мн. роби, ж. Дълга свободна домашна дреха с широки ръкави. мн. роби, ж. Диал. Ръчна количка за превозване на пясък, камъни, пръст и др. с едно колело.
Синоними: тога, мантия, наметало, плащ, одежда, рокля, пеньоар роба, робата, роби, робите

мн. робини, ж. Жена роб. робиня, робинята, робини, робините, робиньо

ж., само ед. Робство.
Синоними: робство, робуване, подчиненост, зависимост, безправие, ярем, бреме, мъка, хомот, покорство, пленничество, крепостничество, феодализъм робия, робията, робии, робиите

мн. робовладелци, м. Богат човек, собственик на роби в ранното класово общество.прил. робовладелски, робовладелска, робовладелско, мн. робовладелски. робовладелец, робовладелеца, робовладелецът, робовладелци, робовладелците, робовладелци, робовладелецо

вж. робовладе`лец робовладелски, робовладелския, робовладелският, робовладелска, робовладелската, робовладелско, робовладелското, робовладелски, робовладелските

мн. роботи, (два) робота, м. Автоматизирана машина за извършване на сложни дейности вместо човек. робот, робота, роботът, роботи, роботите, робота

вж. роб
Синоними: безправен, подчинен, зависим, смирен, послушен, боязлив, страхлив, рабски, раболепен, сервилен, унизителен, угодлив, долен, низък, подъл робски, робския, робският, робска, робската, робско, робското, робски, робските

ср., само ед. Състояние на роб; робуване, робия, иго.
Синоними: робуване, подчиненост, зависимост, робия, безправие, ярем, бреме, мъка, хомот, покорство, пленничество, крепостничество, феодализъм, иго, владичество робство, робството, робства, робствата

робуваш, несв. Роб съм, намирам се в робско положение.същ. робуване, ср.
Синоними: съм роб, слугувам, страдам, нося, тегля, мъча се робувам, робуваме, робуваш, робувате, робува, робуват, робувах, робувахме, робува, робувахте, робува, робуваха, робувах, робувахме, робуваше, робувахте, робуваше, робуваха, робувал съм, робувала съм, робувало съм, робували сме, робувал си, робувала си, робувало си, робували сте, робувал е, робувала е, робувало е, робували са, бях робувал, бях робувала, бях робувало, бяхме робували, беше робувал, беше робувала, беше робувало, бяхте робували, беше робувал, беше робувала, беше робувало, бяха робували, ще робувам, ще робуваме, ще робуваш, ще робувате, ще робува, ще робува

вж. робу`вам робуване, робуването, робувания, робуванията

ровът, рова, мн. ровове, (два) рова, м. Изровено място в земята; яма, трап. Крепостен ров.
Синоними: яма, трап, окоп, канавка, хендек, изкоп, канал, траншея, дупка ров, рова, ровът, ровове, рововете, рова

ровиш, мин. св. рових и рових, мин. прич. ровил и ровил, несв.
1. Копая, дълбая, правя дупки, неравности по земята; рия. Кучето рови да направи дупка за кокала си.
2. Какво. Бъркам в нещо рохкаво, сипкаво. Ровя пепелта, дано намеря въглен.
3. Тършувам, бърникам, преравям. Стига си ровил из хладилника!
4. Какво. Прелиствам. Ровя книгата да намеря една хубава мисъл.
5. Прен. Проявявам любопитство; чепкам, човъркам. Не рови в чужди работи.
ровя се. — Разг. Внимателно изследвам, проучвам нещо; занимавам се съсредоточено с нещо. Ровя се, да открия истината.
Синоними: рия, дълбая, издълбавам, вдълбавам, изравям, разравям, разривам, поразравям, преравям, търся, претърсвам, тършувам, разтършувам, чопля, човъркам, чепкам, диря, бъркам, разбърквам, разтурям, копая, разкопавам, изкопавам, изследвам, издирвам, разучавам, подновявам, възобновявам, предизвиквам, прокопавам, рина ровя, ровим, ровиш, ровите, рови, ровят, рових, ровихме, рови, ровихте, рови, ровиха, ровех, ровехме, ровеше, ровехте, ровеше, ровеха, ровил съм, ровила съм, ровило съм, ровили сме, ровил си, ровила си, ровило си, ровили сте, ровил е, ровила е, ровило е, ровили са, бях ровил, бях ровила, бях ровило, бяхме ровили, беше ровил, беше ровила, беше ровило, бяхте ровили, беше ровил, беше ровила, беше ровило, бяха ровили, ще ровя, ще ровим, ще ровиш, ще ровите, ще рови, ще ровят, ще съм ровил, ще съм ровила, ще съм ровило, ще сме ровили, ще си ровил, ще си ровила, ще си ровило, ще сте ровили

рогът, рога, мн. рогове и рога, (два) рога, м.
1. Издължен костен израстък на черепа на някои животни. Рога на коза.
2. Издължено пипалце или израстък на някои животни — бръмбари, охлюви и др.
3. Музикален инструмент от такъв израстък или с такава форма.
4. Разг. Оток по главата, предизвикан от удар. Ударих се и ми излезе рог.
5. Връх на непълна месечина.прил. рогов, рогова, рогово, мн. рогови. Рогова гривна.
* Тъмно като (в) рог. — Много тъмно.
* Показвам си рогата. — Показвам лошите си черти, които са били скрити до момента.
* Поставям/слагам рога. — За жена — изневерявам на съпруга си.
* Рог на изобилието. — Много голямо богатство.
* Хващам бика/дявола за рогата. — Действам решително и твърдо.
Синоними: издатина, ребро, ръб, лост рог, рога, рогът, рогове, роговете, рога

рогът, рога, мн. рогове и рога, (два) рога, м.
1. Издължен костен израстък на черепа на някои животни. Рога на коза.
2. Издължено пипалце или израстък на някои животни — бръмбари, охлюви и др.
3. Музикален инструмент от такъв израстък или с такава форма.
4. Разг. Оток по главата, предизвикан от удар. Ударих се и ми излезе рог.
5. Връх на непълна месечина.прил. рогов, рогова, рогово, мн. рогови. Рогова гривна.
* Тъмно като (в) рог. — Много тъмно.
* Показвам си рогата. — Показвам лошите си черти, които са били скрити до момента.
* Поставям/слагам рога. — За жена — изневерявам на съпруга си.
* Рог на изобилието. — Много голямо богатство.
* Хващам бика/дявола за рогата. — Действам решително и твърдо.
Синоними: издатина, ребро, ръб, лост рог, рога, рогът, рога, рогата, рога

рогата, рогато, мн. рогати, прил.
1. Който има рога (в 1 и 2 знач. ).
2. същ. рогатият. Разг. Дявол, сатана. Мълчи да не те чуе рогатият. рогат, рогатия, рогатият, рогата, рогатата, рогато, рогатото, рогати, рогатите

мн. рогачи, (два) рогача, м.
1. Елен.
2. Едър бръмбар с роговидни челюсти.
3. Вид боб с тънки обли чушки. рогач, рогача, рогачът, рогачи, рогачите, рогачи, рогачо

вж. рог рогов, роговия, роговият, рогова, роговата, рогово, роговото, рогови, роговите

ж., само ед. Прозрачната обвивка на окото. роговица, роговицата, роговици, роговиците

м., само ед. Висока трева из мочурливи места с меко стъбло, от което се плетат рогозки; папур.

рогозарят, рогозаря, мн. рогозари, м. Човек, който изработва и/или продава рогозки.прил. рогозарски, рогозарска, рогозарско, мн. рогозарски. родея се родееш се, мин. св. родях се, мин. прич. родял се, несв.
1. Намирам се в някаква неясна роднинска връзка. Родея се с него.
2. Прен. Приличам на някого по някои свои особености. В своята поезия Вазов се родее с Юго. родя се родиш се, мин. св. родих се, мин. прич. родил се, св. — вж. раждам се.

мн. рогозарки, ж. Жена рогозар. рогозарка, рогозарката, рогозарки, рогозарките

мн. рогозки, ж. Изплетена от рогоз, царевични стъбла и под. постилка.
Синоними: черга, чердже, килимче, тепих рогозка, рогозката, рогозки, рогозките

мн. рогоносци, м. Мъж, на когото съпругата му изневерява. рогоносец, рогоносеца, рогоносецът, рогоносци, рогоносците, рогоносци, рогоносецо

родът, рода, мн. родове и родове, (два) рода, м.
1. ист. В първобитното общество — група от хора, които имат общ произход, обединени икономически в едно стопанство.
2. Всички поколения от едни предци, както и всяко едно от поколенията. Известен род.
3. Разг. Народ. Български род.
4. Разг. Обикн. ед. Плодове, родитба, плодородие. Дървото се е превило от род.
5. В научни класификации — общо понятие, включващо в себе си няколко вида.
6. Разновидност, вид. Услуги от всякакъв род.
7. Спец. Граматическа категория, която дели имената на групи според някои техни формални или съдържателни белези. Мъжки род. Женски род. Среден род.прил. родов, родова, родово, мн. родови.
* От род. — Разг. От знатен род, с потекло.
* От рода на. — Подобен.
* Човешки род. — Човечество.
* Своего рода. — Сам по себе си.
Синоними: произход, произхождение, начало, потекло, потомство, потомци, родословие, генеалогия, поколение, генерация, фамилия, семейство, джинс, сой, народ, племе, коляно, раса, кръв, сорт, вид, подвид, категория, отдел, естество, класа, система, качество, манталитет, порода, разновидност, клан, племенна група, линия, рода, роднини, родственици, роднина, сродник, семейни връзки, родство, група, династия, домочадие, челяд, порядък род, рода, родът, родове, родовете, рода

ж., само ед. Разг. Семейство, род или един представител от тях. Голяма рода сме. Той ми е рода.
Синоними: род, роднинство, родство, роднини, родственици, семейство рода, родата

родна, родно, мн. родни, прил.
1. Който е в кръвна връзка или въобще в родство с някого; рожден, родствен, кръвен. Родна сестра.
2. Който е свързан с родината; бащин, отечествен. Роден език. Родни полета.
3. Свой по рождение, по дух. Родна къща. Роден град.
4. Близък, свиден, скъп.
Синоними: бащин, отечествен, домашен, близък, родствен, кръвен, рожден, свой, мил, скъп, свиден, произлязъл, произтекъл, произходен, произходящ, зароден, породен, създаден, появил се на свят роден, родния, родният, родна, родната, родно, родното, родни, родните

ср., само ед. Състезание в умение за задържане върху гърба на див бик само с една ръка, хваната за връв, която минава около туловището на животното. родео, родеото, родеота, родеотата

родилна, родилно, мн. родилни, прил. Който се отнася до раждане. Родилен дом. Родилни мъки. родилен, родилния, родилният, родилна, родилната, родилно, родилното, родилни, родилните

мн. родилки, ж. Жена, която ражда или която наскоро е родила. Помещение за родилки. родилка, родилката, родилки, родилките

ж., обикн. ед.
1. Страната, в която някой се е родил, по отношение на самия него; отечество, татковина.
2. Прен. Страната или мястото, където е възникнало нещо или откъдето то произхожда. Родина на розите е Персия.
Синоними: отечество, бащиния, татковина, роден кът, родно място, бащин дом, люлка, развъдник, страна, роден край родина, родината, родини, родините, родино

ж., само ед. Плодородие, реколта, добив, урожай.
Синоними: добив, плодородие, реколта, урожай, берекет родитба, родитбата, родитби, родитбите

родителят, родителя, мн. родители, м.
1. Остар. Баща.
2. Само мн. Баща и майка по отношение на своите деца. Добри родители.прил. родителски, родителска, родителско, мн. родителски. Родителска среща. родител, родителя, родителят, родители, родителите, родители, родителю

мн. родителки, ж. Остар. Майка. родителка, родителката, родителки, родителките, родителко

вж. роди`тел
Синоними: бащински, майчински, напътствен, доброжелателен, покровителствен, наставнически родителски, родителския, родителският, родителска, родителската, родителско, родителското, родителски, родителските

мн. роднини, м. и ж. Човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки; родственик, сродник. Имам много роднини.прил. роднински, роднинска, роднинско, мн. роднински.
Синоними: близък, свой, сродник, родственик, роднини, род, семейни връзки роднина, роднината, роднината, роднини, роднините, роднини, роднина

мн. роднини, м. и ж. Човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки; родственик, сродник. Имам много роднини.прил. роднински, роднинска, роднинско, мн. роднински.
Синоними: близък, свой, сродник, родственик, роднини, род, семейни връзки роднина, роднината, роднини, роднините

вж. родни`на роднински, роднинския, роднинският, роднинска, роднинската, роднинско, роднинското, роднински, роднинските

ср., само ед. Роднински връзки. роднинство, роднинството, роднинства, роднинствата

вж. род
Синоними: семеен, фамилен, кръвен, наследствен, вроден родов, родовия, родовият, родова, родовата, родово, родовото, родови, родовите

родовита, родовито, мн. родовити, прил.
1. Който ражда много, който дава много плод; плодовит, плодороден.
2. Който има голям род. Родовит човек.същ. родовитост, родовитостта, ж. родовит, родовития, родовитият, родовита, родовитата, родовито, родовитото, родовити, родовитите

мн. рододендрони, (два) рододендрона, м. Декоративен вечнозелен храст с едри цветове. рододендрон, рододендрона, рододендронът, рододендрони, рододендроните, рододендрона

мн. родолюбци, м. Човек, който обича родината си; патриот.
Синоними: патриот, националист родолюбец, родолюбеца, родолюбецът, родолюбци, родолюбците, родолюбци, родолюбецо

родолюбива, родолюбиво, мн. родолюбиви, прил. Който изпитва или проявява родолюбие; патриотичен.
Синоними: патриотизъм, национализъм родолюбив, родолюбивия, родолюбивият, родолюбива, родолюбивата, родолюбиво, родолюбивото, родолюбиви, родолюбивите

ср., само ед. Любов към родината и родното; патриотизъм. родолюбие, родолюбието, родолюбия, родолюбията

мн. родолюбки, ж. Жена родолюбец. родолюбка, родолюбката, родолюбки, родолюбките

мн. родоначалници, м.
1. Най-старият запомнен прадядо (или прабаба), от който произлиза родът.
2. Прен. Основоположник, създател, учредител, основател. Родоначалник на ново направление в литературата.
Синоними: основоположник, основател, създател, учредител, автор родоначалник, родоначалника, родоначалникът, родоначалници, родоначалниците, родоначалници, родоначалнико

мн. родоотстъпници, м. Човек, който изменя на родината и на народа си; предател.прил. родоотстъпнически, родоотстъпническа, родоотстъпническо, мн. родотстъпнически.
Синоними: предател родоотстъпник, родоотстъпника, родоотстъпникът, родоотстъпници, родоотстъпниците, родоотстъпници, родоотстъпнико

вж. родоотстъ`пник родоотстъпнически, родоотстъпническия, родоотстъпническият, родоотстъпническа, родоотстъпническата, родоотстъпническо, родоотстъпническото, родоотстъпнически, родоотстъпническите

вж. родосло`вие родословен, родословния, родословният, родословна, родословната, родословно, родословното, родословни, родословните

ср., само ед. История на известните поколения на един род и взаимните им родови връзки; генеалогия. Родословието на Славейковци е добре известно.прил. родословен, родословна, родословно, мн. родословни. Родословно дърво.
Синоними: род, произход, произхождение, начало, потекло, потомство, потомци, генеалогия, поколение, генерация, фамилия, семейство, джинс, сой, народ, племе, коляно, раса, кръв, сорт, вид, подвид, категория, отдел, естество, класа, система, линия, родословно дърво родословие, родословието, родословия, родословията

родствена, родствено, мн. родствени, прил.
1. Роднински.
2. Който е в родство (във 2 знач. ) с друг. Родствени езици.
Синоними: кръвен, близък, роднински, свой, сроден, подобен родствен, родствения, родственият, родствена, родствената, родствено, родственото, родствени, родствените

мн. родственици, м. Роднина. родственик, родственика, родственикът, родственици, родствениците, родственици, родственико

мн. родственици, ж. Жена родственик. родственица, родственицата, родственици, родствениците, родственице

ср., само ед.
1. Роднинство.
2. Близост по произход, по някои характерни черти, по съдържание и др. Езиково родство.
Синоними: родственост, роднинство, сродство, близост, сходство, общност, подобие, еднаквост, идентичност, аналогия, афинитет, род, произход, раса, семейство, рода, роднини родство, родството, родства, родствата

родиш, мин. св. родих, мин. прич. родил, св. — вж. раждам. родя, родим, родиш, родите, роди, родят, родих, родихме, роди, родихте, роди, родиха, родях, родяхме, родеше, родяхте, родеше, родяха, родил съм, родила съм, родило съм, родили сме, родил си, родила си, родило си, родили сте, родил е, родила е, родило е, родили са, бях родил, бях родила, бях родило, бяхме родили, беше родил, беше родила, беше родило, бяхте родили, беше родил, беше родила, беше родило, бяха родили, ще родя, ще родим, ще родиш, ще родите, ще роди, ще родят, ще съм родил, ще съм родила, ще съм родило, ще сме родили, ще си родил, ще си родила, ще си родило, ще сте родили

мн. рожби, ж.
1. Дете по отношение на родителите си. Свидна рожба. Мъжка рожба.
2. Малкото на живо същество.
3. Разг. Добив, родитба, реколта (обикн. от едно дърво).
4. Прен. Творение, творба, произведение, създание, дело. Този речник е моя рожба.
Синоними: дете, чедо, син, наследник, потомък, творба, произведение, творение, дело, създание, бебе, детенце, кърмаче, пеленаче, сукалче, продукт, последица, резултат, следствие, плод рожба, рожбата, рожби, рожбите, рожбо

рождена, рождено, мн. рождени, прил. Който е свързан с раждане, с рождение. Рожден ден. Рожден баща. рожден, рождения, рожденият, рождена, рождената, рождено, рожденото, рождени, рождените

ср., само ед. Раждане. Денят на твоето рождение.
Синоними: произхождение, раждане, зараждане, начало, фамилия, семейство, род, потекло рождение, рождението, рождения, рожденията

вж. рождество` рождествен, рождествения, рождественият, рождествена, рождествената, рождествено, рождественото, рождествени, рождествените

(Христово) ср., само ед. Християнски празник на раждането на Исус Христос; Коледа.прил. рождествен, рождествена, рождествено, мн. рождествени. рождество, рождеството, рождества, рождествата

мн. рожкови, (два) рожкова, м.
1. Сладникав южен плод с издължена като рог форма.
2. Диал. Охлюв. рожков, рожкова, рожковът, рожкови, рожковите, рожкова

твърди роговидни сладникави плодове на средиземноморско растение рок- Съставна част на сложни думи, която има значение който се отнася към рокендрол, напр. рокмузика, рокизпълнител, рокконцерт.

мн. рози, ж.
1. Красиво градинско цвете с ароматни цветове, които растат на бодлив храст; трендафил, гюл. Подрежи розите.
2. Цвят от такъв храст. Букет от рози.
Синоними: трендафил роза, розата, рози, розите

мед. Хронично кожно заболяване, характеризиращо се с еритем, телеангиектазии, папуло-пустули предимно по носа и бузите. Среща се по-често при жени в климактерична възраст. розацея, розацеята, розацеи, розацеите

мед. Обривен елемен — малки, кръгли, розови петна на кожата, напр. при вторичен сифилис, при тиф, при exanthema subitum (внезапна екзантема, шеста болест, псевдорубеола) — инфекциозно заболяване у малки деца, характеризиращо се с висока температура и розеолен обрив. розеола, розеолата, розеоли, розеолите

мн. розетки, ж.
1. Художествена украса по сгради и накити със стилизирани растителни елементи, изхождащи от един център.
2. Цветна лентичка, която се поставя върху дреха като знак за военно отличие.
3. Спец. Кръгла изолационна подложка в електрическа инсталация.
4. Метално цилиндрично приспособление, което се поставя на стена, за да свърже кюнеца с комина.
Синоними: издатина, изпъкналост, топче, топка, орнамент розетка, розетката, розетки, розетките

м., само ед. Храстовидно вечнозелено растение с ароматни дребни цветове, което се използва в парфюмерията, в кулинарията и в медицината.прил. розмаринов, розмаринова, розмариново, мн. розмаринови. розмарин, розмарина, розмаринът, розмарини, розмарините, розмарина

м., само ед. Бране на рози, както и времето, по което се прави. розобер, розобера, розоберът, розобери, розоберите, розобера

розова, розово, мн. розови, прил.
1. Който се отнася до роза. Розов храст.
2. Което се добива от роза. Розово масло.
3. Който е с цвят на роза; бледочервен, румен. Розова дреха.
4. Прен. Благоприятен. Положението не е розово.
Синоними: румен, светлочервен, зачервен, ален розов, розовия, розовият, розова, розовата, розово, розовото, розови, розовите

мн. розоварни, ж. Място, приспособено за добиване на розово масло. розоварна, розоварната, розоварни, розоварните

мн. розоварници, ж. Розоварна. розоварница, розоварницата, розоварници, розоварниците

розовееш, мин. св. розовях, мин. прич. розовял, несв. Ставам розов; порозовявам.
розовея се. — Изглеждам в розов цвят. Нещо се розовее в далечината. розовея, розовеем, розовееш, розовеете, розовее, розовеят, розовях, розовяхме, розовя, розовяхте, розовя, розовяха, розовеех, розовеехме, розовееше, розовеехте, розовееше, розовееха, розовял съм, розовяла съм, розовяло съм, розовели сме, розовял си, розовяла си, розовяло си, розовели сте, розовял е, розовяла е, розовяло е, розовели са, бях розовял, бях розовяла, бях розовяло, бяхме розовели, беше розовял, беше розовяла, беше розовяло, бяхте розовели, беше розовял, беше розовяла, беше розовяло, бяха розовели, ще розовея, ще розовеем, ще розовееш, ще розовеете, ще роз

роят, роя, мн. роеве, (два) роя, м.
1. Част от пчелите, която се отделя, за да намери ново жилище, обиталище.
2. Множество летящи насекоми или птици; рояк.
3. Прен. Разг. Множество от еднородни неща. Имам рой грижи.
Синоними: рояк, множество, наплив, тълпа, маса рой, роя, роят, роеве, роевете, роя

рокът, рока, само ед., м. Рокендрол. Мелодичен рок. рок, рока, рокът, рокове, роковете, рока

мн. рокади, ж.
1. Размяна. Ние с тебе ще направим рокада — аз отивам да уча, а ти идваш да работиш.
2. Спец. В шахмата — промяна на разположението на тура и царя един спрямо друг, като се разменят и се поставят в съседство. рокада, рокадата, рокади, рокадите

м., само ед. Вид бърз танц, при който двама души енергично се движат в ритъм с музиката, както и самата музика. рокендрол, рокендрола, рокендролът, рокендроли, рокендролите, рокендрола

мн. рокли, ж. Връхна женска дреха, която се състои от една част и покрива както горната, така и долната половина на тялото. рокля, роклята, рокли, роклите

ср., само ед. Спец. Стил в приложните изкуства и архитектурата с много сложни орнаменти, стилизирани раковини, извити линии и др. рококо, рококото, рокока, рококата

м., само ед. Вид овче сирене с особен вкус и с плесен по повърхността. рокфор, рокфора, рокфорът, рокфори, рокфорите, рокфора

мн. роли, ж. Навита на топ хартия, ламарина и др.

мн. ролери, (два) ролера, м. Детска играчка, състояща се от дъска върху колела с кормило като велосипед; тротине, тротинетка. ролер, ролера, ролерът, ролери, ролерите, ролера

мн. ролетки, ж.
1. Сгъваем ламаринен капак, който се спуска върху прозорците и вратите на магазините.
2. Сгъваем дървен капак, който затваря канцеларски шкаф.
3. Приспособление за измерване, което се състои от дълга метална лента с означени на нея сантиметри и метри, навиваща се около ос в кръгла кутия. ролетка, ролетката, ролетки, ролетките

1. мн. на роля
   вж. роля
   
   2. мн. на рола
   вж. рола

мн. ролки, ж.
1. Макара, върху която се навива тел, филмова или магнетофонна лента и др.
2. Приспособление с цилиндрична форма за къдрене на коса.
3. Цилиндричен свитък.
4. Колелце под крак на маса, стол, пиано и др. , което улеснява преместването им.прил. ролков, ролкова, ролково, мн. ролкови. Ролкови кънки.
Синоними: валяк, вал, топ ролка, ролката, ролки, ролките

вж. ро`лка ролков, ролковия, ролковият, ролкова, ролковата, ролково, ролковото, ролкови, ролковите

мн. роли, ж.
1. Образ в драматично произведение, предназначен за актьорско изпълнение. В пиесата има няколко роли. Мъжка роля.
2. Всички реплики на един герой от текста на пиеса, изпълнявана на сцената. Научавам ролята си.
3. Степен на значимост на някого в обществото. Роля на личността във възпитанието.
4. Длъжност, функция. Изпълнявам ролята на домакиня на приема.
* Играя важна роля. — Имам голямо значение.
* Изигравам роля. — Имам значение за извършването на нещо.
Синоними: длъжност, участие, служба, работа, значение, назначение, функция, задача, мисия, качество роля, ролята, роли, ролите

ромът, рома, само ед., м. Вид концентрирано алкохолно питие, приготвено обикн. от меласата на захарна тръстика. ром, рома, ромът, роми, ромите, рома

ромът, рома, само ед., м. Вид концентрирано алкохолно питие, приготвено обикн. от меласата на захарна тръстика. ром, рома, ромът, ромове, ромовете, рома

мн. романи, (два) романа, м.
1. Прозаично художествено произведение с голям обем, богато съдържание и много герои.
2. Прен. Остар. Любовни връзки. Романът на Яворов.
Синоними: история, събитие, произшествие, случка, авантюра роман, романа, романът, романи, романите, романа

ж., само ед. ист. Насаждане на римски бит и култура у покорените от Римската империя народи. романизация, романизацията, романизации, романизациите

романизираш, несв. и св.; Кого, какво. Осъществявам романизация. Войските романизираха Балканския полуостров. романизираш, несв. и св.; Какво. Обработвам, пресътворявам под формата на роман. Романизирана биография. романизирам, романизираме, романизираш, романизирате, романизира, романизират, романизирах, романизирахме, романизира, романизирахте, романизира, романизираха, романизирах, романизирахме, романизираше, романизирахте, романизираше, романизираха, романизирал съм, романизирала съм, романизирало съм, романизирали сме, романизирал си, романизирала си, романизирало си, романизирали сте, романизирал е, романизирала е, романизирало е, романизирали са, бях романизирал, бях романизирала, бях романизирало, бяхме романизирали, беше романизирал, беше романизирала

мн. романисти, м. Писател на романи. романист, романиста, романистът, романисти, романистите, романисти, романисте

мн. романси, (два) романса, м.
1. Къса лирическа поема с любовно съдържание.
2. Късо музикално лирическо произведение.
3. Песен в акомпанимент на инструмент, обикн. с любовно съдържание. романс, романса, романсът, романси, романсите, романса

романска, романско, мн. романски, прил. Който се отнася до народите, чиито езици са свързани по произход с латинския. Романска филология.
* Романски стил. — Архитектурен стил, който се основава на късноримската строителна традиция. романски, романския, романският, романска, романската, романско, романското, романски, романските

м., само ед.
1. Направление в литературата и изкуството от началото на ХIХ в. , което отдава преднина на чувствата и се характеризира с бягство от действителността.
2. Прен. Мечтателност, чувствителност, романтика. Неговият романтизъм е добре известен. романтизъм, романтизма, романтизмът, романтизми, романтизмите, романтизъма

мн. романтици, м.
1. Привърженик и последовател на романтизма. Юго е романтик.
2. Прен. Мечтател. романтик, романтика, романтикът, романтици, романтиците, романтици, романтико

ж., само ед. Това, което предизвиква положителни емоции, приповдигнато, спокойно настроение.
Синоними: чар, очарование, обаяние, вълшебство, магия романтика, романтиката, романтики, романтиките

романтична, романтично, мн. романтични, прил.
1. Който е изпълнен с романтика; сантиментален, нежен, мечтателен, лиричен. Романтична любов.
2. Който се отнася до романтизъм (в 1 знач. ).същ. романтичност, романтичността, ж.
Синоними: сантиментален, лиричен, нежен, мечтателен, любовен романтичен, романтичния, романтичният, романтична, романтичната, романтично, романтичното, романтични, романтичните

романтическа, романтическо, мн. романтически, прил. Романтичен. романтически, романтическия, романтическият, романтическа, романтическата, романтическо, романтическото, романтически, романтическите

мн. романтички, ж. Жена романтик. романтичка, романтичката, романтички, романтичките

вж. романти`чен
Синоними: сантименталност романтичност, романтичността, романтичности, романтичностите

ромбът, ромба, мн. ромбове, (два) ромба, м. Четириъгълник с еднакви по дължина две по две успоредни помежду си страни без прав ъгъл.прил. ромбичен, ромбична, ромбично, мн. ромбични. ромб, ромба, ромбът, ромбове, ромбовете, ромба

мед. Ромбичен мозък — състои се metencephalon (мостът и малкият мозък) и продълговатия мозък.

вж. ромб ромбичен, ромбичния, ромбичният, ромбична, ромбичната, ромбично, ромбичното, ромбични, ромбичните

ромеят, ромея, мн. ромеи, м. ист. Византиец.прил. ромейски, ромейска, ромейско, мн. ромейски. ромей, ромея, ромеят, ромеи, ромеите, ромея

мн. ромейки, ж. ист. Византийка. ромейка, ромейката, ромейки, ромейките

вж. роме`й ромейски, ромейския, ромейският, ромейска, ромейската, ромейско, ромейското, ромейски, ромейските

само мн. Цигани.

м., само ед. Ромон, ромолене. ромол, ромола, ромолът, ромоли, ромолите, ромола

вж. ромоля`
Синоними: шепот, шушнене, шумолене, жужене, ромон, плисък ромолене, ромоленето, ромоления, ромоленията

ромолиш, мин. св. ромолих, мин. прич. ромолил, несв. Ромоня.същ. ромолене, ср.
Синоними: бълбукам, потраквам, плющя, шибам, клокоча, ромоня ромоля, ромолим, ромолиш, ромолите, ромоли, ромолят, ромолих, ромолихме, ромоли, ромолихте, ромоли, ромолиха, ромолях, ромоляхме, ромолеше, ромоляхте, ромолеше, ромоляха, ромолил съм, ромолила съм, ромолило съм, ромолили сме, ромолил си, ромолила си, ромолило си, ромолили сте, ромолил е, ромолила е, ромолило е, ромолили са, бях ромолил, бях ромолила, бях ромолило, бяхме ромолили, беше ромолил, беше ромолила, беше ромолило, бяхте ромолили, беше ромолил, беше ромолила, беше ромолило, бяха ромолили, ще ромоля, ще ромолим, ще ромолиш, ще ромолите, ще ромоли, ще ромолят, ще

м., само ед. Тих приятен шум от разливаща се, плискаща се вода, от движение на листа от вятъра, от говор и др. под.
Синоними: шум, шумолене, жужене, ромолене, плисък ромон, ромона, ромонът, ромони, ромоните, ромона

ромониш, мин. св. ромоних, мин. прич. ромонил, несв. Издавам ромон. Поточето ромони.
Синоними: клокоча, ромоля, бълбукам ромоня, ромоним, ромониш, ромоните, ромони, ромонят, ромоних, ромонихме, ромони, ромонихте, ромони, ромониха, ромонех, ромонехме, ромонеше, ромонехте, ромонеше, ромонеха, ромонил съм, ромонила съм, ромонило съм, ромонили сме, ромонил си, ромонила си, ромонило си, ромонили сте, ромонил е, ромонила е, ромонило е, ромонили са, бях ромонил, бях ромонила, бях ромонило, бяхме ромонили, беше ромонил, беше ромонила, беше ромонило, бяхте ромонили, беше ромонил, беше ромонила, беше ромонило, бяха ромонили, ще ромоня, ще ромоним, ще ромониш, ще ромоните, ще ромони, ще ромонят, ще

ромска, ромско, мн. ромски, прил. Който се отнася до роми, цигани; цигански. ромски, ромския, ромският, ромска, ромската, ромско, ромското, ромски, ромските

мн. роначки, ж. Машина за ронене (на царевица и др. ). роначка, роначката, роначки, роначките

ср., само ед.
1. Музикално произведение с повтаряща се тема.
2. Лирически жанр с повторение на един стих или на думи на определено място в строфата. рондо, рондото, ронда, рондата

ср., само ед.
1. Музикално произведение с повтаряща се тема.
2. Лирически жанр с повторение на един стих или на думи на определено място в строфата. рондо, рондото, рондота, рондотата

ронлива, ронливо, мн. ронливи, прил. Който лесно се рони. Ронлив сладкиш.същ. ронливост, ронливостта, ж.
Синоними: ровък, сипкав, трошлив, чуплив, крехък, рохкав, пръхкав ронлив, ронливия, ронливият, ронлива, ронливата, ронливо, ронливото, ронливи, ронливите

вж. ронли`в
Синоними: трошливост, сипкавост ронливост, ронливостта, ронливости, ронливостите

рониш, мин. св. роних и роних, мин. прич. ронил и ронил, несв.; Какво.
1. Отделям зърна от клас, чепка, кочан и др. Роня царевица. Роня грозде.
2. Троша на дребни частици; дробя. Роня сладкиш.
3. Пускам да пада; поръсвам, ръся. Роня трохи по пода.
роня се. 1. — За зърна и др. — отделям се и падам поединично от клас, стъбло, кочан и др. Житото се рони.
2. За скала, бряг и др. — руша се чрез отделяне на дребни частици.
* Роня сълзи. — Плача със сълзи.
Синоними: изронвам, наронвам, троша, натрошавам, дробя, надробявам, ломя, къртя, откъртвам, чупя, счупвам, начупвам, свличам, събарям, капя, капвам, проронвам, раздробявам роня, роним, рониш, роните, рони, ронят, роних, ронихме, рони, ронихте, рони, рониха, ронех, ронехме, ронеше, ронехте, ронеше, ронеха, ронил съм, ронила съм, ронило съм, ронили сме, ронил си, ронила си, ронило си, ронили сте, ронил е, ронила е, ронило е, ронили са, бях ронил, бях ронила, бях ронило, бяхме ронили, беше ронил, беше ронила, беше ронило, бяхте ронили, беше ронил, беше ронила, беше ронило, бяха ронили, ще роня, ще роним, ще рониш, ще роните, ще рони, ще ронят, ще съм ронил, ще съм ронила, ще съм ронило, ще сме ронили, ще си ронил, ще си ронила, ще си ронило, ще сте ронили

м., само ед. Сподавен, приглушен шум от гласове като израз на недоволство.
Синоними: роптание, роптаене, негодувание, брожение, вълнение, протест, недоволство, възнегодувание, възнегодуване, неодобрение, възмущение, смут ропот, ропота, ропотът, ропоти, ропотите, ропота

вж. ропта`я роптаене, роптаенето, роптаения, роптаенията

ср., само ед. Роптаене, ропот.
Синоними: ропот, роптаене, негодувание, брожение, вълнение, протест, недоволство, възнегодувание, възнегодуване, неодобрение, възмущение, смут роптание, роптанието, роптания, роптанията

роптаеш, мин. св. роптах, мин. прич. роптал, несв. Изказвам (тихо) недоволство, възмущение; недоволствам, негодувам, протестирам, възмущавам се.същ. роптаене, ср.
Синоними: негодувам, възмущавам се, възроптавам, протестирам, възнегодувам, недоволствам, вдигам вой, надавам глас, не одобрявам, ръмжа, зъбя се, озъбвам се, бунтувам се, оплаквам се роптая, роптаем, роптаеш, роптаете, роптае, роптаят, роптах, роптахме, ропта, роптахте, ропта, роптаха, роптаех, роптаехме, роптаеше, роптаехте, роптаеше, роптаеха, роптал съм, роптала съм, роптало съм, роптали сме, роптал си, роптала си, роптало си, роптали сте, роптал е, роптала е, роптало е, роптали са, бях роптал, бях роптала, бях роптало, бяхме роптали, беше роптал, беше роптала, беше роптало, бяхте роптали, беше роптал, беше роптала, беше роптало, бяха роптали, ще роптая, ще роптаем, ще роптаеш, ще роптаете, ще роптае, ще роптаят, ще съм роптал, ще съм роптала, ще съ

ж., само ед.
1. Дребни капчици вода по растенията в летните утрини, получени при охлаждане на изпаренията. Росата не е паднала.
2. Прен. Ситни капчици пот по челото на човек.
3. Разг. Лек дъждец със ситни капки. роса, росата, роси, росите

росна, росно, мн. росни, прил.
1. Който е покрит с роса. Росна трева.
2. Който се състои от роса. Росен дъжд.
3. Прен. Разг. Ирон. Свеж. Какъв си росен. м., само ед. Храстовидно растение по каменливи хълмове с перести листа и гроздовидно съцветие на върха.прил. росенов, росенова, росеново, мн. росенови. росен, росния, росният, росна, росната, росно, росното, росни, росните

вж. ро`сен росенов, росеновия, росеновият, росенова, росеновата, росеново, росеновото, росенови, росеновите

мин. св. роси, мин. прич. росило, несв.; безл. Пада ситен дъждец, роса; ръми.

м., само ед. Вид говежда пържола, отвътре полусурова. ростбиф, ростбифа, ростбифът, ростбифи, ростбифите, ростбифа

мн. роти, ж. Войскова единица, съставна част на батальон. Втора рота.прил. ротен, ротна, ротно, мн. ротни. рота, ротата, роти, ротите

ротативна, ротативно, мн. ротативни, прил. Който се върти.
* Ротативна машина. — Печатарска машина с въртящи се цилиндри; ротативка. ротативен, ротативния, ротативният, ротативна, ротативната, ротативно, ротативното, ротативни, ротативните

мн. ротативки, ж. Ротативна машина. ротативка, ротативката, ротативки, ротативките

вж. рота`ция ротационен, ротационния, ротационният, ротационна, ротационната, ротационно, ротационното, ротационни, ротационните

ж., само ед. Въртене.прил. ротационен, ротационна, ротационно, мн. ротационни. ротация, ротацията, ротации, ротациите

вж. ро`та ротен, ротния, ротният, ротна, ротната, ротно, ротното, ротни, ротните

мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан. ротмистър, ротмистъра, ротмистърът, ротмистри, ротмистрите, ротмистъра

мн. ротонди, ж. Кръгла сграда с купол. ротонда, ротондата, ротонди, ротондите

Роторът е движещата се кръгообразно (ротираща) част на машина, електромотор, например в пералня, часовник, вертолет или агрегат.
При вертолетите и генераторите като ротор се обозначава въртящата се част на машината. ротор, ротора, роторът, ротори, роторите, ротора

рохава, рохаво, мн. рохави, прил. Рохкав.

рохкава, рохкаво, мн. рохкави, прил. Който между елементите си има въздух; несбит, сипкав, рехав, пухкав. Рохкава пръст.
Синоними: сипкав, ровък, рехав, рохък, пухкав, мек, несбит, ронлив, трошлив, пръхкав рохкав, рохкавия, рохкавият, рохкава, рохкавата, рохкаво, рохкавото, рохкави, рохкавите

рохка, рохко, мн. рохки, прил.
1. Рохкав.
2. За яйце — непълно сварено, с леко течен жълтък. рохък, рохкия, рохкият, рохка, рохката, рохко, рохкото, рохки, рохките

рошиш, мин. св. роших и роших, мин. прич. рошил и рошил, несв.; Кого, какво. Разбърквам косми (на коса, брада, мустаци и др. ). Роша главата и. Роших я. роша, рошим, рошиш, рошите, роши, рошат, роших, рошихме, роши, рошихте, роши, рошиха, рошех, рошехме, рошеше, рошехте, рошеше, рошеха, рошил съм, рошила съм, рошило съм, рошили сме, рошил си, рошила си, рошило си, рошили сте, рошил е, рошила е, рошило е, рошили са, бях рошил, бях рошила, бях рошило, бяхме рошили, беше рошил, беше рошила, беше рошило, бяхте рошили, беше рошил, беше рошила, беше рошило, бяха рошили, ще роша, ще рошим, ще рошиш, ще рошите, ще роши, ще рошат, ще съм рошил, ще съм рошила, ще съм рошило, ще сме рошили, ще си рошил, ще си рошила, ще си рошило, ще сте рошили

рошава, рошаво, мн. рошави, прил.
1. Който е разрошен; чорлав, несресан, разбъркан. Рошави мустаци.
2. Който е с разрошена коса, козина, перушина; чорлав, рунтав, власат. Рошаво дете. Рошав гълъб. Рошава овца.
Синоними: чорлав, несресан, рунтав, разрешен, разчорлен, космат, космест, власат, обрасъл, вълнест рошав, рошавия, рошавият, рошава, рошавата, рошаво, рошавото, рошави, рошавите

мн. рошли, ж. Пренебр. Рошава жена. рошла, рошлата, рошли, рошлите

мн. рошльовци, м. Пренебр. Рошав човек. рошльо, рошльото, рошльото, рошльовци, рошльовците, рошльовци, рошльо

роиш, мин. св. роих, мин. прич. роил, несв. За кошер — роя се.
роя се. 1. — За кошер — давам, отделям рой.
2. Прен. Множа се, размножавам се много. Роят се нови специалности.
3. Прен. Само мн. Трупаме се, събираме се на куп. Децата се роят около майка си. роя, роим, роиш, роите, рои, роят, роих, роихме, рои, роихте, рои, роиха, роях, рояхме, роеше, рояхте, роеше, рояха, роил съм, роила съм, роило съм, роили сме, роил си, роила си, роило си, роили сте, роил е, роила е, роило е, роили са, бях роил, бях роила, бях роило, бяхме роили, беше роил, беше роила, беше роило, бяхте роили, беше роил, беше роила, беше роило, бяха роили, ще роя, ще роим, ще роиш, ще роите, ще рои, ще роят, ще съм роил, ще съм роила, ще съм роило, ще сме роили, ще си роил, ще си роила, ще си роило, ще сте роили, ще е роил, ще е роила, ще е роило, ще са роили, щях да роя, щяхме

мн. рояци, (два) рояка, м.
1. Множество хвъркащи насекоми.
2. Ято птици.
3. Множество от еднородни предмети; рой.
Синоними: маса, множество, рой, тълпа, ято, орляк рояк, рояка, роякът, рояци, рояците, рояка

мн. рояли, (два) рояла, м. Голямо трикрако пиано с хоризонтално разположено тяло, предназначено предимно за концертни изпълнения. роял, рояла, роялът, рояли, роялите, рояла

мн. роялисти, м.
1. ист. Привърженик на кралската власт във Франция.
2. Монархист.прил. роялистки, роялистка, роялистко, мн. роялистки. роялист, роялиста, роялистът, роялисти, роялистите, роялиста

вж. рояли`ст роялистки, роялисткия, роялисткият, роялистка, роялистката, роялистко, роялисткото, роялистки, роялистките