обработен екземпляр от него за бижута. прил. сапфирен, сапфирена, сапфирено, мн. сапфирени. сапфир, сапфира, сапфирът, сапфири, сапфирите, сапфира

вж. сапфи`р сапфирен, сапфирения, сапфиреният, сапфирена, сапфирената, сапфирено, сапфиреното, сапфирени, сапфирените

мн. сапьори, м. Военнослужещ от инженерни части, който се занимава с разминиране на местности и др. специални дейности. прил. сапьорски, сапьорска, сапьорско, мн. сапьорски. Сапьорска подготовка. сапьор, сапьора, сапьорът, сапьори, сапьорите, сапьора

вж. сапьо`р сапьорски, сапьорския, сапьорският, сапьорска, сапьорската, сапьорско, сапьорското, сапьорски, сапьорските

сараят, сарая, мн. сараи, (два) сарая, м. Истор. У мюсюлманските народи — дворец на владетел или на висш служител.
* Като сарай. — Голяма и богата къща. сарай, сарая, сараят, сараи, сараите, сарая

мн. сарафи, м. Човек, който се занимава с размяна, обмяна на пари, от което печели. прил. сарафски, сарафска, сарафско, мн. сарафски. Сарафско бюро.
Синоними: менител, търговец на ценни книжа, борсов агент сараф, сарафа, сарафът, сарафи, сарафите, сарафа

мн. сарафи, м. Сараф. сарафин, сарафина, сарафинът, сарафи, сарафите, сарафи, сарафино

вж. сара`ф сарафски, сарафския, сарафският, сарафска, сарафската, сарафско, сарафското, сарафски, сарафските

мн. сарахоши, м. Разг. Пияница; лъжец; несериозен, нечист човек.

мн. сарачи, м. Занаятчия, който изработва седла за кон или магаре, хамути, юзди и др. изделия от дебела обработена кожа.прил. сарашки, сарашка, сарашко, мн. сарашки. Сарашка работилница. сарач, сарача, сарачът, сарачи, сарачите, сарача

вж. сара`ч сарашки, сарашкия, сарашкият, сарашка, сарашката, сарашко, сарашкото, сарашки, сарашките

мн. сардели, ж.
1. Род селдова риба.
2. Кутия с консервирана дребна риба.
* Като сардели. — Разг. Наредени, натъпкани плътно човек до човек. В автобуса бяхме като сардели. сардела, сарделата, сардели, сарделите

ж., само ед. Вид селдова морска риба с дължина до 26 см, обикн. употребявана в консервиран вид. сардина, сардината, сардини, сардините

мн. сардоникси, (два) сардоникса, м. Минерал, разновидност на ахата, с правилно редуване на тъмни, червено-кафяви и бели слоеве, както и обработен екземпляр от него в бижута. сардоникс, сардоникса, сардониксът, сардоникси, сардониксите, сардоникса

книж. Язвителен, злобно присмехулен. По името на билката Sardonia, която предизвиквала изкривяване на лицето и правела умиращите хора да се смеят. сардоничен, сардоничния, сардоничният, сардонична, сардоничната, сардонично, сардоничното, сардонични, сардоничните

сардоническа, сардоническо, мн. сардонически, прил. Който е злобен, насмешлив, саркастичен.
Синоними: саркастичен сардонически, сардоническия, сардоническият, сардоническа, сардоническата, сардоническо, сардоническото, сардонически, сардоническите

мн. сарита, ср. Женска дреха в Индия, представляваща парче плат, завито по специален начин по тялото. Пъстро сари.

мн. сарказми, (два) сарказъма, м.
1. Само ед. Присмех, язвителност, жлъч. Говори със сарказъм.
2. Злобна язвителна бележка. Вмятам в разговора сарказми. прил. саркастичен, саркастична, саркастично, мн. саркастични. Саркастична усмивка.
Синоними: подигравка, присмех, насмешка, язвителност, хапливост, жлъч, злоба, ирония, шега, гавра, играчка, саркастична забележка, саркастичност сарказъм, сарказма, сарказмът, сарказми, сарказмите, сарказъма

вж. сарка`зъм
Синоними: подигравателен, насмешлив, язвителен, остър, хаплив, жлъчен, сардонически, сатиричен, злобен, ироничен, критичен, жесток, безпощаден, заядлив, ожесточен саркастичен, саркастичния, саркастичният, саркастична, саркастичната, саркастично, саркастичното, саркастични, саркастичните

мед. Злокачествен тумор, произхождащ от тъкани с мезенхимен произход — хрущяли, кости, мускули, съдове и др. Различават се: хондросарком, остеосарком, лейомиосарком, рабдомиосарком, фибросарком, миксосарком, ангиосарком и др.

ж., само ед. Спец. В медицината — злокачествен тумор, образуван от съединителна тъкан. саркома, саркомата, саркоми, саркомите

мед. Наличие на множество саркоми.

мн. саркофази, (два) саркофага, м.
1. Античен гроб от каменен блок.
2. Надгробен паметник с вид на ковчег.
3. Прен. Погребален ковчег. Саркофагът е качен на катафалката. саркофаг, саркофага, саркофагът, саркофази, саркофазите, саркофага

мн. сарми, ж. Ястие от смляно месо и ориз с подправки, увито в зелеви или лозови листа и сварено. • Дроб-сарма. Ястие от нарязани агнешки дреболии с ориз, печено във фурна. сарма, сармата, сарми, сармите

мед. мускул Дълъг лентовиден мускул, който прекосява предната повърхност на бедрото отгоре и латерално надолу и медиално.

мн., сарфалада, ж. Вид колбас — наденица от парчета по десетина сантиметра едното.

м., само ед.
1. За християни и евреи — злото начало, злият дух, олицетворение на злото.
2. Прен. Зъл човек. Тя е истински сатана. прил. сатанински, сатанинска, сатанинско, мн. сатанински. Сатанински смях. Сатанински глас.
Синоними: демон, дявол, зъл дух, коварен, пъклен, злобен, зъл, изверг, изчадие сатана, сатаната, сатаната, сатани, сатаните, сатани, сатана

м., само ед. Име на сатаната. прил. сатанаилов, сатанаилова, сатанаилово, мн. сатанаилови. Сатанаилови дела.

вж. сатана`
Синоними: пъклен, адски, демонски, демоничен, дяволски, жесток, безчовечен, нечовешки, коварен, зъл, лош, ненавистен, зверски, подъл, лукав, проклет сатанински, сатанинския, сатанинският, сатанинска, сатанинската, сатанинско, сатанинското, сатанински, сатанинските

рел. В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носителка на равновесие и еволюция.

мн. сателити, (два) сателита, м.
1. Спътник на небесно тяло.
2. Прен. Държава, чиято политика зависи от по-силна държава. прил. сателитен, сателитна, сателитно, мн. сателитни. Сателитни телевизионни програми.
* Сателитна антена. — Телевизионна антена за улавяне на вълни от спътник.
Синоними: спътник сателит, сателита, сателитът, сателити, сателитите, сателита

вж. сатели`т сателитен, сателитния, сателитният, сателитна, сателитната, сателитно, сателитното, сателитни, сателитните

м., само ед. Гладка и лъскава памучна или копринена тъкан. прил. сатенен, сатенена, сатенено, мн. сатенени. Сатенена рокля. сатен, сатена, сатенът, сатени, сатените, сатена

вж. сате`н сатенен, сатенения, сатененият, сатенена, сатенената, сатенено, сатененото, сатенени, сатенените

мн. сатири, м.
1. В гръцката митология — същество с опашка, рога и кози крака, спътник на бог Дионис и олицетворение на похотливост.
2. Прен. Похотлив човек. Държи се като сатир. Гледа я като сатир. сатир, сатира, сатирът, сатири, сатирите, сатира

мн. сатири, ж.
1. Разобличаваща ирония.
2. Спец. Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като заостря отрицателното. прил. сатиричен, сатирична, сатирично, мн. сатирични. Сатиричен тон. прил. сатирически, сатирическа, сатирическо, мн. сатирически. Сатирически средства.
Синоними: хумор, ирония, изобличение, осмиване, присмех, пасквил, памфлет сатира, сатирата, сатири, сатирите

мн. сатирици, м. Автор на сатири. Ярък сатирик в българската литература. сатирик, сатирика, сатирикът, сатирици, сатириците, сатирика

вж. са`тира
Синоними: язвителен, подигравателен, саркастичен, изобличителен, остър, жесток, безпощаден сатиричен, сатиричния, сатиричният, сатирична, сатиричната, сатирично, сатиричното, сатирични, сатиричните

вж. са`тира сатирически, сатирическия, сатирическият, сатирическа, сатирическата, сатирическо, сатирическото, сатирически, сатирическите

мн. сатрапи, м.
1. ист. Управител на област в древна Персия и др.
2. Прен. Деспотичен, самовластен управител или господар (в семейството). прил. сатрапски, сатрапска, сатрапско, мн. сатрапски. Сатрапски методи на управление.
Синоними: деспот, тиран, насилник, подтисник, самовластник, господар, жесток, кръвожаден сатрап, сатрапа, сатрапът, сатрапи, сатрапите, сатрапа

мн. сатъри, (два) сатъра, м. Вид широка брадва с къса дръжка за кълцане на месо.
Синоними: брадва, топор, секира, балтия сатър, сатъра, сатърът, сатъри, сатърите, сатъра

мн. сауни, ж. Специално оборудвано помещение за престояване при сух и горещ въздух (до 140 i С), редувано с въздействие на студена вода; финландска баня. В комплекса има сауна. Стоя в сауната. За отслабване се препоръчва сауна.
* Като в сауна. — Където е непоносимо горещо. сауна, сауната, сауни, сауните

мн. сафарита, ср.
1. Ловна експедиция за диви животни в резервати в Източна Азия или в Централна Африка. Ходя на сафари. Организирам сафари.
2. Прен. Къса спортна дреха от памучен плат с колан. сафари, сафарито, сафарита, сафаритата

м., само ед. Вид морска риба (с дължина около 50 см) с важно стопанско значение. сафрид, сафрида, сафридът, сафриди, сафридите, сафрида

мн. сахати, (два) сахата, м. Остар.
1. Час. Два сахата време.
2. Часовник.

сачът, сача, мн. сачове, (два) сача, м. Кръгла глинена плоча (с по-висок ръб по края) за печене на катми, палачинки. сач, сача, сачът, сачове, сачовете, сача

мн. сачаци, (два) сачака, м. Разг. Издадена стряха на къща. Скрий се от дъжда под сачака. сбабвам се сбабваш се, несв. и сбабя се, св.
1. Набръчквам се, заприличвам на баба. Съвсем се е сбабила.
2. За растение, листа или плодове — набръчквам се, смалявам се, изсъхвам. сбабя се сбабиш се, мин. св. сбабих се, мин. прич. сбабил се, св. — вж. сбабвам се.__ сблъскам се сблъскаш се, св. — вж. сблъсквам се.__ сблъсквам се сблъскваш се, несв. и сблъскам се, св.
1. С кого/с какво. При движение се срещаме и се удряме. В тъмния коридор се сблъсках с един съсед. Две коли се сблъскаха на завоя.
2. Прен. С какво. Натъквам се на пречка, препятствие, трудност; влизам в конфликт. Ще се сблъскат с трудностите в живота. Сблъсках се с трудния му характер.
3. Прен. С кого. Влизам в сражение. Сблъскаха се по границата. същ. сблъскване, ср.
Синоними: (гл.) натъквам се, срещам се, докосвам се, изпречвам се, намирам се пред, (гл.) удрям се, сбивам се, влизам в колизия, (гл.) виждам, забелязвам, (гл.) блъсвам се, (гл.) блъскам се сборвам се сборваш се, несв. и сборя се, св. Започвам да се боря. Малките котета се сбориха. сборя се сбориш се, мин. св. сборих се, мин. прич. сборил се, св. — вж. сборвам се.__ сбогувам се сбогуваш се, несв.; с какво/с кого.
1. Вземам си довиждане, сбогом. Сбогувах се с родината си.
2. Прен. Изгубвам нещо ценно (успех, пари, слава). Сбогувах се с мечтите си. същ. сбогуване, ср. Дълго сбогуване. Тъжно сбогуване.

мн. сачми, ж.
1. Оловно топче за стрелба с пушка.
2. Спец. В техниката — метално топче за лагер.
3. Всяко малко оловно топче с различно предназначение. прил. сачмен, сачмена, сачмено, мн. сачмени. сачма, сачмата, сачми, сачмите

вж. сачма` сачмен, сачмения, сачменият, сачмена, сачмената, сачмено, сачменото, сачмени, сачмените

сащисаш, несв. — вж. сащисвам. сащисам, сащисаме, сащисаш, сащисате, сащиса, сащисат, сащисах, сащисахме, сащиса, сащисахте, сащиса, сащисаха, сащисах, сащисахме, сащисаше, сащисахте, сащисаше, сащисаха, сащисал съм, сащисала съм, сащисало съм, сащисали сме, сащисал си, сащисала си, сащисало си, сащисали сте, сащисал е, сащисала е, сащисало е, сащисали са, бях сащисал, бях сащисала, бях сащисало, бяхме сащисали, беше сащисал, беше сащисала, беше сащисало, бяхте сащисали, беше сащисал, беше сащисала, беше сащисало, бяха сащисали, ще сащисам, ще сащисаме, ще сащисаш, ще сащисате, ще сащиса, ще сащиса

сащисваш, несв. и сащисам, св.; Кого. Разг. Слисвам, обърквам, смайвам; сепвам, силно изненадвам. Сащиса я с богатството си.
сащисвам се/сащисам се. — Слисвам се, смайвам се; сепвам се, силно се изненадвам. Детето се сащиса при вида на такава публика и не каза нищо. същ. сащисване, ср.
Синоними: изумявам, обърквам, забърквам, замайвам, зашеметявам, смайвам, списвам, записвам, сепвам, вцепенявам, поразявам, слисвам сащисвам, сащисваме, сащисваш, сащисвате, сащисва, сащисват, сащисвах, сащисвахме, сащисва, сащисвахте, сащисва, сащисваха, сащисвах, сащисвахме, сащисваше, сащисвахте, сащисваше, сащисваха, сащисвал съм, сащисвала съм, сащисвало съм, сащисвали сме, сащисвал си, сащисвала си, сащисвало си, сащисвали сте, сащисвал е, сащисвала е, сащисвало е, сащисвали са, бях сащисвал, бях сащисвала, бях сащисвало, бяхме сащисвали, беше сащисвал, беше сащисвала, беше сащисвало, бяхте сащисвали, беше сащисвал, беше сащисвала, беше сащисвало, бяха сащисвали, ще сащисвам, ще сащисв

вж. сащи`свам сащисване, сащисването, сащисвания, сащисванията