псаломът, псалома, мн. псаломи, (два) псалома, м.
1. Псалм.
2. Тържествена лирическа песен. псалом, псалома, псаломът, псаломи, псаломите, псалома

псалтът, псалта, мн. псалтове, м. Черковен певец. псалт, псалта, псалтът, псалтове, псалтовете, псалта

м., само ед. Част от Библията, която съдържа текстове на псалми. псалтир, псалтира, псалтирът, псалтири, псалтирите, псалтира

мн. псета, ср.
1. Лошо куче.
2. Прен. Зъл, злобен човек. псе, псето, псета, псетата

изк. Направление в литературата и изкуството от края на XVI в. до началото на XIX в. в различни европейски държави по различно време, чиито представители подражават на образците от античното гръцко и римско изкуство. псевдокласицизъм, псевдокласицизма, псевдокласицизмът, псевдокласицизми, псевдокласицизмите, псевдокласицизъма

мн. псевдоними, (два) псевдонима, м. Неистинско, измислено име на човек на изкуството, с което той подписва произведенията си. псевдоним, псевдонима, псевдонимът, псевдоними, псевдонимите, псевдонима

мед. Липса на косми, плешивост. психо- Първа съставна част на думи със значение психически, душевен, напр. : психоневроза, психомоторен, психотерапия, психофизиология и др.

мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от Chlamydia psitaci. Източник на зараза са птиците, като най-голямо значение имат папагалите. Протича с висока температура, бронхит, атипична пневмония и др. пситакоза, пситакозата, пситакози, пситакозите

вж. психиа`трия психиатричен, психиатричния, психиатричният, психиатрична, психиатричната, психиатрично, психиатричното, психиатрични, психиатричните

вж. психиа`трия психиатрически, психиатрическия, психиатрическият, психиатрическа, психиатрическата, психиатрическо, психиатрическото, психиатрически, психиатрическите

ж., само ед. Спец. Раздел от медицината, който изучава психичните заболявания и средствата за тяхното лекуване.прил. психиатричен, психиатрична, психиатрично, мн. психиатрични.прил. психиатрически, психиатрическа, психиатрическо, мн. психиатрически. психиатрия, психиатрията, психиатрии, психиатриите

мн. психиатри, м. Специалист по психиатрия. психиатър, психиатъра, психиатърът, психиатри, психиатрите, психиатъра, психиатре

ж., само ед.
1. Спец. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.
2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа. Лабилна психика.прил. психичен, психична, психично, мн. психични.прил. психически, психическа, психическо, мн. психически.
Синоними: душа, душевност, душевен мир, психология, вътрешен мир, дух, съзнание психика, психиката, психики, психиките

вж. пси`хика психичен, психичния, психичният, психична, психичната, психично, психичното, психични, психичните

вж. пси`хика
Синоними: душевен, вътрешен, психологически, умствен психически, психическия, психическият, психическа, психическата, психическо, психическото, психически, психическите

ж., само ед. Субективно направление в психологията, психиатрията, педагогиката, естетиката и социологията в края на ХIХ в. , създадено от Фройд, което обяснява всички прояви на човека с половия и с други инстинкти. психоанализа, психоанализата, психоанализи, психоанализите

мн. психоаналитици, м. Специалист консултант в областта на психоанализата. психоаналитик, психоаналитика, психоаналитикът, психоаналитици, психоаналитиците, психоаналитици, психоаналитико

ж., само ед.
1. Спец. В медицината — психическо заболяване, което се изразява в изкривено възприемане на околния свят и неадекватно поведение.
2. Такова състояние и поведение, но не като заболяване, а като реакция на особеност, проблем, на нещо необичайно; мания. Масова психоза. Обхваща ни психоза.
Синоними: разстройство, неуравновесеност, ненормалност, умоповреденост, лудост, мания, психопатологичност психоза, психозата, психози, психозите

мн. психолози, м.
1. Специалист по психология.
2. Прен. Разг. Познавач на човешката душа, проникновен човек. Добър психолог. психолог, психолога, психологът, психолози, психолозите, психолози

Направление в идеалистическата философия, което поставя психологията в основата на цялата философия. Склоност към задълбочено изобразяване на душевните преживявания, склонност към подробен психологически анализ. психологизъм, психологизма, психологизмът, психологизми, психологизмите, психологизъма

вж. психоло`гия психологичен, психологичния, психологичният, психологична, психологичната, психологично, психологичното, психологични, психологичните

вж. психоло`гия психологически, психологическия, психологическият, психологическа, психологическата, психологическо, психологическото, психологически, психологическите

ж., само ед. Спец.
1. Наука, която изучава закономерностите на психическата дейност, както и учебен предмет по тази наука.
2. Съвкупност от психически процеси, които обуславят някаква дейност. Психология на актьорската професия.
3. Психика, особеност на характера.прил. психологичен, психологична, психологично, мн. психологични.прил. психологически, психологическа, психологическо, мн. психологически.
Синоними: психика, душевност, душа, душевен мир, дух психология, психологията, психологии, психологиите

Идеалистически възглед, според който действителността е само отражение на нашето съзнание.

мн. психопати, м. Човек с болна психика.
Синоними: неврастеник, налудничав, неуравновесен, нервно разстроен, умоповреден, умопобъркан, душевно болен, ненормален, луд психопат, психопата, психопатът, психопати, психопатите, психопати, психопате

ж., обикн. ед. Разстройство на психическата дейност; душевно разстройство. психопатия, психопатията, психопатии, психопатиите

ж., само ед. Патология на душевните заболявания. психопатология, психопатологията, психопатологии, психопатологиите

мед. Отнасящ се до психиката и тялото. психосоматичен, психосоматичния, психосоматичният, психосоматична, психосоматичната, психосоматично, психосоматичното, психосоматични, психосоматичните

ж., само ед. Наука, която се занимава с парапсихологичните явления и влиянието им върху поведението на човека. психотроника, психотрониката, психотроники, психотрониките

психотропна, психотропно, мн. психотропни, прил.
* Психотропно средство/вещество. — Спец. Лекарствен препарат, който може да влияе върху психическото състояние и поведение на човека и да ги регулира. психотропен, психотропния, психотропният, психотропна, психотропната, психотропно, психотропното, психотропни, психотропните

псовисаш, св. — вж. псовисвам.

псовисваш, несв. и псовисам, св. Диал. Грубо. Умирам.

мед. Дерматоза, характеризираща се с розови възелчета, покрити със сухи сребристобели сквами. Големината им варира от няколко mm до няколко сm, като се сливат и образуват плаки. Разполагат се предимно по екстензорните повърхности на крайниците (особено лакти, колена), по окосмената част на главата и др. псориазис, псориазиса, псориазисът

междум.
1. За прогонване на котка или друго домашно животно.
2. Разг. За приканване към тишина.

псуваш, несв.; Кого, какво. Изричам псувни по адрес на някого. Псувам го на майка.
Синоними: ругая, попържам, кълна, проклинам, анатемосвам псувам, псуваме, псуваш, псувате, псува, псуват, псувах, псувахме, псува, псувахте, псува, псуваха, псувах, псувахме, псуваше, псувахте, псуваше, псуваха, псувал съм, псувала съм, псувало съм, псували сме, псувал си, псувала си, псувало си, псували сте, псувал е, псувала е, псувало е, псували са, бях псувал, бях псувала, бях псувало, бяхме псували, беше псувал, беше псувала, беше псувало, бяхте псували, беше псувал, беше псувала, беше псувало, бяха псували, ще псувам, ще псуваме, ще псуваш, ще псувате, ще псува, ще псуват, ще съм псувал, ще съм псувала, ще съм псувало, ще см

мн. псувни, ж. Вулгарни, груби, обидни думи по адрес на някого или на нещо.
Синоними: ругатня, попържня псувня, псувнята, псувни, псувните