мн. рубета, ср. Остар. Малка златна турска пара.

ж., само ед. Заразна болест — вид шарка. рубеола, рубеолата, рубеоли, рубеолите

мн. рубини, (два) рубина, м. Скъпоценен камък с червен цвят. рубин, рубина, рубинът, рубини, рубините, рубина

рубинена, рубинено, мн. рубинено, прил.
#1Който е направен с рубини. Рубинено колие.
2. Който е с цвят на рубин. Рубинена капка кръв. рубинен, рубинения, рубиненият, рубинена, рубинената, рубинено, рубиненото, рубинени, рубинените

рубинова, рубиново, мн. рубинови, прил. Който е с цвят на рубин; рубинен. рубинов, рубиновия, рубиновият, рубинова, рубиновата, рубиново, рубиновото, рубинови, рубиновите

мн. рубии, ж. Остар. Малка златна турска пара; рубе.

мн. рубрики, ж. Постоянна колона във вестник, раздел в списание, време в радио- и телевизионните програми, посветени на определени, предварително известни проблеми с ограничена тематика.
Синоними: надпис, заглавие, надслов, заглавна дума, отдел, параграф, графа, начало, подразделение, точка, категория, новина, кратко съобщение рубрика, рубриката, рубрики, рубриките

ругателна, ругателно, мн. ругателни, прил. Който съдържа ругатни; обиден, груб, оскърбителен.
Синоними: обиден, оскърбителен, язвителен, жигосващ, клеветнически ругателен, ругателния, ругателният, ругателна, ругателната, ругателно, ругателното, ругателни, ругателните

ругателска, ругателско, мн. ругателски, прил. Ругателен. ругателски, ругателския, ругателският, ругателска, ругателската, ругателско, ругателското, ругателски, ругателските

мн. ругателства, ср. Ругаене, ругатня.
Синоними: ругаене, ругание, ругатня, хула, обвинение, нападка ругателство, ругателството, ругателства, ругателствата

мн. ругатни, ж. Груб, обиден израз; хула, псувня, обида.
Синоними: хула, псувня, обида, нападка, злословие, мъмрене, хокане, хулене, смъмряне, изругаване, ругателство ругатня, ругатнята, ругатни, ругатните

ругаеш, мин. св. ругах, мин. прич. ругал, несв.; Кого. Изричам груби, обидни думи, изрази като знак за недоволство. Ругая го цял ден. Добра дума не казва — само ругае.
Синоними: кълна, проклинам, анатемосвам, псувам, обиждам, хуля, бичувам, хокам, злословя ругая, ругаем, ругаеш, ругаете, ругае, ругаят, ругах, ругахме, руга, ругахте, руга, ругаха, ругаех, ругаехме, ругаеше, ругаехте, ругаеше, ругаеха, ругал съм, ругала съм, ругало съм, ругали сме, ругал си, ругала си, ругало си, ругали сте, ругал е, ругала е, ругало е, ругали са, бях ругал, бях ругала, бях ругало, бяхме ругали, беше ругал, беше ругала, беше ругало, бяхте ругали, беше ругал, беше ругала, беше ругало, бяха ругали, ще ругая, ще ругаем, ще ругаеш, ще ругаете, ще ругае, ще ругаят, ще съм ругал, ще съм ругала, ще съм ругало, ще сме ругали, ще си ругал, ще си ругала, ще си р

и руда, мн. руди и руди, ж. Минерал, скала, в която се съдържат метали и техни съединения. Оловно-цинкова руда.прил. руден, рудна, рудно, мн. рудни.
Синоними: находище, залеж, мина руда, рудата, руди, рудите

рударят, рударя, мн. рудари, м. Остар. Човек, който копае руда, за да добие метал.същ. рударство, ср. рудар, рударя, рударят, рудари, рударите, рудари, рударю

вж. руда`р рударство, рударството, рударства, рударствата

вж. ру`да руден, рудния, рудният, рудна, рудната, рудно, рудното, рудни, рудните

рудиментарна, рудиментарно, мн. рудиментарни, прил. Зачатъчен, първичен, елементарен, основен. Рудиментарна наука. Рудиментарни органи.
Синоними: зачатъчен, недоразвит, първичен, неразработен, необработен, груб, суров, неразвит, неготов, в зародиш рудиментарен, рудиментарния, рудиментарният, рудиментарна, рудиментарната, рудиментарно, рудиментарното, рудиментарни, рудиментарните

мн. рудници, (два) рудника, м. Място, където се копае руда, каменна сол, въглища и др. ; мина.
Синоними: мина, кариера рудник, рудника, рудникът, рудници, рудниците, рудника

рудничарят, рудничаря, мн. рудничари, м. Човек, който работи в рудник; миньор.прил. рудничарски, рудничарска, рудничарско, мн. рудничарски. рудничар, рудничаря, рудничарят, рудничари, рудничарите, рудничари, рудничарю

вж. руднича`р рудничарски, рудничарския, рудничарският, рудничарска, рудничарската, рудничарско, рудничарското, рудничарски, рудничарските

руйна, руйно, мн. руйни, прил. За течност — буен, пенлив, изобилен. Руйна река. Руен поток. Руйно вино. Руйни сълзи. руен, руйния, руйният, руйна, руйната, руйно, руйното, руйни, руйните

ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м.
1. Остар. Червило за устни.
2. Вещество за придаване руменина на бузите. руж, ружа, ружът, ружове, ружовете, ружа

мн. руини, ж. Обикн. мн. Развалина, разрушение. Къщата ни е в руини.
Синоними: развалина, пепелище, разрушение, опустошение, разорение, остатък, старина руина, руината, руини, руините

рукваш, несв. и рукна, св.
1. За вода, течност — внезапно започвам да тека в големи количества; бликвам, шурвам. Виното рукна от бъчвата.
2. Прен. За множество хора — движа се устремено в една посока, втурвам се. Народът рукна из портите.
3. Диал. За огън — пламвам, разгорявам се.
Синоними: струя, тека, теквам, избликвам, бликам, потичам, протичам, извирам, заструявам, шурвам, зашуртявам, изтичам руквам, рукваме, рукваш, руквате, руква, рукват, руквах, руквахме, руква, руквахте, руква, рукваха, руквах, руквахме, рукваше, руквахте, рукваше, рукваха, руквал съм, руквала съм, руквало съм, руквали сме, руквал си, руквала си, руквало си, руквали сте, руквал е, руквала е, руквало е, руквали са, бях руквал, бях руквала, бях руквало, бяхме руквали, беше руквал, беше руквала, беше руквало, бяхте руквали, беше руквал, беше руквала, беше руквало, бяха руквали, ще руквам, ще рукваме, ще рукваш, ще руквате, ще руква, ще рукват, ще съм руквал, ще съм руквала, ще съм руквало, ще см

рукнеш, мин. св. рукнах, мин. прич. рукнал, св. — вж. руквам. рукна, рукнем, рукнеш, рукнете, рукне, рукнат, рукнах, рукнахме, рукна, рукнахте, рукна, рукнаха, рукнех, рукнехме, рукнеше, рукнехте, рукнеше, рукнеха, рукнал съм, рукнала съм, рукнало съм, рукнали сме, рукнал си, рукнала си, рукнало си, рукнали сте, рукнал е, рукнала е, рукнало е, рукнали са, бях рукнал, бях рукнала, бях рукнало, бяхме рукнали, беше рукнал, беше рукнала, беше рукнало, бяхте рукнали, беше рукнал, беше рукнала, беше рукнало, бяха рукнали, ще рукна, ще рукнем, ще рукнеш, ще рукнете, ще рукне, ще рукнат, ще съм рукнал, ще съм рукнала, ще съм рукнало, ще сме рук

Листен зеленчук, плевел, ползван в кулинарията, като салата или подправка. рукола, руколата, руколи, руколите

мн. рулади, ж. Пасаж във вокално изпълнение с бързо преливане на ниски и високи тонове. рулада, руладата, рулади, руладите

мн. рулетки, ж.
1. Само ед. Вид комарджийска игра с печалби, определяни след залагания от въртящ се кръг. Играя на рулетка.
2. Приспособление за тази игра във форма на въртящ се кръг. рулетка, рулетката, рулетки, рулетките

мн. рула, ср.
1. Нещо навито в цилиндрична форма; свитък.
2. Прическа, при която косата е навита в кръг около главата.
3. Ястие или сладкиш, които са навити в цилиндрична форма и имат пълнеж.
Синоними: свитък руло, рулото, рула, рулата

ж., само ед. Вид бърз латиноамерикански танц по двойки и музика към него. румба, румбата, румби, румбите

румена, румено, мн. румени, прил. За човек или за лицето му — с бледорозов цвят, предизвикан от добро оросяване на лицето. Румена мома.
Синоними: светлочервен, ален, зачервен, червен, пурпурен, поруменял, почервенял, тъмночервен, кървавочервен румен, румения, руменият, румена, румената, румено, руменото, румени, румените

руменееш, мин. св. руменях, мин. прич. руменял, несв.
1. Ставам румен; поруменявам.
2. Руменея се.
руменея се. — Червенея се.
Синоними: сияя руменея, руменеем, руменееш, руменеете, руменее, руменеят, руменях, руменяхме, руменя, руменяхте, руменя, руменяха, руменеех, руменеехме, руменееше, руменеехте, руменееше, руменееха, руменял съм, руменяла съм, руменяло съм, руменели сме, руменял си, руменяла си, руменяло си, руменели сте, руменял е, руменяла е, руменяло е, руменели са, бях руменял, бях руменяла, бях руменяло, бяхме руменели, беше руменял, беше руменяла, беше руменяло, бяхте руменели, беше руменял, беше руменяла, беше руменяло, бяха руменели, ще руменея, ще руменеем, ще руменееш, ще руменеете, ще рум

ж., само ед. Румен цвят по лицето на човек.
Синоними: червенина, прилив на кръв, изчервяване, почервеняване, яркост, топлина руменина, руменината, руменини, руменините

Лост за обръщане на кормилото на яхта. румпел, румпела, румпелът, румпели, румпелите, румпела

рундът, рунда, мн. рундове, (два) рунда, м. Част от боксова игра или от състезание по борба. Първи рунд. рунд, рунда, рундът, рундове, рундовете, рунда

рунеста, рунесто, мн. рунести, прил. Рунтав.
Синоними: рунтав, пухкав, мек, мъхнат, къдрав рунест, рунестия, рунестият, рунеста, рунестата, рунесто, рунестото, рунести, рунестите

само мн. Спец. Древни писмени знаци.

мн. руна, ср.
1. Неразчепканата остригана вълна на една овца.
2. Космената покривка на овца, звяр и др. Руно на мечка.
Синоними: коса, козина, четина руно, руното, руна, руната

рунтава, рунтаво, мн. рунтави, прил. Който е с разбъркани косми или с изобилно количество косми; рошав. Рунтаво куче.
Синоними: рошав, чорлав, несресан, разрешен, разчорлен, космат, космест, власат, обрасъл, вълнест, влакнест, мъхнат, рунест, пухкав, мек, къдрав рунтав, рунтавия, рунтавият, рунтава, рунтавата, рунтаво, рунтавото, рунтави, рунтавите

мн. рупори, (два) рупора, м. Акустична тръба за усилване на звука при говорене с разширение в едната част. рупор, рупора, рупорът, рупори, рупорите, рупора

мед. Разкъсване, пробиване, напр. руптура на матка. руптура, руптурата, руптури, руптурите

руса, русо, мн. руси, прил.
1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса.
2. За човек — който е със светла коса.
Синоними: светъл, бял рус, русия, русият, руса, русата, русо, русото, руси, русите

мн. русалки, ж.
1. В митологията — същество с тяло на жена и опашка на риба, което живее във водата; сирена. Малката русалка.
2. В народните вярвания на българите — самодива, която живее във водата и се появява през русалската неделя.
3. Вид малка спортна лодка (за един или двама гребци).прил. русалски, русалска, русалско, мн. русалски.
* Русалска неделя. — Седмицата след Спасовден.
Синоними: фея, нимфа русалка, русалката, русалки, русалките

вж. руса`лка русалски, русалския, русалският, русалска, русалската, русалско, русалското, русалски, русалските

мн. русла, ср.
1. Корито на река.
2. Прен. Направление, път на развитие. Продължихме да работим в същото русло. русло, руслото, русла, руслата

мн. русофили, м. Привърженик и поклонник на всичко руско. Борба между русофили и русофоби.прил. русофилски, русофилска, русофилско, мн. русофилски.същ. русофилство, ср. русофил, русофила, русофилът, русофили, русофилите, русофили, русофиле

вж. русофи`л русофилски, русофилския, русофилският, русофилска, русофилската, русофилско, русофилското, русофилски, русофилските

вж. русофи`л русофилство, русофилството, русофилства, русофилствата

мн. русофоби, м. Противник на всичко руско.прил. русофобски, русофобска, русофобско, мн. русофобски.същ. русофобство, ср. русофоб, русофоба, русофобът, русофоби, русофобите, русофоби, русофобе

вж. русофо`б русофобски, русофобския, русофобският, русофобска, русофобската, русофобско, русофобското, русофобски, русофобските

вж. русофо`б русофобство, русофобството, русофобства, русофобствата

и рутина ж., само ед.
1. Опитност, обиграност. Добих рутина.
2. Шаблон, консерватизъм, догматичност.прил. рутинен, рутинна, рутинно, мн. рутинни. (във 2 знач. ).
Синоними: традиция, навик, практика, опит, обичай, консерватизъм, шаблон, еднаквост, еднообразие, серия, редица, цикъл рутина, рутината, рутини, рутините

Шаблонен, бавен, със стари навици.
Синоними: обикновен, досаден, шаблонен, редовен, установен, обичаен рутинен, рутинния, рутинният, рутинна, рутинната, рутинно, рутинното, рутинни, рутинните

мн. рутинери, м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач. ); консерватор.

рутинирана, рутинирано, мн. рутинирани, прил. Който е опитен в практиката, работи с рутина (в 1 знач. ); обигран, вещ.

рухваш, несв. и рухна, св.
1. Падам, събарям се бързо, отведнъж. Сградата рухна.
2. За организъм — отпадам силно, напуска ме цялата ми енергичност; грохвам, скапвам се.
3. Прен. Провалям се. Всички мои усилия рухват пред неговото мълчание.
Синоними: падам, сгромолясвам се, събарям се, сривам се, срутвам се, продънвам се, изчезвам, пропадам, провалям се, разпадам се, разкапвам се, скапвам се, грохвам, загивам, бивам убит, бивам повален, счупвам се, скъсвам се, строполясвам се рухвам, рухваме, рухваш, рухвате, рухва, рухват, рухвах, рухвахме, рухва, рухвахте, рухва, рухваха, рухвах, рухвахме, рухваше, рухвахте, рухваше, рухваха, рухвал съм, рухвала съм, рухвало съм, рухвали сме, рухвал си, рухвала си, рухвало си, рухвали сте, рухвал е, рухвала е, рухвало е, рухвали са, бях рухвал, бях рухвала, бях рухвало, бяхме рухвали, беше рухвал, беше рухвала, беше рухвало, бяхте рухвали, беше рухвал, беше рухвала, беше рухвало, бяха рухвали, ще рухвам, ще рухваме, ще рухваш, ще рухвате, ще рухва, ще рухват, ще съм рухвал, ще съм рухвала, ще съм рухвало, ще см

рухнеш, мин. св. рухнах, мин. прич. рухнал, св. — вж. рухвам. рухна, рухнем, рухнеш, рухнете, рухне, рухнат, рухнах, рухнахме, рухна, рухнахте, рухна, рухнаха, рухнех, рухнехме, рухнеше, рухнехте, рухнеше, рухнеха, рухнал съм, рухнала съм, рухнало съм, рухнали сме, рухнал си, рухнала си, рухнало си, рухнали сте, рухнал е, рухнала е, рухнало е, рухнали са, бях рухнал, бях рухнала, бях рухнало, бяхме рухнали, беше рухнал, беше рухнала, беше рухнало, бяхте рухнали, беше рухнал, беше рухнала, беше рухнало, бяха рухнали, ще рухна, ще рухнем, ще рухнеш, ще рухнете, ще рухне, ще рухнат, ще съм рухнал, ще съм рухнала, ще съм рухнало, ще сме рух

ручиш, мин. св. ручах, мин. прич. ручал, несв.
1. За глас, гайда и др. — издавам дълбок нисък еднообразен звук.
2. За вода — шуми, като тече; шуртя. руча, ручим, ручиш, ручите, ручи, ручат, ручах, ручахме, руча, ручахте, руча, ручаха, ручах, ручахме, ручеше, ручахте, ручеше, ручаха, ручал съм, ручала съм, ручало съм, ручали сме, ручал си, ручала си, ручало си, ручали сте, ручал е, ручала е, ручало е, ручали са, бях ручал, бях ручала, бях ручало, бяхме ручали, беше ручал, беше ручала, беше ручало, бяхте ручали, беше ручал, беше ручала, беше ручало, бяха ручали, ще руча, ще ручим, ще ручиш, ще ручите, ще ручи, ще ручат, ще съм ручал, ще съм ручала, ще съм ручало, ще сме ручали, ще си ручал, ще си ручала, ще си ручало, ще сте ручали

ручеят, ручея, мн. ручеи, (два) ручея, м. Бърз планински поток. Пеещ ручей.
Синоними: извор, поточе, бързей, вада, вадичка, рекичка, чучур, чешма, кладенец ручей, ручея, ручеят, ручеи, ручеите, ручея

мн. ручила, ср. Дълга тръба на гайда, която предизвиква дълбок нисък и еднообразен звук. ручило, ручилото, ручила, ручилата

рушиш, мин. св. руших, мин. прич. рушил, несв.; Какво.
1. Развалям нещо изградено; събарям, срутвам. Руша сградата, за да построя нова.
2. Прен. Унищожавам, съсипвам. Той руши всичко, до което се докосне.
Синоними: разрушавам, рутя, срутвам, ломя, унищожавам, развалям, помитам, събарям, свалям, разнебитвам, громя, разгромявам, разбивам, еродирам, подкопавам, подривам, сломявам, съсипвам руша, рушим, рушиш, рушите, руши, рушат, руших, рушихме, руши, рушихте, руши, рушиха, рушах, рушахме, рушеше, рушахте, рушеше, рушаха, рушил съм, рушила съм, рушило съм, рушили сме, рушил си, рушила си, рушило си, рушили сте, рушил е, рушила е, рушило е, рушили са, бях рушил, бях рушила, бях рушило, бяхме рушили, беше рушил, беше рушила, беше рушило, бяхте рушили, беше рушил, беше рушила, беше рушило, бяха рушили, ще руша, ще рушим, ще рушиш, ще рушите, ще руши, ще рушат, ще съм рушил, ще съм рушила, ще съм рушило, ще сме рушили, ще си рушил, ще си рушила, ще си рушило, ще сте рушили

мн. рушвети, (два) рушвета, м. Разг. Подкуп.
Синоними: подкуп, бакшиш, подкупничество, рушветчийство, незаконна печалба рушвет, рушвета, рушветът, рушвети, рушветите, рушвета

мн. рушветчийки, ж. Разг. Жена рушветчия. рушветчийка, рушветчийката, рушветчийки, рушветчийките, рушветчийке

мн. рушветчии, м. Разг. Човек, който (обича да) приема рушвети; подкупник. рушветчия, рушветчията, рушветчията, рушветчии, рушветчиите, рушветчии, рушветчийо

рушителят, рушителя, мн. рушители, м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач. ). рушител, рушителя, рушителят, рушители, рушителите, рушители, рушителю