мн. реалисти, м.
1. Човек, който гледа реално на нещата, който се съобразява с действителността.
2. Последовател на реализма (във 2 знач. ). реалист, реалиста, реалистът, реалисти, реалистите, реалисти, реалисте

реалистична, реалистично, мн. реалистични, прил.
1. Реален, обективен. Реалистичен поглед върху проблемите.
2. Който се отнася до реализъм (във 2 знач. ). Реалистичен образ.
Синоними: реален, действителен, практически, житейски, естествен, непристорен, практичен реалистичен, реалистичния, реалистичният, реалистична, реалистичната, реалистично, реалистичното, реалистични, реалистичните

реалистическа, реалистическо, мн. реалистически, прил. Реалистичен. реалистически, реалистическия, реалистическият, реалистическа, реалистическата, реалистическо, реалистическото, реалистически, реалистическите

мн. реалистки, ж. Жена реалист. реалистка, реалистката, реалистки, реалистките, реалистке

реалността, мн. реалности, ж.
1. Действителност. Съвременна реалност.
2. Действително съществуващо нещо — предмет, явление и др. Реалностите на живота.
Синоними: действителност, факт, обстоятелства, даденост, същност, истина реалност, реалността, реалности, реалностите

ж., само ед. Възстановяване на нормалните функции на човешкия организъм след тежко произшествие, операция, болест, което се осъществява със специална апаратура и в специално помещение. реанимация, реанимацията, реанимации, реанимациите

реанимираш, несв. и св.
1. Кого, какво. Подлагам на реанимация; възстановявам, възраждам, оживявам.
2. Подлагам се на реанимация; възстановявам се, възраждам се. реанимирам, реанимираме, реанимираш, реанимирате, реанимира, реанимират, реанимирах, реанимирахме, реанимира, реанимирахте, реанимира, реанимираха, реанимирах, реанимирахме, реанимираше, реанимирахте, реанимираше, реанимираха, реанимирал съм, реанимирала съм, реанимирало съм, реанимирали сме, реанимирал си, реанимирала си, реанимирало си, реанимирали сте, реанимирал е, реанимирала е, реанимирало е, реанимирали са, бях реанимирал, бях реанимирала, бях реанимирало, бяхме реанимирали, беше реанимирал, беше реанимирала, беше реанимирало, бяхте реанимирали, б

вж. ребро` ребрен, ребрения, ребреният, ребрена, ребрената, ребрено, ребреното, ребрени, ребрените

ребреста, ребресто, мн. ребрести, прил. Който има големи, ярко очертани ребра. ребрест, ребрестия, ребрестият, ребреста, ребрестата, ребресто, ребрестото, ребрести, ребрестите

мн. ребра, ср.
1. Всяка една от дъгообразните тесни и плоски кости, които образуват гръдния кош на гръбначните животни и на човека.
2. Прен. Склон на планина.
3. Прен. Предмет, който наподобява по форма такава кост. Ребро на радиатор.прил. ребрен, ребрена, ребрено, мн. ребрени.
* Броят ми се ребрата. — Много съм слаб.
Синоними: издатина, рог, ръб, лост, край, периферия, гребен, бордюр, перваз ребро, реброто, ребра, ребрата

мн. ребуси, (два) ребуса, м.
1. Късо изречение, което може да се прочете, като се разгадават знаци, образи и др. Картинен ребус.
2. Кръстословица.
3. Прен. Нещо, което трудно се разбира. ребус, ребуса, ребусът, ребуси, ребусите, ребуса

ревът, рева, мн. ревове, (два) рева, м. Реване.
Синоними: плач, вик, писък, стон, вопъл, стенание, ридание, хленч, вой, крясък, лай, бяс, ярост, мучене, рязко свирене, гърмене, тръбене, трясък рев, рева, ревът, ревове, ревовете, рева

ревеш, мин. св. ревах, мин. прич. ревал, несв.
1. За животно — издава протяжен силен вик. Лъвът реве.
2. Плача с глас. Престани да ревеш.
3. Прен. Надавам силен дрезгав вик; крещя, викам. Реве като заклан.
4. Прен. Издавам силен и дълготраен шум; пищя. Бурята реве.същ. реване, ср.
Синоними: викам, пищя, вия, стена, плача, ридая, хленча, хлипам, заревавам, надувам гайдата, цивря се, крещя, надавам вик, извиквам, възкликвам, лая, изревавам, запищявам рева, ревем, ревеш, ревете, реве, реват, ревах, ревахме, рева, ревахте, рева, реваха, ревях, ревяхме, ревеше, ревяхте, ревеше, ревяха, ревал съм, ревала съм, ревало съм, ревали сме, ревал си, ревала си, ревало си, ревали сте, ревал е, ревала е, ревало е, ревали са, бях ревал, бях ревала, бях ревало, бяхме ревали, беше ревал, беше ревала, беше ревало, бяхте ревали, беше ревал, беше ревала, беше ревало, бяха ревали, ще рева, ще ревем, ще ревеш, ще ревете, ще реве, ще реват, ще съм ревал, ще съм ревала, ще съм ревало, ще сме ревали, ще си ревал, ще си ревала, ще си ревало, ще сте ревали

ж., само ед. Повторна ваксинация.

реваксинираш, несв. и св.; Кого, какво. Повторно ваксинирам. реванширам се реваншираш се, несв. и св. Отплащам се, възвръщам (за) услуга, помощ и др.
Синоними: (гл.) отплащам се, отмъщавам си, отвръщам си

ж., само ед. Спец. В банковото дело — официално увеличаване паритета на съответна валута спрямо другите валути. ревалоризация, ревалоризацията, ревалоризации, ревалоризациите

мн. реванета, ср. Вид сиропиран тестен сладкиш. реване, реването, ревания, реванията

м., само ед.
1. Отплата, възвръщане, възмездие, отмъщение. Търся реванш.
2. В спорта — възможност за победения да спечели в една повторна игра. Мач реванш.
Синоними: възмездие, отплата, отмъщение реванш, реванша, реваншът, реванши, реваншите, реванша

м., само ед. Политика, която се стреми към нова борба, битка, война след претърпяно поражение. реваншизъм, реваншизма, реваншизмът, реваншизми, реваншизмите, реваншизъма

мн. реваншисти, м. Привърженик на реваншизма.прил. реваншистки, реваншистка, реваншистко, мн. реваншистки. реваншист, реваншиста, реваншистът, реваншисти, реваншистите, реваншисти, реваншисте

мн. реваншистки, ж. Жена реваншист.

вж. реванши`ст реваншистки, реваншисткия, реваншисткият, реваншистка, реваншистката, реваншистко, реваншисткото, реваншистки, реваншистките

ревваш, несв. и ревна, св. Внезапно започвам да рева, надавам рев.
Синоними: заревавам, заплаквам, проплаквам, плача, рева, ридая реввам, ревваме, ревваш, реввате, ревва, ревват, реввах, реввахме, ревва, реввахте, ревва, ревваха, реввах, реввахме, ревваше, реввахте, ревваше, ревваха, реввал съм, реввала съм, реввало съм, реввали сме, реввал си, реввала си, реввало си, реввали сте, реввал е, реввала е, реввало е, реввали са, бях реввал, бях реввала, бях реввало, бяхме реввали, беше реввал, беше реввала, беше реввало, бяхте реввали, беше реввал, беше реввала, беше реввало, бяха реввали, ще реввам, ще ревваме, ще ревваш, ще реввате, ще ревва, ще ревват, ще съм реввал, ще съм реввала, ще съм реввало, ще см

Билка. , многогодишно тревисто растение с късо многоглавесто коренище и дълги до 1 м месести корени. Стъблото е право, до 2 м високо. Приосновните листа са с дълги до 30 см дръжки, стъбловите са с по-къси дръжки, а най-горните са почти приседнали. Листната петура на приосновните листа достига до 75 см в диаметър, в очертание с широко яйцевидна, дланевидно разделена на 5—7 дяла. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в многоцветни метличести съцветия. Околоц­ветникът е прост, венчевиден, шестделен. Тичинките са 9. Плодът е триръбесто широко крилато орехче. Цъфти юли—август. ревен, ревена, ревенът, ревени, ревените, ревена

мн. ревери, (два) ревера, м. Подгънат навън на гърдите край на горна дреха — сако, палто, рокля и др. Широк ревер. ревер, ревера, реверът, ревери, реверите, ревера

мн. реверанси, (два) реверанса, м.
1. Остар. Поклон (с приклякане) в знак на почит, уважение.
2. Прен. Обикн. мн. Прояви на почтително отношение, стигащи до подмазване. Не прави на никого реверанси.
Синоними: поклон, поздрав реверанс, реверанса, реверансът, реверанси, реверансите, реверанса

реверсивна, реверсивно, мн. реверсивни, прил. Спец. Обръщаем.същ. реверсивност, реверсивността, ж. реверсивен, реверсивния, реверсивният, реверсивна, реверсивната, реверсивно, реверсивното, реверсивни, реверсивните

ж., само ед.
1. Спец. В правото — връщане имот на притежател.
2. Спец. Промяна на движението на машина в обратна посока. реверсия, реверсията, реверсии, реверсиите

нареч. Ревешком.

нареч. С рев. Вървя ревешком.

вж. реви`зия ревизионен, ревизионния, ревизионният, ревизионна, ревизионната, ревизионно, ревизионното, ревизионни, ревизионните

Всяко течение или направление за изменение и поправяне на теория, учение или споразумение. Буржуазно извращение на марксизма, което „поправя“, „ревизира“ революционните икономически, политическите и философски основи на марксовото учение, като в интерес и в полза на буржазния и капиталистически строй се отказва от революцията, социализма и диктатурата на пролетарията. ревизионизъм, ревизионизма, ревизионизмът, ревизионизми, ревизионизмите, ревизионизъма

ревизираш, несв. и св.; Кого, какво. Правя ревизия.
Синоними: преглеждам, проверявам, контролирам, обследвам, правя ревизия, преразглеждам, връщам се наново, преиначавам, променям, поправям ревизирам, ревизираме, ревизираш, ревизирате, ревизира, ревизират, ревизирах, ревизирахме, ревизира, ревизирахте, ревизира, ревизираха, ревизирах, ревизирахме, ревизираше, ревизирахте, ревизираше, ревизираха, ревизирал съм, ревизирала съм, ревизирало съм, ревизирали сме, ревизирал си, ревизирала си, ревизирало си, ревизирали сте, ревизирал е, ревизирала е, ревизирало е, ревизирали са, бях ревизирал, бях ревизирала, бях ревизирало, бяхме ревизирали, беше ревизирал, беше ревизирала, беше ревизирало, бяхте ревизирали, беше ревизирал, беше ревизирала, беше реви

мн. ревизии, ж.
1. Проверка, преглед на работата на учреждение или на отделно лице с цел да се установи законосъобразността, правилността на действията им. Финансова ревизия. Ревизия на учител.
2. Проверка, за да се отстранят неизправности, да се внесат съществени изменения.прил. ревизионен, ревизионна, ревизионно, мн. ревизионни.
Синоними: преглед, контрол, проверка, обследване, повторно преглеждане, преглеждане, инспектиране, проучване, ревизиране, инспекция, надзор ревизия, ревизията, ревизии, ревизиите

мн. ревизори, м. Човек, който прави ревизия (в 1 знач. ).прил. ревизорски, ревизорска, ревизорско, мн. ревизорски.
Синоними: контрольор, инспектор, контрола ревизор, ревизора, ревизорът, ревизори, ревизорите, ревизори, ревизоре

мн. ревизорски, ж. Жена ревизор. ревизорка, ревизорката, ревизорки, ревизорките, ревизорке

вж. ревизо`р ревизорски, ревизорския, ревизорският, ревизорска, ревизорската, ревизорско, ревизорското, ревизорски, ревизорските

мн. ревли, ж. Пренебр. Ревлива жена. ревла, ревлата, ревли, ревлите

ревлива, ревливо, мн. ревливи, прил. Който много често и без повод реве, плаче. Ревливо дете.
Синоними: плачлив, ревльо, плачльо ревлив, ревливия, ревливият, ревлива, ревливата, ревливо, ревливото, ревливи, ревливите

мн. ревльовци, м. Пренебр. Ревлив човек. ревльо, ревльото, ревльото, ревльовци, ревльовците, ревльовци, ревльо

м., само ед. Остро възпалително заболяване на ставите и сърдечно-съдовата система, съпроводено с отичане и остри болки.прил. ревматичен, ревматична, ревматично, мн. ревматични. ревматизъм, ревматизма, ревматизмът, ревматизми, ревматизмите, ревматизъма

вж. ревмати`зъм ревматичен, ревматичния, ревматичният, ревматична, ревматичната, ревматично, ревматичното, ревматични, ревматичните

ревнеш, мин. св. ревнах, мин. прич. ревнал, св. — вж. реввам. ревна, ревнем, ревнеш, ревнете, ревне, ревнат, ревнах, ревнахме, ревна, ревнахте, ревна, ревнаха, ревнех, ревнехме, ревнеше, ревнехте, ревнеше, ревнеха, ревнал съм, ревнала съм, ревнало съм, ревнали сме, ревнал си, ревнала си, ревнало си, ревнали сте, ревнал е, ревнала е, ревнало е, ревнали са, бях ревнал, бях ревнала, бях ревнало, бяхме ревнали, беше ревнал, беше ревнала, беше ревнало, бяхте ревнали, беше ревнал, беше ревнала, беше ревнало, бяха ревнали, ще ревна, ще ревнем, ще ревнеш, ще ревнете, ще ревне, ще ревнат, ще съм ревнал, ще съм ревнала, ще съм ревнало, ще сме рев

ревнива, ревниво, мн. ревниви, прил.
1. Който лесно проявява ревност, често без повод. Ревнив съпруг.
2. Който изразява ревност.
Синоними: подозрителен, мнителен ревнив, ревнивия, ревнивият, ревнива, ревнивата, ревниво, ревнивото, ревниви, ревнивите

мн. ревнивци, м. Човек, който често проявява ревност; ревнив човек. ревнивец, ревнивеца, ревнивецът, ревнивци, ревнивците, ревнивци, ревнивецо

мн. ревнивки, ж. Жена ревнивец. ревнивка, ревнивката, ревнивки, ревнивките, ревнивке

ревнивостта, само ед., ж. Ревност 1 .
Синоними: ревност, подозрителност, съмнение, мнителност, усърдие, залягане, стремеж, старание, съревнование, жар, грижливост, привързаност, прилежание ревнивост, ревнивостта, ревнивости, ревнивостите

ревнителят, ревнителя, мн. ревнители, м. Човек, който проявява ревност 2 ; радетел. ревнител, ревнителя, ревнителят, ревнители, ревнителите, ревнители, ревнителю

мн. ревнителки, ж. Жена ревнител. ревнителка, ревнителката, ревнителки, ревнителките

ревността, само ед., ж.
1. Болезнено мъчително чувство на недоверие, на съмнение в обичта на любимо същество, в неговата вярност. Ревността му ме измъчва.
2. Разг. Завист. ревността, само ед., ж. Усърдие, залягане, старание, прилежание с цел постигане на нещо.прил. ревностен, ревностна, ревностно, мн. ревностни.
Синоними: ревнивост, подозрителност, съмнение, мнителност, усърдие, залягане, стремеж, старание, съревнование, жар, грижливост, привързаност, прилежание, дух, кураж, издръжливост, плам, разпаленост, страст, желание, готовност, нетърпение, пламенност, енергия, жажда, алчност, сериозност, задълбоченост, добросъвестност, съвестност, сила, буйност, несдържаност, стремителност, ярост, увлечение, устрем ревност, ревността, ревности, ревностите

вж. ре`вност
Синоними: усърден, старателен, прилежен, работлив, трудолюбив, активен, придаден, пламенен, разпален, жарък, горещ, огнен, фанатичен, страстен, зноен, пламтящ, енергичен, със силно желание, много силен, буен, бурен, стихиен, бесен, яростен, буйствуващ, раздразнителен, избухлив, сприхав, лют, кибритлия, сериозен, задълбочен, добросъвестен, фанатизиран ревностен, ревностния, ревностният, ревностна, ревностната, ревностно, ревностното, ревностни, ревностните

ревнуваш, несв.; Кого. Изпитвам ревност 1 . Мъжът и я ревнува. ревнувам, ревнуваме, ревнуваш, ревнувате, ревнува, ревнуват, ревнувах, ревнувахме, ревнува, ревнувахте, ревнува, ревнуваха, ревнувах, ревнувахме, ревнуваше, ревнувахте, ревнуваше, ревнуваха, ревнувал съм, ревнувала съм, ревнувало съм, ревнували сме, ревнувал си, ревнувала си, ревнувало си, ревнували сте, ревнувал е, ревнувала е, ревнувало е, ревнували са, бях ревнувал, бях ревнувала, бях ревнувало, бяхме ревнували, беше ревнувал, беше ревнувала, беше ревнувало, бяхте ревнували, беше ревнувал, беше ревнувала, беше ревнувало, бяха ревнували, ще ревнувам, ще ревнув

и револвер, мн. револвери и револвери, (два) револвера и револвера, м. Малко ръчно огнестрелно оръжие с въртящ се барабан за патроните.прил. револверен и револверен, револверна и револверна, револверно и револверно, мн. револверни и револверни. револвер, револвера, револверът, револвери, револверите, револвера

вж. револве`р револверен, револверния, револверният, револверна, револверната, револверно, револверното, револверни, револверните

вж. револю`ция революционен, революционния, революционният, революционна, революционната, революционно, революционното, революционни, революционните

мн. революционери, м.
1. Човек, който подготвя революция, бунт и др. и/или участва в тях. Поет революционер.
2. Човек, който осъществява коренен прелом в развитието на нещо, в разбиранията на нещо; новатор.прил. революционерски, революционерска, революционерско, мн. революционерски.
Синоними: бунтовник, въстаник, преобразовател революционер, революционера, революционерът, революционери, революционерите, революционера

мн. революционерки, ж. Жена революционер. революционерка, революционерката, революционерки, революционерките

революционизираш, несв.; Кого, какво. Подтиквам към революция, създавам революционна настройка. революционизирам, революционизираме, революционизираш, революционизирате, революционизира, революционизират, революционизирах, революционизирахме, революционизира, революционизирахте, революционизира, революционизираха, революционизирах, революционизирахме, революционизираше, революционизирахте, революционизираше, революционизираха, революционизирал съм, революционизирала съм, революционизирало съм, революционизирали сме, революционизирал си, революционизирала си, революционизирало си, революционизирали сте, революционизирал е, революцио

мн. революции, ж.
1. Насилствено осъществен коренен преврат в обществено-икономическите условия, при който се сваля от власт един режим и се установява друг. Френска буржоазнодемократична революция. Участвам в революция.
2. Прен. Коренен прелом, обрат в някаква област (обикн. в техниката, науката и културата). Революция във въздухоплаването.прил. революционен, революционна, революционно, мн. революционни.
Синоними: поврат, прелом, преход, промяна, коренна промяна, преобразование, въстание, гражданска война, междуособица, размирица, бунт, вълнение, преврат, метеж революция, революцията, революции, революциите

мн. ревюта, ср.
1. Демонстриране на облекло (обикн. препоръчвано за модно) от живи модели. Модно ревю.
2. В театъра — представление, което се състои от отделни сцени (танцови, музикални и др. ), обединени от общ смисъл. ревю, ревюто, ревюта, ревютата

мн. регали, (два) регала, м.
1. Висока чаша за бира без дръжка.
2. Спец. В печатарството — поставка за словослагателна каса при набор.

мн. регати, ж. Състезание с лодки. регата, регатата, регати, регатите

регенеративна, регенеративно, мн. регенеративни, прил. Спец. Възстановителен. регенеративен, регенеративния, регенеративният, регенеративна, регенеративната, регенеративно, регенеративното, регенеративни, регенеративните

мн. регенератори, (два) регенератора, м. Спец. Уред за запазване на топлината на вече използван нагрят въздух. регенератор, регенератора, регенераторът, регенератори, регенераторите, регенератора

ж., само ед. Възстановяване, създаване отново. регенерация, регенерацията, регенерации, регенерациите

мн. регенти, м. Временно изпълняващ монархически функции поради непълнолетие на престолонаследника или при междуцарствие.прил. регентски, регентска, регентско, мн. регентски. Регентски съвет. регент, регента, регентът, регенти, регентите, регента

вж. реге`нт регентски, регентския, регентският, регентска, регентската, регентско, регентското, регентски, регентските

регентстваш, несв. Изпълнявам функцията на регент. регентствам, регентстваме, регентстваш, регентствате, регентства, регентстват, регентствах, регентствахме, регентства, регентствахте, регентства, регентстваха, регентствах, регентствахме, регентстваше, регентствахте, регентстваше, регентстваха, регентствал съм, регентствала съм, регентствало съм, регентствали сме, регентствал си, регентствала си, регентствало си, регентствали сте, регентствал е, регентствала е, регентствало е, регентствали са, бях регентствал, бях регентствала, бях регентствало, бяхме регентствали, беше регентствал, беше регентствала

мн. регентства, ср.
1. Временен държавен орган в монархическа държава, който замества монарха при непълнолетие или при междуцарствие.
2. Само ед. Длъжност на регент.
3. Само ед. Период, в който има регентско управление. регентство, регентството, регентства, регентствата

регентствуваш, несв. Регентствам.

мн. региони, (два) региона, м. Район, област.прил. регионален, регионална, регионално, мн. регионални. регион, региона, регионът, региони, регионите, региона

вж. регио`н
Синоними: областен, окръжен, зонален регионален, регионалния, регионалният, регионална, регионалната, регионално, регионалното, регионални, регионалните

мн. регистратори, м.
1. Човек, който регистрира някакви факти, без да ги коментира.
2. Длъжностно лице в канцелария, което води дневник на входящите и на изходящите документи.прил. регистраторски, регистраторска, регистраторско, мн. регистраторски.
Синоними: архивар, протоколист, секретар, писар, нотариус регистратор, регистратора, регистраторът, регистратори, регистраторите, регистратора

мн. регистраторки, ж. Жена регистратор. регистраторка, регистраторката, регистраторки, регистраторките

ж., само ед. Служба към едно учреждение, която извършва регистрация. регистратура, регистратурата, регистратури, регистратурите

вж. регистра`ция регистрационен, регистрационния, регистрационният, регистрационна, регистрационната, регистрационно, регистрационното, регистрационни, регистрационните

мн. регистрации, ж.
1. Вписване на данни в регистър. Паспортна регистрация.
2. Отбелязване, регистриране.прил. регистрационен, регистрационна, регистрационно, мн. регистрационни.
Синоними: вход, досие, номер, име, сметка регистрация, регистрацията, регистрации, регистрациите

регистрираш, несв. и св. ; какво.
1. Спец. Вписвам в регистър (във 2 знач. ), за да придам законност. Регистрирам брак.
2. Отбелязвам, забелязвам. Само тя регистрира този факт.
регистрирам се. — Явявам се, за да ме впишат в някакъв регистър (във 2 знач. ). Регистрирах се в хотела.
Синоними: отбелязвам, вписвам, записвам, маркирам, включвам, класирам, протоколирам, водя бележки, изброявам, отчитам, узаконявам регистрирам, регистрираме, регистрираш, регистрирате, регистрира, регистрират, регистрирах, регистрирахме, регистрира, регистрирахте, регистрира, регистрираха, регистрирах, регистрирахме, регистрираше, регистрирахте, регистрираше, регистрираха, регистрирал съм, регистрирала съм, регистрирало съм, регистрирали сме, регистрирал си, регистрирала си, регистрирало си, регистрирали сте, регистрирал е, регистрирала е, регистрирало е, регистрирали са, бях регистрирал, бях регистрирала, бях регистрирало, бяхме регистрирали, беше регистрирал, беше регистрирала

мн. регистри, (два) регистъра, м.
1. Книга за вписване на входящи и изходящи номера.
2. Списък, в който се съдържат някакви данни.
3. Спец. В музиката — степен на сила и височина на звук, издаден от човек или от музикален инструмент.
Синоними: каталог, списък, указател, тефтер, дневник, опис, летопис, индекс, инвентар регистър, регистъра, регистърът, регистри, регистрите, регистъра

м., обикн. ед.
1. Правила за работа на държавни органи, организации и др. ; правилник.
2. Ред за провеждане на сесии, заседания и др.прил. регламентен, регламентна, регламентно, мн. регламентни.
Синоними: правило, правилник, устав, режим регламент, регламента, регламентът, регламенти, регламентите, регламента

ж., само ед. Установяване на регламент.
Синоними: регламентиране, уредба, наредба, организация, устройство, режим регламентация, регламентацията, регламентации, регламентациите

вж. регламе`нт регламентен, регламентния, регламентният, регламентна, регламентната, регламентно, регламентното, регламентни, регламентните

регламентираш, несв. и св.; Какво. Установявам регламент; уреждам, узаконявам.
Синоними: нареждам, уреждам, узаконявам, систематизирам, турям в ред, установявам режим регламентирам, регламентираме, регламентираш, регламентирате, регламентира, регламентират, регламентирах, регламентирахме, регламентира, регламентирахте, регламентира, регламентираха, регламентирах, регламентирахме, регламентираше, регламентирахте, регламентираше, регламентираха, регламентирал съм, регламентирала съм, регламентирало съм, регламентирали сме, регламентирал си, регламентирала си, регламентирало си, регламентирали сте, регламентирал е, регламентирала е, регламентирало е, регламентирали са, бях регламентирал, бях регламентирала, бях

м., само ед. Вид кройка за ръкав, при която той започва от яката.

м., само ед. Връщане назад в развитието; упадък, западане, назадничавост.прил. регресивен, регресивна, регресивно, мн. регресивни. Регресивно развитие.
Синоними: връщане назад, упадък, западане, изоставане, залез, назадничавост, ретроградност, ретроградство, декаданс регрес, регреса, регресът, регреси, регресите, регреса

вж. регре`с
Синоними: низходящ, упадъчен, назадничав, консервативен, реакционен, ретрограден регресивен, регресивния, регресивният, регресивна, регресивната, регресивно, регресивното, регресивни, регресивните

регресираш, несв. и св. Отивам към регрес, към упадък. регресирам, регресираме, регресираш, регресирате, регресира, регресират, регресирах, регресирахме, регресира, регресирахте, регресира, регресираха, регресирах, регресирахме, регресираше, регресирахте, регресираше, регресираха, регресирал съм, регресирала съм, регресирало съм, регресирали сме, регресирал си, регресирала си, регресирало си, регресирали сте, регресирал е, регресирала е, регресирало е, регресирали са, бях регресирал, бях регресирала, бях регресирало, бяхме регресирали, беше регресирал, беше регресирала, беше регресирало, бяхте регресирали, б

мн. регресии, ж. Връщане назад в развитието; регрес. регресия, регресията, регресии, регресиите

Който направлява, който внася ред или планомерност в нещо. регулативен, регулативния, регулативният, регулативна, регулативната, регулативно, регулативното, регулативни, регулативните

мн. регулатори, (два) регулатора, м.
1. Уред за регулиране работата на машина, инсталация и др.
2. Прен. Обикн. ед. Нещо, което регулира.
Синоними: модератор, клапа, вентил, шибър регулатор, регулатора, регулаторът, регулатори, регулаторите, регулатора

вж. регула`ция регулационен, регулационния, регулационният, регулационна, регулационната, регулационно, регулационното, регулационни, регулационните

мн. регулации, ж.
1. Само ед. Внасяне, установяване на ред в някаква работа.
2. Акт за градоустройствено планиране с установяване на парцели за строителство.прил. регулационен, регулационна, регулационно, мн. регулационни. регулация, регулацията, регулации, регулациите

регулираш, несв. и св.; Какво. Правя регулация (в 1 знач. ). Регулирам уличното движение. Регулирам дейността си.
Синоними: отправям, канализирам, уреждам, направлявам, насочвам, поставям в граници, регламентирам, контролирам, надзиравам, проверявам регулирам, регулираме, регулираш, регулирате, регулира, регулират, регулирах, регулирахме, регулира, регулирахте, регулира, регулираха, регулирах, регулирахме, регулираше, регулирахте, регулираше, регулираха, регулирал съм, регулирала съм, регулирало съм, регулирали сме, регулирал си, регулирала си, регулирало си, регулирали сте, регулирал е, регулирала е, регулирало е, регулирали са, бях регулирал, бях регулирала, бях регулирало, бяхме регулирали, беше регулирал, беше регулирала, беше регулирало, бяхте регулирали, беше регулирал, беше регулирала, беше регу

мн. регулировчици, м. Длъжностно лице, което регулира уличното движение. регулировчик, регулировчика, регулировчикът, регулировчици, регулировчиците, регулировчици, регулировчико

мед. 1. Течение в обратна посока, например през увредена сърдечна клапа.
2. Връщане на малки количества газ или течност от стомаха.

редът, реда, мн. редове, (два) реда, м.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети, знаци. Застани в реда си! Купувам си билет за десети ред. Редове на писмо.
2. Хоризонтална ивица, пласт. Плета няколко реда бръчкол и после започвам плетката.
3. Само ед. Време за осъществяване на нещо. Дойде редът ми да вляза при лекаря. Ред му е да има внуци.
4. Последователност. По азбучен ред.
5. Значителен брой от последователно следващи еднородни неща; редица. Имам ред причини да не дойда. Написани са ред произведения на тази тема.
6. Следващи едно след друго във времето събития; поредица, низ, върволица. В този ред трябва да поставим и тяхната сватба.
7. Само ед. Правилно, установено състояние, разположение на нещо. Поддържам реда в къщата. Документите са в ред.
8. Само ед. Правила, по които се извършва нещо. По съдебен ред. Установен ред за гласуване.
9. Само ед. Строй, режим. Държавен ред.
10. Само мн. Състав. В редовете на стачниците настъпи смут.
* На дневен ред. — Който непосредствено предстои.
* Чета между редовете. — Схващам, долавям скрития смисъл.
* В реда на нещата. — Нормално, естествено (нещо).
Синоними: низ, верига, редица, върволица, серия, редуване, последователност, правило, начин, план, метод, дисциплина, режим, процедура, порядък, спокойствие, законност, легалност, справедливост, оправия, пласт, слой, организация, системност, методичност, нареждане, подреждане, подредба, класификация, систематизация, класифициране, систематизиране, разпределение, поредица, акуратност, смяна, тур, промеждутък ред, реда, редът, редове, редовете, реда

редактираш, несв. и св.; Какво.
1. Променям текст с цел да го направя по-добър. Редактирам статия.
2. Редактор съм на издание.
Синоними: съчинявам, съставям, написвам, коригирам, прередактирам редактирам, редактираме, редактираш, редактирате, редактира, редактират, редактирах, редактирахме, редактира, редактирахте, редактира, редактираха, редактирах, редактирахме, редактираше, редактирахте, редактираше, редактираха, редактирал съм, редактирала съм, редактирало съм, редактирали сме, редактирал си, редактирала си, редактирало си, редактирали сте, редактирал е, редактирала е, редактирало е, редактирали са, бях редактирал, бях редактирала, бях редактирало, бяхме редактирали, беше редактирал, беше редактирала, беше редактирало, бяхте редактирали, б

мн. редактори, м.
1. Човек, който ръководи издаването на вестник, списание, подготовката на предаване по радиото, по телевизията и др.
2. Човек, който редактира (в 1 знач. ).прил. редакторски, редакторска, редакторско, мн. редакторски. редактор, редактора, редакторът, редактори, редакторите, редактори, редакторе

мн. редакторки, ж. Жена редактор. редакторка, редакторката, редакторки, редакторките

вж. реда`ктор редакторски, редакторския, редакторският, редакторска, редакторската, редакторско, редакторското, редакторски, редакторските

вж. реда`кция редакционен, редакционния, редакционният, редакционна, редакционната, редакционно, редакционното, редакционни, редакционните

мн. редакции, ж.
1. Само ед. Подготовка на текст за печат. Изданието ще се осъществи под редакцията на известен професор.
2. Всеки един от вариантите на редактиран текст. Окончателна редакция. Първа редакция. Няколко редакции.
3. Колектив от редактори; редколегия.прил. редакционен, редакционна, редакционна, мн. редакционни.
Синоними: планиране, проектиране, съставяне, формулировка редакция, редакцията, редакции, редакциите

редееш, мин. св. редях, мин. прич. редял, несв. Ставам все по-рядък. Косата ми редее.
Синоними: оредявам, ставам рядък, губя се, намалявам, чезна, почвам да изчезвам редея, редеем, редееш, редеете, редее, редеят, редях, редяхме, редя, редяхте, редя, редяха, редеех, редеехме, редееше, редеехте, редееше, редееха, редял съм, редяла съм, редяло съм, редели сме, редял си, редяла си, редяло си, редели сте, редял е, редяла е, редяло е, редели са, бях редял, бях редяла, бях редяло, бяхме редели, беше редял, беше редяла, беше редяло, бяхте редели, беше редял, беше редяла, беше редяло, бяха редели, ще редея, ще редеем, ще редееш, ще редеете, ще редее, ще редеят, ще съм редял, ще съм редяла, ще съм редяло, ще сме редели, ще си редял, ще си редяла, ще си р

м., обикн. ед. Вид мъжко палто до коленете с два реда копчета. редингот, редингота, рединготът, рединготи, рединготите, редингота

мн. редици, ж.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица. Войнишки редици.
2. Значителен брой от еднородни неща, събития, явления, следващи едно след друго; ред, поредица. Редица случайности ме доведоха до истината.
3. Само мн. Състав. Много нови хора попълниха редиците им.
Синоними: върволица, фаланга, колона, низ, верига, серия, ред, много, изобилие, множество, известен брой, поредица, система, разни, различни, няколко, цикъл, рутина редица, редицата, редици, редиците

мн. редколегии, ж. Редакционна колегия. редколегия, редколегията, редколегии, редколегиите

редкопръста, редкопръсто, мн. редкопръсти, прил. Разг. Който не може да икономисва, да задържа пари, а обича да харчи. резервирам се резервираш се, несв. и св. Проявявам въздържаност, сдържаност.
Синоними: (гл.) въздържам се, повъздържам се, не давам съгласие, не се съгласявам, сдържам се, възпирам се, държа се настрана, стоя настрана, имам резерви, търпя, стърпявам се, проявявам недоверие, (гл.) тегля се, дърпам се

мн. редници, м.
1. Спец. В армията — най-низше воинско звание и човекът, който го носи.
2. Разг. Човек, който не заема ръководно място в една организация; редови член.прил. реднически, редническа, редническо, мн. реднически.
Синоними: прост войник, редови, неизтъкнат, обикновен, простосмъртен редник, редника, редникът, редници, редниците, редници, реднико

редовна, редовно, мн. редовни, прил.
1. Който се осъществява според определен ред, не извънреден. Редовно получавам писмата си. Редовни занятия. Редовна сесия.
2. Постоянен, непрестанен. Редовен клиент. Редовен приход.
3. Който спазва определен ред, закон, правилник. Редовен ученик.
4. Който е съобразен с определен ред, закон. Редовни документи.
5. Който няма дефекти, недостатъци; качествен.същ. редовност, редовността, ж.нареч. редовно.
Синоними: правилен, нормален, умерен, постоянен, непрекъснат, непрестанен, точен, прецизен, примерен, образцов, порядъчен, реден, методичен, планомерен, последователен, квалифициран, професионален, на постоянна служба, обикновен, типичен, определен, установен, устойчив, уговорен, равномерен, отмерен, еднакъв, неизменен, системен, неотклонен, узаконен, с разрешение, дипломиран, обичаен, рутинен, шаблонен редовен, редовния, редовният, редовна, редовната, редовно, редовното, редовни, редовните

редова, редово, мн. редови, прил. Разг. Който не изпълнява ръководна функция, а е обикновен, като множеството. Редови член. редови, редовия, редовият, редова, редовата, редово, редовото, редови, редовите

вж. редо`вен
Синоними: непрекъснато, постоянно, всекидневно, ката ден, системно

вж. редо`вен
Синоними: точност, прецизност редовност, редовността, редовности, редовностите

мн. редосеялки, ж. Машина за засяване в редове. редосеялка, редосеялката, редосеялки, редосеялките

редуваш, несв.; Какво. Правя ту едно, ту друго нещо; сменям.
редувам се. — Сменям се в определен ред с друг или с други при извършването на някаква дейност. Редуваме се на машината.
Синоними: сменям, редя, нижа, променям редувам, редуваме, редуваш, редувате, редува, редуват, редувах, редувахме, редува, редувахте, редува, редуваха, редувах, редувахме, редуваше, редувахте, редуваше, редуваха, редувал съм, редувала съм, редувало съм, редували сме, редувал си, редувала си, редувало си, редували сте, редувал е, редувала е, редувало е, редували са, бях редувал, бях редувала, бях редувало, бяхме редували, беше редувал, беше редувала, беше редувало, бяхте редували, беше редувал, беше редувала, беше редувало, бяха редували, ще редувам, ще редуваме, ще редуваш, ще редувате, ще редува, ще редува

мн. редуктори, (два) редуктора, м. Спец.
1. Механизъм, който променя оборотите при предаване на въртеливо движение от един вал на друг.
2. Уред за редуциране на налягането на течност или газ.прил. редукторен, редукторна, редукторно, мн. редукторни. редуктор, редуктора, редукторът, редуктори, редукторите, редуктора

вж. реду`кция редукционен, редукционния, редукционният, редукционна, редукционната, редукционно, редукционното, редукционни, редукционните

ж., само ед. Спец.
1. В химията — отнемане, отделяне на кислород от негово съединение.
2. В езикознанието — промяна в изговора на неударените гласни, която се изразява в доближаването (или в изравняването) по гласеж на широките и тесните.
3. Съкращаване. Редукция на външния дълг.прил. редукционен, редукционна, редукционно, мн. редукционни. редукция, редукцията, редукции, редукциите

мн. редути, (два) редута, м. Остар. Отделен окоп за самостоятелна отбрана. редут, редута, редутът, редути, редутите, редута

редуцираш, несв. и св.; Какво.
1. Намалявам, съкращавам. Редуцирахме разходите.
2. Подлагам на редукция.
Синоними: намалявам, съкращавам, умалявам, смалявам, смъквам, свеждам до, ограничавам редуцирам, редуцираме, редуцираш, редуцирате, редуцира, редуцират, редуцирах, редуцирахме, редуцира, редуцирахте, редуцира, редуцираха, редуцирах, редуцирахме, редуцираше, редуцирахте, редуцираше, редуцираха, редуцирал съм, редуцирала съм, редуцирало съм, редуцирали сме, редуцирал си, редуцирала си, редуцирало си, редуцирали сте, редуцирал е, редуцирала е, редуцирало е, редуцирали са, бях редуцирал, бях редуцирала, бях редуцирало, бяхме редуцирали, беше редуцирал, беше редуцирала, беше редуцирало, бяхте редуцирали, беше редуцирал, беше редуцирала, беше реду

редиш, мин. св. редих, мин. прич. редил, несв.
1. Кого, какво. Поставям в определен ред, последователност; подреждам, нареждам. Редя си книгите.
2. Какво. Привеждам в ред нещо разбъркано, разредено; подреждам, оправям, разтребвам.
3. Разг. Изговарям една след друга думи. Тъй реди той и сълзи капят от очите му.
4. Какво. Уреждам, устройвам. Редя сама живота си.
5. Разг. Плача над умрял; оплаквам, нареждам.
редя се. — Намирам се или следвам един след друг. Пред очите ми се редят картини от родния край.
Синоними: нареждам, понареждам, класирам, сортирам, разпределям, систематизирам, подреждам, отделям, групирам, уреждам, устройвам, организирам редя, редим, редиш, редите, реди, редят, редих, редихме, реди, редихте, реди, редиха, редях, редяхме, редеше, редяхте, редеше, редяха, редил съм, редила съм, редило съм, редили сме, редил си, редила си, редило си, редили сте, редил е, редила е, редило е, редили са, бях редил, бях редила, бях редило, бяхме редили, беше редил, беше редила, беше редило, бяхте редили, беше редил, беше редила, беше редило, бяха редили, ще редя, ще редим, ще редиш, ще редите, ще реди, ще редят, ще съм редил, ще съм редила, ще съм редило, ще сме редили, ще си редил, ще си редила, ще си редило, ще сте редили

режеш, мин. св. рязах, мин. прич. рязал, несв.
1. Какво. Деля на части с помощта на нож или друг остър предмет. Режа хляб. Режа дърва.
2. Отделям част от цялото с помощта на нож или друг остър предмет. Режа от хляба. Режа си брадата.
3. За нож или друг остър предмет — достатъчно съм наострен, та да служа добре. Ножът не реже.
4. Остар. Отбелязвам чрез резки на дърво някакъв дълг или друго. Режа на рабош.
5. Прен. Разг. За питие — резлив съм.
6. Прен. За вятър — предизвиквам неприятен студ по кожата.
7. Прен. За силен звук — остър съм, дрезгав съм, та пронизвам. Гласът му реже.
8. Прен. Разг. Кого. Говоря остро по адрес на някого; критикувам. Започна да ги реже, както той си знае.
* Късо го (я) режи. — Говори накратко.
* Умът (ми) реже като бръснач. — Имам пъргав ум.
Синоними: нарязвам, разрязвам, насичам, разсичам, разделям, разцепвам, накъсвам, надробявам, кълцам, накълцвам, разбивам, разтрошавам, орязвам, изрязвам, подрязвам, кастря, окастрям, сека, цепя, срязвам, прерязвам, отрязвам, порязвам режа, режем, режеш, режете, реже, режат, рязах, рязахме, ряза, рязахте, ряза, рязаха, режех, режехме, режеше, режехте, режеше, режеха, рязал съм, рязала съм, рязало съм, рязали сме, рязал си, рязала си, рязало си, рязали сте, рязал е, рязала е, рязало е, рязали са, бях рязал, бях рязала, бях рязало, бяхме рязали, беше рязал, беше рязала, беше рязало, бяхте рязали, беше рязал, беше рязала, беше рязало, бяха рязали, ще режа, ще режем, ще режеш, ще режете, ще реже, ще режат, ще съм рязал, ще съм рязала, ще съм рязало, ще сме рязали, ще си рязал, ще си рязала, ще си рязало, ще сте рязали

режийна, режийно, мн. режийни, прил.
* Режийни разноски. — Разходи за издръжка на административно-управленски апарат извън заплатите. режиен, режийния, режийният, режийна, режийната, режийно, режийното, режийни, режийните

м., обикн. ед.
1. Държавен строй (по-често за антидемократичен строй). Фашистки режим. Военен режим.
2. Определен начин на живеене и хранене, препоръчан от лекар.
3. Установен ред в някои заведения. Затворнически режим.
4. Установен ред и последователност в работа, дейност, съществуване. Дневен режим.
Синоними: устройство, управа, управление, строй, държавен строй, организация, администрация, порядък, ред, система, регламентация, регламент, статут, контрол, надзор режим, режима, режимът, режими, режимите, режима

режисираш, несв. и св.; Какво. Изпълнявам режисьорски функции в осъществяването на постановка, представление, предаване и др. под. Режисирам спектакъл. Режисирам урок.
Синоними: ръководя, управлявам, организирам, дирижирам, командвам режисирам, режисираме, режисираш, режисирате, режисира, режисират, режисирах, режисирахме, режисира, режисирахте, режисира, режисираха, режисирах, режисирахме, режисираше, режисирахте, режисираше, режисираха, режисирал съм, режисирала съм, режисирало съм, режисирали сме, режисирал си, режисирала си, режисирало си, режисирали сте, режисирал е, режисирала е, режисирало е, режисирали са, бях режисирал, бях режисирала, бях режисирало, бяхме режисирали, беше режисирал, беше режисирала, беше режисирало, бяхте режисирали, беше режисирал, беше режисирала, беше режи

ж., само ед.
1. Постановка, мизансцен.
2. Дейност на режисьор; режисьорство.
Синоними: постановка, монтаж, мизансцен, ръководство, управление, регулиране, режисиране, дирижиране, диригентство режисура, режисурата, режисури, режисурите

мн. режисьори, м. Човек, който ръководи реализирането на някаква театрална постановка, филм, телевизионно предаване и др. под.прил. режисьорски, режисьорска, режисьорско, мн. режисьорски. режисьор, режисьора, режисьорът, режисьори, режисьорите, режисьори, режисьоре

вж. режисьо`р режисьорски, режисьорския, режисьорският, режисьорска, режисьорската, режисьорско, режисьорското, режисьорски, режисьорските

мн. резачи, м. Човек, който реже или подрязва (обикн. дървета, дърва). резач, резача, резачът, резачи, резачите, резача

резачна, резачно, мн. резачни, прил. С който се реже. резачен, резачния, резачният, резачна, резачната, резачно, резачното, резачни, резачните

мн. резачки, ж. Машина, с която се реже (обикн. дърва). резачка, резачката, резачки, резачките

мн. резби, ж.
1. Само ед. Приложно изкуство, при което се дълбае върху дърво, кост и др.
2. Произведение на това изкуство, което служи за украса. резба, резбата, резби, резбите

резбарят, резбаря, мн. резбари, м. Човек, който резбова.същ. резбарство, ср. резбар, резбаря, резбарят, резбари, резбарите, резбари, резбарю

вж. резба`р резбарство, резбарството, резбарства, резбарствата

резбоваш, несв.; Какво. Правя резба. Резбовани тавани. резбовам, резбоваме, резбоваш, резбовате, резбова, резбоват, резбовах, резбовахме, резбова, резбовахте, резбова, резбоваха, резбовах, резбовахме, резбоваше, резбовахте, резбоваше, резбоваха, резбовал съм, резбовала съм, резбовало съм, резбовали сме, резбовал си, резбовала си, резбовало си, резбовали сте, резбовал е, резбовала е, резбовало е, резбовали са, бях резбовал, бях резбовала, бях резбовало, бяхме резбовали, беше резбовал, беше резбовала, беше резбовало, бяхте резбовали, беше резбовал, беше резбовала, беше резбовало, бяха резбовали, ще резбовам, ще резбов

мн. резета, ср. Желязна пръчка, лента, която заключва врата, порта. Дръпни резето.
Синоними: кука, ключалка, райбер, мандало, лост, затвор резе, резето, резета, резетата

ж., само ед. Бледозелен цвят. резеда, резедата, резеди, резедите

резедава, резедаво, мн. резедави, прил. Бледозелен. резедав, резедавия, резедавият, резедава, резедавата, резедаво, резедавото, резедави, резедавите

мед. Отрязване или изрязване на част от орган. Целта е радикално отстраняване на заболялата част при максимално запазване на останалата здрава част на органа. резекция, резекцията, резекции, резекциите

мн. резени, (два) резена, м. Отрязан къс хляб, плод, сланина или др. (обикн. с плоска форма).
Синоними: парче, отрязък, комат, част, откъс резен, резена, резенът, резени, резените, резена

мн. резерви, м.
1. Запас, откъдето се черпят нови сили, ресурси при нужда; неизползвани средства, възможности. Икономически резерв. Валутен резерв.
2. Спец. Обикн. мн. Част от войска, която се оставя да не участва в бойните действия до настъпването на решителен момент.прил. резервен, резервна, резервно, мн. резервни. Резервен вариант. резерв, резерва, резервът, резерви, резервите, резерва

мн. резерви, ж.
1. Разг. В спортни игри — резервен играч.
2. Резерв (в 1 знач. ).
3. Този, който е предвиден за допълнително включване; резервен кандидат.
Синоними: запас, наличност, наличие, уговорка, условие, опозиция, въздържане, възражение резерва, резервата, резерви, резервите

мн. резервати, (два) резервата, м. Местност, в която природните богатства и животните са под специална закрила. резерват, резервата, резерватът, резервати, резерватите, резервата

мн. резервации, ж. Запазване, предварително ангажиране на места или на билети за нещо; резервиране. Резервация на маса.
Синоними: запазване, резервиране, ангажиране резервация, резервацията, резервации, резервациите

резервна, резервно, мн. резервни, прил. Който е предназначен за резерв; запасен (в 1 знач. ).
Синоними: запасен, спешен, спомагателен, извънреден, авариен резервен, резервния, резервният, резервна, резервната, резервно, резервното, резервни, резервните

резервираш, несв. и св.; Какво. Запазвам. Резервирам маса. Резервирам хотел.същ. резервиране, ср.
Синоними: поръчвам, запазвам, ангажирам резервирам, резервираме, резервираш, резервирате, резервира, резервират, резервирах, резервирахме, резервира, резервирахте, резервира, резервираха, резервирах, резервирахме, резервираше, резервирахте, резервираше, резервираха, резервирал съм, резервирала съм, резервирало съм, резервирали сме, резервирал си, резервирала си, резервирало си, резервирали сте, резервирал е, резервирала е, резервирало е, резервирали са, бях резервирал, бях резервирала, бях резервирало, бяхме резервирали, беше резервирал, беше резервирала, беше резервирало, бяхте резервирали, б

резервирана, резервирано, мн. резервирани, прил.
1. Запазен.
2. Въздържан, скептичен.същ. резервираност, резервираността, ж. (във 2 знач. )
Синоними: запазен, зает, отреден, отделен, сдържан, въздържан, спокоен, умерен, пасивен, недоверчив, скептичен, необщителен, саможив, затворен, надменен, студен, неприветлив, потаен, скован, принуден, неестествен, дървен, хладен, високомерен, надут, нелюбезен, важен, тежък резервиран, резервирания, резервираният, резервирана, резервираната, резервирано, резервираното, резервирани, резервираните

вж. резерви`рам
Синоними: запазване, ангажиране, резервация резервиране, резервирането, резервирания, резервиранията

вж. резерви`ран
Синоними: сдържаност, умереност, въздържаност, скромност, опозиция, скептицизъм, самообладание, студенина, необщителност, потайност, хладност, надменност резервираност, резервираността, резервираности, резервираностите

мн. резервоари, (два) резервоара, м. Място (съд, помещение и др. ), в което се съхраняват течности или газове. Резервоар на кола.прил. резервоарен, резервоарна, резервоарно, мн. резервоарни.
Синоними: съд, кутия, сандък, контейнер резервоар, резервоара, резервоарът, резервоари, резервоарите, резервоара

вж. резервоа`р резервоарен, резервоарния, резервоарният, резервоарна, резервоарната, резервоарно, резервоарното, резервоарни, резервоарните

мн. резци, (два) резеца, м.
1. Острие на сечиво за рязане.
2. Сечиво за рязане.
3. Прен. Преден зъб.
Синоними: длето резец, резеца, резецът, резци, резците, резеца

ж., само ед. Примирение с положението; потиснатост.
Синоними: примирение, успокоение резигнация, резигнацията, резигнации, резигнациите

мн. резиденти, м.
1. Дипломатически представител с по-малък ранг от посланик.
2. Таен ръководител на шпионска организация в чужда държава. резидент, резидента, резидентът, резиденти, резидентите, резидента

мн. резиденции, ж. Място, където постоянно или временно пребивава държавен глава, член от правителството и др. високопоставени държавни служители.
Синоними: местопребивание, местонахождение, жилище, център, местожителство, местопребиваване, седалище резиденция, резиденцията, резиденции, резиденциите

мед. Остатъчен, останал.

м., само ед. Разг. Срам, посрамване.
Синоними: срам, посрамяване, позор, излагане, срамота, скандал, маскарлък резил, резила, резилът, резили, резилите, резила

резилиш, мин. св. резилих, мин. прич. резилил, несв.; Кого. Разг. Правя за срам, за резил.
резиля се. — Ставам за срам, за резил.
Синоними: засрамвам, посрамвам, орезилявам резиля, резилим, резилиш, резилите, резили, резилят, резилих, резилихме, резили, резилихте, резили, резилиха, резилях, резиляхме, резилеше, резиляхте, резилеше, резиляха, резилил съм, резилила съм, резилило съм, резилили сме, резилил си, резилила си, резилило си, резилили сте, резилил е, резилила е, резилило е, резилили са, бях резилил, бях резилила, бях резилило, бяхме резилили, беше резилил, беше резилила, беше резилило, бяхте резилили, беше резилил, беше резилила, беше резилило, бяха резилили, ще резиля, ще резилим, ще резилиш, ще резилите, ще резили, ще резилят, ще

ж., само ед. Рязане на лозята и времето, по което се извършва. резитба, резитбата, резитби, резитбите

мн. резки, ж. Рязка. резка, резката, резки, резките

резлива, резливо, мн. резливи, прил.
1. За нож или друго остро сечиво — който е наострен, та реже добре.
2. За питие — с леко кисел, щипещ езика вкус.
3. За вятър, студ — който като че ли реже кожата; остър, пронизващ.
4. За звук — пронизващ, пронизителен, рязък.
Синоними: остър, заострен, кисел, парлив, лют, лютив, тънък, писклив, пронизителен, раздирателен, тръпчив, стипчив резлив, резливия, резливият, резлива, резливата, резливо, резливото, резливи, резливите

резолираш, несв. и св.; Какво. Поставям, слагам резолюция. Резолирах документа. резолирам, резолираме, резолираш, резолирате, резолира, резолират, резолирах, резолирахме, резолира, резолирахте, резолира, резолираха, резолирах, резолирахме, резолираше, резолирахте, резолираше, резолираха, резолирал съм, резолирала съм, резолирало съм, резолирали сме, резолирал си, резолирала си, резолирало си, резолирали сте, резолирал е, резолирала е, резолирало е, резолирали са, бях резолирал, бях резолирала, бях резолирало, бяхме резолирали, беше резолирал, беше резолирала, беше резолирало, бяхте резолирали, беше резолирал, беше резолирала, беше резо

мн. резолюции, ж.
1. Официално взето решение по някакъв въпрос, обсъждан на конгрес, конференция и др.
2. Кратко писмено разпореждане на началник в ъгъла на документ.
Синоними: решение, присъда, вердикт резолюция, резолюцията, резолюции, резолюциите

м., само ед. Разумно основание, право, довод, аргумент. Има резон.прил. резонен, резонна, резонно, мн. резонни. Резонен въпрос.
Синоними: основание, довод, аргумент, право, повод, причина, претекст, смисъл, разум, идея, тенденция резон, резона, резонът, резони, резоните, резона

м., само ед.
1. Спец. Способност на едно тяло да трепти и да звучи под влияние на друго тяло.
2. Спец. Способност да се усилват звуковите вълни, като се отразяват по определен начин.
3. Прен. Отзвук, отглас. Събитието получи резонанс и у нас. резонанс, резонанса, резонансът, резонанси, резонансите, резонанса

мн. резонатори, (два) резонатора, м. Кухо тяло или система от плоскости, които резонират.прил. резонаторен, резонаторна, резонаторно, мн. резонаторни. резонатор, резонатора, резонаторът, резонатори, резонаторите, резонатора

вж. резона`тор резонаторен, резонаторния, резонаторният, резонаторна, резонаторната, резонаторно, резонаторното, резонаторни, резонаторните

Основателен, разумен, обоснован.
Синоними: смислен, разумен, правилен, основателен, обоснован резонен, резонния, резонният, резонна, резонната, резонно, резонното, резонни, резонните

резонираш, несв. и св. Давам резонанс; отеквам.
Синоними: звъня, звънтя, ехтя резонирам, резонираме, резонираш, резонирате, резонира, резонират, резонирах, резонирахме, резонира, резонирахте, резонира, резонираха, резонирах, резонирахме, резонираше, резонирахте, резонираше, резонираха, резонирал съм, резонирала съм, резонирало съм, резонирали сме, резонирал си, резонирала си, резонирало си, резонирали сте, резонирал е, резонирала е, резонирало е, резонирали са, бях резонирал, бях резонирала, бях резонирало, бяхме резонирали, беше резонирал, беше резонирала, беше резонирало, бяхте резонирали, беше резонирал, беше резонирала, беше резо

мн. резултати, (два) резултата, м.
1. Това, което се получава в края на някакво действие, процес, събитие; последица. Резултатите са налице.
2. Прен. Успех, постижение (обикн. в спорта). Нейните резултати са най-добри.
Синоними: произведение, плод, продукт, добив, придобивка, постижение, ефект, дело, облага, печалба, последица, край, завършек, изход, следствие, извод, заключение, извлечение, отзвук, реакция, отражение, рожба резултат, резултата, резултатът, резултати, резултатите, резултата

резултатна, резултатно, мн. резултатни, прил. Който носи (добри) резултати; успешен, продуктивен, ефикасен, сполучлив. Резултатна игра.същ. резултатност, резултатността, ж.
Синоними: производителен, плодовит, плодоносен, продуктивен, плодотворен, полезен, изгоден, ефикасен, ефектен, успешен, сполучлив, благополучен, удачен, ефективен, действен резултатен, резултатния, резултатният, резултатна, резултатната, резултатно, резултатното, резултатни, резултатните

резултативна, резултативно, мн. резултативни, прил.
1. Резултатен.
2. Спец. За глаголна форма — който представя действието с неговия резултат. резултативен, резултативния, резултативният, резултативна, резултативната, резултативно, резултативното, резултативни, резултативните

вж. резулта`тен
Синоними: ефикасност, сполучливост, действеност, сила на въздействие резултатност, резултатността, резултатности, резултатностите

мн. резюмета, ср. Кратко изложение, в което са изведени основните положения на книга, статия, доклад и др.
Синоними: извадка, извлечение, съкращение, накратко, конспект, тезиси, сентенция, обобщение, кратко изложение, сводка резюме, резюмето, резюмета, резюметата

резюмираш, несв. и св.; Какво. Правя резюме; обобщавам.
Синоними: обобщавам, предавам накратко, синтезирам, съкращавам, правя извадка, конспектирам, подреждам, систематизирам, класифицирам резюмирам, резюмираме, резюмираш, резюмирате, резюмира, резюмират, резюмирах, резюмирахме, резюмира, резюмирахте, резюмира, резюмираха, резюмирах, резюмирахме, резюмираше, резюмирахте, резюмираше, резюмираха, резюмирал съм, резюмирала съм, резюмирало съм, резюмирали сме, резюмирал си, резюмирала си, резюмирало си, резюмирали сте, резюмирал е, резюмирала е, резюмирало е, резюмирали са, бях резюмирал, бях резюмирала, бях резюмирало, бяхме резюмирали, беше резюмирал, беше резюмирала, беше резюмирало, бяхте резюмирали, беше резюмирал, беше резюмирала, беше резю

1. Връщане, възстановяване, плащане (на пари);
   2. Обезщетение (към някого) за нанесени щети или загуби, или вече изразходвани пари.
   МЗ иска увеличение в процента на реимбурсация на лекарствата за децата с увреждания реимбурсиране, реимбурсирането, реимбурсирания, реимбурсиранията

рейдът, рейда, мн. рейдове, (два) рейда, м. Водно пространство при входа на пристанище, където престояват или маневрират кораби. Корабът стои на рейд. рейд, рейда, рейдът, рейдове, рейдовете, рейда

рейсът, рейса, мн. рейсове, (два) рейса, м.
1. Обикн. ед. Изминат път от някакво превозно средство (кораб, автомобил, камион и др. ) по определен маршрут.
2. Разг. Автобус, който редовно пътува по определен маршрут.прил. рейсов, рейсова, рейсово, мн. рейсови. рейс, рейса, рейсът, рейсове, рейсовете, рейса

вж. рейс рейсов, рейсовия, рейсовият, рейсова, рейсовата, рейсово, рейсовото, рейсови, рейсовите

м., само ед.
1. Ранг, категория.
2. Оценка.
3. Репутация, реноме.
4. Брой на привърженици, слушатели, зрители като критерий за популярност. Висок рейтинг. рейтинг, рейтинга, рейтингът, рейтинги, рейтингите, рейтинга

мн. реки, ж.
1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Дунав.
2. Прен. Голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса. Реки от хора се стичаха на площада. речеш, мин. св. рекох, мин. прич. рекъл, св. Разг.
1. Кажа, изговоря. Той рече, че ще дойде.
2. Заповядвам, поръчам. Собствениците рекоха да се плаща.
3. Помисля, намисля. Рекох, че ще се мре. Рекох да ви видя.
4. В съчетание с глагол — започна, понеча. Като рече да пее, та не спря един час.
5. Извършвам някакво движение. Речи така (протяга си напред ръцете)
* Ако е рекъл Господ. — Ако нещо не попречи.
* Ако е речено. — Ако е предопределено.
* Гък не рекох. —
1. Нищо не казвам поради смущение, страх, незнание.
2. Не издавам никакъв звук при болка. • Речено-сторено. Разг. Уговореното е осъществено.
* Речи го(ги). — Разг.
1. Да допуснем, да предположим. Речи го човек, речи го свиня — няма да сгрешиш.
2. Почти, приблизително, около. Ще ми дадеш, речи ги, петнайсет вола.
* Ще рече. — Значи, следователно.
Синоними: (същ.) поток, вада, приток, (същ.) изобилие, наплив река, речем, речеш, речете, рече, рекат, рекох, рекохме, рече, рекохте, рече, рекоха, речах, речахме, речеше, речахте, речеше, речаха, рекъл съм, рекла съм, рекло съм, рекли сме, рекъл си, рекла си, рекло си, рекли сте, рекъл е, рекла е, рекло е, рекли са, бях рекъл, бях рекла, бях рекло, бяхме рекли, беше рекъл, беше рекла, беше рекло, бяхте рекли, беше рекъл, беше рекла, беше рекло, бяха рекли, ще река, ще речем, ще речеш, ще речете, ще рече, ще рекат, ще съм рекъл, ще съм рекла, ще съм рекло, ще сме рекли, ще си рекъл, ще си рекла, ще си рекло, ще сте рекли, ще е рекъл, ще е рекла, ще

мн. реки, ж.
1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Дунав.
2. Прен. Голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса. Реки от хора се стичаха на площада. речеш, мин. св. рекох, мин. прич. рекъл, св. Разг.
1. Кажа, изговоря. Той рече, че ще дойде.
2. Заповядвам, поръчам. Собствениците рекоха да се плаща.
3. Помисля, намисля. Рекох, че ще се мре. Рекох да ви видя.
4. В съчетание с глагол — започна, понеча. Като рече да пее, та не спря един час.
5. Извършвам някакво движение. Речи така (протяга си напред ръцете)
* Ако е рекъл Господ. — Ако нещо не попречи.
* Ако е речено. — Ако е предопределено.
* Гък не рекох. —
1. Нищо не казвам поради смущение, страх, незнание.
2. Не издавам никакъв звук при болка. • Речено-сторено. Разг. Уговореното е осъществено.
* Речи го(ги). — Разг.
1. Да допуснем, да предположим. Речи го човек, речи го свиня — няма да сгрешиш.
2. Почти, приблизително, около. Ще ми дадеш, речи ги, петнайсет вола.
* Ще рече. — Значи, следователно.
Синоними: поток, вада, приток, изобилие, наплив река, реката, реки, реките

ж., само ед.
1. Кратко обобщение на нещо прочетено, извършено или казано. Да направим рекапитулация.
2. Спец. Проверка на търговски книги и сметки.
Синоними: преповторение, повторение, резюме, заключение рекапитулация, рекапитулацията, рекапитулации, рекапитулациите

мн. реквиеми, (два) реквиема, м.
1. В католицизма — траурна заупокойна служба.
2. В музиката — траурно произведение, изпълнявано от хор и солисти с инструментален съпровод.
3. В литературата — лирическа творба, посветена на смъртта и проникната от елегични настроения. реквием, реквиема, реквиемът, реквиеми, реквиемите, реквиема

реквизираш, несв. и св.; Какво. Правя реквизиция. реквизирам, реквизираме, реквизираш, реквизирате, реквизира, реквизират, реквизирах, реквизирахме, реквизира, реквизирахте, реквизира, реквизираха, реквизирах, реквизирахме, реквизираше, реквизирахте, реквизираше, реквизираха, реквизирал съм, реквизирала съм, реквизирало съм, реквизирали сме, реквизирал си, реквизирала си, реквизирало си, реквизирали сте, реквизирал е, реквизирала е, реквизирало е, реквизирали са, бях реквизирал, бях реквизирала, бях реквизирало, бяхме реквизирали, беше реквизирал, беше реквизирала, беше реквизирало, бяхте реквизирали, б

м., само ед. Предмети, необходими за театрална постановка.
Синоними: атрибут, елемент, съставна част, съставка, компонент реквизит, реквизита, реквизитът, реквизити, реквизитите, реквизита

мн. реквизитори, м. Човек, който се грижи за реквизита в театъра. реквизитор, реквизитора, реквизиторът, реквизитори, реквизиторите, реквизитора

вж. реквизи`ция реквизиционен, реквизиционния, реквизиционният, реквизиционна, реквизиционната, реквизиционно, реквизиционното, реквизиционни, реквизиционните

ж., само ед. Във време на война — принудително изземване на храни, животни и друго имущество от населението срещу заплащане.прил. реквизиционен, реквизиционна, реквизиционно, мн. реквизиционни. реквизиция, реквизицията, реквизиции, реквизициите

м., само ед. Изнудване за заплащане срещу обещание за охрана, осъществявано от престъпна групировка, понякога обвързана с лица от органите на държавната власт. рекет, рекета, рекетът, рекети, рекетите, рекета

мн. рекетьори, м. Човек, който участва в рекет. рекетьор, рекетьора, рекетьорът, рекетьори, рекетьорите, рекетьори, рекетьоре

мн. реклами, ж.
1. Само ед. Действие, което цели популяризиране на нещо и привличане на много хора като купувачи, зрители и др. Правя реклама на филм.
2. Афиш, брошура, видеоклип и др. , с които се рекламира нещо. По телевизията има много реклами.
3. Само ед. Разпространяване на положителни сведения за някого или за нещо, за да придобие голяма известност; похвала.прил. рекламен, рекламна, рекламно, мн. рекламни.
Синоними: обява, афиш, плакат, разгласа, известие, шум, хвалба, известност, популярност, популяризиране, парадиране, парадност, фукане, преструване, преструвка, пътепоказател, знак, табела, фирма реклама, рекламата, реклами, рекламите

мн. рекламации, ж. Претенция за заплащане на обезщетение за некачествена стока.
Синоними: претенция, искане, ревандикация, възражение, оплакване рекламация, рекламацията, рекламации, рекламациите

вж. рекла`ма
Синоними: шумен, изкуствено повишен, надут рекламен, рекламния, рекламният, рекламна, рекламната, рекламно, рекламното, рекламни, рекламните

рекламираш, несв. и св.
1. Кого, какво. Правя реклама; хваля, препоръчвам.
2. Какво. Правя рекламация.
Синоними: искам, търся, претендирам, предявявам искане, правя въпрос, предявявам рекламация, ревандикирам, изисквам, обявявам, разгласявам, правя реклама, лансирам, популяризирам рекламирам, рекламираме, рекламираш, рекламирате, рекламира, рекламират, рекламирах, рекламирахме, рекламира, рекламирахте, рекламира, рекламираха, рекламирах, рекламирахме, рекламираше, рекламирахте, рекламираше, рекламираха, рекламирал съм, рекламирала съм, рекламирало съм, рекламирали сме, рекламирал си, рекламирала си, рекламирало си, рекламирали сте, рекламирал е, рекламирала е, рекламирало е, рекламирали са, бях рекламирал, бях рекламирала, бях рекламирало, бяхме рекламирали, беше рекламирал, беше рекламирала, беше рекламирало, бяхте рекламирали, б

ж., само ед. Събраните плодове от земеделския труд; урожай, добив. Богата реколта.
Синоними: жътва, урожай, добив, плодородие, посев, култура, годишна продукция реколта, реколтата, реколти, реколтите

ж., само ед. Процес на постепенно връщане на комунистическа партия в структурите на властта и в икономическата система. рекомунизация, рекомунизацията, рекомунизации, рекомунизациите

мед. Оздравяващ, възстановяващ се.

мед. Оздравяване, период на пълно възстановяване след прекарано заболяване. реконвалесценция, реконвалесценцията, реконвалесценции, реконвалесценциите

реконструираш, несв. и св.; Какво. Правя реконструкция.
Синоними: възстановявам, подновявам, реставрирам реконструирам, реконструираме, реконструираш, реконструирате, реконструира, реконструират, реконструирах, реконструирахме, реконструира, реконструирахте, реконструира, реконструираха, реконструирах, реконструирахме, реконструираше, реконструирахте, реконструираше, реконструираха, реконструирал съм, реконструирала съм, реконструирало съм, реконструирали сме, реконструирал си, реконструирала си, реконструирало си, реконструирали сте, реконструирал е, реконструирала е, реконструирало е, реконструирали са, бях реконструирал, бях реконструирала, бях

мн. рекорди, (два) рекорда, м. Най-високо постижение в някоя област, обикн. в спорта. Световен рекорд.
прил. рекорден, рекордна, рекордно, мн. рекордни.
Синоними: първенство, превъзходство, преднина, постижение, достижение рекорд, рекорда, рекордът, рекорди, рекордите, рекорда

мн. рекордьори, м. Човек, който поставя рекорди или постига рекорди. рекордьор, рекордьора, рекордьорът, рекордьори, рекордьорите, рекордьори, рекордьоре

мн. рекордьорки, ж. Жена рекордьор. рекордьорка, рекордьорката, рекордьорки, рекордьорките

рекреационна, рекреационно, мн. рекреационни, прил. Който е свързан с възстановяване силите на човека, изразходени в трудовия процес. Рекреационни функции. рекреационен, рекреационния, рекреационният, рекреационна, рекреационната, рекреационно, рекреационното, рекреационни, рекреационните

ж., само ед. Възстановяване на силите.

мед. Влошаване на състоянието след период на подобрение.

мед. Разкъсване на кръвоносен съд или орган.

мед. Отнасящ се до правото черво. ректален, ректалния, ректалният, ректална, ректалната, ректално, ректалното, ректални, ректалните

мн. ректори, м. Ръководител на висше учебно заведение.прил. ректорски, ректорска, ректорско, мн. ректорски. ректор, ректора, ректорът, ректори, ректорите, ректори, ректоре

м., само ед. Административно ръководство на висше учебно заведение, заедно с ректора, както и сградата, в която то се помещава. ректорат, ректората, ректоратът, ректорати, ректоратите, ректората

вж. ре`ктор ректорски, ректорския, ректорският, ректорска, ректорската, ректорско, ректорското, ректорски, ректорските

мед. Ендоскопско изследване, при което се оглежда лумена на правото черво с помощта на ректоскоп.

мед. Отнасящ се до правото черво и матката.

м., само ед. Краят на дебелото черво; право черво. ректум, ректума, ректумът, ректуми, ректумите, ректума

ж., само ед. Спец. Възстановяване продуктивността на земен участък.прил. рекултивационен, рекултивационна, рекултивационно, мн. рекултивационни. Рекултивационни работи. рекултивация, рекултивацията, рекултивации, рекултивациите

рекултивираш, несв. и св.; Какво. Спец. Подлагам на рекултивация.същ. рекултивиране, ср. рекултивирам, рекултивираме, рекултивираш, рекултивирате, рекултивира, рекултивират, рекултивирах, рекултивирахме, рекултивира, рекултивирахте, рекултивира, рекултивираха, рекултивирах, рекултивирахме, рекултивираше, рекултивирахте, рекултивираше, рекултивираха, рекултивирал съм, рекултивирала съм, рекултивирало съм, рекултивирали сме, рекултивирал си, рекултивирала си, рекултивирало си, рекултивирали сте, рекултивирал е, рекултивирала е, рекултивирало е, рекултивирали са, бях рекултивирал, бях рекултивирала, бях рекултивирало, бяхме рекултивирали

вж. рекултиви`рам рекултивиране, рекултивирането, рекултивирания, рекултивиранията

мед. Възвръщащ се, повтарящ се, появяващ се отново.

вж. рекурсия рекурсия, рекурсията, рекурсии, рекурсиите

ж., само ед.
1. Спец. В медицината — почивка (като терапия).
2. Отпускане, почивка след голямо натоварване. релаксация, релаксацията, релаксации, релаксациите

мед. Повторно отваряне на коремната кухина.

мед. Възвръщане — поява отново на симптомите на дадено заболяване след период на подобрение, напр. възвратен тиф, малария, депресия.

релативна, релативно, мн. релативни, прил. Относителен.същ. релативност, релативността, ж.
Синоними: относителен, зависим, непостоянен, неустановен, неутвърден, изменчив, зависещ, условен релативен, релативния, релативният, релативна, релативната, релативно, релативното, релативни, релативните

м., само ед. Спец. Субективноидеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание, опирайки се на относителността на знанията. релативизъм, релативизма, релативизмът, релативизми, релативизмите, релативизъма

мн. релативисти, м. Последовател и привърженик на релативизма.

вж. релати`вен
Синоними: относителност релативност, релативността, релативности, релативностите

Съобщение, известие, доклад. релация, релацията, релации, релациите

мн. релета, ср. Електромагнитен токопрекъсвач.прил. релеен, релейна, релейно, мн. релейни. реле, релето, релета, релетата

Термин свързан с дадена тема. релевантен, релевантния, релевантният, релевантна, релевантната, релевантно, релевантното, релевантни, релевантните

вж. реле` релеен, релейния, релейният, релейна, релейната, релейно, релейното, релейни, релейните

м., само ед.
1. Изпъкнало изображение върху плоска основа.
2. Спец. Скулптурно изображение с изпъкнали форми върху плоска основа.
3. Спец. Строеж, форма на земната повърхност. Планински релеф.
Синоними: изпъкналост, издатина, релефност, отчетливост, яснота релеф, релефа, релефът, релефи, релефите, релефа

релефна, релефно, мн. релефни, прил.
1. Изпъкнал, издаден. Релефна картина.
2. Прен. Отчетлив, ясен, точен, изразителен.
Синоними: изпъкнал, издаден, издут, прегледен, ясен, нагледен, картинен, отчетлив, образен релефен, релефния, релефният, релефна, релефната, релефно, релефното, релефни, релефните

религиозна, религиозно, мн. религиозни, прил.
1. Който се отнася до религия. Религиозна музика.
2. Вярващ, набожен. Религиозен човек.същ. религиозност, религиозността, ж.
Синоними: верски, набожен, благочестив, вярващ, верующ, предаден богу, благоверен, верен богу, богобоязлив, богомолец, боговдъхновен, суеверен, мистик, отдаден на бога религиозен, религиозния, религиозният, религиозна, религиозната, религиозно, религиозното, религиозни, религиозните

вж. религио`зен
Синоними: набожност, суеверие, мистицизъм религиозност, религиозността, религиозности, религиозностите

мн. религии, ж. Мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръхестествено, в божествени сили; вероизповедание.
Синоними: вяра, вярване, вероизповедание, верую, изповедание, догма религия, религията, религии, религиите

мн. реликви, ж.
1. В църквата — вещи, мощи и др. , в които се вярва, че имат чудодейна сила.
2. Прен. Старинна вещ, която е скъп спомен, свързан с традицията. Семейна реликва.
Синоними: мощи, светиня, старина реликва, реликвата, реликви, реликвите

мн. реликти, (два) реликта, м.
1. Спец. Организми от предишни геологични епохи, запазени в почти неизменен вид на ограничени места.
2. Спец. Остатъци от черупки на организми в скалите.
3. Прен. Остатъци, останки. реликт, реликта, реликтът, реликти, реликтите, реликта

мн. релси, ж.
1. Стоманен тесен прът, по който се движат колелата на влак, трамвай и др.
2. Тясно метално приспособление за закачване на пердета.
3. Прен. Само мн. Път на развитие.прил. релсов, релсова, релсово, мн. релсови. релса, релсата, релси, релсите

вж. ре`лса релсов, релсовия, релсовият, релсова, релсовата, релсово, релсовото, релсови, релсовите

мн. ремарки, ж.
1. Спец. Кратко авторово пояснение към текста на пиеса.
2. Бележка, пояснение. ремарка, ремарката, ремарки, ремарките

мн. ремаркета, ср. Кола без мотор, която се прикачва към друга, за да бъде теглена. Камион с ремарке. ремарке, ремаркето, ремаркета, ремаркетата

мн. ремита, ср. Равен резултат в игра на шах. реми, ремито, ремита, ремитата

мн. реминисценции, ж.
1. Смътен спомен.
2. В литературата — несъзнателно въвеждане на нещо, напомнящо чужда творба; заемка, отзвук. реминисценция, реминисценцията, реминисценции, реминисценциите

мед. Временно намаляване или изчезване на симптомите на дадено заболяване. ремисия, ремисията, ремисии, ремисиите

мед. Временно затихващ, характеризиращ се с периоди на отслабване и усилване на симптомите на болестта, напр. ремитиращо трескаво състояние — febris remittens. рентирам се рентираш се, несв. и св. Докарвам, донасям печалби.
Синоними: (гл.) доходен съм, нося доход, докарвам печалби

м., само ед. Възстановяване, поправяне и поддържане в изправност на нещо. Ремонт на кола. Основен ремонт.прил. ремонтен, ремонтна, ремонтно, мн. ремонтни.
Синоними: поправка, преправка, преработка, възстановяване, заздравяване, поправяне, ремонтиране, реставрация ремонт, ремонта, ремонтът, ремонти, ремонтите, ремонта

вж. ремо`нт ремонтен, ремонтния, ремонтният, ремонтна, ремонтната, ремонтно, ремонтното, ремонтни, ремонтните

ремонтираш, несв. и св.; Какво. Правя ремонт; поправям.
Синоними: поправям, кърпя, закърпвам, изкърпвам ремонтирам, ремонтираме, ремонтираш, ремонтирате, ремонтира, ремонтират, ремонтирах, ремонтирахме, ремонтира, ремонтирахте, ремонтира, ремонтираха, ремонтирах, ремонтирахме, ремонтираше, ремонтирахте, ремонтираше, ремонтираха, ремонтирал съм, ремонтирала съм, ремонтирало съм, ремонтирали сме, ремонтирал си, ремонтирала си, ремонтирало си, ремонтирали сте, ремонтирал е, ремонтирала е, ремонтирало е, ремонтирали са, бях ремонтирал, бях ремонтирала, бях ремонтирало, бяхме ремонтирали, беше ремонтирал, беше ремонтирала, беше ремонтирало, бяхте ремонтирали, б

мн. ремъци, (два) ремъка, м. Тясна дълга ивица (обикн. от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и др. Ремък на раница.прил. ремъчен, ремъчна, ремъчно, мн. ремъчни.
Синоними: каиш, изрезка, каишка, ивица, лента, колан, пояс ремък, ремъка, ремъкът, ремъци, ремъците, ремъка

вж. ре`мък ремъчен, ремъчния, ремъчният, ремъчна, ремъчната, ремъчно, ремъчното, ремъчни, ремъчните

мн. рендета, ср.
1. Дърводелско сечиво с острие за изглаждане на плоскости.
2. Готварски уред с дупчици за стъргане на дребно на зеленчуци, сирене и др. ренде, рендето, рендета, рендетата

рендосаш, св. — вж. рендосвам. рендосам, рендосаме, рендосаш, рендосате, рендоса, рендосат, рендосах, рендосахме, рендоса, рендосахте, рендоса, рендосаха, рендосах, рендосахме, рендосаше, рендосахте, рендосаше, рендосаха, рендосал съм, рендосала съм, рендосало съм, рендосали сме, рендосал си, рендосала си, рендосало си, рендосали сте, рендосал е, рендосала е, рендосало е, рендосали са, бях рендосал, бях рендосала, бях рендосало, бяхме рендосали, беше рендосал, беше рендосала, беше рендосало, бяхте рендосали, беше рендосал, беше рендосала, беше рендосало, бяха рендосали, ще рендосам, ще рендос

рендосваш, несв. и рендосам, св.; Какво.
1. Правя да стане гладка някаква дървена повърхност.
2. Разг. Стържа зеленчуци, сирене и др.
Синоними: изработвам, обработвам, шлифовам, дялам рендосвам, рендосваме, рендосваш, рендосвате, рендосва, рендосват, рендосвах, рендосвахме, рендосва, рендосвахте, рендосва, рендосваха, рендосвах, рендосвахме, рендосваше, рендосвахте, рендосваше, рендосваха, рендосвал съм, рендосвала съм, рендосвало съм, рендосвали сме, рендосвал си, рендосвала си, рендосвало си, рендосвали сте, рендосвал е, рендосвала е, рендосвало е, рендосвали са, бях рендосвал, бях рендосвала, бях рендосвало, бяхме рендосвали, беше рендосвал, беше рендосвала, беше рендосвало, бяхте рендосвали, беше рендосвал, беше рендосвала, беше ренд

мн. ренегати, м. Човек, който се е отрекъл от политическите си възгледи и е преминал на страната на противника; отстъпник, изменник.прил. ренегатски, ренегатска, ренегатско, мн. ренегатски.същ. ренегатство, ср.
Синоними: отстъпник, изменник, вероломник, предател, стачкоизменник, доносник ренегат, ренегата, ренегатът, ренегати, ренегатите, ренегата

вж. ренега`т ренегатски, ренегатския, ренегатският, ренегатска, ренегатската, ренегатско, ренегатското, ренегатски, ренегатските

вж. ренега`т
Синоними: отклонение, падение, прегрешение, отстъпничество ренегатство, ренегатството, ренегатства, ренегатствата

м., само ед.
1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV — ХVI в. ), която се характеризира с разцвет на изкуството, науката, културата, свързан със зараждането на капиталистическите отношения; възраждане.
2. Архитектурен стил от тази епоха.
3. Прен. Възраждане, разцвет, подем. Театърът преживява своя ренесанс.прил. ренесансов, ренесансова, ренесансово, мн. ренесансови.
Синоними: възраждане, съвземане, пробуждане, развитие, подем ренесанс, ренесанса, ренесансът, ренесанси, ренесансите, ренесанса

вж. ренеса`нс ренесансов, ренесансовия, ренесансовият, ренесансова, ренесансовата, ренесансово, ренесансовото, ренесансови, ренесансовите

мн. реномета, ср. Обществено мнение, оценка за някого; репутация.
Синоними: репутация, престиж, чест, име, добро име, слава, известност, именитост реноме, реномето, реномета, ренометата

реномирана, реномирано, мн. реномирани, прил. Който има добро реноме; качествен. реномиран, реномирания, реномираният, реномирана, реномираната, реномирано, реномираното, реномирани, реномираните

ж., обикн. ед. Периодичен нетрудов доход от недвижим имот, ценни книжа, лихви от вложен капитал.
Синоними: доход, приход, рандеман, лихва, наем, дивиденти, тантиеми, печалба, анюитет, годишна рента рента, рентата, ренти, рентите

рентабилна, рентабилно, мн. рентабилни, прил. Който носи добри доходи; доходоносен, доходен.същ. рентабилност, рентабилността, ж.
Синоними: доходен, доходоносен, приходоносен, лихвоносен рентабилен, рентабилния, рентабилният, рентабилна, рентабилната, рентабилно, рентабилното, рентабилни, рентабилните

Банков термин: относителен показател за ефективността на производството, изразяващ степента на доходност на произвежданата продукция.
Синоними: доходност, рента, приход рентабилност, рентабилността, рентабилности, рентабилностите

м., обикн. ед. Апарат за проникване в непрозрачни предмети (обикн. в човешкото тяло за преглед или за лечение) с помощта на специални лъчи.прил. рентгенов, рентгенова, рентгеново, мн. рентгенови. Рентгенов апарат. Рентгенови лъчи. рентген, рентгена, рентгенът, рентгени, рентгените, рентгена

вж. ре`нтген рентгенов, рентгеновия, рентгеновият, рентгенова, рентгеновата, рентгеново, рентгеновото, рентгенови, рентгеновите

мн. рентгенограми, ж. Спец. Снимка с помощта на рентгенови лъчи. рентгенограма, рентгенограмата, рентгенограми, рентгенограмите

мн. рентгенолози, м. Лекар, специалист по рентгенология. рентгенолог, рентгенолога, рентгенологът, рентгенолози, рентгенолозите, рентгенолози

ж., само ед. Наука, която изучава рентгеновите лъчи и тяхното приложение в медицината, биологията и др. рентгенология, рентгенологията, рентгенологии, рентгенологиите

ж., само ед. Лечение, терапия с рентгенови лъчи. рентгенотерапия, рентгенотерапията, рентгенотерапии, рентгенотерапиите

мн. рентиери, м. Човек, който се издържа от рента.прил. рентиерски, рентиерска, рентиерско, мн. рентиерски. рентиер, рентиера, рентиерът, рентиери, рентиерите, рентиера

мн. рентиерки, ж. Жена рентиер. рентиерка, рентиерката, рентиерки, рентиерките

мн. реорганизатори, м. Човек, който извършва реорганизация. реорганизатор, реорганизатора, реорганизаторът, реорганизатори, реорганизаторите, реорганизатора

мн. реорганизаторки, ж. Жена реорганизатор. реорганизаторка, реорганизаторката, реорганизаторки, реорганизаторките

мн. реорганизации, ж. Повторно организиране; преустройство, преобразуване, обновяване.
Синоними: преустройство, реконструкция, преобразование, подновяване, преправка, обновяване реорганизация, реорганизацията, реорганизации, реорганизациите

реорганизираш, несв. и св.; Какво. Извършвам реорганизация; преустройвам, преобразувам, променям, обновявам. Реорганизираха дейността си.
Синоними: преустройвам, преобразувам, преобразявам, реконструирам, преправям, изменям, променям, подобрявам реорганизирам, реорганизираме, реорганизираш, реорганизирате, реорганизира, реорганизират, реорганизирах, реорганизирахме, реорганизира, реорганизирахте, реорганизира, реорганизираха, реорганизирах, реорганизирахме, реорганизираше, реорганизирахте, реорганизираше, реорганизираха, реорганизирал съм, реорганизирала съм, реорганизирало съм, реорганизирали сме, реорганизирал си, реорганизирала си, реорганизирало си, реорганизирали сте, реорганизирал е, реорганизирала е, реорганизирало е, реорганизирали са, бях реорганизирал, бях реорганизирала, бях

мн. реостати, (два) реостата, м. Спец. Уред за плавно или стъпаловидно изменение на електрическото съпротивление с цел да се регулира напрежението или силата на тока. реостат, реостата, реостатът, реостати, реостатите, реостата

мн. реотани, (два) реотана, м.
1. Спец. Само ед. Специална метална сплав за жици за електрически нагреватели.
2. Жица от такава сплав.
3. Разг. Жицата, заедно с пръчката, на която е закачена. И двата реотана на печката се счупиха.прил. реотанов, реотанова, реотаново, мн. реотанови. реотан, реотана, реотанът, реотани, реотаните, реотана

само мн. Обезщетение за нанесени щети по време на война, което победените изплащат на победителите.прил. репарационен, репарационна, репарационно, мн. репарационни.

вж. репара`ции репарационен, репарационния, репарационният, репарационна, репарационната, репарационно, репарационното, репарационни, репарационните

репарираш, несв. и св.; Какво. Поправям, възстановявам. репарирам, репарираме, репарираш, репарирате, репарира, репарират, репарирах, репарирахме, репарира, репарирахте, репарира, репарираха, репарирах, репарирахме, репарираше, репарирахте, репарираше, репарираха, репарирал съм, репарирала съм, репарирало съм, репарирали сме, репарирал си, репарирала си, репарирало си, репарирали сте, репарирал е, репарирала е, репарирало е, репарирали са, бях репарирал, бях репарирала, бях репарирало, бяхме репарирали, беше репарирал, беше репарирала, беше репарирало, бяхте репарирали, беше репарирал, беше репарирала, беше репа

репатрираш, несв. и св.; Кого. Връщам в отечеството (бежанци, пленници и др. ). репатрирам, репатрираме, репатрираш, репатрирате, репатрира, репатрират, репатрирах, репатрирахме, репатрира, репатрирахте, репатрира, репатрираха, репатрирах, репатрирахме, репатрираше, репатрирахте, репатрираше, репатрираха, репатрирал съм, репатрирала съм, репатрирало съм, репатрирали сме, репатрирал си, репатрирала си, репатрирало си, репатрирали сте, репатрирал е, репатрирала е, репатрирало е, репатрирали са, бях репатрирал, бях репатрирала, бях репатрирало, бяхме репатрирали, беше репатрирал, беше репатрирала, беше репатрирало, бяхте репатрирали, б

репеят, репея, мн. репеи, (два) репея, м. Бурен с едри листа и топчести бодливи семена, които лесно полепват за дрехи, козина и др. репей, репея, репеят, репеи, репеите, репея

Геодезически знак, който служи като изходна точка при измервания, нивелиране или нанасяне на точки и линии от план на местността.

м., само ед.
1. Съвкупност от пиесите, които се играят от един театрален състав през един сезон.
2. Съвкупност от ролите на един артист или от музикалните произведения, които се изпълняват от един артист.прил. репертоарен, репертоарна, репертоарно, мн. репертоарни. Репертоарен план.
Синоними: програма, съдържание, наличие, запас репертоар, репертоара, репертоарът, репертоари, репертоарите, репертоара

вж. репертоа`р репертоарен, репертоарния, репертоарният, репертоарна, репертоарната, репертоарно, репертоарното, репертоарни, репертоарните

репетираш, несв. и св. Правя репетиция.
Синоними: повтарям, преговарям, правя репетиция, упражнявам, подготвям репетирам, репетираме, репетираш, репетирате, репетира, репетират, репетирах, репетирахме, репетира, репетирахте, репетира, репетираха, репетирах, репетирахме, репетираше, репетирахте, репетираше, репетираха, репетирал съм, репетирала съм, репетирало съм, репетирали сме, репетирал си, репетирала си, репетирало си, репетирали сте, репетирал е, репетирала е, репетирало е, репетирали са, бях репетирал, бях репетирала, бях репетирало, бяхме репетирали, беше репетирал, беше репетирала, беше репетирало, бяхте репетирали, беше репетирал, беше репетирала, беше репе

мн. репетитори, м.
1. Остар. Човек, който помага на ученик да си подготви уроците.
2. Човек, който провежда репетиция. Репетитор на състав.прил. репетиторски, репетиторска, репетиторско, мн. репетиторски. репетитор, репетитора, репетиторът, репетитори, репетиторите, репетитора

вж. репети`ция репетиционен, репетиционния, репетиционният, репетиционна, репетиционната, репетиционно, репетиционното, репетиционни, репетиционните

мн. репетиции, ж. Разучаване чрез повторение на изпълнението на постановка, концерт, танц и др.прил. репетиционен, репетиционна, репетиционно, мн. репетиционни. Репетиционна зала.
* Генерална репетиция. — Последно изпълнение преди премиерата (обикн. с покана на подбрани зрители). репетиция, репетицията, репетиции, репетициите

ж., само ед. Вид маслодайно растение, подобно на рапица.прил. репичен, репична, репично, мн. репични. Репично масло. репча се репчиш се, мин. св. репчих се и репчих се, мин. прич. репчил се и репчил се, несв. Разг. Перча се, надувам се, заплашвам. Стига си се репчил!

мн. репички, ж. Вид дребна пролетна ряпа за салата (обикн. с червен цвят). Вкусни репички. репичка, репичката, репички, репичките

мн. реплики, ж.
1. Кратък отговор или забележка, които съдържат възражение на нещо казано (обикн. от оратор). Реплика от място.
2. Спец. Част от диалога в театрална пиеса, която е изпълнена от актьор между две чужди изказвания. Помниш ли си всички реплики?
Синоними: възражение, противоречие, отговор, апостроф, забележка, копие, копиране, имитация реплика, репликата, реплики, репликите

мед. Наместващ се, поддаващ се на наместване, напр. херния.

мн. репортажи, (два) репортажа, м. Кратко журналистическо описание на събития, прояви, мероприятия и др. Репортаж от мястото на събитието.прил. репортажен, репортажна, репортажно, мн. репортажни.
Синоними: обяснение, коментар репортаж, репортажа, репортажът, репортажи, репортажите, репортажа

вж. репорта`ж репортажен, репортажния, репортажният, репортажна, репортажната, репортажно, репортажното, репортажни, репортажните

мн. репортери, м. Сътрудник на вестник, списание, радио, телевизия, който е изпратен на мястото на събитието, за да го отрази, да направи репортаж. репортер, репортера, репортерът, репортери, репортерите, репортери, репортере

мн. репортерки, ж. Жена репортер. репортерка, репортерката, репортерки, репортерките

мн. репортьори, м. Остар. Репортер.
Синоними: дописник, кореспондент репортьор, репортьора, репортьорът, репортьори, репортьорите, репортьори, репортьоре

мн. репортьорки, ж. Остар. Репортерка. репортьорка, репортьорката, репортьорки, репортьорките

репрезентативна, репрезентативно, мн. репрезентативни, прил. Представителен.същ. репрезентативност, репрезентативността, ж. репрезентативен, репрезентативния, репрезентативният, репрезентативна, репрезентативната, репрезентативно, репрезентативното, репрезентативни, репрезентативните

репрезентираш, несв. и св.; Кого, какво. Представям, представлявам. репрезентирам, репрезентираме, репрезентираш, репрезентирате, репрезентира, репрезентират, репрезентирах, репрезентирахме, репрезентира, репрезентирахте, репрезентира, репрезентираха, репрезентирах, репрезентирахме, репрезентираше, репрезентирахте, репрезентираше, репрезентираха, репрезентирал съм, репрезентирала съм, репрезентирало съм, репрезентирали сме, репрезентирал си, репрезентирала си, репрезентирало си, репрезентирали сте, репрезентирал е, репрезентирала е, репрезентирало е, репрезентирали са, бях репрезентирал, бях репрезентирала, бях

само мн. Спец. Репресивни мерки, които се налагат на една страна от други държави в отговор на противоправни действия от нейна страна.

репресивна, репресивно, мн. репресивни, прил. Който има за цел насилствено да прекъсне, да предотврати нещо; наказателен.същ. репресивност, репресивността, ж.
Синоними: наказателен, потушителен, принудителен, подтиснически, притеснителен репресивен, репресивния, репресивният, репресивна, репресивната, репресивно, репресивното, репресивни, репресивните

репресираш, несв. и св.; Кого, какво. Подлагам на репресии; потискам, тиранизирам. репресирам, репресираме, репресираш, репресирате, репресира, репресират, репресирах, репресирахме, репресира, репресирахте, репресира, репресираха, репресирах, репресирахме, репресираше, репресирахте, репресираше, репресираха, репресирал съм, репресирала съм, репресирало съм, репресирали сме, репресирал си, репресирала си, репресирало си, репресирали сте, репресирал е, репресирала е, репресирало е, репресирали са, бях репресирал, бях репресирала, бях репресирало, бяхме репресирали, беше репресирал, беше репресирала, беше репресирало, бяхте репресирали, б

мн. репресии, ж. Наказателна мярка от държавни органи; санкция, потискане.
Синоними: принуда, наказание, санкция, натиск, притеснение, подтискане репресия, репресията, репресии, репресиите

м., само ед.
1. Спец. В музиката — повторение на част в произведение непосредствено след първото изпълнение или след друга част.
2. Мрежесто изкърпване (за бельо, чорап и др. ). реприз, реприза, репризът, репризи, репризите, реприза

ж., само ед. Реприз. с- или съ- представка. I.В състава на глаголи със значение:
1. Действието е доведено до резултат: сварявам, скривам, сътворявам.
2. Субектът или обектът на действието придобиват качеството, назовано с мотивиращото прилагателно: смекчавам, състарявам.
3. Действие, което е насочено отгоре надолу: свличам, смъквам, стоварвам.
4. Съединяване, намаляване на разстоянието: свързвам, сдобрявам, сродявам се.
5. Действие, което се извършва набързо, с голяма сила: сграбчвам, сритвам. II. Само представка съ-. В състава на съществителни имена със значение за съвместност, взаимна връзка с това, което е назовано с мотивиращото име, напр. съавтор, съгражданин, състудент, съучастие.

мн. репродуктори, (два) репродуктора, м.
1. Високоговорител.
2. Човек, който прави репродукции. репродуктор, репродуктора, репродукторът, репродуктори, репродукторите, репродуктора

вж. репроду`кция репродукционен, репродукционния, репродукционният, репродукционна, репродукционната, репродукционно, репродукционното, репродукционни, репродукционните

мн. репродукции, ж.
1. Само ед. Възпроизвеждане, пресъздаване.
2. Картина, фотография и др., възпроизведени (и размножени) чрез печат или снимка.

прил. репродукционен, репродукционна, репродукционно, мн. репродукционни. Репродукционен апарат.
Синоними: копие, възпроизвеждане, преваждане, прекопиране, репродуциране репродукция, репродукцията, репродукции, репродукциите

репродуцираш, несв. и св.; Какво. Правя репродукция; възпроизвеждам.
Синоними: възпроизвеждам, копирам, прекопирвам, преваждам репродуцирам, репродуцираме, репродуцираш, репродуцирате, репродуцира, репродуцират, репродуцирах, репродуцирахме, репродуцира, репродуцирахте, репродуцира, репродуцираха, репродуцирах, репродуцирахме, репродуцираше, репродуцирахте, репродуцираше, репродуцираха, репродуцирал съм, репродуцирала съм, репродуцирало съм, репродуцирали сме, репродуцирал си, репродуцирала си, репродуцирало си, репродуцирали сте, репродуцирал е, репродуцирала е, репродуцирало е, репродуцирали са, бях репродуцирал, бях репродуцирала, бях репродуцирало, бяхме репродуцирали

мн. републики, ж.
1. Само ед. Форма на управление, при която държавните органи са изборни за определен срок.
2. Държава с такова управление.прил. републикански, републиканска, републиканско, мн. републикански.
Синоними: народовластие, народно управление, народна власт, демокрация република, републиката, републики, републиките

мн. републиканци, м.
1. Привърженик на републиката като форма на управление.
2. Член на републиканска партия.прил. републикански, републиканска, републиканско, мн. републикански. републиканец, републиканеца, републиканецът, републиканци, републиканците, републиканци, републиканецо

вж. репу`блика републикански, републиканския, републиканският, републиканска, републиканската, републиканско, републиканското, републикански, републиканските

ж., само ед. Обществено мнение или оценка за някого; реноме. Лоша репутация.
Синоними: реноме, престиж, чест, име, добро име, слава, известност, служебна характеристика, досие, минало репутация, репутацията, репутации, репутациите

мн. реси, ж.
1. Еднополово гроздовидно съцветие на някои растения. Реса на орех.
2. Съцветие на лоза.
3. Царевична свила.
3. Само мн. Ресни.
Синоними: (гл.) ресна, ресничка

мн. ресни, ж. Снопче нишки за украса, привързани в единия край, или отделна нишка, висулка за украса. Ресни на шал.
Синоними: реса, ресничка ресна, ресната, ресни, ресните

реснарят, реснаря, мн. реснари, м. Занаятчия, който прави ресни (за мебели, завеси и др. ).

ресната, реснато, мн. реснати, прил. Който е с ресни.

мн. ресници, ж. Обикн. мн. Немного дълги косъмчета по края на клепача които предпазват окото; мигли. ресница, ресницата, ресници, ресниците

мн. ресори, (два) ресора, м. Еластично приспособление в превозно средство, което смекчава удари, вибрации; пружина.прил. ресорен, ресорна, ресорно, мн. ресорни. м., обикн. ед. Област на дейност, на компетентност. Отговарям за този ресор.прил. ресорен, ресорна, ресорно, мн. ресорни.
Синоними: ведомство, сектор, пружина ресор, ресора, ресорът, ресори, ресорите, ресора

вж. ресо`р ресорен, ресорния, ресорният, ресорна, ресорната, ресорно, ресорното, ресорни, ресорните

м., само ед. Уважение, почит, почитание, страхопочитание. Обръщам се с респект към някого. Внушавам респект.
Синоними: почит, уважение, почитание, внимание, благоволение, страх, страхопочитание респект, респекта, респектът, респекти, респектите, респекта

респективна, респективно, мн. респективни, прил. Съответстващ, отговарящ, съответен.нареч. респективно.
Синоними: съответен, надлежен, съответствуващ, отговарящ респективен, респективния, респективният, респективна, респективната, респективно, респективното, респективни, респективните

вж. респекти`вен

респектираш, несв. и св.; Кого. Внушавам, предизвиквам респект, уважение. Думите му ме респектираха.
Синоними: внушавам респект респектирам, респектираме, респектираш, респектирате, респектира, респектират, респектирах, респектирахме, респектира, респектирахте, респектира, респектираха, респектирах, респектирахме, респектираше, респектирахте, респектираше, респектираха, респектирал съм, респектирала съм, респектирало съм, респектирали сме, респектирал си, респектирала си, респектирало си, респектирали сте, респектирал е, респектирала е, респектирало е, респектирали са, бях респектирал, бях респектирала, бях респектирало, бяхме респектирали, беше респектирал, беше респектирала

мн. реставратори, м.
1. Човек, който реставрира или се стреми към реставрирането на нещо.
2. Специалист по възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата.прил. реставраторски, реставраторска, реставраторско, мн. реставраторски. реставратор, реставратора, реставраторът, реставратори, реставраторите, реставратора

мн. реставраторки, ж. Жена реставратор. реставраторка, реставраторката, реставраторки, реставраторките

вж. реставра`тор реставраторски, реставраторския, реставраторският, реставраторска, реставраторската, реставраторско, реставраторското, реставраторски, реставраторските

ж., само ед.
1. Възстановяване (на свален политически строй, режим).
2. Възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата със стремеж да се възвърне първоначалният им вид.
Синоними: възстановяване, възобновяване, реституция, връщане старото, подновяване, поправка, реставриране, поправяне, ремонтиране, ремонт реставрация, реставрацията, реставрации, реставрациите

реставрираш, несв. и св.; Какво. Правя реставрация.
Синоними: реституирам, възстановявам, връщам, възвръщам, възобновявам, връщам старото, подновявам, реконструирам реставрирам, реставрираме, реставрираш, реставрирате, реставрира, реставрират, реставрирах, реставрирахме, реставрира, реставрирахте, реставрира, реставрираха, реставрирах, реставрирахме, реставрираше, реставрирахте, реставрираше, реставрираха, реставрирал съм, реставрирала съм, реставрирало съм, реставрирали сме, реставрирал си, реставрирала си, реставрирало си, реставрирали сте, реставрирал е, реставрирала е, реставрирало е, реставрирали са, бях реставрирал, бях реставрирала, бях реставрирало, бяхме реставрирали, беше реставрирал, беше реставрирала

реституираш, несв. и св.; Какво. Правя реституция.
Синоними: реставрирам, възстановявам, връщам, възвръщам, възобновявам, връщам старото реституирам, реституираме, реституираш, реституирате, реституира, реституират, реституирах, реституирахме, реституира, реституирахте, реституира, реституираха, реституирах, реституирахме, реституираше, реституирахте, реституираше, реституираха, реституирал съм, реституирала съм, реституирало съм, реституирали сме, реституирал си, реституирала си, реституирало си, реституирали сте, реституирал е, реституирала е, реституирало е, реституирали са, бях реституирал, бях реституирала, бях реституирало, бяхме реституирали, беше реституирал, беше реституирала

ж., само ед. Възстановяване на права върху насилствено отнета собственост. реституция, реституцията, реституции, реституциите

1. Същ. , ср. , само ед. Остатък от сума след плащане. Дай му рестото!
   2. Нареч. Разг. Обратно, назад. ресто, рестото

мн. ресторанти, (два) ресторанта, м. Заведение за обществено хранене със сервитьор. Отивам да ям на ресторант.прил. ресторантски, ресторантска, ресторантско, мн. ресторантски.
Синоними: гостилница, ахчийница ресторант, ресторанта, ресторантът, ресторанти, ресторантите, ресторанта

вж. рестора`нт ресторантски, ресторантския, ресторантският, ресторантска, ресторантската, ресторантско, ресторантското, ресторантски, ресторантските

рестриктивна, рестриктивно, мн. рестриктивни, прил. Ограничителен. рестриктивен, рестриктивния, рестриктивният, рестриктивна, рестриктивната, рестриктивно, рестриктивното, рестриктивни, рестриктивните

мн. рестрикции, ж. Ограничение. рестрикция, рестрикцията, рестрикции, рестрикциите

само мн. Запас от средства, от природни богатства; източник.
Синоними: (същ.) източници, запаси, средства, извор, (същ.) богатство, парични средства, (същ.) възможности

Забавяне на развръзката в художествено произведение.

мед. Задържане, напр. ретенция на урина.

мед. Незрял еритроцит, който в периферната кръв завършва своето развитие и се превръща в еритроцит. Референтните стойности са 4-14 ‰.

мед. Фина мрежа, образувана от ретикуларните влакна и израстъците на ретикуларните клетки. ретикулум, ретикулума, ретикулумът, ретикулуми, ретикулумите, ретикулума

ж., само ед. Спец. Гъсто мрежесто разклонение на очния нерв, чрез което се възприемат образите. ретина, ретината, ретини, ретините

мед. Възпаление на ретината. ретинит, ретинита, ретинитът, ретинити, ретинитите, ретинита

мед. Общ термин за заболявания на ретината, напр. диабетна ретинопатия, централна серозна ретинопатия и др. ретинопатия, ретинопатията, ретинопатии, ретинопатиите

мед. вж. скиаскопия

вж. реторта ретро- Първа съставна част на сложни думи със значение назад, отзад, напр. ретромузика, ретромода и др.

ж., само ед.
1. Теория на красноречието, на ораторското изкуство.
2. Прен. Пренебр. Претрупване на фразата, което води до безсъдържателност.
Синоними: красноречие, ораторство, витийство, сладкодумство, приказливост, словоохотливост, убедителност, изразителност, патос реторика, реториката, реторики, реториките

реторична, реторично, мн. реторични, прил.
1. Който се отнася до реторика; красноречив.
2. Прен. Надут, претрупан, безсъдържателен.
* Реторичен въпрос. — Въпрос, който съдържа в себе си и отговора. реторичен, реторичния, реторичният, реторична, реторичната, реторично, реторичното, реторични, реторичните

реторическа, реторическо, мн. реторически, прил. Реторичен. реторически, реторическия, реторическият, реторическа, реторическата, реторическо, реторическото, реторически, реторическите

мн. реторти, ж. Кълбовиден стъклен съд с извит настрани отвор за лабораторни химически опити. реторта, ретортата, реторти, ретортите

мед. Свиване, сбръчкване, отдръпване.
Синоними: дръпване назад, прибиране, свиване, скъсяване, сбръчкване ретракция, ретракцията, ретракции, ретракциите

мн. ретранслатори, (два) ретранслатора, м. Станция за ретранслация. ретранслатор, ретранслатора, ретранслаторът, ретранслатори, ретранслаторите, ретранслатора

ж., само ед. Спец. Препредаване на радио- или телевизионна програма. ретранслация, ретранслацията, ретранслации, ретранслациите

ретранслираш, несв. и св.; Какво. Препредавам. ретранслирам, ретранслираме, ретранслираш, ретранслирате, ретранслира, ретранслират, ретранслирах, ретранслирахме, ретранслира, ретранслирахте, ретранслира, ретранслираха, ретранслирах, ретранслирахме, ретранслираше, ретранслирахте, ретранслираше, ретранслираха, ретранслирал съм, ретранслирала съм, ретранслирало съм, ретранслирали сме, ретранслирал си, ретранслирала си, ретранслирало си, ретранслирали сте, ретранслирал е, ретранслирала е, ретранслирало е, ретранслирали са, бях ретранслирал, бях ретранслирала, бях ретранслирало, бяхме ретранслирали

мед. Задушен, разположен зад ухото.

мед. Разположен зад очната ябълка.

мед. Наклоняване назад, напр. ретроверзия на матката.

мед. Зъбно-челюстна деформация — изместване на горната или долната челюст по-назад от нормалното положение.

ретроградна, ретроградно, мн. ретроградни, прил. Който е против напредъка, прогреса; назадничав.същ. регроградност, ретроградността, ж.
Синоними: назадничав, реакционер, консерватор ретрограден, ретроградния, ретроградният, ретроградна, ретроградната, ретроградно, ретроградното, ретроградни, ретроградните

мед. Намиращ се зад сърцето.

мед. Намиращ се зад долната челюст.

ж., само ед. Актуализирана стара мода или елементи от нея. рея се рееш се, мин. св. рях се и реях се, мин. прич. рял се и реял се, несв.
1. Ходя безцелно; скитам, блуждая, лутам се, бродя.
2. За птица, знаме и др. — движа се плавно във въздуха.
3. За поглед — блуждая.
Синоними: (гл.) вея се, развявам се, ветрея се, разведрявам се, разхождам се, скитам, блуждая, лутам се, снова, миткам, витая, бродя, пребродвам, пътешествувам, странствувам, пътувам, мандахерцам се, (гл.) нося се, кръжа

мед. Разположен в ретроперитонеалното пространство, т. е. между париеталния перитонеум и задната коремна стена.

мед. Изместване назад от нормалното положение на орган, напр. матка, без ретроверзия или ретрофлексия.

ретроспективна, ретроспективно, мн. ретроспективни, прил. В който се прави ретроспекция. Ретроспективна изложба. ретроспективен, ретроспективния, ретроспективният, ретроспективна, ретроспективната, ретроспективно, ретроспективното, ретроспективни, ретроспективните

ж., обикн. ед.
1. Връщане назад, в миналото, за да се направи преглед.
2. Спец. Художествен похват, при който героят се връща в миналото, за да се обясни сетнешно поведение, характер. ретроспекция, ретроспекцията, ретроспекции, ретроспекциите

мед. Разположен зад гръдната кост, напр. ретростернална болка.

мед. Намиращ се зад матката.

мед. Разположен зад фаринкса, напр. ретрофарингеален абсцес.

мед. Разположен зад сляпото черво (цекум), напр. ретроцекален апендикс.

м., само ед. Ръчно поставени сенки на негатив или снимка. ретуш, ретуша, ретушът, ретуши, ретушите, ретуша

ретушираш, несв. и св.; Какво.
1. Ръчно поставям сенките на негатив, снимка и др.
2. Прен. Смекчавам недостатъци.същ. ретуширане, ср. ретуширам, ретушираме, ретушираш, ретуширате, ретушира, ретушират, ретуширах, ретуширахме, ретушира, ретуширахте, ретушира, ретушираха, ретуширах, ретуширахме, ретушираше, ретуширахте, ретушираше, ретушираха, ретуширал съм, ретуширала съм, ретуширало съм, ретуширали сме, ретуширал си, ретуширала си, ретуширало си, ретуширали сте, ретуширал е, ретуширала е, ретуширало е, ретуширали са, бях ретуширал, бях ретуширала, бях ретуширало, бяхме ретуширали, беше ретуширал, беше ретуширала, беше ретуширало, бяхте ретуширали, беше ретуширал, беше ретуширала, беше рету

вж. ретуши`рам ретуширане, ретуширането, ретуширания, ретуширанията

ж., само ед. Ретуширане.

мн. рефери, м. Съдия на спортно състезание.прил. реферски, реферска, реферско, мн. реферски. Реферски сигнал. рефер, рефера, реферът, рефери, реферите, рефера

мн. реферати, (два) реферата, м.
1. Доклад за осведомяване, обучаване на слушатели; сказка, беседа.
2. Кратко научно съобщение.
Синоними: сказка, беседа, доклад реферат, реферата, рефератът, реферати, рефератите, реферата

мн. референдуми, (два) референдума, м. Пряко допитване до народа, който чрез гласуване трябва да изрази мнението си по важен държавен въпрос. референдум, референдума, референдумът, референдуми, референдумите, референдума

мн. референти, м.
1. Длъжностно лице в учреждение, което дава съвет, мнение или прави доклади по определени въпроси.
2. Докладчик. референт, референта, референтът, референти, референтите, референта

само мн. Препоръки, сведения, отзиви за някого или за нещо.

реферираш, несв. и св.
1. Изнасям доклад, реферат, сказка; докладвам, обсъждам.
2. Съдийствам спортно състезание. реферирам, реферираме, реферираш, реферирате, реферира, реферират, реферирах, реферирахме, реферира, реферирахте, реферира, реферираха, реферирах, реферирахме, реферираше, реферирахте, реферираше, реферираха, реферирал съм, реферирала съм, реферирало съм, реферирали сме, реферирал си, реферирала си, реферирало си, реферирали сте, реферирал е, реферирала е, реферирало е, реферирали са, бях реферирал, бях реферирала, бях реферирало, бяхме реферирали, беше реферирал, беше реферирала, беше реферирало, бяхте реферирали, беше реферирал, беше реферирала, беше рефе

вж. ре`фер реферски, реферския, реферският, реферска, реферската, реферско, реферското, реферски, реферските

мн. рефлекси, (два) рефлекса, м.
1. Непреднамерено реагиране на организма в отговор на външно влияние при участие на централната нервна система.
2. Отражение.
* Безусловен рефлекс. — Вроден рефлекс.
* Условен рефлекс. — Придобит рефлекс.прил. рефлексен, рефлексна, рефлексно, мн. рефлексни.прил. рефлексивен, рефлексивна, рефлексивно, мн. рефлексивни.
Синоними: отражение, реагиране, реакция рефлекс, рефлекса, рефлексът, рефлекси, рефлексите, рефлекса

вж. рефле`кс рефлексен, рефлексния, рефлексният, рефлексна, рефлексната, рефлексно, рефлексното, рефлексни, рефлексните

вж. рефле`кс
Синоними: несъзнателен, подсъзнателен, неволен, инстинктивен, машинален, механически, автоматически, по рефлекс рефлексивен, рефлексивния, рефлексивният, рефлексивна, рефлексивната, рефлексивно, рефлексивното, рефлексивни, рефлексивните

мн. рефлексии, ж.
1. Отражение.
2. Размишление; мисъл, предизвикана от нещо. рефлексия, рефлексията, рефлексии, рефлексиите

рефлектираш, несв. и св.
1. Отразявам светлинни или звукови вълни.
2. Реагирам, проявявам рефлекс по отношение на външен дразнител. рефлектирам, рефлектираме, рефлектираш, рефлектирате, рефлектира, рефлектират, рефлектирах, рефлектирахме, рефлектира, рефлектирахте, рефлектира, рефлектираха, рефлектирах, рефлектирахме, рефлектираше, рефлектирахте, рефлектираше, рефлектираха, рефлектирал съм, рефлектирала съм, рефлектирало съм, рефлектирали сме, рефлектирал си, рефлектирала си, рефлектирало си, рефлектирали сте, рефлектирал е, рефлектирала е, рефлектирало е, рефлектирали са, бях рефлектирал, бях рефлектирала, бях рефлектирало, бяхме рефлектирали, беше рефлектирал, беше рефлектирала

мн. рефлектори, (два) рефлектора, м.
1. Вдлъбнато метално или стъклено огледало, което отразява светлинни лъчи, като ги насочва в определена посока.
2. Лампа с вдлъбнато огледало в дъното, за да насочва светлината в определена посока. Автомобилен рефлектор. рефлектор, рефлектора, рефлекторът, рефлектори, рефлекторите, рефлектора

мед. Обратно течение, връщане обратно, напр. на кръв през митралната клапа при митрална инсуфициенция, на стомашен сок в хранопровода и др.

мн. реформи, ж. Преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или нещо по-добро. Реформа в образованието.прил. реформен, реформена, реформено, мн. реформени.
Синоними: преустройство, преобразование, нововъведение, реконструкция, новаторство, подобрение, модернизация, промяна, мероприятие реформа, реформата, реформи, реформите

мн. реформатори, м. Човек, който реформира; преобразовател, модернизатор, новатор.прил. реформаторски, реформаторска, реформаторско, мн. реформаторски.
Синоними: новатор, обновител, преобразовател, подновител, реконструктор, модернизатор, преустроител реформатор, реформатора, реформаторът, реформатори, реформаторите, реформатори, реформаторе

мн. реформаторки, ж. Жена реформатор. реформаторка, реформаторката, реформаторки, реформаторките

вж. реформа`тор реформаторски, реформаторския, реформаторският, реформаторска, реформаторската, реформаторско, реформаторското, реформаторски, реформаторските

вж. рефо`рма реформен, реформения, реформеният, реформена, реформената, реформено, реформеното, реформени, реформените

полит._ Философски възгледи и социално-полотическо движение зая частни реформи в рамките на дадено общество, търсещо взаимодействието и сътрудничеството на различните социални групи и класи. Течение в международното работническо и социалистическо движение, противопоставящо се на крайната революционност на болшевизма. реформизъм, реформизма, реформизмът, реформизми, реформизмите, реформизъма